1922_10_12 Практическо приложение на музиката

[Ани]

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

ПРАКТИЧНО ПРИЛОЖЕНИЕ НА МУЗИКАТА.

   Защо е злото, краенъ отговоръ не може да ни се даде. И онзи, който е създалъ свѣта, отговоръ за дѣлата си не може да ни даде. Това да го знаете! Не само вие, но и никой, вънъ отъ свѣта, не знае, защо е създаденъ свѣта. Сега, ако нѣкой ви запита: Защо сте дошли тази вечерь въ този салонъ? Ще кажете, че ви е събралъ нѣкой. Истинската причина никой не може да обясни. Нѣкой ще каже: „Азъ трѣбваше да дойда“. Можеше да бѫдешъ боленъ, можеше да си счупишъ кръста, можеше да имашъ хиляди прѣпятствия, но понеже не се случи това, затуй сте дошли. Ще турите въ ума си мисъльта да се учите, а не само да прилагате. Но това да бѫде съзнателно, а не да имате такова натегнато състояние. Има методи, които спъватъ. Когато събудите съзнанието у малкото дѣте да мѣри боя си, когато то започне да мисли, колко е израснало, растенето се спира. Обърнете ли внимание, че трѣбва да бѫдете светии, вашето съзнание спира тамъ. Всѣки день може да се молите, но нито единъ милиметъръ нѣма да израстете. Като прѣстанете да мислите за това, вашата святость ще се увеличи. Святостьта е резултатъ. Запримѣръ, нѣкои мислятъ за свѣтлината. Тя нѣма да дойде. Свѣтлината е резултатъ на извѣстни елементи. Като докарашъ въ съчетание тия елементи, тя ще дойде. Ако се тревожишъ за свѣтлината, а не обръщашъ внимание на елементитѣ, които взиматъ участие въ съчетанието на тази свѣтлина, ти изгубвашъ основата.

   Значи, първото нѣщо, основниятъ принципъ у насъ, това е Любовьта, не вашата любовь, не сегашната ви любовь, но Любовьта, която е създала цѣлия козмосъ. Любовьта, отъ която произтичатъ всички живи сили въ природата, всичко. Животътъ и неговитѣ състояния: и добро и зло, всичко произтича отъ нея. Прѣстане ли тя да работи, всичко ще заспи: и добро и зло, и то ще прѣстане да работи. Слѣдователно, тази Любовь трѣбва да влѣзе, като основа. Влѣзе ли тя въ живота ни, всичко ще оправи. Значи, има нѣщо въ васъ, което трѣбва да имате прѣдъ видъ.

   Сега, тази вечерь ще имаме едно окултно упражнение по музиката. Ще пристѫпимъ къмъ него, да ви дамъ понятие за трансформиране на енергиитѣ по единъ музикаленъ начинъ. И тъй, ние опрѣдѣляме Любовьта така: три качества има въ нейното проявление. Първо, когато Любовьта се проявява въ сърцето, произвежда най-нѣжното чувство, чувство, което прониква въ всички други чувства! Слѣдователно, то господствува навсѣкѫдѣ, отъ него по-нѣжно чувство нѣма. Това е за сърцето. Тогава, при туй чувство ще се образува у васъ ново сърце. Казва се въ Писанието: „Ново сърце ще направя“. Тамъ законътъ е сѫщиятъ. Туй чувство, като дойде, то ще създаде сърцето, и ума ни ще се прѣобрази. Казва апостолъ Павелъ: „Ще се прѣобразимъ“. Какъ ще се прѣобразимъ?

   Любовьта, като дойде въ ума, произвежда най-мекия погледъ. Погледътъ има най-меката свѣтлина, свѣтлина, която прониква на всѣкѫдѣ, и на която зрѣятъ най-добритѣ плодове; на тази свѣтлина всичко расте и зрѣе. Това е второто качество на Любовьта.

   Третото качество: когато тя се прояви въ материалния животъ, произвежда най-сладката дума. Тази дума нѣма да бѫде нѣщо особено, тя ще бѫде една обикновена дума, но само онзи, у когото се е проявила тази любовь, може да схване тази дума. Може да бѫде обикновена дума: „кѫдѣ отивашъ“, но тази дума ще бѫде тъй произнесена, тъй ще звучи, че вие прѣзъ цѣлъ животъ ще я помните, всѣкога ще ви въодушевлява. Слѣдователно, най-нѣжното чувство, най-мекиятъ погледъ и най-сладката дума. Питамъ: Ако вие, сега, може да кажете най-сладката дума, какво ще бѫде за васъ? — Щѣхте да бѫдете най-добритѣ ученици. Слѣдователно, ако вие можете да кажете тази дума, всинца ще бѫдете на небето. Слѣдъ като се прояви туй нѣжно чувство, то произвежда изящната Любовь. Туй чувство произвежда и чистота. Само тогава можемъ да бѫдемъ чисти. Безъ туй чувство, чистотата е невъзможна. Щомъ туй чувство се прояви въ душата ви, тогава може да очаквате тази Божествена чистота въ васъ. Второ, когато се появи този мекия погледъ, непрѣменно ще дойде тази свѣтлина въ ума ви. И когато дойде сладката дума, непрѣменно ще се прояви свободата въ душата ви. Слѣдователно, това сѫ тритѣ качества, които трѣбва да ги имате, Вънка отъ тѣхъ, колкото и да философствувате, колкото и да си туряте каквото и да е друго опрѣдѣление, вcé ще се поставите на единъ фалшивъ пѫть. Тия нѣща азъ съмъ ги провѣрилъ деветдесеть и деветь пѫти, и опититѣ, които съмъ правилъ върху тази основа, сѫ ми дали отлични резултати, безъ никакво изключение. Казвате; „Не може ли по другъ начинъ?“ Азъ казвамъ: абсолютно не може! Азъ съмъ опиталъ всичкитѣ системи, разбирате ли? Всичко съмъ приложилъ. Тази система е система на природата, тя е Божествена, тя е система безъ изключение. Искамъ да ви дамъ единъ положителенъ отговоръ, че е така. Вие седите нѣкой пѫть, и си мислите: единъ човѣкъ, който говори за Бога, трѣбва ли да пѣе, трѣбва ли да свири? Религиознитѣ хора иматъ смѣшни възгледи. Святиятъ човѣкъ да вземе цигулката и да свири! Той трѣбва да бѫде мълчаливъ, като дѫбъ. Не, отъ лицето на святия човѣкъ ще блика свѣтлина, и той ще говори най-много: „Ти внимавай, ти внимавай!“ На всички говори, всѣкиго туря въ правия пѫть. Той вдига най-голѣмата гюрултия. И, като го туришъ нѣкѫдѣ, трѣбва да го загасишъ, трѣбва да туришъ единъ кранъ, да го затворишъ нѣкѫдѣ, но пуснешъ ли го, той казва; „Дрънъ, дрънъ“. Понеже святитѣ хора вдигатъ най-голѣмъ шумъ, затуй хората не ги искатъ въ свѣта. Защо не ги искатъ? Казватъ: „Не мога да го търпя! Не можешъ, разбира се. Сега, отъ васъ искатъ разумна свобода, и вашитѣ отношения трѣбва да бѫдатъ, единъ къмъ другъ, естествени. Ще бѫдете естествени, безъ никакви преструвки. Не говоря за откровеность, защото има една откровеность, която е неестествена — откровеность естествена, откровеность чистосърдечна, като дѣте, като Божествено дѣте, за такава откровеность говоря. Ще пѣешъ, когато ти се пѣе; ще запѣешъ, и не се бой, който и да е тамъ. Ама имало боленъ. Ако твоята пѣсень е Божествена, този боленъ ще стане отъ леглото си, и ще оздравѣе. Той ще ти каже: „Благодаря, че ми запѣ“. Има пѣсень, която дразни хората. Тогава не пѣй.

   Тази вечерь, ще имаме едно упражнение: „Сила жива изворна течуща“. То ще бѫде първото окултно упражнение по музиката, Ние ще се отклонимъ отъ всички музикални правила. Сега, ще кажете: „Ама туй не е по правилата на музиката“, Задръжте си за васъ тази ваша музика. Вашата музика я дръжте отвънка, а тази вечерь ще изпълнимъ едно упражнение по окултната музика. Ако можемъ да го усвоимъ, добрѣ, ако не, за другъ пѫть ще го отложимъ. (Учительтъ нагласява цигулката си). Сега, поразпуснете се малко, ще пѣете, нали? Поотпуснете си гърлата! Нѣкой ще каже. „Азъ съмъ старъ“. Никакви стари хора не искаме, а пѣвци. Азъ ви считамъ всички сега за хоръ. Другитѣ ще ви избиратъ, ще опитватъ гласоветѣ ви на цигулка. Азъ не ви избирамъ, ще ви взема всички тъй както сте, и считамъ, можете да пѣете. Сега, ще се тонираме. Тониране е това. (Учительтъ свири на цигулката, и пѣе упражнението: „Сила жива изворна течуща, сила жива изворна течуща, зум мезум, зум-мезум, бином тумето, зум-мезум, зум-мезум, бином тумето“.) (Всички заедно изпѣхме нѣколко пѫти упражнението). Половината отъ пѣсеньта е неизвѣстна. Сега, съ тази пѣсень ще опитаме какъ се прѣвръщатъ енергиитѣ. Добрѣ, тия думи могатъ ли да се пѣятъ на другъ гласъ? Може ли да го нотирате? Значението на думитѣ въ първата половина отъ упражнението, ги разбирате, но на другата половина — не. Значи, онова, което не знаете, може да го пѣете. Слѣдователно, ние можемъ да направимъ и онова, което не знаемъ. Ние ще ви създадемъ редъ окултни упражнения. Сега, да изпѣемъ пакъ упражнението (Всички го изпѣхме). Свършена работа! Още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ).

   Сега, думитѣ въ това упражнение сѫ нагласени на тонове, които сѫ въ възходяща степень, И вибрациитѣ имъ сѫ такива. Тъй че, когато искате да се тонирате, може да пѣете това упражнение, Щомъ пѣете, всѣкога ще се тонирате. Не разположени сте, започнете. Сега, съ туй упражнение ще направите опитъ. Имате най лошото разположение, ще изпѣете упражнението, и ще видите резултатитѣ, само ако не забравите гласа. Гледайте да запомните гласа, Изпѣйте го още веднъжъ! (Изпѣхме го още веднъжъ). Думитѣ „зум мезум“ въ окултната музика регулиратъ, тѣ сѫ равнодѣйствуващи сили, сили, които регулиратъ всичко. „Зум-мезум“ тѣ сѫ мѣрка „Тумето“ има едно отъ най-хубавитѣ съдържания, но понеже съдържанието е толкозъ хубаво, азъ не искамъ да ви го прѣведа, защото ще се опетни. Тъй ще го пѣете, безъ да знаете прѣвода. Сега, вие може да го тълкувате, както искате, всѣки може да му даде какъвто иска прѣводъ. Трѣбва да знаете, че това и редъ други упражнения сѫ необходими за васъ. Тия упражнения нѣма да ги изнасяте навънъ, за школата сѫ. Вие ще правите опити съ тѣхъ, и когато сте убѣдени въ силата имъ, ще ги кажете. Нѣма да ги изнасяте навънка, ще правите опити, ще наблюдавате, и единъ день, когато ще имате резултати, тогава може да ги повѣрите. Но вие ще кажете: „Нали това е едно благо, защо да не го повѣримъ на свѣта?“ Какво ще го повѣрявате, другитѣ хора си иматъ пѣсни. (Я го изпѣйте пакъ! Изпѣхме го наново).

   Нѣкой пѫть, като дадете концертъ, туй ще го турите между номерата, като куриозъ, да изненадате публиката, да видимъ какъвъ ефектъ ще произведе. Половината е на български, половината — на езикъ, който не го знаете. Още веднъжъ! (Пакъ го изпѣхме).

   Сега, въ ума ми има една мисъль: да ви повѣря ли втория гласъ, или да го задържа за другъ пѫть? Защото, щомъ вземемъ втория гласъ, ще се измѣни настроението ви. Първиятъ е въ мажорна гама, а вториятъ е даденъ въ минйорна гама. Хайде, още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го още веднъжъ).

   Сега, именно, при условията, въ които живѣемъ, трѣбва постоянно тониране, а музиката, това е единъ отъ великитѣ Божествени методи за тониране. Трѣбва да пѣемъ, за да се тонираме, и всички трѣбва да пѣемъ. Докато пѣешъ, тонирашъ се, прѣстанешъ ли да пѣешъ, отслабвашъ. Постоянно пѣние, пѣние, за да се тонираме. Я още веднъжъ го изпѣйте! (Учительтъ свирѣше на цигулка, и ние всички изпѣхме упражнението два пѫти). Вижъ, какъ лесно се усвоява! Вижъ, какви опитни пѣвци сте всички! Значи, първото упражнение е много сполучливо, прѣпорѫчва ви. Ако тъй може да завършите, отлична е работата. Още веднъжъ го изпѣйте! (Изпѣхме го всички още веднъжъ). Всѣкога ще спазвате правилата, да не изопачавате. Като пѣете „зум мезум“, да не дойде тамъ да протакате. Това е упражнение, не е пѣсень, Това азъ го наричамъ окултно упражнение, думитѣ сѫ нагласени на особени гами. Ще минемъ къмъ окултната музика, за да може да се пробудятъ нѣкои висши чувства. Тѣ могатъ само чрѣзъ музика да се пробудятъ, да дадатъ новъ импулсъ. Още веднъжъ! (Изпѣхме пакъ упражнението). Вѣрвамъ, че нѣма да го забравите, нали? Още веднъжъ! Всички пѣемъ упражнението.

   Азъ взимамъ тия окултни упражнения по музика, макаръ че тѣ сѫ доста трудни, но тия окултни упражнения служатъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Запримѣръ, техникътъ, или човѣкътъ на съврѣменната наука, знае да прѣвърне водата въ пара, парата може да прѣвърне на електричество, и да я впрегне на работа. При какви условия? — Ще я ограничи, ще я тури въ единъ котелъ, ще я нагрѣе, ще я сгорещи. По сѫщия начинъ и ние трѣбва да знаемъ да прѣвръщаме тия енергии. Една неприятна мисъль, едно неприятно желание, или едно неприятно чувство може да го туришъ на огъня, да го нагорещишъ, и да ти извърши такава приятна работа, както парата, но, знание трѣбва. Ако нѣмашъ знание, нищо не можешъ да направишъ. Не само да мислимъ, че знаемъ, но, знание трѣбва! Туй знание е потрѣбно, защото въ окултизма всѣкога се развиватъ отрицателни сили. Въ всѣка една окултна школа най-първо се развиватъ отрицателнитѣ сили въ такъвъ грамаденъ размѣръ, че ако не се взематъ мѣрки, много пѫти ученицитѣ пострадватъ. Напримѣръ, въ християнството, защо пострадаха християнитѣ? Защо се повдигна гонение противъ християнството? Християнството бѣше окултна школа. Християнитѣ, като изгубиха правилата отъ Христа, вслѣдствие на това се набраха много отрицателни сили, и като не знаеха какво да ги правятъ, какъ да ги трансформиратъ, повдигна се цѣло гонение противъ тѣхъ, докато се намѣри проходъ. И, ако и вие изгубите методитѣ, които ще ви дамъ, ще дойде сѫщия законъ. Той не може да се промѣни. Християнитѣ казватъ, че езичницитѣ бѣха недоволни. Не, не е тази причината, но онази набрана окултна сила, която трѣбваше да впрегнатъ на работа, не се използува. Напримѣръ, дойде идеята за комуна. Християнитѣ казаха: „Не е врѣме за комуна“. И други благоприятни условия и сили дойдоха, и останаха все неизползувани. Тогава дойде гонението. Всѣкога ще помните това. Законътъ е сѫщиятъ. Ако една благородна мисъль дойде, ако едно мѣроприятие се дава вѫтрѣ въ живота ви, като условие, да го приложите, и не го използувате, ще дойде гонението, непрѣменно ще дойдатъ нещастията. Туй е, като двѣ и двѣ четири. Напримѣръ, имате синъ, той иска да слѣдва по музика, но вие, като баща, ще кажете: „Музиката не е полезна, не е доходна, стани докторъ, то е по-доходно“. Ако ти му се наложишъ, синъ ти постоянно ще ти казва: „Азъ искахъ едно врѣме да стана музикантъ, но ти ме прати за докторъ“. Той постоянно ще ти прави тия неприятности. Та, онова, което се събужда въ васъ, разработвате го. Всѣки ще работи върху себе си. Сега, когато казвамъ, че ще работимъ върху себе си, това е една приятна работа. Сега запримѣръ, туй упражнение можахъ да го отложа тази вечерь, можахъ да кажа тъй: тѣ не сѫ още готови, трѣбва да ги събера нѣкой пѫть, да ги приготвя, че тогава. Но, казвамъ: ще направя опита изведнъжъ, безъ всѣкакво приготовление, то е най-простото упражнение, да видимъ, какъ ще го схванатъ. Може да излѣзе съвсѣмъ несполучливъ, всичко може да стане. Но, въ окултната наука, човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ. Рѣшишъ нѣщо, ме мисли за послѣдствията. Ти го направи, та, каквото излѣзе. Ти го направи, а отъ невидимия свѣтъ, който взима участие въ всичкитѣ наши работи като видятъ доброто ни желание, тѣ всички се притичатъ на помощь, и половината тѣ ще го извършатъ. Не мислете, че вие извършвате всѣко желание. Трѣбва да бѫдемъ смѣли и рѣшителни. Смѣлъ и рѣшителенъ е човѣкътъ на любовьта. Безъ любовьта хората сѫ крайно страхливци. Благородство безъ любовь нѣма, и знание и интелигентность безъ любовь нѣма. Да се не лъжете! Любовьта е основа на всѣко нѣщо, тя е основа на абсолютната, безграничната Любовь, която движи свѣта. Всѣко движение е движение на любовьта Моята рѫка се протѣга туй движение не е съзнателно, но то е въ зависимость отъ тази любовь. Азъ искамъ да ви помогна. Ние виждаме, че всичко въ свѣта се движи. Тия облаци се движатъ. Мислите ли, че тия облаци се движатъ отъ само себе си? Не, задъ тѣхъ стоятъ интелигентни сѫщества, които ги движатъ. Тия облаци се приготовляватъ да ни полѣятъ земята, да расте всичко. Та, слънцето, цѣлиятъ козмосъ, земята, приливи и отливи, всичко, което се движи, то става по закона на Любовьта — разумно. Послѣ, сродството на елементитѣ — афинитета, то е основано на закона на Любовьта, обичь иматъ елементитѣ помежду си. И послѣ, ще имате слѣдното понятие: любовьта ние не я произвеждаме. Богъ е Любовь, и Той не може да се раздвои въ себе си. Нѣкой казва: „Ти не ме обичашъ“. Не мога да те обичамъ. Да не се лъжете. Свѣтскитѣ хора може да се обичатъ, но вие не може да се обичате, вие може да бѫдете изразъ на тази Любовь. Богъ е Любовь, Той не може да се раздѣли. Тогава, когато кажешъ „ти не ме обичашъ“, ти правишъ упрѣкъ на Бога. Ако ти си готовъ за Любовьта, тя ще дойде, и ще се прояви. Любовьта всѣкога дѣйствува. Сега, всички седите и казвате: „Той не ме обича“. Не се лъжете, то е самоизмама. Нали живѣешъ, животътъ произлиза отъ любовьта. Ти трѣбва да съзнаешъ, че животътъ ти е даръ, любовенъ даръ. Не можешъ да се движишъ, нали? Вложи мисъльта, щомъ се движишъ, да благодаришъ. То е отъ Бога. Ако нѣкой ходи, ние казваме: „Той много митка“. Ами че живиятъ човѣкъ трѣбва да се движи. Само инвалидитѣ седятъ, не могатъ да се движатъ. За нѣкоя жена казваме: „Тя много митка“. Ами че какво лошо има въ туй миткане? Животъ има въ туй. Утрѣ, като стане инвалидъ, легне въ леглото, всички ще кажете. „Дано стане“. Кое е по-хубаво, да митка, или да лежи на гърба си? Азъ бихъ прѣдпочелъ да митка. И ще ви дамъ едно ново схващане на живота. Положителното въ живота, къмъ него ние ще се стремимъ. Движението, това показва, че има животъ; животътъ показва, че има любовь; любовьта показва, че нѣкой заради насъ мисли. Тъй е. Никога не се стремете да ограничите любовьта. Тази любовь е слѣдующата. Азъ ще ви приведа примѣръ. При мене дойде единъ анархистъ, когато бѣхъ въ Русе, младъ момъкъ, прѣдполагамъ на 23 -24 години. Кой го е обърналъ? Той самъ е дошълъ до едно заключение за Бога, разправи ми своята опитность. Краенъ анархистъ е, и казва: „Влюбихъ се въ една мома, и въ тази мома видѣхъ Бога, повѣрвахъ, че има Господь. Когато залюбихъ, въ моята душа се зароди енергия да работя за Бога, да жертвувамъ всичко, да работя за човѣчеството. Но, дойде единъ прѣломъ, и тя се изгуби. Изгуби се тя, и останаха черни петна въ моята душа, изгубихъ силата си“. Черни петна останали. „Когато изчезна любовьта, на мѣстата, дѣто е била свѣтлината, забѣлѣзахъ, черни петна останаха въ душата ми“. Той отишълъ по далече. Казва „Виждамъ, че Христовото учение е нѣщо повече. Ако моята душа и сърце бѣха толкова широки, щѣхъ да любя всичкитѣ хора, и не щѣхъ да прѣтърпя тази криза. Но, понеже сърцето ми е малко, като изгубихъ една отъ овцитѣ, съкрушихъ се. Желая, сега, душата ми да се разшири, че да обичамъ всичкитѣ, както нея обичахъ“. Тъй всички трѣбва да обичаме. Всички тия растения, цвѣтя, бубулечки, млѣкопитающи, всички, които влизатъ въ тебе, да чувствуватъ, че Богъ живѣе, че всичко ти е мило, на всичко да давашъ неговата цѣна. Само така може да разберешъ великия законъ на Любовьта, и тогава нѣма да прѣтърпѣвашъ такъвъ крахъ. Сега, жената се привързва къмъ мѫжа, мѫжътъ се привързва къмъ жената, Не се самоизмамвайте! Мѫжътъ ти не може да ти помогне. Ако той казва, че може да ти помогне, той не говори истината. Той може да ти помогне 50%. Ако ти кажешъ на мѫжа си, „Азъ ще ти помогна“, и ти не говоришъ истината. Ти можешъ всичко, но като си невѣжа, какъ ще му помогнешъ? Великиятъ законъ, който рѫководи сѫдбинитѣ, той иска да ни покаже, че сме невѣжи. Ти казвашъ на мѫжа си: „На менъ уповай, на твоята възлюблена Станка“. Провидѣнието всѣки день ни показва, че ние нищо не може да направимъ. И тогава, знаете ли, единъ отъ нашитѣ приятели, на когото името било Димитъръ, правилъ сеанси „Ти си“, казва му духътъ, „Стоянъ Станчевъ“. „Азъ съмъ Димитъръ“. „Не, не, ти си Стоянъ Станчевъ. Стоянъ си, защото стоишъ до медиума, а Станчевъ си, понеже стана причина той да проговори“. Разболѣе се мѫжътъ ти, намирашъ се въ чудо, отивашъ да търсишъ лѣкарь. Защо не му помогнешъ, нали можешъ? Ти казвашъ, че го обичашъ. Ами че ти, като го обичашъ, защо не можешъ да му помогнешъ? Това е първата лъжа, първото изобличаване въ този законъ на Любовьта, че ние показваме, какво онзи, когото любимъ, не можемъ да му помогнемъ. Онзи, когото любимъ, като идемъ ние при него, той трѣбва да оздравѣе. Такъвъ е законътъ. Хората измиратъ, защото не се любятъ. Любишъ ли нѣкого, като отидешъ при него, тѣзи силни вибрации на любовьта, които се отдѣлятъ, ще му помогнатъ, и той ще се подобри, Сега, вие ще кажете туй-онуй. Не, не! Туй е истината, нищо повече. И тъй, ако искате да познаете, дали имате любовь, идете съ смирение при нѣкой боленъ, и вижте, подобрѣва ли се положението му. Ако се подобрѣва, ще се радвате, но влоши ли се, ще се върнете, и ще се молите на Бога. — Не сте толкозъ горещи. Ще си признаете истината. Сега, другото доказателство. Нѣкой казватъ, че иматъ любовь. Хубаво, ако вие се грѣете на слънцето, и се натоплите, че се изпотите, тази горещина отъ васъ ли е, или не? Тази топлина не дойде ли отъ слънцето? Ако нѣкой ви попита, вие ще кажете: „Отъ моя организъмъ е“. Не, не е отъ твоя организъмъ, но ти си единъ акумулаторъ на тази Божествена топлина, и тя се изявява. А когато ти имашъ Божествена Любовь, нѣма да кажешъ, азъ съмъ, който отдѣлямъ топлината, а ще кажешъ: „Азъ събрахъ тази Божествена Любовь, и я проявявамъ“. Та, сега отъ всинца ви искамъ най-първо: най-нѣжното чувство, най-мекия погледъ и най-хладката дума. И за туй, тази вечерь, ви пѣя тази пѣсень. Азъ никога тукъ съ цигулката си не бихъ дошълъ да ви свиря. Плащате ли ми нѣщо вие? — Ако азъ ви дамъ единъ концертъ, трѣбваше да платите най-малко по 50 лева. Вие нищо не плащате, и не само че не плащате, но като влѣзете въ дома си, не го прилагате. Е-е, казвамъ: прѣкалихте го! Ще го приложите, понеже е необходимо за вашето развитие. Ще работите, и, като излѣзете навънка, ще се поставите на такова мѣсто спрѣмо туй слънце, че всички ще бѫдете изразители на тази Любовь. Единъ день, когато Богъ дойде да се засели въ васъ, законътъ ще се измѣни: тогава вие, вѫтрѣ въ васъ, ще бѫдете едно слънце, и чрѣзъ васъ ще се прояви слънцето. Богъ ще бѫде въ насъ, и Любовьта ще се проявява. Понеже ние говоримъ, че чрѣзъ Любовьта всичко може да направимъ, нека приложимъ този законъ. Нѣма да казваме, като другитѣ: „Поправи се!“ Ако нѣкой братъ трепери, студено му е, ти му казвашъ: „Не трепери“. Не, вземи го, стопли го, и веднага той ще утихне. Не му казвай тъй: „Не трепери“. Ти го морализирашъ. Вземи го въ кѫщи, и го стопли, и този братъ ще каже: „О, колко е хубаво“, и нѣма да трепери. Сега между насъ всички треперения трѣбва да прѣстанатъ.

   Хайде, изпѣйте „сила жива“. (Изпѣхме упражнението нѣколко пѫти. Учительтъ изпѣ на новъ гласъ сѫщото упражнение). То е сѫщото упражнение, само че трансформирано отъ единъ гласъ на другъ. Хайде, помѫчете се да го изпѣете, Може би, вториятъ пѫть ще упражнимъ този гласъ.

   Сега, ни най малко не се смущавайте, че не можахме да свършимъ упражнението. Азъ нарочно го оставихъ, за да се роди въ васъ една мисъль, да работите, да се развива музиката. Законътъ въ окултизма е такъвъ: щомъ се разрѣши единъ въпросъ, десеть въпроси трѣбва да останатъ неразрѣшени. Първиятъ гласъ знаете, вториятъ всѣки да се старае да си го припомни. По единъ или по другъ начинъ, като правите усилия, той ще дойде, той се е запечатилъ, и ако вие се нагодите, гласътъ ще дойде. Отъ васъ ще изкараме добри пѣвци. Слѣдъ една година старитѣ ще иматъ гласове, като на младитѣ. Ако пазите правилата, гласътъ ви ще се възобнови.

   Гдѣ искате да бѫде събранието въ недѣля, тукъ, въ Турнъ Ферайнъ, или въ Опълченска? Послѣ, какъ искате, упражненията да бѫдатъ — въ четвъртъкъ вечерьта, или въ недѣля вечерь? По-добрѣ ще е да, оставимъ тия упражнения за въ недѣля вечерь, понеже много отъ провинцията не могатъ да се събиратъ въ четвъртъкъ, а въ недѣля вечерь всички иматъ условия. Четвъртъкътъ може да бѫде свободенъ за други събрания. Искаме да спестимъ единъ день. Значи, въ недѣля, пакъ въ 7½ ч. вечерьта. Отговарятъ: „Да въ недѣля не сме заняти, можемъ и по-рано да почваме. Хубаво, тогава въ седемь часа.

   Упражнявайте се всички въ музиката. Безъ музика, въ училището, не може да бѫдете ученици. Въ школата, музиката е единъ отъ необходимитѣ прѣдмети, и всички ще упражнявате музикалното си чувство. Ще бѫдете музикални, ще пѣете, ще свирите. Най-малко, трѣбва да знаете да пѣете. Всинца, може би, нѣмате възможность да се занимавате инструментално, но за пѣене, всички безъ изключение, можете. Думата: „не може“ е изключена. Вижъ, за инструменталната музика, тамъ може да кажете: „не можемъ да свиримъ“, но който каже, че не може да пѣе, не му се прощава. Господь е турилъ цигулка на всички, гърлото ви. Онази външна цигулка нѣмашъ, но тукъ вѫтрѣ, цигулка имашъ, и ще пѣешъ. И за всички, и млади и стари, правило е въ насъ; ще пѣемъ. Послѣ, нѣма да се свѣнимъ отъ хората, какво ще кажатъ. Нашитѣ пѣсни ще бѫдатъ неподражаеми. Ние ще покажемъ на музикалния свѣтъ, че има нѣщо повече, отколкото тѣ разбиратъ. Ще имъ дадемъ единъ потикъ. И тѣ мислятъ, че сѫ музикални. Ние се радваме, че тѣ така мислятъ и работятъ. И хубаво, тѣ приготвятъ пѫтя. Ние имъ благодаримъ. Тѣ сѫ изработили доста хубавъ инструментъ, цигулката, но отъ чисто окултно гледище, тя може да прѣтърпи извѣстно видоизмѣнение. Тамъ, додѣто днесъ сѫ достигнали цигулкитѣ, повече, по никой начинъ, никакво видоизмѣнение не могатъ да прѣтърпятъ. Отъ триста години насамъ, цигулката не се е измѣнила. Тѣ сѫ достигнали до крайния прѣдѣлъ. Но, по окултенъ начинъ, цигулката може да бѫде измѣнена, обаче трѣбва да се пробудятъ у човѣка онѣзи вѫтрѣшни музикални чувства, Щомъ се събуди музикалното чувство, ще се намѣри майсторъ, който ще приспособи цигулката, Но за сега цигулката е достатъчна. Съ цигулката може да се взиматъ не само половини тонове, но и четвъртини. Между единъ тонъ и половината тонъ има други тонове, а тѣ може да се взиматъ съ цигулката. Всички тонове, които може да се взиматъ съ цигулката, могатъ да се взиматъ и съ гласа. Ще пѣете. Искамъ да бѫдете отлични пѣвци, да не се стѣснявате, защото нѣкой отъ васъ иматъ хубави гласове, но необработени. И между младитѣ, и между старитѣ, мѫже или жени, има отлични гласове, но сѫ огрубѣли по съвсѣмъ други съображения: ядете лютичко, трѣвожите се. Всѣка трѣвога се отразява върху ларинкса. Послѣ, когато дѣйствуватъ низшитѣ чувства, страститѣ, тия гласни органи загрубяватъ. И забѣлѣжете, ония хора, които сѫ груби, и гласътъ имъ съотвѣтствува на тѣхния характеръ. Понеже музиката е една сила, съ нея може да се разрушатъ много лоши работи. Напримѣръ, нѣкой жени се чудятъ, какъ да укротятъ мѫжетѣ си. Ако жената може да пѣе сладко, когато мѫжътъ спи дълбоко, на другия день, сутриньта, като стане, той ще бѫде мекъ, като памукъ, и ще има най-хубавото настроение. Жената да му изпѣе най-хубавата пѣсень. Но тя какво прави? Като заспи той, заканва се надъ главата му: Хм ... ! И той, като стане на другия день — такъвъ ще бѫде. И той почне: Хм ... ! Българитѣ иматъ една поговорка: „Каквото повикало, таквозъ се и отзовало“. Спи мѫжътъ. Изпѣй му най-хубавата пѣсень, и като стане, той ще бѫде другъ.

   За въ бѫдеще, музиката ще бѫде, като единъ методъ за възпитание на дѣцата. Поне дѣцата може да се възпитаватъ съ музика. Затуй, ще гледаме да употрѣбимъ часть отъ врѣмето си само за музика.

Т. м.

2 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

12.X.1922 четвъртъкъ

Ст. София