Jump to content

1922_06_02 Изгрѣвъ и залѣзъ


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Изгрѣвъ и залѣзъ.

14. школна лекция на общия окултенъ класъ

2.VI.1922 г. петъкъ, 8 — 91/2 ч. в., Ст. София.

Имайте прѣдъ видъ, че ние тази вечер не се намираме на нѣкоя трапеза за угощение, т. е. не съмъ ви повикалъ на угощение. Не е врѣме за угощение, не е врѣме нито съвѣти да ви давамъ, нито наставления, а е врѣме за учение. Слѣдователно, ще ме слушате съ умоветѣ си, ще чувствувате съ сърцата си и ще прилагате съ волята си. Методитѣ на една окултна школа се различаватъ отъ всички ония методи, които съврѣменното училище въобще употрѣбява. Разнитѣ възгледи, които ние имаме за живота, зависятъ отъ срѣдата, въ която се намираме. Ако вие се намирате 10—15 метра подъ морското равнище и отъ тамъ разглеждате свѣта, какви ще бѫдатъ вашитѣ възгледи за него? Ако се спуснете на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 2000 м. какви ще бѫдатъ вашитѣ понятия? Слѣдователно, прѣчупването на свѣтлината ще бѫде различно. Сега, обратниятъ процесъ: ако вие се качите надъ морското равнище, и се повдигате въ въздуха отгорѣ на 100, 200, 300, 400, 500, 1000, 10,000 м., какъвъ ще бѫде вашиятъ възгледъ за свѣта? Не на 10,000 м., а на 10,000 клм? И ако застанемъ на земята, тя е равнодѣйствуваща сила: значи, понятията ви за свѣта отъ дъното на океана и тия отъ най-високото въздушно пространство ще бъдатъ отъ два противоположни полюса на разбиране: Изгрѣвъ и залѣзъ. Изгрѣвъ, това е горѣ въ въздуха, а залѣзъ, това е долу, въ дъното на океана. Но само че тази аналогия, която сега прокарвамъ, не е правилна въ всичкитѣ си допирни точки, защото, туй, което за насъ е залѣзъ, за други е изгрѣвъ, и туй, което за насъ е изгрѣвъ, за други е залѣзъ. Слѣдователно, когато твоето слънце пзгрѣва, изгрѣва за тебъ, а за другиго е залѣзъ. И когато твоето слънце залѣзва, други иматъ изгрѣвъ. Слѣдователно, изгрѣвъ и залѣзъ, това сѫ нѣща относителни, това не е една абсолютна реалность. И при туй положение, при което сега се намираме, има изгрѣвъ и залѣзъ. Но, ако вие сте единъ ясновидецъ, за васъ нѣма да има нито изгрѣвъ, нито залѣзъ: посрѣдъ нощь вие ще видите слънцето на противоположната страна на земята. Нѣма да има никакъвъ изгрѣвъ. Като ясновидецъ, даже и земята нѣма да се движи заради васъ. Защото движение има само за онѣзи, които се движатъ и не виждатъ туй движение, а за онѣзи, които го виждатъ, движение нѣма за тѣхъ. Защото, ако азъ се движа по-бързо отъ трена, има ли движение? Прѣдставете си, запримѣръ, такова изяснение: вземете една точка въ вселената, която се движи така бързо, че едноврѣменно може да бѫде въ всичкитѣ положения на козмоса. Има ли движение тогава? Има движение, но туй движение не може да се измѣри. Какъ ще го измѣришъ, когато едноврѣменно то е навсѣкѫдѣ? Ние разбираме движение само тогава, когато има извѣстно съотношение на бързина. Но ако тази бързина е абсолютна, ние считаме и казваме, че тази точка е постоянна. Сега, въ свѣта неустойчиви хора сѫ всички ония, които се движатъ много полека. Охлювитѣ, запримѣръ, сѫ много неустойчиви. Човѣкъ, който има движение на охлювъ, на такъвъ не може да разчиташъ, защото щомъ побутне първия листъ, скрие си рогата, казва: „Тази работа не е за менъ“. Послѣ, насърчишъ го, кажешъ му: „Слушай, има такива закони, има редъ, порядъкъ“. И той пакъ извади своитѣ рогца. И пакъ като срещне най-малкия листъ, пакъ се скрие въ черупката си и казва: „Тукъ нѣма законъ“. И започва ту навънъ, ту навѫтрѣ. Защо се движи този охлювъ? Ние тълкуваме отъ окултно гледище така: този охлювъ има прѣпятствие на пѫтя си. А туй прѣпятствие като го турятъ въ локомотива, колелетата започватъ да се движатъ.

Значи, като дойде туй прѣпятствие, техникътъ го използува: като дойде до извѣстно мѣсто, спира се. Ако туй прѣпятствие вървеше по този начинъ, щѣше да има изхабяване на енергията. И техникътъ събира тази енергия, ще й даде наклонъ и колелото започва да се движи. Отъ прѣпятствията на охлюва техникътъ се е научилъ, казва: „Ти ако искашъ да употрѣбишъ едно нещастие за твоето благо, трѣбва туй нещастие да го туришъ въ крива линия.“ Защо се движи трена? Това сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. Нашите тренове сѫ погрѣшкитѣ на охлюва. И нѣкои пѫтуватъ отъ единъ градъ въ другъ, и често ставатъ катастрофи, т. е. въ даденъ случай охлювътъ не е могълъ да си прибере рогцата равномѣрно, техникътъ не е изчислилъ добрѣ врѣмето, за да се скрие той, и тогава, като стане катастрофата, всички пѫтници изкачатъ изъ черупкитѣ навънка. Азъ говоря за вашето съзнание, то може да бѫде съзнание на охлювъ, Понеже миналата ми бесѣда бѣше философска и критическа, вие казвате: „Туй като не е любовь, онова като не е любовь, кое тогава е любовь?“ Азъ като разглеждахъ любовьта, разглеждамъ сегашната ваша любовь, и казвам: туй, което имате за любовь, туй нищо не струва, това не е любовь. Вие казвате: „Туй като не е любовь, тогава кое е?“ Азъ ще кажа кое е. Опитвамъ вашето шише. Вие имате едно шише пълно съ вода. Тази вода е седѣла 10 деня, тя се е вмирисала, въ нея се завъдили множество малки микроскопически гадинки. Казвамъ: това не е вода. „Какъ да не е вода? Отъ чешмата е налѣна“. Може да е била много хубава вода, но тази вода днесъ не е здравословна. Азъ взимамъ вашето шише изливамъ водата надолу, а вие казвате: „Туй е безобразие, да изпразнишъ шишето ни!“ Чакайте, елате на моята чешма! Взимамъ шишето, измивамъ го веднъжъ, дважъ, и не само това, възварявамъ вода, па турямъ и пѣсъкъ вѫтрѣ, и мия. Вие казвате: „Ще счупишъ шишето“. Чакайте още. Измивамъ шишето хубаво, отивамъ при тази първокласна вода, казвамъ: „Вие помните ли вкуса на вашата вода? „Да.“ Наливамъ.“Пийте сега отъ тази водица!“ Само така може да разберете едната любовь и другата любовь. Вие трѣбва да имате едноврѣменно въ съзнанието двата момента, и да разбирате различието между едната реалность на съзнанието, и другата реалность, която може да се прояви.

Изгрѣвъ — това е единъ моментъ на съзнанието, и този моментъ е само когато слънцето излѣзе отъ хоризонта, а следъ като изгрѣе, то вече не е изгрѣвъ. И залѣзъ е онзи първиятъ моментъ, когато слънцето допре до хоризонта и се изгуби, скрие се задъ него. И до като се скрие, то е залѣзъ. Изгрѣвъ е отъ онзи моментъ, показването върха на слънцето докато излѣзе на другия край. Всичкото друго не е нито изгрѣвъ, вито залѣзъ. Слѣдователно, вие имате два момента въ цѣлия си животъ: Или всѣки день и всѣка минута имате изгрѣвъ, или имате залѣзъ, не отъ часове, а само отъ нѣколко момента. И ако вие разберете тия моменти на вашето съзнание добрѣ, вие ще можете правилно да разсѫждавате, понеже изгрѣвитѣ ви и залѣзитѣ ви не сѫ едни и сѫщи. Забѣлѣжете въ природата, изгрѣвътъ всѣки день не е единъ и сѫщъ: запримѣръ, нѣкой пѫть хоризонтътъ не е толкова ясенъ, нѣкой пѫть е много ясенъ. Нѣкой пѫть вие не виждате залѣзъ, нѣкой пѫть вие не виждате изгрѣвъ. Това сѫ все математически съотношения. Тия изгрѣви и залѣзи показватъ съотношенията, които сѫществуватъ вѫтрѣ въ нашето съзнание. Защото, изгрѣвъ и залѣзъ сѫществуватъ само въ съзнанието, като реалность. Ако вие нѣмате съзнание за тази реалность, че слънцето изгрѣва и залѣзва, нищо нѣма да ви ползува. Ако слънцето изгрѣва и залѣзва, то е само за съзнанието ви. А разъ вашето съзнание схваща изгрѣва на слънцето, въ туй съзнание взиматъ участие вашиятъ умъ, вашето сърце и воля. Слѣдователно, умътъ ви ще разисква върху формитѣ и вибрациитѣ на тази свѣтлина, която се разширява, сърцето ще се спре върху съдържанието, а волята — върху резултатитѣ, които може да произлѣзатъ отъ съчетанието на формитѣ и съдържанието. Туй е философски казано. Сега, вие не може да видитѣ какво съотношение иматъ тия двата края. Азъ обяснявамъ „изгрѣвъ и залѣзъ“ по отношение на съзнанието. Обяснявамъ факта какво е разширение, съдържание и резултати на свѣтлината, която прониква вѫтрѣ въ нашето съзнание. Свѣтлината, която се появява въ нашето съзнание, ние я схващаме по особенъ начинъ. Сега, отъ туй вѫтрѣшно съзнание зависи степеньта, съ която вие можете да разберете Любовьта. А често вие говорите за сегашната любовь. Имате едно приятно настроение тукъ, въ слънчевия вѫзелъ, или имате едно приятно настроение въ хилядолистника горѣ въ главата си, засѣгамъ само тия два центъра, но туй приятно настроение не е много реално, защото слѣдъ малко това състояние може да се промѣни. Азъ ви казвамъ една сладка, мека, хармонична дума, но не се разбираме. Фактътъ е: вие сте гладенъ нали? Сега говоря на вашъ езикъ. Три деня сте седѣли гладенъ, и очаквате нѣщо. Казвамъ ви тъй: сега ще употрѣбя залѣзъ и изрѣвъ въ яденето, защото и въ яденето има изгрѣвъ и залѣзъ. Прѣдставете си, че вие сте били бѣденъ, и прѣзъ цѣлия си животъ сте се хранили само съ бобъ дошло ви е до гушата отъ него. Като кажете „бобъ“ казвате: „ Господь само за менъ ли създаде този бобъ? Омръзна ми! Три деня сте гладували, казвамъ: имаме една пуйка опечена. Пуйката е изгрѣвъ. Но казвате: „Ами бобъ?“ Бобътъ е залѣзъ. Казвамъ: много скоро се свърши деньтъ. Бобътъ се явява въ съзнанието ви като залѣзъ. Ако кажа: имаме пита и една печена кокошка съ мась. Казвате: „Отличенъ изгрѣвъ!“ Деньтъ е съ изгрѣвъ, вие сте радостни, нали? Питамъ ви сега: Защо кокошката и пуйката произвеждатъ въ вашето съзнание туй чувство на радость? А бѣдниятъ бобъ, като помислите за него, казвате: „Да бѣше нѣщо друго!“ Защо сте недоволенъ отъ боба? Значи, азъ казвамъ на вашето съзнание тъй: „Ако сте уморенъ, имамъ една пуйка заради васъ“. Не казвамъ, че имамъ бобъ. Добрѣ. Направямъ пюре отъ боба съ малко масълце и ви казвамъ така: „Имамъ кюфтета направени отъ хубаво месце,“ само че като хапнете това месце, то ще се схуми въ устата ви. Вие седите, ядете пуйката и тия кюфтета и казвате: „Отлично ядене!“ Питамъ: въ какво седи реалностьта тукъ. Въ първия случай казвамъ истината. Бобъ ще ядете. Вториятъ пѫть кръщавамъ другояче боба казвамъ: този бобъ е приготвенъ, направенъ съ месце и съ масълце. И вие ще питате, туй месце телешко ли бѣше, агнешко ли бѣше или отъ нѣкоя кокошка? „Отличпо е това!“ Нѣкой пѫть, отъ постѫпкитѣ на живота си вие сготвяте кюфтета отъ бобъ, и сами си говорите за тия кюфтета: „Знаешъ ли какви хубави кюфтета сме направили, отъ какво хубаво месо!“ А то е бобъ. Ама азъ мога да кажа истината, че е бобъ. Ще кажете: „Знаемъ го този бобъ какъвъ е“. И съврѣменнитѣ философски системи сѫ паправени само отъ бобъ. Отъ бобъ сѫ тия кюфтета, но тъй опържени съ масълце, изкустно приготвени, всѣки, който яде отъ тѣхъ, казва: „Отлични кюфтета, много хубави сѫ“. Това е то култура, това е наука. Отлични кюфтета сѫ тѣзи! Който разбира истината, само ще се подсмихне, ще каже: „Да, отлични кюфтета сѫ“. Слѣдователно, въ нашето съзнание ние трѣбва да разграничаваме истинската реалность въ свѣта отъ прѣходната. Запримѣръ, прѣходна реалность е тази, дѣто нѣкой казва: „Има Господь“. „Има бѫдещъ животъ“, това е една прѣходна реалность. Защото, този човѣкъ, който казва, че има бѫдещъ животъ, то има едно изопачено съзнание. Той не знае какво нѣщо е бѫдещъ животъ. А окултистътъ нѣма да каже, че има бѫдещъ животъ, той ще каже тъй: „Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ“. И ако ти каже истината „нѣма бѫдещъ животъ“, ти ще кажешъ: „Ама до сега все ни проповѣдваха за бѫдещъ животъ“. Нѣма никакъвъ бѫдещъ животъ. Защото, отъ чисто окултно гледище, ако има бѫдещъ животъ, той ще бѫде точно такъвъ, като сегашниятъ животъ. Обаче, ако ние подразбираме подъ думата „Изгрѣвъ“, разширение на нашето съзнание, разграничение, разширение на Божествения животъ въ насъ то значи да го видимъ въ по-широки рамки като реалность. Защото, животътъ е единъ, той не може да бѫде ограниченъ, ние го ограничаваме, като казваме „бѫдещъ животъ“ Животътъ не е нито миналъ, нито сегашенъ, той е животъ самъ за себе си. Въ нашето съзнание, животътъ има изгрѣвъ и залѣзъ за 31/2 минути, 3 мипути сѫ нужни за изгрѣва. Знаете ли колко минути сѫ нужни на единъ човѣкъ да умре? То е почти сѫщото врѣме, както когато човѣкъ се ражда: неговото съзнание се пробужда за толкова врѣме, за колкото слънчевия изгрѣвъ — 31/2 минути. Дѣтето се роди и пакъ забравя. И понеже единъ изгрѣвъ има, ти си мисли, че изгрѣвътъ е раждане, и докато седи въ тоя умъ, ти се радвашъ. Това дѣте като вземе да умира, ти виждашъ какъ слънцето ще залѣзе. Има нѣкои хора, за които, като залѣзе слънцето, пакъ могатъ да живѣятъ до полунощь. Слѣдъ като залѣзе слънцето, казватъ: „Ще се мре“. Това е единъ фактъ, дѣто хората казватъ — ще се мре — тѣхното слънце е вече залѣзло. И, слѣдователно, отъ чисто окултно гледище, вие можете да се родите прѣждеврѣменно, и може да умрете прѣждеврѣменно. Този фактъ го пазете: можете да забогатѣете прѣждеврѣменно и можете да осиромашѣете прѣждеврѣменно. Можете да станете здравъ прѣждеврѣменно, и можете да заболѣете прѣждеврѣменно. Всичко туй остава въ съзнанието ви. И когато казвамъ, че ние всичко можемъ да направимъ, вѣрно е, всичко можемъ, но само трѣбва да излизаме извънъ условията на земния животъ. Ясновидецътъ ако вижда слънцето навсѣкѫдѣ въ неговото движение, той нѣма какво да се плаши. А туй слънце, то е проявлението на Божественото вѫтрѣ въ свѣта, въ нашето съзнание. Ние всѣкога можемъ да виждаме Бога. Тукъ имаме единъ приятель, нѣма да му помѣна името, той ми разказваше за такава една своя опитность: изпитвахъ една свѣтлина, както при изгрѣвъ, така ходи прѣдъ менъ, но отъ нѣколко врѣме залѣзе тази свѣтлина, нѣма я.

Станало му жалко. Усѣщалъ, че тази свѣтлина все изгрѣвала и като тръгвалъ нѣкѫдѣ, тази свѣтлина постоянно бликала, бликала вѫтрѣ. И то е красивото въ живота. Отъ окултно гледище всѣка една погрѣшка, ще направи вашето слънце да залѣзе прѣждеврѣменно. А то е голѣмо зло за живота ви. Най-малката погрѣшка ще завърти колелото на вашата земя, тя ще почне да се движи по-бързо, и слънцето ще залѣзе прѣждеврѣменно. И тогава именно ще ви сполетятъ нещастията. И когато казвамъ, че не трѣбва да се правятъ погрѣшки, то значи отъ окултно гледище, да не залѣзе слънцето ви. Щомъ залѣзе слънцето, всѣка една работа, отъ какъвто и да е характеръ, прѣстава вече. Слѣдователно, и любовьта ви, и тя ще прѣстане. Сега, вие поне имате тази опитность. Нѣкой пѫть, когато обичате нѣкого, имате извѣстни трептения въ слънчевия вѫзелъ, въ сърцето усѣщате една много малка топлинка. А когато тази топлинка се изгуби, вие усѣщате страдание, на слънчевия вѫзелъ почва да се образува една топка, да усѣщате студъ, умраза се явява, почвате да чувствувате, че този, когото обичате постепенно се отдалечава отъ васъ и вие се отдалечавате отъ него. Туй е законъ на залѣза: вашето приятелство е залѣзло, и двама се намирате въ пещьта на живота. Тогава силата на вашето съзнание се намалява, и каквато молитва да произнесете, както и да се молите, вие ще усѣщате, че отгорѣ ви има единъ леденъ поясъ, и молитвата ви отива само двѣ педи надъ главата ви, и пакъ се повръща. Тогава, какво трѣбва да правите? Азъ ще ви приведа закона. Законътъ е — азъ ще си послужа съ сѫщото сравнение, което съмъ далъ на нѣкои други — взимамъ снѣга за едно изяснение. Той има бѣла прѣмѣна, чистъ е. Прѣдставете си, единъ човѣкъ мяза на снѣга, но е студенъ. Взимашъ една топка красива, бѣла, туряшъ я на едната си рѫка. Гледашъ я: отлична, бѣла, чиста, но студена. Нѣкой казва: „Да бѫда чистъ като снѣга“. Всички искате да бѫдете чисти и пѣете: „Да бѫдемъ чисти като снѣгъ“, но въ небето какви ще бѫдете? Значи, този снѣгъ, за който говори псалмопѣвецътъ, не е нашиятъ снѣгъ, защото, като направимъ опитъ, като го стопимъ, изгубва бѣлината си. Прѣдставете си, че този снѣгъ има съзнание и казва: „Ти какво направи съ мене, ти ме опорочи, едно врѣмѣ азъ бѣхъ бѣлъ, сега изгубихъ бѣлината си, ти ме съсипа“. Туй е единъ видъ на съзнание. Дойде нѣкой като вода, казва: „Азъ съмъ човѣкъ пластиченъ, като водата, на всички условия се приспособявамъ, а сегашнитѣ хора обичатъ приспособдението. А водата, накѫдѣто и да я турите, на каквото положение и да я турите, тя ще се уравновѣси, тя е барашикъ съ 99 краля. Вземете едно шише, обърнете туй шише на единия или на другия край, въ каквото положение и да е, водата ще се уравновѣси: накѫдѣто и да е, тя ще задържи едно и сѫщо положение. То е единъ отличенъ примѣръ. Но ако ние мязаме на водата, какъвъ ще бѫде нашиятъ животъ? Но, щомъ се пропука вашето шише, тази вода почва да тече капка по капка и изчезва. Вие търсите шишето, то е празно. Допуснете, че водата дойде при менъ, като единъ сѫдъ, едно шише, и казва: „Слушай, азъ съмъ едно разумно сѫщество, приспособимо на всички условвя, не се противя никога, азъ съмъ много добъръ човѣкъ, въ съзнанието си нѣмамъ противъ никого нищо“. Но, азъ я турямъ на моята пещь, и почвамъ да я нагорещявамъ, дѣйствително ти си много добра. Нагорещявамъ я, но започва да излиза нагорѣ въздухъ, отъ топлината формата и се измѣня, разширява се, литне нагорѣ, излиза пара. Ще каже: „Ти измѣни формата ми“. Какъ? „Сега, азъ нѣмамъ никаква устойчивость“. Сега тя ще вземе отношението си къмъ въздуха и ще каже: „Ще стигна до Бога“, но издигне се 5—6 клм., срѣщне я нѣкое студено течение, пакъ се опорочи, прѣвърне се на градъ. Сгѫсти се, и пакъ падие на земята пакъ се опорочи, стане кална, потъне въ земята и най-послѣ, чрѣзъ голѣмо мѫчение и страдание се изрази въ нѣкой студенъ изворъ. Дойде нѣкоя жадна, измѫчена душа, пие отъ нея и каже: „Колко е хубавъ този изворъ!“ Но този изворъ бѣше бѣлъ като снѣга, той бѣше пластиченъ, приспособяваше се като водата. Той стана пара, издигна се горѣ, втвърди се, падна въ видъ на градъ, и сега, като мине прѣзъ всички страдания, той носи нѣщо ново съ себе си, и ти казва: „Братко, докато азъ дойда до това състояние, да излѣза като чистъ, студенъ изворъ, знаешъ ли прѣзъ каква пещь ме прѣкараха? Азъ изгубихъ своята чистота, изгубихъ своята пластичность, загубихъ своето разширение, станахъ на малки капки, та паднахъ и се окаляхъ. А ти кажешъ: „А братко, много хубаво, много хубаво“. — Много хубаво, ама ти на моето състояние билъ ли си? И когато ние говоримъ за Любовьта на едно сѫщество, то, за да се прояви въ него туй, което ние считаме Любовь, то трѣбвада минепрѣзъ 999 милиона форми. Забѣлѣжете си го това, прѣзъ 999 милиона форми трѣбва да прѣмине, и само тогава може да се прояви най-малката Любовь. И когато вие имате този най-малкиятъ опитъ на Любовьта, той ще бѫде единъ изворъ, то ще бѫде най-приятното чувство, което вие ще изпитате, най-първо, за 21/2 минути или за три минути, и слѣдъ туй може да изчезне за цѣлия вашъ животъ, като единъ романъ, написанъ само на бѣла книга, да си спомнювате и да казвате: „Въ тия 21/2 минути, каква радость, какво щастие, какво блаженство бѣше!“ Каквото и да станете, князъ може да станете, може да ви угощаватъ, пари да ви даватъ, но тия 21/2 минути и тритѣ мипути, тѣ ще бѫдатъ глава на цѣлото ви сѫщество, ще кажете: „Като ония 21/2 или 3 минути не съмъ ималъ“. Тѣ ще бѫдатъ глава. И целиятъ ви животъ е включенъ въ тия „тритѣ минути“. И ние иждивяваме цѣлия си животъ, за да имаме „тритѣ минутки“. Гдѣ сѫ, „тритѣ минути“? Това е цѣлата вѣчность събрана вѫтрѣ! И за да се прояви Любовьта въ най-малката си форма, потрѣбни сѫ усилията на цѣлата безгранична вечность! Знаете ли това? Любовьта може да се прояви само чрѣзъ усилието на цѣлата безгранична вѣчность, да даде този напоръ, да може тази реалность да мине прѣзъ всички тия форми. И сега, разбирате ли, вие сте ученици или оглашени. Тази мисъль е толкова велика, че вие постоянно трѣбва да мислите заради нея. Тя е толкова велика! Вие имате едно схващане толкова велико и толкова съдържателно вѫтрѣ въ себе си, че се иска цѣла една вѣчность, за да го разберете. Цѣла една вѣчноеть се изисква, за да разберете тия „три минути“. А тази вѣчноеть, това значи да имате единъ изгрѣвъ и единъ залѣзъ! Ако изгрѣвътъ е правиленъ, и залѣзътъ ще бѫде правиленъ, а ако изгрѣвътъ е неправиленъ и залѣзьтъ ще бѫде неправиленъ. Споредъ основата, върху която градите. Като влѣзете въ окултната школа, ще зависи какви сѫ вашитѣ разбирания. Нѣкои, запримѣръ, идатъ тукъ да се учатъ, но тѣ мислятъ да научатъ нѣкои тайни. Не, никакви тайни нѣма да научатъ! Азъ не казвамъ тайни. За да научите тайнитѣ, които искате, трѣбва ви цѣлата вѣчность. Тъй щото нашата тайна съ единъ день, съ единъ часъ никой не може да я вземе. Питамъ: „Какво учатъ тия хора?“ Нищо нѣма да научите по тоя начинъ. Но онзи, който влѣзе съ онова чисто сърце да търси Бога на Любовьта, той може много да разбере.

И тъй, моето желание сега, казвамъ на младитѣ — азъ наричамъ млади тѣзи, които сѫ на изгрѣвъ — е да изгрѣятъ, а старитѣ залѣзватъ. Сега, вие младитѣ ще кажете тъй: „Да знаете, ние сме, които изгрѣваме“. Но едно врѣме и старитѣ бѣха на ваше мѣсто, и тѣ казваха: „Ние сме, които изгрѣваме“. Единъ день, на ваше мѣсто ще дойдатъ други млади, и тѣ ще кажатъ: „Ние изгрѣваме“. Питамъ:“Ако мислите така, какво опрѣдѣление имате за живота?“ Вие ще кажете тъй: „Ние изгрѣваме правилно“. Старитѣ ще кажатъ: „Ние залѣзваме правилно“. Дайте си рѫката сега. Животътъ нѣма да се свърши, защото, когато тия младитѣ дойдатъ на ваше мѣсто, колелото ще се обърне, и тогава вашето слънце ще изгрѣе, а тѣхното слънце ще залѣзе. Тогава, ако вашето залѣзване е било правилно, и изгрѣвътъ ви ще бѫде правиленъ. И ако тѣхниятъ изгрѣвъ е билъ правиленъ, и залѣзътъ имъ ще бѫде правиленъ. Разбира се, тия двата изгрѣва нѣматъ нищо общо съ сегашното ваше страдание. Ще кажете: „То е хубаво, ама какво да правимъ, ние страдаме?“ Тукъ, въ школата, болни ученици не се позволява да има. Който е боленъ, ученикъ не може да бѫде, и вѣрующъ не може да бѫде, и оглашенъ не може да бѫде. И азъ искамъ едно: да ми да-дете единъ листъ, и да запишемъ всички онѣзи, които сѫ болни въ школата: имаме болници, имаме и лѣкари ще ви пратимъ да минете този курсъ на лѣкуване, и послѣ да дойдете. Ние имаме специални болници и лѣкари за окултнитѣ ученици. Като отидете при тѣхъ, тѣ ще ви дадатъ своитѣ системи за лѣкуване. А тукъ въ школата, азъ виждамъ вашитѣ мисли: „Хубаво е това учение, но ние имаме мѫчнотии въ живота си“. Мѫчнотиитѣ въ жнвота ви, това сѫ едно благословение заради васъ. Най-великото благословение за единъ ученикъ въ окултната школа е да има мѫчнотии, и то, такива голѣми мѫчнотии! Той тогава се счита герой. Ако нѣма мѫчнотии, той нито оглашенъ, нито вѣрующъ може да бѫде. Първото нѣщо: имате ли мѫчнотии, вие сте ученици, нѣмате ли — съ васъ въпросътъ е свършенъ. Питамъ студентитѣ по математика въ университета: какви мѫчни задачи има тамъ, колко пѫти се изправятъ, рѣшаватъ по единъ начинъ, по другъ, голѣми мѫчнотии има! Вземете нѣкой астрономъ, който слѣди минутата, секундата, по кой часъ ще мине кометата. Какви мѫчнотии, какви тревоги! Точно наблюдава. Вие седите и казвате: „Добъръ е Господь, като дойде Духътъ въ насъ, като каже Господь, всичко ще бѫде“. Туй е едно дѣтинско разглеждане. Господь каквото е искалъ, е направилъ, всичко е направилъ. Въ всичко, което сѫществува, азъ виждамъ това, но ние научаваме ли всичко, каквото Господь е направилъ? „Господь всичко може“. Азъ като живѣя зная, че туй тѣло, което имамъ, Господь го е направилъ. Но вие ще кажете: „Туй, което Господъ е направилъ, разбирамъ ли го? Разбирамъ ли законитѣ му? Туй знание, което Той е вложилъ, възприемамъ ли го? Неговото Слово прониква ли въ моето съзнание. Наслаждавамъ ли се съ Неговитѣ дѣла и съ Неговитѣ мисли, които Неговиятъ Духъ изпраща“. „Великъ е, казвате, Господь, Той е направилъ слънцето!“Съ това слънце занимавалъ ли си се, да видишъ иеговото естество? Можешъ ли да идешъ на гости при слънцето? Единъ окултенъ ученикъ отъ трета степень — не отъ първа или втора, но на трета степень— може да иде на слънцето. Е, сега вие ще кажете: „А, азъ съмъ първиятъ кандидатъ!“ И ще мязате на онзи американецъ, който правилъ изчисление, че може да се хвърли една граната до мѣсечивата, измѣрвалъ дължината на гранатата, пространството, наклона и искалъ да намѣри, за колко врѣме ще попадне тя на мѣсечината. Той направилъ точно своитѣ изчисления, събралъ пари, явили се двама кандидати, и единиятъ отъ тѣхъ приелъ да влѣзе въ уреда и да иде въ мѣсечината. Та и вие сега, като говоря за слънцето, хопъ, кандидати сте да отидете тамъ. По този начинъ не се ходи на слънцето. Ако вие можете да трансформирате вашето съзнание, да придобиете, слѣдъ 999 опити най-малката форма на Любовьта, веднага ще бѫдете гости на слънцето. И жителитѣ на слънцето ще ви посрѣщнатъ, и като се върнете, вие ще имате отлични лица, весели ще бѫдете, ще кажете: „Отлично мѣсто е слънцето!“ И ще знаете причината, защо и какъ иде тази свѣтлина постоянно, и какво означава тя. Ще знаете езика на свѣтлината. Но за всичко туй трѣбва да стане трансформиране на съзнанието. Туй трѣбва да го знаете. Непрѣмено трѣбва да стане едно трансформиране, една промѣна вѫтрѣ въ вашето съзнание, за да може вашиятъ умъ, вашето сърце и вашата воля да взематъ участие въ вашата душа. Тъй щото, окултната школа не е школа за утѣшение на хората, но тя е школа за изучаване на великитѣ неизмѣняеми закони на Битието, на проявлението на Бога, въ които нашиятъ животъ се развива съразмѣрно и хармонично. И слѣдователно, само при проявлението на такава любовь, ние ще бѫдемъ въ състояние да влѣземъ съзнателно въ контактъ съ онова сѫщество, което прониква въ козмоса, т. е. да дойдемъ съзнателно въ съприкосновение съ Бога. И само слѣдъ 999 милионната форма ние ще чуемъ най-малкиятъ гласъ да говори, и като го чуемъ, както ви прѣведохъ отъ Йова, ще разберемъ, защо живѣемъ на земята. Щомъ разберете защо живѣете на земята, тази земя веднага ще се изправи прѣдъ васъ, и тя нѣма да е старата земя: старата земя ще изчезне, ще се изправи като едно живо сѫщество. И тогава, кѫдѣто и да ходите по земята, вие ще имате единъ моралъ: като ходите по това сѫщество, ще вървите толкова деликатно, че ще кажете: „Туй сѫщество е толкова благо и велико“, ще гледате да не му причинявате никакво сътресение, никаква болка. Ще ходите по него тъй, както ходите въ кѫщата на нѣкой вашъ приятель. Сега, разбира се, тази земя, това е по отношение схващането на нашето съзнание. Тъй като почнемъ да мислимъ, само тогава млади и стари ще могатъ да живѣятъ добрѣ. А сега, всѣки единъ, понеже има ограничение на съзнанието, казва тъй: „Ще живѣя тъй, както азъ намирамъ за добрѣ“. Питамъ тогава:“Туй правило дава ли ви резултати?“Ако всички живѣемъ тъй, както разбираме, животътъ има ли смисълъ? Нѣма. „Азъ да живѣя!“ Ако подъ думата „азъ“ разбирашъ Божественото вѫтрѣ въ себе си, да живѣешъ споредъ закона на „аза“, на съзнанието да, но, ако разбирашъ туй „азъ“ само да използувашъ врѣменнитѣ облаги на този ограниченъ животъ, това е едно криво схващане на живота. Запримѣръ, вземете изъ вашия животъ единъ живъ примѣръ: ражда ви се синъ, отглеждате го, давате му възпитание, пращате го на училище пращате го на църква, расте това дѣте красиво, послушно на баща си и майка си. И бащата, и майката много очакватъ отъ него, казватъ: „Много интелигентно е нашето момченце, много добрѣ се учи, отлични бѣлѣжки има, прилеженъ е“. Но къмъ 17—18 годишната възрасть на това малко момченце почватъ да му покарватъ мустачки, бута си джунитѣ. По-напрѣдъ то слуша майка си, ходи на вода: „Мамо, какво искашъ?“ Вземе стомничката и хайде на чешмата. Но, по едно врѣме, почва да се захласва. Майката казва за него: „Единъ новъ навикъ има нашето дѣте, току си бута джунитѣ“. Защо си бута туй момченце устата! Азъ нѣма да се спирамъ върху вѫтрѣшната страна, то е една тайна, която не е позволено да откривамъ. Но туй момченце казва: „Видѣхъ една мома, искамъ да я задиря“. Казвамъ: по кой начинъ? Хваща едната страна на мустака - по дѣсния или по лѣвия. И той ще я вземе. Послѣ каже: „И по двата начина“. Послѣ нагорѣ издига мустака си. Послѣ казва: „Не, не, надолу“. Послѣ пакъ се погледа. Всички вие тукъ, стари и млади, вие сте го правили, нѣма кой отъ васъ, който да не го е правилъ, съзнателно или несъзнателно. Младитѣ пъкъ, сега го правятъ. Иска той да открадне младата мома и като отиде, казва: „Слушай, ние заедно ще живѣемъ, азъ съмъ много благороденъ: старитѣ не живѣятъ добрѣ, но ти при мене ще живѣешъ, ще имашъ всичкитѣ удобства“. И почва да нарежда: „Кѫща ще имашъ, това — онова, въ царството Божие ще живѣемъ, като ангели“. И тя казва: „Тъй ли?“ — „Тъй, тъй, ти вашитѣ не гледай, баща ти и майка ти сѫ невѣжи, тѣ не знаятъ, но аз...“ тегли мустакитѣ си. Ама той не го казва това. И хубаво, оженятъ се двамата. Какво става? Пакъ старата модна лъжа, живѣятъ сѫщо тъй както бащата и майката. Човѣкъ, който така си завърта мустачкитѣ, не може да живѣе добрѣ. Всѣки, който си завърта мустацитѣ нагорѣ, и да иска, не може да живѣе добрѣ. Азъ нѣмамъ вашиятъ личенъ животъ прѣдъ видъ, но изяснявамъ единъ психологически моментъ на съзнанието — защо и за какво, не зная, но той всѣки день за мустачкитѣ си мисли. Сега момата току дига вѣждитѣ, почне да ги глади на огледалото и да му казва: „Ти, миличък, да знаешъ, че азъ не съмъ като майка си, отъ съвсѣмъ друга култура съмъ, туй ще направя, онуй ще направя“. Но и тя не говори истината. Който така прави, и той не може да живѣе добрѣ. Това сѫ два символа. И азъ ще ви обясня другъ пѫть, защо той казва налѣво ли или надѣсно. Но това правило казва тъй само на себе си: ако пипне дѣсната вѣжда — „ще му говоря истината“ послѣ пъкъ, като пипне лѣвата вѣжда, каже: „защо, нека го поизлъжа малко, нѣщата и въ тъмно могатъ, ще казвамъ истината и ще излъгвамъ малко, тъй върви животътъ“. Послѣ, запримѣръ, момата по нѣкой пѫть тъй направи вѣждитѣ си, да станатъ по-дебелички, пъкъ нѣкой пѫть иска вѣждитѣ да станатъ тънички. Послѣ казва: „Не струва тъй, ту на тъй, ту на тъй“. Това не е за смѣхъ: то е единъ психологически законъ. Нѣкой пѫть, запримѣръ, вие тъй си казвате. Ако разбирате закона на вашето съзнание, вие друго можете да схванете, можете да използувате. Става извѣстна промѣна въ съзнанието ви, въ сърцето ви, въ ума ви, въ волята ви, а ако вие разберете, ще можете да използувате момента, а ако ли не, всички тия благородни условия на живота ще минатъ, и вие ще кажете: „Не можахме да сполучимъ работата“. Азъ не казвамъ, че е лошо, но да знаете, че всѣко едно побутване носи съ себе си извѣстни дѣйствия. И когато младиятъ момъкъ тури мисъльта въ ума да поглади мустака си, сѫщиятъ законъ е. Първиятъ човѣкъ, прѣди съгрешаването, когато е погладилъ мустака си, надѣсно или налѣво, той е произнесълъ извѣстна формула, извѣстни думи: като го погладилъ надѣсно — едни думи, налѣво—  други думи. Момата, и тя трѣбва да произнесе извѣстни думи. А сега, вие никакви формули не произнасяте. Запримѣръ, ще произнееете думата Любовь. Е, какъ ще я произнесете? Думата Любовь си има ключъ. Най-първо ще турите ключа, ще се нагласите, и тогава ще произнесете думата Любовь. Тогава вече си има смисълъ. Нѣкой пѫть ще казвате Истината. Пакъ ще турите ключа, ключа на Истината. Всички нѣща си иматъ свой ключъ, и когато турите ключа, тия нѣща ще бѫдатъ разбрани въ съзнанието.

Сега, азъ не мога да докосна всичко, понеже тукъ има оглашени. А оглашени ние наричаме кои? Въ Англия имало единъ много краснорѣчивъ проповѣдникъ, толкова краснорѣчивъ, че всичката публика и богати, и бѣдпи, всички се захласвали, и то тъй много, че забравяли всичко. Единъ апашъ, комуто работата не вървѣла добрѣ, чулъ за това нѣщо, и си казалъ: „При тия захласпати и азъ ще седна като богомолецъ, и тъй ще напълня джоба си, ще имамъ добра печалба“. Отива той, сѣда, започва проповѣдникътъ да говори. Всички се захласнали, и той се захласналъ. Като се свършила проповѣдьта, казва: „Изгубихъ момента“. Излиза, но казва: „Втори пѫть нѣма да се захласвамъ, воля трѣбва да имамъ, азъ съмъ единъ апашъ, не трѣбва да се захласвамъ, а да опитамъ кесиитѣ“. Втори пѫть пакъ се захласналъ, трети пѫть — пакъ. Най-послѣ казва: „При този дяволъ нѣма да ходя, защото ще загубя занаята си“. Значи, когато Божиятъ Духъ започне така краснорѣчиво да говори у васъ и вие се захласнете въ Божията Истина, то, като дойде единъ лошъ духъ при васъ, и той ще се захласне, и ще каже: „Да не ходя въ неговото събрание, защото ще загубя занаята си“. А щомъ си отиде той, вие сте свободни. Първото нѣщо на единъ окултенъ ученикъ е, да има единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ въ себе си, който, когато говори, умътъ, сърцето и неговата воля, да се захласватъ въ това му поетическо изражение, въ тази любвеобилна речь, която излиза изъ устата на този отличенъ говоритель. И ние, всички въ школата, казвамъ ви: всѣки единъ отъ васъ да се остави свободно да прояви туй естество, каквото Богъ е създалъ. Азъ не искамъ вие да се измѣняте, а да си бѫдете такива, каквито сте си, но да имате единъ краснорѣчивъ проповѣдникъ, и като говори вашиятъ проповѣдникъ, вие да сте доволенъ отъ него. А този проповѣдникъ, азъ го наричамъ: той е Духътъ на великия животъ въ Битието. А вие може да му турите каквито искате имена, той е Духътъ на живота въ Битието. Всѣкога може да говори, но за да говори, изисква се умъ, изисква се сърце, изисква се воля. Не своеволие, не жестоко сърце, не неразбранъ умъ, а умъ пъленъ съ свѣтлина, сърце пълно съ чистота, и воля пълна съ сила, за да прилага всичко.

Сега, вие младитѣ, тази вечерь може да опитате думитѣ ми, като пипате мустачкитѣ си. Не да се смѣете, ако се смѣете, вие не сте разбрали въпроса. Трѣбва да бѫдете много сериозни! Помислете, защо искате да си погладите мустацитѣ! Пъкъ и стариятъ, и той по нѣкой пѫть си туря пръститѣ на мустацитѣ. Спрете се да си помислите, защо сѫ ви израстнали мустацитѣ. Коя е първата причина, защо ви сѫ турени мустацитѣ? Можете да си дадете какъвто искате отговоръ. И защо ви сѫ турени вѣждитѣ. Може да не разрѣшите въпроса, обаче, като помислите, все ще ви дойде една мисъль, една свѣтлина. Слѣдователно, и този краснорѣчивъ проповѣдникъ ще ви даде едно разумно тълкувание. Туй тълкувание не го казвайте на другитѣ, нека остане за васъ.

И тъй, азъ искамъ, всичкитѣ ученици, които влизатъ въ окултната школа, да бѫдатъ единъ изгрѣвъ, защото, заради насъ, Бѣлата школа е единъ изгрѣвъ. Бѣлата ложа, това е единъ изгрѣвъ, а черната ложа, това е единъ залѣзъ. Ако залѣзвате, вие сте съ черната ложа — да ви опрѣдѣля сега — ако изгрѣвате, вие сте съ Бѣлото Братство. Бѣлото Братство винаги изгрѣва, сутринь сѫ тѣ, а черното братство постоянно залѣзва. И, слѣдователно, ние трѣбва да разбираме двата момента на живота. Ако кажемъ: „изгрѣлъ си“, ти си съ Бѣлото Братство, а ако кажемъ: „залѣзълъ си“ — ти си съ черното братство. Ние знаемъ, че въ Бѣлото Братство залѣзъ нѣма. А щомъ нѣкой каже, че въ него изгрѣло слънцето, ние разбираме, че е отъ Бѣлото Братство. Вижте, каква грамадна разлика има въ окултното схващане. Залѣзътъ на слънцето показва, че ти си на крива посока, слѣдователно трѣбва да прѣвърнешъ тази посока на единъ изгрѣвъ въ твоето съзнание. Та, сега, понеже, казахъ, че старитѣ сѫ на залѣзъ, азъ направихъ разграничение. Подъ думата „млади“, разбирамъ Бѣлата ложа, а подъ думата „стари“ разбирамъ черната ложа. То е символъ: старитѣ, като остарѣватъ, прѣдставляватъ черната ложа — по форма я прѣдставляватъ, а не по сѫщество. Тѣ въ живота си всѣкога имъ наподобяватъ, и затуй трѣбва да се молятъ. Човѣкъ, като остарѣе, става дряхълъ (мършавъ) и киселъ. Когато види, че нѣкой младъ играе, стариятъ се навѫси и казва: „Този глупакъ какво се е разтропалъ тамъ?“ Стариятъ като вижда, че младиятъ тъй се бута казва: „Махни си рѫката, не прави това прѣдъ менъ, туй изкуство само азъ го зная, ти не трѣбва да го учишъ. Морализира го. Не, стариятъ трѣбва да си каже: „Едно врѣме и азъ бѣхъ като него“, а пъкъ сега той е миналъ въ лѣво, Стариятъ не трѣбва да се сърди. И затуй, ние всѣкога трѣбва да бѫдемъ млади, никога да не сѫдимъ. И когато Писанието казва: „не сѫдете“, подразбира: Всѣки, който сѫди остарѣва, нищо повече! Това е едно правило. Покажете ми единъ, който сѫди, и да не е остарѣлъ? Който сѫди, сърди се. Не трѣбва. Туй не е разбиране, то е хлъзгане: чукътъ, който постоянно бие на наковалнята, и чукътъ и наковалната заедно отиватъ, никой нищо не е придобилъ. А хубавото въ живота е да мислимъ само върху великитѣ блага, коитъ Богъ е създалъ и да се стараемъ да бѫдемъ тъй умни и любящи, като Бога. И да оставимъ Този, който е всемъдъръ, да оправи живота. Защото ние, като казваме, че живѣемъ по Бога, не само пасивно да живѣемъ, но трѣбва да изправяме живота си. Нѣкой твой братъ каже: „Азъ съмъ богатъ, имамъ единъ приходъ отъ 10,000 лв.“ Другъ нѣкой братъ нѣкѫдѣ е задигналъ 100, 200 хиляди лв. Ще кажатъ: „Единъ отъ Бѣлото Братство“... Никакъвъ бѣлъ братъ не е той, а е черъ братъ, кралъ, задигналъ 10—20,000 лв. Тогава казвамъ: ето ги, вземи ги братко, и лихвата отгорѣ, колко искашъ? И честио и почтено ще платимъ. Въ насъ нѣма лъжа. И сега, колцина отъ васъ сѫ готови да платятъ за другитѣ? Не зная. Външнитѣ да платятъ за братята си, за братята си отъ школата, вѫтрѣ. А нѣкои, като се научатъ, че другъ плаща, ще кажатъ: „Нека плати и заради менъ“. Не, не, азъ констатирамъ единъ принципъ вѫтрѣшно. Това е едно състояние на съзнанието. Тъй да бѫдемъ любвеобилни въ душата си, че да не критикуваме никого, защото критикуваме ли, духътъ го нѣма. Всички имате опитность: който е съгрѣшавалъ и критикувалъ, изгубилъ е духа си. Като направите най-малката критика въ душата си, ще изгубите духа си, непременно ще угасне духътъ. И нека единъ отъ васъ, който има най-малката опитность, да каже, дали не е вѣрно това. Затова, започне ли духътъ да говори въ васъ, ще бѫдете внимателни, да имате единъ стремежъ нагорѣ, да разбирате правилно Божия законъ, да нѣмате никакви отрицателии мисли. Тогава духътъ въ васъ всичко ще ви обясни, ще растете отъ день на день и ще минавате отъ слава въ слава. Та, азъ искамъ сега това отъ всички млади — сега азъ ви считамъ всички млади. Защо? Защото ви причислявамъ въ Бѣлата ложа — всички, у които съзнаиието се е пробудило, сѫ отъ Бѣлата ложа, При сегашнитѣ условия всички, у които съзнанието се е пробудило, всички трѣбва да бѫдатъ въ Бѣлата ложа. А стариятъ е емблема на черната ложа. Само по себе си черната ложа не е лоша, обаче въ живота тия двѣ ложи не изпълняватъ единъ и сѫщъ принципъ, не изпълняватъ едни и сѫщи закони. Тѣ иматъ закони, споредъ които искатъ да прогресиратъ, да добиятъ знания. Въ Бѣлата ложа, онѣзи, които искатъ да проявятъ най-малката волность, тѣ сѫ изгубили за хиляди и хиляди години най-добритѣ условия въ живота. И днесъ нѣматъ никакви условия. Било е врѣме въ еволюцията на човѣчеството, когато честь е било да бѫдешъ въ черната ложа. Тогава Бѣлитѣ сѫ били въ залѣзъ, а чернитѣ въ изгрѣвъ. А сега е обратниятъ процесъ. Сега е честь да бѫдешъ въ Бѣлото братство, а безчестие да бѫдешъ въ черното братство. И тъй, като ученици на окултната школа, ще считате за голѣма привилегия и честь да бѫдете членове, оглашени, вѣрующи и ученици на Великото Всемирно Бѣло Братство, което иде да внесе новата култура въ живота. И, слѣдователно, вие трябва да се приготовлявате, не за въ бѫдеще, сега трѣбва да се приготовлявате вече. Отъ днесъ може да започнете, отъ утрѣ, отъ други день, имате условия да работите, мълкомъ, тихо и разумно да употрѣбите тия Божии закони. Тъй ще работите, както работи свѣтлината. (Учительтъ взима бѣлѣжкитѣ). Сега азъ ви платихъ. Слѣдователно, тия бѣлѣжки азъ взимамъ за себе си. Доволни ли сте? Ако нѣкой не е доволенъ, втори пѫть може да му доплатя. Азъ ще се занимая специално съ него. Тукъ на темитѣ, не сте се подписали. Който не се е подписалъ, трѣбва да се подпише, другояче нѣма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но азъ ви надхитрихъ.

Азъ схванахъ всичката адвокатщина на ученика, и въ тоя случай ви хванахъ на тѣсно. Значи, вие напълно не сте имали довѣрие въ мене, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина, споредъ фактитѣ —  подписъ нѣма, нали? Така. Сега азъ ще ви дамъ условие да се подпишете, да си поправите погрѣшкитѣ. Работитѣ ви не ги давамъ сега. Но, хайде, ще направя отстѫпка, вие ще ми донесете новитѣ, пъкъ азъ ще ви дамъ старитѣ работи, нека да има вашъ подписъ. Отъ интенсивностьта на мисъльта, която всѣки отъ васъ е ималъ при писането, азъ ще видя, подписалъ ли е работата си или не. (Учительтъ взе една тема, прочете я.) Той иска едно благо за цѣлото човѣчество, за себе си нищо не иска, и ние ще го изпълнимъ. Нѣма нищо, това не е една голѣма погрѣшка, но, все-таки, трѣбва да има единъ подписъ, т. е. азъ не подразбирамъ буквално единъ подписъ, туй е по сѫщество вѫтрѣ. Когато човѣкъ пише нѣщо, въ него има единъ страхъ да не го знаятъ, то е страхътъ на физическото поле: но когато той пише нѣщо, за да се реализира, такива изречения оставатъ за волеви, той се е подписалъ, и тѣ принасятъ голѣма полза. Такива изречения живѣятъ.

Сега, азъ ще разгледамъ тия работи, и ще ви обясня. Ще ги разгледамъ и ще видя какво направление на мисъльта сте имали. Тия психически намѣрения ще бѫдатъ за менъ интересни, азъ ще се занимавамъ съ побутването на всѣко едно листенце отдѣлно, специално ще ги прѣгледамъ. Тази работа ще ми вземе най-малко 3 мѣсеца докато ги прѣгледамъ. Тия желания ще се изпълнятъ по врѣме и пространство. Нѣкои желания ще се изпълнятъ слѣдъ година, нѣкои слѣдъ двѣ, нѣкои слѣдъ три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога, това е въпросътъ, това е една окултна задача.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...