Jump to content

1922_05_18 Необятната любовь


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Необятната Любовь.

12. школна лекция на общия окултенъ класъ,

18.V. 1922. четвъртъкъ, 81/2 — 9 ч. в., Ст. София.

Т. м.

Прочетоха се домашнитѣ работи върху: „една обична дума или едно обично изречение“.

Слѣдниятъ пѫть ще си напишете най-голѣмия недостатъкъ, който имате. Само единъ, но най-голѣмия. Може да го напишете, както обичате. Сега, азъ казвамъ: онзи, който не е смѣлъ да признае своя недостатъкъ, той никога не може да познае Любовьта. Любовьта не е за праведнитѣ, нито за любящитѣ. Любовьта сама себе си не може да люби. Може ли да люби? Кой ще люби? То е чудно да любишъ, защото те любятъ. Любовьта е любовь сама по себе си. Ако разсѫждаваме окултно, щомъ искашъ да любишъ, значи, липсва ти нѣщо, и щомъ искашъ да те любятъ, пакъ ти липсва нѣщо. Слѣдователно, и като любишъ и като те любятъ, това показва едно несъвършенство. Любишъ, защото не си съвършенъ, и казвашъ, че и Господь люби. Ама Господь никога не е казвалъ, че люби нѣкого. Я ми кажете, гдѣ е казалъ, на кое мѣсто пише това? Срѣщали ли сте нѣкѫдѣ да се казва, че Богъ люби? Хората казватъ тъй, нѣкой пророкъ дошълъ и казалъ, че Богъ е Любовь. Съ Господа лично срѣщалъ ли си се? Вие сте чудни! Пророкътъ казалъ тъй. Да, но то е за негова смѣтка: отъ него не трѣбва да се заключава, че Господь люби. Сега, нали имате критически умъ? Да любишъ, значн да имашъ единъ недостатъкъ. Сега, азъ говоря за любовьта тъй, както тя се проявява на физическото поле. На земята какъ се проявява тя? Ще ми говорите вие за онази, великата Любовь. Тази Любовь вие виждали ли сте я? Какъ се е явила тази Любовь, я ми кажете вие? Може философски да кажете, какъ тъй? — Учительтъ говори. Туй не е право. Покажете ми двама души на земята, които се любятъ тъй, че прѣзъ цѣлия си животъ да сѫ живѣли въ миръ! Не само да говоримъ. Има светии, които сѫ любили, но и тѣ сѫ дърпали коситѣ си, само че туй нѣщо не е писано въ книгитѣ. Много светии сѫ налагали общото правило, и тогава не сѫ казвали, че сѫ светии, а послѣ. . . Да, светии сѫ били, но слѣдъ като сѫ умирали. Разбира се, азъ говоря конкретно, не какво е горѣ, а какво е долу, между васъ, тъй както любовьта се проявява. И ние трѣбва да започнемъ да изучаваме тази любовъ тъй, както се проявява между насъ, а не онази любовь, която ние я знаемъ. Сега, вие говорите, че любите нѣкого, нали? Но ако този, когото любите, прѣнебрѣгне любовьта ви, какво ще се роди въ васъ? Най-първо, ще се роди едно огорчение, нали? Слѣдъ огорчението ще се роди едно озлобление, слѣдъ озлоблението ще обърнете гърба си, и ще кажете: „Каквото ще да става“, и ще се свърши въпросътъ. Павелъ казва, че Любовьта не отпада, нали? Е, питамъ тогава: Ако вашата любовь по този начинъ отпада, любовь ли е? Любовь е само тази, която може да издържи всичкитѣ грѣхове на свѣта, всички безконечни грѣхове на хората; тя е Любовьта на ангелитѣ и на боговетѣ. Това е Любовь! А любовь, която не може да издържи грѣховетѣ на хората, това е помия! Туй е моето опрѣдѣление за Любовьта, разбирате ли? Защото, праведниятъ нѣма нужда отъ любовь. Азъ, който съмъ праведенъ, каква нужда може да имамъ отъ любовь? Каква нужда има Господь отъ любовь? Той нѣма никаква нужда отъ любовь. Но понеже тия сѫщества, слабитѣ, които сѫ искали Господь да имъ даде животъ, тѣ Го молятъ, заставятъ Го да ги люби. Той има много важни работи, съ които се занимава, но понеже, тѣ като хлопатъ, хлопатъ на вратата, и най-сѣтне, той ще стане, ще си наруши мира, да види какво искатъ. Тѣ казватъ: „Ти ни даде животъ, сега ще ни упѫтвашъ“. — Ще ви упѫтвамъ.

И тъй, ако искате вие, отъ окултно гледище, да се справите съ вашитѣ погрѣшки, нѣкой пѫть трѣбва да търпите и себе си. Нѣкой пѫть, вие като не може да търпите себе си, намирате нѣкой по-виновенъ отъ себе си, за да се търпите. Не, не, като изкарашъ всичкитѣ грѣхове, пакъ трѣбва да се обичашъ. Когато е хубаво, то е въ реда на нѣщата, но да обичашъ себе си и когато си грѣшенъ, въ това се изисква доста голѣма смѣлость.

Сега, мнозина говорятъ за любовьта. Ако азъ ви разкритикувамъ вашата любовь, то не е любовь. Нѣкой говори за любовьта, иска да го похваля, казва, че ме обича. Азъ зная защо ме обича. Казва: „Обичамъ Учителя". Азъ съмь една круша пълна съ круши, какъ нѣма да ме обича? Ако бѣхъ единъ идиотъ, послѣ, ако бѣхъ единъ метачъ по улицата, тогава нѣмаше да ме обичате. И азъ не вѣрвамъ на вашата любовь, нищо повече! Не вѣрвамъ на вашата любовь! Вѣрвамъ въ любовьта ви дотолкова, че докато имамъ туй богатство, ще ме любите, утрѣ, като го изгубя, ще ме отхвърлите. И който дойде на мѣсто на тази любовь, ще иде заради него. Сега, това е за религиознитѣ хора, които говорятъ само за любовь, за Бога говорятъ, небето сѫ виждали, и казватъ: „Какви ще бѫдемъ тамъ“. Това е само едно забавление. Азъ забѣлѣзвамъ че нѣкога нѣкои ме наблюдаватъ какъ азъ гледамъ, мислятъ какъ ли ги виждамъ, като ясновидецъ. Пъкъ азъ виждамъ далечнитѣ имъ планове какъ ги кроятъ, и въ бѫдеще искатъ да бѫдатъ прѣдатели. Безъ разлика е за човѣка, и прѣдатель да бѫде, то е пакъ смѣлость. Той пакъ отъ любовь го прави.

Питамъ ви, като ученици на окултизма: Какъ се роди злото въ свѣта? Какъ? Като слѣзе Любовьта, роди се и злото заедно съ нея. Ами нали Богъ е съвършенъ, нали човѣкъ е излѣзълъ отъ Бога? Сега, вие ще кажете; „Нима ние нѣмаме любовь?“ Азъ засѣгамъ Любовьта отъ друго гледище. Онзи, горчивиятъ коренъ, който се проявява въ вашата душа, отъ гдѣ иде той?

Азъ ще обясня Любовьта въ първа степень. Любовь, която не може да се разбере, е умраза! А кога великата Любовь става умраза? Сега майката родила 5 — 6 дѣца, обаче едното отъ тѣхъ обича повече. Слѣдователно; туй обично дѣте е станало причина да се появи въ кѫщи умразата. Любовьта на едното ще роди умразата на другитѣ. Не е ли туй фактически въ дома? Така е добрѣ. Какъ трѣбва да примиримъ тия енергии? Азъ говоря за любовьта, като енергия. Сега, ние се намираме въ свѣта на контраститѣ. Тамъ, дѣто има умраза, има и Любовь. Любовьта е несъвършена. Любовьта, въ която има сѣнки, е несъвършена, а съвършената Любовь е безъ никакви сѣнки. И когато вие дойдете въ съвършената Любовь, ще се намѣрите въ безгранична свѣтлина, тамъ ще бѫдете сами. Ама нѣма да има никакви образи наоколо, и никакви ангели нѣма да има. Ти ще живѣешъ въ една безпрѣдѣлна свѣтлина, и ти самъ не ще имашъ никакъвъ образь. Питамъ тогава: Ще се яви ли нѣкаква умраза въ душата ти? Не. Ти ще бѫдешъ тихъ и спокоенъ, тамъ ще чувствувашъ присѫтствието на тази вѣчна свобода, тамъ ще чувствувашь Любовьта, миналитѣ козмоси не ще се явятъ, а щомъ искашъ да създадешъ нѣкой козмосъ, ще извикашъ умразата и Любовьта. Слѣдователно, щомъ човѣкъ иска да създаде единъ образъ, веднага злото се ражда въ свѣта. То е единъ видимь образъ. Коренъ на злото сѫ желанията на образи. А образътъ, това е една примка да хванемъ една Божествена душа, да я ограничимъ, да й туримъ единъ юларъ, да й туримъ остенъ, и да я измѫчваме, колкото искаме. И тъй, Любовьта на земята не е нищо друго, освѣнъ едно ограничение. И сега хората това правятъ, тѣ не се обичатъ, а само се измѫчватъ. Тъй съмъ ги позналъ азъ. И нѣкои ще кажатъ, че се обичатъ. Къмъ онзи, когото обичашъ, трѣбва да бѫдешъ най-внимателенъ, защото и най-малката ти погрѣшка ще внесе най-голѣмото нещастие — барутъ е това — ще има лоши послѣдствия. Ти ще любишъ, но ще бѫдешъ крайно внимателенъ, а искашъ ли да те любятъ, пакъ ще бѫдешъ крайно внимателенъ въ езика си, и въ всички отношения. Защото, формитѣ носятъ злото въ себе си. И вслѣдствие на туй, нѣкои говорятъ, говорятъ за другитѣ, говорятъ, че еди—кой си еди—какво си казалъ, но ти трѣбва да знаешъ, че като съзрешъ тия форми, ще дойдатъ въ стълкновение, ще стане единъ взривъ и вие, които сте на земята, изъ въздуха ще ходите.

И тъй, когато дойдете да боравите съ образитѣ на Любовьта, ще внимавате. Съ Любовь, която има образи, ще бѫдете крайно деликатни. Запримѣръ, имате нѣкой човѣкъ, когото обичате, зарадъ васъ той е красивъ, нали? А за другиго, вашиятъ красивъ човѣкъ е грозенъ. Тъй щото нѣщата, които ние ги считаме грозни или отвратителни и лоши, това не е абсолютно правило: отъ окултно гледище, ние не знаемъ коя е мѣрката на абсолютното зло въ свѣта. Има абсолютно зло въ свѣта, има и относително зло въ свѣта. Но не знаемъ мѣрката, съ която си служимъ. Запримѣръ, вземете между животнитѣ, зѫбитѣ на вълка сѫ направени за да се брани: като го закачишъ, той се брани, значи, той ще те ухапи. Казва: „Не ме бутай, зѫби имамъ“. Вола, като го бутнешъ, той съ рогата ще те бодне. Казва: „Не ме закачай, рога имамъ“. Коня, ако го бутнешъ, той съ копитото ще те ритне. Казва: „Крака имамъ“. Значи, всички сѫщества си иматъ единъ начинъ за бранене. Той е и съ рѫцѣ, и съ крака, и съ уста, не само съ зѫби, а и съ езика си, съ всичко, той е усвоилъ всички методи за бранене.

Сега, за да можете да разберете дълбочинитѣ на туй окултно учение, вие трѣбва да се справите съ всички противорѣчия. Любовьта трѣбва, най-първо, да я схванете, като единъ безграниченъ принципъ, въ който нѣма никакво зло. Да я схванете безъ никакво съдържание и безъ никакъвъ смисълъ. Защото, щомъ признавашъ, че въ Любовьта има смисълъ, тогава има и съдържание; щомъ има и съдържание, има и форма; щомъ има форма, има и зло. Или, както казваме ние: вѣчното, като се ограничи, злото се ражда.

Сега, ако азъ ви оставя на туй положение, ще ви създамъ едно зло, т. е. тъй, както ви говоря сега, ще ви създамъ едно зло, и мнозина отъ васъ ще пострадате. Сега вие казвате: „Да се обичаме“, „Бога да обичаме“. Отъ хиляди години ние казваме, „да се обичаме“, и все не се обичаме; „да бѫдемъ милостиви“, и все не сме такива; „да бѫдемъ внимателни“, и все не сме внимателни. Всѣки день ние все обѣщаваме, обѣщаваме, обѣщаваме, а при това все има нѣщо, което ни прѣпятствува. Кое е това, което ни прѣпятствува? — Че ние не искаме да признаемъ нашитѣ недостатъци. А недостатъкътъ е: всѣкога, когато човѣкъ се намѣри ограниченъ въ извѣстна форма, това е недостатъкъ. Запримѣръ, ограничени сте въ едно тѣло, каквото сме ние. Ние казваме, че сме създадени по образъ и подобие Божие, но, ако бихме погледнали на туй човѣшко тѣло, тъй както е то въ сѫщность, бихме избѣгали на 300 километра далечъ отъ него. Тъй, идеално е, когато се говори за човѣка, че е направенъ по образъ и подобие на Бога, но това ни най-малко не означава туй тѣло, което сега имате. И когато азъ говоря за онзи умъ, ни най-малко не означава този умъ, който сега имате; когато азъ говоря за онова сърце, ни най-малко не разбирамъ това сърце, което сега имате. По нѣкой пѫть вие имате такава опитность, чувствувате любовьта като нѣщо отвлѣчено, но то е за 5—10 секунди, то е едно Божествено състояние, чувствувате каточе цѣлиятъ свѣтъ е примиренъ, но туй състояние изчезне, и послѣ пакъ дойде старото, обикновеното, мрачното състояние. Послѣ, имате извѣстно просвѣтление на ума, каточе всичко е Божествено, всичко схващате, но слѣдъ малко пакъ дойде обикновениятъ умъ. Тѣзи състояния ние трѣбва да ги различаваме. Именно, тамъ е сега въпросъть: окултната наука дава методи, по които ние трѣбва да трансформираме нашето съзнание. Сегашното съзнание трѣбва да прѣтърпи нѣкои промѣни. А тъй както сте споредъ сегашното си съзнание, и въ рая да влѣзете, пакъ ще потънете. Никой не може да разбере, какъвъ е законътъ. Ако вие турите отгорѣ на морската повърхность камъкъ, той ще потъне. Щомъ ви поставять въ райската градина, вие прѣзъ пода ще потънете. Толкова тежки сте, че райскитѣ подове не могатъ да ви издържатъ. Е, питамъ: Какъ ще седите тогава въ рая? Сега, въ школата вие какво мислите? Нѣкой отъ васъ е нещастенъ, търси нѣкой начинъ да се излѣкува, другъ иска да стане ученъ, трети иска да стане богатъ — всички мислите само за материални работи. А тия материални работи вие ги одухотворявате и казвате, че мислите за Господа. А хората мислять много малко за Бога, много малко! Сега не мислете, че азъ съ моята четка искамъ да ви зацапамъ. Не. Азъ още не съмъ изкаралъ всичкитѣ ви недостататъци. Азъ не ви цапамъ, ами трѣбва да се хвърли тази свѣтлина, да се схванатъ нѣщата тъй, както сѫ въ своята реалность, за да се познаемъ. Знаете ли на колко еволюции е послужила тази материя, отъ която сѫ направени вашитѣ мозъци, съ които сега си служимъ? Знаете ли на колко еволюции е послужило сегашното ни тѣло? И знаете ли, че именно въ тази материя сѫ вложени всичкитѣ недъзи и недостатъци на ония, които сѫ заминали? Тя е торь, и този торъ ние трѣбва да го прѣработимъ тъй, както растенията прѣработватъ всички нечистотии. И вслѣдствие на това, ние усѣщаме въ себе си постоянно единъ гнетъ. Ако тази материя бѣше дѣвствена и чиста, ние не бихме чувствували тия състояния. И сегашнитѣ лѣкари казватъ, че когато има такива утайки въ кръвьта, отъ тѣхь усѣщате едно неразиположение вѫтрѣ, и трѣбва да се прѣчистятъ. Това, значи, че материята е нечиста. Сега, искамъ вашиять ангелъ да не е слабъ. Ангелъть ви не трѣбва да бѫде слабъ. Вие, като единъ тьрговецъ, трѣбва да знаете вашиятъ ефективъ, точно, математически, толкова звонково злато имате въ касата си, ни повече, ни по-малко. Трѣбва да знаете още, на този ефективъ какъвъ кредитъ съотвѣтствува. Злато имате, но имате и нѣщо, което не е чисто. Може да разполагате съ 100,000 лв., а правите единъ оборотъ съ 5 — 6 милиона, и за васъ хората казватъ: „Той е единъ търговецъ съ нѣколко милиона“. Други може да мислятъ, че всичко, което имате, е капиталъ. И всички съврѣменни добродѣтелни хора фигуриратъ само съ единъ много малъкъ ефективъ, а въ сѫщото врѣме, всѣки минава за човѣкъ съ по 10 милиона капиталъ. Нѣкой минава за светия, другъ минава за виденъ, а нѣкои минаватъ за много прости; послѣднитѣ сѫ по-добри, понеже иматъ смѣлость, казватъ цѣлата истина тъй, както е: „Азъ имамъ толкова въ касата си“. Слѣдователно, ако вие, за въ бѫдеще искате да успѣете въ окултната наука, да прѣминете този цикълъ, и да влѣзете въ слѣдния, трѣбва да напуснете сегашния си умъ, а ако не го напуснете, ако не напуснете сегашнитѣ си разбирания, ако искате да се удоволствувате, ще останете всички, като жабитѣ, въ това блато вѫтрѣ, и за 10 хиляди години най-малко ще крѣкате въ блатото. Вие ще кажете; „О, благиятъ Христосъ!“ Но знаете ли какво нѣщо е благость?

Всѣки, който се е опиталъ да изнасили Любовьта, да изнасили Бога, не е харосвалъ[1]. Нѣма по-отвратително нѣщо въ свѣта отъ това, да изнасили човѣкъ Бога. Разбирате ли това? Ако кажемъ, че ние сме фактически образъ и подобие на Бога, ако ние себе си изнасилваме, всѣкога може да изнасилимъ ближния или Бога. Бога изнасилваме, нищо повече! И себе си като изнасилваме, пакъ Бога изнасилваме. Питамъ: Какво ще ти възрази Господь? И, знаете ли, по нѣкой пѫть като опѫвашъ тази тетива, опѫвашъ я, опѫвашъ, дойдешъ до едно мѣсто, но не можешъ да опѫвашъ вече, защото тя не може да издържи, и като я откѫснешъ, знаешъ ли какво причинява? Сега, нѣкои отъ васъ не схващатъ какъ идатъ нещастията. Прѣдставете си, че живѣете на втория етажъ, и допуснете, че вие прѣнасяте едно съкровище отъ първия етажъ. Всѣка вечерь прѣнасяте по 10 килограма злато. Слѣдъ една или двѣ години какво ще стане съ този етажъ? Мислите ли, че той ще издържи? Нѣма да издържп. Тия греди ще се попукатъ, етажътъ скоро ще се срути и вие заедно съ златото ще се намѣритѣ долу. Вие, съврѣменнитѣ хора, съврѣменнитѣ ученици, имате толкова злато турено въ вашия умъ, че гредитѣ се пукать и зданието скоро ще се срути. И кѫдѣ ще идете — въ дъното на морето. Така и свѣтътъ, нѣма да се мине дълго врѣме, и той ще се срути. Та, затова Бѣлото Братство приготовлява членоветѣ на новата култура да напуснатъ този етажъ. Вие можете да го схванете много буквално. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ. Казвате: „Ние сме правовѣрни“. Нападнатъ неприятели нѣкой градъ. Ти се примиришъ, оставишъ богатството и тевтеритѣ, и казвашъ; „Хайде, братко, да се примиримъ“, и бѣдниятъ мисли, че ти си му простилъ. Обаче, като се отегли този неприятель, ти пакъ намѣришъ тевтеритѣ си, и казвашъ: „Ти пакъ ми дължишъ“. Сега, и вие се обрѫщате кѫмъ Бога, молите се, разкайвате се, но като намѣрите стария тевтерь . . . Питамъ: Каква е тази любовь, съвършена ли е? Любовъ, която не е в сила да заглажда грѣховетѣ, не е любовь! Това е първото нѣщо, първото качество на Любовьта. И казва Богъ тъй: „Ще залича всичкитѣ имъ грѣхове, и сълзитѣ имъ ще изсуша, ще ги истрия“. Слѣдователно, това е първото качество на Любовьта. А силата въ какво седи? Ако твоята Любовь може да заличи вѫтрѣ въ тебе твоитѣ погрѣшки и погрѣшкитѣ на твоитѣ ближни, това е Любовь. Азъ така опрѣдѣлямъ Любовьта. Мирътъ само тогава ще дойде, ако Любовьта може да ги заличи. Не може ли да ги заличи, ще знаете, че това не е любовь. И когато Христосъ е казалъ онзи великъ законъ, че ако братъ ти се обърне къмъ тебе да го простишъ, той приблизително е искалъ да каже това. И най-мѫчното нѣщо е това. Много мѫчно е да простишъ, не само да простишъ, но да забравишъ, не само да забравишъ, ами поменъ да не остане на това мѣсто, и тамъ дѣто сѫ били най-лошитѣ думи, да туришъ най-хубавитѣ думи за този, когото сте мразили.

Сега, азъ ви говоря като на ученици на окултната школа, а на външни не говоря. На външнитѣ ще говоря за благодать, за милосърдие, за Любовьта, че трѣбва да се любятъ, тъй. А на васъ говоря: ако вашата Любовь не може въ самитѣ васъ да заличи вашитѣ прѣгрѣшения, знаете ли колко е отвратително това, когато те мѫчи нѣкое прѣгрѣшение отъ миналото, отъ сегашното? Молишъ се, молишъ се, и Господь не те чува. Защо не те чува? Защото ти искашъ да Го лъжешъ. — „Къти—къти“, „къти—къти“, като онази селянка, която хвърля зрънца на кокошкитѣ. „Къти — къти“, хване една, „охъ, моето пиленце“, „къти—къти“, тури я въ тенжерата, „къти—къти“, до като я изяде. Е, какъ мислите вие? Мислите ли, че азъ мога да влѣза въ вашата тенжера? — Никога! Нито азъ, нито вие! „Къти—къти“ не може! И ще дойде тогава нѣкой окултистъ. Но какъвъ? „Къти—къти“ окултистъ. А ние сме оградени съ „къти—къти“. И сега ще ви питамъ тъй: Отъ кои сте? Отъ „Къти—къти“? Всички стари окултисти азъ ги кръщавамъ тъй: „Къти — къти“. А сега за новитѣ, ще ви дамъ друга формула заради тѣхъ, вториять пѫть, като говоря ще ви кажа това правило какво е. Трѣбва да бѫдемъ откровени, искрени спрѣмо себе си. Врѣме е вече да кажемъ: „Моята Любовь може да заличи моитѣ прѣгрѣшения“. Не е въпросътъ може или не може. Никакви съмнѣния! Всичкитѣ други правила. които окултистътъ дава, азъ ги заличавамъ. Любовьта съ правила не работи! Тя, като дойде, всичко заличава, свършена работа! Като дойде тази Любовь, вие сте безсмъртни, вие сте безгранични! То е първото нѣщо. И въ дома ви вече нѣма да има неприятели, ще има само приятели.

Сега азъ искамъ тази мисъль да остане у васъ, нѣма да я изнасяте навънъ. Тази мисъль, която ви казахъ тази вечерь, отъ тази стая да не се изнесе, и който се осмѣли да я изнесе навънка, ще му наложа едно отъ най-голѣмитѣ наказания, каквото до сега не е виждалъ. Тъй, едно отъ най-голѣмитѣ наказания, една отъ най-голѣмитѣ бели, едно отъ най-голѣмитѣ страдания. И ще го питамъ: Иска ли тази истина пакъ да я изнесе навънка?

Не говорете за Любовьта, докато не е въ васъ, срамота е! Това е най-свещеното име! Спомнете си, тамъ, дѣто се казва: „Да не произнасяме името Божие напразно“. Името на Любовьта напразно не трѣбва да се произнася. Туй е, което азъ зная! Любовьта, то е едно отъ най-свещенитѣ имена, съ което свѣтътъ се създаде. Защото, произнесете ли това име, и не сте готови, ще си създадете въ вашата карма много нещастия, редъ поколения ще бѫдатъ нещастни. „Да не взимашъ името на Господа Бога твоего напразно“, е казано. Въ какво напразно? Само когато си готовъ за любовьта, ще я повикашъ и тогава ще създадешъ около себе си единъ свѣтъ на красота, свѣтъ само на Любовь, свѣтъ само на миръ, свѣтъ само на радость, на веселие, на хармония, свѣтъ на блаженство. Туй ще създадешъ, като произнесешъ нейното име. Нѣкои оть васъ сега ще кажатъ: „Знаете ли какво каза нашиятъ Учитель“. Вашиятъ Учитель вие не го знаете. Гдѣ е вашиятъ Учитель? Виждали ли сте го? Ще кажете: „При масата е“. При коя маса? Нѣма го тамъ. Мислите, че Учитель има при масата, при васъ? Колко се лъжете! Ще кажете: „Ами, че не ви ли виждаме?“ Не ме виждате. „Нали ни говорите? Нали си говоримъ?“ Не си говоримъ. Ние си говоримъ на единъ неразбранъ езикъ. И вие даже една хилядна часть не разбирате отъ това, което говоримъ, и отъ онова, което вие бъблите, и азъ една хидядна часть не разбирамъ.

Разбирашъ Учителя си само тогава, когато си въ връзка съ тази Велика Любовь, и душата ти само тогава има общение съ него. Когато намѣришъ Учителя си, и когато Той те намѣри, твоятъ Учитель ще бѫде слѣпъ за всички твои погрѣшки, и ти ще бѫдешъ слѣпъ за всички погрѣшки на твоя Учитель! Учительтъ на земята се цапа толкова, колкото и ученикътъ. И ученицитѣ се цапатъ. Тукъ, на земята, всички се цапатъ. И мислите ли, че ония, на които рѫцѣтѣ сѫ меки, сѫ най-чисти, че сѫ най-праведнитѣ? Мислпте ли, че онѣзи моми, които ходятъ съ хубави дрехи, сѫ най-чисти? А онѣзи въ кухнята, необлѣченитѣ, сѫ най-грѣшни? Или онѣзи, които копаятъ на нивата, сѫ грѣшни? Азъ мисля обратното: онѣзи, които играятъ на хорото, сѫ най-голѣми грѣшници, онѣзи, които се молятъ въ църквата, сѫ най-голѣми грѣшници. Онзи, който работи на лозето, който работи на нивата, има ли въ какво да е грѣшенъ? Той е по-праведенъ. Запримѣръ, ще иде нѣкой на църква, ще каже: „Господи, Господи!" (рѫцѣтѣ прилѣпени една о друга). Ами кой те е научилъ тъй да се молишъ? „Ами че майка ми тъй ме е учила“. Ами Господь казалъ така. Азъ съмъ обяснявалъ. Кога? А майка ти кой я е научилъ? Твоята мѫдрость и твоята Любовь, като сили, трѣбва да влѣзатъ въ душата ти и да заличаватъ грѣховетѣ ти. Не да стискашъ рѫцѣтѣ си, а ще вземешъ тевтера да заличавашъ грѣховетѣ си. Когато човѣкъ иска да крие нѣщо, той допира рѫцѣтѣ си една до друга, вдига ги за молитва, но има скрито нѣщо въ тѣхъ, послѣ ги отваря и казва: „Господи, всичко е отворено прѣдъ Тебе, както виждашъ", но послѣ пакъ ги приближава и казва: „Единъ день пакъ мога да туря нѣщо между двѣтѣ рѫцѣ“. Единъ окултенъ ученикъ, който си служи съ такива маниери, не може да успѣе, защото всѣка една негова мисъль, ще произведе въ другия свѣтъ такива вибрации, за които всѣки би го отдалечилъ на милиони километри отъ себе си. И когато ангелътъ се приближава до такъвъ човѣкъ, той взима всички прѣдпазителни мѣрки, да не избухпе тази бомба. Защото, ако избухне, тя може да причини едно зло. Сега, туй е вѣрно по отношенпе на физическия животъ. Отъ 20 години слѣдваме тоя животъ, но при неговитѣ форми свѣтътъ не може да се поправи. Никакви религиозни форми не сѫ въ състояние да видоизмѣнятъ човѣшкия характеръ. И тогава казватъ, че е права мисъльта: „Когато Духътъ дойде“.

Кой Духъ? Духътъ на тази Любовь, която всичко заличава. И ние ще поверваме въ Бога. Той е заличиль грѣховетѣ ни, забравилъ ги е. Нѣкой ще каже: „Ама гръховетѣ ни сѫ толкова много, че Господь не може да ги заличи". Тогава, ако Господь не може да ги заличи, Неговата Любовь е много слаба. Но слѣдъ като Господь е заличилъ твоитѣ грѣхове и ти отидешь да правишъ нови грѣхова, твоята карма ще се удесетори.

И тъй, азъ ви оставямъ ва първото положение. Не мислете, че искамъ да ви въздѣйствувамъ. Не! Казвамъ: ако вие искате да бѫдете ученици на туй велико Бѣло Братство, непрѣменно любовьта ви въ бѫдеще трѣбва да бѫде такава. На всинца ви казвамъ: за да можемъ да вървимъ напрѣдъ, непрѣмено любовьта не само на едного, но на всинца ви трѣбва да бѫде такава. Любовьта на всѣки единъ отъ васъ трѣбва да заличи погрѣшкитѣ. Всѣки единъ отъ васъ въ себе си трѣва да направи това, а не другитѣ да му го правятъ. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва въ своя умъ, въ своето сърце да ги залича. И когато вие ги заличите, тогава ще дойде Господь да пише. На Господа трѣбва чиста книга на която Той да може да пише своето Слово. И казва пророкътъ: „Ще отнема каменнитѣ имъ сърца и ще напиша закона си“.Нѣкои тълкуватъ, че Господь ще направи това. Да, Господь ще го направи.

Сега, не казвайте, че утрѣ ще направите туй, нито слѣдъ една година, нито сега, но кажете въ себе си: „Това ще бѫде така!" Ако кажето: „Азъ сега ще го направя“, нѣма да го направите. „Така е било, и така ще бѫде!“ Слѣдователно, това е мая. А туй, сегашното заблуждение, това е заблуждение на черната ложа, заблуждение на дявола (казано въ религиозенъ смисълъ). Той е най-голѣмъ хипнотизаторъ; ще те тури въ хипнотически сънь ще те хипнотизира, и слѣдъ като извърши хиляди прѣстѫпления, ще каже: „Ти си извършилъ това и това прѣстѫпление“. И всички тия реклами сѫ на дявола. Не, не, ние чужди реклами не носимъ.

И тъй, най-първо Любовьта трѣбва да заличи, всичкитѣ ваши погрѣшки, за да може да тръгнете. Запримѣръ, нѣкои отъ васъ трѣбва да се хармонизиратъ, за да приложимъ другъ единъ опитъ. Пакъ ще ви дамъ единъ опитъ, малко по-голѣмъ отъ този, но пакъ ще бѫде микроскопиченъ. И слѣдъ туй, знаете ли какво ще дойде? Ще ви дамъ трети единъ опитъ. Защото ако сега ви дамъ най-тежкия опитъ, едва ли ще останатъ отъ васъ 10 души. Азъ ще ви кажа, ще бѫда откровенъ. На васъ, ученицитѣ, които сте тукъ, ако ви кажа: 3/4 отъ богатсвото си още тази вечерь ще дадете за братството, ще го внесете още сега, вие ще кажете тъй: „Ще си помислимъ малко“’ И веднага ще помислите, дали Господь е казалъ тъй, или тукъ се крие нѣкоя друга работа. Не, не 3/4 отъ богатството си ще дадете ли или не? Сега вие ще кажете: „На Витоша лесно се ходи, ама туй?“ Знайте че и туй ще дойде. Сега, този изпитъ е нищо, той е цвѣте, има още по-тежъкъ, него нѣма да ви кажа. Да знаете, че ще се изпитате, прѣзъ сито ще минете. Изпити ще дойдатъ, ще видимъ сега кой ще издържи докрай кой не ще се усъмни. Вие казвате, че Любовь имате, и азъ ще опитамъ вашата Любовь. Вие казвате: „Учительтъ казва, че нѣмаме любовь“. Какъ да нѣмате любовь? Азъ съмъ дошълъ да изпитамъ любовьта ви. И щомъ намѣря, че имате любовь, азъ взимамъ думитѣ си назадъ. А щомъ вие не издържите, вие ще вземете думитѣ назадъ. Нали ще бѫдемъ искрени въ изпита? Така, азъ ще ви туря на изпитъ, и най-послѣ, като ви прѣкарамъ прѣзъ всички изпити и вие ги издържите ще кажа: положете сега и менъ на единъ изпитъ, който вие намирате за добрѣ. Азъ ще ви дамъ право и вие да ме поставите на изпитъ, какъвто вие искате, но по-напрѣдъ вие, послѣ азъ. Тогава ще завършимъ школата, и ще влѣземъ, дѣ? Въ новата епоха, дѣто нито за мѫжъ отиватъ — какъ е казано тамъ? — „Нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ, но сѫ като ангели“. И Тази епоха ще бѫде. Туй може да стане, то е въ трансформиране на съзнанието. Не говоря за човѣшката плъть, то е въ трансформиране на съзнанието въ човѣка.

Т. м.


[1] Харосвам - [нар.] Виждам добро, преуспявам.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...