1922_05_11 Мѣстото на човѣка въ природата

[Ани]

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Мѣстото на човѣка въ природата.

11. школна лекция на общия окултенъ класъ

11.V.1922 г. четвъртъкъ, 7¹/₂ — 9 ч. в., Ст. София.

Т. м.

(Мълчание).

Слѣдниятъ пѫть напишете най-обичната ви дума или най-обичното ви изречение. Значи, ще напишете или една дума или едно изречение, което ви е произвело най-голѣмо впечатление.

Когато безграничниятъ свѣтъ или когато безграиичното се е ограничило, образувалъ се е обективниятъ Божественъ свѣтъ. Отъ безграничния, значи, отъ обективния Божественъ свѣтъ се е създалъ субективниятъ, вѫтрѣшниятъ свѣтъ на човѣка. А отъ субективния, вѫтрѣшенъ свѣтъ на човѣка се е създалъ сегашниятъ обективенъ свѣтъ, външния свѣтъ, или съ други дуии: туй, което за Бога е видимо, за насъ е невидимо: туй, което за Бога е знайно, за насъ е незнайно. Сега, въ една окултна школа, когато кажешъ: „азъ не зная“, значи ти имашъ знание, че не знаешъ. Туй, обаче, подразбира, че това, което ти не знаешъ, има сѫщества по-високи отъ тебе, които го знаятъ. Слѣдователно, туй, което ти не знаешъ въ даденъ моментъ, можешъ да апелирашъ къмъ оная сѫщества, които знаятъ, за да те научатъ. Сѫщиятъ законъ е, когато човѣкъ каже, че той има единъ неизработенъ характеръ, лошъ характеръ. Значи, щомъ е той лошъ, има сѫщества, които сѫ добри, и тѣ сѫ въ състояние да изправятъ неговия лопгь характеръ. Лошавината на единъ човѣкъ може да се обясни по два начина. Ако единъ майсторъ е изработилъ частитѣ на една цигулка, и ги остави на своя ученикъ да ги тури на мѣсто, и ако той не ги е турилъ на мѣсто, тя е лоша цигулка. Слѣдователно, тя не може да издаде онѣзи звуци, които сѫ необходими. Какво се изисква? Тази цигулка трѣбва да се разгледа отъ майстора, и да се турятъ частитѣ й на мѣсто, както сѫ опрѣдѣлени. И въ сегашния животъ на съврѣменнитѣ интелигентни сѫщества, които сѫ заминали прѣди насъ, и които ще дойдатъ, има много части въ тѣхния организъмъ, които не сѫ турени на мѣстото. На всѣки едного отъ васъ, не че му липсва нѣщо, но има нѣщо, което не е турено на мѣстото. А щомъ не е турено на мѣсто, слѣдователно, не може да се придобиятъ ония качества, ония сили, които сѫ потрѣбни въ даденъ случай, за да се създаде характеръ. Тогава тази цигулка наново трѣбва да се разглоби на части, и наново да се поставятъ тѣ отъ майстора. Това е цигулка. Окултната школа трѣбва да ви разглоби. Тази е цѣльта на школата. Въ тази школа ще ви разглобяватъ, не всичко, но ще има нѣкои нѣща, които трѣбва да се разглобятъ, и да се турятъ на мѣсто. Туй се нарича вѫтрѣшно хармонизиране. Туй на сила нѣма да стане. Въ една окултна школа на сила нищо не вършатъ. Вие ще хлопате 10 пѫти при този майсторъ, който трѣбва да намѣсти частитѣ, и ще чакате вънъ на вратата, докато той дойде и вие влѣзете. Този майсторъ въ християнството се нарича Св. Духъ. И Той, като влѣзе, нѣма да прѣобрази изведнъжъ човѣка, Той ще започне най-първо съ разглобяване. При туй разглобяване, вие ще почувствувате една вѫтрѣшна болка. Този ножъ ще почне да работи тамъ. Разправятъ единъ случай за единъ виденъ цигуларь, който ималъ една отлична цигулка отъ формата на Страдивариусъ. Тя имала единъ малъкь дефектъ. Занася я той на единъ виденъ, знаменитъ майсторъ въ Италия да я поправи. Той го поканилъ да седне на креслото, и самъ започналъ, съ ножа да я разглобява, но при всѣко прокарване на ножа въ цигулката, цигуларьтъ изпъшквалъ, и когато зглобилъ вече цѣлата цигулка, вижда, че цигуларьтъ припадналъ. Сега човѣшката душа е тъй прѣплетена въ тѣлото, вѫтрѣ въ този ияструментъ, че като дойде Великиятъ Духъ да работи и прокара своя ножъ, непрѣмено вие ще почувствувате вѫтрѣшни болки. Ако вие сте боленъ, имате майстора, то непрѣмено този ножъ ще бѫде точно на мѣсто, за да се намѣстятъ частитѣ, които не сѫ турени на мѣсто. И като се поправи тази часть, човѣкъ ще почувствува една вѫтрѣшна лекота, ще дойде едно вѫтрѣшно просвѣтление. Много пѫти се разправятъ нѣкои въпроси, говори се за Духа, но то е едно тъмно понятие. Колцина отъ васъ иматъ ясно понятие какво нѣщо е Духътъ? И колцина отъ васъ знаятъ, какво е положението на единъ Учитель, не по форма, външно какъ се явява Той, но вѫтрѣшната страна на Учителя? Колцина отъ васъ иматъ онова ясно понятие за Любовъта? Всички сте имали малки опитности за нея, но онуй ясно понятие, което дава едно велико прѣживѣване, което произвежда вѫтрѣ въ душата цѣлъ прѣвратъ, и трансформира всички частици на организма, че човѣкъ, слѣдъ като излѣзе отъ този Божественъ огънь да се почувствува като едно новородено дѣте, защото влиза въ единъ новъ свѣтъ, съ други разбирания, такова прѣживѣване не сте имали. Много пѫти ние говоримъ за Любовъта, за Бога, а при това, щомъ дойдемъ да издържимъ единъ изпитъ, ние всѣкога проявяваме старитѣ навици. Не трѣбва да се лъжемъ съ онази дресировка, която имаме, защото много хора сѫ дресирани, но не сѫ възпитани. Много хора сѫ още въ процеса на трансформирането, а не сѫ трансформирани. Ако на единъ опитомепъ тигъръ вие дадете рѫката си, той може дълго врѣме да я ближе, но като близне само една капка кръвъ, у него веднага ще се събудятъ старитѣ инстинкти. Онзи стариятъ вълкъ, може да го направите като куче, но все-таки той стария си навикъ не оставя. Тогава, ако ние искаме, да се приближимъ при Бога, да придобиемъ онова знание, отъ което ще дойде бѫдещето щастие, т. е. онзи разуменъ животъ, непрѣмено трѣбва да се съобразяваме съ великптѣ закони, върху които почива правилния строежъ на сегашното наше развитие. И тъй, всѣки единъ отъ васъ не трѣбва да се самоосѫжда, а да се самонаблюдава, и като види въ себе си, че има единъ вѫтрѣшенъ недостатъкъ, че има нѣкоя часть, която не е турена на мѣсто, той трѣбва да повика този, великиятъ майсторъ — Духътъ — да му помогне да се изправи, и да го намѣсти. Сега, туй намѣстване може да стане и тукъ, може да стане и въ другия свѣтъ. То е неизбѣжно! Отлагането не е наука! Може би, да кажете: „При по-благоприятенъ моментъ туй може да стане, когато условията сѫ най-благоприятни“. Ако една мисъль е дошла въ ума ти сега, не е ли този най-благоприятниятъ моментъ? Ако Духътъ е заговорилъ въ васъ сега, не е ли този най-благородниятъ моментъ? Всѣка мисъль е важна въ даденъ моментъ. Тази мисъль може да мине и да замине.

Та, онѣзи отъ васъ, които вървятъ по този пѫть, трѣбва да развиятъ онѣзи сѣтива, да бѫдатъ толкова чувствителни, схватливи и деликатни. Защото, тази деликатность и чувствителность е заради васъ. Ако вие сте деликатенъ, ако вие сте чувствителенъ, ако вие сте схватливъ, благородностьта на вашето сърце, силитѣ на вашия умъ, тѣ ще ви бѫдатъ полезни на самитѣ васъ, и слѣдъ туй ще бѫдатъ полезни и за вашитѣ ближни. Тогава отношенията ви ще бѫдатъ правилни. Двама способни ученици много лесно могатъ да се разбератъ. Двама благородни хора лесно могатъ да уредятъ смѣткитѣ си, лесно могатъ да оправятъ своитѣ погрѣшки, но двама глупави хора — не могатъ: единиятъ ще настоява на своето, и другиятъ ще настоява на своето.

Сега, кѫдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? Природата, при сегашнитѣ условия, е само една възможность. Природата, азъ я наричамъ, това е обективниятъ Божественъ свѣтъ, тя е първичниятъ свѣтъ. Отъ този свѣтъ ние трѣбва да създадемъ нашиятъ вѫтрѣшенъ субективенъ свѣтъ. Туй всичкото Божествено, което виждаме отвънка, което е реално, ще го възприемемъ, и послѣ ще го проектираме навънка, и ще образуваме нашиятъ обективенъ свѣтъ. И като го образуваме, само тогава можемъ да създадемъ въ себе си единъ характеръ. Богъ се проявява въ всинца ни, ние сме обекти за Бога. Той работи въ всинца ни, и по никой начинъ не можемъ да се избавимъ отъ Неговото влияние. Той ви е впрѣгналъ на работа, и вие ще извършпте волята Му. Доброволно или чрѣзъ насилие, по какъвто и да е начинъ — ще извършите волята Му. Нѣма другъ изходенъ пѫть! Който мисли, че може да се противи на Бога, лъже се: той все ще извърши обективната Божествена воля. Вие ще се противите, ще се противите, и сѫщеврѣменно Богъ ще си извърши работата. Вашето противене нѣма да произведе дисхармония въ Неговия пѫть. И сега, когато разбираме така тия закони, които образуватъ нашия субективенъ свѣтъ, схващамъ, че обективниятъ Божественъ свѣтъ, който е произлѣзълъ отъ Бога е идеаленъ, и ние не трѣбва да мислимъ, че въ него има дефекти. Въ природата не може да има дефекти. Въ природата нѣма дефекти. Тия дефекти, които изглежда да се проявяватъ въ природата, сѫ само резултати на онѣзи сѫщества, които индивидуално се проявяватъ. Но, вземете за примѣръ една лъвица, която е толкова жестока спрѣмо другитѣ, колко е тя нѣжна спрѣмо своитѣ дѣца! Туй е Божественото. Тя може да удави агнето, да го изяде, да се покаже много жестока къмъ него, но спрѣмо своето си дѣте, тя ще го ближе, ще го милва — туй е Божественото, което се проявява въ нея. Ако туй агне дойде, и се роди чрѣзъ нея, тя ще бѫде къмъ агнето сѫщо тъй добра. Защо? Понеже туй агне е минало по Божествения пѫть, чрѣзъ тази форма, по която лъвицата познава, че то е Божествено. Тя е достигнала до тамъ, че мисли, какво само онова, което произлиза отъ нея, то е Божествено, а всѣко друго нѣщо, вънъ отъ нея, не е Божествено. Този законъ сѫществува въ всички хора. Сега, когато влѣзете въ школата, мислите, че само онова, което излиза отъ вашия умъ, само то е хубаво. Пакъ сѫщиятъ законъ. Нѣкой като напише нѣкое хубаво изречение, харесва го. Защо? Понеже е излѣзло отъ него. Обаче, ако това изречение е излѣзло отъ другиго, той ще намѣри погрѣшки. Но, ако този, който е написалъ това изречение, хармонира съ него или е отъ неговия родъ, той пакъ ще го хареса. Слѣдователно, за да може вие, да се разбирате единъ другъ, непрѣменно мислитѣ ви трѣбва да се движатъ въ една и сѫща посока. Трѣбва да мислите, че въ всинца ви Божествениятъ Духъ въ даденъ случай дѣйствува специално, по особенъ начинъ. Тъй е, разнообразие има въ Духа. Всѣки единъ човѣкъ или всѣки единъ ученикъ си има свое специално прѣдназначение. Сега. казвамъ, че прѣдназначението на човѣка въ природата е да се учи отъ този обективенъ Божественъ свѣтъ, за да създаде своя субективенъ. Тъй, той трѣбва да почерпи тия материали. Да кажемъ, вие искате да бѫдете добъръ, отъ кѫдѣ ще почерпите материали за доброто? Имате единъ вашъ приятель, той е гладень, искате да се проявите, да проявите вашето благородно сърце, да му помогнете. Отъ своето месо не може да отрѣжете, да му дадете. Нѣма да бѫде умно да съблѣчете вашата дреха, вие да останете голъ, а него да облѣчете. Ако двама души иматъ само единъ костюмъ, то е едно добро, ако вие сте голъ. Защото, ако вие се съблѣчеге голъ, и облѣчете вашия приятель, то е и добро, и зло — тѣ се уравновѣсяватъ. Значи, нищо не сте направили. Слѣдователно, ние трѣбва да взимаме ония материали отъ природата, отъ Божествения свѣтъ, които сѫ необходими, и да употрѣбимъ тия материали за доброто на своитѣ ближни. Значи, въ даденъ случай Богъ ни употрѣбява като срѣдство, за да изявимъ своитѣ вѫтрѣшни желания. Нѣкой иска знание, дълго врѣме искалъ зяание. Най-послѣ, Той ще му прати нѣкой Учитель, въ когото ще вложи Духътъ, за да му се изяви, да му даде това, което е потрѣбно. Слѣдователно, всѣко нѣщо, което ви се дава въ даденъ случай, вие трѣбва да бѫдете толкова разумни, да знаете, иде ли то отъ Бога, и веднага, безъ противорѣчие, да го приемете. Не иде ли отъ Бога, т. е. отъ този реаленъ, обективенъ, Божественъ свѣтъ, не го приемайте. Да кажемъ, ако азъ ви донеса едно живо цвѣте въ саксия, и ви донеса едно изкуствено цвѣте, питамъ: Ако вие не можете да ги различите, ако вие не разбирате качествата на тия цвѣтя, вие нѣма ли да се излъжите? Давамъ ви двѣтѣ саксии, но тъй изкусно направени, че вие можете да вземете изкуственото цвѣте, Какво ще спечелите? Въ това изкуствено цвѣте промѣни не могатъ да станатъ. Когато една идея не се развива, не може да расте, тя е изкуствена. Сѫщото е и съ васъ: когато станете толкова добри, че въ васъ никаква промѣна не става, вие сте на кривия пѫть, вие сте едно изкуствено цвѣте. И сегашната опасность на съврѣменния свѣтъ произлиза отъ това, че той е станалъ изкуственъ. Изкуственостьта седи въ това, че ние не искаме да имаме никакви страдания, ние искаме да бѫдемъ улеснени въ всичко, всички други да страдатъ, а намъ да ни е приятно. А ученикътъ на окултната школа трѣбва да знае, че при трансформиране на всѣка енергия се образуватъ страдания. Всѣкога, когато човѣкъ минава отъ едно състояние въ друго, прѣтърпява едно вѫтрѣшно страдание. Има ли туй страдание, той прогресира, нѣма ли го, той остава все на едно и сѫщо мѣсто. Слѣдователно, промѣнитѣ, които ставатъ въ васъ, трѣбва да знаете, сѫ пѫть на движение.

Сега, въ тази окултна школа, въ която се намирате, вие трѣбва да правите анализъ на вашитѣ мисли. Този анализъ седи въ слѣдното: много потаени мисли отъ миналото сѫ залѣгнали въ вашето съзнание или подсъзнание. При даденъ случай тия мисли възкръсватъ, и почватъ да ви говорятъ, като нѣкой фонографъ, и вие ще кажете: „Менъ нѣкакъвъ духъ ми каза нѣщо“. По всичко туй, което ви казва, вие ще познаете, че този духъ говори едно и сѫщо нѣщо съ години. Той ще ви каже да бѫдете добри, да бѫдете святи, да бѫдете честни. Ама че какво ново има въ това? „Трѣбва да оправите живота си, че Господь да ви обича“. Че какво ново има? Това ново ли е?

Това е едно отражение на вашитѣ мисли. И какъ ще ги познаете? Ако има една външна реалность, т. е. когато Богъ говори въ обективния свѣтъ, то се познава. Когато ние говоримъ, и когато Той говори, то се различава. Когато дойде въ менъ едно вѫтрѣшно внушение, и ми се каже, че слѣдъ 10 деня ще имамъ 10000 лв., чакамъ, чакамъ, паритѣ ги нѣма. Дойде друго внушение: слѣдъ двѣ години ти ще се оженишъ, ще имашъ една отлична мома. Дойдатъ двѣтѣ години, момата я нѣма. „Слѣдъ 4 години ще постѫпишъ въ университета и ще имашъ най-добритѣ професори“. Дойдатъ годинитѣ, професоритѣ ги нѣма. Слѣдъ 6—7 години ти ще бѫдешъ пръвъ министъръ въ България. Дойдатъ годинитѣ, никакъвъ министъръ не ставамъ. Ще каже нѣкой: „Духътъ туй казалъ, онуй казалъ, тъй ми дойде на ума“. Това сѫ чисто субективни, криви извъртания на самия човѣкъ. Нѣкой пѫть може да дойде таково извъртване, че вие да помислите, че сте способни: „Азъ умъ имамъ, като моя умъ нѣма другъ“. Но не минатъ 2—3 мѣсеца, васъ ви зададатъ една задача, вие не можете да я рѣшите. Вие мислите, че сте много талантливъ, а една обикновена мѫчнотия не можете да разрѣшите. Въ какво седи вашата необикновеность? Нѣкой пѫть мислите, че сте силенъ герой, че можете да се борите съ цѣлия свѣтъ. Но вечерно врѣме нѣкой момъкъ придружава една мома, погнатъ го двама души, той остави момата и уфейка. Той е силенъ да се бори съ цѣлия свѣтъ, а двама души го уплашватъ. Ученикътъ на една окултна школа не трѣбва да си прави илюзии, той трѣбва да знае съ колко души може да се бори, съ единъ ли, съ двама ли, може ли да бѣга, всичко трѣбва да знае, да не бѫде страхливъ. Може ли той да разбира, само тогава той може да проучава обективния Божественъ свѣтъ. И вслѣдствие на тия недостатъци, които ние имаме вѫтрѣшно, ние не можемъ да разбираме, и не можемъ да прилагаме хубавото въ насъ. Защо? Тия стари мисли, старитѣ чувствувания, постоянно развалятъ въ насъ доброто. Тѣ сѫ като една морска вълна: ние пишемъ доброто на брѣга, дойде тази вълна, заличи го. Слѣдъ туй пакъ говоримъ: „Богъ е Любовъ, Богъ е Истина“, дойде вълната — заличи го. Ние пишемъ, тя заличава. Боримъ се съ морето. Питамъ, кой ще надвие? — Морето. Въ края на краищата морето ще надвие. Ти не се бори съ това море. И тогава азъ ще ви дамъ едно правило. Кратуната, която влиза въ морето, трѣбва да бѫде празна и затулена. Пълна ли е, тя ще потъне на дъното. Празна трѣбва да бѫде, да седи надъ водата отгорѣ. Тази кратуна на суша ли е, пълна трѣбва да е. И тъй, когато отивате при Бога, кратуната ви трѣбва да бѫде празна, та да минете прѣзъ това голѣмото море, астралното море, а ако вие сте пълни съ вашитѣ идеи, ще потънето, никога нѣма да отидете при Бога. А когато излѣзете на суша, непрѣмено трѣбва да бѫдете пълни. То е пакъ единъ символъ. Този символъ ще държите въ ума си. При Бога като идете, ще бѫдете праздни, а като излизате отъ Него, трѣбва да бѫдете пълни. Отивате ли при Бога пълни, ще се върнете назадъ празни, а щомъ се върнете празни, какво ще стане съ васъ? Непрѣмено ще дойдатъ страдания. Сега вие ще разсѫждавате. Това сѫ принципи. Вие ще градите върху тѣхъ, Защото, въ една окултна школа ще изучавате живота, методитѣ и начинитѣ за трансформиране на енергиитѣ, които циркулиратъ въ вашитѣ физически тѣла. Знаете ли колко енергия има натрупана въ васъ? Тая енергия трѣбва на врѣме да се използува. И ако всѣка една енергия, вложена въ нашето тѣло, не се използува, други ще я използуватъ.

И тъй, когато погледнете на външната природа, като ученици, вие ще знаете, не прѣдназначението на тази природа е да създаде вашия субективенъ свѣтъ, т. е. всички ония принципи, които го съставляватъ, да имате принципално схващане. За всичко трѣбва да имате много правилни схващания. Мѣрката за истината, отношението къмъ хората, какъ да сѫдите, всичко туй да е правилно. Нѣкой иска да ми покаже, че имамъ една погрѣшка. Мога да изоблича единъ човѣкъ по нѣколко начина. Мога да го изоблича тъй силно, че да му направя една операция! Ако онзи лошъ лѣкарь, който рѣже цирея, изрѣже отъ здравото месо два пѫти повече отколкото отъ болното, неговата операция не е на мѣсто. Трѣбва да бѫдешъ майсторъ, да кажешъ истината тъй, че отъ здравото месо нито една клѣтка да не се отрѣже, нито една клѣтка отъ Божествения организъмъ. Съ казването на истината да не поврѣдишъ нито едно Божествено цвѣте. Най-послѣ, въ окултната школа не се позволява никакво изобличение. Истината може да кажешъ, но изобличения — не. Изобличи ли единъ — изключватъ го. Всѣки, който се осмѣли да изобличи, изключватъ го, и съ хиляди години може да седи отвънъ. Строго наказание! И когато искашъ да изобличишъ, ти ще се епрешъ, ще кажешъ: „Ако е за истината, ще кажа тази истина“, ни повече ни по-малко. Туй е единъ великъ Божественъ законъ, И азъ ви прѣдупрѣждавамъ, да не си създавате ненуждни страдания. Досега вие сте вървѣли по пѫтя на изобличението. Ако свѣтътъ съ изобличение можеше да се поправи, досега щѣше да се поправи. На единъ човѣкъ ще му кажешъ само истината, и ще му покажешъ начинитѣ, методитѣ, пѫтищата, чрѣзъ които той може да поправи своята погрѣшка. Добрѣ, отивамъ азъ при единъ братъ — да ви обясня принципално — имамъ братъ, да кажемъ, той е търговецъ, има взимане — даване, взелъ пари отъ други братя, заборчлялъ 20 хиляди лева, не връща паритѣ, нѣма какво да връща, полъгва. Не, не, защо да лъже? Защо да не каже истината? Ще кажете: „Да го повикаме, да го изобличимъ“. То е кривиятъ начинъ. Ние ще го повикаме, и ще му кажемъ: „Братко, не е ли хубаво тия дългове да ги изплатишъ, не можешъ ли да ги изплатишъ? Ние ще ти помогнемъ, а ти работи, и постепенно ще изплащашъ“. А ние казваме: „Ти намѣри отдѣто и да е пари, но ги изплати“. Това е изобличение. Ние ще му помогнемъ. И когато Господь поиска да поправи свѣта, Той изпрати Христа, съ голѣмъ кредитъ Го прати. И Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да ви дамъ новъ животъ, и съ този капиталъ изплатете вашитѣ стари дългове“. Искамъ между ученицитѣ, които сѫ въ школата, абсолютно да нѣма изобличение.

Истината ще казвате. Ще се повикате, ще си кажете истината по единъ мекъ начинъ. Ще се усъвършенствувате, ще си помагате, ще си създадете вашъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, да се облагородявате постепенно. Нали знаете онзи ученикъ по музиката, какъ постепенно придобива навика на своята рѫка. Най-първо, какви мѫчнотии срѣща, докато рѫката стане гъвкава да свири, докато най-послѣ тия пръсти като че ли придобиятъ съзнание, и тогава музикантътъ може да свири безъ никакво усилие. Защо? Пръститѣ се научили да свирятъ. Тия пръсти разбиратъ по кой начинъ става свиренето. И ние трѣбва да създадемъ такива навици, и трѣбва да знаемъ, какъ да изпълняваме извѣстни добродѣтели. Непрѣмено трѣбва да се създаде единъ навикъ, една права мисъль.

Сега, гдѣ е мѣстото на човѣка въ природата? За да се прояви човѣкъ, непрѣмено трѣбва да има воля. А за да проявите вашата воля, ще започнете съ най-малкитѣ опити, съ най-малкитѣ нѣща. Не правете голѣми опити. За да познаете силна ли е вашата воля, вие ще правите опити съ малкитѣ нѣща. Задайте си една задача на ума. Да кажемъ, такава една задача: да станете точно въ 12 часа, и отъ тукъ, отъ София, да идете до Витоша. Е, какво струва сега да идете до Витоша? Мѫчнотиитѣ, които може да ви се изпрѣчатъ, какви могатъ да бѫдатъ? Нѣма никакви мѫчнотии да идете до Витоша. Най-първо ще помислите, че е тъмно, че може да изгубите пѫтя. Второ, че може да ви срѣщнатъ разбойници, може да има вълци, мечки. Тия нѣща ще изпѫкнатъ въ ума ви. Вие, слѣдъ като рѣшите, ще излѣзете навънка, ще се върнете, ще кажете: „Ще ида при по-благоприятни условия, когато има мѣсечина“. Отложите ли, вашата воля е слаба. При мѣсечина или безъ мѣсечина, вие трѣбва да идите. Кажете ли, че ще направите и отложите, волята ви е слаба. Обидилъ ви е нѣкой, нали? Дойде въ васъ едно желание, кажете тъй: „Азъ ще се примиря съ него“. Стори го. Рѣшили сте да идите до Витоша, но въ туй врѣмо дойде пѣкой, и ви каже, какво е врѣмето, и вие казвате: „Хайде, слѣдъ единъ мѣсецъ ще го направя“. Мине единъ мѣсецъ, два, три, четири, не отивате. Ако вие нѣмате достатъчно воля да се примирите, тогава какъ ще извършите волята Божия, и какъвъ ученикъ ще бѫдете? Ама, най-първо, като влѣзете въ една школа, ще ви дадатъ много голѣми изпити. На нѣкои ще кажатъ тъй: „И баща си, и майка си ще напуснешъ“. Ще каже нѣкой: ,То не е за сега“. Да не ме разбирате криво. Ще дойде врѣме баща си и майка си да нануснешъ, отъ братя и сестри ще се откажешъ — ще тръгнешъ. Тогава ти ще помислишъ едно отъ двѣтѣ. Ако не се откажешъ, ще останешъ у дома си, а ако се откажешъ ще влѣзешъ вѫтрѣ въ школата!

Сега, вие искате да ви се повѣрятъ нѣща отъ Божествения свѣтъ. Какъ ще ви се повѣрятъ такива нѣща, да ги употрѣбите за себе си, да ги оставите у дома си ли? И Господь знае, че ако ви ги даде при сегашнитѣ условия, когато вашиятъ субективенъ свѣтъ не е сформируванъ, вие не можете да образувате вашия обективенъ свѣтъ, и всички тия Божествени блага ще идатъ напразно, вие ще се отдадете на стари работи. Ако Господь ви даде една малка дарба прѣзъ цѣлия животъ ще пишете глупави стихотворения, драми, романи, може да напишите десетки томове, а слѣдъ 10 години тия томове ще се забравятъ. и никой нѣма да мисли за тѣхъ. А тази Божествена енергия трѣбва да иде на мѣсто, тя трѣбва да произведе своитѣ резултати. А сега, всинца искате да бѫдете добри, да ви посрѣщне Господь добрѣ, да видите ангели и пр. Но за да видите единъ ангелъ, вие трѣбва да имате разположението на единъ ангелъ. Когато обичашъ нѣкого, той е готовъ да те срѣщне. Ангелитѣ обичатъ много да правятъ познанства. Но като видятъ ученицитѣ при сегашното състояние, тѣ не обичатъ да говорятъ. За какво ще ти говори единъ ангелъ като слѣзе отъ небето? Влѣзе въ кѫщата ти, и ти почнешъ да му разправяшъ за неприятноститѣ, които имашъ. За ангела тия неприятности не съставляватъ нищо. Той ще поседи, ще ви погледне, ще ви изслуша, и ще си замине. И нѣкой пѫть, знаете ли какво става? — Тъй, прѣдъ васъ ще изчезне той. И тия ваши ангели често така изчезватъ. Ще кажете: „Какъ изчезватъ?“ Азъ ще ви кажа какъ изчезватъ. Имате такова разположение, като че владате цѣлия свѣтъ, едно чувство така прѣкрасно, така благородно, имате единъ импулсъ да извършите волята Божия — дошълъ е ангелътъ, но него день една малка причина ще ви изкара отъ туй състояние, и вашиятъ ангелъ тъй ще се стопи, ще изчезне. И вие ще кажете: „Отиде туй хубаво състояние.“ Защо? Може би затуй, че нѣкой не ви е платилъ, ималъ да ви дава 100 лева. За тия 100 лева вие разваляте цѣлото си щастие. И тогава ще кажете:, Азъ разбирамъ какво е окулти-зъмъ, азъ разбирамъ окултната наука, челъ съмъ, направилъ съмъ това-онова“. Нищо не си челъ, нищо не си направилъ. Ако тебе 100 лв. може да те изкаратъ изъ релситѣ навънъ: ако тебе може едно обикновено ядене да те изкара изъ релситѣ навънъ: ако тебе може единъ не добъръ приемъ на хората да те изкара изъ релситѣ, ти ще изгубишъ, волята у тебе е слаба. Ученикътъ, като дойде, той трѣбва да бѫде готовъ да го плюятъ: може да му говорятъ: „Ти си невѣжа, ти си глупакъ“... Е хубаво, ако азъ излѣза на дъската, и рѣшавамъ задачата добрѣ, себе си ли ще вѣрвамъ, или тѣхъ ще вѣрвамъ? Ако азъ, слѣдъ като седна и свиря съ цигулката, самъ се удоволствувамъ, а нѣкой каже: „Не струва твоето свирене“, на тѣхния слухъ ли ще вѣрвамъ, или на моя? И така, може да правимъ опити. Азъ нѣма да повикамъ въ дадения случай цигулари-експерти, а ще повикамъ най-проститѣ, ще ги заведа въ една менажерия или въ гората, дѣто има тигри. „Казвамъ: моята музика е тъй обаятелна, че може да укроти звѣроветѣ. Ако всички ме слушатъ, и ги укротя, питамъ: Не съмъ ли азъ цигуларь? Цигуларь съмъ. Моето свирене много струва, понеже азъ като свиря, всички пѫтници могатъ да минаватъ спокойно по пѫтя. Този е начинътъ. Ако въ живота ние може да укротяваме всичкитѣ тия тигри, мечки, вълци съ своето свирене, въ насъ има едно вѫтрѣшно изкуство. Значи, разбрали сме обективниятъ Божественъ свѣтъ, приложили сме го въ вѫтрѣшния субективенъ свѣтъ, и сега можемъ обективниятъ навънка да изразимъ.

Та, искамъ отъ васъ да имате едно правилно схващане. Благата нѣма да ви дойдатъ сами, тѣ нѣма да капнатъ като круши. Тѣ могатъ да дойдатъ, и да си заминатъ. Ако искате едно Божествено благо да остане у васъ, не само за година, петь, десеть, но за всѣкога, като вашъ съпѫтникъ, трѣбва да го приемете само по ония правила на истината.

Сега, азъ, като говоря, не искамъ ученицитѣ да мислятъ, че имамъ прѣдъ видъ нѣкого. Не, принципално говоря. Когато говоримъ и имаме нѣкого на ума си, ние имаме прѣдъ видъ какъвъ е Божествениятъ свѣтъ. Азъ считамъ, че всинца вие имате желание да вървите напрѣдъ. Нѣма нито единъ отъ васъ, който иска да бѫде лошъ, глупавъ, всички искате да бѫдете добри и умни. Не че не сте умни, умни сте, но ако вложите въ едно дѣте ума на най-интелигентната маймуна, то даже единъ пѫть не ще може да завърти колелото. Слѣдователно, вашата сегашна интелигентность, вашата сила, турена въ интелигентностьта на единъ окултенъ ученикъ, той нито единъ пѫть не ще може да завърти колелото. И мислите ли, че тази интелигентность е достатъчна? Не! Тази интелигентноеть трѣбва да се увеличи хиляди пѫти, защото има да се завърти едно голѣмо Божествено колело. И Павелъ казва, че естествениятъ човѣкъ трѣбва да се прѣвърне въ духовенъ, защото естествениятъ човѣкъ не може да разбере духовнитѣ работи. И вие, като ученици, трѣбва да измѣните туй ваше състояние. Нали нѣкои нѣща, които вамъ сѫ приятни, вие сте готови да ги слушате, а които не ви сѫ приятни, вие казвате: „Не сѫ на мѣсто“. Запримѣръ, ако нѣкой вашъ кредиторъ си иска паритѣ, казвате: „Не на врѣме дойдохте“. Защо? Нѣмате пари въ касата. Не, не, врѣмето е дошло. Вие можете да кажете, че извѣстна постѫпка на едного не е на врѣме, и той може да каже, че вашата постѫпка не е на врѣме. Една постѫпка е на врѣме или не на врѣме, ако е гледана само отъ Божествения свѣтъ.

И тъй, първото нѣщо, сега, ще направите единъ малъкъ опитъ съ вашата воля. Да видимъ, колко души има отъ васъ, които биха го направили. Азъ бихъ ви задалъ слѣдната задача. Е, какъ, да ви задамъ ли задача? Тази задача седи въ слѣдното. Азъ не ви я налагамъ. Тази задача може да я извършите само при абсолютяа свобода, и ако имате силно желание и любовъ вѫтрѣ въ васъ. Ще обмислите добрѣ. До една година, то е само посторонно, но като една задача — отъ сега до една година да я извършите тази задача. Като станете нѣкоя вечерь въ 12 часа, да идете горѣ на Витоша, и да се върнете. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате: зимно врѣме ли, прѣзъ мѣсецъ май ли, но да разберете задачата при пълно съзнание, съ дълбоко убѣждение. Само така ще я изпъляите, а не да правите глупави опити. То е съзнателенъ опитъ, за да се ползувате. Ако го направите безъ съзнание, хичъ не отивайте. А ако има съзнание въ васъ, ще научите нѣщо. Азъ нѣма да ви кажа какво. Отъ София ще тръгнете въ 12 ч., и ще се качите на Витоша, горѣ, на равнището, всѣки самъ, по отдѣлно. Азъ ви казвамъ: при абсолютна свобода. То ще зависи отъ абсолютната свобода на волята, и по закона на Любовъта, и при това съ дълбоко убѣждение, другояче нѣма да се ползувате. Да видимъ, колко ще го извършите. Туй е единъ пробенъ изпитъ. Въ 12 ч. точно ще тръгнете, каквото и да ви се случи. Азъ не зная какви перипетии ще имате по пѫтя. Който тръгне по пѫтя, той ще си знае. Не сте задължени, да се разберемъ, само който иска. Никой никому нѣма да се обажда като тръгне, и никой нѣма да го знае, той ще тръгне самъ, защото може и да не го направите. Ако се срѣщнете двама изъ пѫтя, то е хубаво, то е отлично. Вие ще си изберете врѣмето, когато искате. Само азъ ще трѣбва да зная, кой ще ходи, Вечерно врѣме ще идете, а денемъ ще се върнете. Отиването ще бѫде вечерь, а връщането — денемъ. Ще си вземете хубава гега, тояга. Ще стигнете надъ поляната, горѣ при камъка, надъ снѣговетѣ.

Опитътъ ще го направятъ най-смѣлитѣ, а не страхливитѣ. Който е страхливъ, да не правп този оиитъ. Вие сами ще си рѣшите въпроса, да го направите или не. То е само една задача, една отъ микроскопическитѣ задачи. Азъ ви задавамъ една задача, съ която ви плаша, нали? Туй плашене, какъ мислите? Ами ако дойде единъ учитель и ви заведе кѫмъ центъра на земята? Единъ ученикъ, който не може самъ да иде на Витоша, той и съ учитель не може да иде въ центъра на земята. Онзи, който отива на Витоша самъ, ако разбира, може да бѫде съ учитель, но ако се пита, защо да ида, то не се казва: като идешъ, ще научишъ. Работитѣ нѣкога не се казватъ. Защо? Я научишъ, я не научишъ. Може да научишъ, може и да не научишъ нищо, но все таки ще научишъ нѣщо. Едно нѣщо ще научишъ — колко воля имашъ. Ако на всѣка стѫпка сърцето ти трепне, като се върнешъ, ще имашъ една реална опитность, до кѫдѣ можешъ да вървишъ. Ще дойдете при друга задача, още по-трудна. Сега, вие ще си изберете врѣмето, азъ ви давамъ абеолютна свобода. Съ мѣсечина, безъ мѣсечина, пълна свобода, каквото врѣме искате, отъ васъ зависи, вие да си изберете. Ако азъ дойда да разрѣша задачата, азъ ще избера най-лошото врѣме, най-голѣмитѣ прѣпятствия, най-труднитѣ методи. Ще избера най-добрия пѫть, но най-труднитѣ методи. Сега на васъ пѫтьтъ е труденъ, но ви оставамъ да си изберете най-лекитѣ методи. Мога да ви улееня и съ друго. Можете да идете, можете и да не идете. Ще постѫпите свободно. Никой нѣма да знае, кой е ходилъ. Абсолютно никой нѣма да знае. Можете да кажете: „Какъ ще минемъ слѣдъ 12 часа, могатъ да ни спратъ“. Отъ 12 часа точно ще тръгнете, никой нѣма да ви знае. Ще излѣзете, абсолютно никой нѣма да ви знае, и като се върнете пакъ никой нѣма да ви знае. Само домашнитѣ ви ще знаятъ, но тѣ трѣбва да пазятъ абсолютна тайна. Ако се срѣщнатъ двама — трима, то е хубаво, но и тѣ да пазятъ абсолютна тайна. Запитватъ: („За женитѣ не е ли опасно?“) Тукъ мѫже и жени нѣма, тукъ има само ученици. Това е задача само за ученика. Ако вие, слѣдъ като станете, и мислите, че сте жена или мѫжъ, никакъ не тръгвайте. Но като тръгнете и мислите, че сте ученикъ — добрѣ. Дойде ли ви на умъ, че сте мѫжъ или жена, хичъ не отивайте.

Азъ зная, че тукъ между васъ, има нѣкои мѫже, които могатъ да го направятъ отлично. Между мѫжетѣ има, сѫщо и между женитѣ има нѣкои, не всички, но нѣкои. Нѣкои отъ женитѣ, ако искатъ да го направятъ, могатъ да се облѣкатъ въ мѫжки дрехи.

Забѣлѣжете какъвъ интересъ внесе тази задача въ васъ, какъ ви измѣни, какво оживление създаде!

Т. м.