Jump to content

1922_04_27 Окултни правила


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Окултни правила.

9. школна лекция на общия окултенъ класъ

27.IV. — 1922. четвъртъкъ, 71/2 — 9 ч. в., Ст. София.

Т. м.

Прочетоха се нѣкои съчинения върху водата.

Слѣдниятъ пѫть всичкитѣ ученици ще напишатъ само по едно изречение отъ себе си. Нѣма да пишете нѣкоя чужда мисъль. Ще създадете само по едно изречение. Нѣма да прѣписвате какво е казалъ Толстой или нѣкой евангелистъ. Едно изречение ще създадете. Ако вие не може да създадете едно изречение, не сте тукъ за класа. Хора, които работятъ само съ чужди капитали, ние не ги искаме. Ще впрѣгнете ума си на работа, защото всичко това, този казалъ това, онзи казалъ онова, това било, онова било, не ни трѣбва. Въ тази школа се изисква мисъль. Ще имате двѣ нѣща прѣдъ видъ: за да мисли човѣкъ, въ мисъльта трѣбва да има два противоположни полюса. Но, ако вие направите тия полюси обрѣменени съ една отрицателна енергия, въ васъ ще се зароди процеса на оглупяването или процеса на забравянето. Да допуснемъ, че вие мразите нѣкого, нали? Какъвъ е обектътъ на вашата умраза. Умразата трѣбва да има обектъ, т. е. въ икономията на природата този обектъ трѣбва да извърши нѣкаква работа.

Трѣбва да има причина, защо го мразите. Ако мразите човѣка безъ причина, вие сте причина за тази умраза, и тогава врѣдите сами на себе си. Всѣка енергия се повръща къмъ своя причинитель. Значи, потрѣбни сѫ тия два полюса въ ума ви. Трѣбва да бѫдете свободни отъ всички ония мисли, които не хармониратъ съ вашия стремежъ. Допуснете слѣдното: търговецъ иска да забогатѣе, купи стотина прасета, да кажемъ, както сега, когато свинското месо е скѫпо. Слѣдъ като ги храни, тия прасета заболѣватъ и умиратъ до едно. Питамъ: Какво е спечелилъ търговецътъ? Въ духовния свѣтъ не се позволява да се хранятъ прасета, т. е. мисли, които се заразяватъ и умиратъ: въ никаква кочина не се позволява да се хранятъ такива мисли. Храните ли ги, ще изгубите врѣмето си, ще изгубите капитала си, ще изгубите и вашето разположение. Добрѣ, друго едно сравнение: да кажемъ, азъ ви говоря, тази вечерь въ класа, върху една философска или научна студия. Да допуснемъ, че часть отъ ученицитѣ сѫ гладни, отъ два деня, не сѫ яли, други сѫ жадни, трети не сѫ си отспали два деня,четвърти иматъ ревматизъмъ въ краката. И започвамъ да разправямъ тази научна студия. Азъ мога да говоря много научно, но онзи, гладниятъ, ще мисли за хлѣба и ще каже: „То не е важно сега, важното за менъ е хлѣбътъ“. Каквато и научна студия да му говоря, за гладния важното е хлѣбътъ. Жадниятъ казва: „Водата сега, вода, вода, тя е най-важното нѣщо“. Третиятъ ще каже: „Сънчецъ, сънь, сънь, само тогава човѣкъ може да мисли“. А четвъртиятъ ще мисли за своитѣ болести и за лѣкуването имъ. Питамъ: Какво може да се постигне въ единъ такъвъ класъ? И ако попитате ученицитѣ, какво говори вашиятъ Учитель, ще кажатъ: „Азъ бѣхъ малко гладенъ, моятъ умъ бѣще занятъ съ единъ много сѫщественъ въпросъ вѫтрѣ въ мене, за икономическото подобрение на хората“. Другъ ще каже, че умътъ му билъ занятъ съ водата, третиятъ пъкъ размишлявалъ каква роль играе съньтъ, а четвъртиятъ е мислилъ за болеститѣ. И ако вие ме запитате: Защо разнитѣ школи често пропадатъ, и съврѣменното общество не се поправя? — то е, по простата причина, понеже между тѣхъ има много недъзи, които занимаватъ тѣхнитѣ умове. Евангелскиятъ проповѣдникъ проповѣдва въ една църква. Една красива госпожица седи. Идва единъ младъ момъкъ, сѣда на чина, тя му поднася едно Евангелие, и му казва, гдѣ да чете: „Богъ е Любовъ“. Той й отговаря: „Да се възлюбимъ“, „възлюбете се единъ другъ“, и почватъ да си разгръщатъ Библията: тя му показва единъ стихъ той й показва другъ стихъ, и тъй се разговарятъ. Връщатъ се двамата и ги питатъ: За какво говори проповѣдникътъ? — Не знаемъ. За какво говорихме ние, знаемъ, но за какво говори проповѣдникътъ, не знаемъ. Когато божественото говори вѫтрѣ въ насъ, ние често се занимаваме, като тия ученици съ друго: съ ядене, съ водата, съ спането, съ болеститѣ, занимаваме се съ стихове, съ изречения. Всички тия нѣща ви сѫ необходими, защото човѣкъ трѣбва да бѫде, най-първо, нахраненъ, напоенъ, трѣбва да си е отспалъ и трѣбва да бѫде здравъ: т. е. ученикъ, който е гладенъ, да не идва въ класа: ученикъ, който е жаденъ, да не идва: ученикъ, който не си е отспалъ, да не идва: ученикъ, който е боленъ, да не идва. И когато двама души се разговарятъ съ Библията, въ дома си да се разговарятъ. Сега, този разговоръ става въ всѣка една душа, и азъ искамъ, вие да мислите, когато говоря. Ще дѣйствувате правилно. Защото, законитѣ, въ които живѣемъ, не сѫ лични, а безлични. И прѣдъ Бога, каквото знаете, то е за васъ: каквото знание и да имате, или каквото обществено положение и да заемате, дали сте нѣкой министръ въ България или царь въ България, за Него ни най-малко не важи. Ако искате да знаете, невидимиятъ свѣтъ не се интересува какво сте вие. Единственото нѣщо, което занимава невидимия свѣтъ, то е: какво сте вие, като душа, т. е. какъвъ е вашиятъ характеръ. Единъ житель като слѣзе отъ невидимия свѣтъ, той просто потърси една душа, и гледа, дали въ тази душа обитава Истината. Той, като дойде, иска да знае, дали въ вашия умъ обитава свѣтлината. Като слѣзе въ сърцето ви, гледа какви чувства ви занимаватъ. Има ли ги тия три елемента: свѣтлина, истина и чистота, той може да се спре, и да разговаря съ васъ. А за невидимия свѣтъ, всички тия ваши положения сѫ забавления. Когато вие заемате нѣкое високо положение, или сте нѣкой ученъ професоръ, и разрѣшавате нѣкаква математическа задача, тия учени въ другитѣ свѣтове считатъ всичко това за едно театрално забавление. Тукашната наша наука е една дѣтска играчка за тѣхъ, тъй, на вашъ езикъ казано такава играчка, че тѣ биха се хванали за корема отъ смѣхъ, когато ни гледатъ, какъ ние съ единъ замахъ разрѣшаваме въпроситѣ: какво е безсмъртието, какво нѣщо е Богъ, какво сѫ ангелитѣ. Туй сѫ такива смѣшни моменти, както когато, минавахъ прѣди нѣколко деня прѣзъ Борисовата градина, и тамъ съ лупичката си наблюдавахъ купчина мрави. Тѣ мислятъ, че това е пожаръ, и правятъ усилие да го гасятъ. Фокусирахъ огъня съ лупата, сламата почна да дими, тѣ почнаха да отдѣлятъ, да плюятъ своята мравчена киселина, за да угасятъ пожара. Азъ махнахъ лупата, и тѣ се зарадваха, казаха си: „Изгасихме огъня“. Турихъ я на друго мѣсто, тѣ пакъ съ тулумбитѣ си, плюятъ, и най-послѣ, казаха: „И този пожаръ изгасихме“. Този пожаръ никаква мравчена киселина не може да го угаси. Сѫщественото, Божественото у човѣка никой не може да го угаси! Но туй сѫществено, Божествено, си има свое врѣме, и ние трѣбва да използуваме врѣмето, за да го развиваме. Не всѣкога можете да мислите, не всѣкога можете да чувствувате, не всѣкога можете да дѣйствувате. Туй иде периодически прѣзъ годината. Врѣмето за мисъльта е опрѣдѣлено: по нѣкога човѣкъ може да мисли, пъкъ понѣкога човѣкъ не може да мисли. Мисъльта иде периодически. Чувствата, и тѣ сѫщо. Казвате: „Любовъ, разчувствувалъ се много“. И чувствата идватъ периодически. Събуждането на човѣшката воля, и то иде периодически. Ученицитѣ на окултната школа трѣбва да изучаватъ закона на този периодически приливъ отъ менталния свѣтъ, т. е. умствения свѣтъ, свѣтътъ на идеитѣ: послѣ, идва този приливъ отъ свѣта на чувствата или отъ астралния свѣтъ, и отъ причинния свѣтъ — свѣтътъ на волята, И, който разбира закона, той го използува. Сега, приливътъ на тази енергия, на умствената енергия, запримѣръ, по нѣкой пѫть и тя произвежда нѣкоя пакость, тъй както произвежда пакость и водата. А кога водата произвежда пакость? Ако тия хора, които живѣятъ близо до гори, искатъ рѣки, и взематъ та изсѣкатъ тази мѣстность, пъкъ ако и годината се случи снѣжна, ще има повече дъждъ, и ще ставатъ голѣми наводнения. Но, ако цѣлата мѣстность е залѣсена съ гори, тия наводнения сѫ невъзможни.

Сега, трѣбва да знаете, че около вашитѣ умствени рѣки има такива гори, и нѣкой пѫть вие, съ вашата нехармонична мисъль, можете да изкорените всички тия хармонични мисли, горитѣ. „И тогава у васъ става това, дѣто казвате: „Не мога да се въздържамъ“. Какво ще се въздържашъ? Ако ти бѣше уменъ човѣкъ, щѣше да запазишъ горитѣ си, а ако оставишъ само камънацитѣ, трѣбватъ ти най-малко 30 години, додѣто тия гори израстнатъ наново. За да може да се въздържаме, изискватъ се редъ условия. Това въздържание не е такова, за каквото материалиститѣ учатъ.

Именно: ще се спрете върху този великъ законъ на човѣшката мисъль, който приижда. Има течение на чувствата, и туй течение приижда периодически. Нѣкой пѫть тия двѣ течения, умственото и чувственото се съвпадатъ, и то е единъ щастливъ случай, а нѣкой пѫть не се съвпадатъ. Та, азъ искамъ вие да използувате това. Забѣлѣзвамъ у всинца ви навици отъ миналото. Отбѣгвайте ги! Казвате: „Може и по другъ пѫть“. Нѣщата могатъ да станатъ само при извѣстенъ случай. Менъ често ме питатъ тъй: Защо такава бесѣда не ни говорищъ еди-кога си? Казвамъ: тогава не може да се говори тази бесѣда. Всѣка бесѣда може да се говори само при извѣстеяъ случай. И всѣка истина въ свѣта може да се каже само при извѣстни условия. Ако въ едно общество се зароди желание да обича музиката, туй общество ще създаде музиканти. Но ако въ обществото занемарятъ музиката, всички музиканти ще измратъ. Най-първо се изискватъ условия, за да се яви каква и да е дарба у човѣка. Сега, вие искате да бѫдете даровити, нали? Дарбитѣ не се създаватъ изведнъжъ. Една дарба, това е накопление на енергията въ дадена посока, вѫтрѣ въ човѣшката душа, отъ хиляди години. И може-би, въ сегашния ви животъ, отъ тази енергия да не е достигналъ нито единъ грамъ, и ако вие не притурите този грамъ, за да познаете тази дѣятелна способность, и ако вие не приложите тази енергия отъ единъ грамъ, цѣлиятъ вашъ животъ ще отиде безполезно. Тогава вие ще си мислите: „Еди-кой си г-нъ е даровитъ, еди-койси учеиикъ е даровитъ“. Той е даровитъ, защото е работилъ въ миналото. Нищо въ свѣта не е безъ причина. Даровититѣ хора, въ каквото и да е направление, тѣ сѫ работили въ миналото, и туй, което иматъ, го заслужаватъ. Та сега, заложеното вѫтрѣ въ васъ, вие трѣбва да го разработите. Вие се спирате по тоя въпросъ, и казвате тъй: „Не може ли да се съкрати този периодъ?“ Може да се съкрати. Едно отъ правилата за дѣйствие, което трѣбва да имате прѣдъ видъ е: ако си отпрѣдъ, върви бърже, а ако си отзадъ, т. е. послѣденъ, върви полека! Обърнешъ ли този законъ — ако си отпрѣдъ и вървишъ полека, а ако си отзадъ и вървишъ бърже, ти ще произведешъ цѣла катастрофа. И днешниятъ свѣтъ страда отъ това, че бащата и майката, които сѫ глава, вървятъ полека, а синътъ и дъщерята, които сѫ отзадъ, вървятъ бърже. И затова става карамболъ. Учителитѣ вървятъ полека, а ученицитѣ вървятъ бързо, и тамъ е карамболъ. Свещеницитѣ вървятъ полека, а паството бърже, и тамъ е карамболъ. И се питатъ, коя е причината? Казвамъ: причината е тази, че свещеницитѣ вървятъ полека, а паството — бърже. Единъ американски говедарь — американскитѣ говедари се различаватъ отъ българскитѣ по това, че пасатъ говедата на конь — пѫтувалъ изъ степитѣ на западна Америка. Обаче, задава се едно грамадно стадо отъ бизони, и върви по посока къмъ него. Тѣ бѣгатъ, и той прѣпуска. Турцитѣ казватъ: „Бѣгай, безъ да се спрешъ“. И той бѣга прѣдъ бизонитѣ. Ако го питашъ: защо бѣгашъ? — Защото бизонитѣ бѣгатъ. Ако се спре, туй стадо нѣма да се спре, ще завлѣче говедара съ всичкитѣ му говеда. Силитѣ въ природата мязатъ на тия бизони. Ти, като дойдешъ при една природна сила, ще бѣгашъ съ коня си. А кой е коньтъ? — Твоятъ умъ. Можешъ ли да бѣгашъ, спасенъ си: останешъ ли назадъ, ще бѫдешъ пометенъ. И туй е първото правило. Сега, Христосъ туря това малко по-другояче въ притчата. Когато ви канятъ нѣкѫдѣ, взимайте послѣдно мѣсто. Защо? Като не уповавашъ на себе си, да се движишъ бързо, остани на опашката. Казвамъ: да прѣвърна азъ тия думи, които сѫ символи или величини. Какво означава движението? Ако си на главата, на чело, движи се бързо, ако си отзадъ, движи се полека. То е единъ символъ, прѣвръщане на тия величини. Ако си на чело, бѫди добъръ, работи съ добродѣтельта, и всичкото, каквото си намислилъ, не го отлагай, направи го. Ако си на опашката, и се разгнѣвишъ, искашъ да правишъ пакость, спри се, не бързай. Туй означава, нищо повече, Бързо се движи. Само умниятъ човѣкъ се движи съ голѣма бързина. Само онзи, който е добъръ — само Любовъта, Истината, Мѫдростьта, Добродѣтельта, Правдата, всички добродѣтели — се движатъ съ най-голѣма скорость, а всички злини, всички слабости се движатъ съ най-малка скорость. И ако имашъ тия слабости, не излизай отпрѣдъ, защото ще бѫдешъ пометенъ отъ стадото бизони.

Сега, въ тази посока вие имате да прѣодолявате голѣми мѫчнотии. Защото, когато човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърце почнатъ да работятъ въ права посока, ще се зародятъ непрѣодолими прѣпятствия. И колкото повече тия мѫчнотии изпѫкватъ, да знаете, че вие сте на Пѫтя, и да се не спирате. Спрете ли се въ своята бързина, да седнете, като нѣкой уморенъ пѫтникъ, при нѣкое дърво, за да си починете, непрѣмено вие ще се простудите, и ще закѫснѣете въ пѫтя. Пѫтникътъ никога, подъ никое дърво не трѣбва да се спира. На единъ окултенъ ученикъ подъ сѣнка не се позволява да седи. Сѣнкитѣ не ги прѣпорѫчваме. Всѣкога трѣбва да се печете на слънцето, т. е. мисъльта въ васъ трѣбва да бѫде свѣтла, отривиста. Трѣбва да знаете, че вие, като сте дошли въ природата, най-първо трѣбва да й се отплатите. Да платите, какво? Все-таки трѣбва да платите единъ малъкъ данъкъ. Не мислете, че всичко въ свѣта е даромъ. Природата ще ви застави, най-малкото, да си платите наема на кѫщата, въ която сте живѣли. Ако вие сте живѣли нѣколко сѫществувания, живѣли сте около 100 години безъ да сте плащали този наемъ, ще вн се набере една доста голѣма кирия. А този наемъ седи въ туй, че ние трѣбва да извършваме всѣки день нѣщо заради нея. Напримѣръ, ако вие станете сутринь, като ученикъ, и си кажете „Днесъ, поне, азъ ще вложа въ себе си една добра мисъль“, то, ако всѣки день, въ продължение на 10 години влагате по една добра, сѫществена мисъль, тия всячкитѣ мисли можеха да се прѣвърнатъ на цѣла градина, обраснала съ най-плодовити растения. И вземете, въ най-благородното чувство, което ние имаме, Любовъта, най-благородното чувство, което има въ сегашнитѣ български училища, ако най-способниятъ ученикъ обиди въ нѣщо учителя си, да му мисли вече този ученикъ, ще стане неспособенъ. И ако учительтъ обиди ученика, и той ще стане негоденъ. Ако принесете този законъ навсѣкѫдѣ въ живота си, той е сѫщиятъ. Сегашната любовъ не може да издържи изпита си. Запримѣръ, вие слушате една бесѣда, слушате една лекция, учительтъ разправя, да допуснемъ, за сътворението на свѣта, или за произхода на половетѣ или разправя за произхода на кармата. Всѣки единъ може да разгледа тия въпроси отъ разни становища, трояко може да ги разгледа. Ако професорътъ разправя за сътворението на свѣта, този професоръ не е билъ тамъ съ Бога, когато свѣтътъ се е създавалъ. Това сѫ догадки. Ако той говори за кармата, за нейното произхождение, той не е билъ въ началото, когато кармата се е развивала. Или, когато той говори за произхода на половетѣ, той не е билъ тамъ. Има нѣща въ свѣта, които сѫ се родили, но ние не сме били тогава точно на мѣстото. Ще каже нѣкой: „Азъ съмъ сѫществувалъ“. Ти може да си сѫществувалъ, но си спалъ въ стаята си. Ние може да сѫществуваме, но въ даденъ моментъ, когато ставатъ извѣстни прояви въ природата, ние може да сме били въ спящо състояние. И туй спящо състояние всичкитѣ хора го иматъ. Вие можете да присѫствувате въ извѣстна окултна школа, и когато се говори, сами да имате прѣдъ видъ, какъ може да се развиватъ тия сили, да ги употрѣбявате, да подобрите своето положение. То е хубаво. Или пъкъ, трѣбва да имате знанието, да издигнете вашия умъ или сърцето си, за да се облагородите. Но въ това още не е смисълътъ на живота. Вие може да имате единъ прѣкрасенъ умъ, и при това пакъ да умрете, като единъ нещастникъ: вие може да имате едно благородно сърце, и при това пакъ да умрете: вие може да имате една силна воля, и при това пакъ да умрете. Сега, съврѣменнитѣ окултисти казватъ, че човѣкъ съ волята си всичко може да направи. Това е вѣрно само 25%, но не сте само вие единственитѣ. Да кажемъ, ако въ Европа има близо 500 милиона християни, всѣки единъ християнинъ има воля. Всички тия воли, обаче, не дѣйствуватъ въ една и сѫща посока. Допуснете, че 100 души отъ васъ, тукъ, сѫ кандидати за една професорска катедра. И всинца имате желѣзна воля. Колко души съ своята силна воля ще седнете на този столъ? Всѣки ще каже: „Азъ съ воля всичко мога да направя“. Хубаво, какво ще направишъ? Е, добрѣ, да кажемъ, ти имашъ силна воля, напрѣгашъ волята, а другъ има по-слаба воля, но има злато, и позлати той волята на министра, и седне на стола. Много лесно е: ще позлатишъ волята на министра, и той ще те тури на стола. Всички съврѣменни общества сѫ съблюдавали този законъ. Тѣ подковаватъ своята воля ту съ желѣзо, ту съ злато, но до сега още хората не сѫ приложили волята си съ Любовъта. Вие още нѣмате воля на Любовъта. Азъ отъ 20 години изпитвамъ ученицитѣ, тукъ, въ България, и не съмъ намѣрилъ ученикъ съ воля, позлатена съ любовъ. Колко българи съмъ намѣрилъ, но въ туй отношение, нито единъ не ми е излѣзълъ вѣренъ, не е издържалъ. И затуй казвамъ, че българитѣ, като ученици въ окултната школа, сѫ много слаби, не сѫ издържали. И затуй именно въ миналото, тукъ на Балкана, нито една школа не се е задържала, а сѫ минали на западъ. И сега може да направите сѫщата погрѣшка, но тогава туй учение ще замине или на изтокъ, или на западъ, и ако замине, туй мѣсто не ще има окултно значение. И ако вие не си турите за задача да си калите волята сега, Балканскиятъ полуостровъ ще има сѫщата участь, каквато имаше Палестиня.

Сега, да оставимъ туй. Вие мислите само за себе си, но ако искате да бѫдете ученици на тази школа, вие ще мислите каква е волята Божия или каква е волята на великата природа, която ви е допуснала въ своя домъ. Първото нѣщо какво е? То е: каква е волята Божия или каква е любовната воля, защото въ природата има една любовна воля. И въ Бога има една любовна воля, и като дойде тази любовиа воля, вие трѣбва да забравите всичко, ще оставите всички отрицателни мисли на опашката, отзадъ, а ще се движите отпрѣдъ съ най-голѣмата бързина. Сега, като говоря така, вие можете да разберете въпроса съвсѣмъ индивидуално. Понеже сте патриоти, казвате: „Какво ще стане съ България?“ — Въ невидимия свѣтъ не се интересуватъ за нациитѣ. Законътъ е такъвъ. Всѣкога трѣбва да знаете, че едно окултно течение, което иде отъ пространството, е условие за единъ народъ да се развива правилно. Понеже и въ астралния свѣтъ има голѣма борба, то, ако вие не съедините вашата воля съ това течение, вие може да го отбиете. Слѣдователно, онѣзи, къмъ които го отбиете, тѣ ще се ползуватъ, а онѣзи, отъ които течението ще се отбие, тѣ ще пострадатъ. Тогава, азъ твърдя, че рѣката Нилъ е отбита отъ централна Африка, тя е отбита отъ сегашната култура, и въ бѫдеще, ако дойдатъ хора да я отбиятъ отъ вѫтрѣшностьта на Африка, тя ще се повърне въ своето първоначално корито. Слѣдователно, вие ще внимавате, като ученици, да не отбиете течението, въ което вие живѣете. Нѣкой пѫть казвате: „Азъ не искамъ да зная, и безъ школа мога“. — Безъ школа отъ човѣка нищо не става, т. е. трѣбва да знаете, че ако нѣкой мисли, че безъ школа може да влѣзе въ небето, никога! Земята е една школа, и който не се школува, и мисли, че безъ учение може да влѣзе въ небето, лъже се. Тъй! Въ който и да е смисълъ, отъ васъ се изисква учение. Законътъ въ невидимия свѣтъ е толкова строгъ, че нѣма да ви допуснатъ да влѣзете тамъ простаци. По никой начинъ! Съ милиони, съ милиарди години ще ви държатъ на земята, но ще ви заставятъ да учите. И слѣдъ милиони години, при най-голѣма упоритость, най-послѣ ще ви заставятъ да учите. Ще ви заставятъ! Ако се научите по-рано, по-добрѣ. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да уча“. — Ще учишъ. „Азъ не мога да изправя сърцето си“. —  Ако не го изправишъ, ще ти го изправятъ. Туй сърце, ако не го изправишь самъ, отъ другадѣ ще дойде изиравление. Има два начина за оправяне: или самъ ще се изправишъ, или ще те изправятъ. Защото, забѣлѣзвамъ, нѣкои отъ васъ се отпущатъ. Ние ще приложимъ сега единъ законъ. Азъ започвамъ вече съ опитъ. Ще почнемъ съ малкитѣ опити, да се не сърдите послѣ. Ние ще приложимъ опититѣ. Тогава, който е слабъ, ще му кажемъ: „Застани на опашката“. А които сѫ силни, ще излѣзатъ на главата, да не стане катастрофа. Азъ ви прѣдупрѣждавамъ, всички ще вървите полека, едни ще вървятъ отзадъ, а други отпрѣдъ. Правилно ще се върви. Сега, ако искате да прогресирате, да научите нѣщо, непрѣмено трѣбва да бѫдете вѣрни на себе си. И така ще се освободите отъ вашитѣ посторонни мисли. Искамъ веднъжъ да ви събудя, защото повечето отъ васъ тукъ сте хипнотизирани. Хппнотизирани сте, разбирате ли? Хипнотизирани, хипнотизирани! Нѣкои отъ васъ още не съзнаватъ, че сѫ хипнотизирани. Има такова хипнотизиране. Азъ мога да приспя единъ човѣкъ, и да му кажа: слѣдъ 10 часа ще заспишъ. Той 10 часа е будепъ, ходи, приказва, но като дойде десетия часъ, заспива. Нѣкои отъ васъ сѫ хипнотизирани, да заспятъ слѣдъ 10 деня, други слѣдъ 10 годипи, а нѣкои слѣдъ единъ часъ. Сега, вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани отъ онѣзи отъ черната ложа, които разбиратъ законитѣ. Тѣ сѫ ви хипнотизирали. Тѣ знаятъ, че когато настане единъ благоприятенъ моментъ да възприемете нѣщо ново, тѣ ще ви хипнотизиратъ въ този моментъ. Въ най-добрия моментъ за васъ, тѣ ще произведатъ единъ смутъ въ съзнанието ви. И често пѫти казвате: „Азъ ще се моля въ този часъ“, но като речете да се помолите, или ще заспите, или ще се скарате, и всичко отива. Ученикътъ трѣбва да разбира, той самъ ще тръгне въ този пѫть.

Азъ малко проточихъ, врѣмето ми мина сега, съ единъ часъ. Трѣбва да спазвате тия закони, да знаете, че има още доста голѣма борба.

Сега, разбуждане трѣбва да стане, разбуждане, и всѣки единъ отъ васъ трѣбва да са моли въ душата си, да го разбуди Господь точно на врѣмето, да не пропусне случая. Псалмопѣвецътъ казва: „Господи, тури стражь и отзадъ и отпрѣдъ, тури стражъ на устата ми“. Като се изтълкува „стражъ на устата“, устата е символъ на Любовъта, за да можемъ тази Любовь, която излиза отъ нашата душа, въ единъ удобенъ моментъ до я използуваме. Словото е носитель на Божествената Любовь. Защо е словото? Словото е затуй, да носимъ тази Любовь, та въ нея да се прослави името Божие. Щомъ се прослави името Божие, ще дойде културата. Само съ словото Божие въ свѣта се явява култура. И когато придобиемъ знанието за тия закони, тогава ще почнемъ да работимъ разумно. Разумно ще работимъ!

Сега, половината отъ 2-тѣ седмици мина, остава ви още една седмица. Упражнението не върви толкова успѣшно, тъй да ви кажа, не го правите толкова успѣшно. Нѣкои отъ васъ прѣскачатъ, особено обѣда, много сѫ го прѣскочили този обѣдъ, 12 часа не спазвате, а дванадесетиятъ часъ е много важенъ. Гледайте втората седмица да не прѣскачате 12-ия часъ. Сега, нѣкой ще каже: „Азъ не съмъ го прѣскочилъ“. — Радвамъ се, но азъ искамъ нито единъ да не прѣскача, ние не обичаме хора, които прѣскачатъ. Никакво прѣскачане! Нѣкои гледате малко леко на работата, казвате: „Нѣма нищо, може и безъ него“. Въ туй отношение, ученицитѣ, които сѫ българи, се нуждаятъ отъ голѣма точность и акуратность, иска се воля. У българитѣ, ако има нѣщо слабо, то е волята. И азъ бихъ желалъ, всички вие да станете като германцитѣ, и като англичанитѣ, точни: тъй, на минутата, нито съ една минута да не закѫснѣвате, да придобиете този характеръ на точность. И тъй, най-малкото сега, първото нѣщо, искамъ отъ всинца ви, да бѫдете точни! Гледамъ и тукъ, на уроцитѣ, като идвате, все позакѫснявате, и ония, които закѫснѣятъ, хлопатъ. Послѣ, нѣкои влизатъ прѣзъ прозореца. Азъ похвалявамъ този, който влѣзе прѣзъ прозореца, то е смѣлость, азъ го похвалявамъ, то е хубаво, не е лошо, но не всѣкога може да влизате прѣзъ прозореца. Когато прозорецътъ е отворенъ, ученикътъ ще се прѣхвърли, той иска да се учи, но нѣкой пѫть прозорецътъ бива затворенъ, тогава ще изгуби. Въ краенъ случай, при изключителни случаи, позволявамъ и прѣзъ прозореца да влиза, но прѣдпочитамъ прѣзъ вратата да влиза. Всѣки ученикъ трѣбва да бѫде на мѣстото си 5 минути прѣди да влѣзе Учителя. И тогава, за втория пѫть да се наредите по слѣдующия планъ: най-първо ще седнатъ на столоветѣ жени, послѣ мѫже, единъ редъ жени, единъ редъ мѫже. Разбрахте ли? Тъй ще се наредите, и ако дойда и ви заваря ненаредени, 3 часа въ мълчание ще бѫдемъ. Азъ ще мълча, и вие ще мълчите, ще размишляваме дълбоко, разбирате ли? Нѣма да говоримъ нищо. Единственото наказание, което азъ ще прилагамъ, щомъ направите една погрѣшка, ще имате едно събрание на мълчание, на съзерцание, цѣлъ единъ часъ, то е хубаво. И азъ желая да направите една погрѣшка, ще съзерцаваме единъ часъ, ще се прѣнесемъ въ невидимия свѣтъ, ще съзерцаваме, ще мислимъ. Колко приятно ще бѫде! И тъй, единъ редъ сестри, единъ редъ братя, ученици — братя, ученици — сестри, до края, и онѣзи отъ страни, и тѣ по сѫщия законъ ще се наредятъ. То е само за слѣдующия четвъртъкъ. Ще направимъ една промѣна въ реда на нѣщата.

Т. м.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...