Jump to content

1922_04_20 Прѣдназначението на музиката


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Прѣдназначението на музиката.

8. школна лекция на общия окултенъ класъ

20.IV. — 1922. четвъртъкъ, Ст. София.

Т. м.

Тази вечерь ще ви говоря върху прѣдназначението на музиката.

Влизането ви въ една окултна школа ще произведе въ васъ цѣла метаморфоза, т. е. цѣло прѣобразование. Слѣдъ като влѣзете въ една окултна школа и излѣзете отъ нея, вие нѣма да се познаете, нѣма да бѫдете сѫщия човѣкъ, какъвто сте влѣзли. Ще влѣзете, като единъ червей, съ много крака, и ще излѣзете навънъ, като пеперуда. Затуй, въ древностьта, на страхливитѣ никога не се позволявало да влѣзатъ въ тази школа, понеже при такава метаморфоза, всѣки би се уплашилъ, и съзнателно би изгубилъ своята форма. Онзи скѫперникъ, който е натрупалъ богатство въ своята каса, и който нѣма любовъ къмъ знанието, да го учите на самопожертвуване, това е най-голѣмата глупость. Той казва: „За мене паритѣ сѫ смисълътъ на живота. Имашъ ли пари, животътъ има смисълъ, нѣмашъ ли пари, животътъ нѣма смисълъ“. Слѣдователно, и съврѣменнитѣ хора казватъ: „За насъ животътъ важи тъй, както сме си сега. Изгубимъ ли тази форма, съ насъ всичко се свършва“.

Сега, туй е още встѫпление, приготовление, понеже въ всички ученици има едно желание да бързатъ. Като влѣзатъ нѣкои, почватъ да питатъ: „Не може ли да свършватъ по два класа въ годината?“. Тѣ искатъ да свършатъ гимназията за 3-4 години, да станатъ чиновници, заплатата имъ по-скоро да се увеличава, та, въ края на живота си да иматъ една пенсия. Съ туй мислятъ, че сѫ свършили всичко. Религиознитѣ хора, и тѣ бързатъ да станатъ морални, да забогатѣятъ морално, че да се явятъ въ невидимия свѣтъ, да кажатъ, че ние не сме като другитѣ хора. Но, въ тази школа нѣма абсолютпо никакво бързане. Може да прѣкарашъ въ нея 100—200—300—500—1000 години, това е нищо, то сѫ, като единъ день. Онзи, който влѣзе въ школата, и не е въ състояпие да изтърпи 1000 години, той не е ученикъ, нищо не може да свърши. Хиляда години, това е за ученицитѣ, за васъ не казвамъ. Вие сте още слушатели, за васъ законътъ се видоизмѣня. Единъ день ще бѫдете ученици, тѣзи правила все ще ви трѣбватъ.

Най-първото нѣщо: трѣбва да се научите да владате вашия умъ. Да владате ума си, да владате всичкитѣ си сили, способности и чувства. Тѣ трѣбва да бѫдатъ подъ пълния контролъ на вашата воля. Не можете ли вие да придобиете това, ученикъ не може да бѫдете. Вие ще бѫдете въ школата, но нищо нѣма да научите. Сега, азъ нѣма да се спирамъ да ви обяенявамъ тази вечерь, защо именно трѣбва да е така, но това е една необходимость. И тукъ започватъ всички правила и методи за контролиране на ума. Индуситѣ иматъ свои методи, египтянитѣ иматъ свои методи, вавилонянитѣ, асирийцитѣ иматъ свои методи, евреитѣ сѫ имали свои методи, но различни сѫ били тѣзи методи. И западнитѣ окултисти иматъ свои методи. Тѣ сѫ били толкова разнообразни! Сега, ако почнете да изучавато всички тѣзи методи, ще се намѣрите въ единъ лабиринтъ, ще минатъ най-малко 100 години, докато разберете кой методъ да изберете. И понеже мозъкътъ е органъ на ума, най-първо ще се научите да владате отдѣлнитѣ органи, органитѣ на отдѣлнитѣ способности. Сега, онѣзи, които не сѫ посветени, тѣ считатъ мозъка, само като едпо сиво вещество — тъй, отъ чисто физиологическо гледище — въ което кръвьта периодически приижда, въ него има единъ приливъ и отливъ, които създаватъ мисъльта. Но не сѫ само прилива и отлива на кръвьта. Ако погледнете човѣшкия мозъкъ, като ясновидецъ, ще забѣлѣжите хиляди нишки, които излизатъ отъ него по всѣко направление, и отиватъ въ тѣлото, а по тия нишки минаватъ редъ течения. Нѣкои може да наблюдаватъ подъ микроскопъ тънката ципа на краката на нѣкоя жаба. Въ нея ще забѣлѣжатъ редъ течения, нагорѣ и надолу. Онѣзи пъкъ, които наблюдаватъ мозъка, ще видятъ сѫщо така редъ такива течения, които служатъ за проявление на мислитѣ. Запримѣръ, когато се събуди у васъ една религиозна мисъль или едно религиозно чувство, теченията се отличаватъ. Когато у васъ се събуди течение на чисто научната мисъль, това течение пакъ се различава. И всички тия течения сѫ свързани съ кръвьта. Съ идването на тия течения въ този центъръ, който се събужда, всѣкога става прилпвъ на кръвьта къмъ съотвѣтния центъръ.

Сега, ето кѫдѣ седи опасностьта при изучване на окултизма, отъ чисто физиологическо гледище. Понеже задната часть на мозъка има съотношение съ чисто физически прояви на човѣшкия организъмъ, то, кръвьта, като окрѫжава задната часть на мозъка, най-първо събужда низшитѣ чувства у човѣка, и теченията отъ гръбначния мозъкъ събуждатъ тия низши течения. За всички окултни ученици има тази опасность, че най-първо ще ги нападнать въ засада тѣхни неприятели, и то такива неприятели, каквито не сѫ сънували. Тѣ сѫ вѫтрѣ. Нѣкои ще кажатъ: „Не ми трѣбва това. Откакъ влѣзохъ въ тази школа, всички дяволи ме нападнаха.“ То е мѣстото, седалището на дяволитѣ. Тия дяволи сѫ жители на задната часть на мозъка: цѣли плѣмена го населяватъ, и когато човѣшката мисъль минава прѣзъ тѣхъ, тѣ й влияятъ.

Сега, за самообладаване на мозъка има разни методи, и онѣзи отъ васъ, които св заематъ сериозно съ окултизма, трѣбва да проучаватъ това. Вие сега мислите, че тази работа ще стане въ единъ день, въ два, въ три, въ четири деня или въ седмица или въ една година. Не. Ако вие, слѣдъ като се упражнявате 3 — 4 години, добиете контролъ на вашия мозъкъ, то е голѣмъ успѣхъ. Ако вие имате тази сила, всѣкога може да регулирате вашия темиераментъ: тия възбудени състояния може да ги поляризирате, и да прѣнасяте енергията на мозъка отъ едно мѣсто на друго. За такива хора се казва, че имать голѣмо самообладание. А окултниятъ ученикъ трѣбва да има не само голѣмо самообладание, но и да разбира законитѣ, да знае кои ключове да бутне, и какъ да ги бутне.

Сега, първото нѣщо: не трѣбва да бѫдете прѣдвзети. Знаете какво значи да сте прѣдвзети.

Запримѣръ, извършите една микроскопическа работа, а вие въ сѫщото врѣме мислите, че кой знае каква работа ще излѣзе отъ тази идея. Съ това внасяте такава голѣма дѣятелность въ мозъка, че го възбуждате много. За тази микроскопическа работа не трѣбва да възбуждате много мозъка си. За тази малка работа се изисква малко усилие. Ако имате една малка придобивка, ще я схванете тъй, както си е, както се проявява въ природата, ни повече, ни по-малко. Нѣма да мислите, че сте много талантливъ човѣкъ, или обратно, че нѣмашъ никакви способности. Най-първо ще помислишъ, че си талантливъ, и въ края на живота си ще получишъ най-голѣмо разочароваиие, излъгалъ си се. Има хора, които мислятъ, че не сѫ талантливи, а въ края на живота си виждатъ, че сѫ имали таланти, които не сѫ разработили.

И тъй, първото нѣщо, което се изисква отъ васъ, е да съзнаете всѣки день какво е вашето задължение, и какво трѣбва да вършите. Въ окултната школа е точно опрѣдѣлено какво трѣбва да се върши. Ученикътъ тамъ не ходи съ пипане, той ходи съ виждане, тъй както ученикътъ въ една гимназия или университетъ, има програма днесъ какво трѣбва да върши. И всичко трѣбва да бѫде точно опрѣдѣлено. Той нѣма да каже тъй: „Каквото Господь далъ“. Не „каквото Господь далъ“, но ние трѣбва да изпълнимъ каквото Господь е наредилъ, когато е създалъ свѣта. Той е нагласилъ всичко. За контролиране на мозъка ви, тази прѣдвзетость бърка, щестлавието бърка, гордостьта бърка, страхътъ бърка, гнѣвътъ бърка, т. е. това сѫ червеи, които разрушаватъ плодоветѣ на вашия умъ. Щестлавието е една извратена форма отъ една прѣдшествуваща идея. Първоначално тя е била слѣдующата: да имашъ доброто мнѣние на твоитѣ приятели, да имашъ доброто мнѣние на твоитѣ ближни, да имашъ доброто мнѣние на добритѣ хора, да имашъ доброто мнѣние на Бога. Тъй е седѣла първоначаляата мисъль. Слѣдъ това, обаче, човѣкъ като е изгубилъ първоначалното си състояние, туй чувство да имашъ добра мисъль, се е прѣвърнало на щестлавие, не вече да имашъ доброто мнѣние, но да се покажешъ. Запримѣръ, щестлавниятъ човѣкъ, когато му дойде нѣкой на гости, ако е царь, а той учитель, ще го разведе въ цѣлия си кабинетъ, и ще каже: „Този кабинетъ е специална система, нѣма другъ като него. А тия шишета, тѣ сѫ първи по рода си: тия екземпляри пъкъ, никѫдѣ не сѫществуватъ, само тукъ ги има“. Ако е земледѣлецъ, ще го разведе но нивитѣ си, ще каже: „Вижъ, какъ хубаво се разораватъ и т. н.“ Ако е жена, ще каже: „Като моята рокля, нѣма друга. А моята шивачка, като нея не се е раждала втора! „ Туй е чувството на щестлавието. Ние ще кажемъ: „Тази е обикновена рокля, направи я една добра шивачка, прилѣга добрѣ, а че е „особена“, нѣма нищо особено“. Ако нѣкой е проповѣдникъ, какъ ще се изрази у него щестлавието? Ще каже: „А, азъ проповѣдвахъ въ недѣля, но като мене никой не може да проповѣдва, какви доказателства изнесохъ, а публиката бѣше тъй очароваиа, че ще помни за всѣкога“. Тъй описвамъ чувството щестлавие.

Сега, гордостьта другояче се опрѣдѣля. Горделивиятъ ще се покаже тъй, че донѣкѫдѣ е малко скроменъ, но въ себе си има желанието да покаже, че като него нѣма другъ, обаче иска другитѣ да го хвалятъ. Той ще се облѣче много скромно, не съ дрипави дрехи, но пакъ за да обърне вниманието. Горделивпятъ човѣкъ е скроменъ въ обходата си, но ще го познаете, като турите нѣкого на неговото мѣсто, неговата гордость ще излѣзе. Той не се хвали. Отъ гордостьта е произлѣзла завистьта. Горделивиятъ човѣкъ е най-завистливиятъ. Той не може да слуша да похвалятъ другиго. Ако кажатъ прѣдъ него, че нѣкой си човѣкъ нѣкѫдѣ е ученъ, професоръ, той казва: „Не ми казвайте, ученъ човѣкъ билъ той!“ Ако говорятъ за нѣкого, че е съ добродѣтели, той казва: „А бе джанѫмъ, не ми говорете, на земята човѣкъ съ добродѣтели не може да бѫде“. Ако даже му говорите за Бога, той ще каже: „Даже и Господь, и Той прави погрѣшки“. Гордостьта при всички подобни случаи заговорва. Туй чувство е събудено най-много у религиознитѣ хора. По-горделиви отъ религиознитѣ нѣма. Туй чувство най-много е събудено у тѣхъ. Слѣдъ това, идватъ ученитѣ. Най-опасната гордость, която сѫществува, тя е между религиознитѣ и ученитѣ. А най-голѣмата опасность, която сега иде, тя е отъ гордостьта въ окултната школа. Та, за този дяволъ имаме турено едно такова сито на вратата, че да не може да се промъкне никога. И тъй, гордостьта е едно най-опасно качество за човѣка. Въ края на краищата, този човѣкъ, който развие туй качество въ себе си, както казватъ въ митологията, самъ ще почне да яде своитѣ дѣца. Когато човѣкъ е горделивъ, той самъ яде дѣцата си. Види, че нѣкой човѣкъ е ученъ, върне се дома си, яде дѣцата си. Види, че нѣкой е религиозенъ, върне се дома си, яде дѣцата си. Да има възможность, да отрѣже главитѣ на всички хора съ единъ замахъ, но да остане само неговата глава.

Сега, вие ще се самоанализирате. Искамъ всѣки отъ васъ да познава постѫпкитѣ си, не само да бѫдете строги, но и справедливи спрѣмо себе си. Именно това е прѣимуществото на всѣки ученикъ.

За да може да възстановимъ помежду насъ хармонията, ние трѣбва да имаме единъ ключъ. Азъ ще ви кажа кой е този ключъ. Той е обичьта. Въ музиката има два ключа: има цигуленъ ключъ, има и басовъ ключъ. Само по този ключъ може да четете едно произведение. И тъй, ученицитѣ трѣбва да иматъ ключъ, и учительтъ трѣбва да има ключъ. Тогава, нѣкои идватъ при мене безъ ключъ, и питатъ: Какво мога да направя? Казвамъ: нищо не можешь да направишь. „Защо?“ — Нѣмашъ ключъ. Всички твои мисли, желания, дѣйствия трѣбва да бѫдатъ опрѣдѣлени по единъ великъ законъ, който Господь е турилъ. Той не може да се измѣни.

Сега, имайте прѣдъ видъ, че въ свѣта има двѣ влияния. Ако вие не се подчините доброволно на Божественото влияние, на разумния животъ, тогава ще дойдать земнитѣ влияния, магнитизмътъ, електричеството, влиянието на най-низшитѣ животни. Най-низшитѣ животни ще почнатъ да упражняватъ влияние върху васъ. И понеже при влизането въ една окултна школа се развива чувствителностьта, то вие ще бѫдете въ състояние да възприемете мислитѣ на по-низшитѣ сѫщества отъ животинското царство. Затуй има опасность всѣки ученикъ да се зарази отъ своитѣ минали низши състояния на битието. Когато всички учители прѣдупрѣждаватъ ученицитѣ си, тѣ ги прѣдупрѣждаватъ именно за тия състояния докато ученицитѣ не дойдатъ въ състояние, да разбиратъ своя умъ, да регулиратъ тѣзи течения отъ слънцето и отъ центъра на земята, и послѣ, да разпознаватъ тия течения и ключоветѣ на низшето животинско царство. Запримѣръ, гнѣвите се нѣкому, и нѣкой пѫть у васъ се зароди едно желание: „Да имамъ едно вѫже, да го метна на врата му, да го стисна, та да го удуша“. Отъ гдѣ се е явила тази мисъль? Тази мисъль е мисъль на паяка. Паякътъ, като хване пеперудата, омотае я. Слѣдователно, вие сте влѣзли въ царството на паяцитѣ. Нѣкой пѫть у васъ се зароди мисъльта: „Да го бодна малко, да му дамъ малко отровица, даго отровя“. Отъ гдѣ се е взела тази мисъль? — Отъ скорпиона, отъ змията. Всички тия сѫщества искатъ да отровятъ своята жертва. Всички тия мисли вие ще ги приемете, и тогава вашиятъ умъ ще влѣзе въ туй течение, и ще направите едно прѣстѫпление. И сега, азъ мога да анализирамъ всѣка една ваша мисъль, всѣко едно низше или висше проявление отъ гдѣ иде. Ще кажете: „Тъй Господь е наредилъ“. Не, Госнодь е наредилъ много хубаво всичко въ битието. Великитѣ Учители или Великиятъ Учитель на битието много добрѣ е наредилъ всичко. Когато влѣзете въ тази система, Великитѣ Учители ще ви разправятъ, точно и опрѣдѣлено, въ каква посока ще трѣбва да се движите.

И тъй, сега религиознитѣ хора казватъ, запримѣръ, че намъ не ни трѣбва истина. Защо ни е насъ истината? Отъ окултно гледище, другояче обясняватъ необходимостьта отъ истината. Истината въ разумния животъ е тъй необходима, както свѣтлината е необходима за физическия свѣтъ, слѣдователно и нейнитѣ лѫчи сѫ необходими, Истината има два вида лѫчи: бѣли и черни лѫчи. И, ако вие не сте подготвени, може да се заразите съ отрицателната страна на истината. Сега, този фактъ, който ви навеждамъ, е малко тъменъ за ума ви. Какъ тъй? Кои сѫ причинитѣ? Окултната наука отговаря на въпроса, кои сѫ причинитѣ за раздѣляне на Бѣлото Братство отъ черното братство. Първоначално тѣ сѫ били едно братство, вървѣли сѫ въ една посока, но идватъ до едно мѣсто, отдѣто настѫпва раздѣляне, еднитѣ хващатъ налѣво, другитѣ — надѣсно. Защо? — Еднитѣ възприематъ чернитѣ лѫчи на истината, а другитѣ — бѣлитѣ лѫчи. Тия лѫчи ги има въ слънцето. И въ слънчевата свѣтлина има черни и бѣли лѫчи. Има тъй наречено бѣло слънце и черно слънце. Отъ бѣлото и отъ черното слънце едноврѣменно идватъ двѣ течения, които се сливатъ. Като казвамъ „черни лѫчи“, подразбирамъ, че вибрациитѣ на тѣзи черни лѫчи сѫ по-груби. Всичкото зло и всички тия лоши прояви и отрпцатолни качества се дължатъ на тия вибрации, коитъ идатъ отъ чернитѣ лѫчи. Коя е причината за проявяването на тия лѫчи? Ако не можете да контролирате ума си, въ всѣки единъ моментъ на раздразнение, на безвѣрие или въ какво и да е качество, което може да дразни и разколебае вашия умъ, вие вече сте проводникъ на чернитѣ лѫчи. Затова, когато изучаваме Библията, тамъ всѣкога се прѣпорѫчва да бѫдемъ положителни. Въ окултизма не може да кажете: „Ако е рекълъ Господь, ще вѣрвамъ“. Ако вѣрвашъ, ти си на дѣсяо, ако не вѣрвашъ, ти си на лѣво, защото невѣрието въ едно отношение е вѣра въ друго отношение.

Сега, всичкитѣ тия енергии, които идатъ, тия двѣ течения минаватъ прѣзъ човѣшкия мозъкъ. И, слѣдователно, вие постоянно ще изучавате методитѣ, прѣзъ кои области минавате. Запримѣръ, когато дойде една религиозна мисъль у васъ, тя нѣма да се появи въ прѣдната часть на главата ви, а ще се появи отгорѣ, перпендпкулярно. Когато дойде една научна мисъль, тя нѣма да се появи хоризонтално въ главата, а ще върви подъ ѫгълъ, въ единъ крѫгъ. Ако вземете лѫчитѣ, които излизатъ отъ очптѣ ви, и ги турите въ една плоскость, всички тия сили, които падатъ подъ единъ наклонъ отгорѣ, дѣйствуватъ въ права посока, а всички други сили, които идватъ въ другъ наклонъ, дѣйствуватъ отрицателно, тѣ сѫ енергиитѣ отъ чернитѣ лѫчи. Ако дойде гнѣвъ, той ще се появи въ областьта около ушитѣ ви. Ако много се гнѣвите, ще почне нѣщо да ви стяга около ушитѣ, да ви наболява нѣщо. Ако гордостьта се увеличи чрѣзмѣрно, ще чувствувате отзадъ на главата, въ мозъка си едно болезпепо напрѣжение. То е излишно.

Сега, казвамъ, че природата не обича дисхармонията. Всички тия сили, които минаватъ прѣзъ мозъка, иматъ своето прѣдназначение. Но тия центрове на мозъка могатъ да станатъ положителни и отрицателни. Когато единъ центъръ стане положителенъ, той възприема бѣлитѣ лѫчи на свѣтлината, положителната страна на истината, и тогава имашъ едно възходяще състояние, настроение къмъ Бога, и умътъ ти се събужда. Когато религиозното чувство е негативно, вие ще имате единъ вѫтрѣшенъ стремежъ, безъ да си давате отчетъ защо трѣбва да служишъ на Бога. Казвате: „Трѣбва да се служи на Бога“. Защо? Какъ? — Не знаете. Тогава се явява религиозния фанатизъмъ, и ще се придържашъ къмъ формитѣ и обрядитѣ. Ще отидешъ въ църква, и, ако си православенъ, ще запалишъ една свѣщь. А онзи, който не запали свѣщь, счита това като голѣмо прѣстѫпление. Че утрѣ може да откраднешъ една овца, то е нищо, това не прѣчи, стига че можешъ да служишъ на Бога, да палишъ свѣщи. Че други погрѣшки може да направишъ, нищо. Окултната наука не приема този моралъ.

Сега, тия сили, като се трупатъ вѫтрѣ въ мозъка, въ бѫдеще ще станатъ една спънка за вашето развитие. Защото, не мислете, не можете да се освободпте отъ тѣхъ. Този мозъкъ, който се проявява на земята, въ физическото поле, има си двойиикъ въ астралния свѣтъ, и слѣдъ като отидете тамъ, тѣзи енергии, които се складирватъ въ този свѣтъ ще ги прѣживѣете по обратенъ пѫть. Всичко отъ този свѣтъ ще прѣживѣете и тамъ.

Сега, първото нѣщо е владане на мозъка. Въ какво седи туй владане? То не е лесно изкуство, понеже имаме много навици. Онзи, който влиза въ школата, трѣбва да се справя съ тѣзи навици. Казвате: „Човѣкъ трѣбва да бѫде търпѣливъ“. Човѣкъ нѣкой пѫть може да бѫде търпѣливъ, и пакъ да има обратни резултати. Въ окултиата школа искаме, когато човѣкъ бѫде търпѣливъ, да има положителни резултати. Той, като е търпѣливъ, отстѫпва, отстѫпва, отслабва и не може да развие ума си. Търпѣнието не трѣбва да бѫде като база за отслабване на ума, а за засилване, укрѣпване. Даже азъ се опасявамъ отъ това, че нѣкога въ окултната школа има опасность за отслабване на ума, защото тъй се стимулиратъ други обратни течения. Запримѣръ, нѣкой челъ нѣкоя книга, но този методъ, който се прокарва тамъ, той не го е провѣрилъ. И много източпи методи сѫ бивали употрѣбявани въ Англия и въ Америка, но сѫ дали отрицателни резултати. Сега, окултиститѣ, на западъ, искатъ да изработятъ единъ природенъ методъ, природенъ начинъ. Ние ще вървимъ по тоя, естествения, природния методъ: най-безопасниятъ, най-добриятъ. Той седи въ слѣдното: — обърнете внимание — вие въ ума си нѣма да си прѣдставяте Бога кѫдѣ е и какво е, но винаги ще си прѣдставяте, че Богъ е едно разумно сѫщество, което рѫководи всички нѣща безъ никаква погрѣшка, и като имате тази мисъль, тя тъй ще узрѣе въ вашия умъ, че ще регулира мозъка ви. Запримѣръ, ще имате едно упражнение: станете сутринь, спрете се и не само да прочетете една молитва, но и да помислите, че Богъ е Любовъ, че въ Него нѣма никакъвъ гнѣвъ, никакво отмѫщение, никакво незадоволство. Тогава ще турите въ ума си положителни качества за Бога, че Той е всемѫдъръ и всички погрѣшки, които сѫществуватъ въ свѣта, сѫ човѣшки погрѣшки, и онова, което Той е построилъ въ този свѣтъ, всичко е добро. Ще кажете: „Ама туй знаемъ“. Не, за контролиране на вашия мозъкъ туй ще знаете. Този е най-простиятъ, най-цѣлесъобразниятъ, единъ отъ най-добритѣ методи. И Писанието казва: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Забѣлѣжете, и Господь има такива другари. Когато помислите тъй, вие ще прѣдизвикате всички течения, които идатъ отъ Бога и минаватъ прѣзъ редъ сфери, тѣ ще нахлуятъ и ще образуватъ вашитѣ мисли. Туй течение отъ Бога къмъ васъ нѣма да дойде изведнъжъ. Щомъ помислите така, тази мисъль ще мине отъ Бога прѣзъ умоветѣ на хората и тогава, по обратенъ пѫть ще дойде къмъ васъ. Тази мисъль ще мине прѣзъ всичкитѣ мозъци отъ по-благороднитѣ хора къмъ по-низшитѣ, и послѣ ще дойде къмъ васъ. Тогава вашиятъ духъ ще започне да работи съобразно законитѣ. Той ще започне да намира течението на тѣзи мозъци, и този мозъкъ ще почне да се упражнява. Това ще бѫде като съ онзи градинарь, който прокарва различии вадички да поятъ градината му. Така мозъкътъ ви ще се упражнява. Сега, индуситѣ иматъ и другъ методъ, но нѣма да ви говоря тази вечерь за този методъ. Азъ ви говоря за единъ отъ най-проститѣ, но най-целесъобразенъ методъ. Всички могатъ да го употрѣбятъ, абсолютно безъ никаква опасность, и той всѣкога ще произведе най-малко 75 % резултатъ.

Повтарямъ: тази хармония между васъ е необходима. За сега още не се е въдворила тя. И азъ искамъ, въ тази школа да се възстанови хармония. Хармонията се състои въ слѣдното: да имате взаимно почитание единъ къмъ другъ, да знаете, че вие сте разумни души, въ които Богъ е вложилъ умъ, съ който може да си служите. Нѣкоя душа може да е оцапана, но онзи, който разбира законитѣ, той нѣма да гледа на кальта. Слѣдователно, единъ окултенъ ученикъ нѣма право да сѫди. Ще каже: „Братко, ти си поокалянъ малко, чакай да те поочистя“. А нѣма да му каже: „ти си такъвъ-онакъвъ“. Нѣма право! Азъ нѣмамъ право да ви сѫдя. Онзи, Великиятъ Учитель, всѣкога мълчи, зѫбъ не обѣлва, той не говори за погрѣшкитѣ. Вижда всички погрѣшки, но мълчи и не ги осѫжда. Когато хората видятъ послѣдствията отъ своитѣ грѣшки, тогава той казва: ,Не е този пѫтьтъ“. А вие, българитѣ, слава Богу, може да ви пратимъ за критици въ другия свѣтъ. Особено българитѣ сѫ най-голѣмитѣ критици. Азъ не съмъ срѣщалъ други хора такива критици, като българитѣ: бръснатъ безъ вода навсѣкѫдѣ. У всичкитѣ българи това е една забѣлѣжителна чърта. И тази чърта се дължи на това, че у българина религиозното чувство е много слабо развито, още отъ грѣхопадането. Туй, дѣто страдатъ българитѣ, то е, защото религиозното чувство е тъй слабо развито. Между всички културни хора на свѣта, най-слабо е развито религиозното чувство у българитѣ. Туй е фактъ, който съмъ констатиралъ при измѣрванията си, съ сантиметъръ. Като дойде до твърдостьта, до упоритостьта на българина, навсѣкѫдѣ съмъ турилъ 7 см.: щомъ дойде до религиозното чувство, то спада отъ 2 — 3 см., а като дойде до милосърдието, малко се повдига. Казвамъ: ето гдѣ е грѣхътъ! Затуй той е критикъ, нѣма благоговѣние. Но, българинътъ скоро се разочарова, нѣма свято нѣщо за него. Идете въ кафенетата, въ селата, българинътъ никога нѣма да говори съ почитание за жена си, нито жената ще говори съ почитание за мѫжа си. Като дойде жената, тя ще изкара на мѫжа си всички отрицателни качества. Като дойде мѫжътъ, и той що изкара отрицателнитѣ качества на жена си. Не само между тѣхъ е така, но и между васъ е сѫщото. Така, обаче, не можете да бѫдете окултни ученици, това да ви го кажа. Ако вие влѣзете тукъ, тъй, като мѫже и жени, да ви кажа право, не можете да бѫдете ученици. Ако въ бѫдеще се чувствувате мѫже и жени, отвънка може да бѫдете, но въ школата, кракътъ ви не може да стѫпи, Ученикъ, който влѣзе въ школата, и ученичка, която влѣзе въ школата, ако сѫ мѫжъ и жена, ще иматъ взаимно почитание помежду си. Ако сѫ мѫжъ и жена и започнатъ: „Моята жена, моятъ мѫжъ, е такъвъ-онакъвъ“, не сте ученици. Ако сте братъ и сестра и започнатъ: „Моятъ братъ, моята сестра е такава-онакава“, ще бѫдете вънъ отъ школата. Казвамъ: който влѣзе въ школата, трѣбва да бѫде единъ образецъ. Въ школата азъ нѣма да обѣля ни зѫбъ за вашитѣ прѣстѫпления. Азъ ще си туря други очила сега. Въ окултната школа има други очила, „любовни очила“ ги казватъ. Тия „любовни очила“ седятъ въ слѣдното: ние съ тѣхъ виждаме добрата страна на всичкитѣ ви недостатъци. И ние сѫдимъ за резултатитѣ така: ако азъ взема въ рѫката си, запримѣръ, една тесла и разсѣка едно дърво на 2, 3, 4, 5, 6 и повече парчета, и ако отъ тия парчета изкараме една кола, съ която хората могатъ да си служатъ, тази тесла е постигнала цѣльта си. По резултатитѣ сѫдимъ. Но, ако азъ накълцамъ дървото, и нищо не излѣзе, казвамъ: цѣльта не е постигната. Ние се произнасяме въ края, какви ще бѫдатъ послѣдствпята. И азъ искамъ отъ васъ всинца ви да бѫдете много внимателни. Ние ще започнемъ съ дѣлането на трески. Ще дяламе по всички правила, и въ края ще видимъ какво може да изкараме.

Сега, азъ вяждамъ, въ вашатѣ умове седи мисъльта: „Не може ли по-лесно да стане това, иѣкой да ни новлияе чрѣзъ хипнотизма?“ Не. Най-безопасниятъ методъ е: сутринь да мислишъ за Бога, че е Любовъ, че е всемѫдъръ и всеблагъ. Това е първата молитва. Всѣка сутринь, като станешъ, помиели 1 — 2 мииути върху това, че Богъ е Любовъ, че Богъ е всемѫдъръ и всеблагъ, и веднага ще почувствувашъ едно добро разположение, ще тонирашъ мозъка си. Слѣдъ като се произведе туй състояние, има други методи. Ние ще пристѫпимъ вече къмъ специални методи, ще пристѫпимъ тъй, както ангелътъ, който, като дойде при Корнейла, донесе му сѫщественото, донесе тази свѣтлина въ неговия мозъкъ, и му каза: „Поввкайте Петра, той ще ви научи сѫщественото“. Когато човѣкъ възприеме сѫщеетвеното въ себе си, тогава ще дойде единъ окултенъ Учитель, който и да е, безразлично, за да го научи на онѣзи основни правила, които трѣбва да изпълнява. Сега, азъ искамъ туй, първото правило всинца да го приложите за двѣ седмици. Ще си вземете едно тевтерче. Сутрииь, като станете, ще отправите ума си къмъ туй разумно сѫщество. Ще отбѣлѣжите въ тевтерчето си кога сте започнали, и слѣдъ като си направите упражнението, има ли нѣкаква промѣна, какво сте почувствували. Ще го правите три пѫти на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Слѣдъ двѣ седмици ще видимъ какъвъ резултатъ има. И тъй, всѣки ще си вземе по едно тевтерче. Ще кажете: „Безъ тевтерче не може лн?“ — Не може. Едно малко тевтерче ще си имате въ джоба, и ще си отбѣлѣзвате въ него. Ако пропусиете да направите нѣкой пѫть упражнението, ще бѫдете толкова искрени, ще отбѣлѣжите, че сте пропуснали. Нѣма да избѣгнете това — нѣкой пропусналъ, и послѣ не отбѣлѣзалъ. Това е опасно. Ако пропуснете, ще отбѣлѣжите вашата погрѣшка, нищо не значи. Въ всичкитѣ си упражнения ще бѫдете искрени, ако искате да имате резултати. Този опитъ ще го правите двѣ седмици. Вие имате стари възгледи, които много мѫчно може да се изкоренятъ. Ще каже нѣкой: „Не е ли по-хубаво азъ да стана сутринь и да си направя една хубава молитва?“ По-хубава молитва отъ тази нѣма въ свѣта: да помислишъ, че Богъ е Любовъ, Богъ е всемѫдъръ, Богъ е всеблагъ. По-хубава молитва отъ тази, азъ не зная. Като помислишъ за Бога, че е Любовъ, ще ти се стопли сърцето: като помислишъ за Бога, че е всемѫдъръ, ще дойде свѣтлина въ ума ти, нѣма по-хубаво нѣщо. И азъ съмъ казвалъ тъй: свѣтлина въ умоветѣ ви, чистота въ сърцата ви и истина въ душитѣ ви. Свѣтлината ще ви даде знания, чистотата ще ви даде сила и стремежъ, а истината въ душитѣ ви ще ви даде свобода. Това е моето правило, нали ви го дадохъ.

И тъй, който иска да има свѣтлина въ ума си, щомъ помисли за Бога, че е всемѫдъръ, веднага свѣтлината ще дойде въ ума му. Щомъ помисли, че Богъ е Любовъ, ще дойде топлината, а когато се яви топлината, заедно съ нея ще дойде чистотата. Нали вие само съ врѣла вода правите дрехитѣ си чисти? Безъ топлина чистота не може да има. Туй ще имате прѣдъ видъ, Като станете сутрипь, ще дойдатъ вашитѣ стари учители, ще ви кажатъ: „Не му е врѣмето, може да си поспишъ, има врѣме“. Не, първото нѣщо, щомъ се пробудишъ, е да кажешъ тази молитва. Но кога? Като си легнешъ вечерно врѣме, и като си спалъ прѣзъ нощьта много добрѣ, спокойно. Съ първото пробуждане направй упражнението. Ако си се пробуждалъ и заспивалъ, законътъ е другъ. При първото пробуждапе не лѣгай повече да спишъ, стани и направи туй упражнение. Слѣдъ него вече не лѣгай! Вие ще кажете: „Ами ако е въ единъ часа?“ — Въ единъ часа нѣма да се събудите вие. Вие ще се събудите въ 3, 31/2 или въ 4 часа. При безпокоенъ сънь ще се събудишъ въ 1 ч., въ 2 часа: който спи добрѣ, той ще се събуди въ 3, 31/2 часа, а аристократитѣ ще се събудятъ въ 6, 7, 8 или 9 часа и ще кажатъ: „Успали сме се“.

И тъй: упражнението сутринь ще го направите рано, на обѣдъ — прѣди 12 часа, а не слѣдъ 12 часа. На работа си нѣкѫдѣ — туй упражнение ще може да го направишъ навсѣкѫдѣ. Вие може да се спрете 1, 2, 5 минути. Колкото и да е строгъ вашиятъ началпикъ, ще вземете перото да работите, и ще си отправите ума нагорѣ съ мисъльта, че Господь е Любовь. И никой нѣма да забѣлѣжи, че правите това. Нѣма условия, които да ви попрѣчатъ. Даже и жената, като готви, като пържи въ тиганя, за 2—3 минути може да спре лъжицата. Нѣма да ви изгори яденето. Ако ви изгори яденето, азъ ще ви го платя. Нѣма да изгори.

И тъй, азъ искамъ вие да помогнете да се възстанови тази хармония. Ако вие не турите хармонията, тя скоро иде въ свѣта, тя сама ще се въдвори. Защото, онѣзи цигулари, които сѫ майстори, сами си нагласяватъ цигулката, а онѣзи, които не сѫ майстори, други имъ ги нагласяватъ. Тъй че ако ги оставите, други пъкъ ще ви ги нагласятъ. Ние сами трѣбва да знаемъ поне да нагласяваме цигулкитѣ си.

Сега, разбрахте ли първото правило? Вечерно врѣме, 5 минути прѣди да си лѣгате, ще си направите упражнението. Сега, въ тази школа да не казва нѣкой, че азъ оставамъ при особено мнѣние. Особено мнѣние тукъ нѣма, Който иска особено мнѣние, то значи: азъ ще взема отъ школата туй, което ми трѣбва, а за другото оставамъ на особено мнѣние. Който иска да остане при особено мнѣние — отвънка. Който и да е ученикъ, който не е готовъ да направи туй упражнение, той не е достоенъ за ученикъ. Сега, азъ да ви помогна на туй упражнение, макаръ да съмъ го правилъ много пѫти, пакъ ще го правя за двѣ седмици съ васъ. Нѣкои отъ васъ може да имате изкушение, че ученикътъ трѣбва да го прави, а учительтъ — не. Азъ ще го правя съ васъ. Запитватъ: отъ кога да го започнемъ? — Отъ тази вечерь. Въ тевтерчето ще си отбѣлѣзвате часа, когато сте го направили, и тритѣ пѫти прѣзъ деня. Ако нѣмате часовникъ, поне да отбѣлѣжите, че сте го започнали. Ще си отбѣлѣзвате въ тевтерчето само съ една буква какво сте почувствували. Ако почувствувато любовъ, ще турите само буквата Л. Ако почувствувате сила, ще турвте само буквата С. Ще пишете само прѣживяванията си, и то само съ букви. Другояче, вие ще се отклоните. Въ туй упражнение, все-таки, ще ви дойдатъ нѣкои нови мисли, забравени мисли, нови чувства, ще се прояви въ васъ нѣщо благородно, ще влѣзете въ тѣзи течения. Азъ ви давамъ това упражнение, понеже влизате въ школата. Всѣкога не може да имате туй упражнение: да го знаете това. Другъ пѫть и хиляди лева да плащате, туй не може да го имате. Да не мислите, че всѣкога можете. Туй е специално упражнение, и ако го използувате добрѣ. Ама може да кажете: „Другъ пѫть!“ Не, всички нѣща въ природата си иматъ опрѣдѣлено врѣме. Не го ли направишъ на врѣме, вратата е затворена. Не отидешъ ли на врѣме, вратата е затворена, ще чакашъ. Почнешъ ли да хлопашъ, ще ви кажатъ: „Не ви позиаваме“, оставате си назадъ. Вие ще благодарите, че ви даватъ единъ опитъ за 2 седмици, не повече, за 2 седмвци само. Слѣдъ 2 седмици ще спрете, нѣма да го употрѣбявате. Подиръ 2 седмици и да искате, нѣма да дойде то. Ще кажете: „Ама ние го знаемъ това нѣщо“. Не го знаете. „Ние сме го мислили“. — Не сте го мислили още. Ако вие възприемете слънчевата свѣтлина чрѣзъ отражението й прѣзъ 10 огледала, прѣзъ които е минала, и ако я приемете направо, има голѣма разлика. Въ туй положение ще имате най-малко първото отражение на тази свѣтлина, която ще слѣзе отгорѣ. Сега нѣма да бѫдете прѣдвзети, да казвате, че ще останете на особено мнѣние. Никакво прѣувеличение!

Това ще бѫде встѫпление къмъ упражненията, които постоянно ще правимъ. Редъ упражнения ще имаме. Сега, за да може тази идея да порастне, трѣбва вода, нали? Да четемъ тогава за водата! (Прочетоха се 20 теми върху „прѣдназначението на водата“).

Т. м.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...