1922_04_04 Отрицателни и положителни чърти на ученика,

[Ани]

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Отрицателни и положителни чърти на ученика.

6. Школна лекция на общия окултенъ класъ,

4.IV. — 1922, Вторник, Ст. София.

Т. м.

Прѣди да дочетемъ написаното, ще направя нѣколко бѣлѣжки. Вие знаете какъ ганосватъ сѫдинитѣ. Виждали сте калайджиитѣ какъ калайдисватъ: стѫпватъ съ краката си въ сѫда, и го изчистватъ, за да може калаятъ да хване добрѣ. Безъ да се очистятъ сѫдоветѣ, калаятъ не може да се тури. Когато вие влѣзете въ една окултна школа, тъй ще турятъ краката си, ще ви въртятъ, и докато не ви очистятъ хубаво, калай не ви се туря. Има нѣкой чърти, нѣкои възгледи у васъ, които трѣбва да напуснете. Тѣ сѫ слѣдующитѣ: щестлавието. Това е едно животинско проявление у човѣка. Щестлавието ще го видите у всички животни, то се срѣща въ птицитѣ, кучетата, конетѣ, воловетѣ. Когато кучето е щестлавно, то вдигне опашката си нагорѣ, казва. „Азъ не искамъ да зная“. Когато паунътъ иска да покаже щестлавието си, разпери опашката си: „трр, трр, трр“. Това е животинско проявление. И щестлавието е едно подобно животно. И, ако въ ученика, който влиза въ една окултна школа има това животинско чувство, очакватъ го голѣми страдания. Той ще се сблъсне съ една дѣйствителность, и хората, като видятъ неговитѣ слабости, ще почнатъ да му се подиграватъ. И съврѣменнитѣ хора страдатъ, повечето сѫ неврастеници. Тази неврастения, която сега царува въ свѣта, се дължи повече на човѣшкото щестлавие. Нѣкой билъ търговецъ, работитѣ му се разбъркватъ, и той се тревожи. Какъ тъй, да помислятъ хората, че е бѣденъ човѣкъ! И всички хора искатъ да бѫдатъ такива, каквито не сѫ. Религиознитѣ хора, и тѣхъ, щестлавието ги е направило такива, каквито не сѫ. Щестлавието е внесло лицемѣрието въ религията. Лицемѣрието е родено отъ щестлавието. Щестлавниятъ човѣкъ за да покаже, че не е като другитѣ хора, че е необикновенъ, той лицемѣри.

Сега, вие влизате въ една окултла школа, дѣто свѣтлината е толкова голѣма, че всичкитѣ ваши недостатъци тъй ще изпѫкнатъ отгорѣ, че вие ще останете, като нѣкоя попарена кокошка. Като ученици, ще знаете, що е попарена кокошка. Нѣма да бѫдете отъ мене попарени, а отъ тия Бѣли Братя, които сѫ много добри. Който има щестлавие, тѣ могатъ да му оскубятъ задницата тъй, че не ще може да си прѣдстави, какъ е станало това.

И тъй, съ щестлавието ще се простите. Ако пъкъ го много обичате, когато влѣзете въ школата, ще го оставите отвънка, като багажъ. Гардеробъ има, ще платите за него, а щомь свършите школата, ще си го вземете, може пакъ да си го турите: то за свѣта е потрѣбно, но за школата, абсолютно никаква потрѣба нѣма отъ него. И тъй, щестлавието се проявява отъ ученицитѣ. Запримѣръ, почвате да питате: „Какъ мислите, азъ успѣлъ ли съмъ въ окултната школа?“ То е чисто щестлавие. Успѣлъ ли си! Туй можемъ да го знаемъ още сега. „Излѣзъ!“ Дайте му цигулката, дайте му едно мѫчно парче! „Хайде изсвири го!“ Ако можешъ да го изсвиришъ, успѣлъ си. Ама: „Азъ разбирамъ отъ музика“. Можешъ да разбирашъ теорията на музиката, но не знаешъ да свиришъ. Понѣкога е по-хубаво да свиришъ, отколкото да знаешъ само теорията. Хубаво е да знаешъ и двѣтѣ. И слѣдователно, ако знаете да свирите, вие ще свирите. Послѣ, нѣкои питатъ: „Какъ мислите, дали сме усвоили Любовъта?“ Азъ сега много лесно мога да изпитамъ колко ви струва Любовъта. Нѣкой казва: „Отъ Любовъ менъ ми гори сърцето“. — Дай на този братъ хиляда лева сега! Въпросътъ е свършенъ: дай на този братъ хиляда лева! Тъй! Наведешъ ли си главата надолу, въпросътъ е свършенъ. Той не знае да люби, нищо повече. Още хиляда, още хиляда, и като се изпразни джоба му, ще каже: „Е-е, какво ще остане заради мене?“ Ако искате да остане нѣщо заради васъ, стойте отвънка. Ние искаме, като влѣзете въ тази Божествена школа, да имате празни каси, за да можемъ да туряме въ тѣхъ. Ако влѣзете съ пълни каси, какво ще туримъ? Ние не искаме хора съ пълни кесии. Свѣтътъ търси пълни кесии, а ние търсимъ обратното. Ако вашитѣ кесии сѫ празни, елате, а ако ли сѫ пълни, ще кажемъ: „Погрѣшили сте“.

И тъй, отъ чувството на щестлавието и на лицемѣрието, ще се пазите, като отъ огънь, защото освѣнъ че нѣма нищо да ви прѣдадатъ, но тѣ ще ви смъкнатъ на тоя животински уровепъ, кѫдѣто знаятъ само да показватъ зѫбитѣ си. Двама души, като се срѣщнатъ, озѫбятъ се: „Внимавай, азъ не съмъ отъ слабитѣ герои, но съмь голѣмъ герой“. Така е и съ кокошката. Като види нѣкой волъ, подскочи „хопъ“ — то е щестлавно чувство. Волътъ, като я бутне съ рогата, свършва се съ нея. Тя не разбира, тя мисли, че може да се бори съ единъ волъ. Но, за да се боришъ съ единъ волъ, иска се знание. И тъй, въ тази окултна школа, вие влизате да се научите какъ да се борите съ рогата на вола, защото, ще срѣщнете духове отъ черната ложа, у които има много знания. Знаете ли какви знания? Нѣкой пѫть, Бѣлптѣ Братя ходятъ въ тѣхнитѣ школи да се учатъ. Синоветѣ на този вѣкъ сѫ по-умни отъ синоветѣ на свѣтлината. И синоветѣ на свѣтлината трѣбва да се учатъ отъ синоветѣ на тъмнината. Знанието, принципитѣ, и въ двѣтѣ школи сѫ едни и сѫщи, но еднитѣ прилагатъ знаиието по единъ начинъ, а другитѣ го прилагатъ по другъ начинъ. Силитѣ, които дѣйствуватъ сѫ едни и сѫщп, нѣма раздвояване, но важно е приложението: едни сили може да се употрѣбятъ по единъ начинъ — въ лѣво, а други по другъ начинъ — въ дѣсно. Обаче, ние прѣспокойно може да почерпимъ поука, може да научимъ нѣщо и отъ единъ черенъ братъ, дори и отъ църквата. Туй е казано, сега, между четири стѣни. Ако го кажете отвънка, ще ви изключатъ отъ всѣка църква. Разбирате ли? Туй не е символъ. Вие още не знаете произхода на чернитѣ братя, нали? И защо черни? Защото тѣ отидоха на лѣво, а другитѣ на дѣсно. Азъ нѣма да обяснявамъ това. Човѣкъ има лѣва рѫка, има и дѣсна рѫка. Защо? Двѣтѣ рѫцѣ не сѫ ли на мѣстото си? За сега, ние употрѣбяваме нашата дѣсна рѫка, но било е врѣме, когато лѣвата рѫка е била на работа. Има ли грѣхъ сега, че човѣкъ има една лѣва рѫка и една дѣсна рѫка? Нѣма. Тия рѫцѣ сѫ точно на мѣстото си, само че въ движението си, посоката на лѣвата пѫтека минава прѣзъ центъра на земята, а на дѣсната — прѣзъ центъра на слънцето. По това се различаватъ. При единия начинъ, вие ще слѣзете въ най-гѫстата материя, въ най-голѣмото противорѣчие на живота, ще имате да се борите, ще се намали свѣтлината: а при другия — ще минете въ най-рѣдката материя, ще минете прѣзъ центъра на слънцето. Нѣма да се боите, ще има кой да ви прѣдпази.

Въ окултната школа любопитство не трѣбва да има. Тамъ любопитство не се позволява! Любопитството е за свѣта, само тамъ любопитство се позволява. Да имашъ едно дълбоко желание да учишъ, горещо желание, да ти гори сърцето, да, но простото любопитство не се позволява. Любопитството, и то е родено отъ щестлавието. И тъй, ще имате горещо желание да учите, но любопитство, щестлавие, лицемѣрие и други чърти тамъ, които сѫ отъ животинско произхождение или сѫ изостанали отъ низшитѣ култури, тѣзи качества не ни трѣбватъ. Сега, вие можете да кажете: „Тия работи насъ ни сѫ доказвани“. Да, но вие още не знаете какви пертурбации прави щестлавието вѫтрѣ въ човѣшкия организъмъ. Вие не знаете още послѣдствията на лицемѣрието, какви пертурбации прави то въ човѣшкото сърце! Вие още не знаете любопитството какво произвежда! Ако бихте знаяли послѣдствията, които се произвеждатъ отъ тѣхъ въ организма, вие не бихте ги помирисали.

Сега, азъ не искамъ да влѣза въ противорѣчие съ вашитѣ чувства. Религиознитѣ си чувства ще ги държите на друго мѣсто. Сега, азъ говоря на ума ви, не на низшия, но на висшия ви умъ. Ще мислите, и ще чувствувате. Азъ не говоря и на вашитѣ сърца, нѣмамъ това за цѣль. Сърцата ви сѫ за васъ, и за Бога, нали? На васъ ви трѣбва свѣтлина, трѣбва ви знание. А при туй знание ще придобиете Мѫдростьта. Щомъ придобиете тази Мѫдрость, вие ще знаете какъ да обработвате вашитѣ сърца. Сега, знаете този стихъ отъ Стария Завѣтъ: „Сине мой, дай ми сърцето си“. То е единъ вѫтрѣшенъ процесъ на Битието, процесъ, който въ бѫдеще ще се реализира. Той нѣма още обективно приложение, той има чисто субективно приложение. А за да се обработи туй сърце, намъ ни трѣбватъ знания, велики знания ще кажа, за да може тия сили, които сѫ вложени въ нашето сърце, да ги приготвимъ за бѫдещата култура. И засега, въобще, всички религии се занимаватъ само съ сърцето на човѣка. Всичкитѣ проповѣдници се стараятъ да произведатъ извѣстни ефекти, заплашвания съ пъкъла, че има адъ, че има страдапия. Но това сѫ пръчици на дѣца! На единъ ученикъ, който влиза въ окултната школа, ние не му показваме тояга, ние само казваме: „Ако вършите така, ще имате такива послѣдствия. Понеже вие имате такъвъ организъмъ, съ такива вещества, съ такива съединения, то, ако постѫпите така, ето какви послѣдствия ще се явятъ въ организъма: ако ви е приятно, може да ги направите“. Ученикътъ ще знае причинитѣ и послѣдствията, хубаво ще проучи своя организъмъ и своето сърце.

И тъй, у всинца ви трѣбва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате въ тази школа, ще се освободите по възможность отъ всичкитѣ възгледи, какво сте чели въ книгитѣ, какво съмъ казалъ азъ нѣкога. Всичко туй искамъ да го прѣкарате прѣзъ вашия умъ. Разбирате ли? И ще го прѣкарате. Знаете ли защо? Защото, нѣкой пѫть вие може да прѣкарате моитѣ думи прѣзъ гѫстата срѣда на вашия низшъ умъ, и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прѣкарате и прѣзъ вашия висшъ умъ, тогава ще имате други разбирания. И всѣко разбиране ще трѣбва да се приложи не въ бѫдеще, а сега. Но, ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, отъ които ще сѫдимъ. Азъ не ви казвамъ, че нѣмате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. Въ тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате нѣкои ваши недъзи, които сѫществуватъ, които сѫ остатъци отъ миналото. Сега, нѣкой пѫть вие може да се басирате: „Тъй е казалъ нѣкой ученъ човѣкъ“. Но онова, което е казано, ще се опита въ тази школа, ще се подложи на опитъ. Въ нея всѣкога ще провѣрявате тия нѣща, и ще сѫдите за казаното отъ резултатитѣ, които може да получите. Ако нѣмате туй разположение, ще се роди лицемѣрието и щестлавието.

Послѣ, слабость на всички ученици е: нѣкой пѫть ученикътъ мисли, че той знае повече отъ учителя си. Правилото въ Бѣлата окултна школа е: ученикътъ никога не може да знае повече отъ Учителя си. То е законъ на Бѣлата окултна школа. Христосъ казва: „Ученикътъ не е по-горенъ отъ Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече отъ Учителя си — той е въ лѣво: и почне ли Учительтъ да мисли, че той не е като ученицитѣ си, и той е въ лѣво. Единиятъ употрѣбява знанието за себе си, и другиятъ употрѣбява знанието за себе си. А въ школата на Всемирното Бѣло Братство всичко се употрѣбява за царството Божие, за въдворяване царството Божие на земята. А щомъ се въдвори царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще иматъ най-добритѣ условия да проявятъ своитѣ зяания, и да създадатъ нѣщо по-хубаво въ този свѣтъ.

И послѣ, друго нѣщо искамъ: онѣзи, които идватъ сега въ школата, ще опитватъ волята си. Обиди ще има, но щомъ влѣзете въ школата, вие ще трѣбва да се подигнете високо, да забравите за единъ часъ всичкитѣ ваши обиди. Влѣзе нѣкой, погледнатъ го накриво, той казва: „Този ме обиди“. Не, не, ще упражните волята си. Ако вие не можете да потушите това ваше чувство — обидата, която е едно животинско чувство — вашата воля е слаба, нѣма да успѣете. Вие ще хванете това чувство — обидата, като кредиторъ, и ще му кажете: „Щом имашъ добрината да ме чакашъ единъ часъ отвънка, вънъ отъ приемната стая, и азъ, като излѣза, ще ти платя“, Сега, ние не искаме изведнъжъ да прѣвърнете вашия животъ, а само за единъ часъ да може да задържите едно ваше разположение вънка отъ вашата приемна стая. Може ли да го задържите за единъ часъ, вие ще го задържите и за два, три, четири, петь часа. Не можете ли да го задържите за единъ часъ, нищо не можете да направите. И когато влѣзете въ една школа, ако не се съобразите съ това, винаги, прѣзъ закона на внушението, другитѣ ще ви създаватъ тия прѣпятствия. Да кажемъ, между мѫжетѣ и женитѣ стане нѣкакъвъ споръ, идватъ обидени въ школата. Но, трѣбва да знаете, че като влѣзете въ школата, вие не сте мѫже и жени. Тъй, мѫже и жени нѣмаме. Тукъ имаме ученици. Отвънка вие сте мѫже и жени, а тукъ сте всички души. Ние не признаваме мѫже и жени, млади и стари, ние признаваме само ученици, които искатъ да придобиятъ Божествено знание, и да го употрѣбятъ за разтежа на своята душа, за напрѣдване на царството Божие на земята. Туй признаваме. Сега, ще кажете: „Туй много пѫти е казано“. Пакъ ви го казвамъ, и който не вѣрва, сега, въ тия мои думи, ние ще почнемъ съ опити, и ще се увѣри. Туй трѣбва да го знаете, то не е заплашване, но това сѫ закони, които трѣбва да се пазятъ. Азъ не казвамъ, че туй мѣсто е школа. Не, то е едно ваше събрание. Отъ тукъ вие ще влѣзете на друго мѣсто, а школата, ние може да я прѣмѣстваме и въ друга стая, и въ трета, и въ четвърта, и въ пета. Този салонъ не е окултна школа. Даже, ако направимъ специално здание, и то нѣма да е окултна школа.

Сега, вие ще кажете: „Понеже затворихме вратата, образувахме вече школата. Ние можемъ 10 пѫти да затворимъ вратата, но това не е достатъчно. Азъ гледамъ, на мнозина отъ васъ, вратата е все отворена. Външната врата тукъ е затворена, но вратата на вашата кѫща е отворена, и постоянно има влизане и излизане. Ще затворите вратата си, и ще кажете: „За единъ часъ ще ни чакате, сега сме заети, но слѣдъ единъ часъ ние ще се върнемъ, ще бѫдемъ на ваше разположение“. Искамъ отъ васъ първия опитъ да го направите: сега, да можете, като дойдете въ недѣля въ школата, да се борите. Борба се иска! Голѣма борба се иска, но трѣбва да побѣдите. Да не мислите, че като дойдете, ще измѣните туй състояние изведнъжъ. Ние искаме да имате борба, и въ тази борба да побѣдите. Нѣкой казва: „Да свършимъ, да пропѫдимъ този дяволъ навънка“. Съ този дяволъ ти си ялъ и пилъ въ миналото, той ти е приятель. Приятель ти е! Ще му кажешъ: „Приятелю, едно врѣме ядохме и пихме, но азъ разбрахъ, че яденето и пиенето развалятъ живота, азъ съмъ тръгпалъ въ другъ пѫть, а ти, като мой приятель, можешъ ли да тръгнешъ съ мене въ този новъ пѫть? — Не мога. „Тогава, ти ще ме почакашъ за единъ часъ навънка, послѣ пакъ ще си поговоримъ“. Той, като приятель, ще ви послуша. И ще се научите: въ окултната школа не се позволява да обиждате никого! Нѣма да му кажешъ: „Ти си такъвъ, ти си онакъвъ“ Не, не. Азъ ще ви приведа слѣдуюшия примѣръ, той е отъ епохата на християнството. Единъ отъ великитѣ Учители, запознатъ съ окултизма, слѣдъ като е прѣподавалъ дълго врѣме на своитѣ ученици тайнитѣ на туй учение, изпратилъ ги въ града да проповѣдватъ. Двама отъ тия ученици срѣщатъ двама езически жреци, и когато ги виждатъ, казватъ: „Е, синове на лукаваго, чеда на дявола, сатани вие, които развращавате свѣта... „ Тѣ се приближаватъ при тѣхъ съ своитѣ бастуни, и имъ пукватъ главитѣ. Ученицитѣ се връщатъ съ пукнати гдави. Жрецитѣ отиватъ при Учителя имъ, той излиза, и ги пита: „Приятели, кѫдѣ сте ходили?“ — „Какъ, приятели?“ „Защо?“ — „Прѣди единъ часъ бихме двама отъ вашитѣ ученици.“ — „Много добрѣ сте направили.“ Ученици ги наричамъ, защото, тѣ сѫ чада на Бѣлото Братство. И когато Арахангелъ Михаилъ билъ проводенъ за тѣлото на Мойсея, не казалъ никаква зла обидна дума на дявола, а казалъ: „Господь да ти възбрани“. А сега, вие имате слабостьта, нѣкой пѫть се наежите противъ дявола, и по неговъ адресъ казвате много работи. Не, не, благородство се изисква. Ще му кажешъ: „Ти си единъ отличенъ работпикъ, тъй разбирашъ, тъй вършишъ“. Той е убѣденъ, вѣрва въ своето, и иска да те убѣди по единъ, по другъ, по трети, по четвърти начинъ, дава ти доказателства. Всѣки единъ лошъ духъ, като дойде, казва ти: „Не бѫди толкова глупавъ, всинца не могатъ да се подобрятъ.“ И той ти дава доказателства. Тогава ти се убѣждавашъ, и казвашъ: „Правъ си ти“. Обаче, въ Бѣлото Братство има други доказателства, и ние трѣбва да докажемъ, че е тъй. Въ школата абсолютно ще има хармония. Никой лошъ духъ не може да ви смущава. Тѣ знаятъ какъвъ е законътъ. И еднитѣ се учатъ, и другитѣ се учатъ. То е законъ въ окултната наука. Щомъ излѣзатъ ученицитѣ навънка, въ свѣта, има споръ между тѣхъ. А въ школата, учатъ ли се, нѣма никакъвъ споръ. И затуй се казва за праведния Йовъ, че въ съвѣта Господенъ дошълъ и прѣдставительтъ на черното братство, и казалъ на Господа: „Ти обърналъ ли си внимание на Йова какъ върви?“ Но тѣзи работи ние ги знаемъ, и затуй ги поставяме на тѣхното мѣсто. Значи, и той присѫтствувалъ на този съборъ въ школата. И Господь му казва: „Ами ти обърналъ ли си внимание на Йова, какъ прилага туй учение?“ Слѣдователно, въ школата нѣма никакъвъ споръ между черни и Бѣли Братя. Че той е черъ — черъ или бѣлъ братъ, тѣ се обичатъ. Въ школата се обичатъ, но щомъ излѣзатъ въ свѣта, интереситѣ имъ не се съвпадатъ, и работятъ всѣки за своитѣ интереси. Обичьта си е обичь. Ние ще докажемъ, кой принципъ е правъ. И еднитѣ вѣрватъ, и другитѣ вѣрватъ, но вѣрата на еднитѣ се различава въ много отношения отъ вѣрата на другитѣ.

Та, като ученици на тази школа, ще имате единъ широкъ възгледъ, а нѣма да бѫдете тѣсногрѫди. И черниятъ братъ, и той е единъ напрѣдналъ духъ. Тия нѣща сѫ реални. Въ школата ще мислите, че всичко въ свѣта сѫществува, защото е необходимо: а онова, което е необходимо, полезно е за развоя на цѣлия козмосъ. И, слѣдователно, за да има знание въ свѣта, непрѣмено трѣбва да има два процеса.

И тъй, едни грънци се създаватъ за почести. а други за безчестие. Ако ти направишъ, едно гърне, но си туришъ помията въ туй гърне, а въ другото гьрне си туришъ млѣкото, питамъ: Тия грънци виновати ли сѫ? Гърнето съ помията е черниятъ братъ, а гърнето съ млѣкото е бѣлиятъ. Кой е виноватъ? Гърнетата ли сѫ виновати? Не. А онзи, който употрѣбява гърнетата, еднакво му е приятно, че има едно гърне за помия и едно за млѣко. Тѣ му сѫ много полезпи, че си туря помията и млѣкото. И двѣтѣ му сѫ еднакво нужни. Но, щомъ нѣмаме нужда за помия, хвълряме гърнето, и щомъ нѣмаме нужда за млѣко, хвърляме и другото гърне, и тогава оставаме безъ гърнета.

И тъй, добри и лоши хора въ живота, това сѫ само идейни схващания при сегашния развой на човѣшкия животъ.

(Сега, които отъ васъ сѫ писали върху „прѣдназначението на човѣшкия езикъ“, да прочетатъ работитѣ си.)

Вториятъ пѫть, напишете нѣщо върху „прѣдназначението на сегашнитѣ петь чувства.“ Това ще бѫде обща тема за всички, които могатъ да пишатъ. Какъ мислите, органътъ ли се е родилъ по-напрѣдъ или чувството? — Чувствата се явили по-напрѣдъ. Слѣдователно, всѣко едно чувство съотвѣтствува на извѣстна идея. За сега, човѣкъ е засѣгналъ само петьтѣ полета, достигналъ е до полето на Истпната. Значп, той е достигналъ до най-низшето поле на Божествепия свѣтъ. Трѣбватъ му още двѣ чувства. Тогава, онѣзи отъ васъ, които се наеха, нека напишатъ, напримѣръ, пипането на кой свѣтъ съотвѣтствува, вкуса, обонянието, слуха, зрѣнието, опрѣдѣлете ги къмъ кои свѣтове, къмъ кои полета спадатъ. Може да прочетете теософската, окултната литератури, да видите какво пишатъ, и послѣ изкажете и вашето разбиране, какво мислите вие. Пишете въ кратцѣ, колкото се може по-кратко. Когато пишете върху тия теми, нали казваме: безъ страхъ и безъ тъмнина! И при това, не пишете много, понеже многото писане е щестлавие. Излишни думи не туряйте, защото тѣ сѫ отъ лукаваго, т. е. казано на окултенъ езикъ, излишнитѣ думи сѫ отъ лѣвата страна, отъ школата на черното братство. Тѣ обичатъ много да глаголятъ, и всѣки, който много говори, помага на чернитѣ братя. Който много говори, и който никакъ не говори, и двамата помагатъ на чернитѣ братя. А, който малко говори, но умно, спомага на Бѣлитѣ Братя. „Малко“ значи — есенцията, тя ни трѣбва. Запримѣръ, ще кажете тъй: „Азъ ви много обичамъ“. Сега започвате — както говорятъ влюбенитѣ —  “и съмъ готовъ заради тебе това да направя, онова да направя“. . . Нищо нѣма да извършишъ! „Азъ ви обичамъ“, опитайте ме. Нищо повече. „Азъ ви обпчамъ, и всичко мога да направя заради васъ“, опитайте ме. Като опиташъ, ще го познаешъ.

Само „азъ“ мога да обичамъ. „Азъ“ трѣбва ли да се каже? Ще кажешъ „азъ“, и ще разбирашъ туй божественото въ себе си. Ти можешъ да изоставишъ азътъ, но въ ума си подразбирашъ „азъ“.

На английски трѣбва да кажешъ „азъ обичамъ“, а на български можешъ да кажешъ само: „обичамъ те“. На английски не можешъ да кажешъ безъ „азъ“. Ще се стараете въ школата да бѫдете отривисти, и всѣкога езикътъ ви да изразява чувствата ви. Сега, ние сме опитвали резултата, когато думитѣ ви не изразяватъ вашитѣ чувства. Всѣка празна рѣчь е една форма, въ която вие ще дадете мѣсто на единъ лошъ духъ да се всели вѫтрѣ въ васъ. Затова, всѣка форма, която образувате, трѣбва да е пълна съ нѣщо божествено. Празнитѣ думи, изобщо, всѣкога създаватъ голѣми нещастия. Като произнесешъ нѣкоя празна дума, рѣзнете нѣщо въ сърцето, и казвашъ: „Не трѣбваше да го кажа“. Защо трѣбваше да пишете върху тая тема? За да се развивате, да се пробуди въ васъ съзнанието. Азъ искамъ да ви убѣдя въ едно нѣщо: че вие не сте такива простаци и невѣжи, както си мислите, въ васъ има заложени много истини отъ миналото. И ако сте вѣренъ на себе си, като седнете и помислите, ще ви дойде нѣкое вдъхновение. Вие ще кажете: „Духътъ ми го продиктува това“. Каточе Духътъ има особено благоволепие къмъ васъ. Не се лъжете: Духътъ къмъ всички има еднакво благоволение. Но онова, което Духътъ говори, ти не можешъ да го възприемешъ. Ще кажешъ: „Духътъ не благоволява“. Не, не, Духътъ благоволява, но ти ще разкопаешъ твоята почва, ще посѣешъ нѣщо, ще го култивирашъ, и Духътъ ще благоволи.

Та, у всинца ви има заложени извѣстни истини, които трѣбва да възрастнатъ, има благородни мисли и качества отъ миналото. Тия качества и сега може да се създадатъ. И най-малкото усилие, което може да направите, е за ваша полза.

Въ нѣколко бесѣди азъ ще се спра, и ще ви посоча отъ кои недъзи трѣбва да се пазите. Не че тѣ сѫ ваши недъзи — тѣ сѫ общи, на цѣлата бѣла раса, но отъ тѣхъ трѣбва постоянно да се пазитѣ. И, слѣдъ като можете да контролирате тия недъзи, тогава ще пристѫпимъ къмъ микроскопическитѣ истини, къмъ малкитѣ истини, съ които ще почнемъ да правимъ своитѣ наблюдения и своитѣ опити. И тогава, на всѣки единъ отъ васъ ще се дадатъ малки задачи, които трѣбва да разрѣши, и самъ ще провѣрява нѣщата. Но, отсега ви прѣдупрѣждавамъ: да не очаквате отваряпнето на небето, да не очаквате разрѣшаване на всички велики тайни на природата. Не, туй може да го очакватъ други. Когато учительтъ се съблазнява отъ единъ ученикъ, който му дава голѣма заплата, за да го учи, той не е на мѣстото си. Въ окултната школа може да се яви единъ Учитель, може да му даватъ 1, 2 или 10 милиона лв., за да прѣподава: нѣма да му кажать пито една дума, но рѣши ли той да прѣподава за пари, въпросътъ съ него е свършенъ. И въ ума на ученака, влѣзе ли такава мисъль, изкуси ли се и той да придобие зяанието за да го използува за себе си, и съ него въпросътъ е свършенъ. Тъй, абсолютно безкористни ще бѫдете! Първото правило: ще бѫдете искрени спрѣмо себе си, нѣма да се лъжете. Менъ можете да лъжете, но не искамъ себе си да лъжете, затуй ще бѫда много строгъ. Никога не лъжете себе си! Приложете този законъ: спрѣмо себе си да бѫдете абсолютно вѣренъ, безъ пикакво изключение. Ще признаете въ себе си истината тьй, както си е. Никакво измѣнение нѣма да правите, просто ще констатирате нѣщата тъй, както си сѫ, ни повече, ни по-малко. Вѣрни на себе си: това е първиятъ законъ въ школата. Може ли да приложите този законъ, за другитѣ е лесно. Съ този законъ се полага една основа, върху която може да се гради.

Сега, защо често съмъ толкова строгъ? Съжалявамъ, че съмъ отворилъ тази школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тукъ, изпитвамъ едно болезнено чувство. Тия набрали се ваши желаная ми причиняватъ най-голѣмитѣ страдания. И сега, азъ трѣбва да правя усилие върху себе си, за да ви говоря. Азъ да ви кажа истината! И, ако не спазвате туй правило, тогава ще ви оставя да учите, както знаете. Рѣшилъ съмъ! Азъ не искамъ въ бѫдеще да измѫчвамъ себе си, нито пъкъ ще позволя на моитѣ ученици да ме измѫчватъ. Двѣ правила: нито азъ искамъ да се измѫчвамъ, нито вие да ме измѫчвате. Азъ съмъ завършилъ своята еволюция, нѣма какво да се измѫчвамъ повече! Туй, което зная, може да ви го прѣдавамъ, но вашитѣ мисли и вашитѣ прѣживявания се прѣдаватъ върху менъ. Приемамъ всичкитѣ ви мисли и ги прѣживѣвамъ вѫтрѣ въ себе си. Пъкъ азъ не искамъ да прѣживѣвамъ вашитѣ мисли. Ако вие сте грѣшници, азъ нѣмамъ нищо общо съ вашитѣ грѣхове. Добринитѣ ви бихъ ги изнесълъ по-добрѣ, но да сѫдите въ умоветѣ си, и да ми говорите, че това било, онова било, азъ не искамъ да слушамъ. Въ душата си съмъ ситъ на укори и неблагодарности. Който е благодаренъ, добрѣ, и който е неблагодаренъ, пакъ добрѣ. Нищо общо нѣмамъ съ това. И знаете ли защо? Азъ служа на другъ единъ законъ, ще ви говоря сега. Азъ не искамъ по никой начинъ да огорча Оногова, който живѣе въ менъ. Туй не го позволявамь! Онзи, който ме е училъ, Онзи, който живѣе въ мене, върху Него азъ не искамъ да се хвърлятъ никакви укори! Азъ мога всичко да нося, но заради Него! Щомъ дойде до Неговото име, азъ съмъ готовъ да жертвувамъ всичко! „Ама слѣдъ хиляди години дали ще се дадатъ условия?“ Все едно! Щомъ дойде до Неговото име, азъ не позволявамъ. Та, азъ забѣлѣзвамъ всичко и ви казвамъ: въ школата, абсолютно не искамъ да ме критикувате, нито да се съмнѣвате. Опитвайте нѣщата! Казвалъ съмъ и другъ пѫть, и пакъ ще кажа: ако съмъ уврѣдилъ нѣкого, да дойде при мене, безъ да ме критикува, азъ ще му платя 10 пѫти повече, отколкото струва, и да се свърши въпроса, веднъжъ за всѣкога. Между васъ и менъ трѣбва да се разчистятъ всички въпроси. Нищо повече! Въ бѫдеще, онзи, който не постѫпи тъй, азъ да ви кажа, ще обърна гръбъ, и нѣма да го погледпа вече! Туй е правило въ Бѣлото Братство. Защо? Туй е вѫтрѣшенъ законъ. Онзи, който живѣе въ насъ, Господь си има пѫть, по който върви, и нѣма да ни чака. Слънцето изгрѣва, земята се върти, и всѣко нѣщо си върви по опрѣдѣления пѫть. Ние не можемъ да измѣнимъ законитѣ на Битието. „Ама азъ тъй мисля!“ Да, но Господь е мислилъ прѣди милиони години, когато е създалъ свѣта, и слѣдователно ние ще дѣйствуваме тъй, както Той е мислилъ, и както Той дѣйствува. Вие, нѣкой пѫть, искате да ме научите, какъ да дѣйствувамъ. Азъ не дѣйствувамъ отъ себе си, а вървя по Божиитѣ пѫтища, и искамъ и вие тъй да дѣйствувате. Нито азъ ще измѣня Божиитѣ закони, нито вие, нито ангелитѣ, никое сѫщество въ свѣта не е въ състояние да измѣни, по какъвто и да е начинъ, Божественитѣ пѫтища. Тѣ сѫ неизмѣнни. Може да се реагира, но да му се даде обратенъ пѫть, то е невъзможно. Тогава вие ще се спънете сами. Ако искате да бѫдете ученикъ, туй е едно отъ правилата на тази школа. Школата се е образувала на нѣколко пѫти въ Европа, но се е затваряла за по-благоприятно врѣме, понеже се явявали спорове. Нѣколко пѫти се е отваряла и затваряла, и сега пакъ може да се затвори, но, ако я затворя, тогава вие сами ще си прѣподавате, втори пѫть нѣма да прѣподавамъ вече! Затуй искамъ да бѫдете изправни въ този моментъ, когато онѣзи отгорѣ сѫ рѣшили, и иматъ благоволението да ви прѣподаватъ. Азъ не говоря отъ свое име, имайте прѣдъ видъ: говоря ви отъ името на Всемирното Бѣло Братство. Ако тѣ сѫ благоволили спрѣмо васъ, и вие бѫдете вѣрни спрѣмо тѣхъ. Ще изучавате тия велики истини отъ тѣхно гледище. Упражнявайте ума си, всичко изпитвайте.

Сега, по моитѣ думи не искамъ да разбирате, че говоря само спрѣмо нѣкого, индивидуално. Не! Казвамъ: отъ незнание, отъ невѣжество вие вършите нѣща, които не сѫ позволени. И азъ сега искамъ да ви дамъ първитѣ правила, тъй както въ музиката се даватъ. Най-първо, като дойде учительтъ, ще покаже какъ да се държи цигулката — хоризонтално, послѣ ще постави правилно лѫка, и най-послѣ ще вземете струната sol, и ще карате дълго врѣме по нея, докато се научите правилно да теглите лѫка. Лѫкътъ — това е волята. Слѣдъ туй, ще почнете да изучавате тоновете, послѣ позициитѣ, и като научите позициитѣ, ще изпълнявате извѣстно парче. Сега, вашиятъ умъ и вашето сърце могатъ само при едно такова правилно обучепие да се развиватъ, само тогава може да схващате ония велики мисли, които Богъ е създалъ. Само така ще се научите да мислите и да чувствувате правилно. Наложете си воля. Вие имате воля, всинца имате воля, но тази воля ще я турите въ насока да работи за вашето усъвършенствуване.

Сега, запримѣръ, не мислете, че ние нѣмаме закони, съ които можемъ да се освобождаваме отъ едно или отъ друго. Имаме закони, азъ мога и по другъ начинъ да се освободя отъ вашитѣ мисли, мога да се освободя. Азъ ви правя тази бѣлѣжка, знаете ли защо? Въ мене има желание да не страдате, азъ не искамъ да ви създамъ излишни страдания въ живота. Първото правило: понеже вие имате доста страдания, не искамъ да ви създавамъ излишни такива. Ако туря една плоскость, да отблъсквамъ вашитѣ мисли назадъ, нѣма да се постигне цѣльта. По-добрѣ е въ такъвъ случай да се затвори школата, отколкото постоянно да се вдигатъ скандали.

Та, първото правило: ще хармонирате мислитѣ и чувствата си поне за единъ часъ. За единъ часъ, не искамъ повече — единъ часъ въ недѣлята, разбирате ли? Седемь деня по 24 часа — 168 часа. Ако туй не можете да направите, какво друго ще можете? Отъ 168 часа седмично, отъ васъ се изисква само единъ часъ да го прѣкарате въ хармония. Тъй, като ученици, трѣбва да го прѣкарате. Това не е много, това е много малко врѣме. Кой не може да си даде единъ часъ? И като влѣза въ класа, тукъ, да се почувствува една приятна атмосфера, азъ да съмъ доволенъ, и вие да сте доволни. Ако влѣза азъ, и съмъ недоволенъ, и вие ще сте недоволни. Двѣ недоволства раждатъ положително число — и двѣтѣ страни губятъ. И тогава, всичкитѣ истини, които може да ви се кажатъ, ще иматъ обратенъ ефектъ.

Сега, ще кажете: „Кой ли е онзи, който е обидилъ Учителя?“ Менъ никой не ме е обидилъ. Но ви казвамъ, въ незнанието си, вие имате тази слабость, че нѣкой пѫть вървите повече въ лѣвата пѫтека, отколкото въ дѣсната. Безъ да знаете, нѣкой пѫть вървите въ лѣво. Ще кажете: „Азъ не зная“. Да, но трѣбва да се научите. Вие, като ученици, трѣбва да знаете въ лѣво ли сте или въ дѣсно, а не да чакате други да ви кажатъ. Всѣки день търговецътъ трѣбва да знае какво печели и какво губи. Като прѣгледа тевтеритѣ си, да знае печалба ди има днесъ или загуба, Пъкъ, като дойде края на годината, той ще даде общия сборъ на печалбата и загубата. Всѣки день трѣбва да знаемъ въ лѣво ли сме отишли повече или въ дѣсно, при Бога. Знаете ли това, вие печелите, ще оправите мислптѣ си, понеже въ васъ има заложени много добри работи отъ миналото. Азъ не ви намирамъ за неспособни, ами ви намирамъ за своенравни. Способни сте, но сте своенравни. А своенравието е едно качество на животнитѣ, то не е човѣшко качество. Туй своенравие е животинско качество. Всѣки човѣкъ, въ когото умътъ, сърцето и волята сѫ почнали да работятъ правилно, той не може да бѫде своенравенъ, той ще основава всичкатѣ свои дѣйствия, постѫпки на единъ разуменъ законъ, ще знае, какъ трѣбва да постѫпва.

Въ тази школа не се позволява никакво своенравие! Та, сега, вие сте способни, а вашето своенравие, и него ще оставите отвънка. Казвамъ ви сега нѣкои отрицателни качества, а въ втората лекция пъкъ ще ви кажа и други. Сега ви казахъ четири отрицателни качества: щестлавието, лицемѣрието, любопитството и своенравието. Тѣ сѫ животински качества. Тѣ ви сѫ потрѣбни за свѣта, но въ школата нѣмате никаква потрѣба, абсолютпо никаква потрѣба отъ тѣхъ. И, като работи нашата школа, вѫтрѣ въ една година, азъ искамъ вече да се отличавате. Ще дойдемъ, ще се рѣшимъ вече, ще турямъ началото, това е школа вече. Казва нѣкой: „Покажи ни недостатъцитѣ!“ Хубаво, ще ви покажа много работи. Като изчистите тия, тогава ще ви посоча още нѣколко отрицателни качества. Не сега, но слѣдующиятъ пѫть. Дръжте тия отрзцателни качества! Не се борете сь щестлавието, но на мѣстото на щестлавието ще ви кажа какво да турите. На мѣстото на своенравието, на лицемѣрието, на любопитството, ще ви кажа съ какво да ги замѣстите. Тъй щото, искамъ да бѫдете, нѣма да кажа добри ученици, не зная каква дума да употрѣбя сега. Изправни? — но всинца сте изправни. Примѣрни? — всинца сте примѣрни. Азъ ще кажа: азъ ви наричамъ ученици на Любовъта. Разбирате ли? И, слѣдователно, като такива учеиици на Любовъта, съ туй име ви кръщавамъ, ще постѫпвате споредъ закона на тази велика Божествена Любовъ. Ще кажете: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта, менъ щестлавие не ми трѣбва, лицемѣрие не ми трѣбва, любопитство не ми трѣбва, своенравие не ми трѣбва“. Сега, тия четиритѣ качества ще ги пазите, и тогава, като дойде нѣкое отъ тѣхъ при васъ, ще кажете: „Приятелю, азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Като заговори щестлавието, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Заговори ли лицемѣрието, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Заговори ли любопитството, ще му кажешъ: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“. Тъй, приятелски ще си говорите: „Азъ съмъ ученикъ на Любовъта“, и ще спирате тамъ. И, като идватъ при васъ, вие тъй имъ отговаряйте. Тѣ ще идватъ, вие ще имъ казвате: „Ние сме ученици на Любовъта“. Докато, и тѣ ще ви кажатъ, единъ день: „И ние сме ученици на Любовъта“. И въпросътъ ще се свърши. Побѣдата ще бѫде ваша. Това сѫ живи сѫщества, съ които сте били свързани отъ минали сѫществувания. Но, като постѫпвате съ закона на Любовъта, тѣ ще кажатъ: „Понеже вие сте ученици на Любовъта, и ние ще станемъ ученици на Любовъта“.

Сега_: направихъ въ мисъльта си една малка бѣлѣжка, за да не би да попаднете въ заблуждение. Като казвамъ, че ще затворя школата, подразбирамъ, че ще говоря и ще проповѣдвамъ съ символи, по този начинъ нѣма да говоря. Въ школата методътъ е другъ, но този методъ нѣма да го употрѣбявамъ. Ще работимъ по стария методъ, по стария пѫть. Съ мотика ще ходимъ, ще копаемъ, съ ралото ще оремъ, пѫтища ще правимъ, и тъй ще си върви.

Сега, вториятъ пѫть вѣрвамъ да ви намѣря съ два градуса по-горѣ. Днесъ сте подъ нулата, вториятъ пѫть искамъ да ви намѣря при нулата, третиятъ пѫть при +1°, 2°, 3°, и по единъ градусъ нагорѣ все ще прибавяте. По малко искамъ азъ, не искамъ много.

Сега, азъ ще ви поздравя съ думитѣ: Безъ страхъ! А вие ще отговорите: Безъ тъмнина!

Тогава, като работите тъй, щомъ влѣза, ще ви поздравлявамъ: Безъ страхъ! А вие ще ми отговаряте: Безъ тъмнина!

Т. м.