Jump to content

1922_03_16 Първото задължение на ученицитѣ


Ани
 Share

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Първото задължeние на ученицитѣ.

4. Школна лекция на общия окултенъ класъ

16.III — 1922, четвъртъкъ, Ст. София.

7 30 ч. в.

Т. м.

Прѣди да пристѫпимъ къмъ прочитане това, което е написано, азъ ще направя нѣколко кратки бѣлѣжки.

Тия познания, които може да добиете въ една окултна школа, ще засѣгнатъ не само вашия настоящъ животъ, но и бѫдещия ви животъ. Тия познания ще ви бѫдатъ въ полза не само за сега, но може би за хиляди години отъ сега нататъкъ.

Всѣка една окултна школа, или Великата Божествена окултна школа, е съпроводена съ голѣми мѫчнотии. И не е тъй лесно човѣкъ да стане ученикъ на една окултна школа. Вие може да минавате въ тази Велика школа само за оглашенъ. Защото, ученикъ е само онзи, който може да борави съ задачитѣ на тая окултна школа, както математикътъ трѣбва да знае всичкитѣ правила на математиката, за да борави съ сложнитѣ задачи, и музикантътъ — съ сложнитѣ упражнения въ музиката. Ученикътъ всѣкога трѣбва да знае положението си въ школата, той не трѣбва да си прави илюзии. Първото правило въ една окултна школа е: ученикътъ трѣбва да има голѣмо смирение, не овчедушие, а смирение — въ тази Велика идея, че Вѣчното, безграничното не може да се събере въ ограниченото. Той не трѣбва да си прави илюзията, че въ тази малка главица, въ този малъкъ мозъкъ вѫтрѣ, ще може да се събере всичкото тайно знание. Невъзможно е това нѣщо за сега! Прави се сравнение, че човѣшкиятъ мозъкъ има голѣма възможность да придобие голѣми знания. Туй сравнение е слѣдующето: ако съберемъ всичкото съврѣменно знание, може да го съберемъ въ 90 книги, голѣми като Библията, и, ако го напечатимъ въ клѣткитѣ на мозъка си, пакъ ще остане мѣсто за още 900 такива книги. Тъй щото, вземете 90:900 и ще видите какво е отношението — 1:10, Значи, човѣкъ дори не е прѣзполовилъ своето учение. Ученикътъ въ тази окултна школа трѣбва да знае гдѣ му е мѣстото. Той трѣбва да знае, че учепицитѣ отъ най-долната градация се различаватъ отъ ученицитѣ отъ най-високата, познание, т. е. че тѣхното знание и сила въ сравнение съ онова на напрѣдналитѣ е нищо. Човѣкъ въ едно отношение може да знае, но въ друго отношение да не знае. Сега, туй не трѣбва да ви бѫде за обезсърчение, но, който иска да се учи, трѣбва да знае това нѣщо. И пакъ ще ви повторя идеята: хората остаряватъ, само когато мислятъ, че всичко знаятъ. Който иска да остарѣе, това е много лесно. Деньтъ, въ който ти помислишъ, че всичко си свършилъ — ти си остарѣлъ. А за да се подмладишъ, ще мислишъ, че много малко знаешъ, ще почнешъ, като дѣте, да възприемашъ. А такава старость, азъ я наричамъ прѣждеврѣменна. Затуй, желая всички въ школата, да бѫдете млади. А, за да бх-дете млади, значи, да мислите, че сега започвате Великото Божествено учение. Учението, което свѣтътъ дава, то е прѣдговоръ на Божественото учение. Като свършите всичко въ свѣта: отдѣленията, прогимназията, гимназията, послѣ университета, специализирате, се и станете най-учения човѣкъ, това е само прѣдговоръ на Божественото знание, което трѣбва да започнете. Слѣдователно, ако вие сте добили този прѣдговоръ, може да станете единъ добъръ ученикъ въ Божествената школа. Затуй, азъ прѣпорѫчвамъ на всѣки: да добиете отъ свѣтското знание, колкото може повече. Защото, нѣкой казва: „Намъ свѣтско знание не ни трѣбва, а Божествено“. Ако свѣтското нѣмашъ, Божествепото не можешъ да придобиешъ. Ако свѣтското ти е мѫчно, Божественото е хиляди пѫти по-мѫчно. Сега, въ единъ съврѣмененъ университетъ плащатъ такса 800 лв., а въ едно Божествено унение, съ 8,000 лв. не може да влѣзешъ, и съ 10,000 лв. не може да влѣзешъ, и съ 20 х., и съ 100 х., и съ 1 милиоиъ, и съ 10 и съ 100 милиона не може да влѣзешъ, и съ единъ милиардъ не можешъ да влѣзешъ. Разбирате ли? Ако е за пари, то съ пари не може да се откупува. Въ Божественото училище ще заложишъ сърцето си и ума си, а волята ще остане твоя. И тогава, ще откупувашъ сърцето и ума си, за да покажешъ колко си юнакъ. Волята ще остане на тебе, а ума и сърцето тамъ. И затуй Писанието казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!“Сърцето си ще го заложишъ. Разбира се, туй не е залагане, тъй както въ свѣта залагатъ. Въ всѣка окултна школа ще пристѫпите съ всичкото си благоговение. То е нѣщо вѫтрѣшно. Нѣма да ходите разпасани, но тамъ, като влѣзе човѣкъ, трѣбва да има всичкото благородство на ума и сърцето, да знаете, че туй е една отъ най-великитѣ и най-благороднитѣ работи. И върху познанията, върху това градиво, което ученикътъ ще добие, ще почива неговото щастие, понеже той ще съгражда бѫдещия си животъ и бѫдещия си домъ върху тия свои познания. Нѣкой ще каже: „Безъ тия знания не може ли?“ — Не може. Може да влѣзете съзнателно или несъзнателно, но все-таки ще минете прѣзъ Божествената школа, и ще свършите. Само че нѣкои сѫ влѣзли безъ да знаятъ, а други знаятъ, че сѫ влѣзли въ тази школа. Религиознитѣ хора казватъ: „Намъ не ни трѣбватъ много знания, т. е. ние и безъ окултна школа може да минемъ“. Това подразбира, че тѣ несъзнателно ще минатъ тази школа. Нѣкои хора я минаватъ съзнателпо, а други — несъзнателно. И ще ви кажа защо. Страхливитѣ ученици ги прѣкарватъ прѣзъ моста вечерно врѣме — да не виждатъ, а безстрашливитѣ ученици — денемъ. И на страхливитѣ имъ турятъ прѣвръзка. И когато нѣкой каже: „Не може ли безъ тази школа?“ — азъ казвамъ: може, но съ прѣвръзка, а може и безъ прѣвръзка.

Послѣ, правилото казва, че ние не искаме много, напротивъ, много малко изискваме. Отъ всѣки единъ ученикъ искаме да отдѣли на день по единъ часъ врѣме. Седемь деня, по единъ часъ отъ деня, 7 часа работа, и то, този часъ отъ врѣмето, което ще прахосашъ нѣкадѣ да посвѣтишъ на туй занимание.

И този часъ ще го посветите съзнателно, отъ любовъ. Пакъ ще ви кажа: ако вие работите безъ любовъ, нищо нѣма да ви ползува. Правилото на Божествената окултна школа гласи, че знанието трѣбва да се добива по закона на Любовъта. Добиешъ ли едно знание безъ любовъ, то нѣма да те ползува. И ап. Павелъ, въ посланието си къмъ Коринтянитѣ казва: „Каквото и да направя, ако е безъ любовъ, нищо не се ползувамъ“. Ако го направимъ съ любовъ, ползуваме се.

Сега, въ тази окултна школа, вие ще се запознаете съ всичкитѣ религиозни системи, положения, закони, защо сѫ се явили религиитѣ, при какви условия и т. н. И тогава, нѣма да има тия неразбории: дали ние сме на правата или на кривата страна. Отъ окултно гледище, ние другояче разсѫждаваме за правото и кривото. Отъ становището на окултната школа, съврѣменното право е безправие. И, когато нѣкой ви каже: „Нѣма ли право?“ Право! Вашето право, отъ окултно становище, е безправие. И, слѣдователно, за да пмаме едно правилно схващане за тази Велика Божествена еволюция на нѣщата, трѣбва да имаме туй истинско познание, истинското разбиране, и тогава ще може да разглеждаме въпроситѣ философски. Ние не се боимъ отъ въпроси. Нѣкои въпроси може да ги разрѣшимъ много лесно, а други въпроси оставяме безъ отговоръ. Защо? Защото въ всѣка една окултна школа, всѣки единъ въпросъ трѣбва да се разгледа на своето врѣме, а не безъ врѣме. Има въпроси, които се задаватъ безъ врѣме. Задава се въпроса: „Има ли Господь, или не?“ Този въпросъ е ненаврѣмененъ. „Има ли бѫдещъ животъ, или не?“ И този въпросъ е ненаврѣмененъ. Защото, за мене, азъ, който живѣя едповрѣменно и въ този и въ другия свѣтъ, ходя и се разговарямъ съ всички тия ангели, ако ме питатъ: Има ли ангели? — азъ си мълча. Нѣкой ще ме убѣждава, че това е глупаво, азъ пакъ мълча, виждамъ кое е глупаво. Ама ще пита нѣкой: Ти виждашъ ли това? Ами ти разбирашъ ли това, което питашъ? Колкото ти имашъ право да се съмнѣвашъ въ моето виждане, толкова имамъ право и азъ да се съмнѣвамъ въ твоето разбиране. А двѣ еднакви величини, въ двѣ противоположни посоки една къмъ друга, се взаимно унищожаватъ. А, вижъ, зададепи такива въпросп въ окултната школа: какъ да живѣемъ, какъ да подобримъ живота си — на това може да отговори окултната школа. Какъ да обновимъ своя животъ, какъ да развиемъ ума си, какъ да очистимъ сърцето си, какъ да развиемъ душевнитѣ си сили? — На всичко туй се отговаря прямо, даватъ се методи. Онѣзи, които влизатъ въ школата, трѣбва да знаятъ, че тѣ сѫ ученици, а ученикътъ трѣбва да бѫде безъ прѣдубѣждение. Той трѣбва да бѫде чистъ, като опрана дреха. Само старитѣ хора, които сѫ живѣли дълго врѣме въ свѣта, казватъ: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде глупавъ“. А отъ окултно гледище, ние прѣдпочитаме да бѫдемъ глупави въ извѣстно отношепие. Та, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да напусне своитѣ прѣдубѣждения. И, ако отъ това, което се прѣподава, не се постигатъ резултати, той самъ ще си прави своето заключение. Малки, микроскопически опити — голѣми работи нѣма да правимъ. Ще ви кажемъ да посѣете едно житно зърно, и послѣ ще ви питамъ: Израсна ли? — Израсна. Послѣ: Колко зърна даде? Узрѣ ли? Реално ли е това зърно? Защото, туй, което става съ едното житно зърно, сѫщото става и съ 10 милиона такива. Но, нѣма да очаквате изведнъжъ резултати. Нѣкой, като влѣзе въ школата, мисли, че ще се изтегли завѣсата, и изведнъжъ всичко ще се оправи. Който мисли, че ще се вдигне завѣсата изведнъжъ, азъ го прѣдупрѣждавамъ, да не си губи врѣмето. Тъй щото, ще трѣбва да се разберемъ. Да не кажатъ нѣкои: „Ама азъ какво мислихъ“. Ако мислите за голѣми работи, азъ ще ви покажа мѣсто кѫдѣ да отидете за тѣхъ. Тамъ много се добива.

И тъй, на първа рѫка, ние ще пристѫпимъ да проучимъ основно човѣка, сегашниятъ човѣкъ, тъй както е, да го проучимъ въ тази му фаза, съ тия сили, които се развиватъ въ неговия организъмъ, проявяватъ се въ неговия умъ, дѣйствуватъ въ неговото сърце, и се реализиратъ въ неговата воля. И, слѣдъ като проучимъ човѣка по този начинъ, ние ще пристѫпимъ тогава въ друга една область, по-широка и по-приятна. Проучването на човѣка въ нѣкое отношение е приятно, а въ друго отношение — неприятно. Когато проучавашъ положителната страна на човѣка — приятно е, когато проучвашъ неговитѣ отрицателни страни, е много неприятно. И всѣки ученикъ трѣбва да бѫде много смѣлъ и рѣшителенъ. За да проучимъ човѣка, това е трудно нѣщо. Ще ви поставятъ въ една окултна школа, и ще ви покажатъ положителнитѣ и отрицателяитѣ страни на вашия характеръ, тъй, както прѣдъ едно огледало, да си видите мислитѣ. И при единъ такъвъ изпитъ, незная, но температурата ви ще падне най-малко 35° подъ нулата, ще истините, и ще ви се отще да живѣете. И затуй, въ старо врѣме, много ученици сѫ подлудявали. Но ние нѣма да направимъ това. Въ тия школи, дѣто много се дава, човѣкъ излиза или съ много умъ, или безъ умъ, то е хазартна игра. А методътъ, който ние ще употрѣбимъ, е единъ отъ най-безопаснитѣ. Но, като казвамъ „безопасенъ“, да не мислите, че лесно ще минете. И тукъ ще заложите ума и сърцето си. Тамъ си има долапчета и ключове, и всѣки день, като кажете: „Искамъ сърцето си назадъ“, можо да си отворите, когато искате, и да си вземете ума и сърцето. А другиятъ начинъ, дѣто много се придобива, то е въ другъ класъ. И тогава, като свършишъ училището, ще дойде Великиятъ Учитель, самъ ще отвори. И, ако вие ме попитате за съврѣменнитѣ подлудѣли хора, смахнати хора, защо сѫ такава, тѣ сѫ все ученици на такива школи, недосвършили сѫ тѣ. На първо врѣме ще турите въ ума си мисъльта: трѣбва да свършимъ училището, по който и да е начинъ. Религията казва: „Трѣбва да вършимъ волята Божия“. А ние казваме: „Земята е едно училище, и то трѣбва да се свърши, по който и да е начинъ“.

Сега, кой отъ васъ може да чете хубаво? Да се прочетатъ темитѣ! (Братъ Бѣлевъ ги чете)

Сега, ще опрѣдѣлите една комисия, която, слѣдъ като прочита всичкитѣ работи, да изважда нѣщо общо. Отъ всичко туй ще извадите най-важнитѣ работи, и ще направите едно общо опрѣдѣление, кой е най-добриятъ умъ. Може да започнете оть тамъ: умътъ и неговитѣ връзки съ материалния свѣтъ разнитѣ му качества въ природата и т. н. Кои ще влизатъ въ тази комисия? Може вие да се опрѣдѣлите, за васъ 14 е най-доброто число 7 братя, и 7 сестри. Вие ще си ги изберете, то е вече ваша работа. (Мълчание). Тогава, азъ опрѣдѣлямъ братята. Толевъ, Бѣлевъ, Русчевъ, Русевъ, Радевъ, Коенъ и Радославовъ, а отъ сестритѣ: Недѣлкова, Здравка Попова, Спиридонова, Стоянова, Динова, леля Гина, Иванова.

Сега, тукъ се иска вѣщина, да се извадятъ важнитѣ мисли, защото туй общо опрѣдѣление, което ще направите, всички ще го проучите и всички ученици ще си го прѣпишатъ, да го иматъ. То да бѫде нѣщо красиво. Ще го прочетемъ тукъ, и ще го туримъ на гласуване, да видимъ удобрявате ли го всички?

Т. м.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...