Jump to content

1917_02_17 Вѣнецътъ на Живота


hristo

Recommended Posts

От "Вѣнецътъ на Живота"
Три беседи от "Великата майката",

обработени в стар правопис след 1994 г

 

 

Вѣнецътъ на Живота

 

Блаженъ онзи человѣкъ, който прѣтърпѣва изкушение; защото като прѣмине изпитътъ, ще приеме вѣнеца на Живота, който обѣща Господь на онѣзи, които Го любятъ.

                                                                                                                                             Яковово:1;12

 

  Малко ще ви бѫде чудно, какъ може Господь да изпитва. Чудно е за онѣзи, които не сѫ прѣживѣли мѫчнотии въ Живота и не знаятъ закона на страданието. Не се искатъ вънкашни понятия за Живота. Напримѣръ една жена е красива, хубава, млада, бѣла, червена, но тя ще изгуби всичко онова вънкашно. Питатъ гдѣ е останала тази вънкашна хубость, красота, знание и пр. Първоначалната хубость ще се изгуби. Ако човѣкъ има Здраве, но после го загуби, гдѣ може да го намери? Ще го задържи десеть, петнадесеть, двадесеть, петдесеть, шестдесеть, сто години и пак ще го изгуби. Въ началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи, Здраве, Знание, Богатство - всичко ще прѣмине. Вашето богатство ще прѣмине отъ приятели на приятели и ще изчезне. Кѫща ако имате, и нея ще задигнатъ; и други блага, каквито имате, и тѣхъ ще задигнатъ. Искате да бѫдете богати, но какъ; да сте учени, но какъ? Както азъ ви проповѣдвамъ: здраве, духовна чистота, красота на Душата! Бѫди ученъ, но въ Бога! Да имате всичкитѣ добродѣтели въ вашата Душа и отъ това да станете богати, учени, красиви и да учите Хората въ Добро Учение, да имъ проповѣдвате Миръ, па и въ васъ самитѣ да има Миръ, Любовь, Правда, Мѫдрость.

 

                Сега, Яковъ е прѣтърпѣлъ изкушение и казва: „Блаженъ е онзи человѣкъ, който прѣтърпи изкушение, защото като прѣтърпи, ще приеме вѣнеца на Живота“.Това означава, че вашиятъ корабъ, когато го пуснете да пѫтува, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ на Живота, но ако не е здравъ, ще се напълни съ вода и ще потъне. А ако е здравъ, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ, макаръ и да сѫ силни, и ще отстои на тѣзи бури. Сега, вашиятъ корабъ, въ който вие пѫтувате, не е здравъ, защото щомъ ви срѣщнатъ нѣкои бури, изкушения и неприятности увисвате надолу. Отиде си корабътъ, казвате, потъна. Защо, питамъ, потъна?  Защото бѣха тежки думитѣ на онзи неприятель. Трѣбва да си направите стабиленъ корабъ!

 

Когато ученикътъ учи и постоянства, той ще има знание. Той трѣбва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни вѣнци. Животътъ ви се повтаря все единъ и сѫщъ и васъ ви умръзва. Въ какво се състои вашиятъ Животъ и защо ви умръзва? Сутринь ставате, хващате се за закуска; свършите закуската - хайде обѣдъ, свършите обѣда - хайде вечеря, хайде креватъ, печки, лампи, а на сутриньта пакъ сѫщото. И това е едно колело, което всѣки день се повтаря, както нѣкой конь, впрегнатъ на колело да върти, да вади вода за нѣкоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода двѣ, три, петь, десеть години и най- послѣ му одератъ кожата и го заровятъ нѣкѫдѣ. Това е спечелилъ той прѣзъ тѣзи години на Живота си -въртѣлъ е колелото всѣки день и най-послѣ градинарьтъ го захвърля. Вие трѣбва най-първо да угаждате на Бога! Не ви говоря за онзи Богъ, за който ученитѣ говорятъ, че е въ пространството. Азъ ви говоря за онзи живия Богъ, Който е навсѣкѫдѣ и въ васъ, Който иска вашето добро благо. Свѣтътъ е краенъ. Ако мислите, че свѣтътъ ще ви направи щастливи, лъжете се; той ще ви впрѣгне на колелото да му носите вода и слѣдъ като му свършите работата и заболѣете, ще ви одере кожата. При този лошъ господарь ще имате лош синъ, лошъ баща, лошъ учитель. В каквито условия да се намирате сега, вие трѣбва да разрешите труднитѣ задачи. 

                                                                                                         

Ще се спра на въпроса за дѣцата. Защо сѫ дѣцата? Знаете ли защо сте родили тѣзи дѣца? Да ги възпитавате както трѣбва. А вие какъ ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трѣбва да се държишъ гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаешъ ли, че ти притежавашъ наслѣдство, имашъ образование, владѣешъ пиано, пъкъ си хубавичка; ти много по-горѣ седишъ отъ нея. Затова дръжъ се на положение!“ И бащата дава моралъ на сина : „Ти, синко, знаешъ ли, че азъ не съмъ като еди кой си. Ти имашъ да наслѣдишъ добро имане, а пъкъ той е единъ простакъ. Ти трѣбва да се държишъ на положение, да не се унижавашъ, но да си знаешъ цѣната.“ Бащата надъха сина съ гордость, сь надутость- да бѫде жестокъ къмъ слабитѣ, а майката надъха дъщеря си съ гордость и кокетство и всичката тази поквара идва отъ самитѣ родители. Тѣ даватъ зародиша на злитѣ сѣмена- гордость, съмнѣние и всѣко друго зло. И казва Давидъ в своя псаломъ: „Отчуждиха се още отъ матката на майка си и забравиха Твоя законъ, Господи.“    

                                             

                Момитѣ сега се гордѣятъ съ външната си красота, която подържатъ съ външни приправки. Тѣ приличатъ на една мома, която се сгодила за единъ момъкъ, а годеникътъ  отишълъ съ единъ свой приятель да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникътъ рекълъ да я прѣпъне, за да види, ще ли се разгнѣви. Той си подложилъ крака, та я прѣпъналъ; тя паднала и таблата се разпилѣла. Но момата веднага станала и безъ да каже дума, безъ да се разгнѣви, си отишла долу в избата. И момъкътъ си рекълъ: „Бре колко добра мома - не се разгнѣви; и колко умна - не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!“ И тя много му се харесала и той се оженва за нея. Но като се оженили, невѣстата почнала да вика, да се кара за най-малкитѣ нѣща. И той си спомнилъ за тоя случай - колко е била добра тя като мома и какъ тогава прѣтърпѣла това прѣмеждие. А тя казала: „ А, да, търпѣхъ зеръ! Да бѣше дошълъ долу в избата, та да видиш какъ си изпати масата - като я хванахъ съ зѫби, чакъ я счупихъ отъ ядъ!“ Сега и вие сте много добри отвънъ, но ако влезе нѣкой въ вашата изба, ще строшите коститѣ му. И съврѣменнитѣ християни мязатъ на тази мома - много сѫ добри отвънъ, прощаватъ, но вѫтрѣ въ избата да ги видите какво правятъ!

 

                И всички вие всѣки день си чешите езицитѣ съ недобри приказки-защо станало това-онова и казвате: „ Нѣма смисълъ този Животъ и този свѣтъ. “ Азъ казвамъ: Не сте изпитали Учението, което ви проповѣдвамъ. Хората правятъ изпитъ на Господа и постоянно Го  дразнятъ, но Той се държи много добре съ тѣхъ. Ще кажете , че Той може да се държи, Той е силенъ. Да, може, защото разбира, съ какво може да ви цѣри - като онази лѣнива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповѣдвала, дай, мамо това, дай онова“ и най- послѣ отъ лѣность се разболѣла, легнала и накарала майка си да вика лекарь. Майката повиква лекарь, той дошълъ, разбралъ, отъ що е болна  и й далъ наставление да прави разходки и гимнастика изъ стаята. А нея я мързѣло и това да стори, та като стоѣла на кревата, позавъртвала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошълъ докторътъ и видѣлъ, че тя е въ сѫщото положение, я попиталъ, направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му, какъ я направила, тя му показала съ палци. Докторътъ разбралъ, че момата от мързелъ е болна и й казалъ, че ако не изпълни това, което й е прѣдписалъ, нѣма да оздравѣе...

 

                Така и християнитѣ се подвизаватъ съ двата пръста. Господь не ще такова подвизаване, а иска гимнастика жива на рѫцѣтѣ и краката, за да се раздвижите. Да сторите иска Господь добродѣтели, добри дѣла, да се раздвижите  добре, за да оздравѣете. Защо сте болни? Защото сте лѣниви. Схванати сте въ краката, въ Сърдцето, въ Ума, въ очитѣ, въ устата, а само знаете да искате отъ Господа: „ Дай ми, Господи, това и онова!“ Искате Господь да ви слугува. Да, но вашитѣ рѫцѣ и крака ще се схванатъ. Защо ви болятъ нозѣтѣ? Нѣмате Добродѣтель. Защо ви болятъ рѫцѣтѣ? Правдата ви липсва; тѣ сѫ ви дадени, за да ги движите въ добро дѣло.  Не работите съ Доброто-ще страдате. Защо ви болятъ ушитѣ? Липсва ви Мѫдростьта. Защо ви болятъ очитѣ? Нѣмате Видѣлина. Ако устата ви боли, нѣмате Любовь; ако ви болятъ зѫбитѣ - сѫщо; ако ли главата - нарушили сте Истината, нѣма я въ васъ. Съ всички тѣзи удове трѣбва да вършите Добро за Господа, а вършите противното. Когато Господь имъ дава Здраве, тѣхъ ги мързи да ви прислугватъ; щомъ запратъ да правятъ Добро, разболяватъ се и вие викате доктора. И докторътъ имъ дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Господь ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповѣдитѣ. Когато една мома е лѣнива за Господа, Господь й дава единъ мѫжъ, да му стои диванъ насрѣща и да му угодява въ всичко. Когато Господь види, че бащата е мързеливъ и не струва Добро, той му дава единъ разсипникъ синъ, да му разпилява паритѣ по карти и блудства. Така Господь разбира отъ болнитѣ и мързеливитѣ и ги цѣри съ гимнастика.

 

                Мѫжътъ не може да се подвизава съ жената, не могатъ да се търпятъ. Не бива по този начинъ Хората да се измѫчватъ, но трѣбва да живѣятъ колективно и да си помагатъ. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много Хора, ще ги избавите от много бѣди. Сѫщото става и съ Духовния свѣтъ – трѣбва да си помагате единъ другъ. Ако ти помагашъ на близкия си, по-добре ще вървишъ по Пѫтя. Трѣбва личностьта да се прѣмахне, а колективностьта да живѣе въ Вѣра. Въ старо врѣме какъ сѫ живѣли Хората задружно? Когато нѣкой има нива за жънене, викатъ меджия[1] и като идатъ на нивата, пожънватъ я. Сѫщо и съ гроздобера, сѫщо и съ царевицата - събератъ се на сѣдѣнка и утрошатъ царевицата. За каквато и да е работа-ще се събератъ и ще я свършатъ. И вие така правете! Има нѣкой нѣкаква бѣда-съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогнe Господь. Aко не може съ двама или трима, съберете се четири, петь и ще се облекчите безъ разлика, кой какъвъ е. Живѣйте въ едно всички!

 

И сега Яковъ казва: „ Блаженъ е, който прѣтърпи изкушение докрай; той спасенъ ще да бѫде и ще получи вѣнеца на Живота.“ И искайте не вѣнецъ на суетность, а вѣнеца на безсмъртието, въ което нѣма страдание, нѣма изкушение, нѣма болесть, но има Животъ, пъленъ съ добрини. Този Животъ е едно растение и като почне да расте, се измѣня, измѣня се почвата. При всѣко растение - различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите въ едно - да излиза една прѣкрасна хармония. И като почнете да свирите, който ви чуе, да му е приятно.И като почнете да свирите, ще научите този законъ- ще се нагласяватъ вашитѣ Сърдца, вашитѣ Умове, вашата Воля и ще свирите отлично.

 

Когато Небето говори въ васъ, вие не можете да го приемете. Защо? Сѫщеврѣменно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за Хора. Какво всѫщность става съ васъ? Казва Господь: „Вие сте турили въ вашия Умъ лоши мисли, лоши желания- въ Сърдцата си и лоши думи излизатъ отъ устата ви; и ще се спиратъ устата ви отъ лоши думи.“ Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане? Добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскашъ твой братъ не е добро нѣщо. Ама, ще кажешъ, човѣкъ може да сѫди. Азъ казвамъ: иди, примири се съ брата си; иди при него и кажи му: „ Братко, извини ме! “Ако не те извини, иди втори пѫть съ нѣкого и му кажи: „Сестро, извини ме! “ Ако не иска пакъ, иди съ църквата и ако пакъ не ще, нека ти бѫде като езичникъ и митарь. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркалъ, оправи го. Ако раната  му е гангренясала, иди, покажи му я и го изцѣли; ако е боленъ, кажи му какъ да я излѣкува. Азъ виждамъ, че свѣтътъ е  боленъ. Болни жени викатъ, сърдятъ се на мѫжетѣ си и искатъ да се разведатъ. Болни мѫже търсѣтъ разни удоволствия, несъвмѣстими съ Божия законъ, искатъ нѣща невъзможни и изоставятъ женитѣ си. Виждамъ болни Умове, болни Сърдца, болни Души. Съ такива е ясно, какъ ще се живѣе...

Веднъжъ азъ пѫтувахъ съ тренъ и видѣхъ единъ господинъ, намѣтнатъ съ пелерина. Другъ единъ господинъ пъкъ върви свободно, размахва рѫцѣ, безъ да иска да стори нѣкому зло, и си тананика. Изведнъжъ онзи господинъ съ пелерината извика: „Слѣпъ ли си, че се блъскашъ у менъ; не виждашъ ли, че рѫката ме боли! “ И действително, дѣсната му рѫка бѣше прѣвързана. Явно, че го е болѣла, но другиятъ господинъ не е знаелъ, че е болна рѫката му. Въпреки това, онзи продължава да вика; вика, защото рѫката му е болна...

 

Вие трѣбва да се държите на петнадесеть сантиметра разстояние отъ всѣки човѣкъ, защото има болни Хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бѫде близо до мѫжа и не го оставя да се отдѣли отъ нея, а на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли Душата. И понеже не сте на петнадесеть сантиметра разстояние отъ мѫжа си и постоянно искате да допирате болната му Душа, той почва да бѣга отъ васъ.

 

Казва се въ Писанието, че Богъ направилъ жената отъ ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата „ р “ означава работа, която първоначално е трѣбвало да донесе благото въ свѣта, а тя после размирила свѣта и Господь я наказалъ. Значи, Богъ е направилъ жената отъ реброто на мѫжа, отъ реброто на Мѫдростьта, за да бѫде разумна, да свърже свѣта, да му прѣдаде една сладость, всички да намиратъ утѣха въ нея. А сега жената ражда неразумни дѣца. Отрасте ги и тѣ почнатъ да хулятъ баща си, а бащата казва, че синътъ е лошъ, че е пияница или крадливъ и че не мяза на него. Отъ глупави родители - глупави дѣца, отъ неразумна майка - вагабонтинъ синъ; това е законъ. Ако синъ ви умре, то е затова , защото не сте чисти, защото сте умърсени-умърсили сте Божия законъ и плащате за това. Днесъ говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока. Най-накрая господарьтъ ще ви накара да му носите вода съ колелото и като си научите урока, ще ви одере. Азъ не бихъ желалъ това. Затова Богъ се обръща къмъ своитѣ дъщери.

 

                Който е въ страдание, той е въ котела. Сега сте добри, защото човѣкъ, който ври въ котела, е добъръ. Душа, която е била въ голѣми страдания се пречиства. Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти,  на добре върви.Ставате сутринь- всичко на опаки ви върви. Защо? Защото нѣма Чистота. Сега, вземете примѣръ отъ тази мома. Дава Богъ Здраве на човѣка, а той го мързи да работи. Тогава Богъ му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мѫка. Като приеме мѫка, като се научи на страдания и като се примири съ тѣхъ, тогава Богъ казва: „ Той се научи да страда, отнѣмете му ги и дайте му да работи! “ Сега, вие, като сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господь е добъръ. Добъръ е Господь, но Той ще ви пише бѣлѣжки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица - на всичко положителни бѣлѣжки: за лицемѣрие - шестица, за лъжа - петица, за гнѣвъ- седмица, за невъздържание- петь и една втора. Безъ изпитания не може да минете. Въ този Животъ, както върви така, вашите бѣлѣжки ще бѫдатъ слаби.

 

                Аз искамъ да изучите тази задача, да се саморазвиете. Трѣбва да се молите и да си поставите въпроса, за какво трѣбва да се молите. За да имате търпѣние. И като продължавате да се молите, всичко ще върви прогресивно напрѣдъ. Когато дѣтето си науми нѣщо, отива и иска отъ майка си ябълки. То си е поставило за задача ябълки, орѣхи и други работи, отива и се помоли. Майка му даде ябълки - то поиска и орѣхи. Даде му орѣхи - то поиска сладко. Но майка му каже: ,, Не бива всичко в едно,чедо, утре друго.“ И то помни обѣщанието, че утрѣ пакъ ще получи. И вие трѣбва да имате подобна задача и като си наумите нѣщо, идете, искайте и Господь ще ви даде всички ваши необходимости.

 

                Да бѫдете добри. Добъръ да си, не значи да си като овца. Господь не иска овце. А иска добри и разумни Хора. Добритѣ Хора сѫ ония, които не се вкисватъ. Вкисвашъ ли се, не си добъръ. Вие трѣбва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисватъ човѣка. Вашата почва е гнила, затова казва Господь, че сѣмето, което паднало въ трънитѣ, заглушило се и не израстнало. Друго паднало на камъкъ и Слънцето го напекло и то изсъхнало. Понеже въ камъка не може да хване коренъ, затова не порасло. Не се лъжете! Сега ако не си създадете почва, никога нѣма да я създадете. Отлагане нѣма! Доброто не отлагайте! Една добра мисъль ще привлече всички добри мисли, които ще помогнатъ да се свърши доброто дѣло.

 

                Вие понякога се чувствате охладнѣли къмъ нѣкого и не ви се иска да идете нѣкѫдѣ. Защо става това, знаете ли? Защото тамъ има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата имъ е гнила, заклали сѫ нѣкоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише, слѣдъ като сѫ я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или кѫщата и ще се изгуби миризмата! Това е законътъ на Истината. Когато въ водата се събератъ нечистотии, изолиратъ резервоара, прѣчистватъ водата, като я прѣцѣждатъ и прѣсичатъ, слѣдъ което отново я пускатъ. Инакъ, ако не ги изчистятъ тѣзи нечистотии, които сѫ се набрали, ще ги изпиете и ще се разболѣете...И тъй, когато Хората направятъ грѣхъ, тѣ го затворятъ, скриятъ го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклахъ овца или говедо, съгрѣшихъ, ето- хвърлихъ ги! “ Платете ги на този, отъ когото сте ги взѣли и така грѣхътъ ще се изхвърли и нѣма да вони.

 

                И въ нашия Животъ има бунища. Нищо, че злото иде, то нека си иде, но вие трѣбва да го не приемате, да не ставате съ него едно и да не влизате въ грѣха като блудния синъ. Азъ не казвамъ, че около васъ нѣма да обикалятъ нѣкои гарги или орли, за да ви оцапатъ гнѣздото. Отвънъ тѣ може  да го оцапатъ, но отвѫтрѣ то трѣбва да е чисто, да е свето. Вие чистите всѣки день физическата си кѫща - не ви ли стига единъ пѫть въ годината? Така и духовно ще се чистите всѣки день, както и физически. Всѣки день трѣбва да се чистите! Приятели ще ви идватъ на гости, не допускайте да ви дотягатъ! Господь не ще такива Хора. Нѣкой казва: „ Ама, не мога да се прѣвия.“ Ще се прѣвиешъ, ще се прѣвиешъ! Ако си греда или камъкъ, нѣма да се прѣвиешъ, но ако си человѣкъ, ще се прѣвиешъ. А що е прѣвиване? Да гледашъ еднакво както за себѣ си, така и за близкитѣ си. Имашъ гнѣвъ – не отивай никѫдѣ, сѣди си у дома! Натоваренъ си съ товаръ – не отивай никѫдѣ да си стоваришъ товара, защото това не е по закона Божий. Такъвъ Животъ не е добъръ. Нѣкой ще ми каже, че и религиознитѣ Хора оставятъ товара си – и мѫже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварватъ едни други. Пророцитѣ сѫ ходили въ гората, за да си разтоварятъ товара.

 

                Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама нѣма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще прѣстане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голѣма непожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и въ Душата. Когато внесе Господь въ Душата ти плодъ, ти го изнасяшъ прѣзъ дупка, за да хранишъ мишки. Дупкитѣ трѣбва да се затулватъ! Съ игла не се шие. Нѣкои закърпватъ Сърдцата си, Ума си; това не е добро. Вие трѣбва да разбирате добре, когато Господь ви дава нѣщо. Трѣбва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той отъ васъ. Трѣбва да Го слушате и тогава, когато вие искате отъ Него за Живота си най-сѫщественитѣ нѣща. Вижте, ако въ васъ има раздвояване, това не е Божия мисъль, нито Божие желание. Ако се молите безъ да ви е необходимо и нужно, дали Господь ще ви послуша? Нѣма да ви послуша, защото не сте отишли съ сѫщия урокъ, който е билъ опрѣдѣленъ за днесъ. Ама Господь ще ни прости. Той ще ви прости, но ученикътъ трѣбва да се учи. Учительтъ има опрѣдѣлена програма: първиятъ часъ – история, вториятъ часъ – четене, третиятъ часъ – смѣтане, а петиятъ – музика и шестиятъ  - гимнастика. Ама у насъ вкѫщи друго учатъ. Тогава си стой вкѫщи, не идвай въ училище. Дѣтето иска все да суче отъ майка си, но тя щомъ вижда, че има зѫби, отбива го. Нѣкое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, петь години, но да му се сдъвква храната до двадесеть години – това не може. Кокошката и тя, като й пораснатъ пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсятъ храна. И Господь иска да ни научи да се хранимъ сами и да си подбираме добра храна.

 

                Ето какво иска Господь оть насъ: гнѣвъ не върши, то е безумие! Правда Божия всѣкога изнасяй прѣдъ человѣцитѣ! Рѫцѣтѣ не сѫ за зло, а сѫ за Добро. Не вършите Правда – ще ви болятъ рѫцѣтѣ; не вършите Добродѣтель ще ви болятъ краката, нѣма да сте здрави; Любовь нѣмате – ще ви болятъ устата, зѫбитѣ; нѣмате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мѫдъръ – ще ви болятъ ушитѣ. Понеже не сте въ съгласие съ Божия законъ, винаги ще сте болни, неразположени. И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искамъ търпѣние! Дай ми Твоята Сила, за да понасямъ всѣко изпитание, което ми прѣдстои; да го понасямъ съ готовность! Искамъ смирение! “

 

                Напримѣръ, имате нѣкой лошъ навикъ; когато дойде този лошъ навикъ, вие започнете да броите: едно, двѣ, три, четири – до тридесеть, четиридесеть, петдесеть; докато изброите,  ще ви мине това лошо настроение. Като броите ще си казвате: „ Ето какъ днесъ веднъжъ изтърпѣхъ малко, не се разгнѣвихъ толкова; утре два пѫти се въздържахъ да не излъжа; други день три пѫти се опазихъ да не одумвамъ. “ И така проявитѣ на всѣки порокъ ще се намаляватъ по една, двѣ, три и пр. , додѣто той изчезне. Ако не мога да говоря Добро за Хората, днесъ ще си туря въ Ума, че ще говоря Добро. Утрѣ ще направите Добро за нѣкого, другъ день ще го избавите отъ зло и така Доброто ще се увеличава постоянно въ васъ.

 

                Една жена, която има хиляди добри думи, ще бѫде добра жена за държавата, ще бѫде добра майка – ще има добри синове, умни дъщери и ще процъвти тази държава. И азъ искамъ да мислите Добро, да вършите Добро, да гледате добре! Не се безпокойте; дѣтето, когато почне да ходи, не се бои отъ това, че пада. Вие ще падате, ще се изправяте, но не се бойте – ще се научите! Въ всинца ви се явяватъ силни желания да правите добрини! Апостолътъ казва, че праведниятъ пада седемь пѫти. Ще имате голѣми спънки въ Живота, но и ще придобиете нова опитность и новъ начинъ на Животъ. Аминъ! 

                                                                                                                              Бесѣда отъ Учителя,

                                                                                                              държана на 17 февруари 1917 година  


[1] Меджия(тур)-форма на колективенъ трудъ въ помощь на нѣкого, подобно на седѣнката.(Бѣл. ред.)

           

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 2 years later...

От "Вѣнецътъ на Живота"
Три беседи от "Великата майката",

обработени в стар правопис след 1994 г от Елеонора Горанова, април, 2017 г.

 

 

Вѣнецътъ на Живота

 

Блаженъ онзи человѣкъ, който прѣтърпѣва изкушение; защото като прѣмине изпитътъ, ще приеме вѣнеца на Живота, който обѣща Господь на онѣзи, които Го любятъ.

 

                                                                                                                                             Яковово:1;12

 

                                Малко ще ви бѫде чудно, какъ може Господь да изпитва. Чудно е за онѣзи, които не сѫ прѣживѣли мѫчнотии въ Живота и не знаятъ закона на страданието. Не се искатъ вънкашни понятия за Живота. Напримѣръ една жена е красива, хубава, млада, бѣла, червена, но тя ще изгуби всичко онова вънкашно. Питатъ гдѣ е останала тази вънкашна хубость, красота, знание и пр. Първоначалната хубость ще се изгуби. Ако човѣкъ има Здраве, но после го загуби, гдѣ може да го намери? Ще го задържи десеть, петнадесеть, двадесеть, петдесеть, шестдесеть, сто години и пак ще го изгуби. Въ началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи, Здраве, Знание, Богатство - всичко ще прѣмине. Вашето богатство ще прѣмине отъ приятели на приятели и ще изчезне. Кѫща ако имате, и нея ще задигнатъ; и други блага, каквито имате, и тѣхъ ще задигнатъ. Искате да бѫдете богати, но какъ; да сте учени, но какъ? Както азъ ви проповѣдвамъ: здраве, духовна чистота, красота на Душата! Бѫди ученъ, но въ Бога! Да имате всичкитѣ добродѣтели въ вашата Душа и отъ това да станете богати, учени, красиви и да учите Хората въ Добро Учение, да имъ проповѣдвате Миръ, па и въ васъ самитѣ да има Миръ, Любовь, Правда, Мѫдрость.

 

                Сега, Яковъ е прѣтърпѣлъ изкушение и казва: „Блаженъ е онзи человѣкъ, който прѣтърпи изкушение, защото като прѣтърпи, ще приеме вѣнеца на Живота“.Това означава, че вашиятъ корабъ, когато го пуснете да пѫтува, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ на Живота, но ако не е здравъ, ще се напълни съ вода и ще потъне. А ако е здравъ, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ, макаръ и да сѫ силни, и ще отстои на тѣзи бури. Сега, вашиятъ корабъ, въ който вие пѫтувате, не е здравъ, защото щомъ ви срѣщнатъ нѣкои бури, изкушения и неприятности увисвате надолу. Отиде си корабътъ, казвате, потъна. Защо, питамъ, потъна?  Защото бѣха тежки думитѣ на онзи неприятель. Трѣбва да си направите стабиленъ корабъ!

 

Когато ученикътъ учи и постоянства, той ще има знание. Той трѣбва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни вѣнци. Животътъ ви се повтаря всѣ единъ и сѫщъ и васъ ви умръзва. Въ какво се състои вашиятъ Животъ и защо ви умръзва? Сутринь ставате, хващате се за закуска; свършите закуската - хайде обѣдъ, свършите обѣда - хайде вечеря, хайде креватъ, печки, лампи, а на сутриньта пакъ сѫщото. И това е едно колело, което всѣки день се повтаря, както нѣкой конь, впрегнатъ на колело да върти, да вади вода за нѣкоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода двѣ, три, петь, десеть години и най- послѣ му одератъ кожата и го заровятъ нѣкѫдѣ. Това е спечелилъ той прѣзъ тѣзи години на Живота си -въртѣлъ е колелото всѣки день и най-послѣ градинарьтъ го захвърля. Вие трѣбва най-първо да угаждате на Бога! Не ви говоря за онзи Богъ, за който ученитѣ говорятъ, че е въ пространството. Азъ ви говоря за онзи живия Богъ, Който е навсѣкѫдѣ и въ васъ, Който иска вашето добро благо. Свѣтътъ е краенъ. Ако мислите, че свѣтътъ ще ви направи щастливи, лъжете се; той ще ви впрѣгне на колелото да му носите вода и слѣдъ като му свършите работата и заболѣете, ще ви одере кожата. При този лошъ господарь ще имате лош синъ, лошъ баща, лошъ учитель. В каквито условия да се намирате сега, вие трѣбва да разрешите труднитѣ задачи.                                                                                                          

 

Ще се спра на въпроса за дѣцата. Защо сѫ дѣцата? Знаете ли защо сте родили тѣзи дѣца? Да ги възпитавате както трѣбва. А вие какъ ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трѣбва да се държишъ гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаешъ ли, че ти притежавашъ наслѣдство, имашъ образование, владѣешъ пиано, пъкъ си хубавичка; ти много по-горѣ сѣдишъ отъ нея. Затова дръжъ се на положение!“ И бащата дава моралъ на сина : „Ти, синко, знаешъ ли, че азъ не съмъ като еди кой си. Ти имашъ да наслѣдишъ добро имане, а пъкъ той е единъ простакъ. Ти трѣбва да се държишъ на положение, да не се унижавашъ, но да си знаешъ цѣната.“ Бащата надъха сина съ гордость, сь надутость- да бѫде жестокъ къмъ слабитѣ, а майката надъха дъщеря си съ гордость и кокетство и всичката тази поквара идва отъ самитѣ родители. Тѣ даватъ зародиша на злитѣ сѣмена- гордость, съмнѣние и всѣко друго зло. И казва Давидъ в своя псаломъ: „Отчуждиха се още отъ матката на майка си и забравиха Твоя законъ, Господи.“                                                 

 

                Момитѣ сега се гордѣятъ съ външната си красота, която подържатъ съ външни приправки. Тѣ приличатъ на една мома, която се сгодила за единъ момъкъ, а годеникътъ  отишълъ съ единъ свой приятель да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникътъ рекълъ да я прѣпъне, за да види, ще ли се разгнѣви. Той си подложилъ крака, та я прѣпъналъ; тя паднала и таблата се разпилѣла. Но момата веднага станала и безъ да каже дума, безъ да се разгнѣви, си отишла долу в избата. И момъкътъ си рекълъ: „Бре колко добра мома - не се разгнѣви; и колко умна - не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!“ И тя много му се харесала и той се оженва за нея. Но като се оженили, невѣстата почнала да вика, да се кара за най-малкитѣ нѣща. И той си спомнилъ за тоя случай - колко е била добра тя като мома и какъ тогава прѣтърпѣла това прѣмеждие. А тя казала: „ А, да, търпѣхъ зеръ! Да бѣше дошълъ долу в избата, та да видиш какъ си изпати масата - като я хванахъ съ зъби, чакъ я счупихъ отъ ядъ!“ Сега и вие сте много добри отвънъ, но ако влезе нѣкой въ вашата изба, ще строшите коститѣ му. И съврѣменнитѣ християни мязатъ на тази мома - много сѫ добри отвънъ, прощаватъ, но вѫтрѣ въ избата да ги видите какво правятъ!

 

                И всички вие всѣки день си чешите езицитѣ съ недобри приказки-защо станало това-онова и казвате: „ Нѣма смисълъ този Животъ и този свѣтъ. “ Азъ казвамъ: Не сте изпитали Учението, което ви проповѣдвамъ. Хората правятъ изпитъ на Господа и постоянно Го  дразнятъ, но Той се държи много добре съ тѣхъ. Ще кажете , че Той може да се държи, Той е силенъ. Да, може, защото разбира, съ какво може да ви цѣри - като онази лѣнива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповѣдвала, дай, мамо това, дай онова“ и най- послѣ отъ леность се разболѣла, легнала и накарала майка си да вика лекарь. Майката повиква лекарь, той дошълъ, разбралъ, отъ що е болна  и й далъ наставление да прави разходки и гимнастика изъ стаята. А нея я мързѣло и това да стори, та като стоѣла на кревата, позавъртвала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошълъ докторътъ и видѣлъ, че тя е въ сѫщото положение, я попиталъ, направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му, какъ я направила, тя му показала съ палци. Докторътъ разбралъ, че момата от мързелъ е болна и й казалъ, че ако не изпълни това, което й е прѣдписалъ, нѣма да оздравѣе...

 

                Така и християнитѣ се подвизаватъ съ двата пръста. Господъ не ще такова подвизаване, а иска гимнастика жива на рѫцѣтѣ и краката, за да се раздвижите. Да сторите иска Господь добродѣтели, добри дѣла, да се раздвижите  добре, за да оздравѣете. Защо сте болни? Защото сте лѣниви. Схванати сте въ краката, въ Сърдцето, въ Ума, въ очитѣ, въ устата, а само знаете да искате отъ Господа: „ Дай ми, Господи, това и онова!“ Искате Господь да ви слугува. Да, но вашитѣ рѫцѣ и крака ще се схванатъ. Защо ви болятъ нозѣтѣ? Нѣмате Добродѣтель. Защо ви болятъ рѫцѣтѣ? Правдата ви липсва; тѣ сѫ ви дадени, за да ги движите въ добро дѣло.  Не работите съ Доброто-ще страдате. Защо ви болятъ ушитѣ? Липсва ви Мѫдростьта. Защо ви болятъ очитѣ? Нѣмате Видѣлина. Ако устата ви боли, нѣмате Любовь; ако ви болятъ зѫбитѣ - сѫщо; ако ли главата - нарушили сте Истината, нѣма я въ васъ. Съ всички тѣзи удове трѣбва да вършите Добро за Господа, а вършите противното. Когато Господь имъ дава Здраве, тѣхъ ги мързи да ви прислугватъ; щомъ запратъ да правятъ Добро, разболяватъ се и вие викате доктора. И докторътъ имъ дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Господь ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповѣдитѣ. Когато една мома е лѣнива за Господа, Господь й дава единъ мѫжъ, да му стои диванъ насрѣща и да му угодява въ всичко. Когато Господь види, че бащата е мързеливъ и не струва Добро, той му дава единъ разсипникъ синъ, да му разпилява паритѣ по карти и блудства. Така Господь разбира отъ болнитѣ и мързеливитѣ и ги цѣри съ гимнастика.

 

                Мѫжътъ не може да се подвизава съ жената, не могатъ да се търпѣтъ. Не бива по този начинъ Хората да се измѫчватъ, но трѣбва да живѣятъ колективно и да си помагатъ. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много Хора, ще ги избавите от много бѣди. Сѫщото става и съ Духовния свѣтъ – трѣбва да си помагате единъ другъ. Ако ти помагашъ на близкия си, по-добре ще вървишъ по Пѫтя. Трѣбва личностьта да се прѣмахне, а колективностьта да живѣе въ Вѣра. Въ старо врѣме какъ сѫ живѣли Хората задружно? Когато нѣкой има нива за жънене, викатъ меджия[1] и като идатъ на нивата, пожънватъ я. Сѫщо и съ гроздобера, сѫщо и съ царевицата - събератъ се на сѣдѣнка и утрошатъ царевицата. За каквато и да е работа-ще се събератъ и ще я свършатъ. И вие така правете! Има нѣкой нѣкаква бѣда-съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогнe Господь. Aко не може съ двама или трима, съберете се четири, петь и ще се облекчите безъ разлика, кой какъвъ е. Живѣйте въ едно всички!

 

И сега Яковъ казва: „ Блаженъ е, който прѣтърпи изкушение докрай; той спасенъ ще да бѫде и ще получи вѣнеца на Живота.“ И искайте не вѣнецъ на суетность, а вѣнеца на безсмъртието, въ което нѣма страдание, нѣма изкушение, нѣма болесть, но има Животъ, пъленъ съ добрини. Този Животъ е едно растение и като почне да расте, се измѣня, измѣня се почвата. При всѣко растение - различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите въ едно - да излиза една прѣкрасна хармония. И като почнете да свирите, който ви чуе, да му е приятно.И като почнете да свирите, ще научите този законъ- ще се нагласяватъ вашитѣ Сърдца, вашитѣ Умове, вашата Воля и ще свирите отлично.

 

Когато Небето говори въ васъ, вие не можете да го приемете. Защо? Сѫщеврѣменно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за Хора. Какво всѫщность става съ васъ? Казва Господь: „Вие сте турили въ вашия Умъ лоши мисли, лоши желания- въ Сърдцата си и лоши думи излизатъ отъ устата ви; и ще се спиратъ устата ви отъ лоши думи.“ Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане? Добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскашъ твой братъ не е добро нѣщо. Ама, ще кажешъ, човѣкъ може да сѫди. Азъ казвамъ: иди, примири се съ брата си; иди при него и кажи му: „ Братко, извини ме! “Ако не те извини, иди втори пѫть съ нѣкого и му кажи: „Сестро, извини ме! “ Ако не иска пакъ, иди съ църквата и ако пакъ не ще, нека ти бѫде като езичникъ и митарь. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркалъ, оправи го. Ако раната  му е гангренясала, иди, покажи му я и го изцѣли; ако е боленъ, кажи му какъ да я излѣкува. Азъ виждамъ, че свѣтътъ е  боленъ. Болни жени викатъ, сърдятъ се на мѫжетѣ си и искатъ да се разведатъ. Болни мѫже търсѣтъ разни удоволствия, несъвмѣстими съ Божия законъ, искатъ нѣща невъзможни и изоставятъ женитѣ си. Виждамъ болни Умове, болни Сърдца, болни Души. Съ такива е ясно, какъ ще се живѣе...

 

Веднъжъ азъ пѫтувахъ съ тренъ и видѣхъ единъ господинъ, намѣтнатъ съ пелерина. Другъ единъ господинъ пъкъ върви свободно, размахва рѫцѣ, безъ да иска да стори нѣкому зло, и си тананика. Изведнъжъ онзи господинъ съ пелерината извика: „Слѣпъ ли си, че се блъскашъ у менъ; не виждашъ ли, че рѫката ме боли! “ И действително, дѣсната му рѫка бѣше прѣвързана. Явно, че го е болѣла, но другиятъ господинъ не е знаелъ, че е болна рѫката му. Въпреки това, онзи продължава да вика; вика, защото рѫката му е болна...

 

Вие трѣбва да се държите на петнадесеть сантиметра разстояние отъ всѣки човѣкъ, защото има болни Хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бѫде близо до мѫжа и не го оставя да се отдѣли отъ нея, а на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли Душата. И понеже не сте на петнадесеть сантиметра разстояние отъ мѫжа си и постоянно искате да допирате болната му Душа, той почва да бѣга отъ васъ.

 

Казва се въ Писанието, че Богъ направилъ жената отъ ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата „ р “ означава работа, която първоначално е трѣбвало да донесе благото въ свѣта, а тя после размирила свѣта и Господь я наказалъ. Значи, Богъ е направилъ жената отъ реброто на мѫжа, отъ реброто на Мѫдростьта, за да бѫде разумна, да свърже свѣта, да му прѣдаде една сладость, всички да намиратъ утѣха въ нея. А сега жената ражда неразумни дѣца. Отрасте ги и тѣ почнатъ да хулятъ баща си, а бащата казва, че синътъ е лошъ, че е пияница или крадливъ и че не мяза на него. Отъ глупави родители - глупави дѣца, отъ неразумна майка - вагабонтинъ синъ; това е законъ. Ако синъ ви умре, то е затова , защото не сте чисти, защото сте умърсени-умърсили сте Божия законъ и плащате за това. Днесъ говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока. Най-накрая господарьтъ ще ви накара да му носите вода съ колелото и като си научите урока, ще ви одере. Азъ не бихъ желалъ това. Затова Богъ се обръща къмъ своитѣ дъщери.

 

                Който е въ страдание, той е въ котела. Сега сте добри, защото човѣкъ, който ври въ котела, е добъръ. Душа, която е била въ голѣми страдания се пречиства. Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти,  на добре върви.Ставате сутринь- всичко на опаки ви върви. Защо? Защото нѣма Чистота. Сега, вземете примѣръ отъ тази мома. Дава Богъ Здраве на човѣка, а той го мързи да работи. Тогава Богъ му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мѫка. Като приеме мѫка, като се научи на страдания и като се примири съ тѣхъ, тогава Богъ казва: „ Той се научи да страда, отнѣмете му ги и дайте му да работи! “ Сега, вие, като сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господь е добъръ. Добъръ е Господь, но Той ще ви пише бѣлѣжки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица - на всичко положителни бѣлѣжки: за лицемѣрие - шестица, за лъжа - петица, за гнѣвъ- седмица, за невъздържание- петь и една втора. Безъ изпитания не може да минете. Въ този Животъ, както върви така, вашите бѣлѣжки ще бѫдатъ слаби.

 

                Аз искамъ да изучите тази задача, да се саморазвиете. Трѣбва да се молите и да си поставите въпроса, за какво трѣбва да се молите. За да имате търпѣние. И като продължавате да се молите, всичко ще върви прогресивно напрѣдъ. Когато дѣтето си науми нѣщо, отива и иска отъ майка си ябълки. То си е поставило за задача ябълки, орѣхи и други работи, отива и се помоли. Майка му даде ябълки - то поиска и орѣхи. Даде му орѣхи - то поиска сладко. Но майка му каже: ,, Не бива всичко в едно,чедо, утре друго.“ И то помни обѣщанието, че утрѣ пакъ ще получи. И вие трѣбва да имате подобна задача и като си наумите нѣщо, идете, искайте и Господь ще ви даде всички ваши необходимости.

 

                Да бѫдете добри. Добъръ да си, не значи да си като овца. Господь не иска овце. А иска добри и разумни Хора. Добритѣ Хора сѫ ония, които не се вкисватъ. Вкисвашъ ли се, не си добъръ. Вие трѣбва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисватъ човѣка. Вашата почва е гнила, затова казва Господь, че сѣмето, което паднало въ трънитѣ, заглушило се и не израстнало. Друго паднало на камъкъ и Слънцето го напекло и то изсъхнало. Понеже въ камъка не може да хване коренъ, затова не порасло. Не се лъжете! Сега ако не си създадете почва, никога нѣма да я създадете. Отлагане нѣма! Доброто не отлагайте! Една добра мисъль ще привлече всички добри мисли, които ще помогнатъ да се свърши доброто дѣло.

 

                Вие понякога се чувствате охладнѣли къмъ нѣкого и не ви се иска да идете нѣкѫдѣ. Защо става това, знаете ли? Защото тамъ има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата имъ е гнила, заклали сѫ нѣкоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише, слѣдъ като сѫ я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или кѫщата и ще се изгуби миризмата! Това е законътъ на Истината. Когато въ водата се събератъ нечистотии, изолиратъ резервоара, прѣчистватъ водата, като я прѣцѣждатъ и прѣсичатъ, слѣдъ което отново я пускатъ. Инакъ, ако не ги изчистятъ тѣзи нечистотии, които сѫ се набрали, ще ги изпиете и ще се разболѣете...И тъй, когато Хората направятъ грѣхъ, тѣ го затворятъ, скриятъ го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклахъ овца или говедо, съгрѣшихъ, ето- хвърлихъ ги! “ Платете ги на този, отъ когото сте ги взѣли и така грѣхътъ ще се изхвърли и нѣма да вони.

 

                И въ нашия Животъ има бунища. Нищо, че злото иде, то нека си иде, но вие трѣбва да го не приемате, да не ставате съ него едно и да не влизате въ грѣха като блудния синъ. Азъ не казвамъ, че около васъ нѣма да обикалятъ нѣкои гарги или орли, за да ви оцапатъ гнѣздото. Отвънъ тѣ може  да го оцапатъ, но отвѫтрѣ то трѣбва да е чисто, да е свето. Вие чистите всѣки день физическата си кѫща - не ви ли стига единъ пѫть въ годината? Така и духовно ще се чистите всѣки день, както и физически. Всѣки день трѣбва да се чистите! Приятели ще ви идватъ на гости, не допускайте да ви дотягатъ! Господь не ще такива Хора. Нѣкой казва: „ Ама, не мога да се прѣвия.“ Ще се прѣвиешъ, ще се прѣвиешъ! Ако си греда или камъкъ, нѣма да се прѣвиешъ, но ако си человѣкъ, ще се прѣвиешъ. А що е прѣвиване? Да гледашъ еднакво както за себѣ си, така и за близкитѣ си. Имашъ гнѣвъ – не отивай никѫдѣ, сѣди си у дома! Натоваренъ си съ товаръ – не отивай никѫдѣ да си стоваришъ товара, защото това не е по закона Божий. Такъвъ Животъ не е добъръ. Нѣкой ще ми каже, че и религиознитѣ Хора оставятъ товара си – и мѫже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварватъ едни други. Пророцитѣ сѫ ходили въ гората, за да си разтоварятъ товара.

 

                Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама нѣма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще прѣстане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голѣма непожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и въ Душата. Когато внесе Господь въ Душата ти плодъ, ти го изнасяшъ прѣзъ дупка, за да хранишъ мишки. Дупкитѣ трѣбва да се затулватъ! Съ игла не се шие. Нѣкои закърпватъ Сърдцата си, Ума си; това не е добро. Вие трѣбва да разбирате добре, когато Господь ви дава нѣщо. Трѣбва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той отъ васъ. Трѣбва да Го слушате и тогава, когато вие искате отъ Него за Живота си най-сѫщественитѣ нѣща. Вижте, ако въ васъ има раздвояване, това не е Божия мисъль, нито Божие желание. Ако се молите безъ да ви е необходимо и нужно, дали Господь ще ви послуша? Нѣма да ви послуша, защото не сте отишли съ сѫщия урокъ, който е билъ опрѣдѣленъ за днесъ. Ама Господь ще ни прости. Той ще ви прости, но ученикътъ трѣбва да се учи. Учительтъ има опрѣдѣлена програма: първиятъ часъ – история, вториятъ часъ – четене, третиятъ часъ – смѣтане, а петиятъ – музика и шестиятъ  - гимнастика. Ама у насъ вкѫщи друго учатъ. Тогава си стой вкѫщи, не идвай въ училище. Дѣтето иска все да суче отъ майка си, но тя щомъ вижда, че има зѫби, отбива го. Нѣкое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, петь години, но да му се сдъвква храната до двадесеть години – това не може. Кокошката и тя, като й пораснатъ пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсятъ храна. И Господь иска да ни научи да се хранимъ сами и да си подбираме добра храна.

 

                Ето какво иска Господь оть насъ: гнѣвъ не върши, то е безумие! Правда Божия всѣкога изнасяй прѣдъ человѣцитѣ! Рѫцѣтѣ не сѫ за зло, а сѫ за Добро. Не вършите Правда – ще ви болятъ рѫцѣтѣ; не вършите Добродѣтель ще ви болятъ краката, нѣма да сте здрави; Любовь нѣмате – ще ви болятъ устата, зѫбитѣ; нѣмате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мѫдъръ – ще ви болятъ ушитѣ. Понеже не сте въ съгласие съ Божия законъ, винаги ще сте болни, неразположени. И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искамъ търпѣние! Дай ми Твоята Сила, за да понасямъ всѣко изпитание, което ми предстои; да го понасямъ съ готовность! Искамъ смирение! “

 

                Напримеръ, имате нѣкой лошъ навикъ; когато дойде този лошъ навикъ, вие започнете да броите: едно, двѣ, три, четири – до тридесеть, четиридесеть, петдесеть; докато изброите,  ще ви мине това лошо настроение. Като броите ще си казвате: „ Ето какъ днесъ веднъжъ изтърпѣхъ малко, не се разгнѣвихъ толкова; утре два пѫти се въздържахъ да не излъжа; други день три пѫти се опазихъ да не одумвамъ. “ И така проявитѣ на всѣки порокъ ще се намаляватъ по една, двѣ, три и пр. , додѣто той изчезне. Ако не мога да говоря Добро за Хората, днесъ ще си туря въ Ума, че ще говоря Добро. Утрѣ ще направите Добро за нѣкого, другъ день ще го избавите отъ зло и така Доброто ще се увеличава постоянно въ васъ.

 

                Една жена, която има хиляди добри думи, ще бѫде добра жена за държавата, ще бѫде добра майка – ще има добри синове, умни дъщери и ще процъвти тази държава. И азъ искамъ да мислите Добро, да вършите Добро, да гледате добре! Не се безпокойте; дѣтето, когато почне да ходи, не се бои отъ това, че пада. Вие ще падате, ще се изправяте, но не се бойте – ще се научите! Въ всинца ви се явяватъ силни желания да правите добрини! Апостолътъ казва, че праведниятъ пада седемь пѫти. Ще имате голѣми спънки въ Живота, но и ще придобиете нова опитность и новъ начинъ на Животъ. Аминъ! 

 

                                                                                                                              Бесѣда отъ Учителя,

 

                                                                                                              държана на 17 февруари 1917 година  

_______________________

[1]] Меджия(тур)-форма на колективенъ трудъ въ помощь на нѣкого, подобно на сѣдѣнката.(Бел. ред.)

 

           

 

 

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...