Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Извънредни Беседи'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


AIM


MSN


Website URL


ICQ


Yahoo


Jabber


Skype


Location


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г ВОЛЯТА БОЖИЯ Знанието въ свѣта има сила само, когато се прилага. Мнозина отъ васъ не го прилагатъ и при това всички искате да носите хубави дрехи и да ядете хубави гостби, безъ да знаете какъ се придобиватъ и приготовляватъ; всѣки трѣбва да знае какъ да снове, да тъче и т.н. Нѣкой день сте весели- то е единъ видъ торъ; скърбьта: то е другъ видъ торъ. Нѣкой усѣща приятно настроение, ще мине половинъ часъ и ще се измѣни. Знаете ли защо става това? Всѣки, който влезе въ духовния Животъ, ще събуди у себе си всички лоши качества отъ миналия Животъ, които сѫ били спѣщи, и сега, когато е дошло Божественото благословение, сѫ поникнали. Трѣбва плѣвелитѣ отъ вашата градина да ги изхвърляте! Нѣкои казватъ, че били по-добри прѣди да влязатъ въ духовния Животъ. Деветдесеть и четири процента отъ вашата Любовь е фурда[1], а само другитѣ шесть килограма сѫ Любовь. Изхвърлете фурдата - тора на нивата! Да остане въ васъ само Хубавото- шестьте килограма. Ще кажете, че пакъ ви дѣламъ за нѣщо, но то не е дѣлане. Вие не сте видѣли още дѣлане. Една статуя художникътъ трѣбва да чука и дѣла дълго, докато стане хубава и изящна. Искамъ отѣ всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте въ първитѣ врѣмена на християнството. Колко отъ васъ сте готови да прѣтърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания въ дома си: съ мѫжа си, съ дѣцата си, но те сѫ нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената воля съ вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното - не. Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсѣмъ здрави Хора, които да могатъ да носятъ несгодитѣ на Живота. И които разбирате този законъ, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всѣки отъ васъ си има по единъ трънъ въ плътьта. Павелъ и той имаше трънъ, за който се молй на Бога. Но той не каза на Бога, кѫдѣ му е трънътъ. Богъ му рече: „Доста ти е Моята благодать”. Та и вие трѣбва да кажете на Бога, кѫдѣ ви е трънътъ, за да го извади. Не трѣбва да бѫдете всички еднакви въ своитѣ стремежи. Ако всички тъкатъ все платна, ще се яви голѣма конкуренция. Вие всички искате да бѫдете добри. Добродѣтельта какво нѣщо е? Каквото изработимъ, да бѫде изработено добре: готвимъ ли, тъчемъ ли, шиемъ ли и т. н. Това значи да сме добри. Вие искате да сте като една положена статуя и всѣки да казва, колко е хубава и да ви се учудватъ всички. Не искамъ да сте като онзи англичанинъ, който взѣлъ да бѣга отъ своя автоматъ, на който искалъ да даде Душа. Христовото Учение не е едно автоматично учение. То е Учение за Душата. При това Учение ще се повдигнатъ много съмнѣния въ вашия Умъ. Вие можете да казвате, че нѣмате съмнѣния. У една новооженена мома колко съмнѣния се явяватъ относно нейния мѫжъ! То е, защото нѣма Вѣра въ него. По сѫщия законъ вие тръгвате въ духовния Пѫть и си казвате: „ Дали ще го досвърша?”. Съмнѣнието показва, че субектътъ, който се съмнѣва, не е самостоятеленъ въ работата си . Ако единъ човѣкъ е лошъ, има формата на лошъ човѣкъ, ако е подозрителенъ , има съотвѣтна форма. Всички форми вървятъ слѣдъ човѣка. Всички се стремятъ къмъ Небето, всѣки се стреми да угоди на Господа. Какви жертви сте дали за Господа, какво сте направили? Вие все казвате, че Богъ не ви е далъ това или онова. А вие какво сте дали? Отъ това брашно, което вие сте дали на Господа, може ли да направите пита? Трѣбва да разсѫждавате добре. Вие за Любовь приказвате. Но Любовь, която дава Сила на човѣшкия Духъ и Умъ да понасятъ страданията, тя е Божествена Любовь. За да я имате, трѣбва да замѣните вашата Любовь съ Божествената. Ако вие ме слушате, ще ви кажа отдѣ може да вземете тази Любовь. Като ви обидятъ, почвате да се огорчавате. Това показва, че вашата Любовь има граници, отпада, значи не е Любовь. Павелъ казва: „Любовьта никога не отпада”. Прѣди да падне орѣхътъ, окапва нѣщо отъ него- то не е орѣхътъ, то е черупка. Нѣкой казва за другъ, че Любовьта му отпаднала, но това сѫ опаковки на Божествената Любовь. Отъ васъ трѣбва да отпаднатъ всички черупки и да остане Божествената ядка, която е Любовь, въ която има такава Сила, че щомъ я призовете, всичко да се стопява въ нея. По вашитѣ лица чета - вие сте Хора, които се тревожите. Бихъ ви турилъ бѣлѣжка единица, двойка, тройка - повече не мога. Казвате: „Азъ много се моля“. Значи,че много ядешъ.Молитва и служене сѫ двѣ отдѣлни нѣща. Всѣки день казвате да бѫде Волята Божия. Мѫжътъ каже да бѫде Волята Божия, но жената каже: „Не, моята воля да бѫде!“. Така правятъ и мѫжътъ, и дѣцата и работата не върви. Вие сте отворили търговия съ голѣма фирма и казвате: „Ние продаваме на едро“, но единъ день вие фалирате и разбирате, че това не е за васъ. Три пѫти да мислите, един пѫть да приказвате! Всички сте даскали и учители, казвате: „Тъй трѣбва да постѫпи г-нъ Дѫновъ!“. Кажете ми какво да направя и азъ ще го направя точно. Но и азъ ще ви кажа какво пъкъ вие трѣбва да направите, но трѣбва да го изпълните. Ако не вървите добре, ще станете по-нервни, не ще може да спите,ще станете подозрителни и най- после ще искате да скриете това от Хората и ще си турите маска. А моето Учение ще даде една приятна окраска на вашата Душа, ще сте спокойни и радостни, нѣма да имате нужда от маски. Нѣкои отъ васъ сѫ по на тридесеть години, други: на четиридесеть, а трѣбва да учите най-много сто и двадесеть години. Значи имате още много да учите. Господь пита колко отъ васъ сте готови да изпълните Волята Божия? Три пѫти отъ менъ вземате[2], а вие какво ще свършите за менъ? Казва Христосъ: „Не само съ хлѣбъ ще бѫде живъ човѣкъ, а съ всѣко Слово, което излиза отъ Божествената уста“. Ще ми кажете какво искате да направя за васъ. Ама, ще кажете, ние нито вземаме, нито даваме. Но тогава нѣма да бѫдете въ това Училище. Богъ ще покаже единъ Пѫть само за тѣзи, които иматъ добрата воля всѣкога да побѣждаватъ въ себе си своитѣ мисли и желания. Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно. Мѫжътъ е ядосанъ и бие жена си, вие все критикувате другитѣ. Азъ бихъ ви попиталъ, дали вие съ себе си живѣете добре? Опитайте се единъ мѣсецъ да нѣмате никакво смущение, да бѫдете тихи и спокойни, за да видите, доколко сте добри. Отсега нататъкъ, каквито и недоразумѣния и караници да има между васъ, Господь е заповѣдалъ: „Вънъ всѣка нечистота!“; Богъ не е Богъ на гнѣва, а на Вѣрата, Надѣждата, Любовьта, Правдата, Чистотата. Който не изпълни този законъ, да иде въ Египетъ да прави тухли, а който иска да върви, сега е Пѫтьтъ прѣзъ пустинята за въ Ханаанската земя. Вие имате да разрѣшавате много важни въпроси въ този Животъ. Не отлагайте. Турете мисъльта си положително: „Ще изпълня Божията Воля!“ Въ себе си кажете това, не го казвайте на други. Чистота и искреность вложете въ мислитѣ, въ желанията и въ Душата си и Любовьта ще се прояви, Богъ ще ви благослови и Небето ще се стреми да възрасти всичко, посѣто отъ Бога въ васъ. Дайте му мѣсто да расте, сега сѫ най-благоприятни врѣмена, въ които за кратко врѣме можете много нѣщо да реализирате. Което въ миналото е расло за хиляда години, сега става за десеть години, което е расло за сто години, сега става за една година. Да образуватъ женитѣ единъ съюзъ, да си помагате! А сега, като сѣднете вкѫщи, все одумвате, че еди коя си била такава или онакава - все въпроси и критики. Не може съ тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учете от Господа! Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви възмѣрятъ. Азъ мога да ви направя на пчелици, като ви туря въ котела, но искамъ вие сами да станете добри. Защото, като дойде врѣмето, ще бѫдете добри по необходимость, а сега е врѣме на свобода, на изборъ, сами да изберете да бѫдете добри. Доброто въ човѣка- това е човѣкътъ, то е неговъ дѣлъ. Туй, което ще направите, то е благословение за вашитѣ домове, за вашитѣ дѣца. „Ако упазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешитель“, казва Христосъ на своитѣ ученици.( Учителя перифразира думитѣ на Христосъ отъ Йоанъ 14:15-17). Ще варимъ домати и отъ сто килограма ще извадимъ деветь или десеть килограма. Азъ ще ви дамъ домати и дърва, а вие ще ги сварите. А който не иска да ги вари, азъ ще му ги сваря, но ще искамъ отъ него домати и дърва. Всѣкога мислете за нѣща, които растатъ. Мисъльта не мога е противорѣчие.“ Не мога“ въ закона на Любовьта показва, че има спънки, прѣпятствия. Започналъ съмъ да фотографирвамъ вашитѣ мисли и единъ день ще ви ги покажа.Псалмопѣвецътъ казва: „И заличи Господь прѣгрѣшенията ми.“ Да се изпълнятъ плочицитѣ въ мозъка ви съ по-висши нѣща! Да се облагородятъ Сърдцето, Умътъ ви, да имате Здраве, абсолютно Здраве! Туй е то Господнето Учение. Не искамъ и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бѫдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тѣлото, щастието е качество на Душата между Ангелитѣ, а блаженството е качество на Духътъ при Бога. Затова на Земята не може да има щастие и блаженство. Трѣбва материалътъ, прѣдвиденъ за 1917 година, да се изучи, да не остава нивата неизработена. Ще ви раздѣля на категории. Който знае да тъче, ще върви добре, но който не знае, е лошо. Мнозина се оплакватъ, че не върви Животътъ добре. То е, защото не е нагласено добре платното – трѣбва наново да се надѣне. Да дойдатъ идущия четвъртъкъ само тѣзи, които могатъ да приложатъ. Само слушатели не искаме.Гледайте да уредите вашитѣ отношения, да бѫдете искрени спрѣмо вашата Душа, спрѣмо Бога и човѣцитѣ. Гдѣто се увеличава Доброто, тамъ се увеличава и злото. Който повече работи, повече яде, повече дрехи кѫса и прочее. Всѣки отъ васъ да стане едно огнище за Божествения Духъ. Господь изпраща всѣки день Духътъ Си, но ние трѣбва да бѫдемъ готови да приемемъ благото, което Богъ ни праща. Искамъ да ми окажете съдействие, за да изгладимъ недоразумѣнията между васъ. Вие често вдигате прахъ въ Умоветѣ и Сърдцата си, нѣма нужда отъ това. Гледайте да успокоите мислитѣ си, подайте си рѫка и работете. Гледамъ, дѣлите се на партии – на млади и стари. Да се добие Божествениятъ Духъ е първото нѣщо! Доброто да се гради! Иначе съ лошитѣ си мисли вие си създавате карма и болести. Господь е писалъ, че всичко ще се уреди, и азъ ви желая да растете по Умъ и Сърдце, въ Мѫдрость, Знание и Любовь, да не се спъвате единъ други. Първиятъ законъ е на страданието. Вториятъ законъ е на изкушението – духоветѣ ви изкушаватъ чрѣзъ Хората. Третиятъ законъ е на Божественото благословение. Колко велики закони са тѣ! Само да можете да ги разберете. Ще ги научите заедно по теория и практика. Дойде нѣкой да критикува, кажи му: „Ти имашъ ли станъ? Ела да тъчемъ!“ Нѣкой не живѣе добре – станътъ му не е нагласенъ добре, ще отрѣжете платното и ще го насновете наново. Забъркали сте становетѣ и на мѫже, и на жени и сега всички плачете. 29 мартъ 1917г., София [1] фурда /тур./: парчета, обрѣзки от кроене на дреха /бел ред./ [2] Въ дешифрираната стенограма на това мѣсто въ скоби е отбѣлѣзано, че става дума за храна, яденето. /бел. ред./
  2. От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г Вѣнецътъ на Живота Блаженъ онзи человѣкъ, който прѣтърпѣва изкушение; защото като прѣмине изпитътъ, ще приеме вѣнеца на Живота, който обѣща Господь на онѣзи, които Го любятъ. Яковово:1;12 Малко ще ви бѫде чудно, какъ може Господь да изпитва. Чудно е за онѣзи, които не сѫ прѣживѣли мѫчнотии въ Живота и не знаятъ закона на страданието. Не се искатъ вънкашни понятия за Живота. Напримѣръ една жена е красива, хубава, млада, бѣла, червена, но тя ще изгуби всичко онова вънкашно. Питатъ гдѣ е останала тази вънкашна хубость, красота, знание и пр. Първоначалната хубость ще се изгуби. Ако човѣкъ има Здраве, но после го загуби, гдѣ може да го намери? Ще го задържи десеть, петнадесеть, двадесеть, петдесеть, шестдесеть, сто години и пак ще го изгуби. Въ началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи, Здраве, Знание, Богатство - всичко ще прѣмине. Вашето богатство ще прѣмине отъ приятели на приятели и ще изчезне. Кѫща ако имате, и нея ще задигнатъ; и други блага, каквито имате, и тѣхъ ще задигнатъ. Искате да бѫдете богати, но какъ; да сте учени, но какъ? Както азъ ви проповѣдвамъ: здраве, духовна чистота, красота на Душата! Бѫди ученъ, но въ Бога! Да имате всичкитѣ добродѣтели въ вашата Душа и отъ това да станете богати, учени, красиви и да учите Хората въ Добро Учение, да имъ проповѣдвате Миръ, па и въ васъ самитѣ да има Миръ, Любовь, Правда, Мѫдрость. Сега, Яковъ е прѣтърпѣлъ изкушение и казва: „Блаженъ е онзи человѣкъ, който прѣтърпи изкушение, защото като прѣтърпи, ще приеме вѣнеца на Живота“.Това означава, че вашиятъ корабъ, когато го пуснете да пѫтува, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ на Живота, но ако не е здравъ, ще се напълни съ вода и ще потъне. А ако е здравъ, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ, макаръ и да сѫ силни, и ще отстои на тѣзи бури. Сега, вашиятъ корабъ, въ който вие пѫтувате, не е здравъ, защото щомъ ви срѣщнатъ нѣкои бури, изкушения и неприятности увисвате надолу. Отиде си корабътъ, казвате, потъна. Защо, питамъ, потъна? Защото бѣха тежки думитѣ на онзи неприятель. Трѣбва да си направите стабиленъ корабъ! Когато ученикътъ учи и постоянства, той ще има знание. Той трѣбва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни вѣнци. Животътъ ви се повтаря все единъ и сѫщъ и васъ ви умръзва. Въ какво се състои вашиятъ Животъ и защо ви умръзва? Сутринь ставате, хващате се за закуска; свършите закуската - хайде обѣдъ, свършите обѣда - хайде вечеря, хайде креватъ, печки, лампи, а на сутриньта пакъ сѫщото. И това е едно колело, което всѣки день се повтаря, както нѣкой конь, впрегнатъ на колело да върти, да вади вода за нѣкоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода двѣ, три, петь, десеть години и най- послѣ му одератъ кожата и го заровятъ нѣкѫдѣ. Това е спечелилъ той прѣзъ тѣзи години на Живота си -въртѣлъ е колелото всѣки день и най-послѣ градинарьтъ го захвърля. Вие трѣбва най-първо да угаждате на Бога! Не ви говоря за онзи Богъ, за който ученитѣ говорятъ, че е въ пространството. Азъ ви говоря за онзи живия Богъ, Който е навсѣкѫдѣ и въ васъ, Който иска вашето добро благо. Свѣтътъ е краенъ. Ако мислите, че свѣтътъ ще ви направи щастливи, лъжете се; той ще ви впрѣгне на колелото да му носите вода и слѣдъ като му свършите работата и заболѣете, ще ви одере кожата. При този лошъ господарь ще имате лош синъ, лошъ баща, лошъ учитель. В каквито условия да се намирате сега, вие трѣбва да разрешите труднитѣ задачи. Ще се спра на въпроса за дѣцата. Защо сѫ дѣцата? Знаете ли защо сте родили тѣзи дѣца? Да ги възпитавате както трѣбва. А вие какъ ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трѣбва да се държишъ гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаешъ ли, че ти притежавашъ наслѣдство, имашъ образование, владѣешъ пиано, пъкъ си хубавичка; ти много по-горѣ седишъ отъ нея. Затова дръжъ се на положение!“ И бащата дава моралъ на сина : „Ти, синко, знаешъ ли, че азъ не съмъ като еди кой си. Ти имашъ да наслѣдишъ добро имане, а пъкъ той е единъ простакъ. Ти трѣбва да се държишъ на положение, да не се унижавашъ, но да си знаешъ цѣната.“ Бащата надъха сина съ гордость, сь надутость- да бѫде жестокъ къмъ слабитѣ, а майката надъха дъщеря си съ гордость и кокетство и всичката тази поквара идва отъ самитѣ родители. Тѣ даватъ зародиша на злитѣ сѣмена- гордость, съмнѣние и всѣко друго зло. И казва Давидъ в своя псаломъ: „Отчуждиха се още отъ матката на майка си и забравиха Твоя законъ, Господи.“ Момитѣ сега се гордѣятъ съ външната си красота, която подържатъ съ външни приправки. Тѣ приличатъ на една мома, която се сгодила за единъ момъкъ, а годеникътъ отишълъ съ единъ свой приятель да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникътъ рекълъ да я прѣпъне, за да види, ще ли се разгнѣви. Той си подложилъ крака, та я прѣпъналъ; тя паднала и таблата се разпилѣла. Но момата веднага станала и безъ да каже дума, безъ да се разгнѣви, си отишла долу в избата. И момъкътъ си рекълъ: „Бре колко добра мома - не се разгнѣви; и колко умна - не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!“ И тя много му се харесала и той се оженва за нея. Но като се оженили, невѣстата почнала да вика, да се кара за най-малкитѣ нѣща. И той си спомнилъ за тоя случай - колко е била добра тя като мома и какъ тогава прѣтърпѣла това прѣмеждие. А тя казала: „ А, да, търпѣхъ зеръ! Да бѣше дошълъ долу в избата, та да видиш какъ си изпати масата - като я хванахъ съ зѫби, чакъ я счупихъ отъ ядъ!“ Сега и вие сте много добри отвънъ, но ако влезе нѣкой въ вашата изба, ще строшите коститѣ му. И съврѣменнитѣ християни мязатъ на тази мома - много сѫ добри отвънъ, прощаватъ, но вѫтрѣ въ избата да ги видите какво правятъ! И всички вие всѣки день си чешите езицитѣ съ недобри приказки-защо станало това-онова и казвате: „ Нѣма смисълъ този Животъ и този свѣтъ. “ Азъ казвамъ: Не сте изпитали Учението, което ви проповѣдвамъ. Хората правятъ изпитъ на Господа и постоянно Го дразнятъ, но Той се държи много добре съ тѣхъ. Ще кажете , че Той може да се държи, Той е силенъ. Да, може, защото разбира, съ какво може да ви цѣри - като онази лѣнива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповѣдвала, дай, мамо това, дай онова“ и най- послѣ отъ лѣность се разболѣла, легнала и накарала майка си да вика лекарь. Майката повиква лекарь, той дошълъ, разбралъ, отъ що е болна и й далъ наставление да прави разходки и гимнастика изъ стаята. А нея я мързѣло и това да стори, та като стоѣла на кревата, позавъртвала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошълъ докторътъ и видѣлъ, че тя е въ сѫщото положение, я попиталъ, направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му, какъ я направила, тя му показала съ палци. Докторътъ разбралъ, че момата от мързелъ е болна и й казалъ, че ако не изпълни това, което й е прѣдписалъ, нѣма да оздравѣе... Така и християнитѣ се подвизаватъ съ двата пръста. Господь не ще такова подвизаване, а иска гимнастика жива на рѫцѣтѣ и краката, за да се раздвижите. Да сторите иска Господь добродѣтели, добри дѣла, да се раздвижите добре, за да оздравѣете. Защо сте болни? Защото сте лѣниви. Схванати сте въ краката, въ Сърдцето, въ Ума, въ очитѣ, въ устата, а само знаете да искате отъ Господа: „ Дай ми, Господи, това и онова!“ Искате Господь да ви слугува. Да, но вашитѣ рѫцѣ и крака ще се схванатъ. Защо ви болятъ нозѣтѣ? Нѣмате Добродѣтель. Защо ви болятъ рѫцѣтѣ? Правдата ви липсва; тѣ сѫ ви дадени, за да ги движите въ добро дѣло. Не работите съ Доброто-ще страдате. Защо ви болятъ ушитѣ? Липсва ви Мѫдростьта. Защо ви болятъ очитѣ? Нѣмате Видѣлина. Ако устата ви боли, нѣмате Любовь; ако ви болятъ зѫбитѣ - сѫщо; ако ли главата - нарушили сте Истината, нѣма я въ васъ. Съ всички тѣзи удове трѣбва да вършите Добро за Господа, а вършите противното. Когато Господь имъ дава Здраве, тѣхъ ги мързи да ви прислугватъ; щомъ запратъ да правятъ Добро, разболяватъ се и вие викате доктора. И докторътъ имъ дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Господь ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповѣдитѣ. Когато една мома е лѣнива за Господа, Господь й дава единъ мѫжъ, да му стои диванъ насрѣща и да му угодява въ всичко. Когато Господь види, че бащата е мързеливъ и не струва Добро, той му дава единъ разсипникъ синъ, да му разпилява паритѣ по карти и блудства. Така Господь разбира отъ болнитѣ и мързеливитѣ и ги цѣри съ гимнастика. Мѫжътъ не може да се подвизава съ жената, не могатъ да се търпятъ. Не бива по този начинъ Хората да се измѫчватъ, но трѣбва да живѣятъ колективно и да си помагатъ. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много Хора, ще ги избавите от много бѣди. Сѫщото става и съ Духовния свѣтъ – трѣбва да си помагате единъ другъ. Ако ти помагашъ на близкия си, по-добре ще вървишъ по Пѫтя. Трѣбва личностьта да се прѣмахне, а колективностьта да живѣе въ Вѣра. Въ старо врѣме какъ сѫ живѣли Хората задружно? Когато нѣкой има нива за жънене, викатъ меджия[1] и като идатъ на нивата, пожънватъ я. Сѫщо и съ гроздобера, сѫщо и съ царевицата - събератъ се на сѣдѣнка и утрошатъ царевицата. За каквато и да е работа-ще се събератъ и ще я свършатъ. И вие така правете! Има нѣкой нѣкаква бѣда-съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогнe Господь. Aко не може съ двама или трима, съберете се четири, петь и ще се облекчите безъ разлика, кой какъвъ е. Живѣйте въ едно всички! И сега Яковъ казва: „ Блаженъ е, който прѣтърпи изкушение докрай; той спасенъ ще да бѫде и ще получи вѣнеца на Живота.“ И искайте не вѣнецъ на суетность, а вѣнеца на безсмъртието, въ което нѣма страдание, нѣма изкушение, нѣма болесть, но има Животъ, пъленъ съ добрини. Този Животъ е едно растение и като почне да расте, се измѣня, измѣня се почвата. При всѣко растение - различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите въ едно - да излиза една прѣкрасна хармония. И като почнете да свирите, който ви чуе, да му е приятно.И като почнете да свирите, ще научите този законъ- ще се нагласяватъ вашитѣ Сърдца, вашитѣ Умове, вашата Воля и ще свирите отлично. Когато Небето говори въ васъ, вие не можете да го приемете. Защо? Сѫщеврѣменно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за Хора. Какво всѫщность става съ васъ? Казва Господь: „Вие сте турили въ вашия Умъ лоши мисли, лоши желания- въ Сърдцата си и лоши думи излизатъ отъ устата ви; и ще се спиратъ устата ви отъ лоши думи.“ Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане? Добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскашъ твой братъ не е добро нѣщо. Ама, ще кажешъ, човѣкъ може да сѫди. Азъ казвамъ: иди, примири се съ брата си; иди при него и кажи му: „ Братко, извини ме! “Ако не те извини, иди втори пѫть съ нѣкого и му кажи: „Сестро, извини ме! “ Ако не иска пакъ, иди съ църквата и ако пакъ не ще, нека ти бѫде като езичникъ и митарь. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркалъ, оправи го. Ако раната му е гангренясала, иди, покажи му я и го изцѣли; ако е боленъ, кажи му какъ да я излѣкува. Азъ виждамъ, че свѣтътъ е боленъ. Болни жени викатъ, сърдятъ се на мѫжетѣ си и искатъ да се разведатъ. Болни мѫже търсѣтъ разни удоволствия, несъвмѣстими съ Божия законъ, искатъ нѣща невъзможни и изоставятъ женитѣ си. Виждамъ болни Умове, болни Сърдца, болни Души. Съ такива е ясно, какъ ще се живѣе... Веднъжъ азъ пѫтувахъ съ тренъ и видѣхъ единъ господинъ, намѣтнатъ съ пелерина. Другъ единъ господинъ пъкъ върви свободно, размахва рѫцѣ, безъ да иска да стори нѣкому зло, и си тананика. Изведнъжъ онзи господинъ съ пелерината извика: „Слѣпъ ли си, че се блъскашъ у менъ; не виждашъ ли, че рѫката ме боли! “ И действително, дѣсната му рѫка бѣше прѣвързана. Явно, че го е болѣла, но другиятъ господинъ не е знаелъ, че е болна рѫката му. Въпреки това, онзи продължава да вика; вика, защото рѫката му е болна... Вие трѣбва да се държите на петнадесеть сантиметра разстояние отъ всѣки човѣкъ, защото има болни Хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бѫде близо до мѫжа и не го оставя да се отдѣли отъ нея, а на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли Душата. И понеже не сте на петнадесеть сантиметра разстояние отъ мѫжа си и постоянно искате да допирате болната му Душа, той почва да бѣга отъ васъ. Казва се въ Писанието, че Богъ направилъ жената отъ ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата „ р “ означава работа, която първоначално е трѣбвало да донесе благото въ свѣта, а тя после размирила свѣта и Господь я наказалъ. Значи, Богъ е направилъ жената отъ реброто на мѫжа, отъ реброто на Мѫдростьта, за да бѫде разумна, да свърже свѣта, да му прѣдаде една сладость, всички да намиратъ утѣха въ нея. А сега жената ражда неразумни дѣца. Отрасте ги и тѣ почнатъ да хулятъ баща си, а бащата казва, че синътъ е лошъ, че е пияница или крадливъ и че не мяза на него. Отъ глупави родители - глупави дѣца, отъ неразумна майка - вагабонтинъ синъ; това е законъ. Ако синъ ви умре, то е затова , защото не сте чисти, защото сте умърсени-умърсили сте Божия законъ и плащате за това. Днесъ говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока. Най-накрая господарьтъ ще ви накара да му носите вода съ колелото и като си научите урока, ще ви одере. Азъ не бихъ желалъ това. Затова Богъ се обръща къмъ своитѣ дъщери. Който е въ страдание, той е въ котела. Сега сте добри, защото човѣкъ, който ври въ котела, е добъръ. Душа, която е била въ голѣми страдания се пречиства. Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти, на добре върви.Ставате сутринь- всичко на опаки ви върви. Защо? Защото нѣма Чистота. Сега, вземете примѣръ отъ тази мома. Дава Богъ Здраве на човѣка, а той го мързи да работи. Тогава Богъ му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мѫка. Като приеме мѫка, като се научи на страдания и като се примири съ тѣхъ, тогава Богъ казва: „ Той се научи да страда, отнѣмете му ги и дайте му да работи! “ Сега, вие, като сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господь е добъръ. Добъръ е Господь, но Той ще ви пише бѣлѣжки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица - на всичко положителни бѣлѣжки: за лицемѣрие - шестица, за лъжа - петица, за гнѣвъ- седмица, за невъздържание- петь и една втора. Безъ изпитания не може да минете. Въ този Животъ, както върви така, вашите бѣлѣжки ще бѫдатъ слаби. Аз искамъ да изучите тази задача, да се саморазвиете. Трѣбва да се молите и да си поставите въпроса, за какво трѣбва да се молите. За да имате търпѣние. И като продължавате да се молите, всичко ще върви прогресивно напрѣдъ. Когато дѣтето си науми нѣщо, отива и иска отъ майка си ябълки. То си е поставило за задача ябълки, орѣхи и други работи, отива и се помоли. Майка му даде ябълки - то поиска и орѣхи. Даде му орѣхи - то поиска сладко. Но майка му каже: ,, Не бива всичко в едно,чедо, утре друго.“ И то помни обѣщанието, че утрѣ пакъ ще получи. И вие трѣбва да имате подобна задача и като си наумите нѣщо, идете, искайте и Господь ще ви даде всички ваши необходимости. Да бѫдете добри. Добъръ да си, не значи да си като овца. Господь не иска овце. А иска добри и разумни Хора. Добритѣ Хора сѫ ония, които не се вкисватъ. Вкисвашъ ли се, не си добъръ. Вие трѣбва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисватъ човѣка. Вашата почва е гнила, затова казва Господь, че сѣмето, което паднало въ трънитѣ, заглушило се и не израстнало. Друго паднало на камъкъ и Слънцето го напекло и то изсъхнало. Понеже въ камъка не може да хване коренъ, затова не порасло. Не се лъжете! Сега ако не си създадете почва, никога нѣма да я създадете. Отлагане нѣма! Доброто не отлагайте! Една добра мисъль ще привлече всички добри мисли, които ще помогнатъ да се свърши доброто дѣло. Вие понякога се чувствате охладнѣли къмъ нѣкого и не ви се иска да идете нѣкѫдѣ. Защо става това, знаете ли? Защото тамъ има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата имъ е гнила, заклали сѫ нѣкоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише, слѣдъ като сѫ я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или кѫщата и ще се изгуби миризмата! Това е законътъ на Истината. Когато въ водата се събератъ нечистотии, изолиратъ резервоара, прѣчистватъ водата, като я прѣцѣждатъ и прѣсичатъ, слѣдъ което отново я пускатъ. Инакъ, ако не ги изчистятъ тѣзи нечистотии, които сѫ се набрали, ще ги изпиете и ще се разболѣете...И тъй, когато Хората направятъ грѣхъ, тѣ го затворятъ, скриятъ го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклахъ овца или говедо, съгрѣшихъ, ето- хвърлихъ ги! “ Платете ги на този, отъ когото сте ги взѣли и така грѣхътъ ще се изхвърли и нѣма да вони. И въ нашия Животъ има бунища. Нищо, че злото иде, то нека си иде, но вие трѣбва да го не приемате, да не ставате съ него едно и да не влизате въ грѣха като блудния синъ. Азъ не казвамъ, че около васъ нѣма да обикалятъ нѣкои гарги или орли, за да ви оцапатъ гнѣздото. Отвънъ тѣ може да го оцапатъ, но отвѫтрѣ то трѣбва да е чисто, да е свето. Вие чистите всѣки день физическата си кѫща - не ви ли стига единъ пѫть въ годината? Така и духовно ще се чистите всѣки день, както и физически. Всѣки день трѣбва да се чистите! Приятели ще ви идватъ на гости, не допускайте да ви дотягатъ! Господь не ще такива Хора. Нѣкой казва: „ Ама, не мога да се прѣвия.“ Ще се прѣвиешъ, ще се прѣвиешъ! Ако си греда или камъкъ, нѣма да се прѣвиешъ, но ако си человѣкъ, ще се прѣвиешъ. А що е прѣвиване? Да гледашъ еднакво както за себѣ си, така и за близкитѣ си. Имашъ гнѣвъ – не отивай никѫдѣ, сѣди си у дома! Натоваренъ си съ товаръ – не отивай никѫдѣ да си стоваришъ товара, защото това не е по закона Божий. Такъвъ Животъ не е добъръ. Нѣкой ще ми каже, че и религиознитѣ Хора оставятъ товара си – и мѫже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварватъ едни други. Пророцитѣ сѫ ходили въ гората, за да си разтоварятъ товара. Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама нѣма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще прѣстане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голѣма непожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и въ Душата. Когато внесе Господь въ Душата ти плодъ, ти го изнасяшъ прѣзъ дупка, за да хранишъ мишки. Дупкитѣ трѣбва да се затулватъ! Съ игла не се шие. Нѣкои закърпватъ Сърдцата си, Ума си; това не е добро. Вие трѣбва да разбирате добре, когато Господь ви дава нѣщо. Трѣбва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той отъ васъ. Трѣбва да Го слушате и тогава, когато вие искате отъ Него за Живота си най-сѫщественитѣ нѣща. Вижте, ако въ васъ има раздвояване, това не е Божия мисъль, нито Божие желание. Ако се молите безъ да ви е необходимо и нужно, дали Господь ще ви послуша? Нѣма да ви послуша, защото не сте отишли съ сѫщия урокъ, който е билъ опрѣдѣленъ за днесъ. Ама Господь ще ни прости. Той ще ви прости, но ученикътъ трѣбва да се учи. Учительтъ има опрѣдѣлена програма: първиятъ часъ – история, вториятъ часъ – четене, третиятъ часъ – смѣтане, а петиятъ – музика и шестиятъ - гимнастика. Ама у насъ вкѫщи друго учатъ. Тогава си стой вкѫщи, не идвай въ училище. Дѣтето иска все да суче отъ майка си, но тя щомъ вижда, че има зѫби, отбива го. Нѣкое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, петь години, но да му се сдъвква храната до двадесеть години – това не може. Кокошката и тя, като й пораснатъ пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсятъ храна. И Господь иска да ни научи да се хранимъ сами и да си подбираме добра храна. Ето какво иска Господь оть насъ: гнѣвъ не върши, то е безумие! Правда Божия всѣкога изнасяй прѣдъ человѣцитѣ! Рѫцѣтѣ не сѫ за зло, а сѫ за Добро. Не вършите Правда – ще ви болятъ рѫцѣтѣ; не вършите Добродѣтель ще ви болятъ краката, нѣма да сте здрави; Любовь нѣмате – ще ви болятъ устата, зѫбитѣ; нѣмате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мѫдъръ – ще ви болятъ ушитѣ. Понеже не сте въ съгласие съ Божия законъ, винаги ще сте болни, неразположени. И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искамъ търпѣние! Дай ми Твоята Сила, за да понасямъ всѣко изпитание, което ми прѣдстои; да го понасямъ съ готовность! Искамъ смирение! “ Напримѣръ, имате нѣкой лошъ навикъ; когато дойде този лошъ навикъ, вие започнете да броите: едно, двѣ, три, четири – до тридесеть, четиридесеть, петдесеть; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Като броите ще си казвате: „ Ето какъ днесъ веднъжъ изтърпѣхъ малко, не се разгнѣвихъ толкова; утре два пѫти се въздържахъ да не излъжа; други день три пѫти се опазихъ да не одумвамъ. “ И така проявитѣ на всѣки порокъ ще се намаляватъ по една, двѣ, три и пр. , додѣто той изчезне. Ако не мога да говоря Добро за Хората, днесъ ще си туря въ Ума, че ще говоря Добро. Утрѣ ще направите Добро за нѣкого, другъ день ще го избавите отъ зло и така Доброто ще се увеличава постоянно въ васъ. Една жена, която има хиляди добри думи, ще бѫде добра жена за държавата, ще бѫде добра майка – ще има добри синове, умни дъщери и ще процъвти тази държава. И азъ искамъ да мислите Добро, да вършите Добро, да гледате добре! Не се безпокойте; дѣтето, когато почне да ходи, не се бои отъ това, че пада. Вие ще падате, ще се изправяте, но не се бойте – ще се научите! Въ всинца ви се явяватъ силни желания да правите добрини! Апостолътъ казва, че праведниятъ пада седемь пѫти. Ще имате голѣми спънки въ Живота, но и ще придобиете нова опитность и новъ начинъ на Животъ. Аминъ! Бесѣда отъ Учителя, държана на 17 февруари 1917 година [1] Меджия(тур)-форма на колективенъ трудъ въ помощь на нѣкого, подобно на седѣнката.(Бѣл. ред.)
  3. От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г Хигиена на човѣшката Душа А който не грѣши въ слово, той е съвършенъ мѫжъ, възможенъ да обуздае и всичкото тѣло. Послание Яковово, 3: 2 Днесъ ще ви говоря на особенъ езикъ: тъй, както учительтъ говори на ученицитѣ, когато започватъ да изучаватъ азбуката, както жената започва да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя платъ. Ще нарека бесѣдата си Хигиена на човѣшката Душа. Вие сте слушали много проповѣдници. Яковъ казва: „Който не грѣши въ слово, той е съвършенъ мѫжъ, възможенъ да обуздае и всичкото тѣло“. Тѣлото е вашиятъ капиталъ, то е сѫщественото, и затова азъ ще започна отъ това, което виждате. Вие обръщате много малко внимание на вашата Душа, но тѣлото е една обширна градина, въ която работи Божествениятъ Духъ, а движението осигурява кръвьта за поливане на Божествената градина. Домакинята се познава по поддържането на кѫщата. Вие не сте дошли да градите кѫщи, а да ги уреждате: това Учение ще приложите и къмъ себе си. Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша отъ храна, вода и въздухъ, тогава ще го разберете: вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана съ яденето и тѣлото, водата: съ пиенето и Сърдцето, въздухътъ: съ дишането и Ума. Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва отъ работа, Богъ му дава да се труди; ако се отказва и отъ труда, идва страданието; ако се отказва и отъ страданията, идва мѫчение. За да можете да работите, изисква се да имате изкуство, талантъ: само великитѣ художници могатъ да работятъ. Работата е за ученитѣ. Да перешъ и да одумвашъ, е трудъ. Вие сте напуснали работата, която Богъ ни е далъ, и сега се трудите. Въ труда, страданията и мѫченията нѣма щастие; страданието е единъ костеливъ орѣхъ и изкуството е да се научите да го счупвате и използвате. Сега ще ви говоря за думата мога. Вие не съзнавате вашето положение, а трѣбва да се пробудите за благото на щастието си; то е около васъ, но трѣбва да започнете правилно да работите. Трѣбва да поразпуснете струнитѣ на вашата цигулка. Вашето Сърдце е много сухо, трѣбва му малко влага: безъ вода, знаете, не може да се чисти, вдига се прахъ. На първо мѣсто трѣбва да имате Вѣра. Трѣбва да провѣрите всѣко нѣщо, което ви е дадено, за да се ползвате. Защо се молите, защо ядете, защо пиете? Молитвата е процесъ на дишане. Ако мислите, дали Господь ще чуе молитвата ви, значи се молите съ съмнѣние въ Бога. Макаръ и да не виждате кѫдѣ е, вие можете да Го усѣщате. Въ всѣко желание и мисъль има три нѣща: ширина, дълбочина и височина. Който има дълбочина, шумъ не вдига. Трѣбва да се отучите да заповѣдвате на другитѣ, а да се научите да заповѣдвате на себе си. Тия мисли, които сега ви смущаватъ, трѣбва да започнете да изхвърляте съ Вѣра. Вѣрата е единъ принципъ; тя трѣбва да бѫде положителна: мѣсто, кѫдѣто може да влѣзе Божествениятъ Животъ. Вие трѣбва да започнете да работите съ планъ върху себе си, както градинарьтъ работи; щомъ изпълните дълга си вкѫщи, започнѣте съ себе си. На първо мѣсто трѣбва да бѫдете здрави тѣлесно и душевно. Човѣкъ, който изгуби всѣка Вѣра, е боленъ. Както дѣцата често рѣжатъ съ ножицитѣ и развалятъ, има и такива писатели и проповѣдници, които развалятъ съ своитѣ ножици; тѣ сѫ прочути развалячи, затова трѣбва да напуснете тия учители. Яви ли се въ васъ една лоша мисъль, която иска да рѣже съ своя ножъ и да разваля, изхвърлѣте я навънъ; или нѣкой иска да бие барабанъ: кажѣте му, че не може. Вашитѣ мисли сѫ живи, тѣ като дѣца играятъ въ васъ и около васъ. Влѣзе ви нѣкоя мисъль въ главата и ви смути, напримѣръ казали нѣщо за васъ. Мислитѣ могатъ да ви разтревожатъ и да ви владѣятъ, но вие трѣбва да ги учите. Лъжливиятъ учитель е дяволътъ: води ви и ви учи, докато останете съ скѫсани дрехи, тогава ви напуска и отивате при Господа съ скѫсанитѣ си дрехи, ала Той нѣма да ви приеме, а ще ви изпѫди. Но ако е останало едно житно зърно, има Надѣжда да се поправите слѣдъ дванадесеть години: една благородна мисъль, ако я култивирате, ще ви направи слѣдъ дванадесеть години най-благородната жена. Вие постоянно се демагнетизирате, гнѣвите се, тревожите се. Така въ нервната ви система става размѫтване до дъно, пукване и изтичане. Щомъ сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. Когато сте здрави, можете да чувствате състоянието на другитѣ. Сърдцето може да загуби магнетичната си сила. Не носѣте мѫжа си, дѣцата си и другитѣ, както вълкътъ носи лисицата. Вие често носите здрави Хора на гърба си, но когато правите услуга на здрави Хора, ги учите на лѣность. Богъ изпрати всички жени да работятъ, а вие трошите камъни. Ако жената трѣбваше да бѫде слугиня, Господь щѣше да я направи отъ краката на мѫжа, а ако трѣбваше да бѫде господарка: отъ главата. Той я направи отъ реброто на мѫжа: значи да му бѫде другарка въ работата. Какво правятъ сега женитѣ: стоятъ прѣдъ огледалото и мислятъ за женитба. Подъ женитба азъ разбирамъ да мине човѣкъ отъ животинско въ човѣшко състояние, и отъ човѣшко: въ Божествено. Тази женитба е веднъжъ: да станете граждани на Небето и за това се изисква да имате здраво Тѣло, здравъ Умъ и здраво Сърдце. Какъ храните вие вашитѣ Душа, Умъ и Сърдце? Тѣлото си храните донѣкѫдѣ добре, но какъ храните Сърдцето и Ума? Храната, която приемате, безъ да благодарите, не може да достави нужната чувствителность на вашето Сърдце и на вашия Умъ. Мислитѣ и желанията ви искатъ храна, дрехи, вие не имъ ги давате и тѣ умиратъ. Вие имате чрѣзмѣрни желания. Стремете се да имате сѫществени мисли, които да не сѫ въ разрѣзъ съ околнитѣ. Човѣкъ, който работи, губи много енергия, слѣдователно трѣбва да пестите вашата енергия. Трѣбва да имате непоколебима Вѣра въ Бога: че Той е промислилъ за всичко. Богъ се грижи и за най-малкитѣ червейчета и единъ косъмъ отъ главата ви не може да падне безъ Неговата воля. Всѣка мисъль и желание, всичко, което поискате, ще ви се даде, но трѣбва да имате непоколебима Вѣра. За всѣко нѣщо, което не стане в Живота ви, не съжалявайте: то не е за васъ. Нѣкоя мома е напусната отъ годеника си: това става, защото той не е за нея. Понѣкога искате голѣми гащи или голѣма рокля, както малкото дѣте иска дрехи като на батко си, но още не му е врѣмето. У всички ви има непотрѣбни мисли и желания, което показва, че Вѣрата ви е слаба. Господь е голѣмъ изворъ: отивайте при Него за прѣсна вода сутринь, обѣдъ и вечерь. Той нѣма да дойде при васъ, а вие ще идете при Него, но ще си носите сѫдъ, добритѣ мисли сѫ сѫдъ, въ който Господь ще излѣе Своето благословение. Докато имате добри мисли и желания, Богъ ще ви благославя. Ако чувствате, че не ви благославя, вземѣте сѫдъ назаемъ: прочетѣте нѣкоя добра книга, извадѣте отъ Хората красивото. Да нѣма одумване: който иска да успѣва, да не одумва! Сега, прѣзъ останалитѣ петь минути, безъ да мърдате, отправете мисъльта си къмъ Бога. Ще почувствате щипане, но мръднете ли, ще развалите упражнението. Въ нѣкой день казвате, че нѣма да одумвате, но дойде нѣкой, каже нѣщо лошо за васъ, вие започвате да одумвате и разваляте упражнението. Палите свещи, освещавате масло и пакъ нѣмате благословение: то е защото одумвате. Сега започнѣте упражнението съ една, двѣ, три, четири или петь минути: опитайте се да не мърдате въобще, да можете да контролирате себе си. Послѣ направѣте петминутно упражнение да мислите само върху едно нѣщо: петь минути упражнение върху вашето тѣло, петь минути упражнение върху вашия Умъ, петь минути упражнение върху вашето Сърдце. Каквото придобиете отъ тези упражнения, не го разказвайте никому. За да може едно желание, една мисъль да се реализира, трѣбватъ дванадесеть мѣсеца. За да се роди една мисъль, трѣбва една година, други изискватъ десеть години и т.н. Добритѣ мисли и желания образуватъ дрехитѣ на Ангелитѣ: мислитѣ и желанията сѫ дрехитѣ, въ които се обличатъ Божественитѣ Духове. Ако можете да играете на това хоро, хванѣте се, ако не, обмислѣте добре и не се хващайте. Резултатътъ отъ тия упражнения идва бавно, може и слѣдъ една година, но никому не казвайте какво правите. Докато не сте изтъкали платното, не го рѣжѣте по аршинъ да го изнасяте на пазара. Започнѣте съ най-малкото: съ думата мога: дойде ви голѣма скръбъ: кажѣте въ себе си: Мога! Страдате: Мога! Трудите се: Мога! Кажѣте си: „Всичко мога чрѣзъ Христа!“. Ако не разберете думата мога, не можете да разберете и Христа, въ Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петъръ каза на Христа:“Да Ти не бѫде, Господи...“, Христосъ отговори съ думата мога. Спрѣгайте глагола мога. Ако не можете да решите нѣкой въпросъ, казвайте: Мога! Господь ходи и казва: „Напълнете му стомната!“, а който не казва мога, не му я напълватъ. Лошото, което е въ въсъ е гориво. Лошитѣ мисли, които ви идватъ, сѫ импулсъ въ вашето развитие, ако ги побѣдите. Дойде ли ви лоша мисъль, поискайте й мѣсто отъ Господа. Не казвайте нищо, не одумвайте, мълчѣте: въ начало ще усѣтите неприятность, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ли ви болесть, не бойте се: това е малъкъ масажъ, това е благословение. Да сме разумни означава да бѫдемъ съвършени въ Словото. Хората плачатъ, нещастни сѫ, но азъ казвамъ, че това е благословение, защото тѣ работятъ, а азъ се радвамъ и благодаря на Бога. Сто и единъ милиона Ангели работятъ на Земята и помагатъ. Сега става чистене и въ тия врѣмена трѣбва да сте бодри и весели: по-славни врѣмена не е имало, сега Хората си поливатъ градинитѣ. Днешната религия не трѣбва да е като старата. Веднъжъ единъ бѣденъ религиозенъ човѣкъ миналъ подъ отворения прозорецъ на богаташка кѫща, видѣлъ оставена на перваза кесия съ пари и я взелъ, мислейки, че му е даръ отъ Бога. Прѣзъ слѣдващитѣ дни обаче при всѣка молитва кесията се изправяла прѣдъ него и той не можелъ да се моли. Най-послѣ я върналъ. И вие сте задигнали кесията на нѣкой богатъ, затова нѣщо ви стѣга. Когато одумвате, това е кражба на кесия, върнете кесията, за да се чуе молитвата ви. Не мислѣте лошо за никого, дойде ли ви такава мисъль, навънъ я изхвърлѣте. Мълчѣте отвънъ, а работѣте отвѫтрѣ. За да се реализира всѣко желание, има срокъ, трѣбва да чакате. Може да минатъ една, двѣ, десеть години: не бързайте. Когато искате бързо да се реализира желанието ви, Господь ще ви изпрати при коренитѣ на дървото: ще ви даде лошъ мѫжъ или жена. И всички ваши сегашни нещастия сѫ отъ миналия ви Животъ: имали сте лоши мисли и желания. Трѣбва да бѫдете здрави по тѣло. Щомъ позатлъстѣете, радвате се, но това не е Здраве: трѣбва да имате здрави мускули, да бѫдете кротки, смирени, не разбирамъ да бѫдете отпуснати, а да бѫдете активни. Напримѣръ нѣкоя ваша сестра е обрѣменена: прѣдайте й Вѣра, насърдчѣте я, а не плачете заедно съ нея, защото и двамата ще загубите Вѣрата си. Или нѣкой е умрѣлъ: не, не е умрѣлъ, само кѫщата му е съборена и слѣдъ години ще се създаде пакъ. Сѫщностьта на човѣка е въ добритѣ качества на неговата Душа. Смъртьта е прѣцѣждане на водата, прѣминаване на Живота отъ единъ пластъ въ другъ и излизане на повърхностьта като добъръ чучуръ, трѣбва да прѣминете прѣзъ този свѣтъ, прѣзъ материята, за да се прѣцѣдите. Тукъ слушате всичко това, но свѣтътъ ще ви разколѣбае; кажѣте: “Мога!“ Ще вземете псаломъ 119 и всѣки день ще учите наизустъ една часть оть него съ думата мога, за двадесеть и два дена трѣбва да го научите. Всѣки день, прѣди да започнете да учите, ще си измивате рѫцѣтѣ и краката и ще казвате: “Ще бѫдемъ като краката добри, търпѣливи и послушни.“ Ако човѣшкото Сърдце бѣше добро като краката, Хората щѣха да бѫдатъ светии. А когато миемъ рѫцѣтѣ, ще казваме: “ Ще сме послушни, добри и справедливи като рѫцѣтѣ!“ Умътъ ви трѣбва да бѫде готовъ да работи като рѫцѣтѣ. Колко е добъръ Господь, че ни е далъ рѫцѣ и крака, които да ни учатъ какъ да работимъ! Съединѣте се съ Господа и съ всички Хора и всичко ще бѫде осѫществимо за васъ. Трѣбва да сте търпѣливи и услужливи като краката и справедливи като рѫцѣтѣ. Трѣбва да владѣете тѣлото си и да настане една хармония между васъ. Ако за една година можете да се хармонизирате, ще бѫде добре. Трѣбва да бѫдете свободни като птицитѣ, търпѣливи като млѣкопитаещитѣ, мѫжествени като лѫва и разумни като човѣка. Започнѣте да прилагате думата мога. Ако е за Добро, тя е като ключъ, но ако я употрѣбявате за лошо, нѣма да ви послужи: употрѣбѣте я за повдигането на човѣчеството, за просвѣта на Ума и Сърдцето, но не и за лошо. За една година трѣбва да се научите да разбирате думата мога. Частичката не, първата сричка отъ думата не мога, трѣбва да я сложите на опашката. Разтревожени ли сте, кажѣте: “ Мога!“, за да се измѣни вашето настроение. А частичката не нека стои, оставѣте я въ почивка. Когато изучите псалма, нѣкои отъ васъ ще иматъ резултатъ едно или двѣ, други ще иматъ резултатъ отъ три до десеть: различно; и едно да е резултатътъ, пакъ е благословение. 8 февруари 1917, София
  4. "Дигни одъра си" Извънредна беседа 1938 г. "Дигни одъра си", единична извънредна беседа, изнесена от Учителя на 22 март 1938г., Първо издание - 1938, София Книгата за теглене на PDF Дигни одъра си - 22 март 1938 г.
  5. (текстът ще бъде добавен)
  6. Голѣмиятъ братъ Извънредна беседа, държана от Учителя в навечерието на 1939 г. (31 декември 1938 г.). Според каталога датата е 31.12.1938 г. Книгата за теглене - PDF* Голѣмиятъ братъ - 31.12.1938 г., София * Бележка: В изданието към което е даден линка, датата е 1.01.1939 г.
  7. (текстът ще бъде добавен)
  8. Майката на времето Книгата за теглене 1.Майката на врѣмето 1.01.1932г. София 2.Единниятъ животъ, 22.03.1932г. София
  9. Тихиятъ гласъ Беседа изнесена от Учителя срещу новата година - 1929 (31. декември - 1 януари 1929) Книгата за теглене "Ето една брошура, която също липсва в пакетите, които пуснах. Тя е отпечатана в отделна брошурка 1929г. Води се извънредна беседа и е изнесена в полунощ на нова година 31.12.1928 и 1.01.1929. в София, Изгрев. Изданието е ценно, защото е със стария ръкопис, по-късните отпечатвания са с нов." Христо Вътев Тихиятъ гласъ - 1 януари 1929 г.
  10. (текстът ще бъде добавен)
  11. Разумно разбиране Извънредна беседа от Учителя на 22 март 1934 г., София Книгата за теглене Разумно разбиране - 22.03.1934
  12. (текстът ще бъде добавен)
  13. Общение съ Бога Извънредна беседа, държана от Учителя на 23 ноември 1930 г., Издание 1931 г. Книгата за теглене Общение съ Бога - 23 ноември 1930 г.
  14. От книгата "Баща и синъ", беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание На своето мѣсто и на своето време Две важни нѣща се изискватъ отъ човѣка: всѣко нѣщо да постави на своето мѣсто, и всѣка идея да се роди и реализира на своето време. Ако детето не се роди на опредѣленото време, то се лишава отъ животъ. Ще кажете, че разбирате тия нѣща, че не е нужно да се говорятъ. Въ сѫщность хората страдатъ отъ неразбиране на нѣщата. Нѣкои мислятъ, че много нѣща знаятъ и много работи разбиратъ. Нѣщата могатъ да се разбиратъ по два начина: по човѣшки и по Божественъ начинъ. Докато се разбиратъ по първия начинъ, човѣкъ всѣкога е ограниченъ. Нѣкой разбира, че ще умре. Какво придобива отъ това разбиране? Кое положение е по-добро за човѣка: да разбира, че ще умре, или да разбира, че ще се роди? При първото положение човѣкъ напуща мѣстото си, а при второто — заема мѣстото си. Който напуща мѣстото си, той умира; който заема мѣстото си, той се ражда. Следователно, когато напуща мѣстото си, човѣкъ страда; когато заема мѣстото си, той се радва. Въ това отношение радостьта и скръбьта представятъ естествени състояния, които взаимно се смѣнятъ. За да не скърби, човѣкъ трѣбва доброволно да напусне мѣстото си, сѫ съзнание, че отива на по-добро мѣсто, отдето нѣкога пакъ ще се върне на земята. И тъй, всѣка идея трѣбва да дойде точно на своето време: нито по-рано, нито по-късно отъ опредѣления за нея моментъ. Казано е въ Писанието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята". Земята е била създадена, но липсвало й нѣщо. По-нататъкъ се казва: "Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божий се носеше надъ бездната". Сѫщото може да се каже и за човѣка. И човѣкъ е билъ създаденъ, но липсвало му е нѣщо — не е билъ устроенъ. Нѣщата се устройватъ, когато идеитѣ слизатъ отгоре и се въплътяватъ. Съ други думи казано: Нѣщата се устройватъ, когато Божиятъ Духъ слѣзе и започне да работи. Не слѣзе ли Духътъ да работи въ човѣка, на последния все ще липсва нѣщо. Какво липсва на умрѣлия? — Животъ. Какво трѣбва на детето, което е въ утробата на майка си ? — Да се роди. Това може да се каже за всѣки човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да се роди и да придобие живота. И едното, и другото се придобива, само когато човѣкъ ликвидира съ старото и влѣзе въ новия животъ. Човѣкъ трѣбва да ликвидира съ стария порядъкъ на нѣщата и да влѣзе въ новия порядъкъ. Да ликвидира човѣкъ съ старото, това значи, следъ като е дошълъ до брѣгa на морето съ колата си, да остави колата настрана и да потърси лодка, която да го пренесе до голѣмия параходъ, опредѣленъ да прекарва пѫтници по океана. Докато пѣтувашъ по суша, колата е на своето мѣсто. Обаче, щомъ напуснешъ сушата, колата е безпредметна. Дойдешъ ли до морето, тамъ други превозни срѣдства те чакатъ, по-хубави отъ колата. — Ама колата ще ми е нужна, следъ като излѣза отъ морето или отъ океана. — Тамъ, отвъдъ океана, има по-съвършени, по-модерни коли отъ твоята стара кола. Речешъ ли да я пренасяшъ презъ океана, това ще струва по-скѫпо, отколкото да си купишъ нова, модерна кола. Защо човѣкъ се държи за своята стара кола, т. е. за старото? Той не знае, като влѣзе въ новия животъ, какво го чака, Той се намира въ. положението на умиращъ, който иска да го облѣкатъ сѫ хубави дрехи, да турятъ на рѫцетѣ му пръстени, но въпрѣки това има вѫтрешенъ страхъ да не го обератъ. Какво показва това ? — Че и като умира, човѣкъ пакъ се държи за старото. Какво е останало отъ старото въ него? — Само отрицателното: умраза, зависть, недоволство, обиди, обезсърдчавания и т. н. Обаче, човѣкъ не може да влѣзе въ свеѣа на любовьта, въ новия животъ, докато абсолютно не се откаже отъ умразата, отъ завистьта — отъ всичко отрицателно. Който дойде до границата на любовьта, той ще бѫде подложенъ на щателно пречистване, да не остане никаква следа отъ умразата или завистьта. Въ новия животъ нищо отрицателно не се допуща. Отрицателнитѣ прояви въ живота на човѣка, това е вълкътъ, вълчиятъ характеръ. Умразата е вълкътъ въ човѣшкия животъ. Следователно, трѣбва ли да мислите, какво ще стане съ умразата, т. е. съ вълка, ако е дошло време да влѣзете въ свѣта на любовьта? Какво прави вълкътъ? — Души овцетѣ. Значи, вълкътъ представя смъртьта, а овцата — животътъ. Когато нападне овцата, вълкътъ живѣе, а тя умира. Какво трѣбва да се прави, за да не умира овцата? — Вълкътъ не трѣбва да напада и яде овцетѣ. Ще кажете, че все таки единъ отъ тѣхъ трѣбва да умре. Ако не яде овце, вълкътъ ще умре. Ако яде овце, вълкътъ ще живѣе, а тѣ ще умиратъ. Кое положение е за предпочитане: вълкътъ ли да живѣе, или овцата? Какво виждаме днесъ въ органическия и въ психическия животъ на човѣка? — Ние виждаме, че навсѣкѫде овцата става жертва на вълка. Безъ да мисли много, човѣкъ жертвува своитѣ възвишени идеи, своитѣ красиви мисли и чувства — своитѣ овце, на вълцитѣ въ себе си. — Какво да правимъ, когато и вълкътъ трѣбва да живѣе? — Това е несправедливо. Право е да се даде възможность и на овцата, и на вълка да живеятъ. Съвременнитѣ хора отдаватъ по-голѣмо право на вълците. Христосъ е изразилъ тази идея съ стиха, отправенъ къмъ фарисеитѣ: „Взехте ключоветѣ на Царството Божие, и нито вие влизате, нито другитѣ пущате да влѣзатъ." Важно е, човѣкъ да прави разлика между овце и вълци. Той трѣбва справедливо да отдава на всѣкиго правото. Овцетѣ иматъ правото на вълцитѣ; и вълцитѣ иматъ правото на овцетѣ. Обаче, не защищавайте правото на вълцитѣ, защото тѣ сами прокарватъ своето право. Силнитѣ всѣкога сѫ имали право. Време е да застѫпимъ страната на слабитѣ. И до днесъ, обаче, хората се кланятъ на силнитѣ, на богатитѣ. На богатия се даватъ угощения, почести и внимание. На бедния нищо не се дава; ако му се даде нѣщо, то е всѣкога малко. Всѣки гледа да даде нѣщо на бедния, за да се освободи отъ него. Това различно отнасяне на хората къмъ богатия и къмъ бедния създава редъ противоречия. Като изучава живота си, човѣкъ намира големи противоречия въ него. И децата, и възрастнитѣ се натъкватъ на противоречия, въ които се спъватъ. Единъ евангелски проповедникъ въ Америка ималъ обичай, следъ неделната си проповедь, да взима по едно бедно дете у дома си, да го нахрани добре и тогава да го изпрати. Преди обѣда той прочиталъ заедно съ детето молитвата „Отче нашъ" и следъ това започвали да ядатъ. Това правѣлъ той нѣколко години наредъ и билъ доволенъ отъ себе си. Той считалъ, че по този начинъ изпълнява волята Божия. Обаче, единъ недѣленъ день, споредъ обичая си, пакъ взелъ съ себе си едно бедно дете, което съ поведението си го научило на нѣщо ново. Колѣничили, той и детето, и започнали да четатъ молитвата: „Отче нашъ, Който си на небето." Той чете молитвата, а детето повтаря следъ него. „Да се свети името Твое". Проповѣдникътъ чете, а детето мълчи. — Повтори тия думи! Ако не ги повторишъ заедно сѫ мене, нѣма да ти дамъ обѣдъ. Детето пакъ мълчи. — Защо мълчишъ? Кажи, коя е причината, че престана да се молишъ? Детето го запитало: Вѣрно ли е, че Господъ, Който е на небето, е нашъ Баща ? — Вѣрно е. Господъ е Баща на всички хора по лицето на земята. — Щомъ Богъ е нашъ Баща, ти си мой братъ! Детето казало тѣзи думи на проповедника и дълбоко се замислило. То искало да каже: Ти искашъ сега да ме заставишъ насила да чета молитвата „Отче нашъ", преди да се убедя въ истинностьта и правотата на отношенията между хората, отъ една страна, и тѣхнитѣ отношения къмъ Бога, отъ друга страна. Какъвъ братъ си ми ти, когато днесъ ще ме нахранишъ, а следъ това ще ме оставишъ на улицата, да се скитамъ голъ, гладенъ и босъ? Следъ разговора си съ бедното дете, проповѣдникътъ дошълъ до една нова идея, че хората вършатъ волята Божия механически. Който иска да върши волята Божия, той трѣбва да обича хората, да обича всички живи сѫщества така, както Богъ ги обича. — Възможно ли е това? — Не зная. Азъ не отговарямъ на васъ, на себе си отговарямъ: Възможно е. Това, което Богъ може да направи, и азъ мога да го направя. Ще кажете, че е смѣло да се говори така. — Доколко е смѣло това за васъ, не зная; за мене, обаче, не е смѣло. Веднъжъ следвамъ Божия пѫть, азъ мога да направя всичко, каквото Богъ прави. Това, което Той не може да направи, и азъ не мога да го направя. Когато предприемамъ нѣщо, азъ се допитвамъ до Господа, мога ли да направя това, което съмъ намислилъ. Ако Богъ ми отговори, че мога да го направя, тогава само пристѫпвамъ къмъ реализиране на това, което съмъ намислилъ. — Господи, мога ли да любя всички хора? — Можешъ, разбира се. Да любишъ хората, това е най-лесната работа. — Господи, мога ли да запаля свѣщитѣ на хората? — Можешъ да ги запалишъ. Както азъ паля свѣщитѣ на хората, така и ти можешъ да ги палишъ. Въ това нѣма никаква мѫчнотия. Мѫчнотията се заключава въ разбиранията на хората. Следователно, когато казвамъ, че каквото Богъ прави, и азъ мога да го направя, имамъ предъ видъ всички хора. Каквито възможности имамъ азъ въ правене на доброто, такива възможности иматъ всички хора. Има нѣкои мъчни нѣща за човѣка, но само когато е вързанъ. Вързаниятъ човѣкъ съ верига, или съ нѣкое дебело вѫже не може да ходи, не може да се движи. Свободниятъ, обаче, може да ходи, да се движи безпрепятствено. Когато човѣкъ е свободенъ, трѣбва да внимава, да не направи нѣкаква погрѣшка, съ която самъ да се върже. Единъ голѣмъ английски параходъ спрѣлъ една вечерь на едно пристанище. Нѣколко млади моряци слѣзли въ града да се разходятъ и завързали лодката, съ която дошли до пристанището, за единъ голѣмъ колъ. Тѣ обичали да пиятъ, да се веселятъ. Като влѣзли въ града, тѣ се отбивали ту въ една, ту въ друга кръчма, и незабелязали, какъ минало времето. Като се върнали на пристанището, тѣ се качили на лодката и започнали усилено да гребатъ, по-скоро да стигнатъ на парахода. Цѣла нощь усилено гребли. Какво било очудването имъ, когато на сутриньта видѣли, че сѫ на същото мѣсто, дето била вързана лодката. Понеже главитѣ имъ били замаяни, тѣ влѣзли въ лодката и забравили да я развържатъ. Така гребли цѣла нощь на едно и също мѣсто. Такова е положението на всички хора, които сѫ завързали лодката си за нѣкой колъ. Докато лодката на човѣка е вързана за нѣкакъвъ колъ, всичкитѣ му усилия оставатъ напразно. — Къде е погрѣшката? — Въ колцитѣ. Извадете всички колци, които сте забили покрай брѣга на морето, за да изпълните безпрепятствено своето предназначение. Сега ние празнуваме 22 мартъ, като забележителенъ, като знатенъ день презъ годината. Защо е знатенъ този день? Споредъ мене, всѣки день е дотолкова знатенъ за насъ, доколкото ние сме извършили нѣщо велико, или доколкото ние сме се проникнали отъ нѣкаква велика идея. Какво по-велико отъ това, да отвори човѣкъ душата си и да даде ходъ на Божествената любовь въ себе си? Щомъ тази любовь влѣзе въ човѣка, тя започва да работи въ него и го преобразява. Често хората грѣшатъ, като се наематъ за работа, която не могатъ да свършатъ. И като не могатъ сами да я свършатъ, не даватъ и на други да я свършатъ. — Защо постѫпватъ така? Защото нѣматъ довѣрие едни на други. Hѣкой баща има красива дъщеря, но се страхува отъ хората, да не би нѣкой да я обикне, или да се влюби въ нея. Той не вѣрва въ човѣшката любовь. По какво се отличава тази любовь? Когато човѣкъ обикне нѣкого, той иска да го задържи само за себе си. Злото не е въ любовьта, но въ желанието на човѣка да задържи за себе си онова, което обича. Въ това седи опасностьта. Обаче, любовь, която заграбва, която обсебва нѣщата, не е истинска любовь. Тази любовь не може да се нарече Божествена. Споредъ мене, такъвъ родъ прояви на чувствата се наричатъ "влюбване". Грамадна е разликата между любовь и влюбване. Любовьта дава свобода на човѣка, а влюбването го ограничава. При любовьта човѣкъ дава, а при влюбването — взима. Когато човѣкъ взима само, безъ да дава нѣщо, раждатъ се безброй противоречия. Ако десеть души се влюбятъ въ единъ човѣкъ и всѣки иска да го задържи за себе си, тѣ ще се натъкнатъ на противоречия, на голѣми страдания и мѫчнотии. Сега азъ говоря така, за да излѣзете отъ стария порядъкъ на нѣщата, отъ порядъка на насилието. Азъ съмъ противъ всѣкакво насилие, било то физическо, умствено или сърдечно. Докато живѣете на земята съ старитѣ разбирания за живота, насилието може да се приложи само въ краенъ случай. Обаче, съвършениятъ животъ абсолютно изключва насилието. Божествениятъ законъ изисква отъ човѣка да не прави насилие нито върху себе си, нито върху своитѣ ближни. Мнозина задаватъ въпроса, защо Господъ не оправи свѣта? Богъ може въ единъ моментъ да оправи свѣта, но Той не иска да насилва съзнанието на хората. Той е готовъ да чака хиляди и милиони години още, докато човѣчеството дойде до съзнание, да приложи закона на любовьта. Човѣкъ трѣбва да дойде до такова съзнание, че каквото прави, да става съ любовь, съ радость, че върши волята Божия. Докато се събуди Божественото съзнание въ човѣка, той ще минава презъ големи страдания и изпитания. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ страданията. — Нѣма защо да се страхуватъ отъ страданията. Който люби, той отъ нищо не се страхува. Любовьта изключва всѣкакъвъ страхъ. Който разбира страданията, той гледа на тѣхъ като на благословение. За праведния страданията сѫ благо, за грѣшника — тѣ сѫ нѣщастие. Който съзнателно приема кръста на страданията, той всѣкога се благославя. Който ги избѣгва, тѣ непрестанно го следватъ. За една царска дъщеря се явили трима кандидати. И тримата искали рѫката й. Тя имъ отговорила, че ще се ожени за онзи, който се изложи на нейния мечъ, да бѫде прободенъ отъ нея. Който отъ тѣхъ остане живъ, той ще бѣде нейниятъ избранникъ. Тримата кандидати се явили въ опредѣленъ часъ предъ царската дъщеря. Като видели светлия мечъ въ рѫката й, двамата отъ тѣхъ веднага отстѫпили, отказали се отъ кандидатурата си за царската дъщеря. Те се отказали отъ страхъ, а не отъ нѣкаква висока идея, да отстѫпятъ на третия кандидатъ. Третиятъ, обаче, останалъ на мѣстото си спокойно, безъ никакво смущение въ себе си, като си казалъ: Ако е въпросъ да умра, по-добре да бъда убитъ отъ рѫката на своята възлюбена. Така поне ще й покажа, че я обичамъ, че съмъ готовъ да се жертвувамъ за нея. Следъ това ще замина за другия свѣтъ. Царската дъщеря се приближила до него, ударила го съ меча си въ гърдите. Като видѣлъ, какъ царската дъщеря за- махнала съ меча си и го пробола, младиятъ момъкъ помислилъ, че е прободенъ вече и по- гледналъ, тече ли кръвь отъ раната. Каква била изненадата му, когато не видѣлъ никаква кръвь, па и болка не усѣтилъ. Следъ това тя забила меча си въ гърдите му и втори, и трети пѫть, но пакъ нито кръвь потекло, нито болка усетилъ. — Защо? — Защото любовьта мушка безъ болка. Помнете следното: Любовьта не причинява болки. Дето любовьта присѫтствува, тамъ нѣма страдания, нѣма никакви противоречия. Ножътъ на любовьта не причинява никакви болки. — Защо? — Защото е книженъ. Такъвъ е билъ и ножътъ на царската дъщеря — ножъ на любовьта. Като видѣли, какво направила царската дъщеря съ третия кандидатъ, другите двама казали: И ние можахме да издържимъ на тѣзи ножове. — Не, тѣ не биха могли да издържатъ. Тѣ отъ страхъ щѣxa да умратъ. Ще дойде день, когато въ действителния животъ ще ви прободатъ съ истински ножъ, а не съ книженъ, както този на царската дъщеря. Съ такъвъ ножъ прободоха и Христа, и отъ раната Му потече кръвь и вода. Следъ това Христосъ възкръсна. Кой възкръси Христа? — Онзи, Който Го обичаше. Силата на Христа се заключаваше въ любовьта Му къмъ Бога и къмъ Неговитѣ ближни. Христосъ понесе греховетѣ на хората и умрѣ заради тѣхъ. Той се пожертвува за цѣлото човѣчество. Любовьта и вѣрата Му въ Бога Го възкресиха. Следователно, каквото Христосъ преживѣ, това и вие ще преживѣете: ще бѫдете подигравани, оплювани, бити, докато единъ день ви заковатъ на кръста. Тамъ ще викате, ще се молите и най-после, като Христа, ще кажете: „Господи, въ Твоитѣ ръце предавамъ духа си." Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ" И тъй, колкото и да се страхуватъ хората отъ страданията, тѣ неизбежно трѣбва да минатъ презъ тѣхъ. Въ края на краищата, всѣки човѣкъ трѣбва да умре за човѣшкото, за старото, и чрезъ възкресението да влѣзе въ новия животъ, въ живота на любовьта. Значи, човѣкъ трѣбва да умре, за да възкръсне. — За какво ще възкръсне? — За любовьта. Който иска да възкръсне, да влѣзе въ закона на любовьта, той трѣбва да е готовъ да умре. Така е станало съ Христа. Така ще бѫде и съ всѣки, който следва Христовия пѫть. Въ това отношение хората трѣбва да бѫдатъ като овцетѣ. Когато една овца влѣзе въ водата, останалитеѣ овце отъ стадото тръгватъ следъ нея: една следъ друга се хвърлятъ въ водата. Това, което е добро за едного, добро е и за другите. Това, което е добро за мене, добро е и за васъ. Това, което е лошо за мене, лошо е и за васъ. Ако ме последвате, сами ще провѣрите, добъръ примѣръ ли съмъ далъ, или лошъ. Тъй щото, и въ живота, и въ смъртьта, както и при раждане и умиране, човѣкъ трѣбва да дава добъръ примѣръ. Това не се отнася до васъ. Азъ говоря за себе си. Азъ съмъ длъженъ при всички случаи въ живота си, като се раждамъ и като умирамъ, да давамъ добъръ примѣръ. Не давамъ ли добъръ примѣръ, моятъ животъ е безпредметенъ. Това пожелавамъ и на васъ: и като се раждате, и като умирате, да давате добъръ примѣръ. Като говоря за смърть, за. умиране, азъ нѣмамъ предъ видъ физическата смърть. Не се страхувайте отъ смъртьта, за която ви говоря. Азъ говоря за смърть на стария животъ, на всичко човѣшко. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника." Това значи: всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто, и всѣка идея трѣбва да дойде на своето време.— Какво да правимъ съ своето вѣрую? — За вѣруюто си не мислете, нито уповавайте на него. Дръжте се за вѣрата. Вѣруюто ограничава човѣка, а вѣрата го освобождава. Искате ли да имате нѣкакви придобивки, започнете тази година съ най- малкия опитъ въ Божествения светъ — съ надеждата. Като приложите надеждата, минете къмъ вѣрата; отъ вѣрата — къмъ любовьта; отъ любовьта — къмъ мѫдростьта; отъ мѫдростьта — къмъ истината и отъ истината — къмъ Духа Божий. Щомъ приложите всичко това, животътъ ви ще придобие другъ изразъ. Този е възходещиятъ пѫть, който човѣкъ трѣбва да поеме. Той ще мине отъ залѣзването на стария животъ къмъ зазоряване на новия. Той ще мине отъ края на старата епоха къмъ началото на новата. За да влѣзе въ новата епоха, човѣкъ трѣбва да ликвидира съ всичко старо, съ всички отрицателни, наследствени чърти. За да дойде до това положение, той трѣбва да се ползува отъ своите опитности, както и отъ тия на своите ближни. Като гледамъ погрѣшките на хората, азъ считамъ, че сѫ и мои погрѣшки и търся начинъ, какъ по-лесно, по-незабелязано и за тѣхъ самите, да ги изправя. Като видя доброто въ хората, радвамъ се, считамъ, че тѣхното добро е и мое добро. Казано е въ Писанието: „Богъ беше въ Христа и примиряваше свѣта съ себе си, като не обръщаше внимание на греховете имъ". Богъ слезе на земята да оправи свѣта. Затова е казано: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, . за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него". Христосъ дойде на земята и даде примѣръ на хората, какво значи жертва, какво значи любовь къмъ Бога и къмъ ближния. Той показа, какъ може да се помогне на хората. Затова, именно, Той понесе тѣхнитѣ грѣхове. Тъй щото, когато видите, че нѣкой грѣши, не го оставяйте въ това положение. Ако той не може да се изправи, вие поправете погрѣшката му вмѣсто него. Едно трѣбва да се знае: Никой не може да влѣзе въ Царството Божие съ своите стари разбирания. До прага на Царството Божие може да стигне, но по-нататъкъ по никой начинъ не може. На всички съвременни хора е платенъ билетъ до вратата на Царството Божие. Оттамъ нататъкъ всѣки самъ трѣбва да си плати билета. Само една стѫпка остава до влизане въ Царството Божие, но тази стѫпка е най-мѫчна. За да направите тази стѫпка, вие трѣбва да отговаряте на известни условия. Щомъ видятъ, че се отправяте къмъ Царството Божие, веднага ще отворятъ книгата на вашия животъ и ще видятъ, обичали ли сте всички хора. Ако се укаже, че всички хора сте обичали, а само едного не сте обичали, веднага ще ви върнатъ назадъ. Мнозина мислятъ, че като видятъ Христа, животътъ имъ ще се измѣни изведнъжъ, и тѣ ще обикнатъ всички хора. — Възможно е, но това трѣбва да се провѣри. Други пъкъ мислятъ, че като видятъ Христа, ще съзнаятъ своята слабость и нищожество, ще признаятъ грѣховете си и ще пожелаятъ канаритѣ да се съборятъ върху тѣхъ, да ги убиятъ. Трети пъкъ ще започнатъ да разправятъ на Христа за своитѣ вѣрвания. Какво ще имъ каже Христосъ? Първото нѣщо, което ще имъ каже е, да се отрекатъ отъ всички свои вѣрвания и да оста- натъ само съ вѣрата си. — Какво ще кажатъ хората за насъ? — Ще кажатъ, че сте безвѣрници. Какво лошо има въ това? Ще бѫдете безъ вѣрвания, но ще имате една абсолютна вѣра, която отъ нищо не се колебае. — Ами после? — После ще дойдете до положението, въ което се намира житното зърно. Външно то нѣма никакви дрехи и украшения. Неговото богатство е вѫтрешно. То казва: Посадете ме въ земята, за да видите, какво крия въ себе си. Наистина, щомъ житното зърно се посади, следъ известно време започва да покълва, подава своето малко стръкче надъ земята. То започва да расте и да се развива: дава цвѣтъ, плодъ, който скоро узрѣва. Отъ едно зрънце въ земята се явява класъ сѫ 30, 60 или 120 зрънца, последователи на едното. Така правя и азъ: Влизамъ въ земята, посаждамъ се и следъ време пакъ излизамъ, но вече не съмъ самъ. Следъ мене вървятъ най-малко 30, 60 или 120 последователи. Сега, желая на всички да бѫдете като житното зърно: да се посадите въ земята и като излѣзете оттамъ, да имате поне 30 души последователи, които да вървятъ въ вашия пѫть. „Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода на човѣка“. * Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1937 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. Вѣнецътъ на Живота Три бесѣди от цикъла бесѣди прѣдъ духовна група отъ сестри /четвъртъчни бесѣди/ Съдържание: Хигиена на човѣшката Душа,8 февруари 1917 г., Вѣнецътъ на Живота,15 февруари 1917 г. Волята Божия,29 мартъ 1917 г., Сборникътъ „Великата Майка“ съдържа бесѣди, изнасѣни отъ Учителя въ периода 1917-1932г. прѣдъ особенъ крѫгъ отъ слушатели: омѫжени жени /духовни сестри/. Съставенъ е отъ сестра Елена Андрѣева като хронологиченъ цикълъ отъ дешифрирани стенограми, които сѫ били съхранѣвани тайно на Изгрѣва до 1990г. Въ сборника е включена и бесѣдата „Съчетание на отношенията“, изнесена само прѣдъ братя на 8. августъ 1920г. Настоящото издание се основава на изданието на издателство „Бѣло братство“ отъ 1994г., томъ първи. Уточнение: Тъй като не ни е извѣстенъ надѣжденъ рѣчникъ, съставенъ по правилата на Дриновско-Иванчевския правописъ, сме ползвали книгата на Русинъ Русиновъ „История на българския правописъ“, рѣчници отъ български езикъ на чужди езици и Библията. Молимъ читателя да ни извини за евентуални пропуски.
  16. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/101-%7B?%7D/ От книгата "Изгрѣвите на слънцето", единична извънредна беседа, 22 март, 1928 г, Издание 1928 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 6 ч. с. „На Изгрѣвъ“. Изгрѣвитѣ на слънцето. Тази година трѣбва да имате прѣдъ видъ законитѣ на природата, въ които цари абсолютна свобода, и вашитѣ отношения къмъ тѣзи закони. Какво нѣщо е правилното разбиране на извѣстна Божествена идея? За да дойдете до Божественитѣ идеи, вие трѣбва да започнете най-първо отъ елементарнитѣ, отъ видимитѣ, отъ чисто физическитѣ работи. Забѣлѣжете, напримѣръ, при процеса на яденето, храната, която слиза въ стомаха, върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, но при движението си надолу, тя срѣща и единъ кръстопѫть. Прѣди да слѣзе храната въ стомаха, срѣща отверстието на дихателната система, и ако попадне тамъ, послѣдствията ще бѫдатъ лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилниятъ пѫть въ движението на храната. Тя трѣбва да отиде на своето мѣстоназначение. Дойдемъ ли до човѣка, и въ неговия животъ има двѣ разклонения: едното води къмъ физическия свѣтъ, а другото — къмъ духовния, къмъ невидимия свѣтъ. Затова, слѣдъ като се приеме храната по физически начинъ правилно, настава другъ процесъ: тази храна трѣбва да се смѣли и възприеме отъ организма така хубаво, че човѣкъ да изпитва отъ това голѣма приятность. Слѣдъ туй трѣбва да стане процесъ на раздѣляне: чистата храна, прѣвърната въ кръвь, да се изпрати на цѣлото тѣло, да разнася живота, а нечистата храна, т. е. часть отъ храната, която не се съгласява съ човѣка, да се изхвърли навънъ. Тази часть отъ материята казва: „Азъ съмъ на особено мнѣние, азъ мисля друго-яче, не като васъ“. И тогава, човѣкътъ, по единъ деликатенъ начинъ, ѝ казва: „Щомъ сте на особено мнѣние, свободни сте да вѣрвате, въ каквото искате, да живѣете споредъ вашето мнѣние: ето, вратата е отворена, заповѣдайте навънъ!“ Онази часть отъ храната, която е съгласна съ човѣка, минава въ бѣлитѣ дробове, оттамъ въ мозъка и образува мисъльта. Значи, до извѣстно мѣсто и двата вида материя — и тази, която се съгласява съ човѣка, и тази, която не се съгласява, вървятъ заедно, а послѣ се раздѣлятъ. Въ духовния животъ има три пѫтя, по които човѣкътъ, или неговитѣ енергии едноврѣменно вървятъ: по пѫтя на неговата воля, по пѫтя на неговото сърце и по пѫтя на неговия умъ или интелигентность, или тъй наречения, пѫть на човѣшкия духъ. Това сѫ три пѫтя, три отдѣлни живота, чрѣзъ които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пѫтя сега сѫ необходими за васъ. Между тия пѫтища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пѫтя на вашия умъ, трѣбва да слѣзе въ вашето сърце и послѣ въ вашата воля. Ако храната върви по пѫтя на вашата воля, послѣ трѣбва да се качи въ сърцето и оттамъ въ ума. Отдѣто и да възприемате храната, два пѫтя я чакатъ: тя ще върви или по низходящъ или по възходящъ пѫть. Когато говоримъ за Божествената мисъль, подразбираме човѣшката глава. Когато говоримъ за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говоримъ за волята, подразбираме физическия човѣкъ, т. е. законитѣ, които сѫществуватъ въ физическия свѣтъ. Ние не можемъ да измѣнимъ тия закони. Когато хората казватъ, че физическиятъ животъ е несъвмѣстимъ съ духовния, това е тѣхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свѣтъ нѣма разединение, тѣ сѫ въ абсолютно съгласие. Когато казватъ, че между физическия и духовния животъ нѣма нищо общо, това говори за погрѣшнитѣ схващания на хората, които сѫ резултатъ на извѣстни натрупвания отъ миналото въ мисъльта. И днесъ човѣчеството трѣбва да се освободи отъ тия натрупвания, отъ тѣзи криви разбирания. Животътъ на плътьта, материалниятъ животъ, както днесъ го схващатъ хората, наистина, нѣма нищо общо съ духовния животъ. Но ако разберемъ материалния животъ тъй, както е даденъ отъ Бога, той е красивъ животъ. Божествено разбиране трѣбва да имаме за материалния животъ! Та казвамъ: въ свѣта има три изгрѣва. Първиятъ изгрѣвъ е изгрѣването на физическото слънце. Това слънце всички посрѣщатъ: и хора, и животни, и растения. Нѣма живо сѫщество по лицето на земята, което да не посрѣща физическото изгрѣване на слънцето. Вториятъ изгрѣвъ е духовниятъ — изгрѣвътъ на слънцето въ духовния свѣтъ. Той е въ момента, когато нашето слънце е въ зенита. Често запитватъ: защо хората живѣятъ повече физически, материаленъ животъ, отколкото духовенъ? Причината за това е, че тогава човѣкъ се намира въ тази фаза на своя животъ, когато слънцето на физическия свѣтъ е въ своя зенитъ, въ най-голѣмата си сила. Тогава той е богатъ, щастливъ, намира се окрѫженъ отъ слава и величие. Той е силенъ, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залѣзъ на това слънце. Въ този моментъ на живота му изгрѣва духовното слънце, но ярка е свѣтлината на физическото слънце, заслѣпява човѣка, и той не може да види онази мека, приятна свѣтлина, що носи слънцето на духовния животъ. Третиятъ изгрѣвъ е Божествениятъ — изгрѣвътъ на слънцето въ Божествения свѣтъ. Това е моментътъ, когато физическото слънце залѣзва. Днесъ хората, които не сѫ разбрали още физическия изгрѣвъ на слънцето, отиватъ да наблюдаватъ залѣза, т. е. Божествения изгрѣвъ, но не го виждатъ, не го възприематъ, и казватъ: залѣзе слънцето! Не, тѣ още не сѫ готови да разбератъ, какво значи залѣзъ на слънцето. Залѣзътъ на физическото слънце подразбира изгрѣвъ на Божественото. Залѣзе ли слънцето, хората трѣбва да се радватъ, че Божественото слънце изгрѣва. Обаче, тѣ, като не разбиратъ това нѣщо, казватъ: залѣзе нашето слънце! Не, не е залѣзло слънцето, но е изгрѣло въ Божествения свѣтъ. Това значи: човѣкътъ, който се е намиралъ въ своята слава и величие, слиза отъ това мѣсто и започва да възлиза къмъ Божествения свѣтъ. Старитѣ хора, като не разбиратъ този новъ животъ, казватъ: залѣзе нашиятъ животъ, залѣзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: стариятъ човѣкъ е дѣте на Божествения свѣтъ. Той е залѣзълъ за физическия свѣтъ, но е изгрѣлъ за Божествения. Когато остарѣешъ, ти си Божествено дѣте. Когато си на 40 — 50 годишна възрасть, ти си дѣте въ ангелския свѣтъ. Когато си на 4—5 години, ти си дѣте въ физическия свѣтъ. Тъй трѣбва да схващате различнитѣ възрасти въ вашия животъ. Вървите ли по този естественъ пѫть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте дѣте на физическия свѣтъ; отъ 7 — 14 години сте дѣте на ангелския свѣтъ; отъ 14 — 21 години сте дѣте въ Божествения свѣтъ. Ето защо, когато човѣкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рѣшава лесно, много е смѣлъ въ постѫпкитѣ си — Богъ е съ него. Отъ 21 годишна възрасть нагорѣ тия периоди на живота се повтарятъ отново. Отъ 21—28 годишна възрасть човѣкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ по-добрѣ да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи кѫща. Намира жена, оженва се, раждатъ му се дѣца и заживѣва физически животъ. Всички казватъ за него: този човѣкъ стана материалистъ. Отъ 28 — 35 годишна възрасть той започва да мисли и да живѣе по-духовно. Казва: човѣкъ не трѣбва да мисли само за материални работи, но трѣбва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на дѣцата. Сега той се намира въ втората фаза на ангелския животъ. Отъ 35 — 42 годишна възрасть, човѣкъ навлиза въ втората фаза на Божествения животъ. Той вече се прѣдава на истинско служене на Бога. Отъ 42 годишна възрасть нагорѣ, човѣкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно — физическия животъ на Божествения свѣтъ. Този животъ се продължава отъ 42 — 48 годишна възрасть. Отъ 48 — 55 годишна възрасть човѣкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-послѣ, отъ 55 — 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слѣдъ тази възрасть пакъ се прѣповтарятъ тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и придобиване на познания. Тази година азъ искамъ всички да видите духовното слънце, погледътъ ви да бѫде насоченъ къмъ него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вѣтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човѣкъ трѣбва да мисли! Червениятъ цвѣтъ е признакъ на война, Затова природата казва: ти ще воювашъ, но който воюва, трѣбва да мисли! Не мислишъ ли, не можешъ да воювашъ правилно. Който не мисли въ врѣме на воюването, той ще бѫде битъ, ще го ранятъ и въ резултатъ на това ще му турятъ на гърдитѣ кръстъ за храбрость и ще го произведатъ герой. Получи ли една-двѣ рани, този човѣкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човѣкъ да се бие и да получи толкова рани? — Не, не заслужава човѣкъ да се бие; отъ послѣдствията на своитѣ постѫпки той ще се научи да мисли правилно. Сега, желая у всинца ви да се зароди прѣзъ тази духовна година силно желание за вѫтрѣшна свѣтлина, съ която да работите непринудено. Физическитѣ работи ставатъ съ принуждение, духовнитѣ работи ставатъ по съгласие, а Божественитѣ работи ставатъ по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нѣщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своитѣ дѣца залѣти въ сълзи. Той има особено мнѣние за тия дѣца, които плачатъ. Когато човѣкъ плаче, то е все едно. че го заливатъ съ вода. Щомъ Богъ те види съ сълзи на очитѣ, Той се радва, че си се окѫпалъ. Вие ще кажете: буквално ли трѣбва да разбираме това нѣщо, или фигуративно? — Въ Божествения свѣтъ нѣма никакви символи, никакви фигури. Тамъ едноврѣменно ще видимъ и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждашъ тѣхната форма, опитвашъ тѣхното съдържание и използувашъ тѣхния смисълъ. Схванешъ ли всички тия нѣща, ще имашъ и всичкото Божествено благо. Днесъ, понеже хората сѫ дѣца на земята, тѣ не сѫ достигнали още до онова високо разбиране на духовния животъ и затова често се обезсърдчаватъ. Но трѣбва да знаете, че при всѣко ваше обезсърдчение, по-напрѣдналитѣ ви братя сѫ съ васъ. Това показва, че имате високъ гостъ у дома си. Когато имате такива високи гости, а нѣмате достатъчно хлѣбъ, нѣмате нѣкоя кокошчица да заколите, вие се стѣснявате и казвате: сега ли намѣри врѣме този гостъ да ни посѣти? Не можа ли да дойде или прѣзъ пролѣтьта, или прѣзъ лѣтото, ами дойде прѣзъ зимата? По аналогия на това, понѣкога отъ невидимия свѣтъ ви идватъ високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стѣснявате, че нѣма съ какво да ги гостите. Нѣкога вие ги каните да ви посѣтятъ, а тѣ се отказватъ. Та когато казваме, че трѣбва да се обичаме, когато говоримъ за Любовьта, ние всѣкога подразбираме онѣзи наши приятели отъ невидимия свѣтъ, които сѫ дошли да ни посѣтятъ. Подъ думата „невидимъ свѣтъ“, не трѣбва да подразбирате свѣтъ безъ никаква реалность. Този свѣтъ е десеть пѫти по-реаленъ отъ физическия. Когато говоримъ за Любовьта, ние подразбираме нашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ, които ни посѣщаватъ въ извѣстна епоха на нашия животъ повече, отколкото въ всѣко друго врѣме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдатъ тия гости при насъ, тѣ носятъ съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взиматъ участие въ всички наши нужди и ни даватъ най-възвишени упѫтвания. Вие имате крива прѣдстава за ангелитѣ, за светиитѣ, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че тѣ сѫ заети само съ възвишени работи и не се интересуватъ отъ човѣка, не се занимаватъ съ дребни работи. Не, дойде ли единъ ангелъ при тебе, той се интересува и отъ дребнитѣ нѣща на твоя животъ. Когато обичашъ нѣкого, ти знаешъ, какви сѫ неговитѣ очи, уши, знаешъ, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намирашъ, че всичко въ него е красиво. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение любовьта на нашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ. Когато единъ твой приятель отъ невидимия свѣтъ ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия приятели идватъ при васъ, тѣ водятъ съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влѣзатъ въ двора ви, тѣ започватъ да разтоварватъ камилитѣ, свалятъ отъ тѣхъ куфаритѣ и ги внасятъ въ дома ви. Тамъ отварятъ куфаритѣ и започватъ да раздаватъ подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестритѣ ви, и слѣдъ като поседятъ 5 — 6 дни у васъ на гости, всичкитѣ ви работи се уреждатъ. Вие трѣбва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нѣмате съ какво да ги угостите, тѣ ще извадятъ отъ куфаритѣ си всичко, което е необходимо. Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгрѣ, но азъ ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгрѣло. Всички вие трѣбва да се стремите да имате вѫтрѣшно разположение да наблюдавате изгрѣването на духовното слънце. Всичко трѣбва да вършите съ любовь. Любовьта е законъ, който сѫществува между частитѣ и цѣлото. Богъ е Любовь, т. е. Той е цѣлото, затова се проявява между ангелитѣ и между хората, като части на цѣлото. Любовьта започва съ хората. Въ това отношение хората сѫ началото, а ангелитѣ сѫ краятъ на Божията Любовь. Богъ е срѣдоточие на Любовьта. Всѣки, който не започва съ човѣшката любовь, той не може да разбере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всѣко благородно чувство въ човѣшката душа да се развива. Този е естествениятъ пѫть, по който може да се върви въ Божествения свѣтъ. Любовьта има мнго форми, чрѣзъ които може да се проявява, но кой кѫдѣто е дошълъ въ Любовьта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите отъ много неприятности, отъ много болести. Причинитѣ на болеститѣ у хората се дължатъ на подпушване въ чувствата, на въздържане въ проявлението на Любовьта. Всички болести въ свѣта, като ревматизъмъ, ишиасъ, главоболие и редъ други, сѫ резултатъ на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовьта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начинъ да я пуснемъ? — По най-правиленъ начинъ, по Божественъ начинъ. Ако пуснете Любовьта да тече прѣзъ васъ, ще направите по-малко погрѣшки, отколкото ако я спрете въ нейния пѫть. Не пуснемъ ли Любовьта да тече прѣзъ насъ, ще се родятъ болести, нещастия, които Богъ послѣ ще изправя чрѣзъ редъ страдания. Затова казвамъ: дайте ходъ на Любовьта свободно да се проявява! Любете свободно, както Богъ люби. Само свободниятъ човѣкъ може да люби. Безъ свобода Любовьта не може да се проявява. Свободенъ човѣкъ е само онзи, който е намѣрилъ Истината. Такъвъ човѣкъ проявява Любовьта разумно. Нѣма ли свобода въ Любовьта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмѣна на енергиитѣ. Азъ подразбирамъ разумна обмѣна на енергиитѣ на Любовьта. Питамъ: като се разговарятъ двама души разумно, това не е ли любовна обмѣна на разумното у тѣхъ? Като се срещнатъ двама души и си размѣнятъ разумни погледи, това не е ли любовна обмѣна на разумното у тѣхъ? Та казвамъ: всички трѣбва да се стремите да се избавите отъ ония криви разбирания, които сѫ наслоени въ васъ отъ миналото. Тѣ ще дойдатъ, но азъ не искамъ да говоря за тѣхъ, нито пъкъ вие да се спирате върху тѣхъ; не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като единъ естествоизпитатель и кажете: тѣзи нѣща не сѫ мои, тѣ сѫ останали отъ нѣкого. Азъ зная, че въ Божествения животъ, въ който живѣя, Любовьта се проявява навсѣкѫдѣ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовьта си къмъ близкитѣ ваши приятели. Послѣ разширявайте любовьта си повече, но никога не изнасилвайте себе си. Вие казвате: какъ да проявяваме любовьта си? — Наблюдавайте какъ постѫпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Питамъ: слънцето интересува ли се отъ мнѣнието, което хората иматъ за него? Като изгрѣе сутринь слънцето, започва да раздава навсѣкѫдѣ и на всички, като казва: нека дойдатъ всички, които се нуждаятъ отъ мене! Какво мислятъ хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадатъ нѣщо, а само дава. Така се проявява Божественото — дава и заминава. На другия день, като изгрѣе, постѫпва по сѫщия начинъ. Слънцето никога не казва: отъ толкова години ви топля и освѣтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората продаватъ, използуватъ енергията на слънцето. Какъ? Напримѣръ, дървата, вѫглищата съдържатъ слънчева енергия, и хората скѫпо я продаватъ. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми отъ благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дѣ се проявява човѣшкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за единъ метъръ дърва, а 600-700 лева за тонъ вѫглища. За колко врѣме ще ви послужатъ тия дърва или вѫглища? При това, колко души ще могатъ да се стоплятъ, ако се наредятъ около една камина? Слѣдователно, когато ние говоримъ за човѣшката любовь, подразбираме дървената любовь, или черната любовь отъ вѫглищата. И едната, и другата любовь сѫ дошли отъ слънцето, но силата имъ трае за нѣколко часа само. Като се турятъ въ огъня, светватъ, стоплятъ за малко врѣме и послѣ изгасватъ. Искате ли да подържате тази любовь, наново ще купувате дърва и вѫглища. Ако мислите да прѣкарате живота си съ тази любовь, ще има пушекъ, сажди, кюнцитѣ ще се запушватъ, ще дими и често ще трѣбва да ги чистите. Който не върви по методитѣ на тази любовь, димъ и пушекъ въ кѫщата му нѣма да има, стѣнитѣ на стаитѣ ще бѫдатъ чисти, бѣли, никаква пепель, никаква сгурия нѣма да остава, и кюнцитѣ на печкитѣ нѣма да се запушватъ. Азъ желая на всинца ви да нѣма димъ и пушекъ изъ стаитѣ ви, стѣнитѣ ви да бѫдатъ чисти, кюнцитѣ ви отпушени и горението въ печкитѣ да бѫде пълно. Въ бѫдеще, когато науката дойде до положението да прѣвръща непълното горение въ пълно, безъ никакъвъ димъ и пепель, животътъ на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ свѣта произтичатъ отъ дима. Като наблюдавате човѣка съ неговитѣ съврѣменни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори. Слънцето вече изгрѣ! То прѣподава сега своитѣ уроци. Вие трѣбва да имате отопление и освѣтление по методитѣ на слънцето — безъ димъ и безъ пепель. Стаитѣ ви трѣбва да сѫ чисти, кюнцитѣ — отпушени и Божествената Любовь да тече свободно прѣзъ васъ. По този начинъ всички ще бѫдете здрави. Днесъ не може да се помогне на нѣкои хора. Защо? — Защото тѣ сѫ подпушени, спрѣли сѫ Божествената Любовь. На всѣки човѣкъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Какъ може да му се помогне? — Чрѣзъ вѣрата. Тя е великъ Божественъ законъ. Любовьта започва съ вѣрата. Началото на Любовьта, т. е. първата бримка, съ която тя започва, това е вѣрата. Тя е първата бримка и на човѣшката интелигентность, на човѣшкитѣ разбирания. Отъ вѣрата вървите къмъ Любовьта. Ако искате да прогресирате и въ този, и въ бѫдещия свѣтъ, и въ животъ, и въ смърть, трѣбва да любите. Когато смъртьта дойде при нѣкой човѣкъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Човѣкъ, който люби, не умира. Хората умиратъ отъ безлюбие. Ако нѣма кой да те обича, и ако ти самъ не се обичашъ, умирашъ. Сега, азъ не искамъ да прѣсилвамъ нѣщата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любовь трѣбва да се филтрира, да се прѣчисти, да стане Божествена. Вие имате любовь, но искате тя да бѫде съвършена. Вие имате знания, отъ толкова години учите и работите, но знанията ви трѣбва да бѫдатъ истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трѣбва да стане още по голѣма. Въ Писанието се казва: „Трѣбва да растемъ отъ слава въ слава, отъ сила въ сила, отъ любовь въ любовь.“ Това е великъ законъ за развитието на Божественото у човѣка. Като ви говоря така, вие казвате: тия нѣща сѫ непостижими. Не, тия работи сѫ постижими, но не съ срѣдствата и съ възможноститѣ, съ които вие разполагате. Напримѣръ, вие не можете да съберете водата на морето въ единъ малъкъ сѫдъ. Можете ли да съберете всичката вода отъ единъ изворъ въ чашата си? — Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттукъ казвамъ: нашата задача не е да разберемъ Любовьта, но да опитаме Любовьта. Който иска да разбере Любовьта, той не е поставилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свѣта само да опитаме Любовьта. Ще я опитаме и веднъжъ, и дважъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пѫти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовьта безконечно пѫти, вие се плашите. Не се плашете отъ думата „безконечно“. Тази дума подразбира, че Любовьта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката ѝ цѣлость, както Богъ се проявява. Единъ день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Богъ чувствува; ще мислите, както Богъ мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: какво да правя сега, слѣдъ като свършихъ своята работа на земята? — Щомъ сте опитали Любовьта въ всичкитѣ ѝ проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете въ другия свѣтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздѣйствувате на всички ония по-малки сѫщества отъ васъ, които Той е създалъ. Сега вие седите въ кѫщи, и ако сте жена, казвате: много съмъ скована, мѫжътъ ме е вързалъ. И мѫжътъ казва: много съмъ скованъ, жената ме е вързала. Казвамъ: щомъ опиташъ Любовьта въ всичкитѣ ѝ проявления, жената ще ти даде свободенъ билетъ, ще пѫтувашъ навсѣкѫдѣ. дѣто искашъ, ще извървишъ милиони километри. По сѫщия начинъ и мѫжътъ ще ти даде свободенъ билетъ за пѫтуване. И тъй, сега поздравявамъ всички ви съ новия изгрѣвъ на слънцето! Пожелавамъ ви да бѫдете радостни и весели, а не слѣдъ като излѣзете оттукъ, да изгубите радостьта си. Бѫдете всѣкога радостни! Стремете се да придобиете такава радость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме. (Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 мартъ, 1928 г. 6 ч. с. „на Изгрѣвъ“ — София.)
  17. "Отличителнитѣ чърти" извънредна беседа "Отличителнитѣ чърти", единична извънредна беседа, 22 март 1927 г., издание на Просветния комитет, 1927 г. Книгата за теглене на PDF Забележка: В каталога на Елена Андреева 1996г, годината на първото изданието е отбелязана като 1928 г. Отличителнитѣ чърти - 22 март 1927 г.
  18. Оригинал за теглене Копие на оригинала "Хио Ели Мели Месаил" - Глас Божий. През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил. , 02.09.1897 г., Книгата, която се предлага за теглене е издание от 1912 г., Стара Загора, печатница "Напредък". Книгата за теглене на PDF Хио Ели Мели Месаил - 02.09.1897
  19. http://petardanov.info/Knigi/Otlichitelni_cherti_na_choveka.pdf Отличителнитѣ чърти на човѣка. Издание на просвѣтния комитетъ. София — 1927. Въ свѣта има три важни нѣща. Този човѣкъ, който ги знае, е щастливъ, а който не ги знае, е нещастенъ. Този, който ги изучава, просвѣщава се, а който ги заминава, безъ да имъ обръща внимание, невѣжа остава. Може да запитате: кои сѫ тѣзи три важни нѣща? — Тѣ иматъ много имена, но никой още не е казалъ сѫщинското имъ име. Тѣхъ кръщаватъ съ различни псевдоними. Когато земледѣлецътъ пълни хамбаря си съ жито, за кого прави това? Когато бакалинътъ пълни бъчвитѣ съ маслини, а кошницитѣ съ ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и редъ други плодове, за кого прави това? — Все за нѣкого се върши всичко това. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ хамбаря на земледѣлеца, или въ нѣкоя бакалница, този земледѣлецъ, както и този бакалинъ веднага прѣдлагатъ услугитѣ си. Защо? Защото купувачътъ носи едно прѣпорѫчително писмо. Търговецътъ отваря прѣпорѫчителното писмо и споредъ него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужливъ, туря отъ стоката си на вѣзнитѣ, тегли и казва: пакъ заповѣдай! Кое е това прѣпорѫчително писмо за човѣка? — Неговото сърце. Нѣмате ли това прѣпорѫчително писмо, бѫдете увѣрени, никѫдѣ въ свѣта нѣма да ви приематъ. При който бакалинъ и да отидете, съ който земледѣлецъ и да се срещнете, вие ще получите нѣщо отъ тѣхъ, само ако имате това прѣпорѫчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишъкъ въ свѣта нѣма. Онѣзи пъкъ, които нѣматъ прѣпорѫчителни писма, ще чакатъ, докато се раздаде на първитѣ, и ако остане нѣщо, то ще бѫде за тѣхъ. Мнозина питатъ: животътъ не може ли да се развива и по другъ начинъ? — Животътъ може да се развива само по единъ начинъ. Развиването въ много посоки не е правилно развиване. Животътъ е изложба на великото цѣло. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, вие търсите въ него само една отличителна чърта, не повече. Ние любимъ въ човѣка малкото, а не многото, което той съдържа. Човѣкътъ не седи въ много знания, нито въ много добродѣтели, нито въ много сладки думи, които може да изкаже. Нѣкой човѣкъ може да напише само двѣ думи и да му повѣрватъ, когато другъ може да напише хиляда думи и пакъ да не му вѣрватъ. Значи, не е въ многото. Нѣкой човѣкъ като те погледне, повѣрва те и те обикне. Коя е причината затова? Той казва: въ лицето на този човѣкъ има нѣщо спокойно, тихо. Дѣ е това спокойното, на кое мѣсто въ човѣка седи то? Слѣдователно, има три нѣща, които отличаватъ човѣка. Числото три е живо число. Азъ го раздѣлямъ на три части: единицата, творческиятъ принципъ на това число е горѣ въ челото; двойката е въ носа, тройката е въ подбрадника, т. е. самата брада у човѣка. Сѫщинскиятъ човѣкъ е поставенъ въ челото; растенията сѫ поставени въ носа, както и въ самото му лице. Подъ думата „носъ“ разбирамъ и областьта на скулитѣ. Животнитѣ сѫ поставени подъ носа, въ брадата именно. Когато човѣкъ се умори, иска да си почине подъ нѣкое сѣнчесто дърво. Това сѣнчесто дърво у човѣка е неговиятъ носъ. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете подъ вашето сѣнчесто дърво. Когато човѣкъ се оглежда, не иска да го виждатъ други хора. Той търси скрито мѣсто да се оглежда, защото тамъ, дѣто има много свѣтлина, човѣкъ не може да се види добрѣ. Ако свѣтлината прониква всички области на вашето тѣло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трѣбва да има нѣщо тъмно, върху което образътъ ви да се отрази. Та когато ние казваме, че въ живота на човѣка трѣбва да има скрити нѣща, то е съ огледъ на това, скритото да послужи като сѣнка, върху която образътъ може да се отразява. Безъ сѣнка хората на земята не могатъ да се познаватъ. Въ живота трѣбва да има силни контрасти. Сега хората често говорятъ, че трѣбва да бѫдатъ добри. Добритѣ хора живѣятъ въ силни контрасти. Тѣ сѫ хора на противоположноститѣ. Като казвамъ, че тия хора се движатъ въ противоположноститѣ, въ двата полюса на живота, не разбирайте, че тѣ сѫ въ положението на воденицата, която като мѣли брашното дрънка, работи и слѣдъ това спира. Когато воденицата прѣстане да работи, тя вече е умрѣла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Азъ не говоря за тѣзи двѣ състояния, въ които има прѣминаване отъ животъ въ смърть и обратно. Въ живота на противоположноститѣ не трѣбва да има смърть. Кое нѣщо е воденицата въ човѣшкия животъ? — Това е неговиятъ стомахъ, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цѣла музика, Оттукъ ние казваме, че листата на растенията въ природата говорятъ само за необходимостьта отъ храна, която необходимость е присѫща и на човѣка. За да бъде човѣкъ щастливъ, той всѣкога трѣбва да се храни. Човѣкъ е едно всеядно животно, което постоянно яде. Нѣма даже една секунда въ живота на човѣка, прѣзъ която той да не яде. Всѣко знание, всѣка мисъль, всѣко чувство у човѣка, това е единъ обѣдъ. Нѣкои казватъ: ние сме отъ тѣзи хора, които не ядатъ много. Не, всеядно животно е човѣкътъ, той всичко яде. Хората страдатъ, понеже не си дояждатъ, а не си дояждатъ, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичашъ нѣкой човѣкъ? Защо не го харесвашъ? — Не е хубаво сготвилъ. Четешъ нѣкой философъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво. Четешъ нѣкой поетъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво, не описва добрѣ нѣщата. Всѣка поетическа мисъль, въ която има форма, съдържание и смисълъ, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповѣдници, и майки, и бащи съ кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото въ мастилото и пише. Отъ такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искашъ ли да напишешъ нѣщо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши съ свѣтлина! Нека тя ти служи вмѣсто мастило. Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всѣкога ще се намираме въ едно вътрѣшно противорѣчие. Въ сегашния животъ има недоимъкъ, отъ който хората страдатъ. Въ свѣта има достатъчно Любовь, но малко хора има, прѣзъ които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдатъ отъ недоимъкъ. Такъвъ недоимъкъ сѫществува и въ умствения, и въ волевия животъ на човѣка. Въ тия три нѣща именно се различаватъ хората едни отъ други. Вие ,запримѣръ, имате приятель, когото обичате. Какво именно обичате въ него? Нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговото чело, неговиятъ умъ; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговиятъ носъ, неговото сърце; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговата брада, неговата воля. Нѣкога, обаче, отличителната чърта на вашия приятель може да бѫде ръката му. Въ този смисълъ ръката прѣдставлява волева проява. И въ рѫката сѫщо ще намѣрите числото три: отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката, отъ китката до края на пръститѣ. Като разглеждате пръститѣ, и въ тѣхъ ще намѣрите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятель е неговата отличителна чърта, къмъ която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната часть на главата. Защо? Защото отличителната имъ чърта е на това мѣсто. Вие разглеждате какъ е устроена задната часть на главата му. Казвате: тази глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъвъ трѣбва да бѫде погледа ви? — Хората отправятъ единъ къмъ другъ различни погледи. Ще ви запитамъ: споредъ тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте сѫщиятъ човѣкъ, който бѣхте вчера? Коя е отличителната ви неизмѣнна чърта? Едно врѣме гласътъ ви бѣше тънъкъ, слабъ, вие бѣхте дѣте. Сега гласътъ ви е станалъ дебелъ, рѫцѣтѣ ви сѫ измѣнени, а при това твърдите, че сте все сѫщиятъ човѣкъ. Ако сте сѫщиятъ човѣкъ, у васъ ще остане една неизмѣнна основна черта. Коя е тази основна чърта? Човѣкъ се познава по двѣ нѣща: като стане сутринь, той съзнава за себе си, че е станалъ по-добъръ, или по-лошъ. Туй му служи за мѣрка. Ако нѣма тѣзи двѣ точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Единъ отъ виднитѣ американски философи, професоръ Браунъ, като прѣподавалъ веднъжъ на студентитѣ си, объркалъ се и забравилъ, кой билъ, дали е той, или не. Като анализиралъ извѣстна философска мисъль, изпадналъ въ забрава и взелъ да си мисли: дали съмъ азъ професоръ Браунъ, който прѣподавамъ на тѣзи студенти? Като се явява такова съмнѣние въ него, той напуща аудиторията. Послѣ влиза отново въ аудиторията и запитва студентитѣ: кога и прѣди колко часа влѣзе при васъ професоръ Браунъ? Тѣ му казватъ кога влѣзълъ и кога излѣзълъ изъ аудиторията. Питамъ: защо този професоръ Браунъ се съмнѣва? По сѫщия начинъ и у васъ се явяватъ подобни съмнѣния. Нѣкой пѫть вие съзнавате, че сте лошъ. Щомъ станете лошъ, не сте професоръ Браунъ. Послѣ казвате: азъ не съмъ лошъ, добъръ човѣкъ съмъ. Щомъ сте добъръ, вие сте професоръ Браунъ. Какъ е възможно човѣкъ едноврѣменно и на едно и сѫщо мѣсто да бѫде и добъръ и лошъ? Слѣдователно, добротата и лошевината сѫ двѣ състояния, двѣ краски на човѣшкото сърце или на човѣшката душа, чрѣзъ които човѣкътъ се познава. Въ сѫщность, душата нѣма такива краски, тя не може да бѫде нито лоша, нито добра. Въ този смисълъ въ душата не може да сѫществуватъ контрасти. Тя седи надъ лошевината и надъ добротата. Азъ казвамъ: нѣма доброта вънъ отъ Любовьта. Когато съврѣменнитѣ хора казватъ, че доброто може да сѫществува вънъ отъ Любовьта, това не е вѣрно. Когато хората проявяватъ Любовьта и живѣятъ по нейния законъ, тѣ ставатъ добри. Когато казвате, че нѣкой човѣкъ е много добъръ, азъ подразбирамъ, че той е човѣкъ безъ любовь. Този човѣкъ казва самъ за себе си: азъ съмъ милостивъ човѣкъ, давамъ милостиня на хората. Казвамъ: ти правишъ милостиня, ти си справедливъ човѣкъ, защото не искашъ да се урони твоя престижъ. Ти си честенъ, не отъ любовь къмъ честностьта, но защото искашъ да имашъ повече клиенти въ дюкяна си. Ти можешъ да работишъ въ какво и да е направление, но докато мисъльта ти е чисто материална, ти не можешъ да свършишъ тази работа, както трѣбва. Тогава ще те питамъ: ти професоръ Браунъ ли си? За да наречемъ нѣкого човѣкъ, той трѣбва най-първо да бѫде разуменъ. Въ какво седи разумностьта на човѣка? — Той трѣбва да съпоставя нѣщата правилно. Запримѣръ, никога не трѣбва да тълкувате криво поведението и постѫпкитѣ на хората. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ взима извѣстно направление въ живота си. Щомъ си разуменъ, ти не трѣбва да тълкувашъ неправилно тази негова постѫпка. Дигнешъ ли рѫката си, трѣбва да знаешъ защо я вдигашъ. Дигна ли азъ рѫката си, ти трѣбва да знаешъ защо правя това. Казвашъ: този човѣкъ си вдига рѫката, защото тъй пожелалъ. Не, това сѫ прѣдположения. Ако мръдна окото си, или вѣждата си, ти като разуменъ човѣкъ, трѣбва да знаешъ чиститѣ мотиви на тия движения. Казвашъ за нѣкого: той е много смиренъ човѣкъ, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Прѣдставлява се за много смиренъ, а всичко вижда. Пъкъ като го сравнявате съ божа кравица, питамъ ви: каква интелигентность може да има въ една божа кравица? Най-послѣ Господъ нуждае ли се отъ такива божи кравици? Въ този смисълъ подъ божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовьта. Кравата е символъ на Любовьта. Хората, като изгубили Любовьта, създали тази малка кравичка. Когато извѣстно желание или извѣстна мисъль у човѣка е абсолютно безкористна, човѣкъ намира едно удоволствие въ нея. Колкото и да е дребна една мисъль, т. е. дали тя е проявена къмъ нѣкое растение, животно или човѣкъ, щомъ е безкористна, вие винаги ще почувствувате радость. Това е споредъ закона на Любовьта. И тъй, ние сме свързани съ растенията, понеже тѣ сѫ съединителната нишка между човѣшкия животъ и този на животнитѣ. Човѣкътъ и животнитѣ прѣдставляватъ два противоположни полюса. Разрушителнитѣ сили у човѣка, силитѣ, които творятъ и алчностьта у животнитѣ трѣбва да прѣминатъ прѣзъ растенията. Като знаете това нѣщо, вие трѣбва да пазите вашия носъ, защото той е вашата интелигентность. Носътъ прѣдставлява горитѣ въ вашия организъмъ, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всѣка дѣятелность у васъ, всѣка мисъль, всѣко чувство ще прѣстанатъ. Тогава вашиятъ носъ или ще се вглъбне, като охлювъ, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие извѣстна анормалность. Стане ли нѣкакво деформиране на носа ви, това показва, че горитѣ у васъ не растатъ правилно. Щомъ не растатъ правилно, вашата интелигентность се намалява, и вие нѣмате вече разумна връзка съ живата природа. Ето защо невидимиятъ свѣтъ сѫди за нашето развитие и разумность по състоянието, въ което се намиратъ нашитѣ гори въ сърцето. По отношение на невидимия свѣтъ всички наши чувства прѣдставляватъ долини съ ароматни цвѣтя и хубави гори съ чисти, кристални извори. Човѣшкото сърце е отличенъ оазисъ. Когато нѣкой висшъ духъ слѣзе на земята, той влиза въ човѣшкото сърце да си почине. А когато иска да посѣти нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горѣ въ челото, по високитѣ планински върхове. Иска ли най-послѣ да знае, каква е икономията въ живота ни, какъ прѣживѣваме при домашнитѣ си, той слиза долу въ брадата. Слѣдователно, всички висши духове, които искатъ да провѣрятъ, какъ живѣемъ, ще кацнатъ на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. Въ това отношение и мухитѣ знаятъ този законъ. Тѣ кацватъ на човѣшкия носъ. Защо? — Понеже мухата е чрѣзмѣрно активна, търси такова мѣсто, дѣто да остави своята енергия. Какъ се освобождаватъ мухитѣ отъ своята енергия? — Като жилятъ. По жилата на мухитѣ се събира излишъкъ отъ енергия, която като не могатъ да задържатъ въ себе си, жилятъ и така се освобождаватъ отъ нея. Тѣ оставятъ по този начинъ тази излишна енергия въ нашитѣ тѣла. Това става най-често при промѣна на врѣмето. Въ живота ние срѣщаме хора, които обичатъ да се каратъ. Защо се каратъ тѣ? — По сѫщата причина, по която мухитѣ жилятъ. Когато у тѣхъ се събере много излишна енергия, тѣ търсятъ мѣсто да я прѣнесатъ. Какъ я прѣнасятъ? — Чрѣзъ езика си. Езикътъ на човѣка е неговото жило. Тамъ се събира излишната енергия, която прѣдизвиква отварянето на устата, и човѣкъ започва да вика, да се кара. Така се прѣнася тази енергия. Има и друго мѣсто, дѣто може да се натрупва енергията. Запримѣръ, тази вечерь се прочетоха много хубави работи. Колко отъ изказанитѣ мисли можахте да възприемете? Много отъ изказанитѣ работи бѣха за вашия умъ, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомахъ. Питамъ ви: когато вие говорите за любовьта на земята, какво подразбирате? Отъ ваше гледище, по какво се отличава човѣка на Любовьта? Той е човѣкъ съ прѣкрасенъ умъ, съ прѣкрасно сърце и съ прѣкрасна воля. Когато се явите при човѣка на Любовьта за нѣкаква услуга, той нѣма да ви откаже, всѣкога е готовъ да ви приеме и услужи. Човѣкътъ на Любовьта никога не се налага. И когато ви услужва въ нѣщо, той постѫпва така, че съ нищо не уронва вашия престижъ. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богатъ, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучавахъ живота си, разбрахъ, че вие сте били мой братъ. Още отъ прѣди десеть години азъ получихъ отъ баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадешъ 50,000 лева отъ тѣзи пари на брата си. И ето, толкова години вече какъ ви търся, едва днесъ ви намѣрихъ. Вземете тѣзи пари отъ брата си“. Той ще ви убѣди напълно въ това, че сте неговъ братъ. Какъ? — Ще ви докаже това нѣщо като окултенъ ученикъ. И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че нѣкой ангелъ отъ невидимия свѣтъ ще слѣзе да се занимава съ васъ, вие ще чакате дълго врѣме. Ако пъкъ чакате да стане нѣщо отвѫтрѣ въ тѣлото ви, сѫщо тъй има да чакате много. Туй, което ще стане съ васъ, трѣбва да се извърши извънъ тѣлото ви. Апостолъ Павелъ ималъ такава опитность. Той казва: „Бѣхъ прѣнесенъ въ небето, не зная, дали това бѣше въ тѣлото ми, или извънъ тѣлото ми, но имамъ такава опитность, която желалъ бихъ всички да изпитате“. Нека у всинца ви се зароди желание да се познавате. Сутринь, като станете, нека изпѫкнатъ въ съзнанието ви слѣднитѣ три нѣща: вашата мисъль, вашето чувство и вашата сила, въ какъвто размѣръ Богъ ви ги е далъ. Значи, станете ли сутринь, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъль е вложена въ вашия умъ; послѣ, какво ново чувство се появява въ вашето сърце и най-послѣ, каква нова сила се проявява въ вашата воля. Това трѣбва да става всѣка сутринь обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете единъ малъкъ прѣгледъ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посѣтило прѣзъ нощьта. Ако не схванете тази нова мисъль, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прѣкарате цѣлия день въ единъ вѫтрѣшенъ безпорядъкъ, и вечерьта, като се върнете дома си, нѣма да бедете доволенъ отъ себе си. Тази сутринь, напримѣръ, какво ни показа изгрѣва на слънцето? — Че и душитѣ ни трѣбва да бѫдатъ така ясни, отворени. Вие видѣхте, колко хубавъ бѣше този день! Имаше ли облаци? — Не. Облацитѣ показватъ мисли отъ грубъ характеръ. Днесъ нѣмаше такива мисли, затова небето бѣше чисто, ясно, и слънцето изгрѣ свободно, безпрѣпятствено. Слѣдъ това къмъ обѣдъ то достигна до своя зенитъ, пакъ така чисто и ясно и най-послѣ залѣзе. Слънцето на физическия свѣтъ залѣзе, но остави у васъ впечатления, които вие трѣбва да разработвате прѣзъ тази година. Слънцето днесъ казва на всинца ви: „Вие трѣбва да имате въ себе си такова ясно слънце, безъ никакви облаци! Вѫтрѣ вие трѣбва да имате ясенъ день, безъ никакви облаци и безъ никакъвъ вѣтрецъ. Не че нѣма да има никакъвъ вѣтрецъ, но той не трѣбва да измѣня посоката на вашето движение. Вѣтърътъ духа, водата тече, а дърветата оставатъ перпендикулярно къмъ земята. Твърдитѣ прѣдмети запазватъ своето перпендикулярно положение къмъ земята. Слѣдователно, когато човѣкъ се движи перпендикулярно къмъ земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течноститѣ показва живота на растенията, а движението на вѣтроветѣ показва проявлението на мисъльта. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на вѣтъра; той трѣбва да разбира законитѣ на водата и най-послѣ трѣбва да разбира законитѣ на твърдата материя, които дѣйствуватъ въ самия него. Споредъ тази наука твърдитѣ, течнитѣ, въздухообразнитѣ и огненитѣ вещества трѣбва да бѫдатъ въ извѣстна пропорция, или въ извѣстно съотношение у човѣка. Никога не трѣбва да загасявате свещения огънь на вашия животъ! Кажете ли, че сърцето ви е истинало, това означава, че вие сте загасили свещения огънь на вашия олтарь. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещенъ огънь? Каквото и да става въ свѣта. слънцето може да изгрѣва и да залѣзва хиляди пѫти, но казвамъ ви: не изгасвайте свещения огънь на живота си! Огъньтъ всѣкога трѣбва да гори, свѣщьта всѣкога трѣбва да свѣти и въ духовния свѣтъ трапезата всѣкога трѣбва да бѫде сложена, никога да се не вдига! Тамъ нѣма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всѣкога трѣбва да се яде. Казахъ ви по-рано и пакъ ще ви кажа: ако въ духовния свѣтъ изпиете всичката вода отъ чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши. Сега, да дойдемъ до качественото знание, съ което трѣбва да прѣкарате тази година. Не може да се побѣди каква и да е мѫчнотия безъ единъ свѣтълъ умъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде много уменъ и разуменъ. Не може да побѣдите каква и да е мѫчнотия безъ едно добро и устойчиво сърце. Не може да побѣдите каквато и да е мѫчнотия безъ една волева сила. Тия три нѣща трѣбва да имате. Когато нѣкой ви обикне, той ви обича за тия три нѣща именно: за вашия умъ, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а нѣма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъжъ, дълго врѣме ще ви обича, а Любовьта ще дойде отпослѣ. Знаете ли кога ще дойде Любовьта? Споредъ васъ кога идва Любовьта? Да възлюбишъ нѣкого, значи да го обожавашъ. Когато вие казвате нѣкому, че трѣбва да ви люби, азъ разбирамъ, че той трѣбва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбишъ нѣкого, ти започвашъ да го обожавашъ. Египтянитѣ обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако нѣкой се осмѣляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовьта изисква правилно разбиране на нѣщата. Нѣкой ви люби, но при това вижда всичкитѣ ви погрѣшки. Това не е Любовь. Любовьта изключва всѣкакво подозрѣние, всѣкакво съмнѣние, всѣкакво недоволство. За онзи, когото любишъ. ще жертвувашъ абсолютно всичко. И когато казваме, че Богъ ни люби, ние виждаме проявенъ сѫщинския законъ: Богъ жертвува всичко заради насъ. Той е създалъ този свѣтъ за насъ, и каквото ни трѣбва за всѣки день, доставя ни го. Отъ толкова милиарди години, всѣки день Богъ ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичкитѣ ни недоволства. И почти е сполучилъ да ни задоволи. Вие не можете да намѣрите животъ по-хубавъ отъ този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, безъ да разбирате закона на Любовьта, вие сте на крива посока. Въ това именно седи разочарованието на двама души. Тѣ трѣбва да се обожаватъ, безъ да виждатъ своитѣ погрѣшки и недѫзи, но сѫщеврѣменно да не виждатъ и своитѣ добродѣтели. Когато любишъ нѣкого, ти не трѣбва да виждашъ нито добродѣтелитѣ му, нито недѫзитѣ му. Тогава какво ще любишъ въ него? — Неговия умъ, неговото сърце, неговата сила. Това е човѣкътъ. Доброто у човѣка се изразява чрѣзъ извѣстни постѫпки. Не мислете, че ако азъ направя едно добро дѣло, това трѣбва да даде поводъ да ме обичате. Утрѣ пъкъ може да набия нѣкого. Трѣбва ли въ този случай да ме намразите? Ако въ първия случай ме обикнете, а въ втория случай ме намразите, и въ двата случая не сте прави. Сега ще се върна къмъ главната си мисъль. Ще гледате, кое указва прѣобладаваще влияние въ всѣки едного отъ васъ: дали ума, сърцето или волята. У нѣкой отъ васъ умътъ надделява, и той казва: мисъль трѣбва! У нѣкой надделява сърцето, и той казва: човѣкъ трѣбва да има сърце! У нѣкой надделява силата, и този човѣкъ казва: азъ трѣбва да работя! Човѣкъ, който говори само за работа, той е волевъ човѣкъ. Човѣкъ, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човѣкъ, който говори само за мисъльта, тон подразбира хората. Но свѣтътъ не е създаденъ само отъ хора. Днесъ, при самовъзпитанието на човѣка не се изисква голѣмо усилие. Стариятъ методъ за самоизмѫчване, за самоосѫждане е билъ врѣмененъ методъ само, той не е донесълъ добри резултати за човѣчеството. Да се хвалишъ или да се самоосѫждашъ, това сѫ два различни методи, които не даватъ добри резултати. Въ свѣта или ще хвалятъ човѣка, или ще го укоряватъ, или ще бѫдатъ индиферентни къмъ него. Третото състояние е най-лошото, което човѣкъ може да прѣживѣе. Въ всѣки даденъ случай азъ трѣбва ясно да съзнавамъ, какво мога да направя съ своя умъ, какво мога да направя съ своето сърце и какво мога да направя съ силата на своята воля. За всичко това азъ трѣбва да си дамъ правиленъ отчетъ. Никога не трѣбва да се нагърбваме съ работа, която не можемъ да свършимъ. Запримѣръ, вие какво очаквахте да придобиете отъ днешния день? Благословение ли очаквахте? Питамъ ви: вие, напримѣръ, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи синъ, когото люби. Той даже рѫката си не туря върху онзи синъ, когото не люби. Кого благослови Яковъ? Кого благослови Христосъ? — Той вдигна рѫцѣтѣ си и благослови своитѣ ученици, които любѣше. Христосъ любѣше Иоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Иоанъ вѫтрѣшно разбираше своя Учитель. Близостьта седи въ разбирането. Да любишъ нѣкого, значи да го разбирашъ. А да оцѣнявашъ любовьта му, значи да не злоупотрѣбявашъ никога съ нея. Ще помните слѣдния законъ: ако имате единъ приятель, той ще ви обича отъ сутриньта до обѣдъ, а вие ще възприемате; отъ обѣдъ до вечерьта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия день полюситѣ на любовьта ще се измѣнятъ: отъ сутриньта до обѣдъ вие ще го обичате, той ще възприема; отъ обѣдъ до вечерьта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понѣкога вие очаквате само да ви обичатъ, търсите човѣкъ да ви обича. И намирате такъвъ човѣкъ. Но за да не изгубите Любовьта, трѣбва да знаете, че въ понедѣлникъ сутриньта вие ще обичате, въ вторникъ сутриньта ще ви обичатъ, въ срѣда сутриньта ще дойде другъ нѣкой да ви обича и т. н. Затова, всѣка сутринь като ставате, ще се запитвате: какво трѣбва да правя тази сутринь, да обичамъ ли, или да ме обичатъ? Ще видите, че този законъ е вѣренъ. Вие казвате: единъ день, като дойде Христосъ на земята, ще ни научи, какъ да се любимъ. Христосъ по два пѫти нѣма да дохожда на земята. Той дойде веднъжъ и още не си е заминалъ. Отъ какъ е дошълъ, Той не е напущалъ земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христосъ трѣбва да дойде втори пѫть на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия законъ на Любовьта, която Христосъ е вложилъ въ сърцата на хората. Всѣки, който ви люби, ще запали или вашия умъ, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгорѣ! Казвамъ: зависи кой ви е запалилъ и какъ ви е запалилъ. Ако сте барутъ или динамитъ и ви запалятъ, ще избухнете, ще експлодирате и отъ васъ нищо нѣма да остане. Но ако ви запалятъ по всички правила на паленето, както Христосъ запалва сърцата на хората, отъ васъ ще излиза мека, приятна свѣтлина и топлина. Вие казвате: боли ме нѣщо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всѣки човѣкъ се радва, че у него вече гори свещения огънь на Любовьта. Нѣма по-красиво нѣщо отъ този свещенъ огънь! И тъй, азъ ви желая да добиете този свещенъ огънь на Любовьта, съ който да се запалятъ вашитѣ умове, вашитѣ сърца и вашата воля или вашитѣ причинни тѣла! Прѣзъ тази година азъ искамъ да станете не отъ мекитѣ хора, но отъ кроткитѣ хора, да наслѣдите земята. Кроткиятъ човѣкъ е човѣкъ на Любовьта. Ако нѣмате любовь, не можете да бѫдете кротки хора. Кротостьта е качество на Любовьта. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е кротъкъ, ние знаемъ, че той е придобилъ Любовьта, той е придобилъ земята въ наслѣдство. Та каквито мѫчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си! Може ли нѣкой отъ васъ да каже, каква бѣше главната идея въ стихотворенията, които се четоха тази вечерь? Кое отъ тѣхъ ви се хареса най-много? Въ първото стихотворение се чете за щастието. Какъ мислите, сѫществува ли щастие на земята? Азъ ви говорихъ за щастието и ви казахъ, че ако чакате щастието да дойде въ кѫщата ви, то никога нѣма да дойде, вие трѣбва да отидете при него. Който дири щастието, може да бѫде щастливъ, но който го чака на крака да му дойде, никога щастливъ не може да бѫде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине. Това стихотворение, въ което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, въ който Христосъ казва: „Ново вино не се туря въ стари мѣхове“. При това, новото вино не трѣбва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментиратъ, тѣ сѫ въ състояние да пукнатъ мѣховетѣ. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трѣбва да ферментира! Тъй и човѣкътъ никога не трѣбва да ферментира. Той трѣбва да си остане винаги младъ. Ако човѣкъ отъ раждането до смъртьта си остане все сладъкъ, това показва, че той никога не е ферментиралъ. Ако пъкъ се вкисва въ живота си, това показва, че той е ферментиралъ. И религиознитѣ хора могатъ да ферментиратъ. Когато искатъ да ги запазятъ отъ ферментация, турятъ ги въ бутилки, запушватъ ги, за да не влѣзатъ въ тѣхъ тия бацили, които сѫ причина на ферментацията. Има извѣстни мисли у човѣка, които съдържатъ въ себе си такива сокове, които лесно ферментиратъ. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ казваше: „Остарѣхме ние вече!“ Защо е остарѣлъ? — Понеже не може да люби, пъкъ и нѣма кого да люби. Това означава старостьта. Щомъ стариятъ има кого да люби, подмладява се. Любовьта подмладява хората. Та когато нѣкой човѣкъ каже, че е остарѣлъ, това показва, че той е изгубилъ своитѣ мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освѣнъ да чака смъртьта си. Това е най-лесното. Смъртьта не дава петь пари за човѣка. Тя не само че не го цѣни, но ще накара близкитѣ му да му направятъ ковчегъ, да го приготвятъ за онзи свѣтъ. Близкитѣ му, обаче, ще кажатъ: сега ли намѣри да умира? Да, но смъртьта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвамъ: не е врѣме за умиране. Човѣкъ тъй трѣбва да се прѣсели отъ този свѣтъ, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горнитѣ си дрехи, а съ себе си ще вземе най-сѫщественото. Но да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ алегорични работи. Човѣкъ трѣбва да люби! Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да люби, не се плашете. Вие трѣбва да разбирате правилно Любовьта; трѣбва да я освободите отъ всички посторонни възгледи, отъ всички качулки, панделки, съ които сте я натоварили. Въ Любовьта има свѣтла мисъль, свѣтло сърце и свѣтла сила. По това именно се отличава Любовьта. Тази свѣтла мисъль ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлото сърце ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлата сила ще извърши всичко заради васъ. И тъй, запомнете всичко това, което ви казвамъ. Вие питате: обича ли ме този човѣкъ? Щомъ ви обича, Богъ е, Който обича, не се съмнѣвайте! Помнете слѣдното нѣщо: човѣкъ не може да обича. Човѣкътъ не е Любовь. Той още не се е научилъ на този законъ. Човѣкътъ може да те обича, но той е само носитель на Любовьта! Само Богъ е Любовь. Слѣдователно, когато казвате, че обичате нѣкого, тогава ще подразбирате, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ. Когато нѣкой ви обича, пакъ сѫщиятъ законъ дѣйствува. Ще знаете, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ и нѣма да се съмнѣвате. Господъ казва: „Утрѣ, като се явятъ облацитѣ и засѣнчатъ слънцето, вие не можете да обичате. Лѫчитѣ не могатъ да проникнатъ прѣзъ облацитѣ“. Който има любовь, трѣбва да се качи надъ облацитѣ. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си домъ и отива при него. По сѫщия начинъ, ако ти обичашъ Бога, ще напуснешъ земята, твоята бащиния и ще се качишъ надъ облацитѣ. И тогава нѣма да се страхувашъ, че слънцето ще се засѣнчи. Ти си у дома си вече. Като ви говоря за Любовьта, вие си прѣдставлявате като обектъ на тази любовь нѣкой човѣкъ. Затова нѣкоя сестра, напримѣръ, ще каже: едно врѣме имахъ единъ възлюбенъ, но го изгубихъ вече. Не, това не е било никаква любовь. Той е билъ единъ актйоръ на сцената. Ако този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ не е готовъ да сподѣли съ тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човѣкътъ, който ви обича, дѣто и да се намира, въ Америка, въ Африка било, всѣкога ще ви изпраща своята мисъль, своята сила. За Любовьта врѣмето и пространството нѣматъ никакво значение. За онзи, който люби врѣме и пространство не сѫществуватъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляватъ нѣщо красиво. Моето желание е да се зароди у васъ красива мисъль. Та като се събудите сутринь, схванете най-малкото въ себе си, но това, което е мощно: мощната мисъль, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: азъ не искамъ да бѫда подъ влиянието на когото и да е, искамъ да бѫда господарь. — Никога не можете да бѫдете господарь. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде господарь въ свѣта, непрѣменно ще бѫде робъ. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой човѣкъ свободенъ. Нѣма свободни хора въ свѣта. Никой царь не е свободенъ. Никой ученъ човѣкъ не е свободенъ. Свободата седи въ слѣдното: Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога. И Христосъ казва така: ,,Азъ съмъ въ Отца си, и Отецъ ми е въ мене“. Това е великата свобода на живота. Човѣкъ трѣбва да подържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза въ едно отъ стихотворенията тази вечерь: „Ако съмъ поетъ, бихъ възпѣлъ скръбьта и страданията“. Да, така е, скръбьта и страданията се понасятъ само съ Любовьта. Тъй мисли само любещия човѣкъ, а човѣкъ, който нѣма любовь, даже и съ малкия си пръстъ да го докоснете, ще каже: втори пѫть не искамъ да те видя! Та сега смѣло мога да ви кажа, че днешниятъ изгрѣвъ на слънцето е отъ извънреднитѣ. Отъ какъ е започнало нашето дѣло, почти не е имало такъвъ изгрѣвъ. Той е епохаленъ. Ще видимъ какъвъ ще бѫде изгрѣвътъ слѣдната година. Каквото успѣхте да възприемете тази сутринь, то ще бѫде за васъ благословение. Азъ мога да уподобя днешния изгрѣвъ на Божията Любовь. Желая на всички ви да мязате на днешния день, да носите благата на този день и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днесъ. И тъй, бѫдете увѣрени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бѫде. Като казвамъ, че ще бѫде всичко, което искате, какво подразбирамъ? — Ще бѫде всичко онова, което ние искаме, и което Господъ иска. Ако ние правимъ всичко онова, което и Господъ прави, ще бѫде. И най-послѣ, всичко онова, на което Богъ е турилъ начало въ свѣта, на което и ние сме турили начало, ще бѫде. Правилно трѣбва да разбирате, какво значи да искате и да се осѫществи вашето искане. Значи, ще бѫде, т. е. ще се реализира само онова, въ което има съгласие между Бога и васъ. Искате ли това, което Богъ иска, ще бѫде! Вършите ли заедно съ Бога това, което Той върши, ще бѫде! Туряте ли начало на нѣщо, на което и Богъ туря начало, ще бѫде! Когато се реализира всичко онова, което Богъ е намислилъ да направи, ще опитате думитѣ на апостолъ Павелъ, който казва: „Нито око е видѣло това, което Богъ има да направи; нито въ ума на човѣка е идвала мисъль за това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ“. Днесъ всички съзнателни хора се приготовляватъ за този славенъ день. Ако Любовьта ви посѣти сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържамъ! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовьта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите отъ нея като лоена свѣщь. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да свѣтите. Топенето на свѣщьта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите безъ да изгаряте и отъ васъ да излиза топлина и свѣтлина. Азъ ви поздравлявамъ съ новата година на Любовьта! Желая ви да бѫдете тъй ефирни, както Любовьта, и слънцето на душата ви да изгрѣва и да залѣзва тъй, както днешното слънце изгрѣ и залѣзе! Само Божията Любовь е Любовь. Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 Мартъ — духовната година — 1927 г., въ гр. София.
  20. Отворените очи "Отворените очи", единична извънредна беседа, държана от Учителя на 31.XII.1927 г., 24.00 ч., по случай посрещането на Новата 1928 година в София. Издадена като отделна брошура през 1929 г.,София. Книгата за теглене на PDF Отворените очи - 31 декември 1927 г., 24.00 ч.
  21. От "Отворените очи" - единична беседа 1 януари 1928 г., София - Изгрев Издание в брошура - 1929, София Книгата за теглене на PDF Информация за беседата ОТВОРЕНИТѢ ОЧИ Бесѣда отъ Учителя. (за новата 1928 г.) Имайте прѣдъ видъ, че изтеклата 1927 г. бѣше слѣпа по отношение васъ и вашитѣ постѫпки, но настѫпващата 1928 г. има двѣ очи. А всѣка година, която има двѣ очи, тя зорко бди върху дѣлата на хората. Слѣдователно, тази година може да ви донесе много радости, но ако сте невнимателни, тя може да ви донесе и много страдания. Ако турите осморката въ хоризонтално положение, тя прѣдставлява човѣшкитѣ очи. Общиятъ сборъ на цифритѣ въ 1928 година даватъ числото двѣ: 1+9+2+8=20=2. Числото двѣ прѣдставлява Божествената съкровищница — богатствата, които Богъ раздава. Но тамъ, дѣто има богатства,. всѣкога има и спорове. И тъй, ако очитѣ ви сѫ отворени, вие ще използувате разумно богатствата, които. Богъ ще ви изпрати прѣзъ новата година. Ходите ли, обаче, по ума, който сте имали прѣзъ изтеклата 1927 г., богатствата ще минатъ и заминатъ покрай васъ, безъ да ги използувате разумно. Ето защо, бѫдете внимателни прѣзъ тази година, защото Господъ ще гледа прѣзъ двѣ очи. Щомъ е тъй, и вашитѣ очи трѣбва да бѫдатъ отворени. На когото очитѣ сѫ отворени, и Божието благословение ще дойде върху него. На когото очитѣ сѫ затворени, Божието благословение ще мине покрай него и ще го отмине, и той всѣки день ще остава съ своята празна торба. Та казвамъ: използувайте разумно всѣки день отъ годината, защото не се знае, колко ще живѣемъ на земята. Другитѣ нѣща, които имате въ живота си — грижи, смущения, противорѣчия и тѣмъ подобни — не могатъ да се разрѣшатъ, ако нѣмате онази вѫтрѣшна интенсивна връзка, която човѣкъ трѣбва да има съ Първото начало на живота. Азъ употрѣбявамъ думата „Първо начало на живота” вмѣсто думата Богъ, защото отъ дълго употрѣбление хората сѫ я изопачили. Често хората мислятъ за Бога като за нѣщо физическо, въ сѫщность Богъ е Първото начало, което осмисля живота. Нѣма по-красивъ моментъ за човѣка отъ този, да почувствува за една минута поне присѫтствието на това Първо начало въ себе си. То внася миръ, радость и свѣтлина въ душата на човѣка, и тогава той разрѣшава правилно всички въпроси въ живота си, при което въ него се заражда едно възходяще чувство и сила за работа, безъ да се спъва отъ своитѣ външни и вѫтрѣшни изпитания. Та казвамъ: Божията Любовь е Любовь, която прѣодолява всички мѫчнотии. Само Божията Любовь нѣма дефекти. Любовь, която се помрачава не е любовь; любовь, която се размѫтва, не е любовь; любовь, която отслабва, не е любовь. Това сѫ само афекти, чувства. Това, което остава едно и сѫщо при всички условия въ живота на човѣка, билъ той богатъ или сиромахъ, силенъ или слабъ, здравъ или боленъ, е Божествена Любовь. Божествената Любовь никога не се мѣни — тя всѣкога остава една и сѫща и по смисълъ, и по съдържание. Божествената Любовь има качеството да се разширява, т. е. да измѣня своята форма. Като не разбиратъ качеството на Божията Любовь, хората казватъ, че тя се измѣня; въ сѫщность въ тази Любовь има вѫтрѣшно разширение. Вслѣдствие на това, когато очитѣ на хората сѫ отворени, Божията Любовь внася въ тѣхъ миръ и радость, а когато очитѣ имъ сѫ затворени, тя внася въ тѣхъ смущения и скръбь. Прѣзъ тази година гледайте вашитѣ врати и прозорци да бѫдатъ отворени, та като мине Божествената торба съ богатствата покрай васъ, да си поискате отъ Божественитѣ вѣстители. Който иска, той винаги получава. Законътъ е такъвъ. Нѣкой казва: Господъ знае, отъ какво имамъ нужда и ще ми даде нужното. Не, дава се само на този, който иска. Никой Учитель въ свѣта не се натрапва на ученика си, но ученикътъ самъ трѣбва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учительтъ ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде отъ богатствата, които сѫ въ нея Кога получава дѣтето храна? — Слѣдъ като плаче дълго врѣме прѣдъ майка си. Тогава майката му дава. Кога получава пѣтелътъ храна? — Когато кукурига извѣстно врѣме прѣдъ вратата на господаря си. Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Нѣкой казва: човѣкъ не трѣбва да иска. Не, едно отъ качествата на великия животъ, къмъ който се стреми човѣкъ, е искането. Значи, човѣкъ трѣбва да иска. Азъ не говоря за просията. Да проси човѣкъ, това е нахалство. Да искашъ, значи душата ти да е пълна съ желание да учишъ. Ти можешъ да искашъ само отъ приятели; ти можешъ да искашъ само отъ баща си и отъ майка си. Отъ неприятеля си можешъ да искашъ само, ако си изпадналъ въ плѣнъ, да ти подари живота. Затова казва Христосъ: „Хлопайте, и ще ви се отвори; търсете, и ще намѣрите; искайте, и ще ви се даде!“ Това изисква разумниятъ начинъ на живѣние. Вие трѣбва да разбирате правилно, какво значи да се молишъ и какво — да искашъ. Сега, Богъ ви изпитва, дали ще искате, или ще се молите. Кой се моли? — Грѣшникътъ. Защо? — Защото грѣши. Щомъ се молите, вие сте въ положението на грѣшницитѣ, Тогава не можете да искате. И тъй, първата фаза въ живота на хората, докато сѫ грѣшници, е да се молятъ. Щомъ отношенията на хората къмъ Бога станатъ правилни, тѣ сѫ вече праведни, влизатъ въ втората фаза на живота, и тогава тѣ ще искатъ. За тия хора Господъ казва; „Прѣди вие да искате, азъ ще отговоря на всички ваши желания“. Азъ ви желая да завършите съ първата фаза на вашия животъ — съ молитвата, съ моленето и да започнете втората фаза — да искате. Докато човѣкъ грѣши, молитвата е необходима за него, като срѣдство за лѣкуване. Когато говоря за лѣкуването, подразбирамъ, че човѣшката душа трѣбва да се изчисти отъ онѣзи наслоявания, утайки на грѣха, и като се изчисти отъ него, минава въ втората фаза. Та сега вие ще искате, а като завършите съ искането, ще дойде нѣщо по-хубаво. Какво ще бѫде това нѣщо? Идната година, като видя, да ли очитѣ ви сѫ отворени, или не, ще ви кажа, какво ще бѫде това нѣщо, което е по- хубаво отъ искането. Прѣзъ тази година искамъ отъ васъ три нѣща; да хлопате. да търсите и да искате. Не искамъ нито единъ отъ васъ само да се моли. И тъй, желая всички Божии благости да ви посѣтятъ тази година и да внесатъ миръ и радость въ душитѣ ви! Бесѣда, държана отъ Учителя на 31.ХII.1927 г. 12 ч. в. по случай посрѣщане новата 1928 г. въ гр. София.
  22. От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание от 1943 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От "ОТЕЦЪ МЕ ЛЮБИ" - Две утринни беседи изнесени от Учителя на 22 март 1936г в София. Издание на печатница "Задруга", Врабча 1, София 1936г. Книга за теглене на PDF - стар правопис Съдържание на книжката - стар правопис Което Богъ е съчеталъ „Онова, което Богь е съчеталъ человѣкъ да не разлѫчва."*) *) Марка 10:9. „Което Богъ е съчеталъ". Христосъ е изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ". Какво е съ­четалъ Богъ?—Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ жи­вота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е просте­но на мѫжъ да напусне жена си?" Христосъ имъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва". Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ ду­шата, той никога не може да напусне жена си. Щомъ тази връзка се скѫса, мѫжътъ всѣкога може да напусне жена си. Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориен­тиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора въ свѣта управляватъ, всички останали спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикнове­нитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, всички хора започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управля­ватъ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вътреш­ни състояния, които всѣки човѣкъ преживя­ва. Всѣки човѣкъ минава презъ тѣзи състоя­ния. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ талантливитѣ се проявяватъ въ човѣка, той се про­бужда. Прояви ли се гениалностьта въ човѣ­ка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато човѣкъ стане светъ, свѣтлината на деня го огрѣва, той започва да рабо­ти. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫтъ на светиитѣ въ него да управля­ватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го упра­вляватъ. Мнозина се стремятъ да станатъ све­тии. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко раз­биране.Обаче, да желаете вие да работите, а гении и светии да ви управляватъ, това е Бо­жествено разбиране. Щомъ имате таково раз­биране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Но ако оста­ви обикновени хора да го управляватъ и се занимава съ обикновени мисли и чувства, той е обикновенъ; и като обикновенъ, той ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той ще се пробуди отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да го упра­вляватъ, той ще стане отъ леглото си и ще се облѣче. Ако остави светиитѣ да го упра­вляватъ, той ще започне да работи, ще бѫде едно съ тѣхъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва". — Защо? — Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Чо­вѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво самъ да направи. Колкото и да мисли, нищо ново нѣма да измисли, но да се заеме волята Божия да изпълни, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му е далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ не е създалъ и не може да създаде по-добъръ човѣшки моделъ отъ този, за който се каз­ва, че е създаденъ по образъ и подобие Бо­жие. Досега никой художникъ не е могълъ да нарисува онзи човѣшки образъ или моделъ, за който е казано въ Битието, че Богъ го е създалъ по образъ и подобие свое. Много чо­вѣшки образи сѫ рисувани досега, отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза. „Онова, което Богъ е съчеталъ". Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣшо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Които не разбиратъ този законъ, тѣ могатъ да изпаднатъ въ заблуждение, да мислятъ, че всичко могатъ да направятъ. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия". Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Вслед­ствие на заблужденията хората нѣматъ ясна представа за живота. Защо? — Защото нѣматъ любовь. Безъ любовь човѣкъ не може да има ясна представа за живота. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е не­обходима за човѣка, за да познае живота. Че страдалъ човѣкъ, че се мѫчилъ, че ималъ не­приятности, това сѫ илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. То­ва не сѫ никакви страдания. Твоитѣ страда­ния и мѫчнотии сѫ отъ книга направени. Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но животътъ ми само пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника, и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправялъ на приятелитѣ си, че безъ малко животътъ му щѣлъ да отиде. Разбойникъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше книженъ? — Тъй ли? Да знаехъ, че е така, азъ самъ щѣхъ да се разправя съ него. Сега и на васъ казвамъ: Ножътъ, съ кой­то апаши и разбойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо дру­го, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — защото нѣмалъ жена; трети — защото билъ боленъ; четвърти — за­щото никой не го обичалъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изостави­ли. Отде знае това? Влѣзълъ ли е той въ сърдцето на майка си или на баща си да знае това? Единственото нѣщо, което човѣкъ знае, е това, което мисли. За да познае човѣкъ, да­ли нѣкой го обича или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ или не. Освенъ любовьта другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всич­ки тайни. Какъ ще разберете живота на дру­гитѣ хора, ако не ги обичате? Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ всѣкога ще остане неразбранъ. Който има любовь въ себе си, той разполага вече съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Въ това нѣма никакво изключе­ние. Казватъ нѣкои, че любовьта била празна работа. — Не, въ безлюбието е празнотата, а въ любовьта — пълнотата на живота. Докато имате въ себе си любовьта, като мѣрка на жи­вота, вие всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си.—Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и по­стави я на мѣсто! Представете си, че влизате въ една тъм­на изба безъ свѣщь. Какво ще стане съ васъ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ запалена свѣщь въ избата, никакво спъване нѣма да има. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето. Мѫдростьта пъкъ е пѫть за ума. Човѣкъ не може да разбере, да оцени, да придобие знание и да го приложи, ако не е мѫдъръ. Нѣкои хора обичатъ да говорятъ много, да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което и тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ другитѣ хора да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно, не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ въ това отношение и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание, съ такава мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ. Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разгон­ва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за това, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 40 кучета, поро­да булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристѫпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ око­ло себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно по едно кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче излѣзло, хвърлило се къмъ англичанина, но той веднага му изсвирилъ по особенъ начинъ. Кучето стигнало са­мо до мислено прекараната линия и тамъ се спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвиркване, всички се спирали предъ проектираната линия. Всички 40 кучета се събрали на едно мѣсто, лаели, но не могли да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсви­ри по специфиченъ начинъ, за да хукнатъ всички кучета назадъ. Това е истинско зна­ние—да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако кучетата не бѣгатъ отъ ваше­то изсвиркване, вие нѣмате никакво знание. Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ изсвирите. Ако при изсвирването успѣете да ги разгони­те, вие разполагате съ истинско, положително знание. Колкото и да философствувате, какви­то теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате мѣрката на знанието — на мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. Това е външно знание само, което всѣки моментъ можете да изгубите. Положи­телно знание е това, съ което човѣкъ разпо­лага всѣки моментъ и може самъ да го при­ложи, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхното удобряване. Сега, да дойдемъ до истината. Истината е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣр­ката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; по­сле, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свобо­дата си? Чрезъ съзнателна работа върху себе си. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не може да дойде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, човѣкъ лесно може да я добие. Господарьтъ може да на­прави слугата си външно независимъ, но съ то­ва той ще отнеме вътрешната му свобода. Свободата се придобива при условия­та, при които човѣкъ се намира. Докато е на леглото си и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Ще дойде единъ лѣкарь, ще му даде нѣкакво лѣкарство, което временно само ще го успокои. Ще дой­де другъ лѣкарь, ще му даде второ лѣкарство, което ще влоши положението му. Бол­ниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫ­де лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкарь на себе си, вие не можете да бѫдете свободни. Докато човѣкъ не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и душата си той не може да бѫде свободенъ. Тази връзка наричаме връзка съ Бога, съ Първата Причи­на на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, чо­вѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно един­ство въ себе си. Отъ това единство зависи бѫдещето развитие на човѣка. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиване на ония блага, къмъ които той се стреми. Та­ка трѣбва да се разбира истината. Които не разбиратъ истината, тѣ очакватъ първо свѣтътъ да стане добъръ, а по­сле хората. Нѣма защо свѣтътъ да става добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всич­ки хора пъкъ живѣять и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки човѣкъ има условия въ себе си да стане до­бъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не мо­же да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината прави човѣка свободенъ". Всички съвременни хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца—всич­ки се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата, този въпросъ ще остане неразрешенъ. Свѣ­тътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣ­та. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разреша­ване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой човѣкъ не може да на­ложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ мо­же да си наложи нѣкаква идея. Само при то­ва положение човѣкъ може да бѫде свобо­денъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ, още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да гле­да, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно: Тогава той тръг­ва съ всички заедно, и кой каквото му посо­чи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — свѣтътъ обикаля. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да чува, той вече е съ отворени уши, всичко може да чува. И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ви ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате сутринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да от­вори очитѣ ви? Ако човѣкъ самъ може да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спа­сението му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има из­вестни условия за спасението на човѣка от­вънъ, но пълно, истинско спасение иде отвѫтре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята и които иматъ условия да растатъ. Онѣзи, кои­то не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма за това. Обаче, като го посади­те на нивата и го поставите на неговото мѣсто, то ще започне да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да съз­даде друго, подобно на себе си. Ако житно­то зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече чо­вѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъкне на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това на човѣка не остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да вързва. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви стра­дания нѣмате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате стра­дания?—Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, стра­данията ви ще престанатъ. Следователно, чо­вѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ. И тъй, страданията, които хората иматъ, сѫ временни. Разликата между хората на зе­мята не седи въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страдания­та: нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страдания­та, толкова по-голѣмо е растенето. Запримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хам­бара, когато дѫбътъ следъ сто или двеста години едва може да се върне въ хам­бара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това? — На голѣмитѣ външни несгоди. Сега ще говоря за онова, което е вло­жено у васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, това е лотарийна игра; за васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдро­стьта и на истината. Дръжте се за тѣзи из­вори и ползувайте се отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво от­ношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на другитѣ извори и ще образува голѣмо море. Следователно, дръжте се за онѣзи из­вори, които сѫ у васъ, за да се свър­жете съ тѣзи души, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, човѣкъ всѣки день трѣбва да се свързва по­не съ една напреднала душа. Връзката на чо­вѣка съ напредналитѣ души е първото усло­вие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и ни­кой нѣма да ги смущава. Кой може да сму­щава човѣка? Само глупавиятъ може да сму­щава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че глупавитѣ, обикновенитѣ съще­ства въ него управляватъ. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ упра­вляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Ко­гато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ въ това? — Като из­учавате себе си, като изучавате ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ све­тиитѣ. Същевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога човѣкъ заспива? — Когато се унесе отъ нѣ­каква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣщо на ухото. Човѣкътъ спи. Какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за чо­вѣкъ, когото обикновенитѣ управляватъ! Ко­гато се събуди, тогава му говорете. Сега ние говоримъ за закона на лю­бовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава никой никого нѣма да изнасилва, да измъчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта изисква взаимна помощь между хората. Когато хората се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ. Тогава никой нѣма да се спъ­ва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато хора­та се свържатъ съ закона на истината, тѣ ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растатъ, не могатъ пра­вилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката дуща. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което лю­бовьта, мѫдростьта и истината сѫ написали въ него. Това е написано отъ рѫката на не­говия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Това се разбира отъ думитѣ, изказа­ни отъ Христа: „Всички ще бъдатъ научени отъ Бога“. Да бъдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка съ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му съ затво­рени, той ще остане слѣпъ за това благо. Ко­гато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благо­словения. Това значи да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка ръка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще бъде проникната отъ желание да бъде Синъ Божий. Ще дойде день, когато всички хора ще бъдатъ Синове Божии. Когато всички хора работятъ и се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината, тѣ ще станатъ Синове Божии. Да бъдете Синове Бо­жии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това? — Още днесъ може да стане. Не е нужно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесъ всички можете да бъдете Синове Божии, въ смисълъ да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се от­нася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, за това се изисква много време. За вътрешното знание, обаче, не се иска много време. Доста­тъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написа­но въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ това вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога ще разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мисле­те много върху него. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво съ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, дока­то най-после съвсемъ го изцапатъ. Не давай­те хлѣба си въ ръцетѣ на чуждитѣ хора. — Ами ако нѣкой нѣма хлѣбъ? — Богъ е далъ въ ръцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го е осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, той никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи. Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ Следъ като човѣкъ изяде хлѣба си и го преработи, той го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хо­рата, но и птичкитѣ, и животнитѣ ще могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на коя­то всички могатъ да се ползуватъ. — Какъ, кра­ва да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене кравата е изворъ, който постоянно бли­ка и раздава своето благо. Мѫчно ли е на из­вора да тече? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което из­вира отъ недрата на Великия Духъ, Който храни човѣшкитѣ души. Това е вътрешно съ­стояние, което може да изпита всѣка душа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да нe разлѫчва". Какво е съчеталъ Богъ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа, отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свобо­денъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Кой­то има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Въз­кресението е нова фаза на живота, новъ жи­вотъ, който изключва всички страдания, всич­ки мъчнотии и недоразумения. Преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на въз­кресението, вие не можете да бъдете свобод­ни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания. Докато сте още въ стария животъ, страда­нията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ но­вия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страда­ния. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ". Казано е още: „Нито oкo е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ". Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до тѣзи велики рабо­ти, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мъчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за него­во добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта? — Здравиятъ, а не болниятъ. Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ. Кой ще победи свѣта? — Свободниятъ, който носи въ знание, произлѣзло отъ мѫдростьта и свобода, произлѣзла отъ истината. Сега, желая на всички да бѫдете носи­тели на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните волята Божия и да не разлѫчвате онова велико съчетание, кое­то Богъ е поставилъ между вашия духъ и ва­шата душа. Това значи да станете Синове Божии. Желая ви да бѫдете Синове Божии! „Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода" Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
×
×
  • Create New...