Jump to content

1929_06_09 Достоенъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Голѣмото благо",

Сила и живот, 12 серия, т.3 (1929).

Издание 1936 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Достоенъ

„Господи, не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми.

Матея. 8:8

Въ живота на човѣка има три важни момента: да говори право, да постѫпва добре и всѣка добра постѫпка да има резултатъ. Съ други думи казано: почвата, въ която човѣкъ сѣе, трѣбва да е добра, да е добре наторена, добре напоена и освѣтена; после, семето, което се посажда, трѣбва да е добро и най-после, посѣтото въ почвата да даде добри резултати. Много отъ съвременнитѣ хора мязатъ на нѣкои абонати на гостилници, които мислятъ само за ядене, за това, което гостилничарьтъ е сготвилъ и за това, което ще сготви. Обаче, това не е никаква наука. Това е удоволствие. Ако синътъ се ражда, само за да очаква на своя богатъ баща, да мисли, по какъвъ начинъ да вземе отъ него пари, за да се облича добре, да се представя предъ хората като богатски синъ, това не сѫ синовни отношения. Ако ученикътъ влиза въ гимназията или въ университета, съ цель да се представи предъ хората, че е ученикъ или студентъ, това не е никакво ученичество. Ако набожниятъ ходи на черкова, пали свѣщи, за да покаже предъ хората, че е религиозенъ човѣкъ, това не е никаква религиозность. Ако младиятъ момъкъ ходи на хорото да играе, а оттамъ отива съ другари да пие, да се весели и съ това иска да покаже на хората, че е младъ, че е свободенъ, отъ никого независимъ, това не е никаква младость.

Като разглеждаме живота, ние виждаме едно вѫтрешно безсмислие, и търсимъ причината на това безсмислие. Има вѣрващи, които дълго време сѫ били християни, и по едно време става нѣкакъвъ обратъ въ живота имъ, вследствие на което изгубватъ вѣрата си и казватъ: Какво постигнахме досега? Напразно следвахме този пѫть. Трѣбваше да си поживѣемъ въ свѣта. — Това е анормално явление въ живота. Други хора пъкъ, които сѫ живѣли дълго време въ свѣта, по нѣкакъвъ случай влизатъ въ духовния пѫть и започватъ да съжаляватъ, че сѫ изгубили времето си въ свѣта. Тѣ съжаляватъ, че на време не сѫ влѣзли въ духовния пѫть. Значи, едни излизатъ, други влизатъ. Има учени, които посветяватъ десетки години на нѣкакъвъ наученъ въпросъ, на нѣкакво научно изследване, а после съжаляватъ, че сѫ се занимавали съ толкова маловажни работи. Единъ английски ученъ посветилъ цѣли 20 години за изучаване тритѣ члена въ гръцки езикъ, но после съжалявалъ за изгубеното време. Той се специализиралъ по въпроса за членоветѣ въ гръцки езикъ, но после съжалявалъ за погълнатото време. Такива специализации, за изучаване тритѣ члена въ гръцки езикъ, има навсѣкѫде. Значи, следъ като иждивилъ цѣли 20 години за изучаване на тритѣ члена въ гръцки езикъ, този ученъ заявява, че не трѣбвало да се занимава само съ тритѣ члена въ гръцки езикъ, но трѣбвало да се занимава и съ нѣщо по-сериозно. Кой човѣкъ не е иждивилъ по 20 години отъ живота си за изучаване на нѣщо обикновено, дребно, което не заслужава голѣмо внимание? Коя домакиня не е иждивила поне 20 години отъ живота си за изучаване начина на готвене, на правени баници и т. н.? Днесъ виждате, какъ домакинята прави свои научни изследвания върху качеството на брашното, върху направата и опитването на баницата и т. н. И, следъ като 20 години наредъ изучава правене на баници, следъ като ги яде, най-после казва: Животътъ не се оправя само съ правене и ядене на баници. Съ баници работитѣ не се уреждатъ. Тѣ се уреждатъ, съ правилно разбиране на живота.

Съвременнитѣ хора се намиратъ въ крайни противоречия. Учени и невежи, богати и бедни, вѣрващи и невѣрващи, любещи и които живѣятъ въ безлюбие — всички се намиратъ въ голѣми противоречия. Едни влизатъ въ противоречията, а други излизатъ; едни влизатъ въ живота, а други излизатъ. Ако запитате нѣкого да ви обясни научно, защо влиза, и той не знае. Запитвате другиго, защо излиза, и той не знае. Често съмъ правилъ наблюдения върху пчелитѣ, да видя, какъ живѣятъ. Виждамъ една пчела влѣзе въ нѣкой цвѣтъ, и дълго време седи тамъ. Влѣзе въ цвѣта и се чува „бътъ.“ Излѣзе отъ цвѣта, пакъ се чува „бътъ.“ Азъ зная, защо пчелата седи дълго време въ цвѣта. Нѣкои ще кажатъ, че човѣкъ не трѣбва да се занимава съ такива работи, колко време седѣла пчелата въ цвѣта, защо седѣла и т. н. Защо да не се занимава човѣкъ съ пчелитѣ? Какво, въ сѫщность, представя човѣкъ? За напредналитѣ сѫщества, човѣкъ представя сѫщо така малка мушица, малка пчелица. Тѣ се занимаватъ съ него, намиратъ нѣщо интересно въ неговия животъ. Всѣко желание на човѣка представя единъ малъкъ цвѣтъ, въ който истинскиятъ човѣкъ влиза и седи повече или по-малко време, споредъ това, какво може да получи. Ако въ своето желание човѣкъ намѣри това, което търси, той се задържа въ него по-дълго време. Ако другъ нѣкой е обралъ отъ неговото желание това, което е търсилъ, той кацва на ново нѣкакво желание въ себе си и тамъ започва да вади онова, което му е нужно.

Сегашнитѣ хора се намиратъ въ срѣда, въ почва, на която всичкиятъ медъ е обранъ. Като ходятъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събиратъ медъ, и виждатъ, че тукъ нѣма, тамъ нѣма, тѣ казватъ: Толкова време вече, какъ се лутаме, и нищо не можемъ да намѣримъ. — Какъ нѣма да се лутатъ? Ще се лутатъ, разбира се, медъ нѣма по цвѣтята. Въ това отношение хората мязатъ на Исава, синътъ на Исака. Той бѣше по-голѣмъ отъ брата си Якова, но Яковъ бѣше по-уменъ. Яковъ бѣше наследилъ характера на майка си; той съумѣ да използува всички добри условия. Исавъ мязаше на баща си. Той бѣше косматъ и се занимаваше съ ловъ. Единъ день Яковъ намисли да обере баща си незаконно, затова, като видѣ, че баща му бѣше цъвналъ, влѣзе при него и обра всичкия медъ. Следъ Якова влѣзе Исавъ при баща си, да получи неговото благословение, т. е. да получи отъ неговия медъ. Като го видѣ баща му, рече: Синко, другъ дойде преди тебе и обра всичкия медъ. — За мене нищо ли не остана?

Сега азъ привеждамъ този примѣръ, за да обърна вниманието ви на това, че когато медътъ отъ цвѣтята е обранъ, нѣма защо да влизате въ празнитѣ цвѣтове да губите времето си. Медътъ тамъ е обранъ вече. Вие трѣбваше да изберете ново поле, дето медътъ по цвѣтята още не е обранъ. Тъй щото, когато говоримъ за идването на новата култура, ние имаме предъ видъ влизането на човѣчеството въ ново поле, дето медътъ на цвѣтята още не е обранъ. Условията, при които миналото поколѣние сѫ живѣли, не сѫ подходещи за сегашното поколѣние. Ако новото, младото поколѣние би живѣло при сѫщитѣ условия, при които миналото поколѣние е живѣло, съ него всичко е свършено. Нови условия се искатъ за младото поколѣние! Това е единъ отъ великитѣ закони на природата. Природата не търпи нищо старо. Въ нея е всичко младо, ново. Когато нѣкои хора препорѫчватъ стари методи и се държатъ за тѣхъ, сѫ прави само въ нѣкои отношения, но тѣ не разбиратъ единъ отъ законитѣ на природата, споредъ който всичко е подложено на постоянно обновяване. Природата носи новъ животъ за хората. Всички болести, нещастия, страдания, смърть въ свѣта се дължатъ на стария животъ. Всичко, каквото хората преживяватъ, не е нищо друго, освенъ последствие на стария животъ. Ако се върнете въ миналото, вие ще разберете, защо животътъ днесъ носи страдания за хората. Мнозина казватъ, че условията сѫ причина за лошитѣ прояви на хората; тѣ подържатъ, че условията развалятъ хората, развалятъ и самия животъ. — Не, сегашниятъ животъ е отдавна разваленъ, нѣма какво повече да се разваля, нѣма защо да се обвиняватъ условията за неговата развала.

Сегашнитѣ хора се намиратъ въ положението на единъ турски кадия, който се подкупилъ съ едно гърне масло. Той билъ мирови сѫдия. Единъ день при него дошълъ единъ турчинъ, съ молба да отсѫди дѣлото му въ негова полза. Той му казалъ: Господинъ сѫдия, ако отсѫдишъ дѣлото въ моя полза, ще ти донеса едно гърне съ прѣсно кравешко масло. Турчинътъ знаелъ, че сѫдията обичалъ прѣсно кравешко масло, затова предложилъ да му донесе едно голѣмо гърне, пълно съ прѣсно масло. Сѫдията решилъ дѣлото въ полза на турчина. Обаче, турчинътъ билъ голѣмъ скѫперникъ. Като дошло време да носи гърне съ масло на сѫдията, досвидѣло му да го напълни, затова турилъ пръсть въ гърнето и като останало четири-петь пръста празно, допълнилъ го съ прѣсно кравешко масло, споредъ даденото обещание на сѫдията. Като получилъ гърнето съ масло, сѫдията си казалъ: Нека да опитамъ, какво е маслото до дъното. Бръкналъ навѫтре, но каква била изненадата му, когато напипалъ пръсть и разбралъ, че малка часть отъ гърнето била пълна съ масло. Питамъ: Заслужава ли човѣкъ да се продава за едно гърне масло? Ще кажете, че този кадия не е билъ уменъ човѣкъ. Колко хора днесъ се продаватъ като този кадия за такива гърнета съ масло! Да е за чисто масло поне, а то малко масло въ гърнето, останалото — пръсть. Азъ взимамъ този примѣръ въ преносенъ смисълъ.

Нѣкой казва, че има отлични идеи: вѣрва въ Бога, принадлежи къмъ известна църква, счита се гражданинъ на една държава, числи се къмъ единъ народъ. Ако този човѣкъ принадлежи къмъ една църква, има едно вѣрую, а не обича Бога и ближнитѣ си, какво вѣрую е това? Ако този човѣкъ принадлежи къмъ единъ народъ, и нито народътъ е далъ нѣщо за него, нито той — за народа, каква връзка е тази? Ако този човѣкъ следва университетъ, но този университетъ не е далъ нищо за неговото облагородяване, каква връзка може да има той съ университета? Много младежи влизатъ въ университета като здрави грънци, а излизатъ напукани грънци. И обратното е вѣрно: много младежи влизатъ въ университета като неопечени грънци, а излизатъ хубаво опечени грънци. Онѣзи, които излизатъ отъ университета като хубаво опечени грънци, тѣ иматъ високи идеали, тѣ разбиратъ смисъла на живота. Човѣкъ трѣбва да разбира живота; той трѣбва да знае, че веднъжъ дошълъ на земята, дадена му е задача, която трѣбва правилно да реши. Задачата на човѣка не седи само въ това, да яде, да се облича, да учи, да се моли, да играе, да се смѣе. — Не, човѣкъ трѣбва да работи. Азъ взимамъ думата „работа“ като най-възвишеното нѣщо въ свѣта. Ако не знае, какъ да работи, човѣкъ трѣбва да се труди. Ако не знае да се труди, той трѣбва да се мѫчи. Ако не знае да се мѫчи, той ще бѫде осѫденъ на смърть. Ако не знае, какъ да умира, най-после той ще изчезне. Най-страшното нѣщо за човѣка е изчезването му отъ свѣта. Да умре човѣкъ не е толкова страшно, колкото да изчезне. Мнозина мислятъ, че като умре човѣкъ, всичко е свършено съ него. — Не, съ смъртьта на човѣка не се свършва всичко. Когато търговецъ фалира, намира се въ състояние на смърть: капитали нѣма, стоката му разграбватъ и разпродаватъ, него изпѫждатъ навънъ, голъ и босъ, измѫчватъ го, затварятъ магазина му, унищожаватъ името, фирмата му, но той все още остава да се мѫчи, да изживява своята неразумность, своето неправилно разбиране и използуване на живота. Това състояние на човѣка, когато душата му се намира при оскѫдни срѣдства за сѫществуване, когато изгубва всичко, и отъ него остава само едно голо съзнание, само едни сухи кости, азъ наричамъ смърть.

Съвременнитѣ хора търсятъ нѣщо, но не знаятъ, какво. Тѣ трѣбва да знаятъ, каква задача имъ предстои да решаватъ. Нѣкои проповѣдватъ, че трѣбва да се вѣрва въ Бога. Това е много общо казано. Кой трѣбва да вѣрва? — Ученикътъ. Той не може да свърши училище, ако не вѣрва. Ученикътъ трѣбва да вѣрва, че ще свърши гимназия, университетъ. Но само съ вѣра въпросътъ не се решава. Той трѣбва да учи, за да придобие нужното знание. Като придобие това знание, той трѣбва да го приложи въ живота. Всички проповѣдници говорятъ за вѣрата, но какви условия сѫ необходими, за да има човѣкъ вѣра въ себе си? И ученицитѣ Христови казвали на Христа: „Учителю, придай ни вѣра!“ Какво нѣщо е вѣрата? Вѣрата е подобна на семенца и, следователно, като тѣхъ може да расте и да се развива. Вѣрата се нуждае отъ специфична почва въ човѣка, върху която може да расте. За да учи, за да стане ученъ, човѣкъ се нуждае отъ специфична материя, отъ специални условия, въ които да се развива. По причина на това, че тѣзи условия сѫ различни за различнитѣ хора, всички не могатъ да се учатъ еднакво добре. Сѫщото нѣщо може да се каже и за добродетелитѣ. За развиването на всѣка добродетель се изисква специална материя. Ако човѣкъ има тази материя въ себе си, той може да прояви съответна добродетель; ако нѣма тази материя въ себе си, той не може да прояви никаква добродетель. Чудни сѫ хората понѣкога, когато мислятъ, че могатъ да бѫдатъ добри. Човѣкъ може да бѫде добъръ дотолкова, доколкото има въ себе си специфичната материя на доброто.

Когато е билъ на земята, между ученицитѣ си, Христосъ имъ е преподавалъ науката за живота като сила, чрезъ която може да се добие сѫщественото, да се създаде една форма удобна за живѣене. Сегашнитѣ учени и философи говорятъ за съдържание на разума. Щомъ се говори за съдържание на разума, това показва, че разумътъ е форма, въ която се налива нѣкакво съдържание. Какъ трѣбва да се нарече съдържанието на разума? Ние го наричаме разуменъ животъ. Откакъ се е появило на земята, съвременното човѣчество е достигнало до съдържанието, т. е. до живота.

Следователно, ако разумътъ нѣма никакво отношение къмъ своето съдържание, той нищо не струва. Като форма, разумътъ сѫществува за живота. Ценното за човѣка, за всички живи сѫщества е животътъ. Щомъ изгуби живота, всичко е изгубено. Докато живѣе, човѣкъ има много идеи: да бѫде здравъ, щастливъ, богатъ, да има знания. За да постигне нѣщо, за да реализира своитѣ идеи, необходимъ е животътъ. Вънъ отъ живота човѣкъ нищо не може да постигне. За да разполага съ живота, човѣкъ трѣбва да знае елементитѣ, съ които той оперира. Единъ отъ елементитѣ на живота е вѣрата. Направете следния опитъ: накарайте двама души да излѣзатъ вънъ, да изложатъ гърбоветѣ си на слънце и вижте следъ това, какви резултати ще иматъ. Единиятъ ще пече гърба си на слънце, съзнателно ще използува лѣчебнитѣ слънчеви лѫчи и ще вѣрва въ тѣхъ. Другиятъ ще седи, ще става, ще се движи недоволенъ, пакъ ще сѣда и нѣма да вѣрва въ силата на слънчевитѣ лѫчи. Той по-скоро ще вѣрва въ нѣкаква течность, предписана отъ лѣкаря, отколкото въ лѣчебнитѣ слънчеви лѫчи. Въ края на краищата, първиятъ ще се почувствува обновенъ и ще се върне дома си радостенъ, а вториятъ ще сѫжалява, че е изгубилъ времето си и ще търси лѣкарь да му даде нѣкакви наставления, да му предпише нѣкакво лѣкарство. Какво показва това? Това показва, че първиятъ човѣкъ е уменъ, разбира елементитѣ на живота. Вториятъ е глупавъ, не разбира живота. Умниятъ човѣкъ ще се ползува отъ слънчевитѣ лѫчи, а глупавиятъ ще се съмнява въ лѣчебното свойство на слънчевитѣ лѫчи, ще боледува и ще казва, че волята Божия е такава. Умниятъ човѣкъ, като вижда, че организъмътъ му е лишенъ отъ известна енергия, той я събира отъ слънцето. Той знае, че слънцето може да набави всѣкакъвъ недоимъкъ отъ енергия въ човѣшкия организъмъ. Когато се парализира известенъ органъ на човѣка, кракъ или рѫка, или когато отслабватъ очитѣ или паметьта му, това се дължи на недоимъкъ отъ известна енергия въ организъма. Слабостьта на кой и да е органъ или мускулъ въ организъма говори за недостатъчно прииждане на храна въ него. Ето защо, за да функциониратъ правилно органитѣ на човѣшкото тѣло, тѣ трѣбва добре да се хранятъ.

И тъй, за да придобиятъ живота, хората трѣбва да иматъ стимулъ. Това, което стимулира човѣка да намѣри смисъла на живота, е любовьта. Оттукъ казваме: Разумътъ, това е форма; животътъ, това е съдържание, а любовьта, това е смисълътъ. И ако човѣкъ не е придобилъ този вѫтрешенъ смисълъ, т. е. любовьта, той не може да извади необходимитѣ елементи отъ живота и да ги тури на работа. Който не може да впрегне елементитѣ на живота на работа, той ще бѫде нещастенъ човѣкъ, и всѣкога ще се утешава съ думитѣ: Такава е волята Божия, така е опредѣлено, такава е кармата ми, това съмъ наследилъ отъ дѣдо си и отъ баба си и т. н. Той ще наследи много работи, но въ низходеща степень и всѣкога ще отрича всичко положително. Той ще отрича сѫществуването на Бога, ще казва, че животътъ нѣма смисълъ, че не струва да се живѣе, че вселената не е добре устроена, че хората сѫ глупави, лоши и т. н. Това сѫ все философски работи, които не допринасятъ нищо въ живота. Обаче, ако човѣкъ намѣри разума, ако придобие живота и ако се стимулира отъ любовьта, той ще подържа положителната философия. Ако неговиятъ разумъ е на мѣсто, ако е разбралъ живота и ако е приелъ любовьта, за него свѣтътъ ще има съвсемъ другъ изгледъ.

Тъй както хората живѣятъ, мнозина отъ тѣхъ влизатъ въ политическия животъ неподготвени. Що е политическиятъ животъ? — Той представя формата на нѣщата, т. е. разума на хората. Политическиятъ животъ е една отъ формитѣ, въ която животътъ се излива. Когато се говори за живота, изобщо, разбираме съдържанието, което се излива въ различни форми: политически, общественъ, семѣенъ животъ и т. н. И най-после, когато се казва, че животътъ трѣбва да се осмисли, разбираме любовьта. Само любовьта е въ състояние да осмисли живота. Политиката не подразбира самоуправление. Да бѫдешъ министъръ, това не значи да се качишъ на файтонъ, да вземешъ камшикъ въ рѫка и да шибашъ конетѣ въ галопъ. Това всѣки може да направи. Да живѣешъ, това не значи да взимашъ вода отъ една стомна и да я преливашъ въ друга. Това и глупавитѣ хора могатъ да направятъ.

Съвременнитѣ хора сѫ изложени на голѣма опасность. Тѣ разбъркватъ мѣстата на нѣщата, или ги пренасятъ отъ едно мѣсто на друго, безъ да придобиватъ сѫщественото. Така постѫпватъ ония, за които се казва, че дъската имъ е мръднала. Влизате въ една болница, дето има много такива хора, и виждате единъ философъ, който дълго време се е занимавалъ съ отвлѣчени въпроси. Като не могълъ да ги разреши, най-после дъската му мръднала и започналъ да се занимава съ събиране на сламки. Като събере достатъчно сламки, нареди ги на купчина. На другия день пакъ започва да ги брои, да прави друга купчина. Така мѣсти той сламкитѣ отъ едно мѣсто на друго, брои ги, разрешава нѣщо. День следъ день купчинкитѣ се увеличаватъ, ставатъ 20 купчинки. Този философъ започва отново да ги брои и намира, че въ една отъ купчинкитѣ има една сламка повече, отколкото въ другитѣ. Започва отново да ги изравнява. Какво придобива този философъ при събиране на тия сламки? По-добре щѣше да бѫде, ако той бѣше събиралъ тѣзи сламки въ свѣта на добродетелитѣ. Днесъ той събира сламки и прави отъ тѣхъ купчинки, защото на времето не е събиралъ това, което е трѣбвало. Следователно, когато човѣкъ на време не взима това, което природата му дава, той е осѫденъ да събира сламки отъ земята и да ги нарежда на купчинки.

Като говоря по този начинъ, мнозина казватъ: Ние искаме да живѣемъ добре. Кажете ни нѣщо хубаво. Кажете ни нѣщо, което ще стане. — Това, което сега ви казвамъ, е най-хубавото. Какво по-хубаво отъ това, човѣкъ да бѫде разуменъ? Какво по-хубаво отъ това, да има съдържание въ този разумъ? Какво по-хубаво отъ това, туй съдържание да има смисълъ? Сегашнитѣ хора сѫ оставили хубавото, което имъ е дадено — разумътъ, съдържанието на този разумъ и смисълътъ на това съдържание. Тѣ сѫ отрекли разума, отрекли сѫ съдържанието на живота, отрекли сѫ и смисъла на живота — любовьта и търсятъ онова, което не познаватъ. Тази е причината, задето тѣ не разбиратъ закона на любовьта. Единствениятъ законъ, който действува въ свѣта, това е законътъ на любовьта. Едновременно съ него действува и противоположниятъ законъ — законътъ на умразата. Докато люби и мрази, човѣкъ живѣе и се развива правилно. Като престане да люби, върху него действува само закона на умразата, и той започва да се втвърдява. Ние превеждаме думата „умраза“ съ думата „студъ.“ Щомъ нѣкоя планета започне да истива, нейната пѣсень е изпѣта вече. Докато младата мома играе на хорото и въ сърдцето си има любовь, тя живѣе. Щомъ престане да люби, животътъ ѝ се свършва. Ако се ожени и престане да люби, между нея и възлюбения ѝ наставатъ крамоли, недоразумения. Днесъ се каратъ, утре се каратъ, докато единъ день кѫщата имъ запустѣе. Какъ ще запустѣе? — Като заминатъ всички за онзи свѣтъ. И жената, и мѫжътъ, и децата заминаватъ за онзи свѣтъ, кѫщата имъ се изпразва и поменъ не остава отъ тѣхъ. Въ който домъ влѣзе умразата, тя всичко ще помете. Единственитѣ хора, отъ които не остава никакъвъ поменъ, това сѫ хората на умразата. Нѣкой казва, че мрази. Съ това той иска да каже, че е свободенъ да се проявява, както желае. Ако иска, той може да изпита умразата на хората, но самъ не трѣбва да мрази. Като обича, човѣкъ все ще изпита умразата на хората, но самъ не трѣбва да мрази. Да мразишъ, значи да изневѣришъ на себе си, да изневѣришъ на цѣлото човѣчество. Колцина отъ васъ сте свободни отъ умразата? Кой човѣкъ може, като кажатъ нѣщо лошо за него, или за вѣруюто му, да не се обиди, да не прояви умразата си? Има такива Хора, но тѣ сѫ малко. Повечето хора, като ги обидятъ, веднага се нахвърлятъ върху тия, които сѫ ги обидили, и търсятъ начинъ, какъ да имъ отмъстятъ. И следъ това ще се молятъ на Бога да махне този изедникъ отъ земята, да се освободятъ отъ него. Защо да не се помолятъ за този човѣкъ да му помогне Богъ да познае любовьта, да преобрази живота му? Трѣбва ли да искатъ отъ Бога да отнеме разума за този човѣкъ, да излѣе съдържанието му, да обезсмисли живота му? Какво ще стане съ тѣхъ, ако другъ нѣкой се помоли и на тѣхъ да се даде сѫщото нѣщо?

Нѣкои християни се хвалятъ съ това, че Господъ ги слушалъ всѣкога. За каквото се помолятъ, веднага имъ се давало. Когато казвате, че всичко, за което сте се молили, ви е дадено, то е, защото Богъ ви е далъ всичко това още като сте се родили. И сега като се молите, всичко си иде само по себе си. Веднъжъ обещалъ, Господъ не измѣня на обещанията си. Ако нѣкой мисли, че е получилъ нѣщо, защото се е молилъ, той се лъже. Казва нѣкой: Помолихъ се и ми се даде. Обаче, следъ два-три деня пакъ се моли, но ни гласъ, ни услишание на молитвата му. Другъ казва: Помолихъ се за единъ боленъ, и той оздравѣ. — Добре, помоли се сега за другъ боленъ. — Молихъ се, но не оздравѣ. Не зная, какъ да се моля за него. — Значи, още не е дошло времето за този боленъ да му се помогне. Съ празни думи работитѣ не се уреждатъ. Мнозина казватъ, че всичко, каквото сѫ помислили, е станало. Има учени, които твърдятъ сѫщото. Тѣ казватъ: Каквото човѣкъ помисли, всичко става. — Това е криво тълкуване на закона. Този законъ трѣбва да се изрази въ следната формула: Доброто, което човѣкъ помисли и пожелае, да стане. Тукъ законътъ е предаденъ въ положителенъ смисълъ.

Двама стари светии спорили върху въпроса, дали наистина, каквото човѣкъ помисли, може да стане. Единиятъ отъ тѣхъ настоявалъ, че каквото човѣкъ помисли, става. Другиятъ отричалъ тази теория. Единъ день първиятъ светия излѣзълъ изъ града да свърши нѣкаква работа. Вториятъ останалъ у дома и решилъ да наготви бобъ. Той сварилъ боба, но съзнателно не турилъ въ него соль, съ което искалъ да докаже на приятеля си, че нѣщата не ставатъ само съ мисъль. Като се върналъ светията отъ града, седналъ съ приятеля си на обѣдъ и започналъ да яде. — Защо бобътъ е безсоленъ? — Нищо отъ това. Помисли само, и бобътъ ще се осоли.

Често нѣкои религиозни хора подържатъ идеята, че и безъ пари може да се живѣе. — Не е всѣкога така. Животътъ се нуждае отъ осоляване. Осоляването не е нищо друго, освенъ опаричване. При сегашнитѣ условия хората се нуждаятъ отъ пари, като срѣдства за живѣене. Паритѣ осоляватъ живота. Ако посолите боба толкова, колкото е нужно, той става приятенъ, вкусенъ за ядене; ако не го осолите, той не може да се яде. Животътъ представя гърне, въ което се вари бобъ. На боба, който се вари въ гърнето, т. е. въ живота, ще турите толкова соль, толкова пари, колкото да стане по-приятенъ. Какво ще стане съ васъ, ако турите въ гърнето на живота повече соль, т. е. повече пари, отколкото трѣбва? Ако вие станете милионери, и всѣки се стреми да ви ограби, кѫде е щастието ви тогава? Паритѣ сѫ необходими като елементъ въ живота, да внесатъ известенъ потикъ въ човѣка. Когато говоримъ за богатство, за пари, ние подразбираме онази чиста материя, която е необходима за функциониране на идеалния животъ на хората.

Всички хора говорятъ за подобряване на живота. Когато казваме, че животътъ трѣбва да се подобри, ние разбираме, че въ него трѣбва да влѣзе чиста материя, чиста мисъль. Когато нѣкой стане министъръ и поеме властьта, той трѣбва да се проникне отъ чиста, безкористна мисъль, да вѣрва, че животътъ може да се подобри. Какъ може да внесе какво и да е подобряване въ живота, ако той не вѣрва въ нѣщо? Ако министърътъ е човѣкъ съ разумъ, съ вѫтрешно съдържание на своя разумъ и съ любовь, той ще може да привлѣче къмъ себе си, къмъ своя народъ мощнитѣ сили на природата, чрезъ които да подобри живота на своитѣ съотечественици. Когато бащата е разуменъ, той ще изложи на слънце своя гръбъ, както и гърбоветѣ на своитѣ деца, да се лѣкуватъ. Като придобие това разположение къмъ слънцето, той ще използува неговитѣ мощни сили за лѣкуване. Следователно, когато човѣкъ се лѣкува на слънце, той трѣбва да държи въ ума си свѣтли, чисти мисли. Той трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че първоначално човѣкъ е билъ здравъ. Болеститѣ сѫ дошли отпосле. Безъ да се тревожи, човѣкъ трѣбва да изучи, какви сѫ били първитѣ условия, когато хората сѫ били здрави. Кой човѣкъ е здравъ? За да познаете, дали сте здрави, направете следния опитъ: изнесете една маса предъ прозорцитѣ на кѫщата си и турете на нея сто лева. Оставете масата съ паритѣ вънъ и влѣзте въ кѫщата си спокойно, безъ да мислите, какво ще стане съ паритѣ ви. Вечерьта ще отидете да видите, какво е станало съ тѣхъ. Виждате, че паритѣ ги нѣма, задигналъ ги е нѣкой. Казвате си: Нѣма нищо, спечелихъ единъ приятель. Следъ това повторете опита и следете, какво ще изпитате. Като направите опита петь пѫти, и тия 500 лева изчезнатъ, ако сте здравъ, окото ви нѣма да трепне. Ще бѫдете доволни, че сте придобили петь нови приятели. Който не е здравъ, който нѣма вѣра, той ще съжалява за паритѣ си. Колцина отъ васъ могатъ да направятъ този опитъ, безъ да мръдне сърдцето имъ, безъ да съжалявате за изгубенитѣ пари? Здравиятъ може да направи този опитъ, за себе си поне, да се увѣри, че е здравъ. Нѣкой казва, че обича Господа, че иска да Му служи. Казано е въ Писанието: „Безъ вѣра никой не може да угоди на Господа“. Ако Господъ ви каже да изнесете масата си на пѫтя, да турите върху нея пари и да не мислите, какво ще стане съ тѣхъ, ще Го послушате ли? Вие ще започнете да философствувате: Господъ ли казва да направимъ това, или нѣкаква случайна мисъль е дошла въ ума ни? — Не, направете опита и не мислете повече. Ако се вкисвате, не сте здрави; ако не се вкисвате, здрави сте.

Следъ това направете вторъ опитъ. Вземете въ джоба си нѣколко златни монети и излѣзте на улицата да ги раздавате. Срѣщате единъ човѣкъ, давате му една златна монета. Срѣщате вторъ, давате му две златни монети. Срѣщате трети, давате му три златни монети и т. н. Тия, на които сте дали по-малко, веднага ще се нахвърлятъ върху васъ съ обидни думи, съ упрекъ, че не сте справедливъ човѣкъ. Ако всичко това изслушате спокойно, безъ никакво смущение и горчивина, вие сте здравъ човѣкъ. Обаче, ако се върнете у дома си неразположенъ, вкиснатъ, съ решение въ себе си никога да не давате пари на бедни, вие не сте здравъ човѣкъ.

Сега ние отиваме още по-нататъкъ. Срѣщате единъ младъ човѣкъ, който има на разположение всичко. Баща му, майка му го обичатъ; има срѣдства да учи, да се развива, но той е недоволенъ, липсва му нѣщо. Той казва: Човѣкъ не може да живѣе самъ. Едно време Богъ създаде човѣка самъ, но после видѣ, че самъ не може да живѣе и му даде другарка. Човѣкъ трѣбва да прогресира, трѣбва да има нѣщо, което да го вдъхновява. — Правъ е този младъ човѣкъ. За да прогресира, за да се развива човѣкъ, нужни му сѫ две, три, четири и повече съзнания. Като се убеди въ това, той започва да си избира едно съзнание. Като го избере, той му казва: Ти си моятъ ангелъ, моятъ животъ, не мога безъ тебе. Задигне това съзнание у дома си, накичи го съ цвѣтя, облѣче го съ бѣла рокля, съ панделки. После взима музика и започватъ тържества, веселия. Следъ това дветѣ съзнания започватъ да функциониратъ. На другия день още виждате на бѣлата рокля едно черно петно. Следъ единъ месецъ виждате две черни петна на бѣлата рокля. День следъ день, месецъ следъ месецъ бѣлата рокля се пъстри, нова тъкань се тъче. Следъ една година гледате, че роклята съвсемъ се напъстрила, и бѣлиятъ ѝ цвѣтъ съвършено изчезналъ. Тогава първото съзнание, което казваше, че човѣкъ самъ не може да живѣе, започва да се оплаква: Чудно нѣщо! Едно време второто съзнание бѣше цѣлъ ангелъ, а сега нищо не остана отъ този ангелъ. Какъ ще се върна при това съзнание? Не ми се влиза у дома. Не ми се живѣе вече.

Сега азъ правя преводъ на неговитѣ думи и казвамъ: Отлична е твоята жена, ти не я разбирашъ. Тя е наклала огънь и пече кебапъ за обѣдъ. — Остави се! Тя ще опече кебапа, но и мене ще опече. Питамъ: какво ще кажете за единъ човѣкъ, който е взелъ едно съзнание у дома си и, като не може да го оцени, постоянно се оплаква отъ него? Споредъ мене този човѣкъ е боленъ. Ако жената се оплаква отъ мѫжа си, и като види, че той се връща дома си, тя се стрѣска отъ него, това е болна жена. Ако мѫжътъ, който иде отвънъ, влиза съ затворено сърдце у дома си, и той е боленъ. И ако сърдцето на жената се свива, като види, че мѫжътъ ѝ се връща отъ работа, и тя е болна. Могатъ ли да сѫществуватъ правилни отношения между болни хора? Ще кажете, че това сѫ наследени чърти у хората, останали отъ дѣди и баби. — Нито сѫ наследени чърти, нито е опредѣлено така да бѫде. Хората сами създаватъ нещастията си. Когато ви даватъ чаша вода, не я приемайте на довѣрие за чиста. Вземете чашата съ вода, опитайте я и тогава пийте. Въ това отношение вие трѣбва да се учите отъ магарето. Магарето е специалистъ въ познаване на водата. Ако господарьтъ му го заведе на каква и да е чешма и го застави да пие вода, то нѣма да пие, докато не се увѣри, че водата е чиста. Ако се укаже, че водата не е чиста, то ще отиде на нѣколко чешми, ще обиколи нѣколко извора, докато намѣри съвършено чиста вода. Следователно, стане ли въпросъ за чиста вода, пийте отъ извори, отъ които магарето пие. Ще кажете, че това е магарешка работа. — Не, тази е една отъ най-добритѣ чърти на магарето, на която хората трѣбва да подражаватъ. То знае, кѫде има най-хубава вода и отъ нея пие. По отношение на храната, магарето е много скромно, но по отношение на водата е много взискателно. При това, отдето мине магарето, всички го чуватъ. То обича да се покаже предъ хората. Като реве, магарето иска да каже на хората: Вие ме осѫждате, смѣете се на голѣмитѣ ми уши, но знаете ли, какво означаватъ голѣмитѣ уши? Тѣ сѫ признакъ на щедрость. Магарето казва: Отъ много години насамъ хората ме хулятъ, гонятъ, усмиватъ, но характерътъ си не изопачихъ. Пакъ пия само най-чиста вода и все още продължавамъ да издавамъ гласа си. Наистина, и до днесъ още магарето върви напредъ и води камилитѣ, конетѣ, овцетѣ. Умъ има магарето.

И рече стотникътъ: „Господи, кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Стотникътъ ималъ вѣра въ онзи, отъ когото трѣбвало да черпи знания. Значи, човѣкъ трѣбва да черпи знания. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ този, който заслужава неговата вѣра. Той трѣбва да обича този, който заслужава неговата обичь. Ти не можешъ да вѣрвашъ въ онзи, който не заслужава твоята вѣра; не можешъ да обичашъ онзи, който не заслужава твоята обичь. Следователно, ние трѣбва да вѣрваме въ Бога и да Го обичаме, понеже Той заслужава това. Богъ, който е създалъ цѣлата вселена, далъ всичко въ изобилие, предвидѣлъ нуждитѣ на всички хора, здрави и болни, заслужава нашата вѣра, заслужава да Го обичаме. Нѣкои искатъ да убедятъ хората, че Богъ сѫществува въ свѣта. Не е въпросъ да се убеждаватъ хората механически, че единъ Богъ има въ свѣта, или че едно вѣрую сѫществува. Важно е всѣки човѣкъ да схване Бога като вѫтрешна първична причина на нѣщата, която може да внесе въ него здраве, животъ, сила да понесе всички мѫчнотии и правилно да ги разреши. Това разбиране на човѣка за Бога внася въ него сила, мощь. Съвременниятъ животъ, съвременната наука се крепятъ на тази вѫтрешна потаена сила. Какъ се нарича тази сила, не е важно. Различни имена можете да ѝ дадете. За човѣка е важно, че той може да се подчини на три нѣща въ себе си: на своята разумность, на своя животъ и на своята любовь. Съ своята разумность той трѣбва да схваща външната страна на нѣщата. Съ своя животъ той трѣбва да схваща съдържанието на тази сила. Съ своята любовь той трѣбва да осмисли всичко онова, което иска.

Следователно, всѣки, който иска да се повдигне въ свѣта, непременно трѣбва да бѫде разуменъ. Той не трѣбва да се запитва, разуменъ ли е, или не, но да приеме това като математическа аксиома. Защо? — Защото формата може да прояви силата си, когато има смисълъ. Що се отнася до живота ви, сѫщо нѣма да питате, имате ли животъ, или нѣмате, но всѣки ще си каже: Животътъ ми е влѣзълъ вече въ моята разумность и се е осмислилъ. Когато съзнаете, че имате разумность, животъ и осмисляте всичко, тогава само ще започнете да работите.

Като говоря по този начинъ, виждамъ, какви мисли минаватъ презъ главитѣ ви. Тия мисли, тия възгледи сѫ чужди, наследени отъ вашитѣ дѣди и прадѣди. Досега не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, който да има свои, самостоятелни възгледи. Всички ваши възгледи сѫ отражение на вашето минало. Тѣ сѫ наследени отъ нѣколко поколѣния насамъ. Вие отсега нататъкъ ще изработвате свои собствени възгледи. Ако нѣкой се осмѣли да каже, че има свои възгледи, ще го питамъ: Здравъ ли си? Доволенъ ли си отъ живота си? Знаешъ ли, кѫде ще отидешъ, следъ като напуснешъ земята? Здравъ човѣкъ е онзи, който притежава качествата, елементитѣ на здравето. Абсолютно здравъ човѣкъ е онзи, въ организъма на когото нѣма никакви утайки. Здравъ е онзи човѣкъ, въ организъма на когото не става абсолютно никакво гниене, никакво разлагане. Здравето подразбира свѣтъ, въ който живѣятъ ангелитѣ. Въ кръвьта на ангелитѣ нѣма никакви условия за развиване на бактерии. Кръвьта на ангелитѣ е въ сила да преобрази всѣка микроба, която би попаднала тамъ. Всѣки човѣкъ може да бѫде здравъ. Въ единъ часъ, въ една минута, въ една секунда човѣкъ може да придобие здравето си. — Какъ? — Като се постави на влиянието на специални токове. Такива токове сѫществуватъ въ природата. Въ самото слънце сѫществуватъ особени лѫчи, особени токове, които могатъ да възкръсятъ човѣка. Човѣкъ трѣбва да има знания, да знае, какъ и кога да възприеме тѣзи лѫчи, за да се ползува отъ тѣхъ. Ако турите умрѣлъ човѣкъ на действието на тѣзи лѫчи, той веднага ще се съживи. Казва се въ Евангелието, че Христосъ се приближилъ до гроба на Лазара и казалъ: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Какъ стана това? Христосъ свързалъ Лазара съ такива токове въ природата, които могатъ да възкръсятъ мъртвия. По този начинъ Той го възкръсилъ. Тѣзи токове се наричатъ „лѫчи на живота“. Които не разбиратъ законитѣ и силитѣ, съ които Христосъ работилъ, тѣ мислятъ, че това става по механически начинъ. — Не, този процесъ не е механически. Той е съзнателенъ процесъ, но на такъвъ процесъ може да се постави само онзи, който го заслужава. Защо? — Защото, като придобие живота, той ще го оцени. Какъ ще се ползува отъ живота онзи, който, като го е придобилъ, не може да го оцени?

„Речи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. Почуди се Христосъ на тази вѣра. Продължаваше стотникътъ: „Ето, и азъ имамъ слуги, на които заповѣдвамъ. Каквото имъ заповѣдамъ, всичко изпълняватъ“. Питамъ: кое е онова, на което човѣкъ може да заповѣда? Ако не можешъ да заповѣдашъ на своя разумъ, на своя животъ и на своята любовь, какъвъ човѣкъ си тогава? Това трѣбва да се разбере точно обратно. Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да заповѣдва на своя разумъ, на своя животъ и на своята любовь, имамъ предъ видъ закона за съзнателното подчиняване. Човѣкъ трѣбва да заповѣдва на своя разумъ, разбирамъ, че той трѣбва да знае, какъ да се подчинява на своя разумъ. Човѣкъ трѣбва да заповѣдва на своя животъ, разбирамъ, че той трѣбва да знае, какъ да се подчинява на своя животъ. И най-после, да заповѣдва човѣкъ на своята любовь, това значи, да знае, какъ да ѝ се подчинява. Когато нѣкой каже, че трѣбва да заповѣдва на разума си, питамъ: кое е онова въ човѣка, което може да заповѣдва на разума? Ти, който заповѣдвашъ на разума, самъ имашъ нужда отъ него, да извърши нѣкаква работа, която самъ не си способенъ да извършишъ. Ако ти заповѣдвашъ на живота, а не си въ състояние да извършишъ това, което той върши и което той дава, твоята заповѣдь не е на мѣсто. Какъвъ смисълъ има да заповѣдвашъ на живота, а не можешъ да извършишъ това, което той върши? Или, какъ можешъ да заповѣдвашъ на любовьта, ако не можешъ да направишъ нищо отъ това, което тя прави? Следователно, ако човѣкъ не може да даде на разума, на живота и на любовьта това, което тѣ даватъ, какъ може да имъ заповѣдва? Кой не заповѣдва днесъ? Обаче, заповѣдьта на хората е фиктивна. Тя е подобна на заповѣдьта, която единъ руски войникъ давалъ на своитѣ офицери, само затова, защото временно го облѣкли въ генералски дрехи.

Въ единъ анекдотъ се разправя, какъ нѣколко апаши успѣли да облѣкатъ единъ войникъ въ генералски дрехи и да го използуватъ за свои специални цели. Тѣ видѣли единъ пиянъ войникъ, заспалъ на земята, и решили да се възползуватъ отъ него. Както спѣлъ, тѣ го облѣкли въ генералски мундиръ и го чакали да се събуди. По едно време войникътъ се събудилъ и започналъ да се оглежда налѣво — надѣсно, да се чуди, какво е станало съ него, че е облѣченъ въ такива дрехи. Той се запиталъ: Кѫде съмъ азъ? — Въ онзи свѣтъ. — Кой, какъвъ съмъ сега? — Генералъ. Апашитѣ използували вѣрването на проститѣ хора, споредъ което, щомъ нѣкой умре като войникъ на земята, въ онзи свѣтъ ставалъ генералъ. Тъй щото, когато казали на войника, че е въ онзи свѣтъ, и затуй е въ генералски дрехи, той се убедилъ въ това. Апашитѣ го държали при себе си 40 деня, и каквото имъ заповѣдвалъ, всичко изпълнявали. Тѣ играли роля на офицери, на войници, за да подържатъ въ него мисъльта, че наистина е на онзи свѣтъ. Като искалъ ракия, казвали му, че на този свѣтъ има всичко, но ракия само нѣма. Щомъ го убедили, че е умрѣлъ, че се намира на онзи свѣтъ, и затова е генералъ, казали му, че ще го оженятъ. За тази цель тѣ му намѣрили една красива мома. Единъ день апашитѣ отишли при него и му казали: Сега ще отидемъ въ единъ отъ голѣмитѣ градове на този свѣтъ, да купимъ всичко, каквото е необходимо за тебе и за твоята избраница. Пазарили една хубава каляска и всички заедно, на чело съ генерала, отишли въ Петроградъ, въ единъ отъ най-богатитѣ манифактурни магазини, и започнали да избиратъ най-скѫпи платове, накити, скѫпоценности и др. Като накупили всичко, каквото имъ било нужно, търговецътъ направилъ смѣтка и я представилъ на господата — апашитѣ. Тѣ дали една малка сума на търговеца и се извинили, че не имъ достига да платятъ останалата сума. Единъ отъ тѣхъ казалъ на търговеца: Ние веднага ще се върнемъ у дома да вземемъ останалитѣ пари, презъ което време господинъ генералътъ ще ни почака при васъ. Апашитѣ излѣзли отъ магазина, като оставили генерала да ги чака. Генералътъ седѣлъ, ставалъ, разхождалъ се часъ, два, три, апашитѣ никакви не се виждали. Генералътъ излизалъ на улицата, пакъ влизалъ въ магазина, но другаритѣ му все още не дохождали. По едно време той видѣлъ нѣколко офицери, които минавали покрай него, безъ да го поздравятъ. Той ги извикалъ и ги набилъ. Като се вгледали въ него, тѣ забелязали, че този генералъ прилича на единъ отъ тѣхнитѣ войници и се чудили, какъ е станалъ генералъ. Като изследвали случката, разбрали, че тукъ има нѣкаква фалшификация.

Често нѣкои хора изпадатъ въ положението на пияния войникъ, който мисли, че е генералъ. Въ положението си на фиктивенъ генералъ, тѣ си представятъ, че могатъ да се разхождатъ съ най-хубави каляски изъ града, че могатъ да правятъ всичко, каквото желаятъ, докато свѣтътъ ги използува напълно, вземе имъ всичко, каквото иматъ, подиграе се съ тѣхнитѣ вѣрвания и убеждения и най-после ги захвърли. Разочаровани отъ всичко въ свѣта, тѣ казватъ: Изстискаха ни като лимонъ, изпиха соковетѣ на живота ни и ни захвърлиха като непотрѣбна вещь.

Сега азъ питамъ разумнитѣ хора: Кой може да ни изстиска? — Само неразумното въ човѣка е въ състояние да го изстиска. Ако човѣкъ играе ролята на пиянъ войникъ, това е неразумното въ него, което не разсѫждава, което не разбира Божиитѣ закони. То трѣбва да се възпитава, да се учи на трезвъ животъ, да не се стреми къмъ излишъци, но да се задоволява съ необходимото. Само трезвото, разумното начало може да направи човѣка щастливъ. Само то може да придаде нѣщо на разума, на живота и на любовьта въ човѣка.

И тъй, да се върнемъ сега къмъ една отъ основнитѣ мисли. Тя е мисъльта за вѣрата и за обичьта. Когато вѣрвате въ нѣкой човѣкъ, той заслужава тази вѣра. Когато го обичате, той заслужава тази обичь. Защо? — Защото Богъ живѣе въ него, и той — въ Бога. Тъй щото, вѣрата, обичьта на човѣка се отнасятъ до Бога, до Първичната Причина, до Любовьта. Любовьта е великъ факторъ въ живота. Тя се проявява непреривно, като спазва законитѣ на своето движение: приливи и отливи на любовьта. Докато любовьта не посети човѣка, той е подобенъ на малко дете, което всичко очаква отъ майка си, тя да го учи и възпитава. Щомъ стане голѣмъ, и любовьта го посети, той стѫпва вече на краката си и започва самостоятелно да учи, да работи. Съ помощьта на любовьта човѣкъ създава въ себе си условия за развиване на своето сърдце и на своя умъ. Само при тѣзи условия любовьта може да се задържи въ човѣка. Иначе, безъ развитъ умъ и безъ обработено сърдце любовьта не може да остане въ човѣка. Когато хората казватъ, че трѣбва да се обичатъ, тѣ иматъ предъ видъ това, именно — да задържатъ любовьта въ себе си. Това е идеалното състояние за човѣка. Когато обичате нѣкого, вие се свързвате съ него, и той става отзивчивъ къмъ всичко онова, което ви занимава и вълнува. По този начинъ вие взаимно си помагате. Ако мразите нѣкого, вие пакъ се свързвате съ него, но при този случай става взаимно отблъскване помежду ви, вследствие на което не можете да си помагате. Когато обичате нѣкого, той трѣбва да ви се отплати съ вѣра, да вѣрва въ васъ. Когато нѣкой иска да го обичате, кажете му: Щомъ искашъ любовьта ми, готовъ ли си да вѣрвашъ въ мене? Ако може да вѣрва въ васъ, вие ще го обичате. Между вѣрата и любовьта има известно отношение. Вѣрата представя противоположния полюсъ на любовьта. Когато нѣкой мѫжъ иска да усили вѣрата си, той трѣбва да се ожени за жена, която има много любовь въ себе си, която е любвеобилна. Когато нѣкоя жена иска да усили любовьта си, тя трѣбва да се ожени за мѫжъ, у когото вѣрата е силна, който не се разколебава и при най-тежкитѣ условия на живота. Нѣма случай въ живота, когато нѣкой човѣкъ има абсолютна вѣра въ васъ, а вие да не го обичате. Това е невъзможно. Вие непременно ще обичате този човѣкъ.

Идейниятъ животъ, който създава гениитѣ, светиитѣ, великитѣ хора въ свѣта, се крепи на двата велики закона: абсолютна вѣра и пълна, съвършена любовь. Тѣзи закони управляватъ свѣта. Дето има абсолютна вѣра и пълна любовь, тамъ сѫществува разумътъ, като форма на нѣщата; тамъ сѫществува великата любовь, която всичко осмисля. Това сѫ прилагали въ живота си светиитѣ, гениитѣ, адептитѣ, великитѣ хора, които сѫ завършили развитието си. Това трѣбва да прилагате и вие. — Ама ние сме дребни сѫщества. — Който нѣма никаква идея въ себе си, той е дребнавъ човѣкъ. Външно може да е голѣмъ, едъръ, но вѫтрешно е дребнавъ, нѣма идея въ себе си. Който нѣма идея, който не обича, който нѣма вѣра, той е дребнавъ човѣкъ. Въ него всичко е надуто, като сапуненъ мехуръ, и лесно може да се пукне. Щомъ има идея въ себе си, колкото малъкъ да е, той мяза на скѫпоцененъ камъкъ, съ скрита вѫтрешна сила и красота. Всѣки трѣбва да има велика идея въ себе си, съ помощьта на която да открие онѣзи богатства, които сѫ вложени дълбоко въ неговата душа. Както въ земята има скрити богатства, съкровища, скѫпоценни камъни, така и въ човѣшката душа Богъ е вложилъ голѣми богатства. Човѣкъ се ражда на земята, за да придобие наследството, което му е дадено. Човѣкъ живѣе на земята около 50 — 60 години и, като наближи деня на заминаването му, казва: Изпълнихъ волята Божия. Сега мога свободно да си замина. Въ какво седи волята Божия? — Да правимъ добро, да мислимъ добре за хората. Питамъ: правили ли сте такова добро, което да се отнася едновременно до всички хора? Мислили ли сте добре за всички хора едновременно? Вие правите добро, но нито другитѣ сѫ доволни отъ вашето добро, нито вие сте доволни. Защо? — Защото въ това добро има примѣсени човѣшки работи. Човѣшкитѣ работи създаватъ нещастията въ свѣта. Водата на вашия животъ е нечиста, мѫтна. Тя трѣбва да се пречисти по единъ отъ познатитѣ на васъ начини: чрезъ утаяване, чрезъ прецеждане или чрезъ дестилация. Водата може да се пречисти още и като се пусне презъ нея силна струя чиста вода. Това течение ще отнесе мѫтилката, нечистотиитѣ и ще остане само бистра, чиста вода.

Следователно, за да изчистите живота си, пуснете презъ него силна струя вода, да го избистри. Тази силна вода, това силно течение е Божията Любовь. Пуснете тази Любовь да тече презъ васъ, да ви окѫпе, да ви изчисти и приготви за новия животъ. Любовьта е силна струя, силно течение, което трѣбва да пуснете презъ васъ да тече, да отнесе всички мѫтилки и нечистотии на миналото. Ще каже нѣкой, че не вижда това течение. Нѣма защо да го вижда. Той трѣбва да започне първо съ пипане, а после съ виждане. И съ пипане само може да се познае характера на човѣка. Достатъчно е да се докоснете съ пръсти до кожата на човѣка, за да се познае, грубъ или мекъ е характерътъ му. Колкото по-нѣжна, по-фина е кожата на човѣка, толкова по-благородни сѫ чувствата му. Лицето на такъвъ човѣкъ е свѣтло, приятно; усмивката му е красива, отворена, внася довѣрие въ човѣка. Благородниятъ човѣкъ е вѫтрешно красивъ. Той е готовъ всѣкога да заеме последно мѣсто. Той знае, че по отношение на великото е невежа, затова не се представя за знаещъ.

Ще приведа единъ примѣръ за единъ многознаещъ ангелъ. Този ангелъ се наричалъ Афоелъ. Единъ день, като погледналъ къмъ земята, той видѣлъ голѣми противоречия, и се произнесълъ, че свѣтътъ не е добре създаденъ. Той искалъ да разбере причинитѣ на противоречията, искалъ да разбере, защо хората не живѣятъ добре. За да си обясни причинитѣ за противоречията, Господъ изпратилъ този ангелъ на земята съ единъ голѣмъ тевтеръ и му казалъ: Въ този тевтеръ ще записвашъ всичко онова, което хората искатъ. Всѣко тѣхно желание, всѣко тѣхно мнение ще се пише въ тевтера. Този тевтеръ ще остане на земята въ продължение на десеть години, презъ което време нѣма да се реализира нищо отъ написаното въ тевтера. Следъ изтичането на десеттѣ години, ангелъ Афоелъ занесълъ книгата на небето. Отъ това време насамъ започнали да се изпълняватъ всички желания на хората, които тѣ сами поискали да се напишатъ въ голѣмия тевтеръ, който ангелъ Афоелъ донесълъ на земята. Тъй щото, ако хората намиратъ нѣкакви противоречия въ живота си, тѣ трѣбва да знаятъ, че сами сѫ причина за това.

Днесъ ангелъ Афоелъ пакъ слиза на земята съ една голѣма книга, въ която хората сами ще пишатъ всичко онова, което считатъ за необходимо за изправяне на своя животъ. Това, което хората писаха въ миналото, днесъ го живѣятъ. А това, което днесъ ще напишатъ, въ бѫдеще ще го живѣятъ. Като знаете това, вие трѣбва да бѫдете разумни, да искате отъ Бога разумность, животъ и любовь. Всичко друго отпосле ще ви се придаде. Второстепеннитѣ и третостепеннитѣ работи сами по себе си ще дойдатъ. Искайте разумность, животъ и любовь, за да бѫдете здрави, да не се вкисвате и да имате всичко въ изобилие, както любовьта дава. Искайте отъ Бога любовь въ изобилие, да носите всички мѫчнотии безъ затруднения; предъ обидитѣ да не се спирате, а лошото да трансформирате въ добро. Ако синътъ или дъщерята ви сѫ непослушни, лоши, ще ги турите въ кюпа, който ангелъ Афоелъ носи съ себе си и, като ги извадите оттамъ, тѣ ще станатъ чисти, свѣтли, съ нови премѣни. Ангелъ Афоелъ ще се яви предъ всѣки човѣкъ, съ кюпъ въ едната рѫка и съ книга въ другата и ще ви слуша, какво ще кажете. Ако се оплачете отъ нѣщо, веднага ще ви потопи въ кюпа, отдето ще ви извади преобразенъ. Следъ това ще ви накара да запишете въ книгата всичко, което желаете за въ бѫдеще.

Казвамъ: следъ десеть години ще настане новъ животъ на земята, въ който ще опитате всичко онова, което сте желали. Въ тѣзи десеть години съ васъ ще станатъ голѣми вѫтрешни промѣни, при които ще ви се придаде нѣщо ново къмъ вашата разумность, къмъ вашия животъ и къмъ любовьта ви. Новитѣ хора — хората на бѫдещето, ще се освободятъ отъ всѣкакво недоволство, отъ всички противоречия на живота.

„Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе“. И вие, като този стотникъ, обърнете се къмъ Христа съ думитѣ: „Господи, кажи само речь, и момчето ми ще бѫде здраво“. Това значи: Господи, кажи само една дума за моята разумность, за моя животъ и за моята любовь. Това трѣбва да искатъ днесъ всички хора отъ Господа. Отъ това се нуждаятъ всички съвременни хора.

Разумность, животъ и любовь — това сѫ тритѣ елемента, безъ които животътъ нѣма смисълъ.

19. Беседа отъ Учителя, държана на 9 юний, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...