Jump to content

1929_06_02 Огънь да запаля


Ани

Recommended Posts

От томчето "Голѣмото благо",

Сила и живот, 12 серия, т.3 (1929).

Издание 1936 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Огънь да запаля

„Огънь дойдохъ да туря на земята.“

 Лука 12:49.

„Огънь дойдохъ да туря на земята.“ Нѣкога още Христосъ е изказалъ това изречение, но то е познато на всички хора, особено на домакинитѣ. Мѫжътъ казва на жена си: Студено е вънъ. Моля ти се, запали огъня! Колкото по-скоро го запалишъ, толкова по-добре. Хората философствуватъ върху огъня, какво нѣщо представя той, какъ е произлѣзълъ, но философията не разрешава живота. Философията е особенъ родъ забава въ живота. Когато иска да се забавлява, човѣкъ трѣбва да стане философъ. Ако човѣкъ не философствува, главата му ще пати. Това не значи още, че като стане философъ, човѣкъ много ще придобие, но поне ще се забавлява, както се забавляватъ хората, когато отиватъ на театъръ, на концертъ и т. н. Следователно, когато казватъ за нѣкого, че е философъ, намирамъ, че той е избралъ най-хубавото забавление въ живота. Когато казватъ за нѣкого, че е ученъ човѣкъ, намирамъ, че той е избралъ най-хубавото занятие въ живота. Когато нѣкой каже, че иска да намѣри нѣкакво занятие, казвамъ му да започне да учи. Значи, науката може да се разглежда като занятие.

Днесъ ученитѣ даватъ едно обяснение за науката, философитѣ — друго, религиознитѣ — трето и т. н. Каквито обяснения да даватъ за науката, тѣ сѫ все едностранчиви. Вие четете обясненията на философитѣ за времето и пространството, за абсолютното въ живота, но нищо не научавате. За изяснение на труднитѣ въпроси на живота, философитѣ привеждатъ редъ доказателства, но тѣхнитѣ доказателства не внасятъ нищо ново въ умоветѣ на хората. Нѣкой философъ ще каже, че внесълъ нова идея въ умоветѣ на хората. Това е толкова вѣрно, колкото е вѣренъ фактътъ, че еди-коя си жена е запалила огъня! Нима други жени не сѫ палили огъня преди нея? Ще се хвали нѣкоя жена, че докато мѫжътъ ѝ спалъ подъ юргана, тя запалила огъня. Ще кажете: Какъ е възможно мѫжътъ да спи подъ юргана, а жената да пали огъня. Какво лошо има въ това, че мѫжътъ спи подъ юргана? Нека жената се радва, че мѫжътъ ѝ спи подъ юргана. Щомъ престане да спи, работата става опасна. Докато човѣкъ спи подъ юргана, това значи, че е облѣченъ, завитъ съ нѣщо. Щомъ излѣзе вънъ отъ юргана, той оголява. Като оголѣе, работата му става опасна. Това сѫ символи, отношения въ природата, отъ които хората трѣбва да се учатъ. Ако не разбиратъ тѣзи символи и отношения, тѣ ще се натъкватъ на редъ страдания и противоречия, на болести и смущения.

Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се натъкватъ на болести, на страдания, викатъ единъ, втори лѣкарь и казватъ: Този човѣкъ е отличенъ медикъ. Той е свършилъ медицина съ отличие. Каква наука е медицината? Тя е наука за болнитѣ хора и се занимава съ паталогическитѣ състояния на човѣка. Споредъ мене, истински лѣкарь е онзи, който разбира причината на всѣка болесть и помага на хората. Той е асистентъ на природата, работи съобразно нейнитѣ закони. Обаче, ако лѣкарьтъ гледа на работата си като срѣдство за прехрана, като професия, той по нищо не се отличава отъ копача, който копае, отъ ковача, който чука, отъ писаря, който пише и преписва. Споредъ разбиранията на съвременнитѣ хора, лѣкарьтъ става добъръ, опитенъ само следъ дълга практика. Лѣкарьтъ трѣбва да практикува, но въ практиката си той трѣбва да има предъ видъ всичко онова, което е въ полза на болния. За тази цель той първо трѣбва да се допитва до разумната природа, до нейнитѣ велики закони, да не ставатъ усложнения въ организъма. Отъ наше гледище, всѣко усложнение въ организъма се дължи на предизвикана усилена деятелность въ самия организъмъ. Когато организъмътъ не може да издържи на такава усилена деятелность, въ него се явява известно усложнение. Сѫщото нѣщо става и съ машинитѣ. Ако машинистътъ усили или ускори деятелностьта на парната машина, движението на цѣлия тренъ се ускорява, и, ако тя не може да издържи това напрежение, вагонитѣ на трена изкачатъ отъ релситѣ. Тогава всички казватъ, че се е явило нѣкакво усложнение, нѣщо непредвидено въ локомотива, въ парния казанъ, или въ пѫтя. Всичко е възможно, но главната причина седи въ бързината на движението.

Всѣки човѣкъ е докторъ на себе си. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не разбира отъ медицина, само че нѣкои сѫ специалисти лѣкари, а други — любители. Щомъ познава една своя погрѣшка, човѣкъ е вече лѣкарь. Колкото повече свои погрѣшки познава, толкова по-добъръ специалистъ става. Всѣки день човѣкъ открива по една своя погрѣшка и започва да говори за нея. Който го слуша, казва, че и той има сѫщата погрѣшка. И следъ това започватъ единъ на другъ да си препорѫчватъ различни рецепти. И двамата сѫ доктори, но не забелязватъ, какъ се явява нѣкакво усложнение. Какво усложнение може да се яви? Запримѣръ, срѣщатъ се двама приятели. Единиятъ, въ качеството на докторъ, казва на другия: Ти не обичашъ да плащашъ дълговетѣ си. Той мълчи, гледа само. После докторътъ продължава: Освенъ това, ти обичашъ да крадешъ по малко. Той го погледне пакъ, но вече обиденъ, силно засегнатъ. За да се успокои, той дава подъ сѫдъ доктора, да докаже, че наистина обича да краде, т. е. че е боленъ. Ако фактически се докаже, че е боленъ, т. е. че обича да краде, сѫдията ще оправдае доктора. Иначе, ще го осѫди, че е изкаралъ приятеля си боленъ. Наистина, каква по-голѣма болесть може да сѫществува въ свѣта отъ кражбата, отъ лъжата? Това сѫ болезнени състояния, отъ които човѣкъ трѣбва да се пази. Като посочватъ, че еди-кой си краде, казвате: Беденъ е човѣкътъ, сиромашията го заставя да краде. Ще излѣзе, че сиромашията оправдава кражбата. Какво ще кажете тогава за богатия, за набожния, който краде? И богати хора крадатъ, и набожни крадатъ. Възможно ли е това? Възможно е разбира се, кражбата е болесть.

Ще приведа единъ анекдотъ, да видите, какъ набоженъ човѣкъ краде. Единъ богатъ евреинъ минавалъ презъ една гора и носилъ съ себе си чанта, пълна съ злато. Щомъ дошълъ до едно мѣсто, започналъ да се страхува, да не би нѣкой да го нападне, да го обере. Като се озърталъ надѣсно-налѣво, видѣлъ единъ турчинъ, който се молѣлъ, правѣлъ поклони. Евреинътъ рекълъ: Ето добъръ случай. Ще помоля този турчинъ да ме придружи донѣкѫде, да не съмъ самъ. Затова евреинътъ почакалъ малко, докато турчинътъ свърши молитвата си. Той се приближилъ до него и му казалъ: Братко, виждамъ, че си набоженъ човѣкъ, вдъхвашъ ми довѣрие. Моля те да ме придружишъ да минемъ заедно гората, защото имамъ пари въ чантата си, страхъ ме е да не ме обератъ. Турчинътъ се съгласилъ. Като навлѣзли вѫтре въ гората, турчинътъ извадилъ пушката си, насочилъ я срещу евреина и му казалъ: Скоро давай чантата съ паритѣ! Отъ толкова време се моля на Бога да ми изпрати по нѣкакъвъ начинъ пари, имамъ нужда отъ тѣхъ. Ето, паритѣ идатъ предъ краката ми, нѣма да изпусна случая да не ги взема. — Слушай, ти си набоженъ човѣкъ, можешъ ли да обирашъ хората? Турчинътъ отговорилъ: Да се моля на Бога, това е мой дългъ; да обирамъ хората, това е мой занаятъ. Както виждате, евреинътъ има една философия, турчинътъ — друга философия, и всѣки постѫпва споредъ своята философия.

Който не разбира тия нѣща, той ще се чуди, какъ е възможно човѣкъ да лъже, да краде. Ако разглеждате тия нѣща като болезнени състояния въ човѣка, възможни сѫ и кражбата, и лъжата. Има случаи въ живота, когато жени на богати мѫже крадатъ. Отива въ нѣкой магазинъ да купи нѣщо и, докато търговецътъ донесе това, което иска, жената е откраднала вече нѣколко предмета. Като знае тази слабость на жена си, мѫжътъ предупреждава търговеца, че жена му страда отъ тази болесть, затова нека представи смѣтка на откраднатитѣ вещи, да ги заплати. Тази болесть у хората се нарича „клептомания.“ Тази слабость се обяснява съ любовь къмъ събиране на различни вещи, стари или нови — безразлично. Много хора обичатъ старитѣ вещи, старинитѣ. Тѣ не крадатъ, но ги купуватъ евтино, а ги продаватъ скѫпо.

Христосъ казва: „Огънь дойдохъ да запаля.“ Тѣзи Христови думи сѫ претърпѣли различни тълкувания. И до днесъ още хората ги тълкуватъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи съ това, че Христосъ дошълъ на земята съ цель да направи нѣкаква революция. — Не, революцията не е естествено явление въ живота. Тя е болезнено състояние. Чрезъ революция свѣтътъ не може да се оправи. Следователно, Христосъ не може да си служи съ болезнени състояния, като срѣдства за помагане на човѣчеството. Често и въ човѣшкия организъмъ ставатъ революции, но тѣ сѫ резултатъ на нѣкаква аномалия въ организъма. Запримѣръ, нѣкой страда отъ констипация. За да си помогне, той взима известна доза рициново масло, и въ стомаха му настава революция. Следъ революцията настава миръ, и стомахътъ започва своята естествена, нормална работа. Другъ страда отъ главоболие. За тази цель той взима единъ прахъ аспиринъ, и болката на главата му скоро минава. И аспиринътъ е предизвикалъ въ главата такава революция, каквато рициновото масло въ стомаха. И рициновото масло помага, и аспиринътъ помага, но временно. Ако стомахътъ не възстанови своята нормална служба, рициновото масло вече не помага. Ако главата не дойде въ своя нормаленъ ходъ, никакъвъ аспиринъ вече не помага. Днесъ ще употрѣбите аспиринъ, утре ще употрѣбите аспиринъ, докато единъ день аспиринътъ се превърне въ испиринъ. Щомъ аспиринътъ стане испиринъ, човѣкъ заминава за онзи свѣтъ. Какво ще стане съ свѣщьта като се запали? — Ще гори. — Докога? — Докато изгори. — Не може ли да се подклажда? — Не може. Щомъ веществото, отъ което свѣщьта е направена, се свърши, и горенето на свѣщьта престава. Обаче, огъньтъ може непрекѫснато да се подклажда. Ако има материалъ за горене, огъньтъ постоянно ще гори. Въ обикновения животъ огъньтъ е необходимость. Въпрѣки това, хората не подържатъ вѣченъ огънь. Защо? — Защото материалитѣ за горене сѫ скѫпи. Тази е причината, поради която хората палятъ огънь, загасватъ го временно и отново го палятъ.

„Огънь дойдохъ да запаля.“ Кѫде? — Въ цѣлата природа, въ всички живи сѫщества и въ човѣка. Жената, майката дохожда въ свѣта и на ранина още, докато всички спятъ, тя запалва огъня. Този моментъ съвпада съ раждането на детето. Значи, огъньтъ въ човѣка гори отъ момента на раждането му до момента на заминаването му за онзи свѣтъ. Като изгасне огъня на човѣка, казватъ, че той заминалъ за онзи свѣтъ. По какво се познава, че е заминалъ? — Сърдцето му е престанало да тупа, мозъкътъ е престаналъ да мисли, стомахътъ е престаналъ да смила храната и т. н. Щомъ сѫдебниятъ следователь, лѣкарьтъ, констатира това, свещеникътъ влиза въ ролята си. Той написва една резолюция, че този човѣкъ не може вече да остане между живитѣ, но трѣбва да се опѣе и погребе. Ако свещеникътъ не дойде да опѣе мъртвеца, хората считатъ, че този човѣкъ неправилно е заминалъ отъ земята. Въ какво седи неправилностьта на неговото заминаване? — Паспортъ не му е даденъ отъ земята за свободно минаване на границата. Значи, опѣването на мъртвеца не е нищо друго, освенъ издаване на паспортъ за свободно излизане отъ границитѣ на своето отечество.

Сѫщото става и на земята, когато нѣкой човѣкъ иска да замине отъ една държава въ друга. Запримѣръ, нѣкой отива въ Америка. Първата работа е да прегледатъ паспорта му на границата. Ако се укаже, че този човѣкъ не отговаря на белезитѣ, означени въ паспорта, веднага го връщатъ назадъ. Щомъ забележатъ, че единъ отъ пръститѣ му е отрѣзанъ, а това не е означено въ паспорта, веднага го връщатъ назадъ. Представете си, че този човѣкъ умре. Свещеникътъ го опѣе, значи, даватъ му паспортъ. Като отиде на онзи свѣтъ, обаче, намиратъ, че пръстътъ му е отрѣзанъ и го връщатъ назадъ. Какво трѣбва да прави той? На земята не го искатъ, а на небето не го приематъ. Не остава нищо друго за този човѣкъ, освенъ да увисне въ въздуха. Не е лесно неговото положение. Ще кажете, че като умре човѣкъ, съ него всичко се свършва. — Не, така не може да се мисли. Въ това отношение българинътъ мяза на турчина, който, като се намѣри въ трудно положение, не иска да мисли и казва: Азъ зная, че има седемь ката нагоре и седемь ката надолу. Повече отъ това е Божия работа. — Така се говори само, но другояче се постѫпва.

Съвременнитѣ религиозни и свѣтски хора, като се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, веднага я възлагатъ на Бога, Той да я оправи. Иначе, докато сѫ добре, не мислятъ за Него. Единъ турски дервишъ отишълъ на баня да се окѫпе. На излизане баняджията го спрѣлъ и му казалъ: Плати за банята! — Нѣмамъ пари. — Като нѣмашъ пари, защо си дошълъ да се кѫпешъ? — Господъ ме изпрати. Той видѣ, че съмъ нечистъ и ме изпрати да се окѫпя. — Ако, наистина, Богъ те бѣше изпратилъ, Той е богатъ, щѣше да плати за тебе. — Той иска да те изпита, да види, ще Му повѣрвашъ ли, като говори чрезъ мене. — Не мога да вѣрвамъ, ти можешъ да ме лъжешъ. Така се разправяли двамата мукалити. Така се разправятъ и сегашнитѣ хора помежду си, били тѣ вѣрващи или невѣрващи. Тѣ говорятъ за любовь, за жертва, за братство, но ако нѣкой си позволи да влѣзе въ банята имъ безъ пари, веднага го спиратъ, заставятъ го да плати. Значи, въ свѣта се повтаря една и сѫща история. Това се дължи на неразбирания, на наслоявания, на придобити наследствени навици. Запримѣръ, говорите съ нѣкого, или четете нѣщо, но веднага съмнението изпъква предъ васъ: Вѣрно ли е това, или не е вѣрно? Не само свѣтскитѣ, но и духовнитѣ хора се съмняватъ. Защо? — Защото не разбиратъ живота въ неговата цѣлокупность.

Други пъкъ се безпокоятъ, какъ ще прекаратъ живота си. Колкото да се безпокоите отъ мисъльта, какъ ще прекарате живота си, това не зависи отъ васъ. Вие сте се качили на трена, нѣма защо да се безпокоите, какъ ще върви този тренъ, ще има ли достатъчно вѫглища, на колко мѣста ще спира и т. н. Тренътъ ще спира на толкова мѣста, колкото сѫ опредѣлени. Вие трѣбва да се интересувате само отъ това, въ колко часа ще стигнете на опредѣленото мѣсто. А това, по колко минути е спиралъ тренътъ на една или на друга гара, не трѣбва да ви интересува. Ама щѣлъ да се случи нѣкакъвъ инцидентъ въ трена, или нѣкаква катастрофа щѣла да стане, това може да интересува машиниста, но не и васъ. Вие можете само да констатирате нѣщата. Всички странични работи, които ставатъ вънъ отъ васъ, не трѣбва да ви занимаватъ. Вие не сте пратени на земята да изследвате машиниста, какъ работи, доколко съвестно изпълнява службата си. Онзи, който го е назначилъ на служба, Той е опредѣлилъ специална комисия, която да го следи, да се произнесе за неговата работоспособность. Веднъжъ дошълъ човѣкъ на земята, има кой да се грижи за него, дали грѣши, или върви въ правия пѫть. Вие не трѣбва да се занимавате съ този въпросъ. Който се занимава съ работитѣ на хората, той повече ще изгуби, отколкото ще спечели.

Като говорите за праведни и за грѣшни хора, задавали ли сте си въпроса, по какво се отличава праведниятъ отъ грѣшния? Праведниятъ всѣкога върши волята Божия, а грѣшникътъ върши своята воля. Умниятъ мисли и действува споредъ законитѣ на разумната природа, а глупавиятъ мисли и действува по своя логика. Значи, има две логики въ свѣта: човѣшка и Божествена. Сѫщо така има и две религии, две науки: човѣшка и Божествена. Човѣшката религия и наука сѫ причина за нещастията и страданията на хората. Който влѣзе въ тѣхъ, той изпада въ хипнотическо състояние и не знае, защо хората умиратъ и защо се раждатъ. Тукъ всички говорятъ за Бога, но какво нѣщо е Богъ, не знаятъ. Божествената религия и наука е вѫтре въ човѣка. Всѣки носи тази религия и тази наука въ себе си, безъ другитѣ да подозиратъ това. Следователно, религията е вѫтрешенъ, а не външенъ процесъ. Който обича всички хора, всички живи сѫщества, той обича Бога, обича своя ближенъ. Той има правилно отношение къмъ цѣлото битие. За да обича всички хора, човѣкъ първо трѣбва да обича едного. Щомъ обича правилно едного, той ще бѫде въ състояние да обича всички. Не може ли човѣкъ едного да обича, не може да обича всички хора. Истинската религия започва отъ единицата, отъ числото едно. Въ единицата се включва всичко. Първитѣ хора, които дойдоха на земята, бѣха само двама. Значи, ако имъ се говорѣше за любовь, не можеше да имъ се каже, че трѣбва да обичатъ всички хора; на тѣхъ трѣбваше да имъ се проповѣдва само за любовь къмъ ближния. — Ами като се размножиха хората, каква любовь трѣбваше да сѫществува между тѣхъ? — Пакъ сѫщата любовь — любовь къмъ ближния. Тази любовь може да се прояви еднакво и къмъ единицата, и къмъ множеството.

Когато първитѣ хора нарушили отношенията си къмъ Бога, къмъ ближния, съ това заедно тѣ изгубили възможностьта да обичатъ всички хора. Не е лесно да обичате. Това е цѣла наука. Това е велико изкуство. Да обичате човѣка, това значи, да намѣрите въ него една добра чърта, която да спира вашето внимание. Не можете ли да намѣрите една добра чърта въ човѣка, вие не можете да го обичате. Между васъ и него ще сѫществува механическа връзка, но не любовь. За да се обичатъ двама души, непременно и двамата трѣбва да намѣрятъ въ характера си по една добра чърта, заради която да се обичатъ. Ако единиятъ само е намѣрилъ една добра чърта въ другия, това още не е любовь. Докато само единиятъ обича, а другиятъ не обича, това не е любовь. Законъ е: който обича, и той трѣбва да бѫде обичанъ. Защо понѣкога се случава обратното? Нѣкой обича, а него не обичатъ. Той прави добро, а на него не правятъ. За да се образуватъ правилни отношения между двама души, и любовьта да действува между тѣхъ, необходимо е следното нѣщо: когато единиятъ отъ двамата намѣри една добра чърта въ другия, той трѣбва да събуди въ него желание сѫщо така и вториятъ да намѣри поне една добра чърта въ първия.

Следователно, когато казваме, че Богъ люби всички хора, имаме предъ видъ, че Той е намѣрилъ по една добра чърта въ всѣки човѣкъ, заради което го обича. Хората не устояватъ въ любовьта си къмъ Бога по единствената причина, че не могатъ да намѣрятъ въ Него такава чърта, на която всѣкога да уповаватъ. Понеже тѣ се мѣнятъ, колебаятъ се, затова и отношението имъ къмъ Бога постоянно се мѣни. Нѣкой казва, че има любовь къмъ Бога, а не е готовъ на никаква жертва заради тази любовь. Който има любовь къмъ Бога, той ще има любовь къмъ всички. Това е противоречие за хората. Невъзможно е, наистина, човѣкъ да обича всички хора. Кога? — Когато тѣ сѫ пръснати на различни мѣста. Обаче, човѣкъ може да обича всички хора. Кога? — Когато сѫ събрани на едно мѣсто. Значи, възможно е човѣкъ да обича всички хора, но когато тѣ сѫ събрани въ Едного, въ единицата. Ще кажете, че и рибата обича по този начинъ. Тя снася по 300 — 400 хиляди яйца на едно мѣсто и ги обича като свои дѣца. Но има грамадна разлика между любовьта на рибата къмъ нейнитѣ деца и любовьта на човѣка къмъ неговитѣ ближни. При това, рибата нѣма съзнание за имената на нейнитѣ деца. И човѣкъ не може да знае имената на всички хора, но неговата любовь къмъ хората е съзнателна.

Сега, вие не се интересувате отъ въпроса, дали рибата обича своитѣ яйца, или не. И да отговорите на този въпросъ, той нѣма да ви ползува. Обаче, има една риба въ свѣта, която знае имената на всичкитѣ си деца. Това е философско твърдение, което служи само за развлѣчение на хората. Какво ще кажете на това? Тази риба е най-голѣма отъ всички риби. Тя може да се вземе за глава на всички риби. Сѫщото твърдение се отнася и до всички животни, до всички хора. Значи, има единъ човѣкъ въ свѣта, който обича всички хора безъ разлика и знае имената имъ. Ако сте потомци на този човѣкъ, т. е. ако сте излѣзли отъ него, вие непременно ще имате неговитѣ качества. Щомъ нѣмате тѣзи качества, вие не сте излѣзли отъ него, не вървите по една линия съ него, нѣмате нищо общо съ него.

Тъй щото, противоречията въ свѣта се дължатъ на факта, че съвременнитѣ хора не сѫ произлѣзли отъ първия човѣкъ, не вървятъ по мѫжка линия. Тѣ сѫ излѣзли отъ жената и по закона на наследственостьта вървятъ по женска линия. Съ влизането си въ свѣта, женскиятъ елементъ е създалъ редъ пертурбации. Казватъ, че жената е виновна за всичко. Не е виновна жената за дисхармонията въ свѣта, но когато единъ мѫжъ рѫководи десеть жени, непременно ще се явятъ голѣми противоречия въ жената. Запримѣръ, Соломонъ ималъ 300 жени и 900 наложници. Каква любовь е тази? Каква ще бѫде любовьта между роденитѣ деца отъ тия 300 жени? За да седатъ тия жени около Соломона, все-таки нѣкаква любовь ги е свързвала. Ще кажете, че това не отговаря на никакъвъ моралъ. Не е лесно, докато съзнанието на човѣка се пробуди, да възприеме новитѣ идеи. Идеята за еднобрачието е сравнително нова. Еднобрачието е било идеалъ на човѣчеството. И днесъ още хората подържатъ многоженството. Азъ взимамъ еднобрачието въ най-широкъ смисълъ. Многоженството подразбира човѣкъ съ много идеи. Еднобрачието — една свещена идея само. Който има много идеи, той върви по женска линия. Обаче, единъ день той ще се натъкне на противоречия, които ще го заставятъ да задържи само една идея отъ всичкитѣ, а останалитѣ да остави за благоприятни условия. Еднобрачието трѣбва да започне отъ ума и сърдцето на човѣка. Той трѣбва да има само единъ умъ и едно сърдце. Затова е казано и въ Писанието: „Двоеумниятъ е непостояненъ въ своитѣ пѫтища.“

Следователно, човѣкъ трѣбва да носи само една свещена идея въ ума си и съ нея да разрешава всички важни въпроси по естественъ пѫть. Само така той може да бѫде доволенъ отъ живота си. При сегашната култура много въпроси не сѫ разрешени: нито индивидуалнитѣ, нито семейнитѣ, нито общественитѣ, нито религиознитѣ, нито икономическитѣ — навсѣкѫде ще срещнете амалгама отъ идеи и противоречия. Хората вѣрватъ въ Бога, но вѣрата имъ ще се изпита. Малцина ще издържатъ този изпитъ. Защо? — Защото не сѫ правовѣрни. Въ Бога вѣрватъ, въ Христа вѣрватъ, но още не сѫ правовѣрни. Евангелистътъ вѣрва въ Христа, но още не е правовѣренъ. И баптистътъ вѣрва въ Христа, но не е правовѣренъ. Всички вѣрватъ въ Христа, но ако речете да минете отъ едно вѣрую въ друго, наново ще ви кръщаватъ. Ако си православенъ, но искашъ да минешъ въ баптизъма, ще те кръстятъ. Ако си баптистъ, но искашъ да станешъ сѫботянинъ, ще те кръстятъ и ще те накаратъ да зачиташъ сѫботата. Ако си сѫботянинъ и минешъ въ православие, пакъ ще те кръстятъ, ще те накаратъ да се кръстишъ, да палишъ свѣщи и кандила, да цѣлувашъ икони и да празнувашъ недѣлята. Ако не вършишъ това, не си православенъ. Нима православието се заключава въ външнитѣ форми? Нима въ кръщаването на единъ или другъ вѣрващъ е правовѣрностьта? Казано е въ Писанието: Човѣкъ не е създаденъ за сѫботата, но сѫботата е създадена за човѣка. Сѫботянинътъ е повдигналъ сѫботата въ култъ и казва, че който не зачита сѫботата, той не е правовѣренъ. Така гледатъ на нѣщата религиознитѣ хора.

Ученитѣ хора не държатъ толкова за вѣрата, за религията, но държатъ за науката, за културата. Тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде ученъ, културенъ. Ученостьта, културата, цивилизацията, както и религията не разрешаватъ още въпроситѣ на живота. Окултиститѣ пъкъ ще кажатъ, че трѣбва да се изучаватъ окултнитѣ науки. И окултнитѣ науки не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Какво отъ това, че можете да гадаете, или че знаете нѣщо за кармата? И това не разрешава въпроситѣ. Че си предсказалъ нѣкому нѣщо, това още не измѣня неговата сѫдба. Каквото да предсказвате на хората, предсказанията ви не могатъ да ги направятъ по-добри, отколкото сѫ въ действителность. И безъ вашитѣ предсказания всѣки ще се прояви такъвъ, какъвто природата го е създала. Кой е предсказалъ, че ще се роди еди-кой си гениаленъ човѣкъ? Гениалнитѣ хора се раждатъ и безъ предсказания, но трѣбва да има майки, които да ги родятъ и отгледатъ. Днесъ не може да се роди дете безъ майка. За да се излупе пиленце, трѣбва три седмици да го мѫти майка му. Като се излупи, то стѫпва вече на крачката си и следъ две — три седмици най-много тръгва само да търси прехраната си. Бързо се измѫтва, бързо става годно за самостоятеленъ животъ. За да се роди човѣкъ, условията сѫ по-тежки: цѣли деветь месеца майката трѣбва да носи детето въ утробата си, докато се развие напълно. Докато птиченцата сѫ малки, майката се грижи за тѣхъ и имъ казва: Ще правите, каквото ви казвамъ. Щомъ пораснете, ще ви пусна въ свѣта, въ великия университетъ, тамъ да учите, при други професори — птицитѣ. Обаче, влѣзете ли въ човѣшкия животъ, работитѣ се усложняватъ. Тамъ не могатъ да се приложатъ условията на птицитѣ. Хората се грижатъ, трудятъ, измѫчватъ повече, отколкото трѣбва. Затова Христосъ е казалъ: „Вижте криноветѣ на полето, какъ сѫ облѣчени. Тѣ нито жънатъ, нито предатъ.“

„Огънь дойдохъ да запаля.“ Огъньтъ представя разумното въ свѣта. Огъньтъ подразбира още животъ. Значи, като човѣкъ, ти трѣбва разумно да живѣешъ. Огъньтъ ще изгори всичко непотрѣбно, а ще остане само потрѣбното, разумното, което ще гори безъ да изгаря и ще се усъвършенствува. При правилното горене взиматъ участие вѫглеродътъ, въздухътъ и водата. Това значи: елементътъ, който гори, е вѫглеродътъ; елементътъ, който подържа горенето, е кислородътъ; полученитѣ продукти при горенето сѫ главно вода и вѫглероденъ двуокисъ. И водата сама може да образува горене. Ако залѣете парче негасена варь съ вода, гасенето на варьта става толкова силно, че се развива голѣма топлина, отъ която водата възвира. Следователно, като се пече варовникътъ, първо се превръща въ негасена варь, която при заливане съ вода, се превръща въ каша, наречена гасена варь. И тъй, когато варовникътъ, който е твърдъ като камъкъ, се влюбва въ водата, той омеква, разкашва се, става на варь, съ която женитѣ мажатъ, бѣлосватъ кѫщитѣ си. Домакинята взима часть отъ тази каша и измазва съ нея стенитѣ на кѫщата си. По този начинъ тя изнася предъ хората любовьта на двамата млади — водата и варьта. Бѣлиятъ цвѣтъ се образува, само когато две сѫщества се влюбятъ. Дето има бѣлъ цвѣтъ, тамъ има любовь. Дето нѣма бѣлъ цвѣтъ, тамъ любовьта още не се е проявила. Ако цвѣтътъ е червеникавъ, жълтъ, зеленъ или другъ нѣкакъвъ, това показва, че любовьта е още въ началото си. Различнитѣ цвѣтове показватъ различни степени на любовьта. Дойде ли любовьта въ своята пълнота, всички цвѣтове трѣбва да се съединятъ въ едно — да образуватъ бѣлия цвѣтъ, да образуватъ твърдото вещество. За да се прояви любовьта на земята, бѣлиятъ цвѣтъ трѣбва да се трансформира въ бѣло, твърдо вещество, да влѣзе въ работа. Щомъ види тази бѣла маса, разумната домакиня веднага се зарадва, вземе я, залѣе я съ вода и я оставя да поседи малко, да утихне огъньтъ, т. е. двамата влюбени да се опознаятъ. Следъ това тя започва да маже. Кой какъ види измазанитѣ бѣли стени, изпитва голѣма приятность.

Сега всички се запитватъ, има ли любовь въ свѣта, или нѣма. Това знае варджията, който превръща варовника въ варь. Той взима варовника, нарежда го въ пещи, запалва отдолу огънь и го остава при тѣзи условия четири — петь деня, като отъ време на време го запитва: Готовъ ли си да любишъ? — Не съмъ готовъ, не искамъ да любя. Варджията вземе лопатата, разбърка го малко и пакъ го пита: Готовъ ли си да любишъ? — Не съмъ готовъ. Най-после варовникътъ се понапуква тукъ-тамъ, започва силно да побѣлява и, безъ да го питатъ, казва: Искамъ да любя. Варджията погледне въ пещьта и вижда, че варовникътъ се е превърналъ вече въ варь, готовъ да люби. Той се радва, че може да го продаде, да го тури на работа. Който люби, той е готовъ за работа. Варджията е сватъ, който изнася варьта за продань, търси възлюбената ѝ — водата. И природата си служи съ сѫщия процесъ, какъвто варджията извършва съ варовника. Когато намѣри нѣщо твърдо въ човѣка, природата го поставя на огънь, да го опече. Щомъ го пече известно време, твърдиятъ елементъ въ човѣка постепенно омеква. Когато човѣкъ изгуби мекотата си, природата го поставя въ пещьта си, наклажда огънь отдолу и го пита: Ще любишъ ли? — Не искамъ. Тя усилва огъня. Ще любишъ ли? — Не искамъ. Още повече усилва огъня. Сега, безъ да пита, човѣкъ самъ казва: Ще любя! Той е омекналъ вече, превърналъ е твърдиятъ елементъ, камъкътъ, въ варь, по-мекъ елементъ, податливъ на действието на водата, т. е. на живота. Като види това, природата налѣе върху човѣка малко вода, и той се възпламени, побѣлява, още повече омеква и казва: Слава Богу, освободихъ се отъ тежкитѣ условия на своя животъ!

Съвременнитѣ хора се запитватъ, защо идатъ тия голѣми страдания, отъ които главитѣ имъ побѣляватъ. Питайте варджията. Той е виновенъ. Той ви е турилъ въ пещьта си подъ силенъ огънь и казва: Ще любите! — нищо повече. Като ви превърне въ варь, като ви избѣли, туря ви въ варницата, залива ви съ вода, докато съвършено омекнете. Следъ това вие започвате да любите, да се радвате на живота. Варджията представя природата, която туря упорититѣ хора въ пещьта си и насила ги заставя да любятъ. — Ама азъ съмъ старъ човѣкъ, любовьта не е за мене. Младитѣ нека любятъ. Природата не чува, тя не прави разлика между млади и стари. Тури те въ пещьта си и гледа, кога ще се опечешъ, кога ще се научишъ да любишъ.

Старитѣ хора сѫ актьори въ живота. Гледашъ дѣдото седи, въздъхва, сѫди младитѣ. Той играе ролята на мѫдрецъ, който е надрасълъ нѣщата. Вѫтре въ себе си той казва: Ехъ, сега да съмъ младъ, зная, какъ да живѣя. Бабата седи въ другъ ѫгълъ и въздиша. Тя поглежда завистливо къмъ младитѣ и си казва: Луди-млади! — не знаятъ, какъ да живѣятъ. Въ себе си казва: Едно време и ние живѣхме като тѣхъ. Бабата е недоволна отъ живота на младитѣ, но кажи ѝ само, че може да се подмлади, тя веднага ще се развесели, ще пожелае да стане млада.

Преди години, когато правихъ изследванията си, дойде при мене една баба, 80 годишна, и ми казва: Синко, голѣми страдания имамъ. Виждамъ, че си ученъ човѣкъ, четешъ и тълкувашъ книгата на живота, но за младитѣ. Азъ съмъ стара жена, какво можешъ да ми кажешъ? Да ми кажешъ, че ще се оженя, това е невъзможно. Кой би хукналъ подиръ мене, 80 годишна баба, като подиръ млада мома? Пъкъ азъ мога ли да услужвамъ на мѫжъ? Едва себе си гледамъ. Наистина, поглеждамъ къмъ нея, нѣма съ какво да я утешишъ, нѣма какъ да я лѣкувашъ — цѣлата е разнебитена. Тогава се обърнахъ къмъ нея съ думитѣ: Бабо, въ моята книга има единъ параграфъ, който може да те обнадежди. — Кой е този параграфъ? Какво гласи? Да не би да ми препорѫчвашъ да ходя на черкова. Ако е това, краката ми не държатъ. — Не, бабо, черковата е за младитѣ. Въ този параграфъ се казва, че и старитѣ хора могатъ да се подмладяватъ. — Така ли? Вижъ, това е интересна работа. Веднага тази баба скочи, засмѣ се, развесели се, забрави старостьта си, забрави ревматизъма си, иска да ѝ кажа начинъ за подмладяване. Дадохъ ѝ известни наставления и ѝ казахъ: Ако изпълнишъ тѣзи наставления, ще се подмладишъ най-малко съ 20 години. Тя се позамисли отъ предадения урокъ. Азъ ѝ предадохъ единъ алхимически урокъ. Бабата тръгна да си отива, разбра, че има нѣкаква дълбока, велика наука въ живота и ме запита: Синко, не можешъ ли ти да направишъ това нѣщо вмѣсто мене? — Не, бабо, първо ти трѣбва да направишъ поне малко усилие, а после и азъ ще ти помогна. — Ехъ, синко, защо не дойде по-рано? — Ако бѣхъ дошълъ по-рано, когато бѣше по-млада, нѣмаше да те намѣря. Сега дойдохъ точно на време. — Много уменъ си, синко. Ученъ човѣкъ си, както те виждамъ. — И ти си умна, бабо, защото си остарѣла и защото можешъ да ме слушашъ. Иди си сега весела, приложи съветитѣ ми и като имашъ резултатъ, пиши ми. Тя си отиде весела, облекчена. Но и досега още не съмъ получилъ писмо отъ нея. И сегашнитѣ стари се оплакватъ, че на времето имъ нѣмало, кой да имъ каже, какъ да живѣятъ, да запазятъ силитѣ си, да запазятъ своята младость. Така говорятъ старитѣ, но ето, на младитѣ се говори вече, изпълняватъ ли това, което имъ се говори? Тогава казвамъ: Днесъ и на млади, и на стари се говори, но който отъ тѣхъ приложи, той ще разбере смисъла на това, което имъ се проповѣдва.

И тъй, за да подобри условията на сегашния си животъ, човѣкъ трѣбва да обърне погледа си навѫтре, да се вдълбочи, за да намѣри онази свещена идея, която ще му служи като алхимически елементъ въ живота. Съ тази свещена идея той ще превръща нѣщата, отъ неблагородни въ благородни, отъ низши въ висши. Каква е тази свещена идея, тя остава тайна и за самия човѣкъ. Тя съ пари не се купува и за пари не се продава. Който се е опиталъ да я продаде за пари, той си е навлѣкалъ всички страдания. Всѣки самъ ще намѣри тази идея въ себе си. Да възкръсне човѣкъ, това значи да намѣри тази свещена идея въ себе си. Когато намѣри тази идея, когато прочете всичко, каквото е написано въ нея и когато приложи написаното, той е възкръсналъ вече. Тази свещена идея съдържа въ себе си опитноститѣ на миналитѣ поколѣния. Тѣ сѫ написани въ нея като на книга.

„Огънь дойдохъ да запаля.“ Защо трѣбва да се запали този огънь? — За да внесе свѣтлина и топлина въ домоветѣ, Щомъ се запали огънь въ единъ домъ, мракътъ и студътъ въ него изчезватъ. Когато този огънь се запали и въ човѣка, той е готовъ на всичко. Топлината го предразполага да работи, а свѣтлината — да мисли. Изгуби ли нормалната топлина и свѣтлина въ себе си, човѣкъ се натъква на противоречия, които създаватъ редъ пертурбации въ него. Това всѣки е опиталъ. Кой не познава благоприятното въздействие на топлината върху себе си? Зимно време, като влѣзе въ една стая, човѣкъ първо търси печката. Ако я намѣри запалена, той се приближава, взима столъ и сѣда близо до нея. Следъ това поставя рѫцетѣ си на известно разстояние отъ нея, да се стопли. Ако рѫцетѣ му сѫ далечъ отъ печката, той постепенно ги приближава, докато ги постави на такова разстояние, да изпитва най-голѣма приятность отъ топлината. Тази приятна топлинка го предразполага къмъ дрѣмка. Той дремне 15—20 м. и, като се събуди, усѣща се отморенъ и бодъръ, готовъ на всѣкаква работа. Значи, има една зона, отъ която излиза най-мека топлина и енергия за работа. Въ този случай рѫцетѣ сѫ добъръ възприематель на тази енергия. Нѣкои хора искатъ изведнъжъ да се приближатъ до огъня, да приематъ всичката енергия, но вмѣсто да придобиятъ нѣщо повече, тѣ изведнъжъ отскачатъ надалечъ, безъ да се ползуватъ отъ нея. Други пъкъ седатъ далечъ отъ огъня и считатъ, че каквото е тѣхно, ще имъ се даде. И при това положение обаче, тѣ нищо не придобиватъ. Има едно разстояние, точно опредѣлено, на което, застане ли човѣкъ, ще придобие хубавото, приятното, което огъньтъ съдържа.

Мнозина мислятъ, че като иматъ печки въ стаитѣ си, лесно ще приематъ отъ огъня това, което имъ е нужно. Да, но сегашнитѣ печки не сѫ хигиенични. Тѣ по-скоро причиняватъ болести на хората, отколкото да имъ носятъ здраве. Печкитѣ трѣбва да бѫдатъ така направени, че да се вижда, какъ става горенето. При това, лѫчистата топлина трѣбва да излиза отвсѣкѫде, а не само отъ една страна на печката. Лѫчистата топлина отъ огъня трѣбва да излиза отъ всички страни и да се разпространява навсѣкѫде безпрепятствено.

Сѫщиятъ законъ трѣбва да се приложи и по отношение на обичьта, на любовьта. Не туряйте любовьта на човѣка въ нѣкоя печка, наблизо, само да топли, но турете я въ огнището, да пръска своята свѣтлина и топлина надалечъ, всички да се ползуватъ. Само тогава вие ще имате такива резултати отъ любовьта, каквито желаете. Следователно, който люби, той ще бѫде поставенъ въ огнището да гори, а любенитѣ отъ него ще се топлятъ и освѣтяватъ. Щомъ изгори той, вие ще заемете неговото мѣсто въ огнището. Тогава той ще се топли, а вие ще горите. Така ролитѣ ще се смѣнятъ, и всички ще се ползуватъ отъ любовьта. Когато единъ люби, той е въ огнището, гори, а другитѣ се топлятъ. После любениятъ влиза въ огнището, а първиятъ, който е любилъ, той ще се топли. Като не разбиратъ този законъ, хората очакватъ да бѫдатъ обичани. Такова нѣщо не сѫществува. Ще обичашъ и ще те обичатъ — смѣна ще има въ живота. Който обича, той е въ огнището и гори; когото обичатъ, той се топли. После настѫпва обратниятъ процесъ: когото сѫ обичали, той влиза въ огнището; който е обичалъ, той се топли. — Какъ ще разберемъ този законъ? — Теоретически този законъ не може да се обясни, той се опитва само въ лабораторията на природата и на живота. Който го е опиталъ веднъжъ, той не говори за него. Той не говори и за старость. Който казва, че е старъ, той не разбира този законъ, той никога не е любилъ. Сѫщевременно той не може да се ползува отъ любовьта. Който казва пъкъ, че е младъ, и той не разбира закона. Той мяза на онѣзи малки момченца и момиченца, които за пръвъ пѫть сѫ почувствували въ себе си любовьта и започватъ да се срамуватъ. Това е криво разбиране на любовьта. Днесъ и млади, и стари криво разбиратъ любовьта. Който право разбира любовьта, той не може да бѫде нито старъ, нито младъ. Той знае, че животътъ едва сега започва да тече въ него. Той знае, че любовьта едва сега се проявява въ него. Това значи ново раждане. Това значи възкресение. Ще каже нѣкой, че е 24 годишенъ. Какво представятъ вашитѣ 24 години за Юпитеръ, за Сатурнъ или за другитѣ планети? Това сѫ две юпитеровски години. Нашитѣ 32 години пъкъ съставятъ една сатурнова година. Материята на различнитѣ планети коренно се различава отъ тази на земята. Влиянието на планетитѣ върху земята се дължи на тѣхната особена материя и на тѣхнитѣ особени сили. Когато силитѣ, енергиитѣ на Юпитеръ влияятъ върху нѣкой човѣкъ на земята, тѣ му придаватъ особенъ изразъ, особена стойка и положение на тѣлото, които говорятъ за благородство, за достойнство, за религиозность. Такъвъ човѣкъ обича редъ и порядъкъ, обича да заповѣдва. Защо? — Юпитеръ е въ него. Когато земята действува върху човѣка, той е подобенъ на вѫгленъ. Когато се говори за материализъма на земята, ние разбираме живота на вѫглена, който нѣма никакъвъ смисълъ. Какъвъ смисълъ може да има въ единъ вѫгленъ, който гори и изгаря и се превръща въ пепель? Като дойдатъ до вѫглена, всички го подритватъ. Защо? — Животъ нѣма въ него. Когато добрата домакиня вземе вѫглена, тя го туря въ огнището си и го запалва. По този начинъ тя го осмисля. Едва сега вѫгленътъ познава, че има нѣщо въ него — може да гори, да отдѣля свѣтлина и топлина. Вѫгленътъ е единъ отъ елементитѣ на природата, който трѣбва да се изучи, да се познаятъ неговитѣ свойства.

И тъй, природата представя сборъ отъ елементи и сили, които трѣбва да се изучаватъ. За да се ползува отъ тия елементи и сили, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ природата. Нѣкои отъ елементитѣ на природата носятъ безсмъртието, което се дава на хората периодически. Жизнениятъ елексиръ, който алхимицитѣ изучавали, иде отдалечъ нѣкѫде, минава презъ слънцето и слиза на земята. На всѣки две хиляди години слиза на земята по една вълна на безсмъртието. Тази вълна носи новъ животъ, нова култура, нова епоха за човѣчеството. Ние се намираме въ началото на нова епоха, когато иде една вълна на безсмъртието. Тази идея Христосъ е изразилъ въ стиха: „Както Отецъ ми има животъ въ себе си и го дава на когото иска, така е далъ това право и на Синъ Человѣчески.“ Подъ думата Синъ не трѣбва да се разбира индивидуално човѣкътъ, какъвто е билъ Христосъ на земята — човѣкъ, облѣченъ въ плъть. Защото, ако така разбираме Сина, Христосъ бѣше Синъ Божий и трѣбваше да дава животъ на хората. Значи, думата Синъ не трѣбва да се разбира въ нейния външенъ образъ, а вѫтрешно, като принципъ, за който и апостолъ Павелъ говори. Той казва: „Ние не познаваме вече Христа като човѣкъ на земята, но като Духъ.“ Докато бѣше на земята, Христосъ не даде на хората това, което очакваха. Като възкръсна, обаче, Той каза: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята.“ Когато бѣше на земята, Христосъ казваше, че само да пожелае, 12 легиона ангели ще му дойдатъ на помощь, но за да се сбѫдне Писанието, Той не иска тѣхната помощь. И царь да го направятъ, щомъ заминатъ ангелитѣ на небето, Христосъ пакъ ще бѫде детрониранъ. Казано е, че една рѣзка нѣма да се измѣни отъ Писанието. Като мина презъ голѣми страдания и възкръсна, Христосъ каза на ученицитѣ си: „Даде ми се всѣка власть на небето и земята. Идете и проповѣдвайте, азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка.“

Христосъ казва: „Огънь дойдохъ да запаля.“ Подъ думата „огънь,“ Христосъ разбиралъ огъня на безсмъртието, който трѣбва да се запали въ всѣка душа. Който не разбира смисъла на този огънь, той ще се уплаши. Въ огъня на безсмъртието нечистото изгаря, а чистото остава. Въ първо време този огънь ще създаде голѣми пертурбации въ свѣта, но постепенно ще пречиства атмосферата, докато малки и голѣми разбератъ и почувствуватъ благото, което той носи въ свѣта. Това и невежитѣ днесъ съзнаватъ и казватъ: Свѣтътъ може да се оправи само чрезъ огънь. Докато всичко не се запали и изгори, свѣтътъ нѣма да се оправи. Подъ думата огънь тѣ разбиратъ вѫтрешния огънь въ човѣка. Ще кажете: Щомъ е така, не е нужна религия, вѣра, проповѣди, наука на хората. Като дойде огъньтъ, той всичко ще пречисти. — И безъ това може, само че хората ще минатъ презъ по-голѣми страдания. И безъ да се изправя счупения кракъ на нѣкой боленъ, счупеното мѣсто ще оздравѣе, но кракътъ ще остане хилавъ. Обаче, разумниятъ хирургъ ще постави всѣка счупена кость на мѣстото ѝ, и кракътъ ще оздравѣе безъ никакъвъ дефектъ. Значи, знанието е отъ голѣма полза за човѣка. Ако не дойде Учитель въ свѣта, който да изправи нашитѣ удове — умове и сърдца, и да ги постави на мѣстата имъ, тѣ пакъ ще оздравѣятъ, но хилави ще останатъ. За да се изправи криво зарасналия кракъ на човѣчеството, ще дойде лѣкарьтъ въ свѣта, отново ще счупи този кракъ и внимателно ще постави всѣка кость на нейното мѣсто. Природата не търпи никакви дефекти. Човѣчеството се нуждае отъ великъ Учитель, който да изправи неговитѣ изкривени удове. Човѣчеството се нуждае отъ великъ лѣкарь-хирургъ, който да изправи кривозарасналитѣ му крака.

„Огънь дойдохъ да запаля.“ За какъвъ огънь говори Христосъ? Той не говори за обикновения огънь, който хората познаватъ, но за огъня като наука, като възможность, съ която могатъ да излѣзатъ отъ обикновения животъ и да направятъ връзка съ великия алхимикъ, съ разумното начало въ природата. Това значи да разбиратъ езика на великата природа. Природата има свой езикъ, съ който хората могатъ да се разбиратъ. Който знае нейния езикъ и говори на него, тя ще му даде всичко, каквото желае. Който говори съ природата на чуждъ неѝ езикъ, тя ще му даде това, което той не желае. Щомъ говоришъ съ природата на чуждъ за нея езикъ, ти ще изпаднешъ въ положението на онзи българинъ, който се хвалилъ предъ съселянитѣ си, че знае много добре турски езикъ. Единъ день въ селото имъ дошълъ единъ турски бей. За да му услужатъ въ всичко, селянитѣ извикали този свой братъ, да служи като преводчикъ на бея. Селянинътъ влѣзълъ при бея, който започналъ да му говори на турски. Той разбралъ, че беятъ иска нѣщо. Излѣзълъ вънъ и казалъ на селянитѣ, че беятъ иска единъ скѫсанъ сакъ, съ който да лови риба. Като занесълъ сака на бея, последниятъ се ядосалъ, че не го разбрали, набилъ добре селянина и го изпѫдилъ вънъ. Другитѣ селяни го запитали: Защо те би беятъ? — Защото го наддумахъ. — Не, беятъ билъ селянина, защото не го разбралъ. Всички хора сѫ опитали боя на този бей, и то главно за тѣхното невежество. Като невежи, тѣ се представятъ за знаещи.

Единъ нашъ познатъ, добъръ, но скържавъ човѣкъ, често казваше: Даването не седи въ многото. Човѣкъ трѣбва да дава малко, но отъ сърдце. — Не, законътъ на даването не е такъвъ. Знаете ли, колко трѣбва да дадете на човѣка? Дали много, или малко ще дадете на човѣка, не е важно; за васъ е важно да знаете, че пари не трѣбва да давате. Природата не работи съ пари. Паритѣ сѫ човѣшко изобретение. Когато нѣкой дойде при васъ да иска нѣщо, дайте му отъ това, което природата произвежда: жито, картофи, плодове. Пари, обаче, не му давайте. Злато може да му дадете, защото златото се срѣща въ природата. Какво злато можете да му дадете? Дайте му злато въ естественъ видъ, а не златни монети, съ каквито хората боравятъ. Колко злато трѣбва да му дадете? Дайте му въ изобилие, както природата дава. Природата не обича скържавитѣ хора. Тя казва: Когато давашъ, съ крина давай. Цѣли хамбари злато има въ природата, но тѣ се намиратъ на голѣма дълбочина. Засега хората не могатъ да проникнатъ въ богатствата на природата. Ако знаеха кѫде е скрито златото въ природата, българитѣ отдавна щѣха да платятъ дълговетѣ си. Ако дадете единъ шиникъ злато на нѣкой човѣкъ, преди всичко той не би могълъ да го носи. Златото е тежъкъ металъ. Въпрѣки това, той ще се полакоми за него, ще се нагърби да го носи. Лакомство е това.

Съвременнитѣ хора сѫ доста лакоми. Като срещнатъ нѣкой великъ ученъ, тѣ веднага искатъ да имъ каже той нѣщо особено, нѣкои велики идеи. Тѣ не подозиратъ даже, че такива идеи сѫ много тежки, по-тежки отъ златото, и не могатъ лесно да се носятъ. Запримѣръ, нѣкои искатъ да разрешатъ въпроситѣ, какво е Богъ, откѫде е дошълъ, какво представятъ вѣчностьта, времето и пространството, но не знаятъ, че не могатъ да си отговорятъ на тия въпроси. Това сѫ отвлѣчени въпроси, тъй щото, каквито обяснения да имъ се даватъ, пакъ ще останатъ неразбрани. Какво нѣщо е времето? Времето е дълъгъ конецъ, започнатъ отъ една красива жена още преди милиони години. Който иска да разбере този въпросъ още по-добре, той трѣбва да се върне милиони години назадъ, да намѣри началото на времето, когато красивата жена е прела съ хурката си. Кога ще дойде краятъ на времето, не зная. Зная нѣщо само за началото на времето. Красивата жена искала да изпреде конецъ за дреха, затова започнала първия конецъ, съ който турила начало на времето. Кога ще свърши преждата за своята дреха и кога ще я изтъче, не зная. Ученитѣ могатъ да говорятъ за времето, каквото искатъ — тѣхна работа е това. Тѣ казватъ, че времето е величина безъ начало и безъ край. Споредъ мене, конецътъ има начало, има и край — това е времето. Този конецъ, обаче, може да стане дълъгъ, колкото искате — това представя вѣчностьта. Въ сѫщность, времето и вѣчностьта сѫ процеси, които се извършватъ въ мисъльта, но сѫществуватъ и въ самата природа. Какво е мислилъ Богъ, като е създавалъ вселената, не знаемъ. Обаче, какви ще бѫдатъ крайнитѣ резултати отъ създаването на вселената, това е важно за насъ. Впрочемъ, и това не е толкова важно. За мене е важенъ моментътъ, когато се пробужда съзнанието на човѣка за Господа. Тогава човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Господа съ думитѣ: Господи, ето, милиони години вече, какъ създаде разумно, безпогрѣшно цѣлата вселена, съставена отъ малки и голѣми свѣтове. Най-после Ти създаде и моя малъкъ свѣтъ. Всички съзнателни сѫщества Те славятъ и Ти благодарятъ. Научи ме, какъ да устроя моя свѣтъ, какъ да живѣя правилно и да Те славословя. Щомъ Богъ ми отговори на молитвата, азъ ще започна да изучавамъ небето и земята, да ги търся въ себе си. И тогава, колкото разбера външния свѣтъ, толкова ще разбера и моя вѫтрешенъ свѣтъ. Действително, доколкото разбираме Бога, дотолкова ще разбираме и себе си. Каквото Богъ ви каже, приемете го напълно, безъ никакво съмнение и критика. Вѣра въ Бога, това е свещена идея, която всѣки трѣбва да намѣри въ себе си.

На мнозина съмъ казвалъ, че за всичко мога да разсѫждавамъ, но щомъ дойда до живота, който изтича отъ Първата Причина, спирамъ. Този животъ е свещена идея за мене, която не подлежи на никаква критика, на никакви разисквания. Имамъ съ какво да се занимавамъ: работата и науката като занятия, а философията като развлѣчение. Всички науки ме интересуватъ, всички изкуства сѫщо ме интересуватъ: художество, скулптура, музика и т. н. Понѣкога се занимавамъ и съ медицина, макаръ че я считамъ наука за болни, а не за здрави хора. Щомъ се докосна до медицината, веднага се обличамъ съ бѣли дрехи. Бѣлитѣ дрехи не ги хващатъ болести. Като знаятъ това, лѣкаритѣ носятъ бѣли престилки, които употрѣбяватъ като дезинфекционно срѣдство. Истинскиятъ лѣкарь трѣбва да познава добре физиология, анатомия, психология, биология, физиогномия и редъ още науки. Безъ тѣзи науки, медицината е наука за паталогичното състояние на човѣка. Който изучава паталогията, той трѣбва да се облича съ бѣли дрехи и тогава да започне смѣло да издирва причинитѣ на болеститѣ. Който изучава психология, той трѣбва да изследва не само причинитѣ на вѫтрешнитѣ болести въ човѣка, но и причинитѣ за неговото умствено и сърдечно разстройство. Най-малкиятъ елементъ отвънъ е въ състояние да внесе известна дисхармония въ чувствата и въ мислитѣ на човѣка. Една обидна дума е инжекция, която разстройва чувствата на човѣка и го наскърбява. Една насърдчителна, похвална дума повдига духа му и го развеселява. Кое е естественото състояние на човѣка: радостьта или скръбьта? — Най-естественото състояние на човѣка е това, което има при изгрѣвъ на слънцето. Той трѣбва да задържи това състояние презъ целия день. Обаче, като не знае законитѣ, съ които да запази доброто си състояние, следъ изгрѣването на слънцето, той вече започва да губи това състояние.

„Огънь дойдохъ да запаля.“ Този огънь, за който Христосъ говори, е огъньтъ на човѣшкото сърдце. Различенъ е огъньтъ на човѣшкото сърдце: нѣкѫде огъньтъ е отъ запалени вѫглища, а нѣкѫде — отъ електрическа енергия. При горението на вѫглищата се отдѣля повече димъ, повече сажди, отколкото при електричеството. При електричеството горенето привидно е пълно, но все се отдѣля нѣщо, което се отразява върху очитѣ. Отъ електрическата свѣтлина очитѣ отслабватъ. Въ нѣкои моменти слънчевата свѣтлина се отразява благоприятно върху очитѣ — усилва ги. Мнозина се оплакватъ отъ силното слънце, казватъ, че действувало зле върху организъма имъ. Причината за това не е въ слънцето но въ мислитѣ и чувствата на хората. Лошитѣ мисли и чувства образуватъ единъ тъменъ поясъ около слънцето, който така пречупва слънчевитѣ лѫчи, че задържа голѣма часть отъ тъй наречената черна свѣтлина на слънцето. Тия черни лѫчи сѫ причина за много болести, както и за почерняването на хората. Оттукъ може да се извади заключение, че началото на всички болести се крие на особено вѫтрешно пречупване на слънчевата свѣтлина. Свѣтлина, която се пречупва въ низходеща степень, всѣкога произвежда болезнени състояния въ човѣшкия организъмъ. Чернитѣ лѫчи на свѣтлината се отразяватъ зле и върху човѣшкитѣ мисли и чувства. Защо? — Защото въ тази свѣтлина мислитѣ и чувствата не могатъ да се проявяватъ. Щомъ не могатъ да се проявятъ, тѣ не могатъ да създадатъ свои форми и се подпушватъ. Човѣкъ е творецъ на своитѣ мисли и чувства. Той самъ работи въ своята лаборатория и въ форми излива чувствата и мислитѣ си. Когато обичате нѣкого, вие сте грънчарь, който прави гърнета, т. е. излива различни форми. Колкото чувствата сѫ по-добри и по-възвишени, толкова и формитѣ имъ сѫ по-правилни, по-стабилни. Ако формитѣ на висшитѣ чувства и мисли, като грънчарскитѣ гърнета, при всѣко падане или счупване, се трошатъ, какви чувства и мисли сѫ тѣ? Чувствата и мислитѣ могатъ да се ваятъ. Казвате, че чувствата ви се разбили, че мислитѣ ви се осуетили. За да се разбиватъ чувствата ви и да се осуетяватъ мислитѣ ви, това показва, че формитѣ имъ не сѫ здрави. Изкуство е човѣкъ да знае, какъ да вае формитѣ на своитѣ мисли и чувства, да бѫдатъ здрави, да издържатъ на голѣмо напрежение. Щомъ тия форми сѫ хубави, сѫществата отъ невидимия свѣтъ ще пожелаятъ да си купятъ отъ тѣхъ. Тѣ ще ги купуватъ съ пари, защото струва да се плати за тѣхъ. Ако вашитѣ гърнета не сѫ добре направени, ще дойде нѣкой, ще ги погледне и ще каже: Кой направи това гърне? Слабо е, не може да издържа голѣми напрежения. Вижда се, че нѣкой простакъ го е правилъ. — Ама грѣшенъ човѣкъ съмъ. — Това не те оправдава. Веднъжъ си влѣзълъ въ Божественото училище, ти трѣбва да бѫдешъ майсторъ, да знаешъ добре да изливашъ формитѣ на своитѣ мисли и чувства. Ако не знаете да изливате хубави и здрави форми, ще отидете при единъ отъ великитѣ майстори — грънчари на Божествената Школа, ще седнете близо до него и ще гледате, какъ той върти колелото. Ще му кажете, какво искате: стомничка, саксийка или вазичка — каквото искате, ще ви се направи. Той ще върти колелото, а вие ще гледате. Като прекарате петь — шесть деня при него, ще си вземете предмета, който сте порѫчали. Ще платите, ще благодарите и ще си отидете. Формата, която този грънчарь ви дава, представя едно хубаво чувство, или една свѣтла мисъль. По този начинъ и вие се научавате да изливате формитѣ на вашитѣ мисли и чувства.

„Огънь дойдохъ да запаля.“ Христосъ дойде въ свѣта да запали свещения огънь, отъ който всички хора да се ползуватъ, да пекатъ на него формитѣ на своитѣ мисли и чувства. Безъ този огънь хората ще си останатъ само съ своитѣ добри желания. Лѣкарьтъ ще отиде при болния съ всичкото си добро желание да го излѣкува, но нѣма да успѣе. Защо? — Защото болниятъ, отъ своя страна, трѣбва да направи нѣкакво усилие. Проповѣдникътъ има добро желание да проповѣдва на хората, да имъ помогне въ живота, но не успѣва. Защо? — Въ него може да има нѣкаква погрѣшка. Той може да знае, какъ да предаде Божествената мисъль, но и въ слушателитѣ му има нѣкаква погрѣшка. Тъй щото, за да имате известни постижения, наистина зависи и отъ външнитѣ условия, но главниятъ факторъ за това сте вие. Кѫдето и да отидете, когото и да слушате, нищо нѣма да ви се даде на готово. Вие трѣбва да учите. Вие трѣбва да изберете науката като занятие, а философията като развлѣчение. Работете, учете, безъ отлагане. Нѣкои казватъ, че тукъ трѣбва да си поживѣятъ, а като отидатъ на онзи свѣтъ, тогава ще работятъ. — Не, ако тукъ не научите нѣщо, и тамъ нѣма да научите. Ако нѣкое дете е било способно и прилежно въ основното училище, то ще бѫде прилежно и въ прогимназията, и въ гимназията. Ако е било мързеливо въ основното училище, ще бѫде мързеливо и въ по-горнитѣ училища. Изобщо, какъвто е билъ ученикътъ въ долния курсъ на училището, такъвъ ще бѫде и въ горнитѣ курсове. Има изключения отъ това правило, но тѣ рѣдко се случаватъ. Чудни сѫ хората, които мислятъ, че каквито и да сѫ на земята, глупави или прости, на небето ще бѫдатъ умни, учени. — Не, такъвъ законъ не сѫществува. Какъвто е билъ човѣкъ на земята, такъвъ ще бѫде и на небето. И обратно: какъвто е билъ на небето, такъвъ ще бѫде и на земята. — Ама мога да бѫда по-добъръ. — Отъ тебе зависи. Каквото си мислилъ на небето, това ще правишъ и на земята. За каквото и както си работилъ на земята, това ще постигнешъ и на небето. Никой не може да измѣни твоята сѫдба, освенъ ти самъ. Човѣкъ е творецъ на сѫдбата си. И най-добритѣ предсказвачи и астролози да се събератъ около тебе, никой не може да измѣни сѫдбата ти: каквото самъ си написалъ горе, това ще бѫде и долу. — Искамъ да измѣня сѫдбата си. — Щомъ искашъ да измѣнишъ сѫдбата си, ще започнешъ отъ земята. Каквото направишъ тукъ, това ще ти се приложи горе. Казано е въ Евангелието: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“

Нѣкои не разбиратъ този законъ и се плашатъ отъ мисъльта, че ще умратъ и пакъ ще се родятъ. Това имъ се вижда страшно. Нищо страшно нѣма въ раждането и въ умирането. Не само веднъжъ ще се роди и ще умре човѣкъ; много пѫти ще се ражда и умира. На день човѣкъ най-малко десеть пѫти ще умира и десеть пѫти ще се ражда. Докато не умира и не се ражда, човѣкъ не може да стане ученъ. Когато нѣкои религиозни казватъ „веднъжъ животъ, веднъжъ смърть,“ това се отнася за глупавитѣ хора. Само глупавиятъ може да мисли така и да желае да бѫде така. Ученолюбивиятъ иска да живѣе дълго време на земята, за да учи, да се домогва до тайнитѣ на Битието. Човѣкъ ще се ражда и умира, докато влѣзе въ областьта на великата наука на живота, докато придобие съвършенство, т. е. живота на безсмъртието. Щомъ придобие тази наука, той нѣма да се ражда и умира, но ще се вселява. Въ единъ отъ Псалмитѣ Давидъ казва: „Да се всели Духътъ Ти въ мене.“ Христосъ казва: „Ще изпратя Духа си.“

„Огънь дойдохъ да запаля.“ Какъвъ и кой огънь дойде Христосъ да запали? Свещениятъ огънь. Кѫде ще се запали този огънь? — Въ сърдцата и въ душитѣ на всички хора. Въ това отношение, задачата на всички хора се заключава въ това, да пазятъ този огънь да не загасне. За да държите този огънь вѣчно горящъ, намѣрете си една наука като занятие, създайте си една философия като развлѣчение. Кой каквото ви казва, изслушвайте го спокойно. Нѣкой казва, че има Господъ. Кажете: Възможно е. — Нѣма Господъ въ свѣта. — Възможно е. — Има щастие. — Възможно е. — Нѣма щастие. — Възможно е. — Нещастенъ човѣкъ съмъ. — Възможно е. Като свърши да говори, кажете му, че е отличенъ философъ, защото едновременно подържа, че има Господъ и нѣма Господъ. Този Господъ те е създалъ и богатъ, и беденъ. Тъй щото, каквото и да ви говори този философъ, слушайте го, но по неговия умъ не ходете. Слушайте, какво хората говорятъ, но по ума имъ не ходете. Ходете по вашия умъ, който природата ви е дала. Ако не вѣрвате въ вашия духъ, въ вашата душа, въ вашия умъ и въ вашето сърдце, работата ви нѣма да върви напредъ. Въ какво тогава ще вѣрвате? Когато нѣкой философъ казва, че Богъ не сѫществува, съ това той ви изпитва. Той е професоръ. Като ученикъ, вие ще му докажете, че Богъ сѫществува. За да има връзка между професора и ученика, двамата трѣбва да иматъ противоположни възгледи. И професорътъ е правъ, и ученикътъ е правъ. Когато професорътъ казва, че Господъ сѫществува и не сѫществува, ето какъ можете да разберете тази мисъль. Това значи: има слънце и нѣма слънце. Когато си огрѣнъ отъ слънчевитѣ лѫчи, има слънце. Когато не си огрѣнъ, вечерь е, слънцето е залѣзло. Следователно, като съберете възгледа на вѣрващия и възгледа на невѣрващия, ще образувате цѣла сфера. Който вѣрва, той представя едната половина на сферата; който не вѣрва, той представя другата половина. Който вѣрва, той е обърнатъ къмъ освѣтената страна на земята; който не вѣрва, той е обърнатъ къмъ тъмната страна на земята.

Значи, като се движи около слънцето, земята създава вѣрата и безвѣрието, тя прави хората вѣрващи и безвѣрници. Който разбира закона за движението на земята, той ще докаже на хората, че Богъ сѫществува. И когато изгрѣва слънцето, и когато залѣзва, Господъ сѫществува. Това може да се докаже и на най-голѣмия безвѣрникъ. Какъ? — Запалвамъ свѣщьта и му казвамъ, че енергията, която излиза отъ свѣщьта, е взета отъ слънцето. Ако слънцето не сѫществуваше, свѣщьта не би могла да гори. Веднъжъ свѣщьта гори, това показва, че въ този моментъ слънцето грѣе нѣкѫде. Запалената свѣщь представя човѣшкия умъ. Можете ли да докажете, че свѣщьта не гори? — Не можете. Следователно, щомъ свѣщьта гори, т. е. щомъ моятъ умъ е свѣтлина, той прониква презъ тъмнитѣ мѣста и вижда, че нѣкѫде слънце грѣе, че Богъ сѫществува и тамъ, дето не виждате и не подозирате. Наистина, следъ 12 часа, когато свѣщьта изгори, слънцето се показва на хоризонта. — Това е случайность. — Никаква случайность не е. Че не е случайность, ще ви докажа съ това, че сѫщото явление може да се повтори много пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Следъ 12 часа слънцето ще залѣзе, свѣщьта пакъ ще се запали и ще гори 12 часа. Като изгасне свѣщьта, слънцето отново ще изгрѣе. Като се повтори този опитъ нѣколко пѫти, най-после безвѣрникътъ казва: Убедихъ се вече, че има слънце — има Богъ въ свѣта.

„Огънь дойдохъ да запаля.“ Какво ще научите отъ този огънь? Свещениятъ огънь, който Христосъ дойде да запали на земята, ще научи хората да гледатъ толкова широко на нѣщата, че никой да не е въ състояние да смути, да размѫти сърдцата имъ. Палете свѣщьта си и на всички доказвайте, че следъ нѣколко часа слънцето ще изгрѣе. Понеже вие имате знанието и опитностьта на миналитѣ вѣкове, лесно е да приемете това още сега, отколкото днесъ да ви го доказватъ. Много пѫти хората сѫ придобивали това знание и много пѫти сѫ го изгубвали. И днесъ пакъ го търсятъ, но като го намѣрятъ, трѣбва да внимаватъ да не го изгубятъ. Че сѫ го изгубили, виждаме по това, че ако днесъ сѫ радостни, утре ще бѫдатъ скръбни. Защо? — Знанието имъ не е постоянно. Днесъ вѣрватъ, утре не вѣрватъ. И вѣрата имъ не е постоянна. Хората трѣбва да учатъ дотогава, докато дойдатъ до постояннитѣ величини въ живота, които никога не се мѣнятъ. Хората иматъ знание, иматъ и вѣра, но съ това знание и съ тази вѣра тѣ не могатъ да се спасятъ. Тѣхната вѣра е обикновена и измѣнчива. Ако вѣрата ви всѣки день не расте поне съ единъ милиметъръ, тя не е никаква вѣра. Вѣрата е сила, която постоянно расте и се увеличава — превръща се въ знание. Вѣрата има отношение къмъ теорията на живота, а знанието — къмъ практическия животъ. Дето има само вѣра, тамъ има теория, но не и приложение. Приложението подразбира знание, опитъ, а не вѣра. Съ вѣра само кѫща се не гради, но съ знание, съ прилагане камъкъ върху камъкъ. Човѣкъ се нуждае отъ вѣра и отъ знание. Вѣрата помага на знанието. Безъ вѣра знание не се придобива. Който има вѣра, той възприема топлината на слънчевитѣ лѫчи, т. е. жизнената енергия на слънцето. Съ вѣра човѣкъ може да се лѣкува отъ всѣкакви болести. Направете опитъ, да видите, каква лѣчебна сила е вѣрата. Нѣкой казва, че има вѣра, а сѫщевременно страда отъ ставенъ ревматизъмъ. Дойде при мене този човѣкъ и се оплаква, че не може да ходи. Той казва: На мога да ходя. — Щомъ не можешъ да ходишъ, това показва, че ти имашъ задача, която не можешъ да решишъ. Тази задача е математическа, и ти трѣбва да я решишъ. Казвашъ, че си излѣзълъ отъ Бога, а не можешъ да решишъ една проста задача, не можешъ да повдигнешъ числото две въ десета степень. Какво можешъ да направишъ тогава? Ти не знаешъ математика, не знаешъ геометрия, а Богъ работи, именно, съ математика и геометрия. Човѣкъ казва, че е излѣзълъ отъ Бога, а не разбира математика и геометрия. Малкото пиленце, малката рибка носятъ въ себе си знанието на майка си, а човѣкъ не знае да реши задачитѣ, дадени му отъ небето. И като не може да реши тия задачи, човѣкъ изпада въ голѣми противоречия.

„Огънь дойдохъ да запаля!“ Мнозина се запитватъ, сѫществува ли такъвъ огънь въ човѣшкитѣ сърдца. Опитайте и ще се увѣрите. Турете рѫцетѣ си срещу лѫчитѣ на този огънь и ще познаете, запаленъ ли е този огънь въ васъ или не. Свещениятъ огънь е запаленъ въ всѣко сърдце, но човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се грѣе на неговитѣ лѫчи. Този огънь е лѣкарьтъ въ човѣка. Значи, всѣки човѣкъ има лѣкарь въ себе си, въпрѣки това не знае, какъ да се лѣкува. Който може да се ползува отъ знанието на този лѣкарь, на всѣка стѫпка той ще бѫде придружаванъ отъ свѣтли и разумни сѫщества, отъ ангели. Ангелитѣ придружаватъ само умнитѣ хора, които сѫ готови да прилагатъ тѣхната наука. Голѣмо послушание се иска отъ човѣка. Представете си, че краката на нѣкого се схванатъ отъ ревматизъмъ и не може да върви. Той се моли, обръща се къмъ своя вѫтрешенъ учитель за помощь. По едно време единъ ангелъ дойде при него и му подшушне следното: Вземи седемь глави червенъ лукъ, нарѣжи ги и ги счукай ситно. Тури въ тѣхъ 25 гр. соль. Тури този лукъ на стѫпалата на краката си и го дръжъ 10— 12 часа. Презъ това време ще усѣтишъ малко сърбежъ на краката. Сутриньта ще махнешъ лука и ще усѣтишъ микроскопическо подобрение на краката си. Следъ това ще направишъ още два такива компреса и ще можешъ вече да се движишъ. Като започнете да се движете, ангелътъ ще ви накара да отидете на нѣкой близъкъ изворъ да измиете краката си съ чиста вода. Ако точно изпълните неговитѣ думи, вие съвършено ще се излѣкувате. Не изпълните ли неговия съветъ, дълго време още ще лежите на леглото си, докато гърбътъ ви се протрие и коситѣ ви побѣлѣятъ.

Христосъ казва на съвременнитѣ хора: Гърбоветѣ ви сѫ протрити и коситѣ побѣлѣли поради това, че не слушате своя ангелъ. И днесъ Христосъ казва на хората да счукатъ на ситно седемь глави лукъ и да ги турятъ на стѫпалата си. Стѫпалата представятъ физическия животъ. Компресътъ отъ седемь глави лукъ представя полица отъ седемь хиляди лева златни, която човѣкъ непременно трѣбва да плати. Ако на краката на нѣкой боленъ, или ако на краката на нѣкой човѣкъ, който дължи хиляди левове, турите единъ компресъ отъ седемь хиляди лева златни, нѣма ли той да скочи отъ леглото? Този човѣкъ непременно ще оздравѣе. Скѫпо струватъ тия компреси! Въ това отношение лукътъ представя седемтѣ хиляди златни лева, които могатъ да лѣкуватъ.

И тъй, всѣко лѣкарство има сила, когато се преведе когато се осмисли. Щомъ повѣрвате въ лука, като лѣкарство, той ще свърши своята работа. Вие ще се излѣкувате и ще благодарите на здравето, на новитѣ условия. Ако съвременнитѣ хора повѣрватъ въ Бога, въ онова, което Той е вложилъ у тѣхъ, животътъ имъ коренно ще се измѣни. Ние не сме за суевѣрието, но за онази вѣра, която служи като акумулаторъ на енергиитѣ въ човѣка, която може да го направи свободенъ и способенъ за всѣка работа. Ние сме за онази наука, която може да бѫде постоянно занятие въ живота ви; ние сме за онази философия, която може да бѫде за развлѣчение. Щомъ науката стане занятие за васъ, а философията — развлѣчение, вие сте вече кандидатъ за шестата раса, кандидатъ за Царството Божие.

„Огънь дойдохъ да запаля.“

18. Беседа отъ Учителя, държана на 2 юний, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...