Jump to content

1921_08_22_3 Правилно употрѣбление на ума, сърдцето и волята въ живота


Ани

Recommended Posts

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

9.15 часа сутриньта

 

Правилно употрѣбление на ума,
сърдцето и волята въ живота

 

 

Ще ви прочета 2 гл. от Изходъ, 1 ÷ 16 стихъ.

 

Често се забѣлѣзва, че както въ България, така и въ Америка, така и навсѣкѫдѣ другадѣ, дѣто ставатъ голѣми събрания, дѣто се събиратъ до 5 ÷ 10,000 души, непрѣмѣнно въ такива събрания ще има най-малко 100 души, които ще спятъ. Нѣкой пѫть най-набожнитѣ, най-ревностнитѣ хора спятъ. Господинъ Муди (събудитель), знаменитъ американски проповѣдникъ въ Чикаго, ималъ единъ голѣмъ салонъ, специално за събиране, дѣто държалъ проповѣди. По нѣкой пѫть той поканвалъ видни проповѣдници въ този салонъ, да държатъ проповѣди на извѣстни теми. Веднъжъ той поканилъ единъ знаменитъ американски проповѣдникъ да говори нѣщо за дявола. Въ това врѣме Муди тръгналъ изъ града да търси хора, слушатели на тази проповѣдь, да напълни църквата си. Но докато намѣри едни-други изъ града, той пропусналъ да чуе проповѣдьта за дявола. Послѣ други, които слушали тая проповѣдь, казали на Муди: „Много хубаво говори проповѣдникътъ”. „Съжалявамъ”, казалъ Муди, „азъ, който толкова искахъ да чуя нѣщо за дявола, не можахъ да присѫствувамъ.” Обаче, сѫщиятъ проповѣдникъ и втори пѫть говорилъ на тази тема. Муди си казалъ: „Е, този пѫть вече ще чуя за дявола”. Вечерьта у дома си Муди се наялъ хубаво съ саламъ, и като отишълъ да слуша сказката за дявола, отъ голѣмата тяжесть отъ салама въ стомаха и корема, не можалъ да издържи и пръвъ отъ всички заспалъ. Първиятъ пѫть дяволътъ се изхитрилъ, като го накаралъ да ходи и събира хора да слушатъ сказката, а вториятъ пѫть го накаралъ да яде салами, да му стане по този начинъ тежко и да не може да издържи бодро да слуша, а да заспи. Питатъ го: „Защо, какъ стана тази работа?” „Оставете се, дяволътъ ме излъга съ саламитѣ”.

 

Та, сега въ свѣта, въ нашия животъ има едно лъжливо положение, на което ние се поддаваме. И туй лъжливо състояние ни лишава нѣкой пѫть отъ много блага. За примѣръ, дойдешъ при нѣкой човѣкъ, но той освѣнъ че не събужда нѣкаква мисъль у тебе, ами ти започвашъ да заспивашъ при него. На какво се дължи този сънь? Съньтъ въ природата сѫществува като едно състояние на почивка. Слѣдъ като сме работили дълго врѣме, ние се уединяваме вечерно врѣме и започваме да мислимъ, че трѣбва да си починемъ, излизаме изъ съзнанието навънка и оставяме другитѣ да ни проповѣдватъ. Другъ пѫть, слѣдъ като си похапнемъ отъ нашия саламъ, заспиваме, но Господь влиза въ кѫщата си, и започва да работи. Но съньтъ се дължи и на други причини, а именно на това, че мозъчната енергия се отбива по другъ пѫть. Мозъчната енергия, която служи за производство на нашата мисъль, може да се отбива тъй, както се отбива вадичката на кой и да е градинаръ. И ако вие се намирате при нѣкой много сухъ човѣкъ, той често ще отбива вадичката ви. Вие тогава ще спите, а той ще полива градината си. Азъ наблюдавахъ единъ фактъ въ гр. Варна въ една евангелска църква. Единъ баща и синъ, 22-годишенъ, редовно посѣщаваха събранията, но синътъ, щомъ седнеше на мѣстото си, веднага заспиваше. Баща му постоянно го ругаеше: „Какъвъ си такъвъ волъ, такова говедо, щомъ дойдешъ въ събранието, тогава започвашъ да спишъ, не мислишъ ли какво ще кажатъ хората?” Синътъ обѣщаваше, че въ бѫдеще нѣма да спи, но щомъ седнеше, веднага пакъ заспиваше. Единъ день обаче, като никога синътъ бѣше бодъръ, отвори си очитѣ, слушаше внимателно и гледаше проповѣдника. Поглежда къмъ баща си, той спи. Синътъ послѣ го запита: „Татко, какъ е тази работа? Днесъ моятъ дяволъ влѣзе въ тебе”.

 

Когато хората почнатъ да спятъ много, това показва едно състояние на пасивна дисхармония. Че туй е фактъ, може да се опрѣдѣли отъ слѣдното разяснение. Двама души се обичатъ. Единиятъ като говори, другиятъ внимава, слуша го, послѣдругиятъ говори, първиятъ го слуша. Понеже енергиитѣ се обмѣнятъ, тѣ хубаво си говорятъ. Но единъ день тия двама души, които сѫ се обичали, се скарватъ. Единиятъ започва да спи, не може да го слуша. Значи тия двама души сѫ измѣстили своето положение. Енергията на единия отъ тѣхъ се отбива въ друга посока. Двама души, които не си хармониратъ, не трѣбва да бѫдатъ заедно, трѣбва да бѣгатъ единъ отъ другъ или да приспимъ едного. Хора, които не се обичатъ, или трѣбва да не се събиратъ, или да живѣятъ далечъ единъ отъ другъ. Когато говорѣлъ Мойсей за крадене на овцитѣ и ослитѣ, тѣзи нѣща произвеждали сънь.

 

За да бѫде човѣкъ бодъръ, буденъ, съзнанието му всѣкога трѣбва да е будно, умътъ му трѣбва да е схватливъ. Сърдцето и умътъ му трѣбва да бѫдатъ чисти отъ всички странични влияния. Непремѣнно въ неговото сърдце и умъ не трѣбва да има никакво странично чувство или мисъль, която да ги владѣе. Щомъ една такава мисъль го владѣе, непремѣнно той ще се поддаде на едно или друго влияние.

 

Сега трѣбва да знаете, че съврѣменниятъ свѣтъ си служи съ хипнотизъмъ. Всички учрѣждения, като започнете съ военщината, съдебното вѣдомство, училищата, навсѣкѫдѣ внушението, хипнотизмътъ, е едно отъ употрѣбимитѣ срѣдства. Нѣкѫдѣ се употрѣбява въ мека форма, нѣкѫдѣ въ по-силна форма. Всички хора днесь вършатъ Божията Воля не отъ съзнание, а отъ страхъ. Той е тази вода, която е пусната въ воденичното колело, върти го и то мели брашното. Тр-тр-тр — мели се брашното. И когато ние се разгнѣвимъ, по сѫщия начинъ казваме: „Тр-тр-тр, да знаешъ, че азъ мога да меля брашно”. При всички тия случаи ние не се ползуваме нищо. Когато ние се намираме въ какво и да е хипнотическо състояние, окрѫжаващитѣ се ползуватъ, а ние плащаме. Слѣдователно, въ истинското духовно развитие, ученикътъ на божествената школа, който иска да развива правилно въ себе си всички свои умствени, волеви и сърдечни сили, тѣ трѣбва да присѫтствуватъ въ тѣлото му. Тогава излишъкъ може да се прояви въ едного, въ другиго или въ трети, и отъ този излишъкъ само може да се дава. Но никога ние нѣмаме право да пръскаме навънка капитала на нашитѣ сили, които Богъ е вложилъ. И всѣки, който се опита да заложи навънка тоя капиталъ, плаща скѫпо за своитѣ погрѣшки. И когато кажемъ, че трѣбва да пожертвуваме нѣщо, ние ще пожертвуваме само отъ своя излишъкъ. Да ме разберете какво значи излишъкъ. Слѣдъ като посѣя хубави плодове, азъ мога да пожертвувамъ отъ плодоветѣ, но не и самото дърво. Ще избера нѣкои отъ хубавитѣ плодове, и тѣхъ ще принеса жертва. Когато казвамъ, че трѣбва жертва за нѣщо, подразбирамъ, че отъ прѣизобилието, отъ най-хубавото отъ себе си ще дадешъ жертва, а не отъ най-малкото. Богатиятъ може да даде жертва, а сиромахътъ не може да даде никаква жертва.

 

И тъй, законътъ за жертвата е законъ задължителенъ само за богатитѣ хора, а не и за сиромаситѣ. Вие трѣбва да разберете този законъ, ако искате у васъ да се развива умственъ животъ. Между ученицитѣ на една окултна школа или едно братство има опасности да се развиятъ тѣхнитѣ умове и сърдца въ едно анормално сѫстояние и да се атрофиратъ тѣхнитѣ умове. Въ какво направление? По форма и по съдържание нашата енергия може да е отправена къмъ духовния свѣтъ, но цѣльта й да е чисто материална. Ще ви разкажа единъ такъвъ случай, станалъ въ Германия. При единъ виденъ младъ германски проповѣдникъ се явява една красива графиня германка, покайва се, кръщава я той. Въ продължение на 10 години тя става най-ревностна послѣдователка на този проповѣдникъ. Чудятъ се всички съ нея. Най-послѣ проповѣдникътъ казва: „Тази именно е моята другарка, която ще може да ми помага да работя съ успѣхъ”. Оженва се за нея. Щомъ се оженила, духовниятъ стремежъ у нея изчезва и тя казала: „Омръзна ми вече този животъ, сега искамъ малко свѣтски животъ, да ходя на концерти, театри, балове”. И слѣдъ 10 години проповѣдникътъ заспива, не се чуватъ вече проповѣди. Значи, Христосъ, когото търсила тази красива мома, билъ въ ума й, но сега, като го добива, тя казва: „Нѣма какво да търся повече.” Слѣдователно, ако у васъ има духовенъ стремежъ, а цѣльта ви е материална, ще има подхлъзване. Крайната ви цѣль трѣбва да бѫде чисто духовна, а методитѣ, срѣдствата, нека бѫдатъ материални. Не трѣбва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания въ цѣльта, къмъ която се стремите. Затова има ученици, които вървятъ нѣколко години добрѣ, а послѣ се съблазняватъ. Защо? — Тѣ идватъ тукъ да придобиятъ знания, да станатъ учители, послѣ да имъ плащатъ. Затова проповѣдватъ тѣ. Ако азъ стана учитель, за да ми плащатъ, цѣльта ми е материална; ако азъ стана учитель, за да имамъ влияние, цѣльта ми е материална. Но ако моята цѣль е чиста, да се подобри животътъ на тѣзи хора, душитѣ имъ да се повдигнатъ за Славата Божия, да оставятъ своитѣ стари стремежи на заденъ планъ, цѣльта ми е чисто божествена, защото нашиятъ животъ не се изразява сега. Туй, което е сега, то е начатъкъ на единъ животъ, на едно благо, което трѣбва да опитаме. Единъ день ще се срѣщнемъ въ една обстановка по-друга отъ тази, каквато е сегашната. Ще се срѣщнемъ въ единъ свѣтъ малко по-другояче устроенъ. Тогава душитѣ ви нѣма да бѫдатъ като сегашнитѣ. Да допуснемъ, че ние се срѣщаме съ рогове, копита, но имаме съзнание; единъ день обаче ще се срѣщнемъ при особена обстановка, рога нѣма да имаме, копита сѫщо нѣма да имаме. „Ами защо сме безъ рога, защо сме безъ копита? Тъй не може”. И безъ рога може, и безъ копита може. Човѣшкитѣ рѫцѣ ще бѫдатъ другояче устроени. Та единъ день ще се срѣщнемъ при друга обстановка, която ще бѫде 100 пѫти по-добра, отколкото сегашната. Пакъ на земята ще се срѣщнемъ, но тогава земята ще прѣтърпи едно видоизмѣнение.

 

Второто положение, въ което ще дойде цѣлиятъ сегашенъ свѣтъ, е, че ще прѣтърпи едно органическо прѣустройство, цѣлата материя ще се прѣкристализира, всичко ще се видоизмѣни. Какъ мислите, тогава ще се познаваме ли ние? — Ще се познаваме. Тази картина ще я прѣкараме на кинематографъ. Ще видите, че прѣди толкова и толкова хиляди години въ гр. Търново, при такава и такава обстановка, при такива и такива условия, такива картини имаше. „Тъй ли било това нѣщо?”, ще се запитвате. Всичката тази обстановка ще я видите, тогава ще я разберете по-идейно, отколкото сега, защото съ тази картина ще има редъ други картини, които ще дадатъ смисълъ на тази. Тогава нѣма да бѫдете такова едно малцинство като сега. Но това ще бѫде въ далечно бѫдеще. Е, добрѣ, сега ще ме запитате какъ ще видите всичко това. Като му дойде врѣмето, тогава ще разберете. А дѣцата ще иматъ търпѣние, защото сегашното е прѣдвкусване на бѫдещето. Този бѫдещъ животъ се приготовлява, още не е създаденъ, и вие ще влѣзете въ него като добрѣ дошли, ще ви настанятъ тамъ. Нали като идвате тукъ въ Търново, прѣди васъ има нѣкои, които сѫ дошли по-рано да ви посрѣщнатъ, да ви разквартируватъ, да ви настанятъ и да ви развеждатъ навсѣкѫдѣ. Тогава ще имате една обстановка по-красива отъ сегашната.

 

Но за да може да постигнете това бѫдеще, за да не се спрете въ своята еволюция, непрѣмѣнно трѣбва да съхранявате вашитѣ умствени, сърдечни и волеви сили, т. е. да се пазите да не се изврати волята ви, да не я давате подъ наемъ да се извърши нѣкакво зло, било за нѣкакъвъ вашъ личенъ приятель или за другъ нѣкой. Никой ученикъ на Бѣлото Братство не трѣбва да даде своята воля нѣкому за извършване на нѣкакво прѣстѫпление. Който я даде, изкуплението за този грѣхъ е голѣмо. Послѣ, въ Бѣлото Братство не е позволено никому да дава ума си подъ наемъ за извършване на нѣкакво прѣстѫпление за другитѣ, или той самъ да извърши извѣстно прѣстѫпление. Въ Бѣлото Братство никой нѣма право да дава сърдцето си подъ наемъ, да служи като примка другиму да върши прѣстѫпление или той самъ да върши. Тѣзи нѣща трѣбва да ги пазите като правила. Законитѣ сѫ абсолютно неизмѣняеми и никому не се прощава. Значи, той кармически ще изпие чашата до дъно и когато научи урока си, тогава ще му се прости. Това ви казвамъ, прѣдпазвамъ ви, влизате въ една свещена область, дѣто умътъ ви трѣбва да бѫде свещенъ, сърдцето ви да бѫде свещено, волята ви да бѫде свещена, душата ви да бѫде свещена. И духътъ ви трѣбва да бѫде жертва на Бога живаго. Тогава ще бѫдете ученици на Бѣлото Братство.

 

Никакво колебание, никакъвъ споръ! Абсолютно никакво изключение! Ще кажете: „Ами ако го направя?” — Като го направишъ, друго нѣщо. Ние говоримъ за туй, което не трѣбва да бѫде, а не говоримъ за туй, което трѣбва да бѫде. Умътъ ще дойде напълно въ услуга на доброто, сърдцето ще дойде напълно въ услуга на любовьта, волята ще дойде напълно въ услуга на истината, а душата ви — напълно въ услуга на божията мѫдрость. Туй сѫ законитѣ, които сѫ написани като на скрижали вѫтрѣ въ всѣки единъ, който иска да стане ученикъ на Всемирното Бѣло Братство, въ морала на което нѣма никакви изключения. И ако вие спазвате тѣзи правила така, божието благословение ще бѫде на ваша страна, и ще растете отъ знание въ знание, отъ сила въ сила и душата ви постепенно ще придобива тѣзи радости, които желаете. Но ако най-малко се опорочите нѣкѫдѣ, ще изгубите всичко. Напримѣръ, мнозина сѫ казвали: „Азъ отъ Учитель нѣмамъ нужда, въ мене говори Духътъ”. Не е разбралъ той. Духътъ, който говори въ насъ, е единъ, и всѣкога въ цѣлата вѣчностъ ще имаме нужда единъ отъ другиго.

 

Който каже, че нѣма нужда отъ другиго, то е отъ лукаваго. Туй да го знаете, затова той нѣма нужда отъ Бога живаго, а онзи, който е роденъ отъ Бога, той ще има всѣкога нужда отъ другитѣ, защото и въ тѣхъ живѣе Богъ. И ако вие се отклоните единъ день отъ мене, вие ще пострадате, а не азъ. Веднага ще почувствувате лишение отъ Бога, и нѣма да може да говорите, ще изгубите вашето краснорѣчие. Сѫщиятъ законъ е и за мене, и за васъ. Пазете се отъ това! Имате нужда отъ брата си и той отъ васъ. Защо? — Защото и въ двамата живѣе Господь и трѣбва да слушате какво ви говори Господь. Когато кажешъ нѣкому: „Нѣмамъ нужда отъ тебе”, ти говоришъ противъ себе си. Когато братъ ти каже: „Нѣмамъ нужда отъ тебе”, той говори противъ себе си. Когато кажемъ, че азъ имамъ нужда отъ него, това показва, че той ми е братъ на любовьта и азъ съмъ неговъ братъ на любовьта.

 

Туй е първото учение, което трѣбва да имате въ сърдцата, умоветѣ, душитѣ и волята си. Това е абсолютна истина, въ която нѣма никакво изключение. Ще опитате това. Всичко туй ние правимъ въ името на тази истина. Ако съмъ тукъ между васъ, защо съмъ, защо е това? Нѣкои казватъ: „Азъ нѣмамъ нужда отъ васъ”. Хубаво, азъ ще си замина. Като нѣматъ нужда отъ майката, тя умира. Мѫжътъ като каже на жена си: „Нѣмамъ нужда отъ тебе”, тя умира. Като кажатъ на бащата, че нѣматъ нужда отъ него, и той умира. Като кажатъ на сина, че нѣматъ нужда отъ него, и той умира. Като кажете, че нѣмате нужда единъ отъ другъ, всички ще умрете. А като кажемъ, че всинца имаме нужда единъ отъ другъ, това е възкресение въ Христа. Само така можемъ да обяснимъ факта, защо Христосъ е слѣзълъ отъ небето да помага на грѣшнитѣ. Защо е слѣзълъ? Това е велика тайна. Ако Богъ усѣща нужда да слѣзе въ другитѣ, колко повече ние.

 

Тъй щото ще знаете, че всички имате нужда единъ отъ другъ, но нѣма да бѫдете натрапничави. Всичко по любовь ще стане. Нѣма защо азъ да дойда, да те хвана за гушата, да кажа: „Азъ те обичамъ” Нѣма защо, то се знае. Ако азъ те обичамъ, какво ще направя? — Като ми дойдешъ на гости, ще намѣришъ готова трапеза, ще ти дамъ да се измиешъ, ще ти дамъ кърпа да се изтриешъ, ще те разведа изъ градинитѣ си, изъ нивитѣ си, и цѣлувки ще има, и милувки ще има. Това сѫ цѣлувки и милувки. Като не те обичамъ, градини нѣма да има, трапеза нѣма да има, ще те питамъ колко врѣме ще стоишъ, кѫдѣ ще отивашъ, имашъ ли стая, и ще ти кажа, че нѣмамъ врѣме да те разхождамъ. Е, това любовь ли е? Когато се работи съ любовь, вратата навсѣкѫдѣ сѫ отворени и ще има блага; когато нѣма любовь, ще се намѣримъ въ едно грѣшно състояние отъ всички страни.

 

И тъй, сега ще отворимъ сърдцата си, умоветѣ си и душитѣ си по единъ правиленъ начинъ, за да може този великъ законъ да се прояви и да създаде по възможность една по-благоприятна хармония.

 

Като се срѣщнете така, вие ще се погледнете съ нѣкой братъ, и като се разминете, ще усѣтите въ себе си едно въодушевление. Единъ погледъ само ще бѫде достатъченъ. Такава е любовьта, тя прѣдава всички свои емоции, движения, импулси. Ако ние създадемъ такава атмосфера, ще имаме добри проявления. Нѣкой казва: „Защо не мога да пиша?” — Защото нѣмашъ любовь. Музиканти, учители, свещеници, всички се спъватъ. Защо? — Любовь нѣматъ. Има ли тази хармония на любовь, всичко може да се създаде.

 

Сега азъ забѣлѣзвамъ мнозина отъ васъ влѣзли сте въ новия пѫть, но си носите ножчета, шашки, и слѣдъ като употрѣбявате методитѣ на любовьта, казвате най-послѣ: „Хайде сега съ ножчета, хайде съ шашки!” Не, ще ви моля всички догодина да дойдете безъ ножчета, безъ шашки, тѣ ще стоятъ въ антрето. Докато сте въ града и ви разхождатъ, нѣма нужда отъ никакви губерки, никакви шашки и ножчета. Кокове и игли по тѣхъ женитѣ не трѣбва да носятъ, а коситѣ имъ да бѫдатъ надолу спуснати. Послѣ, дълги нокти не се позволяватъ, опасни сѫ, а ще бѫдатъ валчесто изрѣзани. Краката ви ще бѫдатъ измити, незапарени. Всинца ще носите ленени чорапи и ленени долни дрехи. Това е символически. Лененитѣ дрехи сѫ най-добритѣ проводници на електрическата и магнетическата енергия. Вълненитѣ дрехи при сегашнитѣ условия сѫ най-хигиенични, послѣ идватъ памучнитѣ, а най-добритѣ сѫ конопенитѣ и лененитѣ.

 

Сега за прѣзъ тази година ще задамъ 10 теми на всички онѣзи наши приятели, които могатъ да пишатъ върху нѣкои отрасли. Тѣзи теми сѫ слѣднитѣ:

 

По химия. Отношение на химическитѣ сили къмъ физическитѣ и органическитѣ сили въ природата.

 

По физика. Отношение на физическитѣ сили къмъ химическитѣ и органическитѣ сили въ природата.

 

По астрономия. Отношенията на слънчевата енергия и лунната енергия къмъ земната енергия и какво е отношението и влиянието на слънцето и луната върху земята.

 

По минералогия. Съзнанието на минералитѣ.

 

По зоология. Начинътъ, по който става прѣминаването на неорганическото съзнание къмъ органическото, т. е. съзнанието на кристалитѣ къмъ съзнанието на клѣткитѣ.

 

По ботаника. Влиянието, което растенията сѫ указвали въ развитието на човѣшкия животъ.

 

По теософия. Описание на първичното или ембрионалното състояние на будическото тѣло, когато човѣкътъ е почналъ да инволюира.

 

По математика. Върху четвъртото измѣрение, отношението му къмъ първото, второто и третото измѣрения.

 

По окултизма. Прѣди колко милиона години човѣкъ е дошълъ на земята. Ония, които се занимаватъ съ окултизма, да прочетатъ всички догадки по въпроса и възъ основа на тѣзи догадки да го разрѣшатъ.

 

Пакъ по окултизма. На кое мѣсто ще се яви шестата раса?

 

Тѣзи сѫ десетьтѣ теми, които ще си разпрѣдѣлите помежду си. Нека се намѣрятъ доброволци за тази работа.

 

Aко всички тѣзи бесѣди излѣзатъ сполучливи, ние ще ги напечатимъ въ единъ сборникъ. Искамъ 10 килограма медъ отъ васъ! Ще имате работа за цѣлата година. Мнозина отъ васъ сѫ запознати съ различни езици, ще четете отъ всѣкѫдѣ, ще събирате материалъ, както пчелитѣ събиратъ медъ. Отъ всѣки единъ кошеръ искамъ по единъ килограм медъ, отъ десетьтѣ — 10 килограма медъ искамъ. Пакъ ще ви напомня, ще съсрѣдоточвате своята енергия тази година. Азъ съмъ турилъ намѣрение да разкѫсамъ всички онѣзи връзки, които ви спъватъ. Да оставимъ всички божествени връзки сами да дѣйствуватъ по единъ пѫть и Господь да образува една божествена организация, която да почива на закона на любовьта. Дойде ли любовьта, тя ще ни организира. Щомъ се организираме, ние ще бѫдемъ на мѣстото си и ще почнемъ да дѣйствуваме, да функционираме като единъ нормаленъ божественъ организъмъ. Тогава волята, сърдцата, умоветѣ ви ще дѣйствуватъ правилно, всичко ще бѫде правилно, нѣма да усѣщате никакво стѣснение, връзкитѣ помежду ви ще станатъ нормални и приятни. Нѣма да усѣщате стѣснение, а въодушевление, музика, поезия ще има. Тогава ще можемъ да се качваме на 2500 ÷ 3000 м. височина.

 

Сега и на стари, и на млади ви прѣпорѫчвамъ любовь, която никога не прѣстава. Тя изтича отъ непрѣстаненъ изворъ, на който ще отворимъ мѣсто въ сърдцето си. Спасението е тамъ, никаква друга философия нѣма въ свѣта. Да не се стараемъ да обясняваме любовьта. Както и да обясняваме любовьта, важно е да почнемъ да изявяваме тази любовь. Какъ ще я изявимъ?

 

Сега най-много нужда отъ любовь иматъ младитѣ. Старитѣ иматъ любовь, но нѣматъ сила да я използуватъ. Младитѣ пъкъ иматъ сила, но понеже любовьта имъ е слаба, не могатъ да използуватъ силата си. Та сега единственото нѣщо, което трѣбва да направимъ, остава — старитѣ да направимъ млади. Стариятъ човѣкъ да го направишъ младъ е голѣмо изкуство. Най-добрата инжекция е тази: ще говорите всички за любовь, но въ принципаленъ смисълъ. Като говорите за тази любовь, ще я чувствувате и въ ума, и въ сърдцето, и въ волята си. Едноврѣменно вие умствено ще искате да се позаквасите, тъй че всѣка ваша постѫпка да бѫде заквасена отъ любовьта. Често азъ усѣщамъ вашето състояние. Нѣкой пѫть минавамъ покрай васъ и моятъ умъ се сковава, и знаете ли какъ? Трѣбва да направя единъ напоръ, за да се размрази той. Туй състояние всѣки може да го опита. Често може да изпитвате сърцебиене, главоболие, това сѫ анормални състояния, отклонения на любовьта. Може да се появи сърцебиене или да почувствувате болка въ сърцето: ако азъ ви изпратя едноврѣменно двѣ противоположни мисли, веднага ще почувствувате като че ли нѣкоя стрѣла ви бодне въ сърдцето.

 

Сега ще се пазите. Ще затворите умоветѣ си за злото. По никой начинъ нѣма да давате ума си подъ аренда, подъ наемъ. Умътъ ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бѫдатъ посветени на Господа. Туй е девизътъ на ученицитѣ на Бѣлото Братство!

 

Който постѫпва така, той е добрѣ дошълъ, нему ще отворимъ вратата, а който не постѫпва така, ще намѣри вратата затворена: той ще остане на едно мѣсто и ще му трѣбватъ 150 прѣраждания, за да се освободи отъ тамъ.

 

Сега прѣпорѫчвамъ чистота, на всички ви чистота. Никаква друга философия. Кой е правъ, кой е кривъ, прави и криви хора въ свѣта нѣма. Ние сме рѣшили да служимъ на Господа. Ще влѣземъ, ще се учимъ, тъй както ангелитѣ се учатъ, и ще изпълнимъ Неговата Воля. Ще слушаме по-голѣмитѣ си братя, ще се учимъ отъ тѣхъ. Както тѣ пишатъ, тъй ще пишемъ и ние, както тѣ свирятъ, тъй ще свиримъ и ние. Ще усвоимъ тѣхния правопись, тѣхната поезия или тѣхнитѣ изкуства, тѣхния начинъ на обличане, на хранене — изобщо всички тѣхни правила за живѣене.

 

Въ бѫдеще ще трѣбва да започнете да се чувствувате, че сте ученици на Бѣлото Братство. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бѣлото Братство, по нѣкаква табела ли ще ви познаватъ? Всѣки братъ трѣбва да ходи правъ като свѣщъ, гърбица да нѣма. Очитѣ на ученика отъ Бѣлото Братство не трѣбва да бѫдатъ примрѣжени, а любовь, енергия да блика отъ тѣхъ, да свѣтятъ и денемъ, и нощемъ, свѣтлина да блика отъ тѣхъ; гърдитѣ да бѫдатъ отворени, изпѫкнали, а не така, хилави; лицето да бѫде свѣтло, бодро, да показва, че въ него има добродѣтели; устата, устнитѣ, да бѫдатъ отворени, да се вижда, че въ тѣхъ има животъ, а не така, затворени. Нѣкой казва за нѣкого: „Какво мисли той?” — Нищо не мисли. Така искамъ лицата ви на всички да говорятъ. Щомъ ви погледнатъ, да кажатъ, че въ лицата на тѣзи хора има нѣкаква идея. Всички да казватъ за васъ, че сте особени хора. Послѣ, гледайте да бѫдете мускулести, да не ви е страхъ, та като хванете противника си за крака, той да усѣти, че сте го хванали. Ще се стремите всички да бѫдете силни. И когато апостол Павелъ казва: „Азъ се хваля съ своята немощь”, то значи да бѫдемъ немощни въ злото, но силни въ доброто. Като хванешъ нѣщо, да го направишъ. Силни да бѫдемъ, значи да контролираме всички свои клѣтки, да направляваме всички свои мускули въ всѣки моментъ. Изящностъ въ всичко трѣбва да имате. Устата ви трѣбва да бѫде винаги прѣчистена, а не да мирише. Ако нѣкому мирише устата, да каже: „Въ името на Божията Любовь, въ името на Божията Мѫдрость това, което мирише въ мене, да изчезне”. Чрѣзъ внушение ще заповѣдашъ на устата си да не мирише, и въ единъ день миризмата ще изчезне. Ще заповѣдате сѫщо и на зѫбитѣ си да не миришатъ, да не се развалятъ. Ще ги държите въ изправность, ще ядете чиста храна, никаква нечистота да не остава по зѫбитѣ ви. Туй се изисква отъ ученика на Бѣлото Братство: да притежава абсолютна чистота. Когато ученикътъ има условия, вода има и не чисти устата си, това не е позволено, грѣхъ е на душата му.

 

Всички тия нѣща ще внесатъ нова свѣжестъ въ васъ и ще кажете: „Устата ни, мѣстото на любовьта, трѣбва да е чисто.”

 

Послѣ, да развиемъ своето обоняние, своята чувствителность, да бѫдемъ внимателни къмъ всички цвѣтя, къмъ растенията, къмъ животнитѣ. Да бѫде ученикътъ внимателенъ, то значи да вижда своитѣ по-малки братя по пѫтя — мравитѣ, да имъ сторва пѫть, да не ги тѫпче. Това е за ученичкитѣ и ученицитѣ на Бѣлото Братство. Малката ученичка, като срѣщне нѣкоя по-голѣма ученичка, ще я цѣлуне. Като срѣщне нѣкоя баба, ще й стори пѫть, ще я цѣлуне. Младиятъ момъкъ, като срѣщне нѣкой старъ дѣдо на около 80 ÷ 100 г., ще го цѣлуне, ще му умие краката. Тѣзи баба и дѣдо ще останатъ толкова благодарни и ще кажатъ: „Тѣзи ученици дѣйствително сѫ ученици на Бѣлото Братство”. Такива отношения трѣбва да имате всички. Всичко това правете не по насилие, но ако имате любовь. Ако имате любовь, правете го, но ако нѣмате любовь и насила го вършите, ще се създаде зло.

 

Прѣзъ останалото врѣме до 12 ч., ако искате, разпрѣдѣлете се мѫже и жени, млади и стари на едно мѣсто, разисквайте тамъ подъ дърветата, размѣнете нѣкои важни, сѫществени мисли помежду си, и който може, нека ви даде нѣкакво освѣтление по тѣхъ.

 

Изпѣйте една пѣсень: „Братство, единство”.

 

Бесѣда, държана на 22 август, 1921 год., понедѣлникъ, 9.15 ч. с., гр. Търново.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...