Jump to content

1921_08_19_3 Възпитание на човѣшката воля


Ани

Recommended Posts

Отъ "Беседи, обяснения и упѫтвания от Учителя,дадени на ученицитѣ от

Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново

прѣз лѣтото на 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

 

7 ч. с. Утринна молитва

 

Възпитание на човѣшката воля

 

Сега ще ви дамъ нѣкои основни правила за възпитанието на човѣшката воля. Туй, което досегашнитѣ педагози сѫ говорили по този въпросъ, както и тѣхнитѣ методи, не сѫ обосновани. Човѣкъ трѣбва да има воля. Въ какво трѣбва да седи човѣшката воля? Човѣшката воля може да се изрази само въ контролиране на нашитѣ удове. Човѣкъ, който не може да контролира своитѣ удове, нѣма разумна воля. Слѣдователно, затова Богъ е създалъ тѣлото на човѣка, за да развие у него воля. Ако човѣкъ нѣма тѣло, не може да прояви никаква воля. Слѣдователно, не мислете, че вашата воля ще се прояви вънъ отъ вашето тѣло. Нѣкой ще каже: „Но какъ се проявява човѣшката мисъль?“ Виждали ли сте какво нѣщо е човѣшка мисъль? Когато азъ си подвижа рѫката, това е една реализирана мисъль. Мисъльта, това е една форма — движение на тѣлото въ извѣстно направление. Ако туй движение е правилно проявено, то и мисъльта е правилна. Запримѣръ, когато искаме да погладимъ нѣкого, да изкажемъ едно хармонично чувство, ние го погалваме леко около главата и казваме: „Моето пиленце“. Това е едно хармонично движение. А когато искаме да изразимъ нѣкое негодувание, казваме: „Пфъ!“ (пръхтимъ и широко разтваряме рѫцѣтѣ си). Значи, туй е безволие. И всѣкога онѣзи сили, у които волята не е разумна, избухватъ моментално, а онѣзи, у които съзнанието се проявява, тѣзи движения сѫ пластични. Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите да имате пластични движения на всичкитѣ си удове и мускули, да не изглеждатъ като дресирани. Трѣбва да се повърнемъ къмъ първоначалнитѣ божествени движения. Напримѣръ, нѣкой, който иска да покаже, че много страда, вика, охка, но той нѣма болка, иска да излъже другитѣ, че много страда, туй е прѣструвка. Човѣкъ може да се хване за корема, за да покаже, че има голѣма болка. Когато много страдате, нѣма защо да показвате това съ движения, турете рѫцѣтѣ си на корема, съсрѣдоточете ума си 5—10 минути и болката ще изчезне. Защото всѣко болезнено състояние се заражда у човѣка, когато се срѣщнатъ двѣ противоположни мисли, двѣ противоположни чувства или двѣ противоположни волеви дѣйствия. Болка може да се яви навсѣкѫдѣ въ нашия организъмъ, когато умътъ, сърдцето и волята не си хармониратъ. Въ такъвъ случай ще се почувствува главоболие и то ще се изрази като болка или между вѣждитѣ, или въ слѣпитѣ очи, или въ корема. Та сега, първото нѣщо важно за насъ е да знаемъ защо ни е далъ Господь рѫцѣтѣ. Рѫката, това е изразъ на човѣшката воля. Движението на очитѣ, движението на устата, движението на езика може да контролираме чрѣзъ волята си; особено езикътъ трѣбва да знаемъ да контролираме. При сегашното състояние езикътъ не е подъ нашия пъленъ контролъ, не че ние нѣмаме най-доброто желание да не говоримъ, но като дойде врѣме до езика, той изказва понѣкога това, което ние не искаме. Слѣдователно, ще се стараете да имате пластични движения, да владате тѣлото си. Първото нѣщо е да си зададете въпроса, можете ли да владате вашето тѣло, вашитѣ удове, защото това е ваше право, което Богъ ви е далъ; напримѣръ, да владате очитѣ си и всички други удове. И не казвайте, че тъй Господь ви е създалъ. Такива каквито сте сега, Господь не ви е сьздалъ. Ще бѫде смѣшно, когато майката е облѣкла дѣтето си съ хубави дрехи, а то слѣдъ като ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облѣче майка ми“. Не, майка му го е облѣкла много хубаво. Ние като ходимъ тукъ-тамѣ, изцапваме се. Това е произволъ на нашата воля. Та, понеже сега влизаме въ божественото училище, за да приложимъ божественото учение, трѣбва да имаме едно правилно разбиране на човѣшката воля. Човѣшката воля може да се изрази само въ рѫцѣтѣ, въ краката, въ очитѣ, въ езика, а послѣ ще дойдемъ да контролираме мозъка, сьрдцето, мислитѣ, чувствата и желанията си, тогава ще влѣземъ въ съгласие съ невидимия свѣтъ. Ангелитѣ запримѣръ, контролиратъ много добрѣ органитѣ си. Ще кажете: „Дѣ сѫ ангелитѣ?“ — Нѣкои отъ васъ съставляватъ малкото пръстче на ангелитѣ и когато нѣкой ангелъ рѣши да употрѣби твоята воля, ти ставашъ мекъ, нѣженъ, и тогава те хваща страхъ, че си на пръста на ангела, а утрѣ, щомъ те остави свободенъ, казвашъ си: „Слава Богу, свободенъ съмъ“. Но слѣдъ това може да те тури на другия си пръстъ. Ап. Павелъ казва, че сме удове на едно тѣло, Което е Христосъ. Прѣзъ деня нашето тѣло заема различни положения въ божествения свѣтъ. Нѣкой день сме въ ходилото на божествения човѣкъ, другъ пѫть въ рѫцѣтѣ му. Не е нещастие да бѫдешъ въ ходилото на Бога. Господь казва: „Днесъ ще походя малко съ тебе“. Утрѣ те туря на рѫцѣтѣ си и казва: „Днесъ съ тебе ще помилвамъ нѣкого“. Може да станешъ лѣкарь, нѣкой хирургъ, да напишешъ нѣкое хубаво писмо, да принесешъ хиляди блага, но ако не си готовъ да заемешъ разни удове отъ божественото тѣло, не можешъ да разберешъ божествения законъ. Напуснете вашия аристократизъмъ и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бѫдешъ въ рѫцѣтѣ на Господа или въ нозѣтѣ му — неговитѣ добродѣтели, или изобщо кѫдѣто и да те тури Той. Трѣбва да има у насъ една готовностъ да вършимъ волята Божия, безъ да се спъваме отъ такива криви разбирания. Послѣ, друго нѣщо, което парализира вашата воля е, че вие се борите единъ съ другъ и казвате: „Ти не знаешъ нищо“. Е, хубаво, онзи, който казва, че ти не знаешъ нищо, бихъ го запиталъ: Е, приятелю, ти, който знаешъ всичко, я ми кажи: колко милиона години има откакъ е създадено слънцето? — „Е, това не съмъ изучавалъ“. Добрѣ, кажи ми, прѣди колко милиони години се създаде човѣшкото сърдце? — „И по този въпросъ още не зная нищо“. Е, хубаво, кажи прѣди колко години човѣкъ е приелъ тази конкретна форма, кога е почналъ да говори? — „Тази история не зная“. Да, и вашата история не знаете, откѫдѣ идете, накѫдѣ отивате, нищо не знаете, и миналото е скрито, и бѫдещето е скрито за васъ. Знаете само, че сте тукъ и чувствувате божественото слънце, но всичко друго е скрито. Досега се намѣрвахме въ свѣта на илюзиитѣ — на промѣнитѣ и измѣнитѣ. Сега сме излѣзли отъ колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме въ новата фаза на колективното съзнание — да съзнаваме, че всички хора, съ които живѣемъ, сѫ удове единъ на другъ и сме необходими единъ за другъ. Ако твоятъ братъ умре или загуби, ти ще носишъ товара му; ако той стане ученъ или уменъ, ти ще се ползувашъ отъ неговитѣ блага. И благата, и скърбитѣ сѫ общи. И тъй, ще се мѫчите да създадете хармонията на добритѣ дѣйствия на волята. Напримѣръ, за нѣкого казватъ, че има дяволитъ погледъ, шейретъ човѣкъ е. Въ всѣки добъръ човѣкъ погледътъ трѣбва да бѫде опрѣдѣленъ. Обичашъ нѣкого, изрази обичьта си. Срамота ли е да обичашъ? Какво лошо има въ обичьта? Но има обичь, която си туря за цѣль да вземе нѣщо отъ нѣкого; тогава човѣкъ започва да лъже, че много обича, и като вземе това нѣщо, става явно, че не е имало обичь. Туй е прѣсторената любовь, отъ която съврѣменнитѣ хора страдатъ. Събератъ се двама приятели и за тѣхъ казватъ: „А, тѣ се много обичатъ“. Да, но слѣдъ два мѣсеца тази любовь изчезва. Защо? — Защото въ нея нѣма стремежъ, нѣма чувство, нѣма сила. За да се прояви любовьта, трѣбва да има всичко това. И когато азъ любя, трѣбва да дамъ възможностъ на Господа да се прояви въ менъ: Богъ е, който люби въ мене. Ние искаме да се прояви Богъ на физическото поле въ насъ. Всички желаете да бѫдете обичани. Но отъ кого? — Отъ Бога. И така, да се освободимъ отъ едно заблуждение. Любовьта не произтича отъ хората; тя не произтича нито отъ мене, нито отъ васъ, тя минава прѣзъ насъ. Богъ е тази любовъ. Свѣтътъ на любовьта е безконеченъ и за да може да се познае, трѣбва да се прояви въ насъ, т.е. въ конечния свѣтъ. Когато тази любовь дойде въ насъ, добиваме приятно настроение, умътъ ни работи, сърдцето работи, всичко наоколо върви въ хармония, а щомъ липсва тя, и чувствата сѫ въ напрегнато състояние.

 

И тъй, първо: ще се стараете да се самоконтролирате, думитѣ ви да бѫдатъ отмѣрени, да не говорите повече, отколкото трѣбва. Напримѣръ, азъ мога да кажа: „Обичамъ ви“. Но другъ ще каже: „Не, азъ ви обичамъ повече отъ онзи, азъ ви много обичамъ“. Почнете ли да туряте „много“, „повече“, „най-вече“, любовьта си е заминала. Любовьта не търпи никакви сравнения. И тогава азъ опрѣдѣлямъ: най-малката любовь въ свѣта е любовьта на родителитѣ къмъ дѣцата. Отъ тамъ започва физическата любовь. Физическата любовь е най-малката. Искашъ да цѣлунешъ нѣкого, това е най-малката любовь. И съ най-малкото трѣбва да се започне. Ще дадешъ нѣкому малко хлѣбецъ, ще кажешъ нѣкоя сладка дума, това е най-малката любовь. А когато говорите за духовната любовь, тя изисква много, тя дава всичко и взема всичко. Още не можемъ да правимъ въпросъ за духовна любовь. Какво подразбирате подъ думитѣ „духовна любовь“? Нѣкой братъ може да каже, че той има духовна любовь, че ви обича, но ако влѣзе вѫтре в кѫщата си и затвори прозорцитѣ си, веднага любовьта му изчезва. Щомъ се усъмнишъ, нѣмашъ никаква любовь. Любовьта не допуща никакво съмнѣние, любовьта не прави никакво зло. Ако у мене живѣе Богъ, този Богъ не може да прави зло. Правишъ ли зло, то значи, че не живѣе Господь въ тебе. Ще се освободите отъ тия съмнѣния: „Мене не ме обичатъ хората, гледатъ ме съ прѣдубѣждение“.

 

Не, не сме още това, което трѣбва да бѫдемъ, нѣмаме този божественъ култъ. Когато се всели Богъ въ васъ, тогава ще имате всичкото добро разположение, което търсите: любовьта ще се прояви въ васъ.

 

Всички ще се съсрѣдоточимъ, всички ще опитаме, ще работимъ, нѣма да чакаме единъ да работи, всички трѣбва да проявимъ своята мисъль, да знаемъ, че ние сме удове на Господа и че Той по единъ или другъ начинъ се проявява въ насъ. Дѣто видимъ една божествена мисъль, трѣбва да се радваме.

 

Сега ще ви покажа едно движение (дѣсната рѫка дигната нагорѣ, подъ наклонъ остѫръ ѫгълъ съ главата и палецътъ поставенъ между първи и втори пръстъ). Какъ бихте го обяснили, защо този палецъ е влѣзълъ между първи и втори пръстъ? Ако божественото съзнание у човѣка не е пробудено, то когато човѣкъ се намѣри въ нѣкои мѫчнотии въ живота, физическиятъ човѣкъ и той е като една змия, крие си главата, за да не го прѣбиятъ. Палецътъ, това е главата на змията, това е физическиятъ човѣкъ, който, като ме срѣщне, взима прѣдпазителни мѣрки по стария законъ и казва: „Не олуръ, не олмазъ — какво ли не става“. Азъ казвамъ на физическия човѣкъ: „Нѣма какво да се боишъ“.

 

Второто положение (тритѣ пръста приготвени за кръстене), това е съзнателниятъ животъ, свързанъ съ ангелитѣ и Бога. Човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, добродѣтеленъ и справедливъ. Палецътъ допитва двата пръста. Слѣдователно, вториятъ, духовниятъ човѣкъ казва: „Ние трѣбва да се проявимъ разумно, да се допитваме“. Това е допитване на голѣмия палецъ, който пита: Какъ трѣбва азъ да постѫпя? — Трѣбва да имамъ къмъ васъ всичкото уважение, да бѫда справедливъ, тъй, както постѫпвамъ къмъ себе си. И християнитѣ ще кажатъ: „Въ името на Отца и Сина и Светаго Духа“, и можешъ да се прѣкръстишъ.

 

Като свиешъ рѫката си на юмрукъ, трѣбва да знаешъ, че си слѣзълъ въ физическия свѣтъ и да се справишъ съ обстановката, въ която живѣешъ. Какъ трѣбва да се поставя палеца? Не отстрани, а отгорѣ, но никога не стискайте, не е въ многото стискане. Когато си събирате пръститѣ, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръститѣ си, турете палеца отгорѣ, безъ много стискане, защото всѣко стискане е едно нервно състояние. Възбудени сте и ако искате да се укротите, вземете слѣдното положение: лѣвата рѫка на кръста, а дѣсната — изправена нагорѣ, подъ остъръ ѫгълъ, пръститѣ свити и палецътъ отгорѣ надъ тѣхъ. Нѣма да стискате рѫката си. Нѣкой ще каже: „Стиска юмрукъ“. Юмрукътъ е на физическото поле. Това ще бѫде само когато искашъ да воювашъ. Просто ще държишъ рѫката си леко и ще съсрѣдоточишъ мисъльта си. Тази хармонична мисъль ще произведе въ тебе много по-голѣмо дѣйствие. Слѣдъ това бавно сваляне рѫката надолу. Тѣзи упражнения ще ги правите за васъ и когато имате резултатъ, тогава ще започнете да ги изучавате. Най-първо ще правите опити и послѣ ще видите философията на пръститѣ. Азъ ще говоря за отношенията на пръститѣ, защо сѫ създадени тѣ. Това е една проста форма, която ще употрѣбите. Добрѣ, да допуснемъ сега, че вие сте възбудени, разгнѣвилъ ви е нѣкой, изгубили сте равновѣсие. Дигнете рѫцѣтѣ си нагорѣ и направете слѣдното: бавно издигане двѣтѣ рѫцѣ надъ главата и лекодокосване съ тѣхъ по цѣлото тѣло отпрѣдъ, надолу покрай главата си и послѣ изтръсване (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече отъ три пѫти на день. Тѣзи правила ще ги пазите свещени, нѣма да се подигравате съ тѣхъ; ако рече нѣкой да се подиграе, нѣма да има никакъвъ резултатъ.

 

Ще отправите вашата мисъль нагорѣ къмъ Бога, ще отправите любовьта си къмъ Него и считайте, че тия рѫцѣ сѫ Божии, изявявате волята си и Богъ се изявява въ васъ. Божията воля дѣйствува. И като прѣкарате единъ пѫть така рѫцѣтѣ си, Господь е, който прави това, и ще видите, че туй добрѣ ще ви подѣйствува. Затуй се казва въ Писанието: „Прѣдставете тѣлата ваши въ жертва жива, свята и угодна Богу“. Не бойте се отъ разнообразнитѣ проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окрѫжаващата ви природа. Нѣкои дѣца, които сѫ събудени, като говори майка имъ, тѣ я разбиратъ, а които спятъ, нищо не разбиратъ. Най-първо въ човѣка трѣбва да се пробуди божественото съзнание, за да разбира окрѫжаващата го природа. Въ този свѣтъ всички растения, цѣлата природа, трѣбва да я изучаваме. Всѣко нѣщо, което може да дойде подъ вашия погледъ, това, което може да привлѣче вашето внимание, то е за васъ, не го отминавайте, отбѣлѣжете си, че сте видѣли нѣщо, вгледайте се въ него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето нѣкой облакъ, наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за васъ, онова не е за васъ. Всѣко нѣщо, което обръща вниманието ни, то е заради насъ.

 

Хората правятъ различни движения. Движенията трѣбва да бѫдатъ естествени, а не прѣсторени. Сегашнитѣ хора прѣдставляватъ нѣкакво благочестие. Какво е това движение въ тѣхъ? То е смѣшно движение! Вижте дѣцата какви движения иматъ! Наблюдавайте малкитѣ дѣца до 6—7 годишната възрастъ, движенията у тѣхъ сѫ много правилни, естествени, но като минаватъ отъ 7—14 годишна възрасть, тѣхнитѣ движения ставатъ изкуствени. Вслѣдствие спирането на тѣзи движения у насъ се зараждатъ разнитѣ болести. Искашѣ да изразишъ едно желание, но казвашъ: „Какво ще кажатъ хората?“ Спирашъ се. Днесъ за едни се спирашъ, утрѣ за други, и послѣ казвашъ: „Падна ми топка на сърдцето“. Никаква топка не трѣбва да оставяме да ни пада. Затуй между всинца ни трѣбва да се образува едно естествено положение, между млади и стари да се образува хармония. Въ закона на хармонията, понятието за „млади и стари“ има друго значение отъ онова, което сега се разбира. Ще гледаме да приложимъ този великъ законъ, който е работилъ, ще го оставимъ да работи, за да създаде въ бѫдеще по-добри условия за нашето развитие. Въ България трѣбва да се създадатъ по-добри условия, защото тѣ сега сѫ много дисхармонични. Въ България силитѣ, които дѣйствуватъ, сѫ повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде въ България, тукъ творчество нѣма. Посѣтете горитѣ, ще видите дърветата изсѣчени. Посѣтете една чешма, ще видите, нѣкой дошълъ, ударилъ съ брадвата си. Тукъ наддѣлява разрушаващиятъ елементъ надъ творческия. Този народъ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейскитѣ държави му турятъ букаи, окови. Господь казва: „На това малко дѣте, наречено България, ще му турите два вида букаи“. А то като не се е научило, казва: „Много ми сѫ тѣзи букаи“. Не, точно на мѣстото си сѫ, за да се научи да върви караишкинъ. Не трѣбва да се плашимъ. Туй, което сега става съ българитѣ, е най-голѣмото добро, което имъ се дава. Господь самъ се е заелъ да ни възпита, методи има, и калѫпи има, ще те тури въ тѣхъ, може да риташъ колкото искашъ, и докато риташъ, отъ калѫпъ въ калѫпъ ще минавашъ. Докато не прѣстанешъ да риташъ, нѣма избавление, нѣма да те освободи.

 

И тъй, ще създадемъ мисъльта, че тѣзи условия сѫ най-добри за насъ, тозиживотъ е най-добриятъ, страданията, които ни се даватъ, сѫ най-добритѣ, всичко това е за наше добро, и ще знаемъ, че Богъ е, който разполага съ нашитѣ сѫдбини, и нѣма защо да се плашимъ. Ще дойдатъ гладъ, страдания, болести, нѣма защо да се плашимъ. Каквото и да дойде, трѣбва да знаемъ, че е отъ Бога. Богъ е, Който е създалъ този законъ. Доброто, което Господь ни дава, вземаме го за страдание, но като го разберемъ, то ни става приятно. А вие казвате: „Господи, днесъ много страдаме“. Ние нѣма да говоримъ вече за страдания, а трѣбва да казваме: „Господи, благодаря ти“.

 

Прострете сега дѣсната си рѫка всички.

 

Да направимъ едно упражнение. Изправете дѣсната си рѫка подъ наклонъ въ остъръ ѫгълъ на главата и кажете: „Оставяме старото настрана. Хващаме новото, възприемаме Божествената Любовь“. Дланьта на рѫката нагорѣ. Турете я на сърдцето си и направете паси надолу (отъ лѣвата страна). Отворена рѫката нагорѣ значи възприемане божествената любовь. Свиваме рѫката си и казваме: „Влагаме тази любовь въ сърдцето си”. (Поставяме рѫката на сърдцето си.)

 

Съ това се свършва упражнението.

 

(Закуска)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...