Jump to content

1922_07_30 И Петъръ го взе на страна


Ани

Recommended Posts

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

И Петъръ го взе на страна

„И Петъръ го взе настрана, и начна да му запрѣщава и да казва: „смили се за себе си, Господи, нѣма да ти бѫде това“

Въ съврѣменния животъ лежатъ двѣ основни правила: едното правило е положително, а другото — отрицателно. И всичкия съврѣмененъ културенъ свѣтъ живѣе въ отрицателната страна. Че живѣе въ отрицателната страна, резултатитѣ, които имаме въ съврѣменната култура, го изявяватъ. Азъ мога да направя едно малко сравнение. Има двѣ състояния у човѣка: едното ние наричаме здравословно състояние, а другото — нездравословно. Въ здравословното състояние на тѣлото има красота, хармония, изразъ, подвигъ на ума, а въ нездравословното си състояние тѣлото е хилаво, появяватъ се разни бучки тукъ-тамъ, разни циреи, има недѫзи въ стомаха, въ дробоветѣ, въ главата. Самитѣ тѣзи недѫзи показватъ, че хората не спазватъ основнитѣ правила, които природата е поставила вѫтрѣ въ тѣлото. Сега мога да кажа, че даже и съврѣменниятъ християнски свѣтъ живѣе въ хилавата страна на живота — и самитѣ християни сѫ хилави. Има само единици, които правятъ изключение. Може нѣкои да се обидятъ отъ това, но християнството, като колективна единица, не е приложило напълно Христовото учение. Християнитѣ казватъ, че не му е сега врѣмето А кога? Въ бѫдеще. И прѣди 2000 години църквата казваше, че не му е врѣмето сега. Направиха една малка комуна, почнаха да раздаватъ имането си, ядоха, пиха, и послѣ казаха, че не му е врѣмето сега. Спрѣха, и започнаха да живѣятъ, като вложиха свещения егоизъмъ, съ надписъ: „Любовь къмъ човѣчеството“, за да се прикрие този егоизъмъ. Въ тия хиляди години мнозина се явявали да говорятъ, пращани сѫ били отъ Бога да казватъ на хората, че трѣбва да живѣятъ споредъ този естественъ законъ.

И съврѣменнитѣ хора казватъ, че пророци е имало до Христа, а слѣдъ Христа вече нѣмало пророци, и не можело да има. Дѣ е казано, че пророци слѣдъ Христа не може да има? А какво има слѣдъ Христа? Че ще има пророци слѣдъ Христа, ясно се говори въ Писанието, дѣто Христосъ казва така: „много нѣща има да ви явя, но сега не можете да носите, а когато този Духъ на Истината дойде, той ще ви научи“. Въ чие име сѫ говорили пророцитѣ? Не е ли говорилъ този Духъ? Слѣдователно, пророкъ е онзи, който изказва една велика истина — който и да е той. Когато дойде единъ пророкъ, той нѣма да се съобразява съ официалнитѣ знания на хората, съ официалната църква, но той ще каже нѣщата тъй, както природата ги е казала. Може тази истина да не е приятна на хората, но тя е необходима. Нима онзи лѣкаръ, който прави операция на болния, върши нѣщо приятно? Не е приятно, но е необходимо за спасение на болния. Нима когато се разтвори стомаха на нѣкой боленъ, това е приятно, нима това е въ реда на нѣщата? Не е приятно, но е необходимо за спасението му.

Слѣдователно, когато ние искаме да се спаси това общество, нѣма да си поплюемъ на рѫцѣтѣ, но ще искаме да направимъ тази операция тъй добрѣ, че да се спаси това общество. Но когато правимъ тази операция, не искаме да имаме страхливци около себе си, че да бутатъ рѫцѣтѣ ни и ни прѣчатъ. Всички страхливци трѣбва да бѫдатъ навънка. Питамъ всички страхливци, какъ ще излѣзе операцията, ако казватъ въ себе си „ако стане“, „може да стане“, и т. н. Може, и нищо по-вече! Онзи, който има знания, онзи, който има любовь, който има мѫдрость, онзи, у когото има истина, всѣкога може да направи една операция безъ погрѣшка; а онзи, у когото нѣма любовь, мѫдрость и истина, всѣкога операцията му ще излѣзе несполучлива.

Сега, на съврѣменното общество липсва единъ великъ импулсъ, липсва основно начало. И туй велико начало е любовьта въ нейнитѣ нови прояви. Азъ съмъ говорилъ и другъ пѫть за любовьта, но не за любовьта, която се проявява и прѣстава, не за любовьта, която увеличава страданията. Казватъ нѣкои, че любовьта носи съ себе си страдания. Да, физическата любовь носи страдания. Кога? Ето какъ носи страдания: онази майка, която се влюбила въ своето дѣте, ще страда, ако взематъ дѣтето ѝ. Слѣдователно, когато любовьта остане безъ формата, въ майчиното сърце ще се създаде страдание. Двама души може да се любятъ, но затворятъ ли ги, раздѣлятъ ли ги, тѣ страдатъ. Всѣко нѣщо, което ние обичаме, може да ни го взематъ или да го развратятъ, и това ще ни причини страдания, За туй казваме, че любовьта произвежда страдания. Но любовьта произвежда страдания при ония условия, при които ние живѣемъ и не може да се прояви. Онова дѣте, което сте любили, ако се изврати, поквари — ще ви причини страдания. Туй е любовьта, която се проявява на физическото поле. И защо така? — Защото ние, съврѣменнитѣ хора, нѣмаме понятие за Бога. Ние и до сега все още споримъ за Бога, кѫдѣ е Той, на кое мѣсто, на небето или на земята, въ църквата ли е или не, единиченъ, двуличенъ или троеличенъ е той? Църквата съ хиляди години и тя спори, и като дойдете до Христа, ще ви пита: „какво мислите за Христа, Синъ Божи ли е?“ Хората разрѣшаватъ нѣкои въпроси прѣди да рѣшатъ единъ основенъ въпросъ. Азъ питамъ: ти Христа като Любовь позналъ ли си го? Неговото разположение, туй, благородното разположение да се пожертвува за самото човѣчество, да въздигне всичко, ти позналъ ли си го? Туй е важниятъ въпросъ. Че е Синъ Божи, какво отъ това? То е второстепененъ въпросъ. Ако той е дошълъ на земята, а не ни е далъ нищо, какво ни интересува, че билъ Синъ Божи? Ако азъ съмъ единъ царски синъ и ви разправямъ за богатството на баща си, а вие сте гладни, болни, и нищо не ви дамъ, какво ви интересува това? Но ако този царски синъ дойде, свали своята корона, помогне на своитѣ братя, жертвува всичкото си благо, азъ го наричамъ царски синъ на жертвата и на любовьта, който е дошълъ да въздигне своитѣ братя.

И сега въ съврѣменната църква има и другъ въпросъ: коя църква е по-права, дали православната, католишката или евангелската. Че въ какво се състои правотата на църквитѣ? Еди-кое си общество е било по-право, но въ какво седи правотата му? Онзи народъ, онова общество, онази църква, онзи домъ или човѣкъ, въ сърцето на когото блика любовь, мѫдрость и истина, за да може да помага на другитѣ, този народъ, това общество или тази църква — тѣ сѫ истинскитѣ. Тъй седи въпроса! Тъй го знаемъ ние, тъй е училъ Христосъ. И ако дойде пакъ на земята, както го очаквате, това ще ви проповѣдва. Той ще ви проповѣдва не както въ старо врѣме, защото сега между християнитѣ се повдига въпросъ за възкресение, че всички хора ще възкръснатъ. И питатъ: „какъ ще възкръснатъ хората — съ тѣзи си тѣла или съ други тѣла?“ Тѣ не разбиратъ въпроса. Възкресението е въпросъ само на душата. То е пробуждане на съзнанието. Не се ли пробуди у тебе съзнанието, възкресение нѣма. И сега може да се прѣроди въ тебе съзнанието. Това тѣло, въ което сега седишъ, е единъ гробъ. Слѣдователно, ако ти, като една пѫпка се разпукнешъ, ще цъвнешъ и ще завържешъ, ще образувашъ новия плодъ. Нима съ онѣзи тѣла, съ които сме заровени, съ тѣхъ ще възкръснемъ? Нима съ тия хилави тѣла, за които сме изхарчили 50—60,000 лв. да ги лѣкуваме, съ тѣхъ ще възкръснемъ? Не, друго нѣщо се подразибира. Съ други тѣла ще възкръснемъ. Ние подразбираме ония тѣла, за които се говори, че сѫ храмъ на Бога живаго.

Сега въ свѣта все отрицателната страна се проповѣдва. И Петъръ взелъ Христа на страна и започва да му говори какво не трѣбва да прави. И ние започваме съ това, което не трѣбва да правимъ. Казваме въ обществото: „не трѣбва да правимъ това, не трѣбва да крадешъ, не трѣбва да лъжешъ, да убивашъ“. Идешъ при лѣкарь, и той ти казва: „бобъ не трѣбва да ядешъ, леща, кисело зеле нѣма да ядешъ, баница — сѫщо“. И най-послѣ, на края ти казва: „само прѣпеченъ сухъ хлѣбъ ще ядешъ“. Питамъ сега: защо само сухъ прѣпеченъ хлѣбъ ще ядешъ? Ама тъй казалъ лѣкарьтъ! Вие правили ли сте опитъ да видите дали този сухъ хлѣбъ дава всички елементи, необходими за здравето? А пъкъ азъ, като дойде при мене нѣкой, ще му кажа изведнажъ: „не яжъ 4 дни нищо! Нищо по-вече! Четири дни гладъ, на общо основание! Защото, слѣдъ като лѣкарьтъ му нареди всички тѣзи форми — бобъ, леща, баница и др., болниятъ като седне, започва да ги прѣповтаря въ ума си, и тѣ произвеждатъ отрицателни резултати. На дѣтето, което лъже майка си, тя му казва: „ти нѣма да лъжешъ, нѣма да крадешъ“. Тогава дѣтето казва: „я чакай да опитамъ, да видя какво нѣщо е кражбата“. А по-рано то може да не е крало и да не е лъгало. Майката казва: „да не лъжешъ“. Тогава дѣтето казва: „да опитамъ какво нѣщо е лъжата“. Настанало е врѣме, когато трѣбва да говоримъ за положителнитѣ нѣща въ живота. Трѣбва да говоримъ за любовьта, за това, което трѣбва да се прави. Когато отидешъ при лѣкаря, той трѣбва да ти каже какво да ядешъ, а не какво да не ядешъ. Той трѣбва да ти каже: „ще ядешъ варено жито, ще пиешъ житната вода, ще ядешъ печенъ празъ, лукъ, печени ябълки или круши, ще ядешъ варени череши съ малко хлѣбецъ, нѣма да прѣяждашъ, по малко ще ядешъ“. 

И всички трѣбва да започнемъ съ този великъ методъ. Ние сега, като се срѣщнемъ, казваме, че любовь въ свѣта не сѫществува, че съ любовь не се живѣе. Всички сме Петровци. Господь живѣе вѫтрѣ въ насъ, а ние го взимаме на страна и казваме: „смили се за себе си, Господи, нѣма да ти бѫде това“. Като се събуди у насъ нѣкое благородно чувство, взимаме Господа на страна и казваме: „знаешъ ли, Господи, ти трѣбва да се съобразявашъ съ условията, знаешъ ли какъвъ е свѣтътъ, знаешъ ли приятелитѣ, за сега поотложи тѣзи си намѣрения, чакай по-благоприятни условия. Сега за страдания не говори, за самоотричане не говори.“ А какво казалъ Христосъ? — „махни се, сатано!“ И като каза „махни се, сатано“, знаете ли какво стана? Върху този човѣкъ, който се отрекълъ да изпълни онзи великъ законъ на истината и любовьта, дойдоха всички страдания въ свѣта. И ако вие ме питате защо страдате, ще ви кажа: „отрекли сте се да изпълните онзи великъ законъ на истината и любовьта“. Ако не вѣрвате на моитѣ думи, опитайте това и вижте резултатитѣ. Когато откажете на една благородна мисъль у васъ, когато се подвоумите, вижте какво ще дойде. Направете си единъ поменикъ за това.

Петъръ го взелъ на страна, и почналъ да му дава съвѣти да бѫде съобразенъ. Този Петъръ е основа, но и образъ на съврѣменнитѣ християни. И ние като него казваме: „не му е врѣмето сега“. Азъ навсѣкѫдѣ слушамъ това, но казвамъ: „не, сега му е врѣмето!“ Защо сега не му е врѣмето? Понеже тѣ казватъ, че ако ние приложимъ туй учение, ще страдаме, ще ни отлѫчатъ отъ обществото, ще изгубимъ. Питамъ: туй общество, което може да ни отлѫчи, какво е спечелило? Какво ще спечелятъ единъ день хората на туй общество, като ни отлѫчатъ? Единъ день тѣ ще измратъ. Именно ние се лъжемъ, че имаме животъ въ себе си. Азъ казвамъ: животътъ произтича отъ любовьта, и за да придобиемъ любовьта, трѣбва да се въдвори хармонията и да излѣкуваме всички недѫзи. Най-първо у насъ ще се въдвори туй чувство на любовь и тогава ще се яви такъвъ великъ подемъ, че нѣма да бѫдемъ страхливи, а всички ще бѫдемъ герои, мѫже и жени. И когато искаме да направимъ добро, нѣма да се поколебаемъ, какво ще стане утрѣ съ насъ. Когато онзи герой, който е билъ на бойното поле, е почитанъ отъ народа си, знаете ли защо го почита? — Защото той е жертвувалъ всичко и не е мислилъ какво ще стане утрѣ. Азъ често говоря за невидимия свѣтъ, въ който хората не вѣрватъ, даже и не го познаватъ. Но ние го познаваме. Ние не говоримъ за този свѣтъ, дали има или не. Нѣкои го доказватъ, а ние не аргументираме ни най-малко за истината. Нѣкои го аргументиратъ. Ние казваме: „ела и вижъ!“ Ще ни възразите: „който повѣрва“. Вѣрата е законъ на интелигентность. Може да вѣрватъ само интелигентнитѣ хора, а проститѣ хора не могатъ да вѣрватъ. Вѣрата трѣбва да се прѣдшествува отъ тази висша интелигентность. Ние казваме: ела и опитай 1, 2, 3, 4, 99 и повече пѫти и слѣдъ туй ще те питаме: вѣрвашъ ли? Ако и тогава кажешъ, че не вѣрвашъ, ще ти кажа, че ти си единъ първокласенъ глупакъ, нѣма какво да споримъ. Най - послѣ, защо ни е този животъ на земята? — Да накараме всички да живѣятъ. Вие какъ живѣете, какъвъ е вашиятъ стремежъ? По три пѫти на день ядете, пиете, кѫщи имате, отъ които слѣдъ 60 години нищо нѣма да остане. Какъвъ е тогава смисълътъ на вашия животъ? Смисълътъ на всѣки животъ е да пробудите въ себе си туй възвишено и благородно чувство, чрѣзъ което ще дойде живота. Животътъ ще внесе знанието; знанието ще внесе истината, а истината ще направи човѣка свободенъ, безсмъртенъ, ще му даде просторъ да се развива, да разбере защо е създаденъ цѣлиятъ космосъ, какво е прѣдназначението на човѣка. Да не мисли, че той е тъй дребнавъ; всѣки човѣкъ има една велика мисия. Може да не я знаете. Или ще кажете: „какво ни интересува?“ Трѣбва да ви интересува! Онзи царски синъ, който се родилъ въ палатъ, може да не знае, че ще бѫде царски синъ; той може да плаче, да го носятъ бабички, но единъ день ще му кажатъ: „слушай, ти си наслѣдникъ на тази държава!“ Така и вие може да не знаете нищо. На насъ ни казватъ, че ние сме нищо, проповѣдватъ ни, че сме родени въ грѣхъ, че сме грѣшници. Що отъ това? Родени въ грѣхъ, но кога? Първоначално ли? — Не. Първоначално когато излѣзохме отъ божията уста, когато Той ни издъхна, ние всички бѣхме чисти. На всинца първоначално душитѣ сѫ били чисти, но при второто положение не разбрахме божествения законъ и всички се опетнихме. Защо? — защото не искаме да говоримъ истината. Азъ прѣди нѣколко години имахъ работа съ единъ доста виденъ проповѣдникъ отъ евангелската църква въ южна България, и слѣдъ като разговаряхме по извѣстни въпроси, той се съгласи съ мене и каза: „тъй, правъ си“. Обаче, не се мина единъ день, той дойде въ съприкосновение съ съмишленици отъ църквата си, и почна да се отказва, почна да спори съ менъ. Казвамъ: „нѣма какво да споришъ“. Не било съобразно съ мнѣнието на неговитѣ съмишленици. Казвамъ: туй, което поддържашъ, истина ли е? — Истина. Казвамъ: тази истина трѣбва да бѫде достѫпна за всички. Нѣма защо да се обусловя отъ никакви църкви. Щомъ е истина, нѣма защо да се отказва. У насъ се заражда туй, което азъ наричамъ свещенъ егоизъмъ. Нѣкой пѫть насъ истината не ни ползува. Питамъ ви сега: Христосъ, който бѣше толкова уменъ, Синъ Божи го наричаха, какъ го приеха правовѣрнитѣ въ негово врѣме? Нѣкои казватъ, че туй, което азъ говоря, не е вѣрно. Е хубаво, туй, което Христосъ на врѣмето си казваше, вѣрно ли бѣше? Църквата и тогава не го прие. Правото не е въ слѣдното: ако азъ отъ васъ искамъ самоотричане и самопожертвувание и нищо не ви давамъ. Но ви казвамъ: ако азъ измѣня вашия старъ животъ, ако отъ вашитѣ жили извадя онази лоша кръвь и туря чиста, това е правото, въ това има смисълъ. Ние казваме: „опитайте това учение, безъ да отхвърляте сегашниятъ животъ. Вземете новото учение, тѣзи нови принципи, приложете ги“. Ако това учение ви даде свобода, ако това учение донесе разширение на вашия умъ, ако подобри вашия животъ, ако подобри общественото ви положение, приемете го. Не внесе ли тия условия, отхвърлете го.

Сега ние подлагаме туй учение на опитъ. Дошло е врѣме за единъ свещенъ опитъ, и всѣки отъ васъ трѣбва да се убѣди, има ли другъ свѣтъ или не, има ли по-напрѣднали сѫщества отъ хората или не. Нѣкои казватъ, че нѣма по-напрѣднали сѫщества отъ хората. Не сѫ прави. Има по-напрѣднали сѫщества отъ хората, които пакъ живѣятъ на земята, но за нѣкои сѫ видими, а за други не. Като казвамъ, че за нѣкои съ видими, а за други — не, за обяснение вземете положението на мухата. Тя подозира ли, че до нея близо има човѣкъ или не? Ако се движите съ цѣлото си тѣло къмъ нея, тя и не подозира, но ако ѝ посочите само малкия си пръстъ, тя ще избѣга, ще хвръкне. Слѣдователно, като ѝ покажете единъ пръстъ, тя има по-вече понятие отъ него, отколкото отъ цѣлото ви тѣло. Има ли тя понятие за този човѣкъ на земята, който има тия амбиции, които го рѫководятъ? Не, тя и не подозира това. Въ нейния умъ малкиятъ ви пръстъ по-вече важи, отколкото вашето колективно сѫщество. И ако питате мухитѣ, тѣ ще ви кажатъ: „другъ свѣтъ, освѣнъ нашия, на мухитѣ, не сѫществува“. Не, сѫществува, но се изисква пробуждане на други чувства и способности, за да се домогнемъ до тѣхъ. И първото нѣщо въ всѣко учение е, да се пробудятъ тѣзи чувства. Когато Христосъ дойде на земята, той имаше за цѣль да пробуди човѣшката душа и да я освободи отъ всички тия лоши условия, които я спъваха въ туй пробуждане.

Сега, у насъ религията не е само едно забавление. И учението ни не е за насъ едно забавление. Онова, което ние учимъ, то е една необходимость. Когато азъ говоря за любовьта, нѣкои питатъ: защо трѣбва да любимъ? — защото е необходимо да се люби. Любовьта носи животъ. Всѣки, който иска да живѣе, първо трѣбва да положи любовьта като основа. Имате ли любовь, вие вече имате почва, условия, при които може да живѣете. Въ този смисълъ любовьта ще роди живота, животътъ ще даде знания, знанията ще донесатъ мѫдростьта, слѣдъ нея ще дойде истината. Но самата мѫдрость, самата истина вънъ отъ любовьта нѣматъ никакви съотношения. Дѣ може да се яви знанието? Вие сте боленъ, да кажемъ, и отидете при нѣкой лѣкаръ да ви лѣкува — значи, знанието може да се яви у лѣкаря. Или може да се яви у нѣкой астрономъ или художникъ или цигуларь. Знанието е положителна страна. Когато говоримъ за ясновидство, когато почнемъ да изучаваме Божията мѫдрость, вие питате: защо нашия умъ трѣбва да се занимава съ такива далечни, отвлѣчени работи. Тѣ не сѫ отвлѣчени работи. Въ прочетения стихъ Петъръ се обръща къмъ Христа и му казва, че има много да пострада въ свѣта. Той му казва: „Господи, ти разбирашъ законитѣ, приложи ги, отмахни това, което иде за тебе, имашъ сила, стани царь, завладѣй свѣта, тури редъ и порядъкъ, а тъй да оставишъ да те разпѫватъ послѣ, да ти се смѣятъ и толкова хиляди хора да измратъ, да отидатъ съ тебе, не прави тия работи“. Както българитѣ казваха, че силата всичко прави. И германцитѣ толкова години, цѣли 45 години, се подготвяха, все на силата се уповаваха и казваха: „като се подготвимъ, силенъ, великъ народъ ще станемъ“. Църквата сѫщо на силата се надѣваше. Всички на силата се уповаваха. Бѫдете увѣрени, че въ свѣта има само една сила — любовьта! Тя е, която ще повдигне свѣта. Всичко друго е суета! Цѣлата материя на земята показва, че има една култура на насилие, а насилието насилие ражда. И всички ония, у които се зародило туй съзнание, да познавате Бога като любовь и искате да живѣете, трѣбва да приемете тази нова култура. Тя ще създаде другъ родъ църкви — не други форми, но ще даде друга насока на съврѣменнитѣ хора, да живѣятъ разумно и да използуватъ благата които сега има. Нима ако сега любовьта би влѣзла и всички я възприематъ, тя не ще уреди свѣта? Какъ мислите, какъвъ щѣше да бѫде свѣта, ако всички проповѣдници въ свѣта, които проповѣдватъ, че Христосъ е Синъ Божи, бѣха приложили туй учение? Ако половината отъ проповѣдницитѣ, които сѫ въ Америка около 80,000 и въ България около 4 — 5,000, биха приложили туй учение, другъ щѣше да бѫде свѣта. Но сега вече отъ майкитѣ, отъ женитѣ се изисква това. Азъ казвамъ често, че женитѣ ще спасятъ свѣта. Това не е въ ущърбъ на мѫжетѣ. Вземамъ жената като емблема на любовьта. Сегашнитѣ жени не сѫ жени, а сѫ развалени мѫже, защото у тѣхъ има амбиция да бѫдатъ като мѫже: пушатъ пури, сѣдатъ на маситѣ, роклитѣ си правятъ тѣсни — искатъ да станать мѫже, но не сѫ мѫже. Не, жената трѣбва да стане, най-напрѣдъ, любовь, и когато стане любовь, тя ще намѣри истинския пѫть за повдигане на свѣта и ще си създаде каквато форма иска. А мѫжетѣ, обратно, отвращаватъ се отъ женитѣ, не искатъ да станатъ жени. Казватъ: „а, жена да си!“ Тѣ плюятъ на жената. Значи, всички мѫже плюятъ на любовьта. И съврѣменнитѣ мѫже сѫ безъ сърце, безъ души. Че е тъй, азъ бихъ казалъ: колко мѫже има, които живѣятъ по любовь съ женитѣ си? Я ми кажете! Има една статистика, споредъ която въ града Лондонъ, който брои 7 милиона жители, имало само 250 фамилии, които живѣятъ по любовь, около 3,000, които живѣятъ срѣдно и останалитѣ Господь да имъ е на помощъ! Това култура ли е? И то въ единъ християнски народъ, като англичанитѣ, които минаватъ за културни хора, които управляватъ цѣлъ свѣтъ. Е тогава, въ България, която има около 5 милиона жители, има 175 фамилии, които живѣятъ щастливъ животъ, 2146 фамилии — срѣденъ, а останалитѣ — Господь да имъ е на помощь. И ние мислимъ, че живѣемъ и казваме: „хайде да народимъ дѣца!“ Защо? — за да мратъ. И послѣ цѣли поменици има тамъ, на гробищата, всѣки своя оплаква: „синко, Иване, Иване, тъй ли трѣбваше, защо ли, майка, ти умре, затова ли, майка, се роди?“ Дойде попа три пѫти на день да чете, че послѣ го питатъ: „какво прави нашъ Иванъ, на кое мѣсто е?“ Нищо не прави! Това сѫ редъ заблуждения въ свѣта! И послѣ казваме, че Господь тъй създаде свѣта. Богъ не е създалъ тъй свѣта. Този свѣтъ е нашъ, този животъ е нашъ. А божествениятъ свѣтъ е отличенъ свѣтъ, той е свѣтъ на любовьта! Дѣ е сега този свѣтъ? И всички вие имате едно прѣдчувствие, и млади и стари, въздъхнете си и казвате: „онзи, онзи, великия животъ на любовьта“. Въздъхнете си, но послѣ казвате: „не си струва, не му е сега врѣмето.“ Вашиятъ Петъръ ви взема на страна и ви казва: „не си струва, Господи, ти слушай, внимавай малко, не му е врѣмето сега“. Ще му кажешъ: „махни се, сатано, понеже си ми съблазънь, мислишъ туй, което не е божествено, а е човѣшко“. Тогава какво учатъ старитѣ жени? Взематъ младитѣ моми и имъ казватъ: „слушайте, вие не разбирате живота, ние го разбираме. Едно врѣме и ние любехме, но като се оженихме, видѣхме, че животътъ не е въ това, като насъ пакъ ще остарѣете.“ А какъ? — „Ще бѫдете умни като насъ“. Е, въ какво седи живота на старитѣ, въ какво седи тѣхната мѫдрость? Азъ ги наричамъ тѣхъ: стари фалирали търговци. Тѣ нѣматъ петь пари въ касата си, а казватъ: „азъ имамъ да вземамъ пари.“ Тѣ сѫ изгубили любовьта си, а сега викатъ младитѣ, у които заговорва, блика любовьта, и имъ казватъ: „едно врѣме ние живѣхме като васъ, а сега вие живѣйте като насъ“. Не, тѣ трѣбва да кажатъ на младитѣ така: „ние ви молимъ да не живѣете като насъ, вложете любовьта, не се продавайте никому, за пари не се женете, не се осигурявайте, не раждайте дѣца, които ще умиратъ, а родете едно дѣте, но да не боледува, да не умира, родете едно дѣте, но да е „умно“. Сега майката казва: „да оженимъ дъщеря си“. „Защо?“—“да се освободимъ отъ нея“. И мѫжътъ единъ день ще иска да се освободи отъ жена си. И жената единъ день ще иска да се освободи отъ мѫжа си. Искатъ всички да се освободятъ, но все неосвободени оставатъ, и все не се оправя свѣта! И питате: „какъ да се подобри живота?“ Вложете любовьта като една велика сила, любете другитѣ тъй, както любите себе си и не използувайте никого! И този Господь, който живѣе въ васъ, е Господь на любовьта. Азъ мога да направя единъ опитъ съ когото и да е, билъ той простъ или ученъ, стига да е искренъ, и да му покажа извѣстни правила. Тѣзи правила не сѫ много сложни, може да ги опитате, но да не злоупотрѣбите съ тѣхъ. Да не мислите, че новото учение носи нещастие. Не, то носи свѣтлина за васъ, разрѣшение на всички обществени задачи; то носи такъво разрѣшение, каквото свѣтътъ не е видѣлъ! Да не мислите, че азъ разрѣшавамъ въпроситѣ. Не, самото учение носи тази сила, тази свѣтлина въ себе си, тъй както слънцето носи силата да развива цвѣтята, и тѣ да растатъ споредъ нея: едни прави сини, други бѣли, трети червени, едни дребнички, други високи и пр. Споредъ туй разположение на свѣтлината, тъй растатъ и растенията. Слѣдователно, и любовьта, която иде сега въ свѣта, тя носи тази възможность и тя ще даде на всѣко растение, на всѣки човѣкъ това, отъ което той се нуждае. Сега ние оставяме този въпросъ, коя църква е права. Да не мислите, че азъ искамъ да обидя нѣкого. Не, ние туряме кръстъ на всичко минало. Споредъ нашитѣ схващания, въ свѣта сѫществуватъ живи, разумни души, които искатъ да живѣятъ съзнателно. За насъ е безразлично. За насъ всички души сѫ живи, разумни, стига на всѣка душа да се дадатъ условия да се повдигне и да се пробуди. Едни по-рано, други по-късно. И ние отиваме по-далечъ, казваме, че не само хората, но и животнитѣ иматъ туй съзнание — да се повдигнатъ. Онзи вълкъ или мечка, и тѣ единъ день, при тази нова култура, ще измѣнятъ своя животъ. Нима мислите, че въ съврѣменното общество нѣма много мечки и вълци между насъ? Тамъ е опасностьта, че въ обществото има двукраки мечки и вълци. Вълцитѣ изъ горитѣ и балканитѣ изчезнаха, но дойдоха и се вселиха между хората. Е, какво ще правимъ съ тѣхъ? — „Ще имъ създадемъ затвори“. Да, но затворитѣ нѣма да ги спасятъ. На всинца ви прѣпорѫчвамъ този великъ законъ на любовьта, разумниятъ законъ. И той е вѫтрѣ въ васъ. Това, което ви проповѣдвамъ, не е нѣщо странно, вие го знаете и желаете. Ние не искаме да създадемъ новъ домъ, но искаме до основитѣ да съборимъ туй здание и да почнемъ да градимъ нѣщо ново. Тъй правятъ и съврѣменнитѣ архитекти. Дойде архитектътъ и казва: „тази кѫща не е здрава, но има здрави основи“ — събарятъ всичко до основитѣ и градятъ отдолу нагорѣ.

Сега, този Петъръ е у насъ Ние казваме: „туй учение е много право, ние, старитѣ, сега не можемъ да го приложимъ, не му е врѣмето, но нашитѣ дъщери и синове, тѣ ще го приложатъ. Тѣхнитѣ синове и дъщери се оженатъ, но и тѣ казватъ: „нашитѣ дъщери и синове ще го приложатъ.“ И до сега туй учение не е още приложено. И до сега българскиятъ свещеникъ не е приложилъ туй, което проповѣдва въ църквата. Единъ български свещеникъ проповѣдвалъ въ църквата, че който има двѣ ризи, едната трѣбва да даде на нѣкой бѣденъ, който нѣма нито една. Жена му чула това нѣщо въ църквата, и дохожда единъ бѣденъ човѣкъ при нея да ѝ иска нѣщо. Тя, като го видѣла тъй бѣденъ, веднага му дава едната отъ мѫжовитѣ си ризи. Дошълъ попътъ отъ Църквата, иска отъ жена си ризата, но тя му казва, че я дала на единъ бѣденъ човѣкъ. „А, това учение е за хората, не е за насъ“, казва попътъ. Ако азъ ви проповѣдвамъ едно учение, което е заради васъ, а не и за мене, то не е право. Азъ казвамъ: „туй учение, което ви проповѣдвамъ, е първо за мене, а послѣ за другитѣ“. И всѣки единъ трѣбва да си каже: „туй учение е първо за мене, а послѣ за васъ“.

Друга една мѫчнотия се заражда въ съврѣменното общество: вие бързате. Вече 8000 години какъ хората сѫ правили погрѣшки, и искате, когато се проповѣдва едно учение, тъй, съ единъ замахъ, въ една седмица да се поправите. Тъй не може. Може, но за героитѣ, а всичкитѣ хора не сѫ герои. Има два пѫтя, по които туй учение може да се реализира. Единиятъ начинъ е пѫтьтъ чрѣзъ възпитанието въ училището, а другиятъ пѫть чрѣзъ майкитѣ. Тѣ трѣбва да знаятъ онзи великъ законъ, по който дѣцата имъ въ бѫдеще трѣбва да се раждатъ. Тѣ трѣбва да знаятъ новитѣ условия, както градинаритѣ, земледѣлцитѣ изучаватъ условията, при които ще сѣятъ. Вземете какъ постѫпватъ съврѣменнитѣ учители: иматъ ученици, едни отъ които сѫ слаби по математика, други по рисувание, трети — по музика. Учительтъ се нахвърля: „ти си невежа, това-онова“. Ученикътъ обича музиката, но коя е причината за тази слабост? Тази слабость се крие въ неговата глава: когато той се раждалъ, майка му не е била музикално настроена. Нѣкой ученикъ не е религиозно настроенъ. Учительтъ казва: „ти си безбожникъ“. Кѫдѣ е причината? — Майката, когато го раждала, е нѣмала религиозно настроение. Ученикътъ е слабъ по математика, нѣма математически способности Защо? — Когато се раждалъ, майката не притежавала развити математически способности. Слѣдователно, всички отрицателни качества на майката сѫ станали отрицателни качества и въ дѣтето. И ние съ статистика можемъ да докажемъ, че положителнитѣ качества на майката ставатъ положителни качества и въ дѣтето, и положителнитѣ качества на бащата се прѣдаватъ като положителни качества въ дѣтето.

Та именно ние трѣбва да живѣемъ положително. Майката сама трѣбва да бѫде религиозно настроена, за да изискваме това и отъ дѣтето. Какъ разбирате това „религиозно настроена“? Религиозно настроена разбирамъ, когато въ душата на майката блика такъва любовь, че тя е готова да обгърне въ тази любовь не само своето дѣте, но и цѣлия свѣтъ и да се жертвува за другитѣ. Туй е религиозно настроение: да блика любовь, не само да спасишъ себе си, а да се жертвуватъ за всички. Да бѫдешъ свързанъ съ Бога, значи да имашъ качествата на Бога, който е създалъ цѣлия свѣтъ, да схващашъ неговото битие. Цѣлото растително и животинско царства, които е създалъ Богъ, сѫ единъ импулсъ на божествения животъ, който върви отгорѣ надолу. Слѣдователно, когато кажемъ, че сме религиозни, трѣбва да имаме този стремежъ на Бога. Не сме ли религиозно настроени, нѣмаме ли този стрѣмежъ, тогава ние дѣйствуваме отрицателно.

„И Петъръ го взе на страна и казва му: не ти трѣбва, смили се за себе си, Господи нѣма да ти бѫде това“. А Христосъ, който разбираше закона, му казва: „махни се отъ мене, сатано; съблазънъ ми си, защото не мислишъ за това, което е Божие, но за това, което е човѣшко. Азъ съмъ дошълъ да сторя волята на Бога. И безъ Петровци може да се извърши, и безъ тѣхъ може да съмне: българитѣ казватъ: „и безъ пѣтелъ съмва“. Сега, нѣкои ще ми кажатъ: „е и другъ може да говори тъй“. Да, може да говори, но не е въпросътъ за говорене, а за правене. Всѣки може да лѣкува, но дали туй лѣкарство е ефикасно? Има единъ романъ отъ епохата на срѣднитѣ вѣкове, дѣто се разправя за единъ лѣкаръ, който, като изучавалъ медицината, намѣрилъ едно ефикасно лѣкарство — топла вода и пущане на кръвь. Къмъ всички свои пациенти той прилагалъ първо туй срѣдство — топла вода и пущане на кръвь. Тъй лѣкувалъ около 20 години и никого не успѣвалъ да излѣкува, всички умирали. Казвалъ си: „чудна работа!“ Но скоро се утѣшавалъ: „е, нима другитѣ лѣкари успѣватъ съ своитѣ лѣкарства?“ Така и ние сега: проповѣдватъ ни, проповѣдватъ ни, всички измираме. На стари и млади се проповѣдва, но всички боледуватъ и послѣ умиратъ. Най-послѣ се примиряваме съ това и казваме: „тъй е отредено, веднажъ човѣкъ трѣбва да се роди, и послѣ трѣбва да умре“. Да, така е за сега, но дали тази програма е дѣйствителна? Не, не трѣбва да умираме.

И Христосъ на друго мѣсто казва: „това е животъ вѣченъ, да познаятъ тебе единнаго, истиннаго Бога“. Кого? — Бога на любовьта и Христа, изявената любовь. Той казва: „когато тази изявена любовь дойде, когато туй разумно слово дойде у васъ и вие прѣбѫдвате въ неговата любовь, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ, и тогава ще ви се изявя“. Ще дойде тази любовь, която ще даде безсмъртие. Въ Писанието се казва: „азъ ще обърша всѣка една сълза“. Въ вѣчния животъ, въ любовьта нѣма да има нито една сълза, нѣма да има умиране, а ще има заминаване. И когато поживѣя 100, 200 и 500 години, ще кажа на приятелитѣ си: „сега ще отида да посѣтя другъ свѣтъ, други мѣста и сбогомъ ще ви кажа“. Слѣдъ врѣме пакъ ще се върна. Тамъ дѣто бѫда, нѣма да има умиране, плачъ, погребения. Отъ тамъ ще ви пращамъ своитѣ писма“. А сега като умре нѣкой, цѣла процесия се вдига. Облѣкатъ се съ черни облѣкла, плачъ, надгробни рѣчи, доказване дали човѣкъ сѫществува слѣдъ смъртьта или не, и най-послѣ казватъ: „религиозно трѣбва да бѫде човѣкъ настроенъ“. Какъ може да бѫде човѣкъ религиозно настроенъ при болни хора? Чудна работа! Да си религиозно настроенъ при умрѣлитѣ хора! Значи, да сме добрѣ разположени при болни хора, да отидемъ въ болницата и да сме радостни при болнитѣ. Не, здравиятъ човѣкъ трѣбва да бѫде радостенъ при здравитѣ. И сетнѣ питатъ: „ами вие като умрете, кой ще ви погребва? — Ние не мислимъ да умираме, нѣма защо кой да ни погребва, нито единъ попъ не искаме. Ние нѣма да умремъ. Отъ старото учение всѣки ще умре, а отъ новото — никой. Отъ учението на любовьта никой нѣма да умре, а всички ще бѫдатъ живи. „Ами кой ще плати за твоето погребение? Кой ще ти купи ковчегъ? — Насъ не ни трѣбва погребение, не ни трѣбва ковчегъ. Нашия ковчегъ струва 10,000 лв., но много е хубавъ. Трѣбватъ ни 4—5 попа, пъкъ и колесница“. Говоримъ все за умрѣли работи! Не само туй, но почнемъ да разправяме: „е, едно врѣме, като се оженихъ, като бѣхъ млада булка, каква хубава рокля имахъ! Какъ ме обичаше мѫжа ми!“ Ами сега дѣ е той? — Той е на кръчмата. Все за умрѣли работи говоримъ! А ние, отъ новото учение, говоримъ за положителни работи, за положителната любовь, която може всѣки да я опита. Ние за миналото не говоримъ, а казваме: „елате и вижте!“ Може да се съмнѣва нѣкой въ това. Ние направихме своя първъ опитъ: качихме се на Мусала 104 души мѫже и жени отъ различна възрасть, като започнете отъ 15 годишна възрасть до 70 годишна. Какъ ще го обясните вие това? Ние го обясняваме. Минахме прѣзъ южната страна и послѣ се върнахме отъ сѣверната страна на Мусала. Ние правимъ първия опитъ съ новото учение, да видимъ какво може да внесе то вѫтрѣ въ човѣшката душа. Ще кажете, че то е заблуждение. Не, не е заблуждение. Има по-велики работи. Ако човѣкъ може да прѣодолѣе Мусала, да се качи на този върхъ, ще прѣодолѣе и много други мѫчнотии, въ неговата душа трѣбва да има вѣра. Азъ не казвамъ да имате вѣра въ мене, но опитайте моитѣ думи 99 пѫти и тогава кажете: вѣрвате или не. Ние не искаме да поддържаме слѣпата вѣра, ние искаме да вѣрваме въ любовьта. Въ тази жива природа, въ която живѣемъ, има вложени всички тия живи сили. И този Господь, когото търсимъ, той, е вънъ и вѫтрѣ въ насъ, и ако спазимъ Неговитѣ закони, той е въ сила да ни подмлади, да ни даде всички условия, които търсимъ, за да живѣемъ. За Него е безразлично, дали ти си българинъ, евреинъ или какъвъ и да е. Изпѫлнишъ ли Неговия законъ на любовьта, той ще ти даде всички благоприятни условия. Не изпълнишъ ли този законъ, той ще те напусне.

И тъй, ние трѣбва да приложимъ тази велика любовь! Туй велико чувство като се събуди у насъ, то ще ни подигне, ще ни донесе миръ, радость и подемъ на дука. И най-първо, ако имаме болести, ще изчезнатъ всички болести: ревматизъмъ, всички болки на главата и др. Човѣкъ ще се подмлади и ще почне да мисли тъй, както мисли едно здраво дѣте.

Сега този свети Петъръ живѣе въ васъ. Срѣща ме веднажъ единъ и ми казва: „Азъ съмъ православенъ“. Той е свети Петъръ, който казва това. Другъ казва: „Азъ съмъ евангелистъ“. Той е свети Петъръ. „Азъ вѣрвамъ въ кръщението“, и ми цитира: „Повѣрвай въ Бога, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“. А азъ му казвамъ: „ти повѣрвалъ ли си въ това учение на любовьта? Ако си повѣрвалъ, ще спасишъ дома си и себе си. — „Туй не може да се докаже“. — Може, може, на опитъ може да се докаже. Христосъ е казалъ: „И по-голѣми чудеса ще правите отъ тѣзи“. Кой ще прави тия чудеса? — Който вѣрва въ тази любовь. Всѣки единъ отъ васъ може да прави тѣзи чудеса. Какви? — Може да възкръсявате и мъртви. Кога? — Когато тази божествена любовь заговори, заживѣе у васъ. Но трѣбва да придобиете тази любовь. И ще дойде нѣкой да ви каже, че тази любовь не е за васъ. Азъ ви казвамъ: тя е за всинца ви. Слънцето грѣе за всички живи сѫщества, и всѣко сѫщество ще вземе толкова, колкото му е потрѣбно. И тази любовь ще дойде въ свѣта, и всѣки ще вземе отъ нея толкова, колкото му е потрѣбно. Не казвамъ, че трѣбва да напуснете живота си и да отидите въ горитѣ, но животътъ ви трѣбва да се промѣни: здрава храна, никакви напитки или сиропи, а само чиста вода, начинъ за обличане — здравословни дрехи, жилища съ голѣми прозорци, обилна свѣтлина, голѣми дворове и всѣки трѣбва да работи най-малко по 2 ч, на день, физически трудъ. Съврѣменнитѣ кухни трѣбва да ги реформираме. И тия масла тамъ, ни поменъ отъ тѣхъ! Една жена да готви 4 — 5 ч. въ кухнята, то е грѣхъ! Това ли е култура? Азъ казвамъ: то е култура на тиганя! Единъ часъ врѣме е достатъчно за приготвяне на храна. Единъ папиновъ котелъ въ 1 ч. врѣме приготвя храната, а всичкото останало врѣме вънъ отъ огнището, за работа: четене, музика, художество и всичко, което може да повдигне сърцето ни, душата ни, всичко, което е благородно, което може да ни даде потикъ! За да се приложи всичко туй, трѣбва всички и мѫже и жени, да работимъ. Туй е наука. Можемъ да ви покажемъ начинъ какъ да приложимъ туй нѣщо, отдѣ да черпимъ. Отъ живата природа. Но трѣбва много мѫже и жени, много работници трѣбва да подематъ това, трѣбва съ опити да покажемъ на свѣта първия образецъ за обновяване на съврѣменното общество. Ние не искаме слѣпа вѣра. Нѣма да кажемъ: „елате при насъ да станете послѣдователи“. Ние искаме да покажемъ единъ образецъ, споредъ който всички да работятъ, и да бѫдатъ вѣрни на закона на любовьта.

Сега, тази енергия, която сѫществува въ домоветѣ ви, трѣбва да се използува добрѣ. Въ всинца ви има копнежъ, всички търсите щастие, всички искате да сте щастливи. А туй щастие азъ обяснявамъ на български тъй: думата щастие се пише — штастие. Буквата Ш има три рѫчки нагорѣ. Буквата Т има три рѫчки, но срѣдната е по-голѣма. Като обърнемъ двѣтѣ рѫчки на горѣ, а срѣдната си остане въ сѫщото положение, ще се образува човѣшката рѫка. Значи, онзи, който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да има една рѫка, трѣбва да има разумна воля. Буквата А, това е човѣшкиятъ носъ. Значи, онзи човѣкъ, който иска да работи за щастието, трѣбва да бѫде много уменъ и да разбира законитѣ. Като знае да работи, умно да работи. Буквата С, това е законътъ на месечината, която се пълни. Като обърнете буквата хоризонтално, образува се една лодка. Послѣ имате буквата Т, която, като турите надъ тази лодка означава всичкото ви богатство. Умно ще гребете, защото при едно малко неравновѣсие, всичкото ви богатство ще потѫне. Всѣки човѣкъ трѣбва да има воля, интелигентность, въ него трѣбва да има едно сърце, което да не се вълнува, но да е устойчиво. Слѣдователно, ако имате въ себе си тѣзи три елемента, всѣкога ще имате щастие, защото ние съврѣменнитѣ хора постоянно се вълнуваме. Този свѣтъ, въ който сме родени, тъй е направенъ, че ако вѣрваме въ закона на любовьта, всичко ще върви хармонично, и казано е: ако Богъ е въ тебе, всички ще те обичатъ, ако не е въ тебе никой нѣма да те обича. И силата на закона е въ туй: имашъ ли любовь, всичко ще имашъ; нѣмашъ ли закона на любовьта, всичко ще изгубишъ. Тъй е и съ млади и съ стари. Ще трѣбва да започнемъ съ закона на любовьта! Богъ е, който е създалъ свѣта, Той е, който е вложилъ тѣзи закони, и ако сме вѣрни на този законъ на любовьта, той ще внесе новитѣ импулси въ живота, той ще внесе туй благо въ свѣта. Ние се съмняваме въ тази любовь. Ние казваме: „Нѣма я любовьта въ свѣта“. Момата казва: „Азъ ще се прѣдставя, че обичамъ момъка.“ И момъкътъ казва: „Азъ ще се прѣдставя, че обичамъ момата.“ И двамата се прѣдставятъ, че се обичатъ, почватъ да се лъжатъ, и всичко е свършено. И сега всички се лъжатъ, прѣдставятъ че се обичатъ, но нѣма любовь. Не считамъ какъ води мѫжътъ жена си вънъ прѣдъ свѣта, прѣдъ хората, не вънъ, когато ви гледатъ хората, но какъ е въ кѫщи съ нея, какъ се отнася тамъ, какъ е въ интимния си животъ. Въ интимния си животъ любовь, любовь нѣматъ. И ние самитѣ, вѫтрѣ въ себе си, имаме ли тази любовь? Нѣкой пѫть азъ ви говоря много религиозно, но работата е, когато се отдѣля вѫтрѣ въ стаята си, когато съмъ самъ, тогава да се види какво е туй дълбоко интимно схващане за любовьта. Туй ще покаже колко е любовьта ми. Ако слѣдъ като ви напусна, кажа: „Тѣ сѫ простаци, нищо не разбиратъ“, туй не е любовь. Ако слѣдъ като се отдалеча, слѣдъ бесѣдата си отъ васъ, ви изпратя една свещена мисъль отъ любовь, че ви обичамъ, това е всичко. Сега може да е егоистично това, но казвамъ: ако приемете любовьта, ще бѫдете щастливи. Туй е зарадъ васъ. Казвамъ ви: излѣзте отъ туй положение, идете въ живата природа. Днесъ този Господь е започналъ да говори на хората по негативенъ начинъ, чрѣзъ страданията и ще ги застави на сила да излѣзатъ изъ затворитѣ. Казано е въ стария завѣтъ, че Господь ще счупи затворитѣ ви. Какъ ще ги счупи? Днесъ и въ Америка, и въ Англия, и въ Германия младото поколение бѣга отъ църквитѣ и отива въ горитѣ. Защо? — Защото нѣма тамъ любовь. Казватъ: „Какво да правимъ съ младото поколѣние, отиватъ изъ горитѣ?“ Нека бѣгатъ, тамъ поне има въздухъ и чиста вода. Господь изпъжда младитѣ изъ църквитѣ и казва: „Да бѣгатъ отъ църквитѣ, дѣто нѣма любовь, тамъ младото поколѣние не трѣбва да живѣе“. Пъкъ и старитѣ хора да бѣгатъ отъ църквитѣ. Защо ви сѫ тия църкви, въ които нѣма любовь? Защо ви е такъво общество, въ което има умраза, въ което царува насилие? Защо ви е общество, държава, въ които нѣма любовь? Общество, въ което те мамятъ и насилватъ, общество на лъжитѣ, защо ви е? Всички сме се скапали въ него. Ние казваме: всичко трѣбва коренно да се промѣни. Какъ? — Въ името на любовьта. И трѣбва да се започне най-първо отъ духовенството. Ако тѣ не се съгласятъ, тогава ние ще повикаме старитѣ, ще имъ кажемъ: „Елате!“ Ако кажатъ: „Ние сме стари“, ще повикаме младитѣ моми и момци, младото поколѣние, и ще му кажемъ: Господь ви вика. Тукъ, между насъ, има една наша стара 72 годишна, ние я поканихме на Мусала, и тя каза, че ще дойде, защото се счита млада, и като млада се учи. И затуй ние ще повикаме най-напредъ старитѣ като нея, ако повѣрватъ, ще се подмладятъ. Ако не повѣрватъ и се откажатъ, тогава ще повикаме младитѣ. Тъй казва Христосъ: „Понеже званитѣ бѣха недостойни, тогава повикайте изъ улицата хроми, слѣпи, клосни, нека дойдатъ на трапезата“. Та сега за всички мѫже и жени на новото учение прѣдстои едно велико бѫдеще. И Любовьта ви кани! Готови ли сте да я послушате да работите заради нея и всѣки единъ да тръгне съ нея? 

И казва Христосъ на Петра: „Понеже не мислишъ туй, което е божествено, махни се, сатано, отъ мене, съблазънъ ми си“.

Азъ бихъ желалъ сега всички вие да мислите тъй както Христосъ е мислилъ. А Христосъ, прѣди 2000 години, е билъ човѣкъ на любовьта. Навсѣкѫдѣ въ свѣта трѣбва на хората любовь! Тя липсва. Единственото нѣщо, което не достига на хората, не е знанието — знание иматъ — а свещената любовь. Като липсва тя, идва смъртьта. Това статистиката го показва. Колкото по-вече се увеличава любовьта, толкова по-вече смъртностьта се намалява, а колкото любовьта се намалява, толкова смъртностьта се увеличава. Всѣки единъ отъ васъ може да провѣри този законъ. Ако една майка въ дома си има силна, непоколебима любовь къмъ Бога, дѣцата ѝ нѣма да умиратъ. Любовьта е по-силна отъ смъртьта! Ако любовьта не може да хване смъртьта за гушата, каква любовь е тя? Ако любовьта на майката е силна, нейнитѣ дѣца нѣма да умиратъ. Тя ще каже на смъртьта: „нѣма да ти дамъ туй дѣте, то ще седи при мене, докато искамъ“. Онази майка, у която нѣма любовь, смъртьта ще вземе дѣтето ѝ. Може да опитате туй. Отъ силата на любовьта у майката и бащата ще зависи какво ще бѫде смъртностьта вѫтрѣ въ домоветѣ. Има домове, въ които не мратъ хората. На една майка дѣтето ѝ бѣше на смърть. Тя казваше: „Господи, не си давамъ дѣтето“. И оживя туй дѣте. Тя се бори съ смъртьта и казваше: „Не, това дѣте е на любовьта, и нѣма да го дамъ.“ Друга една майка зная, на която дѣтето бѣше болно, слабичко, и тя казваше: „Слабо е дѣтето ми, нѣма да издържи, хайде халалъ да е!“ Да, любовьта ѝ бѣше слаба, затуй Господь ѝ каза: „щомъ любовьта ти е слаба, азъ ще ти взема дѣтето, да се научишъ другъ пѫть да имашъ по-голѣма любовь“. Сега разбирайте ме не въ буквална смисъль. Силата на любовьта опрѣдѣля качеството на нашия животъ! Защо? Казва се въ писанието: въ който день ядешъ отъ забранения плодъ, ще умрешъ“. Ако ядешъ отъ любовьта, ще бѫдешъ щастливъ, вѣченъ животъ ще имашъ. Туй е волята Божия. Щотъ грѣшимъ ще умрѣмъ.

И тъй, на всинца ви проповѣдвамъ: ако искате да ви любятъ, любете! Като дойде Господь на любовьта у васъ, всички ще ви любятъ. Жена нѣкоя, не я обича мѫжа ѝ. Повикай Господа на любовьта въ сърцето си, и Той ще те обикне. „Приятелитѣ не ме обичатъ“ — Повикай Господа на любовьта въ сърцето си, и тѣ ще те обикнатъ. Повикайте Господа навсѣкѫдѣ, и той ще поправи положението. Ето разрѣшението на въпроса. Ще разрѣшите този въпросъ, той е много простъ, но ще го разрѣшишъ самъ.

И тъй, на вашия свети Петъръ ще му кажете: „отстранете се малко отъ мене, понеже не мислишъ тъй, както е отъ Бога. Азъ ще извърша волята Божия, ще възприема Божата Любовь, и ще живѣя не по твоя съвѣтъ, а по съвѣта на Онзи Великия мой Баща, който ме е изпратилъ. Азъ зная, че Неговата воля трѣбва да изпълня“.

Азъ бихъ желалъ всички да изпълните волята на вашия Баща на любовьта, който ви е изпратилъ, и ще бѫдете щастливи и сега, и всѣкога, и прѣзъ всичкото врѣме.

*

Бесѣда, държана

на 30. VII. 1922 год.

въ Чамъ-Кория, горското училище.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...