Jump to content

1937_08_08 Качества на ума, на сърдцето и на тѣлото


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

КАЧЕСТВА НА УМЪТЬ, СЪРДЦЕТО И ТѢЛОТО

 

Голѣма мъгла и влага.

Отъ нѣколко дни, не се дига;

обаче е много магнетично времето.

Всички събрани на върха на тази височина

за молитва! Все пакъ ситно рѫми!

 

(Учительтъ дойде на опредѣленото време и седна на камъка.)

Размишление. (Мълчание 10 минути)

“Духътъ Божий”

Добрата молитва

 

(Учительтъ отвори Писанието:) Йоана 10 гл. 7, 8, 9, 10, 11 ст.

 

Много пѫти сте чели тѣзи думи. Единъ инструментъ се познава не само по външната си форма. Може да се разгледа какъ е направенъ. Вземете единъ инструментъ както цигулката. Най-хубавитѣ цигулки сѫ направени отъ Страдивариусъ. Една цигулка се познава по качеството на своя тонъ. Има едно съчетание на формата. Съчетание отъ самия материалъ, отъ който цигулката е направена. И тонътъ, който тя издава. Туй е едно външно уподобление.

 

Човѣкъ се познава по три нѣща. По качеството на своя умъ, по качеството на своето сърдце и по качеството на своето тѣло. За да бѫде човѣкъ добъръ, той трѣбва да има три качества. Качество[то] на добрия умъ седи въ това, че той носи свѣтлина и въ най-мрачната нощь. Тамъ, дето ходишъ, ще ти бѫде свѣтло. Качество[то] на доброто сърдце носи топлина; че и въ най-голѣмия студъ ще бѫде около тебе топлина. А качеството на тѣлото носи въ себе си сила и здраве. И дето отивашъ, ще преодолявашъ всичкитѣ мѫчнотии. Ако имашъ тия тритѣ качества, ти си човѣкъ въ тази смисъль. Може да ти говорятъ нѣкои за истината, може да ти говорятъ за любовьта, това сѫ само външни изрази. Ако въ любовьта едновременно не присѫтствува свѣтлината, топлината и силата, това не е любовь. Ако въ доброто не присѫтствува едновременно свѣтлината, топлината и силата, това не е добро. Ако въ правото не присѫтствува едновременно свѣтлината, топлина и сила, това не е право.

 

Нали ние сме дошли да слугуваме не на себе си. Ако на себе си слугувате, всичк[о] ще имате и на прасета ще станете. Който слугува на себе си, безъ разлика дали си светия, въ момента, въ който ще почнешъ да слугувашъ на себе си, ти си мъртавъ. Ти ще станешъ на каль, на пръсть, на прахъ, на всичко и нѣмашъ никакво бѫдеще. И ако хората умиратъ и питатъ защо умиратъ? Рекохъ, защото слугуватъ на себе си. Днесъ е пробенъ день. Свѣтътъ навънка е затворенъ, всичко е затворено. Значи, деньтъ иска да ви покаже колко може да бѫдете силни вѫтре въ себе си. Вие какво може да направите. Вие досега сте уповавали на кого? На баща си, на майка си, на децата си, на приятелитѣ си. Жената е уповавала на мѫжа си, майката - на децата си, на синове и дъщери. Онѣзи патриоти уповаватъ на народа си. Азъ да ви покажа, идете на гробищата, все ще видите навсѣкѫде паметници на майки, на бащи, на възлюбени. Все паметници иматъ. Питамъ: де е смисълътъ на живота?

 

А щомъ влѣзнете въ трикачествения свѣтъ, качествата на човѣка сѫ свѣтлината, топлината и силата. Тамъ нѣматъ никакви паметници и никѫде нѣма надгробни плочи. Нѣма да срещнете нѣкой човѣкъ да плаче, че е нещастенъ, че не му върви въ този свѣтъ. Тамъ на всички върви по медъ и масло. И въ този свѣтъ, дето сѫществува туй неразбиране, тамъ сѫ страданията. Казвате: “Какво да правимъ?” Рекохъ ви какъ може да излѣзете. При свѣтлия умъ човѣкъ никога не се спѫва. Ти можешъ да се спънешъ отъ живота на единъ човѣкъ или отъ неговитѣ постѫпки. Та, ако въ двора ми влѣзе едно говедо и си остави своитѣ изпражнения, трѣбва ли азъ да си изгубя мира отъ това животно? Ще взема единъ прътъ и ще го изпъдя навънка. Ще взема лайната му и ще ги очистя. И ще бѫда веселъ. Какво има да се занимаваме съ животнитѣ? То споредъ своитѣ разбирания си върви. Какво има ние да се занимаваме съ животнитѣ, да имъ даваме заповѣди на кѫде трѣбва да ходятъ. Животното накѫдето ходи, тамъ си остава своята визитна картичка.

 

Сега може да се каже, че когато крадецътъ дойде въ дома ви, какво ще ви остави за споменъ? Той може да ви задигне или нѣкое агне, или нѣкоя кокошка, или пуйка, или кесията ви съ паритѣ ви. Той все ще остави нѣщо за споменъ, да го помните. Е, когато дойде нѣкой лошъ духъ вѫтре въ васъ или една лоша мисъль, какво ще ви остави въ ума ви? Питате какво е реалното? Че ако дойде една лоша мисъль въ ума ви, не я ли виждате? Или ако дойде едно лошо чувство, не го ли чувствувате? Или ако дойде една лоша постѫпка, не я ли виждате? Досега вие какво сте правили съ вашитѣ лоши постѫпки, съ вашитѣ лоши мисли, и съ вашитѣ лоши чувствувания? Изпъди лошата мисъль навънка! Каквато нечистотия е оставила, очисти я и забрави. Изпъди лошитѣ чувства навънка и каквито нечистотии сѫ оставили, очисти ги и забрави! Изпъди лошата постъпка навънка, очисти я и не мисли за туй. Нищо повече! Остави да си вървятъ по своя пѫть. Пъкъ нали съвременнитѣ културни модерни кѫщи хората си ограждатъ кѫщитѣ съ врати и огради, да не влѣзе нѣкое говедо.

 

Азъ зная само единъ примѣръ, едно изключение, което се е случило въ Америка. Студентитѣ, които били недоволни отъ председателя на единъ Уелски университетъ.* Та, президентътъ ималъ единъ много хубавъ конь. Особено недоволнитѣ студенти задигатъ коня и го завеждатъ на третия етажъ. И цѣлата нощь коньтъ въ университета се училъ, се разхождалъ. Влиза председательтъ сутриньта, гледа: коньтъ му тамъ, на третия етажъ, разхожда се изъ коридоритѣ. И взѣло му после много време, да се снеме коньтъ отъ тамъ, че не му е мѣстото тамъ. Но мислите ли, че този конь самъ се е качилъ тамъ горе? Студентитѣ сѫ го качили горе. Защо? Защото сѫ били неразположени спрѣмо президента.

 

Така и въ вашия университетъ, вашитѣ студенти, все ще изкаратъ вашия конь на третия етажъ. И какво трѣбва да правите? И сега въ модерна Америка е станало това веднъжъ преди 50 - 60 години сѫ го направили студентитѣ въ Уелския университетъ. Но какво е претърпѣлъ този президентъ да снеме коня си отъ тамъ? - Развалилъ стълбитѣ, за да снеме коня си. Но тия студенти не спиратъ тамъ. Единъ день единъ отъ студентитѣ срѣща президента и казва: “Извинете, господинъ президенте, на председателя казва, заднитѣ колела на вашето бѫги сѫ турени отпредъ, а преднитѣ колела сѫ турени отзадъ.” Слиза порфесорътъ, гледа, тъй е. Той се пооглежда, не ги знае тѣзи, които сѫ направили това. Взима пакъ заднитѣ колелета, туря ги отпредъ, а преднитѣ колелета, че ги турга отзадъ. Намѣстилъ ги. Единъ день, той вече се домогналъ до тия, които искатъ да го компрометиратъ. Ималъ той нѣкѫде наблизо бостанъ, насаденъ съ дини. И те искали съ туй бѫги да крадатъ динитѣ и после да оставятъ бѫгито въ бостана. Да кажатъ, че президентътъ го оставилъ тамъ. Обаче президентътъ се престорилъ, облѣкълъ се въ ученически дрехи и влиза между тѣхъ и той да краде дини. И той върви съ тѣхъ. Единъ пѫть отишълъ, втори пѫть отишълъ и на третия пѫть, той се обръща и казва: “Boys!”** И тѣ го познали. И той ги оставилъ. И отъ тамъ насетне никаква кражба нѣма.

 

Та сега ви рекохъ, гледайте да хванете тѣзи, които изкарватъ вашия конь горе на третия етажъ; онѣзи, които размѣстватъ заднитѣ колелета отпредъ и преднитѣ отзадъ; и онѣзи, които ходятъ да обиратъ динитѣ отъ бостана ви. Защото има единъ законъ: човѣшкото развитие върви по единъ правиленъ, основенъ законъ. Вие не може да имате свѣтлина, не може да имате топлина, вие не можете да имате сила, ако Богъ нѣма разположение, ако не е отворенъ Богъ къмъ васъ. И ако Богъ не е отворенъ къмъ васъ, и ако вие не сте отворени къмъ Бога, до никакви постижения не може да дойдете. Две нѣща се изискватъ: вие трѣбва да бѫдете отворени къмъ Господа, и Господь трѣбва да бѫде отворенъ къмъ васъ. Тогава ще има туй, което наричатъ имплюксъ (инфлюксъ). Туй, което иде отъ Бога, Духътъ е, който е слезълъ отъ невидимия свѣтъ. Връзка може да имате.

 

Та рекохъ, щомъ вие сте неразположени духомъ, съ това вие се затваряте за невидимия свѣтъ. Щомъ вие сте разположени духомъ, вие се отваряте за невидимия свѣтъ и тогава сте отворени за невидимия свѣтъ, а сте затворени за обратния свѣтъ на злото. Щомъ вие сте отворени за небето, тогава и Богъ е отворенъ за васъ. Тогава вие сте затворени за долния свѣтъ, а сте отворени за горния свѣтъ. Или казано е въ Писанието: “Ако вие нѣмате вѣра къмъ Бога.” Първото основно правило: ако нѣмате вѣра къмъ Бога и ако нѣмате любовь къмъ Него, вие не може да бѫдете отворени за възприемане на Неговия Духъ. Щомъ имате вѣра къмъ Бога и щомъ имате любовь и Богъ ще бѫде отворенъ заради васъ. И тогава може да имате на разположение всичко онова, каквото искате.

 

Сега туй може да опитате. Не е въпросъ за вѣрване, да ви убѣждавамъ. Но това сѫ нѣща, които въ живота ще ги опитате. Но тъй трѣбва да ги опитате, че да не забравите. Защото често, когато човѣкъ изгуби равновѣсието на духа си, той забравя, че въ свѣта Богъ е, Който изправя свѣта. Ако свѣтътъ е лошъ, не сме ние, които може да го изправимъ. Когато има суша, ти можешъ да имашъ доброто желание, но не си ти, който можешъ да дадешъ влагата. Отъ Бога зависи, ако Той изпрати дъждъ! И всичкитѣ страдания на растенията, които страдатъ за вода, Той може да ги полѣе. Ние можемъ да желаемъ да има свѣтлина и топлина. Но свѣтлината и топлината не зависи отъ насъ. Ако Богъ изпрати своята свѣтлина и топлина, всички растения свѣтлина ще иматъ предостатъчно; пъкъ ако не изпрати, ще има една оскѫдица.

 

Та рекохъ, само когато Богъ изпрати своята свѣтлина въ вашия умъ, и само когато Богъ изпрати своята топлина въ вашето сърдце, само тогава, когато Богъ изпрати своята сила въ вашето тѣло, азъ говоря за тѣлото въ една специфична форма: тѣло, въ което за бѫдеще ще живѣемъ, а не тѣло, съ туй, съ което сега живѣемъ. Не едно тѣло на немощь, тѣло въ което сега живѣемъ. Нали? Тѣло - това е духовното тѣло на човѣка, което носи Неговитѣ блага. И всичкитѣ бѫдещи богатства сѫ скрити вѫтре въ туй духовното тѣло. И когато Писанието говори да се родятъ хората изново, подразбира влизане на човѣка като пълновъзрастенъ да живѣе въ своето тѣло. Защото безъ тѣло вие не може да бѫдете наследници. Необходимо е умъ, необходимо е сърдце, необходимо е едно тѣло. Това е завършването на мировото битие!

 

Та сега, които сте слушали Словото, до сега се е проповѣдвало: Имайте вѣра! Безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Тогава рекохъ, приложете сега на вашата вѣра. Новото Учение се отличава съ това, че то влага вече не вѣрата за основа, но влага Любовьта за основа. И апостолъ Павелъ самъ загатва: “Три велики, казва, добродѣтели има, но най-голѣмата е Любовьта.” Въ вѣрата ти само ще отличишъ, ще различавашъ кое е добро и кое е зло. Ти ще имашъ единъ разуменъ животъ, а въ Любовьта ти ще реализашъ въ себе си Божественитѣ блага. Ти ще бѫдешъ вече като едно плодно дърво, отъ което, другитѣ ще могатъ да се хранятъ. И ти самъ ще се хранишъ. Това е Любовьта! Това е Дървото на живота. И докато човѣкъ не почне да се храни съ тази храна на Любовьта, той не може да възкръсва. И понеже всички се готвите за възкресение, то всѣки, който яде отъ храната на Любовьта, той ще възкръсне. Любовьта е, която възкръсява.

 

И казва Христосъ, като казва: Азъ съмъ вратата, презъ тази врата като влѣзнете, вие ще научите, какво е Любовьта. Вънка отъ тази врата, вие не може да научите, какво е Любовьта. Като минете презъ тази врата, Той казва, че е вратата. И Той казва, че паша ще намѣрите. Всичко въ изобилие ще намѣрите. Това е закона на Любовьта. И въ Любовьта всѣки страхъ престава. Докато Любовьта не е дошла, човѣкъ се страхува; докато вие се страхувате, вие сте въ закона на вѣрата. Ти вѣрвашъ. И вѣрата е била възпитателка на човѣка досега. Тя го е възпитавала. И тя е внесла отлични работи въ него, да разпознава какво нѣщо е доброто. Цѣлата съвременна култура, въ която хората живѣятъ, се дължи на вѣрата. Вѣрата е създала всичко. Мойсей, който изведе израилския народъ изъ пустинята, даде имъ онзи, великия законъ. Казва: “Да възлюбишъ Господа Бога Твоего.” Дотогава докато евреитѣ не бѣха въ състояние да разбератъ този законъ, остана само съ едно: “Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичката си сила и ближния като себе си.” Христосъ ги тури тия двата закона.

 

Та, започнете съ това. Турете въ действие, не да се откажете отъ вѣрата си. Но направете вашата вѣра да служи на любовьта ви сега. Азъ правя следующето сравнение. Азъ считамъ любовьта, уподобявамъ я на тѣлото на човѣка. Тя е реалното. Споредъ мене, като се говори тѣло и любовь, азъ разбирамъ едно и сѫщо нѣщо. А подъ вѣра и надежда, разбирамъ дѣсната и лѣва страна на човѣка - дѣсния и лѣвия кракъ, и дѣсната и лѣва рѫка на човѣка. А подъ духъ разбирамъ главата на човѣка, която носи Духа. Питатъ кѫде е Духътъ? Духътъ е, който живѣе вѫтре. Главата е емблема на Духа. А тѣлото ни е емблема на Любовьта. Кое е тѣло? Туй, което те носи, то е любовь. Ти живѣешъ въ Любовьта, и не я познавашъ. Де е вѣрата? - Дѣсната и лѣва рѫка, а надеждата е дѣсния и лѣвъ кракъ, съ които се движите. Краката сѫ, съ които се движи човѣкъ. А за сега хората разбиратъ сърдцето - онзи малъкъ удъ, който прекарва всичката кръвъ презъ цѣлото тѣло. Това разбиратъ хората днесъ. То е едно отъ помещенията на Любовьта. Едно отъ жилищата, отъ многото жилища на Любовьта. Това е сърдцето. Но цѣлото тѣло, въ което ние живѣемъ, то е мѣсто на Любовьта. И ние живѣемъ въ него. И затова сега само трѣбва да служимъ.

 

Нека остане сега сѫществената мисъль, всичко въ живота, което желаете, може да се постигне, само по закона на Любовьта. Каквото пожелаете, безъ Любовь нищо не може да се постигне. Ако искате да се постигне, да остане съ васъ, само Любовьта е въ състояние да го реализира. Когато Любовьта почне да действува, тогава ще се съединятъ и вѣрата и надеждата, ще станатъ едно цѣло. Вѣрата е удъ на Любовьта и надеждата е удъ на Любовьта. Така сѫ тѣ. Единъ органъ е вѣрата. Тогава отъ това гледище, умътъ е сила и сърдцето е сила, които работятъ за постижението, за придобиването на ония блага, които Любовьта носи въ себе си. Любовьта е изражение на Божия Духъ. Богъ е, който чрезъ Любовьта си се прави известенъ на нашата душа.

 

Та рекохъ, помнете тритѣ качества. Свѣтлина въ вашия умъ. Да има всѣкога въ ума ви свѣтлина, и въ сърдцето ви топлина; понеже безъ топлина, сърдцето ви не може да функционира. И умътъ ви безъ свѣтлина не може да функционира. И тѣлото безъ сила и то не може да функционира. И ние казваме, че Богъ е Любовь, нали? И ако ние живѣемъ въ Божията Любовь, какво има да се безпокоимъ? Нѣкой казва, че се е влюбилъ, а пъкъ е недоволенъ. Ако тълкувате тази мисъль на турски “любенъ” - “бенъ” и “лю”. “Бенъ” значи азъ. Влюбенъ, значи, въ себе си. На кѫдето ходи, мисли, че е влюбенъ, а нищо повече нѣма, не е. Той мисли, че е влюбенъ. Да си влюбенъ въ себе си, нищо не можешъ да постигнешъ. Та отъ памти вѣка, ние сме влюбени въ себе си. Та, отъ сега ще се учимъ да се влюбимъ въ другиго - въ Бога. Досега ние казваме: “Влюбенъ съмъ.” Е, въ кого? Въ себе си си влюбенъ. И влюбенитѣ хора всѣкога сѫ много чувствителни, докачливи. За най-малкитѣ работи тѣ кипватъ. Влюбениятъ най-малкото го докача. Пъкъ азъ ви говоря за една Любовь, която цѣлъ океанъ не може да я изгаси! Разбирашъ, не може да я угаси! И казватъ, че му откраднали сърдцето. Чудни сѫ хората, като мислятъ, че любовьта имъ може да се открадне. То е все таки да ме убеждава нѣкой, че слънцето го откраднали или че земята я откраднали. Тя не може да се краде. Кѫде ще я туришъ. И слънцето, ако го откраднешъ, кѫде ще го туришъ? Така не се самоизлъгвайте, че любовьта ви може да се открадне. Това е едно самозаблуждение. Не мислете, че вашата свѣтлина може да се изгаси. Свѣтлината на Любовьта никое сѫщество на свѣта не е въ състояние да я изгаси; и топлината на Любовьта никое сѫщество не е въ сътояние да я изгаси; и силата на Любовьта никое сѫщество въ свѣта не може да унищожи! Туй трѣбва една аксиома да бѫде!

 

Сега водата се мѫчи да изгаси, тя иска да ви направи малко, да не ви изгорятъ. Защото огъньтъ е толкова силенъ, та да не изгорятъ книгитѣ ви. Та тази мъгла е дошла сега при васъ, понеже говоря за голѣмия огънь, че тя е дошла на гости, ако стане пожаръ? Но както виждате и понеже тя е дошла на гости, тя се е превърнала на пара горе и ни обгръща наоколо, та любовь изпраща. Сега всичкитѣ тѣзи безбройни сѫщества, които сѫ дошли малко да се запознаятъ съ васъ, да ви поцѣлуватъ, да пратятъ поздрави. Този ви цѣлуне, онзи ви цѣлуне, все ви цѣлуватъ. Днесъ ще имате хиляди цѣлувки, дали искате или не, ще бѫдете цѣлувани до София. (Нѣкои приятели, веднага следъ слизане отъ молитвения върхъ, ще отпѫтуватъ за София.) И азъ ви рекохъ, ако единъ день искате да имате цѣлувки, да имате днешния день, това сѫ Божественитѣ цѣлувки. Сега понеже всичко въ тайна става, да не вижда свѣта. Всичко е въ тайна скрито, да не знае никой, че сѫ ви цѣлували. Другояче ще стане цѣлъ въпросъ, отъ гледището на вашия моралъ. И вие си казвате: “Накваси ни дъждътъ.” Не, не, никакво наквасване не е това! Цѣлувки сѫ това. Та, отъ туй наквасване, като цѣлунатъ една мома, че остане малко нѣщо отъ слюнкитѣ. Та, дъждътъ остави нѣщо отъ себе си. Че е нѣщо реално. А този вѣтъръ, който полъхва, и той е дошълъ сега, той представлява, той е депутатъ. И той цѣлува сега; той навсѣкѫде прегръща и обгръща.

 

Питамъ сега: вие какво бихте желали да имате? Едно време много хубаво! Да видите слънцето да изгрѣе навънка. И досега вие сте имали външното слънце, не вѫтрешното. Сега външното слънце е отъ вѫтре. А външното [вѫтрешното] слънце отъ вънка излиза. Сега излиза вѫтрешното слънце. Онази свѣтлата мисъль, която се запалва отъ васъ; онази топлина, която се запалва сега у васъ, новата топлина; и онази, новата сила, съ която трѣбва да преодолѣвате всичко въ свѣта. Въ нея като влѣзете, та нѣма да има никакви спънки. Да остане въ душата ви една свѣтла мисъль. Едно благодарно чувство. Да благодарите за онова, голѣмото благо, за онова, голѣмото разположение, което Богъ има къмъ всички. Отъ Него излиза туй.

 

Сега ние сме заобиколени тукъ отъ облаци и влага. На друго мѣсто ако ви принеса на 400 и 500 км, вие ще имате много хубаво време. Но тамъ нѣма да има онзи хубавъ, чистъ въздухъ. Тукъ имате една ширъ, тукъ имате най-хубавото нѣщо! Защото житното зърно не расте при суша, а расте при влага. Дърветата не растатъ при суша, а растатъ при влага. Следователно всѣка една капчица въ васъ, вие сега сте свикнали по старото учение, свивате се, току си запушвате носа, да не би тази влага да влѣзе презъ носа ви. Тази влага за единъ грѣшникъ е опасно нѣщо. И всички бѣгатъ надолу отъ планината, но за единъ светия, той ще се разположи и благодари на Бога, че времето е влажно.

 

Сега онѣзи, които сѫ долу въ лагера и въ свѣта, разправятъ какъ трѣбва да разбираме кръста. А ние вече никакъ не го разбираме, а го живѣемъ. За насъ кръстътъ е едно Дърво на живота увиснало съ плодове, дето не ни дава страдание, но плодове, най-вкуснитѣ плодове. И ако ги попитате: “защо не дойдохте”, ще кажатъ: “Може да се подхлъзнемъ и да паднемъ на нѣкой камъкъ и ще се простудимъ.” И все такива.

 

И сега може да ви кажатъ: “Какво ни каза Учительтъ?” Едно правило ви давамъ. Ще кажете: “Може да ви кажемъ, само при едно условие днесъ какво ни е говорилъ Учительтъ, ако се съгласите напълно да обичате Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, душа и сила, тогава може да ви кажемъ. Но ако не се съгласите на това, нито думица, ни дума не казва Учительтъ. Ако се съгласите, може да учимъ, ако не се съгласите, нищо не казвамъ.” Пъкъ, ако се опитате да кажете, тѣхнитѣ уши ще бѫдатъ затворени. Ще кажатъ: “Колко сте глупави, че вѣрвате въ такива суевѣрия!”

 

Направете вѫтрешна връзка сега. Апостолъ Павелъ казва на едно мѣсто: Оставамъ миналото, бѫдещето напредъ. Любовьта, която сега иде въ свѣта, трѣбва да бѫде реалното, съ което всѣки единъ отъ васъ да дойде, да може да направи една жертва. Затова вѫтре въ себе си да бѫде разположенъ предъ лицето на Бога. Да действуваме тъй, както Богъ действува въ дадения случай. Защото въ живота реални нѣща сѫ само тия нѣща, за които човѣкъ мисли, които човѣкъ възприема, чувствува ги и ги възприема съ сърдцето си. Реални нѣща сѫ само ония, въ които човѣкъ действува. Защото нѣщата оставатъ реални само при два начина. Когато човѣкъ обича и когато човѣкъ желае. Тамъ само, при любовь и воля реализиратъ се нѣщата. Туй е Божественото! Докато нѣщата не се възприематъ отъ любовьта и отъ човѣшкия умъ и нѣма воля да се реализиратъ, тѣ не може да бѫдатъ реални. Вие ще знаете така нѣщата. Че само това, което възприемате съ любовьта и онова, което правите съ волята си, то ще остане. То е реално. Другитѣ нѣща, тѣ ще останатъ нереални или непостижими. Туй, което се върши съ любовь и съ воля, то е постижимо; а туй, което се върши безъ воля и безъ любовъ, то е непостижимо. Следователно когато вие направите едно усилие, да вършите нѣщо безъ любовь, тѣ сѫ нѣща непостижими.

 

Та, вършете сега всичко съ любовь. Това е великия Божи законъ въ свѣта. Защото Богъ живѣе не само въ умоветѣ ни, Богъ живѣе въ сърдцата ни и Богъ живѣе въ силата ни, въ тѣлото, въ силата на тѣлото. Чрезъ силата си ние сме свързани съ Бога. Чрезъ сърдцето си, ние сме свързани съ Бога и чрезъ ума си, ние сме свързани съ Бога. Три връзки имаме, съ които ние сме свързани съ Бога. Нека тритѣ връзки да функциониратъ. Та, ако ти искашъ Богъ да действува въ тебе, трѣбва да отворишъ ума си; ако ти искашъ Богъ да действува въ тебе, трѣбва да отворишъ сърдето си; ако ти искашъ Богъ да действува въ тебе, отвори и пренеси и тѣлото си въ жертва. Не тази жертва, както едно агне, но и тѣлото да посвети, часть отъ силата на тѣлото си посвети на Бога. И това казва Христосъ: “Отецъ е въ мене и Азъ въ Отца.” Тази идея трѣбва да остане да пазите: “Отецъ е въ мене и азъ въ Отца”. Значи, казва: Богъ трѣбва да пребѫдва въ умоветѣ ви, въ вашия умъ, въ вашето сърдце и въ вашето духовно тѣло. Въ силата ви, въ волята ви да присѫтстува.

 

И служете тогава на Бога съ Любовь и съ воля. Или на обикновенъ езикъ казано - съ желание, съ добро желание.

 

Да имаме едно малко размишление.

 

Азъ ще ви дамъ едно ново изречение, една нова обстановка, какъ да разбирате Христа: “Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила, Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра, Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь!” Това е Христосъ! И само когато служимъ на Бога съ сила, съ вѣра, съ Любовь тогава може да реализираме думитѣ: “Богъ е Духъ и които Му се кланятъ съ Духъ и Истина да се кланятъ.” Защото Духътъ е всесилното, туй въ свѣта, което превъзмогва всичко. Съ Духъ и Истина или служете на Бога съ Любовь, съ вѣра и съ сила! А Христосъ е човѣкъ на силата, на вѣрата, на любовьта. И желая вие да бѫдете човѣка на силата, на вѣрата и любовьта. И да бѫдете както Христосъ е едно съ Отца, та и вие да бѫдете едно съ Него! Поздравлявамъ ви съ днешнитѣ цѣлувки, съ вѣтърътъ и благата на водата.

 

8 августь 1937 г.

недѣля 5 ч. с. на Молитвения върхъ

 

-----------------------------------------

*Вероятно става дума за Йелския университетъ

**boys - (англ.) момчета

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

КАЧЕСТВА НА УМА, НА СЪРДЦЕТО И НА ТѢЛОТО.

Ще прочета петь стиха отъ Евангелието на Иоана, 10. гл., отъ 7 — 11ст.. Много пѫти сте чели тѣзи стихове, но още не сте проникнали въ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Инструментътъ се познава не само по външната си форма, но и по своя тонъ. Има една зависимость между тона на цигулката, материалътъ, отъ който е направена, и начинътъ, по който е изработена. Ето защо, по никой начинъ не можете да сравнявате цигулка „Страдивариусъ“ съ цигулка, направена отъ обикновенъ работникъ.

Следователно, както цигулката се цени по тонъ, по материалъ, отъ който е направена, и по начинъ на изработка, така и човѣкъ се цени по три нѣща: по качествата на своя умъ, на своето сърдце и на своето тѣло. Едно отъ, качествата на добрия умъ е, че и въ най-мрачната нощь той носи свѣтлина. Едно отъ качествата на доброто сърдце е, че и въ най-голѣмия студъ то носи топлина. Едно отъ качествата на тѣлото е, че носи въ себе си здраве и сила. Съ такова тѣло, човѣкъ може да се справя съ всички мѫчнотии въ живота си. Има ли човѣкъ тия три качества въ себе си, той може да се нарече човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Безъ тѣзи три качества нито любовьта му е любовь, нито мѫдростьта му е мѫдрость, нито истината въ него е истина. Ако доброто едновременно не съдържа свѣтлина, топлина и сила, не е добро. Ако и правото едновременно не съдържа свѣтлина, топлина и сила, никакво право не е.

Човѣкъ е дошълъ на земята да придобие именно тѣзи качества — свѣтлина за ума, топлина за сърдцето и сила за тѣлото. За да придобие тѣзи качества, той трѣбва да служи на Бога, а не на себе си. Който служи на себе си, въ края на краищата той ще се превърне на пръсть. Такъвъ човѣкъ нѣма никакво бѫдеще. Оттукъ можемъ да извадимъ заключението: хората умиратъ, защото служатъ на себе си.

Мъглата, която днесъ ви заобикаля, е дошла, за да изпита вѫтрешната ви сила. Въ това отношение, този день за васъ е пробенъ. Днесъ искатъ да ви изпитатъ, какво можете сами да направите. Досега вие сте уповавали на баща, на майка, на братя, на сестри, на приятели. Жената уповава на мѫжа си, мѫжътъ — на жена си, децата — на родителитѣ си, патриотътъ — на народа си. Докѫде стига това уповаване? — До гроба. Ако отидете на гробищата, ще видите, че тѣ сѫ пълни съ паметници на майки, на бащи, на деца, на приятели, на възлюбени, на патриоти и т. н. Обаче, какво ще правятъ тия хора, които уповаватъ едни на други, ако единъ день се намѣрятъ изолирани отъ всички свои близки, както вие сте изолирани отъ мъглата за външния свѣтъ?

Това се отнася до физическия свѣтъ. Влѣзете ли въ трикачествения свѣтъ — въ свѣта на свѣтлината, на топлината и на силата, тамъ нѣма да намѣрите нито единъ паметникъ. Тамъ нѣма паметници, нѣма надгробни плочи, нѣма и плачове. Тамъ всичко върви добре, споредъ както казва българската поговорка: „По медъ и масло“. Какво трѣбва да направятъ хората, за да излѣзатъ отъ свѣта на паметницитѣ, отъ свѣта на страданията? — Тѣ трѣбва да влѣзатъ въ трикачествения свѣтъ. Когато умътъ е свѣтълъ, човѣкъ никога не се спъва. Трѣбва ли човѣкъ да се смущава, да губи мира си отъ това, че въ двора му влѣзло едно животно и нацапало? Нѣма защо да се смущава. Той трѣбва да вземе прѫтъ и да го изгони навънъ. Естеството на животното е такова, че дето влѣзе, носи своитѣ нечистотии. Колкото чисто да пазите, животното все ще ви остави единъ неприятенъ споменъ. Ако крадецътъ влѣзе въ дома ви, и той ще остави нѣкакъвъ неприятенъ споменъ — все ще задигне нѣщо. Не правятъ ли сѫщото и лошитѣ мисли и чувства, които ви посещаватъ отъ време на време? И тѣ оставятъ въ ума и въ сърдцето ви по единъ лошъ споменъ. — Реални ли сѫ лошитѣ мисли, чувства и постѫпки на хората? Щомъ ги виждате и чувствувате, тѣ сѫ реални. Не виждате ли своитѣ постѫпки? Какво трѣбва да правите съ лошитѣ мисли, чувства и постѫпки? Като дойде нѣкоя лоша мисъль въ ума ви и нѣкое лошо чувство въ сърдцето ви, изпѫдете ги навънъ, затворете вратата следъ тѣхъ и ги забравете. Като направите една лоша постѫпка, изправете я изчистете нечистотиитѣ, които е оставила, и не мислете за нея. Какъ се 0граждатъ съвременнитѣ хора срещу добитъка? — Тѣ правятъ на кѫщитѣ си здрави врати и прозорци, здрави и високи огради, да не може никакъвъ добитъкъ да влѣзе въ двора или въ кѫщата имъ. Ако искате и вие да се запазите отъ влиянието на лошитѣ мисли и чувства, оградете се по сѫщия начинъ съ влиянието на добри, на положителни мисли и чувства. Нѣма по здрава ограда отъ положителнитѣ мисли и чувства на човѣка. Тѣ сѫ щитъ срещу злото.

Преди стотина години въ единъ отъ американскитѣ университети се случило нѣщо, отъ което се виждатъ причинитѣ, по които лошитѣ мисли и чувства посещаватъ човѣка. По това време студентитѣ на този университетъ били недоволни отъ председателя на университета и решили по нѣкакъвъ начинъ да го подразнятъ. Председательтъ ималъ красивъ, строенъ конь, съ който идвалъ понѣкога до университета. Единъ день група студенти, отъ недоволнитѣ, като видѣли коня на председателя предъ вратата на университета, вкарали го вѫтре и го изкачили на третия етажъ. Председательтъ потърсилъ коня си, но не го намѣрилъ. Тръгналъ за дома си пешъ, съ надежда, че коньтъ му самъ се е върналъ въ дома си. Обаче, той останалъ излъганъ — коньтъ не се върналъ. На другия день, като отишълъ въ университета и обиколилъ всички етажи, видѣлъ, че коньтъ му се разхожда на третия етажъ. Съ голѣма мѫка той успѣлъ да го свали долу. Кой качи коня горе? — Недоволството. Не прави ли сѫщото и вашето недоволство? Не качвате ли коня на вашия председатель на третия етажъ на вашия университетъ и го оставяте тамъ да цапа? Недоволството въ човѣка отваря вратата па човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце за всички лоши мисли и чувства. Щомъ влѣзатъ въ човѣка, тѣ започватъ да цапатъ. Като знаете това, пазете се отъ недоволството.

Недоволството на студентитѣ, обаче, не се ограничило дотукъ. Единъ день председательтъ на университета спрѣлъ съ своя лекъ кабриолетъ предъ университета и влѣзълъ вѫтре. Въ това време недоволницитѣ размѣстили колелата на кабриолета преднитѣ турили отзадъ, а заднитѣ — отпредъ. Председательтъ излѣзълъ отъ университета, качилъ се на кабриолета си и тръгналъ за дома си. Двама студенти го спрѣли и му казали. Господине, нѣкакво разместване е станало съ колелата на вашия кабриолетъ. Той слѣзълъ отъ кабриолета си и видѣлъ, че наистина мѣстата на колелата били размѣстени. Много време изгубилъ той, докато ги постави въ първото имъ положение, но освенъ това трѣбвало да плати на ония, които му помогнали въ работата.

Студентитѣ решили да устроятъ на професора си още една шега, съ която да го изложатъ предъ външния свѣтъ. Въ околностьта, дето било лѣтното имение на професора, имало голѣмъ бостанъ, съ хубави дини. Една вечерь тѣ задигнали кабриолета на професора си и отишли съ него да крадатъ дини. Като взели, колкото дини искали, тѣ оставили кабриолета отвънъ, да мислятъ, че професорътъ е влизалъ въ бостана. По този начинъ тѣ искали да го компрометиратъ. Така направили два пѫти, но на третия пѫть професорътъ ги уловилъ. Той се преоблѣкълъ въ студентски дрехи и, отъ никого незабелязанъ, влѣзълъ съ тѣхъ заедно да краде дини. Като откѫснали нѣколко дини, той се обърналъ къмъ тѣхъ и казалъ: Момчета! Тѣ веднага го познали и, силно смутени, останали вкаменени на мѣстата си. Отъ този моментъ тѣ престанали да се шегуватъ съ професора си.

И тъй, стремете се да уловите онѣзи, които качватъ коня ви на третия етажъ на университета. Стремете се да уловите онѣзи, които размѣстватъ колелата на вашия кабриолетъ. И най-после хванете онѣзи, които взиматъ кабриолета ви и отиватъ съ него да крадатъ дини. Има единъ законъ въ природата, който опредѣля пѫтя на човѣшкото развитие. Човѣкъ не може да има свѣтлина въ ума, топлина въ сърдцето и сила въ тѣлото си, ако не е разположенъ, не е отворенъ къмъ Бога. Искате ли да се развивате правилно, вие трѣбва да бѫдете отворени къмъ Бога. Това е, което въ окултизъма наричатъ инфлюксъ — влияние на Духа върху човѣка, т. е. връзка между Божественото и човѣшкото.

Следователно, когато човѣкъ е недоволенъ отъ живота, когато е неразположенъ духомъ, той е затворенъ за горния свѣтъ — за небето, а отворенъ за долния свѣтъ — за злото. Когато е доволенъ отъ живота и разположенъ духомъ, той е отворенъ за горния свѣтъ — за небето, а затворенъ за долния свѣтъ — за злото. И въ Писанието е казано, че който има вѣра и любовь къмъ Бога, той ще бѫде въ връзка съ възвишения свѣтъ, отдето ще получава всичко необходимо за своето развитие. Не е въпросъ да ви убеждаваме въ това — вие сте го опитвали и ще го опитате. За васъ е важно, каквито опитности сте придобили, да ги помните, та когато изгубите равновесието си, да знаете, че Богъ е Единствениятъ, Който помага и оправя свѣта. Ако свѣтътъ е лошъ, ние не можемъ да го изправимъ. Когато нѣкѫде настане суша, колкото и да е добро желанието на човѣка да помогне, той не е въ сила да изпрати дъждъ. Отъ Бога зависи да вали, или да не вали дъждъ. Колкото и да желаемъ да изпратимъ на растенията свѣтлина, топлина и влага, това не зависи отъ насъ. Ние не сме фактори въ свѣта. Единъ е факторътъ въ свѣта, Който полива, освѣтява и стопля всички жадни, гладни и страдащи души. Щомъ Той пожелае, всички души ще бѫдатъ задоволени.

Когато Богъ изпрати свѣтлина въ вашитѣ умове, топлина въ вашитѣ сърдца и сила — въ вашитѣ тѣла, вие ще възкръснете и отново ще се родите. Като говоря за тѣлото на човѣка, азъ не разбирамъ сегашното, немощното му тѣло, въ което днесъ живѣе. Богъ ще вложи своята сила въ духовното тѣло на човѣка, а не въ физическото му тѣло. Въ духовното тѣло на човѣка се криятъ великитѣ блага на живота — бѫдещето богатство на човѣка. Казано е въ Писанието: „Ако не се роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Това значи: ако не стане духовно възрастенъ и не влѣзе да живѣе въ духовното си тѣло, човѣкъ не може да бѫде наследникъ на Царството Божие. Както човѣкъ не може да живѣе безъ физическо тѣло, така не може и безъ духовно. Човѣкъ се нуждае отъ умъ, отъ сърдце и отъ тѣло. Това сѫ три елемента, съ които битието се разбира.

Досега се е проповѣдвало на хората, че безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Значи, вѣрата се е поставяла като основа на живота. Новото учение, обаче, казва: Приложете любовьта за основа на своя животъ. Христовото учение е учение на любовьта. Апостолъ Павелъ казва: Три велики добродетели има — вѣра, надежда и любовь, но отъ тритѣ най-голѣма е любовьта. Въ придобиване на вѣрата, човѣкъ различава доброто отъ злото и започва да живѣе разумно. Въ придобиване на любовьта, човѣкъ реализира Божественитѣ блага. Любещиятъ човѣкъ е подобенъ на плодно дърво, което е вързало, и плодоветѣ му сѫ узрѣли. Това дърво е дървото на живота, отъ което всички се хранятъ. Докато не започне да се храни отъ плодоветѣ на любовьта, човѣкъ никога нѣма да възкръсне. Затова е казано, че любовьта е сила, която възкръсява. Христосъ казва: „Азъ съмъ вратата на кошарата“. Който влѣзе презъ тази врата, той ще разбере любовьта. Вънъ отъ тази врата, любовьта остава неразбрана. „Ще влѣзе, ще излѣзе, и паша ще намѣри“. Наистина, когато влѣзе и излѣзе презъ вратата на любовьта, човѣкъ ще намѣри изобилието на живота.

Казано е още, че любовьта изпѫжда навънъ всѣкакъвъ страхъ. Докато любовьта не е посетила човѣка, той се страхува. Щомъ се страхува, той е въ закона на вѣрата. Досега вѣрата е възпитавала човѣка. Тя го е научила да различава доброто отъ злото. Съвременната култура се дължи на вѣрата. Когато изведе евреитѣ отъ Египетъ, Мойсей имъ даде нѣколко закони, които тѣ не можаха напълно да разбератъ и приложатъ. Първиятъ и най-силенъ законъ, който се запечата дълбоко въ умоветѣ и сърдцата имъ, бѣше следниятъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила, и ближния си като себе си“. И Христосъ постави тия два закона за основа на своето учение.

Сега, приложете тия закони въ живота си. Отъ вѣрата си не се отказвайте, по турете я да служи на любовьта. Вѣра, надежда и любовь сѫ три сили въ човѣка, които взаимно си услужватъ. Апостолъ Павелъ казва: „Отъ тритѣ най-голѣма е любовьта“. Азъ уподобявамъ любовьта на човѣшкото тѣло. Тѣло и любовь сѫ едно и сѫщо нѣщо. Вѣрата представя рѫцетѣ на човѣка, а надеждата — неговитѣ крака. Главата пъкъ символизира духа. Човѣкъ живѣе въ тѣлото си, т. е. въ любовьта, безъ да я познава. Съ вѣрата, т. е. съ рѫцетѣ си работи. Съ надеждата, т. е. съ краката си се движи напредъ, мѣсти се отъ едно положение въ друго. Хората мислятъ, че сърдцето е мѣсто на любовьта. — Не, сърдцето е само едно отъ жилищата на любовьта. Много жилища има тя, но чрезъ цѣлото тѣло любовьта служи на всички страдащи, на всички бедни и угнетени, на всички, които се обръщатъ къмъ нея. Казано е за тѣлото, че е храмъ Божий. — Защо? — Защото въ него живѣе любовьта.

Сѫществената мисъль, която трѣбва да остане въ ума ви, е следната: чрезъ любовьта, човѣкъ може да постигне всичко, което желае. Любовьта е въ състояние да реализира всички желания на човѣка. Безъ любовь човѣкъ нищо не може да постигне. Вѣрата и надеждата сѫ удове на любовьта. Когато любовьта действува въ човѣка, вѣрата и надеждата се съединяватъ, и тритѣ заедно образуватъ едно цѣло. Човѣкъ не може да люби, безъ да вѣрва; човѣкъ не може да люби, безъ да се надѣва. Отъ друга страна, умътъ и сърдцето сѫ сили, които работятъ за придобиване благата на любовьта. Любовьта пъкъ е проява на Божия Духъ. Безъ нея Духътъ Божий не би могълъ да стане понятенъ за човѣка. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“.

Човѣкъ търси любовьта въ живота си, а въпрѣки това живѣе въ нея. Щомъ живѣе въ любовьта, т. е. въ Бога, трѣбва ли да се безпокои? Нѣкой казва, че е влюбенъ, а при това е недоволенъ. — Защо? — Защото влюбването не е любовь. Любовьта прави човѣка щастливъ и доволенъ, но влюбването носи страдания, които не го повдигатъ. На турски езикъ думата „бен“ означава личното мѣстоимение „азъ“ — влю-бенъ. Значи, влюбениятъ обича себе си. Отъ памти вѣка досега всички хора сѫ били влюбени само въ себе си, но тази любовь нищо друго не имъ е донесла, освенъ страдания и смърть. Влюбениятъ е много чувствителенъ, лесно се обижда. Най-малкото нѣщо е въ състояние да го изкара вънъ отъ релситѣ на неговото равновесие. Като знае това, човѣкъ трѣбва да люби не себе си, но Бога. Тази любовь ще осмисли живота му, ще го освободи отъ всички ограничения. Божията Любовь е огънь, който и водата на океана не може да изгаси.

За да придобие великата любовь, човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ ума си, топлина въ сърдцето си и сила въ тѣлото си. Който не разбира любовьта, той постоянно се оплаква, че сърдцето му откраднали, че любовьта му изчезнала, че умътъ му се помрачилъ. Да мисли човѣкъ така, това значи да се самозаблуждава. Колкото е възможно нѣкой да открадне земята и слънцето, толкова е възможно да се открадне сърдцето на човѣка. Никой не е въ състояние да затъмни свѣтлината на любовьта. Никой не е въ състояние да намали топлината на любовьта. Никой не е въ състояние да унищожи силата на човѣшкото тѣло. Това трѣбва да се приеме като аксиома въ живота.

Сега, като говоря за огъня на великата любовь, мъглата бърза да ви посети, да ви охлади малко, да не изгорите. Тя се е превърнала въ пара, съ която ви обгръща. Дребнитѣ капчици на мъглата се запознаватъ съ васъ, поздравяватъ ви и ви цѣлуватъ. Желаете ли тѣхнитѣ цѣлувки или не, това не ги интересува. Това сѫ Божествени цѣлувки, които слизатъ отъ горния свѣтъ. Нѣкои се оплакватъ, че сѫ се наквасили отъ тази мъгла. Нѣма защо да се оплакватъ. Това сѫ нѣжни цѣлувки, които криятъ въ себе си известно благословение. Безъ тѣхъ нѣма растене, нѣма животъ. Слабиятъ вѣтрецъ, който сега полъхва, сѫщо така носи своята любовь. Той ви завива въ своята мека, магнетична дреха. Ако ви запитатъ, какво време бихте желали да имате, ще кажете, че искате да бѫде топло, слънцето да грѣе силно, да нѣма мъгла, дъждъ, нито вѣтъръ. Досега вие сте виждали все външното слънце, по не и вѫтрешното. Днесъ външното слънце е вѫтре въ васъ, а вѫтрешното ви слънце — отвънъ. Свѣтлината, която проблѣсва сега въ ума ви, топлината, която се разгаря въ сърдцето ви, и силата, която туря тѣлото ви въ движение, представятъ вѫтрешното слънце на човѣка. При свѣтлината на това слънце човѣкъ може да се движи и въ най-голѣмата тъмнина, безъ никакви спънки и съпротивления. Благодарете на Бога за благата, които всѣки моментъ ви изпраща. Благодарете за разположението, което Той има къмъ васъ.

Мъглата, влагата, чистиятъ въздухъ, въ които сте потопени днесъ, не могатъ да се сравнятъ съ най-топлия слънчевъ день. Тѣ носятъ велики блага за човѣшката душа. Житното зърно расте при влага, а не при суша. Дървото расте при влага, а не при суша. Добродетелитѣ и способноститѣ на човѣка се развиватъ при влага, а не при суша. Следователно, радвайте се и благодарете за този день, за мъглата и влагата, които ви посетиха. За грѣшника този день е опасенъ. Като се намѣри на планината, всрѣдъ мъгла и дъждъ, той бѣга долу, въ града, да се скрие на заветъ. За светията, обаче, мъглата и вѣтърътъ сѫ благословение.

Сега, като слѣзете долу, започнете да работите съ любовьта — единствената реална сила. Само при любовьта човѣкъ действува. Тя го подтиква къмъ мисъль, къмъ чувства и къмъ действия. Дето има мисъль, чувства и действия, само тамъ нѣщата се реализиратъ. Дето любовьта, мисъльта и волята отсѫтствуватъ, тамъ нѣщата оставатъ нереализирани. Всѣко нѣщо, което се върши съ любовь, съ мисъль и съ воля, е постижимо. Всѣко нѣщо, което не се върши съ любовь, съ мисъль и съ воля, е непостижимо. Ако искате да имате резултати, вършете всичко съ любовь. Богъ живѣе въ умоветѣ, въ сърдцата и въ тѣлата на хората, т. е. въ тѣхната сила. Умътъ, сърдцето и волята представятъ три връзки на човѣка съ Първата Причина. Тѣ сѫ тритѣ допирни точки на човѣшката душа съ Великия Пулсъ на живота. Искате ли да чувствувате този Пулсъ, отворете умоветѣ, сърдцата и тѣлата си за Него. „Приложете тѣлото си въ жертва жива и благоугодна на Бога“ — е казано въ Писанието. И Христосъ казва: „Отецъ е въ мене, и азъ съмъ въ Отца“. Това значи: Отецъ ми живѣе въ моя умъ, въ моето сърдце и въ моето духовно тѣло. Всѣкога дръжте тази мисъль въ ума си и служете на Бога съ любовь, съ мисъль и съ воля, съ добро желание.

Всички религиозни хора говорятъ за Бога, за Христа. Какво можете да кажете за Христа? За Христа ще знаете, че е човѣкъ на изобилната сила, на изобилната вѣра и на изобилната любовь. Значи, Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила. Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра. Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь. Тъй щото, когато служи на Бога съ сила, съ вѣра и съ любовь, човѣкъ ще разбере смисъла на стиха: „Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, въ Духъ и Истина да Му се кланятъ!“ Служете на Бога съ сила, съ вѣра и съ любовь!

Желая и на васъ да бѫдете хора на силата, на вѣрата и на любовьта! Желая ви да бѫдете като Христа, едно съ Отца, едно съ Бога!

*

8. августъ, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...