Jump to content
Ани

1928_09_07 Мъртвата точка

Recommended Posts

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929).

Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Мъртвата точка

 

5 часа сутриньта

 

- Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

 

- Въ Истината е скритъ животътъ!

 

 Размишление.

 

            Какво се нарича мъртва точка? Въ всѣко бойно поле има мъртви точки. Мъртва точка на бойното поле е тази, дето никой човѣкъ не може да се убие. Следователно, рекохъ, въ всѣко поле има безопасни точки. Въ мъртвата точка не се позволява никакво убийство. Тогава, азъ наричамъ мъртвата точка Божия точка, дето човѣкъ не може да се убие. Божия точка или безопасна точка, значи мѣсто, дето животътъ не може да се вземе.

 

            Мъртви точки има и въ търговията. После, въ всѣки градъ има мъртва точка. Но, ако вие направите едно сравнение между мъртвата точка на бойното поле и тази на търговеца, ще забѣлежите една голѣма разлика. Мъртвата точка на бойното поле произвежда на войника приятно впечатление, когато[1] мъртвата точка на търговеца произвежда неприятно впечатление. Защото при тази точка никой не влиза въ дюгена му, отъ никѫде не иде никакъвъ капиталъ - не става никакъвъ оборотъ. За такъвъ търговецъ казватъ: “Той се е спрѣлъ на една мъртва точка, не му върви.”

 

            Такава мъртва точка има и въ религията, и въ науката. Та рекохъ, когато вие изпаднете въ една такава безопасна точка или Божествена точка, знанието седи въ това, да можете да опредѣлите кѫде се намира тази мъртва точка, ако е на бойното поле или ако е въ науката, или въ религията, или въ търговията. И второ, да знаете какви резултати иматъ тия точки и какво предназначение иматъ тѣ къмъ васъ.

 

            Когато ти си попадналъ въ мъртвата точка на бойното поле, Богъ ти казва: “Войната не е за тебе! Ти нѣма да убивашъ!” Затова си запазенъ тукъ въ тази точка и тебе нѣма да убиятъ. Когато си въ мъртвата точка на търговията, Богъ ти казва: “Напусни тази точка, тази работа не е за тебе!” Когато си въ мъртвата точка на религията, Богъ ти казва сѫщото. И когато си попадналъ въ мъртвата точка на науката, Богъ ти казва: “Напусни тази наука, тя не е за тебе!”

 

            Да опредѣля сега: има хора се занимаватъ съ нѣкоя специалность, да кажемъ, нѣкой иска да стане инженеръ, но той нѣма способность за това. Той учи, учи, но нищо не може да научи. Нѣма дарба за това учение. И като стане той архитектъ или инженеръ, той се намира въ една мъртва точка, не върви тази работа. Никой не го вика, не му върви тази специалность. Сега какво искатъ да му кажатъ? - Напусни тази работа, тя не е за тебе!

 

            Опасностьта седи въ това, че като попадне нѣкой въ тази мъртва точка на науката, у човѣка се заражда песимизъмъ. Попаднешъ ли въ тази мъртва точка на бойното поле, ти ще се зарадвашъ, че си въ безопасность. Въ мъртвата точка на бойното поле ти ще се зарадвашъ и ще благодаришъ на Бога, че при тази мъртва точка ти си останалъ живъ. Но когато попаднешъ въ мъртвата точка на търговията, сърдцето ти ще се свие. Виждашъ по другитѣ дюгени клиенти влизатъ - излизатъ, тукъ-тамъ, а при тебе, които влизатъ, умиратъ. При тази мъртва точка въ този дюгенъ или при този търговецъ никой не влиза. Тогава неговото сърдце се свива отъ болка, той не се радва. Значи, ти си попадналъ въ мъртвата точка на търговията. И още показва, че ти не си разбралъ, какво иска да ти каже тази мъртва точка, въ която си попадналъ. Следователно, тукъ има двама души, попаднали въ една точка, но не мислятъ еднакво. Единиятъ се радва, а на другия работитѣ не вървятъ, той скърби. Ти трѣбва да разберешъ, че тази мъртва точка, въ която си попадналъ, ти казва: “Ти си слабъ човѣкъ за тази работа, търговията, ще се изкусишъ, ще почнешъ да лъжешъ хората, ще се огрѣшишъ. Тази работа не е за тебе, ти трѣбва да излѣзнешъ отъ това мѣсто. Търговията не е за тебе! Напусни я!” Какво трѣбва да правишъ? Ще напуснешъ търговията. Нищо повече! Имашъ нѣкое вѣрую, ще го напуснешъ. Имашъ нѣкоя теория, ще я напуснешъ. Каквото и да е, нѣма да се спрешъ тамъ. Това показва мъртвата точка въ този случай. И въ растителното царство има мъртва точка, дето нищо не расте, нищо не става.

 

            Сега тия мъртви точки иматъ свое предназначение. Върху тѣхъ вие ще мислите. Тѣ сѫ за човѣка едно благословение. Тѣ му показватъ правия пѫть. Азъ ги наричамъ още “правитѣ точки”. Това сѫ постове и ако знаете да четете, ще знаете по каква посока трѣбва да вървите. Но тамъ никога не трѣбва да се спирате. И при една мъртва точка на бойното поле, при едно сражение, дето хиляди хора умиратъ, а само единъ човѣкъ, който седи тамъ, на тази точка, не го убиватъ. И докато трае сражението, тази точка остава извънъ огъня на сражението. Та рекохъ, мъртвата точка, това е Божиятъ показатель, който показва пѫтя на разумнитѣ души. И у всинца ви както тукъ, тъй и по цѣлия свѣтъ, у всички хора има желание да се подигнатъ, да иматъ знание, да могатъ да пишатъ, да учатъ. Всѣки човѣкъ има желание да се прояви. Но животътъ на всѣки единъ човѣкъ е опредѣленъ. И тъй, въ една мъртва точка човѣкъ не може да се прояви.

 

            Сега азъ ви давамъ тия напѫтвания, понеже въ живота си вие ще срещнете такива мъртви точки. Запримѣръ, вие не може да учите, нѣмате вдъхновение да учите, не четете, не работите. Другъ пъкъ казва: “Азъ завършихъ еволюцията си.” Или казва: “Азъ нѣма да работя, не мога да работя.” Такъвъ човѣкъ се намира въ една мъртва точка на своя животъ. Ти ще излезнешъ изъ тази мъртва точка. Въ мъртвата точка нѣма и наука, тамъ не се учи. Оттамъ ще излезнешъ. Въ мъртвата точка на религията, нѣма и да се молишъ. И да се молишъ, отъ Невидимия свѣтъ нѣма да те слушатъ. Тогава ще знаете, щомъ дойдешъ до тази мъртва точка, ти имашъ една велика истина въ себе си, че ти си на единъ кривъ пѫть. Божиитѣ точки пъкъ показватъ, че ти си на правия пѫть. Тѣ показватъ правия пѫть. А щомъ се намирашъ на мъртвата точка на живота, показва, че ти не се намирашъ на правия пѫть. И Невидимиятъ свѣтъ или Богъ, Който те е училъ, те е турилъ въ тази точка, да те спаси, за да можешъ да свършишъ добре живота си. Показва ти, че не си на правъ пѫть. Другояче, ако бѣше попадналъ на друга точка, щѣше да останешъ съ нѣкоя повреда на организъма си - щѣше да се осакатишъ най-малко.

 

            Запримѣръ вземете науката зоология, какво приложение може да ѝ се даде като се изучаватъ формитѣ на животнитѣ? Или ако се вземе бактериологията, отъ какво е произлѣзла, отъ коя наука е часть? - Отъ зоологията, взето специфична часть или отдѣлъ отъ вреднитѣ животни, бактерии и микроби. Какъ може да се изучава вѫтрешния животъ или вѫтрешния характеръ на микробитѣ? Изучаватъ се отровнитѣ извержения, които оставатъ въ организма на човѣка. Бактериолозитѣ иматъ думата за тази болесть у човѣка и съ тази си наука принасятъ голѣма полза на хората. Ако вземете ботаниката, има специфични растения, отъ които, ако вземете отъ сока имъ, въ старо време биха опредѣлили вашия животъ. Следователно, часть отъ ботаниката влиза и въ съвременната медицина. И тамъ се употрѣбяватъ соковетѣ на разни растения като лекарство. Сега ние вървимъ още по единъ пѫть на негативната наука. Тя е хубава, да се предпази човѣкъ отъ злинитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта. Запримѣръ сега, ако дойде единъ лекарь, той ще ви даде единъ цѣръ, за да спре преди всичко размножаването на тия микроби у васъ. А ще дойде единъ день, когато този лекарь ще ви даде, за да ви помогне, да ви излѣкува, малко елексиръ на живота. За сега този елексиръ го нѣма и хората сега се задоволяватъ само съ това да отмахнатъ временно злото отъ организъма. После това зло пакъ ще се яви.

 

            Сега, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си създаде едно ясно понятие за себе си. (Учительтъ при черната дъска.) 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12. Представете си сега, че това сѫ живи сѫщества и се опредѣля нѣкакъвъ редъ вѫтре. Тритѣ може ли да играе ролята на дветѣ, тъй както сѫ наредени въ дадения случай, въ тази система? - Не може. Съ колко тритѣ е по-голѣмо отъ дветѣ? Тритѣ, взето като число отдѣлно, е по-голѣмо отъ дветѣ. Но поставено въ тази система, както го написахъ на дъската, дветѣ е по-голѣмо отъ тритѣ, три е по-голѣмо отъ четири и т.н. и накрая 2-тѣ е най-малко отъ всичкитѣ други цифри. Въ началото това число две е най-голѣмо, а накрая то е най-малкото. Какъ тогава казвате: “Азъ, първиятъ, голѣмиятъ, който съмъ игралъ такава роль в свѣта, че да ме оставатъ на заденъ планъ сега. Не знаятъ ли, че азъ съмъ едно грамадно число?” При туй движение на числото, както е написано цѣлото число, ти си поставенъ накрая и си най-малката величина. Но ако на това число се поставятъ запетайки: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, то цѣлото число се измѣня. И всѣко число си носи своята стойность. Но това е вече индивидуализиране на числата. Тъй всѣко число означава стойностьта, която е скрита въ него.

 

            Та рекохъ, ако едно число не може да се измѣни, то се намира въ една мъртва точка. Ако ти не можешъ да вземешъ всичките положения на едно число, да можешъ да взимашъ навсѣкѫде мѣсто, ти се намирашъ въ една мъртва точка. “Ама азъ нѣма да ставамъ мостъ на всички.” - Ще станешъ мостъ и по твоя гръбъ ще минаватъ и по тѣхния гръбъ ще минавашъ. Сега, нали често бащата носи детето си на гърба. Какво има отъ това? Нищо. Той нѣма презъ цѣлия си животъ да го носи. Растенията не ставатъ ли мостове на хората? Тогава по тази теория и вие, като сте били растения, и вие сте били мостове на хората. Обаче, въ сегашното състояние, казвате, мостъ не можете да станете. Казвашъ: “Азъ мостъ нѣма да стана.” Но въ вашитѣ идеи и въ умствено отношение, или въ морално отношение мостъ ще станешъ. Ако не си достигналъ до нѣкоя мъртва точка, мостъ нѣма да станешъ, но ако си достигналъ, ще станешъ мостъ.

 

            Добре, сега вие сте изучавали числата. Имате едно число 1, ако туй число не е живо, то има значение само като количество, но ако поставите туй число като единъ човѣкъ, мѫжъ или жена, тогава въ всѣка една единица се криятъ много качества. Ако туримъ единъ виденъ философъ, капацитетъ или нѣкой юнакъ, тогава въ тази единица сѫ скрити множество сили. Ако туримъ 2 и приемемъ, това сѫ двама души, хора, единъ мѫжъ и една жена, 1 и 1 колко правятъ? 1х1=1, 1+1=2. Единицата показва едно състояние, едно мъртво положение. Само единицата, като се развиватъ числата, се намира въ едно мъртво състояние. Ако поставите единицата въ успоредно състояние (11), ще се яви числото 2 (II). Туй показва, че единицата е излѣзла отъ своето мъртво положение, започнала е да строи, да работи. Разумностьта на единицата е надделѣла на препятствията, които се намиратъ у нея. Надделѣла е на трудноститѣ на мъртвата точка. Да кажемъ, това е единъ търговецъ, капиталътъ му е билъ въ застой, не намира изходенъ пѫть, но тъй се случава, той излиза изъ тази мъртва точка и става числото 2. Значи, първото нѣщо: той трѣбва да напусне мъртвата точка. Следъ туй и числото 2 се намира въ мъртво положение. Мѫжътъ и жената, като се оженатъ и нѣматъ деца, и тѣ се намиратъ въ мъртвата точка. Тогава имаме числото 4, 2х2=4 и 2+2=4. Ако обаче се събератъ 1+2+3+4=10. Въ 4-тѣ има едно действие, че съдържа в себе си числата до 10. Обаче дветѣ единици умножени, не съдържатъ числата до 10, а оставатъ само 4.

 

            Следователно 2х2=4 показва въ даденъ случай посоката, къмъ която човѣкъ трѣбва да се движи или посоката, къмъ която числото 2 трѣбва да се движи. Тогава ние опредѣляме: 2 е посоката на единицата; 3 е посоката на дветѣ, 4 - на тритѣ и т.н. Това сѫ все посоки, излѣзли отъ тази мъртва точка. И да изучавашъ живитѣ сили на тия точки, то значи, твоятъ животъ да бѫде прогресивенъ. И сега хората сѫ дошли до едно суевѣрие, тѣ изучаватъ числата като мъртви точки. Нѣкои казватъ: Четвъртъкъ е за мене мъртва точка, въ този день не ми върви нищо. За другиго петъкъ е мъртва точка. За българитѣ вторникъ и петъкъ сѫ мъртви точки. Българинътъ тогава не захваща работа или не отива на работа. У евреитѣ сѫбота е мъртва точка и като такава мъртва точка, тѣ казватъ: “Тя е само за Бога. Богъ е казалъ: Шесть дни ще работите, а седмия день ще почивате.” Тоестъ: единъ день ще оставите за Мене, азъ ще ви покажа въ коя посока да вървите. Въ всѣки 7 дена има една мъртва точка и почивката е мъртва точка или азъ я наричамъ Божия точка. Богъ ще ти покаже посоката, въ която да вървишъ. Азъ рекохъ, мъртвата точка показва посоката или какъ трѣбва ти да вървишъ.

 

            Въ всѣка мъртва точка има скрита една Божия Истина. И всѣки единъ отъ васъ, който е разуменъ, като разбира, може да помага на себе си и може да помага и на другитѣ. И всичкото падане на хората и въ старо и въ ново време е ставало винаги въ тази мъртва точка. И трѣбва да се обяснява много, за да се разбератъ мъртвитѣ точки. Щомъ опредѣлишъ на единъ човѣкъ, де се намира или въ коя мъртва точка се намира той, ти вече можешъ да му кажешъ какво ще му се случи въ живота и можешъ да му покажешъ правия пѫть. Всичко това е обосновано, единъ простъ примѣръ има: ако единъ френологъ те пипа съ рѫцетѣ си по главата и намѣри, че главата ти отгоре е широка, въображението е силно развито или чувството за красивото е добре разработено, ще ти каже: “Ти, като забогатѣешъ въ живота си, ще обичашъ добре да бѫдешъ облеченъ, да имашъ много кѫщи, да живѣешъ хубаво.” Кѫдето туй чувство го нѣма, той казва: “Ти ще бѫдешъ развлеченъ, окѫсанъ, ще имашъ много петна по дрехитѣ си, ще носишъ скѫсани обуща, философъ ще бѫдешъ.” Защото, който се облича хубаво, той не може да бѫде философъ. Това е единъ вѫтрешенъ стремежъ. Който ходи хубаво облеченъ, има стремежъ да се покаже. А който не обръща внимание на дрехитѣ си, той не иска да се покаже.

 

            После, у нѣкои е развито чувството на стяжанолюбие. Туй чувство има нѣколко степени. Нѣкой пѫть е развито въ материално отношение, стремежъ къмъ богатство; нѣкой пѫть е развито въ умствено отношение, иска да придобие всички познания, да прочете тази книга, онази. Има такива философи, събралъ той цѣла библиотека, знае всичко, кое кѫде се намира. И минава за единъ много ученъ човѣкъ. Но у него туй чувство така е развито, като една страсть.

 

            Сега туй учение, което сега ви изнасямъ за мъртвитѣ точки, другъ пѫть не сте го слушали. И дълго време трѣбва да се работи въ тази насока, за да се разбере приложението му. Въ приложението се изисква стабилность вѫтре, за да прогресира човѣкъ въ живота си. Изисква се голѣма устойчивость. Да допуснемъ вие поставите заека на постъ съ пушка да пази. Вие му кажете: “Поста нѣма да напускашъ, само като дойде другъ да те смѣни.” Той ви каже: “Слушамъ, ваше благородие!” Той се разхожда, караули. Но като чуе най-малкия шумъ, той офейка, казва: “Страшна е тази работа! Не е за мене.” Отъ гледището на заяка, не е заради него, но и отъ гледището на този, който го е поставилъ на този постъ и той не е билъ на мѣстото си, не е трѣбвало да постави заяка на това мѣсто. Та често вие поставяте нѣкои ваши способности да извършатъ нѣкоя работа, когато тѣ не сѫ въ сила да я извършатъ. Сега запримѣръ, вие не знаете, коя е силата въ васъ, съ която вие трѣбва да работите. Коя е мощната сила у васъ, не знаете. Нѣкои хора може да отличите много добре съ нѣкоя способность. Но у човѣка има известни сили, които трѣбва да бѫдатъ рѫководни пунктове за самия него. Такива рѫководни пунктове философитѣ сѫ ги дефинирали и класифицирали различно. Напримѣръ, тѣ казватъ: “Умътъ трѣбва да рѫководи чувствата, или моралнитѣ сили трѣбва да рѫководятъ чувствата, или неговата воля трѣбва да го рѫководи.” Но волята може да има само тогава сила, когато при всички изпити, при които може да бѫде поставенъ, остане на поста си.

 

            Та рекохъ, вие въ живота си всѣки день може да се намерите въ такава една мъртва точка. Индиферентенъ си, неразположенъ духомъ, но ти ще се благодаришъ, че си дошелъ до тази точка, тя е спасителна точка, която опредѣля твоята посока за този день, за живота ти. Ти може да не си разположенъ, казвашъ: “Не остава вече нищо зарадъ менъ.” На бойното поле не остава мѣсто за тебе, но на друго мѣсто остава. По този начинъ ще работите при мъртвитѣ точки. И вие ще знаете следующата посока, въ която трѣбва да идете.

 

            Има такъвъ единъ законъ: следъ всѣко едно тягостно състояние, следъ всѣко едно обезсърдчение, следъ всѣка една несполука, ще се случи нѣщо добро за тебе. Всички тия неуспехи, това е мъртвата точка въ живота ти. И ако ти слушашъ Провидѣнието или това, Разумното въ свѣта, то следъ тази несполука, ще ти се случи нѣщо добро. И туй добро ще съотвѣтствува на страданията, които си ималъ. Каквото е било страданието на човѣка, такава ще бѫде и радостьта. Въ свѣта има една равносмѣтка на силитѣ. Каквато е скръбьта, такова е и възнаграждението. Сега вие казвате: “Защо е така?” Вземете простия примѣръ, да допуснемъ майка, която има обичь къмъ детето си. Като се е родило това дете, тя е викала цѣлата махала на угощение, радвала се е. Но следъ 4-5 години това дете умира. Тогава скръбьта ще бѫде толкова голѣма, колкото е била радостьта въ началото. Колкото хора сѫ дошли на рождението му, толкова може да идатъ и на погребението му. Нѣкой пѫть може да вариратъ тия числа съ една малка разлика. Ако имате една статистика, ще видите, че колкото души сѫ ви посрещнали, толкова души и ще ви изпратятъ.

 

            Та рекохъ, ние ще вървимъ по този пѫть, докато дойдемъ до онази область, дето хората нѣма да умиратъ. Когато излѣзнемъ изъ областьта на мъртвитѣ точки. Сега тѣ сѫ спасителнитѣ точки, показватъ, че трѣбва да вземемъ друга посока на движението. Та, като излѣзнете изъ тази область, тогава цѣлиятъ ви животъ ще се измени. Пъкъ сега, ако питате защо сѫ поставени тия мъртви точки? - Рекохъ, тѣ сѫ спасителнитѣ положения за човѣка. Щомъ дойдете до едно голѣмо изпитание, вие сте на една мъртва точка. Внимавайте върху посоката, какво ново може да направите. Ако направите нѣщо ново, сѫществуванието ви ще се измѣни, въ туй състояние вие не можете да живѣете, вие трѣбва да го измѣните. Ако останете още въ сѫщото положение, въ васъ ще настане едно втръсвание. Запримѣръ, човѣкъ обича нѣкои храни, но когато нѣкоя храна му се е втръснала, вие не можете да го накарате вече да яде тази храна. Той казва: “Туй го не искамъ по никой начинъ!” Това сѫ мъртви точки на храната.

 

            И въ съвременното щастие на човѣка пакъ има такива мъртви точки. И въ религиозния животъ, и въ учения животъ или въ науката, навсѣкѫде има такива мъртви точки, азъ ги наричамъ, както ви казахъ, “спасителни точки”. И когато дойдатъ изпитанията на тия точки, човѣкъ трѣбва да се обръща къмъ Бога, да му покаже правия пѫть, да излѣзе изъ този пунктъ на живота си. Когато евреитѣ дойдоха до този моментъ, до тази мъртва точка, тѣ се обърнаха къмъ Бога и Богъ имъ изпрати Мойсей, да имъ помогне. Тѣ казваха: “Този животъ е непоносимъ вече за насъ.” И Мойсей имъ каза: “Ако не излѣзнете изъ тази точка, вие ще умрете.” И въ едно бойно поле тази точка ще се измѣсти. Щомъ се започне едно ново сражение, мъртвата точка и тя се измѣня, не остава сѫщата. И този човѣкъ трѣбва да напусне мѣстото си, ако той остане на сѫщото мѣсто, ще го убиятъ, защото мъртвата точка се е измѣнила. Следователно, при второто сражение да те нѣма на първото мѣсто. При третото сражение, ти пакъ ще се измѣстишъ, ще видишъ кѫде се намира сега мъртвата точка.

 

            Мене ми разправяше единъ войникъ, при едно сражение били 10 души на едно мѣсто, заповѣдано му било да държи войницитѣ на това мѣсто. Той казва: ”Цѣлия день ни обстрелваха, гранати падатъ, но нито единъ отъ насъ не умрѣ.” На втория день, той казва: На друго мѣсто трѣбва да идемъ. Но нѣкои отъ войницитѣ казаха: Не, тукъ е хубаво и останаха тамъ, на първото мѣсто. Не се минаха 10-15 минути, пада една граната и всички ги убива.” Затуй рекохъ, при мъртвата точка нѣма да седишъ дълго време. В дадения случай тя ти казва да излѣзнешъ отъ туй положение, да напуснешъ тази мъртва точка. И ако седи човѣкъ дълго време въ туй положение, това е лошо зарадъ него самия. Една лоша мисъль е една мъртва точка за тебе. Щомъ я измѣнишъ или напуснешъ, то е едно велико благо заради тебе. Показва, че ще дойде едно добро за тебе!

 

 - Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!

 

            - Въ Истината е скритъ животът!

 

6.05 часа сутриньта

 

 3 школна лекция на

  I-ви Окултенъ Специаленъ класъ,

   7.IX.1928 г., петъкъ,

Изгрѣвъ, София

 

-----------

[1] когато – докато

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.),

Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г.
Книгата за теглене на PDF (1942)

Съдържание

 

Мъртвата точка

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

Размишление.

Коя точка наричаме мъртва? Кѫде има мъртви точки? На бойното поле, напримѣръ, има мъртви точки. Мъртва точка на бойното поле наричаме тази, въ която никой не може да бѫде убитъ. Оттукъ вадимъ заключението, че въ всѣко поле има мъртви, безопасни точки, дето не се позволява никакво убийство. Въ това отношение, мъртвата точка е наречена Божия. Който попадне въ тази точка, той е сигуренъ за живота си. Освенъ на бойното поле, мъртви точки има и въ търговията. Ако сравнимъ мъртвата точка на бойното поле съ тази на търговеца, ще намѣримъ грамадна разлика. За войника, който отива на бойното поле, мъртвата точка е благословение; обаче, за търговеца тя е нещастие. Когато търговията му попадне въ мъртвата точка, работитѣ му оставатъ назадъ: никой не влиза въ дюкяна му, всички приходи се прекѫсватъ, и той е принуденъ да фалира. Мъртви точки има и въ религията, и въ науката. Знанието на човѣка се заключава въ това, да опредѣли той, кѫде се намиратъ мъртвитѣ точки въ живота му — въ науката, съ която борави ли, съ религията, която изповѣдва, или въ търговията, съ която се занимава. Следъ това той трѣбва да опредѣли, какъвъ резултатъ произвеждатъ мъртвитѣ точки въ живота му и какво отношение има къмъ тѣхъ.

Когато човѣкъ попадне въ мъртвата точка на бойното поле, разумниятъ свѣтъ иска да му каже, че войната не е за него: той нѣма право да убива, но и него нѣма да убиятъ; когато попадне въ мъртвата точка на търговията, съ това искатъ да му кажатъ, че трѣбва да я напусне, тя не е за него; когато попадне въ мъртвата точка на религията, искатъ да го предупредятъ, че вѣруюто, на което служи, не е за него и трѣбва да го напусне. Ако попадне въ мъртвата точка на науката, пакъ искатъ да му кажатъ, че науката, на която е посветилъ десетки години, не е за него, и трѣбва да се откаже отъ нея.

Каква е опасностьта, когато човѣкъ попадне въ нѣкоя мъртва точка? Ако е попадналъ въ мъртвата точка на търговията, човѣкъ става песимистъ, гледа мрачно на нѣщата. Той седи по цѣли дни въ дюкяна си, но никой не го посещава. При съседа му идатъ много клиенти, купуватъ отъ стоката му, а той нѣма никакъвъ оборотъ. Другъ нѣкой работи въ областьта на науката, посвещава десетки години на нея, но единъ день попадне въ мъртвата точка на своята специалность и преживява голѣмо разочарование, че трудътъ му пропада и се обезсмисля. Сѫщото може да се случи и съ нѣкой религиозенъ човѣкъ. Дохожда день, когато попада въ мъртвата точка на своето вѣрую и всичко се обезсмисля за него. Съзнанието му се помрачава, и той се обезвѣрява. Обаче, войникътъ на бойното поле се радва, когато попадне въ мъртвата точка. Той знае, че животътъ му е вънъ отъ всѣкаква опасность и се радва на това. Значи, мъртвата точка прави човѣка нѣкога песимистъ, а нѣкога — оптимистъ. И въ растителното царство има мъртви точки. Кога? — Когато нищо не расте и не се развива.

Мислете върху мъртвитѣ точки въ живота, за да разберете тѣхното велико предназначение. За човѣка тѣ носятъ голѣмо благословение, затова ги наричаме още „правитѣ точки.“ Тѣ показватъ на човѣка правия пѫть въ живота. Тѣ сѫ постове, презъ които се минава. Който знае да чете по тѣхъ, ще намѣри правата посока въ живота. Обаче, дойдете ли до единъ отъ тѣзи постове, никакво спиране не се позволява — ще минете и заминете край него, безъ никаква спирка. Хиляди хора минаватъ презъ тази точка, безъ да ги засегне огъня, или бурята на живота. Затова, именно, наричаме мъртвата точка „Божи показатель.“ Тя посочва правия пѫть на разумнитѣ души. Всички хора иматъ желание да учатъ, да пишатъ, да станатъ учени, писатели, поети, философи, но, попаднатъ ли въ мъртвата точка, не могатъ да реализиратъ желанията си. Това не трѣбва да ги отчайва и обезсърдчава. Мъртвата точка не е мѣсто за проявяване, нито за реализиране на човѣшкитѣ желания, но мѣсто за ориентиране. Застане ли въ тази точка, макаръ и за моментъ, човѣкъ поема правия пѫть. Тукъ той се ориентира, каква посока на движение и действие да вземе.

Като ученици, вие трѣбва да знаете, какво представятъ мъртвитѣ точки, за да се справяте съ мѫчнотиитѣ, които срѣщате на пѫтя си. Напримѣръ, нѣкой казва, че не му се чете, учи, работи, нѣма желание да се проявява, нѣма никакво вдъхновение. Другъ пъкъ казва, че е завършилъ своето развитие, нѣма какво повече да работи. Това сѫ временни, преходни положения, въ които човѣкъ е изпадналъ. Това показва, че той се намира въ нѣкоя мъртва точка на живота. Щомъ съзнае това, нищо друго не му остава, освенъ да потърси изходенъ пѫть. Въ мъртвитѣ точки на живота не може да се работи. Тамъ човѣкъ трѣбва да мисли, коя посока да вземе, за да излѣзе на правия пѫть. Преди да е дошълъ до мъртвата точка, човѣкъ се е намиралъ въ безизходно положение, въ кривия пѫть на живота. Щомъ стигне до мъртвата точка, той трѣбва да знае, че има разумни сѫщества, които искатъ да го спасятъ. Тѣ му посочватъ правия пѫть. Не поеме ли този пѫть, той рискува самъ да се осакати.

Необходими ли сѫ мъртвитѣ точки въ човѣшкия животъ? Докато човѣкъ живѣе и въ негативната страна на живота, дето злото царува, мъртвитѣ точки сѫ необходими. Човѣкъ се занимава и съ негативната страна на науката, следователно, и тукъ минава презъ мъртви точки. Напримѣръ, той се занимава съ бактериология, дето изучава вредното влияние на бактериитѣ и микробитѣ; изучава патология, часть отъ медицината, която изследва болезненитѣ състояния на организмитѣ. Това е отрицателната страна на науката, която човѣкъ изучава съ цель да ограничи злото. Ще дойде день, когато човѣкъ нѣма да си служи, нито съ лѣкарства, нито съ дезинфекционни срѣдства, но ще разполага съ жизнения елексиръ. Една капка отъ него ще бѫде въ състояние да го обнови и подмлади. Докато дойде това време, хората ще си служатъ съ лѣкарства, съ треви и билки, временно поне да ограничатъ злото. Съвременнитѣ хора не могатъ абсолютно да изкоренятъ злото отъ своя организъмъ, понеже не знаятъ причинитѣ, които ги предизвикватъ. Щомъ намѣрятъ причинитѣ и ги отстранятъ, и злото, само по себе си, ще изчезне.

И тъй, както мъртвитѣ точки въ известенъ случай сѫ благословение за човѣка, а въ другъ — носятъ неговото нещастие, така и числата, написани по различенъ начинъ, представятъ различни стойности и величини. Напримѣръ, числото 23456789101112, разгледано като едно голѣмо число, е съставено отъ цифри, които иматъ различни стойности, въ зависимость отъ реда, който заематъ. Въ даденото число двойката е най-голѣма по стойность, следъ това иде тройката, после четворката и т. н. Като дойдемъ до последната двойка, която заема реда на единицитѣ, тя е най-малка по стойность. Значи, една и сѫща цифра, двойка, въ началото на числото има най-голѣма стойность, а на края — най-малка. Обаче, ако напишемъ сѫщитѣ числа, отдѣлени едно отъ друго съ запетаи, всѣко отъ тѣхъ има своя специфична стойность. Въ този случай, двойката е по-малко число отъ тройката, тройката — отъ четворката и т. н. Ако дадено число не се измѣня, то се намира въ мъртвата точка на нѣкоя система. На сѫщото основание, казвамъ: Ако човѣкъ не може да вземе различни положения въ системитѣ на живота, да става голѣмъ и малъкъ, той се намира въ нѣкоя мъртва точка. — Трѣбва ли човѣкъ да става мостъ на хората? — Трѣбва. Нѣкога ти ще станешъ мостъ, да минатъ хората по тебе; нѣкога тѣ ще станатъ мостъ — да минешъ ти по тѣхъ. И по твоя гръбъ ще минаватъ, и по тѣхния гърбъ ще минавашъ. Често бащата носи детето на гърба си. Има ли нѣщо лошо въ това? Нѣма да го носи цѣлъ животъ на гърба си. Ще го носи година - две и следъ това ще го пусне на земята, да ходи. Растенията не ставатъ ли мостове на хората? Ако хората сѫ били нѣкога растения, и тѣ сѫ били мостове на по-високостоещитѣ отъ тѣхъ сѫщества. Днесъ, като хора, вие не искате да ставате мостове на никого. Споредъ мене, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ все ще стане нѣкога мостъ. Който е дошълъ до нѣкоя мъртва точка на живота си, неизбѣжно ще стане мостъ; който не е дошълъ до мъртва точка, нѣма да стане мостъ. Обаче, никой не може да избѣгне мъртвитѣ точки. Кога и да е, той все ще стигне до нѣкоя мъртва точка, дето ще се огъне, ще стане мостъ и по него ще минаватъ.

Като говоримъ за числата, ние ги разглеждаме като живи величини, а не само като количества. Напримѣръ, числото едно, единицата, като количество, представя мъртва точка, въ която се криятъ много непроявени сили. Единицата, като живо число, представя единъ мѫжъ, една жена, едно дете, които сѫ въ процесъ на движение. Въ този смисълъ, единицата крие въ себе си разумни сили, които, изявени навънъ, ѝ даватъ възможность да строи, да работи, а съ това да преодолява мѫчнотиитѣ и препятствията, които се криятъ въ нея, като мъртва точка. Ако до единицата поставимъ друга единица, получаваме числото две —две единици— II или 1+1=2. Единицата представя положението на търговецъ, който се намира въ мъртва точка на живота — въ безизходно положение. Щомъ излѣзе отъ тази точка, той влага капитала си въ обръщение и го разработва. Отъ единица той се превръща въ числото две. Мѫжъ и жена, които образуватъ семейство, докато нѣматъ деца, тѣ се намиратъ въ нѣкоя мъртва точка. Ако мѫжътъ и жената сѫ бездетни, имаме действията 2X2=4 или 2+2=4. Числото четири съдържа 1, 2 и 3. Като ги съберемъ, получаваме числото 10. Значи, 1+2+3+4=10. Казваме, че 2X2=4. Това действие показва посоката, къмъ която числото две трѣбва да се движи. Оттукъ вадимъ заключение, че двойката опредѣля посоката, по която трѣбва да се движи единицата; тройката опредѣля посоката на движение на двойката, четворката — на тройката и т. н. Въ това отношение, числата сѫ посоки, които излизатъ все отъ мъртвата точка. Да изучава човѣкъ живитѣ сили, които се криятъ въ мъртвитѣ точки, това значи, да има условия за развитие и да може да ги използува.

Мнозина сѫ дошли до положението, да изучаватъ числата, като мъртви точки, поради което изпадатъ въ голѣми суевѣрия. Чувате нѣкой да казва, че четвъртъкъ е мъртва точка за него. Каквато работа започне този день, не му върви. Другъ казва, че петъкъ е мъртва точка за него. Българинътъ пъкъ счита за мъртва точка въ живота си вторникъ и петъкъ. За евреитѣ мъртва точка е сѫбота, затова тѣ я посвещаватъ на Бога. Тѣ цитиратъ стиха, въ който Богъ казва: „Шесть деня ще работите, а седмия ще почивате“. Това значи: шесть деня ще работите за себе си, сами ще правите опити, а седмия день ще посветите на мене, азъ ще ви покажа, въ коя посока да вървите. Почивката е мъртва точка или Божия точка. Посветишъ ли единъ день отъ седмицата на Бога, Той ще ти покаже посоката, въ която трѣбва да вървишъ.

Какво представятъ мъртвитѣ точки? — Центрове, въ които се криятъ Божествени истини. Който знае това, може самъ да си помага, но може да помага и на ближнитѣ си. Не знае ли, какъ да излѣзе отъ мъртвата точка, човѣкъ неизбѣжно пада. Тъй щото, падне ли човѣкъ, ще знаете, че той се намира въ нѣкоя мъртва точка. Така е било въ миналото, така е и днесъ. Който познава законитѣ на мъртвитѣ точки, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Той знае посоката на правия пѫть и тръгва по нея. Както френологътъ чете но главата, какви чувства, способности и сили се криятъ въ човѣка, така всѣки човѣкъ може да чете по мъртвитѣ точки — да си обясни, кѫде се намира той самъ, на какво мѣсто сѫ неговитѣ ближни и какъ може да излѣзе отъ труднитѣ моменти на живота си и да поеме правия пѫть.

Днесъ ви говоря за мъртвитѣ точки. Това е съвсемъ нова идея, която трѣбва да се разбере не само теоретически, но и въ нейното приложение. За да приложите това знание, трѣбва да бѫдете устойчиви, да издържате на мѫчнотиитѣ. Всѣка мъртва точка е постъ, на който войникътъ трѣбва да издържа. Кога войникътъ напуща поста си? — Когато дойдатъ да го смѣнятъ. Напусне ли преждевременно поста, отъ страхъ, той е подобенъ на заекъ, който хуква отъ най-малкото шумолене. Мнозина попадатъ въ мъртва точка, но нѣкои се плашатъ, като заека, и казватъ: Страшна е тази работа, тя не е за мене. — Отъ гледището на заека, тази работа не е за него, но и отъ гледището на онзи, който поставя заека на постъ, това не е за него. Какъвъ войникъ може да стане отъ заека? Съ два револвера да го въорѫжите, щомъ зашумоли нѣщо, той ще хвърли револверитѣ настрана и ще бѣга. Заекътъ е страхливъ, не може да разчитате на него. Като знаете това, не поставяйте вашитѣ чувства, мисли и способности тамъ, дето тѣ не могатъ да свършатъ възложената имъ работа.

Като ученици, всѣки отъ васъ трѣбва да знае, кои мисли, чувства и способности сѫ най-силни въ него, за да може да работи съ тѣхъ. Само тѣ могатъ да бѫдатъ рѫководно начало въ живота имъ. Само на тѣхъ може да се разчита при всички случаи. Напримѣръ, нѣкои учени казватъ, че ако умътъ на даденъ човѣкъ е силенъ, той трѣбва да управлява чувствата. Други казватъ, че моралнитѣ сили трѣбва да рѫководятъ чувствата. Трети пъкъ казватъ, че волята трѣбва да рѫководи чувствата. За коя воля се говори? — За разумната воля. Само тя е въ състояние да издържи на своя постъ при всички мѫчнотии и изпитания на човѣка.

Мнозина дохождатъ до състояние на безразличие, до отпадане на духа и се чудятъ, на какво се дължи това състояние. Тѣ не подозиратъ, че сѫ попаднали на нѣкоя мъртва точка въ живота си. Благодарете, че сте попаднали на тази точка, защото тя ще ви спаси този день. Тя ви спасява отъ нѣкакво нещастие, като ви посочва правия пѫть. Като разбере, кѫде се намира, човѣкъ се отчайва и казва: Не остава вече мѣсто за мене. — Ако искашъ да останешъ още на бойното поле, ще знаешъ, че тамъ нѣма мѣсто за тебе. Напусни го и ще видишъ, че другаде веднага се отваря мѣсто за тебе. Тъй щото, натъкнете ли се на такова състояние, веднага потърсете посоката, която разумнитѣ сѫщества сѫ ви опредѣлили. Сѫществува единъ законъ, споредъ който, следъ всѣко обезсърдчаване, следъ всѣка несполука иде нѣкое добро. Неуспѣхитѣ представятъ мъртви точки въ човѣшкия животъ. Достатъчно е следъ всѣки неуспѣхъ да се вслушашъ въ гласа на Провидението, или да се обърнешъ къмъ разумнитѣ сѫщества, за да се превърне неуспѣхътъ ти въ успѣхъ, а злото — въ добро. Радостьта и доброто, които преживѣешъ, отговарятъ на злото и страданието, презъ които си миналъ. Каквото е било страданието на човѣка, такава ще бѫде и радостьта му. Това показва, че въ природата сѫществува законъ на равновесие, който регулира силитѣ. Забелязано е, че колкото голѣма е била радостьта на майката при раждането и отглеждането на детето ѝ, толкова голѣмо ще бѫде страданието ѝ, когато единъ день то замине за другия свѣтъ.

Всички хора се стремятъ къмъ живота, искатъ да избѣгнатъ смъртьта. Ще дойде день, когато ще влѣзатъ въ областьта на безсмъртието. Това значи, да излѣзатъ отъ полето на мъртвитѣ точки. Днесъ, обаче, мъртвитѣ точки сѫ спасителни положения; тѣ показватъ на човѣка, че трѣбва да измѣни посоката на своето движение и да вземе онази, която води въ правия пѫть. Дойдете ли до нѣкое голѣмо изпитание, ще знаете, че сте попаднали на мъртва точка. Бѫдете внимателни и будни, да изберете правата посока, за да влѣзете въ областьта на новото. Всѣка мъртва точка показва, че човѣкъ трѣбва да напусне стария животъ и старитѣ разбирания и да влѣзе въ областьта на новото. Остане ли още въ старото, той самъ се излага на опасность. Старитѣ и нечисти храни произвеждатъ втръсване. Опитайте се да накарате нѣкой човѣкъ да яде отъ храната, която му се е втръснала. За нищо въ свѣта не може да го накарате да яде отъ тази храна. Това показва, че и въ храненето има мъртва точка. Попадне ли веднъжъ човѣкъ на една мъртва точка, втори пѫть не стѫпва на нея. Нѣщата въ природата не се повтарятъ. Мъртви точки има и въ човѣшкото щастие. Тази е причината, дето нѣкои хора, като изпитатъ веднъжъ земното щастие, избѣгватъ го за вѣчни времена.

Когато дойдете до мъртвитѣ точки на живота, обърнете се къмъ Бога, да ви покаже правия пѫть. Така постѫпиха евреитѣ. Когато дойдоха до най-голѣмитѣ изпитания въ живота си, т. е. до мъртвитѣ точки, тѣ се обърнаха къмъ Бога съ молба да имъ помогне, да ги спаси отъ непоносимитѣ и тежки условия, въ които се намираха. Богъ чу молитвата и изпрати Мойсея да ги освободи отъ робството. Мойсей видѣ, че, ако не помогне на евреитѣ да излѣзатъ отъ областьта на мъртвитѣ точки, ще се задушатъ и умратъ. Щомъ сѫ на бойното поле, тѣ могатъ да останатъ временно въ мъртвата точка. Останатъ ли повече време, тази точка ще се измѣсти, и смъртьта непремѣнно ще ги засегне. При всѣко ново сражение мъртвата точка се измѣства, не остава въ сѫщото положение. Следователно, за да не бѫдешъ убитъ, ти трѣбва да се мѣстишъ заедно съ мъртвата точка.

Единъ войникъ разправяше следната опитность. При едно голѣмо сражение той билъ натоваренъ да рѫководи една група войници. За да могатъ да обстрелватъ добре неприятеля, той избралъ едно закрито мѣсто, дето прекарали цѣлия день. Огънь и жупель се сипѣло около тѣхъ, но нито единъ куршумъ не ги засегналъ. На другия день сражението продължило. Той предложилъ на войницитѣ си да премѣстятъ позицията си, но повечето отъ тѣхъ се отказали, подъ предлогъ, че вчерашното мѣсто било безопасно. Наистина, за вчерашния день мѣстото било безопасно, защото попаднали въ мъртвата, т. е. спасителна точка, дето никой не може да бѫде убитъ. Обаче, тази точка се премѣстила. Взводниятъ, който рѫководѣлъ групата, се премѣстилъ съ нѣколко войника. Какво се случило? Групата войници, които останали на старата си позиция, били убити до единъ. Взводниятъ, съ малката група войници, които били на нова позиция, останали живи и здрави Ще знаете, че не можете да седите дълго време на мъртвата точка. Тя сама предупреждава човѣка, колко време може да остане на едно мѣсто. Каже ли ти нѣщо отвѫтре да стоишъ на едно мѣсто, слушай гласа си; каже ли ти да се премѣстишъ, пакъ слушай. Всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство и всѣка лоша постѫпка сѫ мъртви точки въ човѣшкия животъ, на които не трѣбва да оставате дълго време. Търсишъ ли благото за своята душа, бѣгай отъ тѣзи мъртви точки. Мини и замини край тѣхъ, безъ да се спирашъ дълго време. За кратко време можешъ да се спрешъ при тѣхъ. Тѣ носятъ благото за твоята душа.

— Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината.

— Въ истината е скритъ животътъ.

*

3. Лекция отъ Учителя, държана на

7 септемврий, 1928 г. София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×