Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Младежки Окултен Клас'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Categories

  • Петър Дънов

Форуми

  • Петър Дънов - беседи - стар правопис
    • Беседи - стар правопис
    • Томчета с беседи
    • Други книги със стар правопис
    • Молитви
    • Други материялии информация за стария правопис
    • Форум за споделяне на работа.
    • Паневритмия
  • Други книги със стар правопис
    • Други книги със стар правопис

Категории

  • Беседи първи издания
    • Извънредни беседи
    • Неделни Беседи
    • Общ Окултен Клас
    • Младежки Окултен клас
    • Утринни Слова
    • Съборни беседи
    • Рилски беседи (Съборни)
    • Младежки събори (Съборни)
  • Стари издания със стар правопис
  • Беседи - нови издания със стар правопис
  • Нови издания със стар правопис
  • Вестници със стар правопис
  • Други книги със стар правопис

Открити 373 резултата

  1. Врѣме и Сила " Врѣме и сила." Младежки окултенъ класъ. Пета година (1925–1926). София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 324 с. ISBN 954-9589-64-1. Беседите на това издание са в нов правопис. някои от стенографските записки могат да се намерят в сайта Петър Дънов -Библиотека, - Архивни единици от Държавен архив Само три от беседите са направени в стар правопис с помощта на програма и самостоятелно от Елеонора Горанова. (април, 2017 г.) Книгата за теглене - PDF Време и сила, 15 ноември 1925 г. Най-малкото иждивяване и най-малкото съпротивление, 22 ноември 1925 г. Трите състояния S, R и T, 29 ноември 1925 г. Какво приложение има числото две, 6 декември 1925 г. Живите символи в природата, 13 декември 1925 г. Живите символи като методи за работа, 20 декември 1925 г. Пълнене и празнене, 27 декември 1925 г. Десетьтѣ думи, 3 януари 1926 г. Действие и противодействие, 10 януари 1926 г. Изваждането, 17 януари 1926 г. Гласнитѣ и съгласнитѣ букви, 24 януари 1926 г. Простите задачи в математиката, 31 януари 1926 г. Реалното в живота, 7 февруари 1926 г. Микроскопическите добрини, 14 февруари 1926 г. Красивото лице (Изразителното лице), 21 февруари 1926 г. Страдание, търпение, опитност, знание, 28 февруари 1926 г. Духовна мекота, 7 март 1926 г. Трите съзнания, 14 март 1926 г. Живата реч, 21 март 1926 г. Добро и свобода, 28 март 1926 г. Трансформиране на енергиите, 4 април 1926 г. Малкото съпротивление, 11 април 1926 г. Качествата на здравия човек, 18 април 1926 г. Съзнателна работа, 25 април 1926 г. Влияние на цветовете, 2 май 1926 г. Място на добродетелите, 9 май 1926 г. Здраво мислене, 16 май 1926 г. Склонности и разнообразие, 23 май 1926 г. Окултни елементарни познания, 30 май 1926 г. Музикално упражнение, 6 юни 1926 г. Когато страданията произтичат, 13 юни 1926 г. Новите типове, 27 юни 1926 г. Книгата съдържа 32 беседи от Учителя Беинса Дуно, държани в периода ноември 1925г. - юни 1926г. Беседите са първо издание по оригинал и представляват пета година на Младежкия окултен клас. “Материализмът, това е човешката страна. Идеализмът, това е Божественото. Материализмът, това е еднообразие. Материалистът си има една норма, като каже: “материя и сила”, всичко разрешава. И като каже: “човек като умре, всичко ще свърши”, по-просто от това има ли? И като тури малката клетка, тази малка клетка станала човек, от единия край до другия, всичко бързо става. Еднообразие е това. Това се дължи на онези хора, които не обичат да мислят, те обичат еднообразието.” [Преписана:] Дуно, Учителят Беинса. Време и сила. Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. 324 с. ISBN 954-9589-64-1. Бележки от книгата: Автентичността на стенографските записи е запазена. Предпечатна подготовка: Наталия Ангелова, Николай Василковски, Румяна Маринова, Цветина Рачева.
  2. 1931_06_26 Красивитѣ линии

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Красивитѣ линии Т. м. Ще прочета нѣколко стиха отъ пета глава отъ I. Послание къмъ Солунянитѣ: „Но търсете всѣкога доброто единъ на другъ и на всичкитѣ.“ (— 15 ст.). „Винаги се радвайте.“ (—16 ст.). „Непрестанно се молете.“ (— 17 ст.). „За всичко благодарете, защото това е волята Божия за васъ въ Христа Исуса.“ (— 18 ст.). „Духа не угасяйте.“ (— 19 ст.). Кое е най-мощното въ човѣка, проявенъ въ материалния свѣтъ? Ще кажете, че най-мощното въ човѣка е мисъльта му. Обаче, мисъльта е нѣщо невидимо. Какъ може тогава невидимото да бѫде мощно? Мощното въ свѣта е въ проявеното, което човѣкъ вижда съ очитѣ си, чува съ ушитѣ си, вкусва съ езика си, възприема съ носа си и усѣща съ кожата и съ пръститѣ си. Че, наистина, мощното е въ това, което възприемаме чрезъ сѣтивата си, човѣкъ се увѣрява, когато изгуби сѣтивата си. Тогава той разбира, колко е немощенъ. Страшно е, когато човѣкъ изгуби едно отъ сѣтивата си. Ако езикътъ му се повреди и не може да възприема вкуса на хранитѣ, той се чувствува отдалеченъ отъ материалния свѣтъ. Такова е положението му, когато изгуби кое и да е отъ своитѣ сѣтива. И тъй, благодарение на прекѫсване на връзката си съ разумната природа, въ нѣкои отношения човѣкъ се е отчуждилъ отъ нея и не може да възприема и оценява нейнитѣ красоти. Той се е лишилъ отъ възможностьта да чувствува лъхането на пролѣтния зефиръ, свежестьта на планинската вода, красотата на утринния слънчевъ лѫчъ. Красотата на природата се заключава въ малкитѣ, а не въ голѣмитѣ нѣща. Малкитѣ нѣща проникватъ въ човѣка и го обновяватъ. Не може ли човѣкъ да възприеме и оцени малкитѣ нѣща и да минатъ голѣмитѣ презъ него, тѣ изтичатъ навънъ, и той пакъ остава сухъ. Такъвъ човѣкъ е подобенъ на камъкъ: колкото и да се мокри и полива съ вода, все сухъ и твърдъ си остава. Значи, сухиятъ остава завинаги твърдъ; твърдиятъ пъкъ се отличава съ неплодородие, т. е. той остава безплоденъ. Безплодниятъ е нещастенъ, а нещастниятъ всѣкога се мѫчи. Какво представя мѫчението? Кой човѣкъ се мѫчи? — Който носи самаръ на гърба си. Щомъ има самаръ, непремѣнно нѣкой ще го възседне, за да го носи. Не е лесно да носишъ човѣкъ на гърба си. Възседне ли те, ти непремѣнно ще се мѫчишъ. — Защо? — Лишавашъ се отъ свободата, отъ възможностьта да възприемашъ благата на живота по естественъ начинъ. Днесъ хората страдатъ, мѫчатъ се, защото не могатъ да намѣрятъ щастието. Много естествено! Тѣ не могатъ да го намѣрятъ, защото го търсятъ вънъ отъ това, което всѣки моментъ получаватъ. Търсете щастието въ всичко, което получавате. Щастието зависи отъ разбирането на човѣка. Нѣкой търси щастието си въ книгитѣ, но и тамъ не го намира. Той чете нѣкоя книга, въ която се говори за силата, чрезъ която човѣкъ твори, създава, и придобива нѣщата. Докато чете книгата, той се въодушевява, радва се. Обаче, щомъ я свърши, вижда, че въ нея нѣма сила, джобоветѣ му сѫ праздни. Той трѣбва да знае, че силата не е въ книгата, а въ самия него. Достатъчно е да обича работата си и да я прилага съ любовь, за да се прояви и силата, която е вложена въ него. Когато болниятъ чете за силата, трѣбва да повѣрва въ нея и да направи известно усилие, да я прояви. Безъ разумно усилие нѣма успѣхъ. — Ама ще се огъна! — И безъ огъване нѣма успѣхъ. Законътъ на огъването сѫществува въ всички свѣтове. Ако въ центъра на една металическа пружина поставите нѣкаква тежесть, пружината ще се огъне. Махнете ли тежестьта, пружината се изправя, заема естественото си положение. Огъването на пружината става на физическия свѣтъ. Обаче, сѫщото нѣщо става и въ умствения, и въ чувствения свѣтъ. Запримѣръ, една мисъль се проектира въ пространството. Първоначално мисъльта върви праволинейно, но щомъ срещне известно препятствие, тя се огъва. Сѫщото става и съ чувството. Значи, огъватъ се и мислитѣ, и чувствата, и постѫпкитѣ. Огъва се даже и характерътъ на човѣка. Всичко, което сѫществува и се проявява, е изложено на огъване. Не се огъва само непроявеното и това, което не сѫществува. — Ама азъ не искамъ да се огъвамъ. — Щомъ не искашъ да се огъвашъ, не трѣбва да се проявявашъ. Щомъ не се проявявашъ, все едно, че не сѫществувашъ. Невъзможно е човѣкъ да се прояви и да не изпита нѣкаква тежесть. Колкото малка и да е тежестьта, все ще предизвика известно огъване. И тъй, каквато посока и да вземате въ живота си, каквото и да работите, все ще се огънете. Малко или много, ще се промѣните. Всѣка промѣна подразбира огъване, а огъването е резултатъ на известно влияние. Дали одушевенъ предметъ ви влияе, или неодушевенъ, не е важно; важно е, че задъ всѣко влияние се крие разумна сила, разумно сѫщество. Виждате единъ човѣкъ, но задъ него се крие нѣщо невидимо. Виждате една планина, едно море, една рѣка, но задъ тѣхъ се крие нѣщо невидимо, което ви влияе. Значи, влиянието, което иде отъ предметитѣ, не е въ самитѣ тѣхъ, т. е. не е въ тѣхната форма, но задъ формата имъ. Вие говорите съ човѣка, пипате го, но виждате, че разумното, съ което влизате въ контактъ, не е въ неговата форма. Кажете ли, че разумностьта е въ човѣка, явява се въпросътъ, на кое мѣсто, именно, е тя. Това е задача, къмъ разрешаването на която се стреми всѣки човѣкъ. Има нѣщо въ човѣка, което го одухотворява, но какво е то и кѫде е, никой не знае. Едни учени предполагатъ, че е самиятъ мозъкъ, други казватъ, че е сърдцето и т. н. Важно е, че като заминава за другия свѣтъ, човѣкъ взима съ себе си разумното, което го е одухотворявало. Въ него се крие всичкото му богатство. Безъ него той нѣма никаква цена нито на небето, нито на земята. Това сѫ хипотези и теории, които единъ день, въ далечното бѫдеще, ще се разкриятъ на човѣка. Разрешаването имъ днесъ е невъзможно, обаче, човѣкъ се стимулира отъ този въпросъ, иска да проникне въ своята сѫщина. Днесъ едно е важно за човѣка: да оцени живота и всичко, което му е дадено като пособие въ живота. Той има тѣло, съ много външни и вѫтрешни органи — пособия за работа и за подържане на неговия животъ. Като погледне рѫката си, човѣкъ я свързва съ работата, която върши чрезъ нея: работи, пише, помага. Погледне крака си, сѫщо го свързва съ службата, която върши: движи се отъ едно мѣсто на друго, посещава планини, гори, поля, радва се на красотата на природата. Какво се ползува човѣкъ отъ доброто си желание, ако не може да го реализира? Представете си, че душата му има желание да направи едно добро дѣло, а краката му сѫ болни, слаби, не може да се движи. — Защо душата дава нѣкакво нареждане, а човѣкъ не може да го извърши? — Защото е изгубилъ връзката си съ своята душа. Тя е изгубила мѣстото си. Дойде ли до това положение, човѣкъ става вече немощенъ, нѣма духъ, сила, потикъ. Той се намира въ положението на кукла, т. е. има форма, но безъ съдържание. За да не изпада въ това положение, човѣкъ трѣбва да държи връзката си съ душата. Мостъ, посрѣдникъ или връзка между душата и самия човѣкъ е вѣрата въ Бога. Изгуби ли вѣрата си, човѣкъ губи и равновесието си. Щомъ запази вѣрата си, човѣкъ приготвя пѫть за идване на любовьта въ него. Следователно, за да бѫде здравъ да се проявява, да расте и да се развива, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ душата си, а тя — съ любовьта, съ Първата Причина на нѣщата. Нѣма ли тази връзка, той всичко ще изгуби и ще се намѣри въ положението на умрѣлия, който иска да се прояви, но не може. — Защо? — Тѣло нѣма. Колкото и да се сили човѣкъ да покаже, че не е умрѣлъ, не може — нѣма физически органи, чрезъ които да се прояви. Близкитѣ на умрѣлия го погребватъ. Че живѣе духовно, съ друго, невидимо за тѣхъ тѣло, тѣ не виждатъ това. Ще поплачатъ за него и ще го заровятъ. За да не изпадне въ положението на умрѣлия, когото заравятъ въ земята, още докато е въ тѣлото си, докато е свързанъ съ душата си, човѣкъ трѣбва да има вѣра и любовь къмъ Бога. — Ама какъ ще се убедимъ въ това, че умрѣлитѣ сѫ живи? — Много начини има, но човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да влѣзе въ общение съ своитѣ близки, които сѫ заминали за онзи свѣтъ. Какъ ще докажете, че захарьта е сладка, ако не я опитате на вкусъ? Колкото и да ви се доказва, че е сладка, ако вкусътъ не вземе участие, всички доказателства оставатъ напраздно. Като знаете свойствата на чистата вода и турите после една-две бучки захарь въ нея, вие веднага се убеждавате, че захарьта е сладка. За да се убедите въ сѫществуването на нѣкои нѣща, въ помощь ви идатъ мѫчнотиитѣ и страданията. Чрезъ тѣхъ човѣкъ придобива опитности и знания, които пъкъ усилватъ вѣрата му. Когато страда, човѣкъ постепенно влиза въ реалностьта на живота. Докато не страда, той е извънъ реалностьта, но сѫщевременно и вънъ отъ радоститѣ. Радоститѣ и благата идатъ следъ страданията. На физическия свѣтъ страданията предшествуватъ радоститѣ. Като знаете това, не очаквайте радости преди страдания. Който очаква първо радости въ живота, той не разбира закона. За онзи, който не разбира този законъ, лесно е да каже, че еди-кой си човѣкъ свършилъ университетъ, че еди-кой си открилъ нѣщо или далъ нѣкакъвъ концертъ. Той вижда, че хората се радватъ, но какво е било преди радостьта, не знае. Той не подозира, презъ какви мѫчнотии и страдания е миналъ ученикътъ, докато свърши гимназия. Той не знае, какъвъ трудъ, какви усилия е положилъ младежътъ, за да свърши университетъ и да стане ученъ. Колко пѫти е пропадалъ учениятъ, докато придобие знанието, докато стане виденъ професоръ. Радва се човѣкъ на знанието, на успѣхитѣ си, на придобитата любовь, но радостьта му иде като резултатъ на нѣщо. Тя е плодъ, завързалъ и узрѣлъ на дървото на живота, което е расло при мѫчнотии, при бури и вѣтрове. Той щото, ще знаете, че огъването е неизбѣженъ процесъ. Рѫката се огъва, а понѣкога се проточва. И огъването и проточването ѝ носятъ благословение. Когато огъвашъ рѫката си, за да спасишъ давещия, това е благословение. Ти правишъ добро на този човѣкъ. Когато проточишъ рѫката си, ти пакъ можешъ да помогнешъ на човѣка. Сѫщевременно, огъването и проточването на рѫката могатъ да произведатъ лоши резултати. Когато цигуларьтъ обтѣга струнитѣ си, той има предъ видъ да изкара нѣщо хубаво отъ тѣхъ. Следъ това той поставя пръститѣ си на струнитѣ, огъва ги, прави различни скѫсявания на разстоянията, удължава ги и съ това произвежда чисти, хармонични тонове. Който го слуша да свири, казва: Добъръ цигуларь е този човѣкъ. Цѣлъ виртуозъ! Въ това отношение всѣки може да бѫде виртуозъ, да свири на своята цигулка — тѣлото си. За тази цель той трѣбва да знае законитѣ на своя умъ, на своето сърдце и на своето тѣло, да знае, какъ да огъва и проточва силитѣ, които действуватъ въ тѣхъ. Като ученици, една отъ задачитѣ ви е да бѫдете господари на тѣлото си, да свирите на него правилно. Запримѣръ, съ едно нехармонично движение човѣкъ може да изпадне въ голѣмо неразположение на духа. И обратно: съ едно хармонично движение той може да придобие голѣмо разположение на духа. Красивитѣ линии въ природата внасятъ голѣмо разположение въ човѣка. Достатъчно е да видите единъ увисналъ, узрѣлъ плодъ, красиво огъналъ клона, на който се намира, за да се разположите добре. Това огъване на клона действува приятно на окото. Колкото по-добре е узрѣлъ плодътъ, толкова по-красива е линията на огъването. Стремете се къмъ красиви движения, къмъ красиви линии, които се отразяватъ здравословно върху човѣка. Като изучавате красивитѣ линии и движения, вие се свързвате съ духовния свѣтъ, съ мисъльта и чувствата на духовни сѫщества. Нѣмате ли връзка съ духовни сѫщества, вие не можете да живѣете духовно. — Защо? — Едно дърво само не може да подържа огъня. Много дървета, съединени въ едно, даватъ сила на огъня. Много поточета, събрани на едно мѣсто, образуватъ рѣка. Следователно, за да бѫдешъ добъръ, да мислишъ право, разумни сѫщества трѣбва да бѫдатъ свързани съ тебе, да крепятъ твоята мисъль, доброта и разумность. Като не разбирашъ този законъ, ти искашъ да бѫдешъ добъръ, разуменъ, безъ да мислишъ за Бога. Не, ще си кажешъ: Понеже Богъ е благъ, мѫдъръ и светъ, и азъ искамъ да бѫда като Него, да проявя своята доброта и светость. Доброто е вложено въ човѣка, той трѣбва само да го прояви. Разумностьта е вложена въ цѣлата вселена, въ всичко живо. Щомъ е така, и ти можешъ да бѫдешъ разуменъ. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ се отдѣли отъ Бога, отъ разумностьта въ живота. Той има право да казва, че иска да бѫде добъръ, разуменъ, светъ. Но, колкото и да говори по това, нищо нѣма да придобие. Въ края на краищата, той казва, че е нещастенъ. Въ какво се заключава нещастието му? Нека опише, какво нѣщо е нещастието, каква форма и какъвъ цвѣтъ има то. Когато бактериологътъ говори за бактериитѣ, колкото и да сѫ малки, той ги туря подъ микроскопъ, изследва ги и ги описва точно. Защо човѣкъ говори за нещастието, ако не го опише? — Значи, нѣма нещастия въ свѣта, но има дисхармонични прояви, на които резултатитѣ сѫ лоши. За да не изпадате въ дисхармонични прояви, пазете връзката си съ възвишения и разуменъ свѣтъ. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ нови, прави разбирания за живота. Това може да постигне човѣкъ, само когато използува всички положения въ науката за развиване на своя умъ. Наука, която не може да изправи мисъльта на човѣка, не е истинска. Каквато наука и да изучава, човѣкъ трѣбва да я прилага не само въ физическия животъ, но и въ умствения и сърдечния. Виждате, че инженеръ строи мостъ отъ единия до другия край на рѣката. Казвате, че това може да направи само инженерътъ. Споредъ мене, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде инженеръ за себе си и щомъ се намѣри предъ нѣкаква мѫчнотия, веднага да си построи мостъ отъ единия брѣгъ на своя умъ до другия. Когато се натъкне на противоречие въ чувствата си, и колата му престане да работи, той самъ трѣбва да си помогне. — Какъ ще си помогне? — Ще извика своя вѫтрешенъ коларь, ще го накара да поправи колата му. Щомъ се изправи колата, работитѣ се нареждатъ добре. Съ една дума казано: човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно отношение къмъ знанието, да се ползува отъ него не само за задоволяване на своитѣ физически нужди, но да задоволява своитѣ умствени и сърдечни нужди, да решава противоречията на ума и на сърдцето си. Единъ виденъ американски проповѣдникъ излиза на амвона да проповѣдва. Той започва да развива темата си, говори въодушевено, увлича слушателитѣ си. По едно време въ салона влиза една дама съ черни очила, богато облѣчена, накичена съ украшения, и погледнала къмъ проповѣдника. Въ сѫщия моментъ мисъльта му се прекѫснала. Той престаналъ да говори. Взелъ чаша вода, пилъ малко отъ нея и, тъкмо се готвѣлъ да каже на слушателитѣ си, че не се чувствува добре, вратата се отворила и въ салона влѣзълъ единъ беденъ, скромно облѣченъ човѣкъ. Проповѣдникътъ погледналъ къмъ него, и мисъльта му моментално се възстановила. Всѣки човѣкъ може да изпадне въ положението на проповѣдника, да забрави проповѣдьта си, но всѣки човѣкъ може да действува върху близкитѣ си, или както дамата съ чернитѣ очила, или както бедниятъ и скроменъ човѣкъ. Отъ кои хора трѣбва да бѫдете вие? Първо, човѣкъ трѣбва да бѫде господарь на своята мисъль, на своето знание, никой да не е въ състояние да прекѫсва мисъльта му и да отнеме неговата проповѣдь. Но ако това се случи съ нѣкого, бѫдете като бедния и скроменъ човѣкъ, чийто спокоенъ погледъ е въ сила да възстанови мисъльта на човѣка. Не бивайте като богатата дама, съ чернитѣ очила и украшенията, която съ единъ погледъ може да внесе дисхармония въ човѣшкия умъ и да прекѫсне мисъльта му. Като ученици, стремете се да проявявате доброто въ себе си, т. е. да бѫдете отъ ония хора, които могатъ да възстановятъ прекѫснатата мисъль на човѣка. Бѫдете приятели на своитѣ ближни, да имъ помагате въ живота, да ги спасите отъ отчаянието, въ което могатъ да изпаднатъ. Истинскиятъ приятель иде точно на време да ви спаси, да ви помогне. Той знае и по какъвъ начинъ да помага. Нѣма по-голѣмо благо за човѣка отъ това, да има приятель въ свѣта. Днесъ всички хора, както и цѣлото човѣчество, се нуждаятъ отъ приятели. Много мисли и чувства иматъ характера на истинския приятель. Тъкмо въ моментъ на голѣмо отчаяние и обезсърдчаване, една мисъль или едно чувство се приближава къмъ човѣка, тихо му пошепва нѣщо на ухото, и състоянието му се измѣня. Тѣзи мисли и чувства наричаме Божествени. Стремете се къмъ Божественото, което единствено е въ състояние да тласне напредъ човѣшкото развитие. Докато постигне своя идеалъ, човѣкъ минава презъ мѫчнотии и несгоди, но това не трѣбва да го отчайва. Тѣ сѫ временни. Когато желѣзарьтъ туря желѣзото въ огъня и го нагрѣва, това състояние е временно. Следъ като го тури два-три пѫти въ огъня, той ще го извади и ще го тури на наковалнята, ще го удари нѣколко пѫти, докато му даде желанната форма. Тъй щото, не се страхувайте отъ мѫчнотии и страдания, които оформяватъ човѣка. Тѣ му даватъ посока и цель въ живота. Преди да е минало презъ огъня и наковалнята, парчето желѣзо нѣмало никаква цель и предназначение. Следъ мѫчнотиитѣ и страданията, то приема вече известна форма и разбира предназначението си въ живота. Първата задача на човѣка е да оформи нѣщата, да даде форма на своитѣ мисли и чувства. Следъ това трѣбва да вложи въ тѣхъ съдържание. И най-после — да ги осмисли. И това не е достатъчно. Следъ като мислитѣ иматъ форма и съдържание, отъ голѣмо значение е начинътъ, по който се изнасятъ и произнасятъ. Представете си, че сте написали думата „Сила.“ Сама по себе си, тя има форма, съдържание и смисълъ. Важно е, какъ ще я произнесете. Може така да я произнесете, че да не произведе никакъвъ ефектъ, а можете и така да я изговорите, че да разтърси небето и да произведе гърмотевици, свѣткавици и дъждъ. И следъ това може така да изговорите думитѣ „сила жива,“ че дъждътъ и гърмотевицитѣ да престанатъ, небето да се проясни, и слънцето да изгрѣе. Значи, всѣка дума има основенъ тонъ. Попаднете ли въ нейния тонъ, тя произвежда известенъ резултатъ. Сѫщевременно, думитѣ въ речьта трѣбва да се нареждатъ по известенъ законъ, че една дума да предизвиква друга. Това наричаме законъ на асоциацията. Ако човѣкъ забрави нѣкаква дума, по асоциация, той може да я възстанови въ паметьта си. Този законъ сѫществува и въ музиката. Ако попадне въ този законъ, човѣкъ може да произвежда тоноветѣ единъ следъ другъ. Прекѫсне ли връзката между тоноветѣ или между думитѣ, човѣкъ се намира подъ влиянието на обратния законъ — законъ на дисоциация или разединяване. Стремете се къмъ основния тонъ на нѣщата. Попаднете ли въ основния тонъ, всичко върви добре. Каквато наука и да изучавате, намѣрете първо основния ѝ тонъ. Задачата на ученитѣ се свежда, именно, къмъ това, да намѣрятъ основния тонъ на всѣки отрасълъ отъ науката. Постигнатъ ли това, тѣ могатъ да произведатъ голѣмъ превратъ въ човѣшкия животъ. Основниятъ тонъ се опредѣля отъ новата мисъль. Когато новата мисъль проникне въ мозъка на човѣка, той започва да преустройва главата, лицето, тѣлото си и става новъ човѣкъ. Невъзможно е новото вино да се налива въ стари мѣхове. Когато умътъ работи, и сърдцето трѣбва да работи, да се преустрои. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, съ нови мисли и чувства. Това сѫ хората, въ които е запаленъ свещениятъ огънь. И тъй, задачата на разумния човѣкъ е да работи и съ ума, и съ сърдцето си, да преустрои главата си, да организира силитѣ на мозъка и на сърдцето си, за да бѫде готовъ за възприемане на новитѣ мисли, които идатъ отъ възвишения свѣтъ. Нова глава, ново лице, ново сърдце трѣбва да има човѣкъ. Богъ казва: „Ще отнема каменното му сърдце и ще му дамъ ново сърдце“. Казано е още въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината“. Словото представя разумния човѣкъ. Следователно, когато Истината стане глава на Словото, тогава ще дойде щастието, тогава ще се въдвори Царството Божие на земята. Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. Въ истината е скритъ животътъ. * 42. Лекция отъ Учителя, държана на 26. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  3. 1931_06_19 Свиване и разширяване

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Свиване и разширяване Т. м. Ще прочета 8, 9 и 10 стихове отъ II. гл. отъ книгата на Иезекиила. „Ти, обаче, сине человѣчески, слушай това, което азъ ти говоря: не ставай отстѫпникъ, като този отстѫпникъ домъ; отвори устата си и изяжъ това, което ти давамъ азъ.“ — (8 ст.). „И видѣхъ, и ето рѫка прострѣна къмъ мене, и въ нея свитъкъ книга.“ — (9 ст. ). „И разви го предъ мене; и бѣ писано извѫтре и извънъ, и въ него писани плачове, и ридания, и горко.“ — (10 ст. ). Често съвременнитѣ хора се натъкватъ на изненади и на неестествени нѣща въ живота. Всѣко неизвестно нѣщо изненадва човѣка, и той го намира за неестествено. Запримѣръ, неестествено е за аристократа мазолестата рѫка на работника. Като хване рѫката му и усѣти мазолитѣ и пришкитѣ ѝ, той казва, че работникътъ има груби рѫце. — Кои хора иматъ груби рѫце? — Работницитѣ. — Следователно, ако ви трѣбватъ работници, ще търсите хора съ груби, корави, здрави рѫце. Ония, които иматъ меки, деликатни рѫце, не сѫ способни за работа. Когато човѣкъ работи, мускулитѣ на рѫцетѣ му се свиватъ и разширяватъ, вследствие на което чрезмѣрно се развиватъ. Когато говоримъ за свиване и за разширяване, ние засѣгаме единъ физически законъ, споредъ който тѣлата се свиватъ при студъ, а разширяватъ при топлина. Не само тѣлата се разширяватъ, но и мислитѣ, и чувствата, и постѫпкитѣ. Много отъ болезненитѣ състояния и неразположения на човѣка се дължатъ на свиването на капилярнитѣ сѫдове. Свиването и разширяването на капилярнитѣ сѫдове става подъ влиянието на електричеството и магнетизма. Човѣкъ трѣбва да живѣе нормално, да спазва законитѣ на природата, да не става чрезмѣрно свиване на капиляритѣ. Свиватъ ли се, става търкане на стеничкитѣ имъ, отдето произлизатъ болеститѣ и болезненитѣ състояния. Свиването предизвиква възпаление, а оттамъ и различни подувания, бодежи, припадъци и т. н. Кои мисли и кои чувства предизвикватъ свиване на капиляритѣ? — Отрицателнитѣ. — Значи, всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство и всѣка лоша постѫпка стѣсняватъ капилярнитѣ сѫдове и прекѫсватъ теченията на електричеството и магнетизма въ човѣшкия организъмъ. Електричеството и магнетизмътъ се движатъ по известни линии, иматъ специфиченъ ритъмъ. Когато линиитѣ на движението и ритмусътъ имъ се измѣнятъ, въ организма настава известна дисхармония, и ние казваме, че човѣкъ заболява. Ето защо, като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да изучавате ритмуса на своитѣ мисли и чувства и да ги съгласявате съ ритмуса на природата. Всѣко нарушаване на ритмуса на вашитѣ мисли и чувства води къмъ лоши последствия. Всѣко нарушаване на разумнитѣ природни закони води къмъ неестествено свиване и разширяване на капиляритѣ, които причиняватъ различни болести. И тъй, когато се препорѫчва на човѣка самообладание, това подразбира вѫтрешна хармония между мислитѣ и чувствата му. Ще кажете, че една лоша мисъль или едно лошо чувство не могатъ да причинятъ нищо лошо. Може въ момента да не се отразятъ вредно върху организма, но следъ нѣколко години ще се видятъ лошитѣ имъ последствия. Понѣкога лошитѣ последствия идатъ веднага. Следователно, когато се натъкнете на лоши последствия, не се чудете, отде идатъ. Търсете причинитѣ имъ въ мислитѣ и въ чувствата си. Причината на физическитѣ и на психическитѣ болести се дължи на нечистата кръвь. Лошитѣ мисли и чувства правятъ кръвьта нечиста. Тѣ оставятъ своитѣ ларви, които се размножаватъ въ кръвьта и изхвърлятъ нечистотиитѣ си въ нея. Въ процеса на размножаването си тѣзи ларви изяждатъ тлъстинитѣ въ човѣшкия организъмъ, отъ което човѣкъ постоянно слабѣе. Изверженията имъ пъкъ тровятъ кръвьта. Новото, къмъ което се стремите, подразбира нова хигиена, която започва отъ мисъльта, отъ чувствата и отъ постѫпкитѣ. Ако тази хигиена се преподава на гладния, той ще каже, че иска хлѣбъ и не се интересува отъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Ние пъкъ казваме, че гладътъ се дължи, именно, на чрезмѣрното свиване и разширяване на капилярнитѣ сѫдове, вследствие на нечисти мисли и чувства. Ако стомахътъ на човѣка е разстроенъ, какъ ще яде той? Ако стомахътъ му е здравъ, той ще яде съ апетитъ и разположение. Невъзможно е здравъ човѣкъ да бѫде гладенъ. Той всѣкога ще бѫде въ състояние да изкара прехраната си и да не гладува. Другъ е въпросътъ, ако нечистотата въ мислитѣ и въ чувствата разстрои стомаха му. Човѣкъ трѣбва да има здравъ стомахъ, съ пластични движения, съ хармониченъ ритмусъ, за да бѫде животътъ му нормаленъ. Ако стомахътъ на човѣка е нормаленъ, свиванията и разпущанията сѫщо трѣбва да бѫдатъ нормални, за да кажемъ, въ заключение, че даденъ човѣкъ живѣе по правилата на новата хигиена. Следъ всичко това човѣкъ може да каже, че има нужда отъ храна. Щомъ стомахътъ му е нормаленъ, той може да се храни свободно, безъ страхъ отъ разстройство. Обаче, ако стомахътъ му се свива и разпуща неправилно, той не може да говори за естествено хранене. Свие ли се стомахътъ, храната не може да се смели, вследствие на което се образуватъ отровни газове, които отравятъ кръвьта. Отровната, нечиста кръвь причинява болести и разстройство на отдѣлнитѣ органи. Запримѣръ, забелязано е, че всѣка дисхармония въ мозъка причинява разстройство въ корема; и всѣка дисхармония въ симпатичната нервна система причинява главоболие. Ето защо, за да не боледувате, дръжте въ изправность състоянието на главния си мозъкъ и симпатичната нервна система. Когато мозъкътъ е въ хармонично състояние, той може да лѣкува всички болести. Влѣзе ли една отрицателна мисъль въ него, веднага се явяватъ неразположения, болести, разстройства и т. н. Това е една отъ причинитѣ за отслабване на паметьта и за объркване на мисъльта. И тъй, здравословното състояние на организма зависи отъ правилнитѣ функции на мозъка и отъ правилното свиване и разпущане на капиляритѣ. Съ други думи казано: Здравето на човѣка зависи отъ неговитѣ добри мисли и чувства. Всѣка мисъль, всѣко чувство, които произвеждатъ известни пертурбации въ организма, сѫ непотрѣбни. Другъ е въпросътъ, ако една мисъль направи превратъ въ човѣшкия животъ. Тази мисъль е хармонична. Тя има правиленъ ритмусъ, вследствие на което капиляритѣ се свиватъ и разпущатъ нормално. Когато хармониката се свива и разпуща правилно, казваме, че музикантътъ е добъръ, въздухътъ влиза и излиза правилно отъ нея. Ако въздухътъ не влиза и не излиза отъ хармониката, никакъвъ тонъ не се чува. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. За да мисли човѣкъ правилно, мозъкътъ му, като инструментъ, трѣбва равномѣрно да се свива и разширява, да издава правилни тонове. Като мисли правилно, човѣкъ прекарва идеитѣ си презъ своя мозъкъ, дето узрѣватъ и даватъ плодове. Оттукъ вадимъ заключението: само онѣзи мисли ползуватъ човѣка, които могатъ да дадатъ плодъ. Не даватъ ли плодъ, тѣ се изсичатъ и изхвърлятъ навънъ, както земедѣлцитѣ постѫпватъ съ безплоднитѣ дървета. Като наблюдавате хората, виждате, че всѣки човѣкъ има специфиченъ цвѣтъ на лицето: жълтъ, бѣлъ, розовъ, тъменъ, почти черенъ. Цвѣтътъ на лицето се опредѣля отъ мислитѣ. Черниятъ цвѣтъ е земенъ. Когато лицето на човѣка почернѣе, това показва, че той е свързанъ съ земята. Недоволството въ човѣка предизвиква потъмняване на лицето. Когато честолюбието и щеславието взематъ надмощие въ човѣка, лицето му пожълтява. Жълтиятъ цвѣтъ на лицето е неестественъ. Ще кажете, че и светиитѣ сѫ жълти. Грамадна разлика има между цвѣта на лицето на светията и на честолюбивия човѣкъ. Какъвто и да е цвѣтътъ на лицето, той трѣбва да остане отвънъ, да не прониква въ живота. Самъ по себе си животътъ е безцвѣтенъ: вѫтрешно е безцвѣтенъ, а външно — обагренъ съ различни цвѣтове. Влѣзе ли единъ отъ цвѣтоветѣ въ живота, човѣкъ става нещастенъ. Казватъ, че нѣкой човѣкъ е посинѣлъ. Това е неестествено състояние. Посиняването показва, че кръвьта му е нечиста, отровна. Щомъ кръвьта е нечиста, устнитѣ, лицето на човѣка посиняватъ. Цвѣтоветѣ се дѣлятъ на топли и на студени. Запримѣръ, червениятъ цвѣтъ е топълъ, магнетиченъ. Ако искате да растете, да се развивате правилно, свържете се съ червения цвѣтъ, не червениятъ, бояджийски цвѣтъ, но съ живия червенъ цвѣтъ, съ който природата си служи. Достатъчно е единъ пѫть да видите този цвѣтъ, за да не го забравите никога. Често този цвѣтъ се явява на устнитѣ на здравия, жизнерадостенъ човѣкъ. За да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да вижда красотата въ природата и да я цени. Красотата храни човѣка. Изучавайте природата съ любовь, да се свържете съ нейнитѣ красиви линии, които помагатъ за правилното свиване и разширяване на капиляритѣ. Излизайте сутринь, да наблюдавате изгрѣва на слънцето, и вечерь, да наблюдавате звездитѣ, да видите красивитѣ линии на природата. Благословение е да гледа човѣкъ красивото. Ако очитѣ не гледатъ и не търсятъ красивото, човѣкъ не може да расте и да се развива. Единъ турски бей се оженилъ за мома, която той преди сватбата си не видѣлъ. Едва следъ сватбата той ималъ право да я види, и, харесва ли я, или не, трѣбвало да се примири съ положението си. Такъвъ билъ стариятъ турски обичай. Следъ вѣнчаването, булката се обърнала къмъ възлюбения си съ думитѣ: На кого ще ми кажешъ да се показвамъ? Като видѣлъ грозотата ѝ, той отговорилъ: Показвай се, на когото искашъ, но не и на мене. Следователно, пазете се отъ идеи, които внасятъ въ ума и въ сърдцето нѣщо дисхармонично. Тѣзи идеи приличатъ на грозната мома, на която възлюбениятъ ѝ може да каже: Показвай се, на когото искашъ, само на менъ не се показвай, Защо ви сѫ такива мисли и чувства, които рушатъ ума и сърдцето? Защо ви сѫ такива мисли и чувства, които внасятъ недоволство въ васъ? Каква полза ще ви допринесатъ ония мисли и чувства, които предизвикватъ неправилно свиване и разширяване на капиляритѣ? Всѣко чрезмѣрно свиване и разширяване на капиляритѣ произвежда дисхармонични, отрицателни чувства и мисли въ човѣка. Подъ тѣхното влияние човѣкъ постепенно се разрушава. Помнете: Невъзможно е да хармонизирате отрицателното съ положителното. Невъзможно е да угодите на човѣка, на когото сѫ угаждали най-голѣми майстори. Може ли бедниятъ и простъ човѣкъ да задоволи вкуса на единъ князъ, на когото сѫ готвили най-добритѣ готвачи въ свѣта? Каквото и да прави беднякътъ, той никога не може да задоволи княза. Обаче, ако е уменъ и познава психологията на гладния човѣкъ, той ще покани княза да отидатъ заедно на екскурзия, съ малко храна, и, като погладува три - четири деня, князътъ ще остане крайно доволенъ отъ простата селска попара отъ хлѣбъ и сирене. По отношение на природата, човѣкъ не е нищо друго, освенъ княжески синъ, който е задоволенъ отъ всички страни. Следователно, каквото и да прави природата, каквото и да му дава, не може да го задоволи. Това му дава, той не го харесва; онова му дава, не го иска. Природата мълчи и не го заставя насила да приема благата, които му дава. Единъ день тя му предлага да го разходи по планинитѣ и, като го остави гладенъ нѣколко деня, той приема съ благодарность попарата, която природата му приготвила. Кой не е миналъ презъ такава опитность? Достатъчно е да боледува човѣкъ 15-20 деня, за да огладнѣе толкова много, че да бѫде готовъ и на най-скромната попара, съ хлѣбъ и малко сиренце. Докато билъ здравъ и ситъ, отблъсквалъ попарата, но следъ като боледувалъ и изгладнѣлъ, той е готовъ и на нея и казва: Отлична е тази попара! Благодаря на Бога, че ми даде това благо. Отъ този моментъ хармонията въ човѣшкия организъмъ се възстановява, капиляритѣ се свиватъ и разширяватъ правилно, вследствие на което и ритмусътъ на неговия животъ влиза въ своя нормаленъ ходъ. Като ученици, отъ васъ се иска приложение на новото. — Въ какво се заключава новото? — Въ хармонизиране на мислитѣ и чувствата. Запримѣръ, ако цвѣтътъ на лицето ви е жълтъ или черенъ, съ помощьта на мислитѣ си вие трѣбва да го измѣните. Ако очитѣ ви пожълтѣятъ, погледътъ ви се размѫти, пакъ съ мисъльта си трѣбва да го проясните. Погледътъ на човѣка трѣбва да бѫде ясенъ и мекъ. Лицето му трѣбва да бѫде свѣтло, отворено като небе. За да бѫдете здрави, очитѣ ви трѣбва да бѫдатъ чисти, ясни, а погледътъ ви — мекъ. За да запази здравословното си състояние, както и чистотата и яснотата на очитѣ си, човѣкъ трѣбва да яде малко и да дъвче храната си добре. Доброто и правилно хранене подразбира добро свирене. Следователно, ще обтегнете добре струнитѣ на своята арфа и ще свирите на тѣхъ, ще взимате пълни акорди, като внимавате да не кѫсате струнитѣ. Останете ли съ една струна, никаква пѣсень не може да излѣзе. Ще свирите ту съ едната, ту съ дветѣ рѫце, после ще свирите съ кръстосани рѫце, за да изразите идеята си правилно. Съ други думи казано: ще ядете ту на лѣвата, ту на дѣсната страна, ще ядете бавно, ще дъвчете добре, за да имате добъръ резултатъ. Ако дъвчете само на лѣвата страна, ще станете много чувствителни; ако дъвчете само на дѣсната страна, ще развиете повече мисъльта си. За да има хармония между мислитѣ и чувствата ви и да придобиете вѫтрешенъ миръ, дъвчете и на лѣвата, и на дѣсната страна. Вземете примѣръ за хранене отъ млѣкопитаещитѣ, главно преживнитѣ животни. Волътъ, запримѣръ, следъ като сдъвче храната и я изпрати въ стомаха си, отново я връща въ устата си, дето я преживва. Съ това се обяснява голѣмото му спокойствие и търпение. Нѣкой ще възрази на това, че хлѣбъ нѣма, а ще се учи, какъ да го дъвче. — Когато нѣмашъ хлѣбъ, нѣма да дъвчешъ, но като имашъ хлѣбъ, трѣбва да знаешъ, какъ да го дъвчешъ, за да не те биятъ. Който не дъвче добре храната си, страда. Страданията, болеститѣ, презъ които човѣкъ минава, представятъ тоягата на природата. Всѣки органъ трѣбва да изпълни своята функция, да не я оставя на другитѣ органи. Запримѣръ, задачата на зѫбитѣ е да разкѫсатъ храната, да я сдъвчатъ добре и следъ това да я изпратятъ въ стомаха. Задачата на стомаха е като химикъ, да обработва храната, но не и да я дъвче. Ако храната е сдъвкана добре, стомахътъ ще извърши процеситѣ си добре. Ако храната не е сдъвкана добре, стомахътъ не отговаря за чуждата работа; той ще я прехвърли нѣколко пѫти на тукъ-натамъ, ще я обърне на една и на друга страна, ще извърши химическитѣ процеси, доколкото му е възможно, а за несдъвканата храна не отговаря. Часть отъ нея се изхвърля навънъ, а другата часть се натрупва между тъканитѣ, като необработена, полуорганическа материя, която причинява различни болести. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, да се развивате нормално, физически и духовно, обърнете внимание на състоянието на капилярнитѣ сѫдове, да се свиватъ и разширяватъ правилно. За тази цель никога не пийте студена, ледена вода. Пиете ли студена вода, капилярнитѣ сѫдове на гърлото и на стомаха се свиватъ чрезмѣрно и причиняватъ редъ болезнени състояния. Никога не дишайте презъ устата си, защото капиляритѣ на дробоветѣ се свиватъ. Приемайте въздуха презъ носа, за да се пречисти и стопли. За това помага лигавата ципа и течность въ носа. Пийте топла вода, дишайте дълбоко, но презъ носа, за да запазите здравето си и да се лѣкувате, ако сте заболѣли отъ нѣкаква болесть. Опасно е за човѣка, когато капилярнитѣ сѫдове се разширяватъ повече, отколкото трѣбва, безъ да могатъ да се свиватъ; опасно е сѫщо, когато се свиватъ повече, отколкото трѣбва, безъ да могатъ да се разширяватъ. Състоянието на човѣка е здравословно, когато капилярнитѣ му сѫдове се свиватъ и разпущатъ правилно и ритмично. За да успѣва въ живота си, човѣкъ трѣбва да знае, кое мѣсто може да заеме въ природата, та работитѣ му да вървятъ успѣшно. Въ природата, както и въ живота, има хармонични и нехармонични точки, отъ които зависи успѣхътъ на човѣка. Нѣкой пѣвецъ, музикантъ или ораторъ излиза на сцената, и публиката го харесва, остава доволна отъ него. — Защо? — Защото е попадналъ въ една отъ хармоничнитѣ точки на природата. Не може ли да попадне въ една отъ тѣзи точки, публиката ще го освирка и свали отъ сцената. Законътъ за хармоничнитѣ и дисхармонични точки въ природата има отношение и къмъ молитвата. Човѣкъ не може да се моли на всѣко мѣсто. Най-напредъ той трѣбва да намѣри нѣкое хармонично мѣсто за молитва. Молитвата е изразъ на велика хармония. Ако не може да постави мисъльта и чувствата си въ хармония съ природата, човѣкъ не може да се свърже съ нея, не може да отправи молитвата си нагоре. Природата нѣма да му укаже своето съдействие. Сегашнитѣ хора иматъ много знания, но не могатъ да ги прилагатъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на човѣкъ, на когото природата е дала всички блага на разположение, безъ да може той да се ползува отъ тѣхъ. Предъ него е сложено най-вкусното ядене, но стомахътъ му е разваленъ, не го приема; даватъ му хубава книга за четене, но очитѣ му сѫ болни, не вижда; наоколо се разнася Божествена музика, но ушитѣ му сѫ притѫпени, нищо не чува; има хубави обуща, но краката му сѫ покрити съ мазоли, не може да ги обуе; дрехитѣ му сѫ нови, удобни, отъ фина материя, но тѣлото му е покрито съ циреи, не може да ги облѣче. Истинско благо е това, отъ което човѣкъ може да се ползува въ всѣки даденъ моментъ. Въ този смисълъ, истинско знание е това, отъ което човѣкъ може да се ползува на всѣко време. Не може ли да се ползува отъ него на всѣко време, това знание ще му донесе най-голѣми изпитания. Много хора придобиватъ толкова знания, колкото да ги биятъ. Като не разбиратъ, кѫде и кога трѣбва да приложатъ знанието си, тѣ предизвикватъ неразположението на хората и на природата и получаватъ плесници. Единъ американски боксьоръ упражнявалъ много младежи въ боксиране. Единъ отъ ученицитѣ му си въобразилъ, че знае вече това изкуство и решилъ да го приложи първо къмъ учителя си. Единъ день той ударилъ учителя си въ носа, да му покаже, че знае вече да се боксира. Учительтъ веднага му ударилъ три силни плесници и го повалилъ три пѫти на земята, като му казалъ: Трѣбва да учишъ дълго време това изкуство, още не си го научилъ. Засраменъ, ученикътъ станалъ отъ земята, очистилъ праха отъ дрехитѣ си и решилъ втори пѫть да не си позволява такава смѣлость. Смирение се иска отъ ученика. Докато не научи добре едно изкуство, той не трѣбва да го прилага, а още повече къмъ учителя си. Сѫщиятъ законъ се отнася до човѣшкитѣ мисли и чувства. Докато не се научи да мисли и да чувствува правилно, човѣкъ не трѣбва да бърза да се проявява. Излѣзе ли преждевременно на сцената, учительтъ му ще му нанесе такъвъ ударъ, който ще го повали три пѫти на земята. Това не значи, че природата изключва човѣка отъ живота, но му казва да учи, а после да се проявява. Той може да се проявява като ученикъ, но не като учитель. Ако не спазва това правило, тя му праща болести, страдания, лишения, да се учи. Следователно, ако си боленъ, ще учишъ законитѣ на здравето; ако си нещастенъ, ще учишъ законитѣ на щастието; ако си беденъ, ще учишъ законитѣ на богатството; ако си лошъ, ще учишъ законитѣ на доброто. Ще кажете, че това сѫ противоречия. Обаче, ученикътъ се учи и отъ противоречията, и отъ погрѣшкитѣ си. На какво се дължатъ погрѣшкитѣ на човѣка? — На неразбиране на нѣщата, на неговитѣ криви мисли. Запримѣръ, като изучава математика, ученикътъ знае, какво означава пропорцията А:В=С:Д. Обаче, дойде ли до живота, той не може да приложи пропорцията на мѣсто. Това незнание и неразбиране на нѣщата води къмъ погрѣшки. Ако въ пропорцията замѣстите буквитѣ съ числа, вие ги разглеждате като количествени величини и казвате 10:5=20:10. Отъ количествена гледна точка, 10 е по-голѣмо отъ 5, но по енергии числото петь крие въ себе си по-голѣма динамическа сила отъ десеттѣ. Петтѣ разширява човѣка, а десеттѣ го свива. Значи, човѣкъ трѣбва да знае, освенъ количеството енергии, които величинитѣ съдържатъ въ себе си, още и тѣхнитѣ качества. Запримѣръ, не е все едно да имате единъ арабски конь и единъ конь отъ английска порода. Ако е за надбѣгване, арабскиятъ конь е за предпочитане. Ако е за впрѣгане, английскиятъ конь е за предпочитане. Сѫщиятъ законъ се отнася и до мислитѣ, и чувствата. За да бѫдатъ разбрани и правилно приложени, тѣ трѣбва първо да се превърнатъ въ математически величини, после — въ геометрически формули и фигури и най-после въ действия. Можете ли да постигнете това, вие ще дойдете до естественото свиване и разширяване на капиляритѣ, което държи въ хармония функциитѣ на всички органи. Стремете се къмъ вѫтрешна хармония на организма. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 41. Лекция отъ Учителя, държана на 19. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  4. 1931_06_12 Неизбеженъ пѫть

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Неизбѣжниятъ пѫть Т. м. Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ въпроса за създаването на свѣта и разискватъ върху него. Тѣ пренасятъ въпроса къмъ себе си и се запитватъ, защо е създаденъ човѣкъ. И на този въпросъ сѫ дадени много отговори. Едни учени казватъ, че човѣкъ е създаденъ, за да живѣе; други казватъ, че човѣкъ е създаденъ, за да учи, да познае своя Създатель; трети казватъ, че задачата на човѣка е да мисли само за себе си. Докато е дете, човѣкъ мисли само за себе си, но като порасне, той започва да мисли и за ближнитѣ си. Детето мисли за себе си, но и голѣмиятъ човѣкъ мисли за себе си. — Кога? — Когато е боленъ, когато страда физически или психически. — Какво прави човѣкъ, когато го боли кракъ? — Той постоянно говори за него, превързва го, промѣня лѣкарствата, вдига го, слага го, търси му удобно мѣсто. — Защо мисли толкова много за крака си? — Защото го боли. — Нека търпи! — Не може, болката му е голѣма. Както виждате, болката на единъ кракъ само повдига цѣлъ редъ въпроси. И тъй, всѣко страдание внася дисхармония въ човѣка. Дисхармония сѫществува и въ природата. Всѣки пръвъ потикъ на известна проява или на известно явление е дисхармониченъ, защото представя минаване отъ едно състояние въ друго. Вториятъ моментъ е пакъ дисхармониченъ. И следващитѣ моменти сѫ дисхармонични. — Докога трае дисхармонията? — Докато продължава промѣната, или докато се успокоятъ действуващитѣ сили. Има случаи, когато, и следъ успокояване на силитѣ, дисхармонията още сѫществува. Представете си, че вие се намирате на земята, радвате се на простора, на чистия въздухъ и на свѣтлината. Обаче, единъ силенъ човѣкъ дойде при васъ, хване ви за рѫцетѣ и започва да ви връзва съ вѫже. Това е първиятъ моментъ на смѣна въ състоянието ви, който веднага произвежда дисхармония въ васъ. Следващитѣ моменти сѫ пакъ дисхармонични, защото той ви спуща съ вѫже въ дълбокъ кладенецъ. Най-после стѫпвате на дъното на кладенеца, но състоянието ви не се подобрява, вследствие на което и дисхармонията не се прекратява. Много естествено! Вие минавате отъ свѣтлина въ тъмнина, отъ просторъ въ ограничителни условия. Следъ известно време дохожда единъ вашъ приятель, подава ви вѫже и започва да ви тегли навънъ. Състоянието ви се подобрява, вследствие на което първиятъ моментъ още е хармониченъ. Следващитѣ моменти сѫщо сѫ хармонични. Значи, докато условията се подобряватъ, и хармонията продължава. Това сѫ примѣри, съ които донѣкѫде можемъ да обяснимъ, защо при известни явления въ природата първиятъ потикъ започва съ страдание, а при други — първиятъ потикъ започва съ радость. Като не мислятъ право, нѣкои казватъ, че е все едно, дали сѫ въ кладенецъ, или на повърхностьта на земята. Значи, все едно е, дали човѣкъ е на небето, или на земята. Така не се говори. Може ли да бѫде все едно, дали сте въ кладенецъ, дълбокъ хиляда метра, или на повърхностьта на земята, при чистъ въздухъ, свѣтлина и просторъ? Когато се произнася върху известни въпроси и положения, човѣкъ трѣбва да има предъ видъ резултатитѣ. Не е достатъчно само да кажете, че въ кладенеца е по-лошо, отколкото вънъ, на открито, но вижте, какви резултати ще имате при двата случая. Ако вземете единъ орѣхъ въ рѫката си, лесно е да кажете, че това е орѣхъ, но можете ли да отговорите на въпроса, защо орѣхътъ е набръчканъ? Като счупите черупката, виждате, колко е набръчкана ядката му. За да влѣзе въ малката черупка, той е миналъ презъ страдания, вследствие на което се е набръчкалъ. Такова набръчкване или нагъване виждаме и въ човѣшкия мозъкъ. — Какво означаватъ тия нагъвания? — Споредъ нѣкои учени нагъванията на човѣшкия мозъкъ, опредѣлятъ силата на неговия умъ. Значи, колкото е по-нагънатъ мозъкътъ, толкова човѣкъ е по-уменъ. Слабитѣ набраздявания говорятъ за слабо проявенъ умъ. Защо мозъкътъ на човѣка не е гладъкъ, но нагънатъ? Това сѫ задачи, които трѣбва да се решатъ. Следователно, щомъ е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, да решава задачи. Запримѣръ, числото 123 не означава само известно количество единици, но има и друго значение. То може да означава 123 английски лири, 123 слънца или вселени и т. н. Числото 123 може да означава още и 123 микроби, 123 пѣсъчни зрънца, 123 капки отъ първичната материя на живота. Въ всички случаи, числото 123 нѣма еднаква цена. Знаете ли, колко струва една капка отъ първичната материя на живота? За да се приготви една капка отъ тази материя, трѣбва всички машини въ свѣта да работятъ три хиляди години наредъ, като за работници взиматъ участие всички хора на земята — два милиарда работници. Направете изчисление, да видите, колко ще струва една капка отъ тази материя. Често хората се запитватъ, защо идатъ страданията. Каквото и да имъ се каже за страданията, тѣ пакъ нѣма да останатъ доволни. — Защо? — Не могатъ да ги разбератъ. Въпросътъ за страданията е чисто наученъ. Съ него се занимаватъ само великитѣ Учители. Представете си, че вие сте виденъ философъ и се занимавате съ голѣми философски въпроси. Какво ще бѫде положението ви, ако космитѣ на главата ви сѫ сѫщо такива философи, като васъ? И тѣ ще философствуватъ заедно съ васъ. Какъвто въпросъ се яви въ ума ви, и тѣ ще започнатъ да разсѫждаватъ върху него. Обаче, по нѣкакво стечение на обстоятелствата, космитѣ на главата ви се разбъркватъ, и, за да ги оправите, вие взимате гребенъ и го прекарвате нѣколко пѫти презъ косата си. Изведнъжъ космитѣ, като философи, скачатъ на кракъ и се запитватъ: Кой смѣе да ни безпокои и да ни причинява страдания? Следъ тѣхъ започва да протестира кожата. Като разчесвате космитѣ си, вие причинявате страдания и на кожата, понеже космитѣ сѫ закрепени въ нея. Както виждате, все философи страдатъ: космитѣ, кожата и т. н. И, като не намиратъ причината за страданията, тѣ не могатъ да си отговорятъ, защо страдатъ. Ако космитѣ бѣха въ изправность никакви страдания нѣмаше да иматъ. Понеже не сѫ въ изправность, гребенътъ иде да ги изправи, а съ това имъ създава страдания. Тъй щото, когато се запитвате, защо идатъ страданията, ще знаете, че и вие сте единъ философъ, като космитѣ на човѣшката глава. Вие седите на главата на нѣкой виденъ философъ, дето сте се оплели съ други философи. За да ви разплете и изправи, видниятъ философъ взима гребенъ и се мѫчи да възстанови хармония между всички философи, които сте се качили на главата му. Каквото и да правите, каквито теории и да създавате за страданието, гребенътъ не иска да знае. Веднъжъ влѣзълъ въ рѫката на видния философъ, той трѣбва да оправи обърканитѣ косми на главата му. — Ама защо трѣбва азъ да страдамъ? — Защото си се оплелъ съ другитѣ косми. Не само това, но следъ като израстешъ и станешъ дълъгъ, философътъ решава да те отрѣже, да станешъ по кѫсъ. Той взима ножицитѣ и те скѫсява. — Ама и това ли страдание трѣбваше да преживѣя? — Щомъ си станалъ чрезмѣрно голѣмъ, страданията неизбѣжно ще дойдатъ. И тъй, щомъ си зададете въпроса, защо идатъ страданията, ще знаете, че причината е двояка: или сте се оплели съ други философи, или сте пораснали повече, отколкото трѣбва. И въ единия, и въ другия случай сѫдбата ще дойде въ видъ на гребенъ и ножици, или да те разплете, или да те отрѣже, да не бѫдешъ много голѣмъ. Следъ това ще кажешъ, че всичкото ти величие пропаднало, или всичкото ти достоинство се накърнило. За тебе не е добре, но за философа е добре. Той казва: Добре стана, че отрѣзахъ малко космитѣ си, да подиша главата ми свободно. — Защо трѣбва да страдамъ? — За да дишате свободно чистия планински въздухъ, да приемате безпрепятствено слънчевата свѣтлина. Какво трѣбва да направите, ако живѣете въ гора, дето дърветата сѫ гѫсто насадени? Трѣбва да изсѣчете една часть отъ тѣхъ, да се разредятъ, за да прониква слънчевата свѣтлина. Иначе, вие не можете да живѣете въ тази гора и търсите случай да я напуснете. День следъ день вие отсичате по едно дърво, да ги разредите, за да може слънчевата свѣтлина да проникне въ тѣхъ. Свободно мѣсто трѣбва да има въ гората, да освѣтява всички дървета. Сѫщиятъ законъ има отношение къмъ човѣшкитѣ мисли и чувства. Дойде ли въ ума ви една възвишена, благородна, Божествена мисъль, веднага трѣбва да ѝ направите мѣсто. Всички обикновени мисли трѣбва да дадатъ пѫть на Божествената, да ѝ отворятъ мѣсто. Влѣзе ли въ сърдцето ви едно Божествено чувство, всички обикновени чувства трѣбва да му отворятъ пѫть. И до днесъ хората сѣкатъ дърветата. — Защо? — Или за прехрана, или защото сѫ израсли на мѣста, на които хората искатъ да живѣятъ. Много отъ сегашнитѣ дървета сѫ израсли на чужди мѣста, а не на собствени. Тѣ сѫ наематели, а не собственици. Щомъ е така, собственикътъ всѣкога може да вземе брадвата и да ги отсѣче. Той ще имъ каже: Вие живѣхте тукъ 200—300 години. Достатъчно вече! Отъ днесъ ви уволнявамъ, идете на друго мѣсто. Дойде ли до онѣзи дървета, които сѫ израсли на собствени мѣста, господарьтъ нѣма право да ги сѣче. За такива дървета, именно, казваме, че не трѣбва да се сѣкатъ. Какъ постѫпватъ собственицитѣ на кѫщитѣ съ своитѣ наематели? Първоначално тѣ правятъ договоръ съ наемателитѣ си за нѣколко години. Щомъ изтече срокътъ, наемателитѣ напущатъ кѫщата и отиватъ въ друга. Ако, въпрѣки договора, наемателитѣ не искатъ да напуснатъ кѫщата, собственикътъ има право да ги изпѫди. — Ама какъ смѣятъ да ме пѫдятъ? Вънъ ли трѣбва да излѣза? — Понѣкога е по-добре да излѣзешъ вънъ, отколкото да останешъ въ кѫщата, но нежеланъ. Кое е по-добре за пиленцето: да излѣзе отъ яйцето, или да остане затворено въ него? Щомъ е изтекълъ срокътъ за прекарването му въ яйцето, то трѣбва да излѣзе вънъ. Остане ли вѫтре, въпрѣки волята на квачката, то е осѫдено на смърть. Следователно, докато си наематель, щешъ-не-щешъ, ще плащашъ. Щомъ излѣзешъ вънъ, на открито, ти си свободенъ отъ всички задължения, никой нищо не ти иска. Ти си свободенъ гражданинъ. Такова нѣщо представя смъртьта. Не се страхувайте отъ нея, защото тя освобождава човѣка отъ всички задължения и ограничения. Сега, като говоримъ за смъртьта, гледайте на нея като процесъ на освобождаване. — Съгласни ли сте съ такова освобождаване? — Добре е да бѫдемъ свободни, но вънъ ще бѫдемъ изложени на дъждъ, на бури, на снѣгове. — Дъждътъ, бурята и снѣгътъ иматъ предъ видъ онѣзи, които се криятъ въ кѫщитѣ си. Обаче, тѣ нѣматъ никакво отношение къмъ тия, които сѫ вънъ. Външнитѣ жители сѫ свободни, нѣма защо да се страхуватъ отъ дъждъ, вѣтъръ и снѣгъ. Тѣ сѫ граждани на широкия свѣтъ. Тѣ сѫ свободни птици. Като слушате да се говори по този начинъ, казвате, че животътъ на открито не е съгласенъ съ обществения строй. И пилето казва сѫщото на майка си, но като го мѫти, тя му разправя: Докато срокътъ отъ 21 дни не е изтекълъ, ти ще живѣешъ споредъ установенитѣ закони на обществото. Щомъ дойде 21-ия день, ти ще напуснешъ яйцето, ще излѣзешъ вънъ и ще се чувствувашъ свободенъ гражданинъ. Ще видишъ, че законитѣ на обществото могатъ да се мѣнятъ: при едни условия тѣ сѫ едни, при други условия — други. —Ама това е противоречие. — За глупавия е противоречие, но не и за мѫдреца. За мѫдреца само единъ законъ не се мѣни, той остава вѣченъ, неизмѣненъ, абсолютенъ. Всички останали закони се мѣнятъ. Всички знаете, че сѫществува законъ за притегляне на тѣлата, т. е. законъ за земното притегляне. По силата на този законъ, всички тѣла, свободно движещи се падатъ на земята. Значи, земята ги привлича. Сѫщевременно, земята се привлича отъ слънцето и се върти около него. Днесъ е така. Ще дойде день, когато тия закони ще се измѣнятъ, ще се създадатъ нови, по-съвършени закони. Какви ще бѫдатъ тѣзи закони, не знаемъ, но предполагаме, че ще бѫдатъ по-съвършени отъ сегашнитѣ. Че това ще бѫде така, виждаме отъ факта, че първитѣ нѣколко потици на природата сѫ дисхармонични, а вторичнитѣ — хармонични. Значи, първичнитѣ процеси сѫ дисхармонични и несъвършени, а вторичнитѣ — хармонични и съвършени. Запримѣръ, слизането на човѣка въ кладенеца е дисхармониченъ процесъ, излизането отъ кладенеца е хармониченъ. Дисхармонията подразбира несъвършенство, а хармонията — съвършенство. И тъй, страданията не сѫ нищо друго, освенъ слизане въ дълбокъ кладенецъ. Като слиза въ кладенеца, човѣкъ върви по посока АВ — фиг. 1. Следъ като прекара известно време въ ограничителнитѣ условия на кладенеца, човѣкъ започва да търси изходенъ пѫть. Най-после той се качва по посока ВС, която го изважда на повръхностьта на земята. Като си дава смѣтка за страданията, презъ които е миналъ, той вижда, че е могълъ да мине направо по посока АС, вмѣсто да образува счупената линия ABC. Обаче, преди да е миналъ презъ страданията, той не би могълъ да намѣри посоката АС. Следователно, посоката АС подразбира придобита опитность. Безъ страдания нѣма опитности. — Защо е така? — По този въпросъ не се пита. Дойде ли страданието, човѣкъ трѣбва да учи. Той може да задава въпроси, но сѫщевременно да учи. Въ сѫщность, само страдащиятъ задава въпроси. Който не страда, не задава никакви въпроси. Страдащиятъ е гладенъ, лишенъ отъ храна. Подъ напора на глада, той постоянно пита, защо страда, защо никой не му помага. Обаче, като получи храна, той вече не страда, нищо друго не го интересува, освенъ хлѣба. Той сѣда предъ трапезата и започва да яде. Следователно, докато не е миналъ отъ А къмъ В и отъ В къмъ С, човѣкъ не яде, но само се мѫчи и страда. Щомъ дойде до точка С, той постига желанията си, дава му се да яде. Точката С представя областьта на радостьта. Законъ е: следъ всѣко страдание иде радость. Който иска да участвува въ радоститѣ, непремѣнно трѣбва да приеме страданията, като неизбѣженъ пѫть въ живота си. Страданието всѣкога се стреми къмъ радостьта. Въ този смисълъ, страданието е стремежъ на човѣшкия духъ да мине въ областьта на радостьта. Обаче, никой не може да направи стѫпка напредъ къмъ радостьта, ако не е миналъ презъ страданието. И сегашнитѣ хора се радватъ, но повечето имъ радости сѫ остатъци отъ миналото. Значи, днесъ хората участвуватъ въ чужди радости. Когато говоримъ за радостьта, ние имаме предъ видъ истинската радость, която е собствено притежание на всѣки човѣкъ. Има ли такава радость, той никога не може да я изгуби. Тя е неговъ собственъ капиталъ. Чуждото всѣкога остава чуждо. Какво разбираме подъ думата собственость? Всѣко нѣщо, отъ което човѣкъ се ползува въ даденъ моментъ, е негова собственость. Ако нѣкой се опита да притежава сѫщия предметъ, въ сѫщия моментъ, той посѣга на чужда вещь. Могатъ ли двама души, въ единъ и сѫщъ моментъ, да четатъ една книга? Щомъ единиятъ е взелъ книгата въ рѫката си, другиятъ трѣбва да чака, да се освободи книгата, и тогава да я чете. Докато първиятъ чете, книгата е херметически затворена за втория. Отъ обикновенитѣ книги двама души могатъ едновременно да четатъ, но що се отнася до книгитѣ на живата природа, до страданията, тамъ всѣки самъ ще чете. Никой никого не може да замѣсти въ четенето на житейскитѣ книги. Тамъ, именно, е трагедията на живота. Всѣки самъ ще чете книгата, която му е дадена. — Защо? — Преди да си отговорите на този въпросъ, запитайте се, защо живѣете и защо умирате. Ако на тѣзи въпроси не можете да си отговорите, не търсете отговоръ и на другитѣ въпроси. Смъртьта е резултатъ на живота. Който не разбира живота, той умира, безъ да възкръсва; който разбира живота, той умира и вѣчно живѣе. Смърть безъ животъ подразбира лишаване отъ благата на живота. Ако смъртьта е резултатъ на живота, какво представя тогава самиятъ животъ? Той е резултатъ на Великия животъ, въ който се проявява разумностьта на великитѣ и възвишени сѫщества. Докато дойде до Великия животъ, човѣкъ неизбѣжно ще мине пѫтя отъ А до В и отъ В до С, при което имате отношенията АВ:ВС:СА. Пѫтьтъ АВ представя пѫть къмъ страдания и противоречия; пѫтьтъ ВС води къмъ радостьта, и най-после, пѫтьтъ АС представя условия за реализиране на живота. Съ други думи казано: човѣкъ може да очаква разумни резултати отъ живота, само следъ като е миналъ презъ страданията. Като ученици, вие трѣбва да си изработите нова философия на живота. Това значи, да сте минали презъ страданията. Само онзи може да разбира живота, да има свой моралъ и да помага на хората, който е страдалъ. Той има право да употрѣби най-хубавата храна, която природата дава. Не познава ли страданията, човѣкъ се намира въ положението на дете, което едва започва да пъпли. Какво можете да очаквате отъ този човѣкъ? Ако сподѣляте съ него своитѣ опитности и страдания, той ще слуша, какво му говорите, безъ да ви разбира. Ако рече да ви отговори, вмѣсто утеха, ще ви каже нѣкаква глупость. Помнете: докато едно сѫщество не мине презъ най голѣмитѣ страдания, то не може да влѣзе въ пѫтя на щастието, т. е. въ разумния животъ. Който не разбира живота, казва, че другъ животъ, освенъ земния, не сѫществува. Така казва и материалистътъ. Ние пъкъ казваме: Задъ неразбрания животъ нищо друго не сѫществува. Обаче, задъ разбрания животъ сѫществува другъ, по великъ и съвършенъ, въ който се проявяватъ любовьта и разумностьта. Ако ученикътъ отъ първо отдѣление не може да разбере отношението на числата отъ едно до десеть, той не може да разбере и другитѣ числа, които идатъ следъ десеттѣ. Това не значи, че другитѣ числа не сѫществуватъ. Следователно, ако не разбирате сегашния животъ, нѣма да разберете и бѫдещия; ако разберете сегашния животъ, ще разберете и бѫдещия. Ако едно отъ действията въ дадена задача не е правилно, цѣлата задача ще бѫде неразрешима. За да се реши задачата правилно, всичкитѣ ѝ действия трѣбва да бѫдатъ правилно решени. Съ други думи казано: ако първитѣ процеси сѫ правилни, и следващитѣ ще бѫдатъ правилни. Значи, всичко зависи отъ първата стѫпка. Ако първата стѫпка е права, всички останали ще бѫдатъ прави. Вземете ли първата стѫпка въ живота си криво, всички останали стѫпки ще бѫдатъ криви. Бѫдете внимателни, да вземете права стѫпка, за да разберете живота, който ви е даденъ. Сега, ако нѣкой отъ васъ сте обезсърдчени, това показва, че слизате въ кладенеца, къмъ точка В. Щомъ сте дошли до В, положението ви е добро, скоро ще тръгнете къмъ С. Ако сте насърдчени, вие сте тръгнали вече къмъ С. Значи, и когато се обезсърдчи, и когато се насърдчи човѣкъ, положението му е добро. И въ двата случая той се намира въ положителната страна на живота, въ възходещитѣ процеси. Т. м. * 40. Лекция отъ Учителя, държана на 12. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  5. 1931_06_05 Тритѣ отношения

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тритѣ отношения Т. м. Всички сте били ученици, изучавали сте аритметическитѣ действия и работите свободно съ тѣхъ. Кажете ми тогава, какво става съ сумата, ако размѣстите събираемитѣ? Измѣня ли се тя или не? — Не се измѣня. Значи, когато събираемитѣ промѣнятъ мѣстата си, резултатътъ остава единъ и сѫщъ: А+В=С, В+A=С. Това правило остава вѣрно само по отношение на мъртвитѣ числа, но не и по отношение на живитѣ. Запримѣръ, ако имате бомбата А, пълна съ барутъ, и бомбата В, пълна съ динамитъ, дветѣ заедно произвеждатъ резултата С. Обаче, не е безразлично, дали А ще действува първа, или В. Въ двата случая резултатътъ ще бѫде различенъ. Или, ако имате два вола, впрегнати въ една кола, можемъ да изразимъ действието събиране по следния начинъ: А (воловетѣ) + В (колата) = С. Обаче, резултатътъ С ще се измѣни, ако В върви напредъ, а А — назадъ, т. е. ако размѣнятъ мѣстата си. Не е все едно, дали воловетѣ вървятъ напредъ и теглятъ колата, или вървятъ назадъ и бутатъ колата. Не е все едно, дали локомотивътъ е отпредъ, или отзадъ на машината. Следователно, на физическия свѣтъ, дето числата се разглеждатъ само като количествени величини, резултатътъ С е единъ и сѫщъ, независимо отъ това, дали имате А+В или В+А. Обаче, влѣзете ли въ органическия свѣтъ, дето числата иматъ, освенъ количествено, още и качествено значение, тамъ не е безразлично, дали имате А+В или В+А. Не е безразлично, дали умътъ е на първо мѣсто, или сърдцето. Често се говори за ума и за сърдцето на човѣка и казватъ, че нѣкой има силенъ, бистъръ умъ, а другъ — благородно сърдце. — Отъ какво зависи силата на човѣшкия умъ? — Колкото повече нѣща може да схване човѣкъ въ даденъ моментъ, толкова по-силенъ е неговиятъ умъ. Колкото по-бързо математикътъ схваща процеситѣ при решаването на нѣкоя сложна задача, толкова по-силенъ е неговиятъ умъ. Центроветѣ, съ които умътъ му работи, сѫ добре развити, направени отъ доброкачествена материя и отзивчиви къмъ силитѣ, които се проявяватъ чрезъ тѣхъ. При това, добъръ математикъ е онзи, който знае, колко храна трѣбва да приема, за да бѫде умътъ му бистъръ, да решава задачитѣ правилно. Мислите ли, че, ако не яде два-три деня, или ако преяде, той може лесно да решава задачитѣ си? Истински математикъ е онзи, който държи стомахътъ си въ изправность: нито празенъ, нито преситенъ. Той разбира вѫтрешното отношение между числата, вследствие на което никога не нарушава хармонията на силитѣ въ своя организъмъ. Сега се явява въпросътъ: каква е задачата на храненето? — Трояка: първо, да държи организма въ изправность; второ — да подържа неговата активность или работоспособност и трето — да го защищава отъ външнитѣ условия. Сѫщото се отнася до мислитѣ и чувствата на човѣка. Когато говоримъ за ума, мнозина иматъ предъ видъ развитието на ума. Въ сѫщность, умътъ не се развива. Да мислите, че умътъ се развива, това значи, да имате материалистическо схващане за него. Значи, умътъ навива и развива нѣщата, т. е. предметитѣ, съ които се занимава, но, самъ по себе си, той нито се навива, нито се развива. И когато казваме, че нѣкой човѣкъ има силенъ умъ, не трѣбва да подразбираме физическа сила. Физическата сила не може да бѫде мѣрка за силата на ума. Има известна зависимость между физическата и духовната сила на човѣшкия умъ, но тази зависимость не е абсолютна. Запримѣръ, слонътъ е по-голѣмъ и по-силенъ отъ човѣка, но това не значи, че е по-уменъ отъ него. И слабитѣ сѫщества понѣкога вършатъ такава работа, както силнитѣ, безъ да сѫ много умни. Единъ юнакъ може да повали човѣка на земята, но и микробитѣ, макаръ малки и невидими сѫщества, могатъ да повалятъ не само слабия човѣкъ, но даже и най-голѣмия юнакъ. — Кѫде се крие тѣхната сила? — Въ бързото размножаване. Въ 24 ч. тѣ се размножаватъ толкова много, че достигатъ на брой до 40 — 50 милиона и, като войска, обсаждатъ човѣка, нападатъ го и го повалятъ на земята. Тѣ изтеглятъ енергията на човѣка и го обезсилватъ. Единственото спасение на човѣка отъ микробитѣ се заключава въ чистата кръвь. Когато кръвьта на човѣка е абсолютно чиста, безъ никакви външни примѣси, безъ никакви органически утайки въ нея, той устоява на всѣкакви микроби. И да попаднатъ въ кръвьта му, тѣ нѣматъ условия да се размножаватъ. Ето защо, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да бѫде абсолютно чистъ, съ високъ моралъ, имаме предъ видъ ония благоприятни условия, които го предпазватъ отъ микробитѣ. Чистотата е защита на човѣка отъ ония невидими, тайни врагове, които внасятъ най-силнитѣ отрови въ организма. Въ духовно отношение невидимитѣ врагове на човѣка, които го разрушаватъ, наричаме лоши аспекти. Астрологически, лошитѣ аспекти на планетитѣ, подъ чието влияние може да попадне човѣкъ, показватъ, че той е влѣзълъ въ область, населена съ негови неприятели, които го дебнатъ, за да го обератъ, да взематъ нѣщо отъ него. Не постѫпва ли и вълкътъ по сѫщия начинъ по отношение на овцата? Божествена ли е неговата постѫпка? — Не е Божествена. Вълкътъ напада и човѣка, но и това не е Божествено. Той не е създаденъ да напада човѣка и овцата. Коя е причината, че вълкътъ напада овцата? Преди всичко, тѣ коренно се различаватъ: въ овцата действуватъ меки сили, а въ вълка — груби. Въ това отношение, тѣ нѣматъ нищо общо нито по произходъ, нито по строежъ, нито по влияние на силитѣ, които действуватъ върху тѣхъ. Изобщо, грубитѣ сили рушатъ, унищожаватъ, а мекитѣ помагатъ за растене на тѣлата. Какви сили се криятъ въ огъня и какви въ свѣтлината? Силитѣ, които огъньтъ съдържа, сѫ груби, разрушителни. Запримѣръ, ако турите дърво въ огъня, то изгаря и се превръща на пепель. Обаче, желѣзото не гори въ огъня, а само се нажежава и започва да свѣти. Ако хванете съ рѫка горящото дърво и нажеженото желѣзо, ще се изгорите. Значи, всѣко нѣщо, което е било въ огъня, безразлично, дали гори, или само се нажежава, изгаря кожата на човѣка. Дойдете ли до свѣтлината, вие опитвате действието на мекитѣ сили въ природата. Това виждате на всѣка стѫпка въ свѣта на растенията. Достатъчно е да посѣете едно семе, или да посадите едно растение въ земята, за да видите, какъ се отразява свѣтлината върху него. Семето пониква и започва да расте, да пуща листа и клончета, да цъвти и да вързва плодове. Следователно, при горението тѣлата се разлагатъ, а при свѣтлината възрастватъ и се увеличаватъ. Отъ действието на огъня тѣлата губятъ часть отъ теглото си, а подъ действието на свѣтлината увеличаватъ теглото си. Това се отнася главно до органическия свѣтъ. Ще кажете, че огъньтъ е зло. Не се разсѫждава така. Лошото въ огъня е само тогава, когато тѣлото, което е изгорѣло, не може да се възстанови. Може ли да се възстанови, да приеме първоначалната си форма, това показва, че огъньтъ е пречистилъ тѣлото, безъ да го разруши. Така действува Божествениятъ огънь. Като говоримъ за горението и за растенето, като обратни процеси, вие се интересувате отъ тѣхъ дотолкова, доколкото иматъ отношение къмъ васъ. Гори ли едно тѣло, вие искате да знаете, кѫде ще спре този процесъ. Що се отнася пъкъ до растенето, вие искате да знаете, отде започва този процесъ. При горението човѣкъ губи любовьта си, а при растенето — придобива любовь. Съ това се обясняватъ симпатията и антипатията между хората. Наистина, ако отношенията съ нѣкой човѣкъ ви причиняватъ загуби, вие не го обичате; ако придобивате нѣщо, обичате го. Представете си, че въ дома ви дойде гостъ, който само взима, безъ да даде нѣщо отъ себе си. Вие гледате, часъ по-скоро да си отиде, и казвате: Не обичамъ този човѣкъ. Много естествено! Не можете да го обичате, понеже той ви причинява само загуби. Следователно, когато нѣкой казва, че обича, това подразбира, че е гостъ нѣкѫде. Той чака наготово да яде и да пие. Каже ли, че не обича, това показва, че е домакинъ на кѫщата и е заставенъ само да работи, да вдига и слага трапезата, да приема гости. Ето защо, за да се подържатъ правилни отношения между хората, радвайте се, че гостътъ ви дава възможность да проявите любовьта си. Но, за да проявите любовьта си и да издържите на нея, и гостътъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не нарушава добритѣ отношения. Ако само взима, безъ да дава, любовьта ви ще охладѣе. Каквото е отношението между госта, който взима отъ домакина и дава, такова е отношението между клиента и гостилничаря. Клиентътъ влиза въ гостилницата, преглежда листа и казва на гостилничаря: Искамъ отъ еди-кое си ядене. Гостилничарьтъ му услужва съ разположение, но после и той очаква да получи нѣщо. Докато яде, клиентътъ е любовно разположенъ къмъ гостилничаря; щомъ клиентътъ се нахрани, гостилничарьтъ е любовно настроенъ къмъ него, очаква да отвори кесията си и да плати. Това сѫ временни отношения. Човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да дава, безъ да очаква. Който получава, трѣбва да отговаря съ сѫщото, и той да е готовъ да дава. Любовьта подразбира правилна обмѣна между сѫществата. Следователно, въ живота всѣки човѣкъ е пѫтникъ, който непремѣнно трѣбва да влѣзе въ нѣкоя гостилница, да набави силитѣ си. За да свърши известна работа, отъ време на време човѣкъ трѣбва да се отбива при нѣкой изворъ, да накваси засъхналото си гърло, или въ нѣкоя гостилница, да възстанови силитѣ си. Ако пѫтникътъ пѫтува презъ пустинята, все трѣбва да се спре предъ нѣкой изворъ. Иначе, той ще остане на срѣдата на пѫтя си. За да свърши работата си добре, човѣкъ трѣбва да направи връзка поне съ водата и хлѣба. Този законъ има отношение и къмъ разумнитѣ сѫщества. За да свърши работата си, човѣкъ трѣбва да бѫде свързанъ съ разумни сѫщества, да му помагатъ. И великитѣ хора били свързани съ сѫщества отъ разумния свѣтъ. Колкото и да е силенъ и великъ, човѣкъ не може самъ да свърши работата си, все трѣбва да бѫде подпомогнатъ отъ нѣкого. Нуждата отъ близъкъ, отъ приятель, която всѣки човѣкъ изпитва, се дължи, именно, на необходимостьта да бѫде подпомогнатъ. Само по този начинъ човѣкъ има възможность да се прояви, да даде просторъ на своитѣ дарби да се развиватъ. Като знаете това, вие трѣбва да оценявате приятелството, да не го губите. Изгубите ли приятелството на човѣкъ, когото обичате, вие губите свѣтлината и радостьта си. Какво ще правите безъ свѣтлина и радость? Истински приятель е онзи, който може да ви помага въ труднитѣ моменти на живота. Затова е казано, че приятель се въ нужда познава. Ценете приятеля си, ценете приятелството и се стремете да го запазите. — Какъ може човѣкъ да запази приятелството си? — Като отговаря съ величина, равносилна на дадената. Отплатата не е материална, но духовна. Запримѣръ, да бѫдешъ всѣкога благодаренъ на приятеля си за доброто, което той ти прави, това значи, всѣки день да закрепвашъ и усилвашъ приятелскитѣ отношения. Благодарностьта и признателността представятъ вѫтрешна, духовна обмѣна между приятелитѣ. Ако не си благодаренъ на приятеля си, който ти е помагалъ въ трудни моменти на живота, ти си ялъ, безъ да преценишъ яденето, вследствие на което нѣма да имашъ устой въ постиженията си. — Защо? — Защото приятельтъ ти оттегля свѣтлината си, и ти оставашъ въ тъмнина. Въ Америка нѣкѫде имало единъ знаменитъ проповѣдникъ — Муди. Докато заеме положението на виденъ проповѣдникъ, той миналъ презъ голѣми изпитания: дето излизалъ да проповѣдва, навсѣкѫде го пѫдѣли. По едно време Муди се сприятелилъ съ единъ добъръ пѣвецъ, Сенкелъ, съ когото започналъ да работи: той да проповѣдва, а приятельтъ му да пѣе. Отъ този день Муди се прочулъ като добъръ проповѣдникъ въ цѣла Америка. Преди започване на проповѣдитѣ си, Сенкелъ пѣлъ и свирилъ на органъ, съ което приготвялъ благоприятни условия за Муди. Тѣ работѣли заедно и се радвали на успѣха си. Следъ време, обаче, тѣ се раздѣлили, и работата имъ тръгнала назадъ. И двамата изгубили силата си. Силата имъ се заключавала въ това, че енергията на Сенкела минавала въ мисъльта на Муди, а мисъльта на Муди имала влияние върху музикалностьта на Сенкела. Последниятъ проявявалъ своята музикалность и способность да пѣе главно въ присѫтствието на Муди. Но и Муди се вдъхновявалъ отъ пѣсеньта на Сенкела. Муди ималъ добре развито чело, което показвало, че той има тактъ, разбиране и преценяване на музиката. Следъ нѣколкогодишна взаимна работа, и двамата, единъ следъ другъ, заминали за онзи свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да се стреми, да дойде до хармонично съчетаване на силитѣ въ своята душа. За да постигне тази хармония, той трѣбва да се откаже отъ съмнението и подозрението въ себе си, като отрицателни сили. Натъкне ли се на тѣхъ, трѣбва да ги трансформира, да ги превърне въ положителни. Невъзможно е човѣкъ да остане завинаги въ едно и сѫщо състояние. При това, колкото по-скоро смѣня състоянията си, толкова по-добре за него. Запримѣръ, като ходи ту съ дѣсния, ту съ лѣвия кракъ, човѣкъ мѣни енергията си. Лѣвиятъ кракъ е пасивенъ, дѣсниятъ — активенъ. Щомъ лѣвиятъ кракъ заеме положението на дѣсния, и той става активенъ. Така се смѣнятъ енергиитѣ, и човѣкъ се движи. Сѫщото става съ ума и съ сърдцето на човѣка: въ единъ моментъ умътъ е активенъ, въ следния моментъ — пасивенъ; въ даденъ моментъ сърдцето е пасивно, въ следния моментъ е активно. Докато енергиитѣ постоянно се мѣнятъ, човѣкъ се развива правилно. Не става ли смѣна на енергиитѣ, той не се развива правилно и нормално, вследствие на което се явяватъ болезнени състояния въ него: гнѣвъ, съмнение, подозрение, безвѣрие и др. Изпаднете ли въ отрицателно състояние, направете опитъ да трансформирате състоянието си по нѣкакъвъ начинъ, чрезъ движения, чрезъ ядене и т. н. Забелязано е, че яденето уравновесява силитѣ въ човѣка. Видите ли, че двама души се каратъ, дайте имъ да ядатъ. Щомъ започнатъ да ядатъ, спорътъ престава. Значи, храната съдържа въ себе си такива елементи, чрезъ които смекчава грубитѣ и отрицателни сили въ човѣка. Кога се каратъ хората? Коя е причината за недоразуменията и несъгласията въ човѣшкия животъ? Ако проследите всички причини за спорове и недоразумения, ще видите, че тѣ иматъ материаленъ характеръ и произходъ. Никога духовна причина не може да предизвика недоразумения. Думитѣ, отъ които хората се обиждатъ, съдържатъ въ себе си такива елементи, които предизвикватъ противоречия и недоразумения. Тѣ събуждатъ гнѣва, честолюбието, гордостьта, щеславието на хората, вследствие на което развалятъ отношенията имъ. Има думи, които обиждатъ, но има и такива, които радватъ човѣка. Запримѣръ, ако кажете на нѣкого, че е лицемѣръ, подлизурко, той ще се обиди. Кажете ли му, че е добъръ, способенъ, гениаленъ човѣкъ, ще се зарадва. И въ единия, и въ другия случай, вие сте засегнали нѣщо материално въ човѣка. Като знаете силата на думитѣ, добре е при самовъзпитанието да си служите само съ такива думи, които повдигатъ и облагородяватъ, както васъ, така и ближнитѣ ви. Защо да не си служите съ такива думи? Има случаи, когато човѣкъ трѣбва да си послужи съ нѣкоя взривна дума, но не всѣкога. Само изключителни случаи диктуватъ на човѣка да извади нѣкоя бомбастична дума отъ шишето и да я хвърли на точно опредѣлено мѣсто. Обаче, въ всички останали случаи човѣкъ трѣбва да държи отровнитѣ и избухливи думи въ шишета, херметически затворени. Ако сте въ военна зона, между неприятели, които постоянно ви обстрелватъ, ще си послужите съ нѣкоя бомба, да се защитите, но въ мирно време бомбитѣ сѫ безпредметни. Какво е нуждно на човѣка, за да се прояви? — Условия, които не сѫ нищо друго, освенъ живитѣ, разумни сѫщества, които обикалятъ човѣка. За да не изгуби тѣзи условия, човѣкъ трѣбва да цени тѣзи сѫщества и да ги пази като очитѣ си. Съ други думи казано: за да не изгубите условията на живота си, оценявайте разумностьта, кѫдето и да я срещнете, както и да се проявява. Тя има Божественъ произходъ. Като оценявате разумностьта, вие ще се развивате правилно. Доколкото цените хората, дотолкова и тѣ ще ви оценяватъ. Ако цените разумностьта, вие ще бѫдете въ съгласие съ Първата Причина на нѣщата. Щомъ сте свързани съ Нея, работитѣ ви се нареждатъ добре. Разумностьта въ човѣка не е нищо друго, освенъ проява на Божественото въ него. Дето е Божественото, тамъ има успѣхъ и напредъкъ. Божественото или разумностьта заставя човѣка да прави добро, да услужва на хората, да имъ помага. Колкото и да сѫ малки тѣзи прояви, радвайте имъ се. Най малката разумность, която човѣкъ проявява, служи като градивенъ материалъ за неговото бѫдеще. Не се отказвайте отъ доброто, колкото и да е малъкъ неговиятъ размѣръ. Не се отказвайте и отъ най-малкитѣ Божествени мисли и чувства. Откажете ли се отъ доброто и отъ великото въ свѣта, вие спирате своето развитие. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ новото. Ако въ всѣка ваша мисъль, чувство и проява не внасяте нѣщо ново, вие сте обикновенъ човѣкъ, съ обикновени разбирания. Ще кажете, че сте млади още. Това не ви оправдава. Младъ или старъ, като живѣе, човѣкъ трѣбва да бѫде носитель на новото, на Божественото въ свѣта. Ако не носите новото, и млади да сте, ще остарѣете. Ако пъкъ сте стари, ще оглупѣете. Младиятъ трѣбва да внесе нѣщо ново, чисто, свѣтло въ любовьта, а стариятъ — да внесе устойчивость и свѣтлина въ мисъльта. Не можете ли да направите това, нито младиятъ е младъ, нито стариятъ — старъ. При това положение не можете да очаквате никакъвъ напредъкъ. Каквито знания да имате, следъ време ще ги забравите. Тѣ не сѫ станали ваша плъть и кръвь, Тогава ще се намѣрите въ положението на децата, които едва започватъ да учатъ. Какво ще занесете съ себе си на онзи свѣтъ? Като се намѣрите между учени, възвишени сѫщества, ще се почувствувате бедни, окѫсани, голи и ще пожелаете отново да се върнете на земята, да започнете съзнателно да учите. Много нѣща сѫ вложени въ човѣка, но, докато не се проявятъ, тѣ се намиратъ въ положението на неразцъвтѣла пѫпка. Когато пѫпката цъвне и завърже, само тогава можете да познаете, какво представя тя. За да се прояви, пѫпката се нуждае отъ условия. Първото и необходимо условие е любовь къмъ Бога. Безъ тази любовь нищо не се постига. Значи, първото условие за постигане и реализиране на нѣщата е човѣкъ да люби Бога. Второто условие е любовь къмъ ближния, а третото условие — любовь къмъ себе си. — Защо трѣбва да люби човѣкъ ближния си и себе си? — За да се прояви, т. е. да изяви онова, което Богъ е вложилъ въ него. Да любишъ Бога, това значи, да приемешъ нѣщо отъ любовьта Му. Какъ и чрезъ кого ще приемешъ тази любовь? Чрезъ ближния си. Да любишъ Бога, това значи, да попаднешъ въ най-великия, най-тържествения и мощенъ моментъ за душата си, когато цѣлата природа се открива предъ тебе. Ти виждашъ и чувашъ това, което никога не си видѣлъ и чулъ. Кратъкъ е този моментъ, но незабравимъ. Следъ това човѣкъ слиза отъ високото положение, въ което е билъ, и отива между своитѣ ближни, да имъ даде нѣщо отъ благото, което е приелъ. Човѣкъ може да преживѣе това състояние въ моментъ на тежки изпитания, следъ което животътъ му се осмисля. И тъй, пазете тритѣ важни отношения: къмъ Бога, къмъ ближнитѣ си, т. е. къмъ разумнитѣ сѫщества и къмъ самия себе. Съ други думи казано: Любете Бога, а къмъ ближния си и къмъ себе си пазете отношения на взаимно почитание и уважение. Който не люби Бога, той се страхува отъ Него. За да се освободи отъ страха, човѣкъ трѣбва да приложи любовьта. Страхътъ спъва, ограничава човѣка, а любовьта го повдига и освобождава. Днесъ всички хора говорятъ за любовьта. Много естествено! Безъ любовь къмъ Бога нѣма животъ. То е все едно да отидете на нѣкоя планина, дето нѣма нищо за ядене. Вие носите въ раницата си само нѣколко хлѣба. Щомъ огладнѣете, отваряте раницата и започвате да ядете. Само тукъ, на голитѣ планински върхове ще разберете, какво нѣщо е хлѣбътъ, и ще го оцените. Каквото е хлѣбътъ при голитѣ планински върхове и водата — при сухата пустиня, такова нѣщо е любовьта при всички условия на живота. Помнете: Любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и любовь къмъ себе си сѫ три мощни формули, съ които можете да разрешавате всички мѫчни задачи въ живота си. Колкото по-голѣми знания имате, толкова по-голѣми изпитания ще ви се дадатъ. Вземете примѣръ отъ праведния Иовъ, който мина презъ голѣми изпитания и страдания. Той имаше голѣми знания, но и голѣми богатства: ниви, лозя, говеда; той имаше красиви синове и дъщери, но всичко изгуби. Най-после му се даде такава страшна болесть, която го отдалечи отъ всички хора. Животътъ му бѣше въ опасность, но издържа изпита си, следъ което получи голѣмо прозрение. Всичкото му богатство се върна отново. Други синове и дъщери му се дадоха, здравето му се възстанови, и той придоби новъ животъ, Съ по-голѣма свѣтлина и мѫдрость. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не мине презъ пещьта на Иова. За да издържи на страданията, човѣкъ трѣбва да има характера на Иова. Ще минете презъ отчаяния, съмнения и протести, но въ края на краищата трѣбва да издържите, както Иовъ издържа. Когато минете презъ тѣзи изпитания, тогава ще придобиете новъ животъ, ново знание и голѣми богатства. Сега сте богати, имате знание, имате синове и дъщери, но всичко това ще изгубите. Единъ день, когато придобиете ново знание, ново богатство, други синове и дъщери, тогава ще получите истинска слава, истинска радость, истинска любовь. Разбрахте ли това, което днесъ ви говорихъ? Ако не сте го разбрали, като минете презъ изпитанията, ще го разберете. Т. м. * 39. Лекция отъ Учителя, държана на 5. юний, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  6. 1931_05_29 Правилна преценка

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правилна преценка Т. м. Представете си, че имате единъ равнобедренъ триѫгълникъ, АСВ — фиг. 1. Въ механическата геометрия триѫгълникътъ е фигура, но въ живата геометрия той представя човѣка въ движение. Спре ли се човѣкъ на едно мѣсто, ние виждаме само една негова проява. Щомъ започне да се движи, виждаме, ако не всичкитѣ му прояви, поне часть отъ тѣхъ. Върхътъ на триѫгълника представя човѣшката глава, т. е. мѣстото, дето се проявява неговата умствена дейность. Ако страната АВ — основата на триѫгълника се увеличава, а странитѣ АС и ВС оставатъ неизмѣнни, формата на триѫгълника се измѣня: дветѣ му страни постепенно ще се слегатъ, докато най-после се слѣятъ съ основата АВ, и цѣлиятъ триѫгълникъ се превърне въ права линия. — Кога става това? — Когато човѣкъ изгуби посоката на своето движение въ природата. Въ този случай, той непремѣнно трѣбва да се върне тамъ, отдето е излѣзълъ — въ Първата Причина — началото на творчеството, на дейностьта, на работата. Ние можемъ да разгледаме странитѣ на триѫгълника като силови линии, а именно: страната АВ, като сили, които действуватъ въ физическото тѣло на човѣка; страната СВ, като сили, които действуватъ въ ума, и страната АС, като сили, които действуватъ въ сърдцето. Ако силитѣ ВС се прелѣятъ въ АС, увеличава се дейностьта на сърдцето; ако силитѣ АС се прелѣятъ въ СВ, увеличава се дейностьта на ума. Щомъ се увеличи умствената дейность на човѣка, намалява се дейностьта на физическото тѣло. Тази е причината, задето повечето хора днесъ сѫ много нервни. Колкото е по-голѣма дейностьта на ума, толкова по-слабъ е човѣкъ. За да не се изтощава нервната му система, часть отъ умственитѣ сили трѣбва да се прелѣятъ въ сърдцето. Ако се увеличи дейностьта на сърдцето, организъмътъ надебелява. Силитѣ на организма сѫ резултатъ на сумата отъ силитѣ на ума и на сърдцето. Ако тѣлото се усили чрезмѣрно, за смѣтка на ума и на сърдцето, непремѣнно трѣбва да стане едно раздвижване на силитѣ: отъ тѣлото къмъ ума и отъ ума къмъ сърдцето. Човѣкъ трѣбва да бѫде въ постоянно движение, т. е. триѫгълникътъ да се движи. Отъ движението на триѫгълника се образува квадратъ — действието на физическитѣ сили. Квадратътъ, заедно съ триѫгълника — (фиг. 2), образуватъ петоѫгълникъ — поляризиране на физическитѣ и духовнитѣ сили въ човѣка. Съвременната наука се занимава съ въпроса за квадратурата на крѫга, но още не го е решила. Коя е причината, дето ученитѣ искатъ да опредѣлятъ квадратурата на крѫга? Квадратътъ представя рационално число, а крѫгътъ — ирационално. Квадратътъ е завършенъ процесъ, а крѫгътъ — незавършенъ. Ако завъртите квадрата около своя центъръ, образува се крѫгъ. Въ този случай, квадратътъ се допира до крѫга въ четири точки. Допре ли се въ три точки, ще се образува крива линия. Третата точка, именно, търсятъ ученитѣ. Намѣрятъ ли третата точка, ученитѣ ще опредѣлятъ квадратурата на крѫга. Съ разрешаването на този въпросъ тѣ ще опредѣлятъ направлението на силитѣ въ крѫга. Този въпросъ още не е разрешенъ. И тъй, казахме, че крѫгътъ, т. е. кривата линия представя незавършенъ процесъ. Който се движи по крива линия, трѣбва да знае законитѣ на вѣчностьта, защото незавършенитѣ процеси иматъ отношение къмъ вѣчностьта. Който се движи по крива линия, не знае, какво ще бѫде състоянието му, не знае, какъ ще се измѣнятъ отношенията му къмъ хората, даже и къмъ природата. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ се движи по права линия. Тамъ отношенията сѫ опредѣлени, защото подразбиратъ отношения между две лица. Яви ли се трета точка, линията се изкривява. Въ търсене на третата точка, човѣкъ се стреми нагоре, като издига перпендикуляръ — идеалътъ, къмъ който всѣки се стреми. Когато човѣкъ си постави нѣкакъвъ идеалъ въ живота, казваме, че той е идеалистъ. Каква е разликата между идеалиста и материалиста? Идеалистътъ е човѣкъ, който се качва по високитѣ върхове и оттамъ разглежда природата. Той се движи по перпендикуляра, т. е. по височината на триѫгълника. Той мечтае за много нѣща, които, макаръ и непостижими, поне го движатъ. Той работи и съ ума, и съ сърдцето си, вследствие на което неговиятъ триѫгълникъ е въ постоянно движение. Материалистътъ пъкъ живѣе повече въ долинитѣ на живота. Той има само единъ стремежъ — да нареди живота си, колкото е възможно по-добре. Той гледа на живота като на завършенъ процесъ, затова не се стреми къмъ непостижими идеали. Въ сѫщность животътъ е непостижимъ. Въ това, именно, седи красотата на живота. Поради своитѣ разбирания за живота, материалистътъ изпада повече въ областьта на неустойчивитѣ енергии, а идеалистътъ — въ областьта на устойчивитѣ енергии. — Кой отъ двамата се намира въ по-добри условия? — Идеалистътъ. Той черпи силитѣ си отъ изворитѣ въ природата, а материалистътъ отъ щернитѣ. Изворътъ вѣчно тече и дава отъ своето изобилие, а щерната — временно. Както разчитате на извора, така ще разчитате и на всѣки човѣкъ, който разбира живота. Той е свързанъ съ разумната природа, вследствие на което е богатъ и неизчерпаемъ като нея. Дойдете ли до материалиста, на него малко можете да разчитате. — Докога можете да разчитате на материалиста? — Докато има вода въ щерната. Мнозина се оплакватъ, че сѫ изгубили идеала си. — Кога губи човѣкъ идеала си? — Когато гледа на живота материалистически. Той седне предъ богата трапеза, хапне си отъ едно, отъ друго ядене и, като се свърши яденето, животътъ му се обезсмисля. Той казва, че изгубилъ идеала си. Значи, неговиятъ идеалъ се обуславялъ отъ хората. Идеалъ, който е въ зависимость отъ хората, всѣкога може да се изгуби. Стремете се къмъ вѣчни идеали, които хората не сѫ въ състояние да прекратятъ. И яденето може да бѫде идеалъ, но само тогава, когато гледате на него като на благо, което произтича отъ природата. Очаквате ли това благо отъ хората, единъ день ще го имате, а на другия день ще се прекрати. Човѣкъ трѣбва да яде, за да подържа живота си, но той ще живѣе, докато мисли, чувствува и действува. При това, въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ му трѣбва да има непрекѫснато движение. Движението не подразбира анархия. Щомъ между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ настане анархия, това показва, че вѫтрешната връзка между тѣхъ е прекѫсната. За да не дойдете до тази анархия, пазете връзката между своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Като ученици, вие трѣбва да дадете права насока на енергиитѣ си, да не се подпушвате. Всѣко подпушване води къмъ страдания, които отклоняватъ човѣка отъ правия пѫть. Затова, именно, старитѣ философи сѫ казали, че, преди всичко, човѣкъ трѣбва да работи съзнателно, да познае себе си. Да познае човѣкъ себе си, това значи, да познае скрититѣ сили въ своя организъмъ, да научи законитѣ, на които тѣ се подчиняватъ. Докато не познае себе си, човѣкъ не може да се справи съ окрѫжаващата срѣда. Днесъ и учени, и прости, като се натъкватъ на изпитания, не могатъ да се справятъ. Ученитѣ говорятъ за наука, иматъ знания, но не могатъ да си помогнатъ. Религиознитѣ вѣрватъ въ Бога, но като се затруднятъ съ нѣкоя задача, веднага иде съмнението. Дойдатъ ли болеститѣ, хората изгубватъ и знанието, и вѣрата, и любовьта си. Тѣ вече не сѫ господари на себе си, на своитѣ сили. И току чувате да се оплакватъ отъ главоболие, отъ стомашно разстройство, отъ болки въ гърдитѣ и т. н. На какво се дължатъ болеститѣ? Една отъ причинитѣ за болеститѣ се дължи на натрупване известна енергия на нѣкои мѣста повече, отколкото трѣбва. Запримѣръ, главоболието се дължи на излишъкъ на нервна енергия въ главата; стомашното разстройство се дължи на излишъкъ отъ енергия на нѣкое мѣсто въ стомаха. За да се освободи отъ излишната енергия въ известни мѣста на организма си, човѣкъ трѣбва да знае причината на нейното натрупване. Щомъ намѣри причината, лесно може да се освободи. Причината може да е въ неправилното съчетание въ мислитѣ. Изправете отношението между мислитѣ си, и болката ще изчезне. Изобщо, най-малката дисхармония между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка води къмъ заболяване. За да хармонизира мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си, човѣкъ трѣбва да се свърже съ законитѣ на природата. Има закони, които регулиратъ мислитѣ; има закони, които регулиратъ чувствата и постѫпкитѣ. Свърже ли се човѣкъ съ тѣзи закони, мислитѣ и чувствата му ще потекатъ така правилно, както той приема естествено, спокойно и безъ усилие въздуха и свѣтлината. Кой внася въздухъ въ дробоветѣ на човѣка? Кой внася свѣтлина въ очитѣ му? — Той самъ. Следователно, дайте ходъ на чувствата и на мислитѣ си, свободно да се проявяватъ, да не се спъвате. Хората сами се спъватъ въ чувствата си и си причиняватъ страдания. Запримѣръ, нѣкой се оплаква, че нѣма кой да го обича, и страда. Тукъ се вижда връзката между храненето и чувствуването. Нѣкой се оплаква, че нѣма кой да му сложи да яде. Колкото е право човѣкъ да страда, че нѣма кой да му сложи да яде, толкова е право да страда, че нѣма кой да го обича. Човѣкъ самъ трѣбва да си приготвя ядене, да не очаква на хората. Ако нѣкой иска да му приготви ядене, това е другъ въпросъ. Сѫщото се отнася и до обичьта. Човѣкъ трѣбва да обича, да не очаква другитѣ да го обичатъ. Както стомахътъ има нужда отъ храна, така и сърдцето се нуждае отъ чувства. Обичайте първо вие, за да ви обичатъ хората. Очаквате ли само да ви обичатъ, дълго време ще чакате и ще страдате. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете разумни, всѣко нѣщо да използувате на време. Имате ли вѣра, ще я приложите въ голѣмитѣ мѫчнотии и изпитания. Какъвъ смисълъ има вѣрата, ако не се приложи въ трудни времена? Това положение е подобно на онзи, който носи тояга, а когато го нападнатъ кучета, бѣга. Щомъ имашъ тояга, трѣбва да се бранишъ съ нея. И Мойсей имаше тояга, но докато Богъ не я освети, нищо не можа да направи съ нея. Когато Богъ му каза, че трѣбва да отиде между евреитѣ, да ги освободи, Мойсей се почувствува недостоенъ. Той отговори: Господи, не мога да изпълня тази мисия. — Хвърли тоягата си на земята! — му каза Господъ. Въ сѫщия моментъ простата овчарска тояга на Мойсея се превърна на змия. — Хвани змията за опашката! Докато си свързанъ съ мене, всичко можешъ да направишъ съ тази тояга — му каза Господъ. Какво представя тоягата? — Тя не е нищо друго, освенъ разумната човѣшка воля. Прилагайте волята си разумно, както Мойсей — своята тояга, за да постигнете всичко, каквото желаете. Жива е била тоягата на Мойсея, жива е и вашата воля. Тя показва правата посока на движението. Разумната човѣшка воля, т. е. магическата прѫчица или правата линия показва на човѣка, какъ трѣбва да мисли, чувствува и действува, какъ и накѫде трѣбва да се движи. Дръжте въ ума си образа на равностранния триѫгълникъ, като представа за правилното развитие на човѣка, въ умствено, сърдечно и физическо отношение. Човѣкъ не трѣбва да има слабо тѣло, но не трѣбва да има и много развито тѣло, за да не поглъща силитѣ на ума и на сърдцето. — Може ли, наистина, тѣлото да погълне силитѣ на ума и на сърдцето? — Ако не вѣрвате, ще опитате. По-добре е човѣкъ да вѣрва, да не става нужда да опитва всички нѣща на себе си. Защо човѣкъ да не вѣрва като дете? Той може да учи, докато има вѣрата на детето. Изгуби ли тази вѣра, той става голѣмъ критикъ и самъ се спъва въ развитието си. Както човѣкъ има тѣло, нагодено за физическия свѣтъ, така има и чувства — за духовния свѣтъ и мисли — за Божествения свѣтъ. Тѣлото, умътъ и сърдцето сѫ инструментитѣ, чрезъ които човѣкъ може да се прояви въ тритѣ свѣта. Нѣма ли тѣзи инструменти, той не може да се прояви нито въ единъ свѣтъ. Нѣкои казватъ, че не разбиратъ всичко, което се говори. — Това нищо не значи. Вие виждате слънцето, но не знаете, какво има на него, какви сѫщества живѣятъ тамъ. Вие живѣете на земята, но и нея не познавате абсолютно. Какво има въ центъра на земята, не знаете. Защо не допуснете, че въ центъра на земята има това, което и въ стомаха, и въ главата? По спектроскопа учениятъ познава, какви елементи се съдържатъ на слънцето. Защо и по мозъка да не познае, какви елементи има въ слънцето? Защо по мозъка човѣкъ не може да познае, каква разумность сѫществува на слънцето? Отъ разумностьта, която сѫществува на слънцето, можемъ да говоримъ за разумнитѣ сѫщества, които живѣятъ на него. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. —Въ истината е скритъ животътъ. * 38. Лекция отъ Учителя, държана на 29. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  7. 1931_05_22 Скрититѣ таланти

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Скрититѣ таланти Т. м. Съвременнитѣ хора говорятъ за анализъ на нѣщата. Какво разбирате подъ думата „анализъ“? Ако зададете този въпросъ на химика, той ще каже, че, да анализира едно вещество, това значи, да опредѣли неговия качественъ и количественъ съставъ. Ако зададете сѫщия въпросъ на психолога, той ще каже, че подъ „анализъ“ се разбира опредѣляне качеството на човѣшкитѣ мисли, чувства и постѫпки. Когато анализирате една мисъль, първо разглеждате нейнитѣ подбудителни причини. Трѣбва да знаете, отъ какъвъ характеръ сѫ тѣ: физически, духовенъ или умственъ. Запримѣръ, въ ума ви се явява мисъльта, да си направите една кѫща. — Каква е подбудителната причина за това? — Физическа. Понеже причината е физическа, вие съграждате кѫщата си по физически начинъ. Нареждането на кѫщата сѫщо се дължи на физически подбуди. Другъ е въпросътъ, ако въ ума ви се яви една мисъль, причинитѣ на която сѫ отъ умственъ характеръ. Запримѣръ, искате да напишете нѣкаква научна книга. Тази мисъль има умственъ характеръ. Написването на книгата се различава коренно отъ съграждането на една кѫща. Каква разлика сѫществува въ съграждането на тритѣ свѣта — физически, духовенъ и умственъ? Разликата е въ методитѣ, съ които тѣзи свѣтове работятъ и въ силитѣ, които действуватъ въ тѣхъ. Методитѣ, съ които си служи физическиятъ свѣтъ, сѫ груби, а тия, съ които си служатъ останалитѣ два свѣта, сѫ меки, деликатни. При изграждане на едно чувство или на една мисъль не можете да си служите съ методитѣ на физическия свѣтъ. Сѫщото се отнася и до силитѣ на тритѣ свѣта. Колкото по-високо се издигате надъ физическия свѣтъ, толкова силитѣ ставатъ по-фини, по-меки. Характерътъ на силитѣ, които действуватъ въ свѣта, се отразяватъ и върху живитѣ сѫщества. Запримѣръ, въ вълка действуватъ единъ родъ сили, а въ овцата — другъ родъ. Овцата никога не напада, а вълкътъ всѣкога напада. Естеството на месояднитѣ и кръвожадни животни е грубо, жестоко. За своята грубость тѣ често плащатъ съ живота си. Едно време, когато овцата е живѣла въ диво състояние, безъ господарь, който да я пази, вълкътъ я нападалъ, безъ да го държи нѣкой отговоренъ за това. Днесъ, обаче, когато овцата е подъ закрилата на човѣка, всѣки опитъ на вълка за нападане се плаща скѫпо. На грубитѣ физически сили се отговаря съ грубость. Куршумътъ лесно разрешава въпроса. Опита ли се вълкътъ да грабне една овца отъ стадото на овчаря, куршумътъ излиза срещу него. Тъй щото, искате ли да познаете, какви сили действуватъ въ даденъ моментъ, вижте, какви причини ги предизвикватъ. Известно е, че за последствията се сѫди отъ причинитѣ. Като изучавате характера на физическитѣ, духовнитѣ и умственитѣ прояви, виждате, че за реализирането или за противодействието имъ се изискватъ различни усилия. Запримѣръ, за съграждането или за разрушаването на една кѫща се изискватъ освенъ по груби, още и по-голѣми сили. Ако искате да съградите една кѫща, ще употрѣбите повече време и по-голѣми усилия. Обаче, за съграждането или за проява на едно чувство или на една мисъль се иска по-малко време, по-малки усилия, но по-фини и меки сили. Ако искате да отидете до слънцето мислено, ще бѫдете тамъ за нѣколко минути. Искате ли по физически начинъ да отидете на слънцето, нуждни ви сѫ най-малко хиляда години. За физическото ви отиване до слънцето сѫ нуждни особени съобщения, каквито днесъ още не сѫ открити. Не само липсата на съобщителни срѣдства, но и развитието на човѣка се явява прѣчка за отиването му до слънцето. Той още не е готовъ да живѣе на слънцето. — Защо? — Не знае езика на слънчевитѣ жители, не познава тѣхния редъ и порядъкъ, не отговаря на тѣхнитѣ мисли и чувства. Тѣ ще го спратъ на границата и ще го питатъ, кѫде е паспортътъ му, знае ли тѣхния езикъ, може ли да живѣе безъ физическо тѣло и т. н. Ако имъ каже, че е дошълъ на слънцето, защото има желание да види, какъ живѣятъ тамошнитѣ жители, веднага ще го върнатъ назадъ. — Защо? — Защото желанието му не е разумно. Следователно, постижими желания сѫ само разумнитѣ. Разумни желания пъкъ сѫ онѣзи, между които има връзка. Запримѣръ, ако искамъ да отида на слънцето, моето желание трѣбва да отговаря на желанието на сѫществата отъ слънцето. Щомъ сѫществува тази връзка, преди заминаването си азъ телеграфирамъ до тамошнитѣ сѫщества, че тръгвамъ, да дойде нѣкой отъ тѣхъ да ме посрещне. Оттамъ ще ми отговорятъ, че сѫ изпратили вече нѣкое сѫщество да ме посрещне. При това положение моето отиване на слънцето се осѫществява. Нѣма ли връзка между жителитѣ на слънцето и васъ, заминаването ви за слънцето не може да се постигне. Човѣкъ се натъква на много непостижими желания по различни причини. Запримѣръ, той иска да стане милиардеръ, безъ, да държи смѣтка, че всички мѣста за милиардери сѫ заети вече. Другъ нѣкой иска да стане професоръ, но не успѣва. — Защо? — Нѣма свободно мѣсто за професоръ. Колко професорски мѣста има въ единъ университетъ? Щомъ се заематъ всички мѣста, вие трѣбва да чакате нѣкой отъ професоритѣ да напусне службата си, тогава да заемете неговото мѣсто. Докато е живъ, здравъ и способенъ, никой не може да го измѣсти. Тъй щото, трѣбва да знаете, че постигането на вашитѣ желания зависятъ отъ спазването на известни закони: за реализиране на физическитѣ желания трѣбва да спазвате известни физически закони, за духовнитѣ желания ще спазвате нѣкои духовни закони, а за умственитѣ желания — умствени закони. Сѫщевременно, постигането на какво и да е желание е въ зависимость и отъ Божественитѣ закони. — Защо? — Защото Божественитѣ закони сѫ създали и физическитѣ, и духовнитѣ и умственитѣ. Ще приведа единъ примѣръ, за да обясня връзката между тритѣ вида закони. Представете си, че искате да си направите една кѫща. За да постигнете желанието си, трѣбва да знаете, освенъ физическитѣ, още и духовнитѣ, и умственитѣ закони. Ще съградите кѫщата си споредъ законитѣ на физическия свѣтъ, за да живѣете въ нея съ тѣлото си, т. е. съ другата си кѫща. Значи, както за съграждане на кѫщата си, сте взели въ внимание различни закони, така и за съграждане на тѣлото си сте взели въ внимание известни физически, духовни и Божествени закони. Кѫщата ви, т. е. тѣлото трѣбва да бѫде съградено така, че да разполагате добре съ него; не може ли да разполагате съ него, както искате, все едно, че живѣете подъ наемъ. Затова казваме, че който не е господарь на тѣлото си, той живѣе въ чуждо тѣло — другъ е неговиятъ господарь. Щомъ влѣзе въ кѫщата си, човѣкъ започва да мисли за ядене — огнището му трѣбва да гори. Следъ това трѣбва да запали лампата, да освѣти кѫщата си. Ако въ кѫщата ви нѣма огънь и свѣтлина, казваме, че тя е запустѣла, нѣма обитатели. Както виждате, между физическата кѫща и тѣлото на човѣка има известна аналогия: кѫща безъ огнище и прозорци е необитаема. Тѣло безъ сърдце, което да го отоплява, и безъ умъ, който да го освѣтява, сѫщо е необитаемо. Такова тѣло е подхвърлено на произвола на сѫдбата, всѣки може да си играе съ него, както иска. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ преустройване на своето физическо тѣло, да бѫде здраво, силно, пречистено. Съ това тѣло вие ще постигнете не само физическитѣ си желания, но и духовнитѣ, и умственитѣ. Щомъ постигнете желанията си по единъ правиленъ начинъ, вие ще осмислите живота си. Когато координира силитѣ на своя организъмъ, човѣкъ може да стане богатъ, силенъ, ученъ. Той може да приложи силитѣ си и въ тритѣ свѣта. Като работи за себе си, сѫщевременно той работи и за другитѣ хора. Да организира човѣкъ силитѣ си, това значи, да е постигналъ пълнолѣтието си. Въ този смисълъ, само пълнолѣтниятъ може да бѫде наследникъ на голѣмо богатство. Докато стане пълнолѣтенъ, човѣкъ трѣбва да работи, да създаде условия въ себе си за обогатяване на своето сърдце и на своя умъ. Когато говоримъ за работа, всѣки търси нѣкаква почтена работа, която да го повдигне предъ очитѣ на хората. Ние пъкъ казваме, че всѣка работа, достойно изпълнена, е почтена. Мнозина се срамуватъ отъ работата, вследствие на което изпадатъ въ смѣшни положения. Единъ богаташъ си купилъ една голѣма пуйка, но се срамувалъ да я носи и потърсилъ нѣкое момче да я занесе до дома му. Намѣрилъ нѣколко момчета, но нито едно отъ тѣхъ не се съгласило да носи пуйката му, защото давалъ малко — само единъ доларъ. Всички му искали по три долара. Най-после единъ господинъ, свидетель на пазарлъка, се приближилъ до богаташа и му казалъ: Азъ ще ви услужа, ще занеса пуйката до дома ви. — Вие ли? Колко искате? — Ще ми дадете колкото намѣрите за добре. Богаташътъ се съгласилъ на това условие, далъ пуйката въ рѫцетѣ на носача и тръгналъ напредъ. Като стигналъ вкѫщи, той взелъ пуйката отъ рѫцетѣ на носача и казалъ: Заповѣдайте, вземете възнаграждението си! — Нѣма нужда, нищо не искамъ. — Защо? Да не би и ти, като другитѣ, да искашъ три долара? — Нищо не искамъ, господине. Доволенъ съмъ, че можахъ да ви услужа. Въ този моментъ той подалъ картичката си на богаташа. Последниятъ прочелъ картичката и останалъ крайно засраменъ. Носачътъ му билъ председательтъ на Съединенитѣ Щати. Богаташътъ се почудилъ, какъ не го позналъ, та се изложилъ така предъ него. Какво показва този примѣръ? — Нищо друго, освенъ изопаченитѣ човѣшки разбирания за моралъ. Значи, морално е да коли човѣкъ кокошки, агнета, пуйки и да ги яде; неморално е, обаче, да купи нѣщо отъ града и самъ да си го носи. Това е криво разбиране за моралъ, за почтеность и т. н. Въ сѫщность, истинскиятъ моралъ се опредѣля отъ вѫтрешния стимулъ въ човѣка. Стимулътъ пъкъ се опредѣля отъ физическото му тѣло, както и отъ силитѣ, които работятъ въ него. Истински мораленъ човѣкъ е онзи, който има здраво тѣло, добре мобилирано, т. е. добри чувства и добра вѫтрешна инсталация, за да се отоплява и освѣтява добре. Едно се иска отъ съвременния човѣкъ: съзнателна работа. По този начинъ той ще открие въ себе си онѣзи дарби, които природата е вложила въ него. Тази работа наричаме вѫтрешна, духовна. Да открие човѣкъ своитѣ дарби, това значи, да е дошълъ до пробуждане на съзнанието си. Който е проявилъ висшето си съзнание, минава за гениаленъ. Той самъ открива дарбитѣ си, а не очаква на хората да го признаятъ за гениаленъ. Той познава себе си и не се лъже въ своитѣ прояви. Съзнае ли своитѣ дарби, човѣкъ самъ се издига. Запримѣръ, отъ обикновенъ вестникопродавачъ, Едисонъ се издигна до положението на великъ откриватель. Достатъчно бѣше да разбере, какво е вложено въ него, за да си пробие самъ пѫть въ живота. Той е употрѣбилъ голѣми усилия, трудъ, работа, концентрация на мисъльта, за да прояви талантитѣ, които били вложени въ него. Доколко билъ увлѣченъ и концентриранъ въ работата си, се вижда отъ единъ анекдотъ, който разправятъ за него. Въ деня на сватбата си, Едисонъ отишълъ въ лабораторията си да работи и толкова се увлѣкълъ въ опититѣ си, че забравилъ, че този день не е обикновенъ. Следъ дълго чакане и търсене, най-после го намѣрили въ лабораторията му, унесенъ въ наблюдения и опити. Напомнили му, че днесъ ще се жени. Булката и всички гости се смущавали, че Едисонъ го нѣма, но той билъ спокоенъ, не се вълнувалъ — мисъльта му била заета само съ изчисления. Гениалниятъ човѣкъ не се смущава отъ външнитѣ несгоди. Докато всички хора се тревожатъ и смущаватъ, той поглежда спокойно къмъ тѣхъ и си казва: Нѣма защо да се безпокоятъ. Ако една работа не стане днесъ, утре ще стане. Той знае, че това, което хората нареждатъ, не се съвпада съ наредбитѣ на природата. Гениалниятъ знае, че нѣщата трѣбва да ставатъ тогава, когато природата ги нарежда. Който е въ съгласие съ наредбитѣ и законитѣ на природата, той е разуменъ човѣкъ. И като се жени, човѣкъ трѣбва да постѫпва разумно. Разумностьта подразбира, всѣко нѣщо да става на опредѣленото време. Следователно, природата е опредѣлила, кога даденъ човѣкъ трѣбва да се жени. Ожени ли се по-рано, или по-късно отъ опредѣленото време, той непремѣнно ще се натъкне на страдания и мѫчнотии. Спази ли времето, което природата е опредѣлила, той ще има добри условия за развитие. Женитба, опредѣлена отъ природата, подразбира разумно съчетаване на двама души, на двама приятели, да свършатъ известна работа съ успѣхъ. И Соломонъ, на времето си, казалъ, че за всѣко нѣщо е опредѣлено време, кога да стане. Значи, опредѣлено е, кога човѣкъ трѣбва да се роди, колко време да живѣе и кога да умре. Днесъ мнозина се оплакватъ отъ условията на живота. Нѣма лоши условия. Това, което хората наричатъ лоши условия, не е нищо друго, освенъ стимули, чрезъ които имъ се дава възможность да работятъ върху себе си, да откриятъ дарбитѣ, които природата е вложила въ тѣхъ. Само по този начинъ човѣкъ може да се импулсира. Да откриешъ една отъ своитѣ дарби, това значи, да постигнешъ своя идеалъ, не абсолютно, но отчасти. Дойде ли до предверието на своя идеалъ, човѣкъ знае вече, какво нѣщо е щастие. Той не търси щастието си вънъ отъ себе си. Да търсишъ щастието си вънъ отъ себе си, това значи, да вземешъ пари съ полица, да си направишъ кѫща съ тѣхъ, но при най малкото затруднение въ изплащане на полицата, да си застрашенъ да изгубишъ кѫщата си. Като знаете това, не търсете щастието си вънъ отъ себе си. Знайте, че щастието ви се крие въ разработване на вашитѣ дарби и способности. Щомъ разчитате на вашитѣ дарби, лесно можете да си построите кѫща и да я изплатите. Следователно, не забравяйте, че първа природата отпуща постояненъ кредитъ, постоянна подкрепа на човѣка за съграждане на неговата кѫща, т. е. на неговото тѣло. Всѣки день тя дава по единъ малъкъ запасъ отъ храна за съграждане и подържане на неговия организъмъ. Сѫщевременно тя му е дала милиарди работници — клеткитѣ, да работятъ за него. За да се подържатъ вѫтрешнитѣ процеси на вашия организъмъ, едно се иска отъ васъ: да не спирате вѫтрешнитѣ процеси, които ставатъ въ васъ. Това се постига чрезъ непрекѫсната работа отъ страна на сърдцето и на ума. Природата използува мислитѣ и чувствата на човѣка за работа върху самия него. Който прави опитъ да спре своитѣ мисли и чувства, той спира колелото на своя животъ. Отъ движението на това колело зависи неговото щастие. Съ други думи казано: щастието на човѣка зависи отъ работата, която разумната природа упражнява върху него. Като знаете това, не спирайте потока на тия процеси въ себе си. Бѫдете въ хармония съ разумната природа, която е предвидила всички ваши нужди и ги задоволява. Нѣма сила въ свѣта, която може да отнеме отъ човѣка това, което природата му е опредѣлила. Нѣма сила въ свѣта, която може да отклони човѣка отъ пѫтя, който разумната природа му е предначъртала. Като изучавате човѣка астрологически, физиогномически, хиромантически, виждате, че природата е написала на главата, на лицето и на рѫката му всичко, което е миналъ и което му предстои да мине. Съ това тя го предупреждава и предпазва отъ лошото, което има да минава. Достатъчно е да бѫде разуменъ и предвидливъ, за да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ, които срѣща и ще срещне на пѫтя си. Човѣкъ носи хороскопа съ себе си. Като изучава астрологията, самъ може да си предскаже бѫдещето. Обаче, отсѫтствието на вѣра понѣкога му прѣчи да избѣгне лошото, което го преследва. Като го сполети нещастието, тогава разбира, че има сѫдба, добра и лоша, има нѣщо писано на главата му, което той трѣбва да изучава и на което трѣбва да вѣрва. Човѣкъ лесно може да изучи себе си, ако се постави като външно лице, отъ което не е специално заинтересуванъ. Като изучавате човѣшката глава, човѣшкото лице и чело, виждате, че всички хора нѣматъ еднакви мѣрки. Главитѣ, лицата на хората се различаватъ по широчина и дължина. Челата имъ сѫщо се различаватъ по височина и широчина. Колкото по-високо и по-широко е челото на човѣка, толкова повече данни има той, способноститѣ му сѫ по-добре развити. За да има успѣхъ въ живота си, човѣкъ трѣбва да притежава следнитѣ качества: тактъ, твърдость, наблюдателность, разсѫдливость, интуиция. Има ли тѣзи качества, каквато работа започне, той ще има добри резултати. Развивайте всичкитѣ си чувства и способности, за да постигнете желанията си. Като работите върху себе си, вие се натъквате на мѫчнотии, които можете да понесете съ самообладание. Ето защо, човѣкъ трѣбва да има самообладание, лесно да се справя съ гнѣва, съ обидитѣ и униженията. Който може да се владѣе, той е постигналъ много нѣщо. Не можешъ да бѫдешъ ученикъ, ако нѣмашъ самообладание. Какъвъ смисълъ има знанието, ако въ моментъ на изпитание не можешъ да запазишъ разположението си? Щомъ се разгнѣвишъ, ти ще изгубишъ всичко, което си придобилъ. Въ края на краищата, знанието ще ти бѫде товаръ, а не благо. Следователно, стремете се къмъ положително знание, което да прилагате въ ежедневния си животъ. Това знание е нуждно, за да се справяте съ малкитѣ мѫчнотии. Ако можете да се справяте съ тѣхъ, тѣ ще ви покажатъ пѫть за справяне съ голѣмитѣ мѫчнотии. Започнете ли отъ голѣмитѣ мѫчнотии и вървите къмъ малкитѣ, нищо не можете да постигнете. И светиитѣ, и адептитѣ започватъ отъ малкитѣ величини и постепенно отиватъ къмъ голѣмитѣ. И тъй, искате ли да бѫдете ученици на Великия животъ и да го разберете, започнете съ разрешаване на малкитѣ задачи. Не работите ли по този начинъ, вие ще изпаднете въ песимизъмъ. Това показва, че сте дали пѫть на своитѣ лични и користолюбиви чувства: страхъ, безнадеждность, безвѣрие, недоволство и т. н. Тѣзи чувства ставатъ причина да гледате на Бога като на вашъ неприятель. Всѣки неуспѣхъ приписвате на Него. Наистина, има нѣщо, което ви спъва, но то е за ваше добро. Разумнитѣ сѫщества се противопоставятъ на вашитѣ криви разбирания и, въ желанието си да ви изправятъ, струва ви се, че тѣ ви противодействуватъ. Казвате: Не зная, какво става съ мене, но дето мръдна, все ще се намѣри нѣкой стражарь да ме следи. Стражаритѣ ви посочватъ пѫтя. Като видятъ, че все налѣво клоните, тѣ ви казватъ: Надѣсно! — Ама искамъ да бѫда свободенъ. — Щомъ искашъ да бѫдешъ свободенъ по свой начинъ, едно отъ дветѣ те очаква: или нещастие, или участъка. Участъкътъ е за предпочитане предъ нещастието. Ще полежишъ два-три деня затворенъ, ще си помислишъ и, като оправишъ мисъльта си, ще те пуснатъ. Обаче, ако продължавашъ да вървишъ налѣво, ще паднешъ въ нѣкоя пропасть и ще си счупишъ крака, рѫката или главата. — Ама не съмъ привикналъ да ходя надѣсно. — Ще привикнешъ. Много хора приличатъ на галени деца. Макаръ и възрастни, тѣ не искатъ да се откажатъ отъ нѣкои свои навици. Ако нѣкой откаже да ги задоволи, тѣ викатъ, роптаятъ, плачатъ. Ние пъкъ казваме, че на известни привички има и отвички. Както сѫ привикнали, така ще се отвикнатъ. Единъ богатъ български чорбаджия ималъ само една дъщеря, която много обичалъ. Той оставилъ на нейно разположение четири слугини, които задоволявали всичкитѣ ѝ желания. Тя обичала съ часове да седи до камината и да се топли. Когато камината ставала много гореща, тя казвала: Отвлѣкъ! — и веднага слугинитѣ я пренасяли на рѫце, далечъ отъ камината. Като истивала камината, тя казвала: Довлѣкъ! — и веднага я занасяли пакъ на топло. Дошълъ деньтъ, когато се явили годежници, да я искатъ отъ баща ѝ за тѣхна жена. На единъ отъ сериознитѣ кандидати, който се влюбилъ въ нея, бащата казалъ: Мога да ви дамъ дъщеря си, но тя има единъ навикъ, отъ който не може да се откаже — обича да седи на камината и да се топли. Слугинитѣ я пренасятъ отъ камината до срѣдата на стаята и отново до камината. — Лесна работа, отговорилъ нейниятъ възлюбенъ. Готовъ съмъ на всичко. Каквото пожелае, това ще бѫде. Оженилъ се той за нея, и тя продължавала по старъ обичай: сѣдала на камината и когато ѝ ставало много горещо, започвала да вика: Отвлѣкъ, отвлѣкъ! Никой не ѝ се притичалъ въ услуга. Възлюбениятъ ѝ взелъ само една слугиня на нейно разположение, която сѫщевременно се грижела за цѣлата кѫща. Като извиквала нѣколко пѫти и не получавала отговоръ, камината силно ѝ припарвала, вследствие на което тя сама ставала оттамъ и сѣдала далечъ отъ нея. Това се продължило три-четири деня и, като видѣла, че нѣма кой да ѝ услужва, тя отвикнала да седи до камината. Днесъ повечето хора иматъ нѣкакъвъ навикъ, отъ който не могатъ да се откажатъ, но единъ день, като се намѣрятъ предъ невъзможностьта да задоволятъ своя навикъ, тѣ сами започватъ да се отказватъ отъ него. Тѣ мислятъ, че, като служатъ на стария си навикъ, щастието ще имъ дойде на крака. Обаче, като видятъ, че щастието имъ не иде по този начинъ, тѣ отстѫпватъ отъ стария си навикъ, т. е. отказватъ се отъ старото. Щомъ се откажатъ отъ старото и приематъ новото, щастието само по себе си ще дойде. Следователно, не чакайте да ви носятъ на рѫце отъ едно мѣсто на друго, нито да седите съ часове на топло, но заемете това мѣсто, което природата ви е опредѣлила. Има случаи, когато щастието дохожда предъ нозетѣ на човѣка, но само тогава, когато той е въ съгласие и хармония съ природата, когато изпълнява нейнитѣ закони. Като ученици на живота, отъ васъ се иска работа, да развивате своитѣ дарби. Това можете да постигнете, само когато сте въ хармония съ разумната природа. При това положение можете да станете виденъ музикантъ, художникъ, философъ, ученъ и т. н. Обаче, най-голѣмото постижение за човѣка е да си изработи характеръ, т. е. да се пресъздаде по новъ, съвършенъ начинъ. Постигне ли това, човѣкъ е осмислилъ живота си. Добриятъ характеръ подразбира култивирани мисли и чувства и проявени добродетели. Т. м. * 37. Лекция отъ Учителя, държана на 31. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  8. 1931_05_15 Новата епоха

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новата епоха — Чрезъ свѣтлата любовь се постига красотата на живота. Т. м. Всѣка идея или мисъль, която минава презъ ума на човѣка и се произнася чрезъ устата му, предизвиква известенъ образъ или известна картина. Запримѣръ, мисъльта „да отидемъ на екскурзия“ предизвиква картина за нѣкоя хубава планинска мѣстность. Мисъльта „да отидемъ на чешмата за вода“ рисува въ въображението ни образа на нѣкоя чешма, отъ която изобилно тече чиста вода. Като кажемъ „да се молимъ“, предъ насъ изпъква възвишенъ, красивъ свѣтъ, напълно хармониченъ. Молитвата въвежда човѣка въ свѣта на хармонията. И да не е влѣзълъ той въ този свѣтъ, за предпочитане е да мисли за него, отколкото никакъ да не мисли. Благословение е за човѣка да потъне въ мисли за възвишения свѣтъ, макаръ и да не живѣе още тамъ. Затова, именно, казваме, че човѣкъ трѣбва да мисли за Бога, постоянно да Го държи въ ума си, макаръ Той да е още недостѫпенъ за него. Следователно, мислете за Бога, вѣрвайте въ Него, обичайте Го, за да държите съзнанието си будно, да отправяте ума си къмъ възвишения свѣтъ. Какво придобива човѣкъ, когато се свързва съ възвишения свѣтъ? Като мисли за възвишеното, човѣкъ възприема новото. Това не значи, че изведнъжъ ще стане новъ човѣкъ и ще се отрече отъ старото. Новото постепенно измѣства старото, както новитѣ плодове измѣстватъ старитѣ. Вчера сте яли старъ плодъ, но щомъ дойде новъ, стариятъ отстѫпва мѣстото си на новия. Когато новиятъ се свърши, пакъ може да ядете старъ. Не всѣкога старото е развалено или бракувано. Има стари нѣща, които не губятъ цената си, но ако новитѣ напълно ги замѣстватъ, естествено е тѣхъ да предпочитате. Често чувате да се говори за новата, за положителната наука. Сѫщевременно се говори за нѣкои стари философи. Запримѣръ, казватъ, че Лайбницъ развилъ философията си въ съчинението си „Монадология“, Кантъ — въ съчинението си „Чистиятъ разумъ“, Ремке пъкъ основава философията си върху „даденото“. Има нѣщо вѣрно въ философията на тѣзи учени, но има и нѣщо недоизказано. Сега трѣбва да дойдатъ новитѣ философи, да допълнятъ и преработятъ мисъльта на старитѣ. Запримѣръ, подъ думата „дадено“ ние разбираме пѫпка, която чака времето на своето проявяване. Когато дойде пролѣтьта, пѫпката ще се разтвори, ще цъвне, ще завърже плодъ, и наесень плодътъ ще узрѣе. Въ този смисълъ „даденото“ подразбира непрекѫснатъ процесъ на проявяване. Съ едно даване въпросътъ не се изчерпва. Какъ разбирате мисъльта, че старото не се губи, нито може да се отрече? Представете си, че имате едно семе — А, което посаждате въ земята, т. е. въ гѫстата материя (фиг. 1). Семето пуща коренчета надолу, дето проявява своя животъ. Следъ време се явява стъбълце, клончета и листа. Семето А проявява живота си нагоре, въ точка В, т. е. въ рѣдка срѣда. Правата АС представя равнището на почвата. Между дветѣ прави АС и АВ имаме равнодействуващата, която представя резултатъ. Дойдемъ ли до резултата, виждаме, че той е непреривенъ процесъ, а именно, въ продължение на десеть години имаме резултата Аа; въ продължение на други десеть години имаме резултата Ав, после — резултата Ас и т. н. Това нарастване продължава стотици години, вследствие на което казваме, че „даденото“ подразбира непреривенъ процесъ, въ който не става никакво изчерпване. Следователно, съ живота на семето, посадено въ земята, идеята за старото и новото става ясна. Не можете да отричате старото, т. е. миналото, защото новото се гради върху него. И тъй, когато гледате презъ очитѣ на природата, вие не можете да отдѣлите старото отъ новото. Обаче, влѣзете ли въ живота на хората, тамъ има дѣление на стари и млади. Въ природата всички нѣща сѫ неразривно свързани, като части отъ цѣлото. Благодарение на тази връзка, дървото живѣе продължително, като презъ периодъ отъ нѣколко години придобива нѣщо ново. — Какво придобива дървото? — То се свързва съ все повече и повече хора. Колкото повече и по добри плодове дава дървото, съ толкова повече хора се свързва. И въ края на краищата дървото се обогатява. Това наричаме „развитие или култура“ на дървото. Последнитѣ плодове на дървото сѫ по-хубави отъ първитѣ. Младото дърво не дава доброкачествени плодове. Колкото минаватъ годинитѣ, плодоветѣ на дървото ставатъ по-едри, по-вкусни и по-сочни. Изворътъ, който е текълъ десетки и стотици години, има по-хубава вода отъ тази, която е текла въ първитѣ години на извирането му. Кога човѣкъ свири по-добре: когато започва да учи, или когато е свирилъ 15-20 години редовно? Кога разполага съ повече знания: когато влиза въ университета, или когато излиза? Когато започвалъ да учи, да свири, да пѣе, човѣкъ съдържалъ въ себе си всичко, което впоследствие проявилъ, но то е било още въ латентно, т. е. въ спящо състояние. Когато работи, той постепенно се проявява. Като свърши наукитѣ си, той пакъ не е напълно проявенъ, но започва да се проявява — намира се вече въ процеса на проявяването. Мнозина не успѣватъ да проявятъ дарбитѣ си и да ги развиятъ, защото очакватъ да получатъ всичко наготово. Тѣ мислятъ, че знанието, богатството, силата могатъ да имъ дойдатъ предъ нозетѣ. Това е невъзможно. Работа се иска отъ човѣка! Нѣкой си купи единъ лотариенъ билетъ и чака, дано спечели нѣщо. Добре е понѣкога човѣкъ да си купува по единъ-два лотарийни билета, но да не престава да работи. Нека тури лотарийния билетъ въ нѣкоя кутия и да го заключи, да не разчита на него. Колкото повече работи, толкова повече възможности има да спечели. Щомъ работи, лотарийниятъ билетъ ще бѫде пъленъ; ако не работи, билетътъ излиза празенъ. При това положение, да купувате лотарийни билети, които не печелятъ, значи, да губите време и пари напраздно. Всички купуватъ лотарийни билети, като не подозиратъ, че на всѣкиго е даденъ по единъ лотариенъ билетъ, който трѣбва да се тури въ действие. Всѣки човѣкъ има мозъкъ, съ който трѣбва да работи, да мисли, за да излѣзе отъ него добъръ философъ, поетъ музикантъ или художникъ. — Какъ е станалъ човѣкъ философъ? — Чрезъ мисъль. Като мислилъ дълго време върху известенъ въпросъ, най-после той се проявилъ, станалъ прочутъ. Цѣлиятъ свѣтъ му отдава слава и почесть. Не е ли това неговиятъ лотариенъ билетъ? Другъ нѣкой работилъ дълго време върху поезията и станалъ виденъ поетъ. Цѣлиятъ свѣтъ заговаря за него. Ето че и неговиятъ билетъ печели. Нѣкой момъкъ иска да се ожени за добра, красива мома и постоянно мисли за това. Мисли за нея, но и работи, докато единъ день срещне такава мома, която го разбира и оценява. Празенъ ли излѣзе неговиятъ билетъ? Понѣкога хората се оплакватъ отъ неуспѣхи, защото, като придобиятъ известно знание, или свършатъ нѣкаква наука, преставатъ вече да работятъ и да учатъ, като очакватъ да ги назначатъ на нѣкаква висока служба. Ако не получатъ такава, отчайватъ се. Защо не взематъ примѣръ отъ пчелитѣ и мравкитѣ, отъ мушицитѣ и бръмбаритѣ? Кой ги назначилъ на служба? Никой не ги назначилъ, но, въпрѣки това, тѣ по цѣлъ день работятъ. Като видите, какъ тичатъ, хвъркатъ и работятъ, кажете си: Ако пчелата, мравката и бръмбарътъ работятъ, и азъ мога като тѣхъ да работя. — Ама методъ нѣмамъ. — На тѣхъ, кой имъ даде методъ? Методътъ за работа се крие въ човѣка, само условията идатъ отвънъ. Импулсътъ за работа е въ човѣка, а условията и срѣдствата се даватъ отвънъ. Човѣкъ може съ години да стои предъ вратата на съкровището, но ако не посегне да я отвори, той нищо нѣма да придобие. Направи ли малко усилие да отвори вратата, всичко ще му се даде. Той ще влѣзе въ замъка, ще обиколи всички ѫгли и ще си вземе, каквото му е нуждно. Условията го чакатъ, но отъ него се иска да направи малко усилие, да вдигне рѫката си, да посегне къмъ тѣхъ. — Какъ ще повдигна рѫката си да отворя? — Това е методъ, който човѣкъ самъ трѣбва да намѣри. Да мисли, че и методътъ може да му се даде наготово, това е заблуждение. Често хората се спъватъ, когато се сравняватъ едни съ други. Запримѣръ, нѣкой гледа, какъ работятъ другитѣ и казва: Азъ съмъ останалъ назадъ, хората сѫ свършили много работа. — Ако това е така въ действителность насърдчавайте се, безъ да се спъвате. Слугата, който е прекаралъ повече години при господаря си, естествено, ще свърши повече работа. Ако нѣкой е научилъ изкуството да плава, това не подразбира, че знае всичко. Той може да плава, да владѣе водата, но, като излѣзе на суша, вижда, че много нѣща не може да направи. Тъй щото, който владѣе водата, може да свърши много работа. Обаче, който не знае да плава, ще изгуби много време, докато намѣри лодка или мостъ, да мине на другия брѣгъ. Щомъ излѣзе на брѣга, той влиза вече въ ролята си — господарь е на сушата. Той започва да работи и си набавя изгубеното време. Помнете: всѣка идея, която засѣга ума, сърдцето и волята ви, е по-ценна отъ тази, която нѣма никакво отношение къмъ васъ. Следователно, какво ще придобиете, ако кажете, че хората работятъ повече или по-малко отъ васъ, или ако кажете, че нѣкога човѣчеството е било по-добро или по-лошо. За васъ е важно, какво вие можете да направите въ даденъ моментъ, или какво е човѣчеството днесъ. Какво е било миналото, добро или лошо, това може само да ви поучава и насърдчава. Ако миналото не може да ви стимулира, то нѣма отношение къмъ васъ. Ако злото и доброто не ви подтикватъ къмъ работа, тѣ оставатъ за васъ отвлѣчени понятия, къмъ които нѣмате никакво отношение. Ето защо, влѣзе ли въ ума ви една Божествена идея, не я отхвърляйте, дайте ѝ възможность да се реализира, да стане ваша плъть и кръвь. И тъй, ако извадите отъ себе си Божествения елементъ, т. е. връзката си съ Божествения свѣтъ, вие ще обезсмислите живота си. Ако разглеждате името си, ще дойдете до заключение, че първата буква отъ името никога не се измѣня. Тя е тѣсно свързана съ вашето естество, а главно съ характера ви. Другитѣ букви могатъ да се измѣнятъ или не, но първата остава неизмѣнна. Каквито промѣни да правите съ името си, никога не го съкращавайте. Можете да продължите името си, да внесете въ него още нѣколко букви, но въ никой случай не го съкращавайте. Тази е причината, да иматъ германцитѣ много дълги думи въ езика си. Понеже се намиратъ въ ограничителни условия, разполагатъ съ малко земя, въ която да проявятъ своята енергия и умъ, тѣ увеличаватъ броя на буквитѣ въ думитѣ си. Често съединяватъ по две-три думи въ една. Това показва, че търсятъ изходенъ пѫть за излизане отъ ограниченията, въ които се намиратъ. Земята, съ която разполагатъ, е много ограничена, за да проявятъ своя умъ, активность и сила. Англичанитѣ пъкъ разполагатъ съ много земя, вследствие на което думитѣ, съ които си служатъ въ речьта, сѫ повечето кѫси. Следователно, когато думитѣ, съ които си служи единъ народъ, сѫ кѫси, това показва, че колата на този народъ е много натоварена. Той трѣбва да я разтовари малко, да не се счупи. Ако пъкъ думитѣ сѫ дълги, колата му е слабо натоварена, има още мѣсто за товарене. Значи, колата на англичанитѣ е много натоварена, а на германцитѣ — слабо натоварена, има още мѣсто да я товарятъ. Въ живота си, всѣки човѣкъ минава презъ положението на германеца и англичанина: ту се товари, ту се разтоваря. Той минава отъ неблагоприятнитѣ условия въ благоприятни и обратно: отъ благоприятни въ неблагоприятни. Чувате да казватъ за нѣкого, че мисли много, а за другъ, че малко мисли. Когато мисли много, човѣкъ се намира въ трудно положение. Той знае, че, като мисли, ще излѣзе отъ мѫчнотията си. Значи, човѣкъ трѣбва да мисли, а не да се тревожи и безпокои. Мисъльта е едно нѣщо, а тревогата — друго. Като мисли, човѣкъ открива различни методи за научни изследвания, за справяне съ мѫчнотиитѣ. Следъ дълго размишление, Архимедъ откри закона за плаване на тѣлата. Той го разреши въ банята, когато се кѫпѣше, отдето излѣзе голъ, и извика: Еврика! Ще кажете, че е смѣшно положението на голия човѣкъ, особено ученъ да излѣзе голъ отъ банята. Важно е, че Архимедъ внесе въ свѣта една велика идея, възъ основа на която се направиха толкова открития въ областьта на мореплаването, а впоследствие и на въздухоплаването. Значи, съдържанието осмисля нѣщата, а не външната имъ обстановка. Много хора днесъ ходятъ голи, но нищо не сѫ внесли въ свѣта. Архимедъ веднъжъ излѣзе голъ, но обогати науката съ една велика истина. Следователно, силата на нѣщата не е въ формата, нито въ съдържанието, но въ онзи, който може да използува това съдържание. Запримѣръ, ако получите подаръкъ ноти, красиво подвързани, силата имъ не е нито въ подвързията, нито въ съдържанието. Трѣбва да дойде нѣкой пианистъ или цигуларь, да отвори нотитѣ и да започне да свири. Значи, условията сѫ въ нотитѣ, възможноститѣ — въ инструмента, но трѣбва да дойде артистътъ да съчетае условията съ възможноститѣ, за да реализира идеята, която е вложена въ тѣхъ. Сѫщата аналогия можемъ да направимъ между човѣка и свѣта, въ който той живѣе. Свѣтътъ е написана книга; силитѣ, които действуватъ въ свѣта, представятъ инструментитѣ; следъ това трѣбва да дойдатъ артиститѣ, да засвирятъ на тия инструменти и да покажатъ, какво могатъ да изкаратъ отъ съчетанието на написаното въ книгата и инструментитѣ. Дойде ли до ухото ви музика, спрете се и започнете да размишлявате. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ правата мисъль. Да мислишъ право, това значи, да имашъ ясна представа за всичко, което става въ свѣта. Виждате, че нѣкой страда или се радва. Като разбирате нѣщата, вие влизате въ положението му и знаете, какъ да му помогнете. Като говоримъ за страданията, ще знаете, че всички хора сѫ изложени на тѣхъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който може да избѣгне страданията. Повече или по-малко, той непремѣнно ще мине презъ страдания. Като погледнете главата, лицето и рѫката на човѣка, ще видите, че тамъ е написано всичко, което му предстои да преживѣе. Достатъчно е да знае човѣкъ малко астрология и хиромантия, за да разбере предварително, какво го очаква. Има астролози и хиромантици, които могатъ да предсказватъ бѫдещето на човѣка. На търговеца могатъ да кажатъ, какви стоки да си набави повече, кога да си ги достави и т. н. Обаче, това, което могатъ да кажатъ на единъ търговецъ, не се отнася до всички търговци. Запримѣръ, единъ търговецъ може да спечели отъ покупката на захарь. Ако другъ търговецъ направи сѫщата покупка, може да пропадне. Значи, въ живота, подражаването не води всѣкога къмъ добъръ резултатъ. Това, което се отнася до една майка, не важи за друга. Ако единъ тухларь работи добре, това не значи, че въ сѫщата мѣстность трѣбва да се явятъ още нѣколко тухлари. Голѣмото производство на тухли въ едно и сѫщо мѣсто намалява цената имъ, а съ това се влошава положението на тухларитѣ. Ето защо, помнете, че астрологията, хиромантията, физиогномията, като науки, иматъ отношение, както къмъ цѣлото, така и къмъ частитѣ. За всѣки човѣкъ е опредѣлено, какво му предстои да мине, какви страдания и радости го очакватъ, на какви успѣхи и неуспѣхи ще се натъкне. Сѫщевременно, опредѣлени сѫ и неговитѣ отношения къмъ окрѫжаващитѣ, къмъ цѣлото Битие. Днесъ много хора се оплакватъ, че нѣматъ работа. — Защо нѣматъ работа? — Защото производството на ученитѣ е голѣмо. Всѣка година свършватъ университетъ хиляди души, за които нѣма вакантни мѣста. Тѣ сѫ съгласни да ги назначаватъ въ села, но и тамъ нѣма свободни мѣста. Затова мнозина се принуждаватъ да отиватъ въ странство, тамъ да работятъ. Не е въпросъ да напуснешъ отечеството си, но предварително трѣбва да знаешъ, за каква работа си способенъ. Като се подаватъ на подражаване, нѣкои отстѫпватъ отъ своето предназначение и изучаватъ предметъ, който не имъ се подава. Всѣки трѣбва да знае, какво може самъ да направи, а не какво другитѣ хора правятъ. Като попадне на това, за което е предназначенъ, за него непремѣнно ще се намѣри мѣсто. За всѣки човѣкъ е опредѣлено едно мѣсто въ живота. Намѣри ли предмета, върху който трѣбва да работи, непремѣнно ще намѣри своето мѣсто. При това, всѣки трѣбва да работи така, че самъ да е доволенъ отъ работата си, да не очаква одобрението на хората. Нима работата, която Христосъ свърши, се одобри отъ хората? На времето малцина я одобриха, но следъ две хиляди години много хора станаха Негови последователи. Обаче, Христосъ бѣше доволенъ отъ своята работа. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа. Нѣма по-лесно отъ това, никой не имъ прѣчи да бѫдатъ като Христа, но за себе си, а не за хората. Първо, човѣкъ трѣбва да изработи образа на Христа за себе си и после да го представи на хората. На времето си и Христосъ не бѣше признатъ отъ хората, за това Го разпнаха. Римската власть гледаше на Него като на неблагонадежденъ и опасенъ човѣкъ. Наистина, опасенъ човѣкъ бѣше Христосъ за римската империя. Страхуваха се отъ Него и си казваха: Какъ е възможно, толкова младъ човѣкъ, едва 30 годишенъ, да се готви за царь на Юдеитѣ! Значи, Той иска да направи революция! Въ заключение на това, Пилатъ намѣри нѣкакъвъ членъ отъ римското право, възъ основа на който Го осѫдиха. Като се намѣри въ трудно положение предъ съвѣстьта си, Пилатъ каза: „Не намирамъ никаква вина въ този човѣкъ. Измивамъ рѫцетѣ си отъ всѣкаква отговорность.“ Въпрѣки това, осѫдиха Христа и Го разпнаха. За да се оправдаятъ за престѫплението, което извършиха по отношение на Христа, книжницитѣ и фарисеитѣ Го обвиниха, че се наричалъ царь на Юдеитѣ, съ което нарушавалъ законитѣ на римската империя. Страшно е, когато човѣкъ нарушава законитѣ на разумната природа. Човѣшкитѣ закони могатъ да хванатъ човѣка, но, ако той спазва законитѣ на великата природа, ще възкръсне, като Христа. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Не „противи се на злото!“ Злото представя лошитѣ условия. Не противи се, значи, на лошитѣ условия. Остави ги да минатъ, за да дойдатъ добритѣ условия. — Какво представятъ добритѣ условия? — Тѣ сѫ идейнитѣ, т. е. необикновени мисли, които стимулиратъ човѣка. Разчитайте на тѣзи мисли, защото тѣ насърдчаватъ и въодушевяватъ. Допущайте въ ума си само идейни мисли, за да излѣзете по-скоро отъ областьта на разочарованията, която наричаме область на смъртьта, на ада, на мѫчението. Колкото по-скоро излѣзете отъ тази область, толкова по-добри условия ви чакатъ. Добритѣ условия представятъ новата епоха, която всички хора очакватъ. Обаче, докато дойде до новата епоха, човѣкъ непремѣнно ще мине презъ разочарованието. Никой не може да избѣгне тази область. Каквото и да правите, ще минете презъ нея. Христосъ нарича тази область „тѣсна врата.“ За да мине презъ тѣсната врата, човѣкъ трѣбва да остави раницата си отвънъ, да не му прѣчи. Голѣми разочарования прекарва човѣкъ, докато мине тѣсната врата. Обаче, колкото и да сѫ голѣми разочарованията, тѣ не сѫ по-голѣми отъ Христовитѣ, защото Той пръвъ мина презъ тѣсната врата. Пѫтьтъ на съвременнитѣ хора е вече проправенъ и освѣтенъ. Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина считатъ културата и постиженията за свое собствено дѣло. Тѣ не подозиратъ, че културата е резултатъ на усилията, които възвишенитѣ сѫщества правятъ. Тѣ работятъ върху умоветѣ на хората, като внасятъ свѣтлина въ тѣхъ. Сѫщевременно тѣ внасятъ въ сърдцата имъ възвишени потици, благородни желания и чувства. Щомъ съзнаятъ това, хората ще разбератъ, че културата не е нищо друго, освенъ съзнателна работа на разумния свѣтъ върху цѣлото човѣчество. Музиката, поезията, изкуството, науката, които осмислятъ живота на хората, слизатъ отъ възвишения свѣтъ като идеи, и се реализиратъ на земята. Сегашнитѣ хора реализиратъ идеитѣ на възвишения свѣтъ, а бѫдещето поколѣние ще ги приеме наготово, въ наследство. Но на тѣхъ ще се възложи нова работа, да усъвършенствуватъ това, което сѫ придобили. Всѣки човѣкъ, всѣко общество, всѣки народъ, всѣка нова епоха допринася по нѣщо за великата сграда на бѫдещата култура. Приложете и вие своето участие въ тази велика сграда, за да се ползувате въ бѫдеще отъ нейнитѣ придобивки. Т. м. * 36. Лекция отъ Учителя, държана на 15. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  9. От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Обикновени и необикновени идеи — Чрезъ свѣтлата любовь се постига красотата въ живота. Ще прочета 150. Псаломъ, който представя хваление на Господа. Задача. Четете този Псаломъ всѣки день, въ продължение на една седмица. Извадете по-важнитѣ мисли отъ него, а следъ това нека всѣки се опита, да съчини единъ Псаломъ. Какъ ще хвалите Господа, ако нѣмате китара и не знаете да свирите? Казано е въ Псалома: „Хвалете Го съ псалтиръ и китара; хвалете Го съ тѫпанъ и ликуване; хвалете Го съ струни и съ свирки; хвалете Го съ доброгласни кимвали; хвалете Го съ възклицателни кимвали!“ „Всѣко дихание да хвали Господа! Алилуия!“ Какъ ще хвалите Господа, ако нѣмате тѣзи инструменти? Въ Псалома се говори за псалтиръ, за китара, за тѫпанъ, за кимвали, за доброгласни свирки. — Кѫде ще намѣрите тѣзи инструменти? — Въ човѣка. — Отворете сърдцата и умоветѣ си за Господа, и тѣ ще запѣятъ и засвирятъ съ своитѣ инструменти и ще Го възхвалятъ. Този Псаломъ е писанъ преди повече отъ две хиляди години, но и до днесъ не е изгубилъ цената си. — Защо? — Защото съдържа необикновени идеи, т. е. идейни мисли. Необикновенитѣ идеи сѫ безсмъртни, оставатъ за вѣчни времена и епохи. Тѣ сѫ подобни на златото. Обикновенитѣ идеи, обаче, сѫ временни, преходни както книжнитѣ пари. Че е така, проследете мислитѣ, които минаватъ презъ вашия умъ, и сами ще различите обикновенитѣ отъ необикновенитѣ идеи. Когато презъ ума ви мине една обикновена идея, втори пѫть не искате да се спирате върху нея. — Защо? — Като смъртна идея, въ нея има нѣщо горчиво, кисело, което показва, че е станало слабо ферментиране. Дайте на детето единъ горчивъ хапъ противъ треска и опитайте се следъ това да му дадете втори хапъ. Много време трѣбва да го залъгвате, докато го заставите да вземе хапа. Мине ли презъ ума ви една необикновена идея, вие често я повтаряте, мислите върху нея, сподѣляте я съ близкитѣ си, разработвате я. Приятно ви е да се занимавате съ нея. Много естествено! Тази идея е злато. Тя е безсмъртна. Колкото пѫти и да я прекарвате презъ главата си, тя става все по-богата, но не се измѣня. Коя е идейната мисъль въ прочетения Псаломъ? — Хвалението на Господа. Да хвалишъ Господа, това е безсмъртна, необикновена идея. Хвалете Господа презъ всички времена и епохи, презъ вѣчностьта, защото Той е вѣченъ. Какъ ще Го хвалите, това е въпросъ, който има отношение къмъ времето. На всѣко време ще Го хвалите по различенъ начинъ: нѣкога съ китара, нѣкога съ кимвалъ и тѫпанъ; нѣкога съ свирки, съ флейти и цигулки, а нѣкога съ пѣсни и слова, които се изливатъ отъ дълбочината на душата. Да хвалишъ Господа, това е необикновеното, което излиза извънъ времето и пространството. И тъй, разликата между обикновенитѣ и необикновени идеи е такава, каквато между сладкото и горчивото, между младостьта и старостьта. Обикновенитѣ идеи сѫ горчивитѣ хапове, отъ които всѣки бѣга. Тѣ всѣкога причиняватъ вкисване въ човѣка, което го прави старъ, изнемощѣлъ. Необикновенитѣ идеи сѫ сладкитѣ нѣща въ живота, къмъ които всѣки се стреми. Който яде сладки храни, той всѣкога е младъ. Той е подобенъ на житното зърно въ хамбара, което живѣе безгрижно, весело, не мисли за утрешния день, но има условия да израсте и да върже плодъ. Щомъ го посадятъ въ земята, то пуща коренчета, бради, съ които се прикрепва здраво за почвата. Следователно, когато кажете, че нѣкой човѣкъ е възмѫжалъ, пусналъ брада, ние подразбираме, че той е посаденъ въ земята, при неблагоприятни условия. Значи, неблагоприятнитѣ условия сѫ резултатъ на обикновенитѣ идеи, а благоприятнитѣ условия — на необикновенитѣ. Но благоприятнитѣ условия се криятъ задъ неблагоприятнитѣ. Ето защо, когато изпаднете въ неблагоприятни условия, не се обезсърдчавайте, задъ тѣхъ се криятъ благоприятнитѣ условия. Тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си. Ето защо, когато изучава обикновенитѣ процеси, човѣкъ знае, че задъ тѣхъ се крие нѣщо необикновено. За да види необикновеното, той трѣбва да мине презъ обикновенитѣ процеси, които причиняватъ мѫчнотии, страдания, противоречия. Като мине презъ страданията, човѣкъ излиза на отвѫдната страна на живота, дето го чакатъ благоприятнитѣ условия. Има неизбѣжни страдания въ живота на човѣка, които го правятъ разуменъ. Като поумнѣе, човѣкъ придобива нѣщо ценно въ себе си. Това показва, че той е работилъ въ лабораториитѣ на природата. Природата има много лаборатории, въ които се приготвятъ, както външнитѣ, така и вѫтрешнитѣ органи на човѣка. Колкото по-добъръ, по-разуменъ и по-силенъ е човѣкъ, толкова по-здраво и по-фино сѫ изработени неговитѣ органи. Материята имъ е по-фина, по-доброкачествена. Такъвъ човѣкъ наричаме здравъ и организиранъ. Както облѣклото отговаря на вѫтрешнитѣ качества и на културата на човѣка, така и устройството на неговитѣ външни и вѫтрешни органи отговаря на силитѣ въ неговия организъмъ. Ако единъ ангелъ слѣзе на земята, всички хора ще се събератъ около него да го гледатъ. — Защо? — Той е високо организиранъ. Материята, отъ която е направенъ, е фина, устойчива. Обходата му е съвършена. Какъ познавате, че вашиятъ ангелъ ви е посетилъ? — По радостьта, която изпитваме. — Щомъ започнете да плачете и да страдате, ангелътъ ви е напусналъ. Ако ви посети пакъ, отново ставате радостни и весели. Значи, докато ангелътъ ви е съ васъ, вие сте смѣли и решителни, радостни и весели, въодушевявате се отъ необикновени идеи; когато ангелътъ ви се отдалечи отъ васъ, вие изгубвате радостьта си, влизате въ областьта на обикновенитѣ идеи и казвате, че всичко съ васъ е свършено. Ангелитѣ посещаватъ хората по невидимъ пѫть, като имъ предаватъ своята разумность и свѣтлина, както огъньтъ предава топлината си на добритѣ проводници. По отношение на ангелитѣ, хората сѫ добри проводници. Обаче, понѣкога става пропукване на тѣхната инсталация, вследствие на което тѣ губятъ топлината и свѣтлината, която възприематъ отъ ангелитѣ. Щомъ изгубятъ свѣтлината и топлината си, тѣ изгубватъ и знанието си. Като говоримъ за идеитѣ, явява се въпросътъ, какъ се раждатъ тѣ. Идеитѣ не се раждатъ, не растатъ, нито се развиватъ, но само се проявяватъ. — Защо идеитѣ не растатъ? — Защото растенето подразбира процесъ на пробуждане. Следователно, за растене, т. е. за пробуждане на идеитѣ не може да става въпросъ. Обаче, ние можемъ да говоримъ за растене на човѣка. Детето расте първо физически. Щомъ намалява физическото растене, чувствата започватъ да се проявяватъ, а следъ тѣхъ — мислитѣ. Ако чувствата и мислитѣ не се проявяватъ, животътъ на човѣка се обезсмисля. Изобщо, въ човѣка ставатъ такива процеси, каквито и въ природата. Докато между природата и човѣка има съгласие, той се въодушевява, радва се на живота. Отклони ли се отъ пѫтя на природата и вземе свой специфиченъ пѫть, той изгубва радостьта и въодушевението си. Много естествено! Човѣшкитѣ процеси сѫ временни и преходни, а природнитѣ — вѣчни. Казвате: Какво значение иматъ идеитѣ въ свѣта? — Каквото и златнитѣ монети. Може ли златната монета да изгуби стойностьта си? — Не може. — И отъ най-дълбока древность да е, златната монета си остава златна, съ опредѣлена цена и стойность. Тя всѣкога има обръщение. Не само златото не губи стойностьта си, но има още много нѣща ценни на всѣко време и презъ всѣка епоха. Представете си, че имате една стара свѣщь, отъ стотици години, направена отъ най-хубавъ материалъ. Ценна ли е тази свѣщь и днесъ? — Ако може да се запали и гори, тя е ценна. Това показва, че е направена отъ доброкачественъ материалъ. Когато и да я запалите, тя гори, дава свѣтлина, на която можете да четете. Какво ще кажете за лампа, която може да гори вѣчно? Ако една доброкачествена свѣщь е ценна на всѣко време, вѣчно горящата лампа ще бѫде още по-ценна. Ако златото, свѣщьта и вѣчногорящата лампа не губятъ стойностьта си, какво бихте казали тогава за необикновенитѣ идеи? Да имашъ една необикновена идея, това значи, да има на какво да разчиташъ, не само презъ единъ животъ, но и презъ вѣчностьта. Достатъчно е да се докоснешъ до пружината на необикновената идея, за да ти отговори. При каквито условия да се намирате, разчитайте на необикновенитѣ идеи. Тѣ никога не изневѣряватъ. Обикновенитѣ идеи, обаче, всѣкога могатъ да изневѣрятъ на човѣка. Като знаете това, градете живота си върху необикновенитѣ идеи. Градите ли върху обикновенитѣ идеи, вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който е съградилъ кѫщата си на пѣсъкъ. Но като завалятъ дъждоветѣ, кѫщата се събаря. Градете кѫщитѣ си върху почва, която никакви сили не могатъ да подкопаятъ. Като ученици, вие изучавате музика и пѣние, минавате за музикални. Щомъ е така, изпѣйте единъ идеенъ тонъ. Вие знаете вече, въ какво се заключава идейното. Идеенъ тонъ е този, който никога не губи стойностьта си. Който чуе такъвъ тонъ, той не може да го забрави. Обикновенитѣ тонове лесно губятъ цената си. Тѣ дразнятъ ухото, особено чувствителното. Ако нѣкой музикаленъ човѣкъ чуе единъ обикновенъ тонъ, той напуща салона и излиза вънъ. За него обикновениятъ тонъ е фалшивъ. Ухото му не може да възприема фалшивитѣ тонове. На такива тонове се натъкваме навсѣкѫде въ живота. Проповѣдникътъ говори отъ амвона си и чува фалшивитѣ тонове на своитѣ пасоми. Ако има крайно музикално ухо, той веднага ще напусне амвона. Изкуство е човѣкъ да чува фалшиви тонове, т. е. обикновени, и да ги трансформира. Не може ли да ги трансформира, той иска да напусне живота и казва: Дотегна ми този животъ. — Кое му е дотегнало? — Фалшивитѣ тонове, т. е. обикновенитѣ идеи. Не е лесно човѣкъ да понася фалшивитѣ тонове, но не е лесно да взима всѣкога чисти, идейни тонове. Да взимашъ всѣкога чистъ тонъ, това значи, да носишъ въ себе си основния тонъ и да можешъ да се нагласишъ споредъ него. Не можешъ ли да постигнешъ това, ти прибѣгвашъ до нѣкакъвъ външенъ инструментъ — камертонъ. Щомъ не можешъ да се нагласишъ по естественъ начинъ, и съ камертонъ е добре. Важно е, да не бързашъ, да се нагласишъ по камертона. И тъй, ако искате да знаете, какъвъ е основниятъ тонъ, идете въ музикалния свѣтъ, между възвишенитѣ сѫщества. Тамъ ще чуете истинската музика, ще разберете, какво значи чистъ, вѣренъ тонъ. Основниятъ тонъ има свойството да пали загасенитѣ свѣщи. Следователно, ако вашата свѣщь е загаснала, като чуете основния тонъ, тя веднага ще се запали и ще свѣти. Ако тонътъ не е основенъ, свѣщьта нѣма да се запали. По това свойство можете да познаете и вашия основенъ тонъ. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Пѣйте, упражнявайте се, докато тонътъ ви придобие нуждната чистота и пластичность. Когато искатъ да кажатъ, че нѣкой музикантъ не е добъръ, употрѣбяватъ израза: „Свѣщьта му е загаснала“. Сама по себе си, като изкуство, музиката е крайно взискателна. Тя признава за добри пѣвци и музиканти само онѣзи, отъ пѣсеньта на които изгасналата свѣщь се запалва. Да пѣешъ, това значи, пѣсеньта ти да запали изгасналата ти свѣщь. Това наричаме ние необикновена, чиста, идейна музика, или съ една дума — жива музика. Ако отъ пѣсеньта ви свѣщьта не се запалва, музиката ви е безидейна, обикновена, мъртва. Живата музика разсѣйва облацитѣ отъ съзнанието на човѣка, а сѫщевременно изпѫжда вънъ отъ човѣшката душа всички скърби и страдания. Ето защо, когато ставате отъ сънь, правете опити, да взимате основния тонъ на живота. Кой е основниятъ тонъ на живота, не знаете. Въ музиката, обаче, основниятъ тонъ е do. Освенъ него има още два, които, заедно съ първия, образуватъ основенъ акордъ, или основно съзвучие: do, mi, sol. Съчетанието между тритѣ тона представя основнитѣ тонове на три свѣта. Оттукъ вадимъ заключението, че не само физическиятъ, но и духовниятъ, и умствениятъ свѣтове иматъ свои основни тонове. Като говоримъ за идеитѣ, ние имаме предъ видъ идеитѣ въ тритѣ свѣта: въ физическия, въ духовния и въ умствения. Тѣ се допълватъ взаимно. Ето защо, когато се казва, че „гладна мечка хоро не играе“, имаме предъ видъ единството между идеитѣ въ тритѣ свѣта. Наистина, човѣкъ не може да играе, ако краката му не сѫ здрави. Здравитѣ крака и здравото тѣло сѫ въ зависимость отъ чувствата и мислитѣ на човѣка. Ако идеитѣ на човѣка въ чувствения и въ умствения свѣтъ сѫ необикновени, човѣкъ е здравъ и може да играе. За да бѫде здравъ, той трѣбва да яде, но съзнателно, съ участието на мисъльта. Глаголътъ „ямъ“ на български езикъ започва съ буквата „я“, която означава, че човѣкъ трѣбва да яде, да има сили, да се движи, да вдига краката си. Буквата „м“ показва, че като яде, човѣкъ има сили да се качва по планинитѣ и да слиза, т. е. да върши високи и трудни работи. На края думата „ямъ“ свършва съ „ъ“, който означава почивка. Въ края на думитѣ „ъ“ не се произнася, както и французкото нѣмо „е“. Обаче, когато „ъ“ е въ срѣдата на думитѣ, той се чете. Сѫщо така, когато „е“ се пише въ срѣдата, то се произнася. Въ това отношение между българитѣ и французитѣ има нѣщо, по което тѣ си приличатъ. Като изучавате различнитѣ народности, виждате, че всѣки народъ има специфични нрави, обичаи, характерни чърти, по които се отличава отъ другитѣ народи. Запримѣръ, французинътъ е бързъ въ действията си, а англичанинътъ — бавенъ. Ако въ главата на англичанина се роди нѣкаква идея, той не бърза да я разпространява. Попадне ли тази идея въ ума на французина, той веднага я разпространява. Той взима яйцето отъ кокошката и веднага го продава. Англичанинътъ вижда, че кокошката е снесла яйце, но дълго време мисли, какъ да постѫпи, на кого да го продаде. Той мисли, дали този, който се наема да го купи,, е добъръ платецъ. Англичанинътъ е хладнокръвенъ, спокоенъ. Въ едно купе на трена пѫтували нѣколко души, между които единъ англичанинъ и други нѣколко отъ различни народности. По едно време англичанинътъ видѣлъ, че на единъ отъ пѫтницитѣ срещу него се запалила дрехата отъ цигарата му и започнала слабо да дими. Понеже не се познавалъ съ този господинъ, англичанинътъ не посмѣлъ да каже, че дрехата му гори. Той се оглеждалъ натукъ-натамъ, да намѣри нѣкой познатъ пѫтникъ. Като забелязалъ, че единъ отъ пѫтницитѣ му е познатъ, той се приближилъ до него и казалъ: Моля, запознайте ме съ този господинъ. Следъ това той се обърналъ къмъ непознатия и му казалъ: Господине, дрехата ви гори. Това е една отъ характернитѣ чърти на англичанина. Той е хладнокръвенъ, повече мълчи, мисли, а малко говори. Отъ гледището на своето хладнокръвие, той си казва: Нѣма защо да бързамъ, да предупреждавамъ този човѣкъ, че дрехата му гори. И безъ да му кажа това, той ще разбере. Като го припари огъньтъ, той ще се стресне и ще го изгаси. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ идейнитѣ нѣща, а да избѣгвате безидейнитѣ, които създаватъ натрупвания въ човѣка. Старостьта, отъ която хората се оплакватъ, се дължи, именно, на натрупвания въ чувствения, въ умствения и физическия свѣтъ на човѣка. Натрупването е резултатъ на обикновенитѣ идеи въ човѣшкия животъ. За да се подмладите и да се освободите отъ натрупванията въ себе си, вие трѣбва да имате по една основна идея, ако не всѣки день, поне по една въ месеца. Ако имате 12 основни идеи презъ годината, тѣ представятъ капиталъ, съ който можете свободно да работите. Затова, именно, основнитѣ идеи наричаме необикновени, безсмъртни. Следователно, стремете се къмъ необикновенитѣ идеи, за да поставите здрава основа на своето бѫдеще. — Чрезъ свѣтлата любовь се постига красотата на живота. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 8. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  10. 1931_05_01 Разумно прилагане

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумно прилагане Размишление. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на знания. Правъ е този стремежъ, но като придобиятъ знанието, малцина могатъ да го приложатъ разумно. Повечето хора гледатъ на знанието като на забава. Защо имъ е това знание, какъ ще го приложатъ, тѣ не знаятъ. Въ това отношение тѣ приличатъ на човѣкъ, който обича да яде различни сладкиши. Всѣки день той ходи ту въ една, ту въ друга сладкарница, безъ да придобива нѣщо. Посещаването на сладкарницитѣ става за него навикъ, но какво му допринасятъ тѣ? Ако се запита, станалъ ли е по-здравъ отъ употрѣбата на сладкишитѣ, самъ ще си отговори, че не е станалъ по-здравъ. Станалъ ли е по-уменъ и по-добъръ? Нито по-уменъ е станалъ, нито по-добъръ. Да бѫде човѣкъ здравъ, уменъ, добъръ, това значи, да има сили въ себе си, да издържа на противодействията, които срѣща въ природата. Знание, което не може да помогне на човѣка въ мѫчнотиитѣ и противоречията, които срѣща въ живота си, не е истинско. Подъ думата „истинско знание“ разбирамъ онова, което човѣкъ е приложилъ и съ което може да си служи при всички условия. Знанието трѣбва да стане плъть и кръвь на човѣка, както хлѣбътъ естествено се възприема и усвоява отъ организма. Следователно, като говорите за знанието, ще правите разлика между познаване теорията на нѣщата и разполагане съ знанието, като съ своя собственость. Всѣки може да научи теорията на електричеството, но малцина могатъ да произведатъ електричество. Ще кажете, че има машини за това. Не е въпросъ до външнитѣ машини. Важно е човѣкъ да произведе електричество въ себе си, по вѫтрешенъ начинъ. Всѣки може да научи теорията на свѣтлината, но малцина могатъ да я произвеждатъ въ себе си. Както можете да завъртите ключа на електрическитѣ лампи и да стане свѣтло около васъ, така човѣкъ може да повдигне мисъльта си и да произведе свѣтлина въ себе си. Ще кажете, че това е невъзможно. За умния, за добрия и за здравия човѣкъ е възможно. За глупавия, за неразумния и за слабия човѣкъ това е невъзможно. Силниятъ човѣкъ може да носи хиляда килограма тежесть на гърба си, но слабиятъ не може. Значи, понятията „възможно и невъзможно“ сѫ относителни. Наистина, докато дойде до реалностьта на нѣщата, до тѣхната абсолютна сѫщность, човѣкъ живѣе въ относителния свѣтъ. Тази относителность сѫществува навсѣкѫде въ живота: и въ науката, и въ религията, и въ музиката, и въ изкуствата. Всички хора се натъкватъ на относителностьта въ живота и търсятъ вѣчното, неизмѣнното въ свѣта. Още въ времето на Христа се яви единъ богатъ младежъ да пита, какво да направи, за да придобие вѣченъ животъ. Христосъ му отговори, но той не можа да изпълни това, което му се каза. И до днесъ още този човѣкъ не е намѣрилъ вѣчния животъ. Той продължава да задава сѫщия въпросъ. Казвамъ: Търсите ли вѣчния животъ, свържете се съ Бога. Направите ли тази връзка, Богъ всѣкога ще бѫде на ваша страна. Той ще ви заведе въ абсолютния животъ, дето нѣма измѣна и промѣна. Явява се въпросъ: Какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? Съ знанието си, съ силата си, съ богатството си? Ако е въпросъ за знание, за сила, за богатство, Богъ разполага напълно съ тѣхъ. Човѣшкото е нула предъ Божественото. Значи, нито умътъ, нито богатството, нито възможноститѣ на човѣка сѫ въ състояние да привлѣкатъ вниманието на Бога. Едно нѣщо може да спре Неговото внимание — човѣшкото сърдце. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си“. Значи, въ сърдцето на човѣка се крие нѣщо ценно, заради което Богъ го иска. Като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата. Не е достатъчно само да броите до милиони и билиони; не е достатъчно само да работите съ числата, да ги събирате, изваждате, умножавате и дѣлите; не е достатъчно само да познавате, кои числа сѫ цѣли и кои — дробни. Човѣкъ трѣбва да гледа на числата не само като на количествени величини, но и да разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ и взаимна връзка. Запримѣръ, всички казватъ, че знаятъ. какво нѣщо е единицата. Обаче, безъ двойката единицата не може да се разбере. После говорите за дробитѣ и пишете: 1/2, 2/3, 3/4, 4/5 и т. н. Вие разглеждате дробитѣ като части отъ единицата, отъ цѣлото, но въ тѣхъ се крие нѣщо, което още не познавате. Ако пишете на ученика двойка, той плаче, страда — плаши се отъ нея. Споредъ мене двойката е най-мощното число въ свѣта. То е врата, презъ която можешъ да влѣзешъ и да излѣзешъ. Съ числото две човѣкъ може да работи. Работете съ числата, изучавайте ги, за да проникнете въ вѫтрешния имъ смисълъ. Чрезъ числата вие можете да си обясните всички състояния, презъ които минавате. Днесъ сте доволни, радвате се, но стане нѣщо, и на другия день вече сте недоволни, гнѣвни. Защо сте недоволни? Търсите причината, обяснявате си я по единъ или другъ начинъ, но недоволството не ви напуща. Недоволството е сила, която сѫществува въ природата и засѣга всички живи сѫщества. Опитайте се да застанете на пѫтя на една пчела-работница, да видите, какво ще направи. Тя веднага ще ви ожили и ще каже: Не стой на пѫтя ми! Ако се доближите до нѣкое куче, което яде месо, или кокалъ, веднага то ще започне да ръмжи срещу васъ. Дойдете ли до човѣка, и тукъ ще се натъкнете на нѣщо, което ще ви причини нѣкаква обида, отъ която ще бѫдете недоволни. Ако срещнете приятеля си на улицата, и той не ви поздрави, вие веднага се обиждате. Защо не ви поздравилъ? Или не е ви видѣлъ, или билъ неразположенъ, а може и съзнателно да не е искалъ да ви поздрави. Важно е, че вашето честолюбие се засегнало, и вие сте недоволенъ. Казвате: Той не поздравява, и азъ нѣма да го поздравявамъ. Сега вие трѣбва да знаете, какъ да се справите съ обидата. Цѣрътъ на обидата струва два лева. Купете си единъ грамъ дървено масло и намажете честолюбието си. Обидата веднага ще мине. Дървеното масло, за което сте платили два лева, се крие въ приятеля ви. На другия день той ви срѣща на пѫтя и казва: Ще ме извинишъ, братко, вчера ме бoлѣше стомахътъ. Видѣхъ те, но отъ болки не можахъ да те поздравя. Съ тѣзи думи обидата се заличава. — Ама той не казва истината. — Това е негова работа. Твой дългъ е да вѣрвашъ на приятеля си. Ако не вѣрвашъ, сега ти ще го обидишъ. Ти си неговъ приятель, а не сѫдия. Ако той лъже, ако не говори истината, има кой да го сѫди. Помнете: сѫществува единъ свѣтъ, дето хората не могатъ да лъжатъ. Каквото кажатъ, тамъ всичко се реализира. Затова, именно, Христосъ казва, че за всѣка праздна дума човѣкъ ще отговаря. Какво ще бѫде положението на човѣка, който лъже, че е боленъ. Щомъ не говори истината, той ще се разболѣе. И после, ще не ще, трѣбва да изкупва погрѣшката си. Всѣка праздна дума се реализира. Съ това природата изразходва часть отъ своитѣ енергии, за които плаща онзи, който е предизвикалъ тия енергии. Никой нѣма право да изразходва напраздно енергиитѣ на природата. Тя държи точна смѣтка за тѣхъ и глобява всѣки, който нарушава законитѣ ѝ. Ще приведа единъ примѣръ отъ живота. Дали е действителенъ случай, или анекдотъ, не е важно. Ние ще го използуваме. Единъ ромънски свещеникъ пѫтувалъ съ тренъ за единъ градъ. По едно време той извадилъ главата си отъ прозореца на вагона, да разгледа добре мѣстностьта, презъ която минавалъ. Вънъ духалъ силенъ вѣтъръ, който отнелъ шапката му отъ главата. Свещеникътъ се намѣрилъ въ трудно положение и си помислилъ: Какво ще правя безъ калимавка? Безъ да мисли много, той дръпналъ дръжката въ вагона, която служела за даване знакъ за тревога, и тренътъ веднага спрѣлъ. По дадения сигналъ, кондукторътъ веднага се отправилъ къмъ купето, отдето идѣла тревогата, и строго запиталъ: Какво е станало? — Калимавката ми падна отъ прозореца — отговорилъ свещеникътъ. Наистина, тренътъ спрѣлъ, свещеникътъ взелъ шапката си, но за спиране движението на трена му наложили такава глоба, която той не забравилъ презъ цѣлия си животъ. Поуката, която може да извадите отъ този примѣръ, е следната: не мислете, че сте свободни да правите, каквото искате. Не мислете, че можете да вървите противъ законитѣ на природата. Вървите ли противъ разумнитѣ закони на природата, тя ще ви наложи голѣми глоби, които цѣлъ животъ ще плащате. Не мислете, че можете да си играете съ ключоветѣ на природата, както искате. Всѣки ключъ е законъ. Дойдете ли до единъ отъ тѣзи ключове, ще мислите дълго време, какъ да постѫпите. Ако се съобразявате съ законитѣ на разумната природа, никакви глоби нѣма да плащате. — Какво трѣбваше да направи свещеникътъ? — Щомъ иска да гледа презъ прозореца, той трѣбва да свали калимавката си и да остане гологлавъ. Ако пъкъ не предполага, че вѣтърътъ е силенъ и ще задигне шапката му, по-добре да я остави на полето, отколкото да спира трена. Следователно, когато човѣкъ изважда главата си презъ прозореца на природата, трѣбва да свали калимавката си. — Какво представя калимавката? — Това сѫ предвзетитѣ човѣшки идеи и теории. Искашъ ли да гледашъ къмъ природата, освободи се отъ своитѣ криви разбирания и теории. Тури ги настрана, да не ти прѣчатъ. Въ дадения случай може и безъ теории, и безъ калимавка. — Кой турилъ тази калимавка на главата на свещеника? — Владиката. — Значи, предъ владиката ще се явява съ калимавка, а предъ природата — безъ калимавка. Природата не търпи никакви калимавки. Тя иска да види човѣка свободенъ, гологлавъ, безъ никакви предвзети идеи и теории. Въ свѣта човѣкъ се подчинява на известни условности, но природата не търпи такива. Природата е пратила човѣка на земята голъ, написала е въ сърдцето му своитѣ закони и за тѣхъ държи смѣтка. Тя иска да види човѣка въ пълна изправность по отношение на тѣзи закони. Всичко друго, което той впоследствие е придобилъ, тя хвърля настрана. Позволи ли си да се застѫпва за изхвърленото и да се бори съ природата, скѫпо ще плати. Има разумни положения, които човѣкъ трѣбва да зачита. Запримѣръ, разумно е той да се облича споредъ условията на природата, а именно: зиме съ дебели дрехи, лѣте — съ тънки. Разумно е, когато човѣкъ влиза въ банята, да се кѫпе, да съблѣче дрехитѣ си. Влѣзе ли съ дрехи, ще мине за ненормаленъ. Водата има отношение къмъ тѣлото на човѣка, а не къмъ дрехитѣ му. Когато човѣкъ се кѫпе, водата трѣбва да действува направо на тѣлото му. Когато пере дрехитѣ си, водата върши друга работа — тя има предъ видъ чистотата на дрехитѣ. Сега се явява въпросътъ, кога човѣкъ трѣбва да бѫде облѣченъ и кога — голъ. Щомъ слиза на земята, човѣкъ първо се облича съ плъть, а после облича плътьта си съ дрехи. — Защо не остане само съ първата си дреха, т. е. съ плътьта си? — По две причини: отъ една страна той има задължение къмъ тѣлото си, а отъ друга — къмъ окрѫжаващата срѣда. Докато живѣе на земята, човѣкъ не може да бѫде свободенъ, да се проявява, както намира за добре. Щомъ е станалъ видимъ, облѣченъ въ плъть и кръвь, човѣкъ трѣбва да спазва известни условности. Другъ е въпросътъ, ако той не бѣше слѣзълъ на земята и бѣше останалъ невидимъ. Като невидимъ, човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска. Стане ли видимъ, той самъ се ограничава. Влѣзе ли въ едно общество, човѣкъ е длъженъ да спазва реда и порядъка, който сѫществува тамъ. Мнозина искатъ да се проявяватъ свободно, да не зачитатъ реда и порядъка на обществото, за да покажатъ, че сѫ оригинални. Оригиналностьта е вѫтрешно качество, а не външно. Ако изявява външно своята оригиналность, човѣкъ минава за ексцентриченъ. Следователно, докато има отношение къмъ индивидитѣ, къмъ обществата и къмъ народитѣ, човѣкъ трѣбва да се съобразява съ тѣхнитѣ нрави и обичаи. Човѣкъ трѣбва да има отношение къмъ лица, общества и народи, които стоятъ по-високо отъ него. Въ този случай, той ще спазва тѣхнитѣ нрави и обичаи, ще се подчинява на известни условия, но сѫщевременно се ползува отъ тѣхъ. Това наричаме ние отношение. Обаче, влѣзе ли въ връзка съ лица, общества и народи, които стоятъ по-низко отъ него, той не се ползува, нищо не придобива отъ тѣхъ. Тази връзка не представя никакво отношение. Ето защо, подъ думата „отношение“ ние имаме предъ видъ само такива връзки, които повдигатъ човѣка. Връзки, които не го повдигатъ, наричаме забави. Тѣ лесно се кѫсатъ и развързватъ. Отношенията разбиратъ трайни връзки, а забавитѣ — временни и преходни. Запримѣръ, чрезъ очитѣ човѣкъ има отношение къмъ свѣтлината, чрезъ ушитѣ — къмъ звука, чрезъ носа — къмъ миризмитѣ, чрезъ устата и стомаха — къмъ храната, чрезъ кожата — къмъ състоянията на материята. Изгуби ли тия органи, човѣкъ губи и отношенията си къмъ природата. Обаче, държи ли органитѣ си въ изправность, човѣкъ се намира въ трайни и правилни отношения съ природата. Като наруши отношенията си къмъ природата, човѣкъ започва да страда. Запримѣръ, мнозина страдатъ отъ това, че нѣма кой да ги обича. Тѣ искатъ да дойде нѣкой при тѣхъ и да изяви специфична любовь. Такава любовь изисква специфично отношение. Само онзи може да те обича така, който е получилъ нѣщо отъ тебе, съ което се е повдигналъ. Не може да те обича човѣкъ специфично, ако не си му далъ нѣщо ценно. Чудни сѫ хората, като търсятъ специфичната любовь. Богъ, Който имъ е далъ животъ, ги обича, но тѣ не сѫ доволни отъ тази любовь, търсятъ друга. Родителитѣ имъ се грижатъ за тѣхъ, обичатъ ги, но пакъ сѫ недоволни. Братята и сестритѣ имъ ги обичатъ, но и тази любовь не ги задоволява. Тѣ търсятъ друга любовь, външна. — Защо имъ е тази любовь? — Да се разширятъ. Въ този случай човѣкъ представя езеро, което разчита на водитѣ отъ близкитѣ рѣки. Когато рѣкитѣ се вливатъ въ езерото, последното се разширява. Какво придобиватъ рѣкитѣ въ този случай? Като ученици, вие трѣбва да знаете, че специфичната любовь е невъзможна. Тя сѫществува въ съзнанието на човѣка, но не и въ съзнанието на природата. Отъ гледището на своя личенъ животъ, човѣкъ търси специфична любовь. Единъ день, когато се издигне надъ личностьта си, той ще разбере, че такава любовь не сѫществува. Да се стреми човѣкъ къмъ специфична любовь, това значи, да отиде съ своята чаша при нѣкой изворъ и да иска да тече водата само за него. Изворътъ му казва: Тури чашата си въ мене, гребни си вода, колкото искашъ, и продължавай пѫтя си. Водата, която носишъ въ чашата си, е специфично за тебе. Обаче, останалата вода принадлежи на много сѫщества: на треви и цвѣтя, на мушици, на животни, на хора. — Ама азъ искамъ да течешъ само за мене, само азъ да се ползувамъ отъ твоята вода. — Това е невъзможно. Богъ е Любовь, която принадлежи на всички живи сѫщества. Благодари за любовьта, която въ даденъ моментъ се излива само заради тебе и повече не желай. Малкото благо, добре използувано, дава повече отъ всички блага въ свѣта, но неизползувани. И тъй, дойдете ли предъ извора, не се стремете да съберете всичката му вода въ вашата чаша, но направете едно разумно усилие, да впрегнете енергията на водата му въ работа, да я превърнете въ свѣтлина. Щомъ свѣтне около васъ, ще свѣти и на окрѫжаващитѣ. Вземете тогава книгата си и четете на неговата свѣтлина. Каквото разберете и приложите отъ прочетеното, то ще ви причини радость. Само при това положение, изворътъ ще ви обича. Обаче, ако искате да го обсебите само за себе си, всѣки день ще се натъквате на недоразумения, спорове и противоречия. Стремете се къмъ любовьта, която можете да превърнете въ свѣтлина, а свѣтлината — въ знание. Следователно, да обичашъ нѣкого, това значи, да разбирашъ неговото естество, за да се ползувашъ отъ свѣтлината и знанието му. Който те обича, той е ученъ, силенъ, добъръ човѣкъ. Само учениятъ, силниятъ и добриятъ човѣкъ може да обича. Който се домогне до любовьта на такъвъ човѣкъ, трѣбва да бѫде разуменъ, да се ползува отъ знанието, силата и добротата му. Не сте ли разумни, вие ще получите отъ любещия ви човѣкъ такива уроци, които ще помните за вѣчни времена. Следъ това ще казвате, че сте разочаровани отъ любовьта, че животътъ нѣма смисълъ и т. н. Това сѫ праздни думи и лични тълкувания. Днесъ ви говоря за вѫтрешнитѣ, разумни процеси въ природата, а не за човѣшкитѣ разбирания. Докато живѣе съ своитѣ лични разбирания, човѣкъ постоянно се съмнява: въ природата, въ окрѫжаващитѣ, даже и въ себе си. Изпадне ли въ такова крайно съмнение, той самъ се осѫжда на смърть. Въ първо време изпада въ голѣмо мѫчение, недоволство, вѫтрешенъ смутъ. За да излѣзе отъ това положение, той трѣбва да признае сѫществуването на великата разумность въ свѣта, която управлява всичко. Приеме ли тази разумность, той ще вложи довѣрие и въ природата, и въ окрѫжаващитѣ, и въ себе си. Ето защо, съветвамъ ви: Ако искате да не ви бие природата, вѣрвайте въ нея, вѣрвайте и въ себе си. Всѣко живо сѫщество е часть отъ разумната природа, съ която никой не може да се бори. Въ този смисълъ, разумното може да поучава неразумното, но не и обратното. Който престѫпва законитѣ на природата, плаща контрибуции. Природата е внимателна и добра къмъ всички, които изпълняватъ нейнитѣ закони. Противопоставятъ ли се на законитѣ ѝ, тя ги налага на общо основание. Природата не позволява да си играете съ нея. И тъй, несполукитѣ въ живота на хората се дължатъ на тѣхнитѣ вѫтрешни противоречия. Ако е господарь на положението си, човѣкъ не може да бѫде въ противоречие съ себе си. Обаче, щомъ изгуби положението си на господарь, той изпада въ вѫтрешни противоречия. Само онзи човѣкъ е свободенъ отъ противоречия, който има правилни отношения къмъ Божественото Начало въ себе си. Щомъ наруши отношенията си, Божественото започва да го възпитава. То му дава такива уроци, които оставатъ паметни за вѣчни времена. По този начинъ Божественото повдига човѣка, помага за неговото развитие и напредъкъ. Да се върнемъ къмъ числата. Казахме, че числото две е най-мощното, непобедимо число. Следователно, числото две не е нищо друго, освенъ любовьта. Затова, именно, казваме, че любовьта е единствената мощна сила, която отъ нищо не се огъва. Двойката е въ състояние да огъне даже единицата. Като цѣло число, двойката е непобедима, но като дробь, въ видъ на 2/3, т. е. въ видъ на отношението 2:3, двойката вече се влияе отъ числото три. Тройката представя детето. Значи, само детето, т. е. тройката е въ състояние да предизвика любовьта на майката — на числото две. Кое отъ дветѣ числа е по-силно — двойката или тройката? Въ дадения случай тройката е по-силна, защото влияе на двойката — най-мощното число. Подъ думата „дете“ ние не разбираме формата дете, но принципа, който представя детето. Какво дете е онова, което расте, става възрастенъ човѣкъ и после остарява? Дете, което остарява, не е истинско дете. Стариятъ човѣкъ не съдържа вече силитѣ на числото три. Изобщо, всички нѣща, които остаряватъ, представятъ сѣнка на Битието. Всичко, което постоянно се измѣня, наричаме сѣнка. Запримѣръ, ако характерътъ на човѣка постоянно се мѣни, той е сѣнка на истинския характеръ. Въ този смисълъ, когато казваме, че нѣкой човѣкъ има характеръ, подразбираме нѣщо постоянно, устойчиво, неизмѣнно. Характерътъ може да се уподоби на изворъ, който тече десетки, стотици години, безъ да измѣни качеството на водата си. Колкото време и да извира, както и да се мѣнятъ условията, водата му остава чиста и неизмѣнна. Това значи, човѣкъ съ характеръ. Въ него умътъ, сърдцето и волята му, презъ всички времена и епохи, оставатъ едни и сѫщи. Могатъ ли златото, среброто и платината да се измѣнятъ? На каквито действия и да се подложатъ, тѣ запазватъ свойствата си. Затова тѣзи метали наричаме благородни. Тъй щото, проявитѣ на човѣшкия характеръ могатъ да бѫдатъ различни, но по естество характерътъ не трѣбва да се измѣня. Щомъ характерътъ на нѣкой човѣкъ се измѣнилъ, това показва, че въ естеството му е влѣзълъ нѣкой чуждъ елементъ отъ низъкъ уровенъ. За да се върне въ първото си положение, човѣкъ трѣбва да изхвърли този елементъ отъ характера си. За да не изпада областьта на сѣнкитѣ или на нереалностьта, човѣкъ трѣбва да се кали, да изработи въ себе си характеръ. Ето защо, отъ човѣка се искатъ две нѣща: сърдцето и умътъ му да бѫдатъ устойчиви. Съ други думи казано: Човѣкъ трѣбва да има умъ и сърдце, които да се проявяватъ по различенъ начинъ, но никога да не се измѣнятъ. Между характера и любовьта сѫществува известно подобие. И дветѣ иматъ много прояви, безъ да се измѣнятъ. Тази е причината, задето хората търсятъ характеренъ и любещъ човѣкъ. Тѣ могатъ да разчитатъ на него, като на канара въ бурно море. Оттукъ ние отиваме по-далечъ и казваме: Единствената сила, на която човѣкъ може всѣкога да уповава, е Божията Любовь. Обичайте Бога, за да ви обича и Той. Богъ е възлюбилъ човѣка още преди създаването, но и човѣкъ трѣбва да Му отговори съ любовь. Това е първото правилно отношение, което сѫществува между човѣшката душа и нейния Създатель. Безъ тази взаимна любовь животътъ не може да се прояви. Ако не обича Бога, човѣкъ ще потърси любовьта на подобния си, която ще му причини голѣми нещастия и страдания. — Защо? — Защото е попадналъ на сѫщество, което не стои по-високо отъ него. Въ търсене на любовьта, човѣкъ се заблуждава и попада тамъ, дето не трѣбва. Когато две сѫщества се намиратъ на една и сѫща плоскость, запримѣръ, на правата А_____________________В, между тѣхъ не става никакво движение. Тѣ иматъ еднакви разбирания, еднакви стремежи, вследствие на което се явява известенъ застой. Обаче, ако едно отъ дветѣ сѫщества се повдигне по-високо, правата АВ взима наклонно положение. Между сѫществата вече се явява известно движение, което се проявява като мисъль. Ето защо, между любовьта на двама души, единиятъ трѣбва да стои по-високо, да внася тласъкъ, подемъ, сила въ другия. Обикновено онзи, който обича, стои по-низко отъ този, когото обича. Когото обичатъ, той стои по-високо, да пръска свѣтлина и знание въ пѫтя на онзи, който го обича. И тъй, стремете се къмъ сѫщества, които стоятъ по-високо отъ васъ. Обаче, отъ време на време, тия сѫщества трѣбва да сѫ готови да слизатъ при васъ, да ви повдигнатъ. Отъ една страна вашиятъ стремежъ къмъ тѣхъ, отъ друга страна тѣхното слизане до вашия уровенъ, ставатъ причина за растенето ви. Така действува Богъ върху човѣка, затова казваме, че човѣкъ може да люби само Бога. Дали ще Го намѣрите проявенъ въ човѣка, въ животното или въ растението, това не е важно. Възлюбете Бога и въ малкото, и въ голѣмото сѫщество, и не се страхувайте. Въ стремежа си къмъ Бога трѣбва да бѫдете внимателни, да не изпаднете предъ нѣкаква измама, да мислите, че сте видѣли Бога, а въ сѫщность сте далечъ отъ Него. Любовьта подразбира правилни отношения между сѫществата. Който стои по-високо, той слиза; който стои по-низко, възлиза. Ако въ любовьта на две сѫщества не става слизане и възлизане, тя не е истинска. Ако въ любовьта имъ нѣма даване и вземане, отношенията не сѫ правилни. Каквито сѫ отношенията между две разумни сѫщества, такива отношения трѣбва да сѫществуватъ между разумната природа и човѣка. Разумната природа е виденъ професоръ, отъ който човѣкъ се учи. Тя стои на известна висота и оттамъ предава уроцитѣ си. Когато човѣкъ не разбере нѣщо отъ нейнитѣ уроци, тя слиза до него, отваря книгитѣ си и започва да чете. Мнозина се запитватъ, кѫде е разумностьта въ природата. — Дето и да пипнете, все на нея ще попаднете. Отъ васъ зависи, какъ ще я видите и разберете. Кѫде е разумностьта на цигулката: въ лѫка, въ струнитѣ, или въ самата цигулка? Дето стѫпватъ пръститѣ на цигуларя, тамъ е разумностьта. Всѣки тонъ съдържа известна разумность. Който разбира разумностьта, той може да се ползува отъ нея; който не я разбира, той е глухъ и слѣпъ за нея. Днесъ повечето хора минаватъ за учени, за знаещи. Тѣ казватъ, че мнозина знаятъ, а като дойдатъ до приложение на знанието си, отстѫпватъ. Това не е знание. Ние наричаме истински ученъ онзи, който твори и прилага. Каквото казва, той го прави. Ние наричаме истински любещъ онзи, когото никаква сила въ свѣта не може да победи. А тъй, да говори само за любовьта, безъ да разполага съ нейнитѣ сили, това не е любовь. Истински любещия никакъвъ куршумъ не го лови. Опитайте се да го стреляте, да видите, каква сила крие той въ себе си. Колкото пѫти го стреляте, толкова пѫти той ще върне куршума ви назадъ. Така постѫпва и природата. Ако се опитате да говорите по нейнъ адресъ праздни думи, т. е. да хвърляте куршуми срещу нея, тя ще ви ги върне назадъ. Тя ще ви хване за ушитѣ, ще ви разтърси добре и ще каже: Така не се отнася съ майка. Майката куршумъ не я лови, но тя не позволява на неразумнитѣ деца да си играятъ съ нея. Сега азъ обръщамъ вниманието ви на Великото, къмъ което се стремите. Човѣкъ се опредѣля отъ това, къмъ което се стреми. — Кѫде е човѣкътъ? — Въ машината, която се стреми къмъ постигане на нѣкаква велика цель. За да имате ясна представа за човѣка и неговото мѣсто, ще приведа следния примѣръ. Имате единъ локомотивъ, машинистъ и опредѣлена цель за движение. Машината е приготвена за пѫть. Въ опредѣленъ часъ машинистътъ тръгва на пѫть. Той има опредѣленъ пунктъ, който трѣбва да стигне за дадено време. Защо трѣбва да стигне на това мѣсто, той не знае. Предъ него стои не само единъ пунктъ — много пунктове трѣбва да мине той, пѫтьтъ му е дълъгъ. Въ вагонитѣ има пѫтници; всѣки отъ тѣхъ се стреми къмъ точно опредѣлена цель, която трѣбва да постигне. При това, за пѫтника е важенъ и часътъ на пристигането. Какъвъ е стремежътъ на пѫтника, нито локомотивътъ знае, нито машинистътъ. Последниятъ има отношение къмъ локомотива, но не и къмъ отдѣлния пѫтникъ. Тъй щото, искате ли да знаете, кѫде е мѣстото на човѣка, търсете го въ пѫтника, въ неговия непреривенъ стремежъ къмъ Великото и Необятно Начало въ свѣта. Машинистътъ представя огнището на човѣка, дето огъньтъ се раздухва, а локомотивътъ е несъзнателното и механическо начало въ човѣка, И тъй, реално въ човѣка е само онова, което се стреми къмъ Първата Причина. Само то е неизмѣнно. Всичко друго въ човѣка, което е подложено на постоянни промѣни, представя срѣдства, пособия, отъ които той се ползува. Безъ тренъ, като съобщително срѣдство, ние не можемъ да пристигнемъ на опредѣленото време до своята цель. Ще кажете, че и безъ тренъ може. Не може безъ тренъ. Ние трѣбва да бѫдемъ точни, да пристигнемъ на време до опредѣлената цель. Първото условие за разуменъ животъ е точностьта. Ако не си точенъ, ти не можешъ да реализирашъ желанието си. Когато е точенъ, човѣкъ знае, какво иска, колко нѣща иска и за колко време ги иска. Той знае, че не може да изпие десеть литри вода въ продължение на единъ часъ. Това се отнася и за сърдечния, и за умствения свѣтъ. Както е невъзможно да изпие човѣкъ десеть литри вода въ единъ часъ, сѫщо така е невъзможно да реализира десеть желания или десеть идеи въ единъ часъ. Точно опредѣлено е, за колко време човѣкъ може да реализира една своя мисъль или едно желание. Обаче, сто грама вода въ единъ часъ и детето може да изпие. Значи, разумнитѣ нѣща сѫ възможни за всички, а неразумнитѣ — за малцина. Разумно употрѣбени нѣщата, всѣкога даватъ добри резултати. Т. м. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 1. май, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  11. 1931_04_24 Опитности въ живота

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Опитности въ живота Размишление. Има едно сѫществено разбиране за живота, отъ което зависи бѫдещето на човѣка. Подъ думата „бѫдеще“ разбираме онова съдържание на живота, което предстои на човѣка да го реализира. Човѣкъ говори за своето минало, настояще и бѫдеще, безъ да знае замисъла на Първия Принципъ по отношение на него. Той знае само едно, че има стремежъ къмъ нѣщо велико. Този стремежъ, именно, го заставя да работи, да се труди, да придобива знания и опитности. Сегашнитѣ хора се намиратъ предъ много неизвестности. Тѣ често се запитватъ, кой е създалъ свѣта, какъ е създаденъ и т. н. Трудни въпроси сѫ тѣзи, но тѣ искатъ да ги разрешатъ лесно, като по калъпъ. Това е невъзможно. За да създаде две линии, или единъ ѫгълъ, като посоки на движение, природата е изразходвала десетки и стотици години. За да създаде единъ, два или повече пръста на човѣшката рѫка, съ известно разстояние между тѣхъ, природата сѫщо е изразходвала стотици и хиляди години. Можете ли да мислите, че решаването на труднитѣ задачи се постига въ единъ день и то съ този умъ, съ който човѣкъ днесъ разполага? Ако за създаване на вселената природата е употрѣбила най-малко милиардъ години, мислите ли, че съ единъ замахъ можете да си отговорите на въпроса, какъ и кога е създадена вселената? Милиарди години сѫ нуждни на човѣка за обясняване на тѣзи въпроси. Човѣкъ може да има частично разбиране на въпроситѣ, но това още не включва цѣлата истина. Представете си, че единъ философъ има много знания, разбира нѣщата, но не може да ги събере на едно мѣсто. Колкото и да желае, той не може да ги изкаже, нѣма срѣдства, пособия, съ които да ги предаде. То е все едно, да го заставите да налѣе всичката вода отъ океанитѣ и моретата въ една чаша. Каквото и да прави, той ще се намѣри въ невъзможность. Чашата е малка, събира едва 200 — 250 гр. вода. Тъй щото, каквито схващания и познания да имате за свѣта, не можете да ги съберете въ една чаша. И тъй, да мисли човѣкъ върху нѣщата и да ги познава, това сѫ две различни нѣща, Всѣки има право да мисли, но мисленето още не е знание. Мислишъ логически, правилно, но мислишъ и неправилно. Правата мисъль представя подпорната точка на човѣшкия животъ, но това още не е цѣлата постройка. Човѣкъ се подпира на една или на две патерици, споредъ случая. Ако мисъльта му е права, една патерица е достатъчна; ако не е права, той има нужда отъ две патерици. Съ две патерици ходятъ обикновено инвалидитѣ, съ една патерица ходятъ овчаритѣ. Благороднитѣ хора и аристократитѣ ходятъ съ бастонъ. Защо носятъ бастонъ, и тѣ не знаятъ. Магътъ носи магическата прѫчка въ себе си, но знае, защо я носи. Чрезъ нея той проявява своята мощь. Когато учительтъ държи тебеширъ въ рѫката си, и той знае, защо го държи. Не може ли да си служи съ него, тебеширътъ губи своя смисълъ. Учительтъ цапа рѫцетѣ си съ тебешира и употрѣбява излишно време и енергия, докато се изчисти. Ето защо, добре е човѣкъ да знае, защо прави едно или друго нѣщо, защо говори по единъ или другъ начинъ и т. н. Мнозина искатъ да знаятъ всичко. Това е невъзможно. Да знаешъ всичко, това значи, да съберешъ всичката вода въ една чаша. — Ама искамъ да зная съдържанието на твоята философия въ две думи. — Това е невъзможно. И да искамъ да ти предамъ една философия въ резюме, това е невъзможно. Все ще остане нѣщо недоизказано и необяснено. Тъкмо това, опредѣля стремежа на душата къмъ постигане на известенъ идеалъ. Душата се стреми къмъ своя идеалъ, защото е непостижимъ. Ако бѣше постижимъ, нѣмаше да бѫде идеалъ. — Никога ли не може да се постигне? — Идеалътъ е постижимъ само въ вѣчностьта. — Защо? — Защото, колкото по-високо се издига човѣкъ, толкова по-великъ и необятенъ става идеалътъ му. Радвайте се, че има велики и непостижими нѣща, които движатъ духа и душата напредъ и нагоре. Следователно, както и да си обяснявате нѣщата, все ще остане нѣщо неразбрано, скрито, тайно; все ще остане нѣкаква загадка. Тази загадка кара човѣка да се стреми да я разреши. Запримѣръ, виждате две успоредни линии и веднага се запитвате, какво означаватъ. Тѣ посочватъ пѫтя — нищо повече. — Ама кой се движи по този пѫть? — Щомъ линиитѣ сѫ успоредни, по тѣхъ се движатъ две разумни сѫщества. — Какъвъ пѫть ще извървятъ? — Ако пѫтьтъ е навсѣкѫде еднакъвъ, дветѣ прави ще запазятъ разстоянието си една отъ друга. Обаче, ако правитѣ линии не сѫ еднакво здрави по цѣлата си дължина, нѣкѫде ще стане огъване. Както виждате, пѫтьтъ на човѣка може да е опредѣленъ, известенъ, но, въпрѣки това, той срѣща изненади и неизвестности. Това показва, че видимото крие въ себе си невидими и неизвестни нѣща, наречени тайни. Ако дветѣ прави линии представятъ две вѫжета, отъ тежеститѣ, които окачвате на тѣхъ, тѣ могатъ да се огънатъ или въ срѣдата, или на краищата си. Сега, ако означимъ човѣшкия характеръ съ вѫже, на краищата на което действуватъ силитѣ на ума и на сърдцето, това вѫже може да се огъне по единъ или по другъ начинъ, споредъ съпротивата, която силитѣ му указватъ. Запримѣръ, ако силитѣ на ума и на сърдцето сѫ слаби, а волята — силна, вѫжето ще се огъне при точкитѣ, дето действуватъ силитѣ на ума и на сърдцето. Този случай ни представя човѣкъ съ силна воля, т. е. съ моралъ. На него всѣкога може да се разчита. Обаче, ако крайнитѣ точки на вѫжето, дето действуватъ силитѣ на ума и на сърдцето, сѫ здрави, а срѣдната точка — мѣстото на волята — слаба, огъването ще стане, именно, въ срѣдата. Този случай ни представя човѣкъ съ слаба воля — на него не може да се разчита. Оттукъ вадимъ следното заключение: когато волята на човѣка е слаба, той слиза надолу; когато волята му е силна, той се качва нагоре, т. е. възлиза. Значи, ако умътъ и сърдцето сѫ силни, а волята — слаба, човѣкъ слиза; ако умътъ и сърдцето сѫ слаби, а волята — силна, човѣкъ възлиза. Това е отношение между силитѣ на физическия свѣтъ. Така се пази равновесие на земята. Въ духовния и въ Божествения свѣтъ силитѣ на ума, на сърдцето и на волята сѫ еднакви. Тѣ се представятъ като страни на равностраненъ триѫгълникъ. Като изучавате проявитѣ на волята, добре е да наблюдавате, подъ чие влияние се намира тя: подъ влиянието на ума, или на сърдцето. Проявитѣ на волята въ двата случая ще бѫдатъ различни. Добре е да изучавате тия прояви, за да придобивате повече опитности. Като ученици, вие трѣбва да изучавате закона на равновесието, чрезъ който можете да регулирате силитѣ на ума и на сърдцето си. Волята се явява като равнодействуваща между силитѣ на ума и на сърдцето. Обаче, има случаи, когато умътъ и сърдцето действуватъ сами. Тогава умътъ трѣбва да вземе надмощие, т. е. мислитѣ трѣбва да регулиратъ чувствата. Когато човѣкъ пада на земята, това показва, че мисъльта му се прекѫсва. Следователно, не прекѫсвайте връзката на мислитѣ си. Това подразбира съсрѣдоточенъ, концентриранъ умъ. Човѣкъ трѣбва да мисли право, да не се страхува. Уплаши ли се отъ нѣщо, той губи съзнание и припада. Много хора, които минаватъ за герои, лесно губятъ съзнание. Достатъчно е да видятъ мечка въ гората, за да припаднатъ. Мечката, обаче, минава край тѣхъ, безъ да ги засегне. — Защо? — Тя никога не напада страхливи хора. Тя знае, че, ако яде месото на страхливи хора, ще придобие тѣхния характеръ. Постѫпвайте и вие като мечката. Натъкнете ли се на нѣщо, което не носи никакво благо за васъ, не го бутайте. Единъ младъ момъкъ отишълъ да слугува при единъ богатъ господарь. Последниятъ решилъ да изпита честностьта на слугата си. За тази цель той извадилъ предъ него една голѣма торба съ златни монети и започналъ да ги брои. Слугата видѣлъ това, но се присторилъ, че нищо не вижда. Когато господарьтъ преброилъ паритѣ, слугата следѣлъ, кѫде ще остави торбата. Вечерьта, когато господарьтъ легналъ да спи, слугата взелъ торбата и напусналъ дома на господаря си. Осигуренъ, че придобилъ голѣмо богатство, той заминалъ за чужбина. Като отворилъ торбата, да види, съ какво богатство разполага, той разгледалъ внимателно златнитѣ монети, но останалъ изненаданъ — тѣ били фалшиви — жълти тенекийки. Като видѣлъ, че опитътъ му излѣзълъ несполучливъ, слугата се върналъ при господаря си, извинилъ се за прегрѣшението си и помолилъ да го приеме отново на работа, но вече безъ пари. — Защо се изповѣдалъ слугата? — Защото погрѣшката му била малка, открадналъ такива пари, които не стрували даже сто лева. Ако торбата бѣше пълна съ истински златни монети, той не би се върналъ при господаря си. А сега слугата е готовъ да работи безъ пари, съ надежда, че ще се добере до торбата съ истинското злато. Това, което става съ слугата, става съ всѣки човѣкъ. Всѣки човѣкъ преживява вѫтрешни борби: той ту пада, ту става, докато единъ день напълно изправи живота си. Когато се услови за слуга при нѣкой богатъ господарь, той взима торбата му съ златото и избѣгва. Като види, че паритѣ сѫ фалшиви, връща се при господаря си, изповѣдва погрѣшката си и моли да го приеме въ дома си, да му служи безъ пари. Като мине известно време, той пакъ задига торбата на господаря си, пакъ се изповѣдва за направената погрѣшка, докато единъ день задигне торбата съ истинското злато. Но господарьтъ е уменъ. Той оставя торбата съ фалшивитѣ пари предъ очитѣ на слугата си, а истинското злато крие въ касата си, дето го заключва. Никой не може да открадне златото на господаря. Кой е този господарь? — Природата. Тя е вложила своя капиталъ въ тѣлото на човѣка, но никой не може да я излъже, да открадне нейното злато. Какви сѫ отношенията на човѣка къмъ нея, тя не се интересува. На негово разположение тя оставя торбата съ фалшивитѣ пари. Дали той ще задигне цѣлата торба, или часть отъ нея, и за това не иска да знае. Важно е, че никой не може да открадне чистото ѝ злато. Човѣкъ може много пѫти да краде фалшивитѣ ѝ пари, да бѣга отъ нея и да се връща, да изповѣда погрѣшката си, но тя все мълчи, не го сѫди, не го морализира. Тя казва: Щомъ искашъ да останешъ при мене, свободенъ си. Тя всичко оставя на разположение на човѣка, но торбата си съ злато на никого не дава — държи я подъ ключъ. Торбата съ златото на природата не е нищо друго, освенъ скрититѣ таланти и способности. Ако се домогне преждевременно до единъ отъ тия таланти, човѣкъ престава да работи. Ще го видите добре облѣченъ, съ бомбе на главата и бастонъ въ рѫка, ходи натукъ-натамъ, нищо не работи и минава за благородникъ. И тъй, когато изучавате човѣшкия характеръ, спирайте вниманието си върху линиитѣ на главата, на лицето и на рѫката. Колкото по-правилни сѫ тия линии, и организъмътъ по-добре устроенъ, толкова по-устойчивъ е човѣкъ въ морално отношение. Отъ това зависи, доколко човѣкъ е способенъ за работа. Каква тежесть може да вдигне човѣкъ съ слабъ лостъ? За голѣми тежести разумниятъ човѣкъ си служи съ здрави лостове. Ако лостътъ се счупи, ще вземете другъ лостъ. Какво ще правите, обаче, ако имате само единъ лостъ? За да не се счупи, ще го намалите. При това положение, трѣбва да приложите по-голѣма сила. Това значи, да разчитате на своитѣ сили. Следователно, ако лостътъ е здравъ, може да бѫде дълъгъ. Тогава ще разчитате на него. Ако лостътъ е слабъ и кѫсъ, ще разчитате повече на себе си, на своитѣ сили. Ако не можете да съкратите лоста, нито да разчитате на силитѣ си, по-добре не се докосвайте до тежестьта, да не направите нѣкаква пакость. Тъй щото, ако крайнитѣ точки на вашитѣ сили, т. е. умътъ и сърдцето ви сѫ слаби, ще приложите въ действие волята си. Тежнението на всички хора днесъ е къмъ добъръ животъ. Добриятъ животъ подразбира тъкане, т. е. устройване или организиране на бѫдещето тѣло на човѣка. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка представятъ материала, отъ който се тъче новата тъканъ. — Кога ще стане това? — Не е важно. Следъ десетки или стотици години вие ще се намѣрите предъ завършенъ процесъ. Ако е разуменъ, човѣкъ може да живѣе 120 години и да използува правилно вложения въ него капиталъ. Като е работилъ добре, следното прераждане ще има придобивка една единица. Въ това отношение, природата не е много щедра. Тя дава малко, но иска този материалъ да бѫде добре обработенъ. Доколко и какъ е работилъ човѣкъ на земята, това се вижда на лицето му. То е свидетелство за неговата работа. По лицето се чете, какви мисли и чувства сѫ вълнували човѣка. Затова, именно, казваме, че мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка опредѣлятъ неговото щастие. И тъй, докато е на земята, човѣкъ разполага съ три пособия за развитието си: съ ума, сърдцето и волята. Ако кажемъ, че човѣкъ има още и душа, и духъ, повечето хора ще ги отрекатъ. — Защо хората не признаватъ душата и духа? — Защото не ги виждатъ. Душата е царска дъщеря, която е обиколена съ слуги, придворни и адютанти. Когато излиза на разходка, тя сѣда въ своята каляска, потънала въ цвѣтя, скрита отъ погледитѣ на любопитнитѣ. Умътъ е нейниятъ адютантъ, сърдцето — придворната ѝ дама, а волята — момъкътъ, който служи за посрѣдникъ между нея и поданицитѣ ѝ. Човѣкъ живѣе, докато душата го посещава; прекѫсне ли се връзката между душата и човѣка, последниятъ заминава за другия свѣтъ. Това заминаване наричаме „смърть“. Апостолъ Павелъ е казалъ, че, ако тѣлото, т. е. временното жилище на човѣка, се разруши, той ще живѣе въ вѣчното жилище, дето душата пребивава. Докато дойдете до вѣчното жилище, ще живѣете на земята въ тленното си тѣло, чрезъ което ще изучавате законитѣ, по които умътъ, сърдцето и волята работятъ. Щомъ влѣзете въ областьта на ума, ще работите съ закони, специфични за ума. Влѣзете ли въ областьта на сърдцето, ще работите съ законитѣ на сърдцето. Не можете да смѣсвате законитѣ на ума съ законитѣ на сърдцето. Затова е казано, че за всѣко нѣщо има законъ. За следния пѫть пишете върху темата: „Действията на ума, на сърдцето и на волята“. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 24. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  12. 1931_04_17 Разумность и свѣтлина

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумность и свѣтлина Т. м. Казва се, че човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ. Мислите ли, че това, което е разумно за единъ човѣкъ, е разумно за другъ? Нѣкой казва, че е неразумно да се излиза вечерь, въ тъмнината, изъ града. И всѣки, който излиза вечерь на разходка, е неразуменъ. Оттукъ ще извадимъ заключението, че всѣки, който не излиза вечерь, а само презъ деня, е разуменъ. Това е твърдение на нѣколцина. Всички хора не мислятъ така. Друго твърдение: който спи вечерь, е разуменъ и нормаленъ човѣкъ; който спи презъ деня, е неразуменъ и ненормаленъ човѣкъ. И по този въпросъ всички хора не мислятъ така. Вѣрно е, обаче, че е разумно и нормално човѣкъ да спи вечерь, а презъ деня да бѫде буденъ и да отива на работа. Значи, разумностьта има отношение къмъ свѣтлината, а неразумностьта — къмъ тъмнината. Затова, именно, естествено е човѣкъ да спи вечерь, а да бѫде буденъ презъ деня. Казвате, че когато спи човѣкъ, съзнанието му се оттегля. — Може ли, въ сѫщность, съзнанието да се оттегли? — Не може, защото не е нѣщо материално. Какво разбирате подъ понятието оттегляне или отклоняване на съзнанието? Въ сѫщность, съзнанието ли въ човѣка се отклонява, или друго нѣщо? Представете си, че две лица, А и В, могатъ да се срѣщатъ само вечерь. Лицето В е преследвано отъ лицето Д, вследствие на което е принудено да се крие денемъ и да излиза само вечерь. Лицето А има приятелски отношения къмъ В и желае да го види, да поговори съ него. За тази цель А взима фенерчето си и тръгва къмъ В, да се срещнатъ. Понеже е тъмно, А освѣтява пѫтя си съ фенерчето. Обаче, щомъ чуе стѫпки, той веднага загасва свѣтлината, скрива фенерчето си. Лицата А и В оставатъ на тъмно и пакъ се разговарятъ. Обаче, ако стѫпкитѣ на Д се приближаватъ къмъ тѣхъ, тѣ преставатъ даже да говорятъ. Около тѣхъ настѫпва пъленъ мракъ. Значи, тъмнината не означава оттегляне или отклоняване на съзнанието, но оттегляне на свѣтлината. Ето защо, когато човѣкъ спи, не казваме, че съзнанието му се оттегля, но казваме, че свѣтлината на съзнанието временно се отдалечава, оттегля или отклонява. Сѫщото се отнася и до говора на човѣка. Докато говори, човѣкъ е въ свѣтлина; щомъ престане да говори, той загасва свѣтлината. Затова, когато двама души се обичатъ, тѣ се разговарятъ; ако не се обичатъ, не говорятъ. Наистина, когато нѣкой човѣкъ ви се разсърди или е недоволенъ отъ васъ, веднага млъква, престава да ви говори. Приятельтъ ви привлича, а неприятельтъ — отблъсква. Затова предъ приятеля си ще бѫдешъ отворенъ, а предъ неприятеля си — затворенъ. Като говоримъ за привличането и отблъскването, ние имаме предъ видъ известни закони. Привличането подразбира законъ на свобода. Само ония сѫщества се привличатъ, между които има стремежъ, обичь. Само ония сѫщества се привличатъ, между които сѫществува нѣкакво желание. Детето минава отдалечъ покрай една круша, но то веднага се отбива отъ пѫтя си и отива при крушата. — Защо? — Плодове има на нея. Детето обича крушитѣ и се привлича отъ дървото. Ако не обича круши, то нѣма да се отбие отъ пѫтя си. То поглежда къмъ крушата, вижда плодоветѣ ѝ, но понеже нѣма желание да яде круши, нѣма любовь къмъ тѣхъ и продължава пѫтя си. Следователно, човѣкъ се привлича само отъ ония предмети и сѫщества, къмъ които има разположение и любовь. Нѣма ли разположение къмъ тѣхъ, тѣ не го привличатъ. Ако пъкъ има неразположение къмъ тѣхъ, тѣ даже го отблъскватъ. Привличането подразбира още правилна обмѣна между сили, които си хармониратъ. Запримѣръ, двама души се привличатъ по мисъль, по чувства и по действия. Отъ взаимното имъ привличане, ние сѫдимъ за хармонията, която сѫществува между тѣхъ. Често чуваме да казватъ, че нѣкой човѣкъ има привлекателна сила, а другъ — отблъсквателна. Значи, първиятъ има особени чувства, чрезъ които привлича хората. На какво можете да уподобите човѣка, който привлича, и на какво — онзи, който отблъсква? Който има привлекателна сила, той е подобенъ на конусъ, обърнатъ съ върха надолу. Доближи ли се нѣкой до него, веднага слиза до дъното на конуса. Който отблъсква, подобенъ е на конусъ, обърнатъ съ върха нагоре. Щомъ се доближи нѣкой до него, веднага се отблъсква, не може да се задържи въ нѣкоя негова точка. Който привлича, е долина; който отблъсква — планински връхъ. Всичко се стича въ долината; всичко иде отъ планината. И тъй, когато говоримъ за привличане, имаме предъ видъ разумнитѣ сѫщества. Привличане става между две разумни сѫщества, като между два полюса. Въ закона за привличането отношенията между сѫществата не сѫ както въ обикновенитѣ човѣшки отношения — силниятъ привлича слабия. Въ закона за привличането слабиятъ и силниятъ привличатъ еднакво. Докато е малко и лежи въ люлката си, детето привлича майката; когато детето започне да пълзи, майката го привлича. Значи, въ закона на привличането отношенията между сѫществата сѫ разумни. Всѣко привличане, въ което насилието взима участие, е лишено отъ разумность. Всички сили, които сѫ изгубили разумностьта си, сѫ станали физически. Когато всички сили въ човѣка се превърнатъ въ физически, въ него се извършва процесъ на сгѫстяване, на втвърдяване на материята. Докато материята се е сгѫстила само, безъ да се втвърди, все има нѣкаква разумность въ нея. Обаче, втвърди ли се материята съвършено, разумностьта ѝ се изгубва. Като ученици, вие трѣбва да се стремите да бѫдете разумни. Азъ говоря за тази разумность, която носи животъ и свѣтлина. Щомъ известни действия отнематъ живота и свѣтлината на човѣка, тѣ не сѫ разумни. Каква разумность има въ обесването на единъ човѣкъ? Каква разумность има въ саркастичния езикъ на единъ човѣкъ? Сарказъмътъ е ножъ, който пробожда човѣка. Срещнете ли такъвъ човѣкъ, стойте далечъ отъ него. Има словесенъ, умственъ, чувственъ, религиозенъ сарказъмъ. Какъвто и да е сарказъмътъ, все ще нарани човѣка. Той не е нищо друго, освенъ киселина, която разяжда. Наистина, саркастичнитѣ хора иматъ повече киселина въ организма си. Какъ може сарказъмътъ да се трансформира въ нѣщо безвредно? Той трѣбва да се сипе въ медъ. Така се образува приятно, разхладително питие. Всѣки може самъ да си направи такова питие. Вземете три чайни лъжички медъ, прибавете къмъ тѣхъ малко лимонена киселина. Всичко турете въ чаша вода, около 200 — 250 грама вмѣстимость. Направете сѫщото и съ сарказъма, да се впрегне на работа. Оставите ли го дълго време свободно да действува, той ще разяде нѣжнитѣ части на организма. Въ известни случаи той действува и като отрова. Саркастичнитѣ хора сѫ голѣми песимисти. Тѣ гледатъ мрачно на живота. Като говоримъ за день и нощь, за свѣтлина и тъмнина, ние имаме предъ видъ психическитѣ дни и нощи, а не физическитѣ. „Нощь“ въ психически смисълъ на думата разбираме онова състояние, което е лишено отъ общъ центъръ и отъ свѣтлина. За всѣки животъ, лишенъ отъ свѣтлина, казваме, че се намира въ тъмнина, въ нощь. Животъ безъ идеали е животъ на нощьта, на мрака. Страшно е положението на човѣка, който е лишенъ отъ идеали. Той се движи като въ мрачна нощь, безъ направление и цель. Изпадне ли въ нощьта на живота, човѣкъ не може да работи. — Защо? — Нѣма условия за работа. Добритѣ условия сѫ въ деня, а неблагоприятнитѣ — въ нощьта. Всѣки потикъ, всѣки импулсъ показва, че човѣкъ живѣе въ зората на деня. Когато импулсътъ, потикътъ изчезва отъ човѣка, той изпада въ неописуемъ мракъ, граничещъ съ смъртьта. Дойде ли нощьта, и смъртьта пристига. Пукне ли зората, смъртьта изчезва. Много естествено! — Може ли водата да замръзне при 100° топлина? — Невъзможно е. Дето е свѣтлината, тамъ смърть нѣма. Тъмнината, обаче, съкращава живота и привиква смъртьта. Значи, животътъ се съкращава не отъ външнитѣ условия, а отъ вѫтрешнитѣ. Наистина, какво струва външната свѣтлина, ако вѫтрешната отсѫтствува? Защо се убива младежътъ, който е облѣнъ отъ слънчевата свѣтлина и обкрѫженъ отъ любовьта на своитѣ близки? День ли е въ душата му? Не, дълбокъ мракъ е обхваналъ душата му, нощь го е покрила. Внесете единъ свѣтълъ лѫчъ въ ума на младежа, отворете душата му за Божествения день, и той ще бѫде спасенъ. Следователно, изпаднете ли въ мѫчнотии и противоречия, пазете се да не загасите вѫтрешната свѣтлина въ себе си и кажете: Има условия, при които мога да разреша тази мѫчнотия. Кажете ли, че е невъзможно да разрешите мѫчнотията си, вие сами се спъвате. Всичко е възможно въ свѣта. — Какъ ще се справимъ съ злото? — Знайте, че ако може злото да ви мѫчи, доброто има по-голѣми възможности. Ако смъртьта разполага съ възможности, животътъ има по-голѣми. Ако глупостьта, омразата, безлюбието иматъ право да сѫществуватъ, още по-голѣми сѫ правата на разумностьта, на знанието и на любовьта. Като ученици, вие трѣбва да мислите право. Натъкнете ли се на нѣкаква отрицателна мисъль, поставете срещу нея една положителна. Ще кажешъ, че искашъ да станешъ ученъ. Това не е достатъчно. Ако станешъ такъвъ ученъ, който пренася знанията на предшественицитѣ си отъ едно мѣсто на друго, това и фурнаджията прави. И той пренася хлѣба отъ едно мѣсто на друго, но това още не е наука. Има смисълъ да станешъ ученъ, но да носишъ благото за всички хора. Истински ученъ е онзи, който, чрезъ идеитѣ си, внася свѣтлина въ умоветѣ на хората. Не е наука онази, която отнема свѣтлината отъ ума на човѣка. Какво става съ човѣка, като се отнеме свѣтлината на ума му? Той обезумява, не знае, какво прави. Понѣкога е страшно да обезумѣе човѣкъ, но понѣкога той става безвреденъ. И въ единия, и въ другия случай не е добре; човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, да се ползува отъ свѣтлината на своя умъ. Какво, въ сѫщность, представятъ добритѣ и разумни хора и какво — лошитѣ и неразумни? Добритѣ и разумни хора сѫ кесии, пълни съ злато; лошитѣ и неразумни сѫ праздни кесии. Добритѣ хора сѫ пълни пушки, понеже знаятъ, кога и кѫде да стрелятъ; лошитѣ хора пъкъ сѫ праздни пушки. Обаче, понѣкога добритѣ и лошитѣ хора размѣнятъ ролитѣ си въ живота: добритѣ хора ходятъ съ праздни пушки, а лошитѣ — съ пълни. Какво трѣбва да стане въ живота, за да дойдатъ нѣщата на мѣстата си? — Добритѣ хора трѣбва да приспятъ лошитѣ и да смѣнятъ пушкитѣ си. Като се събудятъ отъ дълбокия си сънь, лошитѣ хора ще се чудятъ, какво е станало, че пушкитѣ имъ не убиватъ. Добритѣ хора трѣбва да бѫдатъ по-умни отъ лошитѣ. Не проявятъ ли своята разумность, тѣ ще се намѣрятъ въ положението, за което се казва въ единъ отъ стиховетѣ на Евангелието: „Синоветѣ на тъмнината сѫ по-умни отъ синоветѣ на свѣтлината“. И тъй, за да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ си, не преставайте да учите, да придобивате знания. Не подценявайте силитѣ на своя противникъ. Тръгнете ли на пѫть, вземете всичко, което ви е нуждно. Каквито мѫчнотии и да срѣщате, не се обезсърдчавайте. Съмнението, безвѣрието, обезсърдчаването сѫ качества на лошитѣ хора, на сѫществата, които живѣятъ въ тъмнина. Обаче, като по-умни отъ синоветѣ на свѣтлината, тѣ турятъ отрицателнитѣ качества на гърбоветѣ на добритѣ хора и ги заставятъ да носятъ чуждъ товаръ. Искатъ, не искатъ, добритѣ хора носятъ чуждия товаръ и си казватъ: Нѣма какво да правимъ, ще носимъ, животътъ е такъвъ. Отрицателнитѣ качества не принадлежатъ на добритѣ и на разумнитѣ хора. Тѣ сѫ присадки, отъ които трѣбва да се освободятъ. Следователно, щомъ се натъкнете на една чужда присадка, счупете я и я хвърлете далечъ отъ себе си. Човѣкъ е роденъ за доброто, а не за злото; човѣкъ е роденъ за любовьта, а не за омразата. Злото, омразата, безвѣрието сѫ дошли отпосле, като примѣси въ живота. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да бѫде въ съгласие съ Първия Принципъ на живота — съ Любовьта, къмъ която се стремятъ и добритѣ, и лошитѣ хора. Любовьта е вѫтрешна необходимость за всички живи сѫщества. Ето защо, и разбойницитѣ, които крадятъ и убиватъ, се обичатъ взаимно. Тѣ знаятъ, че безъ любовь нѣма животъ. Загубятъ ли любовьта си, работата имъ пропада. Обаче, чувате нѣкои добри хора да казватъ, че само съ любовь не може да се живѣе. — Какво разбиратъ подъ тѣзи думи? — Тѣ искатъ да кажатъ, че, за да проявятъ любовьта си, трѣбва да бѫдатъ умни. Значи, любещиятъ трѣбва да има отличенъ умъ. Сегашнитѣ хора разискватъ върху различни въпроси, но, въ края на краищата, казватъ: Животътъ трѣбва да се подобри — и се подобрява; трѣбва да станемъ учени — и ставатъ учени; трѣбва да бѫдемъ добри — и ставатъ добри. Всичко, което човѣкъ твърди, може да се реализира. Едно е нуждно, обаче: да знае законитѣ и условията, при които може да развива своитѣ добродетели и способности. Човѣкъ може да стане ученъ, добъръ, силенъ само при известни условия. Ако не знае законитѣ и условията за постигане на своитѣ желания, той се натъква на голѣми противоречия и мѫчнотии. Преди да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ, да уповава на себе си. Отвънъ може да му съдействуватъ, но той трѣбва да уповава на себе си, на своитѣ вѫтрешни сили. Дръжте въ ума си мисъльта, да не прекѫсвате връзката си съ свѣтлината. Вие сте слѣзли отъ свѣта на свѣтлината, минали сте презъ луната, за която се казва, че нѣма животъ въ нея, и оттамъ сте дошли на земята. Какъ е станало това, не знаете. На земята вие сте въ положението на човѣкъ, който присѫтствува на събрание, въ голѣмъ салонъ, между много хора. Салонътъ е добро отопленъ и освѣтенъ, но кой е направилъ това, никой не знае. Всички седатъ, очакватъ да дойде нѣкой да имъ проповѣдва. Какво ще имъ проповѣдва, това ще се познае отъ последствията. Човѣкъ прилича на печка. Кой го е запалилъ, и той не знае. Кога се палятъ печки? — Когато външнитѣ условия сѫ неблагоприятни. Топлината и свѣтлината на човѣка сѫ дадени, за да се справя съ мѫчнотиитѣ на живота. Интуицията, т. е. Божественото чувство въ човѣка, сѫщо помага за ориентирането му въ живота. По интуиция той лесно схваща нѣщата, но какъ се е домогналъ до това разбиране, самъ не може да каже. Знание, добито по пѫтя на интуицията, мѫчно се доказва. Дръжте въ ума си основната мисъль на лекцията: ползувайте се отъ науката за справяне съ мѫчнотиитѣ си. За да постигнете това, никаква тъмнина не трѣбва да допущате въ ума си. Пазете свѣтлината на ума си и топлината на сърдцето си. Какво мислятъ хората около васъ, това не трѣбва да ви смущава. Важно е мисъльта ви да бѫде права. Права мисъль е тази, която не спъва процеситѣ на мисленето, на дишането, на кръвообръщението и на храненето. Мисъльта е права, когато не спъва човѣшкитѣ постѫпки. Мисъль, която спъва коя и да е область на човѣшката дейность, не е права. Задачата на човѣка е да изправя кривитѣ си мисли и да дава пѫть на правитѣ. Като реши задачата си на земята, човѣкъ влиза въ други свѣтове, дето му се даватъ по-мѫчни задачи. Радвайте се, че ви предстоятъ мѫчни задачи, защото постепенно влизате въ по-горни класове. Човѣкъ е дошълъ на земята да учи, да придобива опитности. Като страда и като се радва, той решава задачитѣ на своя животъ. Чрезъ сълзитѣ пъкъ той разтваря твърдата материя, прави я годна за обработване. Казвате, че нѣкой страда, пъшка. Нека пъшка, да раздухва огъня. И ковачътъ пъшка, духа, а съ това раздухва огъня. Огъньтъ въ човѣка представя неговата мисъль. Човѣкъ трѣбва да работи, а като работи, все ще се натъкне на нѣкаква мѫчнотия, която ще предизвика сълзи и пъшкане. Следователно, радвайте се, когато плачете и пъшкате. — Защо? — Все ще изработите нѣщо. Страшно е положението на човѣка, когато не плаче и не страда. Той преждевременно е умрѣлъ. Ето защо, дойдатъ ли страданията, спомнете си стиха, който Христосъ е казалъ: „Блажени страдащитѣ, защото тѣ ще се утешатъ.“ Т. м. * 32 Лекция отъ Учителя, държана на 17. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  13. 1931_04_10 Човѣшкитѣ идеали

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Човѣшкитѣ идеали — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Въ миналата лекция говорихме за тригона, като едно отъ най-добритѣ условия, които човѣкъ може да очаква. За всѣки човѣкъ най-доброто условие е различно. Значи, и тригонътъ е различенъ за различнитѣ хора. Да мислите, че тригонътъ е еднакъвъ за всички хора, това значи, да казвате, че всички точки сѫ еднакво важни. Представете си, че имате точка А. Като неизмѣрима величина, точката не заема никакво пространство. Следователно, тя е непроявена величина. Обаче, когато се прояви, т. е. подвижи, тя може едновременно да вземе три посоки: на дължина, на височина и на дълбочина. Запримѣръ, пѫтникътъ А се движи по планината и се оглежда на една и на друга страна, търси изворъ. Той е жаденъ, иска да утоли жаждата си. Ако отдалечъ още забележи изворче, той веднага се отправя къмъ него. Пѫтникътъ представя точка, която се движи въ права линия къмъ извора. Значи, съ това движение се образува първата посока на измѣрението, което точката образува — дължина. Понеже е дошълъ на планината да се лѣкува, пѫтникътъ избира стръменъ пѫть, съ което образува втората посока на движение — височина. Най-после, когато реши да слѣзе, той образува третата посока на движение — дълбочина. При това движение, точката образува прави и остри ѫгли, които се отличаватъ единъ отъ другъ по разтвора си: правиятъ ѫгълъ е по-отворенъ отъ острия. Това зависи отъ отношенията, които разумнитѣ сѫщества иматъ помежду си. Сега се явява въпросътъ, защо правиятъ ѫгълъ е по-отворенъ отъ острия и тѫпъ ѫгълъ? Това се дължи на препятствията, които линиитѣ срѣщатъ въ пространството. Като изучавате геометрическитѣ фигури и тѣла, вие дохождате до ония вѫтрешни закони, които работятъ въ разумната природа. Сѫщитѣ закони се прилагатъ и въ живота. Ето защо, когато изучава геометрията, човѣкъ трѣбва да разбира нейния вѫтрешенъ смисълъ, да може да си служи съ нея въ живота. Тази геометрия наричаме „жива геометрия“. Съ нея си обясняваме, защо даденъ човѣкъ, при обработване на земята, не образува една и сѫща фигура. Единъ човѣкъ образува триѫгълникъ, другъ— квадратъ, трети — петоѫгълникъ и т. н. Това зависи отъ силитѣ, съ които човѣкъ разполага и отъ препятствията, които срѣща на пѫтя си. Тази е причината, дето единъ човѣкъ се уморява повече отъ другъ. Когато човѣкъ се уморява, това показва, че той е работилъ повече, отколкото трѣбва. Този законъ се отнася и до умствения, и сърдечния свѣтъ. Затова имаме физическа, сърдечна и умствена умора. Сегашнитѣ хора сѫ преуморени и физически, и умствено. — Защо? — Защото искатъ въ малко време, да придобиятъ много знания. Наистина, като постѫпи въ университета, младежътъ свършва известна специалность за четири години. Каква наука може да придобие човѣкъ за четири години? Споредъ мене, за да свърши известна наука, човѣкъ трѣбва да учи поне 14 години. Веднага ще дойдатъ математическитѣ и геометрически възражения, че, докато свърши университетъ, човѣкъ ще остарѣе. Обаче, сѫществува единъ законъ, споредъ който, колкото повече се продължава периода на учението, толкова повече се продължава животътъ. Ето защо, ако искате да живѣете дълго време, непрестанно учете. Ако искате да постигнете идеала си, не бързайте, не поставяйте срокъ, за колко време трѣбва да го реализирате. При това, ще знаете, че идеалътъ е непостижимъ. Въ стремлението си да го реализирате, вие ще имате постижения, но самиятъ идеалъ никога нѣма да постигнете. — Защо? — Защото идеалътъ подразбира съвършенство. Усъвършенствуването пъкъ е въпросъ на вѣчностьта. И най-великиятъ музикантъ има идеалъ, къмъ който се стреми, но не може да го постигне. Въ този смисълъ, идеалътъ представя нѣщо неуловимо, безпространствено. Такова нѣщо е и точката. За нея се говори, безъ тя да сѫществува. Обаче, казваме, че при движението на точката се образува права линия. Значи, дължината на линията не е нищо друго, освенъ животъ на точката. Дължината и широчината на квадрата сѫ пакъ животъ на точката, но въ друга степень. Странитѣ на куба сѫщо така представятъ живота на точката. Тъй щото, когато говоримъ за правата линия, ние имаме предъ видъ животъ на точката; когато говоримъ за отсѣчка, имаме предъ видъ отношение между две разумни сѫщества. Ако напишете една права линия на дъската, казвате, че тя сѫществува. — Ако я заличите, сѫществува ли тя? — Не сѫществува. Следователно, реални нѣща сѫ тия, които сѫществуватъ и които никога не се заличаватъ. Всички останали нѣща, за които говоримъ, наричаме относително реални. Често се говори за реални и нереални нѣща, за реаленъ и нереаленъ животъ. Като не могатъ да се домогнатъ до реалностьта на живота, хората наричатъ относителнитѣ нѣща реални, а нереалнитѣ — непостижими. Въ сѫщность, абсолютно непостижими нѣща сѫ неразумнитѣ. Всѣко разумно и постижимо нѣщо е реално. Запримѣръ, ако безъ знания и условия човѣкъ започне да създава нѣкакъвъ свѣтъ, това желание е неразумно и нереално. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ разполага съ голѣми знания и съ благоприятни условия. Най-малко той би могълъ да пресъздаде своя вѫтрешенъ свѣтъ. Това е една разумна и постижима задача. Всѣки човѣкъ трѣбва да прави усилия, да приложи трудъ и работа, за да измѣни своя вѫтрешенъ свѣтъ. Това се постига чрезъ съзнателна работа и самовъзпитание. Като работи съ любовь и постоянство, човѣкъ може да постигне всичко. Разправятъ за единъ момъкъ, студентъ въ нѣкой отъ европейскитѣ университети, какъ станалъ единъ отъ виднитѣ борци. Единъ день той гледалъ, какъ американскитѣ борци се състезаватъ. Той казалъ нѣщо по адресъ на единъ отъ борцитѣ, който му ударилъ една плесница и го повалилъ на земята. Силно засраменъ и обиденъ, студентътъ станалъ, изчистилъ праха отъ дрехитѣ си и се скрилъ между публиката. Той се заканилъ да отмъсти на бореца, но мълчаливо, не се решавалъ да се разправя съ него, защото се страхувалъ да не получи още една плесница. Студентътъ измѣрилъ добре силитѣ си и разбралъ, че съ такъвъ човѣкъ не се излиза на двубой. Обаче, той започналъ да се упражнява физически и миналъ сѫщата школа, която видниятъ борецъ изучавалъ. Следъ десетгодишна усилена работа, той се явилъ на сцената, дето сѫщиятъ борецъ вдигалъ съ едната си рѫка единъ голѣмъ конь съ кончето. Той се приближилъ къмъ него, вдигналъ го съ едната си рѫка въ въздуха, заедно съ коня и кончето, и после го сложилъ на земята. Изненаданъ отъ това, борецътъ го запиталъ: Кой си ти?—Азъ съмъ онзи, на когото преди десеть години ти удари една плесница и го търколи на земята. — Признавамъ те за мой учитель. Това може да е анекдотъ, може да е фактъ. Важно е, че сѫществуватъ голѣми юнаци въ свѣта. За насъ е важенъ примѣрътъ дотолкова, доколкото виждаме, какви постижения може да има човѣкъ при силно желание и голѣми усилия. Ще кажете, че е невъзможно човѣкъ да вдига съ една рѫка другъ нѣкой, който е вдигналъ въ въздуха голѣмъ конь и конче. Докато си представяте нѣщата отъ гледището на вашето съзнание и на вашитѣ възможности, наистина, това е недопустимо. Обаче, ако разглеждате нѣщата презъ очитѣ на нѣкой ангелъ, това е нищожно. Ангелътъ може да си играе съ планетитѣ, както децата — съ камъни. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ може да постигне много нѣща. Това, което днесъ е невъзможно за него, следъ време става възможно и постижимо. Хората казватъ, че Богъ е създалъ свѣта, но като си представятъ Бога, не могатъ да излѣзатъ вънъ отъ съзнанието си. Тѣ мислятъ, че Богъ е като тѣхъ. И тогава си казватъ: Възможно ли е, единъ човѣкъ като насъ да създаде такъвъ обширенъ свѣтъ? Това е невъзможно. Щомъ е невъзможно, ще излѣзе, че Богъ не сѫществува. Значи, за нѣкои хора е по-лесно да приематъ мисъльта, че Богъ не сѫществува, отколкото да признаятъ сѫществуването Му, безъ да иматъ представа за Неговата форма и възможноститѣ, съ които Той разполага. Дръжте въ ума си мисъльта, че всичко е възможно. — При какви условия? — При разумнитѣ условия на живота. Дето е разумностьта, тамъ сѫ постиженията. Мнозина живѣятъ неразумно, а очакватъ постижения. Следъ всичко това се разочароватъ. Който върви по пѫтя на неразумното, той е осѫденъ на разочарования. За да не се разочарова, човѣкъ трѣбва да изследва обектитѣ, къмъ които се стреми; да знае, кѫде го водятъ — въ пѫтя на разумностьта, или на неразумностьта. Следвайте пѫтя на разумностьта, който води къмъ постижения. Дръжте тази мисъль въ ума си, като математическа формула. Сега, нека всѣки отъ васъ си зададе въпроса, какво иска да постигне. Като ученици, вие, навѣрно, ще искате да придобиете знания. Добре е човѣкъ да има знания, но трѣбва да разполага съ сила, да ги носи. Знанието е товаръ, който само силниятъ може да носи, безъ да се умори. Ако питате мене, азъ бихъ желалъ да имамъ само една клечка кибритъ, съ която да си служа при всички трудни моменти въ живота си. Ако изпадна въ тъмнина, ще запаля кибрита и ще освѣтя пѫтя си. Щомъ пѫтьтъ ми е освѣтенъ, работитѣ лесно се нареждатъ. Това, което мога да направя за себе си, ще направя и за другитѣ. Какво по-голѣмо благо мога да желая отъ това, да свѣтя на хората, да виждатъ, кѫде ходятъ и какъ живѣятъ. Една клечка кибритъ, една свѣтла мисъль, едно добро чувство и една добра постѫпка струватъ повече отъ най-голѣмото знание, което обременява човѣка. Само ония знания иматъ смисълъ, които повдигатъ човѣка и го правятъ лекъ. Съ тѣзи знания той може да обиколи цѣлата вселена. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на голѣми противоречия и се питатъ за причината на тия противоречия. Когато човѣкъ тури единъ предметъ близо до очитѣ си, той вижда само часть отъ него, вследствие на което изпада въ неяснота. Неяснотата създава противоречията. — Какво трѣбва да направи човѣкъ, за да вижда нѣщата ясно? — Той трѣбва да ги отдалечи отъ себе си. Представете си, че изучавате земята. Ако я гледате отблизо, ще виждате само часть отъ нея. За да я виждате цѣла, трѣбва да се качите нѣкѫде въ пространството, оттамъ да гледате. Колкото повече се изкачвате, толкова по-добре ще виждате земята. Обаче, най после ще дойдете на такова разстояние, отъ което нѣма да виждате ясно. Земята става все по-малка и мѫчно можете да я изучавате. Оттукъ вадимъ заключението: за да виждате нѣщата ясно и да нѣмате противоречия, вие трѣбва да ги поставите на опредѣлено разстояние отъ себе си. Поставите ли ги по-далечъ, или по-близо отъ този предѣлъ, тѣ пакъ ставатъ неясни. Значи, противоречията се дължатъ на неяснота, на неразбиране на нѣщата. Сега се явява другъ въпросъ: защо човѣкъ не може да постигне своитѣ идеали? — Защото ги е поставилъ близо до себе си. Отдалечете идеалитѣ отъ себе си, за да ги постигнете. — Възможно ли е това? — Не само, че е възможно, но и въ действителность е така. Споредъ васъ, непостижимото е далечъ, а постижимото — близо. Споредъ менъ е точно обратно: постижимото е далечъ, непостижимото е близо. Какъ ще постигнешъ положителното, истинско знание за земята, ако я туришъ близо до себе си? Земята е грамадно тѣло. За да я разгледашъ отъ всички страни, трѣбва да я туришъ на такова разстояние отъ себе си, че да стане видима отъ всички страни. На сѫщото основание, казвамъ: Идеалътъ е грамадно нѣщо, отъ близо нито се обхваща, нито се разбира. Тури идеала си далечъ отъ себе си, или ти се отдалечи отъ него, за да го изучишъ, познаешъ и постигнешъ. Ще кажете, че това е софизъмъ. — Не, това е абсолютна истина. Изучавайте живота, изучавайте себе си и ще видите, че, наистина, колкото по-близо до очитѣ си турите своя идеалъ и се стремите да го постигнете, толкова по-голѣми мѫчнотии и противоречия ще срещнете, безъ да ги постигнете. Отдалечите ли го отъ себе си, мѫчнотиитѣ и противоречията постепенно намаляватъ. Да се върнемъ къмъ основната идея на науката. — За какво служи науката? — Тя е методъ, съ който си служи човѣкъ за реализиране на своитѣ идеали. И природата си служи съ науката, т. е. разумнитѣ и възвишени сѫщества си служатъ сѫщо съ науката. Въ този смисълъ, ние казваме, че всѣка идея може да се реализира. Важно е човѣкъ да знае условията, при които дадена идея може да се реализира. Въ помощь на това иде науката. Ще кажете, че много идеи сѫ останали нереализирани. Причината за това се крие или въ идеята, или въ непознаване на условията за нейното реализиране. Всѣка разумна идея е постижима и може да се реализира. Въпросътъ е до времето, дали по-рано, или по-късно ще се реализира. Въ пѫтя на реализиране на една своя идея, човѣкъ се натъква на известни качества въ себе си, които или го спъватъ, или му помагатъ. Ако си въобразява много, той може да се спъне. — Коя е причината, дето той си въобразява, че може да направи повече, отколкото сѫ възможноститѣ му? — Луната. Значи, луната влияе върху въображението на човѣка. Слънцето пъкъ понѣкога влияе върху щеславието на човѣка. Той започва да си мисли, че е нѣщо повече, отколкото е въ сѫщность. Обаче, както луната, така и слънцето указватъ и добро влияние върху човѣка. Луната разраства идеята му, а слънцето внася красота въ нея. Ето защо, когато се стреми да реализира известна идея, човѣкъ придобива голѣми знания. Ако не може веднага да реализира идеята си, поне ще проучи условията за реализирането ѝ, а сѫщевременно изучава себе си. Велико нѣщо е да изучава човѣкъ себе си. За това е казано още отъ старитѣ гърци: „Познай себе си!“ Мнозина се интересуватъ отъ планетитѣ, искатъ да знаятъ, на какво се дължи влиянието имъ върху земята, както и върху отдѣлнитѣ хора. Запримѣръ, тѣ питатъ, знае ли луната, че действува върху въображението на човѣка? Като тѣло, луната не съзнава това, но като съвокупность отъ разумни сили, тя съзнава действието си върху земята и живитѣ сѫщества по нея. Най-малкото, вие можете да си представите, че луната се управлява отъ разумни сѫщества, запримѣръ, отъ единъ ангелъ, който я върти на една и на друга страна, вследствие на което ние я виждаме отъ земята цѣла, или въ различнитѣ ѝ фази. Ще кажете, че това не е научно доказано. Това е хипотеза, може да е вѣрна, може и да не е вѣрна. Много хипотези и теории сѫществуватъ въ науката, едни отъ които сѫ доказани, а други — недоказани. Бѫдещето е предъ васъ. То ви носи възможности за откриване и доказване на непознатото и незнайното въ свѣта. Въ науката е доказано, че когато две тѣла се срещнатъ и се ударятъ, между тѣхъ се образува топлина. Този законъ е физически и гласи: при търкането на две тѣла се образува топлина. Следователно, когато се стреми да реализира идеала си, човѣкъ неизбѣжно срѣща препятствия, съ които се стълкновява. Отъ стълкновяването се образува топлина. Понѣкога тази топлина може да бѫде толкова голѣма, че тѣлата изгарятъ. Въ случая, човѣкъ се попарва, и идеалътъ му изгаря. Щомъ идеалътъ му изчезне, той трѣбва да го замѣсти съ новъ. Изобщо, човѣкъ никога не трѣбва да остава безъ идеалъ. Голѣмъ или малъкъ, той непремѣнно трѣбва да има идеалъ. — Защо? — Защото идеалътъ дава импулсъ, потикъ, движение на човѣка. — Колко идеала трѣбва да има човѣкъ? — Най-малко единъ и най-много — три. Единиятъ идеалъ ще бѫде на физическия свѣтъ. Той се отнася до неговото тѣло — да бѫде здравъ. Вториятъ идеалъ има отношение къмъ неговото сърдце — да бѫде добъръ. Третиятъ идеалъ има отношение къмъ неговия умъ — да бѫде уменъ. Кѫде е умътъ на човѣка? Той се опредѣля отъ посоката, къмъ която се движи. По отношение на земята, човѣкъ се намира въ перпендикулярно положение. Седалище на неговия умъ е главата Посоката на главата е нагоре. Значи, умътъ на човѣка е отправенъ къмъ центъра на слънцето. Главата е началото на движението. Започне ли да се движи, най-напредъ човѣкъ повдига главата си. Тя дава направление на ума. Ако отъ главата до краката на човѣка, т. е. ако отъ центъра на слънцето къмъ центъра на земята теглимъ права линия, получаваме перпендикуляръ, по който могатъ да се образуватъ различни ѫгли. Голѣмината на тия ѫгли зависи отъ замаха на движението, което човѣкъ прави. Колкото по-ученъ и даровитъ е човѣкъ, толкова по-голѣми ѫгли образува при движението си. Следователно, за да имате ясна представа за даденъ човѣкъ, преди всичко, вие трѣбва да измѣрите дължината на линиитѣ, както и голѣмината на ѫглитѣ, които се образуватъ на главата, на лицето и на рѫката му. Колкото по-хармонично е отношението между линиитѣ и ѫглитѣ на главата, на лицето и на рѫката на даденъ човѣкъ, толкова по-добре е развитъ той. Отъ правилното съотношение между тия линии и ѫгли сѫдимъ за пѫтя, по който човѣкъ е вървѣлъ. Единъ день, когато завърши развитието си, човѣкъ ще има крѫгла форма, въ видъ на кълбо. Днесъ рисуватъ човѣка въ форма на яйце. Когато стане кълбо, той ще вижда отъ всички страни и къмъ всички посоки. Това нѣма да бѫде на физическия свѣтъ — въ другъ свѣтъ ще бѫде. Астролозитѣ рисуватъ главата на човѣка като кълбо, около което поставятъ 12-тѣ планети. Значи, на физическия свѣтъ човѣкъ представя слънцето, обиколено съ планетитѣ. Той се счита за господарь на слънчевата система. Но това се отнася до козмическия човѣкъ, а не до обикновения. Като говоримъ за козмическия човѣкъ, ние имаме предъ видъ неговото влияние върху земята и върху останалитѣ планети. Ние говоримъ за козмическия човѣкъ, но този въпросъ е страниченъ, той нѣма практическо приложение. Единствената цель, която ни заставя да говоримъ за него, е да видите, къмъ какво трѣбва да се стреми човѣкъ. Ако козмическиятъ човѣкъ представя проява на вселената, малкиятъ човѣкъ пъкъ представя вселената, изявена въ микроскопическа форма. Затова, именно, наричатъ човѣка микрокозмосъ или малка вселена. Значи, всичко, което ни обикаля, всичко, което става въ външния свѣтъ, има отражение и въ човѣка, когото наричатъ малка природа. Ако човѣкъ представя вселената въ миниатюръ, кѫде, въ сѫщность, се намира той? Главната квартира на човѣка е нѣкѫде въ тѣлото му, но кѫде, именно, той самъ трѣбва да си отговори. Това е задача, която всѣки самъ трѣбва да реши. Понѣкога човѣкъ чувствува, че живѣе въ главата, нѣкога — въ сърдцето. Въ сѫщность, той не е нито въ главата, нито въ гърдитѣ, нито въ стомаха. За да си отговорите отчасти на този въпросъ, не се отказвайте изведнъжъ отъ старитѣ си разбирания. Турете старитѣ разбирания подъ краката си, новитѣ — въ главата, а реалнитѣ — въ сърдцето. Значи, идеалнитѣ нѣща ще поставите надъ главата си, а тия, които предстоятъ за реализиране — въ сърдцето. Ако не вложите въ сърдцето си една добра мисъль, тя не може да се приеме и отъ ума. Ето защо, вложете доброто въ сърдцето си, за да се приеме отъ ума и реализира чрезъ волята. Ако една добродетель не мине презъ сърдцето и презъ ума, тя не може да се реализира. Казвате: Каква полза ще ни принесе реализирането на една добродетель? — Ще бѫдете здрави. Всѣка идея, всѣка добродетель, която може да се реализира, допринася нѣщо за здравето на човѣка. Направете опитъ, да се убедите въ истинностьта на думитѣ ми. Ако нѣкой отъ васъ страда отъ треска, нека вложи въ себе си мисъльта, че иска да оздравѣе, да посвети живота си за реализиране на едно добро, велико дѣло. Като вложи тази мисъль въ ума и въ сърцето си, тя ще започне да работи въ него, и въ скоро време треската окончателно ще мине. Така той ще опита резултата на своята мисъль. Ако идеята му даде добъръ резултатъ, и той оздравѣе, това показва, че тя е проработила. Всѣка идея, всѣка добродетель, която може да се реализира, първо подобрява здравето на човѣка. Следъ това тя се отразява на мисъльта, и човѣкъ започва да мисли право. Най-после се отразява на сърдцето; човѣкъ изпитва приятни чувства и разположения. Нѣкои мислятъ, че ако човѣкъ мечтае, или работи съ идеи, нищо не постига. Добре е човѣкъ да мечтае. Ако си сиромахъ, добре е да си мечтаешъ, какъ ще си направишъ хубава кѫща, какъ ще се облѣчешъ, ще се оженишъ, ще имашъ добра жена и добри дечица. Какво отъ това, че, като излѣзешъ отъ мечтитѣ си, ще видишъ, че си босъ и окѫсанъ, съ празенъ стомахъ и праздна кесия? Поне ще бѫдешъ по-лекъ отъ онзи, който не мечтае и разполага съ всичко. Отъ двамата азъ бихъ предпочелъ човѣка съ мечтитѣ, понеже е лекъ, по-лесно ще го нося. Богъ помага не беднитѣ, на страдащитѣ, на мечтателитѣ. Мечтае онзи, който страда. — Кого лъжатъ въ свѣта? — Мечтателя. За да не го лъжатъ, той трѣбва да прави смѣткитѣ си на време, да не ги отлага. Отложи ли ги за следъ нѣколко деня, непремѣнно ще бѫде излъганъ. Понеже мечтательтъ не прави смѣткитѣ си на време, всѣкога остава излъганъ. Като изпадне въ това положение, той става смѣшенъ и за себе си, и за окрѫжаващитѣ. Ще приведа единъ анекдотъ, да видите, какъ страданията на единъ човѣкъ причиняватъ радость на другъ. Единъ ученъ, който се занимавалъ десетки години съ научни изследвания, по невнимание, наболъ крака си на една игла. Колкото и да се мѫчелъ да я извади, иглата влизала все по-навѫтре. Той престаналъ да прави своитѣ изследвания, все за иглата мислѣлъ. Най-после му дошло на умъ, да отиде при нѣкой хирургъ, който да извади иглата отъ крака му. Хирургътъ го прегледалъ и сполучливо извършилъ операцията, извадилъ иглата отъ крака. Сѫщевременно, той се зарадвалъ много, защото тази игла, именно, го навела на идеята, какъ да я приспособи къмъ шевната машина, върху откритието на която той работѣлъ отдавна. Хирургътъ се обърналъ къмъ пациента си съ думитѣ: Господине, благодаря, че дойдохте при мене за помощь. Вашето страдание е причина на моята радость. Следователно, вие трѣбва да знаете, че страданията се създаватъ отъ добри и разумни сѫщества. Тѣ винаги съчетаватъ нѣщата така, щото страданията, мѫчнотиитѣ, злото, като сили въ природата, да принасятъ своитѣ добри плодове, както за пострадалия, така и за окрѫжаващитѣ. Съ това природата регулира силитѣ си. Тъкмо това показва, че страданията се причиняватъ отъ добри и разумни сѫщества, а не отъ глупави. Колкото по-голѣми сѫ страданията, толкова по-добри и по разумни сѫ сѫществата, които ги причиняватъ. Тъй щото, радвайте се, ако нѣкое разумно сѫщество ви мѫчи. То има нѣкаква разумна цель. Ако не разбирате този законъ и започнете да викате, колкото повече викате, толкова повече ще ви мѫчатъ. За предпочитане е да ви дойде нѣкаква болесть, отколкото да се отклоните отъ пѫтя на доброто. Ето защо, когато влѣзете въ духовния пѫть, всичко което ви се случва, е все за добро: боледувате ли, страдате ли, губите ли, падате ли, умирате ли — всичко е за добро. Изпитанията и страданията иматъ за цель да ви предпазятъ отъ по-голѣми злини, на които ще се натъкнете. Колкото и да не ви е приятно това, което ви се случва, кажете си: За добро е. Какво лошо има въ това, че нѣкой човѣкъ умрѣлъ? Той отишълъ при баща си и майка си да получи наследството, което му се пада, и отново да се върне на земята. Ще кажете, че сте направили много усилия, за да извършите една добра работа, а излѣзло друго нѣщо, което не сте очаквали и желали. — Нищо. Пакъ си кажете, че е за добро. Днесъ още не виждате доброто, но после ще го видите. Знайте, че задъ неприятнитѣ работи се крие нѣщо приятно. Иначе, то не би станало. Богъ допуща да ставатъ само разумни нѣща, т. е. такива, въ които доброто е скрито. Има нѣща, които не трѣбва да ставатъ, но, въпрѣки това, ставатъ. Тѣ се подчиняватъ на други закони. Обаче, въ всички нѣща, които сѫ допуснати отъ Бога, се крие нѣщо разумно и добро. Нѣкой страда, че го уволнили отъ работата, която обичалъ. Нека си каже, че уволнението му е за добро. Нѣма да се мине много време и ще го назначатъ на по-висока служба. Какъ щѣха да му дадатъ тази работа, ако не му отнематъ първата? Вмѣсто да казватъ „всичко е за добро“ българитѣ си служатъ съ поговорката: „Всѣко зло за добро.“ Като ученици и като млади хора, вие трѣбва да се откажете отъ старата философия на живота, която води къмъ обезсърдчавания и отчаяния. Защо се обезсърдчавате? Ако имате нѣкакво страдание или изпитание, мислете, какъ да се справите съ него. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, да не изпада въ малодушие. Всички хора не носятъ еднакво страданията си. Едни носятъ по-леко, други — по-тежко. Колкото по-веселъ и жизнерадостенъ е човѣкъ, толкова по-лесно се справя съ мѫчнотиитѣ си. Двама души, отчаяни отъ живота, решили да се удавятъ. Единиятъ билъ веселъ, шеговитъ, а другиятъ — песимистъ. Като се срещнали около рѣката, единиятъ запиталъ другия: Защо си дошълъ тукъ? — Ще се удавя. — Ами ти? — И азъ съмъ решилъ да се удавя — отговорилъ веселякътъ. Първиятъ се готвѣлъ да се хвърли въ водата, когато веселякътъ го хваналъ за дрехата и му казалъ: Слушай, като си решилъ да се давишъ, съблѣчи дрехитѣ си. Съ дрехи човѣкъ не се дави, не потъва лесно. Съ това той заставилъ другаря си по участь да се засмѣе. После веселякътъ продължилъ: Я по-добре да се съблѣчемъ и да се окѫпемъ, вмѣсто да се давимъ. Съблѣкли се и двамата и се окѫпали. Водата произвела известна реакция върху тѣхъ, освежила ги, и тѣ казали: Добре направихме, че се окѫпахме, вмѣсто да се давимъ. И тъй, щомъ се натъкнете на нѣкаква мѫчнотия, кажете си: Кѫде съмъ тръгналъ да се давя, и то облѣченъ? Чакай да съблѣка дрехитѣ си. Събличането на дрехата подразбира освобождаване на ума отъ мѫчителната мисъль. Кажете ли си така, вие ще се засмѣете. А смѣхътъ разрешава въпроситѣ. Когато детето се роди и се засмѣе, отъ него ще стане човѣкъ. Не се ли засмѣе, то или е мъртво, или ще умре. Човѣкъ се смѣе, когато схваща комичната страна на нѣщата. По-добре е човѣкъ да схваща комичното въ живота, отколкото да вижда все драматичната и трагична страна. И тъй, въ всичко, което става, виждайте добрата страна. Не казвайте, че условията сѫ лоши, че животътъ ви е тежъкъ. Ако не можете да се справите съ тѣзи условия, никога не можете да се домогнете до по-добри. Ако сегашниятъ животъ е тежъкъ, бѫдещиятъ нѣма да бѫде по-добъръ. Първо ще минавате презъ рѣки, презъ мочури. Докато излѣзете на сухо, на чисто и приятно мѣсто, ще газите вода до колѣне, ще тъпчете въ кальта. Радвайте се, обаче, че всичко е за добро. Вѣрвайте, че всичко, което се случва въ живота на онѣзи, които любятъ Бога, е за добро. Като вѣрвате, ще се насърдчите и ще работите. Всѣкога и за всички има работа. Съвременниятъ свѣтъ се нуждае отъ работници и отъ творци за великото дѣло. Всѣки може да работи, може и да твори. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 31. Лекция отъ Учителя, държана на 10. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  14. 1931_04_03 Тригонъ

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Тригонъ Размишление. Всички учени, философи говорятъ за човѣка и казватъ, че той е мислещо сѫщество. Наистина, човѣкъ мисли и трѣбва да мисли. Какво се разбира подъ думата „мисъль“? Мисъль е онова, въ което има истина. Истинската, правата мисъль се явява между два контраста, т. е. между две противоположни сили. Често се говори, че нѣкой човѣкъ е гладенъ, а другъ — не е гладенъ. — Какво трѣбва да направи гладниятъ, за да задоволи глада си? — Той трѣбва да намѣри отнѣкѫде хлѣбъ. Докато е гладенъ, човѣкъ е недоволенъ. Недоволството подразбира необработена нива, на която нищо не е посѣто. Като уталожи глада си, човѣкъ става доволенъ. — Защо? — Защото нивата му е посѣта, и той очаква отъ нея плодъ. Очитѣ на гладния сѫ широко отворени. Докато не уталожи глада си, той не затваря очитѣ си. Когато задоволи глада си, на лицето му се явява усмивка, признакъ на доволство. И тъй, както гладътъ прави човѣка недоволенъ, сѫщо така много причини, вънъ и вѫтре въ човѣка, произвеждатъ сѫщия резултатъ. Като изучавате недоволството, ще видите, че различнитѣ причини създаватъ различни отенъци на недоволството. Запримѣръ, недоволството на гладния се различава отъ недоволството на обидения. Въ първия случай причината за недоволството е физическа, а въ втория — психическа. Нѣкой човѣкъ е обиденъ, понеже окрѫжаващитѣ не му отдавали нуждното уважение и почить. Той иска, дето отиде, да го приематъ като царь: да го поставятъ на златенъ тронъ, слуги да тичатъ около него и да задоволяватъ най-малкитѣ му желания. Наистина, ако този човѣкъ получи почитьта на хората, ще се задоволи. Значи, недоволството, отъ какъвто характеръ и да е, се превръща въ доволство, когато получи нѣщо равноценно на себе си. Следователно, желанията на човѣка, да стане ученъ, богатъ, силенъ, здравъ, могатъ да се реализиратъ и да го задоволятъ, само когато получи срещу тѣхъ нѣщо равноценно. Желаешъ да станешъ ученъ, но срещу това желание трѣбва да поставишъ нѣщо ценно. Ще се запиташъ, защо искашъ да станешъ ученъ. И ако си отговоришъ, че съ знанието искашъ да реализирашъ идеала на душата си, ти си вече доволенъ. Като знаете това, вглеждайте се въ себе си, да разберете, на какво се дължи вашето вѫтрешно недоволство и какъ можете да го задоволите. Още преди да е изгрѣло слънцето, дайте нѣщо на недоволството си, да не ви безпокои. Дайте му златенъ столъ, да седне на него. Щомъ седне на златния столъ, недоволството ще каже: Щедъръ, добъръ е моятъ господарь. Не му ли дадете нѣщо, цѣлия день ще ви безпокои, вследствие на което работитѣ ви ще оставатъ назадъ. Хората се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. — Защо? — Тѣ се стремятъ да задоволятъ окрѫжаващитѣ, а себе си изоставятъ. Не, първо задоволете себе си, а после — околнитѣ. Който може да се справи съ своето недоволство, той лесно се справя съ недоволството на другитѣ. Като ученици, вие се нуждаете отъ нови разбирания за живота. Отъ васъ се иска нова, права мисъль. Правата мисъль води човѣка къмъ опредѣления за него пѫть. Подъ понятието „опредѣленъ пѫть“ нѣкои разбиратъ правъ пѫть, безъ никакви отклонения. Други пъкъ разбиратъ специфичния пѫть за всѣки човѣкъ. Тъй щото, и да се отклонява човѣкъ отъ пѫтя си, това не значи, че той влиза въ чуждъ пѫть. Запримѣръ, отъ планината слиза потокъ, съ опредѣлена посока; обаче, той срѣща на пѫтя си препятствия, ограничения, които го отклоняватъ налѣво или надѣсно, безъ да измѣни правата посока на своето движение. Ако потокътъ измѣни правата посока на движението си въ своето съзнание, тогава казваме, че той се е отклонилъ отъ пѫтя си. Не измѣни ли посоката на движението въ съзнанието си, той не е направилъ никакво отклоняване отъ пѫтя си. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣшкитѣ мисли и чувства. Ако въ реализиране на една своя идея човѣкъ се отклонява въ една и въ друга посока, а въ съзнанието си държи правата посока, казваме, че той не се е отклонилъ отъ пѫтя си. Докато живѣе на физическия свѣтъ, човѣкъ неизбѣжно ще срѣща препятствия, които ще го отклоняватъ. Тукъ срещне долина, тамъ нѣкаква пропасть, другаде — хубава градина съ благоуханни цвѣтя и плодни дървета. Вниманието му непремѣнно ще се отклони. Той може да се отбие тукъ и тамъ, но, ако съзнанието му е будно, ще следва правия пѫть, който разумната природа му опредѣлила. Човѣкъ може да странствува, но никога да не се откѫсва отъ цельта на своя животъ, която представя центъръ, около който се движи. Неразположението, недоволството, обезсърдчението, съмнението, безвѣрието не сѫ нищо друго, освенъ сили, които отклоняватъ човѣка отъ правия пѫть. Страшно е, ако тѣзи отклонения влѣзатъ въ съзнанието. Обаче, докато сѫ още въ сърдцето и въ ума на човѣка, тѣ сѫ неизбѣжни. Тѣ сѫ задачи, които трѣбва правилно да се решаватъ. Запримѣръ, нѣкой става отъ сънь съ голѣмо неразположение. Защо е неразположенъ, и той не знае; усѣща, че нѣщо тежи на гърба му. Тежестьта показва, че или той се е натоварилъ, или други сѫ го натоварили повече, отколкото може да носи. — Какъ може да си помогне? — Чрезъ изваждане на часть отъ товара, или чрезъ продаването му. Ако товарътъ е чувалъ съ брашно, човѣкъ може да го продаде на нѣкой търговецъ и да го превърне въ сребро или въ злато. Постигне ли това, недоволството и мѫчението се превръщатъ въ доволство и радость. Ако неразположението на човѣка се дължи на пропадане на изпитъ, какъ ще се освободи отъ тежестьта си? Въ такъвъ случай, студентътъ трѣбва да се примири съ положението си и да започне да учи още по-добре, да поправи бележката си. Има случаи, когато студентътъ е крайно честолюбивъ и, вмѣсто да се заеме да учи, отива къмъ рѣката да се дави. Това не е правилно разрешаване на задачата. Този студентъ решава задачата си, както постѫпило магарето съ вълната. Натоварили едно магаре съ соль. Трѣбвало да мине презъ една рѣка. Като влѣзло въ рѣката, магарето се спънало и паднало въ водата. Като се вдигнало, да продължи пѫтя си, то забелязало, че товарътъ му олекналъ. — Какво стана, че товарътъ ми олекна? — помислило си магарето. Най-после то си отговорило, че причината за олекването на товара се крие въ водата. Значи, водата разрешила задачата му. Втори пѫть господарьтъ му го натоварилъ съ вълна. И този пѫть трѣбвало да мине презъ сѫщата рѣка. Като влѣзло въ рѣката, магарето си спомнило, че водата била причина за олекване на товара му, и си казало: Ще клекна малко въ водата, да се намокри товара и да ми олекне. Намокрила се вълната, но товарътъ станалъ двойно по-тежъкъ. Тъй щото, когато обезсърдчениятъ и отчаянъ човѣкъ иска да се удави, първо трѣбва да се запита, каква тежесть носи: соль или вълна? Ако носи соль или захарь, нека се хвърли въ водата. Тежестьта му ще се стопи, ще олекне, и той ще излѣзе на повърхностьта на водата. Обаче, ако носи чувалъ съ вълна, по-добре да не прави такъвъ опитъ. Ако се хвърли въ водата, вълната ще се намокри, ще стане два пѫти по-тежка, а той ще потъне. Съвременнитѣ хора често се страхуватъ отъ нѣща, които не сѫ много страшни. Една мисъль, запримѣръ, може да плаши човѣка или съ външната си форма, или съ съдържанието си. Ако само по форма е страшна, а по съдържание не е, трѣбва ли да се страхувате? Или, ако по съдържание е страшна, а по форма не е страшна, пакъ не трѣбва да се страхувате. Страшна е мисъльта, когато и по форма, и по съдържание, внася нѣщо страшно въ човѣка. Запримѣръ, дойде нѣкой човѣкъ въ дома ви, съ меча кожа наметнатъ, и вие веднага хуквате навънъ. — Защо? — Мечка влѣзла въ дома ви. Не бѣгайте, това е вашиятъ приятель, който се шегува съ васъ. Той е страшенъ по форма, но не и по съдържание. Какво ще кажете, ако видите, че на леглото ви се прострѣла една голѣма змия? Ако сте страхливи, ще изживѣете ужасъ. Обаче, ако не сте страхливи, ще се приближите внимателно до змията, ще я пипнете и ще разберете, че тя не е жива. Значи, нѣкой вашъ близъкъ турилъ една препарирана змия на леглото ви, да изпита, колко сте страхливъ. Като ученици, вие трѣбва да правите опити върху себе си. да видите, за колко време можете да се справите съ своитѣ несгоди и мѫчнотии, както и съ страха си. Ако сте обидени отъ нѣкого, за колко време можете да се освободите отъ обидата? Правили ли сте опити въ това отношение? Голѣмо влияние указватъ върху насъ планетитѣ и тѣхнитѣ аспекти. Запримѣръ, ако въ нѣкой човѣкъ Сатурнъ се намира въ низходеща степень, тогава е засегнато честолюбието му. Ако Юпитеръ е въ низходеща степень, засегнато е достоинството на човѣка. Той е недоволенъ, че не му се дава първо мѣсто. Когато едновременно се накърнятъ честолюбието и достоинството, човѣкъ се озлобява. За да се освободи отъ озлобяването си, трѣбва да му дадатъ първо мѣсто. Той се чувствува обиденъ, понеже сѫ го подценили. Съ първото мѣсто, което ще му дадатъ, цената му се повдига. Първото мѣсто подразбира центъръ, около който всички се въртятъ. — Кой заема първо мѣсто въ слънчевата система? — Слънцето. Значи, човѣкъ трѣбва да заеме мѣстото на слънцето, за да бѫде уважаванъ и почитанъ отъ всички, т. е. да го оценятъ справедливо. — Кой може да заеме мѣстото на слънцето? — Само онзи, който излѫчва отъ себе си свѣтлина и топлина. Хората трѣбва да се научатъ да мислятъ и да разсѫждаватъ правилно. Запримѣръ, виждате, че единъ човѣкъ носи запалена свѣщь въ рѫката си. Знаете ли защо носи запалена свѣщь? Ще кажете, че вънъ е тъмно, освѣтява пѫтя си; или че е изгубилъ пѫтя си. Значи, нѣколко причини могатъ да заставятъ човѣка да носи запалена свѣщь въ рѫката си. Влизате въ една кѫща и виждате, че въ една отъ стаитѣ гори печка. Коя е причината за това? Безъ да разсѫждавате много, ще кажете, че печката гори, понеже вънъ е студено. — Може вънъ да не е студено, и печката пакъ да гори. — Тогава причината е другаде. — Може домакинята да пече кокошка и се нуждае отъ силенъ огънь. Следователно, въ пѫтя на разсѫжденията си, човѣкъ трѣбва да се домогне до истинскитѣ причини на нѣщата, до тѣхнитѣ вѫтрешни подбуди. Не се ли домогне до истинскитѣ причини на нѣщата, неговитѣ разсѫждения не могатъ да бѫдатъ прави. т. е. не отговарятъ на истината. Има общи причини за явленията въ живота и въ природата, но има и специфични причини, на които се дължатъ нѣкои специфични, частни явления. Когато се натъкне на разгадката на даденъ въпросъ, човѣкъ е доволенъ. Да се върнемъ къмъ въпроса за глада. — Съ какво се разрешава въпросътъ за глада? — Съ хлѣба. Докато е гладенъ, човѣкъ мисли, недоволенъ е. Щомъ задоволи глада си, той се развеселява, става доволенъ и започва да пѣе. Наистина, каква по-хубава пѣсень може да сѫществува на земята отъ храненето? Като яде, човѣкъ прехвърля храната въ устата си, между езика и зѫбитѣ, да я сдъвче и омекчи. Този процесъ наричаме „пѣсень на храненето“. Когато природата види, че човѣкъ разбира тази пѣсень и добре я изпълнява, дава му още по-добра храна. Ако не може да пѣе, този човѣкъ осиромашава. Отъ устата храната влиза въ стомаха, дето се произвежда малка топлина, като реакция на храносмилането. Тази топлина събужда обичь въ човѣка, и той обиква окрѫжаващитѣ. И тогава пѣсеньта се съединява съ обичьта. Двата процеса заедно събуждатъ въ човѣка потикъ за работа. Следователно, всѣки човѣкъ, който пѣе и работи съ разположение, е посетенъ отъ любовьта. Дето влѣзе, любовьта предизвиква прииждане на топлина. Малка е топлината, но тя произвежда топли и красиви чувства въ човѣка. Каже ли нѣкой, че рѫцетѣ и краката му сѫ студени, това показва, че или кръвообръщението въ него става неправилно, или топлината, която любовьта произвежда, е малка. Между любовьта и страха има известно съответствие. Казано е, че любовьта изпѫжда страха навънъ. Следователно, колкото е по-страхливъ човѣкъ, толкова по-малко любовь има. Колкото по-безстрашенъ е, толкова повече любовь има. Ако се страхува отъ най-малки нѣща, човѣкъ не може да очаква голѣми постижения. Придобивкитѣ се обуславятъ отъ хармонията между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Мисъльта е свързана съ мозъка, чувствата — съ сърдцето и съ дробоветѣ, понеже отъ чувствата зависи правилното кръвообръщение; постѫпкитѣ сѫ свързани съ волята, т. е. съ стомаха, съ физическия животъ на човѣка. Колкото по-възвишена е човѣшката мисъль, толкова по-голѣма е връзката ѝ съ духа; колкото по-благородни и чисти сѫ човѣшкитѣ чувства, толкова по-голѣма е връзката имъ съ душата. Да познава човѣкъ проявитѣ на духа и на душата си, това значи, да познава себе си. Кой човѣкъ познава своя духъ и своята душа? Който е дошълъ до реалностьта на живота. Този човѣкъ държи кормилото на своя животъ. Той е господарь на своитѣ мисли и чувства, той самъ се управлява. Каквито знания е придобилъ, той може да си служи съ тѣхъ, може да ги прилага. Обаче, ако не познава духа и душата си, човѣкъ не е господарь на себе си, не може да се управлява. Каквито знания да има, той не може да разполага съ тѣхъ. Знанията му не сѫ нищо друго, освенъ украшения, съ които ще се кичи само за показъ предъ хората. За тѣзи украшения, именно, той може да бѫде критикуванъ. И тъй, за да познае духа си, човѣкъ трѣбва да мисли право, да желае и да се стреми къмъ цельта си. Съ други думи казано: човѣкъ трѣбва първо, да се качи въ главата си; после, да слѣзе въ дробоветѣ си и най-после — да влѣзе въ стомаха си. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да минатъ презъ процеситѣ на мисленето, чувствуването и реализирането. Понеже стомахътъ е свързанъ съ физическия свѣтъ, ще знаете, че тамъ се реализиратъ всички нѣща. Следователно, всѣко знание, което минава презъ тритѣ свѣта — физически, духовенъ и умственъ, носи сила въ себе си. Ето защо, когато студентътъ се явява на изпитъ, трѣбва да бѫде толкова силенъ въ знанието си, че да е въ състояние да изтръгне плода, който десеттѣ професора сѫ завързали съ конецъ и здраво държатъ въ рѫцетѣ си. Може ли да изтръгне плода отъ рѫцетѣ на професоритѣ си, студентътъ е издържалъ изпита си добре. Той знае, кѫде сѫ ключоветѣ, които държатъ плода вързанъ. Щомъ намѣри ключоветѣ, плодътъ пада въ рѫцетѣ му. Ученицитѣ и студентитѣ, които едва започватъ наукитѣ си, иматъ по-лесни задачи. Плодътъ, който трѣбва да взематъ, е свързанъ само съ два-три конеца. Колкото по-нагоре отиватъ, концитѣ ставатъ повече. И тъй, когато между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на хората има известна хармония, казваме, че този човѣкъ се намира въ тригонъ, т. е. въ благоприятни условия. Човѣкъ се намира въ тригонъ, когато между планетитѣ, които действуватъ върху него, има пълна хармония. Когато желанията и стремежитѣ на човѣка се реализиратъ на земята, казваме, че той е попадналъ въ състояние на тригонъ, т. е. намѣрилъ е щастието си. Представете си, че единъ беденъ човѣкъ минава край морето и вижда единъ, който се дави. Бедниятъ веднага се хвърля въ морето и спасява давещия се. Какво излиза въ края на краищата? Указва се, че давещиятъ се билъ богатъ човѣкъ, милионеръ. Веднага той взима бедния у дома си и щедро го възнаграждава. Ще кажете, че благодарение на богатия положението на сиромаха се подобри. Въ случая, богатиятъ представя щастието на бедния човѣкъ, което се дави въ морето. Сиромахътъ трѣбва да подаде рѫка на щастието си, да го спаси. Когато се намѣри на брѣга, щастието ще се усмихне, ще благодари и ще каже: Уменъ човѣкъ си! Ние пъкъ казваме: Това е тригонъ. Рѣдко се представя случай на човѣка да извади щастието си отъ морето. Искате ли да бѫдете щастливи, изучавайте формулитѣ, съ които природата си служи. Въ тѣхъ тя крие голѣми богатства. Всѣки човѣкъ е формула, която трѣбва да изучавате. Колкото проста формула да е човѣкъ, той представя интересенъ обектъ за изучаване. Все има нѣкакво скрито богатство въ него, заради което разумнитѣ и възвишени сѫщества употрѣбяватъ време и трудъ да го изучаватъ. — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. * 30. Лекция отъ Учителя, държана на 3. априлъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  15. 1931_03_27 Знание и прилагане

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Знание и прилагане Размишление. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ придобиване на знания, но като ги придобиятъ, пакъ не сѫ доволни. — Защо? — Не могатъ да приложатъ придобититѣ знания. Истинско знание е това, при което човѣкъ се ползува разумно съ силитѣ на природата. Повечето математици работятъ съ числата, безъ да се ползуватъ отъ силитѣ, които се криятъ въ тѣхъ. Това показва, че хората говорятъ за сили и тѣхното действие, безъ да знаятъ, кѫде сѫ центроветѣ на тия сили. Запримѣръ, нѣкой казва, че главата му се надула отъ страдания. Ако измѣрите главата на този човѣкъ, ще видите, че тя ни най-малко не се е увеличила по обемъ. Въпрѣки това, той усѣща известна тежесть. Истински учениятъ знае, въ кой центъръ е станало натрупване на енергия. Колкото и да се увеличи енергията, все пакъ има известенъ предѣлъ, до който тя може да стигне. Вънъ отъ този предѣлъ, тя трѣбва или да се трансформира, или да излѣзе навънъ. Това се отнася и до числата. Запримѣръ, числата 1, 2, 3, 4, 5 съдържатъ опредѣлено и неизмѣнно количество енергия, която нито се увеличава, нито се намалява. Ако тѣзи числа се съединятъ въ едно число, ще получите числото 12,345; ако го увеличите десеть пѫти, ще получите числото 123,450. Ако го увеличите сто и хиляда пѫти, ще получите числата 1,234,500 и 12,345,000. Кажемъ ли, че тия числа съдържатъ едно и сѫщо количество енергия, това подразбира, че килограмътъ се раздѣлилъ на грамове, на дециграми, на сантиграми и милиграми. Въ този случай единицитѣ ще бѫдатъ по-дребни и многобройни, но ще съдържатъ еднакво количество енергия. Наистина, килограмътъ и хилядата грама иматъ еднаква тежесть, но различно количество бройни единици. Всѣко раздробяване на материята и на енергията подразбира нѣкакъвъ вѫтрешенъ процесъ. Съвременнитѣ механици изучаватъ действието на природнитѣ сили, тѣхната голѣмина и посока, за да знаятъ, съ какви външни сили да имъ се противопоставятъ, т. е. да ги уравновесяватъ. Думитѣ „съпротива, издържане, търкане“ подразбиратъ известни сили. Въ психическия животъ пъкъ думата „търпение“ изразява сила, която противодействува на дадено напрежение, външно или вѫтрешно. Мѫчнотиитѣ и несгодитѣ сѫ тежести, които произвеждатъ напрежение. Казватъ за нѣкого, че има мораленъ гръбнакъ, т. е. устоява на мѫчнотиитѣ. Моралниятъ гръбнакъ е лостътъ, съ който човѣкъ повдига своитѣ тежести. Колко дебелъ и якъ трѣбва да бѫде човѣшкиятъ лостъ, за да издържа на тежеститѣ въ живота? Тази величина е неизвестна — хиксъ, и всѣки трѣбва да я реши за себе си. Лостътъ е свързанъ съ повдигане на тежести. Ето защо, когато говоримъ за мораленъ гръбнакъ на човѣка, имаме предъ видъ тежестьта, която му е дадена да носи. Всѣки човѣкъ носи, както физическа, така и морална тежесть. Тежеститѣ на различнитѣ хора сѫ различни. Не е добре да бѫде човѣкъ много тежъкъ, но не е добре да бѫде и много лекъ. Сѫщото се отнася и до моралнитѣ тежести. Който е лишенъ отъ морални страдания, той нѣма условия да се развива. Нѣкой се оплаква, че тежки мисли го нападали. Тежкитѣ мисли подразбиратъ гѫста материя, а лекитѣ — лека, рѣдка материя. Злото, както и отрицателнитѣ сили въ природата, понижаватъ душевното състояние на човѣка, вследствие на което той влиза въ гѫстата материя на живота. Доброто, както и положителнитѣ сили на природата, повдигатъ човѣка, въвеждатъ го въ областьта на рѣдката материя. Затова, именно, казваме, че доброто всѣкога си остава добро, а злото — зло. Никой не може да замѣсти доброто съ зло, както не можете да замѣстите стойностьта на златната монета съ медна. По количество можете да ги изравните, но по качество — никога. Златото всѣкога си остава злато, а медьта — медь. Какъ може да се подобри благосъстоянието на единъ народъ? — Чрезъ усилване на производството. На първо мѣсто стои увеличаване производството на зърненитѣ храни. Какво представя производството на една страна? То не е нищо друго, освенъ съзнателно отношение къмъ числата, като количества на материя и на енергия. Запримѣръ, имате числата 1, 2, 3, 4, 5. Ако поставите двойката предъ единицата, ще получите числото 21, което е по голѣмо отъ числото 12; ако поставите тройката предъ двойката, полученото число 32 ще бѫде по голѣмо отъ 23; на сѫщото основание числото 54 е по-голѣмо отъ 45. Значи, отъ човѣка зависи, да приложи повече или по-малко благоприятни условия къмъ производството. По голѣмитѣ числа, носители на повече материя и енергия, даватъ по добри резултати, както въ материалния, така и въ духовния животъ на човѣка. Обаче, отъ значение е още и качеството на материята и на енергията. Запримѣръ, човѣкъ, като величина въ живота, представя единица, но всички хора се различаватъ по качеството на силитѣ и способноститѣ, вложени въ тѣхъ. Всички хора произлизатъ отъ Адама, но тѣ се различаватъ единъ отъ другъ по качеството на своитѣ сили и способности. Ако раздѣлите 1:1, 2:2, 3:3, въ тритѣ случая ще получите единица. Обаче, тритѣ единици се различаватъ по качество една отъ друга. Сега, като говоримъ за качеството на нѣщата, ние имаме предъ видъ и тѣхната динамичность. Една идея може да е възвишена и благородна, т. е. доброкачествена, но не искате да я приложите. Щомъ не я прилагате, тази идея умира. Ето защо, стремете се къмъ такива възвишени и благородни идеи, които можете да приложите. Остане ли една отъ тѣхъ въ васъ, тя ще ви пръсне. — Защо? — Тя крие динамични сили въ себе си. Възвишенитѣ идеи сѫ динамични. Който ги възприеме, трѣбва да имъ даде ходъ. Тѣ сѫ подобни на бомбитѣ, съ които си служатъ съвременнитѣ държави въ войнитѣ. Ако една бомба има опредѣлено време, за да експлодира, колко повече това се отнася за възвишенитѣ идеи. Отъ човѣка се изисква само готовность да даде възможность на една Божествена идея да се реализира, а кога и какъ ще се реализира, това не е негова работа. Онзи, който туря запалката, знае времето и мѣстото за реализирането на дадената идея. Противопоставите ли се на тази идея, тя ще експлодира въ васъ и ще причини голѣми пакости. Следователно, неразположението, страданието, противоречието, които човѣкъ изпитва, се дължатъ, именно, на това, че той е подпушилъ Божественото въ себе си. Отпушете Божественото въ васъ, дайте му възможность да излѣзе навънъ, да се прояви. Ако не се отворите за Божественото, дълго време ще се намирате подъ напора на неговитѣ сили, докато единъ день то експлодира въ васъ като бомба, и ви пръсне, Като ученици, вие трѣбва да изучавате силитѣ, които действуватъ въ васъ, да знаете, кѫде и какъ да ги прилагате, Ако силитѣ въ васъ иматъ възходеща посока, отворете имъ пѫть, да излѣзатъ навънъ и да се проявятъ. Ако не сѫ възходещи, работете върху себе си, да ги трансформирате. — Какъвъ ще бѫде резултатътъ на моята дейность? — Това не е ваша работа. Ако работите съзнателно и съ любовь, и въ единия, и въ другия случай ще имате добри резултати. Природата е точна и изпълнителна. Тя държи точна смѣтка за своитѣ сили и не позволява да се изразходватъ напраздно. Тя нищо не дава даромъ, но и нищо не взима даромъ. Тя дава кредити на хората, но ги следи, какъ разполагатъ съ нейнитѣ богатства. Единъ день когато напуснешъ земята, природата те спира предъ своитѣ митници и прави балансъ: толкова си взелъ, толкова си далъ и толкова дължишъ. Като види, че не можешъ да платишъ дълговетѣ си, тя те пуща да заминешъ за другия свѣтъ, но условно. Смѣтката ти остава отворена и, при второ слизане на земята, пакъ ще ти я поднесатъ да плащашъ. Тъй щото, мѫчнотиитѣ и неразположенията на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ бирници, които носятъ червения листъ, съ който ви напомнятъ, че дължите. — Ама ще се пръсна отъ мѫка. — Много естествено. Имашъ да дължишъ, не можешъ да посрещнешъ дълговетѣ си и се страхувашъ, че ще се изложишъ предъ хората. Много причини създаватъ неразположението на човѣка: или отъ нѣмане какво да яде, или като ялъ, не може да плати. И търговецътъ е неразположенъ, когато работитѣ му не вървятъ добре. — Защо не вървятъ работитѣ му добре? — По две причини: или стока нѣма, или има стока, а не може да я пласира. Това е все едно, музикантътъ да нѣма на кого да свири, или учительтъ да нѣма ученици, на които да преподава. Иска ли да не изпада въ положението на фалиралъ търговецъ, човѣкъ трѣбва да прилага знанието си. Знание безъ прилагане е мъртво. Знание безъ прилагане представя незавършена работа. Спрете ли още въ началото на работата си, и това, което сте постигнали, ще изчезне. Нѣкой туря основи на кѫщата си и казва, че строи кѫща. Той едва е поставилъ основитѣ на кѫщата си — АВ. Следъ известно време кѫщата се издига нагоре, започва се градежътъ на стенитѣ. Кѫщата се намира въ положението САВ — въ положението на единъ ѫгълъ — (фиг. 1). Като се продължава строежътъ, изграждатъ още една стена на кѫщата — стената СД, но кѫщата не е завършена. Кѫщата се намира въ положението АСДВ, но още е разградена (фиг. 2). Най-после завършвате и последната стена, получавате квадрата АСДВ, съ четири прави ѫгла (фиг. 3). Ако квадратътъ, т. е. кѫщата ви не е завършена, това показва, че нѣмате пари, очаквате нѣкой да дойде да ви помогне въ завършване на работата .— Кой, може да ви помогне? — Приятельтъ. Наистина, когато вратата на нѣкоя кѫща е отворена, това показва, че членоветѣ на този домъ очакватъ своя приятель. Щомъ дойде приятельтъ, строежътъ на кѫщата се завършва, и вратата се затваря. Всички въ кѫщата се радватъ, че приятельтъ имъ ги посетилъ. Този законъ се отнася и до човѣшкия умъ. Когато казваме, че умътъ на човѣка работи, имаме предъ видъ, че се туря нѣкакво начало. День следъ день се издигатъ върховетѣ на тази работа, съединяватъ се единъ съ другъ. Ако работата не е свършена, ще видите на постройката поне една отворена врата, презъ която силитѣ на природата влизатъ да помагатъ. Свърши ли се работата, и последната врата се затваря. Питамъ: Какви трѣбва да бѫдатъ пръститѣ на човѣшката рѫка, за да върши човѣкъ работа? Ако на човѣкъ, съ квадратна форма на пръститѣ, възложите задача да прекопае едно лозе, той ще свърши работата добре. Дадете ли сѫщата работа на човѣкъ съ заострени пръсти, или съ мека, нѣжна рѫка, лозето ще остане непрекопано. Това не значи, че пръститѣ на всички хора трѣбва да бѫдатъ квадратни. Човѣшката рѫка трѣбва да се мѣни, да претърпи поне четири промѣни, да мине презъ всички полета на работа: презъ физическото, презъ духовното, презъ умственото и най-после да влѣзе въ полето на Божествения свѣтъ. Като свърши работата си въ четиритѣ полета, рѫката на човѣка трѣбва да приеме естествената си форма. Човѣшката рѫка трѣбва да се мѣни всѣки день, всѣка минута. Това значи: човѣкъ трѣбва да прилага въ действие всички свои сили, да се развива хармонично. Когато учениятъ работи нѣколко часа въ умственото поле, той трѣбва да вземе мотиката и да отиде на лозето или на нивата, да покопае. Перото на учения трѣбва да се превръща и въ мотика или въ лопата, съ които да обработва земнитѣ пластове. Като работи по този начинъ, човѣкъ се свързва съ всички хора по земята и имъ помага. Когато изучавате вѫтрешния смисълъ на числата, вие дохождате до прилагането имъ въ живота, по отношение на самия човѣкъ. Всѣки човѣкъ представя едно число, четно или нечетно, дѣлимо и на други числа, или само на себе си и на единица. Ще кажете, че не можете да си представите, какъ така човѣкъ да бѫде число. Дали е вѣрно това, или не, можете да се убедите само чрезъ опитъ, като придобиете вѫтрешно, положително знание. Външно това не се доказва. Какъ познавате, че нѣкой човѣкъ е неразположенъ? На лицето му нищо не е написано; той нищо не говори за неразположението си, а, въпрѣки това, вие се произнасяте за неговото състояние. Не само това, но знаете даже, какъ да му помогнете. Давате му цигулка, започвате да го учите да свири и виждате, че следъ нѣколко години той става добъръ цигуларь. Значи, вие знаете, какво число е той и какъ може да му се въздействува. Пакъ повтарямъ: прилагайте знанието, което имате, за да оживѣе, да стане ваша плъть и кръвь. Какъвъ смисълъ иматъ вашитѣ идеи, ако не се реализиратъ? За да се реализира една идея, преди всичко, тя трѣбва да мине презъ формитѣ на растителното и животинското царства, докато дойде до човѣка. Ако идеята ви остане въ положението на риба, вѣчно ще плава; ако остане въ положението на птица, вѣчно ще хвърчи; ако остане въ положението на млѣкопитаещо, ще ходи по земята на четири крака. Ето защо, тя трѣбва да мине презъ човѣшкото царство, да се възприеме отъ човѣка, той да я реализира. И тъй, истинско знание е онова, което може да се приложи, да се използува за здравето на човѣка. Забелязано е, че всѣко неразположение на човѣка се дължи на запушване на поритѣ на неговото физическо, сърдечно или астрално и умствено тѣло. Като знае това, човѣкъ трѣбва да намѣри начинъ да се чисти. Нуждна е абсолютна чистота за тѣлото, за сърдцето и за ума. Физическото тѣло на човѣка има около седемь милиона пори, които трѣбва да бѫдатъ отворени. Астралното и умственото тѣло сѫщо иматъ много пори, които трѣбва да бѫдатъ отворени. Ако живѣе въ абсолютна чистота на мисли, чувства и действия, човѣкъ ще бѫде съвършено здравъ. Затова, именно, се препорѫчва на всѣки човѣкъ да се храни съ чисти мисли и чувства. Направете опитъ, въ продължение на десеть деня да живѣете въ абсолютна чистота, за да схванете разликата между чистия и обикновения животъ. Дръжте тѣлото, ума и сърдцето си въ чистота. Ще кажете, че чистотата се отнася до стария, т. е. човѣкъ трѣбва да подържа чистотата си въ старини. Докато е младъ, и безъ това той е здравъ. Стариятъ трѣбва да подържа чистота, за да бѫде здравъ. Не е така. Споредъ мене, нѣма разлика между старъ и младъ човѣкъ. И младиятъ, и стариятъ трѣбва да живѣятъ въ чистота. Когато мисли право, човѣкъ е старъ. Не може ли и младиятъ да мисли право? И младиятъ, и стариятъ трѣбва да бѫдатъ доволни отъ положението си, да не изискватъ повече богатства и блага отъ тѣзи, които имъ сѫ дадени. Ако иматъ нѣкакви неуспѣхи и мѫчнотии, нека свирятъ. — Какво прави цигуларьтъ, когато се намѣри предъ известно затруднение? — Той взима цигулката и свири. Вземете и вие вашата цигулка — сърдцето си, и започнете да свирите. Впрегнете ума си на работа, т. е. вашия цигуларь, и свирете. Ако не свирите и не учите, ще се обезсърдчите. Всѣко обезсърдчаване води къмъ голѣми противоречия. Съзнателната работа ще ви спаси отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Като слушатъ да се говори за работа, за учене, нѣкои казватъ, че Богъ ще промисли за всички, нѣма защо да се безпокоимъ. И това е вѣрно. Обаче, като мисли за човѣка, Богъ изпраща при него нѣкой ангелъ, който му казва: Стани, започни да работишъ! Който чуе този гласъ, трѣбва да стане и да започне работата си. Желая ви да чуете гласа на ангела, който ви подтиква къмъ работа и учене. Той ви събужда тихо съ думата: Стани! — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 29. Лекция отъ Учителя, държана на 27. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  16. 1931_03_20 Действия на силитѣ

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Действия на силитѣ — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Тема за следния пѫть: „Произходъ на положителнитѣ и отрицателни сили въ природата“. Какво знаете за действията между положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата? — Еднороднитѣ сили се отблъскватъ, а разнороднитѣ се привличатъ. — Защо положителнитѣ и отрицателнитѣ сили се отблъскватъ? — Защото нѣматъ общъ центъръ. Човѣкъ постоянно влиза въ съприкосновение съ тия сили на природата, отъ които едни го привличатъ, а други — отблъскватъ. Запримѣръ, доброто, като положителна сила, го привлича, а злото го отблъсква. Доброто е сила, която действува въ рѣдка срѣда, а злото — въ гѫста. Вследствие на това, доброто е по-леко отъ злото. И, наистина, ако турите на везни човѣка, ще видите, че добриятъ човѣкъ е по-лекъ, а лошиятъ — по-тежъкъ. Здравиятъ е по-тежъкъ отъ болния. Значи, здравиятъ е по-лошъ отъ болния. Това до известна степень е вѣрно. — Защо? — Докато е здравъ, човѣкъ има отношения съ много хора: съ този се скара, съ онзи, докато най-после легне боленъ. Като заболѣе, човѣкъ се смекчава, става по-добъръ. Той не се сърди на никого, съ никого не се кара. Вижте какво става съ онзи, който е боледувалъ 40 деня. Той омеква, става като светия. Той се намира подъ влиянието на отрицателнитѣ сили, които го възпитаватъ. Когато положителнитѣ сили въ организма му взематъ надмощие, той оздравява. Ето защо, за да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да организира силитѣ въ своето тѣло, да не се отблъскватъ. Всѣко отблъскване на силитѣ произвежда сътресение въ организма. Такъвъ примѣръ имаме съ точилото и ножа, които сѫ положителни сили. Точилото остри ножа, но и дветѣ тѣла се изхабяватъ, губятъ нѣщо отъ себе си. Какво разбираме подъ организиране на силитѣ? — Съсрѣдоточаването имъ къмъ общъ центъръ. Наистина, когато човѣкъ работи съзнателно върху себе си, най-после дохожда до организиране на своитѣ сили, които се отправятъ къмъ общия центъръ, отдето черпятъ нови сили. Когато даде предимство на Божественото Начало въ себе си, човѣкъ се е организиралъ вече. Всѣка сила въ него се управлява отъ Божественото. Това значи: мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка се рѫководятъ отъ гласа на Божественото. Законътъ за взаимодействието между положителнитѣ и отрицателни сили въ природата се прилага и въ механическия свѣтъ. Всички техници си служатъ съ този законъ, като забелязватъ, че положителнитѣ сили винаги взиматъ часть отъ отрицателнитѣ, поради което първитѣ увеличаватъ енергията си, а вторитѣ я намаляватъ. Когато се срещнатъ положителнитѣ сили на доброто и на злото, тѣ се отблъскватъ взаимно, при което силитѣ на доброто слизатъ отгоре-надолу и разрушаватъ твърдата материя, въ която действува злото. Силитѣ на злото пъкъ действуватъ отдолу нагоре и раздвижватъ въздуха, безъ да причиняватъ голѣми повреди. Като ученици, вие трѣбва да изучавате действието на положителнитѣ и отрицателни сили върху своя физически и психически животъ, за да се справяте разумно съ тѣхъ. Единъ погледъ е въ състояние да произведе известно повдигане или понижаване на духа. Чрезъ погледа човѣкъ се свързва съ добритѣ или съ лошитѣ сили въ природата. Сѫщиятъ законъ действува въ мислитѣ и въ чувствата. Тази е причината, поради която двама учени или двама юнаци не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто. — Защо? — Енергиитѣ имъ сѫ еднакви. Българинътъ изказва този законъ съ пословицата: „Два пѣтли на едно бунище не пѣятъ“. Два литра вода не могатъ да се събератъ въ едно шише, съ вмѣстимость единъ литъръ. Единиятъ литъръ вода ще влѣзе въ шишето, а другиятъ литъръ ще остане отвънъ и ще обсажда шишето. Това обсаждане се дължи на закона на отблъскването. Следователно, когато се натъкне на положителнитѣ сили въ себе си, човѣкъ трѣбва да изучава отрицателнитѣ сили вънъ отъ себе си. И обратно: натъкне ли се на отрицателното въ себе си, той трѣбва да изучава положителнитѣ сили и тѣхното действие. Апашътъ често минава отъ положителнитѣ въ отрицателнитѣ сили, но още не е научилъ урока си. Той мисли, че като вади пари отъ чуждитѣ кесии, въ които се криятъ положителни сили, и ги туря въ праздния си джобъ, дето сѫ отрицателнитѣ сили, ще придобие нѣщо. Въ сѫщность, той нищо не придобива. Като изучавате силитѣ въ природата, ще видите, че сѫществува положително и отрицателно добро, както положително и отрицателно зло. Отъ една страна положителното и отрицателното добро се привличатъ, а отъ друга — положителното добро и отрицателното зло сѫщо се привличатъ. Когато отрицателното добро и положителното зло се привличатъ, доброто печели. Когато положителното добро и отрицателното зло се привличатъ, злото печели. Това сѫ закони, които човѣкъ изучава въ живота си. Остане ли на теория да ги изучава, мѫчно може да ги разбере. Отношенията между хората не сѫ нищо друго, освенъ прилагане на тия закони. Когато говоримъ за силитѣ на природата, ние имаме предъ видъ разумната природа, която уравновесява действието на своитѣ сили. Не ги ли уравновесява, тѣ произвеждатъ нежелани резултати: експлозии, взривове, революции и т. н. Какво става между работницитѣ на една фабрика, чийто господарь търси начини да ги експлоатира? Външно той е мекъ, внимателенъ, добъръ къмъ тѣхъ, но когато имъ плаща, отбива отъ всѣки работникъ по единъ-два лева отъ надницата имъ. Ако трѣбва да плати по 50 лева, той имъ плаща по 48 или 49 лева. Той намира различни предлози за оправдаване на своята постѫпка, безъ да подозира, че този левъ произвежда сътресение, както въ него, така и въ работника. Ако господарьтъ има сто работника, на които задържа по единъ или два лева, той ще получи дневно сто — двеста лева. Резултатътъ за него е положителенъ, но понеже се дължи на положителното зло, въ края на краищата то ще произведе взривъ въ него. Ето защо, пазете се отъ положителнитѣ сили, които произвеждатъ въ човѣка взривъ, и отъ отрицателнитѣ, които смразяватъ и свиватъ. За да не се пука, човѣкъ трѣбва да се разшири; за да не се смрази и смали, трѣбва да се издигне надъ обикновенитѣ условия на живота. Тази е причината, дето на човѣка препорѫчватъ разширяване и възвисяване. Доброто и злото, положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата сѫ бойни полета, срѣдъ които хората воюватъ. Следъ голѣми и продължителни падания и ставания, доброто излиза победитель, а злото — победенъ. Доброто взима орѫжието и храната на победения, на злото, което предава всичко, като запазва само живота си. Тъй щото, ако искате да възпитате злото въ себе си, работете съ силитѣ на доброто. Ако пъкъ злото иска да запази живота си, трѣбва да се подчини на доброто, да сложи орѫжието си предъ него и да му стане слуга. Сега, за да се справяте съ силитѣ на природата, вие трѣбва да прилагате закона за трансформиране на силитѣ. Запримѣръ, когато се срещнатъ две положителни сили въ васъ, тѣ трѣбва да се сприятелятъ. Това става, когато едната отъ тѣхъ се превърне въ отрицателна, т. е. въ състояние, противоположно на първата. Запримѣръ, ледътъ е положителна сила, водата — сѫщо. Като еднородни сили, тѣ се отблъскватъ и причиняватъ пакости. За да се привлѣкатъ, едната отъ тѣхъ — водата, трѣбва да се превърне въ пара, а после — въ дъждъ, който полива градинитѣ и полетата. Едно трѣбва да имате предъ видъ: природата си служи еднакво и съ добритѣ, и съ лошитѣ сили. Понѣкога тя впрѣга злото за извършване на нѣкаква добра работа; понѣкога впрѣга доброто за извършване на нѣщо привидно лошо. Като изучавате своитѣ състояния, своитѣ радости и скърби, ще видите, че нѣкои радости се превръщатъ въ скърби, а нѣкои страдания водятъ къмъ радости. Запримѣръ, ако носишъ на гърба си една раница отъ 20 кгр., ти се оплаквашъ, искашъ да я хвърлишъ. — Защо? — Защото раницата е пълна съ пѣсъкъ. Като погледнешъ къмъ нея, казвашъ: Не заслужава да нося този товаръ на гърба си. Ти отблъсквашъ раницата, защото твоитѣ и нейнитѣ сили сѫ отрицателни. Обаче, ако туришъ на гърба си раница, пълна съ злато, ти ще я носишъ съ удоволствие. Въ случая, златото крие въ себе си положителни сили, а ти — отрицателни. Тѣзи сили взаимно се привличатъ. Следователно, когато човѣкъ се оплаква отъ сѫдбата си, това показва, че отрицателната му сѫдба го яхнала. Когато не се оплаква отъ сѫдбата си, положителни сили сѫ го яхнали. Въ първия случай човѣкъ роптае, сърди се и не се подчинява на сѫдбата си. Той казва: Не искамъ да бѫда баба, да ме яхатъ хората. Споредъ мене, докато не те яхне нѣкой, човѣкъ не можешъ да станешъ. Докато и вие не ездите хората, нищо, не може да се очаква отъ тѣхъ. Езденето подразбира действие на добри и лоши сили върху човѣка. Ако ви езди добъръ човѣкъ, той е злато, което носи богатство въ дома ви; ако ви езди лошъ човѣкъ, той е пѣсъкъ, отъ който искате да се освободите. Разумниятъ човѣкъ се познава по това, че еднакво използува и добритѣ, и лошитѣ сили. Той взима торбата съ пѣсъка и го употрѣбява за дренажъ. Смѣсва го съ циментъ и дренира кѫщата си околовръстъ, съ което я предпазва отъ влага. Като изучавате силитѣ на природата, виждате, че всички тѣла се намиратъ подъ тѣхното влияние. Слънцето, земята, както и останалитѣ планети се намиратъ подъ действието на сѫщитѣ сили. Съ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, човѣкъ сѫщо така се намира подъ влиянието на тия сили. Ето защо, не е въпросъ да избѣгвате влиянието на еднитѣ сили за смѣтка на другитѣ, но трѣбва да ги уравновесявате. Човѣкъ не може и не трѣбва да бѫде нито абсолютно добъръ, нито абсолютно зълъ. — Защо? — Защото абсолютното добро подразбира абсолютно разширяване. Невъзможно е човѣкъ постоянно да се разширява и расте. Абсолютното зло пъкъ подразбира абсолютно смаляване, свиване, въ което нѣщата се разпадатъ, гниятъ и рушатъ. Невъзможно е човѣкъ да се смалява постоянно. Двата процеса трѣбва взаимно да се уравновесяватъ. Какво представятъ доброто и злото? Тѣ сѫ резултатъ на сили, по-горни отъ тѣхъ, които работятъ задъ тѣхъ. Тъй щото, когато искате да изучавате доброто и злото, не се занимавайте съ тѣхнитѣ външни прояви, но спрете вниманието си върху силитѣ, които се криятъ задъ тѣхъ. Запримѣръ, сиромашията е отрицателна сила въ природата, а богатството — положителна. Задъ тия сили се крие нѣщо велико. Ако знае, какъ да постѫпва съ сиромашията, човѣкъ ще види въ лицето ѝ голѣмъ банкеръ, който разполага съ милиарди. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да отвори сърдцето му. Ако сиромахътъ излѣзе срещу сиромашията съ засмѣно лице и съ съзнание, че не е беденъ, сиромашията ще му открие богатството си и ще го благослови. Сиромашията е мечка, която може да оплюе човѣка, но може и да го възнагради. Богатството е сѫщо голѣмъ банкеръ, но съ щедро, отворено сърдце къмъ всички. Сиромашията е отвънъ отрицателна, а отвѫтре — положителна; богатството е отвънъ положително, а отвѫтре — отрицателно. И тъй, истински сиромахъ е онзи, който мисли, че е сиромахъ. Глупавъ е онзи, който е убеденъ въ своята глупость. Грѣшникъ е онзи, който се счита грѣшенъ. Обаче, както и да мисли човѣкъ за себе си, това е повърхностно мислене. Той знае, че по естество, по начало е добъръ, богатъ, силенъ, разуменъ. Не може известна сила да остане завинаги положителна или отрицателна. Тя е изложена на постоянни промѣни. На постояннитѣ промѣни, които претърпяватъ силитѣ въ природата, се дължи културата и вѣчното развитие. На тия промѣни, именно, разчита и бѫдещата култура на човѣчеството. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 28. Лекция отъ Учителя, държана на 20. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  17. 1931_03_13 Справедливость

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Справедливость Т. м. Чете се темата: „Произходъ на богатитѣ и на беднитѣ“. Представете си, че вие сте научили вече произхода на беднитѣ и на богатитѣ. Кѫде ще приложите това знание? Представете си, че знаете сѫщо произхода на доброто и на злото. Кѫде ще приложите това знание? Ще кажете, че знанията обогатяватъ човѣка. Вѣрно е това, но при известни случаи знанията причиняватъ радости, а при други случаи — скърби и страдания. Запримѣръ, нѣкой беденъ човѣкъ си купува лотариенъ билетъ, №315, и се надѣва, че ще спечели най-голѣмата сума — 500,000 лева. Той си мечтае за щастието, което го очаква. Мисли си той: като спечеля, ще се простя съ сиромашията веднъжъ завинаги. При това, ще мога да помогна на нѣкои бедни като мене. До деня на теглене на лотарията той е щастливъ въ мечтитѣ и очакванията си, защото не знае, ще спечели, или не. Обаче, деньтъ на тегленето на лотарията пристига. Билетътъ му излиза празенъ, не печели. Той знае вече истината, но това знание го прави нещастенъ, руши мечтитѣ му. Ако билетътъ му печелѣше, той щѣше да се радва. Въ този случай, знанието му причинява радость и го прави щастливъ. Какъ познавате, кога даденъ човѣкъ е спечелилъ на лотария? Първо, духътъ му се повдига. Ако е билъ неразположенъ, обезсърдченъ, като спечели, той става радостенъ, разположенъ и готовъ да сподѣли радостьта си съ всички хора. Ако е билъ боленъ отъ треска, болестьта веднага го напуща. Мисъльта, че е спечелилъ 500,000 лева, произвежда въ него сътресение, на което треската не издържа. Тя казва: Голѣмъ товаръ ме налегна, не мога повече да издържамъ. Каква промѣна става съ човѣка, ако знае произхода на доброто и на злото? Който знае произхода на доброто, става богатъ, защото се свързва съ единъ добъръ господарь. Доброто е най-добриятъ и справедливъ господарь. Обаче, ако знае произхода на злото, човѣкъ става работникъ при единъ отъ най-лошитѣ господари — злото. Като те срещне, злото казва: Нали ме познавашъ, ела при менъ на работа. Въ такъвъ случай, по-добре е човѣкъ да не познава злото, да не знае неговия произходъ. Единъ день, когато възмѫжее, когато укрепне, човѣкъ ще научи произхода и на доброто, и на злото, но и въ двата случая ще бѫде радостенъ и щастливъ. Като ученици, вие трѣбва да изучавате явленията въ природата и да се ползувате отъ знанията си. Запримѣръ, какъвъ е произходътъ на вѣтъра? Какъ се образува той? Знаете, че вѣтърътъ се образува отъ движението на въздуха. Когато се срѣщатъ въздушни течения, съ различна температура и гѫстота, тѣ се стремятъ да уравновесятъ гѫстотитѣ си, вследствие на което почватъ да се движатъ съ различна скорость. Бързото движение на въздушнитѣ пластове се казва вѣтъръ. — Какво представя въздухътъ? — Въздухътъ е смѣсь главно отъ азотъ и кислородъ. Като второстепенни примѣси, въ въздуха срѣщаме въ малки количества аргонъ, хелий, неонъ, криптонъ, ксенонъ, вѫгледвуокисъ и водни пари. Както виждате, въ въздуха срѣщаме цѣло общество отъ сѫщества, които се намиратъ въ известни отношения. Голѣми пакости вършатъ вѣтроветѣ, но сѫщевременно тѣ принасятъ и голѣма полза. Чрезъ тѣхъ хората се стоплятъ и изстудяватъ, защото има топли и студени въздушни течения. Вѣтърътъ носи дъждъ, който полива изсъхналитѣ растения, възраства живота. Безъ дъждъ, т. е. безъ влага нѣма животъ. Както опрѣснява водитѣ, така сѫщо вѣтърътъ опрѣснява и дихателната система на човѣка. Защо кислородътъ и азотътъ сѫ смѣсени въ въздуха, а не сѫ съединени? — Азотътъ е единъ отъ недеятелнитѣ елементи, вследствие на което при дадената температура не се съединява съ кислорода, който, отъ своя страна, е крайно активенъ. Въ случая, азотътъ е господарь въ въздуха — той заповѣдва, той регулира. Ако види, че нѣкѫде става буйно горение, той веднага заповѣдва да се намали огъня. Като господарь на положението, той има думата навсѣкѫде. Безъ него всичко въ природата би се превърнало на пепель. Кислородътъ и азотътъ, като противоположни по свойства, взаимно се допълнятъ: кислородътъ подържа горението, но самъ не гори; азотътъ пъкъ не гори, нито подържа горението. Съвременнитѣ учени се занимаватъ съ различни въпроси. Тѣ изучаватъ произхода на човѣшкитѣ мисли и чувства, разпредѣлятъ ги на категории. На какво се равнява една човѣшка мисъль? — Каквото представятъ нулитѣ безъ единицата въ цѣлитѣ числа, такова нѣщо сѫ човѣшкитѣ мисли безъ ума. Единицата дава цена на нулитѣ. Изчезне ли единицата, нулитѣ оставатъ пасивни, безплодни. Безъ единицата нулата представя зародишъ, който е въ пасивно състояние — непроявенъ. Той чака времето, да дойде единицата предъ него, за да се прояви. И мисъльта безъ ума не може да се прояви. Тя чака времето на своето проявяване. — Кога ще дойде това време? — Когато умътъ застане предъ нея като проводникъ. Щомъ има проводникъ, мисъльта се проявява. Нѣма ли проводникъ, тя чака времето, условията за проявяването си. И тъй, като ученици, вие трѣбва да знаете условията, при които можете да действувате. Не мислете, че сте фактори и можете да правите, каквото искате. Считате ли, че сте факторъ, който има право да мисли, чувствува и действува по свое желание, вие ще опитате резултата на вашата крива мисъль. Запримѣръ, ако сте слуга нѣкѫде и си позволите да нагрубите господаря си, скоро ще се намѣрите вънъ отъ неговия домъ; ако сте студентъ и си позволите да спорите съ професора си по въпроси, които не познавате, да го наричате глупецъ, ще се намѣрите вънъ отъ университета; ако сте лѣкарь и безразборно давате лѣкарства, ще платите скѫпо за вашето лекомислие. Изобщо, когато се проявява свободно, безъ да мисли, човѣкъ вижда, че не е факторъ въ живота. Други фактори има надъ него, разумни и справедливи, на които той трѣбва да се подчинява. Има случаи, когато човѣкъ е факторъ, но има случаи, когато той трѣбва да бѫде послушенъ като дете. Не е ли послушенъ, той се натъква на лошитѣ условия въ живота. Днесъ повечето хора се оплакватъ отъ условията на живота, но малцина си задаватъ въпроса, кое е сѫществено за тѣхъ при даденитѣ условия. Нѣкои ще кажатъ, че сѫществено е за хората да иматъ любовь, да бѫдатъ умни и добри. И това е необходимо за човѣка, но въ даденъ моментъ, кое е сѫществено за него? Представете си, че срѣщате човѣкъ босъ, окѫсанъ, безъ хлѣбъ въ торбата си, безъ наука и го запитвате, отъ какво има нужда въ дадения моментъ. Макаръ, че той е босъ, окѫсанъ, неученъ, но веднага ще ви отговори, че се нуждае отъ хлѣбъ. Значи, този човѣкъ, който е лишенъ отъ много нѣща, намира за най-важно и сѫществено хлѣба. Щомъ има хлѣбъ, който подържа живота му, той може всичко да постигне. Както гладниятъ се нуждае отъ хлѣбъ, така сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ справедливость. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ! Щомъ се натъкне на известно страдание или на нѣкаква мѫчнотия, той не трѣбва да търси вината въ Провидението, въ окрѫжаващитѣ или въ условията, но трѣбва да се вгледа въ себе си, да признае, че вината за всички неуспѣхи се крие въ самия него. Това изисква законътъ на справедливостьта. Несправедливиятъ човѣкъ прилича на нѣкой беденъ, но озлобенъ човѣкъ. Каквото и да му дадатъ, той го хвърля настрана; мисли, че хората сѫ виновни за положението му. Обаче, като погладува нѣколко деня, гладътъ го възпитава, и той приема съ благодарность всичко, каквото му даватъ. Той благодари и за сухия хлѣбъ; взима парчето хлѣбъ, накисва го въ вода и казва: Добре, че се намѣри и това парче хлѣбъ. Безъ него бѣхъ осѫденъ на голѣми страдания. Като ученици, вие трѣбва да дадете възможность на справедливостьта да се прояви въ васъ. За да бѫдете справедливи, спазвайте следнитѣ правила: никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили. Никога не изисквайте отъ хората това, което сами не можете да направите. — Защо не ме уважаватъ хората? — Защото и ти не ги уважавашъ. — Защо не ме обичатъ? — Защото и ти не ги обичашъ. — Защо не мислятъ добре за мене и не ми помагатъ? — Защото и ти не мислишъ добре за тѣхъ и не имъ помагашъ. — Защо хората не ме оставятъ спокоенъ, а се занимаватъ съ мене? — Защото и ти постѫпвашъ така съ тѣхъ. Преди всичко, човѣкъ е несправедливъ къмъ себе си, къмъ своитѣ удове. Цѣлъ день той ходи безъ работа изъ града, умори се и, като се върне у дома си, оплаква се, че краката го болятъ. На другия день пъкъ отива на нивата, съ часове вдига и слага мотиката, докато рѫцетѣ му се покриятъ съ пришки. Бѫдете справедливи къмъ рѫцетѣ и краката си, не ги уморявайте. Ще кажете, че сте заставени да работите много, поради тежкитѣ условия на живота. Никой не ви е заставилъ, освенъ вие самитѣ. Като отидешъ при нѣкой господарь, ще му кажешъ, че ще работишъ четири часа физически трудъ, следъ което ще се заемешъ съ духовна работа. Не пресилвайте удоветѣ си. Четири часа съзнателна работа е достатъчно. Вие се пресилвате, нарушавате чистотата на своитѣ очи и уши, като ги заставяте да гледатъ и да чуватъ непотрѣбни нѣща, а следъ това се чудите, какво е станало, че сте се уморили, че зрението и слухътъ ви отслабнали. Бѫдете справедливи къмъ себе си, къмъ своитѣ удове, за да бѫдете справедливи и къмъ окрѫжаващитѣ. — Ама не мога да обичамъ всички хора. — Това е другъ въпросъ. Любовьта изисква съвършени хора. Важно е, че човѣкъ може да бѫде справедливъ. Дали нѣкой човѣкъ е добъръ, или лошъ, това е негова работа. Обаче, ти трѣбва да бѫдешъ справедливъ къмъ него. Следователно, който иска да приложи любовьта, трѣбва да бѫде справедливъ. Любовьта не търпи несправедливи работи. Не можешъ да обичашъ, преди да си билъ справедливъ. Не казвай, че за нищо не те бива, че отъ тебе нищо не може да излѣзе, че не си уменъ. Казвашъ ли така за себе си, ти си несправедливъ. Природата е вложила въ тебе дарби и способности, да се развивашъ, човѣкъ да станешъ, а ти не работишъ, мързеливъ си. Щомъ не работишъ, не можешъ да постигнешъ желанията си, но ще знаешъ, че причината е въ тебе. Ще кажешъ, че си сиромахъ, или боленъ човѣкъ. — Ти не говоришъ истината, не, си справедливъ. Какъ може човѣкъ да бѫде беденъ, когато разполага съ едно тѣло, което струва милиарди? Какъ може да бѫде боленъ, когато изяжда на день по единъ килограмъ хлѣбъ? Той се простудилъ малко и мисли, че е боленъ. — Ама не съмъ даровитъ. — Това не е истина. Ти имашъ дарби, но не си работилъ за развиването имъ. Като ги развиешъ, ще видишъ, че си даровитъ. Най-после казвашъ, че нѣмашъ време за работа. И това не е вѣрно. Имашъ време, но го разпилявашъ. Стегни се, започни сериозно да работишъ и ще видишъ, че имашъ време не само за себе си, но и за другитѣ. Като работи съзнателно, човѣкъ може даже да продава часть отъ своето време. — Може ли времето да се продава? — Може, разбира се. Когато художникътъ нарисува една хубава картина, за която е употрѣбилъ известно време, единъ день той ще я продаде. При това, цената на картината се опредѣля въ зависимость и отъ времето, което той е употрѣбилъ, за да я нарисува. И тъй, за да имате успѣхъ въ живота си, трѣбва да работите съ закона на справедливостьта. Намѣришъ ли се предъ нѣкаква мѫчнотия, бѫди справедливъ, не казвай, че животътъ ти е дотегналъ, че си сиромахъ, че си неспособенъ и т. н. Ако човѣкътъ се оплаква отъ сиромашия и гладъ, какво трѣбва да правятъ дървеницата и паякътъ, които по нѣколко дни и седмици гладуватъ? Човѣкъ не знае още, какво нѣщо е гладътъ. Като гладува два-три деня, той надава викъ за помощь, мисли, че ще умре. Той трѣбва да бѫде справедливъ, да не мисли само за себе си и да изхожда само отъ своето положение, но да се вглежда въ положението на ония, които стоятъ подъ него. Мнозина се запитватъ, какво е отношението на справедливостьта къмъ тѣхния животъ. Справедливостьта подобрява живота на човѣка. Тя усилва дарбитѣ и способноститѣ му. Справедливиятъ има вѫтрешенъ миръ и спокойствие. При това положение, именно, той може да работи съзнателно върху себе си и да има успѣхъ. Нѣкой се оплаква, че паметьта му започнала да отслабва. Ако иска да усили паметьта си, нека приложи справедливостьта въ отношенията си къмъ всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Справедливостьта има отношение къмъ всички свѣтове — видими и невидими. Тя има отношение и къмъ вѣчностьта. Видимъ и невидимъ свѣтъ, вѣчность, това сѫ понятия, които ставатъ толкова поразбрани, колкото повече съзнанието се пробужда. За човѣкъ съ пробудено съзнание и видимиятъ, и невидимиятъ свѣтъ сѫ на едно и сѫщо мѣсто. Той живѣе едновременно и въ двата свѣта. Вѣчностьта е величина, която има отношение къмъ времето. Въ математиката, подъ понятието време разбираме интервалъ между две събития. Сѫществува ли времето извънъ съзнанието? — Не сѫществува. Тъй щото, когато говоримъ за интервалъ между събитията; ние имаме предъ видъ интервалъ и между тоноветѣ. Между два тона сѫществува по-голѣмъ или по-малъкъ интервалъ. Обаче, всички понятия, съ които човѣкъ си служи, сѫществуватъ въ неговото съзнание, но не и въ природата. Запримѣръ, той казва, че една постѫпка е справедлива, а друга — несправедлива. Това е човѣшка преценка. Въ природата не се говори за справедливость и несправедливость. Проявитѣ на природата сѫ, сами по себе си, справедливи и разумни. Следователно, отъ нейно гледище, мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ прави. Щомъ сѫ прави, тѣ непремѣнно ще бѫдатъ и справедливи. Ще кажете, че можете да мислите, както искате. Не, право ще мислите. Не мислите ли право, ще опитате закона на справедливостьта върху гърба си. Мислете върху закона на справедливостьта и го прилагайте. Срещнете ли беденъ човѣкъ, не го пренебрегвайте. Знайте, че бедниятъ и богатиятъ човѣкъ взаимно се допълватъ. Бедниятъ е обширно, необработено поле, което очаква на капитала на богатия. Когато богатиятъ донесе своитѣ машини, рала, както и житото си, бедниятъ ще ги приложи на полето си, и въ скоро време необработеното поле ще се превърне въ богата и плодородна нива, отъ която и двамата ще се ползуватъ. Когато съчетава нѣщата, човѣкъ вижда непреривната връзка, която сѫществува между тѣхъ. При това разбиране той не може да не бѫде справедливъ. Който не разбира тия нѣща, той се опитва да критикува и Бога, и природата. Вмѣсто да критикува, човѣкъ трѣбва да се учи отъ всичко, което става около него. Критикътъ е човѣкъ, който се вглежда въ живота и въ отношенията на хората, а затваря очитѣ си за своя животъ и отношения. Поради тази причина, именно, той изпада въ небрежность къмъ себе си. Обаче, ще дойде день, когато природата ще го хване подъ рѫка и ще го разведе между хората, да имъ покаже и неговитѣ слабости. Преживѣе ли веднъжъ тази опитность, той ще вземе урокъ отъ нея и ще се изправи. Само по този начинъ той ще разбере, какво значи, да критикувашъ природата. Човѣкъ трѣбва да бѫде справедливъ въ своитѣ мисли и чувства. По този начинъ той ще регулира и желанията си. Като говорите за справедливость и несправедливость, вие трѣбва да разбирате дълбоката причина на нѣщата. Запримѣръ, нѣкой студентъ се явява на изпитъ и получава тройка на предмета, по който държи изпитъ. Понеже очаква по-горна бележка, той казва, че професорътъ е несправедливъ и възстава противъ него. Защо, преди да се произнесе за професора си, студентътъ не потърси причината въ себе си? Ако се прецени справедливо, той ще види, че професорътъ е правъ. Отъ друга страна, той ще види, че и природата е справедлива. Ако бѣше отворила сърдцето на професора, да тури по-висока бележка на студента, последниятъ щѣше да се отпусне и да не работи. Като знае характера на хората, природата избира специфични методи за възпитанието на всѣки човѣкъ. Тройката е подбудителна сила, която заставя човѣка да работи. Числото три е законъ на волята, която уравновесява силитѣ на ума и на сърдцето. За да не се смущава, студентътъ трѣбва да събере бележката, която професорътъ му писалъ, както и тази, която той очаквалъ, и да ги раздѣли на две. Професорътъ му писалъ тройка, той очаквалъ петорка. Значи, 3+5=8; 8:2=4. Студентътъ ще си пише четворка, и съ това въпросътъ ще се разреши. Когато има споръ, нѣщата трѣбва да се събератъ и раздѣлятъ по равно. Щомъ приложите тѣзи действия, спорътъ изчезва. Каква поука можете да извадите отъ примѣра за професора и студента? Когато има две противоположни мисли въ себе си, човѣкъ е едновременно и професоръ, и студентъ. За да разреши спора между противоположнитѣ мисли въ себе си, той трѣбва да събере положителния и отрицателния резултатъ и да ги раздѣли на две. Щомъ извърши тѣзи процеси, той се намира вече предъ истината, която ще го освободи отъ мѫчнотията. Следователно, щомъ се намѣрите въ противоречие, приложете горния законъ. Запримѣръ, срѣщате единъ беденъ човѣкъ и нѣщо ви нашепва да му дадете 20 лв. Обаче, вие намирате, че 20 лева сѫ много, искате да му дадете 5 лева. Приложете закона. Съберете 20+5=25. Полученото раздѣлете на две. Значи. 25:2=12,5. Дайте на бедния човѣкъ 12,5 лв., за да бѫдете и двамата доволни Това правило наричаме „златната срѣда“. Когато и дветѣ противоречиви мисли отстѫпятъ по нѣщо отъ себе си, въпросътъ се разрешава лесно. Защо студентътъ не отиде при професора си да се разговори съ него? Ако студентътъ е правъ, професорътъ ще съзнае погрѣшката си и ще я изправи. Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да се унижава. Въ разумнитѣ и справедливи отношения нѣма унижение. Унижава ли се човѣкъ, когато отива на фурната да купи хлѣбъ, но фурнаджията го връща назадъ, като му казва, че хлѣбътъ е свършенъ. За да купишъ хлѣбъ, ще отидешъ и втори, и трети пѫть. Докато намѣришъ хлѣбъ, ти ще обиколишъ нѣколко фурни. Нуждата отъ хлѣбъ е силна, и човѣкъ трѣбва да задоволи желанието си да яде. Ето защо, когато въ васъ говори нѣкое силно и разумно желание, не го спирайте. Дайте му възможность да се прояви. Резултатитѣ отъ реализирането на добритѣ желания сѫ всѣкога добри, но затова се изисква спазване на времето и прилагане на добре изработенъ планъ. Упражнение. Приложете закона на справедливостьта за десеть деня, като се наблюдавате, колко пѫти сте го приложили и колко пѫти не сте могли да го приложите. Когато се наблюдава, човѣкъ вижда, доколко е справедливъ. Направете упражнението съзнателно, не само по отношение на постѫпкитѣ си, но и по отношение на своитѣ мисли и чувства. Колкото по искренъ е човѣкъ къмъ себе си, толкова по-добре ще направи упражнението. Справедливостьта изисква еднакво отношение и къмъ хората, и къмъ животнитѣ. Въ това се заключава благородството на човѣка. Единъ коларь кара вѫглища, но пѫтьтъ е малко стръменъ, а коньтъ — слабъ, не може да поеме височината. Трима ученика отъ последния класъ на гимназията настигатъ колата и, като виждатъ напразднитѣ усилия на коня, веднага му се притичатъ на помощь: оставятъ книгитѣ си на колата и даватъ гърба си, да бутатъ отзадъ. Коньтъ направи още едно усилие и пое нагоре. Доволни, че могли да помогнатъ на коня, ученицитѣ продължиха пѫтя си весели и засмѣни. Това значи благородна и справедлива постѫпка. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 27. Лекция отъ Учителя, държана на 13. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. 1931_03_06 Ханизе

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Ханизе Размишление. Напишете следнитѣ думи: Ха - ни – зе Слънце я огрѣ. Бе - ри - ме - за – и Свѣтлината я разкри. Зе - ме - ра - за - хе - си. Вие четете тѣзи думи, интересувате се отъ съдържанието имъ, но не ги разбирате. И геологътъ се намира въ сѫщото положение: разглежда земнитѣ пластове, изучава ги, но докато ги разбере, намира се, като васъ, предъ нѣщо неразбрано — ханизе. Тази дума е неразбрана. За да се разбере, трѣбва да прибавите къмъ нея думитѣ „слънце я огрѣ.“ Ханизе е положителна дума, а изречението „слънце я огрѣ“ — отрицателно. Къмъ думата „беримезаи“ прибавяме изречението „свѣтлината я разкри“. Значи, при всѣко неразбрано нѣщо трѣбва да турите нѣщо разбрано. Наистина, когато учениятъ започва да изучава нѣкой въпросъ, въ първо време се намира въ тъмнина. Следъ голѣми усилия и работа, той придобива свѣтлина върху въпроса, и неразбранитѣ нѣща ставатъ вече разбрани. Сега ще направимъ опитъ, да преведемъ горнитѣ изречения въ музикална форма. Самата дума „ханизе“ е музикална и крие въ себе си положителна енергия. Тази дума започва съ буквата „х“, която въ математиката означава неизвестна величина. Като се реши, ще видите, че въ нея се крие известно количество материя и енергия. Въ пѫтя на развитието си, човѣкъ върви отъ неизвестното къмъ известното. Той излиза отъ вѣчностьта — неизвестното, и отива къмъ известното. Въ този смисълъ, вѣчностьта е ханизе. Макаръ и неразбрана тази дума, вие можете да правите различни тълкувания върху нея. Запримѣръ, казвате „дарѫ-дере“. Това е турска дума, която означава тѣсна долинка. На български езикъ думата „даръ“ означава даване, подарявамъ нѣщо, а „дере“ — отнемамъ кожата на нѣкое живо сѫщество. Между даръ и дере има известна зависимость. Като дерешъ кожата на нѣщо, ти получавашъ нѣкакъвъ даръ. Запримѣръ, като дерешъ кожата на агнето, ти получавашъ даръ отъ него — кожата и месото му. Засега думата „дране“ е свързана съ думата болка. Не можешъ да дерешъ нѣкого и да не му причинишъ болка. Има случаи, когато тази болка е приятна. — Кога? — Когато човѣкъ се освобождава отъ заблужденията си. Заблуждението е старата кожа на човѣка, здраво срасла съ тѣлото му. За да съблѣче тази дреха, той трѣбва да я одере. Като я дере, непремѣнно ще си причини известна болка, но въ края на краищата той ще бѫде доволенъ, че се освободилъ отъ нѣщо старо и изопачено, което постоянно го е спъвало. На кого не е приятно да съблѣче старата си дреха и да облѣче нова? Затова, именно, всѣки съблича старата си дреха и облича нова. Старата дума „дране“ се е превърнала въ „събличане“. Като кажемъ дране, разбираме такова действие, при което срѣщаме голѣма съпротива. При събличането, обаче, съпротивата е малка. Ето защо, когато деремъ кожата на животнитѣ, ние имъ причиняваме болки и страдания. Лесно се съблича дреха, мѫчно се дере кожа. И тъй, всѣки човѣкъ има известни навици, отъ които мѫчно се освобождава. Докато се освободи отъ тѣхъ, той се намира на тѣсно, въ дарѫ-дере. Щомъ се освободи, той е получилъ даръ. Значи, само тѣсното положение приготвя пѫть къмъ придобиване на нѣкакъвъ даръ. Сѫщото се отнася и до реализиране на нѣкаква идея. Преди да я реализирашъ, ти трѣбва да я осмислишъ, т. е да я ограничишъ, да я поставишъ на тѣсно. Сѫщото се отнася и до музиката. Въ първо време музиката е била повече индивидуална, съ по-малъкъ обемъ; днесъ тя е повече идейна, колективна, съ по-голѣмъ обемъ и дълбочина. Сегашната музика се стреми къмъ изразяване на Божественото. За това ѝ помагатъ многобройнитѣ инструменти. И въ миналото е сѫществувалъ сѫщиятъ стремежъ, но тогавашната музика не е разполагала съ много инструменти. Въ миналото, музикалнитѣ тонове сѫ били инволюционни, слизали отгоре-надолу; сегашнитѣ тонове сѫ еволюционни, понеже възлизатъ нагоре. Натъкне ли се човѣкъ на фалшиви, неопредѣлени тонове, това показва, че той не разбира още законитѣ на музиката и на живота. Като ученици, вие трѣбва да изучавате живота и музиката едновременно. Музиката помага за организиране на живота. Като не съзнаватъ това, мнозина разглеждатъ живота отдѣлно отъ музиката и се запитватъ: Какъвъ е смисълътъ на живота? — Великъ. — Какво е нашето предназначение? — Велико. — Вѣрно ли е това? — За онзи, който разбира нѣщата, е вѣрно; за онзи, който не разбира, не е вѣрно. Докато струнитѣ сѫ навити и стоятъ въ магазина, тѣ нѣматъ никаква цена. Обаче, когато влѣзатъ въ рѫката на музиканта, който ги поставя на инструмента си и започва да свири, струнитѣ придобиватъ голѣма цена. Тогава казваме, че струнитѣ иматъ велико предназначение. Безъ тѣхъ и най-видниятъ цигуларь не може да се прояви. И струната се запитва, кѫде е била и кѫде е сега, но фактъ е, че днесъ гласътъ ѝ се разнася по цѣлия свѣтъ. И тъй, докато човѣкъ не попадне на тѣсно, въ дарѫ-дере, и не употрѣби всичкото си знание и изкуство, да излѣзе вънъ, на свобода, той не може да си служи съ цигулката, да издава чисти и хармонични тонове. Ще кажете, че човѣкъ трѣбва да влѣзе въ обществото, да се прояви. За да влѣзете въ обществото, трѣбва да дойде нѣкой професоръ, да ви въведе тамъ. — Какво представя обществото? — Въ широкъ смисълъ на думата, обществото представя многострунна арфа, въ която всѣки човѣкъ е една обтегната струна. Когато дойде видниятъ арфистъ, той започва да тегли струнитѣ една следъ друга, да излива своитѣ хармонични и мелодични тонове. Прочее, съзнавайте предназначението си, като струни на великия инструментъ, като удове на великия Божественъ организъмъ и го изпълнявайте добре. Като знаете това, мислете върху задачата, която ви е дадена, и не считайте, че животътъ нѣма смисълъ. Какъвто тонъ да сте, трѣбва да звучите чисто и ясно. Тежко е положението на човѣка, докато още се намира въ магазина, като струна, завита въ пликче. Обаче, щомъ излѣзе отъ пликчето и попадне въ рѫката на нѣкой великъ цигуларь или арфистъ, тя изпълнява вече нѣкаква задача. Ако човѣкъ е, запримѣръ, струна „mi“, търговецътъ ще се интересува отъ него дотолкова, доколкото може да го продаде и да получи нѣкаква сума. Обаче, въ, това „mi“ музикантътъ вижда реализирането на своето бѫдеще. Безъ „mi“ той не може да свири и да се прояви. Като извади струната отъ пликчето, той я поглежда и си казва: Скѫпо платихъ за струната „mi“, но добре ще свиря съ нея. Следъ това я туря на цигулката си, обтѣга я добре, насочва ухото си къмъ нея и казва: Добра е струната. Щомъ започне да свири, той се разговаря вече съ „mi“, съ „sol“ — съ всичкитѣ струни. Хората слушатъ този разговоръ и се въодушевяватъ. Следователно, ако и вие, като великия музикантъ, не можете да вземете една ваша идея присърдце и да я поставите на цигулката или на арфата си и да започнете да се разговаряте съ нея, вие ще останете единъ обикновенъ човѣкъ, безъ възможности за развитие и постигане на своитѣ идеали. Човѣкъ не може да реализира идеитѣ си, докато не знае да управлява инструмента си. Това се постига чрезъ познаване на Онзи, Който управлява цѣлия свѣтъ. Ще кажете, че за да постигне идеалитѣ си, човѣкъ трѣбва да бѫде вѣрващъ. Какво значи, да вѣрва човѣкъ? Вѣрващиятъ има възможность да се разговаря съ Бога, като съ свой приятель. Когато приятель дойде въ дома ви, вие сѣдате срещу него и се разговаряте. Така можете да се разговаряте и съ Бога. — Възможно ли е това? — За онзи, който е свързанъ съ Бога, такъвъ разговоръ е не само възможенъ, но и много приятенъ. За онзи, който не е свързанъ съ Бога, такъвъ разговоръ е невъзможенъ. Той никога не може да вземе слушалката си и да се разговаря съ Бога. Значи, вѣрата е първото условие за реализиране на нѣщата. Безъ вѣра въ Бога, въ душитѣ, не е възможно никакво приятелство. Изчезне ли вѣрата, връзката се скѫсва, и приятелството престава да сѫществува. И тъй, ако вѣрата представя приятелски разговоръ съ Бога, съ ближния и съ самия себе си, можете да си представите, какво нѣщо е любовьта. Вие говорите за любовь, за приятелство, безъ да ги разбирате. Приятелството не е завършенъ процесъ. — Защо? — Защото между двама приятели често се явяватъ малки или голѣми препятствия и мѫчнотии. Колкото по-голѣма е вѣрата имъ, толкова по-лесно се премахватъ мѫчнотиитѣ. Единъ день, когато мѫчнотиитѣ изчезнатъ, ще кажемъ, че вѣрата на тия хора е съвършена. Да имашъ абсолютна вѣра въ нѣкого, това значи, той да бѫде готовъ на всѣкакви услуги и жертви за тебе. Преди да си казалъ нуждитѣ си, той вече ги задоволява. Това означава думата „ханизе“. Пояснението— „слънцето я огрѣ“ — на думата „ханизе“ показва, при какви условия хората могатъ да живѣятъ въ пълна хармония. Думата „хани“ означава нѣщо реално, установено, което било скрито, непроявено. Когато слънцето изгрѣва, ханизе се открива, проявява се и става известно. Слънцето не може да дойде, докато ханизе не сѫществува. Можете ли да очаквате слънцето да се подаде задъ планината, ако тя не сѫществува? Сѫщото можемъ да кажемъ за идването на любовьта. Може ли любовьта да посети човѣка, ако не намѣри въ него нѣщо, за което да се залови? Невъзможно е любовьта да отиде на праздно мѣсто. За да влѣзе нѣкѫде, тя трѣбва да намѣри нѣщо, за което да се хване. Това нѣщо е ханизе, т. е. реалното въ свѣта. Тази дума е неразбрана, но за онзи, който я разбира, тя крие въ себе си велико съдържание и смисълъ. Значи, думата „ханизе“ предизвиква слънцето да се прояви. Думата „беримезаи“ пъкъ показва, че свѣтлината иде да разкрие нѣщата. Думата „земеразахеси“ опредѣля пѫтя на живота. Тъй щото, първо трѣбва да се яви слънцето, да огрѣе пѫтя на човѣка. Щомъ слънцето изгрѣе, той поема пѫтя си. Щомъ тръгне на пѫть, около него е свѣтло, всички нѣща се разкриватъ вѫтре и вънъ отъ него. Безъ пѫть нѣма движение. Затова, именно, се казва, че човѣкъ поема пѫтя на живота, билъ той духовенъ или свѣтски, общественъ или индивидуаленъ. Ако разложите думата „ханизе“ на срички, ще получите три думи, съ които българитѣ си служатъ: ха — като междуметие, ни — насъ или ни — мѣстоиме и зе — минало време отъ глагола вземамъ, трето лице, единствено число — той взе. Това е свободенъ преводъ на думата. Като ученици, вие трѣбва да работите върху вѣрата си въ Бога, въ Великото въ свѣта. Само то може да ви повдигне, да ви даде потикъ за работа. Безъ вѣра въ живота човѣкъ лесно отпада, губи духъ и разположение. Достатъчно е да повдигне погледа си нагоре, къмъ Бога, за да почувствува Неговото присѫтствие. Ще кажете, че Богъ е далечъ. Той е толкова далечъ, колкото и близо. Той ходи по свѣта и посещава всички страдащи, обременени и отчаяни. Докато мислишъ, че всичко е свършено, че ще умрешъ, Богъ те чукне леко по рамото, раздвижи те, и ти казвашъ: Дойде ми една свѣтла идея. Ще работя, ще се трудя, да постигна своитѣ идеали. Вървишъ до едно мѣсто и пакъ отпаднешъ. Богъ пакъ те разтърси, и ти отново продължавашъ пѫтя си. Ще кажете, че животътъ е пъленъ съ противоречия, които ви спъватъ. Има противоречия, които спъватъ, но има противоречия, които водятъ къмъ реалностьта на живота. Тѣ ви довеждатъ въ съприкосновение съ Бога, съ „Ханизе“. Който разбира смисъла на тази дума, той е разтворилъ прозорцитѣ си за слънцето на своята душа. Той се радва на това слънце, което показва пѫтя на неговото движение. Когато слънцето огрѣе върховетѣ на планината, следъ време ще огрѣе и долината; когато дъждътъ пада отъ планината, ще слѣзе и въ долината, дето идеитѣ се реализиратъ. За да се реализира една идея, първо трѣбва да се освѣти, после да се посади и полѣе. Който е реализиралъ идеята си, той е готовъ да работи за благото на обществото, на народа си и на цѣлото човѣчество. Той не пита, какъвъ е смисълътъ на живота, но работи и прилага това, което е придобилъ. Той не пита, какво е неговото предназначение, защото знае, че това е въпросъ на вѣчностьта, който не се разкрива нито въ единъ день, нито въ единъ животъ. Като млади, вие трѣбва да работите за излизане отъ тъмнината. Вашето слънце не е изгрѣло още, а трѣбва да изгрѣе. Това значи, да излѣзете отъ състоянието „ханизе“, въ което се блъскате още ту на една, ту на друга страна. Не е лошо, че сте въ тъмнина, защото тъмнината води къмъ реалностьта. Когато слънцето ви огрѣе, вие ще минете отъ тъмнина въ свѣтлина, отъ сиромашия въ богатство, отъ невежество въ знание, отъ безсилие въ сила. Обаче, като минава отъ едно състояние въ друго, човѣкъ трѣбва да вземе само толкова, колкото може да носи. Постѫпва ли така, ще му се даде повече, отколкото е предполагалъ; вземе ли повече, отколкото може да носи, той е проявилъ лакомията си, заради което ще му се отнеме и това, което има. Такъвъ е законътъ въ природата. Изобщо, човѣкъ трѣбва да носи толкова, че да изпитва приятность. Претовари ли се, той самъ си създава мѫчнотии и страдания. Всѣки трѣбва да носи такава раница, която да не го спъва при изкачването му по планинитѣ. Ако е въпросъ за много пари, това е лесна работа. Достатъчно е да отидете при Бога, или при нѣкой царь или князъ, за да получите високо обществено положение. Щомъ заемете високъ постъ, паритѣ лесно ще дойдатъ. Следъ освобождаването на България, единъ младъ българинъ отишълъ да се учи въ Америка. Като свършилъ наукитѣ си, той се върналъ въ родния си градъ, отдето отишълъ въ София и се явилъ при тогавашния князъ, Александъръ Батембергъ, да иска нѣкаква работа. Като образованъ човѣкъ, свършилъ въ Америка, князътъ намислилъ да го направи министъръ, но преди да каже думата си, той го запиталъ, каква работа иска. — Искамъ да ме назначите за директоръ въ една отъ софийскитѣ гимназии. — Щомъ искате да бѫдете директоръ на гимназия, идете при министра на просвѣтата, той се занимава съ такива назначавания. Така постѫпватъ повечето отъ съвременнитѣ хора. Тѣ отиватъ при Бога, на най-високото мѣсто. Богъ иска да имъ даде високъ постъ, да ги направи министри, а тѣ искатъ директорско мѣсто. Щомъ искатъ да ставатъ директори, нѣма защо да ходятъ при Бога. Достатъчно е да отидатъ при нѣкой министъръ, за да имъ даде нѣкаква служба — директоръ, началникъ на отдѣление и т. н. Това е неразбиране на живота. Като не познаватъ законитѣ, мнозина искатъ или по-малко отъ това, което имъ се пада, или повече. И въ единия, и въ другия случай тѣ изпадатъ въ заблуждения. Чувате нѣкой да казва за себе си, че не е като другитѣ хора, че не живѣе като хората отъ свѣта. Чудно нѣщо! Той самъ не е излѣзълъ още отъ свѣта, а мисли, че се различава отъ свѣтскитѣ хора. Той още живѣе съ старитѣ си разбирания, а мисли, че е влѣзълъ въ новия животъ. Ще дойде день, когато човѣкъ ще влѣзе въ новия животъ, но за тази цель той трѣбва да се откаже отъ старото. Новото ще осмисли живота му, ще подобри здравето му и ще го направи способенъ за работа. Новитѣ идеи внасятъ потикъ въ човѣшката душа, и човѣкъ се стреми да ги реализира. Не може човѣкъ да приеме една нова идея и да не се стреми да я реализира. Каже ли, че не вѣрва въ реализирането ѝ, това показва, че идеята, която е възприелъ, не е нова. Само по себе си, новото е свързано съ вѣрата, която го подкрепва. — Ама азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Въ кого вѣрвашъ?— Въ себе си. — Да вѣрвашъ въ себе си, това значи, да бѫдешъ силенъ, добъръ, уменъ и благороденъ. Вѣрата въ себе си подразбира вѣра въ Божественото. Като вѣрва въ Божественото Начало, човѣкъ е наистина и добъръ, и силенъ, и разуменъ, и благороденъ. Съвременнитѣ хора се оплакватъ отъ неуспѣхитѣ си. — Защо не успѣватъ? — Защото потъпкватъ своитѣ желания, потъпкватъ Божественото въ себе си и даватъ ходъ на чуждитѣ желания, които приематъ за свои. Каквото и да правятъ, тѣ трѣбва да знаятъ, че чуждото всѣкога си остава чуждо. Българитѣ казватъ: „Чуждото и на Великъ-день се взима.“ Чуждото може да е развалено яйце, запъртъкъ. Какво ще направишъ съ такова яйце? Ако го изядешъ, стомахътъ ти ще се разстрои. Ако го туришъ подъ квачка, нищо нѣма да излѣзе отъ него. Щомъ е така, остави чуждото желание настрана и мисли само за своето. Богъ помага на човѣка, но когато той иска да реализира своитѣ желания. Запримѣръ, нѣкой иска да учи, да свърши училище. Ако желанието му да учи е свързано съ реализиране на нѣкаква Божествена идея, Богъ ще му помогне. Обаче, ако той желае да учи, за да стане виденъ човѣкъ, всички да му се кланятъ, Богъ не взима участие въ реализиране на желанието му. — Защо? — Това желание е чуждо, примѣсъ къмъ желанията на човѣшката душа. Знанието има смисълъ, когато служи за проводникъ на Божественитѣ идеи. Не стане ли проводникъ на Божественото, само по себе си, знанието се обезсмисля. Желанието на Бога е всички хора да учатъ, да работятъ, за да станатъ проводници на Божественото. По този начинъ тѣ ще реализиратъ своитѣ идеали и ще осмислятъ живота си. Направете опитъ, да изпѣете думата „ханизе“. Ще кажете, че е мѫчно да намѣрите мелодия за тази дума. И на скулптора не е лесно да прави статуи отъ камънитѣ, но като вдига и слага чука, все ще изкара нѣщо. И на химика не е лесно да прави анализи, но като се упражнява, ще стане добъръ химикъ. Ако пъкъ искате да проявите доброто въ себе си, всѣки день правете поне по едно микроскопическо добро, първо на себе си, а после и на ближния си. Запримѣръ, ставате сутринь отъ сънь, но се чувствувате неразположенъ и казвате: Не мърдамъ отъ мѣстото си, не ми се работи. Искате ли да си направите едно добро, станете, облѣчете се бързо и донесете вода отъ чешмата. Ако вчера, когато сте били разположени, донесохте едно буре вода, днесъ, при неразположение, донесете две бурета. Като носите вода, вие се лѣкувате, смѣнявате състоянието си. Като смѣняте разположението си, правете добро на човѣкъ, когото не обичате. За предпочитане е човѣкъ да прави добро, отколкото да обижда и тъпче хората. Така и той се радва, и ближниятъ му се радва. Дето има радость и веселие, тамъ Богъ присѫтствува. Сега, задачата на всѣки човѣкъ, като ученикъ на живота, е да се стреми къмъ реализиране на своя идеалъ. Това значи, да има поне една основна идея, за която да е готовъ на всѣкакви жертви. Предъ каквото изпитание и да се намира, да не се страхува, но да гледа на него като на велика привилегия. Нѣма по-голѣма привилегия за човѣка отъ това, да бѫде подложенъ на изпитания и мѫчнотии, но когато разбира смисъла имъ. Ако не ги разбира, той търси начинъ, по-скоро да се освободи отъ тѣхъ. Въ изпитанията, въ мѫчнотиитѣ, въ сиромашията и въ глада, природата крие голѣми блага. Може ли да се справя съ мѫчнотиитѣ си разумно, човѣкъ се ползува и отъ благата имъ. Обаче, ако не се справя съ мѫчнотиитѣ си, той не може да използува благата, които се криятъ въ тѣхъ. Ще кажете, че искате да живѣете. Ще живѣете, но разумно; ще понасяте съ любовь всичко, което се изпрѣчи на пѫтя ви. И животнитѣ даже страдатъ и се мѫчатъ. А колко по-високо стои човѣкъ отъ животното! Следователно, дойдатъ ли страдания въ живота ви, използувайте ги разумно, защото въ тѣхъ се криятъ скѫпоценни камъни. Христосъ казва: „Блажени нажаленитѣ и наскърбенитѣ“. Той разбира смисъла на страданията и не казва, че сѫ блажени щастливитѣ, но нажаленитѣ. Безъ страдания нѣма развитие, нѣма и радости. Да анализираме пакъ думата „ханизе“. Сричката „ха“ означава нѣщо приятно; „ни“ — законъ за приемане и справяне съ противоречието; „зе“ — законъ за произвеждане на нѣщо, което промѣня сиромашията въ богатство. Сричката „ха“ представя още законъ на ума, „ни“ — законъ на сърдцето, а „зе“ — законъ на волята. Като пишете буквитѣ, добре е да не ги затваряте напълно, да има по единъ малъкъ отворъ, отдето да излизатъ мѫчнотиитѣ. Запримѣръ, буквата „а“ означава бременость. За да се освободи отъ това състояние, човѣкъ трѣбва да остави малъкъ отворъ на буквата. Какво ще стане съ една кѫща, на която вратитѣ оставатъ завинаги затворени? Тази кѫща е осѫдена на разпадане. — Защо? — Обмѣната между външния и вѫтрешния въздухъ не става правилно. Добриятъ писатель свързва буквитѣ една съ друга, преливане става между тѣхъ, но въпрѣки това пакъ има по единъ малъкъ отворъ. Този законъ има отношение и къмъ мислитѣ. Когато мислитѣ се свързватъ една съ друга така, че енергиитѣ имъ се преливатъ, казваме, че човѣкъ мисли право. Който мисли право, продължава живота си. Мнозина казватъ, че животътъ е кратковремененъ, и като умре човѣкъ, всичко се свършва. Така не се говори. Работитѣ никога не се свършватъ, а още по-малко животътъ, за който казваме, че е безъ начало и безъ край. Обаче, колкото и да живѣе, човѣкъ не може да бѫде съвършенъ. Ако за единъ свѣтъ е съвършенъ, за другъ нѣма да бѫде съвършенъ. Предъ Бога и най-възвишенитѣ и напреднали сѫщества сѫ като деца. Въ този смисълъ, човѣкъ никога не може да стигне върха. Въ това се крие величието и красотата на живота. И тъй, помнете изреченията, съ които преведохме ватанскитѣ думи: „ханизе, беримезаи, земеразахеси“. Преводътъ е свободенъ и означава: „Слънцето ни огрѣ, и тайната си предъ насъ разкри“. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 26. Лекция отъ Учителя, държана на 6. мартъ, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  19. От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Живитѣ сили въ природата Размишление. Теми за следния пѫть: 1. „Мнението на ученитѣ и проститѣ за вѣтъра“. 2. „Произходъ на богатитѣ и на беднитѣ“. 3. „Титлитѣ на здравитѣ и на болнитѣ“. Като ученици, добре е да се наблюдавате, да си давате отчетъ за вашитѣ разположения и неразположения, въ връзка съ времето. Добре е да знаете причинитѣ на разположенията и на неразположенията си. Запримѣръ, нѣкой пѫть се събуждате рано, но не ви се става, искате още да лежите. Ако вънъ е студено, ще кажете, че времето е причина за нежеланието ви да станете. Какво ще кажете, обаче, ако времето е топло и пакъ не ви се става? Като правите наблюдения върху себе си, вие откривате редъ външни и вѫтрешни причини, чрезъ които увеличавате знанията си. Изучавайте линиитѣ въ природата, да видите, каква разумность се крие въ тѣхъ. При това, дали линиитѣ сѫ прави, криви, вълнообразни, счупени, това не е случайно. Посокитѣ на линиитѣ, както и тѣхното извиване, се дължи на силитѣ въ природата, които действуватъ върху тѣхъ. Тамъ, дето налѣгането е било по-голѣмо, и напрежението — по-силно, линиитѣ сѫ претърпѣли голѣми огъвания. Съ това се обясняватъ огъванията, пречупванията, набраздяванията, които сѫ ставали съ земнитѣ пластове въ течение на вѣкове и хилядилѣтия. Който може да чете по линиитѣ, той може да опредѣли, какви сили сѫ действували въ природата. Сѫщо така и по движенията, които човѣкъ прави, сѫдите за мислитѣ и желанията, които го рѫководятъ. Запримѣръ, виждате, че едно дете се качва на дърво и прави нѣкакви движения: вдига и слага рѫцетѣ си. Отдалечъ тия движения изглеждатъ неразумни, но като се приближите къмъ дървото, разбирате, че въ движенията на детето има нѣщо разумно. То вдига рѫцетѣ си нагоре, за да кѫса ябълки. После сваля рѫцетѣ си, за да скрие ябълкитѣ въ джобоветѣ си. Като откѫсне нѣколко ябълки, то слиза отъ дървото и продължава пѫтя си. Следъ това наблюдавате, какъ едно колело се движи. Вие виждате, че колелото се върти около една ось, но защо се върти, и то не знае. За него е безразлично, дали се върти, или стои на едно мѣсто. Обаче, за онзи, който се е качилъ на колелото, не е безразлично, движи ли се то, или не. Той, именно, осмисля движението на колелото и го прави разумно. Оттукъ вадимъ заключението: въ природата има живи и разумни сили, които действуватъ самостоятелно; има и неразумни сили, които действуватъ подъ влиянието на друга, съзнателна сила, вънъ отъ тѣхъ. Първитѣ сили се различаватъ отъ вторитѣ по това, че тѣ, сами по себе си, сѫ разумни. Значи, въ първитѣ сили разумностьта е вѫтре, а въ вторитѣ — разумностьта действува отвънъ. Какво трѣбва да направите съ кривата линия, за да уравновесите силитѣ, които действуватъ върху нея? Трѣбва да я превърнете въ права линия. Всѣка права, която има единъ центъръ, подразбира действие на две сили, които се движатъ въ противоположни посоки, Тѣзи сили се уравновесяватъ. Тогава казваме, че правата линия подразбира състояние на покой. И наистина, вечерь, когато си лѣга, човѣкъ се изпъва въ права линия, за да си почине отъ дневната работа. Дали се облича, съблича, яде, седи на столъ, или работи, човѣкъ се намира подъ действието на кривитѣ линии, които уморяватъ. Като опъне тѣлото си и заеме хоризонтално положение, той си почива. Въ този смисълъ, правата линия подразбира упокоително, или здравословно състояние. Ако искате да знаете, дали даденъ човѣкъ е здравъ, вижте, какъ спи. Ако постоянно се обръща на една и на друга страна и ту свива, ту разпуща краката си, той не спи добре — мѫчи го нѣщо. Колкото по-сложни движения прави човѣкъ, толкова по-неспокоенъ е съньтъ му. Кои движения сѫ прости и кои — сложни? Прости движения сѫ тия, които срѣщатъ малки съпротивления. Сложнитѣ движения сѫ резултатъ на голѣми съпротивления. Движенията, които човѣкъ прави въ време на сънь, се опредѣлятъ още и отъ времето. Когато вънъ или въ стаята е студено, човѣкъ спи повече свитъ. Ако е топло, той се разпуща. Каквото и да прави, човѣкъ се подава на атмосфернитѣ влияния. Въ това отношение той е живъ барометъръ. По неговитѣ движения можете да познавате времето, дали ще бѫде сухо или влажно, студено или топло, ще има ли буря и т. н. Като знаете това, правете наблюдения на естественитѣ движения и ги изучавайте. Въ тѣхъ се крие велика наука. Подъ думитѣ „естествени движения“ разбираме тѣзи, които сѫ въ съгласие съ движенията на разумната природа. Всѣко движение, което се отклонява отъ нормалнитѣ, носи въ себе си нѣщо криво и изопачено. Запримѣръ, като погледнете носа на нѣкой човѣкъ, вие намирате, че има нѣщо дисхармонично въ неговата крива линия. Тази дисхармония говори за нѣкакво отклоняване отъ правия пѫть на живота. Значи, безъ да разбира физиогномията, човѣкъ вѫтрешно чувствува дисхармоничнитѣ линии, резултатъ на нѣкакво далечно отклоняване отъ естественитѣ линии на природата. Линиитѣ на носа иматъ отношение къмъ човѣшката мисъль. Колкото по-хармонични и правилни сѫ тия линии, толкова по-права е човѣшката мисъль. Изучавайте линиитѣ на своето лице, за да изправите кривото и да усилите доброто въ себе си. За да развива мисъльта си, човѣкъ непремѣнно трѣбва да срѣща мѫчнотии и препятствия въ живота си. Тѣ представятъ преграда, плоскость, презъ която човѣкъ неизбѣжно трѣбва да мине. Следователно, като се натъкнешъ на известна мѫчнотия, приложи мисъльта си, да намѣришъ пѫть за преминаването ѝ. Колкото по-голѣма е мѫчнотията, толкова по-голѣмо ще бѫде сѣчението ѝ. Прекарвайте сѣчения на плоскоститѣ, които срѣщате на пѫтя си, за да излѣзете незасегнати отъ тѣхъ. Сѣченията пъкъ не сѫ нищо друго, освенъ проекции на мисъльта. Тъй щото, като мисли, човѣкъ ще се справи лесно съ мѫчнотиитѣ си. Нѣма мѫчнотия въ свѣта, при която да не намѣрите изходенъ пѫть. Мислитѣ и чувствата на човѣка не сѫ нищо друго, освенъ ония свѣтлини и сѣнки, които той поставя върху платното на своя животъ и така чъртае пѫтя си. Ако поставите живота си върху платно, като на филмъ, ще разберете, колко е интересенъ и цененъ. Отъ него вие можете да се поучавате. Докато не може да обхване живота си изцѣло, човѣкъ гледа на него като на нѣщо отдѣлно, чуждо. Като не разбирате живота си, вие не знаете, защо идатъ мѫчнотиитѣ и страданията. Вие гледате на тѣхъ като на случайни явления въ живота ви и се питате, не може ли да минете безъ страдания. Мѫчнотиитѣ и страданията представятъ планински върхове, които неизбѣжно трѣбва да се минатъ. Колкото и да е мѫчно изкачването, човѣкъ трѣбва да стигне върха. Следователно, колкото и да сѫ тежки страданията, трѣбва да се преминатъ. Каква мѣстность е тази, която е лишена отъ планини и долини? Какъвъ животъ е този, въ който нѣма радости и скърби? Колкото по-лесно се справя човѣкъ съ мѫчнотиитѣ и страданията си, толкова по-обработени сѫ пѫтищата на неговата държава. Тази държава минава за културна. Тъй щото, всѣка область, презъ която човѣкъ минава — умствена или сърдечна, представя свѣтъ, повече или по-малко културенъ. Отъ съзнателната работа на човѣка зависи културата на неговитѣ свѣтове. Светиятъ и праведенъ човѣкъ лесно разрешава въпроситѣ си. — Защо? — Защото той живѣе въ свѣтъ, населенъ съ разумни сѫщества, които му помагатъ. Когато човѣкъ се обърка въ живота си, това показва, че е влѣзълъ въ свѣтъ, населенъ съ неразумни, неинтелигентни сѫщества, които, вмѣсто да му помагатъ, повече го оплитатъ. Много естествено. Когато човѣкъ влѣзе въ срѣда между свои приятели, всички му помагатъ. Когато влѣзе между неприятели, никой не му помага. Изобщо, само разумнитѣ и интелигентнитѣ сѫщества се интересуватъ отъ човѣка и сѫ готови да му помагатъ. Не се ли интересуватъ отъ него, тѣ не сѫ интелигентни. Да се върнемъ къмъ въпроса за живитѣ линии въ природата. Ако наблюдавате линията на човѣшката уста, ще видите, че тя е крива линия, съ каквато геометрията си служи. Горната устна е извита, съ две възвишения, а долната представя права линия. Горната устна, съ своитѣ извивки, показва активность на чувствата и на мислитѣ. Колкото повече линията се изправя, човѣкъ слиза въ материалния свѣтъ. Тогава устата образува права линия. Този човѣкъ бързо решава въпроситѣ и бързо действува. Обаче, когато горната устна образува крива линия, човѣкъ мисли повече и после действува. Той е готовъ да чака известно време, докато дойде момента да се прояви. Въ правата линия се крие инициативата на разумнитѣ сѫщества, а въ кривата — инициативата на природата. Когато природата действува, тя дава възможность да се проявятъ много сѫщества. Въ правата линия взима участие само единъ човѣкъ, а въ кривата — много сѫщества. Срещнете ли две разумни сѫщества, които се разбиратъ, тѣ образуватъ две успоредни линии. Значи, успореднитѣ линии подразбиратъ разумность. Счупенитѣ линии означаватъ известно отклоняване, а кривитѣ линии иматъ отношение къмъ законитѣ на природата. Кривитѣ линии сѫ красиви, особено възходящитѣ. Тѣ представятъ решаване на задачитѣ съ най-малки съпротивления. Въ връзка съ линиитѣ, съ тѣхното значение и смисълъ се явява графологията, наука за четене на човѣшкия почеркъ. Начинътъ, по който човѣкъ пише буквитѣ, опредѣля неговия характеръ. Ако буквитѣ сѫ остри или крѫгли, дребни или едри, казваме, че човѣкъ е нервенъ или спокоенъ, економистъ или крайно щедъръ и т. н. Изобщо, линиитѣ, които взиматъ участие въ строежа на човѣшкия организъмъ, сѫ живи и изложени на постоянни промѣни. Затова, именно, ги наричаме „живи сили на природата“. Като ученици, дето и да ходите, въ градове, по планини, изучавайте линиитѣ, съ които природата си служи, да различавате механическитѣ и мъртви линии отъ живитѣ, наречени „творчески линии“. Сега, ние говоримъ за живитѣ линии на природата, но за мнозина тѣ оставатъ мъртви. — Защо? — Не ги разбиратъ. Това е все едно, да дойде нѣкой архитектъ при васъ, да начъртае плана на кѫщата ви върху хартия и да започне да го обяснява. Той ви говори за размѣра и за разположението на стаитѣ, за изложението на кѫщата, но вие нищо не разбирате. Най-после кѫщата започва да се строи. Вие я гледате, обикаляте около нея, и мъртвиятъ планъ постепенно оживява. Вие разбирате вече, какво ще излѣзе. Единъ день, когато кѫщата се завърши окончателно, архитектътъ ви предава ключа. Вие влизате въ кѫщата си, нареждате я и започвате да живѣете въ нея. Следъ всичко това казвате: Разбирамъ вече, какво представя начъртаниятъ планъ. Следователно, ще дойде день, когато живитѣ сили на природата ще се одухотворятъ, и вие ще разберете, какво се крие въ тѣхъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 25. Лекция отъ Учителя, държана на 27. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  20. 1931_02_20 Животъ и радостъ

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Животъ и радость — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. На фигура 1. сѫ начъртани три концентрични крѫга: K1, K2, К3, които представятъ три свѣта. Крѫгътъ К1 представя материалния свѣтъ, крѫгътъ К2 — духовния, а крѫгътъ К3 — умствения. Тѣзи три свѣта представятъ, още човѣшкия, ангелския и Божествения. Другитѣ крѫгове сѫ поляризирания. Тѣ иматъ общъ центъръ А. Какво казва съвременната наука за тѣзи крѫгове? Следователно, когато говоримъ за центъръ на крѫга, или на правата линия, ние разбираме дадена точка. Като центъръ на крѫга, точката се движи въ много направления, а като центъръ на права, тя се движи въ две направления: положително и отрицателно. Въ геометрията, подъ права линия се разбира най-кѫсото разстояние между две точки. Концентрични крѫгове пъкъ се наричатъ тѣзи, които иматъ общъ центъръ, а различни радиуси. Споредъ окултната наука, концентричнитѣ крѫгове представятъ различни свѣтове, които иматъ общъ центъръ и различни радиуси. Тѣзи свѣтове се различаватъ единъ отъ другъ по гѫстотата на материята си. Колкото по-голѣмъ е радиусътъ на единъ свѣтъ, толкова по-разредена е материята му. Така е Фиг. 1 било и съ слънцето. Първоначално, когато материята на слънцето била много разредена, радиусътъ му билъ много голѣмъ. Съ постепенното сгѫстяване на материята, и радиусътъ постепенно намалявалъ. Обаче, това не значи, че слънцето изгубило своята притегателна сила. Въ слънчевата система, слънцето е центъръ, около който се движатъ различни планети съ различни бързини, въ зависимость отъ разстоянието имъ до слънцето. Като говоримъ за бързината, съ която се движатъ планетитѣ, дохождаме до човѣка и намираме, че хората се различаватъ едни отъ други по интенсивностьта на своитѣ мисли, чувства и желания. Казваме, че нѣкой човѣкъ има интенсивна мисъль, или интенсивно желание. При това, нѣкои желания се намиратъ подъ влияние на сърдцето, а други — подъ влияние на мисъльта. Сѫщо така има и мисли, които се намиратъ подъ влиянието на сърдцето или подъ влиянието на волята. Човѣкъ трѣбва да изучава мислитѣ и желанията си, да знае, кога се намиратъ подъ влиянието на сърдцето и кога — подъ влиянието на волята. Кое положение е по-добро за човѣка: мислитѣ му да се намиратъ подъ влиянието на неговото сърдце и на волята му, или желанията му да се намиратъ подъ влиянието на ума и на волята му? Може ли сърдцето да управлява ума? Кое е по-правилно: сърдцето да управлява ума, или умътъ — сърдцето? Това сѫ философски мисли, върху които трѣбва да разсѫждавате. Вие мислите върху много въпроси; но като дойдете до приложението, отстѫпвате. — Защо? — Не знаете, какъ да постѫпвате. Казвате, че сте силни, непобедими, но като дойде нѣкой по силенъ отъ васъ, вързва рѫцетѣ и краката ви и казва: Щомъ си силенъ, освободи се. Ако не можете сами да се развържете, ще признаете, че онзи, който ви е вързалъ, е по-силенъ и по-уменъ отъ васъ. Ето защо, като се натъквате на нѣкое желание, запитайте се, желанието ли е по-силно отъ васъ, или вие отъ него; чуждо ли е това желание, или ваше? Ако едно желание произтича отъ васъ, то не може да ви вързва. Обаче, чуждитѣ желания могатъ да вързватъ човѣка. Никой не може да ви вързва съ ваше вѫже, но съ чуждо вѫже всѣки може да ви вързва и ограничава. За да не изпадате въ противоречия, вие трѣбва да различавате вашитѣ мисли, чувства и желания отъ чуждитѣ. Вие познавате желанията си по това, че свободно разполагате съ тѣхъ. Кой ще ви сѫди, ако отидете въ градината си и си откѫснете нѣколко плода? Никой нѣма да ви сѫди. — Защо? — Защото сте работили, употрѣбили сте трудъ, енергия за обработването на градината и отглеждането на плоднитѣ дървета. Следователно, вие можете да бѫдете свободни при реализиране на едно свое желание само тогава, когато умътъ ви е взелъ участие при създаването на това желание; ако умътъ ви не е работилъ при реализиране на желанията ви, не можете да бѫдете свободни. Свободата е свързана съ знанието. Който знае нѣщата, само той може да бѫде свободенъ. Като ученици, вие трѣбва да придобивате знания, но, преди всичко, трѣбва да спрете вниманието си върху живота, като първа и неизмѣнна реалность. Споредъ едни хора животътъ е лошъ, а споредъ други — добъръ. Животътъ не е нито добъръ, нито лошъ, но представя условие за проява на доброто и на злото. Доброто и злото растатъ въ живота, но доброто дава семе, расте и се размножава, а злото не оставя семе следъ себе си. То представя бомба, която, експлодира ли веднъжъ, престава по-нататъкъ да сѫществува. Значи, лошитѣ мисли, чувства и желания сѫ бомби, които се пукатъ и изчезватъ. И добритѣ мисли и желания се пукатъ, но отъ това пукане семето пониква, цвѣтътъ се разцъвтява, и плодътъ узрѣва. Колкото по-малко бомби на злото се пукатъ въ човѣка, толкова по-добре е за него. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка, когато една лоша мисъль се пукне въ ума му, едно лошо чувство — въ сърдцето му и една лоша постѫпка — въ тѣлото му. Този човѣкъ губи красотата си, съзнанието му се помрачава, лицето му се покрива съ тъменъ воалъ. Въ такива моменти човѣкъ е готовъ да извърши нѣкакво престѫпление. Така, именно, Каинъ уби Авела. Отъ зависть той изпадна въ помрачение и извърши убийството. Насаждайте въ тѣлото си, въ ума и въ сърдцето си семена на доброто, отъ плодоветѣ на което се раждатъ великитѣ добродетели. Мнозина казватъ, че съ добро не може да се живѣе. — Защо? — Защото, колкото добрини да правятъ на хората, не ги помнятъ. — Какво помнятъ хората, не е важно; важно е, какво вие помните. Човѣкъ помни само онова, което той самъ е направилъ или създалъ, било то добро или зло. Невъзможно е самъ човѣкъ да направи една погрѣшка, или нѣкакво зло и да го забрави. Невъзможно е сѫщо самъ човѣкъ да направи едно добро и да го забрави. Единъ отъ методитѣ за усилване на паметьта се заключава въ ученето. Като учи съзнателно и съ любовь, човѣкъ не може да забравя. Днесъ отъ всички хора се изисква да промѣнятъ старитѣ си възгледи, да внесатъ въ ума си новата мисъль. Докато мисли право, по новъ начинъ, човѣкъ е способенъ да чувствува право. Докато мисли и чувствува право, той е способенъ да работи. Престане ли да мисли, да чувствува и да действува, човѣкъ престава да се развива. Значи, растенето се опредѣля отъ мисъльта на човѣка. Всѣки човѣкъ може да каже за себе си, че мисли. За какво мисли човѣкъ? Сегашнитѣ хора мислятъ повече за себе си, за децата си, какъ по добре да наредятъ живота си и да се осигурятъ. Това не е мисъль. Истинска мисъль е онази, която има за обектъ служенето на Бога и изпълняване на Неговата воля. Само тази мисъль може да спаси човѣка. Упражнение. Въ продължение на една седмица, като ставате отъ сънь, записвайте първата мисъль, която е минала презъ ума ви. Следъ това можете да пристѫпите къмъ дневната си работа. За да използувате упражнението си добре, преди да заспите, вложете въ ума си мисъльта, да не забравите да запишете първата мисъль, като основна мисъль презъ деня. При това, стремете се да бѫдете искрени къмъ себе си, да записвате онази мисъль, която първа е дошла въ главата ви. Не се стѣснявайте отъ мисъльта, която е преминала презъ ума ви. Може нѣкой отъ васъ да помисли за хлѣбъ, другъ — за вода, трети — за майка си или за баща си, които отдавна не е виждалъ. Ще кажете, че нѣмате време да правите наблюдения надъ мисъльта си. Само онѣзи ще правятъ упражнението, които мислятъ, че могатъ да го изпълнятъ. Който мисли, че е заетъ съ изпити, съ военна служба, съ учителство и не може да изпълни задачата, по-добре да не я започва. Какво значи да бѫде човѣкъ свободенъ? Абсолютно свободенъ е онзи, който е господарь на мислитѣ, на чувствата и на действията си. Следователно, ако този човѣкъ е временно ограниченъ на физическия свѣтъ, поне въ мисъльта си е свободенъ. Невъзможно е човѣкъ да бѫде едновременно ограниченъ и на физическия, и въ духовния, и въ умствения свѣтъ. Изпадне ли въ това положение, той губи съзнанието си, или престава да живѣе. Сѫщото става и при физическитѣ страдания на човѣка. Когато страда отъ нѣкаква болесть, въ първо време човѣкъ понася болкитѣ. Колкото повече болестьта се усилва, страданията се увеличаватъ. Най-после болкитѣ ставатъ толкова голѣми, че човѣкъ не може вече да ги понася и губи съзнание. Въ този смисълъ, страданията представятъ известни напрежения, чрезъ които се изпитва силата на човѣшкия характеръ, както и силата на неговата морална устойчивость. Който не може да издържа на страдания, той нѣма здравъ мораленъ гръбнакъ. Ако човѣкъ не може да понася ударитѣ и напреженията на страданията, още по-малко би могълъ да издържа напреженията на доброто, което е по-силно отъ напреженията на страданията. За да се кали за напреженията на доброто, човѣкъ минава презъ страдания. Единъ день, когато се кали въ издържане на страданията, последнитѣ го напущатъ. Като изучаватъ живота, хората казватъ: Нѣма какво да се прави, трѣбва да се живѣе. Не, така не се говори. Това е разбиране на болния човѣкъ. Здравиятъ живѣе, работи и се радва на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си — на всичко, което става въ съзнателния и разуменъ животъ. Който не се радва на живота, на работитѣ си, на успѣхитѣ си, той е боленъ човѣкъ. Щомъ е боленъ, трѣбва да се лѣкува, а не да философствува и да разисква върху смисъла на живота. Може да разисква, но заключенията му ще бѫдатъ като на боленъ човѣкъ, а не като на здравъ. — Какъ може да се лѣкува човѣкъ? — Като се освободи отъ всички отрицателни мисли въ ума си и отъ всички отрицателни чувства въ сърдцето си. Следователно, който иска да бѫде здравъ, трѣбва да държи въ ума си положителни и свѣтли мисли, въ сърдцето си положителни и възвишени чувства и въ волята си прави и благородни постѫпки. Абсолютно здравиятъ човѣкъ е свободенъ отъ закона на отрицателното внушение, отъ всички кармически връзки. Той се е развързалъ благодарение на закона на любовьта и на закона на истината. Казано е, че истината освобождава, а любовьта — възкресява. Като ученици, вие трѣбва да живѣете и да работите съ радость. Каквото и да правите, не можете да се освободите отъ закона на внушението. Великъ и мощенъ е този законъ. И ангелитѣ, ѝ боговетѣ се намиратъ подъ положителното му влияние. Не можете ли и вие да се ползувате отъ неговата положителна сила? Можете. Каквато работа и да започнете, каквото и да мислите, кажете си: Азъ мога да свърша тази работа; мога да мисля право; мога да бѫда добъръ; мога да стана ученъ, силенъ, разуменъ; мога да изправя погрѣшкитѣ си. Като погледнете лицето, главата, тѣлото си, не казвайте, че сте грозенъ, че главата ви не е добре оформена, че тѣлото ви е слабо, но кажете си: Тъй както днесъ съмъ създаденъ, азъ съмъ доволенъ. Има нѣща, които трѣбва да развия и да обработя. Ще уча, ще работя, ще правя усилия да придобия нѣщо, което да приложа къмъ сегашното си богатство. Не казвайте, че условията ви сѫ лоши, но кажете: За сегашното ми развитие по-добри условия отъ тия, които имамъ, не мога да очаквамъ. Като работя съ любовь и съ радость, ще ми се дадатъ по-добри условия. И тъй, радвайте се на малкитѣ добродетели, на малкитѣ блага. Единъ день тѣ ще се разрастатъ, ще се превърнатъ въ нѣщо велико и мощно. Отъ малкия желѫдъ излиза голѣмъ, величественъ дѫбъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 24. Лекция отъ Учителя, държана на 20. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  21. 1931_02_13 Нѣколко необходими нѣща

    От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Нѣколко необходими нѣща — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Съвременнитѣ хора разискватъ върху въпроситѣ „сила и материя, мисъль и чувство“, безъ да могатъ да проникнатъ въ тѣхното абсолютно опредѣляне. Това сѫ идеи, съ които човѣшкиятъ умъ трѣбва да се занимава. Ще кажете, че има нови теории по тия въпроси. Дали теориитѣ сѫ нови, или стари, ученитѣ трѣбва да изхождатъ отъ гледището на разумната природа. Колкото по дълбоко прониква човѣкъ въ природата, толкова по-близо е до истината. Ще кажете, че природата е необятна. За човѣка е важна онази область отъ природата, съ която той влиза въ съприкосновение. Много вода има на земята, но за човѣка е важна онази, съ която той влиза въ съприкосновение. Само тази вода е полезна за него. Останалата вода е тилъ за човѣка. Сѫщото можемъ да кажемъ и за въздуха, за свѣтлината, за храната. Каквито теории и да има човѣкъ за въздуха, за него е важенъ този въздухъ, който влиза въ дробоветѣ му. Свѣтлината е важна за човѣка дотолкова, доколкото разкрива хоризонта предъ него и очъртава пѫтя му. Много мисли и чувства могатъ да минатъ презъ ума и сърдцето ви, но за васъ сѫ важни само ония, които се задържатъ въ ума и въ сърдцето и можете да се ползувате отъ тѣхъ. Тема за следния пѫть: „Отношение между мислитѣ и чувствата“. Като говоримъ за мислитѣ и чувствата, ние имаме предъ видъ посоката, по която тѣ се движатъ. Желанията и чувствата на човѣка сѫ течения, които вървятъ отъ периферията къмъ центъра, т. е. отвънъ-навѫтре. Теченията на мисъльта пъкъ сѫ обратни, отвѫтре навънъ. Следователно, чувствата и желанията представятъ вдишване въ живота, а мислитѣ — издишване. Съ други думи казано: чрезъ сърдцето си човѣкъ вдишва, а чрезъ ума — издишва. Да мислишъ, това значи, постоянно да издишвашъ; да желаешъ, това значи, постоянно да вдишвашъ. Ако сърдцето и умътъ въ човѣка действуватъ правилно, процесътъ на дишането сѫщо е правиленъ. Ето защо, ние препорѫчваме дишането като методъ за урегулиране на мислитѣ и чувствата въ човѣка. Който не диша дълбоко, чувствата и желанията му сѫ слаби. Ако не издишва правилно, мисъльта му е слаба. Нѣма живо сѫщество въ природата, което да е лишено отъ желания. Въпрѣки това, казано е: „Не пожелай“! Какво разбираме подъ заповѣдьта „Не пожелай“? Въ християнството, подъ думитѣ „Не пожелай“ се разбира да не желаешъ чуждото, т. е. това, което другъ е пожелалъ преди тебе и на когото това нѣщо принадлежи. Въ идеална смисъль подъ „Не пожелай“ разбираме да не приемашъ онзи въздухъ, който другъ нѣкой е дишалъ. Този въздухъ е нечистъ вече. Приемешъ ли го въ дробоветѣ си, той ще те умъртви. Всѣко чуждо желание, което другитѣ сѫ възприели, е отровно. Ако искашъ да не страдашъ, откажи се отъ това желание. Хората страдатъ, именно, отъ това, че се занимаватъ съ чужди желания и се стремятъ да ги постигнатъ. Не се ровете въ тинята на живота. Трѣбва ли да чакате нѣкой да повърне желанието си и тогава да го вземете? Не се занимавайте съ нечисти нѣща. Сега ще обясня мисъльта си. Желанията, като течения, които излизатъ отъ Божествения центъръ на природата, сѫ чисти. Обаче, приематъ ли се отъ нѣкое сѫщество, тѣ извършватъ известна работа въ него и се оцапватъ. Много естествено. Когато работи, човѣкъ се цапа, но все е придобилъ нѣщо. Това е за дадения човѣкъ. Но ти, който дебнешъ този човѣкъ, да откраднешъ това, което той е пожелалъ, ще пострадашъ. За да не се натъквашъ на страдания, стой далечъ отъ желанията на хората. Иди при Божествения източникъ и приеми направо отъ Него онова желание, което има отношение къмъ твоята душа. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да води чистъ и светъ животъ, това значи, да не се лени, но да бѫде готовъ да отиде при Божествения изворъ и оттамъ да приеме едно ново желание, отъ никого още не възприето. — Кѫде е Божествениятъ изворъ? — Въ съзнанието на човѣка. Качвайте се въ съзнанието си, за да черпите нови и възвишени желания. Съзнателниятъ човѣкъ е любещъ и добродетеленъ. Той прилага любовьта и добродетельта като ориентиращи точки на своя животъ. Любовьта е изтокъ, мѣсто на изгрѣващото слънце, а доброто — западъ, дето слънцето залѣзва. Изгрѣвътъ е мѣсто на работа, а залѣзътъ — на почивка. Следователно, когато дойде любовьта, човѣкъ влиза въ живота и започва да работи. Когато дойде доброто, той излиза отъ ярема на живота и си почива. Съвременнитѣ учени — философи, естественици, математици, изучаватъ живота, явленията въ природата и създаватъ научни хипотези и теории. Макаръ че понѣкога тѣ изучаватъ явленията разпокѫсано, тѣхнитѣ теории сѫ ценни, понеже сѫ резултатъ на мисъль, която иде отъ възвишения свѣтъ. Ще дойде день, когато явленията отъ всички области на живота и на природата ще се свържатъ въ едно цѣло. Тогава хората ще намѣрятъ истината. Както хората представятъ системи отъ скачени сѫдове, така и природнитѣ явления сѫ сѫщо такива системи. Днесъ анатомистътъ се занимава съ коститѣ на човѣка, съ направата на човѣшкия организъмъ; физиологътъ — съ функциитѣ на отдѣлнитѣ органи; биологътъ — съ живота на клетката; психологътъ — съ душевнитѣ прояви. Съберете всичко това въ едно единствено, непреривно цѣло, за да образувате истинския човѣкъ, да познаете, какво въ сѫщность е човѣкътъ. Значи, хората се дѣлятъ на анатомисти, физиолози, биолози, психолози, идеолози. Хората се дѣлятъ още на млади и на стари. Ние наричаме млади онѣзи, които се занимаватъ съ любовьта, а стари, които се занимаватъ съ добродетельта. Младиятъ говори повече за сърдцето, а стариятъ — за ума; младиятъ гледа повече къмъ изтокъ, все иска да получи нѣщо. Стариятъ гледа къмъ западъ и казва: Както слънцето залѣзва, така и азъ трѣбва да напусна тази земя. Младиятъ и стариятъ се различаватъ и по стремежитѣ си: младитѣ вървятъ отвънъ-навѫтре, а старитѣ — отвѫтре-навънъ. Когато говоримъ за добрия животъ, ние имаме предъ видъ уравновесяване силитѣ на любовьта съ силитѣ на добродетельта. Доброто действува въ всички човѣшки прояви. Ти не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако не мислишъ, ако съзнанието ти не е пробудено. Както любовьта не подразбира само чувства, така и доброто не подразбира само правене на добро. Чувството, желанието е само едно течение отвънъ-навѫтре, но не е любовь. Желанието не подразбира завършенъ процесъ. Запримѣръ, детето поглежда къмъ едно дърво и пожелава да си откѫсне една ябълка. То започва да мисли, какъ да задоволи желанието си. На помощь му иде мисъльта. То намира камъкъ, удря една ябълка, навежда се къмъ земята, взима ябълката и започва да яде. Волята взима участие въ яденето. Ябълката влиза въ стомаха и после, преработена въ кръвь, тя обикаля цѣлото тѣло, образува крѫгъ. Като знаете пѫтя, по който желанието се реализира, пазете се отъ неестественитѣ желания, които отравятъ човѣка. Както желанието на детето, да изяде една ябълка, се превръща най-после въ кръвь, така сѫщо се превръщатъ въ кръвь и неестественитѣ желания, които се разнасятъ по цѣлото тѣло и го тровятъ. Следователно, помнете, че здравословното състояние на човѣка зависи отъ вѫтрешнитѣ течения на неговия физически и психически организъмъ. Влѣзе ли нѣкое неестествено желание въ васъ, не се борете съ себе си, но търсете начинъ, какъ да се освободите отъ него. Като търсите начинъ за освобождаване отъ чуждитѣ желания, проникнали въ васъ, вие изучавате сърдцето, ума и волята си. Следъ това дохождате до изучаване на своята психика. Каквото и да става съ васъ, дръжте се за дветѣ ориентировачни точки — Божествениятъ изтокъ и Божествениятъ западъ. Когато душата излиза отъ Божествения свѣтъ, за да влѣзе въ човѣшкия, тя се намира на залѣза, т. е. на запада на живота. Когато излиза отъ човѣшкия свѣтъ, за да влѣзе въ Божествения, тя се намира на изгрѣва, т. е. на изтока на живота. И въ човѣшката глава има нѣколко изгрѣва и залѣза. Горната часть на челото е изгрѣвъ, долната — залѣзъ; горната часть на главата е изгрѣвъ, задната — залѣзъ. Физическата любовь е залѣзъ, а висшата, Божествена любовь — изгрѣвъ. Като се движи между изгрѣва и залѣза на своя животъ, човѣкъ придобива опитности и знания, съ които се връща тамъ, отдето е дошълъ. Като ученици, вие трѣбва да намѣрите начинъ, чрезъ който да реализирате желанията си. За да постигне едно свое желание, човѣкъ се нуждае отъ три нѣща: първо, отъ обектъ, къмъ който да се стреми; второ, отъ срѣдства за постигане на този обектъ и трето, отъ мѣсто, дето да постави постигнатия обектъ. Сѫщото се отнася и до мислитѣ и чувствата. Всѣко желание, всѣко чувство и всѣка мисъль, които не се реализиратъ, измѫчватъ човѣка, вследствие на което той става недоволенъ отъ живота. Значи, всѣка Божествена идея иде отгоре, презъ главата, минава презъ сърдцето и се реализира чрезъ волята. Умътъ е изгрѣвътъ, сърдцето — залѣзътъ, а волята — зенитътъ, т. е. най-високата точка, до която слънцето може да се издигне. Волевъ човѣкъ е онзи, който е буденъ въ три посоки: въ посоката на своя умъ, въ посоката на своето сърдце и въ посоката на своята воля. Когато слънцето минава презъ тритѣ точки — изтокъ, зенитъ и западъ, то извървява единъ крѫгъ, следъ което отново се явява. И човѣкъ трѣбва да бѫде въ постоянно движение, всѣки день да изминава крѫга на своя животъ, да се движи между силитѣ на ума, на сърдцето и на волята си. Дето има движение, тамъ волята реализира стремежитѣ на ума и на сърдцето. Какво правятъ майката и бащата съ малкото си дете? Тѣ си играятъ съ него, подхвърлятъ го нагоре, до най-високата точка. Това показва, че детето представя волята. Докато е малко, детето изразява волята си чрезъ плача. На неговата воля се отзоваватъ всички въ дома. Порасне ли малко, детето изгубва силата на волята си, т. е. магическата прѫчица. Когато Христосъ казва, че трѣбва да станемъ малки, разумни деца, това значи, да усилимъ волята си, и непостижимитѣ за насъ нѣща да станатъ постижими. На плача на разумното дете се отзоваватъ всички ангели, всички свети и добри хора. На плача на стария и глупавъ човѣкъ никой не се отзовава. Подъ думитѣ „разумно дете“ разбираме онова състояние на човѣшката душа, при което Божествениятъ, ангелскиятъ и човѣшкиятъ изгрѣвъ и залѣзъ ставатъ на време и правилно. И тъй, Христовитѣ думи „станете като децата“, подразбиратъ усилване на волята. Едва сега хората започватъ да работятъ съ своята разумна воля. За да прояви разумната си воля, човѣкъ трѣбва да организира своитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тъй щото, не е достатъчно човѣкъ да има желания, но желанията му да бѫдатъ организирани, т. е. да знае, защо желае нѣщо, какъ може да го реализира и какъвъ ще бѫде резултатътъ на даденото желание. Като ученици, вие трѣбва да разглеждате вдишването и издишването като процеси, които иматъ отношение къмъ вашитѣ мисли и желания. Всѣко вдишване има предъ видъ урегулиране и пречистване на желанията, а всѣко издишване е свързано съ пречистване на човѣшкитѣ мисли. Като знаете това, отнасяйте се съзнателно къмъ вдишването и издишването. Само по този начинъ можете да пречиствате мислитѣ и желанията си. Чистата кръвь подразбира здраво тѣло. Здравото тѣло пъкъ подразбира правилно разпредѣляне на енергиитѣ въ човѣшкия организъмъ. Дробоветѣ представятъ сито, чрезъ което се пречистватъ умствениятъ и сърдеченъ животъ на човѣка. Презъ това сито минаватъ само ония мисли и желания, които не сѫ минали презъ ситото на другъ човѣкъ. Затова е казано, че човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да се обновява. Това значи: човѣкъ трѣбва всѣки моментъ да приема нови мисли и чувства, нови желания, да подържа дейностьта на ситото. Ако въ ситото ви влѣзатъ чужди, т. е. нечисти мисли и желания, не трѣбва да се плашите. Опасно е, ако ситото престане да се върти, защото въ него ще се натрупа каль, която прѣчи на правилното кръвообръщение. Докато ситото се движи, никаква опасность нѣма. Природата е предвидила това. Тя внася въ човѣка такива мисли и желания, които държатъ съзнанието му будно. Природата бди зорко за своитѣ закони. Тя не позволява да се нарушаватъ тѣзи закони и за това казва: Никой нѣма право да нарушава своята инсталация. Яви ли се нѣкѫде най-малкото нарушаване, човѣкъ трѣбва да го изправи, да възстанови нормалното действие на инсталацията си. — Какъ се поправятъ нарушенията въ инсталацията? — Чрезъ молитва. Следователно, молитвата не е нищо друго, освенъ апелъ на човѣшката душа къмъ разумния свѣтъ, да изпрати оттамъ майстори-инженери да поправятъ инсталацията му. Не се ли поправи инсталацията на време, човѣкъ се вкисва, нарушава се правилниятъ ходъ на сърдцето му, вследствие на което се явяватъ различни болести. И тъй, не питайте, защо сте болни, нещастни, защо страдате, но вижте, какво е състоянието на вашитѣ мисли и чувства. Ако теченията имъ сѫ правилни, ако тѣ не сѫ въ противоречие помежду си, вие всѣкога ще бѫдете здрави и весели. Ако теченията на мислитѣ и на желанията вървятъ въ една и сѫща посока — навѫтре или навънъ, вие непремѣнно ще нарушите нормалното действие на своята инсталация. Точно опредѣлено е, какво количество вода може да мине презъ дадена инсталация. Ето защо, теченията на желанията ще вървятъ въ посока отвънъ-навѫтре, мислитѣ — въ посока отвѫтре-навънъ и взаимно ще се уравновесяватъ. При това положение мислитѣ ще помагатъ за реализиране на желанията, желанията пъкъ ще се регулиратъ отъ мислитѣ, и човѣкъ ще се развива правилно. Само по този начинъ хората могатъ да се почувствуватъ като части на едно цѣло. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ ближния като себе си.“ — Защо трѣбва да обичаме ближния си? — Защото сме части отъ великия Божественъ организъмъ. Обичате ли ближния си, неговото добро ще бѫде ваше добро. Ако нѣколко градинари сѫ направили градинитѣ си край рѣка, тѣ иматъ предъ видъ водата, която искатъ да използуватъ. За да напояватъ градинитѣ си, тѣ прекарватъ нѣколко инсталации, които сѫ свързани така, че ако една отъ тѣхъ се развали, и другитѣ преставатъ да работятъ. Ето защо, първиятъ градинарь трѣбва да държи въ изправность своята инсталация, за да работятъ добре и останалитѣ. Каквато последователность сѫществува между числата отъ естествения редъ, такава връзка сѫществува и между хората. Ще кажете, че само математиката се занимава съ числа. Наистина, математиката се занимава съ числа, но тя се занимава още и съ живитѣ силови течения, като величини, които иматъ известно количествено значение. Запримѣръ, математиката изучава силовитѣ течения на ума, които вървятъ отвѫтре-навънъ; геометрията пъкъ се занимава съ силовитѣ течения на сърдцето, които вървятъ въ посока отвънъ-навѫтре. Какво ще разберете отъ формулата: ) x? Това е формула, която е неразбрана за васъ, защото не е въ движение. Ако я турите въ движение, тя ще оживѣе. Обаче, всички знаете формулата: а2=в2+с2. Който е училъ геометрия, знае, че тази формула означава следното положение: квадратътъ, построенъ върху хипотенузата на правоѫгълния триѫгълникъ, е равенъ на сбора отъ квадратитѣ, построени на двата му катета. Природата работи съ сложни формули, които сѫ въ постоянно движение. Запримѣръ, една отъ формулитѣ на природата е вложена въ думата „истина“, която на български езикъ се пише съ шесть букви. Въ истината, на която първата буква е „И“, сѫ вложени две течения: първото течение върви отгоре-надолу, а второто — отдолу-нагоре. Значи, ако търсишъ истината, първо ще слѣзешъ, а после ще се качишъ. Втората буква е „С“ — законъ на месечината, т. е. законъ на вѣчнитѣ промѣни. Дойдешъ ли до истината, трѣбва да бѫдешъ готовъ на всѣкакви промѣни. Буквата „Т“ е законъ на противоречия. Който търси истината, ще се натъква на голѣми противоречия, но трѣбва да върви безъ спъване и колебания. Ако се спъва, да не се обезсърдчава. Буквата „Н“ е законъ за примиряване на противоречията. Буквата „А“ означава бременность. Който търси истината, трѣбва да бѫде бремененъ съ нѣкаква идея. И тъй, истината е пѫть, който води къмъ освобождаване. Следъ като работи известно време да намѣри истината, човѣкъ трѣбва да задържи нѣщо за себе си. Като свърши училище, той трѣбва да задържи часть отъ придобититѣ знания и за себе си. Това означава буквата „А“, съ която свършва думата „истина“. Да бѫдешъ бремененъ съ нѣщо, това значи, да се ползувашъ отъ богатството, което бременностьта крие въ себе си. Истината освобождава човѣка и го прави разуменъ. Спазвайте следния законъ: изразходвайте толкова енергия, колкото е нуждно за дадения моментъ. Следователно, на малкото желание трѣбва да поставите малка мисъль; на голѣмото желание — голѣма мисъль. Това е законъ за правилно регулиране на силитѣ въ организъма. Ако на малкото желание поставите голѣма мисъль, или на голѣмото желание — малка мисъль, вие нарушавате правилния, ходъ на теченията въ организъма си. Запримѣръ, нѣкой има голѣми желания, а не мисли много, не влага волята си. Щомъ не мисли и не действува, голѣмитѣ желания опъватъ силно конеца и пречупватъ волята. Чувате нѣкой да казва: Счупи се волята ми, нѣмамъ желание да работя. Това показва, че теченията на желанията сѫ обтегнали силно конеца на волята, и часть отъ силитѣ на желанието сѫ излѣзли навънъ, безъ да се вложатъ въ работа. Съ изтичането си навънъ тѣ сѫ парализирали отчасти и волята. Допуснете, че предъ васъ, на маса е сложено богато, вкусно ядене, но вие не можете да ядете. Ползувате ли се отъ яденето? Срѣщате единъ ученъ, спирате го, безъ да се разговаряте. Ползувате ли се отъ неговото знание? Щомъ не ядете, яденето не ви ползува. Щомъ не се разговаряте съ учения, нищо не придобивате отъ знанието му. Ето защо, и вие, като ученици, яжте отъ учението, което ви се преподава; мислете върху него и го прилагайте. Човѣкъ се ползува само отъ това, което яде, върху което мисли и което прилага. Това значи: човѣкъ се ползува само отъ онова, което прониква едновременно въ ума, въ сърдцето и въ волята му и става за него плъть и кръвь. Това е истинското знание, чрезъ което човѣкъ изпълнява волята Божия. Чрезъ това знание той проявява любовьта си къмъ Бога, къмъ ближния си и къмъ себе си. Ако не люби Бога, човѣкъ не може да люби и ближния си; ако не люби ближния си, не може да люби и себе си. Любовьта къмъ Бога, къмъ ближния и къмъ себе си е една отъ живитѣ формули, която човѣкъ трѣбва да приложи. Не я ли приложи, тя остава за вѣчни времена неразбрана. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 23. Лекция отъ Учителя, държана на 13. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  22. От "Методи за самовъзпитание" 21 Лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Методи за самовъзпитание — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Ученитѣ хора, специално геометрицитѣ, се занимаватъ съ геометрически фигури и тѣла. Обаче, и обикновенитѣ и прости хора сѫщо се занимаватъ съ фигури и тѣла, безъ да могатъ да опредѣлятъ, какво представя дадена фигура или дадено тѣло. Кой човѣкъ, ученъ или простъ, не познава крѫга? Харманътъ на селянина не представя ли крѫгъ? Не е въпросъ да знае човѣкъ, какво представя крѫгътъ, но да може да го използува. Мнозина знаятъ, какво нѣщо сѫ вѫглищата и какъ сѫ произлѣзли, но ако не могатъ да ги използуватъ за гориво, знанието имъ нищо не струва. Мнозина познаватъ свойствата на водата, но добре е, ако могатъ да превърнатъ енергията ѝ въ електричество и свѣтлина. Колкото повече превръщания претърпява една енергия, толкова по-добре е за човѣка. Запримѣръ, ние се ползуваме отъ свѣтлината на слънцето, благодарение на трансформиране на слънчевата енергия въ свѣтлина. Ще кажете, че свѣтлината иде направо отъ слънцето, като горящо тѣло, безъ да претърпява нѣкакво трансформиране. Идете на слънцето, да видите, какво въ сѫщность представя то, и тогава говорете за него. Свѣтлината, която ние възприемаме чрезъ очитѣ си, не иде отъ физическото слънце, което виждаме. Вѣрно е, че отъ слънцето се отдѣля нѣкаква енергия, която, докато се възприеме като свѣтлина, претърпява нѣколко превръщания. Разумностьта произвежда свѣтлината. Задъ физическото слънце се крие друго слънце, източникъ на вѣчна, неизмѣнна свѣтлина. Тази свѣтлина, именно, е истинска и реална, понеже никога не се измѣня. Следователно, реални нѣща сѫ тия, които никога не се измѣнятъ. Каква реалность има въ настроенията, въ вѣрванията и въ решенията на човѣка? Запримѣръ, днесъ си радостенъ, на другия день — скърбенъ. Кое въ сѫщность е реалното: радостьта или скръбьта? Днесъ вѣрвашъ въ сѫществуването на Бога, на другия день не вѣрвашъ. Кое отъ дветѣ вѣрвания е реално? Днесъ решавашъ да държишъ изпитъ, на другия день се отказвашъ. Кое отъ дветѣ решения ще приложишъ? Реалностьта е навсѣкѫде и никѫде. Тя нито се подържа, нито се отрича. Който има здрави очи и вижда, той признава сѫществуването на слънцето. Който не вижда, не признава сѫществуването му. Много естествено. Слѣпиятъ не признава сѫществуването на слънцето, защото не го вижда, нѣма отношение къмъ него. Реалностьта се познава по нейнитѣ прояви. Ако не се проявява, тя остава непозната. Каква представа може да има човѣкъ за слънцето, ако то не се проявява? Ние виждаме слънцето като физическо тѣло, благодарение на което го възприемаме като свѣтлина и топлина. Ние казваме, че слънцето е реално за насъ. И тъй, реално е всѣко нѣщо, за което можемъ да говоримъ, да мислимъ и да чувствуваме. Странно се вижда на човѣка само да мисли за нѣщо и да го счита за реално. Странно е, защото човѣкъ не знае, че и мисъльта създава форми, както и чувствата, и постѫпкитѣ. Формитѣ биватъ, освенъ физически, още и умствени, и чувствени — за всѣки свѣтъ съответствуващи форми, които се различаватъ едни отъ други по гѫстотата на своята материя. Най-гѫста е материята на физическитѣ форми, после на чувственитѣ и най-рѣдка — на умственитѣ. За ясновидеца и умственитѣ, и чувственитѣ форми сѫ толкова реални, колкото и физическитѣ. За онзи, който вижда ясно, животътъ, съ неговитѣ форми, е непреривенъ. За онзи, който не вижда ясно, животътъ е преривенъ, вследствие на което той говори за различнитѣ си възрасти като за различни фази на живота, които нѣматъ нищо общо помежду си. Той казва: На младини бѣше едно нѣщо, на зрѣла възрасть — друго, а на старини — съвсемъ друго. Въ сѫщность, животътъ е единенъ и недѣлимъ. Докато е дете, човѣкъ се увива около врата на майка си; когато порасне, той слиза отъ рѫцетѣ ѝ и най-после, когато стане възрастенъ, той живѣе съвършено самостоятелно. Обаче, това сѫ фази на единъ и сѫщъ животъ. Докато е зелена, и ябълката се държи за клона на дървото; като узрѣе, тя пада на земята, а оттамъ — въ устата на нѣкое живо сѫщество — човѣкъ, птица или нѣкое четвероного. Ако попадне въ рѫцетѣ на нѣкоя мома, съ меки и нѣжни рѫце, ябълката ще се зарадва. Обаче, попадне ли на нейнитѣ твърди и яки зѫби, тя се чуди на промѣната въ обходата ѝ, какъ е възможно, едно и сѫщо сѫщество да има едновременно толкова меки рѫце и толкова яки зѫби. Като ученици, вие трѣбва да имате ясна представа за нѣщата, да прилагате знанията и способноститѣ си като методи за самовъзпитанието си. Като знаете това, не се чудете, защо момата има меки рѫце и яки зѫби, но прилагайте всѣко нѣщо на мѣстото му. Когато братътъ на нѣкоя мома е въ затворъ, осѫденъ на смъртно наказание отъ нѣкой паша, момата трѣбва да отиде при него, да моли за освобождаването на брата си. Кой методъ трѣбва да приложи къмъ пашата: методътъ на мекитѣ рѫце, или методътъ на якитѣ зѫби? — Методътъ на мекитѣ рѫце. — Щомъ проси милость, момата трѣбва да бѫде разумна, да приложи най-мека, благородна обхода къмъ пашата. Ако е чувствителенъ къмъ мекитѣ и благородни отношения, пашата ще помилва брата на разумната мома. Обаче, ако си послужи съ якитѣ зѫби, вмѣсто милость, момата ще ускори смъртьта на брата си. Следователно, на коравото сърдце ще действувате съ меки и нѣжни отношения. И тъй, коравото сърдце и мекитѣ отношения представятъ две равни сили, които действуватъ въ противоположни посоки. — Какво става съ тѣлото, което е изложено на действието на тѣзи сили? — Тѣлото остава въ покой. Следователно, братътъ на младата мома остава на мѣстото си живъ и здравъ, т. е. присѫдата не се прилага къмъ него. Всѣка мома, която може да освободи брата си отъ затвора, е красива и разумна, т. е. тя разполага съ знание и сила, чрезъ които прилага методитѣ си. Красотата представя истината въ човѣка. Като вижда знанието, силата и истината на младата мома, пашата не може да устои и отстѫпва предъ нея. Тя смекчава сърдцето му, и той освобождава брата ѝ отъ затвора. Нѣма човѣкъ, който може да устои предъ истината. Дето е истината, тамъ е и любовьта. Дето царува любовьта, тамъ отношенията сѫ правилни. Дето е любовьта, обмѣната между сѫществата е правилна: двамата даватъ, и двамата взиматъ. Когато единиятъ дава, другиятъ плаща. Единиятъ е бакалинъ, дава първокачествена стока; другиятъ купува, но плаща редовно и щедро. После отношенията се смѣнятъ: първиятъ купува, вториятъ продава. И тъй, за да изправятъ отношенията си, хората трѣбва да ликвидиратъ съ старитѣ си смѣтки, да изправятъ старитѣ си погрѣшки. Старото е трънъ въ крака на човѣка. Малъкъ е този трънъ, но все трѣбва да дойде иглата, да го извади. Човѣкъ трѣбва да се престраши, да остави иглата свободно да работи. И безъ игла може, но трѣбва да минатъ десетина деня, да омекне тръна и самъ по себе си да излѣзе навънъ. По какъвто и да е начинъ, съ игла или безъ игла, трънътъ трѣбва да излѣзе навънъ. Съвременнитѣ хора се страхуватъ да си даватъ вѫтрешенъ отчетъ. Запримѣръ, нѣкой има лошо мнение за своя съседъ, но се страхува да си отговори, защо има такова мнение. Страшно е човѣкъ да държи въ ума си лоши мисли за нѣкого. При това, той трѣбва да знае, дали мнението, което има за нѣкого, почива на действителностьта. Невѣрнитѣ мисли се наслояватъ върху съзнанието на човѣка като утайки и му причиняватъ голѣми мѫчнотии и страдания. Отрицателнитѣ мисли правятъ човѣка нервенъ и неразположенъ. За да се освободи отъ лошитѣ и отрицателни мисли, човѣкъ трѣбва да работи върху самовъзпитанието си, да прави опити. Какво разбирате подъ думата „самовъзпитание“? Самовъзпитание означава самостоятелно хранене. Въ пѫтя на самовъзпитанието си човѣкъ прави много опити, докато дойде най-после до известенъ методъ. Така той изработва прави чувства и мисли, които представятъ негова лична опитность. Ценни сѫ мислитѣ на човѣка, който е дошълъ до тѣхъ чрезъ свои лични преживявания. Запримѣръ, за да стане ученъ, човѣкъ дохожда до заключение, че трѣбва да употрѣби постоянство и работа. За да стане пѣвецъ, човѣкъ трѣбва да има добре развитъ ларинксъ, да има любовь къмъ пѣнието и добъръ учитель. За да бѫде красивъ, човѣкъ трѣбва да се свързва съ красиви образи и лица, отъ които да се въодушевява. За да стане уменъ, човѣкъ трѣбва да се свързва съ мисъльта на разумнитѣ и възвишени сѫщества. Ако иска да придобие великата любовь, човѣкъ трѣбва да се свърже съ Бога. Той ще приеме Божията Любовь презъ горната часть на главата си, презъ темето. Физическата любовь пъкъ минава презъ задната часть на главата. Изобщо, всѣки мозъченъ центъръ е свързанъ съ известни сили на природата. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да не пипа центроветѣ си безразборно. Ако пипне нѣкой центъръ не на време, той може да си причини голѣма пакость. Ако пипне нѣкой центъръ на време и знае, какъ да го пипне, той може да подобри състоянието си. Това знание може да се използува при самовъзпитанието на човѣка. Като ученици, вие трѣбва да гледате на тѣлото си като на нѣщо свещено. Ето защо, когато пипа тѣлото си, човѣкъ трѣбва да знае, че то представя часть отъ великия козмосъ. Следователно, чрезъ тѣлото си той има отношение къмъ козмоса. Всѣка дисхармония, причинена нѣкѫде въ тѣлото му, внася дисхармония и въ козмоса. Има центрове въ човѣшкия организъмъ, които не трѣбва да се докосватъ. Докосне ли се до тѣхъ, безъ да иска, човѣкъ произвежда експлозия въ себе си. Само посветениятъ знае, кога и какъ да се докосва до центроветѣ на своя организъмъ. За да не произвеждате несъзнателни експлозии въ себе си, трѣбва да контролирате движенията си. Избѣгвайте несъзнателнитѣ, безразборни движения и вървете къмъ съзнателнитѣ и разумни. Въ този смисълъ, самовъзпитанието се заключава въ съзнателно живѣене. Да се самовъзпитава човѣкъ, това значи, да прави съзнателни движения, да дава пѫть на разумностьта въ себе си. Виждате, че една мома стои подъ ябълката и прави нѣкакви движения. Ако се навежда и изправя, безъ да върши работа, казваме, че движенията ѝ сѫ несъзнателни. Обаче, ако при всѣко навеждане и изправяне тя кѫса ябълки и ги туря въ кошница, движенията ѝ сѫ съзнателни. Ябълкитѣ сѫ доволни отъ нейнитѣ движения. И като ги яде, ябълкитѣ пакъ не съжаляватъ. Тѣ щѣха да съжаляватъ, само ако момата изяжда и семкитѣ имъ. Въ семкитѣ е тѣхниятъ животъ. Ябълката очаква да бѫде посѣта, за да може отново да израсте. Когато има правилни отношения къмъ растенията и къмъ животнитѣ, човѣкъ има правилни отношения и къмъ ближния си, и къмъ Бога. Само по този начинъ той има условия да проявява доброто, което е вложено въ него, и да го развива. Както войникътъ се упражнява, за да се засили, така всѣки човѣкъ трѣбва да се упражнява въ правене на добро. За развиване на всѣки центъръ, на всѣка способность сѫ нуждни работа и упражнения. Физиологически човѣкъ може да е построенъ по единъ или по другъ начинъ, но чрезъ съзнателна работа, чрезъ самовъзпитание той може да изправи лошитѣ влияния на планетитѣ върху себе си и да усили добритѣ. Киселицата ябълка може да се присади съ доброкачествена присадка и да дава добри плодове. Значи, разумниятъ човѣкъ може да присади доброто въ себе си. Мнозина казватъ, че условията на живота сѫ лоши, че човѣкъ не може да прояви доброто и т. н. Това сѫ умствени построения, които се отнасятъ само до невежия. Обаче, който има знания, той работи, упражнява се, прилага и постепенно се усъвършенствува. Не е лесно човѣкъ да се усъвършенствува, но не е невъзможно. Чрезъ усилена и съзнателна работа върху себе си, той може да възпита своитѣ слабости и да усили доброто, което е вложено въ него. И слонътъ се укротява мѫчно, но все пакъ може да се укроти. Той е страшенъ, когато го разсърдятъ. Когато се разяри, слоноукротительтъ го поваля на земята, да падне на гърба си и го потъркали нѣколко пѫти. Щомъ се изправи на краката си, слонътъ става кротъкъ като агне. Разумната природа възпитава човѣка по сѫщия начинъ. Докато е изправенъ на краката си, той е смѣлъ, решителенъ. Повалятъ ли го на земята и търколятъ нѣколко пѫти, той се укротява. Животътъ иде въ услуга на природата. Като срещне нѣкой буенъ, упоритъ човѣкъ, той го сваля на земята и го потъркаля нѣколко пѫти. Щомъ стѫпи на краката си, човѣкъ придобива вече ново знание и, преди да се разгнѣви, започва да мисли. И тъй, за упорития, своенравенъ и буенъ човѣкъ природата прилага сѫщитѣ методи, каквито и за животнитѣ. И най-заядливото куче, като го хванешъ за опашката и го завъртишъ нѣколко пѫти, ще се укроти. Обаче, за човѣка природата разполага и съ други методи. Тя му посочва своитѣ по-високи методи и го оставя самъ да се възпитава. Ако следва нейнитѣ методи, той ще има добри резултати. Всѣко живо сѫщество — риба, птица, млѣкопитаеще, има свои специфични методи за възпитание; и всѣки човѣкъ, ученъ или простъ, сѫщо така има специфични методи за възпитание и самовъзпитание. Изобщо, когато човѣкъ иска да възпитава и да се самовъзпитава правилно, трѣбва да следи методитѣ на мѫдрецитѣ и на светиитѣ, защото тѣ черпятъ знания отъ разумната природа. Проследете тѣхния животъ, да видите, какъ лѣгатъ и ставатъ, какъ се миятъ и обличатъ, какъ се молятъ и работятъ. Чрезъ самовъзпитание човѣкъ може да измѣни стария животъ, да влѣзе въ областьта на новия, дето нѣщата ставатъ правилно. Нѣкой се гнѣви и мисли, че по този начинъ ще изправи себе си и окрѫжаващитѣ. Съ гнѣвъ нищо не се постига. Има единъ гнѣвъ, който помага на човѣка, но когато произтича отъ силата на Божественото Начало. Ако Божественото не взима участие въ постѫпкитѣ ви, лесно ще капитулирате. Единъ човѣкъ вървѣлъ изъ гората и срещу него излѣзла една голѣма мечка. Отдалечъ още той взелъ една голѣма тояга и сърдито си казалъ: Нека смѣе само да приближи до мене! Обаче, мечката бавно и спокойно приближавала къмъ него. Като видѣлъ това, той захвърлилъ тоягата и бързо се покатерилъ на едно дърво. Какво направилъ съ гнѣва си? Разгнѣвилъ се на мечката, взелъ тояга срещу нея, но скоро отстѫпилъ. Има смисълъ човѣкъ да се сърди и гнѣви на мечката, но ако реши да я бие, трѣбва да изпълни решението си. Следователно, ако имате нѣкаква мисъль, която можете да употрѣбите като сила срещу злото не я хвърляйте настрана. Послужете си съ нея. Захвърлите ли я, вие сте слабъ човѣкъ. Дръжте въ ума си мисъльта, че всичко, което е вложено въ васъ, е разумно; че животътъ има смисълъ и трѣбва да се ползувате отъ методитѣ на природата при самовъзпитанието си. Че нѣмате още истински знания, това не трѣбва да ви смущава, но, ако не работите за придобиване на тѣзи знания, това не ви извинява. Всички хора страдатъ, понеже иматъ условия да работятъ, а не ги използуватъ. — Ама грѣшни хора сме. — И това не ви извинява. Щомъ имашъ погрѣшки, ще ги изправишъ. Казано е въ Писанието, че за всѣка праздна дума ще давашъ отчетъ. Всѣка праздна дума е дългъ, който трѣбва да платишъ съ лихвитѣ заедно. Ако сутриньта си направилъ единъ дългъ, прегледай смѣткитѣ си още презъ деня, та като дойде нощьта, да те завари съ ликвидирани смѣтки, да не текатъ лихвитѣ. Неизплатенитѣ дългове не сѫ нищо друго, освенъ кармата, отъ която всѣки се страхува. Който не плаща дълговетѣ си, пада подъ тежестьта на кармата, т. е. на лошитѣ условия, които го заробватъ. При тѣзи условия той се оплаква отъ живота си, обезсърдчава се и не може да се развива правилно. Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да се откажете отъ думата „обезсърдчаване“. Знайте, че и при най-мѫчнитѣ условия човѣкъ може да се развива правилно. По естество на материята отъ която е направенъ, човѣкъ е промѣнчивъ, но по духъ той е устойчивъ и постояненъ. Дайте предимство на духа въ себе си, за да не грѣшите. Като престане да грѣши, грѣшниятъ продължава живота си. Ако праведниятъ започне да грѣши, съкращава живота си. Не мислете, че сте царски синове, дошли на земята за удоволствия. Всички трѣбва да работите за себе си и за своитѣ ближни. Работата е единъ отъ важнитѣ методи при самовъзпитанието. Ако не работите доброволно, насила ще ви заставятъ, но ще имате други резултати. Истинската работа подразбира работа съ любовь и безъ насилие. Ако работи по този начинъ, човѣкъ се радва на резултатитѣ си. Работи ли безъ любовь, резултатитѣ му ще бѫдатъ плачевни. Който учи съ любовь, радва се на успѣхитѣ си. Само такъвъ човѣкъ може да стане ученъ. Приложете любовьта като методъ при самовъзпитанието, за да развиете и най-малкитѣ дарби, вложени въ васъ. Любовьта изключва всѣкакво обезсърдчаване. Колкото пѫти и да паднете, пакъ ще станете. Дали ще изгубите имането си, или здравето си, пакъ ще ги придобиете. Човѣкътъ на любовьта не губи нищо. Временно може да изгуби нѣщо, или да се лиши отъ него, но пакъ ще го придобие. Въ любовьта има само печалби и придобивки Като ученици, вие трѣбва да гледате оптимистически на живота. Каквото и да ви се случи, приемайте го съ радость Отнасяйте се съзнателно къмъ мѫчнотиитѣ си, за да откриете ценното, което се намира въ тѣхъ. Всѣка мѫчнотия, всѣко страдание носятъ известни блага. Използувайте благата, които радоститѣ и страданията ви носятъ въ живота. Въ всичко виждайте проявитѣ на великата Божия Любовь, Мѫдрость и Истина. Този е правиятъ методъ, който можете да приложите при самовъзпитанието. — Само проявената Божия Любовь, само проявената Божия Мѫдрость, само проявената Божия Истина носятъ пълния животъ. * 22. Лекция отъ Учителя държана на 6. февруарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  23. 1931_01_30 Разумностьта

    От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумностьта — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Чете се темата: „Признаци на разумностьта.“ Какво означава думата „разумность“? Споредъ египетската митология частицата „ра“ означава слънце, „зу“ — животъ, „ом“ — на санскритски означава качества и сили, които действуватъ въ природата. Значи, въ разумното трѣбва слънцето да грѣе, да внася животъ, а между силитѣ на живота да има единство. Когато въ сричката „ом“ буквата „о“ се замѣсти съ „у“ имаме думата „ум“. Значението на тази дума е позната на всички славяни. Какъ познавате, кой човѣкъ е разуменъ? Какво ще кажатъ за разумния човѣкъ онѣзи, които изучаватъ френология и физиогномия? Какъвъ е характерътъ и дейностьта на онѣзи, които иматъ валчести лица? Тѣ сѫ подобни на гумена топка, пълна съ въздухъ. Отъ действието на топлината въздухътъ се разширява и указва налѣгане върху всички точки и всички посоки на топката. Докато е топло и се намира при благоприятни условия, този човѣкъ има подемъ нагоре. При добритѣ условия той е идеалистъ. Когато външната или вѫтрешната температура се понижи, той се свива и става неспособенъ за работа. Много естествено! Като направите дупчица на гумената топка, тя започва да издиша, свива се и пада на земята. Да се върнемъ къмъ въпроса за признацитѣ на разумния човѣкъ. Ако гледате лицето на разумния човѣкъ, ще намѣрите единъ характеренъ признакъ, но всѣки не може да го открие. Не само разумностьта, но всѣка положителна и отрицателна чърта хвърля отпечатъкъ върху лицето, върху очитѣ, ушитѣ, носа и устата на човѣка. Запримѣръ, ушитѣ на честния човѣкъ иматъ една форма, а тия на безчестния — друга. Който разбира окултната наука, той може да чете по човѣшкото лице като по книга. Който лъже, има едни признаци, а истинолюбивиятъ — други. Лъжата може да бѫде съзнателна и несъзнателна. Освенъ това, лъжата може да бѫде по отношение на хората, а може да бѫде и по отношение на природата. Който лъже хората, хората го наказватъ. Който лъже природата, природата го наказва. Каква е разликата между разумния и умния човѣкъ? — Умниятъ човѣкъ се проявява въ повече области, а разумниятъ — само въ известни посоки. Интелектътъ пъкъ обхваща повече обективнитѣ способности на човѣка. Интелектуалниятъ човѣкъ не е много дълбокъ, но има ясенъ погледъ върху природата. Той схваща нѣщата ясно. Като говоримъ за уменъ и за разуменъ човѣкъ, тѣ се взаимно допълватъ. Разумниятъ човѣкъ живѣе въ причинния свѣтъ. Въ него причинностьта на нѣщата е силно развита. Той има силна логика, никога не прави криви изводи. Разумниятъ може да изненада противника си, но никога не използува слабия. Къмъ слабитѣ и онеправданитѣ той е снизходителенъ. Въ много случаи разумниятъ постѫпва като мѫдрецъ. Той предвижда условията и ги използува. Мнозина казватъ, че за да постѫпва разумно, човѣкъ трѣбва да се приравнява съ условията, съ хората, които го обикалятъ и т. н. Какво разбирате подъ думата „приравняване“? Може да се приравнява само онзи, който има свойство на пружината, да се разпуща и свива, да се огъва, но въ края на краищата да се върне въ първоначалното си положение. Не може ли човѣкъ да се връща въ първоначалното си положение, той не е разуменъ. Разумниятъ запазва своитѣ качества и характерни чърти при всички условия на живота — благоприятни и неблагоприятни. При всички условия той остава естественъ. Никоя сила не е въ състояние да го накара да се измѣни. Той всѣкога намира сили въ себе си, чрезъ които да уравновеси добритѣ и лоши условия. Ако горниятъ клепачъ на окото представя добритѣ условия, а долниятъ — лошитѣ, разумниятъ човѣкъ ще даде на окото си такова движение, съ което да неутрализира лошитѣ условия. Това движение представя срѣдна линия между двата клепача на окото. Разумниятъ работи съ доброто въ което се съдържатъ всички възможности въ човѣка. — Кой трѣбва да бѫде разуменъ? —Днесъ стариятъ минава за разуменъ, а младиятъ за уменъ. Споредъ мене, младиятъ трѣбва да бѫде разуменъ, а стариятъ — мѫдъръ. Кой човѣкъ наричаме мѫдрецъ? — Който се справя съ всички положения въ живота. Мѫдрецътъ познава законитѣ на живота. Той е ученъ човѣкъ. Нѣма въпросъ, който мѫдрецътъ не познава. Мѫдрецътъ не е отъ тѣзи учени, които разрешаватъ въпроса за квадратурата на крѫга. Да опредѣлимъ квадратурата на крѫга, това значи, да намѣримъ такъвъ крѫгъ, който може да ни избави отъ квадрата. Значи, ако попадне въ квадратъ, човѣкъ се намира въ обсадно положение. Противникътъ го обсадилъ, и той не може да се освободи. Квадратътъ е мѣсто на противоречие. Покривътъ на повечето кѫщи е квадратенъ. За да се освободятъ отъ противодействуващитѣ сили на квадрата, хората поставятъ върху покрива на кѫщитѣ си триѫгълникъ. Когато англичанитѣ искатъ да кажатъ, че нѣкой човѣкъ се е затруднилъ, казватъ, че той е въ квадратъ. За сѫщия случай пъкъ българитѣ казватъ, че този човѣкъ се намира на кръстопѫть. Наистина, когато човѣкъ се намира въ точката, дето се пресичатъ диагоналитѣ на квадрата, той е на кръстопѫть. Новото възпитание има предъ видъ познаване законитѣ на квадрата. За да не изпадне въ безизходно положение, каквото е положението въ квадрата, човѣкъ трѣбва да вземе предъ видъ всички мѫчнотии, които ще срещне на пѫтя си. Когато заведоха Давида при единъ отъ еврейскитѣ царе, той се пристори на лудъ. Царьтъ каза: Изпѫдете този човѣкъ навънъ. Не виждате ли, че е лудъ? Така Давидъ опредѣли квадратурата на крѫга. Значи, той описа крѫгъ около квадрата и излѣзе на периферията, т. е. на окрѫжностьта. Опасно е човѣкъ да не попадне въ нѣкоя спирала, т. е въ нѣкой водовъртежъ, Крѫгътъ, обаче, разполага съ сили, които могатъ да изкаратъ човѣка на периферията. Да се върнемъ пакъ къмъ разумния човѣкъ. Той се отличава още и съ своя цвѣтъ, Особенъ е цвѣтътъ на разумния. Дълго време трѣбва да изучавате разумния човѣкъ, за да опредѣлите цвѣта му. Правете наблюдения, да видите, какъвъ цвѣтъ има разумниятъ човѣкъ Когато говоримъ за жизнерадостния човѣкъ, всички знаятъ, че той има розовъ цвѣтъ на лицето. Ако лицето на човѣка е тъмно червено, има нѣщо болезнено въ него. Изобщо, по промѣнитѣ на цвѣтоветѣ можете да познаете кой човѣкъ е здравъ, и кой — боленъ. Ако лицето пожълтява, устнитѣ посиняватъ, езикътъ побѣлява, това сѫ признаци на болезнени състояния. Когато човѣкъ запазва здравословния цвѣтъ на лицето си, това показва, че въ характера му има нѣщо постоянно и устойчиво. Този цвѣтъ крие въ себе си нѣкакво съдържание и смисълъ. Цвѣтътъ самъ по себе си не съдържа животъ, но дава животъ. Той не е разуменъ, но предизвиква разумностьта въ човѣка. Въпрѣки това, цвѣтоветѣ указватъ влияние върху живитѣ сѫщества. Като ученици, вие трѣбва да учите, но каквото научите, трѣбва да го прилагате. Безъ приложение човѣкъ не е господарь на знанието си. Добре е човѣкъ не само да работи съ числата, но да знае значението на всѣко число. Запримѣръ, вие пишете числото шесть и казвате, че имате шесть единици. Обаче, числото шесть означава още материалнитѣ условия, при които човѣкъ може да работи. Числото деветь означава разумностьта. Отъ деветь нагоре човѣкъ не може да отиде. Дойде ли до деветтѣ, той трѣбва да ликвидира съ смѣткитѣ си. Деветорката представя вѫжето, което се дава въ рѫката на човѣка да се спаси. Хванешъ ли вѫжето въ рѫката си, дръжъ се здраво за него и излѣзъ на свобода. Ама вѫжето не било копринено, или отъ другъ финъ материалъ, не е важно. Гледай да се спасишъ. Кой ти дава вѫжето, не питай. Дръжъ се за вѫжето и се спасявай. И дяволътъ да ти дава вѫжето, не се отказвай отъ него. Пази следното правило: ако дяволътъ ти дава деветорка, ти хвани опашката, а той да хване главата. Направишъ ли обратното, ще пострадашъ. Ако дяволътъ ти дава шесторка, ти хвани главата, а той да хване опашката. Значи, при шесторката, т. е. при материалнитѣ условия, ти ще държишъ главата, а дяволътъ — опашката. При деветорката, т. е. при Божественитѣ условия, ти ще държишъ опашката, а дяволътъ — главата. Шесторката представя змията. Срещнешъ ли змия на пѫтя си, ще я хванешъ за главата, а не за опашката. Хванешъ ли я за опашката, тя ще те ухапе. И тъй, едно отъ качествата на разумния човѣкъ е това, че той лесно се справя съ материалнитѣ условия, а разумно използува Божественитѣ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 21. Лекция отъ Учителя, държана на 30. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  24. 1931_01_23 Разумното слово

    От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Разумното слово — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. Миналата лекция говорихъ за „колелото на човѣшкото съзнание“. — Прилича ли то на обикновенитѣ колела? — Щомъ се говори за колело на живота, на човѣшкото съзнание, ние разбираме нѣщо разумно. Сѫщината на нѣщата се изявява чрезъ разумни работи. Често чувате да се говори за сила, че човѣкъ трѣбва да бѫде силенъ. Силата се проявява по два начина: безъ разумность и съ разумность. Резултатитѣ, които произтичатъ отъ двата вида сила, сѫщо биватъ два вида. Всѣки човѣкъ, всѣко животно, колкото и да е малко, иска да покаже силата си. Защо иска да покаже силата си, нито човѣкътъ знае това, нито животното. Отвѫтре нѣщо ги заставя да проявятъ силата си. Тази вѫтрешна причина ние наричаме „разумность.“ Хората, обаче, казватъ: Този човѣкъ иска да се покаже предъ другитѣ, че е силенъ. Ако човѣкъ самъ не прояви силата си, хората ще го накаратъ да направи това. За другъ нѣкой казватъ, че иска да покаже знанието си предъ хората. Има ли нѣщо лошо въ това, че нѣкой иска да покаже силата или знанието си предъ хората? Не е добре, когато човѣкъ иска да покаже, че има повече знания, отколкото сѫ въ действителность. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ се старае да докаже, че силата му е по голѣма, отколкото въ действителность. И едното, и другото положение не сѫ на мѣсто. защото не отговарятъ на действителностьта. Обаче, ако човѣкъ проявява по-малка сила и по-малко знания, отколкото има въ действителность, и това положение не отговаря на действителностьта. Какво заключение можемъ да направимъ отъ проявитѣ на единия, който показва, че има много знания, и на другия, който или никакъ не проявява знанията, или показва, че знае по-малко, отколкото въ сѫщность. За първия казваме, че е щеславенъ, а за втория, че е гордъ. Гордиятъ казва: Ако сте умни, вие сами ще познаете, колко и какви знания имамъ. Не е нуждно азъ самъ да се проявявамъ. Питамъ: Кой е разумниятъ начинъ, по който човѣкъ трѣбва да постѫпва? За следния пѫть пишете върху темата: „Признаци на разумнитѣ прояви.“ Като изучавате природата, виждате, че всички промѣни, които ставатъ въ нея, иматъ за цель да се прояви разумното начало. Азъ взимамъ думитѣ „разумно начало“ не въ тѣхната сѫщина, а както вие ги разбирате. Запримѣръ, който изучава алгебра, въ израза a+в=с вижда нѣкакво съдържание. Който не познава алгебра, не намира никакво съдържание въ дадения изразъ. За него a+в=с не е нищо друго, освенъ съчетание на букви, на които той не разбира смисъла. За онзи, който знае, нѣщата се осмислятъ. За онзи, който не знае, всичко е безсмислено. Знаещиятъ прониква въ желанията си и намира причината, защо едно желание се проявява по единъ начинъ, а друго — по другъ начинъ. Той знае, по какъвъ начинъ едно и сѫщо желание ще се прояви въ двама души. Запримѣръ, желанието на човѣка да прояви силата си ще се прояви въ атлета по единъ начинъ, въ философа — по другъ. Първиятъ ще прояви силата си на физическия свѣтъ — чрезъ своитѣ мускули; вториятъ ще прояви силата си въ умствения свѣтъ — чрезъ своето перо. Сега вие сте ученици и, какъвто въпросъ да ви се зададе, предпочитате да мълчите. — Защо ученикътъ мълчи? — Защото не знае. Той се страхува да говори предъ учителя си, да не покаже невежеството си. Нѣкога и учительтъ е билъ невежа, но като училъ, отворили му се очитѣ и сега може да преподава на невежитѣ. Въ този смисълъ, като учи, всѣки ученикъ може да стане учитель, но до едно мѣсто. Като дойде дотамъ, додето е училъ, той спира. Следъ това дохожда другъ, който знае повече, но и той спира до едно мѣсто. После иде трети, четвърти, пети, шести, които се нареждатъ единъ до другъ. Предъ васъ седатъ все учени, но до известно мѣсто. Най-после трѣбва да дойде нѣкой възвишенъ, великъ духъ, който разполага съ голѣми знания, съ познаване на великитѣ закони и да продължи работата. Той има мощна сила, не физическа, но умствена. Въ познаване на великитѣ закони на Битието се заключава разумностьта или разумното начало. Колкото по-голѣмо е знанието, толкова по-голѣма е и свѣтлината. Дето е свѣтлината, тамъ е и любовьта. Значи, свѣтлината се проявява само при любовьта, а любовьта се проявява само при свѣтлината. Наистина, когато обичате нѣкого, вие сте готови да му запалите една, две, три и повече свѣщи, да освѣтите пѫтя му. Не го ли обичате, оставяте го да ходи въ тъмнина. Въ тъмнината могатъ да се проявятъ различни страсти, желания, копнежи, но по никой начинъ любовь. Любовьта се изявява само при свѣтлина. Мнозина мислятъ, че основа на страстьта е любовьта. Това е криво разбиране. Страстьта води къмъ престѫпление. Любовьта, обаче, изключва всѣкакво престѫпление. Страстьта е низше чувство въ човѣка, което търси плячка. Вълкътъ, мечката, лисицата търсятъ нѣкаква жертва, да се нахранятъ, да задоволятъ своя гладъ. Следователно, гладътъ е онази неразумна сила въ човѣка, която го заставя да върши престѫпления. Въ глада има нѣщо разумно. Който е разбралъ разумното въ глада, той е станалъ уменъ човѣкъ. Който не е разбралъ разумното въ глада, той прави погрѣшки и престѫпления. — Кое е разумното въ глада? — Потикътъ, който се събужда въ човѣка. Когато разумниятъ гладува, въ него се събужда потикъ за работа. Той напрѣга ума си, да намѣри правиленъ начинъ, чрезъ който да задоволи глада си. Сѫщевременно, гладътъ събужда скрититѣ сили въ човѣка, съ което продължава живота му. Човѣкъ трѣбва да разбира естеството на глада и на жаждата и да се справя съ тѣхъ разумно. Като разбере това, човѣкъ се домогва до едно отъ блаженствата, за което Христосъ казва: „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. Какъ се задоволяватъ жаждата и гладътъ? — Жаждата се задоволява съ вода, а гладътъ — съ хлѣбъ. Думата „хлѣбъ“ се пише съ ѣ, а се изговаря по два начина: съ я и съ е. Когато желанието на човѣка за хлѣбъ е силно, той казва: Дайте ми хлѣбецъ. Обаче, когато е гладенъ, човѣкъ казва: Хлябъ! Той нѣма време да иска, да моли за хлѣбъ. Буквата „я“ е силна. Тя показва, че нѣкой човѣкъ е гладенъ, иска хлѣбъ. Гладътъ и жаждата сѫ най-силнитѣ потици, които сѫществуватъ въ природата. Тѣ сѫ мощни сили, съ които природата си служи. Не е лесно да се бори човѣкъ съ глада и съ жаждата. Като мощни сили, тѣ движатъ всичко живо, заставятъ го да работи. Всички животни се движатъ по единствената причина, да търсятъ храна, за да задоволятъ глада си. Когато сѫ сити, животнитѣ спятъ. И човѣкъ, висшето животно, се движи, работи, учи, мисли, съ единствената цель, да придобие храна, да осигури хлѣба си. Детето отива на училище, учи се, за да не гладува. Възрастниятъ отива на църква, моли се, за да не изгуби Божието благословение, да има хлѣбъ, да вървятъ работитѣ му добре. Детето обича баща си и майка си, за да не се лиши отъ хлѣба, като благо на живота. Можете да изнесете много идеални поводи за стремежа на човѣка да учи, да работи да се моли, обаче, първичниятъ потикъ на всичко това е гладътъ. Мощна сила е гладътъ, но трѣбва да се разбира. Докато не се разбере, гладътъ е мѫчение. Обаче, като се разбере, той се превръща въ добро. Доброто е гладъ, който уталожва глада. Колкото и да е силенъ гладътъ, като дойде доброто, той отстѫпва. Гладътъ слуша и изпълнява всичко, каквото заповѣдва доброто. Значи, доброто заповѣдва на глада. Когато остане неразбранъ, гладътъ заставя човѣка да прави престѫпления. За да спратъ престѫпленията, доброто излиза срещу глада и му се противопоставя Затова казваме, че доброто ще оправи свѣта. Дето отсѫтствува доброто, тамъ владѣе голѣма грубость и жестокость. Страшно е да срещнете на пѫтя си гладна мечка, гладенъ лъвъ или гладенъ вълкъ. Тѣ се хвърлятъ грубо върху жертвата си и жестоко я разкѫсватъ. Щомъ се яви доброто, жестокостьта и грубостьта отстѫпватъ. Колкото и да е разгнѣвенъ човѣкъ, когато доброто влѣзе въ него като плодъ, той задоволява глада си съ него и става тихъ и спокоенъ, на лицето му се явява мека, спокойна усмивка. Усмивката не произтича отъ човѣка, но отъ доброто което е влѣзло въ него и задоволило глада му. Като погледнете лицето на добрия човѣкъ, виждате, какъ е работила разумностьта върху него. Доброто е проява на разумностьта, т. е. на разумното слово, което оправя свѣта. Когато даде пѫть на разумностьта въ себе си, човѣкъ има правилни разбирания за живота. Той не може да каже, че като се е родилъ, ще живѣе, както му попадне. Той гледа на живота и на раждането сериозно. Великъ процесъ е раждането! Всѣки процесъ се счита завършенъ, когато се роди нѣщо. Раждането на детето, т. е. излизането му отъ утробата на майката, е завършенъ процесъ за физическия свѣтъ, но незавършенъ за духовния. Когато майката пометне детето, или когато детето умира преждевременно, това показва, че не се е родило, както трѣбва. То трѣбва повторно да се роди по физически начинъ. Христосъ казва: „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. На друго мѣсто въ Писанието е казано: „Ако се не родите отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, сегашниятъ човѣкъ не е още дороденъ. Той трѣбва да се роди изново, отъ вода и Духъ, за да се завърши процесътъ на неговото раждане. Подъ думата „раждане“ въ широкъ смисълъ, разбираме освобождаване на човѣка отъ най-страшното робство, отъ ограничителнитѣ условия на живота. Неродениятъ живѣе въ небитието, въ робство, а родениятъ — въ битието, т. е. въ свободата. Тогава, каква е тази свобода, когато човѣкъ се ражда, влиза въ битието, а се оплаква отъ ограниченията, въ които живѣе? Какъ е възможно, родениятъ въ свобода да бѫде несвободенъ? Ако човѣкъ не е свободенъ, това показва, че има нѣщо въ него, което още е въ небитието. Ако не може да прояви своята доброта, своя умъ и своето сърдце, той е още въ небитието. Много хора и до днесъ още сѫ въ небитието. Запримѣръ, чувате нѣкой да казва: Не мога да мисля. — Въ небитието си. — Не мога да чувствувамъ. — Въ небитието си. — Не мога да правя добро. — Въ небитието си. — Какво трѣбва да направя, за да се проявя? — Трѣбва да влѣзешъ въ битието. — Какъ? — Като се родишъ изново. Наистина, всички хора се стремятъ да влѣзатъ въ битието. Като говоримъ за битието и небитието, това не значи, че битието е нѣщо реално, а небитието — нереално. Небитието е мѣсто на страдания, на адъ. Страшно е положението на човѣка, който влиза въ небитието. Той има желание да вижда, но около него е тъмнина; иска да яде, мѫчи го гладътъ, но нѣма какво да яде; жаденъ е, иска да пие вода, но не може да задоволи жаждата си. Отъ гледище на битието, на материалния животъ, небитието е животъ на въображение. — Защо? — Защото нѣщата тамъ не се реализиратъ. Небитието е животъ на жажда и гладъ, вѣченъ стремежъ да задоволишъ нѣщо, което при даденитѣ условия не може да се задоволи. Ето защо, докато е на земята, въ битието, човѣкъ трѣбва да изучава закона на доброто, за да може да задоволи въ себе си глада и жаждата. Само доброто, като великъ разуменъ принципъ, освобождава човѣка отъ глада и отъ жаждата. Доброто е основа на великия законъ за освобождаването. Да бѫдешъ добъръ, това значи, да се освободишъ отъ робството, т. е. отъ свѣта на ограниченията и смъртьта. Подъ „смърть“ разбираме ония условия, които лишаватъ човѣка отъ благата на живота. Тази е причината, дето хората се страхуватъ отъ смъртьта. Които не разбиратъ смъртьта, мислятъ, че тя ще ги освободи отъ мѫчнотиитѣ въ живота. Не само че нѣма да ги освободи, но тя ще ги въведе въ небитието. Мисъльта за небитието представя киселина, която разяжда и руши. Ако човѣкъ мисли дълго време върху небитието, въ края на краищата ще се изпари. Много философи сѫ се изпарили по единствената причина, че сѫ попаднали въ областьта на небитието. Никой обикновенъ човѣкъ, никой смъртенъ не е разрешилъ и не може да разреши въпроса за небитието. Който се е занимавалъ съ този въпросъ, нищо не е постигналъ. — Тогава защо съмъ се родилъ? — Да бѫдешъ добъръ. — Какъ ще стана добъръ? — Като задоволявашъ глада и жаждата си съ доброто. Това значи разумно хранене. По този начинъ думитѣ Христови, че не само съ хлѣбъ човѣкъ може да живѣе, но съ всѣко разумно Слово, което излиза отъ Бога — ставатъ разбрани. Който се храни съ доброто, той не умира: той става господарь на условията, той влиза въ областьта на битието. Значи, реално е само доброто. Реално е само това, което не се измѣня, нито изчезва, нито се унищожава. Понеже доброто не се измѣня, не се губи и не изчезва, то е реално. — Водата реална ли е? — За насъ не е реална, понеже се измѣня. За други сѫщества, обаче, водата е реална. Твърдата материя е реална за насъ. Като говоримъ за жажда и гладъ, освенъ физическото имъ проявление, ние имаме предъ видъ още и духовното. Човѣкъ изпитва гладъ и жажда за знание. Това е духовенъ гладъ и духовна жажда. И въ този случай доброто задоволява глада и жаждата на човѣка. Който има ясна представа за доброто, всичко може да постигне. Чрезъ прилагане на доброто човѣкъ може да решава и най-мѫчнитѣ задачи въ живота си. Прилагайте доброто въ живота си, за да придобивате повече свѣтлина въ умоветѣ си, да станете силни и свободни. Не прилагате ли доброто, вие ще бѫдете слаби, хилави, ограничени: ще желаете да направите нѣщо, но нѣма да знаете какъ. — Защо? — Доброто не е въ васъ. То трѣбва да бѫде идеалъ на човѣка. Българинътъ казва: „Гладна мечка хоро не играе“. — Какво показва тази поговорка? — Когато доброто задоволи глада и жаждата, човѣкъ може да играе хоро. Въртенето на хората въ крѫгъ подразбира методъ за постигане на нѣщата. Значи, като възприеме и приложи доброто, човѣкъ може да реализира своитѣ идеали за придобиване на известни блага. Каквото представя хорото, такова нѣщо е колелото, съ което вадятъ вода отъ рѣкитѣ. И тъй, когато доброто се свърже съ колелото на живота, човѣкъ става силенъ и може да постигне желанията си. Чрезъ доброто човѣкъ разрешава всички противоречия. — Защо? — Защото доброто се проявява въ безкрайностьта. Противоречията се явяватъ при две противоположни мисли, чувства и постѫпки, които образуватъ квадрата. Влѣзе ли доброто въ квадрата, то веднага разтваря ѫглитѣ му, т. е. увеличава ги, като ги превръща въ изправени ѫгли, равни на 180°. Изправениятъ ѫгълъ не е нищо друго, освенъ права линия, която продължава да расте до безкрайность. Следователно, ако известенъ въпросъ не се разреши въ квадрата, трѣбва да се сведе къмъ правата линия. Ако и въ правата линия не може да се разреши, трѣбва да се пренесе въ точката. Следователно, когато въпросътъ се омаловажи, т.е. стане на точка, тогава иде разрешаването му. При бѫдещето възпитание човѣкъ трѣбва да знае, какъ да превръща квадрата въ права линия, и правата линия — въ точка. Това сѫ твърдения, които нѣматъ никакво приложение. Единствената сила, единствената реалность, която може да се приложи въ живота, това е доброто. Само разумниятъ може да бѫде добъръ; само добриятъ разбира сѫщината на живота. Само доброто е реално, защото е подобно на изворъ, който постоянно дава. Злото е подобно на пѣсъчлива почва, която само поглъща, безъ да дава нѣщо отъ себе си. Тази е причината, поради която животътъ не може да се прояви безъ доброто. Съвременнитѣ хора замѣстватъ думата „добро“ съ „законъ“. Тѣ казватъ: Безъ законъ не може да се живѣе. Тѣ искатъ да наложатъ доброто чрезъ законъ, чрезъ насилие, а това е невъзможно. Доброто само по себе си е законъ. То не търпи никакви ограничения, никакви външни форми. Когато доброто функционира въ човѣка, той мисли, чувствува и постѫпва право. Да мисли човѣкъ право, това значи, мозъкътъ му да работи добре. Правитѣ чувства пъкъ сѫ въ зависимость отъ правилното кръвообръщение. Правитѣ постѫпки сѫ въ зависимость отъ правилната функция на стомаха. Каквато е зависимостьта между правитѣ мисли, чувства и постѫпки, такава е и между функциитѣ на ума, сърдцето и волята. И тъй, ако искате да се домогнете до доброто, преди всичко, трѣбва да измѣните възгледитѣ си за живота. Казано е въ Писанието: „Ново вино въ нови мѣхове“. Новото разбиране трѣбва да се отдѣли отъ старото. Запримѣръ, старъ възгледъ е да мисли човѣкъ, че може самъ да се изправи. Той може да съдействува за изправянето и за самовъзпитанието си, но не може да бѫде единственъ факторъ. Достатъчно е човѣкъ да върви въ единство и съгласие съ природнитѣ закони. Това значи: достатъчно е да следва движението на природата, безъ да прави опити да спира нейното движение и да го нагажда споредъ разбирането си. Никой не може и нѣма право да се противопоставя на природата. Ще кажете, че имате свои разбирания, които искате да приложите. Направете опитъ да приложите своитѣ разбирания и вижте, какъвъ резултатъ ще имате. Ако съ вашитѣ разбирания можете да измѣните отрицателнитѣ си прояви, тѣ сѫ добри. Обаче, ако разбиранията ви не могатъ да ви помогнатъ, не могатъ да намалятъ вашата нервность и сприхавость, тѣ не сѫ на мѣсто. Въ този случай, вие трѣбва да измѣните възгледитѣ си. Това се постига чрезъ прилагане на доброто. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете изправни къмъ себе си, да имате будно съзнание по отношение на своитѣ движения и прояви. Запримѣръ, устнитѣ и зѫбитѣ ви трѣбва да се докосватъ леко, да не ги стискате. Ако свивате или стискате устнитѣ си силно, това показва, че вѫтрешно сте притиснати. И зѫбитѣ си не трѣбва да стискате. Като се рѫкувате, сѫщо не стискайте силно рѫцетѣ. Стискането на рѫцетѣ показва, че въ васъ има нѣкакво желание, на което не можете да дадете ходъ. Това желание може да не е ваше. Въ такъвъ случай ви се налага още по-голѣма будность. Човѣкъ трѣбва да знае, какво прави и защо го прави. Подава ли се на чужди желания той не знае, защо се проявява по единъ или по другъ начинъ. Всѣко движение на човѣка трѣбва да бѫде естествено; не се позволяватъ движения по отражения, които сѫ резултатъ на външни влияния. Бѫдете естествени въ проявитѣ си и не се смущавайте отъ това, какво ще кажатъ хората за васъ. Имайте предъ видъ, какво ще каже Първата Причина, какво ще каже Божественото у васъ, какво ще каже вашиятъ умъ. Безъ камара може но безъ народъ не може. Безъ хора може, но безъ Бога не може. Богъ е цѣлокупностьта на нѣщата, а всѣки човѣкъ е представитель на единъ народъ, избранъ отъ него да защищава интереситѣ му. Единъ день камарата ще прекрати своята дейность, и вие ще се върнете всрѣдъ народа, при своитѣ избиратели, да дадете отчетъ, какъ сте застѫпвали неговитѣ интереси и какво сте направили за него. За следния пѫть всѣки отъ васъ да резюмира лекцията, да види, какво е разбралъ. Ако не си правите резюмета отъ лекциитѣ и не вадите отъ тѣхъ поне по една мисъль за приложение, вие ще приличате на затворени шишета съ съдържание, което не се използува. Съдържанието ще се развали, безъ да принесе своята полза. Новото учение се налива въ шишета, които сутринь се пълнятъ, вечерь се изпразватъ. Въ никой случай съдържанието на новото учение не трѣбва да прекара нито една нощь въ шишетата. Всѣка сутринь трѣбва да наливате ново съдържание. Ако не прилагате новото, ще дойде старото, което носи страдания. Съдържанието на новото е доброто. Старото е лишено отъ доброто. Новото завършва съ успѣхи, а старото — съ неуспѣхи. Каквото мисли или чувствува човѣкъ, трѣбва да влага въ него доброто. Безъ доброто, като основа на живота, нѣма успѣхъ, нѣма радость, нѣма и животъ. Безъ доброто, и знанието нѣма смисълъ. Каква полза отъ това, дали знаете, или не знаете, има ли животъ на месечината? Ще кажете, че има животъ на месечината. Това знание не ползува нито васъ, нито месечината. Ако можете да отидете на месечината, това знание вече има смисълъ. Ще кажатъ нѣкои, че не се интересуватъ отъ месечината. Всички трѣбва да се интересуватъ отъ месечината, защото тя указва влияние върху нервната система, върху ума на човѣка. Всички планети иматъ влияние върху човѣка. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да се интересува отъ тѣхъ дотолкова, доколкото тѣ иматъ влияние върху него. Вънъ отъ това влияние той е свободенъ да се интересува отъ тѣхъ, или не. Развитието на отдѣлния индивидъ, на семейството, на обществото, на държавата, както и на цѣлото човѣчество, сѫ въ зависимость отъ влиянието на планетитѣ върху земята. Ето защо, за да познава условията на своя животъ, както и на по-голѣмитѣ единици отъ себе си, човѣкъ трѣбва да има широкъ интересъ къмъ окултнитѣ науки, въ правъ смисълъ на думата, за да изучава законитѣ, които регулиратъ живота. Като познава себе си, като малка единица, човѣкъ ще познава и по-голѣмитѣ единици, вънъ отъ себе си. Той ще види, че каквото става въ него, сѫщото става и вънъ отъ него. Щомъ мисленето, дишането и храносмилането въ човѣка не ставатъ правилно, и въ обществата не ставатъ правилно. Ето защо, за да се изправятъ семействата, обществата и народитѣ, първо трѣбва да се изправи отдѣлниятъ човѣкъ, да си създаде здравъ организъмъ, съ прави мисли, чувства и постѫпки. И тъй, искате ли да помогнете на семействата, на обществата и на народитѣ, изправете мисъльта си. Правата мисъль всичко оправя. — Какво мога да направя азъ, малкиятъ човѣкъ? — Много можешъ да направишъ. Достатъчно е да бутнешъ едно копче, и цѣлата стая да се освѣти и отопли. Ако не пожелаешъ да направишъ това, другъ нѣкой ще го направи. Но трѣбва да знаете, че силата на човѣка се заключава въ това, което той самъ може да направи, било за себе си, или за другитѣ, а не въ това, което хората правятъ за него. Надпреварвайте се въ взаимни услуги, за да се усъвършенствувате. Никога не очаквайте само на васъ да правятъ добро, да ви услужватъ, а вие нищо да не правите. Ще кажете, че всѣки е свободенъ да постѫпва, както знае, както намира за добре Значи, котката ще постѫпва, както знае; вълкътъ ще постѫпва, както знае; лисицата, мечката — сѫщо. Най после и човѣкъ ще постѫпва, както трѣбва. — Кое е правото тогава? — Има едно право въ самия човѣкъ, съ което той е роденъ. Това право е общо за всички умни, добри и свети хора. Реално е това, което създава нѣщата. Въ този смисълъ човѣкъ е реаленъ. — Защо? — Защото създава, т. е може да твори. Човѣкъ създава постѫпкитѣ си, измѣня ги и ги подобрява. Реалнитѣ нѣща внасятъ потикъ въ човѣка за работа, за учене. Реално е това, което възраства нѣщата. Дето нѣма растене, тамъ реалностьта отсѫтствува. Доброто е реално. Тъй щото, не е важно човѣкъ да бѫде само добъръ, но да проявява доброто. Макаръ и микроскопическо да е доброто, то е еднакво силно, еднакво ценно, както и голѣмото добро. Малкото добро е малъкъ капиталъ, който всѣки день се увеличава. Голѣмото добро е голѣмъ капиталъ, който има възможность да расте, но има възможность и да се загуби. Задачата на всѣки човѣкъ е да забогатява. Богатъ човѣкъ е онзи, който туря капитала си въ обръщение. Помнете следното: реална постѫпка е тази, въ която взима участие доброто. Само при такива постѫпки човѣкъ забогатява. Следователно, не се запитвайте добри ли сте, или не, но си казвайте: Азъ съмъ добъръ. Щомъ съмъ добъръ, трѣбва да влагамъ доброто въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство и въ всѣка постѫпка. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 20 Лекция отъ Учителя, държана на 23 януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
  25. 1931_01_16 Колелото на съзнанието

    От "Пѫть къмъ живота" 21 лекции отъ Учителя на Младежкия окултенъ класъ, 10-та година, т.II, (1930 г. - 1931 г.) Първо издание, София, 1941 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Колелото на съзнанието — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. Представете си, че имате едно голѣмо колело, (фиг. 1) на което сѫ закачени малки кофички. Колелото е въ постоянно движение. Като се движи, една часть отъ кофичкитѣ, долнитѣ, се пълнятъ съ вода, изкачватъ се нагоре, и водата имъ се излива въ голѣмъ басеинъ, отдето се разпредѣля да пои градини и бостани. Значи, при слизане надолу, кофичкитѣ се пълнятъ съ вода, изкачватъ се нагоре и постепенно се изпразватъ. Крѫгътъ е раздѣленъ на четири части. Всѣка часть съдържа по десеть кофички, които се движатъ по посока на стрелкитѣ. Като разглеждате колелото, виждате, че всѣка кофичка представя число, отъ 1 — 10, които биватъ положителни и отрицателни. Всички числа, на които сѫ закачени пълни кофички, сѫ положителни. Останалитѣ, на които висятъ празни кофички, сѫ отрицателни. Значи, положителнитѣ и отрицателнитѣ числа на колелото се опредѣлятъ отъ съдържанието. Ако кофичкитѣ само се пълнятъ и празнятъ, безъ да вършатъ нѣкаква работа, въ това нѣма никаква философия. То е все едно да палите и да гасите кибритенитѣ клечки. Другъ е въпросътъ, ако запалването на кибритената клечка представя процесъ на пробуждане на съзнанието. Следователно, ако колелото, което е въ постоянно движение, представя човѣшкото съзнание, ние имаме едно динамо, въ което числата се мѣнятъ: положителнитѣ ставатъ отрицателни, а отрицателнитѣ — положителни. Понеже съзнанието на човѣка е въ постоянно движение, въ него ставатъ различни промѣни. Тази е причината, поради която човѣкъ ту се радва, ту скърби. Тази е причината, поради която съзнанието на човѣка ту просвѣтва, ту се помрачава. Представете си, че нѣкой човѣкъ получава голѣмо наследство. Той се радва, и радостьта му се увеличава, докато стигне своята максимална точка, т. е. до зенита. Отъ зенита радостьта му постепенно се намалява, докато съвършено изчезне. Той се чуди, кѫде отиде радостьта му, и казва: Изпразни се нѣщо въ мене. Какво стана, не зная, настѫпи нѣкаква промѣна въ съзнанието ми. Много естествено! Щомъ кофата, т. е. сърдцето му се напълни съ радость, непремѣнно трѣбва да се изпразни, за да може отново да се напълни. — Кѫде отиде радостьта му? — Въ басейна на градинаря, който ще полива своитѣ цвѣтя и зеленчуци. Радвайте се, когато вашитѣ кофички се изпразватъ, за та поливатъ зеленчуцитѣ. Ако никой не жертвува своята радость за поливане на градини и бостани, човѣчеството ще бѫде лишено отъ благата на живота. Като се изпразнатъ, кофичкитѣ започватъ да слизатъ надолу, да черпятъ вода отъ голѣмия резервуаръ. Щомъ е така, не съжалявайте, когато вашето съзнание се празни. Като се изпразни, отново ще се напълни. А като се пълни и празни, колелото на съзнанието ще бѫде въ постоянно движение. И тъй, не съжалявайте, че кофичкитѣ ви се празнятъ, но използувайте времето, когато тѣ се пълнятъ съ съдържание, за да можете да уталожите жаждата си. При това, колкото и да сте жадни, вие нѣма да изпиете всичкото съдържание: една часть ще изпиете, а останалата ще отиде за поливане на градинитѣ. Вие мислите, че цѣлото съдържание е ваше. Не, ваше е само това, което можете да изпиете въ даденъ моментъ. Останалото богатство е за другитѣ. Като страдате за изгубеното си богатство, други нѣкои се радватъ. На вашето страдание се дължи радостьта на други сѫщества. После тѣ ще страдатъ, а вие ще се радвате. Тази смѣна въ състоянията наричаме „законъ за редуване.“ Той обяснява промѣнитѣ, които ставатъ въ човѣшкото съзнание или въ движението на колелото на съзнанието. Процеситѣ, които ставатъ въ съзнанието, минаватъ отъ механически въ психически и обратно, отъ психически въ механически. Пълненето и празненето на кофичкитѣ сѫ механически процеси. Радостьта и скръбьта при тия промѣни сѫ психически процеси. Когато кофичкитѣ минаватъ презъ точкитѣ отъ 1 — 10 въ първата четвъртъ на колелото, човѣкъ е обезсърдченъ, защото съзнанието му е празно. Когато човѣкъ влѣзе въ втората четвъртъ, кофичкитѣ започватъ да се пълнятъ. Той се радва, радостьта му постепенно се увеличава, докато стигне числото 10 въ третата четвъртъ. Отъ тази точка вече кофичкитѣ се празнятъ, а съ това и съзнанието на човѣка започва отново да се помрачава. Човѣкъ изпада въ най-голѣмо помрачаване на съзнанието, когато дойде до числото 10, въ първата четвъртъ на крѫга. Оттукъ виждаме, че радостьта и страданието се редуватъ въ зависимость отъ пълненето и празненето на кофичкитѣ. Това показва, че има тѣсна връзка между физическитѣ и психическитѣ процеси. И тъй, когато се намира въ първата четвъртъ на крѫга, т. е. въ първата категория на числата отъ 1—10, човѣкъ дохожда до най-голѣмо обезсърдчение. Всичкитѣ му кофички сѫ празни, и той казва: Свърши се моятъ животъ. Обаче, щомъ дойде въ точка О, дето е изгрѣвътъ на слънцето, кофичкитѣ една следъ друга започватъ да се пълнятъ до точка W. Човѣкъ започва да се обнадежва и казва: Виждамъ, че животътъ ми не се е свършилъ, започвамъ отново да придобивамъ богатството си. Право ми казваха хората, че слънцето на живота ми пакъ ще изгрѣе. Тази радость е въ втората и въ третата четвъртъ на крѫга. Презъ това време хората го морализиратъ, че трѣбва да бѫде щедъръ, да не мисли само за себе си. Въ първо време той не е съгласенъ съ този моралъ и здраво държи богатството си. Но понеже колелото се движи, най-после той се убеждава, че хората сѫ прави, започва да раздава отъ богатството си, и кофичкитѣ една следъ друга се изпразватъ. Щомъ влѣзе между числата отъ четвъртата и първата категория, човѣкъ става вече мораленъ, проявява щедрость и къмъ своитѣ ближни. Въ тѣзи две области се намиратъ всички реформаторски, всички нови движения. Колелото е причина за новото въ свѣта. Като се движи, то заставя човѣка да мисли за Господа. Иска не иска, човѣкъ става мораленъ, благодетеленъ. Ако приеме новото доброволно, съзнанието му се пробужда, и той се радва, че може да сподѣли богатството си съ своитѣ ближни. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да мине презъ четиритѣ положения на съзнанието, да се пробуди, да заживѣе по новъ начинъ. Животътъ въ първата четвъртъ на колелото наричаме животъ на крайното обезсърдчаване, въ втората четвъртъ — животъ на обнадеждване, въ третата — придобиване на голѣмитѣ богатства, въ четвъртата — реализиране на новитѣ идеали. Въ последната четвъртъ се пробужда висшето съзнание на човѣка, и той се изпълва съ желанието да служи на Бога и да живѣе за ближнитѣ си. Когато съзнае това, човѣкъ дохожда до басеина на градината, дето трѣбва да излѣе всичкото си съдържание, и счита, че нищо не е изгубилъ. Той е раздалъ всичкото си богатство, безъ да е изгубилъ нѣщо. — Защо? — Защото колелото се движи. Човѣкъ пакъ ще мине презъ процеситѣ на обнадеждване, на реализиране на идеалитѣ си, на пълно забогатяване и осиромашаване. т. е. изпразване — животъ за другитѣ. Така се върти колелото цѣлъ день, докато дойде часътъ за почивка. Всѣки ще се намѣри на различно мѣсто: единъ ще бѫде въ първата четвъртъ, другъ — въ втората, въ третата и т. н. Като се събератъ всички заедно, ще говорятъ за опитноститѣ, които сѫ имали презъ деня. На другия день колелото пакъ се върти, и човѣкъ започва работата на съзнанието си оттамъ, дето е спрѣлъ. Това, което казахъ за движението на човѣшкото съзнание, се отнася до всички хора, млади и стари. Разликата между младия и стария се заключава въ начина, по който преживяватъ нѣщата. Младиятъ разчита повече на себе си и, като се обезсърдчи, казва: Ще направя още единъ опитъ. Като се засили, той се намира въ точката на изгрѣващото слънце, въ обнадеждването. Отъ изтокъ той отива къмъ югъ — пълното реализиране на своитѣ идеали. Стариятъ, като се обезсърдчи, казва: Добъръ е Господъ, ще ми помогне по нѣкакъвъ начинъ. Пъкъ ако на земята не могатъ да се наредятъ работитѣ ми, въ другия свѣтъ ще се наредятъ. Обаче, като дойде въ точка О, той вижда, че работитѣ му започватъ да се нареждатъ. Той мисли, че е заминалъ за другия свѣтъ. Споредъ религиознитѣ хора, другиятъ свѣтъ е горе, а споредъ материалиститѣ — долу, дето се пълнятъ кофитѣ. Както и да разглеждате въпроса, важно е да знаете, че едната половина на колелото се намира въ този свѣтъ, а другата половина — въ онзи свѣтъ. Ако колелото прави едно обръщане за 12 часа, казваме, че презъ това време съзнанието минава четири важни състояния. Всѣко състояние трае по три часа: три часа обезсърдчаване, три часа обнадеждване, три часа пълно реализиране на идеалитѣ и три часа раздаване на богатствата, т. е. служене на Бога и на ближния. Ще кажете, че това е игра на сѫдбата. Сѫдбата не си играе съ човѣка, но работи върху него. Значи, движението на колелото наричаме работа на сѫдбата. Сѫдбата поставя всѣки човѣкъ на почетно мѣсто и, ако той съзнателно и съ любовь извършва работата си, велико бѫдеще го очаква. Сѫдбата е господарьтъ на колелото. Като види, че нѣкой човѣкъ влиза въ областьта на обезсърдчаването, той го погали малко и му казва: Не се страхувай, следъ нѣколко часа ти отново ще забогатѣешъ, ще се напълнишъ толкова много, че ще стане нужда да давашъ на другитѣ. Като ученици, вие трѣбва да гледате съзнателно на промѣнитѣ въ вашия животъ. Сѫдбата нѣма лоши намѣрения къмъ никого. Тя не цели нещастието на човѣка. Понеже всѣки човѣкъ е заставенъ да свърши една работа, той неизбѣжно минава презъ всички числа на колелото на живота. Числата мѣнятъ мѣстата си, а съ тѣхъ заедно се движи и човѣкъ. Това движение наричаме функция на живота. Който е слѣзълъ на земята, той неизбѣжно трѣбва да се движи. Остане ли въ покой, въ бездействие, той влиза въ областьта на свещения мързелъ. Бездействието и мързелътъ водятъ къмъ ръждясване, а ръждясването — къмъ разлагане. За да не се разлагатъ нѣщата, колелото трѣбва да се движи. Мнозина се страхуватъ отъ движението. Тѣ мислятъ, че като се движатъ, ще страдатъ. Не е така. Като се движи и като страда, човѣкъ се усъвършенствува. Следователно, благодарете, че сте въ колелото на живота и се движите заедно съ него. Като единица, вие представяте малка но необходима часть отъ това колело. Радвайте се, че ви е дадено мѣсто въ това колело. Дали сте на първо или на последно мѣсто въ колелото, не е важно. Господарьтъ ви се грижи еднакво за всички свои части. Той има предъ видъ щастието и благоденствието на частицитѣ си. Природата поставя всички живи сѫщества на работа, а Божественото начало опредѣля темпа на движението на колелото. — Какъвъ е смисълътъ на живота споредъ това колело? — Да се обезсърчимъ, да се обнадеждимъ, да разбогатѣемъ и най-после да се проникнемъ отъ съзнанието, че трѣбва да служимъ на Бога и на своя ближенъ. Преведено на съвремененъ езикъ това означава: да се изпразднимъ, да се приготвимъ за пълнене, да се напълнимъ и отново да се приготвимъ за изпразване. Сега, ако търсите това колело, ще го намѣрите въ живота. Въ него ще видите живота и на младия, и на стария. Съ помощьта на това колело и младиятъ, и стариятъ си обясняватъ противоречията въ живота и вървятъ напредъ. Стариятъ знае, че като забогатѣе, трѣбва да раздаде всичко, да се откаже отъ своя материализъмъ и да стане религиозенъ, т. е. набоженъ човѣкъ. При това положение той трѣбва да се отрече отъ себе си, отъ своя личенъ животъ. Това значи изпразване. Като се изпразва, човѣкъ се обезсърдчава. Споредъ Толстоя, крайното обезсърдчаване подразбира абсолютно самоотричане. Това сѫ два процеса неразривно свързани. Следователно, каже ли нѣкой, че се е обезсърдчилъ, това значи, че той е дошълъ до фазата на самоотричането. Като се самоотрече отъ всичко, човѣкъ казва: Трѣбва да живѣя за Бога! Колелото, за което говоря днесъ, има отношение къмъ сегашния животъ и сегашнитѣ състояния на хората. Това колело обхваща земния животъ на човѣка. Обаче, то е свързано съ друго едно колело, което е устроено по другъ начинъ, вследствие на което и нѣщата въ него ставатъ другояче. Който влѣзе въ това колело, не мисли вече за земята. Той напуща работата си и тръгва за другия свѣтъ. Една група отъ 40 млади жътвари жънали на нивата. По едно време край тѣхъ миналъ мечкарь съ своята мечка. Като започналъ да разиграва мечката, тѣ напуснали работата си и отишли да гледатъ, какъ играе мечката. Ако за една мечка жътваритѣ напуснаха работата си, колко повече човѣкъ би напусналъ работата си на земята, за да влѣзе въ духовното колело на живота и се понесе съ него въ пространството. Като се върнете у дома си, нека всѣки си начъртае това колело, което нарекохме „колело на човѣшкото съзнание“. При всѣко число кофичката се намира въ различно състояние. Въ първата четвъртъ на крѫга кофичкитѣ се намиратъ при най-лоши, оскѫдни условия; въ втората четвъртъ условията се подобряватъ; въ третата четвъртъ условията сѫ идеални въ материално отношение; въ четвъртата четвъртъ условията на живота даватъ своя плодъ, Тукъ човѣкъ влага капитала си въ своето съзнание, като въ Божествена банка, отъ която всѣкога може да черпи, колкото иска. На земята Божествената банка е басеинътъ на градинаря, от дето водата се разпредѣля по всички лехи, да ги напоява. Тукашнитѣ градинари не държатъ смѣтка, колко кофички се вливатъ въ тѣхния басеинъ, но живата природа държи смѣтка за всѣка кофичка, т. е. за всѣко живо сѫщество, което е участвувало въ движението на нейното колело. Природата е много точна. Тя никого не ощетява. Нѣма случай, когато природата да не е възнаградила щедро всѣки, който е свършилъ нѣкаква работа за нея. Тя плаща скѫпо и за най-малката работа. Въ всичкитѣ си постѫпки тя е крайно справедлива. Който не разбира проявитѣ на природата, нито на цѣлокупния животъ, вади криви заключения, вследствие на което често се обезсърдчава. Естествено е да се обезсърдчи човѣкъ, естествено е и да се насърдчи — зависи въ коя четвъртъ на крѫга е попадналъ. Ако е попадналъ въ първата четвъртъ, ще се обезсърдчи; ако е попадналъ въ втората, ще се насърдчи; ако е попадналъ въ третата, ще почне да реализира своитѣ идеали, ако е попадналъ въ четвъртата, ще почне да прилага, да дава отъ себе си, докато се изпразни. Въ всѣка четвъртъ човѣкъ схваща само една часть отъ истинското положение на нѣщата. Ето защо, за да има пълна представа за проявитѣ на живота, той трѣбва да има търпение, да мине пѫтя на цѣлото колело. Така, той ще знае положението на нѣщата при едно обръщане на колелото. А това колело се движи 12 часа на день. Сѫщевременно то се движи цѣли 365 деня презъ годината. Значи, съ течение на дни и години, човѣкъ разширява своитѣ разбирания и познания. Той се стреми да се домогне до знанието, което се включва въ цѣлокупния животъ. Напишете на дъската числата 195 678 и 956,781. — Каква е разликата между единицата въ дветѣ числа? — Въ първото число единицата стои на мѣстото на стохилядитѣ, а въ второто — на мѣстото на единицитѣ. Въ количествено отношение, първата единица е сто хиляди пѫти по-голѣма отъ втората. Ако дветѣ единици представятъ две съзнания, първото щѣше да бѫде по-обременено отъ второто. Ако дветѣ единици бѣха две животни, второто щѣше да бѫде по леко. Когато се намѣри въ опасность, второто животно ще бѣга по-бързо. Това е вѣрно по отношение само на нѣкои нѣща, а не за всички случаи. Запримѣръ, земята, която е толкова голѣма и тежка, се движи съ много голѣма бързина. Нейната бързина на движение не може да се сравнява и съ най-бързитѣ тренове. Когато дойдемъ до мисъльта, казваме: Колкото по-бързи сѫ трептенията на мисъльта, толкова по-интенсивна е тя; оттамъ и страданията сѫ по-кратковременни и силни. И обратно: колкото по-бавни сѫ трептенията на мисъльта, толкова по слабо интенсивна е тя, и толкова по-дълготрайни сѫ страданията. Колкото по-тежки сѫ желанията на човѣка, толкова по голѣми сѫ и страданията му. Запримѣръ, нѣкой иска да стане богатъ, да разполага съ милиони. Това желание е много тежко, вследствие на което произвежда голѣма тежесть и напрежение върху мозъка и нервната система на човѣка. Следователно, човѣкъ не може да държи известна идея въ ума си, безъ тя да произвежда известенъ физиологически ефектъ върху мозъка и нервната му система. Като знаете силата на мислитѣ, на чувствата и на постѫпкитѣ си, трѣбва да бѫдете внимателни къмъ тѣхъ. Една мисъль, едно чувство, една дума може да произведе върху мозъка и сърдцето на човѣка такова напрежение, че да го осакати. Ще кажете, че вие си говорите тихо, едва се чувате. Вие можете даже да не се чувате, но навсѣкѫде по земята, както и въ другитѣ свѣтове, сѫществуватъ различни системи радио, които хващатъ и най-слабитѣ звукове и ги разнасятъ изъ пространството. Затова е казалъ Христосъ, че ще отговаряте за всѣка праздна дума, която е излѣзла отъ устата ви. Кажете ли една дума, хиляди години наредъ тя ще обикаля земята. Искате ли да знаете, какво сѫ казали Христосъ, Аристотелъ, Платонъ на времето си, не ходете да слушате какво ще ви кажатъ този и онзи, но турете една антена въ пространството, да хванете направо тѣхнитѣ думи а не да очаквате на нѣкой философъ, той да превежда словото имъ. Материята и енергията въ природата нито се губятъ, нито се създаватъ но само се видоизмѣнятъ. Щомъ нищо не се губи, трѣбва да дойде Божествениятъ огънь на земята, да изгори всичко непотрѣбно. Като мине презъ този огънь, земята се връща въ своето първоначално състояние на девственость. Девствениятъ животъ е новиятъ животъ, който всички очакватъ. Добре, че сѫществуватъ и добри мисли, освенъ лошитѣ, та взаимно да се уравновесяватъ. Отъ гледището на астрологията, човѣкъ може предварително да опредѣли, всѣки часъ отъ деня и отъ нощьта на какви мисли ще се натъкне. Колелото на живота се върти, мислитѣ и чувствата се въртятъ заедно съ него. Ако човѣкъ не разбира това, може да се обърка и да се отчае. Но като знае, че нѣщата всѣки моментъ се смѣнятъ, ще каже: Колелото се върти. Ще имамъ търпение да дочакамъ благоприятнитѣ условия. Който движи колелото, той знае, защо нѣщата ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ. Следователно, ако кофата ти се изпразни, не страдай за това. Ако се обезсърдчишъ, не се отчайвай. Ако забогатѣешъ, не бързай да се радвашъ. Следъ забогатяването иде изпразването. Това сѫ преходни нѣща. Важно е човѣкъ да разбира нѣщата. Нѣма по-велико нѣщо въ живота на човѣка отъ обезсърдчаването. Да се обезсърдчишъ, това значи, да се освободишъ отъ илюзиитѣ и заблужденията на живота. Докато не се обезсърдчи, човѣкъ все още се лъже, че това ще направи, онова ще направи. Като се обезсърдчи и изгуби вѣра въ преходнитѣ нѣща, човѣкъ отправя погледа си къмъ вѣчностьта, къмъ сѫщественитѣ и трайни нѣща. Обезсърдченитѣ хора влизатъ въ правия пѫть на живота. Обезсърдченитѣ хора сѫ обикновено добритѣ хора въ свѣта. Какво виждаме въ живота? Когато нѣкой се обезсърдчи, иска да се самоубие, да тури край на живота си. Този човѣкъ не се е обезсърдчилъ още. Той желае нѣщо и го очаква отъ живота. Той е още въ категорията на насърдченитѣ, готовъ е да воюва. Истински обезсърдчениятъ не иска нищо, не очаква отъ никого нищо. Той е тихъ и спокоенъ и казва: Ако е дошълъ часътъ да умирамъ, нека умра; ако страдамъ, да страдамъ; ако има нѣщо за ядене, добре; ако нѣма, какво да ямъ, ще гладувамъ. Каквото дойде, добре дошло. Това значи, да се отрече човѣкъ отъ себе си. Обаче, ще знаете, че и това обезсърдчаване трае само три часа. Следъ това човѣкъ минава въ втората, третата и четвъртата четвъртини на колелото, докато направи пълно обръщение. Ще приведа единъ примѣръ, чрезъ който ще илюстрирамъ цѣлата лекция. Единъ човѣкъ, крайно набоженъ, тръгналъ на далеченъ пѫть съ магарето си. Той напълнилъ раницата си съ багажъ, турилъ я на гърба си и подкаралъ магарето да върви предъ него, безъ никакъвъ товаръ. По едно време пѫтникътъ срещналъ единъ мѫдрецъ и му казалъ: Тежъкъ е животътъ ми. Дотегна ми да живѣя вече. Не зная, какво да правя. Мѫдрецътъ го запиталъ: Защо карашъ това магаре? Пѫтникътъ си помислилъ: Чудно нѣщо! Азъ се оплаквамъ отъ живота си, а той ме пита, защо карамъ магарето. По-нататъкъ срещналъ другъ мѫдрецъ и на него се оплакалъ отъ живота си. Мѫдрецътъ му отговорилъ: Купи самаръ на магарето си. Срещналъ трети мѫдрецъ, който му казалъ: Натовари магарето си! Като се оплакалъ и на четвъртия мѫдрецъ, той му казалъ: Качи се и ти на магарето си! Сега и азъ ви казвамъ: Натоварете магарето си, качете се и вие на него и така продължете пѫтуването си. Животътъ ви ще стане по-лекъ. — Само Божията Любовь, само Божията Мѫдрость, само Божията Истина носятъ пълния животъ. * 19. Лекция отъ Учителя, държана на 16. януарий, 1931 г. София. — Изгрѣвъ.
×