Търсене във форума

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание НАБЛЮДЕНИЕ И ИНТУИЦИЯ 5 часа сутриньта Отче нашъ За идущия пѫть пишете една тема: “Защо вѣрвамъ и защо се съмнявамъ”. Въ живота има известни процеси, които всички хора наблюдаватъ, но не могатъ да направятъ една връзка между процеситѣ, които ставатъ. Напримѣръ вие сте гладенъ. И веднага наблюдавате това, което ви най-много интересува. Наблюдението почва съ яденето. Искате да ядете и наблюдавате. Наблюдавате най-напредъ паницата; после наблюдавате дали има масълце въ яденето; после дали месото е печено; после ще наблюдавате соса, който е туренъ, после хлѣба и следъ като направишъ този прегледъ, пристѫпвашъ къмъ опита. Отчупвашъ едно парче отъ хлѣба и почвашъ да ядешъ. Следъ това гребвашъ супата съ лъжицата. Ако наблюдавашъ психологически по лицето на човѣка, можешъ да познаешъ дали супата е хубава или не. Ако тя не е вкусна, ще видишъ свиване на веждитѣ, при второто меню - пакъ, […] тогава ще наблюдавашъ лицето. И психологически ти пакъ можешъ да сѫдишъ, какъвъ е готвачътъ. После, наблюдавашъ гостилницата и сѫдишъ за него. Нѣкой ще каже: “Това е проста работа.” Не е проста работа. Единъ човѣкъ, който може да наблюдава яденето си, той може да наблюдава и другитѣ работи. Правете разни наблюдения. Напримѣръ искате да направите разходка. Поглеждате времето, виждате дали има облаци, вѣтъра и прочие. И ако има, вие казвате: “Не е хубаво времето сега за разходка.” А ако времето е благоприятно, вземате си дрехата и излизате. Но онзи, който не разбира, може да се излъже. Времето може да е хубаво, но после да ви излъже. Възможно е въ гостилницата супата да е хубава, но възможно е да ви излъже готвачътъ и последното меню да не е много хубаво. А възможно е и обратното: супата да не е много хубава, но последното меню да поправи работата. Сѫщото може да стане и при екскурзията, отначало времето е хубаво, после вали дъждъ и се върнете наквасенъ. А дълбокиятъ наблюдатель въ природата, той знае процеситѣ. Той трѣбва да знае единъ процесъ, който започва, ще бѫде ли праволинеенъ - А, или криволинеенъ - Б, или неправиленъ - Д. Нѣкои казватъ: “Не си криви душата.” Когато радиуситѣ сѫ еднакво отдалечени, този процесъ е правиленъ. Когато около центъра има различни радиуси, различни по дължина, тогава казваме, че има известна дисхармония. Въ какво седи престѫплението? Въ едновременното действие на две противоположни сили. Допуснете, че имате центъръ А. Представете си, това представлява една съвременна каса, пълна съ злато. Представете си, че тази каса има магнетическа сила, която ви привлича. Да кажемъ, че А е касиера, който отива къмъ касата С. Следъ това касата се подвижва къмъ мѣстото g и после се връща къмъ центъра А. Значи, той взелъ тѣзи пари и касата се връща. Това е единъ кръгъ. Образува се една крива линия, незавършенъ кръгъ. Но кога едно действие може да стане неестествено? Допуснете, че у този касиеръ се зароди едно друго желание, да излѣзе* въ другъ единъ кръгъ - f. Да кажемъ, че иска да иде въ странство, обаче не му достигатъ паритѣ, не е спестилъ, нѣма достатъчно. Но има силно желание да направи разходка, иска да вземе назаемъ отъ тукъ отъ тамъ. И най-после той започва да се разговаря съ касата. Отъ касата задига 400-500 хиляди лева, като излиза отъ вѫтрешния крѫгъ на касата и отива въ другия крѫгъ - f и не се връща. Това наричамъ престѫпление. Следъ това банката може да прати свои детективи. Но това лице прескача въ друга страна. Тѣзи детективи се връщатъ и този човѣкъ си прави своята разходка въ странство. За такова поведение се казва, че не е морално. Или ние казваме, че такива системи, методи не сѫ разумни. Разумностьта въ тѣхъ е слаба. Такива действия ставатъ въ единъ свѣтъ, въ който разумностьта е слаба и дето има незавършени характери и тогава има престѫпления, наречени неразумни или престѫпници. Но и въ природата сѫществуватъ известни отклонения, когато известен процесъ вѫтре въ природата е неестественъ, нехармониченъ, той се отразява и въ растежа на тѣлото, после - въ облагородяването на сърдцето и въ развитието на ума. Има неестествени процеси засега: или тѣлото, или човѣшкото сърдце, или човѣшкиятъ умъ. Рекохъ, когато се образува известенъ моралъ вѫтре въ природата, ние подразбираме, че моралътъ трѣбва да съдействува за човѣшкия растежъ. Подъ думата моралъ подразбираме ония условия, при които човѣкъ може да се развива правилно. Въ природата най-първо наблюдаваме дали нѣкои процеси сѫ естествени или има нѣкакви отклонения. Ако има малки отклонения, може да се отдалечите отъ този правиленъ пѫть, по който може да вървите. Допуснете, че вие сте единъ естественикъ или нѣкой ветеринаренъ лѣкарь и трѣбва да ходите да преглеждате говедата, които ще се колятъ. Трѣбва да определите кои говеда ще бѫдатъ за заколване и кои не. Питамъ, каква ще бѫде вашата отговорность като лѣкарь? Нѣкой пѫть лекарьтъ може да прокара и болнитѣ говеда. Нѣкой пѫть касапинътъ може да намаже колата на лѣкарьтъ съ масло и тогава болнитѣ говеда ставатъ здрави говеда. А, ако не плати нѣкой пѫть, тогава и здравитѣ говеда болни ставатъ. Това сѫ човѣшки понятия. Обаче, ако лѣкарьтъ има убеждение, какво трѣбва да бѫде неговото поведение? До где се простира неговата власть? Да кажемъ, че той прегледа сто говеда и има съзнание, че тѣзи говеда не трѣбва да се колятъ. Какво трѣбва да прави? Вие ще кажете: “Труденъ въпросъ!” Да допуснемъ друго: имате 10 души престѫпници, които сѫ осѫдени на смъртно наказание. Да допуснемъ, че тѣхното смъртно наказание зависи отъ лѣкаря, защото когато нѣкой престѫпникъ е боленъ, трѣбва да го лѣкуватъ, не могатъ да го накажатъ. Здравъ трѣбва да бѫде престѫпникътъ, за да се накаже. Какво трѣбва да направи лѣкарьтъ съ тѣзи 10 престѫпника? На хората човѣшка мась не имъ трѣбва. Тѣзи хора, ако ги убиятъ, ще ги заровятъ. Азъ привеждамъ тѣзи примѣри, за да ви наведа на следното, а именно, че понѣкой пѫть може да разсѫждавате и тѣзи разсѫждения да нѣматъ никаква връзка. Напримѣръ вие сте лѣкарь и казвате: “Ще позволя да заколятъ тѣзи говеда.” На тѣзи хора имъ трѣбва масъ да явятъ. Вие сте лѣкарь и викатъ ви да опредѣлите дали нѣкои хора сѫ здрави или не. Вие може да кажете: “Азъ свѣтътъ нѣма да го оправямъ.” Вие свѣтътъ нито ще го оправите, нито ще го развалите. Но какво може да направите въ свѣта, ако направите една лоша постѫпка? Ако нито може да оправите свѣта, нито може да го развалите, тогава защо ще ви обвиняватъ хората за вашитѣ лоши постѫпки? Единъ престѫпникъ може да има отношение най-първо къмъ самия човѣкъ. Най-първо моралътъ има отношение известно, което се отнася лично до самия човѣкъ. После има моралъ, който се отнася до обществото, до другитѣ хора. Следователно, нѣкои отъ постѫпкитѣ могатъ да бѫдатъ вредни и за самитѣ насъ; а нѣкои постѫпки могатъ да повреждатъ и обществото. Има законъ, който гласи: Всѣки единъ човѣкъ, който не живѣе добре за себе си, не може да живѣе добре и за обществото. И обратното е вѣрно: Който може да живѣе за себе си добре, той да живѣе добре и за обществото. Това сѫ прави заключения. Нѣкои считатъ, че човѣкъ, щомъ спрѣмо своитѣ постѫпва добре, той е мораленъ, а спрѣмо себе си може да постѫпва както си иска. Въпросътъ за Бога не оправя свѣта. Държавата си има свои закони, които тя нарежда. Но и всѣки баща и всѣка майка, има законъ въ семейството. Напримѣръ, когато детето престѫпи нѣщо, майката нарежда законъ, да се накаже това дете. Държавата нѣма законъ, по който да се накаже това дете. Но въ кѫщата има такъвъ законъ. Питамъ, държавата мѣси ли се въ тѣзи разпореждания на майката? И въ природата има сѫщитѣ правила. Сѫщо така можешъ да бѫдешъ радостенъ или песимистъ, можешъ да вѣрвашъ или не да вѣрвашъ; природата седи и те гледа. Да допуснемъ, че не вѣрвашъ, това значи, че си съ затворени прозорци. Природата казва: “Много добре.” Или пъкъ казвашъ: “Азъ вѣрвамъ.” Тогава природата пакъ казва: “Много добре.” Това значи, че си отворилъ прозорцитѣ си. И тогава си по-щастливъ. Нѣкой казва: “Не вѣрвамъ.” Тогава рекохъ: Въ такъвъ случай си съ затворени прозорци. Нѣкой казва: “Азъ се радвамъ.” Тогава рекохъ: “Ти си съ отворени прозорци.” Вие трѣбва да направите известни наблюдения, които сѫ естествени. Има известни ваши разположения, които сѫ лични. Тѣхъ не ги смѣсвайте съ онѣзи, великитѣ, истински процеси. Първите сѫ детински работи. Ти мислишъ, че като носишъ една капка, че като кажешъ една дума, ти си голѣмъ факторъ. Ти казвашъ: “Знаете ли, че като падне капката на земята, какво ще стане?” Не, тя пада и нищо не става. Следователно, вие сте като малкитѣ деца. Най-напредъ вѣрвате, че малката капка може да помете всичко. И като не стане, идва разочарованието. Нѣма възможность въ една капка да помете свѣта. Единъ ученъ човѣкъ математически може да изчисли, че въ тази капка има толкозъ скрита енергия, че тя може да помете цѣлата земя. Това може да стане, но въ коя лаборатория той ще развие тази енергия? Енергията, скрита въ тази капка, може да кара за 10 години всички машини по цѣлия свѣтъ. Ако азъ вѣрвамъ въ това, какво губя? Докато вѣрвамъ въ това, то е вѣрно; а щомъ престана да вѣрвамъ, не е вѣрно. Докато вѣрвате, че отъ тукъ до Слънцето има 93 милиона мили, така е. Но щомъ престанете да вѣрвате, не е вѣрно. Има и другъ методъ за наблюдение. Има начини, по които може да познаете дали нѣщо е вѣрно или не. Напримѣръ нѣкой ви каже нѣщо. Отначало може то да ви се види чудновато. Толкова невѣроятно ви се вижда, че ви изглежда за смѣшно. Има единъ законъ, по който може да познаете дали е вѣрно това, което ви говори нѣкой човѣкъ или не. Нѣкой пѫть, като слушате човѣка, нѣма раздвояване въ вашето съзнание. Вие сте спокоенъ, тогазъ това, което този човѣкъ говори, е вѣрно. Ако има раздвояване въ съзнанието ви и не сте спокоенъ, тогазъ това не е вѣрно. Въ вестницитѣ имаше единъ случай за единъ диригентъ на опера. Той казва на оркестъра: “Свирете погребаленъ маршъ”. Тѣ не искатъ, а той настоява, и като изсвириха до края погребалния маршъ, той падналъ и умрѣлъ. И казватъ, че той е предчувствувалъ, че ще умре. Дѣдо Ради въ село Николаевка, Варненско билъ на 80-90 години. Стариятъ вика свещеникъ да го пречисти. Дѣдото си запалилъ лулата и пуши и казалъ на свещеника: “Азъ съмъ пѫтникъ. Искамъ да ме пречистишъ.” Свещеникътъ му се изсмѣлъ, но го пречистилъ и отива до вратата, обръща се и вижда, че дѣдото е умрѣлъ. Има вѫтрешенъ процесъ на интуиция, която ще ви покаже истинския пѫть на вашето развитие. Та въ наблюдението взема участие обективниятъ умъ. Тамъ нѣщата сѫ вѣрни или невѣрни. Обаче въ интуицията всички нѣща, които ние изследваме, сѫ вѣрни. Тамъ не сѫ научни нѣщата, но знаешъ, че нѣщо така ще бѫде. Нѣкой те пита: “Кой ти е казалъ това?” Ти казвашъ: “Никой не ми е казалъ, обаче чувствамъ, че тази работа така ще бѫде.” Това чувство на интуицията го имате, дайте му мѣсто да расте. Въ бѫдеще новата култура ще зависи отъ това чувство. Интуицията ще даде правило какъ да постѫпвате и ако имате това вѫтрешно чувство, ще го приложите. Чрезъ него всички нещастия могатъ да се предотвратятъ. Не е въпросъ само човѣкъ да свърши съ дипломъ. Защото и природата дава дипломъ. Тя всѣкога дава дипломъ. Тя развива у човѣка нѣкоя дарба и винаги се грижи за дарбата, която дава. Тя развива въ човѣка нѣкоя сила и винаги се грижи за тази сила, която развива. Давидъ казва: “Въ грѣхъ ме зачна майка ми.” Заченатитѣ нѣща въ грѣхъ сѫ човѣшки. Но ако има зачатие въ грѣхъ, има зачатие и безъ грѣхъ. Това е тамъ, дето интуицията се проявява. X,Y,Z. Тѣзи три букви се считатъ за неизвестни. Обаче какъ е станало Х? Ако продължимъ тѣзи криви линии, то тѣ ще се обърнатъ въ противоположна страна. Лѣвата рѫкавица не става на дѣсната рѫка. Но ако я обърнете наопаки, може да я турите на дѣсната си рѫка. Значи нѣкой пѫть, за да направите нѣщата възможни, трѣбва да ги обърнете. Казватъ: “Обърна му ума.” Имашъ две рѫкавици на дѣсната рѫка. Студено е. Обърни едната рѫкавица, за да туришъ и дветѣ рѫкавици на рѫцетѣ си. Има ли тукъ нѣкое престѫпление? Не. Стига да топлятъ. Ако вие обърнете нѣкои панталони наопаки, не може ли да ги облечете? Какво ще се случи отъ това? Въ човѣка има известно суевѣрие и той се пита какво ще се случи. Единъ разбойникъ открадналъ чифтъ волове. Съ това той обърналъ рѫкавицата наопаки. А вие го уплашвате, вземате воловетѣ и ги връщате на стопанина. Значи, вие сте обърнали обърнатата рѫкавица наопаки. Т.е. докарали сте я въ нормално положение. При сегашното живѣене много отъ нашитѣ мисли и желания трѣбва да бѫдатъ превърнати. Човѣкъ трѣбва да мине презъ много опитности и за да мине тази опитность, трѣбва да мине известенъ курсъ. Всѣка наука, каквато и да е, трѣбва да има едно приложение вѫтре въ душата. Какъвто и клонъ отъ науката да учите, гледайте да използувате това. Напримѣръ изучавате естественитѣ науки, изучавате вълка. Какво може да се ползувате отъ вълка? У вълка има една отлична черта: голѣмо постоянство, после е демократиченъ, после живѣе отъ день на день съ вѣра, не трупа. Не може да го обвини нѣкой, че е голѣмъ банкеръ, че складира нѣкѫде. Или да кажемъ, че изучавате лисицата. У нея има известна стратегия. Тя е обърнала голѣмо внимание на своя […]. Тя ще си мръдне опашката насамъ нататъкъ и съ това предизвика кучетата. Нейната тънка муцуна показва, че има интелигентность и тя си играе съ кучетата. Кое е свойственото на свинята? Че тя знае да оре. Ти ще черпишъ сили отъ всѣко едно животно. Щомъ почнешъ да мислишъ за вълка, можешъ да усвоишъ нѣкоя негова отлична черта, напримѣръ постоянството. Като помислишъ за лисицата, можешъ да усвоишъ нѣкоя нейна черта - схватливость и съобразителность. И биволътъ казва: “Не струва да се смущавашъ, влѣзъ въ калта и се намажи, малко може да не е толкова благородно, но така се освобождавашъ отъ мухитѣ.” Отъ биволитѣ ще вземешъ отлична наука. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, наблюдавай биволитѣ. Нѣкой пѫть си неразположенъ. Щомъ почнешъ да мислишъ за биволитѣ, ще добиешъ спокойствие. Ако искашъ да бѫдешъ търпеливъ, хубаво е да мислишъ за тѣзи работи. Това успокоява. Сѫщо така е хубаво да мислишъ и за овцетѣ. Да кажемъ, че си нетърпеливъ, представи си, че имашъ хиляда овце. Ти си съ кривака на рамото, овцетѣ сѫ отпредъ, ти подиръ тѣхъ. Единъ часъ ако така размислишъ, ти ще имашъ резултатъ. Мисли за воловетѣ, биволитѣ, овцетѣ и ще добиешъ търпение. Това е за добиване на пасивното търпение. Или нѣкой пѫть наклади огънь въ кѫщи, съ дѫбови дърва. Почни да се грѣешъ и ще станешъ търпеливъ. Огънътъ казва: “За да бѫде човѣкъ търпеливъ, човѣкъ трѣбва да жертва.” Следъ като се нагрѣешъ на огъня, ще станешъ и ще се разходишъ въ кѫщи. Въ екскурзиитѣ, които сме правили, кладенето на огънь, варенето на вода, това сѫ методи, за да се образува търпението. Та нѣкой отъ васъ, който е станалъ много нетърпеливъ, специално ще накладе огънь за търпението. Ще вложишъ тази идея и следъ това седни и си попей, това ще бѫде огъньтъ, който ще ти даде търпение. Каква ще ти бѫде цѣльта на екскурзията? Между другото да развие и търпението. Ако човѣкъ развие търпението, ще развие и своята интуиция. Ако вие наблюдавате огъня, ще научите много нѣщо отъ огъня. Има нѣщо много красиво въ огъня при наблюдението. Българинътъ е лековѣренъ, но не е суевѣренъ. Каквото му кажешъ, вѣрва. На българина като му кажешъ: “Богатъ ще станешъ.” И той вѣрва. Като му кажешъ: “Светия ще станешъ”, пакъ вѣрва. Той казва: “Божия работа е това!” Кажи му: “Ученъ човѣкъ ще станешъ.” Той вѣрва. Но излъжешъ ли го вѣднъжъ, той втори пѫть не вѣрва. Отначало българинътъ, като му кажешъ, той казва: “Право ли казвашъ?” Трѣбва да му отговоришъ: “Право казвамъ.” И тогава той вѣрва и опитва нѣщата. Вие следующия пѫть направете опитъ съ огъня въ екскурзия. Накладете огънь само за търпение. И наблюдавайте половинъ часъ огъня и гледайте какви процеси ще станатъ въ вашата душа. Може да не излѣзне точно така, както ви казвамъ. А нѣкой пѫть направете опитъ съ овчарлъка. Представете си, че имате хиляда овце. И то най-хубавитѣ овце, бѣлитѣ. Или си представи нѣкой хубавъ, черенъ волъ. Въ очитѣ на вола има нѣщо много красиво. После, волътъ много се привързва, помни си името и идва на име. После, правете и опитъ съ растенията, съ ябълки, круши и прочие. Ако знаете методитѣ, можете да използувате и животнитѣ, и растенията, понеже всѣко растение и всѣко животно има една специфична черта, която ни е потрѣбна. Тѣ динамически действуватъ върху нашия умъ. Съвременната наука още не знае тѣзи нѣща. Изучавайте и минералогията, зоологията и ботаниката. Всичко това действува възпитателно. Сегашната наука действува само подсъзнателно. Ще кажете: “Хубаво е човѣкъ да бѫде ученъ.” Защото отъ всички предмети, които човѣкъ е училъ, той е почерпилъ известно богатство. Та богатствата, които почерпите отъ науката, турете ги въ обръщение. Всѣки единъ фактъ трѣбва да бѫде едно живо семе, посѣто. Защото безъ опитъ и безъ посаждане на това семе нѣма да имаме резултати. Въ окултния класъ трѣбва да се изучаватъ нѣщата. Напримѣръ нѣкой трѣбва да има, да изучава само космитѣ или само устата или само носа или само първия пръстъ, или втория пръстъ, или нѣкои движения на хората, или какъ тѣ ходятъ. Какъ ходи болниятъ и какъ здравиятъ, какъ ходи умниятъ и какъ глупавиятъ? Какъ ходи щедриятъ и като ходишъ задъ гърба на нѣкой човѣкъ, да можешъ да кажешъ, че този човѣкъ е такъвъ и такъвъ. Ти ще кажешъ: “Азъ съ такива ли работи ще се занимавамъ?” Че не е ли по-смѣшно, цѣлия день все съ своитѣ нещастия да се занимавашъ? Единъ човѣкъ лежи на гърба си 4 - 5 месеца и после умира. И мисли все за глупави работи. Какъвъ смисълъ има въ всичко това? По-хубаво е да мислишъ за живия вълкъ, за живата овца, за живата лисица, за овцетѣ и прочие. Отколкото да мислишъ, че като умрешъ така и така да те погребатъ. Ние трѣбва да знаемъ какво е вложила природата въ положителнитѣ форми, които сѫществуватъ въ свѣта. Та човѣкъ трѣбва да знае отъ кои форми да се насърдчи. Мохамедъ билъ обезсърдченъ веднъжъ и казалъ: “Тази работа нѣма да стане.” И той наблюдавалъ една мравка, която 99 пѫти се качвала и все се катурвала, но на стотния пѫть прехвърлила пречката. И Мохамедъ тогава казалъ: “Ако тази мравка има толкова постоянство, азъ ли нѣма да постоянствувамъ!” И направилъ тогава още единъ опитъ и сполучилъ! -Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животътъ! 19 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ 18.I.1929 г., петъкъ, ----------- * Съ курсивъ безъ кръгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ТРИТѢ НЕИЗВЕСТНИ ПРЕЧУПВАНЕ НА ЛѪЧИТѢ, СВѢТЛИНАТА 6 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. Размишление върху красотата на живота. (Прочете се резюме отъ темитѣ: Противорѣчие и съгласие.) Г.Р., излѣзте на дъската и начертайте една окрѫжность, теглете два радиуса да образуватъ единъ ѫгълъ отъ 90 градуса. Интересно е защо сѫ раздѣлили крѫга на 360 градуса. Какво разбиратъ въ астрономията подъ единъ градусъ? (-Чисто геометрически, единъ градусъ представлява една триста и шестдесета часть отъ крѫга.) Казваме, че единъ правъ ѫгълъ има 90 градуса. Могатъ ли да се тупнатъ повече градуса? (-Въобще, като кажемъ 90 градуса, разбираме правъ ѫгълъ, при тази мѣрка не може да имаме повече градуси.) Ако имаме една произволна мѣрка, може да има повече отъ 90 градуса, ако 90 градуса показватъ една естествена мѣрка въ природата, тогава всѣко отклонение на свѣтлината показва единъ градусъ. Значи всѣки правъ ѫгълъ е на 90 градуса отклонение. Когато свѣтлината се пречупва, предметътъ може да бѫде видимъ. Или щомъ предметътъ е на единъ градусъ, той е видимъ. Ако ние възприемаме свѣтлината въ права линия, нѣмаме никакъвъ предметъ. Образитѣ се виждатъ по причина на отклонението. Крѫгътъ не е нищо друго, освенъ пречупване. Значи тази линия, като се пречупи на известна дължина и следнитѣ ще се пречупятъ и тѣ не вървятъ по права линия. А щомъ се пречупи линията, образува се вече кривата линия, тя не може да бѫде права. Тъй се изразява свѣтлината, чрезъ пречупване. Щомъ се намѣрите въ единъ правъ ѫгълъ на противорѣчие, вие казвате: “Докога ще трае?” Рекохъ, има 90 пречупвания, 90 възможности. За всѣко едно пречупване на свѣтлината има една възможность. Ако се пречупи линията, ще има свѣтлина, ако не се пречупи, ще мине покрай насъ като едно усѣщание, като едно движение, а това е вече законъ на съзнанието. Щомъ се пречупи единъ лѫчъ, има два образа едновременно. Що е градусъ? (-Това е едно условно име.) Крѫгътъ, това е цѣлия човѣшки животъ, а само половината отъ този крѫгъ може да бѫде освѣтлена отвънка. Въ първата половина ние туряме всичкитѣ благоприятни условия на живота. Всѣки единъ животъ съдържа всичкитѣ противоположности: приятни и неприятни условия, успѣхи и неуспѣхи, богатства и сиромашия, здраве и болѣсть, всичко това сѫ възможности, които сѫществуватъ. Едновременно се образуватъ противоположнитѣ състояния. Щомъ имашъ радостьта, непремѣнно на радостьта ще дойде противоположното - скръбьта. Защото радостьта е нѣщо, което ти държишъ, спечелилъ си го, а скръбьта е нѣщо, което си изгубилъ. Щомъ дойде у тебе идеята: “Азъ съмъ младъ”, веднага ще дойде и мисъльта: “ами, ако остарѣя?” Казвашъ: “Азъ имамъ знание”, веднага съ това иде: “Ами, ако го изгубя или ако го забравя?” Казвашъ: “добъръ съмъ” и веднага иде: “ами, ако стана лошъ?” Състоянията се смѣнятъ. Когато се яви едно противорѣчие въ живота ви, това е единъ законъ въ природата. Боленъ съмъ, кажи: “Мога да стана здравъ.” Та сега не спирайте възможноститѣ на природата. Животътъ, както е сега на Земята, щомъ си здравъ, природата казва: “Бѫди здравъ, пази себе си!” Ти, като си здравъ, казвашъ: “Но мога да бѫда и боленъ.” До здравето вие туряте болестьта. Тогава азъ поставямъ: Здравето се отнася къмъ болестьта, тъй както болѣстьта се отнася къмъ здравето. Добре, имате неизвестнитѣ Х, У, Z, три неизвестни има въ живота, съ които човѣкъ се занимава. Първото неизвестно - Х, това е Богъ, У - това си ти, а Z - това сѫ външнитѣ условия. Това сѫ тритѣ неизвестни, съ които се занимаватъ хората. Значи не познавашъ Бога, не познавашъ себе си, не познавашъ и ближния си. На какво е равно Х, У и Z? Въ какво седи неизвестность[та] или непонятното въ какво седи? Щомъ имашъ нѣщо неизвестно, трѣбва да се стремежъ да го разрѣшишъ. Защото всѣка една мѫчнотия, която се изпрѣчи на пѫтя ви, това е единъ Х. Споредъ туй правило не може да започнемъ разрѣшението съ Z. Винаги трѣбва да започнемъ съ Х, тамъ е основата. Да допуснемъ, имаме киселина, имаме и основа. Какъвъ ще бѫде резултатътъ? (-Соль се получава и вода.) Да, соль се получава. Ако туримъ тогава Х за киселина, У за основа, а Z [за] соль, тогава количеството на сольта ще зависи отъ количеството на киселината и отъ количеството на основата. Тукъ има известно съотношение. Въ този законъ, щомъ говоримъ за Бога, ние имаме една неопредѣлена величина. Добре. Тогава пишете тъй: Б - Богъ, Ч - човѣкъ и външнитѣ условия и хората или обществото - Z. Ние казваме, че всичко зависи отъ условията. Нали тъй се казва въ обществото? Сега какви сѫ разсѫжденията? Количеството на сольта зависи отъ количеството на киселината и отъ основата. Следователно, обществото се опредѣля отъ отношенията между Бога и човѣка. Вие казвате, че външнитѣ условия ги опредѣляте вие. Не е така, Богъ и ти, като се съедините, ще създадете външнитѣ условия. Какъвъ ще бѫде животътъ ти, зависи отъ отношенията, които имашъ ти къмъ Бога. Доброто на човѣка зависи отъ неговитѣ отношения къмъ Бога. Защото въ дадения случай Богъ е силата, а човѣкъ е условията. За да измѣнишъ своята сѫдба, трѣбва да измѣнишъ отношенията си къмъ Бога. Вие казвате: “Не съмъ разположенъ.” Вие затваряте отношенията си къмъ Бога. А щастието на човѣка зависи отъ отношението на Бога къмъ човѣка. Ти седишъ, нещастенъ си, намирашъ се въ трудно положение. А може и да си въ едно срѣдно положение, нито си веселъ, нито си радостенъ, нито си скърбенъ, а искашъ да бѫдешъ щастливъ. За да бѫдешъ щастливъ, трѣбва да има нѣкой да те обича. Тогава този, който те обича, той ще те направи щастливъ. Да видимъ сега процеситѣ, които сѫществуватъ въ природата. Имате едно житено зърно посѣто. Въ какво седи щастието на това зърно? Въ поникването. А неговото поникване зависи отъ топлината - отъ Слънцето, отъ свѣтлината и отъ въздуха. Защото щастието е единъ вѫтрешенъ процесъ на душата. Щастието е покълването. Щомъ покълне зърното, отваря се единъ малъкъ прозорецъ. Щастието не е нищо друго, освенъ единъ малъкъ прозорецъ, презъ който ти виждашъ всичкитѣ безбройни възможности. Ти започвашъ да се радвашъ, усилвашъ и казвашъ: “Животътъ има смисълъ.” Трѣбва да имате тия вѫтрешни разбирания на живота, да не считате нѣщата произволни. Казвате: “Нещастенъ съмъ.” Тогава единъ математикъ трѣбва да опредѣли, какво е нещастието, понеже за твоето нещастие има причини. Ще намѣришъ причинитѣ, ще ги отмахнешъ и ще туришъ положителното на тѣхното мѣсто. Щомъ имашъ едно негативно състояние, ще намѣришъ положителното и ще го туришъ на това мѣсто. Имашъ да плащашъ дългове. Кое е положителното на дълговетѣ? - Богатството. Най-първо ти си се родилъ богатъ, отпосле си задлъжнѣлъ. Ще туришъ тогава формулата: богатството се отнася къмъ сиромашията, както сиромашията къмъ богатството и ти ще започнешъ да работишъ. Сега всички вие казвате: “То ще дойде, ще стане.” Но какъ ще стане? И тъй подъ думата “лѫчъ” всѣкога вие ще разбирате въ окултенъ смисълъ пречупване на свѣтлината. Щомъ се пречупи свѣтлината, образува се лѫчътъ. Ще знаете, видимиятъ лѫчъ не е нищо друго, освенъ пречупване на свѣтлината. А, за да се пречупи свѣтлината трѣбва да има известна срѣда, презъ която да мине лѫчътъ. Ще стане известно видоизмѣнение. Така и въ вашия умъ ставатъ известни промѣни въ положителна или отрицателна смисъль. Това сѫ само възможности. Не туряйте онова криво тълкувание на нѣщата, защото никакъвъ резултатъ не се добива. Имате две неизвестни, ще турите и трета неизвестна. Стане ли една промѣна въ васъ, това е вече единъ процесъ. Нѣкой работи върху васъ. Сега на мнозина отъ васъ тази работа е непонятна. Но хубостьта е тамъ, че не е понятна, въ това седи цѣла наука. Това сѫ въпроси, върху които трѣбва да работитѣ, за да ви се изяснятъ. Изваждаме закона: Промѣната, която може да стане въ душата ви, да не ви смущава, но да създаде въ васъ единъ потикъ да учите. Трѣбва да стане известно пречупване на свѣтлината, за да се яви единъ лѫчъ. А този лѫчъ е необходимъ, за да се яви единъ образъ, а този образъ е необходимъ, за да мислите конкретно. После този предметъ трѣбва да се видоизмѣни, значи да започне да се размножава. И така имате единъ пѫтъ на движение, последователно мислене или последователно чувствуване или последователно действуване. Казвате: “Дотегнаха ми тѣзи страдания.” Но и радостьта на човѣка може да му дотегне. Да опровѣргая сега това твърдение, че скръбьта не може да ти дотегне, а радостьта може да ти дотегне. Да ви докажа това нѣщо, че скръбьта не дотяга, а радостьта дотяга. Ние доказваме това, което не е и ще го докажемъ така и вие ще се увѣрите, че е така. Радостьта, това е една величина, 100 килограма тяжесть злато, това е радостьта, туй злато го носите на гърба си. Вие вървите и си въобразявате: “Това ще направя - онова”, и сте радостни. Но като ходишъ, ходишъ, усѣтишъ, че ти тежи. Мислишъ, какъ да се освободишъ отъ този товаръ, да намѣришъ нѣкого, да го туришъ на гърба му. Представете си, че другъ единъ като тебе ходи, но той нѣма нищо на гърба си, свободенъ е, нѣма никаква тежесть. I. 100 кгр. радостенъ + II. 0 кгр. нещастенъ - Първиятъ е щастливъ, а вториятъ е нещастенъ, скърбенъ. Върви си той изъ пѫтя и се безспокои, но не губи отъ силата си, казва: “Пари си нѣмамъ, какво да правя, но слава Богу съмъ здравъ.” Питамъ, ако тия двамата вървятъ заедно, въ края на краищата кой ще спечели? Който има радостьтта ли ще спечели или който е нещастенъ ще спечели? Но това състояние ще се смѣни. Първиятъ ще каже на втория: “Я, вземи половината отъ този товарь.” Онзи е веселъ въ себе [си], нищо не му тежи, взима и туря товара на гърба си. Та скърбящиятъ човѣкъ е свободенъ човѣкъ. Кое ще го направи да скърби? Кое ще го изпоти изъ пѫтя, като нѣма нищо на гърба си? Може ли той да каже: “Изпотихъ се, дотегна ми.” А първиятъ казва: “Дотегна ми вече.” Ти носишъ въображаеми работи, а онзи носи сѫществени работи. Следователно, скръбьта има чисто психологическо състояние, това не е нѣщо реално. Казвашъ: “Изгубихъ си паритѣ.” Значи, свободенъ си. Онзи, който се радва, той носи сѫществени работи (I), а ти (II) за вѣтъра страдашъ. Но това, което измѫчва човѣка, това е неговата мисъль. Затуй се обяснява закона: Каквото мисли човѣкъ, това и става. Следователно ти си нещастенъ, защото така мислишъ, престани да мислишъ, че си нещастенъ, кажи: “Свободенъ е гърбътъ ми отъ тяжесть.” По-рано ходѣхъ наведенъ и се изпотявахъ изъ пѫтя, а сега, като е махнатъ чувала отъ гърба ти, ти ходишъ изправенъ, значи свободенъ си. Ти може всѣки единъ човѣкъ да познаешъ дали носи нѣщо на гърба си или не. Който носи тежесть на гърба си, тежко ходи, а който нѣма нищо, се движи много леко. Които нѣматъ никаква тежесть, тѣ балетъ играятъ. Затова ви рекохъ, въ скръбьта нѣма нищо реално. Следователно, състоянията се смѣнятъ. Радостьта, която имате, е само физическа, скръбьта сѫщо така. Най-първо имашъ радость, докато я имашъ, мисъльта е толкова силна, че ти дава сили да носишъ 100-тѣ килограма, после, като изгубишъ тази мисъль, физическата радость става едно нещастие. Казвашъ: “Защо ми дадоха толкова много да нося? Не ми трѣбватъ 100 килограма.” И почвашъ да намалявашъ, най-първо отнемашъ 50 килограма, после ти ставатъ 40. Казвашъ: “И туй ми е много”, и т.н. Най-после казвашъ: “Единъ килограмъ ми е достатъчно.” Такива сѫ разсѫжденията за радостьта. Сега вториятъ, който върви подире ти, и той си мисли: “Да имамъ едно килце.” И той става лакомъ, иска все повече и повече. И най-после ти се освобождавашъ, отричашъ се отъ живота, казвашъ: “Олекна ми, слава Богу, нѣмамъ нищо.” А на втория казвашъ: “Ти ще видишъ какво е.” И вториятъ казва: “Ще видишъ и ти моето положение.” Той казва: “И азъ мислехъ като тебе.” Такива сѫ истинскитѣ разсѫждения. И действително, 100 килограма злато ще ти причини най-първо голѣма радость, но за единъ день, за два деня. Но носишъ ли го повече време, казвашъ: “Не искамъ нито паритѣ, нито златото, искамъ само гърбътъ ми да бѫде свободенъ.” Хората сега искатъ щастие, казватъ: “Да имаме сто килограма, пари да имаме.” Но той иска десеть магарета да има, да носятъ товара, а той да бѫде щастливъ. Той да ходи свободенъ, а другъ да му носи златото. Такова богатство природата не дава. Тя казва: “Колкото може да носишъ, това е твое. Давамъ ти само това богатство, което може да носишъ, което не може да носишъ, то не е твое.” И тъй пѫтьтъ на единия е отъ сто килограма, намалява, намалява до единъ килограмъ, а другия - отъ нула килограми - единъ, два, три до 99 килограма. Азъ ви навеждамъ сега на тази мисъль, искамъ сега да разсѫждавате правилно за нѣщата, а не да се отказвате. А може да носишъ и 1000 килограма, но трѣбва знание. Въ носенето не е щастието, нито въ неносенето - нещастието, въ мисленето е всичкото. Туй, което човѣкъ мисли, това е реалното въ сѫщность. Мисъльта е, която привлича. Сега този, който носи 100 килограма, ако е уменъ, той може да си създаде приятели, колкото иска. Понеже въ 100-тѣ влизатъ 10 единици по 10. Следователно този, който носи 100-тѣ килограма злато, може да има десеть души приятели. Какъ? Като раздѣли своето богатство на десеть. А пъкъ този, който е нещастенъ, той, като нѣма нищо, той е свободенъ. Казва: “Свободенъ съмъ, мога да ямъ”. Но той нѣма условия да си създаде приятели, нѣма какво да даде, а щастливиятъ има какво да даде. Сега другата страна, красивата страна. Значи, когато придобиешъ тия 100 килограма, ти ще намѣришъ своитѣ приятели и ще имъ кажешъ: “Вие сте ми приятели.” На всѣки едного ще дадешъ по 10 килограма и ще тръгнете 10 души заедно. Тогава ти нѣма да бѫдешъ отеготенъ отъ товара си. Това е щастието на живота. Това е размишление, че този е щастливъ само тогава, когато повика своитѣ приятели. Азъ наричамъ приятелъ този, съ когото можешъ да размѣнишъ това, което имашъ, наполовина, въ това седи щастието, тамъ е сигурностьта. Онѣзи, които не разбиратъ това, сѫ задържали всичко за себе си и мислятъ, че щастието е въ осигуряването. Че всѫщность като имашъ тия приятели, това е една банка. Въ всѣки единъ ти си вложилъ твоето богатство. Значи имашъ деветь банки, деветь приятели. Все таки, ако ти изгубишъ, тия твои приятели ще ти се притекатъ на помощь. Ако туй богатство го носишъ самъ, безъ да го вложишъ въ банката, тогава ти ще бѫдешъ сиромахъ. И свѣтскитѣ хора сѫщото правятъ, тѣ влагатъ своитѣ богатства въ една банка, въ втора, въ трета, то иде отъ този вѫтрешенъ законъ. И когато нѣкой отъ васъ иска да има единъ приятелъ, пакъ сѫщиятъ законъ. Ще знаете, всѣки единъ има възможность да има най-малко деветь души приятели. Това е сега първото положение. Или казано въ другъ смисълъ, всѣка една твоя мисъль има деветь методи или деветь начина, по които може да се изрази. Не е само единъ начинътъ за изразяването на едно чувство, на една мисъль, има безброй възможности. Все мисъльта трѣбва да се изрази по единъ или по другъ начинъ. Имашъ известна мисъль, ти трѣбва да знаешъ, по кой начинъ да я изразишъ. Или имашъ известно чувство, трѣбва да знаешъ, какъ да го изразишъ. Не знаешъ ли какъ да го изразишъ, ти ще попаднешъ въ едно противорѣчие. Противорѣчието излиза отъ факта, че не знаешъ, кой методъ да изберешъ. Въ една отъ лекциитѣ си бѣхъ казалъ: умниятъ човѣкъ, мѫдрецътъ предвижда всичкитѣ нѣща и най-дребнитѣ. А онзи, който люби, той знае, какво те интересува, това, което може да ти причини радость. Нѣкой пѫть може да не е нѣкой голѣмъ предметъ. Но онова, малкото дете, като му дадете единъ орѣхъ, то цѣлия день подскача, радва се на този орѣхъ. Питамъ: това дете, което се радва на орѣха, отъ сега ли е научило това понятие? Туй дете отъ години има това понятие въ себе си. То казва: “Този орѣхъ отъ години седи въ съзнанието ми. Азъ го сънувахъ.” А дайте този орѣхъ на единъ възрастенъ човѣкъ, той не се радва. Кое е това, което радва стария човѣкъ? Той изялъ своя орѣхъ. Детето го радва най-първо яденето и дрехитѣ. Ако дадешъ на стария човѣкъ дрехи, обуща, той казва: “Не съмъ младъ.” Но, ако му занесешъ една пилешка чорбица, той казва: “Господь здраве да му дава.” Дѣдото предпочита яденето. А детето се радва и на яденето, и на дрехитѣ. На стария, ако му дадешъ дрехи, той не се радва толкова. На яденето той се радва повече, понеже вѣрва, че ако яде, може да му дойде сила. Може малко да стане младъ. За дрехитѣ той казва: “Защо ми сѫ, едно време нали се обличахъ”, това сѫ старитѣ атавистически мисли, които се преповтарятъ у човѣка. Той казва: “Не ми трѣбва това нѣщо, не съмъ младъ.” Питамъ: ти, като си остарѣлъ, разбралъ ли си младинитѣ? Ти трѣбва да разбирашъ, какво нѣщо е мѫдростьта. И ако си остарѣлъ, разбирашъ ли смисъла на старостьта. Опредѣлете въ нейната конкретна смисъль, въ какво седи старостьта? Въ знанието. Ако имашъ знание и мѫдрость, ти си старъ човѣкъ. А въ какво седи младостьта? Младостьта седи въ възможноститѣ. Детето вижда възможности. То, като излѣзе, се радва на всичко, то се радва на себе си, че всичко това седи въ него. Единиятъ е богатъ, а другиятъ не е. Единиятъ се радва на това, което е придобилъ, а другиятъ се радва на това, което може да придобие. Старостьта не е нищо друго освенъ реализиране на младостьта. Това, което детето е желаело въ младостьта, следъ като го реализира, той се нарича старъ човѣкъ, придобилъ го е. Следъ старостьта какво иде? Да обясня сега мисъльта. Казвашъ: “Дотегна ми да живѣя.” Кое иде следъ живота? - Смъртьта иде, нали така. Представете си тогава, че и въ смъртьта има такова състояние, ти казвашъ: “Дотегна ми да умирамъ.” Това е противоположното на: дотегна ми да живѣя, значи единъ непрекѫснатъ процесъ на живѣене. И следъ като ти дотегне да умирашъ, ще дойде раждането, а следъ раждането, ще дойде растенето. Кое трѣбва да замѣсти умирането? Какво трѣбва да направи този човѣкъ? Той трѣбва да измѣни това състояние, трѣбва да се роди изново. Следователно, въ смъртьта, следъ като умре човѣкъ, той върви по една неопредѣлена линия. Тази линия ще се измѣни и като каже човѣкъ: “Дотегна ми смърть”, ще се образува крѫгътъ. Той усеща вече, че се е освободилъ отъ ноктитѣ на смъртьта и е едно сѣменце и сега отъ него ще се изискватъ известни условия. Това е почвата. Това може да го наречемъ изгрѣвъ на Слънцето. Правата линия е човѣкътъ, който казва: “Дотегна ми смъртьта.” Когато посѣятъ сѣмето, образува се крѫгътъ. Изгрѣвътъ на Слънцето не е нищо друго освенъ единъ процесъ, дето ще намѣришъ възможноститѣ на твоя животъ, тамъ ще търсишъ смисъла на живота. И всѣки единъ човѣкъ, който се е родилъ, все търси смисъла на живота. А щастието, това е единъ резултатъ. Сега Х, У, Z - Богъ, човѣкъ и външнитѣ условия, отъ това зависи щастието на човѣка. Щомъ напишемъ числото 10, ние го наричаме свѣтско число. Когато каже човѣкъ: “Дотегна ми смъртьта”, това е само половината. Нулата, това е човѣкътъ, който се избавилъ отъ смъртьта, единицата е условията, при които ние живѣемъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме условията, при които нашиятъ животъ може да бѫде щастливъ. Богъ, това е срѣдата или условията, при които ние живѣемъ. Първичната срѣда и първичнитѣ условия представлява Той. Затуй Богъ се взима като единица. Десеть, това сѫ условията, нула, това е човѣкътъ, който трѣбва да използува тия условия. Ще дойдатъ редъ промѣни, свѣтлина, топлина, разни пертурбации на времето, нѣма да се обезсърчавашъ, каквото и да дойде, всичко ще спомага на твоето растене. Понеже първичната причина въ почвата е разумна или почвата, въ която сега живѣете, е разумна и всѣки единъ импулсъ, който имате, каквато и да е посока, се дължи на тази разумна почва, понеже тя иска да добиете това, което вие желаете. Вие искате да бѫдете богати, може да бѫдете богати, но трѣбва да бѫдете разумни, за да може да използувате богатството. Искате да бѫдете учени, може да бѫдете учени, но трѣбва да бѫдете мѫдри. Учението е едно богатство и трѣбва да имате мѫдрость, да знаете какъ да използувате тази мѫдрость. Ако нѣмате тази мѫдрость, вашето състояние ще се измѣни и намѣсто радость и веселие, ще дойде обратното - нещастията. Ще бѫдете мѫдри най-първо. Тогава ще ви дамъ две нѣща: мѫдрецътъ намира щастието навсѣкѫде въ всичко, обикновениятъ човѣкъ намира щастието само на специфични мѣста, на особени мѣста, а глупавиятъ намира скръбьта навсѣкѫде, той казва: “Азъ съмъ нещастенъ човѣкъ.” Тогава, ако ти намирашъ щастието навсѣкѫде, ти си мѫдрецъ; когато го намирашъ само на отдѣлни мѣста, при особени условия, ти си обикновенъ човѣкъ; а когато кажешъ: “нещастенъ съмъ”, тогава ти си глупавъ човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да се опредѣли, какъвъ е и де е. Не казвамъ, че по сѫщество човѣкъ е глупавъ. Ако си мѫдрецъ, щастливъ си въ всичко, намирашъ щастието въ крѫга, обикновениятъ човѣкъ намира щастието по периферията, а глупавиятъ намира щастието извънъ крѫга. Ако щастието го намирате въ Бога, вие сте мѫдрецъ. Ако го намирате въ себе си, вие сте обикновенъ човѣкъ. А ако го намирате навсѣкѫде, какъвъ човѣкъ сте тогава? Ако сте щастливъ, живѣете въ Бога, това значи, каквото и да ви се случи, казвате: “Божия работа е това.” Вие сте щастливъ, радостенъ, благодаренъ на всичко, и на страдания и на радости. А щомъ търсишъ щастието въ себе си, ти си обикновенъ човѣкъ, а щомъ търсишъ всичко въ обществото, ти си глупавъ човѣкъ. Ако търсишъ всичко хората да ти дадатъ, ти си глупавъ човѣкъ. Понеже всѣки човѣкъ е занятъ съ себе си, много естествено той нѣма да мисли за тебе. Въ свѣта всѣки е заетъ съ себе си. Тогава, кой ще мисли за тебе. Какво ще търсишъ щастие въ другитѣ хора. Гледашъ, всѣки тръгналъ съ торбичката си, никой не те спира, да те попита: “Ти откѫде си, какво искашъ?” Ако се спре нѣкой приятель при тебе, той трѣбва да бѫде отъ щастливитѣ хора и понеже е щастливъ, казва: “Азъ те очаквамъ, ела у дома ми”, и щомъ те повика вкѫщи, гощава те. Това е мѫдрецътъ. Щомъ ти плати и те прати въ гостилницата, това е обикновенъ човѣкъ. А щомъ те изрита навънъ, той е отъ глупавитѣ. Ако угощавашъ благоприятни[тѣ] условия на живота, мѫдрецъ си. Ако кажешъ, да ти плащатъ, обикновенъ човѣкъ си, а ако изритвашъ тия условия навънъ, глупакъ си. Сега ще се повърнемъ къмъ сѫществената мисъль. При тѣзи разсъждения, коя мисъль остана въ ума ви? Коя е най-естествената, реална мисъль при този родъ разсѫждения. За мѫдрецътъ всичко е важно, за обикновения човѣкъ само нѣкои нѣща сѫ важни, а за глупавия нищо не е важно. Тогава, ако кажешъ, че всичко си разбралъ, мѫдрецъ си, ти си ученикъ, който е способенъ, даровитъ, музикаленъ. Ако кажешъ, че: “всичко не можахъ да разбера” - обикновенъ ученикъ си. Ако нищо не е разбралъ, е глупавъ. И това не трѣбва да ви безпокои. Човѣкъ трѣбва да знае де му е положение[то]: въ центъра на крѫга ли се намира, по периферията или извънъ крѫга? И извънъ центъра, това не трѣбва да го считашъ, че това е фатализъмъ. Може нѣкой да те е поставилъ тамъ. Ще се повърнешъ къмъ първото положение, всичко можешъ да оправишъ, но и всичко можешъ да развалишъ, можешъ да бѫдешъ щастливъ, а може да бѫдешъ нещастенъ. Може да бѫдешъ богатъ, а може да бѫдешъ и беденъ. Така седатъ разсъжденията. Защото този човѣкъ, който е билъ богатъ едно време, той е билъ и сиромахъ, но той е постѫпилъ съобразно законитѣ, не само въ единъ животъ, но въ редъ сѫществувания. Тогава ще кажемъ: “Заслужено е това!” Станете сега, да направимъ едно упражнение. I. (Движение на рѫцетѣ отпредъ къмъ страни.) Знаете ли какъвъ е смисълътъ на това движение? Значи това, което е въ сърцето ми, това е и въ ума ми. Значи, това, което е въ условията ми, въ сърцето ми, това е отъ Бога. Защото всѣко нѣщо, което иде въ сърцето на човѣка, то иде все отъ Бога. Следователно, когато човѣкъ забрави нѣщо, той все трѣбва да направи едно движение, за да си го спомни. Животътъ се изразява чрезъ известни движения. II. (Рѫцетѣ дъгообразно се разтварятъ настрани.) Смисълътъ на това движение. Това е растене. Показва, че всѣка мисълъ може да се реализира само тогава, когато се разцъфтява. Това показва, че мисъльта трѣбва да действува. Всѣка добра мисъль, всѣко добро желание може да се реализира само тогава, когато черпи сили отъ Първичната причина, Която е вложена въ него. Та каквото човѣкъ прави, каквото мисли, каквото и да желае, дали въ физическия свѣтъ, въ духовния или умствения, въ всичко трѣбва да има вѣра. Да бѫде увѣренъ. Затова, защото вѣрата сама по себе си е едно висше знание, за което не се изисква никакво разсѫждение. III. (Хвъркане. Движение на рѫцетѣ като хвъркане) Това движение показва, следъ като имашъ всички мѫчнотии, изтърси всичко това. Престани да мислишъ за мѫчнотиитѣ. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ. 7. 15 часа сутриньта 18 школна лекция на I-ви Окултенъ, Специаленъ Младежки класъ 28.XII.1928 г., петъкъ Изгрѣвъ

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание МЕТОДИ ЗА НАБЛЮДЕНИЯ ОБИКНОВЕНИ И НАУЧНИ 6.05 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината и скритъ животътъ. Размишление. Прочетоха се темитѣ: “Произходъ на противорѣчието и съгласието”. По какво се отличава господарьтъ и слугата? Има ли нѣкоя сѫществена черта, която отличава господаря и слугата? Кои сѫ сѫщественитѣ черти, които отличаватъ господаря отъ слугата и слугата отъ господаря? Вземете това за тема. (Тема №7) По какво се отличава единъ наученъ методъ отъ единъ обикновенъ методъ? Кои методи се наричатъ научни методи и кои обикновени или тъй наречени ненаучни методи? Да допуснемъ сега, че нѣкой отъ васъ иска да научи хиромантията или науката за рѫката. Науката на хиромантицитѣ се осланя на 2-3 рѫце, по които тѣ четатъ. Тѣ могатъ да иматъ допълнителни, спомагателни срѣдства както лицето, краката, главата, всички тѣ сѫ спомагателни срѣдства, за да се уясни рѫката. Тогава, какъ ще започне вашето наблюдение? Най-първо ще изучавате общата форма на рѫката, нейната голѣмина, широчина, видъ. Да допуснемъ, наблюдавате рѫката на единъ човѣкъ, дланьта му е голѣма, какво заключение ще извадите? Или, ако рѫката е голѣма или малка, какво заключение ще извадите? Сега тия три - №1, №2, №3 могатъ да произвѣдатъ въ васъ две състояния. Едното състояние ще бѫде положително. Въ него ще има радость, доволство. Въ второто състояние ще има малко скръбь, недоволство. Това сега тукъ сѫ сѫдове, но тѣ ще ви причинятъ това. Предствете си, че този господинъ ви носи тѣзи три сѫда, шишета, съ много цѣненъ гроздовъ сокъ. Кое отъ тия шишета е за предпочитане? -Сладка, първокласна шира - голѣмото. Първиятъ, който иде, е съ голѣмото шише, вие ще бѫдете много доволенъ. Вториятъ иде съ по-малко шишенце и най-последенъ иде единъ съ най-малко шишенце, около 100 грама. При първото шише имате най-голѣмата радость, после по-малка е радостьта и най-после радостьта е най-малка, имате недоволство. Да кажемъ, вие отивате да ви сипятъ шира въ голѣмото шише. Обаче, който ви сипва, е недоволенъ, казва: “Нѣмаше ли по-малко шише, а съ това, голѣмото идешъ?” Той е скърбенъ. Следъ туй иде втори, съ по-малкото шише. Скръбьта е по-малка. Най-после иде последниятъ, да иска отъ твоето шише. Но нищо не е останало. Ти казвашъ: “Задигнаха всичко!” Това сѫ прости наблюдения. Ако дойде учениятъ човѣкъ, по какво ще се отличаватъ неговитѣ наблюдения. Какъ ще превърнете простия методъ въ наученъ. Научниятъ методъ води къмъ причини и последствия. Ще кажете: “Защо дойдоха тия хора при васъ? Коя е причината?” Вие търсите науката, вие не търсите човѣка, нито че шишето му било малко или голѣмо, но размишлявате: Толкова хиляди хора преминаха такъвъ пѫть, не се спрѣха, а дойдоха. Защо? Необходимо имъ е. Вие вече гледате научно. Оставяте настрана вашитѣ вѫтрешни чувствувания, радость или неразположение. Казвате, кои сѫ причинитѣ. Значи, ако ние просто само констатираме известни факти, безъ да търсимъ тѣхнитѣ причини, то е обикновено наблюдение. Ако кажемъ: “Този човѣкъ е лошъ или добъръ, този е ученъ или неученъ”, това е просто наблюдение. А когато кажемъ: “Този човѣкъ е лошъ”, и защо е лошъ, кои сѫ причинитѣ, че е лошъ. Така като вникнемъ по-дълбоко въ човѣшкото естество, тогава имаме единъ наученъ методъ. Ако този методъ се спре и не отива по-нататъкъ, тогава имаме вече догматизъмъ. Туй вече науката го е доказала. Да допуснемъ, че науката е доказала, че този човѣкъ е добъръ. Въ какво отношение е доказала, че е добъръ. Добрината не е нѣщо постоянно. Схващате ли сега научната страна? Казваме, че собата* гори. Научно го доказваме. Но тази соба вѣчно не може да гори. Следователно, щомъ изгори собата, де е нейната добрина? Тя е добра, докато гори, щомъ престане да гори, тя не е добра. Докато дава нѣщо, тя е добра, щомъ не дава вече, казваме: “Тя е истинала, черна соба.” Собата гори, вие сте седнали до нея, тази соба е добра. Макаръ, че отвънъ тази собичка е черничка, обаче никой не обръща внимание на тази чернота, но приятно ви е да се разговаряте съ тази соба. Обаче, ако тази соба престане да гори и нейната добрина се изгубва. И тъй, ние изваждаме едно научно заключение. Туй, което може да ни ползува въ даденъ случай, ние наричаме добро. А, което въ даденъ случай не може да ни ползува, казваме, то не е добро. Това е обикновеното наблюдение. Обаче, иде другата философия, тя задъ доброто поставя друго нѣщо. Задъ доброто тѣ поставятъ туй, разумното сѫщество. За доброто той казва: “Тази соба е добра.” Кой поставилъ тази соба, каква е била неговата цѣль? Търсете причината, а собата е едно следствие. Причината е човѣкътъ. Ние казваме: Човѣкъ е добъръ, той мяза на единъ сѫдь, кой го е направилъ добъръ. Значи, задъ тази добрина търсимъ първичната причина. Защо е направена тази соба? Взимамъ човѣка като една соба. Рекохъ, Богъ го е направилъ добъръ, за да може въ този студенъ день да се грѣе. Това още не е доказано, то е само едно твърдѣние. Какво подразбираме, когато кажемъ, че нѣщо е доказано? Какъ ще докажешъ, че собата гори? Двама философи седатъ, единиятъ казва: “Собата гори.” Другиятъ казва: “Не, не гори.” Той може да му докаже: “Тури си пръста.” Другиятъ си тури пръста и го оттегли. “Защо го оттегляшъ?” -“Е, пари собата.” Значи, въ горението има парене. Той казва: “Въ всѣко горене има свѣтлина и червенина, има нагорещяване. А тукъ още нѣма червенина.” Той отваря вратата на собата и казва: “Отвѫтре е червена, а отвънка не е червена.” Вѫтре е субективно, а вънка е обективно. Отвънка още не е червена. Вънка си има известни признаци. Значи, обикновени наблюдения има, когато вие не търсите причината на нѣщата, а просто само ги констатирате. А учениятъ философъ, той търси вѫтрешната, истинска, разумна причина. Следователно, при всѣко обикновено наблюдение, съзнанието е отвънка. А когато при наблюдението търсимъ сѫщинската причина, наблюдението е научно. И тъй всичкитѣ ваши постѫпки, въ туй отношение, да се самовъзпитава човѣкъ, той може просто да констатира въ себе си известни нѣща, а може да проследи тѣхния развой. Нѣкой казва: “Нѣкои нѣща въ мене сѫ лоши.” Това е обикновено наблюдение. Вие не търсите причината. Или казва: “Има нѣкои добри работи въ мене.” И пакъ не търси причинитѣ. А защо въ даденъ случай съмъ лошъ или добъръ, не казва, нито търси. Отъ това гледище, въ дадения случай, човѣкъ може да бѫде добъръ и може да бѫде лошъ. Онзи, който иде при васъ съ първото шише, и каже: “Дайте м[у] шира.” Ти казвашъ: “Добъръ човѣкъ е този.” Че какъ знаешъ това? Докажи го. -“Напълни ми шишето.” Шишето, това е единъ фактъ, наученъ фактъ. “Не платихте ли нѣщо?” -“Не.” Добъръ човѣкъ е той. Ако обаче, този вземе пари за ширата, какво ще кажете? -“Търговецъ е той, даде ми едно кило, скѫпичко го продаде.” Не казва вече, че е добъръ. Значи, щомъ вземешъ пари за ширата, ти преставашъ да бѫдешъ добъръ. Това го считаме въ реда на нѣщата. Та рекохъ, нѣкои отъ васъ ще се научите, като наблюдавате нѣщата, да знаете сѫщинската причина. Спрете се какво е предназначението на пръститѣ въ науката? Напримѣръ, какво е предназначението на първия пръстъ? Съ кой пръстъ започна природата, като създаваше човѣшката рѫка? Кой пръстъ създаде по-напредъ? Онѣзи отъ васъ, които сте чели хиромантията, какво знаете за това? Хиромантицитѣ още не разглеждатъ този въпросъ. Кога и при какви условия е писано това. Причинитѣ, защо и за какво, кое е дало поводъ на това, всичко това се знае. Първиятъ пръстъ се е появилъ съ съзнанието на човѣка. Съ пробуждането на човѣка, че той е човѣкъ, отдѣленъ отъ всички други сѫщества. Въ момента, когато човѣкъ е почувствувалъ, че той е отдѣлно сѫщество, въ него се е зародила една идея, че той е едно сѫщество отдѣлно, затова вдига първия си пръстъ. Не вдига малкия си пръстъ, нито втория, а първия пръстъ. Първиятъ пръстъ, това е пробуждане на неговото съзнание като отдѣлно съзнателно сѫщество, което има известни права и задължения. Първиятъ пръстъ казва: “Азъ съмъ отговоренъ за всички последствия, на онова, което азъ правя. Това значи: азъ говоря и после ще отговарямъ. Но туй е едно твърдение, не е доказано още. Тогава второто положение, кои сѫ били причинитѣ да се яви палецътъ? Палецътъ се е явилъ, когато човѣкъ е пожелалъ да бѫде свободенъ. Палецътъ означава стемежъ къмъ свобода. И тогава ние твърдимъ, споредъ новата хиромантия, ако вие искате да я обосновете по новитѣ положения, споредъ аналитѣ, които сѫществуватъ въ природата, отъ формитѣ на палеца зависи и свободата, която ти търсишъ. Когато палецътъ мяза на нѣкой боздуганъ, какво казватъ хиромантицитѣ за тия боздуганообразни палци? Тѣ сѫ престъпници, у тѣхъ има желание да убиватъ, да изневѣратъ. Той е кѫсъ, тогава несформируванъ. Това е пакъ едно обикновено наблюдение. А има си причини, които обуславятъ измѣнението на тази енергия. Мозъчната енергия е измѣнила тази първа енергия и вследствие на това палецътъ става боздуганообразенъ. Това е едно случайно наблюдение, което се среща. Значи, първиятъ пръстъ, е пръстъ на свободата, палецъ на свободата. И колкото вашиятъ палецъ е по-добре сформируванъ и вашето понятие, вашиятъ стремежъ за свободата, ще бѫде по-добъръ и по-устойчивъ. Значи, задъ всѣка една форма се крие една съзнателна, разумна сила. И палецътъ показва съзнателната разумна форма. Въ всѣки единъ пръстъ имате два елемента, а въ палеца имате три елемента. Въ палеца имате мисъль, чувство и приложение. Въ всеки единъ пръстъ има само мисъль и чувство, нѣма приложение. Питатъ те нѣкои, напримѣръ: “Кое е онова село?” Или: “Кѫде се намира Дървеница?” Ти посочишъ съ първия си пръстъ (показателя), но не се мърдашъ. Въ този пръстъ има само мисъль и чувство, нѣма приложение. Ако действува палецътъ, ти ще кажешъ: “Ела съ мене.” Той тръгне и ти го водишъ. Палецътъ има трети елементъ. Палецътъ има приложението. Всѣки човѣкъ, който казва тъй (посочва съ показателя), той е дошелъ до мисъль и чувствувание, но приложението го нѣма. Нѣкой посочва [съ] първия си пръстъ, казва: “Азъ искамъ да бѫда ученъ човѣкъ.” Рекохъ, ученъ човѣкъ съ първия пръстъ. А ако тръгнешъ къмъ науката, тогава рекохъ: ти си ученъ човѣкъ, съ палеца работишъ. Имашъ три елемента въ себе си. И когато вие казвате, че човѣкъ иска да изпъкне, имате този пръстъ, показателя. А когато не иска да изпъкне човѣкъ, не показва съ пръста си, а тръгне съ тебе, заведе те до селото и после пакъ се върне назадъ, туй ние наричаме въ моралния свѣтъ приложение. И тъй, азъ наричамъ обикновения, физически животъ съ два елемента, а духовния съ три елемента. Тамъ има мисъль, има чувство, има и приложение. Когато ти кажешъ на себе си: “Азъ искамъ да бѫда ученъ човѣкъ, искамъ да бѫда добъръ човѣкъ” и показвашъ съ пръста си нагоре, ученъ не ставашъ. Питатъ те: “Тамъ ли е воденицата?” - “Тамъ е.” А другиятъ тръгне съ тебе, заведе те. Сега какви отношения има между тия три шишета и първия пръстъ, показателя и голѣмия палецъ? И между тия разсъждения? Вие ще кажете: “Тази работа е разбъркана.” Да и азъ виждамъ, че е разбъркана. Разбъркана е, защото въ първия случай имаме обикновени наблюдения и следъ туй ще пристѫпимъ къмъ научнитѣ наблюдения. Ще […] тия шишета и този палецъ съ тия три елемента и ще се повърнемъ къмъ причинитѣ и последствията. Къмъ онази разумната сила, която е работила въ свѣта, ще видимъ какви сѫ нейнитѣ вѫтрешни планове, нейнитѣ побуждения и отношения къмъ насъ, каква е цельта ѝ. Туй е научната страна, да разгадаемъ всичко това или да дойдемъ до онѣзи интимни побуждения на природата спрѣмо насъ. Въ тази смисъль казваме, че науката е, която просвѣщава човѣка. Наука е това, което ни показва какви сѫ отношенията на първичната причина къмъ насъ. Насъ всѣкога ни радва това най-много. Когато казваме: “Той ни обича.” Това е обикновено наблюдение. А като кажешъ, че той къмъ тебе има специална любовь, особена, че е готовъ да се жертва заради тебе, то е вече наука. Защо? Ти знаешъ, че е готовъ да се жертвува заради тебе. И ти знаешъ защо е готовъ да направи всичко това. Когато ти знаешъ сѫщинската причина на нѣщата, въ тебе има една вѫтрешна стабилность. А обикновено наблюдение е, когато кажешъ, че този човѣкъ е особено разположенъ къмъ тебе, безъ да знаешъ причината. Казвашъ: “Добъръ човѣкъ е той, добре е разположенъ къмъ мене.” Обаче това сѫ все обикновени наблюдения. Та въ тази наука, всички окултни науки иматъ за цѣль, да направятъ нашитѣ отношения къмъ природата правилни, да нѣма никакво съмнение. Защото въ едно обикновено наблюдение има съмнение, а въ научнитѣ наблюдения сѫ изключени тия вѫтрешни съмнения. Едно научно наблюдение е единъ фактъ, който като се обобщи, се свързва съ цѣлото и се изваждатъ тия заключения. Тогава имаме една научна истина и тази истина се отнася и къмъ насъ. Сега което говорихъ, всѣки единъ отъ васъ се интересува за своя палецъ. Не е обикновено наблюдение. Ако кажа само нѣщо специфично за палеца, нѣма защо да се посочва първия пръстъ. Всѣки единъ човѣкъ има единъ начинъ за показване. Има известно подигане на ѫглитѣ. Да допуснемъ това е въ вашия хороскопъ написано отъ 30 градуса. Тогава, ако направите при първия градусъ една постѫпка или при 30-я градусъ, последствията ще бѫдатъ ли сѫщитѣ? Нѣма да бѫдатъ. Туй, което сѣете въ пролѣтьта, има едни резултати, туй, което сѣете въ есеньта, има други резултати. Плодоветѣ, които се сѣятъ или зрѣятъ въ май или юли, иматъ една сладчина, които се сѣятъ или зрѣятъ въ августъ или септември, иматъ друга сладчина. Който иска да бѫде радостенъ, жизнерадостенъ, да яде череши, които зрѣятъ презъ пролетьта - ранозрѣйки. А, който иска да бѫде философъ, мѫдъръ, да яде грозде, кѫснитѣ плодове. Обикновенитѣ хора казватъ: “Този плодъ зрѣе презъ май и повече не мислятъ.” Или кажатъ: “Тѣзи плодове зрѣятъ въ септември или октомври и нищо повече не казватъ.” Прости наблюдения сѫ това. Тѣ нататъкъ не се спиратъ. А учениятъ човѣкъ казва: “Този плодъ зрѣе въ май”, и знае причинитѣ, защо зрѣе тогава. Ако вие запитате нѣкого: “Защо черешитѣ зрѣятъ тъй рано и защо трънкитѣ зрѣятъ по-кѫсно, кои сѫ причинитѣ за това?” Обикновениятъ човѣкъ ще каже: “Ти на корена рѣпа нѣма да сѣешъ.” Пъкъ и защо да не сѣешъ? Пъкъ защо просо да не сѣешъ, а рѣпа? И защо рѣпа? Не разравяй, не сѣй рѣпа, защото рѣпата мирише. Като не си въ състояние да разрѣшишъ единъ философски въпросъ, не смущавай ума си съ работи, които не можешъ да разрѣшишъ. Нали казватъ: “Не разравяй, да не мирише”, живѣй като обикновенитѣ хора, това значи. Онзи, който е турилъ рѣпата, не е българинъ. Българинътъ го е взѣлъ отъ друго мѣсто. Но онзи, който е турилъ рѣпата, е билъ ученъ човѣкъ и е скрилъ качества въ рѣпата. Рѣпата има известни качества, въ даденъ случай, тя разрѣшава всички физически мѫчнотии. Емблема е тя на преодоляване. Човѣкъ, който има известна физическа болка или мѫчнотия, да държи рѣпата при себе си. Тури я подъ главата си. Имашъ материални мѫчнотии, режи рѣпа и яжъ. Сега това е пакъ едно обикновено наблюдение, защо? Щомъ попиташъ: “Защо трѣбва да ямъ рѣпа”, ти превръщашъ обикновеното наблюдение въ научно. Азъ рекохъ, яжъ рѣпа и ще се оправятъ работитѣ! Ти казвашъ: “Какъ ще се оправятъ работитѣ?” Ще се оправятъ. “Е, може ли рѣпата да оправи работитѣ?” - Може разбира се. Щомъ тази рѣпа влѣзне въ стомаха ти, тя ще оправи работитѣ. Ако ти имашъ болка въ стомаха си и ядешъ рѣпа и тя те излѣкува, веднага ти ще имашъ друго мнѣние за нея. Ще кажешъ: “Азъ ядохъ рѣпа и оздравѣхъ, макаръ и да мирише, но тя оздравява.” Питамъ ви сега, коя е причината, че тази сестра иде тукъ тъй близо? Това е първиятъ пръстъ. Тя не може да разбира. Когато човѣкъ не разбира работитѣ, той иска да дойде наблизо. Все по-близо и по-близо, докато разбере работитѣ. Тогава питамъ отъ чисто астрологическо гледище, резултатитѣ на постѫпки, направени въ първия и въ 30-я градусъ, не могатъ да бѫдатъ едни и сѫщи. И тъй, ако вземемъ кръга, 360-тѣ градуса показватъ 360 условия. Въ човѣка има 360 елементарни условия. И всѣко едно условие може да видоизмѣни живота. Кръгътъ представлява едно колело, което се върти. И щомъ влѣзнешъ въ тия условия, ти трѣбва или да използувашъ тия условия или тѣ ще използуватъ тебе. Едно отъ дветѣ ще стане. Е, какви мисли се зараждатъ въ васъ? (-Който има голѣмото шише може да се вземе като човѣкъ, който и много дава и много взема. Човѣкъ съ голѣма рѫка.) Малката рѫка е когато чо-вѣкъ е дошълъ до крайния предѣлъ на физическото даване. Пъкъ иска да направи добро, той се упражнява, упражнява рѫката си, упражнява и ума си. Значи малката рѫка показва известна интелигентность. Малката рѫка, не добре сформирувана, показва по-голѣма бедность на ума. Умътъ се задоволява съ малко. Човѣкъ, който спада къмъ единъ чисто умственъ типъ, той се задоволява съ малко хлѣбъ. Дайте на две деца хлѣбъ, за да ги познаете, какво е състоянието имъ. Детето, което се задоволява съ малко хлѣбъ, е умственъ типъ, а което взема много хлѣбъ, то е физически типъ. Умствениятъ типъ малко взема и малко дава, а физическиятъ типъ много взема и много дава. То казва: “Колкото на мене, толкова и на тебе.” Колкото то има, толкова и на тебе ще даде. Затуй и въ умствено отношение нѣкои философи разрѣщаватъ мѫчнотиитѣ много лесно. Казватъ: “Тебе не ти трѣбва много.” Но то е отъ чисто духовно гледище. Обаче, ако единъ човѣкъ има желанията на единъ слонъ, тѣлото на единъ слонъ и после има формата на една овца и този философъ почва да ни доказва, че колкото яде овцата, толкова трѣбва да яде и слона. Всѣки ще каже, че тукъ нѣма никаква философия. Това е отношение на тѣхната форма и на тѣхнитѣ желания. И тъй, ние пристѫпваме, науката е тази съзнателна сила, която ни показва истинския пѫть на живота. Затова всички хора искатъ да бѫдатъ учени. Науката хвърля свѣтлина къмъ причинитѣ и последствията. Тя изяснява защо и за какво ставатъ нѣщата. И то не само защо ставатъ нѣщата, но каква е тѣхната вѫтрешна връзка и какво можемъ ние да направимъ. Да кажемъ единъ день ученитѣ хора ще обяснятъ защо Земята е така поставена къмъ Слънцето, кои сѫ причинитѣ за това. Защото само при такава специфична далечина отъ Слънцето, на нашата Земя могатъ да се развиятъ специфични качества у хората. Защото хората на Þпитеръ не могатъ да иматъ тия качества, както хората тукъ на Земята. Далечината опредѣля качествата на хората. Затуй казватъ нѣкои хора: “Да сме далече отъ нѣкои хора.” Защо? Или: “Да сме по-близо до нѣкои хора.” Защо? При близостьта се развиватъ едни качества, а като сме далече, се развиватъ други качества и разположения. И едното е вѣрно и другото е вѣрно. Значи, когато природата иска да създаде известни типове съ известни качества, тя си има свои методи. Пространство е точно опредѣлено защо и за какво. Тази далечина е точно опредѣлена споредъ енергията на тия организми, споредъ тия сѫщества, които трѣбва да дойдатъ на Земята и за всичко онова, което тѣ трѣбва да развиватъ у себе си. И на Þпитеръ има сѫщества, има други типове хора, съ други качества, които тамъ се образуватъ. Ако идешъ на Þпитеръ, тамъ хората се интересуватъ отъ съвсемъ други работи и нѣща. Разликата има между тѣхъ. Туй, което насъ много ни интересува, за тѣхъ даже не съставлява предметъ. Такова е различието. И следъ туй иде другото обобщение. Единъ день всички сѫщества отъ разнитѣ планети на слънчевата система, ще дойдатъ въ Слънцето, ще донесатъ всички други качества и ще образуватъ нѣщо ново, единъ новъ типъ. Следователно, Слънцето е единъ общъ центъръ, дето всички типове се обощаватъ. Имаме една конфедерация, дето се образува всичко добро. Но всичко това е само едно физическо твърдение. Казвате: “Докажете го.” Може, но за да се докажатъ нѣщата се изисква време, изисква се и разбиране. Сега да не ви взимамъ повече време, понеже имате друга практическа работа. Нали? Знаете ли каква е практическата работа за сега? Сега ще оставимъ теорията, за да има време за практиката. Ще има сега една закуска - тархана. 7.14[часа сутриньта] Ще ви дамъ едно правило, то е следующето: всички научни изследвания, всичко, което вие учите, се свежда къмъ известни правила. Всѣка една наука си има своитѣ правила. Сега въ живота си ще турите първото правило, то е следующето: Какво бихте разбирали подъ тази фигура? (АВС)Тая линия В иматъ ли отношение къмъ А? Иматъ разбира се. Вие нѣкой пѫть се спирате върху нѣкой наученъ въпросъ и казвате: “Каква е цѣльта на моя животъ и защо съмъ се родилъ?” Тогава, тия клонища, които се явяватъ на това дърво, иматъ ли смисълъ? В - това сѫ клонища, а С - това сѫ коренитѣ на това дърво. Туй сега е въ научна форма. Това сѫ сечения. Следователно, дървото се грижи за всѣки единъ клонъ, за всичкитѣ клонища, понеже тѣ сѫ проявления на цѣлокупния животъ. Когато си при най-лошитѣ условия, ти си се обезсърдчилъ, ще кажешъ: “Азъ съмъ клонъ отъ дървото на живота.” Спри се тамъ. Следователно общиятъ животъ на природата какво казва? Щомъ си клонъ, ти нѣма да губишъ вѣрата си, защото тамъ е връзката съ живота. Понеже този животъ е свързанъ съ общия животъ. Когато кажемъ, че нашиятъ животъ е частица отъ общия животъ, ние разбираме, че животътъ е една вѫтрешна връзка. Или въ научна форма казано: животътъ на цѣлото е живота на частитѣ. И животътъ на частитѣ е животъ на цѣлото. Или рекохъ, другата формула: Животът на цѣлото се изразява въ живота на частитѣ. И животътъ на частитѣ се влива въ живота на цѣлото. Която отъ дветѣ формули ви повече прилѣга, нея вземете. И дветѣ сѫ научни формули. Тази мисъль изисква известно време, за да се разбере. Щомъ се даде една формула, вие не се безпокойте отъ нѣща, които не разбирате. Васъ да ви е приятно, че ви давамъ едно житно зърно. Рекохъ, посѣйте го! Но за васъ се изискватъ години да го наблюдавате. Или ви давамъ една костилка отъ череша. Или я носете въ джоба си, или я посѣйте. Всѣка идея, която ви се дава, е едно сѣме. Посѣйте я. Тя има своя наученъ смисълъ. А като я държите като единъ отдѣленъ фактъ, тя ще стане ненужна за васъ. Ще я имате само като единъ отделенъ фактъ. Тази костилка не трѣбва да пълни джоба ви. Сега виждате, колко е важна тази лекция. Опитайте лекцията. Нали търпение ще имате. Станете сега! Божията Любовь носи щастие. Божията Мѫдрость носи пълното щастие. Божията Истина носи всичкото щастие. (Закуска - тарахана. 7 часа и 30 минути свършихме закуската.) Божията Любовь носи пълния животъ! 17 школна лекция на I-ви Младежки, Окултенъ класъ 21.XII.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ ------------------------ *соба - (унг.) печка

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание УЧЕНИЕ И ПРИЛАГАНЕ ГОСПОДАРЬ И СЛУГА 5 часа сутриньта Отче нашъ Тема за следующия пѫть: “Противоречие и съгласие.” Половината отъ васъ пишeте върху “Противоречие и съгласие”, а пъкъ другата половина пишете върху: “Произходъ на противоречието и съгласието”. Хроникирайте просто при какви случаи се проявява противоречието и съгласието. Кое дава поводъ да се явятъ тѣ? Ако на васъ ви се даде една тема: “Каква е задачата на съвременната наука?” Или въобще каква цѣль има науката? Тогазъ какво бихте отговорили? Или ако ви се даде тема: “Любовь къмъ знанието.” Да допуснемъ, че вие имате две лица: първото е учено, а второто неучено. Каква разлика има тогазъ между ученъ човѣкъ и неученъ човѣкъ? Да допуснемъ, че първото лице е и учено, и интелигентно, а второто лице е интелигентно, но неучено. Да кажемъ, че имате единъ човѣкъ, който е ученъ и не е интелигентенъ, а имате единъ човѣкъ, който не е ученъ, но е интелигентенъ. Тогава каква разлика има между тия две категории: интелигентниятъ и неинтелигентниятъ? Такава една тема за размишление прилича на бобъ, който трѣбва дълго време да се вари. Има хранителни вещества въ боба, но трѣбва по специаленъ начинъ да го варишъ. И да се освободишъ отъ външнитѣ люспи на боба. Учениятъ човѣкъ е индивидъ, въ който познанието му, за външния свѣтъ е систематизи-рано. Учениятъ човекъ е запознатъ не само съ това, което той е училъ, но и съ тѣзи знания, които хиляди поколения сѫ систематизирали преди него. Той има въ своята паметь, въ своя умъ тѣхното знание, дефинициитѣ,или опредѣленията на законитѣ. Той е ученъ човѣкъ. А пъкъ интелигентниятъ човѣкъ е този, който има познания. И интелигентностьта носи своя произходъ отъ личната опитность или отъ опитностьта на душата. Интелигентниятъ е този, който има нѣкоя придобивка. Учениятъ човѣкъ е придобилъ познанията си отвънъ. А неучениятъ е този, който нѣма тѣзи външни познания. Съ други думи, учениятъ е съ капиталъ, а неучениятъ е безъ капиталъ. Въ живота и двамата могатъ да живѣятъ. Но условията на учения, и условията на неучения ще бѫдатъ различни. Учениятъ човѣкъ ще има опитностьта на миналитѣ поколения, ще може да се ползува отъ нея. Въ друга категория спада интелигентниятъ. Интелигентниятъ ученъ, той може да използува науката въ по-широка смисъль; а интелигентниятъ, който не е ученъ може да е мѫдрецъ.* Човѣкъ може да бѫде мѫдрецъ, безъ да е ученъ. Въ дадения случай той лесно може да придобие познанията на миналото. И добиването на тѣзи познания отъ него наричаме самообразование. И тогава у човѣка тѣзи два процеса вървятъ. Има нѣща, които сме наследили отъ дѣди и прадѣди, бащи. Това е наука и науката може да се наследи. Известни познания, които проникватъ въ съзнанието на поколението, могатъ да се предадатъ. Има нѣкои познания, които могатъ да се предадатъ. Напримѣръ, ако майката дълго време се е учила, това може да се предаде. Редъ поколения майкитѣ сѫ се учили на музика. И това е станало като вѫтрешна потрѣба на духа. Тѣзи качества на майката и бащата могатъ да се предадатъ. Следователно, можемъ да считаме, че известни качества могатъ да се предадатъ само тогазъ, когато станатъ несъзнателна наука въ човѣка. Това, което у човѣка е съзнателно, той може да го предаде. Тъй че, задачата на науката не е празна. Има нѣща въ науката, които сѫ празни, т.е. невѣрни. Но всички вѣрни работи, дълго време като се употрѣбяватъ, могатъ да се предадатъ. Забелѣжете следното положение. Да кажемъ, че имаме малка клетка А. Сегашнитѣ учени, които разсъждаватъ механически, казватъ, че тази клетка почва да се дефиренцира, да се видоизмѣня и отъ нея най-после е излѣзналъ човѣкътъ. Да допуснемъ, че тази клетка се е образувала и че тя представлява първиченъ животъ. И да допуснемъ, че нѣма външна интелигентность. Кои сили ще я накаратъ тя да се раздвои? Кое е дало поводъ тя да се раздвои? Полученитѣ две клетки пакъ сѫ се раздвоили и т.н. Ученитѣ хора казватъ: известенъ инстинктъ, напоръ. Но това не е обяснение. Ако едно разумно сѫщество би наблюдавало строежа на една кѫща, какво ще констатира? Да допуснемъ, че една кѫща би се строила механически, да допуснемъ, че кѫщите се строятъ безъ хора. Варьта се носи сама съ механически срѣдства и тѣзи, малкитѣ влакове се турятъ, безъ да видишъ нѣкое живо сѫщество. Ако нѣкой наблюдава този процесъ, той би ви го описалъ. Преди тѣзи механически средства е имало живи сѫщества, но после тѣ сѫ се замѣнили съ механически средства. Да кажемъ, че единъ органъ е покритъ съ три пласта клетки. Да кажемъ, че тѣзи клетки на кожата сѫ се охлузили и после, вечерьта тѣзи клетки се завзематъ и поправятъ кожата. Вашето съзнание не взема участие; вашиятъ обикновенъ умъ не е взѣлъ участие, но душата, която е жива вѫтре въ тѣлото, е дала разпореждане клеткитѣ да поправятъ. Понеже тази колективната душа подвижи* въ всички клетки. И следователно, когато душата даде известенъ потикъ, тя разбира езика на клеткитѣ. Щомъ тя каже на клеткитѣ, щомъ даде този вѫтрешенъ потикъ, тѣзи клетки знаятъ на кое мѣсто трѣбва да се работи. Често, когато измѣстите разумното направление, което душата има въ тѣлото, и турите тамъ на ума мѣсто, вие влизате въ едно противоречие. Вашиятъ умъ може да знае какъ се е образувала болѣстьта, но вашиятъ умъ не може да цери болѣстьта. Душата може да цѣри. Когато човѣкъ пожелае да оздравѣе, моментално оздравява. А когато мисли, че трѣбва да оздравѣе, той не оздравѣва. Когато интенсивното желание е на душата, веднага става подобрение; а другиятъ процесъ е повърхностенъ. Даже у васъ всѣки може да познае кога действува умътъ и кога действува душата. Просто имате следующия примѣръ. Представете си, че имате златенъ часовникъ, мили сте се и сте го оставили нѣкѫде, изгубили сте часовника, забравили сте го нѣкѫде, но въ съзнанието ви е, че сте извадили часовника и не може да си спомните. Повръхностьта на вашето съзнание ви казва: “Еди на кое си мѣсто е той.” Отивате тамъ и нѣма го тамъ. Умътъ казва, че е на друго мѣсто, отивате тамъ, но и тамъ го нѣма. Дойде ви мисъльта: “Нѣкои е взѣлъ, отива си часовникътъ.” После ви дойде трета мисъль и прочие и прочие. Спирате се и се обезсърдчавате и казвате: “Изгубихъ го. Трѣбва да си купя другъ.” Но ако вие се спрете и се оставите на вашето дълбоко чувство, на вашата интуиция, тя ще ви пошепне: “Тамъ!” Интуицията излиза дълбоко отъ душата. Та тѣзи две течения сѫществуватъ въ васъ. Нѣщата на ума сѫ вѣрни само за тѣзи нѣща, които сѫ подъ неговъ контролъ. За всяко нѣщо, което умътъ не може да мисли, душата може да го знае. Напримѣръ умътъ може да има следната мисълъ: “Азъ ученъ човѣкъ нѣма да стана.” Но душата не казва така. Сега се представете двама слуги: първиятъ слуга и вториятъ слуга. Единъ господарь ги праща да свършатъ нѣкаква работа. Следъ като прегледатъ слугитѣ тази работа, тѣ се връщатъ при господаря си и казватъ: “Тази работа не можемъ да я свършимъ, не е за насъ.” Въ този случай умътъ ли говори въ тѣхъ или душата? После дойде господарьтъ, който е заинтерисуванъ, и казва: “Тази работа може да се направи.” Сега може да направите опитъ. Опитътъ седи въ следното, напримѣръ имате известенъ навикъ. Да допуснемъ, че имате навикъ да пушите тютюнъ, при това отъ съображение, че засѣга кесията ви и нѣмате достатъчно пари, вие казвате: “Излишенъ разходъ правя съ пушенето на тютюнъ.” И питате ума си: “Мога ли да напусна тютюна?” Умътъ казва: “Можешъ, ако искашъ.” Ти започнешъ день, два, три и после умътъ идва и казва: “Сериозна е тази работа, ти си навикналъ, ако напуснешъ този навикъ, зле ще ти стане. Я, пропуши!” И човѣкъ решава да пуши, не може да напусне. Обаче идва едно убеждение по-дълбоко, отъ душата. Душата казва: “Тютюнътъ е наркотическо растение. И следователно, вѫтре то ще упражни едно лошо влияние въ организъма. И следователно, отъ здравословно гледище, непременно трѣбва да напуснешъ тютюна.” Тогава започва борба между ума, който има работа съ повърхностьта на съзнанието и отъ друга страна душата, която има работа съ разумнитѣ сили въ човѣка. Борбата започва. У човѣка се яви желание, после това желание се отметне и пр. И най-после или умътъ, или душата вземе надмощие. И тогава човѣкъ започва да се реформира отвѫтре. Та рекохъ сега, при положението въ което се намирате, зависи до каква степень се е събудила душата. Казватъ: “Умътъ му е буденъ, но душата му спи още.” Това е приблизително вѣрно. А пъкъ има будни души съ спящи умове. А има нѣкои, у които и душата, и умътъ сѫ пробудени. А у нѣкои умътъ е пробуденъ, а душата не е пробудена, или обратно. А има нѣкои, у които умътъ и душата не сѫ пробудени и сѫ въ несъгласие. А най-първо, при събуждането приведете умътъ и душата въ съгласие. Вие казвате: “Ще тръгнемъ по пѫтя на общественото мнение.” Но какво е общественото мнение? Общественото мнение е наука. Тамъ, дето обществото поддържа, че човѣкъ трѣбва да живѣе чистъ животъ, въ това съмъ съгласенъ. Но когато обществото поддържа, че човѣкъ трѣбва да отива на война, да се жертвува за обществото, питамъ: Това обществено мнение почива ли на дълбокъ законъ? Нима всѣки банкеринъ нѣма сѫщия законъ? Той казва: “Ти искашъ да ме убиешъ и азъ ще си отмѫстя.” Трѣбва ли да се поддържа едно обществено мнение, което нѣма основа? Основа въ самата душа? Не трѣбва да се поддържа. Този законъ можете да го пренесете вѫтре въ вашия личенъ животъ. Мнозина отъ васъ нѣкой пѫть се намирате въ големи смущения. Седите и не можете да разрешите нѣкой въпросъ - каква область да започнете, какво да станете: химикъ или естественикъ, инженеръ ли, лѣкаръ ли, по готварство ли да учите или по търговия и пр. Питатъ нѣкои: “Де има повече условия, за да се подобри живота?” Това сѫ второстепенни работи. Науката не трѣбва да бѫде само едно средство за прехрана. Отчасти може да бѫде така, но науката има и друго предназначение - да тури човѣка въ правия пѫть. Азъ мога да направя следното уподобление: когато човѣкъ тръгне въ пѫтя, той трѣбва да вземе необходимото за пѫтя. И съ науката той не трѣбва да се претоварва, той не трѣбва да вземе толкова много хлѣбъ, че да го повреди по пѫтя, а да вземе до първата станция. Истински ученъ човѣкъ е човѣкътъ, който постоянно се учи! Онзи, който е обикналъ науката, на когото душата е будна, той постоянно се учи. Има нѣкои, които сѫ свършили училището. Тѣ оставатъ съ старитѣ теории въ науката. Питамъ тогава: кой ученъ човѣкъ, кой капацитетъ ще кажатъ на прелѣтнитѣ птици, че времето се разваля? Има ли нѣкое обявление въ вестницитѣ, че времето ще се развали и да имъ каже: “За това вие трѣбва да вземете мѣрки.” […]*** И единъ день тѣзи птици решаватъ да вървятъ. По какви съображения? Питамъ: дали въ тѣхъ, тѣ усещатъ, че времето ще се развали или въ тѣхъ настава една промѣна? Всѣкога, когато се промѣня времето, у човѣка настава една тежесть. Тамъ, дето сѫ на курортъ, птицитѣ стоятъ докато имъ е приятно, но щомъ усетятъ най-малката неприятность, казватъ, че не е време да се живѣе вече тукъ. А пъкъ тази неприятность се съвпада съ промѣната на времето. Почти 99 на сто отъ настроенията, които хората иматъ, се дължатъ на времето. Напримѣръ неразположенъ си, песимистъ си, това все се дължи на времето. Какъвто вѣтъръ вѣе, така и човѣкъ мисли. Вие ще направите едно малко възражение. Ти бъркашъ въ джоба си, кесията ти е празна. Какво общо има времето съ това? Бъркашъ въ джоба си и имашъ лошо настроение. Гладенъ си, могатъ да те питатъ какво общо има това съ времето? Азъ ще ви дамъ другото възражение: защо кесията ви е празна? Четири дена е валѣло дъждъ, никой не ви е ангажиралъ на работа и кесията ви се е изпразнила. Вие сте учитель, искате да преподавате. Дойде епидемия, […] на вашето стадо, разболѣятъ се децата, искате да преподавате и не сте добре настроени, защото безъ деца не може да преподавате. Всички хора сѫ подъ влиянието на времето. То упражнява голѣмо влияние. Постави човѣка извънъ времето и нѣма никакво изключение. Спането е положение да излѣзнешъ извънъ времето и пространството и тогава не те смущава дали имашъ пари или не. Но щомъ влезнешъ въ време и пространство, веднага времето упражнява влияние върху васъ. Въ времето и пространството влизатъ всички тѣзи складирани мисли. Опитноститѣ въ време и пространство се складиратъ така, както се складиратъ газоветѣ. Ако дѣдо ви, баща ви се е наплашилъ много отъ това време, то и вие треперите и се безпокоите, да не би да изгубите паритѣ. Нѣкой отъ васъ казва: “Какво ще се прави? Животътъ е станалъ много тежъкъ.” Въ сегашното си състояние вие изживявате опитностьта на нѣкоиминалипоколения. Значи 99 на стотѣ отъ мѫчнотиитѣ се дължатъ на времето. А едно на сто е това, което сега трѣбва да изживѣвате. Щомъ не сте разположени, казвате: “Времето е такова, барометърътъ спада. Влага има.” Обаче има една единица мѫчнотия. Този е въпросътъ, който трѣбва да разрешите. И когато нѣкой каже, че животътъ е много труденъ за разрешаване, то има само една единица мѫчнотия за разрешаване, нищо повече! Въ какво седи единицата? Имате едно лѣкарство, знаете какъ се лѣкува хрема. Сѫщевремено вие вървите и сте гладенъ. Рекохъ, вие имате единица мѫчение. Казвашъ: “Какво мога да направя съ тази единица?” Срещашъ български орачъ, който не може да оре. Постоянно му течатъ очитѣ. Той те пита: “Какъвъ цѣръ знаешъ?” Ти казвашъ: “Зная, но три деня не съмъ ялъ. Като се наямъ ще ти кажа единъ хубавъ цѣръ.” Той отваря своята торба, ти се наяждашъ, ти запалвашъ огънь, сварявашъ вода топла, туряшъ малко соль въ водата и забъркашъ. И казвашъ сега на този човѣкъ: “Тури въ шъпата си отъ тази вода, смръкни съ носа си веднажъ, дважъ и повече.” Следъ това изваждамъ едно шишенце, турямъ вода въ шишенцето и му казвамъ: “Довечера ще туришъ тази вода въ шъпата си и ще смръкнешъ. Утре пакъ.” И онзи, като смръкне казва: “Действително, малко ми поолекна!” Топлата вода и сольта му въздействуваха. Сольта е лошъ проводникъ за размножението на микробитѣ. И тя веднага е спрѣла този процесъ. Та рекохъ, дръжте въ свѣта сѫщественото. Не се спирайте отъ това, което не ви трѣбва. Не туряйте много работи въ ума си. Турете въ ума си само една основна мисъль, една основна идея. Тази основна идея има само едно изключение. Въ 99 случая, тя може да ви помогне. А въ единъ случай може да не ви помогне. Тази основна идея може да не ви помогне само тогава, когато вие не искате. Човѣка не може да го заставите да направи това, което той не иска. Въ това отношение той е едно божество. У него има единъ особенъ инатъ. Той казва: “Това нѣма да направя.” И да го убеждавате, той казва: “Нѣма да го направя.” Това съзнание създава нѣкой пѫть голѣми вѫтрешни страдания. Някой пѫть казвате: “Бори се съ себе си.” Това е борба съ стария навикъ. Напримѣръ казвашъ: “Нѣма да ямъ.” Постишъ день, два, три и най-после ще ядешъ. Или казвашъ: “Нѣма да работя.” И най-после ще работишъ. Яденето е най-лесната работа, която природата ти е дала. Нека дойдемъ до окултната наука. Човѣкъ, който иска да изучава окутната наука, трѣбва да знае следното: При окултната наука, при сегашното си положение човѣкъ трѣбва да изучава себе си. При окутната наука ще изучавашъ себе си. Кои сѫ спомагателнитѣ науки на окултната наука? Втори пѫть ми разправете за спомагателнитѣ науки на окултната наука. После ми разправете за спомагателнитѣ науки на наукитѣ. Вие подъ окултна наука подразбирате тайната наука. Не е така. Окултната наука се занимава изключително съ силитѣ, които действуватъ въ живия организъмъ. И въ близка връзка съ тѣзи сили. Нѣкой казва: “Азъ съмъ единъ окултистъ.” Кои науки влизатъ въ обикновенитѣ окултни науки? - Хиромантия, физиогномия, френология, алхимия, астрология, гадание въ всичкитѣ му други форми. Да кажемъ, че ви попитатъ по единъ дълбокъ въпросъ; и вие се почешете по носа. И следъ като се почешете, ще турите рѫката си отстрани на кръста. Това вие го правите несъзнателно, но какво значение има това? Защо тургатъ на стомнитѣ дръжки? За да се носятъ по-добре. Значи, щомъ се почеше човѣкъ по носа, той казва: “Има усулъ.” (Има му лесното.) Има усулъ, но какъ да го хвана сега? Човѣкъ, като отиде при стомната, гледа кѫде е дръжката на стомната? Ако има дръжка, лесно е. Важно е отъ де да хванешъ предмета, отъ де да започнешъ първата нишка? Човѣкъ ще се почеше по нѣкой въпросъ. Следъ като се почеше по носа, тури си рѫката отстрани на кръста, следъ това започва да работи. Много пѫти нѣкой майсторъ работи въ кѫщата и се яви единъ сложенъ въпросъ. Тогава той се почеше, тури си рѫката и следъ това веднага дава нареждане какъ трѣбва да се направи. Не може ли безъ да се почеше по носа? И безъ да си тури рѫката на кръста? Ако той бѣше инженеръ и имаше свой планъ, той щѣше да огледа плана вѫтре въ книгата, и ще си тури рѫката на челото и ще каже: “Така трѣбва да се направи!” Но като нѣма планъ, той се чеше за носа и намѣри плана. Чешенето на носа е прелистване и после казва: “Разбрахъ тази работа.” Той приложи науката и почва да действува. Вие питате: “Не може ли безъ чешене?” Може. Но трѣбва да имашъ планъ. Ако нѣмашъ планъ, трѣбва да се чешешъ по носа. Ти туришъ въ ума си, че не трѣбва да се чешешъ. Казвашъ: “Не трѣбва да се чеша.” И седишъ така. И не ти идва на ума. И речешъ да работишъ и не ти върви. Тогава иде другото положение. Ще намѣришъ другъ майсторъ, за да каже какъ трѣбва да се направи. А пъкъ щомъ се почешешъ, това е съкратена процедура. Това е едно правило отъ една стара наука. Ако си забравилъ тѣзи две правила, тогава ще търсишъ цѣлия день нѣкой да те учи. Сегашната наука, която имате, е съкратена процедура. Трѣбва да се ползувате отъ тази наука. Мнозина отъ васъ изучавате хиромантията, астрологията, знаете аспектитѣ, лоши и добри аспекти, съвпадения на планетитѣ, но сами не вѣрвате въ това, защото нѣматеопитность. Нека разгледаме единъ въпросъ отъ физиогномията, напримѣръ човѣшката брада. Отъ тѣзи форми бради, коя отъ тѣхъ ще разреши по-скоро въпроса? - Третия типъ, заострената брада. Това сѫ мекуриеви бради. Всички, които принадлежатъ къмъ Меркурий, сѫ все съ заострени шила (бради). Нѣщо, което е остро, то е Меркурий - ножъ, игла и друго. Той казва: “Направете го остро, то изисква по-малко пространство.” Първата брада е широка. Къмъ кой типъ спада тя? Когато брадата е заострена показва, че умътъ действува. А когато брадата е широка, показва, че действуватъ грубитѣ, физически сили. Първиятъ типъ брада е Марсовъ, волевъ, вториятъ типъ брада е на сърцето, а третиятъ типъ е на ума. Физическитѣ сили въобще взематъ просторъ, широкъ просторъ се изисква за тѣхъ. Следователно, изисква се дълго време, догдето тѣзи физически сили се докаратъ въ действие. Да се възбудятъ. Човѣкъ, който физически е силно развитъ, изисква се дълго време той да работи, за да се превърне едно негово състояние въ друго. Ако такъвъ човѣкъ има и отгоре широки линии (главата и челото), то такъвъ човѣкъ и съ 9 чифта биволи не можете да го извадите отъ мочурлака, въ който е затъналъ. На тѣзи физически сили трѣбва такава една линия, която може да балансира. Не е само материята, която препятствува на известни сили. Трѣбва да имате съотвѣтнитѣ сили и въ духовния свѣтъ, за да можете да се борите съ една физическа мѫчнотия въ физическия свѣтъ. Та рекохъ, вещиятъ хиромантикъ трѣбва да изучава не само рѫката, но той трѣбва да знае нѣщо и за физиогномията, френологията и астрологията. И само тогава може да прилича малко на единъ окултенъ ученикъ. Но ако разбира само рѫката, то е нѣщо специфично, специфично познание. Единъ лѣкарь не трѣбва да изучава само болѣзненитѣ състояния, но и здравословнитѣ състояния, за да намѣри разликата между здравия и боленъ организъмъ. И съвременитѣ лѣкари отъ чисто окултно гледище нѣматъ диагноза, да могатъ да познаятъ болестьта преди 10 години. Тѣ само нѣколко дена преди болестьта, казватъ, че пулсътъ е напредналъ, че температурата се е промѣнила и пр. А окултистътъ астрологъ 10 години по-рано казва: “Ако не вземешъ мѣрки, ще заболѣешъ отъ затлъстяване и отъ други болести.” И ще ти кажатъ тогава какви храни не трѣбва да ядешъ. Та рекохъ сега, вие минавате за окултни ученици, спрете се и попитайте вашата душа. Тя ще ти каже, ти ще се учишъ. Нѣма да бъдешъ професоръ. И ще запишешъ това, което душата ти ще каже. Запитай душата си така: “Тази година какъ ще прекарамъ?” Тя знае и ще ти каже: Първиятъ месецъ отъ годината ще прекарашъ въ хрема, втория месецъ - въ треска. Въ третиятъ месецъ ще се изпотишъ и ще се поправишъ. А всички останали месеци ще ги прекарашъ въ голѣмо щастие. Питамъ, какво лошо има въ това? Първиятъ месецъ въ хрема, цѣлъ месецъ ще кихашъ, после ще дойде треската, защото хремата подготвя почва за треската. И следъ това ще дойде промѣната. Цѣла година ще прекарашъ добре. И ти ще кажешъ: “Попитахъ душата си и тя ми каза така и така. И така стана.” Но нѣкой пѫть нѣма да стане така. Душата ти е казала: “Първиятъ месецъ въ хрема ще бѫдешъ”, но никаква хрема не те хваща. Тя ти каза: “Вториятъ месецъ въ треска ще бѫдешъ”, но не те хваща треска. Тогава какво е станало? - Вмѣсто да е говорила твоята душа, дошълъ е и ти е говорилъ самозванния професоръ - умътъ. Единъ човѣкъ преди две сѫществувания, когато е билъ на земята, е ималъ слуга, съ когото е постѫпилъ крайно несправедливо, изпѫдилъ е слугата си зимно време и последниятъ дълго време е страдалъ. Да допуснемъ, че тази година се съвпада споредъ изчисленията, този бившъ господарь да опита сѫщото. Въ това прераждане, този бившъ господарь сега служи при единъ господарь, който ще го изпъди и колко време ще седи безъ работа, азъ зная. Преди две сѫществувания онзи слуга, когото той е изпъдилъ, се е луталъ три месеца. Следователно и този бившъ господарь точно три месеца ще бѫде лутанъ. Това е писано на рѫката му. Съ микроскопъ трѣбва да гледашъ рѫката му. Три месеца ще бѫде безъ работа. Споредъ окултната наука всички тѣзи детайли на нашия животъ сѫ турени въ рѫката. И онзи, който познава, като погледне рѫката само, той знае и си казва: “Въ еди кое прераждане, напримѣръ въ предпоследното прераждане или преди три прераждания си направилъ това и това и въ еди кой си месецъ и година ще опиташъ резултатитѣ на доброто, което си направилъ въ миналото. То се връща върху тебе и опущенията, които си направилъ, и тѣ се връщатъ.” Та всичко става споредъ Божествената […]*** всемогъщо Божествено Съзнание, което прониква цѣлата природа, и хроникира нѣщата. Това Божественото Съзнание никога нѣма да забрави и ще накара човѣка да пожъне последствията на своитѣ постѫпки - добри или лоши. Това Божествено Съзнание иска да докара всѣко едно сѫщество да пожъне последствията на своя животъ. Та въ сегашния си животъ да не се страхувате. Науката седи въ това, че туй, което мислите, което учите и което вършите, всичко това ще стане основа на вашето бѫдеще развитие. Нѣкой пѫтъ казвашъ: “Дотегна ми, не искамъ да се уча.” Това сѫ празни работи. И сто пѫти да ти дотегне, това нѣма да те спаси. Единъ слуга работи при господаря си и казва: “Дотегна ми.” Азъ гледамъ рѫката му и му казвамъ: “Още единъ месецъ ти остана. Но този месецъ е опасенъ. Ако излѣзнешъ преждевремено, природата ще тури лихвитѣ, а ако свършишъ тѣзи противоречия, ще станешъ господарь.” За добритѣ си постѫпки човѣкъ става господарь, а за лошитѣ си постѫпки той винаги става слуга. Нѣкой пѫть вие искате да станете господарь. Рекохъ, писано е на рѫката ви да бѫдете слуга поради лошата ви карма. При лошата карма човѣкъ ще слугува. Нѣкой казва: “Защо трѣбва да живѣя добъръ животъ?” - За да бѫдеш господарь. Така че човѣкъ отъ сега опредѣля въ бѫдеще господарь ли ще бѫде или слуга? Азъ взимамъ господарь и слуга въ най-добрия смисълъ. Рекохъ ако се обезсърдчавате и мислите, че животътъ е произволенъ, вие не разбирате живота на човѣка. Не разбирате вѫтрешния животъ. Та затова научно ще се стремите къмъ разуменъ животъ. Това е общо разбиране на живота. Каквото може да направите за бѫдеще зависи отъ сегашния ви животъ. Нѣкой пѫть вие трѣбва да слугувате три месеца, а вие нѣкой пѫть седите два месеца и напуснете работата. Напримѣръ Жанъ Вължанъ отъ начало го осѫждатъ на 5 години затворъ, но поради неговото бѣгство нѣколко пѫти, затворътъ му става 19 години. При всѣко бѣгане му турятъ по три години повече. Такива сѫ били физическитѣ закони. И най-после му се набиратъ 19 години. Ако Жанъ Вължанъ си излежеше 5-тѣ години, 14 години щѣше да спечели. Подъ слуга и господарь разбирамъ следното, не разбирамъ въ букваленъ смисълъ на думата. Подъ слуга разбирамъ въ даденъ случай човѣкъ, който е ограниченъ отъ външни условия, а подъ господарь - който не е ограниченъ отъ тѣхъ. Този законъ е вѣренъ въ природата. Когато ние искаме да избѣгнемъ последствията на нашия животъ, ние увеличаваме лошитѣ последствия съ 14. Не, че трѣбва да се подчинимъ безропотно, но онова, което имашъ да платишъ, плати го! И като платишъ, какво ще бѫдешъ? Ще бѫдешъ господарь! - Само Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ Животътъ! 16 лекция на Младежкия Окултенъ класъ 14.XII.1928г., петъкъ, Изгрѣвъ --------------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто. ** подвижи - (остар.) живѣе, подвизава се *** Въ оригнала е оставено празно мѣсто за 2-3 неразчетени думи

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ХИГИЕНА НА ЖИВОТА 5 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животътъ! Размишление върху истинското щастие. Само 10 души да прочетатъ темата. Доброволцитѣ само. По полянитѣ всички ходятъ, но по високитѣ върхове малцина ходятъ. Трѣбва едно упражнение. Сега онѣзи, които сѫ ходили по високитѣ върхове, тѣ сѫ екскурзианти. Тогава можемъ да кажемъ: “Нека станатъ екскурзиантитѣ!” Сега азъ ще ви говоря върху хигиена на живота.Въобще обикновенитѣ хигиенисти за какво говорятъ? На първо мѣсто въ хигиената седи въпросътъ за жилището. Жилището, въ което човѣкъ живѣе, трѣбва да бѫде удобно. Като се включва въ това и водата, храната, въздуха и свѣтлината, а после и неговото облѣкло. Обикновенитѣ хигиенисти въобще настояватъ за тѣзи нѣща, като важни, елементарни правила за хигиената. За да бѫде жилището удобно, човѣкъ непремѣнно трѣбва да има съзнание, че той се нуждае отъ жилище. После въ него трѣбва да се зароди съзнанието, колко прозорци трѣбва да има и колко голѣми трѣбва да бѫдатъ. Ако не съзнава това, никаква хигиена той не може да има. Здравословно състояние не е само човѣкъ да се роди, да му се даде форма и жилище, но той трѣбва да живѣе здравословно. Ако той живѣе въ това жилище и постоянно боледува, това жилище не е хигиенично. Много богати хора иматъ отлични здания, съ много прозорци, кѫщитѣ имъ сѫ чисти, при това постоянно боледуватъ. Нѣкои може да възразятъ, че това зависи и отъ храната. Да, но богатитѣ хора се хранятъ съ доста пищна храна, обаче какво е онова, което липсва въ яденето? Какво количество отъ яденето трѣбва да употрѣби единъ човѣкъ и колко такива единици сѫ нужни за едно ядене? Въобще при обикновенитѣ хора, колко грама хлѣбъ сѫ нужни, при нормално състояние? - 250, 500, 750, 1000 грама хлѣбъ е нормално. Сега има и анормално състояние. Нѣкой при едно ядене изяжда единъ килограмъ хлѣбъ или кило и половина. Казва: “Ама, азъ трѣбва да ямъ.” Питамъ: коя е истинската норма за яденето? Сега хигиениститѣ казватъ: “Жилището трѣбва да бѫде удобно.” Какво разбирате под удобно, комфортно жилище? Удобно и хигиенично жилище е това, при което като влѣзешъ вѫтре, на която страна и да погледнешъ, да не ти произвежда неприятно впечатление, или да ти произвежда все една малка радость. Дето и да влѣзете въ това жилище, все да ви е приятно. Това е хигиенично жилище. Щомъ нѣмашъ тази малка радость отъ жилището, то не е хигиенично. Та това е положителна радость, доволенъ си отъ жилището си. Или, както казахъ, това е хигиенично жилище. Сѫщиятъ законъ се отнася и до храната. Коя храна е задоволителна? Щомъ ядешъ известна храна, тя трѣбва до следния обѣдъ да ти причини една малка радость. Тази храна е задоволителна. Ако си ялъ правилно и ако храната е хигиенична, до следния обѣдъ ти трѣбва да чувствувашъ една малка радость, едно разширение въ себе си. Тогава и следния обѣдъ ще очаквашъ пакъ съ сѫщата интенсивность и съ сѫщата жажда. Тъй въ яденето може да има вече едно здравословно състояние. Щомъ стане едно малко промѣнение въ това малко чувство, въ храната има нѣщо примѣсено, тя не е вече хигиенична. Тогава да дойдемъ до третия въпросъ - за облѣклото. Казватъ: “Човѣкъ трѣбва да има хубаво облѣкло.” Според хигиената, коя е хубавата дреха на съвременния културенъ човѣкъ? Хигиенична е тази дреха, която като облѣчешъ, както и да я носишъ, презъ цѣлия день трѣбва да усѣщашъ една малка радость, че носишъ тази дреха. Щомъ усѣщашъ една малка неприятность, тази дреха не е хигиенична. Цѣлиятъ комплектъ дрехи, въ цѣлото си облѣкло да усѣщашъ едно малко удоволствие, не удоволствие, но задоволство отъ дрехитѣ си. Тази дреха или този комплектъ отъ дрехи, взетъ заедно съ шапката, съ връзката, съ палтото, съ рѫкавицитѣ, всичко, което ти е необходимо, въ него да нѣма никакъвъ дефектъ. Това наричаме хигиенично облѣкло. Облѣклото не трѣбва да бѫде съвършено, но да усѣщашъ една малка радость отъ него. Това облѣкло е хигиенично. Нѣкоя дреха, като я пипашъ, тя е малко остра, не ви е приятна. Хигиеничната дреха, трѣбва да знаете, трѣбва да бѫде добъръ проводникъ на живитѣ сили въ природата. Напримѣръ, хигиеничната дреха не трѣбва да изолира свѣтлината, или да изолира въздуха, но трѣбва да бѫде едно съ човѣка. И тя трѣбва да бѫде добъръ проводникъ и на топлината. И всѣки човѣкъ трѣбва да знае какви дрехи трѣбва да носи. Хигиената още не се е занимавала съ този въпросъ. Тя разглежда въпроса другояче, отъ съвсемъ материално гледище. Въ дрехитѣ трѣбва да участвува и съзнанието. Човѣкъ, който иска да има хубави дрехи, не трѣбва да гледа само формата на тази дреха, но тази форма трѣбва да съотвѣтствува и на тѣлото. Той трѣбва да има малка радость и отъ дрехата и да е доволенъ. При това, каквато часть отъ дрехата и да пипне, да му причинява една приятность. Да усѣща една малка мекота отъ дрехитѣ. Такова облѣкло е хигиенично. Когато дойдемъ до ученицитѣ на окултната школа, тѣ взиматъ тия правила вече въ съображение. Та рекохъ, отъ хигиената на физическия свѣтъ ние минаваме къмъ хигиена на живота. Въ хигиената на живота влизатъ три елемента: мисъльта като елементъ, чувствата като елементъ и действията или постѫпкитѣ на човѣка, като трети елементъ - М. Ч. Д-П. Тогава рекохъ така: една мисъль е хигиенична, на която пламъкътъ никога не се намалява. Мисъль, на която пламъкътъ може да се намали, тя не е хигиенична. Всѣко чувство, на което интенсивностьта може да се намали, това чувство не е хигиенично. И всѣко действие, което въ даденъ случай може да се изврати, това действие или тази постѫпка не е хигиенична. Следователно, отъ чисто научно гледище, вие всѣкога може да търсите такива мисли, такива чувства и такива действия, на които пламъкътъ не се намалява. Защото казва нѣкой: “Животътъ ми е тъменъ.” Защо е тъменъ? Защото пламъкътъ му се намалява. Защо е тъменъ твоятъ животъ? - Защото пламъкътъ на твоята мисъль се е измѣнилъ. Тогава? Ако пламъкътъ на твоята мисъль се е измѣнилъ, какво трѣбва да правишъ? - Внеси единица любовь. Единицата е следното нѣщо: намѣри едно сѫщество, което дълго време е очаквало нѣкого, да му помогне. И следъ като помогнешъ на това сѫщество, твоятъ пламъкъ ще се възстанови. Ти, като се стараешъ да помогнешъ на това сѫщество, това сѫщество ще възстанови естествения пламъкъ на твоята мисъль. Това не се отнася до праната. Запримѣръ, това сѫщество дълго време е искало да се учи, моли се, иска знания, въ него има такъвъ жаръ, навсѣкѫде ходи, търси нѣкой да го извади отъ това забутано положение. Ако ти му се притечешъ на помощь и дадешъ потикъ на неговата мисъль, която той иска да реализира, това сѫщество ще възстанови пламъка на твоята мисъль. Сега да ви обясня тази мисъль. Едно правило има, единъ законъ, който казва: “Обичай ближния си като себе си.” Това положение пълно ли е? Тъй, както сега се схваща, то е пълно, но на това изречение липсва нѣщо. Какъ любятъ хората себе си? Хората още не знаятъ да любятъ себе си. Ако извадя едного отъ васъ и го запитамъ: “Какъ любите себе си?” Какво ще отговорите? Човѣкъ люби себе си само тогава, когато пламъкътъ на неговата мисъль никога не се намалява, когато пламъкътъ на неговото чувство никога не се намалява и когато пламъкътъ на неговитѣ действия никога не се намалява. Този човѣкъ има съзнание, той обича себе си, той тачи своитѣ мисли. Той не казва: “Азъ не мога да мисля, азъ нѣмамъ любовь.” За такива мисли и за такива чувства азъ не говоря. Човѣкъ трѣбва да каже: “Тази мисъль, която имамъ, е права; това чувство, което имамъ, колкото и да е малко, и то е право.” Азъ не говоря за великитѣ мисли и за великитѣ чувства. Азъ говоря за микроскопическитѣ мисли и чувства. Ако ние [не] тачимъ тѣхния пламъкъ, тогава ще изгубимъ и този пламъкъ, който тѣ иматъ. Ако азъ не оцѣнявамъ своята мисъль, какъ ще оцѣня мисъльта на другитѣ! Ако азъ себе си не уважавамъ, какъ ще уважавамъ другитѣ? Ако азъ себе си не любя, какъ ще любя другитѣ? Това значи да любишъ себе си въ другитѣ, нищо повече. Да любишъ себе си въ ближния, значи да живѣешъ въ ближния и да любишъ себе си въ ближния. Ти, като любишъ себе си въ ближния, ти ще любишъ и ближния си. Въ това отношение се обясняватъ и думитѣ Христови: “Азъ живѣя въ Отца си.” Какво значи да любимъ Бога и какво значи Богъ да ни люби? Когато Богъ ни люби, Той люби и себе си въ насъ. А когато ние любимъ Бога, любимъ себе си въ Бога. Тогава? Най-първо трѣбва Богъ да ни обикне. Най-първо Богъ трѣбва да обикне себе си въ насъ и следъ това ние да обикнемъ себе си въ Бога, а после да обикнемъ Бога въ себе си. Сега това е вече въ проявленията. Това е законъ на съзнанието. Нѣкой ще каже: “Какъ ще стане тази работа? Я, ми обяснете!” Който иска да му се обясняватъ тия работи, той всѣкога ще остане простакъ. Щомъ ви казвамъ, вие мислете, че това го разбирате. Сега да ви дамъ едно обяснение: не мислете, че всѣко нѣщо, което вие разбирате, е разбрано. Ама, че на онова, малкото дете, като дадете хубавата пита, то безъ да знае елементитѣ на хлѣба, усѣща тази вѫтрешна радость, която се явила у него. Онзи, който знае всички тайни на хлѣба и който знае всички тайни на живота, както и детето, което не ги знае, презъ питата еднакво разбиратъ. Има едно вѫтрешно разбиране. Не мислете, че трѣбва научно да ви се обясняватъ тия нѣща. Не е мисъльта, която води живота. Защото, когато ние умствено се убѣждаваме, и умствено се разубѣждаваме. Има нѣщо, което може да се почувствува и което може да се опита и отъ този опитъ на съзнанието, никой не може да ме разубѣди. Като съмъ тръгналъ изъ пѫтя нѣкой казва: “Ти не виждашъ, не можешъ да ходишъ.” Хубаво, да направимъ опитъ. Елате съ мене. Ти нали виждашъ? Рекохъ на трети: “Хвърлете на 20 крачки отъ тукъ една игла.” Азъ посочвамъ на първия да я търси. Той ме критикува, че азъ не виждамъ, но той търси, търси и не може да намѣри иглата. Азъ тръгвамъ и я намирамъ. Кой вижда повече отъ двамата? Който намира иглата, вижда повече отъ онзи, който не може да я намѣри. Следователно, въ нашето съзнание, когато то може да ме рѫководи въ правия пѫть, тъй както очитѣ, значи очитѣ сѫ въ едно здравословно състояние. Човѣкъ, който никога не се спъва въ живота си, очитѣ му сѫ нормални. Спъването показва, че има една анормалность. Нѣкой пѫть криво виждаме терена, по който вървимъ и вследствие на това не правимъ право своитѣ изчисления и вследствие на това не вървимъ правилно. Съзнанието е окото на човѣшкия животъ. Когато нашето съзнание е будно, тогава спъване не може да има. Ако има спъване, нека признаемъ факта, че единствената причина е у насъ - съзнанието ни не е напълно пробудено, има нѣщо, което ни липсва. А щомъ липсва, ние можемъ да го доставимъ. Въ тази положителна философия на живота подразбираме, че условията на живота сѫ дадени на човѣка и той трѣбва да разработва тия условия въ себе си. Защото ако нѣмаме дадени условия, тогава е безпредметно да правимъ известни усилия. Следователно животътъ ни е даденъ. Въ живота влизатъ елементитѣ: пламъкътъ на мисъльта, пламъкътъ на чувствата и пламъкътъ на човѣшкитѣ постѫпки. Сега, това е още елементарната страна на самия животъ. Това сѫ елементи, съ които вие трѣбва да започнете. Запримѣръ, ако известна мисъль понижава вашия животъ, отхвърли тази мисъль. Тя не е здравословна. Запримѣръ ти казвашъ: “Азъ искамъ да свърша университетъ.” Ходишъ нагоре - надолу и после казвашъ: “Що ми трѣбва да си боля главата?” Питамъ: тази мисъль здравословна ли е? Човѣкъ, който мисли по този начинъ, той е като онзи работникъ, който казва: “Цѣлиятъ день азъ ще работя, но вечерьта ще се напия хубаво.” Едва спечелилъ 150 - 200 лева и казва: “Сега ще се наямъ и напия хубаво.” Добре, но на другия день главата го боли и въ джоба си нѣма нищо. Питамъ: това усилие хигиенично ли бѣше? Хигиенично бѣше да работишъ, но следъ това да те боли коремъ, не е хигиенично. Ако следъ едно угощение усѣщашъ една малка радость, че си се видѣлъ съ приятелитѣ си и следъ това искашъ и втори пѫть да се срещнешъ съ тѣхъ, добре, това угощение е хигиенично, но ако следъ това угощение те боли главата, това угощение не е на мѣстото си. И тогава, дето си работилъ цѣлъ день, ти си изгубилъ нѣщо отъ себе си. Следователно, оставете настрана всички ония мисли, чувства и постѫпки, които понижаватъ живота ви. Оставете ги настрана, каквито и да сѫ тѣ, въ каквито дрехи и да сѫ облѣчени. Нека дойде една мисъль, която е облѣчена хубаво, безъ дефектъ, която да внесе хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта. Тя трѣбва да внесе въ живота една малка радость, постоянна, но не голѣма радость. Та рекохъ, сегашниятъ вѣкъ е вѣкъ на усилена деятелность, понеже при възпитанието се допущатъ криви насоки. Нѣкой казва: “Ама, азъ трѣбва да се проявя въ живота.” Отлична е тази мисъль. Въ какво трѣбва да се проявишъ? “Ама, азъ трѣбва да бѫда полезенъ.” Въ какво трѣбва да бѫдешъ полезенъ? “Ама, азъ трѣбва да го организирамъ.” Въ положителната философия на истинския животъ, ако ти организирашъ живота и този животъ свърши съ смърть, питамъ: какво си организиралъ? Ако ти си организиралъ живота и той свърши накрая съ единъ фалитъ, какво си организиралъ? Или ако си свършилъ по художество и рисувашъ само най-хубавитѣ картини и най-после всичкитѣ ти картини се разрушатъ, какво си придобилъ? Не е само да създадемъ нѣща. Казватъ: “Да се създадатъ мисли.” Не е само мисъльта въ живота. “Ама, трѣбва да умре нѣкой, за да живѣятъ другитѣ.” Това не е философия. Питамъ тогава: ако азъ съмъ на нивата и ора съ воловетѣ си, имамъ единъ чифтъ волове, кое е по-добре: да продамъ воловетѣ или да ги заколя и да ги изямъ или и тѣ да живѣятъ и азъ да живѣя и да работя съ тѣхъ? По-хубаво е воловетѣ да останатъ да живѣятъ и азъ да работя съ тѣхъ, отколкото азъ да остана само, а тѣхъ да премахна. Защото, ако останешъ самъ да живѣешъ, ще извършишъ работата на магарето. А работата на магарето върши всѣки, който грѣши. Всѣки, който грѣши, е едно магаре. Това значи символа на магарето. Всѣки, който грѣши и който мисли злѣ, който постѫпва злѣ, е едно магаре. Е, тогава? Ще кажешъ на нѣкой човѣкъ, който грѣши, така: “Ти си едно магаре, не мислишъ право, не чувствувашъ право, не постѫпвашъ право.” - “Какъ тъй да съмъ магаре?” Сега такава е терминологията на хората. И забележи, кажешъ ли на единъ човѣкъ, че не постѫпва право, твоятъ животъ не е мораленъ, той ще каже: “Остави тия работи!” Но кажи му една формула, която може да е измислилъ, кажи му: “Ти си едно магаре!” Той ще каже: “Какъ!” Ти си го засегналъ много. Направилъ си му една операция и тази операция на мѣсто е дошла. Магаре е силна дума. Магарето показва, че грѣшникътъ не е научилъ закона на жертвата. Той яде и пие, но и харчи съ своитѣ другари, а това не е жертва. После казватъ за нѣкого: “Той е уменъ.” Да, уменъ, но само за себе си. Да открадне оттукъ - оттамъ, но не и да направи нѣкое добро. После иде буквата “г”. Това е онзи овчарь, който има кука, но да гони това - онова, все за да открадне нѣщо, но никога не хваща нѣкой, който се дави. Буквата “га” не помага на бедния. Буквата “а” се повтаря въ тази дума. Иде следъ това буквата “р”. Тя е единъ чукъ. Това е юнакътъ, който иде съ своя чукъ, и може да удари нѣкого по главата, но той никога не туря този ножъ, за да помогне, да освободи нѣкоя вдовица или сираче отъ гладъ. И най-после буквата “и” показва, че магарето има всичко, но всичко изтича навънъ. Такъвъ човѣкъ никому полезенъ не може да бѫде, никому полза не може да принесе. Той е единъ източникъ, който отвсѣкѫде тече, но много дупки има. Казва: “Азъ напълнихъ стомната,но тя изтича отвсѣкѫде.” Това е то “магари”. И тогава, за да преобразите това магаре, ще напишете така: иргамъ. Играмъ.Човѣкъ всѣкога може да поправи една своя постѫпка, ако знае какъ да започне съ онѣзи елементи, отдето е започнала погрѣшката. Вие знаете при разплитането на синджиритѣ, домакинята, която е плела синджира, като дръпне още първия синджиръ, веднага ще се разплете всичко. Ти трѣбва да знаешъ какъ да постѫпвашъ. За всѣко нѣщо си има своя постѫпка. Сега, да оставимъ магарето и да се върнемъ къмъ въпроса за хигиената. Магарето е една сила, която въ старо време е означавала една природа, за която се е разисквало много. Много уменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да знае да влада магарето. Вие знаете какъ като се заинати магарето, какво значи. После, това магаре, колкото и да го учишъ, то си има свои навици. Ти не можешъ да го отучишъ отъ неговитѣ навици. И ако единъ день неприятельтъ те гони и ти бѣгашъ, магарето ще те издаде. То ще каже: “Дръжте го, азъ го нося!” Реве това магаре. Магарето е емблемъ на една необуздана сила и често вие чувствувате, че въ характера ви има нѣщо, съ което не можете да се справите. Каквото и да правите, то все реве. При това казватъ, че магарето е една разумна сила, но моралъ нѣма. Никакво приличие нѣма у магарето. Неговото безобразие нѣма край. Рекохъ, нѣкой пѫть ние търсимъ магарето отвънъ, но нѣкой пѫть и ние загубваме благоприличието. Мислите ли, че това магаре въ обществения съвремененъ строй не може да има почтено мѣсто? То е пакъ на почтено мѣсто. Английската кралица Виктория имала едно магаре, което имало 12 лѣкари, да го гледатъ. Тази кралица обичала да се вози на магаре. Питамъ: това магаре, което минава за толкова пословично, какъ се е домогнало до този царски дворъ? При това да има 12 лѣкари, които да треперятъ на него. Значи, това е едно изключение, което показва, че магарето може да поумнѣе. И действително, има умни магарета. Единъ отъ нашитѣ братя въ Търново имаше едно магаре, което азъ наричахъ “умното магаре”. Целиятъ день не реве, само пасе. Но когато види господаря си, тогава започваше да реве. И после, като види, че следъ малко ще изгрѣе слънцето, ще се спре, ще се моли, помръдва си малко ушитѣ и като изгрѣе слънцето, ще колѣничи на преднитѣ си крака. После ще се поизтърси и пакъ ще тръгне да пасе. Това показва, че и най-отрицателнитѣ сили въ нашето естество могатъ да претърпятъ известно преобразувание, стига да знаемъ какъ да постѫпваме. Та рекохъ, магаретата, воловетѣ, животнитѣ, които сѫществуватъ, това сѫ сили на човѣшкото естество. И въ френологията за твърдостьта на човѣка и неговата воля, като емблемъ на неговата воля турятъ магарето. Значи по-твърдо сѫщество отъ него нѣма. То е много издържливо сѫщество. После, магарето е много тщеславно, но е и много горделиво. Ти пусни магарето, то всѣкога води напредъ. То всѣкога води камилитѣ, казва: “Макаръ че съмъ магаре, вървя напредъ, предъ камилитѣ и предъ овцитѣ.” Навсѣкѫде то е първо. Никога не остава назадъ. Та рекохъ, тази чърта у магарето не е лоша. Да има човѣкъ високо мнѣние за себе си, когато заслужава това мнѣние, е право. Човѣкъ трѣбва да има високо мнѣние за себе си. Но това мнѣние трѣбва да го заслужава. И рекохъ, вие младитѣ отъ класа никога не трѣбва да се надцѣнявате въ себе си, нито трѣбва да подцѣнявате своитѣ сили и своитѣ мисли. А винаги ще имате една ясна представа за своитѣ сили и за своитѣ мисли. Нѣма да казвате: “Азъ не съмъ толкова надаренъ.” Дарбата, това е усилието на твоя духъ постоянно да придобива. Даровитиятъ човѣкъ е работилъ въ миналото, а ти, който имашъ малко дарби, сега като работишъ, за бѫдеще ще имашъ повече. Пъкъ като не работишъ сега, за бѫдеще не само за бѫдеще, но и въ сегашния си животъ нѣма да имашъ нищо. Има хора, които въ сегашния си животъ идватъ до голѣми постижения чрезъ усиленъ трудъ и постоянство. Сега вие ще схващате хигиената така: права мисъль е тази, на която пламъкътъ никога не се намалява. А дето пламъкътъ никога не се намалява, свѣтлината е равномѣрна. Следователно, по тази свѣтлина вие ще познаете характера на вашитѣ приятели, до известна степень. Човѣкъ и себе си не познава. Той трѣбва да се учи да познава себе си, а не да знае себе си, какъвъ е. Даже и най-великитѣ мѫдреци още не сѫ достигнали до тамъ да познаватъ себе си, своя произходъ. Тѣ знаятъ нѣщо за себе си, повече знаятъ, отколкото обикновенитѣ хора. Но рекохъ, човѣкъ трѣбва дълго време да изучава себе си, понеже има много работи да се изучаватъ въ човѣшката душа. На васъ ще ви кажа една мисъль: Душата, това сѫ всички способности. Подъ думата “душа” въ този обширенъ окултенъ смисълъ, разбирамъ всички възможности, които Богъ е турилъ. Това е душата. Въ душата сѫ свързани всички възможности на човѣка. И умътъ, и сърцето, и волята, всички сили въ човѣка работятъ за душата. Човѣкъ, който нѣма душа, той нѣма възможности. Щомъ човѣкъ отрича своята душа, този човѣкъ не може да прогресира. Щомъ отречешъ душата си, ти ще дойдешъ до своята мисъль. Можешъ да имашъ известно философско познание, но мисъльта е много неустойчива. Да плачешъ за нещастието на хората и да помагашъ на хората, това сѫ две нѣща различни. Ама хората въ театъра колко плачатъ за страждущитѣ, колко сълзи проливатъ за тѣхъ. Нима мислите, че когато нѣкой проповѣдникъ говори въ нѣкое събрание и изнася страданията на беднитѣ хора, всички нима не плачатъ? Плачатъ, но като излѣзатъ отвънъ, тѣ казватъ: ”Отлично говори проповѣдникътъ. Колко много плакахме! Какви страдания иматъ беднитѣ!” А наоколо имъ много бедни хора, тѣ ги отминаватъ. Това още не е човѣкътъ. Да мисли човѣкъ правилно, това е човѣшко; да чувствува човѣкъ правилно, и това е човѣшко; и да действува човѣкъ правилно, това е човѣшко. И тогава азъ изваждам: ако мислишъ по човѣшки, а не чувствувашъ по човѣшки, ти [си] само една трета отъ човѣка; ако мислишъ правилно, чувствувашъ правилно, а не постѫпвашъ правилно, ти си две трети отъ човѣка. Пъкъ, ако мислишъ правилно, чувствувашъ правилно и постѫпвашъ правилно, ти си три трети човѣкъ или едно цѣло, което съставлява човѣкътъ. Това е мѫдрѣцътъ. Най-първо имаме една трета, две трети - това е фазитѣ, презъ които човѣкътъ миналъ въ миналото. Вие се намирате въ борба. Докато дойдете до мѫдреца - три трети. Това е човѣкътъ, това е мѫдрецътъ. Неговиятъ пламъкъ на мисъльта е постояненъ. Неговиятъ пламъкъ на чувствата е постояненъ и неговиятъ пламъкъ на постѫпкитѣ е постояненъ. Мѫдрецътъ не люби и не разлюбва, както правятъ другитѣ хора. Той като люби, неговата любовь е любовь; той като мисли, неговата мисъль не се измѣня. Неговата мисъль е постоянна. Неговата мисъль е разнообразна и неговитѣ постѫпки не се мѣнятъ. Каквото е направилъ мѫдрецътъ, той не съжалява. И каквото е мислилъ мѫдрецътъ, той не съжалява за своята мисъль. Мѫдрецътъ винаги се радва на своята мисъль, на своитѣ чувства и на своитѣ постѫпки. Това е мѫдрецътъ. Та рекохъ, за васъ идеалъ ще бѫде мѫдрецътъ. Да имате нѣщо, на което да се радвате. Вие казвате: “Да свършимъ училището!” Какво ще свършите? Българитѣ казватъ: “Облѣкълъ се Илия и като се погледналъ, пакъ въ тия.” Правата мисъль или свѣтлата мисъль е достояние само на мѫдреца. Мѫдростьта е най-висшето и ако вие търсите знанието, то е въ Мѫдростьта. Пъкъ ако търсите най-възвишеното въ свѣта, то е въ Любовьта. Най-възвишеното чувство, което сѫществува въ свѣта, и тукъ на земята, и между ангелитѣ, и въ Божествения свѣтъ, то е Любовьта. Това е вѣчниятъ идеалъ, за който хората едва ли иматъ нѣкаква представа. Нѣкой казва: “Азъ съмъ разочарованъ.” Човѣкъ, който се разочарова, той не е сънувалъ нищо за Любовьта. Въ Любовьта нѣма никакво разочарование. Това разочарование, което нѣкога сѫществува, седи въ следното: най-първо човѣкъ чувствува, че люби и той се радва, като люби. Обаче единъ день неговото чувство се смѣня, той иска и да го обичатъ, а нѣма кой да го обича. Въ момента, когато той смѣни своята любовь, мѣни и формата на съзнанието си. Докато той съзнава, че обича, той е идеалистъ, то е половината на неговото възпитание. Щомъ почувствува той, че нѣма кой да го обича, той вече е нещастенъ. А кой е нещастенъ? - Когото не обичатъ. Тогава има два вида нещастни хора: нещастни хора, които не любятъ и нещастни хора, които не ги любятъ. Мѫдрецътъ се отличава по това, че той и като не го любятъ е пакъ щастливъ. Той пакъ се радва. И въ безлюбието е пакъ щастливъ, защото той обича хората, но никога не ги изнасилва тѣ да го любятъ, остава на тѣхната добра воля. Казва: “Възможно е, тѣ още не ме познаватъ, азъ още не съмъ се изявилъ.” И той пакъ се радва. Казва: “Все ще дойде единъ день, когато тѣ ще ме обикнатъ.” Никога не туря граница, не казва: “Менъ никой не ме обича.” Нищо не значи това. Ако сега не те обичатъ, утрѣ ще те обичатъ. Ако сега не те обичатъ, на втория, на третия день ще те обичатъ. Този законъ може да употрѣбите и въ този смисълъ: ако днесъ не постигнете една мисъль, утрѣ ще я постигнете. Поставяйте винаги само за единъ день. Не туряйте дълъгъ срокъ за седмици, за месецъ. Нито за повече време. Тѣ сѫ съвсемъ други математически количества. Съ такива голѣми единици само мѫдрецитѣ, ученитѣ, голѣмитѣ хора, адептитѣ работятъ, а вие, като обикновени хора, които сега се възпитавате, турете срокъ само за единъ день, за единъ - два часа, нѣкой кратъкъ периодъ. Този е начинътъ за себевъзпитанието. По другъ начинъ не може да се възпитате. Казвате: “Азъ искамъ да се възпитавамъ.” Твоятъ пламъкъ трѣбва да се разширява. Ако твоята мисъль не внесе разширение, тя не е права мисъль. Ако имашъ една мисъль, която внася безпокойствие, пламъкътъ ѝ не е постояненъ. Ти трѣбва да имашъ една мисъль, на която да се радвашъ и да усѣщашъ, че този пламъкъ е постояненъ. Ще имашъ едно чувство, на което да се радвашъ. Има чувства, които не зависятъ отъ васъ. Тѣ ще измѣнятъ своя пламъкъ. Но всѣки день ще имате едно чувство, една мисъль въ себе си, на които пламъкътъ никога да не се измѣня. Тази мисълъ ще съставлява за васъ една постоянна радость, едно звено. На втория день може да дойде друга мисъль, втора, четвърта, хиляди мисли и тѣхниятъ пламъкъ, като се съедини въ едно, ще образува голѣмата радость. А само едната мисъль, сама по себе си образува най-малката радость въ мисъльта. Едно чувство само́, образува най-малката радость въ чувствата. А когато се събератъ много чувства заедно, ще образуватъ голѣмата радость. Това е Любовьта. Това е максимата, която вие трѣбва да приложите. Това е науката, върху която трѣбва да работите. И по този начинъ като вървите, ще дойдете до съвременната наука, да знаете напримѣръ какво е отношението на вѫглерода у васъ. Какво казватъ съвременнитѣ химици, какво количество вѫглеродъ се намира въ човѣшкото тѣло? Срещнали ли сте нѣкоя статистика, която да съобщава това? Количеството на вѫглерода е точно опредѣлено, съ много голѣма точность. Има три качества на вѫглерода. Има единъ вѫглеродъ, който носи въ себе си една часть отъ материята. Той не е промѣнливъ, нито се съединява, нито се разлага, нито гори, нито загасва. Следователно, когато у тебе желанията не загасватъ, когато у тебе мислитѣ не загасватъ, твоятъ вѫглеродъ е отъ този видъ, а има втори видъ, който се мѣни. Постоянно почернява. Нали казва нѣкой: “Тъмни ми сѫ мислитѣ, тъмни ми сѫ чувствата.” Вѫглеродътъ, който играе важна роль, не е тъй измѣнчивъ. Тогава ще притурите единица Любовь и две единици Мѫдрость. Всички ще се върнете къмъ първия вѫглеродъ. Сега ще кажете: “Какво означава единица Любовь и две единици Мѫдрость? Нали ви обяснихъ какво значи единица любовь? За Мѫдростьта ще намѣришъ две сѫщества, които се стремятъ къмъ знанието, които изучаватъ Мѫдростьта и ще изучишъ тѣхния характеръ. Тъй че, ще изучишъ двама хора на мисъльта. Ще намѣришъ двама мѫдреци и ще ги изучавашъ. Единъ день ще отидешъ при единия, а на втория день ще отидешъ при другия. И това, което видишъ отъ тѣхъ, ще приложишъ въ живота си. А за единицата отъ Любовьта ще намѣришъ единъ светия, който съ години се е молилъ на Бога, че цѣлата мѣстность е засегната отъ неговата молитва. За единъ день ще отидешъ при него и ще видишъ какъ живѣе той. И ще приложишъ отъ неговата свѣтлина. Ще вземешъ една малка единица отъ неговата Любовь. Ти като него нѣма да станешъ, нито се [стреми] да станешъ като него, но ще вземешъ малко подкваса отъ него. Често въ селата взиматъ единъ вѫгленъ, когато нѣматъ кибритъ, за да си запалятъ огъня. Това е единицата. Нѣкой казва: “Човѣкъ да се осланя на разума. Съ разуменъ човѣкъ трѣбва да се върви напредъ.” Вие не се осланяйте толкова на разума. Той не е най-висшето. Разумътъ е единъ слуга на ума. Разумътъ знае да критикува. Той може нѣкога да ти покаже правия пѫть, но ще ти каже: “Не ти трѣбва да ходишъ съ него. То не е още за тебе.” Запримѣръ разумнитѣ хора много мѫчно свършватъ училището. Разумнитѣ хора много мѫчно ставатъ художници, музиканти. Разумнитѣ хора много мѫчно ставатъ мѫдреци. И проповѣдници не могатъ да станатъ разумнитѣ хора. У тѣхъ философия колкото искашъ. Но специфично тѣ нищо не знаятъ. Всичко знаятъ, но нищо не сѫ приложили въ живота си. Повикай го да ти свърши нѣкоя работа, той не може да ти я свърши. На разумния човѣкъ липсва нѣщо. Разумностьта е едно качество на физическия човѣкъ или дето се казва: отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме. Та рекохъ сега на васъ ученицитѣ, който отъ васъ влѣзе да се учи, той е изложенъ на обезсърдчения въ живота. Какво показва обезсърдчението? Че това, къмъ което ти се стремишъ, ти го считашъ за непостижимо. Тамъ е всичката погрѣшка. Значи пламъкътъ на твоята мисълъ се е измѣнилъ. Ако не се е измѣнилъ, ти нѣмаше да се обезсърдчишъ. Щомъ се обезсърдчишъ, ще знаешъ, че единъ отъ елементитѣ на твоята мисъль е изгубилъ малко отъ своя пламъкъ. Мисъльта е права, но ти отлагашъ, значи съдържание нѣма. Тогава и пламъкътъ на твоето чувство се е измѣнило, ще го поправишъ. И най-после пламъкътъ на твоята воля или човѣшкиятъ разумъ се е измѣнилъ, ще го поправишъ. Защото разумъ и воля азъ ги съединявамъ. Защото волевиятъ човѣкъ е разумния човѣкъ. Разумътъ е най-високото на земята, но разумниятъ човѣкъ, ако не се направлява отъ Мѫдростьта, той става жестокъ човѣкъ. Защото волевиятъ човѣкъ, разумниятъ човѣкъ има волята на магарето. Той има и ума на магарето, и волята на магарето. Намѣсто той да се жертвува, той всички други жертвува. Защото М-то е наука за жертвата, да знае човѣкъ какъ да постѫпва. М-то е взето от древностьта, то е единъ символъ, който означава наука. Славянитѣ сѫ взели това V и сѫ го обърнали. Нашето Л е латинското V. Има и дубъл ве - W. Това е законъ на противорѣчията. А славянитѣ сѫ го обърнали и сѫ го направили Л - значи стремежъ къмъ Бога. Това, което въ латинската азбука показва противорѣчие, славянитѣ го турятъ като стремежъ къмъ Божественото. То е законъ за смѣна на енергиитѣ. Значи да обърнешъ известни енергии отъ известно направление въ д[руго] за добро. Когато сѫ изучавали закона на кабалата, сѫ дошли до убѣждението, че буквитѣ, това сѫ формули. Всѣка една буква може да се разложи, както въ химията или въ математиката има известни формули, единъ законъ, по който могатъ да се разложатъ тия формули, за да се работи съ тѣхъ. Учениятъ знае начинитѣ, по които се добиватъ тия сили. Сега на първо мѣсто говорихме за хигиената, за тритѣ елемента на физическото поле - кѫща, храна и облѣкло. А въ духовния свѣтъ: мисъльта, чувствата и постѫпкитѣ. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животътъ! 7 часа сутриньта 15 школна лекция на I-ви Специаленъ Окултенъ класъ 7 декември 1928г., петъкъ, Изгрѣвъ, София

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ДЕЯТЕЛНОСТЬ И ЗАМИСЪЛЪ НА ПРИРОДАТА 6.25 часа сутриньта “Вѣренъ, истиненъ, чистъ и благъ всѣкога бѫди, и Господь на мира ще изпълни сърцето ти съ всички добрини.” Размишление. Ще вземете за тема №5: “Сѫщественитѣ различия на водорода (H), въглерода (С), азота (N) и кислорода (O).” И подобна на тая тема: “Сѫщественитѣ различия на почвата, водата, въздуха и свѣтлината.” Трѣбва да знаете, че въ всичкитѣ времена, въ науката е имало мода, както и въ обществения животъ винаги е имало мода. Какво разбирате вие подъ думата “мода”? Какво е понятието ви за “мода”? Мода иде отъ латинската дума “мод”, което значи начинъ. Модата има отношение до външностьта, до външния изгледъ на нѣщата: нѣкое облекло, или вѣщъ, особено за облеклото се употрѣбява тази дума, за външностьта, което не е сѫществено. Сѫщественото на дрехата е вѫтрешното качество да даде топлина на тѣлото, да предпази тѣлото. А когато се отнася до външния изгледъ, красотата, която може да добие тѣлото чрезъ дрехата, то е другъ въпросъ. Защото една дреха може да е модна, безъ да е комодна[1] и безъ да принася топлина на тѣлото. Запримѣръ, може да имате обуща, заостренички, обаче тѣ ви притискатъ пръститѣ. Съ тѣхъ може да вървите най-много четвъртъ километъръ или съ тѣхъ да бѫдете въ къщи, или въ нѣкой баленъ салонъ. Но ако тръгнете на пѫть, съ тѣхъ не можете да издържите. Сега можемъ да видимъ защо по модата носѣха заостренички обуща. Нѣкой отъ васъ да нарисува формата на човѣшкия кракъ, следъ туй, крака на коня, копитото, и крака на котката.[2] Какъ мислите, тия форми тукъ случайни ли сѫ? Тези форми като мода ли сѫ въ природата? Защото една модна форма, тя не е постоянна. Тя е преходна. Значи преходнитѣ форми въ природата можемъ да наречемъ мода. А има и постоянни форми, тѣхъ можемъ да наречемъ установенъ редъ. Даже ако вземете, онзи, който изучава формитѣ на природата, може да познае интелигентностьта, която съществува и се крие въ тази форма. Вземете у коня, туй вглъбване на всичкитѣ пръсти въ едно копито, какъ наричатъ естественицитѣ задната часть на тия пръсти? (-Вториятъ и четвъртиятъ пръсти у коня сѫ атрофирани.) Естественицитѣ даватъ известни причини, споредъ условията, въ които тѣ сѫ живѣли, тѣ сѫ създали и своитѣ удове. Каква силна разлика намирате вие между краката на човѣка и тия на котката и коня? Всички сѫ млѣкопитающи. Г.Р. излѣзте на дъската и напишете една проста и една сложна математическа формула. Начертайте и една проста и една сложна геоометрическа фигура. Разбира се законътъ е все единъ и сѫщъ: колкото повече се усложнява една проява на природата, толкова повече съотношения има. (-Има повече елементи.) Следователно, гдето има по-голѣмо усложнение, ние разбираме и по-голѣма интелигентность, и отношенията се усложняватъ. Да вземемъ въ водата имаме два елемента, нали? Въ въздуха колко елемента има? (-Главно два, а има още 5-6.) Въ водата, освенъ двата, има ли още други? (-Нѣма.) Сега това е единъ процесъ на природата. Но този процесъ на формитѣ на природата ли е или на човѣшкия умъ? Този процесъ е произволенъ за характеритѣ, които сѫществуватъ. Тѣ още не сѫ се установили, не сѫ добили гражданство въ природата. Нѣкои отъ тия знаци сѫществуватъ, но нѣматъ сѫщото предназначение вѫтре. Тукъ имате форми, които сѫ преходни. Може една наука да замѣни знацитѣ съ други и пакъ да означава сѫщия процесъ. Сега онова, което искаме да извлечемъ, е следующето: онзи, който разбира, ще види, че тукъ има едно скрито отношение. А, който не разбира, ще каже: “Нищо нѣма.” Теоремата на Питагоръ на геометриченъ езикъ е следната:....[3] И другата формула на геометриченъ езикъ е...[3] Сега ние ще минемъ да направимъ единъ малъкъ разборъ на Толстой и Викторъ Хюго. Туй, което тѣ сѫ писали, може да сѫ мислили по този начинъ, но може и никакъ да не сѫ мислили така. Може да е вѣрно, и може да не е вѣрно по отношение на тѣхъ. Известни форми, които сѫществуватъ въ природата, се подържатъ отъ усилената деятелность на човѣшката мисъль. Има известна усилена деятелность, която е създала очитѣ. Сега законътъ, който искамъ да извадя, е следующиятъ: Защо трѣбва да мислимъ и защо трѣбва правилно да чувствуваме? Има отношение спрѣмо нашия умъ и спрѣмо нашето сърце. Защо човѣкъ трѣбва да мисли правилно? Ако отслабне деятелностьта, която е създала очитѣ, веднага почва да отслабва и човѣшкото зрѣние. Следователно, въ по-раншната възрасть у децата очитѣ сѫ по-силни и тѣ виждатъ много добре. Защото у тѣхъ има едно интенсивно желание да виждатъ всичко. Тѣхъ всичко ги интересува. И вследствие на тази усилена деятелность на ума, очитѣ ставатъ по-силни. Приижда повече кръвь за очитѣ и е по-здравословно. Колкото човѣкъ по-напредва въ своята възрасть, той почва по-малко да се интересува отъ всички външни прояви. Човѣкъ започва субективно да се интересува и да мисли за нѣкакъвъ свѣтъ по-идеаленъ. И човѣкъ става по-идеаленъ, почва да мисли по-духовно и неговото зрѣние отслабва. Но това не е само фактически единствената причина. Много пѫти грижитѣ и тревогитѣ за външнитѣ блага създаватъ отслабване на очитѣ. Когато кажешъ: “Отнеха ми се благата, не мога вече да живѣя”, пакъ почватъ да отслабватъ очитѣ. Въ момента, когато почнешъ да мислишъ, че нѣма да можешъ да живѣешъ за бѫдеще, веднага почватъ очитѣ да отслабватъ. Сега, отслабването на очитѣ, на тази деятелность, се дължи на онова положение, че нѣмаме истинска представа за законитѣ въ природата. Вие ще знаете, че законитѣ на природата не сѫ както човѣшкитѣ, да се мѣнятъ. Ако нѣкой отъ васъ каже: “Азъ нѣма да мога да живѣя”, вѣрно ли е това? Това е само една ваша предпоставка. Че какъ сте намѣрили, че нѣмате условия да живѣете? Или може да кажете тъй: “Нѣмамъ условия да се уча.” Всичко може да си кажете. “Нѣмамъ условия да прогресирамъ.” Или: “Нѣмамъ условия да се развивамъ”, и т.н. Сега това сѫ предпоставки, които вие сами си правите. А дали тѣ наистина сѫществуватъ или не, то е другъ въпросъ. Какво разбирате подъ думата: “нѣмамъ условия да живѣя”? Като кажемъ: нѣмамъ условия да живѣя, трѣбва да имаме една истинска мѣрка въ най-простата форма. Какво разбирате подъ: да живѣемъ? Ние не разбираме ония сложни понятия, които понѣкой пѫть философитѣ внасятъ. Единъ простъ примѣръ, да вземемъ една българска стомна. Която има едно голѣмо отверстие и една мамичка [4]. Ц.Щ.[5], можешъ ли да излѣзнешъ, да нарисувашъ тази стомничка съ дветѣ отверстия? (А) Когато тази стомна не е пукната, има две отверстия, функционира правилно, ние казваме: тя е здрава. Тази малка мамичка е турена, за да изтича водата по-лесно. Щомъ се запуши това отверстие, водата не може да изтича. Но щомъ отворимъ мамичката, водата изтича правилно. Единъ доста практиченъ отдушникъ, за да може да изтича водата правилно. Значи, отъ голѣмата дупка се налива водата, а отъ мамичката да може да се пие. Нѣкои употрѣбяватъ само устата на стомната, а мамичката служи само като единъ отдушникъ. Когато има дветѣ отверстия, казваме, че стомната живѣе правилно. Ако се отвори само голѣмата уста на стомната, тя не може да живѣе правилно. И тя казва: “Не ми даватъ да живѣя”. Или, ако другата дупка е затворена, тя казва: “Не ми даватъ да се проявя, да се влива нѣщо въ мене.” Ако се затвори малката дупка, условията сѫ пакъ лоши, но сравнително по-добри. Тя казва: “Не ми се дава възможность да се проявя.” Два начина има въ живота. Когато въ живота не можемъ да възприемемъ силитѣ на природата правилно, казваме, че нѣмаме условия да живѣемъ. И после, когато тия условия сѫ въ насъ, искаме да се проявимъ, пъкъ не можемъ, пакъ казваме: “Не мога да живѣя.” Защо? Защото единъ човѣкъ, който не може правилно да яде, той не може и правилно да работи. Можешъ да познаешъ единъ човѣкъ по яденето дали е работливъ. Като гледашъ единъ човѣкъ какъ яде, непремѣнно ще знаешъ и какъ той работи. Ако той седне полека и почне бавно да дъвче храната и работата ще бѫде сѫщата, както и дъвченето. Но, ако видишъ, че той си яде тъй спрѣтнато и работата му ще съответствува на яденето. Разбира се, има едно малко изключение. Но като правило ще знаете, ако яденето е спретнато и работата е такава. Има едно полекичка ядене и едно спрѣтнато, бързо ядене. Красиво е то, човѣкътъ взема участие като яде. На такъвъ човѣкъ и работата е красива. Сега схванете този вѫтрешенъ законъ, който трѣбва да имате. Това сѫ редъ разсѫждения, които ги има и въ училището. Всичко, което се преподава въ училището, има за цѣль да култивира въ васъ ума и волята и да ви създаде интересъ за работата. Защото вие сте учили много работи въ училището, но можете ли да го приложите? Сега ако ви попитамъ: Коя е най-дългата рѣка въ Китай? Или: кой е главния градъ на Сантяго? Или: кои сѫ градоветѣ на Патагония? Учили сте ги. Единъ българинъ отива въ Америка, да държи своята лекция за България. Той присѫтствувалъ въ дома на единъ американски проповѣдникъ. Проповѣдникътъ го пита: “Кѫде е България?” Иска нѣщо да осведоми публиката си. Жената на проповѣдника казва: “Толкова ли си невѣжа? България е единъ щатъ, единъ градъ на Индия.” Въ Америка има хора, които не знаятъ, кѫде е България. Обаче онова, което сѫществува въ природата… Всѣка една форма показва, че въ човѣка сѫществуватъ известенъ родъ мисли, които сѫ свързани съ известни наши органи. Когато тия мисли, които сѫ свързани съ зрѣнието, отслабнатъ, отслабва и нашето зрѣние. Сѫществуватъ известни мисли, които сѫ въ тѣсна връзка съ нашия слухъ, и когато тия мисли почнатъ да отслабватъ, отслабва и нашиятъ слухъ. Има известенъ родъ мисли, които сѫ свързани съ нашата рѣчъ и когато тия мисли почнатъ да отслабватъ и туй чувство отслабва. Нѣкой пѫть казвате: “Нямамъ разположение”, или: “нямамъ чувствувание къмъ известенъ предметъ”. Не си създавайте тия илюзии. Всѣкога човѣкъ трѣбва да държи въ изправно положение своята чувствителность. Защото загрубяването на човѣшката чувствителность, въ каквато и да е форма, все ще ви лиши отъ вашитѣ благородни органи, които имате. Има известенъ родъ мисли, които подържатъ човѣшкото ходило. Има известенъ родъ - които подържатъ човѣшката рѫка. Има известенъ родъ мисли, които подържатъ човѣшкото сърце, човѣшкитѣ дробове, стомаха, мозъка. Има специфични мисли, които подържатъ всѣка една клѣтка. Следователно, ние се стремимъ къмъ онзи, идеалния животъ. Да може нашето съзнание да го обхване. Тия мисли сѫществуватъ вънка отъ нашето съзнание, значи други сѫщества има, които сѫ приятелски разположени спрѣмо насъ, подържатъ функционирането на нашия животъ отъ всѣкѫде. И ще ни помагатъ, докато всички тия идеи, които сѫ създали нашитѣ органи, проникнатъ въ нашето съзнание и тѣ станатъ господари на насъ. Значи, докато ние почнемъ да владѣемъ своитѣ мисли или своитѣ органи. Ето това сѫ все формули. Вие искате да станете господари. Вие искате да имате единъ прекрасенъ, красивъ кракъ. Че вие можете да направите крака си много красивъ. Може да направите рѫцетѣ си красиви, очитѣ си красиви, носа си, цѣлото си лице. Това сѫ редъ мисли, които сѫществуватъ. И ако влѣзнете въ Невидимия свѣтъ, веднага ще ви покажатъ вашия първоначаленъ образъ, сѫщинския ви образъ. И после ще ви покажатъ всичкитѣ ваши видоизмѣнения, въ които вие сте се фотографирали. Нѣкои отъ тия образи може да сѫ въ възходяща степень, а нѣкои - въ низходяща. Въ възходяща степень, значи живѣли сте въ съгласие съ природата, а нѣкѫде сте живѣли единъ разгуленъ животъ, или сте били въ разрѣзъ съ природата, или казано на вашъ езикъ, нали вие сте свършили гимназия, а нѣкои отъ васъ сте свършили университетъ, пъкъ нѣкои отъ васъ сте били неспособни, не сте свършили университетъ, други сте свършили университетъ, учили сте. Пъкъ нѣкои сте свършили университетъ съ много слабъ успѣхъ. Сега ние констатираме тия два процеса въ природата. Природата въ нейния процесъ констатира само тия, сѫщественитѣ работи, когато пъкъ хората констатиратъ и несѫщественитѣ работи. Запримѣръ единъ професоръ не констатира дали ученикътъ е способенъ, но той иска ученикътъ да знае и да учи. Даже нѣкои нѣща иска ученикътъ да ги знае тъй буквално, както той ги е предалъ. После иска ученикътъ да знае и неговата форма на предаване, неговия езикъ и израза му. И студентътъ папагалски заучава всичко това и минава за ученъ човѣкъ предъ професора си. А нѣкои други професори искатъ отъ студента свободно той да разкаже идеята, която професорътъ е вложилъ. Та рекохъ, ако азъ дойда да изуча тия крака, тѣхната външна форма, безразлично кои сѫ тѣ, подъ тия гънки отдолу или издатини, по външната форма на пръститѣ, азъ мога да нарисувамъ цѣлия човѣкъ, ръста му и лицето му. Не само това, но отъ тия извивания, отъ формата, отъ красотата и вида ще извадя и неговия мораленъ обликъ какъвъ е, и степеньта на моралната му сила. Ако тия пръсти сѫ хубаво нарисувани, да се вижда и голѣмия, и малкия пръстъ, естествено може да се познае и човѣшката интелигентность. То значи да се вижда по неговитѣ крака всичката негова усилена деятелность. Въобще деятелностьта, която човѣкъ влага въ живота, тази негова интелигентность се отразява въ неговия кракъ. Тъй щото, когато ние говоримъ за разумната природа, задъ всичкитѣ форми, които сѫществуватъ въ природата, има разумни сили, които подкрѣпятъ това функциониране, тия форми. Може очитѣ ти да сѫ по-далечъ или по-близо, има си причини. Голѣмитѣ очи се обясняватъ отъ силното желание, отъ напрежението на този човѣкъ да има повече. На единъ човѣкъ, който има желание да има повече, очитѣ сѫ по-голѣми, по-изпъкнали и по-отворени. Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви. Има известенъ родъ мисли, желания и действия, които постоянно трѣбва да се култивиратъ. Дали условията на живота сѫ добри или лоши, всѣкога трѣбва да култивирате тия мисли, понеже върху тѣхъ се гради цѣлия вашъ животъ. Туй, което съвременнитѣ хора наричатъ моралъ. Ние наричаме моралъ онова, здравословното състояние на човѣшката душа, т.е. когато всички негови сили, умствени и духовни действатъ нормално. Да бѫде човѣкъ мораленъ и здравъ, то е равносилно. Здравъ въ физическо отношение, когато всичкитѣ му органи действуватъ правилно. Ние, като ще кажемъ, че човѣкъ е мораленъ, разбираме - туй здраве е взето въ още по-широкъ смисълъ: когато въ неговитѣ мисли, и въ неговото желание, и въ неговото тѣло има съгласие, има хармония съ природата, съ законитѣ на самата природа. Следователно, когато ние дойдемъ да разсъждаваме върху страданията и мѫченията въ свѣта, нѣкой пѫть тия страдания, които ние изпитваме, не сѫ наши. Но, сѫщевременно, тия страдания показватъ, че нѣкѫде въ природата сѫществува нѣкое оттегляне, въ нейния редъ и порядъкъ, има нѣкое отклонение. Нѣкой пѫть за вашитѣ страдания вие ни най-малко не сте отговорни. Ако вие вървите и усѣщате студъ или стѣгане на вашитѣ крака, какво сте отговорни? Или ако по невнимание турите крака си въ огъня и чувствувате болка, какво сте виновати? Или ако нѣкой вашъ приятель държи каната съ врѣла вода, иска да ви налѣе вода за чай и ви залѣе, че ви изгори крака, кой е виновенъ за това? Той ще каже: “Моля, извини ме.” Извини, но вие носите страданията. Въ даденъ случай, ако той ви изгори крака, у кого е погрѣшката? И у двама ви. Щомъ видите, че той сипва повече вода, отколкото трѣбва, вие трѣбва да се отдръпнете най-малко на единъ метъръ отъ неговата кана. Пъкъ, ако и той е уменъ, и той ще бѫде внимателенъ, като сипва врѣлата вода. Та рекохъ, отъ всички тия форми ще забележите каква разумность е работила. Има хубава красота въ човѣшкия кракъ. Тамъ има вложена много по-голѣма интелигентность, отколкото въ устройството на котешкия кракъ и на конския кракъ. Въ тия последнитѣ две форми нѣма вложена достатъчна интелигентность. Затуй при сегашната култура, или въ всяка една култура, великитѣ хора и списатели иматъ за цѣль да събуждатъ, да държатъ въ работа човѣшкитѣ способности и човѣшкитѣ чувства. При сегашнитѣ условия списатели, художници, поети и учени иматъ за цѣль да държатъ тази обща деятелность на човѣшката душа будна. И постоянно тѣ събуждатъ хората къмъ деятелность. Можемъ да кажемъ, че при тѣзи землѣделци, орачи, всичкитѣ занаятчии, онѣзи, които работятъ съ иглата, шивачкитѣ тази деятелность намалява. Знаете ли отъ кѫде е произхода на шивачеството? Онѣзи отъ васъ, които сте шивачки, знаете ли кой е прародительтъ на шивачеството? Казватъ, когато Господь е изпъдилъ първитѣ хора отъ рая, първата дреха била направена отъ вълна. Значи първата мода се яви, когато съгрѣшиха хората. Отъ библейско гледище, защото до тогава безъ мода сѫ били, били голи. А следъ съгрѣшаването, тѣ си направили мода, турили си листа. Нали? Но Богъ е направилъ дрехи отъ кожа и ги е турилъ вънка, като деца на работа. Като ги изпъдилъ, за да не истинатъ, далъ имъ топли дрешки. Та, най-отвлечената човѣшка мисъль, която сѫществува, има отношение къмъ външната форма на човѣка, упражнява известно влияние. Запримѣръ ако вие развиете у себе си едно мистично чувство, много благородно, на единъ отвлеченъ, възвишенъ животъ, веднага туй ще се отрази върху вашитѣ очи. Допуснете, че нѣколко деца минаватъ покрай една градина, вземамъ съвременни деца. Когато плодоветѣ сѫ окапали, всичкитѣ деца обичатъ да гледатъ по земята, да видятъ, нѣма ли нѣкой капналъ плодъ. Най-първо децата гледатъ надолу, има ли орѣхи по земята? Щомъ нѣма долу, почватъ да гледатъ нагоре, значи плодоветѣ не сѫ узрѣли. После пакъ гледатъ надолу, у тѣхъ се заражда едно желание да взематъ нѣкой камъкъ, да хвърлятъ по дървото и веднага гледатъ пакъ нагоре. Значи гледатъ ту надолѣ - ту нагоре. Както човѣкъ гледа ту надолѣ - ту нагоре, този процесъ е и въ природата, въ живота, който има чисто духовенъ и материаленъ характеръ спрѣмо човѣка. Допуснете и друго, нѣкой човѣкъ се е втренчилъ и гледа все на третия етажъ на една кѫща въ единъ прозорецъ. Най-първо ще помислите, че е художникъ, затова все на този прозорецъ гледа, рисува го съ блажни бои. Първия денъ рисува, втория, третия, единъ месецъ, два, три месеца, все този прозорецъ рисува. Казвате вие: “Не го ли е нарисувалъ той този прозорецъ?” Много сложенъ е този прозорецъ. Ние ще идемъ малко по-далечъ. Да кажемъ детето, което гледа ту долу - ту горе и онзи художникъ, който гледа все този прозорецъ на третия етажъ, намира нѣщо особено, антично въ него, постояно рисува него и най-после нарисува нѣщо. После имате онзи астрономъ, който постояно ходи съ своята тръба вечерно време и той нагоре гледа. Сега питамъ: кой е най-идеалния отъ всички? Астрономътъ е най-идеалния. Можете ли да обвините астронома въ нѣкое чувство изопачено на вземане-даване. Детето може да обвините, че взема плодоветѣ, онзи, който рисува, може да обвините, че има нѣщо въ прозореца. Но какво ще кажете за астронома, който гледа все презъ тръбата си? И този астрономъ е единъ влюбенъ, който търси своята възлюблена по звездитѣ и не може да я намѣри. Питамъ: вѣрно ли е това? Хубаво, седи сега отдолу единъ художникъ, гледа нагоре и рисува единъ прозорецъ на третия етажъ. Отъ друго мѣсто другъ художникъ седи и той рисува сѫщия прозорецъ. Трети художникъ и той рисува сѫщия прозорецъ. Какво ще кажете на това? (-Опасна е работата.) Не. Доста интересенъ е прозорецътъ, има нѣщо цѣнно тамъ. Сега тукъ е въпросътъ за единъ прозорецъ, но 10 души се набератъ при единъ изворъ. Идеята е сѫщата. Защо при първия случай, особени мисли ще се явятъ у васъ, че рисуватъ сѫщия прозорецъ, а като видите 10-тѣхъ художници, че рисуватъ сѫщия изворъ, каква идея ще имате въ главата си? -Че изворътъ е цѣненъ. А другото положение е мода. Това, което вие наричате влюбване, то е мода. Що е мода? -Нѣщо, което преминава. “Едно време, казвате, обичахъ да чета романи, а сега - не.” Мода е. “Едно време обичахъ да пиша много красиво, но сега вече - не.” Мода е. “Едно време обичахъ да се моля, сега вече не обичамъ да се моля.” “Едно време обичахъ да се обличамъ хубаво, сега вече не обичамъ.” Мода е. Но има сѫществени работи, които отъ единия край до другия оставатъ винаги въ този свѣтъ. Яденето мода ли е? Готвенето е мода, но яденето не е мода. Защото отъ детинство, като дойдешъ до стария човѣкъ, той все си спомня за ония красиви моменти на яденето. Казва: “Днесъ ядохъ тъй сладко, както когато бѣхъ малко дете!” И стариятъ човѣкъ си спомня за ония красиви моменти на яденето, както и малкитѣ деца. И дишането не може да бѫде мода. Знанието не може да бѫде мода. Чувствуванието, което имаме, сѫщинското чувствувание или сѫщинската мисъль и тя не може да бѫде мода. Това сѫ сѫществени нѣща у човѣка, когато другитѣ работи не сѫ. Мода ли е единъ методъ въ природата? И въ природата има мода. И всѣки човѣкъ си има мода. Но модата трѣбва да бѫде само едно спомагало. И тамъ, дето не може да помогне тази мода, тя трѣбва да се измѣни. Ние можемъ да кажемъ, че въ науката, което наричатъ мода, това сѫ ония хипотези и теории, които спомагатъ за истинския процесъ въ науката, който въвежда човѣчеството къмъ една далечна цѣль, освѣтява ума и подобрява човѣка. Модата въ науката води къмъ една сѫществена цѣль. Сѫщинската деятелность и цѣль на една наука е да направи живота по-сносенъ. Астрономитѣ сега даватъ само известни сведения, но единъ день тѣ ще могатъ да откриятъ начини и пѫтища за съобщение и ще докажатъ, че има живи сѫщества и въ другитѣ планети. И може би следъ 500, или следъ 1000 години, или 10 000 години ще се яви първиятъ ученъ, който ще приеме първата телеграма отъ нѣкоя си слънчева система, или отъ нѣкоя най-близка система. И ще може да осведоми какво правятъ хората отъ другитѣ планети. Та рекохъ, сегашнитѣ условия, ще се стремите именно къмъ туй. Силата на човѣшката воля седи да спази правилностьта на формитѣ, които сѫществуватъ. Човѣкъ никога не трѣбва да позволи да се прегърби. Той никога не трѣбва да позволи да му се изкриви кракътъ, рѫката или лицето. Или пъкъ да се изкриви носътъ или окото. Той не трѣбва да позволи това. А ако позволи да се изкриви, това ще бѫде атавистическа склоность на дѣдо и прадѣдо. Човѣкъ трѣбва винаги да се стреми да изправя. Щомъ човѣкъ изправи своитѣ удове, той ще изправи и своята мисъль. При сегашното ви състояние, у всинца ви трѣбва да има желание да учите, да разбирате замислитѣ на природата. Туй да бѫде едно горѣщо желание у васъ. И като излѣзнете, да ви интересува всичко въ природата. Опитвайте се да проникнете въ нейния умъ, да работите заедно съ нея, да видите кѫде е работилъ нейниятъ духъ. Защото щомъ се стремишъ къмъ природата, ти вече образувашъ една връзка между нея и себе си. А щомъ образувашъ тази връзка, ти вече имашъ връзка между Бога и себе си. Щомъ ти не се интересувашъ отъ замислитѣ на природата, ти не си културенъ човѣкъ, или ти не си ученикъ на живота. Та първото нѣщо, трѣбва да държите въ ума си следната мисълъ: Всички да се интересувате въ замислитѣ на природата! Ето каква е мисъльта въ моя умъ, която трѣбва да мине и въ вашия. Ако нѣкой отъ васъ учи въ училището, нали се интересува за директора на гимназията? Ако нѣкой отъ васъ е слуга при нѣкой господарь, или слугиня при нѣкоя господарка, нали вие ще се интересувате отъ господарката си и господаря си? Защото отъ тѣхъ зависи и вашето положение. И ако този слуга изучи добре характера на своя господарь или на своята господарка и може да се нагоди къмъ него или къмъ нея и въ правата смисъль тъй да постъпи, както тѣ искатъ, той ще си създаде едно отлично положение. Но ако не знае какъ да се нагоди, ще си създаде цѣлъ редъ препятствия. Значи, като влѣзнемъ въ природата, тя е нашата господарка и тя ще ти създаде препятствия. Като идешъ при господарката си, ти трѣбва да се научишъ какво иска тя отъ тебе. И какъ да ѝ сготвишъ. Тя ще ви каже: “Паприкашъ, или точено, или кейкъ, или пудингъ, или пилешка чорба, или кюфтета отъ телешко.” Тя ще ви даде известни сведения, какъ да го сготвите и ако вие не знаете какъ да го направите, тя нѣма да е доволна отъ васъ. Сега вие ще преведете всички тия форми. Телешкото какво означава? Агнешкото, пуйката? Това сѫ все формули. Най-първо ще се интерисувате отъ онова, което природата е замислила. Вие сте въ дома на природата. Като станете сутринь, ще видите какъвъ е нейниятъ замисълъ за днешния день. Не мислете, че вие искате да живѣете. Вашиятъ животъ е второстепененъ. Не сте вие, които живѣете. Най-първо тя ще живѣе, после вие ще живѣете. Защото ако тя живѣе и вие ще живѣете. Може да кажете: “Защо е така?” Вие тръгвате за Америка съ единъ параходъ, кое е по-важно: вашето здраве или зравето на парахода? Най-първо параходътъ трябва да е здравъ, неговото кръвообръщение, артериалната и венозната кръвь, после неговата мисъль трѣбва да е здрава, тогава вие може здраво да минете отъ единия край до другия. Ако неговиятъ мозъкъ не е здравъ, после - неговото кръвообръщение не върви правилно, че сърцето, дробоветѣ не сѫ здрави, питамъ: колко ви струва вашето здраве безъ парахода? Та най-първо, като влѣземъ въ природата, трѣбва да знаете, че въ живота на природата почива и нашиятъ животъ. Защото, ако този параходъ добре мисли, добре функционира и ние можемъ да бъдемъ спокойни, и нашиятъ животъ ще бѫде въ безопасность. Станете сутринь, вие сте се отчаяли, какво означава това? Че вашиятъ параходъ, въ който пѫтувате, е въ неизправность. Нищо повече! Или ние го наричаме това: вие имате погрѣшно схващане за живота, или казано на другъ езикъ: вие не сте въ съгласие съ законитѣ на природата. Най-първо като станете, ще кажете: “Каква е волята на моята господарка, на природата?” Ще се явите предъ нея и ще видите какво можете да направите за господаря си? Като отивате въ университета, чия воля отивате да правите? Вашата ли воля правите, или отивате да направите волята на професора? При това, като направите тѣхната воля, вие добивате знание. Вие учите, значи имате известни съотношения. Щомъ се интересувате вие отъ професора, слушате го, той ви пита, вие отговаряте. Значи има известни отношения между васъ. Тогава и професорътъ и той се интересува отъ васъ. Щомъ се интересувате за природата, и тя се интересува за васъ. Вие казвате: “Господь отъ мене не се интересува.” Не. Крива философия е това. Ако ти се интересувашъ за Бога, ще се интересува и Той за тебе. Ако вие се интересувате отъ природата, не по любопитство, но по животъ, тъй по същество, да се учите, да се интересувате отъ нея, нѣма изключение и тя се интересува за васъ. Хубаво е за васъ да се интересувате отъ природата, тогава тя ще ви се разкрие. Ако кажете: “Професорътъ ни по английски много хубаво ни учи. Като него няма другъ професоръ.” Като чуе това професорътъ ви, ще му стане приятно. Нѣма учитель или професоръ, който като кажатъ хубаво заради него, да не му е приятно. И ако вземете Писанието, тамъ е казано: “Всѣко дихание да хвали Господа!” А по-голѣми професори отъ Господа нѣма! Тъй е. Ако ние Го хвалимъ, ако ние се интересуваме отъ Неговата Мѫдрость, отъ Неговото знание, отъ всичко това, което Той е направилъ, интересува се и Той за насъ. А ако ние не се интересуваме и Той не се интересува. Казвате: “А, азъ ще се интересувамъ за човѣшкия кракъ.” Ще мислишъ, природата го е създала. И ако почнешъ да изучавашъ краката на разнитѣ животни, ще дойдешъ до много умни и велики работи. Много ще научишъ. Не само да останешъ при краката или при прозореца, да го рисувашъ. Това е една специална работа, прозорецътъ. Дълго време като проучавашъ човѣшкия кракъ, ще проучавашъ човѣшката рѫка, човѣшкото око, другитѣ органи, стомахътъ, дробоветѣ, ноктитѣ и т.н. И въ всичко това ще намѣришъ кои сѫ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни. Сега всички изучаватъ патологическитѣ белези. Но това още не е наука. По ноктитѣ ще изучавашъ, по кои признаци се познава гениалностьта, талантитѣ, добродетелитѣ. Ще имашъ една мѣрка, този нокетъ талантливъ ли е, музикаленъ ли е, отъ художество разбира ли, мораленъ ли е, материаленъ ли е, веселъ ли е нокетътъ? Песимистъ или оптимистъ ли е, ученъ или не? Всичко това, като гледашъ по ноктитѣ, да познаешъ. Ще кажете: “Какъ?” А, нокетътъ и той върви съобразно съ човѣка. Колкото човѣкъ става по-ученъ, по-благороденъ, и нокетътъ постояно придобива една красива форма, продължава се, разширява се. Ако човѣкъ почва да става своеобразенъ, упоритъ, нокетътъ става много широкъ като площъ. Обаче по него водата не тече, образуватъ се миязми. Упоритиятъ човѣкъ казва: “Това не искамъ да направя!” Дойде единъ ученъ човѣкъ и накара неговото упорство да се смѣкчи, като даде наклонъ, направи единъ дълбокъ каналъ и всичката тази вода отъ това блато се стича тамъ и го накара, иска - не иска, да работи. А знаете ли какво нѣщо е каналъ? Каналъ, това сѫ лошитѣ условия, които те притискатъ навсѣкѫде. Ти не искашъ да работишъ, баща ти казва: “Работи”, майка ти казва: “Работи”, приятелитѣ ти казватъ: “Работи”, ти казвашъ: “Не искамъ да работя”, но когато те турятъ въ лошитѣ условия на живота, безъ майка, безъ баща, ти работишъ. Ще ви приведа единъ български анекдотъ. Може да сте го слушали вие. Една жена, която е била много мързелива, мѫжътъ ѝ казалъ: “Оголѣхме вече, понеже като се оженихме, все за любовь говорихме. Сега вземи хурката и опреди малко прежда”, ѝ казваше той. “А, работна съмъ азъ”, казва тя. Тя взела една каца съ три вретена и казва: “Едното е готово”, показва му го, и второто му показва. “А третото, сега ще го напълня.” Тя все преде, преде, но никакво подобрение въ дрехитѣ не става. Най-после, затѫжили се за нея сестра ѝ и майка ѝ, викатъ ги на село на сватба. “Какво ще правимъ, моитѣ гащи сѫ скѫсани”, казва мѫжътъ ѝ. “ Тя е лесна работа, ний имаме единъ кюпъ, ще ме сложишъ менъ вѫтре и като стигнемъ край селото, ще ме оставишъ вѫтре, ти ще идешъ при майка ми и ще поискашъ дрехи за менъ и за тебъ, тя ще ти даде, ти ще дойдешъ тукъ и после ще идемъ въ село.” Направилъ той тъй, но той билъ хитъръ, оставилъ я край селото, отива при майка ѝ, тя му казва: “Защо идешъ самъ, кѫде е жена ти? ” - “А, тя остана накрай селото, тя иска всички да я посрещнатъ съ гайди.” Тъй и станало. Запѫтили се всички сватбари и гайдарджии, а тя седѣла необлечена въ кюпа, като чува тя музиката, изкочила изъ кюпа, върнала се въ кѫщи, засрамена, турила кѫделята и почнала да преде. И той се върналъ отъ сватбата и я намѣрилъ, че тя преде. Той направилъ каша отъ мамалига и ѝ казалъ: “Ела, възлюблена, да ядемъ.” Тя му казала: “На рамо каша.” И пакъ преде. Та, природата ще ни постави въ тежко положение, щомъ не обичаме да изпълняваме нейнитѣ закони. Ние можемъ да имаме всичко, но природата ще ни тури въ тежко положение и ще се научимъ да работимъ, да мислимъ. Щомъ дойдатъ тежки страдания, природата веднага ни заставя да мислимъ. Та, единственото нѣщо въ свѣта е да се интерисуваме ние въ замислитѣ, които природата има. Щомъ нашето съзнание се пробуди за нейните замисли, има вече една връзка между нея и насъ. Образува се вече една естествена връзка и това го наричатъ онзи истински методъ и начинъ за самовъзпитание и саморазвитие. Това означава външнитѣ закони, съ които природата ни възпитава по нейни начини. Защото има форми, създадени отъ нея, има форми, създадени отъ човѣка, има форми, създадени отъ животнитѣ. Всички тия форми показватъ онази цѣлокупна деятелность, която работи въ природата. Вие трѣбва да използувате сегашнитѣ форми, за да създадете и вие бѫдещитѣ ваши форми. Та мисъльта, която трѣбва да остане въ ума ви: трѣбва да се държите въ контактъ съ мислитѣ, които подържатъ вашето зрѣние, вашия вкусъ, вашия слухъ, вашето обоняние. Всички тия мисли трѣбва да ги държите въ ума си, да бѫдете въ връзка съ тѣхъ, за да бѫдете здравъ. Или казано въ правата смисъль: трѣбва да се интересувате отъ замислитѣ на природата и трѣбва да зачитате нейнитѣ закони. Тогава човѣкъ може правилно да се развива и да бѫде щастливъ на земята. - Само свѣтлиятъ пѫтъ на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ! 7.08 часа 14 школна лекция на I-ви Младежки Специаленъ Окултенъ класъ 30.XI.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ ------------ [1] комодна - (отъ фр.) удобна [2] Въ оргинала има оставено празно мѣсто за рисунка [3] Въ оргинала има оставено празно мѣсто за формулите [4] мамичка - малка дупка, вероятно отъ мамилка - дупка, яма [5] Ц.Щ. - вероятно художничката Цветана Щилянова

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ОСНОВНИТѢ ИДЕИ НА ВИКТОРЪ ХÞГО И ТОЛСТОЙ ВЪ “КЛЕТНИЦИТѢ” И “ВОЙНА И МИРЪ” (продължение) 5.30 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫтъ на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ. Размишление. (Прочете се резюме отъ миналата лекция.) До какви заключения дойдохте по темата отъ “Клѣтницитѣ” и “Война и миръ”? Кои сѫ подбудителнитѣ причини, за да напишатъ тия свои съчинения Толстой и Викторъ Хюго? П.Т.Х. Хюго е талантливъ човѣкъ, а Толстой е гениаленъ човѣкъ. Следователно, тѣзи двамата не могатъ да гледатъ еднакво на въпроса по простата причина, че не сѫ еднакво надарени. Ако двама души наблюдаватъ терена на почвата отъ тия планински върхове А и В, ще иматъ ли еднакви схващания? Не. Следователно, тѣхнитѣ наблюдения ще се различаватъ. Този от А ще вижда повече, ще обхваща повече и неговитѣ заключения ще бѫдатъ по-широки, по-общи, а наблюденията на този отъ В ще бѫдатъ по индивидуални. Сега да се повърнемъ къмъ метода на Толстой и на Хюго. Всѣки единъ отъ васъ въ дадения случай може да постъпва като Хюго и като Толстой. Това са два различни възгледи. Хюго застъпва за развитието на личнитѣ способности, какъ да се развива човѣкъ. И дава примеръ съ епископа, какво влияние може да окаже върху Жанъ Вължанъ съ своята постѫпка. Но не е само неговата постѫпка. Следъ постѫпката на Бдинския епископъ идатъ редъ други посторонни елементи и постѫпки, които упражняватъ влияние и давление върху Жанъ Вължана. Значи въ него има заложени сили, има нѣщо, което трѣбва да се събуди. Когато едно цвѣте се изнесе въ известна область, дето могатъ да му се внесатъ съотвѣтнитѣ на тѣхъ условия, които сѫ необходми за неговото развитие, могатъ да се подобрятъ тия вѫтрешни условия. Въ постѫпката на епископа върху Жанъ Вължана, той започва да расъждава, започва да се бори и се събужда неговата духовна природа. Обаче ние виждаме Толстой, следъ като развива нѣкои подробности на неговия романъ, той се спира често върху характера на Кутузова и върху характера на Наполеона. Толстой представя този силенъ човѣкъ, каквото Наполеонъ рѣши, трѣбва да стане. Наполеонъ е постояненъ и не си мѣни решенията. Казва: “Това, което азъ рѣшихъ, трѣбва да стане, не може другояче.” Като че е единъ Божественъ законъ. Това е право, но по отношение на Бога. Умниятъ човѣкъ, като каже нѣщо, става. Но когато глупавиятъ човѣкъ каже нѣщо, трѣбва ли да стане? Рекохъ, ако е умно, трѣбва да стане, ако е глупаво, отмѣни го. И ако го отмѣнишъ, пакъ трѣбва да знаешъ единъ методъ. И Наполеонъ почва да се колебае въ себе си. Кои сѫ причинитѣ, че Наполеонъ се разколебава? Запримѣръ, преди сражението при Бородино Наполеонъ е давалъ нѣколко пѫти заповѣди да се направи сражение, а после отмѣня сражението си. Питам: защо другъ пѫть не е отмѣнявалъ, а сега го отмѣнява? Има една посторонна причина, която се намѣсва и смущава неговия умъ. Вследствие на това колебание на Наполеона и той почва да губи своя теренъ. Един паралелъ може да теглимъ между Жанъ Вължанъ и Наполеонъ. Това сѫ два типа сходни. Жанъ Вължанъ е мѣстото, отдето Наполеонъ е излѣзълъ или Жанъ Вължанъ е Наполеонъ при лошитѣ условия. Жанъ Вължанъ, тъй както е у Хюго, това е обществото. Който се подига въ обществото, което управлява, значи, справилъ се е съ външнитѣ условия. Хюго взема своя герой отъ паднало положение и го въздига. А Толстой снима своя герой. Имаме обратния процесъ. Толстой иска да покаже, че и умниятъ човѣкъ, когато не постѫпва съобразно великитѣ закони на природата, на обществото, може да слѣзе отъ висотата, до която е достигналъ. И Наполеонъ най-после става единъ простакъ. Толстой казва: “Наполеонъ не е никакъвъ гений.” И Толстой, като говори така за Наполеона, това не иде за французитѣ добре. Наполеонъ не е голѣмъ човѣкъ. Единъ човѣкъ въ своя исторически развой на събитията. Бѣше много прославенъ, но Толстой казва: ”Какъвъ гений има въ Наполеона?” Че еди-[кѫ]де си билъ рѣшителенъ, но въ Русия той отмѣни думата си. Де е тогава гениалностьта му? И най-после, ако Наполеонъ е единъ гений, защо влѣзе въ Русия? Той не знае ли, че Русия не е побѣдима? Защо изложи цѣла Франция? И kазва още: “Вие французитѣ си въобразявате само, че Наполеонъ е гений, но Наполеонъ е обикновенъ човѣкъ и прави погрѣшки, както и другитѣ.” Той се връща съ своята разбита армия. Де е гениалностьта на Наполеона?” Това сѫ вѫтрешни расѫждения. Като четешъ романа, който разбира Толстоя, ще види, че Толстой иска да възбуди мисъльта, иска да каже: “Ти искашъ да бѫдешъ гениаленъ човѣкъ, като Наполеона ли?” -“Азъ, казва, искамъ да бѫда като Наполеона.” Рекохъ, ако не бѫдешъ Жанъ Вължанъ, не можешъ да бѫдешъ Наполеонъ. И ако си станалъ Наполеонъ, преди да станешъ Жанъ Вължанъ, ще бѫдешъ сваленъ отъ мѣстото си. И Наполеонъ въ островъ Елена бѣше, Жанъ Вължанъ туренъ въ затвора да си довърши школата. И тогава Наполеонъ се разхожда и казва: “Азъ мога да бѫда сѫденъ само отъ моитѣ предци за моитѣ постѫпки.” Човѣкъ може да се издигне, но трѣбва разумно да се постѫпва, затова въ възпитанието всѣки отъ васъ, за правилното възпитание на живота, трѣбва да започне отъ Жанъ Вължанъ. И въ окултния, и въ материалния, и въ моралния животъ всѣки трѣбва да започне отъ Жанъ Вължанъ. Четиринадесетъ години той е билъ въ каторгата, въ свѣтския университетъ.Тамъ претърпѣва той голѣмо мѫчение, неправди, години следъ години. Но Викторъ Хюго, като талантливъ, изкарва тия вѫтрешни страни на Жанъ Вължанъ. Той страда, като вижда несправедливоститѣ на хората. Най-после той вижда единъ добъръ човѣкъ, който си показва човѣщината, приема го у дома си и му казва, туря го наредъ съ себе си. Сестра му донася сребърнитѣ лъжици. Той се учудва на тѣхъ, прави му впечатление. Туря му хубаво легло, обаче, щомъ Жанъ Вължанъ остава самъ въ стаята, въ него се събужда старата каторжна натура. Той вижда сребърнитѣ прибори и не мисли по-нататъкъ. Този Наполеонъ - Жанъ Вължанъ, не мисли нищо повече. Казва: “Тия прибори ми трѣбватъ.” Отива въ другата стая при епископа и като го вижда, бори се съ себе си. Казва: “Ще ме турятъ пакъ въ каторгата.” Хюго прави друго заключение: че моралниятъ човѣкъ, този епископъ, освѣтленъ отъ луната, която блѣсва върху неговото лице, прави силно впечатление на Жанъ Вължанъ. Той най-първо мисли да го удари съ тоягата си, но после казва: “Дето ще го убивамъ, нека си спи.” Най-първо въ него става едно уплашване, мисли, че го гонятъ нѣкои и като вижда, че всички спятъ, че всичко е тихо, влиза и задига сребърнитѣ прибори, съ които сѫ го гощавали. Следъ това бързо офейква, качва се на стѣната и избѣгва. На обедъ трима ангели говорятъ при епископа и му казватъ: “Ваше преосвещенство, тѣзи срѣбърни прибори мязатъ на вашитѣ.” - “Мои сѫ, казва той, азъ му ги дадохъ, само че той е забравилъ, не е взелъ и тия свѣтилници”, и му ги дава и тѣхъ. Казва: “Ще ги вземешъ, да си послужишъ, тѣ струватъ 20-30 франка.” Жанъ Вължанъ ги взима и носи свѣтилницитѣ, но съ това скрититѣ мисли на епископа действуватъ върху Жанъ Вължанъ. Обаче, после на пѫтя едно детенце си играе, като подхвърля паритѣ, като на ашици си играе съ тѣхъ. Жанъ Вължанъ е скритъ въ гората въ нѣкакъвъ си храсталакъ. Детето, като подхвърля паритѣ, една монета отъ два лева се търкулва близо до Жанъ Вължанъ и той бързо стѫпва върху нея. Детето обикаля около него и му казва: “Дигни си крака! Дай ми паритѣ! Те сѫ мои, дигни си крака.” Той седи, не се мърда и му казва: “Да се махашъ оттукъ, че виждашъ ли?” Детето се уплашва и избѣгва. Жанъ Вължанъ взима паритѣ, 40 су, но веднага си казва: “19 години бѣхъ въ затвора, съ мене постѫпиха несправедливо. Сега, това дете си играеше около мене и азъ стѫпихъ върху монетата и задигнахъ двата лева на това дете.” Веднага той започва да търси момченцето, но момченцето е избѣгало далечъ. Оттамъ насетнѣ Хюго туря своя герой въ друга фаза и той става Наполеонъ. Той го поставя вече много високо. Рекохъ, това са методи. И Хюго, и Толстой иматъ предъ видъ тѣхнитѣ обществени схващания. По кой начинъ трѣбва човѣкъ да се възпита? Разбира се, методътъ на Толстой не е единствения, при това не е и най-правилния, както и методътъ на Хюго не е единствения и най-правилния методъ, но това сѫ методи, които, ако приложите, може да имате резултати. Защото Хюго изкарва тия резултати отъ своитѣ наблюдения. И Толстой изкарва своитѣ резултати отъ неговитѣ наблюдения. Онѣзи отъ васъ, които сѫ чели изповѣдьта на Толстоя, знаете че Толстой се е борилъ съ себе си, искалъ да се самоубие, не намиралъ смисълъ въ живота, и веднага се пита: “Кои сѫ причинитѣ за това?” Той вижда, че този животъ не струва и рѣшава да се самоубие. Но скоро дохожда до едно правилно разрѣшение и казва: “Самоубийството не разрѣшава въпроса.” Единъ простъ случай въ гората му разрѣшава въпроса. И той казва: “Има единъ пѫть, по който човѣкъ може да излѣзе правилно отъ мѫчнотиитѣ въ живота.” И Толстой намира това въ: “не противи се злому”. Дойде ли ти едно страдание, беднотия, не заповѣдвай, но дай каквото имашъ и се оттегли. Психологически не се спирай защо си беденъ. Толстой иска да каже: “Не допущай, че си беденъ, не допущай, и че си гладенъ.” Щомъ допущашъ, че си гладенъ, и гладенъ ще бѫдешъ. Допусни, че гладътъ е единъ великъ законъ, но не и страдание. Да бѫдешъ гладенъ е едно велико благо, а не е страдание. Страданието произтича отъ факта, че ти бързашъ да преодолѣешъ и да задоволишъ глада си. Искашъ да преодолѣешъ другитѣ хора. Най-първо не приемай, че ти липсва нѣщо. Има нѣкои хора, като ги оставите 24 часа гладни, казватъ: “Ще умра, гладенъ съмъ, не съмъ ялъ 24 часа.” Той мисли, че въ 24 часа ще умре гладенъ. Следъ него иде номеръ втори, който казва: “Не съмъ ялъ 48 часа, два пѫти ще умра.” Рекохъ, два пѫти да умира този човѣкъ, това е голѣмо страдание. Иде номеръ трети, който не е ялъ 72 часа. Казва: “Три пѫти ще умра.” Рекохъ, тѣзи страдания сѫ много голѣми. Значи, страданията се увеличаватъ. Защото гладътъ има свои психологически моменти. Нѣкои отъ васъ сѫ постили десеть деня, никакъ не сѫ яли, но има другъ единъ гладъ, ти имашъ желание да ядешъ, но нѣма какво, въ пустинята си. Вие не сте усѣщали това психологическо мѫчение. То е ужасно нѣщо - да се мѫчишъ отъ гладъ. Ужасно нѣщо е това, отъ него и дяволътъ го е страхъ. А той е голѣмъ юнакъ, както го представляватъ индуситѣ. Има едно предание: когато този адептъ съгрѣшилъ съ Божественото знание, най-първо го наказали съ огънь. Горили го 1000 години, после го изкарали предъ Бога и той казалъ: “Не си давамъ свободата, азъ съмъ свободенъ, мога да работя както искамъ.” Турили го още 1000 години въ огъня и като излѣзълъ отъ тамъ, пакъ казалъ: “Не си давамъ свободата!” 3000 години го държали въ огъня и той, следъ като излизалъ, все казвалъ: “Не си давамъ свободата!” Най-после, отъ Невидимия свѣтъ измѣнили начина на възпитанието: държали го 1000 години гладенъ и той казалъ: “Подчинявамъ се, ще изпълня всички онѣзи разпореждания, които ми давате.” Значи, има нѣщо въ свѣта, по-силно отъ свободата, отъ действието на нашата свобода. Най-първо той казва: “Азъ трѣбва да бѫда свободенъ.” Въ свѣта сѫществува известна свобода. Щомъ човѣкъ извърши известна постѫпка и се ограничава, това не е свобода. Да допуснемъ, че вие сте били гладни три деня. Значи три пъти ще умрете, но преди да умрете три пѫти, отивате при нѣкой банкеръ и му казвате: “Слушай, азъ не съмъ ялъ три деня, три пѫти ще умра, ще умра азъ, ще умре жена ми и ще умре и детето ми.” Той живѣе и въ тримата. Казва: “Като умре синъ ми, една трета отъ живота ми е умрѣла. Като умре жена ми, две трети отъ живота ми сѫ умрѣли. И като умра и азъ, три трети ще умратъ и всичкиятъ свѣтъ ще умре. Ще ми дадешъ пари на заемъ, защото три пѫти като умра, отъ свѣта нищо нѣма да остане.” И банкерътъ веднага му дава 1000 лева. Значи 1000 лева те освобождаватъ отъ ограничението на глада и ти нѣма да умрешъ. Но ще имашъ тогава друго ограничение. Този банкеръ му казва: ”Следъ три месеца ти ще дойдешъ пакъ при мене и ако не дойдешъ, азъ ще протестирамъ своята полица.” И тогава ще се явятъ три граждански ангели при тебе. Питамъ сега: ако вземешъ 1000 лева, ти не си свободенъ, ограничавашъ се. Обаче, де седи истинската свобода? Тя е въ това: този банкеръ, като му даде 1000 лева, да му каже: ”Сега ти си свободенъ, нѣма да ми връщашъ тия пари. Ако нѣкога искашъ, можешъ да ми върнешъ паритѣ. Ако не искашъ, можешъ да [не] ми ги върнешъ.” Следователно, ние наричаме свобода това, дето нѣма ограничения. Всяко нѣщо, което те ограничава, това не е свобода. Ако известна истина те ограничава, това не е истина; ако известна любовь те ограничава, това не е любовъ; ако известно знание те ограничава, това не е знание. Знанието, което не ограничава човѣка, е знание. И Любовьта, която не ограничава човѣка, това е Любовь. Тя го задължава. Той усѣща, че това е единъ законъ, на който човѣкъ доброволно се подчинява. Такъвъ единъ законъ е законътъ на дишането. Имаме свободната мисъль: изгрява слънцето. Но да допуснемъ, че азъ се разсърдя на слънцето, казвамъ: ”Нѣма да излѣза вънъ, нѣма да те гледамъ.” Обаче, като изгрѣе слънцето, има нѣщо, което трепва на окото. Слънцето всѣкога е засмѣно, никога не се сърди. Колкото и да се сърдимъ, Слънцето казва: “Вашата сръдня не почива на разумни основи. Въ моята душа азъ никога не съмъ ималъ лоши мисли къмъ васъ. Къмъ васъ всѣкога азъ съмъ ималъ най-доброто разположение, но вие не сте ме разбрали. Вследствие на това вие се сърдите.” Следователно, рекохъ, не ми струва никакво ограничение да излѣза вънъ. Не само това, но като си отворя само очитѣ и съмъ свободенъ вече. Следователно, като гледамъ Слънцето, това е свобода. Азъ мога да кажа: “Няма да те гледамъ.” Но като тръгна, падамъ на нѣкой камъкъ. Тогава казвамъ: “Като не гледамъ Слънцето, азъ съмъ ограниченъ, а като си отворя очитѣ, ставамъ свободенъ.” Следователно да гледашъ Слънцето, това е свобода. Хубаво, де ограничава Любовьта? Любовь, която затваря очитѣ, ограничава. И хората казватъ: “Слѣпата сѫбота, слѣпата любовь.” Не, човѣкъ трѣбва да се пази отъ слѣпата любовь. Има едно знание, което сѫщо така е слѣпо. Това сѫ символи и метафори, но любовьта въ свѣта носи своята свѣтлина. Не може да има любовь въ свѣта, дето нѣма свѣтлина. Не можешъ да обичашъ това, което не си видѣлъ. Може да каже някой: “Как тъй? Бога никой никога не е видѣлъ.” Да, но портрета на Бога сте видѣли. Чудни сѫ хората, дето казватъ, че Богъ нѣма никакъвъ образъ. Философитѣ и ученитѣ хора казватъ, че Богъ нѣма никакъвъ образъ. Тамъ въ Писанието, още въ първата глава, се казва: “И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.” Значи Богъ е придалъ на човѣка своя външенъ образъ. Значи, постѫпкитѣ на човѣка и неговитѣ мисли да бѫдатъ като тѣзи на Бога. Сега като гледашъ единъ човѣкъ, ти имашъ Господа въ една карикатура. Но все пакъ това е образътъ на Бога. Сега, не че ти си виновенъ, но фотографътъ е виновенъ. Нѣкой те вкара така, че образътъ ти не е хубавъ. Лицето ти не е красиво и ти казвашъ: “Не съмъ такъвъ, какъвто ме представяшъ.” И всички ние представляваме лицето Божие, но фотографитѣ не сѫ го снели добре. Нѣкѫде виждаме лицето Божие по-красиво, нѣкѫде по-грозно, но все таки ние не можемъ да обичаме това, което не сме видѣли. Ние се спираме на една много реална философия: не можешъ да обичашъ това, което не си видѣлъ. Ние не сме за пипането. Ти не мисли за пипането, защото пипането е единъ факторъ, който отпосле се явява въ живота. Пипатъ се само близкитѣ предмети, но не и далечнитѣ. Какъ ще пипнешъ ти Слънцето? Какъ ще пипашъ звездитѣ? Казватъ: “Това, което азъ мога да пипна, въ него ще вѣрвамъ, и това, което не мога да пипна, не вѣрвамъ въ него.” Нѣкога ще пипнешъ, но всички нѣща не можешъ да пипашъ. Ще знаете едно: ти, докато не видишъ нѣщо, не можешъ да го пипнешъ. Следователно, виждането предшествува пипането. Виждането е качество на ума. Казвате: “Кой знае има ли Господь или нѣма?” И малкитѣ буболечици знаятъ, че има Господь. Питайте малката буболечица, има ли Господъ и тя ще ти каже, че има. Тѣ сѫ разрѣшили този въпросъ преди хиляди години, а хората не сѫ го разрѣшили и днесъ. Ако питате мравитѣ и тѣ ще ви кажатъ: “Въпросътъ за Господа отдавна сме го разрѣшили.” Обаче философитѣ на земята ще ви убѣдятъ, че мравитѣ нѣматъ никакъвъ Господь. За нашитѣ философи нѣма Господь, нищо повече. Това е най-простиятъ фактъ. Ако ти седишъ въ една мрачна стая, ти не можешъ да си представишъ, че другитѣ стаи могатъ да бѫдатъ освѣтлени. Ако обаче твоята стая е освѣтлена, тогава можешъ да си представишъ, че и другитѣ стаи, в които хората живѣятъ, сѫщо сѫ освѣтлени. Това, което ние имаме, всѣкога го проектираме и у другитѣ хора. Законътъ е следния: когато говоримъ за гения и за талан-титѣ въ живота и за дарбитѣ у хората, ние разбираме нѣща реални, съ които сме въ постояненъ контактъ. Рекохъ, ти има-шъ известенъ талантъ. Напримѣръ музиката е развита у тебе, щомъ ти дойдешъ до пианото и почвашъ да треперишъ, като видя това, рекохъ, ти си талантливъ. “Ама, отдѣ знаешъ?” - Въ тебе ставатъ известни конвулсии. Знаешъ, не знаешъ, ти искашъ да го барнешъ и като пипнешъ единъ клавишъ, само единъ тонъ да чуешъ, мислишъ, че много нѣщо си направилъ. Това показва, че ти имашъ вече талантъ, който трѣбва да разработвашъ. Едно малко дете, само като бутне нѣкоя свирка, мисли, че то знае да свири. Дайте на едно дете една свирка и ако на това дете се ококорятъ очитѣ, то има талантъ. Всѣко нѣщо, къмъ което човѣкъ има стремежъ, той има талантъ. Искате да бѫдете силни, вие можете да бѫдете силни. Сега правата мисълъ: за да бѫдете всинца свободни въ живота, изисква се вашата права мисълъ да бѫде силна. Да не бѫдете единъ Наполеонъ, който да дава разпореждания, а после да се разколебае. Почнете ли да се колебаете, вие сте въ Русия, вие сте предъ сражението на Бородино. Вие отивате въ Москва. И азъ ще ви кажа: върнете се въ Франция! Тази идея, каквато форма и да има, не може да се реализира. Този пѫть, по който вървите, не е правъ. Защото предназначението на Наполеона бѣше да образува една конфедерация въ Франция. Затова го пратиха тамъ. Обаче Наполеонъ измѣни на обещанието си и следъ това отиде въ Русия да преследва известни идеи, които не сѫ осъществими и после се намѣри въ островъ Елена - Жанъ Вължанъ. Обаче другиятъ методъ е вѣренъ. Ако искате да се подигнете морално или въ науката, че се намирате въ положението на Жанъ Вължанъ, борите се съ себе си, съ известни ваши недѫзи, азъ ви казвамъ: на правия пѫть сте. Човѣкъ не може да се бори съ себе си. Немислимо е да се бори човѣкъ съ себе си! Човѣкъ трѣбва да бѫде зритель на тази борба, която става у него. На нѣщо възвишено, на две противоположни течения, две противоположни сили. И когато ти си зритель, и дветѣ страни сѫ заинтересувани отъ въпроса, а ти си на границата на това равновѣсие, не взимай участие! Нѣкой пѫть можешъ да се плашишъ, че ще загубишъ това равновѣсие. И човѣкъ се плаши нѣкой пѫть, защото може да загуби това равновѣсие. Запримеръ рекохъ, ако азъ измѣня на своитѣ убѣждения и се откажа, че мога всичко да пожертвувамъ, въ това именно седи уплахата. Така и единъ човѣкъ, ако рече да стане светия, той се плаши отъ това. Той трѣбва да се отрече отъ своя животъ, да носи хули, поругания. Той казва: ”Това съвсемъ ще измѣни цѣлия ми битъ и всичката ми философия, която съмъ добилъ. Какво ще стане съ мене?” Плаши се. Отъ друга страна пакъ се плаши. Ако влѣзе злото пъкъ ще го разсипе. Най-после той ще влѣзе въ едно разрѣшение. Та рекохъ, силитѣ у него се борятъ. И най-после той ще се съюзи съ една отъ дветѣ страни. Тъй щото, когато човѣкъ започне да преживѣва борбата на силитѣ, които действуватъ у него, ти си на единъ мощенъ прогресъ. Вѫтрешната борба показва и степеньта на неговото развитие. Колкото борбата е по-голѣма, по-силна, толкова и той е по-талантливъ. За гениалнитѣ хора тѣ ще минатъ презъ едно голѣмо посвѣщение. Има три вида посвѣщения: единъ простъ човѣкъ, като го просвѣщаватъ, удрятъ му десеть удара. Знаешъ ли де ще ги ударятъ? - Ще му дигнатъ краката и на краката ще му ударятъ десеть удара. На талантливия човѣкъ удрятъ 20 удара на задницата. А на гениалния човѣкъ удрятъ 30 удара по лицето. Гениятъ биятъ по лицето, за да мисли. Казватъ му: “Ти знаешъ ли защо ти е даденъ този образъ? - Да мислишъ. Ти трябва да учишъ хората.” Той казва: “Серсеминъ ме направиха отъ бой.” Това сѫ посвѣщения. Щомъ искашъ да бѫдешъ гениаленъ човѣкъ, ще те биятъ по лицето. Щомъ искашъ да бѫдешъ талантливъ - по задницата, а щомъ искашъ да бѫ-дешъ обикновенъ човѣкъ, ще те биятъ по краката. Тъй правиха и българитѣ. Най-първо биеха ученицитѣ по краката, когато искатъ да ги направятъ талантливи, биеха ги по задницата. Нѣкой ученикъ ще го държи за рѫцетѣ и краката на провинилия се ученикъ, а учительтъ ще го бие по задницата. А до гениалния човѣкъ още не сѫ дошли. Учительтъ само ще плесне една - две плесници на нѣкой ученикъ, а съ две плесници той не може да стане гениаленъ - 30 плесници трѣбватъ. Че като му плесне веднъжъ, очитѣ да му светнатъ. А 30 по сто колко ставатъ? Сега въпросътъ се отнася до тази вѫтрешна интенсивна борба, която става у човѣка. Всѣки отъ васъ ще мине тази борба. Тя е неизбѣжна. Това сѫ закони въ природата. Сега ние можемъ да мислимъ по единъ или по другъ начинъ, можемъ да мислимъ какви ли не нѣща за себе си. Нѣкой пѫть гледамъ нѣкой пуякъ минава изъ пѫтя: търъ-търъ-търъ. Гледамъ веднъжъ единъ пуякъ минава покрай мене, върви и все си обръща задницата предъ мене. Хубаво, той е красивъ, но после гледамъ другъ единъ пуякъ бѣга отъ мене. Виждамъ азъ, че опашката му е оскубана. Питамъ го: “Защо бягашъ? ” -“Е, сега не съмъ разположенъ.” Обаче на следния день гледамъ, че този, който ходи така съ вдигната опашка, цѣло величие на земята и това величие го хванали по двора, детронирали го и съ него всичко се свършва. Рекохъ, той е пуякъ. Че ние по същия начинъ не ставаме ли жертви на пуяцитѣ? Една особена треска те хване и ти казвашъ: ”Не знаешъ ли азъ кой съмъ?” Дойде треската и ти започвашъ да треперишъ, зѫбитѣ ти тракатъ, но все пакъ казвашъ: “Знаешъ ли кой съмъ?” Кой си? И ти си едно величие - човѣкъ, на когото треската тресе зѫбитѣ. И най-после той изгубва съзнание. Треската му надвива и той свършва съ своето величие. Питамъ: Може ли единъ човѣкъ, който не може да се справи съ една треска да представлява нѣкакво величие? То е смѣшна работа. Най-първо ще хванешъ хремата, ще хванешъ и треската. Като дойде тя, ще кажешъ: “Три деня можешъ да седишъ, но после да те нѣма вече.” А, да те държи 15-20 деня или три месѣца, ти си вече слабъ тогава. Азъ считамъ всичкитѣ ви страдания, неразположения на духа, това съ изпити. Всѣко нѣщо си има своя причина. Това е едно съвпадение. Това сѫ задачи за умния човѣкъ. Като ученици на този общественъ строй на живота, вие искате да имате философски възгледи, искате да си проправите пѫтя. Азъ ви казвамъ: може да си проправите пѫтя като този пуякъ: търъ-търъ-търъ. А утрѣ нѣмате вече това величие. Може да си проправите пѫтя и като пауна, но отскубватъ ви задницата. Ние казваме така: Отскубването на перата, това е смѣна на условията. Условията на живота се мѣнятъ. Богатиятъ става сиромахъ, казва: ”Какъвъ бѣхъ едно време, а какъвъ съмъ сега?” Е, какъвъ се станалъ? - “Едно време имахъ бѣли рѫкавици.” А, сега си безъ рѫкавици. Каква е разликата? Разликата е, че едно време си ималъ бѣли рѫкавици, а сега си безъ рѫкавици. Едно време бѣше [съ] шапка, а сега си безъ шапка. Едно време - съ хубави дрешки, а сега - съ скѫсанички. И Соломонъ като царь е казалъ: “Има време за всичко!” И за шапки, и за хубави дрехи, и за скѫсани дрехи има време, има време за учение, има време за глупости. Значи имаме два вида времена: за умнитѣ хора има единъ видъ времена, а за глупавитѣ хора има други времена. И Толстой и Хюго сѫ били съвестни. Ако четете и двата писатели, ще видите, че и Хюго си има хубавитѣ страни. Жанъ Вължанъ си има хубавитѣ страни, но отъ окултно гледище, като четешъ Викторъ Хюго трѣбва да знаешъ, че въ живота всѣки отъ васъ е Жанъ Вължанъ, нищо повече. При това трѣбва да знаешъ отъ коя степень си, дали си въ затвора или си вънъ отъ затвора; съ пари или безъ пари; натискашъ ли съ кракъ паритѣ на момчето, паритѣ му ли взимашъ и казвашъ: ”Безъ пари не може.” Щомъ кажешъ, че безъ пари не може, ти си Жанъ Вължанъ, който натиска паритѣ и казва на малкото дете: “Ти си малъкъ, можешъ да спечелишъ.” Та, ще знаешъ де си: при епископа ли си, свѣтилницитѣ ли взимашъ. За да можешъ да се подигнешъ въ обществото, ти трѣбва да дойдешъ до закона на отричането. Ние можемъ да живѣемъ и безъ пари. Не подразбирамъ, че този редъ не може да сѫществува, а ние разбираме, че можемъ да бѫдемъ свободни отъ това желание. Можемъ да бѫдемъ свободни! Всѣка идея има своя външна форма. Като казвамъ, че можемъ да бѫдемъ свободни, силата не е въ формата, а въ съдържанието, което сме турили. Онази бомба, която има своя форма, тя е опасна. Защо? Съдържанието ѝ е опасно. Също, когато вложимъ съдържанието въ паритѣ, ние ставаме опасни. Обаче, ние ще направимъ паритѣ като срѣдство за размѣна. Да напишемъ, напримѣръ, едно писмо. Едно време хората писаха съ паче перо, после съ желѣзно перо. Сега американцитѣ пишатъ съ златно перо. Нѣма да казвате, че безъ пари не можете. Ще кажете: “Менъ ми трѣбва единъ отличенъ умъ, едно отлично сърце, една отлична воля.” Умътъ ще намѣри скѫпоцѣннитѣ мѣста, защото всичко въ свѣта е за разумнитѣ хора. Паритѣ сѫ за разумнитѣ хора, любовьта е за разумнитѣ хора. Та рекохъ, ако вие нѣмате това дълбоко разбиране, вие ще изгубите смисъла на живота. Защото човѣкъ, който нѣма единъ отличенъ умъ и едно отлично сърце и една отлична воля, той ще изгуби любовьта си. А щомъ загуби любовьта, ще загуби живота, щомъ загуби живота, ще изгуби всичкитѣ си дарби или той не трѣбва да изгубва любовьта си. Не трѣбва да разкѫсва връзкитѣ, естественитѣ връзки, които съществуватъ, които Богъ е поставилъ между душитѣ. Сѫществува известно съотношение между човѣка и Слънцето; сѫществува известно съотношение между въздуха и човѣка; сѫществува известно съотношение между водата и човѣка; сѫществува известно отношение между храната и човѣка. Тѣ сѫ нѣща естествени, естествени връзки. Човѣкъ не трѣбва да прекѫсва своята срѣда. Всѣки може да ти прекѫсне срѣдата. Щомъ прережешъ гърлото на нѣкой човѣкъ, ти прекѫсвашъ тази срѣда. Щомъ прекѫснешъ нервната система на зрѣнието, ти прекѫсвашъ тази свѣтлина. Не трѣбва да прекѫсваме онѣзи естествени пѫтища, презъ които иде животътъ ни. Зависи отъ усилената деятелность на човѣка. Поставятъ ви на нѣкое страдание. Вие искате да бѫдете много ученъ човѣкъ. Въ какво седи тази ученость? Идеята е правилна. Всѣки отъ васъ може да бѫде много ученъ. Но тъй, както сега схващате нѣкога ученостьта, това е неправилно схващане. Така вие ще влѣзете въ известно заблуждение. Сега имайте на умъ Толстой и Хюго! Имайте на умъ Наполеонъ и Жанъ Вължанъ въ своята слава. Хюго описва Наполеона, какъ е излѣзълъ отъ каторгата. А, Толстой иска да каже, че този, който е достигналъ до най-високото мѣсто, това е Наполеонъ, който пакъ може да влѣзе въ каторгата. Виждаме и друга идея отъ Хюго. Той поставя Жанъ Вължанъ да се изповѣдва. Той казва: “Азъ съмъ Жанъ Вължанъ.” Но Жанъ Вължанъ пакъ изгубва своята слава въ лицето на Наполеона. Хюго туря така, но съ това у Жанъ Вължана става едно преобразование още по-велико, когато Толстой снима по-долу Наполеона. Толстой туря другъ единъ образъ, съобразно своята теория: Не противи се злому - Кутузовъ. Той има двата героя: единиятъ, който настѫпва и другиятъ, който отстѫпва. Това е разликата само. И Хюго има два героя: онзи епископъ, който отстѫпва. И той е героя, дава си свѣтилницитѣ. И Кутузовъ отстѫпва. Толстой, като гений, туря исторически лица, когато личноститѣ на Хюго не сѫ исторически. Дали съществува Жанъ Вължанъ като историческа личность, това може да се оспорва, когато Кутузовъ и Наполеонъ съществуватъ като исторически личности. Толстой е реалистъ, той борави съ факти и казва: “Виждате ли този човѣкъ, който не изпълнява своята длъжность, какво става съ него?” Единъ Кутузовъ въ Русия е като една морална личность, имаше нѣщо хубаво въ него. Нѣма да ви питамъ сега, какво разбрахте? Свѣтлината, която добихте? Какъ си представяте героитѣ на Хюго и героитѣ на Толстоя? Защото всѣко нѣщо, което четете, трѣбва да го съпоставите. Ние сме за прѣката връзка. Ако не можемъ да направимъ връзка между нѣщата, тогава тѣ сѫ безпредметни за насъ. Работа, четене, наука, всичко въ свѣта има известно отношение къмъ насъ. За да знае човѣкъ много, той трѣбва да намѣри тия връзки, които сѫществуватъ въ природата, за да може да се ползува. Сега, по този, новия начинъ за разсъждение вие ще можете по-лесно да се справите съ себе си и съ вашитѣ герои, защото имате герои въ себе си. Вие не сте Наполеонъ, но наполеоновци има у васъ, има и кутузовци, има и жанвължановци, има и бдински епископци. Станете сега! - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. 13 школна лекция на I-ви Окултенъ Специаленъ класъ 23.XI.1928 г. петъкъ, Изгрѣвъ, София

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ОСНОВНИТѢ ИДЕИ НА ВИКТОРЪ ХЮГО И ТОЛСТОЙ ВЪ “КЛЕТНИЦИТѢ” И “ВОЙНА И МИРЪ” 5.15 часа сутриньта - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. Писали ли сте нѣщо за темата си върху Толстой и Хюго? Понеже темата е малко обширна, може да остане още за една седмица. Сега вѫтрешната страна на тия двама списатели каква е? Тѣ и двамата сѫ отъ два различни народи, две различни раси и две различни нации. Имате Хюго отъ латинската раса, имате Левъ Толстой отъ славянската раса. Тия двама списатели еднакво не могатъ да пишатъ. I - В.Х. – Л II - Л.Т. – С Понеже всѣки единъ народъ живѣе при различни условия и писателитѣ отъ всѣки народъ се различаватъ. Хюго живѣе при известни условия, Толстой живѣе при други условия. Тукъ имате I-ва и II-ра категория. Вземаме единъ писатель, който живѣе въ полярнитѣ страни. III - П.С. и другъ, който живѣе въ тропическитѣ страни, той - отъ IV-та категория. Този, който живѣе въ полярнитѣ страни, какво ще описва? - Еленитѣ, снѣговетѣ, леда и т.н. А този, който живѣе въ тропическитѣ страни за снѣга и въпросъ нѣма да прави и за леда нѣма да прави въпросъ. Тогава кажете, какво ще [описва] този отъ тропическитѣ страни? - Големата горещина, циклонитѣ, слоноветѣ, за голѣмитѣ змии. Когато първиятъ списатель и въпросъ нѣма да прави за змиитѣ. Защо? - Защото такива голѣми змии, въ полярнитѣ страни нѣма. Вие може да питате: “Защо този отъ полярнитѣ страни не пише за змиитѣ, за слоноветѣ?” - Нѣма ги. Та рекохъ, когато разглеждате двама списатели, най-първо вие ще ги поставите при условията, при които живѣятъ. Да кажемъ може да разгледате единъ отъ свѣтско гледище, единъ отъ духовно гледище. Този отъ свѣтско гледище поставяте малко по-обективенъ, то е една полярна страна. Какъ ще поставите вие духовното и свѣтското гледище. Кой спи- сатель ще бъде по-богатъ съ образи, който е духовенъ или който е свѣтски списатель? Чудни сѫ хората, като кажатъ, че нѣкой билъ духовенъ списатель, а нѣкой свѣтски. Че какво виждатъ въ духовния списатель? Да допуснемъ, единъ духовенъ списатель пише за ангелитѣ, а никога не ги е виждалъ, пише за рая, а никога не е билъ тамъ. То е писане по косвенъ пѫть. Челъ си ти въ арабскитѣ приказки нѣщо за “Хиляда и една нощь”. Питамъ: всичко, което пише тамъ, вѣрно ли е? Когато казвамъ, че е вѣрно или невѣрно, то е по закона на вѣроятноститѣ. Тогава ще туримъ и V категория. Срещашъ по пѫтя единъ човѣкъ, искашъ да знаешъ ялъ ли е този човѣкъ или не: V - Х. Какъ ще опредѣлишъ дали този човѣкъ се е хранилъ или не? По какво може да познаете дали единъ човѣкъ е гладенъ или не е гладенъ? Безъ да го питате, само като го погледнете да знаете. Има известни признаци. Сега допуснете друго едно изяснение. Да вземемъ една рѣка, която тече. Най-първо пѫтувате по рѣката и виждате, че рѣката е свободна, върви си напредъ безъ никакви бентове и вие пѫтувате по нея и правите своитѣ научни изследвания. Но следъ 10 - 15, следъ 100 години вие пакъ срещате тази рѣка и виждате на едно мѣсто по нея поставенъ бентъ, на второ мѣсто - пакъ бентъ, на трето, четвърто - все бентове има, какъ ще си обясните това явление, подпушванията? Защо сѫ тѣ поставени? Най-първо вие започвате да правите своитѣ изследвания. Да кажемъ вие сте първия, който минава презъ тази рѣка, виждате всичко това, отивате при вашия народъ, разправяте какво е станало. Сега, какъ да кръстимъ тази рѣка? Да кажемъ това е рѣката Ду. Вие какъ ще обясните бентоветѣ по рѣката Ду? Това сѫ сега научни изследвания. Запримѣръ вие сте единъ хиромантикъ. Да кажемъ хиромантицитѣ разправятъ за пръститѣ: Едни сѫ възлеобразни, други сѫ конусообразни, разни типове пръсти има. Сега какъ ще обясните, какъ сѫ станали тия възлеобразни пръсти? Кои сѫ причинитѣ за тия възли? И кои сѫ причинитѣ, че нѣкои пръсти сѫ конусообразни? Това сѫ известни течения. Една рѣка е минала. Има своитѣ дълбоки причини, дето тия пръсти сѫ станали конусообразни или възлеобразни. Онзи, който не обича да разсѫждава, може да каже: “Наследствено е това, тъй сѫ родени баща ми, майка ми, дѣдо ми.” То е все сѫщото да се отговори за въпроса, защо рѣката има бентове? “Рѣка е това, направила си е бентове.” Обаче, другъ единъ човѣкъ, който гледа разумно на нѣщата, ще забележи, че тия бентове сѫ направени отъ сѫщества, които използуватъ енергията на тази рѣка. И това сѫ разумни сѫщества, които използуватъ енергията на водата. Може тамъ да има фабрики. И ще започне той да разсѫждава по-дълбоко, ще проучи въпроса и ще обясни причинитѣ. Сега да дойдемъ до Хюго. Кои сѫ били подбудителнитѣ причини, които сѫ накарали Хюго да се спре върху Жанъ Вължана? Защо той взема този типъ. Разбира се, Хюго живѣе между единъ народъ отъ едно културно общество и иска да хвърли свѣтлина, че известни порядки, известни закони и традиции не се спазватъ правилно. И какви резултати могатъ да произлѣзатъ отъ тѣзи постѫпки. При това Хюго се старае да даде едно разрѣшение за известни погрѣшни схващания на тази социална проблема. Запримѣръ този владика, епископа, когото описва Хюго, сѫществувалъ ли е въ действителность. И Жанъ Вължанъ като типъ, както го описва Хюго, сѫществувалъ ли е. Възможно е да сѫществува и възможно е Хюго, като поетъ да е създалъ този типъ. Вие какво мислите? Той сѫществува като колективенъ типъ, но отъ Жанъ Вължанъ има още по-лоши типове. Коя е причината за падането на Жанъ Вължанъ? Той открадва единъ хлѣбъ. Сега коя е причината, защо именно въ френската, въ латинската раса има такива закони, че за тази кражба да го осѫдятъ, кажете вие на колко години го осѫдиха? (-Най-първо за 5 години.) Послe въ Жанъ Вължанъ се заражда желание да бѣга отъ затвора. На първо мѣсто Хюго, както и други списатели, иска да покаже какво влияние указватъ условията върху живота. Когато се разисква върху единъ наученъ въпросъ, той трѣбва да бѫде разгледанъ отъ строго научно гледище. Сега тъй въ сухата наука вѣроятно нѣма никакво приложение, нѣма и никакви образци. Подъ думата наука, ние разбираме, че известни нѣща сѫ поставени разумно и ние искаме да намѣримъ тѣхнитѣ разумни съотношения. Да кажемъ, вие имате една математическа формула, какъ ще постѫпите при разрѣшението на тази формула. Тази формула сама по себе си не се родила. А ми кажете, раждатъ ли се формулитѣ? Не, формулитѣ се създаватъ. Запримѣръ Питагоровата теорема не се родила, Питагоръ я създалъ. Има известни възгледи, които разрѣшаватъ единъ наученъ въпросъ. Казваме: “Външнитѣ условия създаватъ и добри, и лоши хора”. Може да разгледаме доброто въ свѣта като едно здравословно състояние, а злото като едно болезнено състояние за развитието на единъ организъмъ. Това значи: можемъ да разгледаме доброто и злото като два полюса на една и сѫща сѫщина. Да допуснемъ тукъ имате единъ плодъ. Въ началото този плодъ е киселъ, а въ края този плодъ е сладъкъ. Това сѫ два полюса, две състояния и може да разгледаме едното състояние. Сладчината - това е доброто, когато развитието се е завършило, плодътъ е узрѣлъ, а киселината може да видимъ въ началото. Който яде неузрѣли плодове, ще го хване треска, който яде кисели плодове, боледува. А, който яде сладкитѣ плодове, е въ едно приятно, здраво състояние. Въ това отношение може да разгледаме началото, киселото като зло, а краятъ, сладкото като добро. Всѫщность киселото лошо ли е и сладкото добро ли е? Вземете киселинитѣ, разбира се тѣ действуватъ разрушително върху човѣшкия организъмъ. Но сѫщевременно безъ тия киселини никакво хармониране не може да стане. Ако въ свѣта нѣмаше киселини, а само сладчина, може ли свѣтътъ да се чувствува добре само въ сладчина. И обратното е вѣрно. Животътъ само съ киселини може ли да сѫществува? Азъ вземамъ доброто като завършенъ плодъ. Много списатели и окултни учители казватъ: “Доброто, това е любовьта, проявена въ живота. Доброто, това сѫ зрѣлитѣ плодове на любовьта, а злото, казватъ тѣ, това сѫ киселитѣ плодове на мѫдростьта.” Значи имате две противоположни понятия: добро е сладкитѣ плодове, а това сѫ завършенитѣ плодове на любовьта, а злото, това сѫ киселитѣ плодове, тѣ сѫ въ своето начало и единъ день ще се превърнатъ на сладки плодове. Или ще кажатъ: Това сѫ незавършенитѣ плодове на Мѫдростьта. Тѣ може да сѫ още въ началото и може би туй зло да се превърне единъ день на единъ добъръ плодъ. Известни доказателства се изваждатъ по аналогия и у Хюго, има сѫщитѣ идеи. И всичкитѣ списатели вѣрватъ, че злото и лошитѣ условия могатъ да се видоизмѣнятъ. И лошитѣ хора могатъ да се поправятъ. Всички вие вѣрвате [въ] това. Казва се: известни хора сѫ лоши и обяснявате коя е причината, че тѣ сѫ лоши. Казвате: “Срѣдата и условията.” Това е наполовина вѣрно, но сѫщевременно това показва, каква е тѣхната интелигентность. Има известни елементи, известни предмети, известни хора, които се поддаватъ на окисляване, други не се поддаватъ. Запримѣръ, ако вземете златото, то не се поддава на окисляване. Ако вземете медьта, тя се поддава. Можете ли да кажете кои сѫ причинитѣ за окисляването? Обяснява се, че иматъ голѣмо сродство къмъ кислорода. То е право, а другитѣ нѣматъ сродство. (-И тѣ иматъ, но много малко.) Има единъ общественъ въпросъ: Защо се пие много вино? Защото има много консуматори. Защо се яде много хлѣбъ. Запримѣръ, българитѣ употрѣбяватъ много хлѣба. Значи има известно сродство къмъ хлѣба. Медьта се окислява повече, понеже между елементитѣ на медьта има по-голѣмо сродство къмъ кислорода. А злато[то] не се окислява. Има сродство съ кислорода, но не се окислява, защо? (Условията днесъ не сѫ проучени, какъ може дасе съедини кислорода съ златото.) Тогава ще ви дамъ една аналогия: княжеската дъщеря на 20 години може да се ожени за царския синъ на 21 години. Има сродство между тѣхъ, нали? Но княжеската на 20 години не може да се ожени за простия свинарь на 21 година, защо? - Нѣма сродство. Следователно, азъ изваждамъ този изводъ, че простия свинарь, това е златото, а царския синъ, това е кислорода. Въ първия случай възможностьта е почти 99%, царскиятъ синъ почти 100% може да се жени за царската дъщеря. Но каква [е] вѣроятностьта на простия свинарь да се ожени за княжеската дѫщеря? Туй се нарича условия. И златото има сродство къмъ кислорода, обаче нѣма условия. Добре. Тогава, ако се махнатъ свинетѣ, свинарьтъ може ли да се ожени за княжеската дъшеря? Въ тѣзи разисквания други елементи ще изпъкнатъ. За този свинарь ще дойдатъ други качества. Не се изисква само да се махнатъ свинетѣ, но дали той има интелигентенъ умъ и дали въ него има туй богато сърце. Това сѫ условията вече. Добре, нѣкой казва: “Защо азъ не мога да бѫда добъръ?” Азъ правя следното сравнение: Защо азъ да не мога да се оженя за княжеската дъщеря? - Защото пасешъ свинетѣ. Пасенето на свинетѣ не дава възможность да се оженишъ за княжеската дъщеря. Обществениятъ строй е такъвъ. Докато ти грѣшишъ, не може да правишъ добро. Грѣшенето, това е пасене на свине. Занаятъ е това. Но този занаятъ е едно препятствие, за да можешъ да проявишъ доброто, което е въ тебъ. И другото е, че свинетѣ сѫ въ най-долното положение. И свинаритѣ приравняватъ ума си съ положението на свинетѣ. Понеже свинетѣ влияятъ съ своитѣ мозъци на свинаря и той не може да се издигне. И народната поговорка казва: “Съ каквито дружишъ, такъвъ и ще станешъ.” Другото положение: трѣбва ли свинаря да дружи съ свинетѣ? Не трѣбва, то е единъ общественъ недъгъ. Най-после свинетѣ нѣматъ нужда отъ свинарь. Защото този свинарь само ще ги прибере, ще ги докара въ селото и ще ги тури въ кочината. Питамъ: когато тия свине бѣха въ диво състояние, имаха ли тѣ нужда отъ свинарь? Тѣ по-добре си живѣеха. Питамъ: свинетѣ иматъ ли нужда отъ проповѣдници, да ги учатъ по кой начинъ да ровятъ земята, дали по-плитко или по-дълбоко. Човѣкъ проповѣдникъ на свинетѣ не може да стане. Защото свиня на свиня ще каже какъ да рови, но този свинарь, човѣкътъ не може да покаже какво трѣбва да прави. Смѣшно е положението на свинаря, той си носи само една тояга и кара свинетѣ нѣкѫде на паша, той нищо не ги учи, тѣ вървятъ и само ровятъ. И после ще кажатъ, че той ги пасълъ. Той не ги пасе, той нищо не върши, само си губи времето напразно. Даже свинетѣ му казватъ: “Ти не стой около насъ, защото нищо нѣма да свършишъ или като седишъ тукъ, започни като насъ да ровишъ тукъ или не си губи времето.” Той казва: “Азъ трѣбва да си имамъ единъ занаятъ.” Да бѫдешъ свинарь, това е най-долниятъ занаятъ. Рекохъ, това сѫ условия за разсѫждения. Ако искате да разгадаете известни социални условия, тѣ си иматъ предшедствуващи елементи. Сегашниятъ строй, който сѫществува въ свѣта, се предшедствува отъ другъ строй. Да ви дамъ едно обяснение. То е следното: представете си, че вие въ свѣта намирате едно мѣсто на земята, кѫдето се увеличаватъ стърготинитѣ или трицитѣ. Какъвъ ще бѫде вашиятъ изводъ за трицитѣ тамъ? Какъ се образували трицитѣ? Ако трицитѣ се бѣха образували въ природата преди хиляди години и вие дойдете да ги изследвате, какво ще кажете? Питамъ: какъ щѣха да обяснятъ сѫществуването на трицитѣ преди три хиляди години? Сега е лесно, обяснява се: като се смѣли брашното, хората го отсѣватъ, по-хубавото замѣсватъ, а другото отдѣлятъ. Това, което отдѣлятъ, това сѫ трицитѣ. Значи излишъкътъ, който е станалъ непотрѣбенъ за брашното, образува трицитѣ. Значи отъ сѫществуването на трицитѣ правимъ заключение, че хората сѫ яли и пили. Сега допуснете, че иде една втора култура, но тѣ сѫ нѣмали тия условия да мѣлятъ брашното като първитѣ и започватъ да изваждатъ тия трици. Отъ тѣхъ се изваждатъ екстрактитѣ, отсѣватъ пакъ трицитѣ, все може да се извади още нѣщо за ядене. Представете си, че и отъ тия трици, следъ като сѫ изведени тѣхнитѣ сокове, сѫ останали други трици. Допуснете, че тази култура си е заминала и тя изважда отъ трицитѣ трици. Следъ тѣхъ идватъ четвърти и започватъ да изучаватъ какво може да се извади отъ тѣзи трици. Питамъ: хората, които сѫ живѣли въ първитѣ условия, въ вторитѣ и въ третитѣ условия, еднакви ли сѫ били по култура? Сега въ вашия умъ, за да дойдете до новитѣ разсѫждения, трѣбва да се освободите отъ редъ стари разсѫждения и заблуждения. Сега, като ви питамъ по този въпросъ, и въ училище, ако ви питатъ, ще кажете: “Мога да кажа, но мога да го кажа погрѣшно.” И другитѣ ученици ще кажатъ: “Защо го казвашъ, когато знаешъ, че не е вѣрно?” И въ тебе ще се зароди една обида и учителя, като те слуша, може да каже: “Защо говоришъ нѣща, които не разбирашъ?” И въ тебе ще се зароди пакъ едно докачение. Отъ всички тия външни прояви човѣкъ трѣбва да се освободи. Който и да е, като дойде до науката, той трѣбва да се освободи отъ всичкитѣ свои предубѣждения. Тѣ трѣбва да дойдатъ до, тѣ я наричатъ “голата истина” - красивата истина. Всѣки трѣбва да разглежда въпроситѣ обективно по единъ Божественъ начинъ, да знае кои сѫ причинитѣ и последствията. И кои сѫ били причинитѣ да се домогнемъ до тия нѣща. Ако вземемъ запримѣръ грѣхопадането, тукъ се дава за поводъ само единъ плодъ. Казано бѣше: “Отъ плода за познание доброто и злото нѣма да ядете.” Питамъ: какъ е възможно, че една жена взела и яла отъ този плодъ и да се зародятъ такива лоши последствия чакъ до сега. Отъ една малка причина се зараждатъ голѣми последствия. Онзи, невѣщия списатель ще уподоби хората като деца, които постоянно сѫ правили погрѣшки. Това показва, че хората сѫ живѣли въ една висока култура. Раятъ е мѣсто на добро и зло. Тия хора не сѫ били тъй голи, а тѣ сѫ живѣли въ една възвишена култура. Сега се заражда единъ упадъкъ, едно чувство на користолюбие, да се вземе и отъ този плодъ. Користолюбието е, което е накарало хората да паднатъ. Този плодъ на познанието на добро и зло можемъ да кажемъ е станалъ начатъкъ на користьта, когато човѣкъ иска да вземе всичко само за себе си. Проявяването на личния животъ у човѣка, който иска да изпъкне надъ всичко. Питамъ тогава, разсѫждавамъ философски, не може ли единъ човѣкъ да изпъкне надъ другъ? Но какво е преимуществото тогава? Да допуснемъ две рѣки, които вървятъ успоредно една на друга. Изворитѣ на дветѣ рѣки сѫ еднакви. Следователно и дветѣ рѣки сѫ равни. (В и Д.) Обаче едната рѣка има повече притоци, едната има по-малко. Тази, която има повече притоци, ще бѫде по-дълбока и по-дълга. Ръстътъ на тази рѣка е въ количеството на водата. Първоначално и дветѣ рѣки сѫ еднакви. Но притоцитѣ видоизмѣняватъ положението на дветѣ рѣки. Сега онзи, който не разбира живота, и ако се вливатъ повече притоци въ живота, ще каже: “Азъ се различавамъ отъ другия, азъ съмъ по-силенъ, азъ съмъ по-уменъ.” Питамъ: въ какво седи неговата умность? Въ това, че той е челъ повече книги? Това сѫ притоци. Челъ е по астрология, това е единъ притокъ, челъ е по математика, това е другъ притокъ, челъ е по философия, челъ е по окултнитѣ науки, всички тѣзи сѫ притоци въ неговия животъ. А другъ е челъ много малко. Единиятъ е ученъ, а другиятъ е простъ. Въ какво седи това различие на тия двамата хора? И простиятъ може да бѫде ученъ, щомъ му турите тия притоци. Да допуснемъ другото изяснение: въ началото дветѣ рѣки, които изтичатъ отъ върха А, иматъ еднаква чистота, обаче мѣстото, по което минаватъ, не е едно и сѫщо. Едното мѣсто е планинско и затова тази рѣка отъ единия край до другия е бистра, а другата е мѫтна. Първоначално и тя е била бистра, но къмъ края си вече е мѫтна. Ние казваме: едната рѣка е грѣшна, а другата е праведна. Питамъ: тази рѣка, чистата отъ само себе си ли стана грѣшна и праведната рѣка отъ само себе си ли стана праведна? Рекохъ, и двама[та] списатели Хюго и Толстой разглеждатъ въпроси отъ живота. Хюго разглежда индивидуалния животъ и известни противоположности, които сѫществуватъ въ него. Толстой разглежда общия животъ. Хюго поставя като действуващи лица Жанъ Вължанъ и Епископъ Мириелъ. Толстой взема Наполеонъ и Кутузовъ. Хюго казва: “Жанъ Вължанъ идва въ дома на епископа и задига свѣтилницитѣ.” Толстой пъкъ поставя Наполеона съ една армия отъ едната страна, а Кутузовъ отъ другата страна сѫщо съ една армия. Единиятъ напада, а другиятъ се оттегля. Наполеонъ изкушава Кутузова. Казва му: “Въ тебе нѣма ли геройство, герой излѣзъ, започни сражение.” Кутузовъ не се поддава, а се оттегля навѫтре. Така Кутузовъ оттегля Наполеонъ отъ неговата военна база и казва: “Колкото повече го оттеглимъ въ Русия, толкова повече възможность имаме да го атакуваме.” А Наполеонъ иска преди да влѣзе въ Русия да го атакуватъ, да го порази. Какво се крие въ ума на Наполеона? - Тщеславенъ е, той иска да стане царь, а Кутузовъ казва: “Ти нѣма да станешъ царь.” Наполеонъ казва: “Колко отъ тия държави съмъ подчинилъ!” Кутузовъ казва: “Ти може да подчинишъ, но по-малки държави, тази земя е голѣма, тя сама себе си пази.” Започва борбата.* Кутузовъ се оттегля, Наполеонъ навлиза, навлиза и какво става най-после? Толстой иска да каже, че въ природата сѫществува единъ Божественъ промисълъ, който регулира нѣщата. Тази идея на Наполеона не произлиза отъ френския народъ. Може туй да е било желанието на френския народъ да се подигне. После Толстой изнася фактитѣ такива каквито сѫ. Запримѣръ той взима действителни личности: Кутузовъ и Наполеонъ. Тѣ вече сѫществуватъ, историята ги знае, когато лицата на Хюго - Жанъ Вължанъ и този епископъ може ли да ги намѣримъ въ Франция? Толстой е по-откритъ, а Хюго е по-скритъ. Та проблемитѣ на Толстоя сѫ по-вѣроятни. Той рѣшава съ по-широкъ замахъ, разрѣшава всичко въ широкъ мащабъ. А Хюго работи съ по-малъкъ мащабъ. Това е вече до възпитанието на народа. Толстой иска да каже така: Наполеонъ изгуби своето сражение, понеже вѣрва, че той е факторъ, а Кутузовъ спечели войната, защото той вѣрваше, че той не е факторъ, неговата вѣра го подигна. Въ каквото вѣрва човѣкъ, това става. А, Толстой казва: “Не е достатъчно само да вѣрвашъ, но туй, което вѣрвашъ да е и право.” Наполеонъ вѣрваше въ себе си, а Кутузовъ вѣрваше въ Бога и Толстой иска да каже, че този, който вѣрва въ Бога, винаги има надмощие върху този, който вѣрва въ себе си. Отъ другата страна Хюго казва така: “Онзи, който вѣрва въ ближния си, Жанъ Вължанъ е ближенъ на епископа, подига се. А, който озлобява ближния си, който не вѣрва въ ближния си, се понижава.” Това е казалъ епископътъ. Въ себе си той казва: “Този свѣтилникъ може да го купи той, както и азъ. Той и азъ едно сме. Моятъ ближенъ, спрѣмо великия законъ, който сѫществува, е равенъ на мене.” Щомъ ние отричаме единъ ближенъ, той не е ближенъ. Щомъ съгрѣшишъ къмъ твоя ближенъ, той не ти е близъкъ и щомъ сѫдишъ единъ човѣкъ, той не ти е ближенъ. Ти вече поставяшъ единъ другъ законъ, а щомъ се отказвашъ да го сѫдишъ, ти го признавашъ като ближенъ. Въ първия случай: Жанъ Вължана за единъ хлѣбъ - затварятъ го за петь години и той си заставя едно лошо мнѣние за хората. Въ втория случай: пакъ хващатъ Жанъ Вължана за кражба, но епископътъ се явява и казва: “Азъ му подарихъ свѣтилницитѣ.” Питамъ: епископътъ употрѣбилъ ли е лъжа? Свѣтилницитѣ бѣха ли на епископа? Ще кажете по форма - да. Но по съдържание? Това злато бѣше ли на епископа? Ние ще дойдемъ до по-високото разбиране. Философски въпроси сѫ това. Въ туй седи издигането на човѣка, въ една постѫпка. Епископътъ казва: “Свѣтилникътъ е мой, свѣтилникътъ съмъ азъ, но сѫщината на този животъ не е моя. Азъ не може да кажа, че този животъ е мой. Следователно, азъ трѣбва да се отнеса къмъ Първичната причина, щомъ се касае до живота. Понеже този, малкиятъ животъ въ мене не може да сѫществува безъ обширния животъ, отдето е излѣзълъ.” Толстой искалъ да покаже това. Той е скрилъ своята отдѣлна идея, понеже хората не сѫ готови. Той искалъ да каже: Когато хората повѣрватъ въ Бога, тѣ нѣма да се биятъ. Толстой възстава противъ войната. Въ “Война и миръ” Толстой отрича и гениалностьта на хората въ свѣта. Сега всички хора хората ги правятъ гениални. Че единъ Наполеонъ може да избие хиляди хора, каква гениалность има въ това? Той разглежда съвсемъ обективно въпроса. Толстой отрича гениалностьта въ тази смисълъ, както хората разбиратъ. Той е гениаленъ човѣкъ, като че той е нѣкакъ си надаренъ. Толстой казва: “Такава гениалность не сѫществува.” Толстой казва: “Наполеонъ не е роденъ, за да завлада свѣта.” Това е едно лъжливо състояние, това е единъ несполучливъ опитъ. Кутузовъ му казва: “Ти не може да завладашъ свѣта, не само свѣта, но и Русия не може да завладашъ.” Той иска да възстанови, че може. И се раждатъ редъ други противоположности. Това сѫ социални въпроси, разгледани отъ Хюго и Толстой. Хюго и Толстой се спорятъ върху въпроса дали ние сме фактори на живота или обществото е факторъ? И ние сме фактори, и обществото е факторъ. Има и другъ единъ външенъ факторъ. Сега можемъ да кажемъ така: Богъ е, Който всичко върши и ние нѣма какво да правимъ. Другитѣ пъкъ казватъ: “Не, ние всичко можемъ да направимъ и Господь нѣма какво да се мѣси въ нашата работа.” Еднитѣ поставятъ Бога извънъ кѫщата, а другитѣ казватъ: “Той създаде кѫщата заради насъ. И ние имаме право да живѣемъ, както искаме.” И действително, въ вашия интименъ животъ дали сѫ ви една кѫща подъ наемъ, господарьтъ на кѫщата казва: “Мѫ-жътъ и жената може да се биятъ, може да си скубатъ коситѣ, това не ме интересува, но наемътъ да ми плащатъ навреме, отъ това се интересувамъ.” После, прозорцитѣ да държатъ здрави, после канализацията, инсталацията да се пазятъ. Затова постоянно идатъ неговитѣ агенти, а нѣкой пѫть и самиятъ господарь иде и ако намѣри, че всичко е въ изправность отвънъ, той е доволенъ. За вѫтрешната страна, той нищо не иска да знае. Но единъ день му иде на умъ, казва си: “Ако тия, лошитѣ хора се биятъ, тѣ ще ми развалятъ кѫщата,” и той се намѣсва, морализира ги, заради кѫщата, да пазятъ кѫщата. Казва: “Вие трѣбва да бѫдете честни хора.” Защо? За да му плащатъ навреме. После казва: “Вие трѣбва да бѫдете добри хора.” Защо? За да не развалятъ прозорцитѣ. Но това [сѫ] само такива лични съображения. Питамъ: каква нужда имаше този господарь да направи кѫщата и да я даде подъ наемъ? Питамъ: сегашнитѣ хора собственици ли сѫ или сѫ наемници? Ние още не сме собственици. Природата още не е установила частната собственость. Ние сме наемници. Може да живѣешъ подъ наемъ 10, 15, 20, 60 до 120 години, но следъ 120 години господарьтъ ще дойде и ще каже: “Сега ще излѣзете, защото азъ искамъ да направя новъ ремонтъ.” Та рекохъ, при сегашния строй, при който живѣете, вие се намирате въ едно затруднение при нѣкои прояви на живота. Рекохъ, кое е сега правото разбиране? Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна, и двамата сѫ прави. Индивидътъ, обществото и Богъ трѣбва да се съединятъ въ едно цѣло. Тѣ всички сѫ удове на това цѣло. Така трѣбва да се разглеждатъ по редъ. Индивидътъ не трѣбва да се противопоставя на обществото и обществото не трѣбва да се противопоставя на Бога. Единъ народъ не трѣбва да казва, че той всичко може да направи, защото и той е въ зависимость. Както индивидътъ е зависимъ отъ обществото, така и обществото е зависимо отъ цѣлото човѣчество. А и цѣлото човѣчество е зависимо отъ Бога. Въ свѣта сѫществуватъ известни индивидуални проблеми. Тѣхъ ще разрѣшитѣ подъ закона на личностьта, на индивидуалния животъ. После има обществени и социални проблеми, тѣхъ ще разрѣшитѣ по законитѣ на обществения животъ. Следъ социалнитѣ въпроси идатъ въпроситѣ на човѣчеството и най-после ще дойдете до законитѣ, които Богъ е създалъ. Така ще имате едно правилно схващане за живота. Тогава вашата работа ще бѫде успѣшна, ще имате нѣколко възгледа като какъ трѣбва да се живѣе най-разумно. Запримѣръ азъ живѣя въ една кѫща, имамъ 10-20 коша, мога да бръкна въ единъ кошъ и да си извадя една ябълка, не съмъ направилъ никакво престѫпление. Обаче, като влѣза въ едно общество и тамъ има 20 коша, но ако бръкна въ този или онзи кошъ тамъ, веднага ще кажатъ: “Не! Не може!” - “Ама, какъ тъй, азъ въ дома си съмъ бъркалъ така!” Да, въ дома може да бъркашъ, но тукъ не можешъ. Ето, явява се ограничението. Защо? Тукъ имате вече единъ по-голѣмъ индивидъ - обществото, то казва: “Ще ме питашъ кѫде да бръкнешъ.” Това е майката, която дава възпитание на детето си. Когато обществото влѣзе въ човѣчеството, и туй човѣчество има 20 коша и ако това общество рече да бръкне въ нѣкои отъ тѣзи кошове, човѣчеството ще каже: “Не! Не може!” Пакъ сѫщиятъ законъ. Запримѣръ тукъ българитѣ могатъ да обѣсятъ нѣкой българинъ и никой нищо нѣма да каже. Но, ако взематъ тукъ и обѣсятъ единъ английски консулъ, цѣла България ще хвъркне и ще стане източенъ въпросъ. Пъкъ даже България може да хвъркне, пакъ английскиятъ консулъ не могатъ да го обѣсятъ. Сега да се повърнемъ къмъ нашитѣ списатели. Казахме Толстой е на правата страна и Хюго е на правата страна. И трѣбва да дойдатъ редъ други списатели, които малко да обобщятъ тия идеи и да дадатъ нова насока. Сега свѣтътъ е раздѣленъ: едни, които вѣрватъ въ себе си; втори, които вѣрватъ въ обществото и трети, които вѣрватъ въ Бога. Сега, какво трѣбва да се прави? Трѣбва да се даде една нова насока на отдѣлния човѣкъ и на обществото. Хюго дава единъ методъ за личното усилие и показва единъ човѣкъ какво може да направи съ своето усилие, въ своя животъ. Толстой показва единъ разуменъ пълководецъ, при най-голѣмитѣ опасности, какво може да направи. Кутузовъ, като се оттегля, постепенно се укрѣпява. Толстой прави изборъ, ако си морално слабъ, отстѫпвай. Слабиятъ въ морално отношение трѣбва да отстѫпва. Наполеонъ е една съблазънъ, едно изкушение. Той заема втора позиция. Кутузовъ отстѫпва, отстѫпва и колкото върви по-навѫтре, злото се отдалечава отъ своята база, отъ своя теренъ. Това сѫ вече други изводи. Кутузовъ не дава сражение, все отстѫпва. Ама ще кажешъ: “Какъ тъй, азъ съмъ човѣкъ, азъ ще се опълча!” Ти може да се опълчишъ, но Наполеонъ ще те бие. Ако Кутузовъ бѣше далъ сражение още въ началото и не отстѫпѣше, какво щѣше да стане съ Наполеонъ, той щѣше да стане господарь на Русия. Кутузовъ казва: “Азъ нѣма нищо да направя, ако [е] за жертва, ако е за отстѫпление, ще запаля и Москва, нека изгори, стига морално да не паднешъ, а Москва пакъ може да се съгради. Нищо не значи.” Това е скритата мисъль на Толстоя. Но, ако тази мисъль се извади отъ Толстоя, ще кажатъ, че той е анархистъ. Защото чрезъ тия вѣрвания на Толстоя, ще кажатъ, свѣта не може да се спаси. Ако Наполеонъ бѣше станалъ господарь на Русия, какво щѣше да спечели Русия? И ако Москва не бѣше изгорѣла, щѣше ли да спечели Русия? Другояче щѣше да се сложи развитието на Русия. И Европа щѣше да се намѣри въ друго положение. Та рекохъ сега, отъ общото къмъ частното. Законитѣ сѫ еднакви. Нека видятъ, че навсѣкѫде отстѫпвашъ, както Кутузова. Атакува те обществото, това е Наполеонъ, ти ще отстѫпвашъ. Кутузовъ ще бѫдешъ. Обществото е Наполеонъ, силния Наполеонъ. Ти ще отстѫпвашъ, ще се укрѣпявашъ. Ще запалишъ Москва, значи ще жертвувашъ всичко, докато най-после извоювашъ свободата на Русия. Това е нашата духовна свобода, Божественото, което е скрито въ насъ. А трѣбва да запазимъ свободата. Сега не воюваме ние, но Наполеонъ воюва съ васъ. Накрая другъ единъ въпросъ подига Хюго: Защо внесе той Козета и защо допусна Хюго Жанъ Вължанъ, който се подигна, да се влюби въ Козета. Най-първо Хюго разрѣшава единъ социаленъ въпросъ и най-после засѣга, съ Козета, една вѫтрешна борба, едно вѫтрешно вѣрую. Той засѣга туй, което Толстой трѣбваше да направи. Жанъ Вължанъ се жертвува, самоотрича се отъ Козета. Козета, това е Москва, която трѣбва да изгори. И ако Жанъ Вължанъ се бѣше оженилъ за Козета, Наполеонъ щѣше да превземе Русия. Козета, това е Москва, която трѣбва да изгори, но Жанъ Вължанъ и той отстѫпва въ дадения случай и той се оттегля. Тогава де е Наполеонъ, който го атакуваше? -Който се ожени за това дете - Мариусъ. Наполеонъ изпъкна отпосле у Хюго, а Толстой извади Наполеонъ отъ единия край до другия. У Хюго Наполеонъ е скритъ, отпосле се явява. Най-първо той е въ онзи общественъ строй, който туря Жанъ Вължана въ затвора за 5 години. Жанъ Вължанъ е далъ едно сражение на Наполеонъ и 5 години е седѣлъ за това въ затвора, обаче като се изплъзна отъ рѫцетѣ на властьта и Наполеонъ бѣга. Значи властьта е Наполеонъ. И властьта гони Жанъ Вължана и този Наполеонъ всѫщность, както Хюго разбира въпроса, казва, че трѣбва да отстѫпва. Това сѫ етапи на разсѫждение. И човѣкъ трѣбва да направи единъ тънъкъ психологически анализъ, за да види красотата, която е сѫществувала въ ума на този поетъ. Тя остава скрита, тази мисъль. Хюго не е далъ всичката тази идея, която той е ималъ. Защото въ такъвъ случай той би станалъ еретикъ. И Толстой не можа да изкаже своята идея. Следъ “Война и миръ” той е писалъ “Анна Каренина”, но и тамъ не изказва всичката истина. Следъ това написва ”Възкресение” и тамъ не е изнесълъ всичко. Още една книга трѣбваше да напише Толстой, но нея остави втори пѫть като дойде. Въ “Война и мирь” Толстой има единъ широкъ замахъ, поставя какъ трѣбва да се разрѣши въпроса, какво че трѣбва да се отстѫпва, но не само отстѫпване трѣбва. Отстѫпването е само единъ начинъ. Толстой изнася въ своето учение проблемата: “Не противи се злому!” Това е Кутузовъ, нищо повече. На злото не може да се противишъ, докато не си силенъ. Сега вие прочетете тия две книги и може да изнесете и други страни на Толстой и Хюго. 12 школна лекция на I-ви Окултенъ Специаленъ Класъ 9.XI.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ, София --------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание НАЙ-ВИСОКОТО МѢСТО ЗАКОНЪ НА ИКОНОМИЯТА ВЪ ПРИРОДАТА 5 часа сутриньта Отче нашъ Направете едно разграничение между книгитѣ “Война и миръ” и “Клѣтницитѣ”. Каква е разликата между тѣхъ? Кои сѫ идеитѣ на Викторъ Хюго; кои сѫ основнитѣ идеи на “Война и миръ” и на “Клѣтницитѣ”? Запитали едно дете: “Защо Господь направи птицитѣ съ два крака?” -“За да ходятъ по-бързо.” -“Защо Господь направилъ човѣка съ рѫце?” -“За да работи”, казало детето. Баща му го попиталъ: “Защо Господь направилъ кучето съ уста?” Детето казало: “За да лае.” За какво е създадена устата първоначално: да яде или да говори? Допуснете, че имаме следнитѣ числа: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9. Въ този редъ какъ сѫ поставени числата? Кое число е най-голѣмо? - 9. Значи въ 9 имаме 9 единици. Тогава имаме друга една категория - дето едното е по-голѣмо отъ дветѣ, отъ 3, отъ 4 и т.н. Да кажемъ, че въ кошницата имаме единъ килограмъ ябълки. Колко грама съдържатъ, да кажемъ, десеть ябълки? Тогава казваме, че тѣзи десеть ябълки съставляватъ часть отъ единицата; всички тѣзи деветь части съставляватъ часть отъ единицата. Единъ килограмъ може да се раздѣли. Допуснете, че имате една ябълка и я раздѣлите на десеть части. Каква ще бѫде разликата между първото и второто дѣление? Въ първия случай частитѣ си оставатъ цѣли, а въ втория случай едната ябълка е раздѣлена на 10 части. Сега какви облаги може да имате при първото и второто дѣление? При първото дѣление, всѣки ще има по една ябълка въ джоба си. Да кажемъ, че сте 10 души. Имате единъ килограмъ отъ 10 ябълки, а при втория случай, ще ви се падне по една десета часть отъ ябълката. Какво ще правите съ семкитѣ на ябълката? При първото дѣление ще имате семкитѣ на една цѣла ябълка. Въ всѣка една ябълка имате по 10 семки. Изяждате една кисела и една сладка ябълка и виждате дали е еднакво числото на семкитѣ. Въ сладкитѣ дини, любеници се съдържатъ по-малко семки. Вкуснитѣ дини образуватъ малко семки, а безвкуснитѣ съдържатъ много семки. Та, сладчината на динитѣ е отишла въ семкитѣ. Когато една диня има много семки, всичката сладчина отива въ семкитѣ; а когато има малко семки, тогава сладчината остава въ тъканьта на динята. Единъ богатъ баща, да кажемъ, има единъ синъ и една дъщеря, а другъ беденъ баща има десеть синове и десеть дъщери. Четете Стария Завѣтъ. Има хора, че имали по деветдесеть сина и по сто сина. Кой баща ще бѫде по-богатъ? Когато синоветѣ се увеличаватъ, бащата осиромашава, а когато синоветѣ се намаляватъ, бащата забогатява. Този законъ е вѣренъ. Да кажемъ, че една майка е родила 5 сина и 5 дъщери. Друга майка е родила само едно дете. Въ какво органическо положение ще се намѣрятъ дветѣ майки? Вѣрно е, че майката, която ражда много деца, отслабва. Обаче има изключения. Когато децата, които се раждатъ съ по-низша култура, майката губи отъ своята енергия, а когато децата сѫ отъ по-висша култура, тогава майката печели въ своята енергия.Този законъ е вѣренъ и по отношение на човѣшкитѣ мисли и чувства. Когато чувствата сѫ отъ нисшъ характеръ, човѣкъ губи отъ своята сила, а когато стане отъ висшъ характеръ, той печели въ своята сила. Всички форми, които съществуватъ сега въ природата, си иматъ своитѣ разумни причини. Каква е тази форма? Втората форма е същата като първата. Обаче, ако турите една форма въ разни положения, вие ще се поставите въ затруднения. Защото при [втората] форма веднага ще се досетите, че това е човѣшки образъ, а при първата форма, не е. При първата форма, може би ще кажете,че това е теренъ нѣкакъвъ си, долу - кладенецъ. При първия случай, ще имате единъ видъ разсѫждения, а при втория случай, други разсѫждения. Какво си предполагате, че представляватъ рисунка 1 и 2? Какви идеи се криятъ въ тѣзи две фигури? Представете си, че долната рисунка е единъ кошеръ съ пчели. Българскитѣ кошери сѫ такива. Първата фигура представлява кошер, богатъ съ медъ. Втората рисунка представлява едно плодно дърво. Какво ще си избере мечката - между плодното дърво и меда? Тя ще избере меда. А детето ще избере плодното дърво. Всѣки човѣкъ избира лекия пѫть. За детето е по-лесно да се качи на дървото, а за мечката е по-лесно да си избере меда. Виждали ли сте какъ мечката изважда медъ? Обикновенитѣ работи въ живота, нѣкои правятъ човѣка смѣшенъ. Коя е най-обикновената работа сега въ свѣта? - Най-обикновената работа и най-лесната работа е яденето. По-лесна отъ яденето нѣма. И затова нѣма същество, което да се отказва отъ тази работа. Тя е лесна работа и при това не само лесна, но и приятна. Когото и да накарашъ, нѣма изключение въ природата, той ще каже: “Тази работа ще я свърша!” И затова, щомъ нѣкой пѫть си мързеливъ, ще си кажешъ: “Свършихъ си работата лесно, както яденето.” Нека яденето да ти служи като моралъ. Нѣкоя работа ти е много мѫчна. Ти кажи: “Тя ми е много лесна, като яденето.” Кой е онзи вѫтрешенъ стимулъ, който прави тази работа, яденето, така лесно? Въ яденето има единъ основенъ законъ - че всѣки който яде, все придобива нѣщо, има печалба. Нѣма изключение. Следователно, това въ което всѣкога се придобива нѣщо, е лесно. А има други случаи, когато работишъ, работишъ и нищо не придобивашъ. Аз ви казахъ, че най-лесната работа е яденето. Вие сега казвате: “Коя е най-мъчната задача?” Нѣкой ще каже: “Да седишъ гладенъ.” Това е по закона на контраститѣ. Това, чието извършване е най-лесно и дава печалба, то всъщность представлява за човѣка и най-голѣмата мѫчнотия; при него седи и най-голѣмото зло. Разбира се процесътъ на яденето не е така простъ, както мислите. Той е единъ отъ най-сложнитѣ. Вие досега сте се спирали върху яденето като простъ процесъ. Но той е единъ отъ най-сложнитѣ процеси, каквито азъ зная. Преди да почне човѣкъ да яде, преди да се разреши въпросътъ за яденето, рѫководителитѣ на човѣчеството сѫ мислили, мислили, докато се разреши този въпросъ. Защото свѣтътъ не е могълъ да сѫществува безъ ядене. И като сѫ разрешили въпроса за яденето, тогава сѫ почнали творчество - създаването на свѣта. Разрешили сѫ икономическия въпросъ. Икономията е свързана съ яденето. Процесътъ на яденето е свързанъ съ обмѣната на веществата. Най-първо въ какво седи яденето? Когато външниятъ животъ се влива въ нашия животъ, започва процесътъ на яденето. Той е непреривенъ процесъ. Човѣкъ като яде, нали се увеличава теглото на тѣлото му. Вие, като сте гладенъ може да се претеглите. Нѣкой казва, че е много гладенъ. Ще го претеглимъ и после, следъ като се наяде, пакъ ще го претеглимъ. И тогава, можемъ точно да опредѣлимъ, съ колко грама е увеличено теглото му. Ще имаме точни мѣрки. Ще имаме факти. Ще намѣриме единъ човѣкъ много гладенъ, ще го претеглимъ. Тогава ще претеглимъ втори, трети, четвърти, пети. Нѣкой казва: “Азъ съмъ много гладенъ.” Ще го претеглимъ. И като се наяде, пакъ ще го претеглимъ. И ще имаме тогава едно отношение. Каква е идеята? На единъ слонъ му трѣбватъ 5 крини оризъ, за да се наяде добре. Второ, на единъ човѣкъ му трѣбва единъ килограмъ. Трето - на една лисица ѝ трѣбва една кокошка. Четвърто - на едно гълѫбче му трѣбва 20 житени зърна, за да се наяде за единъ обѣдъ. Пето - на една мравка ѝ трѣбва едно малко зрънце, за да се наяде. Този обѣдъ на слона отъ 5 крини оризъ, колко време ще вземе за човѣка, да се продоволствува отъ такова количество оризъ? За половинъ година можете ли да го изядете? Отъ това можемъ да извадимъ известно логическо заключение за своето възпитание. Значи, ако имате една идея подобна на слонъ, трѣбва ѝ 5 крини оризъ. Тѣзи 5 крини оризъ колко килограма правятъ? - Ако сѫ крината по 12 килограма, тѣ правятъ 60 килограма. 60 килограма оризъ по 25 лева, колко правятъ? Правятъ 1500 лв. Въ единъ килограмъ влизатъ отъ 16 - 18 000 зърна. Противоречията въ свѣта могатъ да се обясняватъ, защото въ природата има икономически похвати. И ако нѣкой пѫть не позволява* нѣщата, [тя] си има своитѣ съображения. Нѣкой човѣкъ иска слонъ, но природата не го дава. Тя казва: “За тебе не е слона, понеже всѣкой день по 1500 лв. трѣбва да харчишъ.” Въ България, ако имашъ слонъ, можешъ ли ежедневно да харчишъ толкова пари? Напримѣръ ти искашъ да бѫдешъ красивъ. Но красотата е голѣмъ слонъ. Вие искате да бѫдете гениални, умни и това е единъ отъ най-голѣмитѣ слонове. Ако имате такава сила, толкова голѣма като слона; ако имате такъвъ силенъ умъ, голѣмъ като слона, тогава въ какво ще го впрѣгате? Нали сега има гениални хора? Какво е далъ Викторъ Хюго? Какво е далъ Кантъ? Все сѫ се мѫчили тия гениални хора да създадатъ нѣщо. Вие се спирате на повърхностьта на нѣщата. Въ вѫтрешния животъ не влизате, въ дълбочинитѣ. Защото ако тръгнете въ нѣкое планинско мѣсто и искате най-хубавитѣ извори, то колкото по-високо сте, толкова водата е по-чиста. Въ най-високитѣ мѣста ще имате най-чистата вода, понеже по-долу може да е омърсена. Най-често идеитѣ се намиратъ на най-високитѣ мѣста. А кое е най-високото мѣсто? - Богъ. Какво нѣщо е Богъ, се питатъ. Богъ е най-високото мѣсто въ свѣта. Нищо повече. Най-високата планина въ свѣта е Той. Какво нѣщо е Господь? - Най-високото мѣсто. Но на това високо мѣсто, нито единъ човѣшки кракъ на върха не е стѫпилъ. Не само човѣкъ, но и никое сѫщество не е стѫпило на това най-високо мѣсто. Следователно, то е като единъ високъ, великъ идеалъ. И планината е една отвлечена идея за нѣкоя мравка. Вие говорите за човѣка, обичате го, но искате да пипате неговитѣ уста, рѫцете му и пр. Това не е човѣкътъ. Тѣлото не е човѣкътъ. Тѣлото е изразъ на обективната страна на човѣка. Тѣлото не показва, какъвъ е човѣкътъ по сѫщина. Та рекохъ, Богъ, това е най-високото мѣсто. Вече имате една ясна представа за това. Философите казватъ за Бога: “Това е абсолютното, безконечното, безграничното, несъизмѣримото.” Обаче, какво разбиратъ подъ думата “абсолютно”? Никой досега не се е качилъ на този върхъ, на Абсолютното. Кой е свидетель, кой е видѣлъ, че Христосъ се е качилъ на този най-високъ върхъ на планината. Той казва: “Отивамъ при Отца си!” Но когато дойде синътъ при Баща си, Баща му му дава едно по-малко столче, а Бащата седналъ на по-голѣмъ столъ. Следователно, Бащата седи на по-високо - клонътъ не може да седи по-високо отъ дървото. Ние трѣбва да разсъждаваме за цѣлото. Христосъ е проявление. Той е единъ голѣмъ клонъ. Клонътъ не може да бѫде по-високъ отъ дървото. Дървото съдържа всѣкога нѣщо, което седи по-високо отъ всички клони съ нѣколко сантиметра. Никой не може да обясни абсолютното, безграничното, безконечното. Въ безконечното разбираме движение, което нѣма край, това, което въ своето движение е непреривно. Докато конецътъ държи, хвърчилото трѣбва да хвърка. Но щомъ се скѫса конецътъ, хвърчилото не хвърчи. Българинътъ иска да каже, че едно сѫщество, което е безъ конецъ, нищо не го държи. Абсолютното само по себе си никакъвъ конецъ не го държи. То е свободно. Богъ е свободенъ, не е ограниченъ. Следъ това идатъ другитѣ опредѣления - Безначаленъ. Идеитѣ на Абсолютното се покриватъ съ идеитѣ на Безконечното у българина. Сега, коя е основната идея на тая лекция? - Че природата си има и своя икономия. Всѣки единъ отъ васъ е дошълъ въ природата на икономически основания. И всѣки единъ, съобразно тази икономия, се кредитира. Природата казва на нѣкого: “Това не е за тебе.” Ти казвашъ: “Моята идея не се реализира.” Казвашъ още: “Умирамъ съ отворени очи.” Може ли човѣкъ да умре съ отворени очи? Щомъ му сѫ отворени очитѣ, той не е умрѣлъ. Той е престорено умрѣлъ, щомъ му сѫ отворени очитѣ. Кога касата остава незатворена? Какъвъ ще считате онзи, на когото касата е оставена незатворена? Това показва, че сметкитѣ му не сѫ завършени. Значи сметкитѣ му сѫ още отворени. Значи този, който умира и очитѣ му сѫ отворени, неговата банка е отворена. Касата му е отворена и има още да работи. Човѣкъ има желания, които може да сѫ непостижими. Какво е едно непостижимо желание? Допуснете сега, че на когото и да е отъ васъ, комуто никой не е обръщалъ внимание, азъ му давамъ единъ скѫпоцененъ камъкъ, по-голѣмъ отъ едно камилско яйце - единъ съ такава голѣмина? Да допуснемъ, че имате единъ скѫпоцененъ като камилско яйце. Доброкачественъ, скѫпоцененъ камъкъ. Той ще струва 30-40 000 английски лири. Съ този скѫпоцененъ камъкъ, вие можете ли да седите на изгрѣва си? Всѣка вечерь ще имате посещение. Всички ще ви обикнатъ. Всички ще се запознаятъ съ васъ. Най-първо у всички ще се появи любопитство да ви видятъ. А второто желание ще бѫде да го откраднатъ. И една вечерь може да изчезнете и вие, и камъка. Тогава има ли си смисълъ да имашъ единъ голѣмъ камъкъ, за да изчезне камъкътъ и да изчезнешъ и ти заедно съ него? Та, природата е разумна, когато тя даде нѣкоя велика идея въ човѣка, тя изисква тази идея да остане и да можешъ да се ползувашъ отъ нея. Щомъ не можешъ да се ползувашъ, ще я изгубишъ и ще станешъ нещастенъ; и ако не можешъ да я пазишъ, тя нѣма да ти се даде. Сега мнозина отъ васъ сѫ нещастни. Казвашъ: “Господи, много работи съмъ искалъ и не си ми ги далъ!” Твоето желание разумно ли е, навременно ли е? Имашъ ли гръбнакъ да хранишъ слона? Отъ всички идеи коя идея бихъ избралъ: лисица, гълѫбъ, мишка, слонъ и човѣкъ? (-Човѣкъ.) Следъ като имате едно гълѫбче и му дадете обѣдъ, каква полза ще ви принесе гълѫбътъ? Какъ биха използували гълѫба? Както знаете разноскитѣ му не сѫ голѣми. Около стотина зърна на день. Онѣзи отъ васъ, които разсѫждаватъ, всѣкога може да разрешите известни идеи, които имате, какво е отношението за постижението на известни идеи? Отъ какво зависи приятностьта отъ една идея, която може да се реализира? Колкото реализирането е по-далечно, толкова радостьта е по-малка и колкото реализирането е по-близо, толкова и радостьта е по-голѣма. Реализирането на известна идея е най-голѣмата радость. А изгубването на една идея е скръбь. Всѣкога въ човѣка има радость и скръбь, загуба или печалба. Само че, понѣкой пѫть загубата е фиктивна, а понѣкой пѫть наистина има загуба. За живота вие трѣбва да имате ясна представа. Какво е реалниятъ животъ? - Това, което си изгубилъ и това, което си спечелилъ, да можешъ да ги оцѣнявашъ въ дадения случай. Не знаете ли, че малкитѣ работи могатъ да ви спасятъ? Напримѣръ да проучите лукътъ какви свойства има? Той може да ви помогне за нѣщо. Напримѣръ на единъ богатъ човѣкъ кракътъ го заболява и вие го излѣкувате съ печенъ лукъ. Ще го опечешъ малко, ще вземешъ прѣсно масло, ще вземешъ една люспа отъ лука, ще я намажешъ съ прѣсното масло и ще превържешъ болния нѣколко пѫти и той ще оздравѣе. И така ще излѣкувате този милионеринъ. Лукътъ ти казва: “Не ми се смей! В менъ има нѣщо. Ти трѣбва да се запознаешъ съ менъ.” Нѣкой казва на нѣкого: “Ти си една лукова глава.” Запознай се съ луковата глава, съ цѣлебнитѣ свойства на лука и на чесъна. Та малкитѣ работи могатъ да ви помогнатъ и да подобрятъ вашето положение. Та малкитѣ нѣща не ги пренебрѣгвайте. Ти казвашъ: “Трѣбва да се живѣе. Трѣбва да свърша университетъ.” И като свършишъ, какво ще направишъ? Вие се радвате като свършите университета, но като свършите паритѣ, защо не се радвате? Въ свършването на университета, каква е идеята? Свършвашъ ли го или го завършвашъ? Можешъ да кажешъ: “Азъ получихъ своето възпитание въ университета и отивамъ малко на работа. Не го напущамъ, но пакъ ще се върна.” Излѣзнешъ отъ дома и после пакъ ще се върнешъ. Университетътъ е като домъ. Вие ще си турите правилни идеи, всѣки единъ отъ васъ. Нѣкой пѫть сте обременени, ти казвашъ: “Азъ, като свърша университета, какво ще работя?” Вашата работа е като тая на циганина. Като тури гърнето на главата си, казва: “Ще продамъ млѣкото и съ взетитѣ пари ще си купя кокошки, ще ги изведа и ще ги продамъ, ще купя патенца и после теленца и т.н., и най-после ще се оженя за царската дъщеря!” Но той е изсипалъ млѣкото - изгубилъ млѣкото, но образътъ на царската дъщеря е въ неговия умъ. Това го наричатъ “фиксъ идея”. Той тогава е щастливъ! Не е ли хубаво тогава човѣкъ да има една фиксъ идея? Та, основната идея е: природата си има единъ икономиченъ законъ на всички онѣзи сѫщества, които тя е създала, тя никога не позволява излишни разходи. Тя казва: “Тебе не ти трѣбва това и това! Друга работа избери, за която твоитѣ сили и способности сѫ добри. Не избирай голѣми работи, съ голѣми разноски, които ще ти причинятъ голѣми страдания.” Защото дето има загуби, ще има и страдания; дето има печалби, има радости. Отъ това положение, гледище, кое е най-хубавото, което човѣкъ може да има при сегашнитѣ условия? Едно здраво тѣло, добро сърдце, умътъ да е добъръ слуга. Умътъ е, който дава потикъ на сърдцето. Сърдцето е, което се обезсърдчава. Умътъ забавлява сърдцето, ще донесе на сърдцето круши, ябълки, играчки. Сърдцето е капризно дете и то все подскача. Донесе му умътъ нѣкоя забава, но следъ 1-2 часа на сърдцето му омръзва, а умътъ следъ това мисли какво да донесе. Умътъ подкрѣпя огъньтъ на сърдцето. И сърдцето, като хване ума, ще го прегърне, като донесе нѣщо. Така че, цѣлия день умътъ и сърдцето се разцѣлуватъ. Умътъ работи, а сърдцето мие на общо основание. И така първото правило е: Ще учите икономия. Въ природата има абсолютна икономия. Смѣтки се държатъ. Природата не обича разточителството. Разточителството се забранява. Всѣкога разточителството донася голѣми страдания. При самовъзпитанието, ако сте богати, може да имате и три слона, но пазете следното правило: никога не пожелавайте слонъ, ако не сте легатъ**, кажи си: “Трѣбва ми едно гълѫбче!” Ако това гълѫбче може да ти бѫде куриеръ, да ти носи писма отъ едно мѣсто на друго, плаща си това. Това ти донася известна радость. Гълѫбътъ донесе на Ноя маслинено клонче и съ това му донесе известна радость, че на земята има вече условия за живота. Твоето гълѫбче ще ти донесе известни условия. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ Животътъ! 11 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ 2.XI.1928 г. петъкъ, Изгрѣвъ ----------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто. * легатъ - въ древенъ Римъ - намѣстникъ на императора въ провинция; въ католицизма - представитель на папата

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ЕДИНИЯТЪ ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА ЖИВОТА 5 часа сутриньта Отче нашъ Пишете върху темата: “Какви връзки могатъ да направятъ две разумни сѫщества?” Или: “Какви връзки могатъ да направятъ две разумни мрави, две разумни птици, два разумни елена и двама разумни човѣци?” Тѣзи, които сѫ изучавали физика и математика, казватъ, че между две точки може да се прекара само една права линия. Тогава питамъ: между 4 точки колко плоскости може да прекарате? .. Точката нѣма никакво измѣрение. Тя е несъизмѣрима. Обаче съ какво може да се измѣри една права линия? Съ какво се измѣрва плоскостьта? Съ права линия. Математиката е обоснована на метафизиката. Въ математиката нѣма нищо реално. Тя е най-отвлечената метафизика. И затова трѣбва дълго време да се работи върху това, отвлеченото, нереалното, за да се извади нѣкой резултатъ. Тези две точки сѫ много близо, съ най-силния микроскопъ може да ги видите. Между тѣхъ може да прекарате само една силова линия. Ако турите четири точки, това е единъ квадратъ, единъ кубъ. Права линия е тази, която е най-кѫса. Ако е малко по-дълга, тя е вече крива линия. Правата линия не може да бѫде точка. Въ всѣка права линия влизатъ само две точки. Всѣка линия, която има две точки, е права линия. А всѣка линия, която има три точки, е крива линия. Това правило метафизически може да се преведе въ моралния животъ. Една мисъль или едно чувство може да бѫде неправилно, нечисто, може да* има нѣкакъвъ дефектъ. Чувствувашъ, че има въ това нѣщо неправилно, но не знаешъ кѫде е дефектътъ. Тогава правата линия въ какво се е превърнала? Законътъ на правитѣ линии е следующия: Точка, проявена въ природата, може да се движи само въ една посока въ дадения случай. Нѣма много посоки. И следователно тази посока ние наричаме права линия. Това е необходимо, неизбежно въ живота. Ти можешъ да се движишъ само въ едно направление: или назадъ или напредъ - въ две посоки. Когато кажешъ, че принципиално трѣбва да се определишъ, това показва, че ти трѣбва да се опредѣлишъ само въ една посока - къмъ Небето, къмъ чистия, идеаленъ животъ. Отказвашъ ли това, ти имашъ само единъ другъ изборъ. Моралътъ въ какво седи? Човѣкъ, който да се качва, да слиза и възлиза, той върви въ единъ правиленъ пѫть. Обаче онзи, който не знае какъ да слиза, ще падне; образува се падение. Тамъ, дето нѣма възпиране, има спиране. Онзи, който е падналъ, той е изгубилъ своето равновесие и затова е падналъ. А онзи, който не знае да пази своето равновесие, той се спира. Нѣкой пѫть може да паднете. Напримѣръ може да паднете въ касата на нѣкой богатъ човѣкъ, въ банката на нѣкой богатъ банкеринъ. И сутриньта да те намѣрятъ затворенъ въ банката при паритѣ. Ако банкеринътъ отвори банката и те намѣри въ касата си, какво ще помисли? Азъ разсъждавамъ метафизически. Тѣзи нѣща могатъ да [не] станатъ, но азъ ги допущамъ. Има известна вероятность. Банкеринътъ има нѣколко начина за отваряне на касата. Той може да я отвори отдѣсно и отлѣво. Той ще отвори отлѣво надѣсно и отдѣсно налѣво. Да кажемъ, че касата се отваря правилно, отдѣсно налѣво. Но щомъ е влѣзналъ този човѣкъ въ касата, то банкеринътъ може да я отвори отлѣво надѣсно. Значи, размѣняватъ се опорнитѣ точки. Онзи, който е въ касата, се учудва на себе си; той не е предвидилъ едно нѣщо: че тази каса може да се затваря по другъ начинъ. Той съзнава, че е направилъ погрѣшка. Той е трѣбвало да направи такава промѣна на касата, че банкеринътъ да не може да я отвори по другъ начинъ. Този банкеринъ се учудва, какъ е влѣзналъ онзи въ касата и е затворенъ. И защо, като е отворилъ касата, не е взелъ паритѣ и да си отиде? И двамата разсѫждаватъ. Всичко това става моментално. Това е вѣрно и по отношение на вашия животъ. Напримѣръ случило се е нѣщо въ вашия животъ и ти си мислишъ, защо се е случило? Напримѣръ казвашъ си: “Защо паднахъ?” Следъ като си падналъ и станешъ, да кажемъ, че не се изтърсишъ и когато другитѣ ти кажатъ да се изтърсишъ, ти тогава се изтърсишъ. Защо не си се изтърсилъ веднага следъ падането? Защото ти презъ това време си мислилъ за причинитѣ на падането. Ти тогава казвашъ: “Тази задача не мога да разреша. Мнозина сѫ се мѫчили и не сѫ могли да я разрешатъ.” И чакъ следъ това се изтърсвашъ. Ако не разрешишъ тази задача, втори пѫть пакъ ще паднешъ и пакъ ще дойдешъ до тази задача. Дойде ти нѣкое препятствие по пѫтя, по който вървишъ. Ти паднешъ. Правата линия не може да се продължи, а силитѣ, които действуватъ, искатъ да се прояватъ. Тогава какво ще бѫде движението? Тогава ще дойде втора права линия. Т.е. това движение отъ праволинейно ще бѫде перпендикулярно. Значи движението на правата линия ще падне въ правъ ѫгълъ спрѣмо нея. Въ правата линия има една възможность да се подвижи въ посока перпендикулярна на себе си. И така се образува плоскостьта. Въ природата най-малката плоскость се образува между четири точки и когато тази плоскость се подвижи въ нова посока, перпендикулярна на себе си, тогава ще имаме тѣло, напримѣръ кубъ. Щомъ се дойде до куба, вий имате известенъ съзнателенъ животъ. Когато правата линия се превърне, стане на плоскость, то животътъ отъ едноизмѣренъ е станалъ двуизмѣренъ. Ще мислишъ, когато дойде до куба, животътъ е станалъ триизмѣренъ. Въ правата линия вие имате една мѣрка, съ която да мѣрите вашитѣ постѫпки. А плоскоститѣ сѫ граници на тѣлата. Ако искате да направите нѣщо, трѣбва да имате плоскости. Плоскоститѣ ще бѫдатъ граница на жилището. Този кубъ ще бѫде заграденъ съ плоскости. Що е кубътъ? Това е най-малката форма, въ която може да се помѣсти единъ зародишъ. Кубътъ е най-малката форма. Тя може да бѫде най-малко съ 8 точки. Следователно кубътъ е една форма, въ която зародишътъ може да си тури своитѣ възможности. Две разумни сѫщества образуватъ една права линия. Четири разумни сѫщества образуватъ плоскость, а осемь разумни сѫщества образуватъ кубъ. А пъкъ метафизически можемъ да кажемъ: всѣка права линия се пази отъ два ангела; всѣка плоскость отъ четири ангела; а всѣки кубъ - отъ осемь ангела. Тѣ пазятъ тази форма, като нѣкой скъпоцененъ камъкъ. 2+4+8=14. Но въ дадения случай само при формитѣ имате осемь ангела; понеже за линиитѣ сѫ два, а за плоскостьта - четири, ставатъ шесть. Осемтѣ ще бѫдатъ като потенциалъ въ васъ, а 4+2=6, шесть ще бѫдатъ на работа. Тѣ ще образуватъ кинетическитѣ сили. Тогазъ изваждаме единъ метафизически законъ, че потенциалнитѣ сили се отнасятъ къмъ кинетическитѣ, както 8:6. Вий сте млади и ще кажете: “Що ни трѣбватъ насъ тия метафизически разсѫждения 8:6?” Тогава азъ ще направя преводъ. Известно време вие сте били малки деца. Майка ви е обичала. Били сте малко детенце, но по едно време вие израстнете, вземете едно огледало и почвате да се чешете, да се оглеждате. Отъ где е дошла тази идея въ васъ? Вие имате една скрита идея въ главата си. Щомъ се оглежда нѣкой, той може да има следната идея въ ума си: “Ще ида на гости и единъ приятель ще дойде.” Вие се обличате за кого? Най-първо за себе си. А второто положение е, че вие искате да се представите на нѣкого. Обличането, това е първата точка, а втората точка, това е лицето, на което искате да се представите. Значи имате две точки. Искате нѣкому да се представите, само едно лице имате въ ума си и вашето желание е това лице, като ви види, да ви хареса. Ако разрешите вашата идея и турите още едно лице вѫтре, тогава въ васъ, ще се зароди една борба. Щомъ дойде трето лице, ще дойде и четвърто и целиятъ този процесъ ще стане сложенъ. И тогава вие изгубвате първото положение. При първото положение вие сте били радостенъ, а сега имате смущение. Щомъ има смущение, това показва, че не сѫ първитѣ две точки, но че сѫ влезли и други точки - третата точка. Като дойде третата точка, вие се смущавате. Предъ дветѣ точки вие сте добъръ. Щомъ има трето лице, ще се роди споръ. Та рекохъ, въ живота вие имате известно заплитане и не може да разрешите известенъ въпросъ. Докато имате Бога, като една мѣрка въ себе си и вие искате за Него да живѣете, вие живѣете мораленъ животъ, чистъ животъ, имате само една идея. Но еди влѣзне и друго лице между васъ и Бога. Кое е второто лице, което може да влѣзне между Бога и васъ? Това го наричатъ: Това е първата буква отъ думата. Да не пишемъ името му. Метафизически, защо човѣкъ трѣбва да се облича добре? Може да се обясни. Обличането е законъ на пробуждането на човѣка. Който не се облича, той не се е пробудилъ. Защо трѣбва да се обличаме? Защото сме се събудили. Въ мене има събуждане. Само който не се облича, той спи. Отъ него нищо не може да стане. Следователно идейно казано: по-красиво нѣщо отъ обличането нѣма. Събудилъ се е той и трѣбва да се облече. И той казва: “Азъ съмъ готовъ за работа!” Първиятъ процесъ е обличането, а вториятъ процесъ е работата! Ще тръгнешъ въ известна посока. Това сѫ метафизически разсѫждения. Ти казвашъ: “Защо ще се обличамъ?” И казвашъ: “Не зная!” Обличането е първия процесъ, процесътъ на събуждането. Щомъ Богъ те прати въ свѣта, Той иска да се облечешъ. Като се облечешъ, като твоята дреха да нѣма, ти можешъ да се облечешъ само по единъ начинъ. Всѫщность ти можешъ да се облечешъ по много начини, но има само единъ правиленъ начинъ; а всички други начини ще бѫдатъ само едно отклонение отъ обличането. Постѫпкитѣ на хората се различаватъ, но въ дадения случай известна постѫпка може да бѫде права, само когато има своята идеална форма. Само за Едного можешъ да се облечешъ! Ти можешъ да се обличашъ за двама души, за трима, 4, 5, 6, 7 - хиляда. Но при всички тѣзи обличания имате сложни форми. Щомъ се обличашъ за двама, за трима и прочие, формата се вече усложнява. Най-хубавото облекло е, само когато се обличашъ за Едного. Най-красива форма е когато се обличашъ за Едного. Тя е най-красивата форма и най-простата, която приляга. Като се облечешъ за двама, за трима и прочие, най-после ще видишъ, че този, който се облича за мнозина, жунжурии, 30- 40 копчета, по шията, по рѫцетѣ, после копринени реснички, особени линии, та всички да харесатъ. Сега да преведа. Вие напримѣръ, написвате една книга и като пишете, вие сте дрехаръ. Написали сте единъ романъ. Както единъ дрехаръ излага дрехата си на витрината. Така и вие излагате романа на витрината. Напримѣръ романътъ отъ Викторъ Хюго, отъ Иванъ Вазовъ и пр. Въ “Клѣтницитѣ”, първата точка е Жан Вължанъ. Единъ нехранимайко, когото Викторъ Хюго е направилъ светия. И другата точка - Козета. Жанъ Вължанъ знае да работи съ четка, написа една хубава картина. Обаче другъ се влюбва въ нея. И казва: “Да ти платя за картината.” Най-проститѣ процеси въ природата можемъ да ги преведемъ. Въ дадения случай ти се обличашъ, да знаеш защо се обличашъ. Има две разрешения на този въпросъ. Нѣкой казва: “Азъ живѣя за Бога.” ( ) Другъ казва: “Азъ живѣя за себе си.” ( ) Обличашъ се за хората, живѣешъ за себе си. Значи външно се обличашъ за хората, а вѫтрешно се обличаш за себе си. Човѣкъ, който живѣе за себе си, той е лошъ човѣкъ, той не е добъръ човѣкъ. А човѣкъ, който живѣе за Бога, той живѣе за хората. Човѣкъ, който живѣе за себе си, той е направилъ първия грѣхъ. Но ще кажете: “Защо да е така?” Представете си, че вие сте слуга на единъ господарь и той ви е далъ да свършите нѣкоя работа. И вие вземете торбата съ паритѣ, спирате се въ първата гостилница, напивате се и се почерпвате. И въ това напиване, вие изгубите съзнанието. И като виждате торбата, казвате: “Кой ми е далъ тази торба съ паритѣ?” И казвате: “Тези пари трѣбва да ги употрѣбя за нѣщо!” Купувате автомобилъ, разхождате се, обаче господарьтъ чака. Той е съ автомобилъ, съ цилиндъръ на главата, съ бастунъ, но идва единъ ангелъ отъ Невидимия свѣтъ съ своя остъръ мечъ и му казва: “Господине, слезнете, искамъ да се запозная съ васъ. Искамъ да ви представя на нѣкое си важно събрание.” Ангелътъ предвожда и онзи тръгва подиръ него. Ангелътъ го предвожда, за да събуди неговото съзнание, че тази торба не е негова. И да съзнае, чия е. И ето, онзи идва и вижда, че господарьтъ се е изправилъ. Господарьтъ му казва: “Какъ така, азъ ви пратихъ безъ автомобилъ, безъ маншети, безъ цилиндъръ?” Такива нѣща ставатъ и съ васъ. Законътъ е този: като тръгнешъ въ живота, не се спирай въ никоя гостилница, не прави запознанство; свърши си работата и като я свършишъ, тогава се запознавай съ приятели, за да нѣма нужда да идватъ ангели съ мечове. Това сѫ редъ метафизични разсѫждения, които трѣбва да правите. Подобни сѫществуватъ въ живота. Човѣкъ може да изгуби своето съзнание. Нѣкой човѣкъ напримѣръ, тури перото си на ухото си и после тръгва да си търси перото. Слугинята му казва: “Перото ти е на ухото.” И онзи отговаря: “Човѣкъ, като мисли много, изгубва ума си”. Той е изгубилъ посоката на своето движение на своето съзнание. Това става и когато сѫ на училище въ гимназията. Напримѣръ ти, като ученикъ, си научилъ много добре урока, но като излѣзнешъ, става помрачение въ ума ти и не знаешъ да го кажешъ. И казвашъ: “Заплетохъ се.” А не, че не го знаешъ. Но следъ като мине изпитната комисия, ти извънъ разправяшъ урока си. Затова ученикъ, като отиде да държи изпитъ, въ ума си трѣбва да има само едното. Влѣзне ли друго нѣщо въ съзнанието му, той не може да издържи изпита. Отивашъ на изпитъ, дръжъ само едното въ своето съзнание, като че предъ Бога ще давашъ изпитъ. А никакъвъ професоръ да не ти е въ ума. Влѣзне ли нѣкой професоръ въ ума ти, тогава или съ двойка или съ тройка ще издържишъ изпита си. Това е метафизическо. Когато човѣкъ живѣе само за себе си, той е създалъ едно неестествено отношение. Затова рекохъ, не живѣй за себе си! Живѣй за Бога! Работи за Онзи, Когото обичашъ! Ти казвашъ тогава: “Какъ да позная кого азъ обичамъ?” Твоята любовь къмъ Онзи, Когото обичашъ, нѣма да се измѣни презъ вѣковетѣ. Щомъ се измѣни, ти не обичашъ. Ти не си обикналъ никого. Това сѫщество наричамъ азъ Вѣчното, Безконечното, Безначалното - Елигадай Елохимъ Ехова. Много имена има Той. Можемъ да Го наречемъ още Необятната сила, Разумната природа и т.н. Но това Сѫщество, което можемъ да обичаме, то трѣбва да е по-разумно отъ насъ. Такъвъ е законътъ. Човѣшкото естество трѣбва да обича най-силното сѫщество. Това е мѣрка за човѣка. Най-силното, най-разумното и най-доброто. Това сѫ качества на Бога! Ти казвашъ: “Дали Богъ ме обича?” Обаче, понятията на Бога за любовьта сѫ съвсемъ други, не сѫ като нашитѣ. Любовьта ви къмъ това Сѫщество, която не се мени, това е Любовь.Кого ще обичашъ? Ще обичашъ това Сѫщество, което въ твоя умъ съ никое друго сѫщество не можешъ да го замѣнишъ. Само Него можешъ да обичашъ. Това Сѫщество, което въ даденъ случай не можешъ да заменишъ съ друго сѫщество, Него ще обичашъ. Това, което можешъ да заменишъ, тамъ любовьта е временна, преходна. Това сѫ временни, преходни работи. Отивашъ на чешмата, измивашъ си лицето, седишъ въ гостилница, наяждашъ се, вземешъ гребена, сресвашъ космитѣ си и т.н. Това сѫ временни положения. Има ли моралъ въ това да си решишъ космитѣ? Това не е отъ мораленъ характеръ. Това, което е отъ преходенъ характеръ, то нѣма реалность. Само сѣнката на дървото колко струва? Ако ви продамъ сто сѣнки, колко струватъ? Ако ви продамъ сѣнкитѣ на сто ябълкови дървета, колко ще ми платятъ? Па, и сѣнкитѣ на плодоветѣ имъ, ако продамъ, колко ще ми платятъ? Тѣзи нѣща сѫ само за забавление, които се отличаватъ отъ реалностьта. Въ насъ има известни идеи и стремежи и прочие, които сѫ сѣнки, не сѫ реалность. Нереалнитѣ нѣща сѫ сѣнка на реалнитѣ. Когато човѣкъ има философия, то тя му служи като потикъ за онова реалното, което сѫществува. Ти казвашъ: “Азъ трѣбва да живѣя!” - За кого? Азъ рекохъ, трѣбва да обичате само Едного! Ако сте млада мома, вие само се зачервите, въ ума ви ще изпъкне нѣкой подобенъ на васъ. И казвате, че той единъ день може да си замине. “Може да ме остави!” Тогава, каква е любовьта ти? Това Сѫщество, което въ даденъ случай съ никое друго сѫщество не можешъ да заменишъ, Него можешъ да обичашъ! И това Сѫщество за тебе може да извърши всичко! Въ дадения случай това е Богъ. Не говори за време и пространство. Да кажемъ, че се решава една задача. Вие я решите и мислите, че се свършва работата. Не. Тя започва. 2+2=4. Да кажемъ, имаме следната задача: ако една каруца въ единъ часъ изхожда 29 км, то за 10 часа колко километра ще изходи? 1:29=10:х Като намѣрите на колко километра е равенъ х, ще се яви другъ единъ процесъ. Трѣбва да се види за всѣки единъ километъръ колко трѣбва да се плати. И после, конетѣ трѣбва да се отпрѣгнатъ. Процесътъ не е завършенъ. Процесътъ се разрешава безъ да се прекрати. Всѣки процесъ, който ние разрешаваме, въ последствие става по-сложенъ. Сега какво е обличането, споредъ новото опредѣление? Това е пробуждане на съзнанието. Кого можете да обичате? Този, когото не можете да замѣните съ никого другиго. Съ тази мѣрка можете да мѣрите нѣщата, всички величини. Имате едно правило, съ което можете да разрешавате сложнитѣ въпроси на живота. Като обичате Него, тогава всички можете да обичате. Когато вие сте отпаднали, когато ви е обезсмисленъ живота, когато сте неразположенъ, седнете и разсѫждавайте метафизически: защо си неразположенъ? Разисквай отвлечено върху себе си: “Баща ми и майка ми ме родиха, дошълъ съмъ и не зная защо съмъ дошълъ.” Да кажемъ, ти си беднякъ и нѣмашъ нито 5 пари въ джеба си. Ти си кажи: “Имамъ възможность да стана царь, да управлявамъ 10 милиона хора. Не, малко сѫ! А, 20-30 милиона.” Ти ще кажешъ,че това сѫ фантазии. Че тѣзи фантазии ще дойдатъ. А инакъ какъ ще разсѫждавашъ? Ще кажешъ: “Нещастенъ съмъ. Беденъ съмъ.” Разсѫждавай, че стани царь и т.н. Върху тези, хубавитѣ идеи се спирай. И тогава ще дойдешъ до приказката за онзи циганинъ и като носилъ дѣлва млѣко на главата си, размишлявалъ какъ съ това млѣко ще спечели повече и повече и най-после дошло до царската дъщеря! И тогава отъ ра-дость подскочилъ и строшилъ дѣлвата и млѣкото се разлѣло. Този циганинъ счупилъ сѫда съ млѣкото, но се оженилъ за царската дъщеря. Много уменъ е той. Добилъ е една идея. Нѣкой морализира и казва: “Не бѫди като циганинъ!” Не, не. Този циганинъ го турямъ като много по-голѣмъ философъ, отколкото много други философи, които говорятъ. И той е оптимистъ. Той си мисли да се ожени за царската дъщеря. Въ това отношение да направимъ метафизически преводъ: допущай, че всѣкога можешъ да постигнешъ всичко! Дали всѫщность нѣщата сѫ така поставени въ момента, то е другъ въпросъ. Представи си, че имашъ земя, че си свършилъ това и онова. Понѣкой пѫть нѣмашъ никакво образование, можешъ да допуснешъ, че си свършилъ нѣкой университетъ, че си свършилъ по естественитѣ науки. Че си професоръ и като професоръ, ти казвашъ на студентитѣ, когато ги изпитвашъ: “Я, стани ти и кажи. Ти стани и кажи, и ти.” Представи си, че си свършилъ по философия и пакъ като професоръ изпитвашъ студентитѣ: “Я, стани ти тамъ.” Или допусни, че си свършилъ по модернитѣ езици, че си свършилъ два факултета. Кажи си: “Азъ съмъ на две мѣста професоръ, имамъ доста ученици.” Това положение е по-хубаво, да станешъ професоръ по естественитѣ науки и философия, отколкото да се убивашъ съ отрова. Да търсишъ нѣкое скришно мѣсто и да се убивашъ. Да пишешъ писмо, да те споменаватъ. По-добре е да станешъ професоръ. И допусни, че преподавашъ. Ти казвашъ, че това допущане е глупава работа. Ама другото положение е престѫпление въ квадратъ. Азъ насърдчавамъ философията, мечтанията. За два-три часа си станалъ професоръ, но следъ 4-5 часа работа огладнѣешъ и виждашъ, че за професора не е наготвено и търсишъ една гостилница. Тя е затворена, търсишъ втора - и тя затворена; трета - и тя е затворена и [въ] цѣлия градъ не можешъ да намѣришъ гостилница. Професоръ по естественитѣ науки и по философия, а не може да намѣри отворена гостилница. Тогава ще се върнешъ и ще станешъ професоръ по философия на стоицизма. И пакъ почни да преподавашъ, докато се уреди твоето положение. И то ще се уреди. Посмѣй се малко. Отчаялъ си се, направи си една смѣшка, посмѣй се. Представи си една гостилница съ 25-30 тенджери и ти седишъ на масата. Но после пакъ се събудишъ и казвашъ, че това не е реално. Следъ това напиши единъ малъкъ разказъ: Единъ професоръ, който е свършилъ два факултета и още не е ялъ. Напечати го. И като срещнешъ нѣкого, дай му тази книжка, той ще плати. Това е реалность. И тогава седи на масата въ гостилницата и ще имашъ сложено паприкашъ, бифтекъ и прочие. Но дръжъ въ ума си тази основна идея, че има Единъ, Когото можешъ да обичашъ! Благодари, че имашъ философско въображение. Философията твори, само че изисква по-дълъгъ процесъ. Ако ти силно пратишъ презъ пространството мисъль, че си гладенъ, то има една вѣроятность, има законъ, който е сигуренъ, който ще дойде въ случай. Понѣкой пѫть има изключение. Тази твоя мисъль ще се възприеме отъ нѣкого. Този господинъ, който и да е, като възприеме твоята идея, ще каже: “Искамъ вънъ да се поразходя, искамъ да нагостя единъ приятель!” И той си фантазира, излиза отъ града. Ти вървишъ и си замисленъ. Той те среща и ти казва: “Азъ разбирамъ философитѣ. Ти си много замисленъ. Лицето ти ми направи голѣмо впечатление. Ела у дома!” Ти отивашъ съ него у дома му, почнете философски да се разговаряте, отворите хубавъ, приятенъ разговоръ и той те нагости. Ето този професоръ на въображаемитѣ практически учения завързва приятелство съ едного презъ пространството. Та, затова бѫдете хора съ фантазии. Защото всички идеи въ свѣта сѫ все такива почитания, които сѫ постижими. Но време се изисква на физическото поле, за да бѫде часть от тѣхъ реализирана. Защото всички идеи не могатъ да бѫдатъ реализирани. И ако се реализиратъ, то краятъ ще бѫде все малко неприятенъ. Но въ нереализирането на идеитѣ, като остане нѣщо нереализирано, то е хубаво. Една чешмичка тече, но представи си, че тази чешма изведнажъ престане и изсъхне. Да не бѫде твоето желание да измѣришъ водата. Нека водата остане неизмѣрена. Ти казвашъ: “Искамъ да си завърша моята мисъль!” Че ти искашъ да се спре мисъльта ти. Ти казвашъ: “Много обичамъ!” Радвай се, че обичашъ. Казвашъ: “Много страдамъ!” Радвай се, че много страдашъ. Ти казвашъ: “Аз се същисахъ вече!” Радвай се, че си се същисалъ. Ти си почивашъ тогазъ. Радвай се на всичко, което става съ тебе! - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ Животътъ! 10 лекция на Младежки Окултенъ класъ 26.Х.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ -------------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание МЕТОДИ НА ПРИРОДАТА ЗА СЪБУЖДАНЕ НА ДАРБИТѢ 5 часа сутриньта Отче нашъ Да кажемъ, че АС и АВ сѫ наклонени повръхнини. Да допуснемъ, че въ дветѣ посоки имаме движение къмъ едно и сѫщо мѣсто. Имаме движение отъ “m” и движение отъ “n”. Да допуснемъ, че това сѫ две рѣки, които се спускатъ къмъ А. Какво ще се образува? Тѣзи двата извора най-първо ще се слѣятъ въ точката А. Но допуснете, че вие имате въ точката А една турбина. По закона на падането може да изчислите каква енергия може да се образува. Напримѣръ какъ ще изчислите, какъ ще опредѣлите единъ човѣкъ дали е енергиченъ или не? Има закони, по които може да изчислите каква енергия има той. Или въ дадения случай каква енергия той развива. Единъ инженеръ ще изчисли каква енергия ще се образува отъ тази турбина, какъ ще се освѣтли и ще се използува. Онзи, който не знае и като забавление слиза надолу по ВА и СА. Тогава какво ще стане съ него, като слиза по тази наклонена площь? Защото катастрофитѣ ставатъ по наклоненитѣ плоскости. Да допуснемъ, че намалимъ тѣзи опасни мѫчнотии. Можемъ да намалимъ тѣзи опасности. Щомъ можемъ да намалимъ тѣзи опасности, не могатъ ли да се намалятъ по сѫщия начинъ и известни мѫчнотии въ живота? Могатъ. Да допуснемъ, че теглимъ линия отъ едната и другата страна на точката Д. Щомъ линиитѣ отиватъ къмъ Д, а не къмъ А, то наклонътъ се намалява. По този начинъ мѫчнотиитѣ се намаляватъ, но сѫщевремено се намалява и производството на енергия.* И най-после, ако се образува една хоризонтална линия, то ще имаме нула енергия. Значи, ще имаме безопасность. Въ съвременния общественъ строй А е търговецъ, а С и В сѫ длъжници. Тѣзи двамата длъжници В и С внасятъ на А. Обаче единъ день тѣзи, двамата длъжници почватъ да разсъждаватъ и казватъ: “Достатъчно толкова време, че внасяхме, я да се съюзимъ двамата.” В и С се съюзяватъ и не внасятъ своя капиталъ въ А и образуватъ една права линия. Образуватъ едно кооперативно съдружие ВС. Въ дадения случай едно съдружие може да бѫде по-производително. Дали се развива по-голѣма енергия при малкитѣ или при голѣмитѣ падения? Понеже вие искате животътъ ви да бѫде безпрепятственъ, безъ голѣми мѫчнотии, както на гледъ онзи, който дерижира единъ оркестъръ съ махане на рѫката. Представете си, че вие сте първокласенъ диригентъ на “Хиляда и една нощь” и нѣкой, като гледа, си казва, че това е много лесна работа. Да. Но диригентътъ, докато дойде до тамъ да маха съ рѫцетѣ си, да дирижира, колко много се е приготовлявалъ. Въ машината има два цилиндъра. Тѣ сѫ два капелмайстори. Единиятъ отъ тѣхъ върви напредъ, а другиятъ - назадъ и колата върви напредъ. Можете ли да турите едно движение въ права линия? Може ли движението да бѫде праволинейно? Може ли животъ безъ мѫчнотии? Превърнете мѫчнотиитѣ, като вземете примѣръ отъ техниката. Напримѣръ можемъ ли да получимъ гориво, ако мѫчнотията не се превръща, не изгаря? Или ако не се превърне една потенциална енергия въ кинетическа? Този процесъ на превръщане на известна енергия отъ потенциална въ кинетическа се нарича горение. А обратниятъ процесъ се нарича загасяне, то е повръщане - кинетическата енергия въ потенциална. Горенето е процесъ на разредяване. Вие трѣбва да превеждате тѣзи процеси. Що е мѫчнотия? Мѫчнотията е едно горение. Ще свършишъ нѣкаква работа. Ще стоплишъ нѣкоя стая. Слънцето е горе въ пространството. То е една печка. Можемъ да кажемъ, че Слънцето е направено за Земята. И можемъ да си дадемъ голѣмо значение и да мислимъ, че Слънцето е за насъ направено. Все едно да мислимъ така или не, както и да мислимъ, всичкото ни иде отъ Слънцето. Вие имате известна мѫчнотия. Защо ви е дошла тази мѫчнотия? Питамъ тогазъ: защо ви е това падане СА и ВА? Съ хиляди години овчари сѫ пасли своитѣ овци по тази долина и сѫ използували тревата ѝ. Обаче дохожда единъ инженеръ и използува енергията на водата. По-рано овцетѣ сѫ се давили въ тѣзи мѣста, сѫщо и говедата, а сега инженерътъ използува тѣзи води. Вие всѣки день се давите въ тѣзи мѫчнотии, обаче дохожда инженер и създава освѣтление. Вие имате известни мѫчнотии, че ако човѣкъ нѣмаше мѫчнотия, той щѣше да бѫде най-голѣмото страшилище на свѣта. И най-красивитѣ хора сѫ хората съ голѣмитѣ мѫчнотии. И затова красивитѣ хора сѫ най-опасни. Че красивитѣ мѣста въ планината не сѫ ли опасни? Когато виждашъ единъ красивъ човѣкъ, ти ще седишъ като нѣкой туристъ съ своята тояга. Той е красивъ, обаче тогава, както въ планината има пропасти и води и трапища, сѫщо така и красивитѣ хора сѫ опасни. Най-първо той ви привлича, обаче който е ялъ попарата на красивия човѣкъ, той знае. Тамъ човѣкъ може да замръзне. Напримѣръ на Монтъ Евересъ, на този красивъ върхъ се качиха двама англичани, но не се върнаха назадъ. Красивъ е върхътъ Монтъ Евересъ, но който иде и не знае условията, не се връща назадъ. Вие живѣете въ една природа, въ която хората сѫ културни, но съвременната култура подразбира и мѫчнотии. Защо ви сѫ мѫчнотиитѣ? Могатъ ли да се премахнатъ? - Могатъ. Ще впрегнете тази енергия на мѫчнотията и ще създадете нѣщо. Но затова трѣбва знание. Ако имате една равнина като Тибетската, тогава питамъ каква култура може да развиете? Тибетската равнина, която е на 4-5 хиляди метра надъ морското равнище, тамъ защо не може да вирѣе нищо? Царевица не може да вирѣе. Каква култура може да имате тамъ? Култура въ друго отношение може да имате, но да имате единъ животъ, както е тукъ въ Европа, не може. Всичкитѣ сте овчари, стада ще отглеждате. Въ такава равнина може ли да бѫдете вегетарианци? Тамъ нѣма и гори, и горивото е слабо тамъ. Тамъ има редъ неудобства. Разбира се Тибетската равнина може да се превърне въ по-удобно мѣсто, ако тамъ живѣятъ разумни хора, ако тамъ има желѣзници, шосета, тогава отъ по-нискитѣ мѣста може да се пренесе гориво, продукти. Тибетската равнина е мѣсто на висока култура, но на разумни сѫщества. Високитѣ мѣста сѫ за разумни сѫщества, а не за обикновени хора. А при сегашнитѣ условия долинитѣ сѫ за обикновени хора. Тѣзи линии може да ги намѣрите и въ човѣшкото тѣло. Въ това падане ВАС, дето има най-голѣма опасность, азъ бихъ си турилъ всичкия си капиталъ въ него. Най-устойчивия капиталъ е ВАС, това съдружие е най-устойчиво, а всички други, които отиватъ по-горе (напримѣръ Д) сѫ по-слаби. И следователно, по-скоро могатъ да фалиратъ или пъкъ можемъ да кажемъ, че тѣхниятъ капиталъ нѣма условие за развитие. При най-голѣмитѣ мѫчнотии има най-добритѣ условия за развитие на живота. Каква работа може да си изберете въ живота? Най-леснитѣ професии сѫ и[ли] цигуларството, или да бѫдешъ художникъ, да бѫдешъ писатель, да четешъ. Цигуларьтъ има само единъ лѫкъ; художникътъ има само една четка; поетътъ - само едно перо. Тръгне той, тури си перото на ухото. Писатель е той. После мисли и после пакъ вземе перото. Тѣ сѫ най-леснитѣ и най-хубавитѣ изкуства. Но представете си, че вие сте между хората, които не разбиратъ отъ вашето цигуларство. Тѣ го разбиратъ само при специфични случаи. Напримѣръ българинътъ разбира музика само когато се жени. Българинътъ разбира изкуството само когато се облича на Великъ день, тогава той иска да се фотографира. Българинътъ разбира писателство така, ще ти каже: “Я ми напиши нѣкое писмо.” Той ще ти каже това, само като се намери на зоръ. И като го напишешъ, той ще каже: “Ученъ човѣкъ е! Написа ми едно прошение. Това е понеже не е единъ простъ човѣкъ.” Ако вие сте единъ цигуларь, при хора, които не се интересуватъ отъ музика, какъ ще ги заинтересувате? -Ще чакате удобнитѣ случаи, когато се женятъ и тогава и вие ще бѫдете на мѣстото си съ цигулката си. Кога българитѣ викатъ поповетѣ? Щомъ се роди нѣкой или когато го кръстятъ или нѣкой когато умре. И вънъ отъ тѣзи случаи българинътъ казва: “Не ми трѣбватъ попове.” Има специфични случаи, моменти, когато човѣкъ може да развие своята дейность. Той трѣбва да разбира кѫде сѫ тѣзи специфични моменти. Този триѫгълникъ може да го преведете. Въ човѣшкото лице кѫде ще го турите? Единъ човѣкъ, който нѣма капиталъ, може ли да прави погрѣшки? Щомъ нѣкой човѣкъ нѣма ябълки, круши може ли да се краде отъ него? Щомъ отъ нѣкого крадатъ, това показва, че има кражба, той ималъ говеда, овце и пр. Кражбата е едно неестествено положение на човѣка. Крадецътъ иска да наруши единъ естественъ законъ. Той иска да вземе безъ да даде. А пъкъ законътъ е такъвъ, природата е умна. Ето кѫде е опасностьта: тя е турила единъ лостъ и онзи, който краде се намира на една равна плоскость. Опасностьта е въ следното: да кажемъ, че той тръгва отъ точка А, къмъ точка В. А тръгва къмъ предмета В. Щомъ А отиде при В, […] той ще изгуби ли своето равновесие? И тази плоскость ще се обърне. Въ природата никога не можешъ да вземешъ единъ предметъ, ако не поставишъ на друго мѣсто нѣкоя тежесть, която да я балансира. Ако твоето добро нѣма съотвѣтното зло насреща, ти ще се обърнешъ съ главата си надоле. При гениалнитѣ хора седятъ и гениални глупци. При гениалнитѣ мѫдреци седятъ и гениални глупци. Колкото глупецътъ е по-гениаленъ, толкова и другиятъ е по-мѫдъръ. Нѣкой казва: “Азъ имамъ голѣма мѫчнотия въ сърцето си.” Ако ти се е свило сърдцето, после идва моментъ то да се [разшири]. Въ свѣта, ако единъ предметъ се е свилъ, ако една гайда е свита, какво трѣбва да ѝ направишъ? Ще я надуешъ, тя ще с[и] посвири и ще се разтропатъ наоколо и ще кажатъ: “Я, дай тукъ половинъ кило!” Ти кажешъ: “Свило се е сърдцето ми.” Това показва, че външнитѣ условия на твоя животъ сѫ неблагоприятни. И ако всѣки день се оплаквашъ, тогава ще кажа: не си проучилъ още външнитѣ мѫчнотии на живота. Следователно трѣбва ти наука. Трѣбва да учишъ. И въ тебе ще стане единъ гениаленъ ученъ човѣкъ. Нека да го кажа това въ по-проста форма: ти си единъ гениаленъ глупецъ. Ти си роденъ глупакъ и отъ тебе нищо нѣма да стане, ако седишъ така, както сега. Но ако дойде единъ по-голѣмъ глупецъ отъ тебе, той ще те направи уменъ човѣкъ. Когато нѣкой ти каже: “Отъ тебе нищо нѣма да стане.” Тогава ти се събуждашъ. Тогава рекохъ, тръгни по свѣта да търсишъ по-голѣмия глупакъ отъ себе си. Тази дума “глупакъ” може да я преведете. Глупакъ е онзи, който върви отъ С къмъ А. Зимно време е. Той може да се хлъзне. Какво ще стане при това хлъзгане? Ако е уменъ човѣкъ, гениаленъ, той ще опише какъ се е хлъзналъ, какъ се е търколилъ. А онзи глупакъ ще каже, впечатленията на страданията му сѫ много голѣми, той ще каже, когато го питатъ: “Остави се, качи се горе, за да видишъ.” Ще река следното: този ѫгълъ ВАС си има граници. Този ѫгълъ не може да иде по-далечъ отъ центъра на земята. Значи, твоитѣ мѫчнотии по-долу отъ центъра на земята не могатъ да идатъ. Значи, всѣко нѣщо си има своитѣ крайни предѣли. Нѣкой казва: “Безгранично.” Обаче не е така. Всѣка една мѫчнотия въ тебе е създадена, за да събуди въ тебе една дарба. Страданията, мѫчнотиитѣ, изкушенията, паденията, всичко това, което въ природата сѫществува, най-голѣмитѣ противоречия сѫ създали добродетели въ тебе. Това е законъ. Нѣма никакво изключение. Всички се оплаквате, че паднали Адамъ и Ева. Но ако тѣ не бѣха паднали въ тази долина и двамата, тогава не щѣше да има никаква култура. И сега се наплодиха и работятъ тия грѣшни дяволи, но единъ день ще имъ израснатъ крила като на светии. Единъ ученикъ на Божественото учение ще трѣбва да знае следното: всички противоположни сили въ природата, каквито и да сѫ тѣ и кѫдето и да сѫ, иматъ съответни добродетели. В този законъ нѣма никакво изключение. И нѣкой казва: “Азъ съмъ много тѫпакъ, нѣмамъ паметь.” Всѣки може да развие паметьта си, но трѣбва да разбира закона. Изисква се едно научно занимание, трѣбва да знаете какъ да подхраните работата. Както сега ви виждамъ, колцина отъ васъ разбиратъ коя е моята мисъль, която искамъ да ви обясня. Вие може би казвате: “Учительтъ мѫчнотии не е видѣлъ.” Азъ съмъ гладувалъ по 50 дена, азъ съмъ носилъ на гърба си по 200 килограма, нѣма мѫчнотия въ живота, която азъ да не съмъ опиталъ на гърба си. Не сѫ опасни работи. Нѣма дяволъ, съ когото да не съмъ се срещалъ и да не съмъ разговарялъ. Но трѣбва разумность. Има една опасна страна въ това. Единъ ученикъ, единъ студентъ ималъ голѣма любознателность. Той ималъ една слабость - каквото види, да го помирише. Единъ день професорътъ носилъ най-силенъ амонякъ, далъ да го носи студентътъ и му казалъ: “Внимавай, че като помиришешъ, ще стане чудо.” Студенътъ го поднесълъ подъ носа си и се намѣрилъ на гърба си. Когато студентътъ видѣлъ втори пѫть професора съ шише въ рѫка - амонякъ, бѣгалъ назадъ. Всѣкога дяволътъ, този професоръ носи едно шише амонякъ. Той все те залъгва, но като се намѣришъ на гърба си, той ще те обере и ще видишъ, че нѣмашъ нищо и че професорътъ го нѣма вече. Единъ индуски адептъ отива въ Парижъ. Той казалъ, че ще направи опитъ, за да покаже своята сила. Качилъ хората на единъ експресъ и казалъ, че може да спре експреса, ако иска. Но за да го спре, трѣбва да вземе скѫпоценнитѣ имъ камъни. Това имъ казалъ, преди да се качатъ на експреса. Качили се хората на експреса и той се хвърлилъ отъ експреса. Експресътъ не се спрелъ, но той задигналъ скѫпоценнитѣ камъни. Единъ ученъ духъ ще ви залъже, експресътъ ще замине и вие ще останете безъ скѫпоценнитѣ камъни. Не чакайте спиране на експреса. Чакане, спиране на експреса значи, че нѣкой взелъ лотариенъ билетъ и чака щастливъ случай. Ти дадешъ паритѣ, експресътъ замине и паритѣ си заминатъ. Трѣбва трудъ. Но въ сѫщность не трудъ, а трѣбва доброта и трѣбва разбиране. Има и другъ единъ законъ: когато природата ви удостои съ изкушения, съ мѫчнотии, съ страдания, тя е обърнала внимание на васъ. И когато вашиятъ професоръ ви даде най-мѫчнитѣ задачи, той има своя цѣль. Той иска да развие вашите дарби. Той казва: “Въ този талантливъ ученикъ има нещо, но трѣбва да се раздруса по единъ начинъ по другъ начинъ, за да излѣзе нѣщо отъ него.” Природата е учитель. Тя иска да събуди всѣка душа, тя иска да раздруса отстрани душата ви. А вие казвате: “Нѣма ли спиране?” Но следъ като ви раздруса, като изгубите съзнанието си, тя пакъ ще дойде и ще даде малка помощь. Но вашитѣ криви заключения сѫ: “Остарѣхме и нищо не научихме.” Тогава питамъ: а младиятъ какво е научилъ? Не разглеждайте нѣщата отъ гледището на вашия личенъ животъ, но отъ гледището на цѣлото. Считайте, че възможноститѣ на цѣлото човѣчество сѫ ваши възможности и че падението на цѣлото човѣчество е и ваше падение. И когато чуете, че единъ ученъ човѣкъ е измислилъ нѣщо, ти се радвай и мисли, че и ти вземашъ участие. Когато азъ говоря нѣщо, то моята рѫка идва на помощъ, но нѣма да хвалятъ рѫката, но ще кажатъ: “Уменъ човѣкъ!” Да се повърнемъ къмъ мѫчнотиитѣ. Колкото мѫчнотиитѣ сѫ по-голѣми въ живота, толкова придобивкитѣ ще бѫдатъ по-голѣми. Азъ не говоря за мѫчнотиитѣ, които вие сами си създавате, а говоря за естественитѣ мѫчнотии, които произтичатъ отъ органическата обстановка въ васъ. В и С сѫ очи, а А е устата. Ако това разстояние между очитѣ е по-голѣмо, това значи, че тази личность е разработила капитала си. Но това е само една трета отъ истината. Имаме другъ единъ законъ. За да бѫде лицето хармонично, то трѣбва да се взематъ предъ видъ следнитѣ отношения. Разстоянието между дветѣ зеници е мѣрката, съ която се мѣратъ дарбитѣ на хората. Единъ човѣкъ, на когото очитѣ сѫ близо до носа, той възприема по-малко впечатления, обработва повече. А когато очитѣ сѫ далечъ, въприема повече впечатления и помалко обработва. АВ е разстоянието между зеницитѣ къмъ отвесната линия. Разстоянието отъ горния край на челото до устата, отъ тази отвесна линия до устата се вижда кой човѣкъ ще устои и кой нѣма да устои. Въ живота си трѣбва да се стремите да развиете вашитѣ потенциални сили. Вие още не се знаете. Да кажемъ, че имашъ една мѫчнотия въ живота си. Разреши я по правиленъ начинъ. Вземете правилото Христово: Ако те ударятъ отъ едната страна, обърни си и другата. Защо? Азъ обяснявамъ идеята: ако имате ударъ отъ “m” къмъ А, а другиятъ ударъ е отъ “n” къмъ А, вие казвате: “Удари ме, че ми свѣтнаха очитѣ!” Ако вашиятъ учитель ви зашлеви една плесница, вие запалете една свѣщь на Бога, защото ще станете уменъ. Получили сте такава енергия! Но гледайте да не ви бие нѣкой глупакъ, защото ще станете глупавъ като него. Това е неговата философия въ свѣта. Свѣтътъ не е създаденъ глупаво. Ако сте въ мѫчнотии, вие сте за съжаление; ако сте оставени безъ наказание, безъ мѫчнотии, то вие сте престѫпници. Ако всѣки день има наказание, то вие сте отъ почтенитѣ. Ако търпишъ гладъ, ако си необлеченъ, ако шапката ти, обущата ти сѫ скѫсани, това нищо не значи. Ще научишъ едно изкуство. Тури една кръпка, закърпи ги. Обущата ти сѫ скѫсани, тури кръпка и на обущата си. Дрехитѣ ти сѫ нечисти. Съблечи ги. Досега не си знаелъ изкуството на прането. Научи го. Но казвашъ: “Азъ съмъ ученъ човѣкъ. Свършилъ съмъ два факултета.” - Че тогава по-лесно можешъ да перешъ. Учениятъ човѣкъ по-добре пере. Нѣма да съдере дрехитѣ. Ако всички хора станатъ учени, тогава свѣтътъ ще се оправи. Трудноститѣ въ живота, мѫчнотиитѣ, съмненията, колебанията, всичко това, което може да разсипе на гледъ душата ви, това показва най-голѣма благость на природата къмъ васъ. Това показва, че природата е обърнала внимание на васъ. Значи може да стане нѣщо отъ тебе. Паднешъ веднажъ, два, три, четири пѫти, могатъ да се смѣятъ хората на тебе. Че на кой ученъ човѣкъ не се смѣятъ хората? Галилея посрещнаха ли го съ венци, когато каза, че Земята се върти около Слънцето? Той, горкиятъ отначало се уплаши и каза, че мисли, че не се върти, но после каза пакъ: “И при все това се върти!” Нѣкой пѫть дяволътъ дохожда и казва: “Отъ тебе нищо нѣма да стане. Гледай да прекарашъ живота си безъ мѫчнотии.” Обаче въ Божията книга е писано: праведниятъ съ голѣми мѫчнотии ще влѣзе въ Царството Божие. Дяволътъ казва: “Праведниятъ безъ никакви мѫчнотии ще влѣзне въ Царството Божие.” И всички вие искате по дяволския пѫть да влѣзнете въ Царството Божие. Мѫчнотиитѣ, това сѫ истинския пѫть, Божествения пѫть. Това е вѣрно и въ науката, и въ живота, и въ всичко. Премерете си разстоянието между очитѣ, (линията между дветѣ зеници)и отвесната линия отъ този хоризонталъ до горния край на челото и до устата. Като мѣрите до устата, ще знаете, че трѣбва да измѣрите до червеното на горната устна. Трѣбва да видите колко пѫти разстоянието между зеницитѣ влиза въ тази отвесна линия и колко остатъкъ има. После ще дойдемъ до научната страна. Колкото повече се развиватъ въ живота мѫчнотиитѣ, това показва, че потенциална енергия се превръща въ кинетическа. Гледайте да не дойде въ васъ духътъ на индиферентностьта, та да кажете: “Отъ мене нищо нѣма да стане!” Изхвърлете тази мисълъ отъ васъ. Вие може да се развивате. Нѣкои отъ васъ може да станете физиогномисти, нѣкои хиромантисти, нѣкои художници. Но най-първо вѫтрешната хармония трѣбва да имате и вѫтрешнитѣ мѫчнотии, които имате, трѣбва да ги трансформирате. - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ Животътъ! 9 лекция на Младежки Окултенъ класъ 19.Х.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ ---------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание МЕТОДЪ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ЖЕЛАНИЯТА 5 часа сутриньта Отче нашъ Какво разбирате подъ думата “постигнато и непостигнато”? Човѣкъ, който не се е родилъ може ли да съгрѣши? И който не се е родилъ, уменъ може ли да стане? Само родениятъ човѣкъ може да бѫде и уменъ, и глупавъ. А неродениятъ човѣкъ нито уменъ става нито глупавъ става. Имате знацитѣ ±. Минусъ безъ посока и плюсъ безъ посока и безъ движение*, какъвъ резултатъ може да иматъ? Непостигнатитѣ желания сѫ желания, които ти си опиталъ и безъ резултатъ. Искашъ да станешъ богатъ, захващашъ разни предприятия, търговия и следъ 30 години нищо не си реализиралъ. Това е едно непостигнато желание. Искашъ да имашъ библиотека, да ходишъ въ странство, да имашъ охоленъ животъ. Това не е станало. Това сѫ непостигнати желания. Нѣкои иматъ желание за забогатяване, едни по честенъ начинъ, а други - по другия начинъ, чрезъ лъжи. По първия начинъ става бавно, а по втория начинъ за 10 години. Но при втория начинъ има подмолъ, т.е. има закони, могатъ да те хванатъ, да ти конфискуватъ имота и да влѣзешъ въ затвора. Кой пѫть е безопасния. Бързо се постига едно желание по нечестенъ начинъ. Но има математично отношение, спада вече къмъ закона на гаданията. Щомъ дойдемъ до онази наука, съ която гадаемъ, тѣ сѫ тогава положителни науки, както астрономията; както астрономътъ опредѣля голѣмината и движенията на звездитѣ, така и всѣко желание. Пѫтьтъ на едно желание на човѣка и то си има дистанция - източникъ отъ дето е излѣзнало. Отъ нѣкоя система е излѣзло, дошло то при васъ. Има желания, които иматъ пѫтя на Меркурий, има желания, които иматъ пѫтя на Венера, или пѫтя на Земята, или пѫтя на Марсъ, или пѫтя на Юпитеръ, или пѫтя на Сатурнъ, или пѫтя на Уранъ, или пѫтя на Нептунъ, или пѫтя на Слънцето. Пѫтьтъ на Слънцето въ рисунката е означенъ SN, а окрѫжноститѣ сѫ пѫтя на планетитѣ. Пѫтьтъ на Слънцето е извънъ Слънчевата система. Следователно слънчевитѣ желания не принадлежатъ на Слънчевата система, а сѫ извънъ нея. После имаме Луната или Месечината, понеже Луната е спѫтница на Земята, то нейнитѣ желания иматъ отношение първо къмъ Земята и после къмъ Слънцето. За да разберешъ какво нѣщо е въображението, трѣбва да разберешъ какво нѣщо е Земята и какво нѣщо е Месечината. Въображението въ груба форма може да го уподобимъ на единъ голѣмъ чувалъ; можемъ да го уподобимъ на единъ здравъ чувалъ. Въ него всичко можешъ да туришъ, но трѣбва да знаешъ какво да туришъ. Но за това въображение трѣбва да намѣришъ нѣкой герой, който да го носи на гърба си, следъ като го напълнишъ. Следователно тѣзи, които не разбиратъ въображението, не разбиратъ закона. Тѣ казватъ: “Мога да си въобразявамъ всичко!” Но тѣ не разбиратъ, че този чувалъ трѣбва да се носи. Всѣка една мисъль вѫтре въ мозъка има тежесть. Следъ като се наслоятъ, тѣзи мисли иматъ тежесть. Може би за обикновения физически животъ нѣматъ тежесть, но къмъ умствения животъ на човѣка, иматъ тежесть известна. Следователно не тургай въ чувала това, което не ти е потрѣбно. Нѣкой казва: “Всичко мога да си въобразявамъ.” Но този чувалъ трѣбва да го носи нѣкой. Ти, като напълнишъ главата си съ всички въображаеми нѣща, ти ще бѫдешъ този, който ще носи този чувалъ на опредѣленото мѣсто. Другъ ще бѫде господарьтъ ти и магарето ще носи скѫпоценноститѣ. Следователно, не играй ролята на магаре. Единъ човѣкъ, който носи въображенията, той прилича на едно магаре. И щомъ туришъ всичко въ чувала си, ти си едно магаре. Ще играешъ ролята на магаре. Следователно, ще се поставишъ въ едно голѣмо противоречие въ себе си. Ще трѣбва нѣкой да те развързва. Нѣкой може да се обиди отъ нѣщо. Разумниятъ човѣкъ може ли да се обиди? Това, което нѣма никаква тежесть, може ли да потъне? Не може. То ще седи винаги на повърхностьта. Това, което нѣма никаква тежесть, може ли да го накарате да се движи? Все таки вие сте хора на 20-ти вѣкъ. Има инертна тежесть, уравновесена на силитѣ. И когато две сили сѫ въ равновесие, увеличава се тежестьта. Напримѣръ едно тѣло отъ пространството се стреми къмъ центъра на Земята. Силитѣ на това тѣло се привличатъ отъ Земята, но тѣ срещатъ съпротивление, понеже може да има около себе си известна обвивка. Може да се образува тогава при съпротивлението свѣтлина и топлина. Тѣзи два предмети, като се привличатъ, то съпротивление въ пѫтя на движението ще има, то е тежесть. Тежестьта не е нищо друго освенъ съпротивлението на онази сила, която се движи. Напримѣръ, едно тѣло за единъ килограмъ, това е силата, с която се движи. Значи, стремежъ. Казватъ за нѣкого: “Тежъкъ човѣкъ е той.” Значи има идеалъ. Понѣкой пѫть казватъ: “Тежъкъ за онзи, който е муденъ, бавенъ”, а понѣкой пѫть казватъ за нѣкого: “Той тежко се държи”, значи умно се държи. Трѣбва да имате единъ умъ схватливъ, ловъкъ. Всички желания могатъ да се реализиратъ. Кои? - Които сѫ въ твоята система. Всички желания въ слънчевата система могатъ да се реализиратъ отъ силата на Слънцето. Или всички планети въ Слънчевата система могатъ да се движатъ вѫтре въ Слънцето, а планетитѣ, които не сѫ отъ Слънчевата система не могатъ да се движатъ вѫтре въ Слънцето. Следователно, ако въ тебе има известни желания, които сѫ непостижими въ дадения случай, то трѣбва да имашъ търпение. Напримѣръ има слънчеви желания, които за да се реализиратъ, трѣбватъ 20 милиона години. За да се реализира едно желание на Меркурий, трѣбватъ три месеца. За толкова време се завъртва Меркурий около Слънцето. А едно желание на Месечината още по-лесно може да се реализира. Най-леснитѣ желания сѫ на Месечината. Месечината се завъртва около Слънцето за 27 дни и нѣколко часа. Ако искашъ за 27 дни и нѣщо (нѣколко часа) да реализирашъ желанието, дръжъ Месечината. Ако твоето желание върви по пѫтя на Венера, то желанието ти ще вземе 240 дни, за да се реализира. Значи за едно любовно желание се изискватъ 240 дни. Защо астролозитѣ сѫ турили интелигентностьта на Меркурий, а не на Þпитеръ? Защо сѫ турили Меркурий да бѫде носитель на интелигентностьта? Колко е далечь Меркурий отъ Слънцето? Той е най-близо до Слънцето, именно 57 и половина билиона километра. Защо Венера сѫ турили да представлява известни желания на човѣка? Има си причини. Значи, по отношение на Меркурий трѣбва да кажемъ: човѣкъ трѣбва да има това съотношение отъ Слънцето 57 и половина километра, за да има интелигентность.После вземете Сатурнъ, тамъ има потенциално подозрение, но тамъ има и една разумность. Þпитеръ има благородство, Сатурнъ има философия, но тамъ има и нѣщо меркурианско. Всички духовни хора иматъ връзка съ външнитѣ планети - Нептунъ и Уранъ. Тѣзи астрономи, които сѫ наредили това, отъ кѫде сѫ черпили тия познания? Има ли нѣщо реално въ това или само сѫ наредили така да залъгватъ хората. Разбира се, за да се разреши тази трудна задача, трѣбва наученъ трудъ. Това е една трудна задача, така трудна задача, както е трудна задачата на всѣки, който изучава охлювитѣ. Той иска да намери кога, преди колко хиляди години, охлювътъ е образувалъ тази черупка? И какъ му е дошло на ума да образува тази спираловидна черупка, а не както мидата? Защо мидата е направила черупка отъ две половини, а охлювътъ е направилъ така спирална? Единъ ученъ човѣкъ ще опише живо предмета, така красиво и дълбоко, а другъ ще каже: “На охлювътъ толкова му е стигало ума.” Не. Охлювътъ, когато е съграждалъ тази черупка, той е ималъ известно прозрение. Мравитѣ и при най-голѣмитѣ суши, при тропическитѣ мѣста, тѣ си иматъ влага. Наскоро единъ ученъ човѣкъ е отрилъ, че тия мрави копаятъ на 28 м дълбочина каналъ до водни извори. И мравитѣ слизатъ до тамъ и си носятъ вода. Затова мравунякътъ имъ всѣкога е влаженъ. Кога имъ е дошло на тѣзи мрави да правятъ това инженерство? Тѣ си иматъ канали, кладенци. Това е открилъ нѣкой си ученъ. Щомъ влизате въ живота, както сега сте устроени, трѣбва да знаете, че този животъ почива на разумна основа. Както сега сте устроени въ васъ работи една висша разумна сила и ако вървите по нейнитѣ пѫтища, всички ваши желания сѫ постижими. Тази сила не ви е създала като играчка, тя е внесла въ васъ съзнание. И това показва, че не ви е създала като играчка. И затова ще постигнете нѣщата, ако се водите съобразно законитѣ ѝ. Всѣки предметъ можете да сѫдите колко време ще сѫществува споредъ ползата, която принася. Ако поставите единъ часовникъ тукъ, ще го държите много време, но ако поставите тукъ единъ предметъ, който прилича на часовникъ, но не работи, то той нѣма да стои много време, ще го махнете. Значи, за разумнитѣ нѣща всѣки се интересува, а за неразумнитѣ нѣща, никой не се интересува. Значи, ще намѣрите разумнитѣ желания. Има въ човѣка разумни желания, които съдействуватъ за неговото развитие. Въ природата има известни съображения за всичко, което тя прави.Природата е поставила интелигентностьта отпредъ на челото. Защо не я е поставила отзадъ? Челото показва посоката, пѫтя на движението. Интелигентностьта показва пѫтя, по който човѣкъ се движи. Следователно всѣкога, когато мислимъ, всѣкога ще тръгнемъ напредъ. Движението ти не е назадъ, а напредъ. И ако вземемъ въ събражение челото си, можемъ да изчислимъ какъвъ е твоятъ пѫть. Като вземемъ въ съображение височината и широчината на челото си, можемъ да опредѣлимъ, какъвъ е пѫтя ти, и каква е осьта на твоя животъ. На нѣкои отъ васъ осьта е наклонена на 45 градуса върху тѣхния животъ. Питамъ: при единъ наклонъ отъ 45 градуса на вашата ось, какво можете да постигнете? А на нѣкои хора осьта се приближава къмъ перпендикуляра. Осьта е перпендикулярна къмъ какво? Къмъ посоката на движението. Това се нарича правия пѫть. Когато се говори да се движишъ право, то се разбира перпендикулярно на стремежа, на пѫтя, на който се движимъ. И отношенията ти въ природата да бѫдатъ прави. Всѣки единъ отъ васъ може да преведе явленията въ природата къмъ себе си, за да има една ясна представа за себе си. Въ празното време вие можете да се занимавате съ тѣзи науки на гаданието. Тѣзи науки на гаданието сѫ отвлечени науки, защото гаданието се основава само на интуицията. У онзи, който гадае, интуицията може да се превърне въ гадание. Човѣкъ, като се упражнява дълго време, може да се превърне у него интуицията въ наука. Най-напредъ съ субективния и обективния умъ се досещашъ. Напримѣръ, виждашъ единъ човѣкъ и се досещашъ какъвъ е той. Разумниятъ човѣкъ казва: “Струва ми се, че тази печка е запалена, понеже чувствувамъ, че иде топлина отъ горе къмъ рѫцетѣ ми”, а другъ не чувствува нищо. Значи неговата чувствителность е по-малка. Първиятъ възприема извесна топлина отъ печката. А щомъ има топлина, трѣбва да има гориво въ печката. Това е по интуиция. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има интуиция. Но за тази цѣль човѣкъ трѣбва да бѫде много спокоенъ. Това го наричатъ самообладание. Подъ спокойствие не се разбира инертность, а самообладание, за да може да възприема. Щомъ възприятията на човѣкъ сѫ прави, тогава и знанията му ще бѫдатъ прави. Най-първо човѣкъ ще трѣбва да има естествени чувства. Човѣкъ не може да мисли правилно, ако неговитѣ чувства не сѫ естествени. Щомъ твоитѣ чувства сѫ неестествени, напримѣръ ти си разтревоженъ, тогава и мисъльта ти не е правилна. Преди всичко трѣбва да имашъ здрави чувства, тогава и мисъльта ти ще бѫде здрава. Или на другъ езикъ казано: не можешъ да изучавашъ единъ предметъ, къмъ който нѣмашъ любовь. Каквато и да е наука, ако я обичашъ, можешъ да я изучавашъ. Тамъ е голѣмата тайна. И въ науката, и въ изкуството любовьта играе голѣма роля. Трѣбва да имашъ силно желание, силна обичь и тогава ще имашъ способностьта да реализирашъ това, което тази наука изисква. Нѣкой ще каже: “На насъ много знания не ни трѣбватъ.” Малкото знание умъртвява, а многото знание го възкресява. Многото знания изравятъ човѣка и го възкресяватъ. А малкото знание го погребва. Малкото знание прави човѣка магаре и ражда робството, а многото знание прави човѣка да мисли и ражда свободата. Не мислете, че онзи, който хитрува, е уменъ. Той е глупавъ. Хитритѣ хора сѫ глупави хора. А многото умъ, многото знание ражда свободата. Че ако ти разбирашъ геология, ако ти разбирашъ строежа на земята и съ твоята философия знаешъ кѫде се намиратъ скѫпоценнитѣ камъни, злато, сребро и прочие и правишъ изчисления кѫде се намиратъ и прочие, тогава нѣма ли да бѫдешъ богатъ човѣкъ? Или: ако разбирашъ силитѣ на природата напримѣръ, нѣма ли да бѫдешъ богатъ човѣкъ? Ще бѫдешъ. Защото хората днесъ се нуждаятъ отъ електричество. Ако ти разбирашъ строежа на човѣка и знаешъ какъ да поправишъ едно дете, тогава нѣма ли да бѫдешъ голѣмъ педагогъ? Ще бѫдешъ. Нѣкой казва: “Човѣкъ е роденъ така.” Вѣрно е, че е роденъ, но де се намиратъ заложбитѣ на неговото знание? Де е неговата любовь? Де е неговата смѣлость? Де сѫ неговитѣ възвишени идеали? Източнитѣ народи казватъ, че човѣкъ ималъ 7 тѣла едновременно. Тогава, щомъ има 7 тѣла, има и 7 глави, 7 стомаха, 14 рѫце, 14 крака, 14 очи. И ако ти въ живота си се спѫвашъ, тогава не си развилъ всичкитѣ очи. Ти имашъ две очи за свѣтлината, две очи за ума си и прочие, отъ теософско гледище. Нѣкои казватъ: “Менталното тѣло не е развито.” Не, тия бабини деветини не ми ги говорете. Тѣ не разбиратъ философията. Въ едно яйце пилето е вѫтре. Всичката паметь е вѫтре въ него, извънъ яйцето и пилето. Въ яйцето е потенциалното пиле, а отвънка е кинетическото пиле. Другитѣ тѣла сѫ турени, тѣ сѫ сформирувани тѣла, но нѣкои казватъ, че трѣбва да сформируваме своето умствено тѣло. Тогава питамъ: ако моето умствено тѣло не е сформирувано, какъ ще мисля азъ? Но да оставимъ критиката. Критиката не е наука. Да топли човѣкъ, това не е наука. Но критиката е едно спомагало за науката. Азъ нѣма какво да критикувамъ. Азъ, като погледна човѣка, разбирамъ го. Да кажемъ, че вашата система не е правилна. Азъ сравнявамъ, имамъ единъ образъ въ природата, имамъ и единъ образъ и въ мене. На другитѣ хора ще говоря споредъ степеньта на тѣхното прозрение. Ако му кажа, че азъ съмъ направенъ както цѣлия козмосъ, тогава той ще каже: “Много голѣмо мнение имашъ за себе си!” Ако му кажа, че природата е направена, както азъ и ти сме направени, той ще каже: “Какъ така? Значи ти си образецъ!” Азъ му казвамъ: “Природата не съмъ направилъ азъ, но природата и менъ, и тебъ сѫ направили по сѫщия теркъ.” Нѣкой ще ти каже, тогава: “Много мислишъ за себе си!” Това не е наука. Аз рекохъ, това е единъ фактъ. Че азъ съмъ направенъ по тази форма, която сѫществува въ природата. Азъ това го констатирамъ като единъ фактъ. И заради** мене е вѣрно това. То, и за който и да е човѣкъ, е вѣрно. Съ такива противоречия ние се спираме отъ правилното познание. При такива противоречия не може да има наука. Нѣкой напримѣръ казва: “Представете си какви дивотии има въ неговото учение. Той казва, че неговата теория е навсѣкѫде, както козмоса. Че кѫде сѫ звездитѣ, слънцето и прочие? Глупаво е това учение. Той казва още, че цѣлата природа е навсѣкѫде по неговия теркъ. Това е глупости! Той казва още, че той има връзка съ Онзи, Който е направилъ свѣта.” Този човѣкъ, който търси противоречие, ще каже, че всичко това е глупости. Той ще каже: “Азъ разбирамъ да се понаядешъ, да си ушиешъ дрехи, а пъкъ това за звездитѣ и прочие, това не е за насъ.” Така ще каже онзи критикъ. Това не е критика. Когато кажа азъ, че съмъ направенъ по образеца на природата, това показва една връзка. Когато кажа азъ, че съмъ създаденъ по законитѣ на природата, подразбирамъ, че азъ мога и имамъ право да изучавамъ природата и въ малъкъ размѣръ тази природа може да се отразява въ менъ и азъ да я проучавамъ. Азъ не мога да обхвана тази обширна природа, но като съмъ малъкъ образецъ, мога да изучавамъ устройството на вселената. Въ мене има разумъ така, съ който мога да опредѣлямъ дали нѣщата сѫ разумни или не. Като му кажа на човѣка: “Всички сме родени и трѣбва да живѣемъ въ природата”, тогава той ще потвърди. Като му кажа: “Отъ слънцето, отъ хората и прочие, влиза знание въ насъ. И по измѣненията на топлината, свѣтлината и прочие, ние добиваме опитности и ставаме малко по-умни.” Той ще каже: “Да, да.” Това е да говоришъ на единъ простакъ. Нѣкой казва: “Говори ми на единъ разбранъ езикъ.” Мога да говоря. На всички езици говоря азъ, но за да бѫда понятенъ, ще кажа на човѣка: “Азъ имамъ желание да изуча всички езици.” И тогава той ще каже: “Да, да.” Ако му кажа азъ, че мога да говоря и езика на животнитѣ и на растенията, той ще откаже това. Като му кажа, че съмъ се занимавалъ съ ботаника, че еди кой си ботаникъ, еди какъ казалъ. Той ще каже: “Да, да.” Тогава противоречие нѣма да има. Човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ. На религиознитѣ хора лошото е въ това, че тѣ говорятъ на единъ класически езикъ. Когато синътъ говори на баща си най-учени работи за гравитация, баща му му казва: “Много учена работа е тази!” Въ всичко това има една вѫтрешна красота. Когато синътъ разправя, бащата се чуди. Баща ти е оралъ на нивата и казва: “Има нѣщо въ това дете, азъ съмъ просташка глава.” Бащата се учудва и вижда, че има синътъ му знание. Синътъ му почва да разправя за наукитѣ. Бащата повиква още единъ, който да слуша какво говори синътъ му. И онзи казва: “Какво го пущашъ на училище, малко му е мръднало.” Въ сегашния животъ има две течения. Едно движение сѫществува въ природата, движение на потикъ и едно движение инертно, което спира всѣки единъ потикъ. Това е единъ фактъ констатиранъ. Щомъ се зароди въ тебе единъ потикъ, веднага ще усетишъ едно съпротивление. Ще усетишъ единъ първоначаленъ потикъ и после съпротивление. Това трѣбва да се преодолѣе. Въ природата има поляризиране, както при едно махало. Трѣбва да излѣзнешъ отъ тази орбита. Напримѣръ ти искашъ да отидешъ на Месечината. Това е едно законно желание. Но има известно съпротивление. Ако направишъ известенъ апаратъ и той ще има известно съпротивление. И трѣбва да изчислишъ. И трѣбва една възвишена интелигентность, за да изчислишъ съпротивленията, и да ги превъзмогнешъ. Малко се изисква, за да превъзмогнешъ тѣзи съпротивления. Направете правъ пѫть отъ Земята къмъ Луната. Най-първо отивате въ известна посока и като дойде до едно мѣсто, тамъ има известно съпротивление (при Х) и оттамъ ще образувате ѫгълъ. И като минете тази точка, ще вървите по-лесно. Желанията не можете да ги постигнете по права линия. По права линия тѣ сѫ непостижими. Ще ви дамъ едно просто наблюдение. Вие сте човѣкъ, живѣете на земята. Вие сте човѣкъ, който иска пари. Луната е банкеринътъ, а Х е неизвестния. Отивате при този банкеринъ и му казвате: “Искамъ да взема отъ васъ 10 хиляди лева.” Той казва: “Какъ се казвате? Какъ ви е името? Доведете нѣкой, който ви познава.” Това трето лице е Х. Банкеринътъ пита: “Може ли той да стане гарантинъ?” Това, третото лице е съпротивлението. Тогава можете да идете на Месечината. Значи можете да влѣзете въ касата на банкерина и да вземете. Ако не може да намѣрите гарантинъ, банкеринътъ ще ви каже: “Не мога да ви дамъ паритѣ.” Затова не можете да идете на Месечината. И въ всѣко едно такова желание, има такова съпротивление, и въ мисъльта, и въ чувствата е така. Значи, има единъ Х. Значи най-напредъ вървите нагоре, къмъ Бога. Ще имате стремежъ къмъ Бога. За да мислишъ за Бога, това е начинъ за реализиране на нѣщата. Ще дойдешъ до известна точка и следъ това Богъ ще ти даде пѫтя. Той е кредиторъ. Той е гарантътъ. И ти ще реализирашъ желанието си. Безъ този гарантинъ, ти не можешъ да идешъ до Месечината. Щомъ искашъ да идешъ до банкеринътъ, ти трѣбва да се стремишъ къмъ една разумна сила. Щомъ вървишъ по нейнитѣ пѫтища, тя ще те огради. Ще идешъ до Луната безъ никаква катастрофа. Инакъ много пѫти ще си строшишъ главата. Богъ е необходимъ, за да постигнешъ своитѣ желания. Човѣкъ трѣбва да изучава геометрията, зоологията, ботаниката, физиологията, археологията и др. Трѣбва да разбирашъ функциитѣ на тѣлото. Трѣбва да изучавашъ геология, строежа на пластоветѣ. Ти казвашъ: “Твоето име е Иванъ.” Но това още не е познание. Трѣбва да знаешъ и неговия умъ, и неговия характеръ. Приятелство може да се образува съ единъ човѣкъ, който познава твоя умъ и твоето сърдце и при това е добъръ. Каквото каже, направи го. Ако ние не се познаваме, не можемъ да имаме връзка. Следователно, познанството или приятелството зависи отъ оная, естествената постановка: да се познаваме. Като се познаваме, ще имаме естественитѣ връзки. А щомъ не се познаваме, ще имаме нещастие въ живота. Човѣкъ трѣбва да бѫде разуменъ, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, да бѫде любвеобиленъ, да има Любовь къмъ Бога, после трѣбва да има вложено това, което изучава. Т.е. да се стреми да реализира нѣщата, тѣ да добиятъ една форма. Това е постижение. Значи, мислитѣ, чувствата и действията на човѣка всѣкога трѣбва да се реализиратъ. Това е животътъ. Въ реализирането на мислитѣ, чувствата и волята е проявата на живота. Щомъ нѣма мисли, щомъ нѣма чувства и волеви действия, тогава нѣма животъ. Съединени, всички стремежи на хората трѣбва да даватъ потикъ къмъ идеалния животъ. А идеалниятъ животъ е потикъ на всичкитѣ разумни сѫщества. - Само Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ животътъ. 8 школна лекция на Младежки Окултенъ класъ. 12.X.1928г., петъкъ, Изгрѣвъ -------------------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто. **заради - за

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ТВОРЧЕСКАТА ЛИНИЯ НА БИТИЕТО 5 часа сутриньта Какво представлява тази линия? Тя се нарича: Творческа линия на битието. Пѫтьтъ на битието. Пѫтьтъ на живота. Пѫтьтъ на живота не представлява само права линия. Правата линия е само една отсечка отъ едно движение. Която и да е часть отъ тази линия се вижда като права линия, обаче цѣлата е крива линия. Който разбира линията, той ще знае, че тази линия [ще му помогне да] изправи всичко въ себе си. Нѣма нѣщо, което да не се подчини на тази линия. Тя има формата на змия. Когато змията е мъртва,* тя ще се проточи, но щомъ се роди животътъ въ змията, тогава образува тѣзи кривини. Чрезъ тѣзи кривини се образува вече движението. Свиването на мускулитѣ значи, всѣко движение на змията, показва движението, което става вѫтре въ вселената. Тукъ сѫ двата момента: Л.Б. и М.Б. Това сѫ думи, които съдържатъ съкратени истини. Т.Д. и Т.И. Тѣзи двата върха показватъ Божественото Начало. Две Божествени начала, които творятъ, които създаватъ всичко въ Вселената. Значи, съ тѣхъ е започналъ първиятъ импулсъ на творчеството. А, Т.Д. - това е вече това, което е вече създадено, което има форма. Реализиране на творчеството. Тѣзи огънати мѣста показватъ реализиране на Божественото Битие, това което Богъ е създалъ. Всѣки единъ човѣкъ може да се роди само въ една долина, а не на единъ върхъ. Когато говоримъ за Небето, ние разбираме тѣзи планински върхове, а когато говоримъ за земния животъ, ние разбираме една низина, една долина. Т.Д. не може да се образува отъ Л.Б., не може да се създаде безъ Божествения принципъ. Въ Л.Б. тукъ се създава Т.Д. Т.Д. е пакъ върхъ, обратенъ върхъ. Л.Б. е първото нѣщо, което се създава въ едно разумно сѫщество. То е желанието. Ти се събуждашъ, въ тебе се заражда желание да станешъ. Но не си станалъ още. Този моментъ на желанието е проява на чувствата. Но, ако въ твоя умъ не се роди една права мисъль не може да има посока на движението. Ти искашъ да станешъ, но трѣбва да идешъ нѣкѫде. Да има движение. Л.Б. е пробуждане, а М.Б. е посока - да идешъ на другия върхъ. Въ леглото се образува хоризонтално положение. И въ тебе се заражда една мисълъ да станешъ. Не ти се спи. Пробудишъ се. Щомъ опредѣлишъ отъ коя страна на леглото трѣбва да станешъ, ставашъ. Ако твоето легло е отъ къмъ стената, то ти нѣма да слѣзешъ отъ къмъ стената. Даже и да туришъ леглото средъ стаята, може да направишъ опитъ да слѣзнешъ отъ дѣсната страна. Такова желание ще имашъ. Но нѣкой пѫть ще имашъ желанието да слѣзнешъ отъ лѣвата страна. Не можешъ да си дадешъ отчетъ защо искашъ да слѣзнешъ отъ лѣвата страна. Тогава значи положителнитѣ сили на тѣлото сѫ отъ лѣво. Ако слѣзнешъ отъ лѣво, силитѣ течатъ отъ Л.Б. къмъ М.Б. Или слизашъ отъ дѣсно, тогава силитѣ течатъ отъ М.Б. къмъ Л.Б. Тази линия наподобява змия. Змията винаги е представлявала емблема на животъ. Змията е емблема на творческата линия на битието. Който не може да разбере тази линия, не може да разбере известни основни окултни истини. Въ окултната наука си служатъ съ тази линия. Въ тази фигура има хоризонтална плоскость С и отвесната линия Д. Въ дадения случай отвесната линия Д показва само стремежа, естественото желание, а С показва посоката. До тази отвесна линия трѣбва да се движи направо. Сѫщевременно С показва крайния предѣлъ на това движение. Щомъ излѣзнешъ догоре, тази линия ще се отклонява. Плоскостьта С се нарича линия на разумностьта. Линията Д е волева линия, а С е която трѣбва да се преодолѣе. Тя е линия на разумностьта. Следователно, ако имате вие воля, въ дадения случай Д е волята на човѣка. Тази воля не може да се прояви, ако нѣма разумность. Защото волята трѣбва да има посока на движение. Ако нѣмаше тази линия С, то нѣмашъ посока на движение. И следователно, волята не може да се прояви. Отъ чисто философско гледище, ти, за да си създадешъ характеръ, трѣбва да имашъ предъ видъ казаното. Много пѫти не могатъ да се постигнатъ желанията, защото нѣмашъ никаква опредѣлена идея. Щомъ не е опредѣлена идеята, тя не може да се реализира. Въ древната философия сѫ говорили за безформения свѣтъ, за да отвлекатъ вниманието отъ многото образи, които сѫществуватъ. Многото образи раздвоява[тъ] вниманието. Имашъ много работи и не можешъ да си изберешъ. Гледашъ на една страна, гледашъ на друга страна, гледашъ, гледашъ и само си въртишъ главата. И тия хора, които си въртятъ главата, това показва, че на много мѣста гледатъ. Щомъ човѣкъ избере известенъ предметъ, той тръгва въ известна посока. Вземете жеравитѣ, когато тѣ минаватъ, като дойдатъ до едно мѣсто, после се повдигатъ. Защо? Защото чувствуватъ,че предъ тѣхъ има единъ планински върхъ. И веднага съ окото опредѣлятъ, че сѫ се издигнали надъ този върхъ. И тогава пакъ поематъ хоризонталното движение. Когато чо-вѣкъ има нѣкоя велика цѣль, той трѣбва да се повърти малко. Ходи изъ стаята си, въобще се движи. Щомъ се покаже на това високо мѣсто, може да си избере желанието. Сега тръгва, почва движението. Следователно, за всѣко движение трѣбва да опредѣлите посоката - да направишъ изборъ. Ти казвашъ: “Искамъ да стана!” Казвашъ си още: “Какво ще правя като стана?” Ако си студентъ по математика, като станешъ,започвашъ да учишъ. Ако си художникъ, ще вземешъ четката да работишъ. Ако си дърводѣлецъ, ще вземешъ теслата да работишъ. Тогава идеята вече може да се реализира. Следователно Л.Б. това е първиятъ импулсъ - събуждането. Четете ли М.Б., това е първиятъ резултатъ, първиятъ плодъ, който се придобива, защото Л.Б. има стремежъ къмъ М.Б. М.Б. е вѣренъ, разумность. Не само трѣбва да имашъ воля, но трѣбва да имашъ посока, разумность, съ която ще се реализиратъ твоитѣ желания. Затова всѣки човѣкъ трѣбва да има два върха; затова човѣкъ има две очи, две уши и две ноздри. И тогава лѣвото око на човѣка е око на желанията, на волята. То е волево око. Ти пожелаешъ, но пожеланието не е сила, то е само единъ импулсъ. Но този импулсъ има едно съпротивление С, което ние всѣкога въ даденъ случай посрещаме. Съпротивлението на дадена идея, това показва, че посоката на нашето движение не е още опредѣлена. И когато не е опредѣлена посоката ви, тогава усещаме известно съпротивление. И когато нѣкой те хипнотизира, той трѣбва да премахне посоката на движението. И когато го отнеме, въ ума остава само желанието и тогава [си] само въ полухипнотическо състояние. Да допуснемъ, че искате да станете хора учени, добри и силни. Но казвате: “Животътъ нѣма смисълъ.” Ти живѣешъ, имашъ нужда да се хранишъ, да правишъ движения. Но казвашъ: “Тези движения, това хранене защо ви сѫ?” Ти не искашъ да станешъ, цѣлъ день лежишъ на гърба си. И това го казватъ: “Философствашъ.” А що е философствуване? Онѣзи философствуватъ, които нѣматъ посока на движението. Който е падналъ и не може да стане, какво философствува? Напримѣръ нѣкой казва: “Изкълчихъ си крака!” И после казва: “Дано не дойде нѣкой.” И онзи, който е падналъ и чувствува, че неговитѣ крака не сѫ изкълчени, той може да стане. На кѫде? На горе. А онзи, на когото краката сѫ изкълчени, той не може да отиде навсѣкѫде. Следователно, неговитѣ желания не могатъ да се реализиратъ. Всѣки първиченъ импулсъ, който действува въ душата ти, той си има своя опредѣлена посока. Не тургай преграда на тази посока на движението. Ти никога не казвай, че твоятъ животъ нѣма смисълъ. Не, твоятъ животъ има смисълъ, защото инакъ не може да се прояви. Ако го спрешъ, въ този случай ти ще заприличашъ на единъ инвалидъ. Но природата не създава инвалиди. Инвалидитѣ сѫ създадени отъ хората. Следователно грѣхътъ, който е влѣзълъ, това е първата причина за инвалидство. Грѣхътъ това е линията на инвалида. Когато съгрѣшишъ, тогава животътъ нѣма смисълъ. Но роди се желание у тебе да поправишъ погрѣшката. И тогава животътъ ти пакъ добива смисълъ. Щомъ съгрѣшишъ, въ тебе ще се яви тъга, недоволство, понеже ти тогава спирашъ Божествения принципъ, спирашъ Божественото. Това състояние показва, че Божественото въ тебе се стреми да премахне въ тебе препятствието. И докога ще трае страданието? Докато се махне [стената] на съпротивлението - плоскостьта на съпротивлението. И като се махне съпротивлението, ще се образува огъването. Да се огънешъ, това значи да тръгнешъ. И ще се образуватъ два върха: Л.Б. и М.Б. Тѣ образуватъ едно огъване. Огънатото показва само посоката на движението. И ако това движение иде отъ две противоположни страни, тогава огъването е опасно. Ако огъването отъ Л.Б. е къмъ М.Б. тогава е добре. Но ако две противоположни течения отъ Л.Б. и М.Б. едновременно слизатъ къмъ Т.Д. тогава никоя работа не става. Когато огъването е неестествено, ние имаме полукрѫгъ. Щомъ се образува полукрѫгъ, то е едно неестествено движение. Полукрѫгътъ се образува по единствената причина, че движенията отъ двата върха отиватъ къмъ една точка. Това показва, че животътъ не върви нормално. Ако Земята изправи оста си, ако тя получи чистъ и светъ животъ, тогава единъ день Земята ще се освѣтлява отвсѣкѫде. Природата показва, че е напълно възможно да се освѣтлява Земята отъ всѣкѫде. Да кажемъ, че Месечината и Слънцето се намиратъ на еднаква линия. И Слънцето освѣтлява отъ едната страна, а Месечината отъ другата страна. Следователно Земята е освѣтлена тогава отъ дветѣ страни. Само че, въ този случай въпросътъ е, че половината Земя се освѣтлява отъ Слънцето, а другата половина - отъ Месечината. Земята никога не може […] пълна тъмнота. Но единъ день ще бѫде възможно Земята да бѫде едновременно освѣтлена отъ Слънцето отъ всѣкѫде. Това сѫ символи, които трѣбва да се предаватъ. Тази змиеобразна линия е линия на движение. Христосъ казва: “Да бѫдете хитри като змиитѣ.” Т.е. трѣбва да имашъ посока на движение. Змията нѣма крака, значи тя се движи съвсемъ безъ крака. Когато кажемъ: безъ крака, у васъ се заражда една идея, че то е едно неестествено ходене. Неестественото ходене, това е отклонение на движението. Значи идеята отъ правата посока на своето движение се е отклонила. Краката на човѣка сѫ две успоредни линии и това показва, че движението на човѣка е вече разумно. Посоката на двата крака показва разумностьта. Защото краката на човѣка сѫ успоредни. Когато стѫпвашъ на двата си крака, то ти вече седишъ на единъ разуменъ принципъ. Можешъ да разчиташъ и да работишъ. Трѣбва да кажешъ тогава: “Мога да работя вече. И всичко, каквото желае Богъ, мога да го постигна!” Тѣзи думи ще кажешъ, когато стъпишъ на краката си. Затова не трѣбва да се обезсърдчавашъ. Щомъ се обезсърдчишъ, ти ще се намѣришъ на гърба си въ духовния свѣтъ, тогава ти си вече инвалидъ. И трѣбва да чакашъ нѣкой съ тарга да те носи. И единиятъ отпредъ, а другиятъ отзадъ ще те носятъ. Всѣки единъ човѣкъ, който носятъ на тарга, какъвъ човѣкъ е? Лѣвиятъ кракъ наричате Л.Б., а дѣсния кракъ М.Б., тогава става ЛЕБЕ и МЕБЕ. Ще кажешъ: “Какво ще придобия като произнасямъ тѣзи думи?” - Известенъ пѫть на вашето движение. Проектирайте една стена, тогава получаваме следното: тукъ има Л.Н. Ти казвашъ: “Невъзможность”. Това е Вавилонска кула. Вавилонската кула бѣше поставена въ долината - Т.Д. И Невидимиятъ свѣтъ дойде да премахне това противоречие, защото щѣше да спре цѣлата култура. Хората искаха да премахнатъ страданията. И понеже Невидимиятъ свѣтъ не искаше да воюва съ тѣхъ, каза: “Да имъ размѣся езицитѣ, да изгубятъ разумностьта.” И тогава всички езици се размѣсиха и напуснаха работата си върху градежа на кулата нагоре. Божествената енергия, която дойде, ги разпръсна навсѣкѫде и всички почнаха да оратъ, да пишатъ и пр. И сега градятъ хората кулата, сѣятъ, обработватъ земята. По цѣлата земя енергията работи. И понѣкой пѫть и вие имате желание да направите една кула. Като поетъ и младъ искашъ да напишешъ едно голѣмо съчинение. И на всички езици да се преведе съчинението ви. То е Вавилонската кула. Обаче дойде Божественото, измѣсти кулата. Ти станешъ работникъ, вземешъ чука и почвашъ да работишъ. Ще работишъ единъ занаятъ, втори, трети. Рекохъ, сега не си на правата мисъль. Като поетъ ще кажешъ тъй: “О, планини високи и долини дълбоки.” Вѣрно е, че планината е висока, а долината дълбока. Да се качишъ на високитѣ планини е мѫчно, а да слизашъ въ долина дълбока е опасно. Високитѣ планински върхове ще ги скачишъ съ долинитѣ. Нѣма да туришъ препятствие на своя животъ. Ти искашъ да станешъ философъ. Това е малка частица отъ живота. Искашъ да станешъ поетъ. И това е само малка частица отъ живота. Философията седи въ това: щомъ премахнешъ причинитѣ на нѣкои последствия, последствията не идватъ. Това е философията. Това, тази философия има своето приложение. Напримѣръ ти страдашъ, то е едно последствие. Отмахни причинитѣ на страданието и страданието ще изчезне. Понеже страданието е едно последствие, то това следствие си има своята причина. Премахни я. Ти сега задавашъ въпроса: “Какъ да я премахна? Азъ съмъ невежа.” Невежеството е следствие. Отмахни причинитѣ на незнанието и незнанието ще изчезне. То е правото мислене въ свѣта. Ти казвашъ: “Азъ съмъ невежа, трѣбва да уча.” Учението не разрешава въпроса. Защо си невежа? Ти ще намѣришъ причинитѣ на невежеството и тогава ще се роди въ тебе импулсъ. Трѣбва да се яви въ тебе любовь къмъ знанието, любовь къмъ мѫдростьта. Ти не можешъ да се учишъ, докато нѣмашъ любовь къмъ мѫдростьта. Като ще я имашъ, ти вече тургашъ основата на истинската наука, която можешъ да занесешъ въ всичкитѣ свѣтове. Любовьта къмъ мѫдростьта ще роди въ тебе знанието. И щомъ добиешъ това знание, ти вече влизашъ, вървишъ по правилната посока на движението, която природата е опредѣлила. (Всички братя и сестри бѣха донесли чаши съ вода.) Защо ви сѫ чашитѣ? Какво трѣбва да правите съ това съдържание? Тази вода казва: “Понеже ме налѣхте въ чашата, да ме изхвърлите на земята не искамъ; да ме полѣете на цвѣтята не искамъ; при Бога да ме пратите не искамъ; въ училище да се уча не искамъ; при хората да ме пратите не искамъ.” Тя казва: “Ще намѣришъ такова мѣсто за мене, че азъ да бѫда въ безопасно положение.” Какво ще правите сега съ водата? Да кажемъ, решавате, да кажемъ, да я опитате. Но на колко глътки? Въ природата има единъ ритмусъ, вие още не сте опредѣлили каква е тежестьта на една глътка вода. Вие не сте правили опитъ върху това. И когато вземешъ една глътка вода, усещашъ една приятность. Това показва, че тази глътка хармонизира цѣлото ви тѣло. Затова хората казватъ: “Първата хапка е най-сладка.” А пъкъ то е понеже първата хапка ти си откѫсналъ умѣрено голѣма и затова е хубава. А втората хапка ти си я отчупилъ по-голѣма, проявилъ си лакомия и затова даже можешъ да се задавишъ. Сега всички вдигнете чашитѣ си и ще пренесете чашитѣ до устнитѣ и ще кажете: Л.Б., М.Б., Т.Д.(творчески дела), но нѣма да гълтате. Следъ това ще вземете една разумна глътка. Това може да правите, когато имате неразположение и се намѣрите въ безизходно психическо състояние. Всѣкога трѣбва образъ, формула, начинъ на движение и мисъль. Трѣбва да се образува въ човѣка желание и посока на движение. И това желание трѣбва да бѫде разумно. Желанието трѣбва да се постигне. Щомъ се постигне желанието, тогава има разумность. Щомъ желанието е постижимо, тогава има разумность. Всѣко желание, всѣко движение въ природата, неприривни сѫ. Защото природата нѣма прекѫсване. Щомъ се реализира едно желание, ще се роди друго желание. И съ тѣзи желания и съ тѣзи постижения се гради зданието на живота. Когато проявявашъ едно желание и съ постигането му, ти поставяшъ единъ камъкъ на зданието. Когато човѣкъ казва: това не трѣбва, онова не трѣбва, той съ това събаря. Чисти желания и чисти мисли трѣбва да се постигнатъ, трѣбва да се реализиратъ. Всѣко желание, което не се постига, то е нечисто желание. И всѣка мисъль, която се постига, е чиста. Следователно, постигнатитѣ желания и мисли сѫ чисти, а непостигнатитѣ желания и мисли не сѫ чисти. Какво трѣбва да правимъ съ несноснитѣ, съ лошитѣ мисли и желания? Рекохъ, постигни чиститѣ си желания и мисли и ще се премахнатъ лошитѣ мисли и лошитѣ желания. Нѣкой човѣкъ иска да те удари съ дърво, дай му единъ самунъ хлѣбъ и сирене и му кажи: “Заповядайте!” Тогава той седи и веднага се разположи и казва: “Ще ме извинишъ.” И после казва: “Отъ кѫде си?” Ще се запознаете. Става то причина да реализира той своитѣ желания. Дай му посока на движението. И той тогава ще ти каже: “От кѫде си ти? Много ми е приятно, че се срещнахме.” Ти му дадешъ посока на движение. Когато единъ човѣкъ е виновенъ, той е разбойникъ. Той е вдигналъ сопа и търси нѣкого. Има едно желание и търси да го постигне. Вдига сопата и казва: “Дай тукъ хлѣба!” Азъ трѣбва да му туря хлѣбъ и сирене и веднага това неприятното разположение на духа му изчезва. А подпушването трѣбва да се избѣгва. Това става като дадешъ посока на движение на неорганизираното вѫтре въ тебе, но разумна посока. Въ дадения моментъ ще имашъ само едно желание, а не много желания. Въ дадения моментъ ще имашъ едно желание да реализирашъ и като го постигнешъ, тогава второ желание. И пакъ като го постигнешъ, реализирашъ, после друго желание и т.н. И тогава ти си въ връзка съ Божествената воля. (Всички държатъ чашата въ дѣсната рѫка и произнасятъ: “М.Б” и после въ лѣвата рѫка и се произнася: “Л.Б.” после се държи въ дѣсната рѫка исе произнася: “М.Б., Л.Б., М.Б., Т.И. и Т.Д.) и се изпива една глътка (творческо добро). Всички тѣзи букви ще се превърнатъ, тѣ си иматъ смисълъ. Сега тази формула: “Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината” представлява само половината отъ формулата. Съ горната формула ви давамъ само половината отъ съдържанието на творческата линия. Трѣбва още едно изречение да се образува цѣлия крѫгъ. Една капка и хиляди капки иматъ единъ и сѫщъ животъ. Водата представлява чистота. Водата е чистия животъ. Сега ще изпиете тази вода. Ако хвърлите тази вода, утре ще хвърлишъ и знанието, мѫдростьта и прочие. Каквото остане въ чашата, насила ще го изпиете. Съ тази лекция всички безъ изключение ще израстнете на единъ милиметъръ. Две нѣща сѫ потрѣбни: воля и разумность. Желание и разумность. Когато волята не е разумна, тя не е воля. Когато змията ухапе опашката си, това значи съвършенство. Божествената планина има два върха. Защо много ваши желания не се реализиратъ? Всѣко желание, което нѣма посока, не може да се реализира. За да се реализира, трѣбва да има область за реализиране. И двата върха сѫ еднакво високи, но Л.Б. върха се вижда по-високъ понеже е по-далечъ. Онази часть отъ линията, която е по-дебела е по-близо, а по-тънката е подалечъ. Въ тази линия има нѣщо приятно и страшно, защото е линия, която сѫществува въ природата. Веждитѣ на човѣка въ какъвъ размѣръ сѫ? Тѣ сѫ сѫщата линия. И долната часть на носа е пакъ проекция на сѫщата линия. Никога не сте пили вода друга, така разумно както днесъ! - Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. - Въ Истината е скритъ Животътъ! 7 лекция на Младежки Окултенъ класъ 5.X.1928 г., петъкъ, Изгревъ -------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто.

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ПРАВИЛНА ОБХОДА КЪМЪ СЕБЕ И КЪМЪ ПРИРОДАТА 5 часа сутриньта Отче нашъ Азъ вземамъ две думи: “обхода” и “внасяне”. Внасямъ, възвождамъ. Казва се: всичко е възможно. То не е доказано. То се допуща. Или казвате: “Всичко е невъзможно.” Това е едно отричане, но и то не е доказано. Вие казвате: “Всичко е възможно.” На какво основание отгоре? Или казвате: “Всички хора хвъркатъ; или всички хора могатъ да хвъркатъ.” Възможно ли е това? Казвате: “Птицитѣ хвъркатъ.” Сѫщо може да кажете: “Всички хора хвъркатъ.” Каква е разликата между двете твърдения? Или казвате: “Всички птици могатъ да хвъркатъ.” А нѣкой казва: “Всички хора могатъ да хвъркатъ.” Да допуснемъ, че двама ученици отъ първо отделение, единиятъ казва: “Всички птици могатъ да хвъркатъ”, а другиятъ казва: “Всички хора могатъ да хвъркатъ.” Явяватъ се други двама и тѣ казватъ: “Вѣрно е, че всички птици могатъ да хвъркатъ, но не и всички хора могатъ да хвъркатъ.” У малкото пиле има стремежъ да хвърка и хвърка. Обаче малкото дете, като се роди, има ли стремежъ да хвърка? Нѣкой казва: “Всички животни ходятъ и човѣкъ ходи.” Между тѣзи две твърдения има ли противоречие? Това е колелото А. Да допуснемъ, че това е воденично колело. И да допуснемъ, че В е течението на една рѣка. Вие правите едно твърдение и казвате: “Колелото може да се върти.” Кога? Когато водата тече отгоре. Когато има това съчетание на нѣщата. Но, когато водата е отбита, колелото може ли да се върти? Значи, колелото може да се върти само при известно съчетание на нѣщата. Ако В е въ движение, тогава и А ще бѫде въ движение. Имате две положения сега: има течение на водата по рѣката и второ, това колело е въ движение. Но дветѣ течения не сѫ еднакви. Рѣката се движи въ права посока, въ плоскость, а колелото около себе си. Защо водата се движи въ плоскость, а колелото - около себе си? Тукъ имате две явления, тази рѣка си е готвила сама пѫтя и върви, а колелото е направено отъ човѣка, турено е за използуване на тази енергия. Следователно, при рѣката имате една интелигентность, която е работила; а при колелото имате друга интелигентность. Питамъ сега, когато тази рѣка се образуваше, имаше ли предъ видъ това колело? Ни най-малко нѣмаше. Тази първична причина ни най-малко не е мислила за колелото. Въ дадения случай това колело е вметнато въ пѫтя ѝ. Може да се направи едно твърдение, че онзи, който е направилъ рѣката, е ималъ предъ видъ това колело. Това е твърдение само за човѣка. Редъ прояви въ вашия животъ приличатъ на тѣзи движения. Има мисли, които сѫ първични, естествени, природни, вървятъ въ една посока; и после идатъ други мисли, които вие образувате. Тѣ приличатъ на това колело, на колелото А. Онзи, който е направилъ колелото, има известни съображения. Ако това колело е турено, за да извърши своята работа, тогава е на мѣсто неговото въртение. Но ако колелото не извършва своята работа, на мѣсто ли e въртението му? Ако животътъ е колело, значи животътъ има своето предназначение: сърдцето, умътъ, волята на човѣка си иматъ своето предназначение. При обходата винаги подразбираме разумность. Когато кажемъ, че единъ човѣкъ трѣбва да има обхода, подразбираме разумность. Когато се говори за обхода, трѣбва да се подразбиратъ всички условия, при които се намира тази обхода. Да допуснемъ, че това сѫщество, което е създало колелото А, е сѫществото Х. Питамъ сега: отъ дветѣ букви А и В можете ли да опредѣлите степеньта на неговата разумность? Най-напредъ ще изследвате терена на тази рѣка. И после, на какво мѣсто това разумно сѫщество е поставило воденицата? Ако това сѫщество е поставило колелото на такова силно течение, че често колелото се събаря, то тогава това сѫщество не е било много отъ интелигентнитѣ. Значи, това сѫщество само е имало желание да направи на рѣката нѣкѫде какво да е колело и сѫщевременно да използува речната енергия. Но не е избрало сполучливъ начинъ и мѣсто. Значи, отъ положението на А и В може да сѫдите за степеньта на разумностьта на това сѫщество. Ако това сѫщество е направило колелото така, че при всички условия колелото остава незасегнато отъ рѣката, тогава казваме, че това сѫщество е разумно. А когато това колело често се счупва, то тогазъ се подразбира, че неговата интелигентность не е на висока степень. Реката, това е животътъ; това сѫ условията, при които човѣкъ се ражда. Този животъ не зависи отъ васъ; той си върви по права линия, но вие си направете колело. Да допуснемъ, че това колело е вашето тѣло. Тѣлото ви не може да върви съ рѣката заедно. Но по всичката дължина на рѣката има условия да се върти воденицата. Както това колело използува енергията, така и вие трѣбва да използувате живота. “Но трѣбва ли да вървимъ съ живота заедно?” Това е частично разсѫждение, че колелото непременно трѣбва да седи на своето мѣсто и да се върти, да използува тази енергия. Тогава имаме друго едно твърдение. Казваме така: Нѣкой пѫть трѣбва да вървимъ съ течението, а нѣкой пѫть противъ течението. Да вземемъ корабътъ. Той върви по единъ пѫть по течението отъ рѣкитѣ къмъ морето. И отива къмъ морето. Тогава казвашъ: корабътъ трѣбва да върви по течението, защото такива сѫ интереситѣ. Той занася стока нататъкъ. Другъ пѫть той върви противъ течението, защото интереситѣ на хората сѫ такива. Добре. Но ако върви по течението или срещу течението, отъ чисто физическо гледище, каква е разликата? Първия случай харчи по-малко енергия, а втория случай - повече. Когато вървимъ по течението, нѣма да срещаме онова съпротивление, както въ втория случай. Когато преодолявате известни мѫчнотии, вие сте противъ течението. Когато всичко ви върви по единъ естественъ пѫть, тогава сте по течението. Това е, което хората наричатъ щастие. Тогава приличате на корабъ, който върви по течението. Нѣма никаква съпротива. А когато имате съпротивление, вие сте противъ течението. Ако се върви все съ течението, какво можешъ да свършишъ? Ако отидешъ, не можешъ да се върнешъ. И тогава какво добивашъ? Ако слезнешъ, не можешъ да се качишъ. Какво добивашъ? Да кажемъ, че имате нѣща на трети етажъ. Вие слизате и не може да се качите. Тогава нѣмате придобивка отъ слизането. Придобивка има само когато човѣкъ може да слѣзне и да се качи. Та рекохъ, когато срещнете известно препятствие въ живота, тогава трѣбва да прегледате физическата енергия. Въ нѣкой случай вие сте въ съгласие съ силитѣ около васъ, вашитѣ интереси и интереситѣ на природата сѫ въ съгласие. Но нѣкой пѫть вашитѣ сили и силитѣ на природата ще вървятъ въ точно противоположни посоки. Напримѣръ баща ви, който пише писмо да си дойдете, но духа вѣтъръ. Ти, възъ основа на писмото на баща си, тръгвашъ, макаръ и да духа вѣтъръ. Има ли престѫпление въ това? Забелѣжете, че и природнитѣ течения всѣкога не вървятъ въ една и сѫща посока. И колелата на природата се въртятъ навсѣкѫде. Нѣкой пѫть се въртятъ отъ дѣсно къмъ лѣво, а другъ пѫть виждашъ, че се въртятъ отъ лѣво къмъ дѣсно. Има воденици, на които водата иде отъ горе; а има воденици на които водата иде отъ долу. Хората използуватъ и горното течение и долното течение. Разумната природа си има свой моралъ или свои научни постѫпки. Тя е разпределила нѣщата по известенъ пѫть и съобразно законитѣ, които тя е поставила, тѣ работятъ. Човѣкъ, като дойде на Земята, е въ съгласие съ силитѣ на природата, но понѣкой пѫть не е въ съгласие и тогава се заражда известна временна борба между човѣка и природата. Понѣкой пѫть вь тази борба човѣкъ е побѣдитель; а понѣкой пѫть природата е побѣдитель. Но въ повечето случаи, природата всѣкога остава побѣдитель. Да допуснемъ, че човѣкъ върви противъ течението на една рѣка. Тогава той ще похарчи по-голѣма сила. Азъ искамъ да ви наведа на тази основна мисъль на действията и противодействията, които се посрещатъ въ човѣшкия духъ. Нѣкой пѫть мислите ви сѫ постижими и задачитѣ лесно се решаватъ; а нѣкой пѫть дойдете до известно положение, дето мисловия процесъ се спѫва. И имате противодействие. Когато срещнете едно противодействие въ живота си, какво трѣбва да направите? Трѣбва да усилите вашитѣ сили. Затова казвамъ, че човѣкъ трѣбва да има характеръ. Да допуснемъ простия примеръ, че вие обещавате да посетите вашия приятель следъ 10 дена, въ вторникъ. Тръгвате отъ дома си въ 9 часа и вие ще бѫдете тамъ въ 10 часа. Но въ това време излиза буря, завалява снѣгъ и дъждъ и ако вие отложите, може да се извините. И ще кажете: “Понеже имаше буря, валеше снѣгъ и дъждъ, азъ закъснѣхъ малко.” Ако вие отложите, вашиятъ приятель може да разсъждава за вашия характеръ. Именно, че вие сте човѣкъ, който не обича да се бори съ мѫчнотиитѣ на живота. Ако времето се оправи, ще пристигнете може би къмъ 11 часа. Тогава ще кажете на вашия приятель: “Извинете, азъ имахъ всичката добра воля, но времето стана причина да закъснѣя.” Когато нѣкое противодействие се явява въ природата, напримѣръ дойдатъ нѣкои пороища, тѣ могатъ да повредятъ на колелото. Тази рѣка има ли нѣкакво лошо разположение къмъ колелото, нѣщо нарочно намислено? Не, но то е съвпадение. Нѣкой пѫть дойде порой и повреди колелото. Трѣбва ли да се каже: “Тази рѣка е взела на око това колело.” При такива разсѫждения, че рѣката има лошо разположение къмъ колелото, тогава се раждатъ известни суевѣрия. Тогава се раждатъ въ живота известни погрѣшни заключения между вѫтрешния и външния свѣтъ. Когато между външния свѣтъ (подразбираме този, естествения свѣтъ) и васъ има разногласие, това подразбира, че вие не сте проучили нѣщата. Рѣката трѣбва да изучава колелото. Но на първичното сѫщество е безразлично кои колела ще се туратъ на пѫтя ѝ. То нѣма предвидъ воденицата. Това сѫщество може да нѣма предъ видъ терена, дърветата, тревицитѣ, които живѣятъ на тази мѣстность. Но тукъ не е имала предъ видъ воденицитѣ, тази рѣка е нѣмала предъ видъ колелото. Поне колелото нѣма нужда отъ вода. То не може да пие вода. То не се нуждае отъ водата. Нѣкой ще каже: “Необходима е водата за моето колело.” Необходима ли е водата за това колело? Не е необходима. За не[го] е безразлично. Тази вода е необходима за васъ. Колелото ще каже: “Ако се въртя или не се въртя, за менъ е все едно. Ако се въртя, азъ ще се изтрия и ще остарея. А ако не се въртя, ще живѣя повече.” Когато вие използувате естественитѣ сили, които сѫ дадени, трѣбва да знаете, че има известни желания, като тѣзи колела, които сѫ механически. Не е необходимо да си направите нѣкоя воденица. Воденичаритѣ въобще много малко живѣятъ. Сѫдбата на онзи воденичарь не е толкова завидна. Неговитѣ дробове се напълватъ само съ паспалъ[1]. Азъ не съмъ видѣлъ единъ воденичарь свестенъ. Повечето отъ тѣхъ сѫ пияници. И въ воденицата чуватъ постоянно еднообразно тракъ-тракъ-тракъ-тракъ. И най-после този човѣкъ отъ нищо не се интересува. Ще купи малко вино или ракия, за да си даде една вѫтрешна утѣха. И мнозина отъ васъ, които търсите развлечение, приличатъ на воденичари и каквото постига воденичарьтъ, това ще постигне и той. Каквото и да облече напременно паспалътъ ще го засегне. Сѫдбата на воденичара не е много отъ завиднитѣ. Но питамъ, тази сѫдба отъ природата ли е турена? Не. Тази сѫдба е направена отъ човѣка. Въ Божествения свѣтъ нѣма воденици. Въ Божествения свѣтъ нѣма такива камъни. Воденицитѣ сѫ измислени отъ ада. И само на Земята може да има воденици и хречели[2]. Воденицитѣ представляватъ живота въ неговата най-груба форма. Тѣ представляватъ достижението, до което човѣкъ е достигналъ. По въпроса за обходата ще кажа следното, ако азъ намѣря достатъчно воденици по вашия пѫть, тогава ще се произнеса за вашата културность. Че вие сте културенъ. Тази култура е култура, но тя не е отъ първокласнитѣ култури. Азъ ще намѣря, че има известна дисхармония вѫтре въ характера на човѣка. Сега ще ви приведа това. Тази воденица може да сравнимъ съ стомаха. И работата на воденицата ще сравнимъ съ чувството “храносмилане”. Въ природата стомахътъ заема мѣстото на една воденица. И казватъ: “Моята воденица не мели.” Ако вие накарате стомаха си да мѣли житото по сѫщия начинъ, както воденичарьтъ мели житото, тогава непременно въ живота си ще имате много болести и страдания. Казвате: “Стомахътъ ми не смѣли храната.” Вие не трѣбва да мелите храната така, както воденичарьтъ мели житото. Новитѣ наблюдения показватъ, че храносмилането се разваля отъ противоположни мисли и желания, когато у човѣка има лакомство[3] и желание да се удоволствува чрезмѣрно, тогава винаги неговиятъ стомахъ не работи правилно. А щомъ стомахътъ не работи правилно, той указва голѣмо влияние върху мозъчната система. Тогава проявата на умствения животъ не може да бѫде нормална и човѣкъ тогава не може да бѫде здравъ. Щомъ стомахътъ е анормаленъ, ще бѫде анормаленъ и човѣшкиятъ умъ. Има едно съответствие между стомаха и мисъльта. А щомъ има известна малка анормалность между стомаха и ума, тогава ще има анормалность и въ обходата на човѣка. Рекохъ сега, на пръвъ погледъ дадена енергия трѣбва добре да се използува. Воденицата трѣбва да се построи разумно и да служи само за нуждитѣ на хората, а не за тѣхнитѣ печалби. Щомъ едно предприятие е като основна печалба, веднага се измѣня и цѣлия ходъ на работитѣ. Докато човѣкъ живѣе въ свѣта, той е пратенъ да живѣе и да работи. И ако прави така, дотогава всичко върви добре. Но когато човѣкъ иска да бѫде щастливъ на Земята, да се удоволствува, тогава цѣлиятъ ходъ на живота се измѣня. Тогава кое положение е по-хубаво: на корабника ли или на воденичаря? На кого положението е по-мѫчно? Въ сравнение, положението на онзи, който върви съ кораба си, е по-приятно. И той ще има своитѣ мѫчнотии, но неговото положение, като се движи по дължината на цѣлата рѣка, е по-приятно отъ положението на воденичаря, който седи забитъ като колъ. Следователно вие нѣма да заемате въ живота положението като воденицата, нѣма да мислите, че сте воденица. Трѣбва да има една обмѣна при използуването на мѫчнотиитѣ вѫтре въ природата. Положението на човѣка Х напълно зависи отъ неговата воденица. Сега, като срещна Х, мога да сѫдя по него, върви ли добре воденицата, безъ да съмъ гледалъ воденицата. Ще гледамъ дали човѣкътъ Х добре е облеченъ, дали е бодъръ, дали е веселъ? И веднага ще си направя заключението. Ако той е облѣченъ добре, ако има хубава шапка и е веселъ, тогава воденицата върви. Между него и воденицата има известно съотношение. Сѫщиятъ законъ може да го преведемъ: виждамъ, че вашето лице е болезнено, изсъхнало и тогава казвамъ, че воденицата ви е развалена. Вие казвате: “Нѣмамъ разположение, условията ми не сѫ добри.” Тогава рекохъ: “Воденицата ви не върви.” Или казано на съвременен езикъ: храносмилателната му система или неговата воденица не върви добре. Нѣма небетчии[4], после келевото[5]се чупи често и после, воденичарьтъ, когото сме турили… Голѣмъ ремонтъ изисква воденицата, трѣбва да се ремонтира. Та често, при всички ваши неразположения, които имате и млади и стари, азъ казвамъ: има нѣщо въ воденицата. Не, че всичко е въ воденицата. Ако човѣкъ е разположенъ, тогава рекохъ, неговата воденица върви добре. Та рекохъ, трѣбва да държите въ изправность вашата стомашна система. Когато азъ говоря за поритѣ, споредъ моитѣ наблюдения, отъ поритѣ и човѣшката кожа зависи какво ще бѫде състоянието на воденицата. Кожата винаги опредѣля състоянието на човѣка. Опредѣля какво ще бѫде състоянието на стомаха. Когато поритѣ на човѣшката кожа сѫ отворени и енергиитѣ на природата се вливатъ и тогава положението на стомаха е добро. Поритѣ, това сѫ отверстия, презъ които природата влива своята енергия вѫтре въ организма. Всѣка пора е единъ каналъ, презъ който природата влива своитѣ сили въ човѣшкия организъмъ. И когато това вливане е правилно, тогава можемъ да кажемъ, че човѣкъ се намира въ нормално състояние. Човѣкъ, щомъ стане сутринь, най-първо трѣбва да мисли за тѣлото, дали вливането отъ силитѣ, отъ живата разумна природа е правилно. И дали тѣ влизатъ презъ всички отверстия, презъ всички канали въ тѣлото. Дали всички тѣзи канали се намиратъ въ изправно положение. За бѫдещата култура, първото нѣщо, съ което човѣкъ трѣбва да започне своето самовъзпитание, то е храната, храносмилането. Човѣкъ трѣбва да започне съ стомашната система, ако иска нормално да развие своя мозъкъ, своитѣ чувства. За да се проявятъ чувствата и мислитѣ у човѣка, тѣ сѫ зависими отъ храносмилателната система. Не, че тя ги ражда, но ако нашето храносмилане не върви правилно, тогава и нашето умствено и морално възприятие ще бѫде слабо. И ще имаме изопачени схващания за природата и за околнитѣ. Нѣкой казва: “Не съмъ разположенъ днесъ да говоря съ хората.” Защо не е разположенъ? Единъ американски проповедникъ започналъ да говори въ проповѣдитѣ си много лошо за живота. Той казва: “Свѣтътъ е лудница. Вие ще идете въ ада. Никой отъ васъ нѣма да се спаси.” Неговитѣ пасоми го пратили въ болницата за лѣкуване. Лѣкарьтъ въ болницата му направилъ промивка на стомаха 3-4 пѫти съ топла вода нѣколко килограма. И следъ това, като се връща отъ болницата, проповѣдва една отлична лекция за любовьта и приятелството, братството. По-рано тѣзи киселини въ стомаха му сѫ били причината на отрицанието. Нѣкой казва: “Изопачи се моя характеръ.” Това е когато имашъ киселини въ стомаха си. Затова се явява нужда и отъ постенето. Постенето е за пречистване на стомаха. Нѣма да ядешъ. Спри воденицата да я премиешъ, да промиешъ всичкитѣ нечистотии, които произвеждатъ тѣзи неприятности. Когато срещате едно препятствие въ живота си, ще разглеждате дали тѣзи препятствия сѫ вънъ или вѫтре въ васъ. Та въ това отношение, разумната човѣшка мисъль може да изправи всичкитѣ погрѣшки въ свѣта. Изправянето на погрѣшката се отнася само до насъ. Съ изправянето на погрѣшката ще бѫде по-добре за насъ. Понеже ще бѫдемъ въ по-малки стълкновения съ окрѫжающата среда, съ самата природа. Да кажемъ, че ставате сутринь и вие сте песимистъ и казвате: ”Днесъ нѣма да ми върви.” Ако има доста вещества, набрани въ вашия стомахъ и вѫтре въ стомаха се образува ферментация, това ще се отрази на вашия умъ. Да кажемъ, че вие следвате по математика или естественитѣ науки или по химия, дето трѣбва по-сериозна мисъль. Азъ ви казвамъ, че този день, ако се явите на изпитъ, ще се замъгли ума ви; вие ще забравите формулитѣ и ще се забъркате и ще ви скѫсатъ на изпита. Коя е причината за забавянето? - Вашиятъ стомахъ. Когато у човѣка храносмилателната система не функционира правилно, тогава човѣкъ става много раздразнителенъ и страхливъ, нѣма доверие въ себе си. Всички онѣзи, които сѫ смѣли и иматъ довѣрие въ себе си, тѣ иматъ отлична храносмилателна система. У тѣхъ стомахътъ е здравъ. Подъ думата “храносмилателна система”, разбирамъ основата на физическия животъ. Когато Богъ, природата сѫ я положили, човѣкъ не трѣбва да изгуби тази основа. При това не трѣбва бързо да ядете. Всѣкога сдъвквайте добре храната си. Да кажемъ, че ядете грозде. Вие само превъртате гроздето съ езика си и го глътнете цѣло съ семкитѣ. Извадете семкитѣ навънъ, ако искате правилно да се храните. И после, сдъвквайте хубаво кората на гроздето, така съ многото витамини. Вие ядете неправилно и после казвате: “Тежко ми е. Имамъ уроки.” Вие вземете 1,2,3 зърна, семкитѣ из[вадете] и сдъвчете добре зърната. Направете опитъ. Вие казвате: “Нѣма време.” Човѣкъ, който бързо яде, бързо умира. За закуска сутринта трѣбва да ви вземе най-малко 25 минути, половинъ часъ е естествено. После 40 минути или единъ часъ за обѣдъ.И половинъ часъ за вечеря. Това ще бѫдатъ за васъ свещени часове. Ако нѣкой ви наблюдава, какъ бързо ядете, ще ви каже съ колко време ще се измѣни положението ви. Така ще ядете било круши, било ябълки, било грозде и пр. Сѫщиятъ законъ ще приведемъ и за вѫтрешния животъ: когато дойдатъ чувства, мисли и желания, не ги наслоявайте въ васъ. Сдъвчете хубаво това желание, което ви дойде, или посадете това желание да израстне, да даде своя плодъ; и следъ като опитате плода му, ще видите какво ще правите съ семкитѣ. Ако плодътъ му е красивъ, тогава посадете това растение. Но ако плодътъ му не е добъръ, не го посѣвайте. Дойде ви нѣкоя мисъль, опитайте плода. Ако плодътъ е красивъ, тогава посейте второ растение, трето растение и т.н. И тогава ще създадете въ себе си характеръ. И човѣкътъ се цени споредъ неговитѣ мисли и желания. Но и повече човѣкъ се цени и споредъ неговото ядене. Нѣкой пѫть е приятно да гледашъ единъ човѣкъ, който яде красиво. Нѣкой пѫть, като ядешъ, е музика. Нѣкой, като яде, не е лакомъ, но има музика въ яденето му. Човѣкъ, като яде, трѣбва да разбира смисъла на живота. Азъ, като съзная [...], ще кажа: “Ти много ме обичашъ, ти жертвувашъ толкова за мене. Азъ ще ти дамъ всички условия, като дойдешъ при мене, и азъ ще направя една жертва за тебе.” Изваждамъ една ябълка и казвамъ ѝ: “Колко си красива, какво самоотричане имашъ! Каква жертва правишъ! И на тебе ще дамъ всички условия.” Да допуснемъ, че нѣкой пѫть обичаме и кокошчица. Печена кокошчица. И на нея ще кажа: “Ти заради менъ умре. Но и на тебе азъ ще дамъ всички условия.” Разумниятъ човѣкъ така трѣбва да прави. И когато ти се хранишъ съ жито, съ хлѣбъ и не вземашъ предъ видъ страданията, които житото е прекарало за тебе, не вземашъ предъ видъ тѣхната жертва, тогава ще дойде обратниятъ процесъ. Въ житото е скрито Божественото, въ житото Богъ се пробужда и ти казва: “Ти познавашъ ли, че и ти ще бѫдешъ на мое мѣсто? Тебе ти е приятно сега, но и ти ще бѫдешъ сдъвканъ, ще дойдешъ до смъртьта.” Що е смъртьта? И тя те е хванала и те дъвче. Има смърть, която е благородна. Следъ като те сдъвче, този ангелъ ще ти каже: “Ще извинявашъ, азъ ще ти дамъ условия да растешъ и пакъ наново ще те пратя въ свѣта.” Този ангелъ може да каже това, а може и да не го каже. Разумниятъ човѣкъ на Новата култура трѣбва да се спре при акта на храненето и трѣбва да се помоли. Въ какво седи молитвата? Не да плача азъ за житото. Азъ му казвамъ: “Много добъръ примеръ ми давашъ. И азъ желая да бѫда като тебе.” И после казвамъ на житното зърно: “Като влезешъ въ мене, мнозина въ менъ нѣматъ това учение и вѫтре въ менъ държа своитѣ проповѣди и вѫтре трѣбва да имъ говоря.” И казвамъ на всички слуги: “Слушайте проповедьта на този проповедникъ, защото и той иде отъ далечъ.” И ако човѣкъ се храни по такъвъ начинъ, той ще внесе новъ елементъ вѫтре въ живота си. И щастието на човѣка зависи отъ неговото ядене. Ако знае човѣкъ какъ да яде, той може да бѫде щастливъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да почне отъ материалния свѣтъ, после да работи въ свѣта на мислитѣ и чувствата, додето дойде до онзи, дълбокия свѣтъ. Нѣкои отъ васъ сѫ изучили храносмилането. Съвременнитѣ физиолози изучаватъ храносмилането. Ако единъ салонъ се измива и се употрѣбява много вода, тогава какво показва това? За този нашъ салонъ можемъ да употрѣбимъ две бурета или едно буре вода или половинъ буре. Въ първия случай, да кажемъ, че салонътъ е много каленъ. Това показва, че ученицитѣ не държатъ много чисто. А ако се употрѣби при измиване на салона четвъртъ буре, това показва, че салонътъ е много чистъ. Ако се излива много жлъчка въ храносмилателната система, това показва, че тя не работи добре. Колкото по-малко жлъчка се излива, толкова по-добре. Колкото повече енергия употрѣбяваме за известна работа, това показва, че сме толкова по-глупави. И колкото по-малко енергия употрѣбяваме, толкова сме по-умни. Хабенето на енергията показва степеньта на човѣшката интелигентность. Трѣбва да икономисваме нейнитѣ сили, на природата. Природата не е разточителна. Въ нея има изобилие, но нѣма никаква разточителность. Да ви наведа единъ примѣръ. Представете си, че имате деца, момиченца и момченца. Майката е замесила хлѣбъ и турила е питата, заровила я е въ огнището. Момченцето постоянно хленчи, хленчи: “Хлѣбъ, хлѣбъ!” Детето като плаче, питата ще се опече ли? Плачътъ ще ускори ли опичането? Вие казвате: “Това дете е много глупаво.” И ако вие имате едно желание и това желание не се е сбѫднало и вие плачете: “Мамо хлѣбъ, мамо хлѣбъ!” Какво принасяте на печенето? Нищо. Добре, умната майка ето какво ще направи. Тя, като тури питата, ще извади децата въ градината, защото тѣ, като седатъ при питата, ще плачатъ. Тя ще имъ даде да поливатъ градината, да се занимава умътъ имъ съ нѣщо и ще имъ каже: “Азъ пратихъ питата на гости у баба ви, тамъ ще седи половинъ часъ. И питата после, като се върне, ще похлопа на вратата.” Детето ще пита: “Хлопа се, питата дали се връща отъ бабата?” Сега питата не ходи въ букваленъ смисълъ до бабата, но въ преносенъ смисълъ ходи. Въ нея става известенъ процесъ на обмѣна на веществата. По сѫщия законъ, като отиде нѣкой при баба си, не става ли обмѣна между неговитѣ чувства и чувствата на баба му? Та и вие, като имате известно желание, което не се е сбѫднало, ще кажете на вашето желание: “Питата отиде при баба ни,” ще почакате и като извадите питата отъ огъня, ще имате отлично познание. И ако плачете съ четири реда сълзи, ще считамъ, че не сте умни. Рекохъ, питата е още при баба си. И желанията ходятъ при баба си. И човѣшкитѣ мисли ходятъ при дѣдо си. Известно желание, трѣбва да мине по единъ Божественъ пѫть. То трѣбва да изходи цѣлъ Божественъ крѫгъ. И ако чакате, тогава ще го имате, но ако не чакате, то това желание ще мине и ще си замине. За хубавото и красивото въ свѣта е необходимо една отлична стомашна система. И чувствата на човѣка сѫ свързани съ стомаха. Когато стомахътъ се разстрои, цѣлиятъ животъ се намира въ едно анормално състояние. И нѣма другъ органъ, който да упражнява такова голѣмо влияние както стомашната система. Бѫдете доволни. Да знаете добре да се обхождате съ себе си. Знае ли човѣкъ добре да се обхожда съ себе си, той ще знае добре да се обхожда и съ другитѣ. За следующия пѫть всѣки единъ отъ васъ ще си донесе по една чашка, чайна чашка и тази чашка ще бѫде пълна съ вода. Ще направимъ единъ опитъ. Онѣзи, които нѣматъ чаша, ще седатъ прави, а онѣзи, които иматъ чаша, ще седатъ. Водата да бѫде студена и чашата да бѫде единъ пръстъ или два сантиметра или близо единъ сантиметъръ празна. Можете ли да предвидите какъвъ ще бѫде опитътъ? Ще направимъ единъ малъкъ опитъ. Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! 6 лекция на Младежки Окултенъ класъ, 28 септемврий 1928г., петъкъ, Изгрѣвъ ------------------- [1] паспалъ (гр.) - брашнянъ прахъ въ воденица, полепналъ по околнитѣ предмети [2] хречели - възможно да е отъ хромелъ - водениченъ камъкъ, ръчна мелница отъ два камъка и една дръжка [3] Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто [4] небетчия - (ар.-тур.) мливаръ, който чака редъ на воденицата [5] келево - (тур.) дървенъ валякъ на кладенецъ, на чакръкъ и др.

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО 5 часа сутриньта Отче нашъ На какво се дължи изкуството? Когато нѣкой иска да рисува, той иска да даде изразъ, ще рисува нѣкои линии. Да кажемъ, че искате да дадете изразъ на човѣшкото лице и рисувате тази фигура. Това лице красиво ли е? Той нарисувалъ нѣколко прави линии, но той трѣбва да ги превърне въ криви линии, за да се нарисува красиво лице. Значи, въ живота не може да се върви по една права посока. Имате линията АВ. Известна точка С се проектира нагоре. И ако нейната сила не се намалява, то тя ще отива до безконечность нагоре по права линия. Но понеже тази точка, като се движи по пространството, се влияе отъ други тѣла и постоянно губи отъ своята сила и затова се отклонява. И тогава ние имаме ѫгълъ на падането. Ѫгълътъ на падането е равенъ на ѫгъла на възлизането. Вие искате да приложите, нѣкой пѫть искате да се движите въ права посока. Щомъ срещнемъ известно съпротивление, то можемъ ли тогава да го приложимъ въ неговата пълнота. Да кажемъ, че сте слуга или учитель [въ] нѣкоя гимназия или въ нѣкоя прогимназия и направите нѣкоя погрѣшка. Каква е вѣроятностьта да кажете истината? Но като знаете, че щомъ кажете истината ще ви уволнятъ. Можете ли да опредѣлите какъ ще изкажете истината? Да кажемъ, че сте изгубили вашето равновесие и сте ударили единъ ученикъ и сте му строшили рѫката. Ще кажете ли вие истината като учитель? Каква е вѣроятностьта да кажете истината? Може да се опредѣлятъ причинитѣ защо учительтъ е ударилъ и счупилъ рѫката на ученика. Това не е случайно, има си своитѣ причини. Има хора, които всѣкога те предизвикватъ и не можешъ да се въздържашъ, а пъкъ има нѣкои хора, които по никой начинъ не може да ги ударишъ. Всичкитѣ предмети значи, не произвеждатъ еднакво въздействие. Да допуснемъ, че се приближавате до известна тежесть. До два кѫса желѣзо отъ по единъ килограмъ. Но едното желѣзо нагорещено, а другото е студено. Второто желѣзо ще го бутнете съ крака си, ще го помѣстите, а другото желѣзо, което е нагорещено до хиляда градуса, ще го прекрачите ли? - Не, ще го заобиколите. Защо? Защото то съдържа известна сила въ себе си. Та, ако вие се обхождате съ единъ човѣкъ по единъ начинъ, а съ другъ по другъ начинъ, то зависи отъ вѫтрешната сила на онѣзи хора. Единъ учитель, за да има уважение къмъ васъ, трѣбва да има свѣтлина въ вашия умъ. И ако ученикътъ не е нагорещенъ хубаво, учительтъ ще го побутне. Где е вината? Въ учителя ли или въ ученика? Това е сега горниятъ изводъ. Нѣкой предметъ, ако го заобиколишъ, а другъ предметъ бутвашъ. То защо трѣбва да заобиколишъ първия предметъ? Защото има една температура отъ хиляда градуса. А пъкъ ти едва можешъ да изтърпишъ 40-50 градуса топлина. Следователно твоятъ кракъ може да се стопи и за да се предпазишъ, трѣбваше да заобиколишъ. А защо прескочи другото желѣзо? “Защото трѣбваше да съкратя пѫтя си.” И понеже този предметъ не представляваше препятствие за твоето ходене, ти мина презъ него. Кога постѫпкитѣ на нѣкой човѣкъ сѫ красиви: когато сѫ по права линия или когато сѫ по крива линия? Когато ние пишемъ за прави или криви линии ние подразбираме отношение къмъ известни посоки, къмъ известни принципи. Да кажемъ, че тѣлото В радиира. Линиитѣ надолу отъ В, да кажемъ, че сѫ радиуси. Когато този радиусъ изгуби своята сила и дойде до крайния предѣлъ на своята интенсивность, какво става съ движението? Т.е. когато това движение срещне съпротивление, какво става съ това движение? Повръща се пакъ къмъ същия предметъ. Напримѣръ като срещне една преграда, посоката на правата линия ще се измѣни. Радиусътъ,* следъ като пристигне до известно препятствие, ще се върне ли до първия пѫть? Да допуснемъ, че тази енергия сега излиза по единъ каналъ. По този каналъ излиза енергия отъ точката С до точката А. При А има единъ каналъ В, който отива нагоре. Представете си, че щомъ дойде енергията по канала до А, то не може да се върне по сѫщия каналъ. Понеже той е пъленъ. Постоянно иде енергията и затова ще се върне по другъ каналъ. Представете си, че тази енергия тръгва и запълва цѣлото това пространство отъ С. Напорътъ е колкова голѣмъ, че тази енергия не може да се върне презъ А. А ще се върне презъ точката В, понеже каналътъ В е празенъ. Но допуснете, че всичкитѣ канали сѫ пълни, нѣма празенъ каналъ. Тогава какво ще стане? Ще стане разпръскване на тази енергия. Това става съ житното зърно. То, като поникне, разпръсква се тази, излишната енергия и излиза навънъ. Житното зърно има зародишъ въ себе си. Часть отъ енергията ще се даде на природата. Има две противоположни течения въ прородата: едно течение отъ житното зърно навънъ и друго течение отъ природата навѫтре. Следователно всѣкога при една загуба имате шансъ да спечелите. Та когато кажете: “Изгубихъ своитѣ идеи.” - Не, не сте изгубили своитѣ идеи, но напрежението на вашитѣ идеи трѣбва да иде въ природата. И тази черупка, съ която сте заобиколени, този моралъ, съ който сте живѣли досега, стария моралъ, този вѫтрешенъ напоръ ще се разчупи и ако вие се уплашите и ако въ дадения случай не може да използувате външната енергия, то ще дойде гниене и тогава това семе не е поникнало. А ако използувате, тогава колкото изгубите, толкова и ще спечелите. А печалбата ще бѫде опитность, която ще добиете. А това ще бѫде плюсъ. Значи има изтичане на енергията отъ центъра, къмъ периферията и друго течение отъ периферията къмъ центъра. Има едно течение отъ душата на човѣка къмъ Бога и друго течение отъ Духа на Първичната причина къмъ душата на човѣка. Високо интелигентниятъ човѣкъ, моралниятъ човѣкъ използува тѣзи две възможности и щомъ ги използува, имате единъ благороден човѣкъ. Тогава всичкитѣ енергии въ него вървятъ по правиленъ пѫть. Това сѫ две течения, съ които трѣбва да работимъ при нашето самовъзпитание. Това е цѣла наука. Това се отнася за вашитѣ чувства, за вашитѣ мисли и прочие. И всѣкога може да приложите това. Нѣкой пѫть сте намръщени, иде ви да избухнете. Ти казвашъ: “Иде ми да се пръсна.” Хубаво е. Но трѣбва да знаешъ и да се съберешъ. Ако не знаешъ да се съберешъ, не се пръскай. Къмъ кой процесъ спада пръскането? Пръскането съответствува на дѣлението. Ако не знаешъ да делишъ, нѣма да знаешъ и да събирашъ. Можешъ да събирашъ само това, което си разделилъ. Въ сегашнитѣ аритметически правила се почва съ събиране и после съ деление. Едно и едно равно на две. Но въ сѫщность процесътъ на делението трѣбва да е предшествувалъ процеса на събирането. И въ вашето минало вие сте делили, но сте забравили, че сте делили. Въ друго нѣкое прераждане се явявате като малко дете и сте забравили, че сте делили. И тогава ви каратъ да събирате трудоветѣ отъ вашитѣ деления. Това деление може да е изразъ на вашия разуменъ или неразуменъ животъ. И пита това дете: “Защо трѣбва да събирамъ?” Този учитель е практиченъ, той казва: “Подъ тази круша има три круши и подъ другата круша има 4 круши, я ги събери, колко круши се събраха?” - “Седемь круши.” -“Добре. Тури ги въ кошницата.” Пита го сега учительтъ: “За колко време можешъ да изядешъ крушитѣ?” Допуснете, че всѣка една круша е по половинъ кило голѣма. Седемь круши правятъ три и половинъ кила. Учительтъ пита Иванъ: “За колко време можешъ да ги изядешъ?” И следъ като ги изядешъ, каква енергия ще извадишъ отъ тѣзи круши за живота си? Ако изядешъ 7 круши, знаете ли каква работа може да извършите? За бѫдеще хората ще дойдатъ до това. Точно специфична работа можешъ да свършишъ, като си ги изялъ. И ако изядете 7 ябълки, точно специфична работа можешъ да свършишъ. Съ енергията на ябълкитѣ не може да извършите това, което може да извършите съ крушитѣ. Този въпросъ е психологически сплетенъ. Представете си, че имате 7 души художници, но тѣ сѫ единъ отъ другъ по-талантливи. Следъ като дойдете въ съприкосновение съ тѣзи 7 души, какво влияние ще произведатъ върху васъ? Ти ще се въодушевишъ да рисувашъ. И тѣзи 7 души ще почнатъ да те корегиратъ. Срещнешъ после 7 души поети, единъ отъ другъ по-талантливи. Ти досега не си писалъ поезия, но веднага тѣзи поети ще ти придадатъ своето разположение и веднага ще почнешъ да пишешъ стихове. Единъ ще те корегира, като дойде вториятъ и той ще те корегира, после третиятъ и т.н. до седмия. И ти вече ще приличашъ на единъ поетъ донѣкѫде. Или да допуснемъ, че 7 души музиканти срещнешъ или 7 души религиозни хора. Всичкитѣ тези хора ще упражнятъ известно влияние и ще ти предадатъ своитѣ качества. Всѣки день вие попадате подъ влиянието на тѣзи музиканти, художници и пр. Тѣзи енергии, които ви идатъ, могатъ да бѫдатъ видими и невидими. Ти казвашъ: “Иде ми една идея.” Тази идея може да бѫде отъ нѣкое сѫщество по-разумно, тя иде отъ нѣкой разуменъ центъръ. Това сѫщество е отъ единъ другъ континентъ. Може да е отъ Невидимия свѣтъ. Пространството не упражнява никакво влияние. Правата мисълъ на по-разумнитѣ сѫщества се движи по-бързо. Представете си, че вие живѣете на Земята и може да се движите съ бързината на слънчевата свѣтлина. И тогава сутриньта, като станете, за 8 минути сте на Слънцето и после пакъ впрегнете вашата каруца и сте пакъ на Земята. А ако се движите съ бързината на биволска кола, ще ви трѣбватъ нѣколко милиона години, а ако се движите съ бързината на единъ бързъ тренъ, ще ви трѣбватъ отъ земята до Слънцето 250 години. Бързината съкратява пространството. Невъзможнитѣ нѣща за биволската кола сѫ възможни за трена. И още по-възможни за свѣтлината, за човѣшката мисъль. Невъзможното за свѣтлината е възможно за човѣшката мисъль. Това, което е невъзможно за единъ, е възможно [...]. Не тургай преграда за време и пространство. За днесъ може да не е възможно, но следъ милиони години може да е възможно. Ако нѣкой каже: “Това е възможно за мене за милиони години.” Азъ подразбирамъ, че това сѫщество не е толкова напреднало. А за единъ ангелъ е възможно веднага. А за единъ човѣкъ е невъзможно следъ хиляди години. А за нѣкой философъ е възможно за следъ нѣколко минути. Това, което е възможно за човѣшката мисъль, то може да се реализира. Не тургай “днесъ” или “утре”, кажи: “Възможно е!” Не тургай “днесъ” или “утре” и то ще се реализира. Когато кажешъ, че не е възможно, ти се обезсилвашъ. Искашъ да станешъ поетъ, ако кажешъ: “За сега е невъзможно”, ти се обезсилвашъ. Кажи: “Възможно е!” Като казваме, че всѣка една мисъль е свѣтлина, ние подразбираме енергиитѣ, които излизатъ отъ Първичната Причина, отъ Бога. Богъ ви казва нѣщо отвѫтре. А ти казвашъ: “Тази работа е невъзможна за мене!” Тогава Богъ казва това на другиго. Не въздействувайте на Божественитѣ мисли. Кажи: “Мога да хвръкна! Криле ще ми изникнатъ. Мога да стана светия, като ангелъ!” Нѣкой казва: “Мога да изгоря.” При неправил но горение има изгаряне, а при правилното горение нѣма изгаряне. Ще кажешъ: “Мога да горя, безъ да изгарямъ.” Не тургайте мисъль за умиране. То е крива мисъль. Това е човѣшкото, което спѫва вашето развитие. Следователно приложението: при всѣка ваша мисъль турете положителна мисъль! Като кажешъ: “Мога да бѫда музикантъ,” и веднага ще почувствувашъ известна радость. Това е достатъчно. Може да не си такъвъ музикантъ сега. Онзи, който свири, ще почувствува известна малка радость. И вие сега може да почувствувате известна малка радость въ васъ, безъ да си свирилъ. И онзи музикантъ, който е свирилъ на сцената, на естрадата, той е работилъ цѣлъ день и дошълъ надвечерь онзи, който е работилъ само единъ часъ. И като кажешъ: “възможно е” и ти ще приемешъ толкозъ, колкото и онзи, който е работилъ цѣлъ день. Какво противоречие може да има въ това? Та въ доброто време и пространство нѣма. Кога се проектира времето? На физическото поле време и пространство има. Можешъ да станешъ музикантъ сега. Има деца, които се раждатъ музиканти. Едно дете се е родило гений и съ много малко упражнение свири както онзи, който е свирилъ 30 години. Какъ ще си го обясните това? По силата на тѣхната вѣра, но не вѣра, която се колебае. А при силата на разумната вѣра, че у Бога всичко е възможно! Когато ние не даваме никаква отпора на Божественитѣ нѣща и оставимъ тѣ да се реализиратъ, тогава всичко е възможно! Онѣзи работници на новата епоха трѣбва да иматъ тази положителна мисъль, която да нѣма обратни въздействия. А сега имате известни идеи и ако ви турятъ на изпитъ, колко души ще издържите? Напримѣръ ако ви ударятъ по 25 удари по задницата или ако ви кажатъ, че ще ви убиятъ, колко души ще издържите? Хубаво. Ако вие разберете този Божественъ законъ, може да направите тѣлото си съ такава голѣма бързина на вибрациитѣ, та когато нѣкой ви бие, ще каже: “Азъ не искамъ да го бия, нека другъ да дойде.” И следъ като станешъ, той ще каже: “Още единъ пѫть не искамъ да вдигамъ рѫка върху него. Този човѣкъ е праведенъ.” Нѣкой казва: “Ще убия този човѣкъ.” Това е само измама. Никой не може да те убие. Трептението на човѣшкото тѣло може да е толкова силно, че като дойде единъ куршумъ, той да се разпръсне. Снарядътъ ще се разпръсне. Нали трептението, което е по-силно, наддѣлява? Вие може да кажете: “Страшенъ е животътъ!” За онзи, който не обича, който не разбира, той е страшенъ. А за който разбира, той нѣма никакъв страхъ. Нѣкои при най-малката мѫчнотия капитулиратъ. Нѣма да противодействувате на Божественото! Ще кажете: “Всичко е възможно!” Ще ви пита нѣкой: “Можете ли да носите Земята на гърба си?” Вие ще кажете: “Децата, най-малкитѣ деца могатъ да я носятъ, азъ я нося и тя ме носи. Щомъ тя ме носи и азъ мога да я нося!” Това сѫ разсъѫждения много красиви. Земята е направена отъ милиарди малки частици и иматъ разумни центрове. И ако ти знаешъ закона на тия частици, ще влѣзнешъ въ съгласие съ тѣхъ. Ти, като туришъ Земята на гърба си, тя едва ли ще има тежесть. Всеки единъ отъ васъ може да носи Земята. Въ дадения случай Земята е емблема на енергиитѣ, които срещате въ живота си. Ако вие вѣрвате на тази Първична Причина, то може да носите Земята на гърба си, а ако не вѣрвате, тогава едва ли ще може да носите 10 килограма. И едва най-голѣмиятъ юнакъ ще може да носи 100 кила. И ако ви дадатъ задача да поносите Земята на Луната и то по 100 килограма наведнажъ; и ако на день пренесете по 1000 кила, то за колко дена може да я пренесете? Всичко онова, красивото, което иде въ насъ отъ онази Първична побудителна причина, може да се реализира. Всички разумни сѫщества, на които Богъ е далъ право да живѣятъ, Той ги подтиква и имъ казва, че всичко е възможно! А пъкъ като дойде време за реализиране, ти ще отбелѣжишъ въ време и пространство, кога си го реализиралъ. Тогава въ Невидимия свѣтъ или въ разумния свѣтъ знаятъ отношението между тебе и Първичната Причина. Знаятъ какъ си работилъ. Та, не си противодействувайте, не си бълникайте. Нѣкой казва: “Азъ ученъ човѣкъ не мога да стана. Не мога да се развия.” Това сѫ стари приоми. Ти ще кажешъ на себе си: “Всичко е възможно!” Ще кажешъ на себе си: “Философъ ще стана! Поетъ ще стана! Светия ще стана! Ангелъ ще стана!” Ти да го знаешъ. Работете въ това направление. Ангелътъ се отличава съ своята интелигентность. Той се отличава съ това, че служи добре, а не само съ своетохвъркане. Не е важно това, ангелътъ само да хвърка. Но въ него има разумность. Нѣкой е философъ, но слуша и детето, и учениятъ човѣкъ слуша детето. Философътъ слуша детето и казва: “Важна е тази работа.” Че единъ Нютонъ остави една ябълка да му разправи и ябълката му каза: “Знаешъ ли какъвъ е този законъ, който ме кара да слѣзна долу? Защо слѣзнахъ?” И Нютонъ почва да мисли и откри закона на гравитацията. Значи тази ябълка му дава потикъ, всичко въ живота може да бѫде една разумна причина. Сега да остане мисъльта: не си въздействувайте обратно! Ще кажешъ: “Възможно е!” И тогава ще бѫдешъ веселъ и съ оптимистическо разположение. Всѣкога можемъ да сме въ съгласие съ Първичната Причина, всичко е възможно! Така може да се съгласи единъ красивъ свѣтъ и да се реализиратъ навънъ много наши мисли и идеи, да ги въплотите. По този начинъ всички велики хора сѫ работили въ свѣта. Нѣкои сѫ работили несъзнателно, а други съзнателно. Та, ще турите това: за разумния всичко е възможно, а за глупавия всичко е невъзможно. И когато кажете: всичко е възможно, това е правило на разумния. А правило на глупавия човѣкъ е: всичко е невъзможно. И тогава ще си кажете: отъ разумнитѣ ли да бѫда или отъ глупавитѣ? При разумнитѣ ли да бѫда или при глупавитѣ? При възможното ли да бѫда или при невъзможното? Само свѣтлиятъ пѫть на Мъдростьта води къмъ Истината! 5 лекция на Младежкия Окултенъ класъ, 21 септември 1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ --------------------------- * Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание Външни и вѫтрешни влияния 5 часа сутринъта Отче нашъ Допуснете, че ви дадатъ задача за докторатъ по философия, техника или друго нѣщо. И ви зададатъ тема: “По наклонена площь”. Какво разбиратъ отъ думитѣ: по наклонена площь? Той върви по наклонена площь. Въ морално отношение не му върви. Успѣхъ нѣма да има. Де е злото, че върви по наклонена площь? Трѣбва да се опредѣли съ колко е наклонена площьта. Кой наклонъ е най-опасния? Да кажемъ, че той върви по една хоризонтална площь. Значи, при наклонената площь има известна опасность, а при хоризонталната - по-малка е опасностьта. Питамъ сега: ако тѣ сѫ две плоскости, ако едната е планински върхъ, а другото е долина или равнина? Двама души сте вие. Явите се въ свѣта. Тогава ви дадатъ изборъ, да си изберете живота по наклонена площъ или по хоризонтална площь. Сега каква е вѣроятностьта за тѣзи двама души; можете ли да предвидите вие, като трето лице, като арбитъръ, кой кое ще избере въ дадения случай? Тѣ сѫ разгледани нѣщата отъ чисто реалистично гледище. Мога да ви дамъ едно обяснение. Да допуснемъ, че влѣзете въ единъ класъ отъ стотина души ученици. Обаче въ този класъ има само единъ човѣкъ съ сини очи, а другитѣ сѫ съ черни или кафяви очи. Да кажемъ, че нѣкой влѣзе въ класа, може ли да предскажете, като се сприятели този човѣкъ, кой приятель ще си избере? Какъвъ ще бѫде приятельтъ му? Да избере съ сини очи има само една възможность. А да избере съ кафяви очи има по-голѣма вѣроятность. Първиятъ, като избере съ сини очи, то вториятъ следъ него, нѣма вече изборъ. Но не всички тѣзи съ кафяви очи сѫ еднакви.Онзи, първиятъ има преимущество. Какво да кажемъ, че не върви по наклонна площь, [...]. 50 на сто е вѣрно, че наклонна[та] площь е опасна. Рѣкитѣ по наклонна площь текатъ, а на хоризонтална площь рѣкитѣ не текатъ. Всички рѣки, на които наклонътъ е много голѣмъ, правятъ голѣми издълбавания и дали нѣкой човѣкъ върви по наклонна площь или по хоризонтална, това може да се опредѣли отъ физиогномиститѣ. Тѣ опредѣлятъ условията на живота. Може да се покаже дали човѣкъ върви по наклонена площь или по хоризонтална. Природата е съчетала всички възможности, че да си помагатъ. Всѣка наклонна площь има отношение съ една хоризонтална площь. Питамъ сега: Д е кола, която се движи, предава своитѣ енергии на точката С и чрезъ точка С[1] на предмета В. Всѣкога, при съприкосновение, се предава енергия. Следователно, всѣкога при едно съприкосновение, при каквото и да е съприкосновение въ свѣта, има две възможности: или ще предадешъ или ще дадешъ. Науката въ свѣта седи въ това, да опредѣли пѫтя, по който човѣкъ е дошълъ. Щомъ дойде човѣкъ, той трѣбва да знае по какъвъ пѫть е дошълъ. Ако е дошълъ по една наклонена площь или по една хоризонтална площь, то си има своитѣ причини отъ чисто физическо гледище. Ако у насъ не сѫ развити способности за причини и последствия, по каква площь е дошълъ? По наклонена площь може да се сѣе жито. Вие може да кажете: “Какво отъ това?” Това е жито, ябълки, круши, но представете си, че вие живѣете въ единъ свѣтъ и че вашитѣ бѫдещи възможности зависятъ отъ житото, отъ царевицата. Да кажемъ, че вашиятъ баща е земледѣлецъ и вие имате желание да следвате. Ако житото и царевицата станатъ, то баща ви ще отпусне, ще отдѣли средства, за да ви прати въ странство. Но, за да стане царевицата, зависи отъ характера на наклонената площь. Всѣкога въ природата единъ характеръ, който е енергиченъ, той върви по наклонената площь. Има слизане, импулсъ има въ неговитѣ движения. А онези хора, които вървятъ по хоризонталната площь, тѣ сѫ флегматици и тѣхната дейность се опредѣля отъ онѣзи, които вървятъ по наклонената площь. Нѣкой казва: “По наклонена площь не трѣбва да се ходи, презъ права, хоризонтална площь трѣбва да се ходи.” Въ това отношение нѣкой може да каже: “Въ моя характеръ има лоша черта, азъ пиша много импулсивно.” Импулсивностьта, това значи една наклонена площь. Трѣбва най-първо да се опредѣли наклона на вашата наклонна площь. Вие не сте опредѣляли силата на вашата импулсивность. Отъ импулсивность до импулсивность има разлика. Нѣкой каже и свърши, направи. Той не говори общо. Напримѣръ нѣкои деца сѫ много импулсивни. Нѣкое дете ще настоява, ще плаче, докато се изпълни желанието му. Нѣкой пѫть може да остане само съ плакането, а нѣкой пѫть може да получи нѣкой подаръкъ. Подаръкътъ може да бѫде двоякъ. Нѣкой пѫть това, което иска детето, му се дава, а нѣкой пѫть бащата може да донесе една тояжка. И тояжката е подаръкъ. Понеже детето е вървѣло по една наклонена площь и тогава енергията отъ пръчката се предава на детето. Минава енергията, тя се трансформира. И отъ детето известна енергия протича въ тоягата. А бащата, понеже е уменъ, то тази енергия протича въ известенъ резервоаръ и бащата я складира за бѫдеще. И ако бащата не прави така, то това дете за бѫдеще нѣма да забогатѣе. Този въпросъ има известна философска страна. Ако вие сте едно дете и бащата слага тояжката нѣкѫде въ васъ, вие ще почувствувате известна енергия. Бащата може да сложи тоягата въ рѫката. Старитѣ учители биеха децата. Първия пѫть, когато го биятъ, детето не знае какво нѣщо е тънката пръчка и подава рѫката си. Но втори пѫть детето си оттегля рѫката. Въ живота се явяватъ редъ противоречия въ сегашното развитие на човѣка. И ние седимъ и размишляваме защо животътъ е създаденъ по единъ или по другъ начинъ. Той е създаденъ по чисто наученъ начинъ. Имашъ известна мѫчнотия, то е една задача. И задачи ще имашъ. Имашъ нужда да носишъ обуща, шапка, да лѣгашъ, да ставашъ, това е все задача - проблеми въ свѣта. По какви съображения се яви гладътъ въ свѣта? Не сте си задавали този въпросъ. Гладътъ е най-мощната сила, която кара цѣлото органическо царство. И хората казватъ: “Прегладнѣхъ.” Той гладувалъ, гладувалъ и после не му се яде вече. Дойде до едно състояние и заспи. Прегладнява, значи до едно състояние дохожда на умора. Имашъ само едно желание интесивно и после се уморявашъ и имашъ желание да заспишъ. Предпочиташъ да заспишъ отколкото да ядешъ. Има ли нѣкаква връзка между глада и спането? Да кажемъ, че децата играятъ на лотария. Всичкитѣ билети сѫ 100 и 10 билети печелятъ. 10 души сѫ взели билети, можете ли да опредѣлите научно, кой ще вземе печалбата отъ тѣзи билети? Вие може да кажете, че това върви по произволъ. По видимому така е, вие имате известна ваша мисъль, вие имате една лотария, можете ли да знаете, каква е вѣроятностьта за постижението отъ нея? Вие имате една лотария. Има 10 възможности за печалба. Това сѫ най-щастливитѣ добри условия, при които вашата мисъль може да се реализира. Това представлява първата печалба; втората печалба представляватъ условия, пакъ благоприятни, но не толкозъ и т.н. И най-после ще имате билетъ при най-малка печалба. Т.е. ти си при най-беднитѣ условия, при които може да се реализира вашето желание. Значи има една междина, която ще покаже възможноститѣ. Сега отъ какво зависятъ тѣзи вѫтрешни възможности? Лотарията изкуство ли е или занимание? По наклонната площь трѣбва да ходятъ умнитѣ хора. Зависи отъ тази площь, каква е? Дали е гладка или е хълмиста? Тази площь си има своитѣ служби. Но има единъ, който върви по наклонната площь, той върви като на хазартна игра. Ако не употрѣбишъ своя умъ и своята воля и се оставишъ по течението, какво ще стане отъ тебе. Че каква лошевина има да се върви по течението? За нѣкои казватъ: “Върви срещу течението.” Нѣкои казва: “Може да се върви срещу течението.” Но тази максима не се потвърдява. Сегашнитѣ параходи вървятъ по течението и срещу течението. Значи, зависи отъ това дали влагашъ своята воля или своя умъ. Нѣкой казва: “Срещу общественото течение не трѣбва да се върви.” Други казватъ друго: “По течението не трѣбва да се върви.” Кое е моралното? Ако си при нѣкоя рѣка и живѣешъ самъ, до града е далече - 40-50 км., или трѣбва да вървишъ съ лодка. Рѣката изтича отъ града и минава покрай твоето жилище. Тогава, когато отивашъ въ града, вървишъ срещу течението, а когато се връщашъ у дома си, вървишъ по течението. А може разположението да е обратно - рѣката минава покрай твоята кѫща и после отива въ града. Тогава ще бѫде обратното. Де е погрѣшностьта на това твърдение? Всѣкога въ природата вървишъ “за” и “срещу”. Но нѣкой ще каже: “Въ свѣта не може ли безъ зло?” - Не може. Свѣтътъ, както е създаденъ сега, за да има течение на една рѣка, за да има каквото и да е течение, трѣбва да има едно малко наклонение. Допуснете, че когато вие вървите противъ течението, то е зло. А когато вървите по течението, то е добро. Въ първия случай ще харчите повече енергия, а при втория случай, ще печелите енергията и работата по-лесно ще се свършва. Онзи, който работи съ злото, винаги губи. А онзи, който работи съ доброто, той печели. Онзи, който прави добро, и той губи понѣкой пѫть. Когато нѣма никакво зло, тогава нѣма да има никакво движение, никакъвъ импулсъ. Злото въ това отношение е само една възможность. И ако вие не знаете какъ да използувате тази възможность, то ти ще превърнешъ една възможность да стане зло. Да опредѣля, че вие имате една тенджера отъ медь; ти не си запознатъ съ законитѣ на оловото и безъ да калайдисате сѫда, сварите бобъ. Нѣкой ви казва: “Следъ като сварите боба, веднага да го извадите отъ сѫда, бобътъ да не пресѣдява въ този сѫдъ.” Вие ще кажете: “Защо да не седи въ този сѫдъ?” Ако оставите вашия бобъ, какво ще стане? Злото е, че този бобъ ще отнеме нѣщо отъ бакъра. Ще стане една обмѣна на тѣхнитѣ енергии и ще има отравяне. Следователно, всичкитѣ наши морални правила си иматъ своя произходъ. Казваме: “Не лъжи!” Лъжата си има свой произходъ. Или казваме: “Говори истината. Бѫди твърдъ. Бѫди прилеженъ. Не бѫди ленивъ.” Това сѫ известни правила, които служатъ за успѣха на живота. Вие искате да бѫдете щастливи. Вие искате да вземете най-хубавото положение - първия билетъ. И казвате: “Да бѫда азъ единъ князъ, богатъ човѣкъ.” Въ единъ вестникъ пише едно антрефиле[2], че единъ българинъ се е оженилъ за една богата американка. Каква вѣроятность има въ това? Той внесълъ една голѣма сума - 5 хиляди долари, да се раздадатъ на 5 души писатели. Ще кажете: “Ето единъ българинъ, който може да оправи работитѣ на България!” Това твърдение на вестницитѣ вѣрно ли е? Това сѫ възможности. Като дойдете въ свѣта, ще приемете живота въ неговото положение. Всѣки единъ човѣкъ да приеме условията, при които се ражда, и да почне да ги изучава. Той трѣбва да изучи окрѫжающата среда, каква е обстановката, дали е поле или планина. Баща му, дѣдо му, баба му какви сѫ били. И ако той е уменъ човѣкъ, той всѣкога ще може да опредѣли какво ще бѫде неговото положение въ свѣта. За какво го е предназначило Провидението? Вие казвате нѣкой пѫть: “Даже като вѣрвамъ въ Бога, какво ще ми даде Господь?” Тогава азъ ще задамъ този въпросъ: Като свиря на цигулка, какво ще ми даде цигулката? Ако дѣламъ съ тесла като дърводелецъ, какво ще ми даде теслата? Ако зная да дѣламъ, теслата ще ми даде нѣщо, но ако не зная да дѣламъ, нѣма да ми даде нищо. Ако човѣкъ знае да дѣла, всѣки ще го повика; ако не знаешъ да дѣлашъ като майсторъ, тогава кой ще те повика? Ти казвашъ: “Да мисли човѣкъ.” И мисъльта е нѣщо творческо. Ако знаешъ какъ да мислишъ, добре е. Но ако не знаешъ какъ да мислишъ? Това колело да го направятъ на хороскопъ. Да кажемъ, че [въ] единъ хороскопъ при точката А се показва Венера съ едно добро съчетание съ Слънцето и съ Марсъ. Какъвъ ще бѫде този човѣкъ? А да допуснемъ, че Сатурнъ е въ най-високата точка С, на зенита. Той има влияние. Какво влияние ще окаже той на Венера? Сатурнъ е бащата. Да кажемъ, че Венера е дъщерята. Тази дъщеря върви отъ А къмъ С, отива къмъ бащата. По този пѫть има доста красиви момци. Тя е красива мома. Всички тия течения влияятъ на Венера. Понеже той обича дъщеря си и момците я обичатъ. Тогава бащата взима всички предохранителни мѣрки и казва: “Азъ трѣбва да си дамъ думата.” Когато ти се движишъ по известна орбита къмъ баща си, това сѫ вѫтрешнитѣ условия и тамъ има и посторонни влияния. Да кажемъ, че ние искаме да направимъ нѣщо. И казваме: “Чакай, какво ще каже баща ми, да изпълня неговата воля.” Искаме да сме подъ влиянието на Бога. Това сѫ вѫтрешнитѣ влияния. А има и външни и вѫтрешни влияния. А понѣкой пѫть очистя и махна С, затрия го отъ ума си. Има нѣкои нѣща, които сѫ вѣрни, а други не сѫ вѣрни. Напримѣръ нѣкой казва: “Азъ съмъ безвѣрникъ.” И ти го убеждавашъ. Имашъ ли право да го убеждавашъ. Понеже хората сѫ създали единъ изкуственъ богъ и сѫ накарали хората да вѣрватъ въ единъ лъжливъ богъ. Той, като се освободи отъ вѣрата въ изкуствени богове, тогава не се ли е освободилъ? Тогава азъ, като му кажа: “Ти си безвѣрникъ”, азъ съмъ безбожникъ, защото като вѣрвамъ въ единъ изкуственъ богъ, то вѣрването ми е лъжливо. Да кажемъ, че вълкътъ дохожда и казва, че вѣрва въ Бога и азъ ще му докажа, че вѣрването му е лъжливо. Ако вълкътъ каже, че е роденъ отъ овца, азъ ще му кажа: “Можешъ ли да пасешъ трева?” Агнето дойде и каже, че е родено отъ майка вълчица. И това не е вѣрно. Това, въ което вѣрвашъ, трѣбва да имашъ качества отъ него. Ако вѣрвашъ въ Бога, ще приличашъ малко на Него. Тогава ще си уменъ. А сегашнитѣ хора мислятъ, че като вѣрватъ въ Бога, ще обезумѣятъ. Кога става това? Той ще си направи единъ господь като идолопоклонникъ и казва: “Малко парици ми трѣбватъ.” На първия день каже така, на втория день - сѫщото и т.н. И най-после му каже: “Не разбирашъ ли ти?” И такъвъ човѣкъ най-после ще обезумѣе. Ти намѣри едно живо сѫщество, а не глупаво сѫщество, което ти си създалъ въ ума си. А Великата реалность, Богъ, като Му кажешъ веднъжъ, Той разбира. И като се молишъ много пѫти и Той не отговаря, тогава ти вървишъ по единъ погрѣшенъ пѫть и ти си създалъ единъ кумиръ. Като идешъ при Него нѣма да плачешъ. Той ще каже да престанатъ сълзитѣ. И ще ти каже причинитѣ, защо си страдалъ. Ти ще Му кажешъ: “Вечерно време въ гората се лутамъ.” Господь ще каже: “Нѣмаше защо да се луташъ вечерно време въ гората. Стой и после, като се съмне, тръгни.” Природата не търпи еднообразие. Богъ е една Разумность, толкова разнообразна, че всѣки день, всѣка минута, всѣка секунда имаме да видимъ нѣщо красиво въ всичкитѣ Негови прояви. И не само въ този животъ, но и въ цѣлата вѣчность има какво да видимъ въ величието на Бога. Той нѣма да ти се покаже само въ една форма. Само по единъ начинъ. Казватъ за нѣкого: “Той е религиозенъ човѣкъ, но не е уменъ човѣкъ.” Тогава той си е направилъ кумиръ. Напримѣръ единъ цигуларъ, като си създаде идеята, че свири и че като него нѣма другъ. Той е на погрѣшенъ пѫть. У него трѣбва да има непреривенъ процесъ на свирене. Той, като постигне една техника, трѣбва да знае, че предъ него има друга една техника. Напримѣръ по цигулка си виртуозъ, но ако ти дадемъ пиано, ще може ли да свиришъ. Нѣкой казва, че е виртуозъ и че може да свири на латерна. Знанието, което ние имаме, животътъ, съ който разполагаме, цѣлиятъ нашъ земенъ животъ е забавление за други разумни сѫщества. Ние имъ служимъ просто за развлечение. За умнитѣ сѫщества въ свѣта ние на земята имъ служимъ за забавление. И когато тѣ искатъ да гледатъ театъръ, тѣ идватъ тукъ и гледатъ какъ нѣкой пъшка подъ нѣщо; какъ нѣкой плаче, въздиша, а нѣкой иска да се беси. Какъ нѣкой [...] баща му умрѣлъ, майка му умрѣла и прочие. Нѣкой ангелъ строи една система, уморилъ се и Господь му далъ една малка отпуска, да гледа представление тукъ на Земята. Интересенъ сюжетъ представлява, като гледа какъ тичатъ тукъ и плачатъ. Той има фотография, тъкмо заплачешъ, те фотографира и тури плочата въ торбата си. Искашъ да откраднешъ, той пакъ форографира и тури въ торбата. Него го интересува механическата страна. Онзи, който открадне, какви движения прави? Онова дете, което се е качило на едно дърво, за да вземе плодове, това по отношение на хората е престѫпление, но по отношение на Първичната Причина не е престѫпление. Нѣкой ще каже, че този моралъ не е валиденъ. Единъ богатъ плантаторъ направилъ градина, дошло едно дете да вземе плодъ отъ градината и слугата започналъ да го налага. Плантаторътъ казалъ на слугата: “Защо го биешъ? Пуснете го!” И му далъ цѣла кошница плодове. И му казалъ: “Втори пѫть, като минешъ, пакъ ела.” А на слугата казалъ: “Нѣма да го биешъ.” Слугата го налага, а господарьтъ му дава. Това е защото слугата разсѫждава по единъ начинъ, а господарьтъ по другъ начинъ. Господарьтъ е свободенъ. Ние въ съвременния моралъ приличаме на този слуга. Нѣкой казва: “Ако даваме постоянно, ще се свършатъ благата.” Не, Божиитѣ блага сѫ нескончаеми. То е както да си при единъ голѣмъ изворъ. Напримѣръ има единъ голѣмъ изворъ и единъ човѣкъ взима отъ него една кофа вода и го налагатъ. Тази вода нѣма ли да изтече, ако не вземешъ кофа вода. Има нѣща, които не могатъ да направятъ частна собственость. Отъ тази вода всѣки день идватъ и взиматъ. Моралътъ е вѫтре, при схващането на Божествения свѣтъ трѣбва да имаме морала на този плантаторъ. Да имаме широко сърдце и само така може да продължи нашия животъ. Ние всѣки день казваме: “Защо е тази работа така и онази работа?” Вие едновременно трѣбва да знаете да вървите по наклонна площь и по хоризонтална площь. Човѣкъ, който не знае и дветѣ, той не разбира живота. Ученикътъ трѣбва да разбира и дветѣ. Нѣкой върви по наклонна площь. Нѣма нищо лошо отъ това. Има нѣкои, които не само слизатъ по наклонна площь, но и се качватъ по наклонна площь. А нѣкои вървятъ по хоризонтална площь. Най-труднитѣ условия сѫ най-красивитѣ условия. И условията, които не сѫ придружени съ мѫчнотии, и тѣхнитѣ придобивки сѫ малки. Въ това отношение вие трѣбва да учите. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае, коя е основната черта на неговия характеръ, на която всѣкога може да разчита. Една задача имате въ този животъ - да намѣрите въ васъ една черта, която никога да се не мѣни. Вие да си я знаете. И когато стѫпите на тая основа, тогазъ въ васъ ще се яви таланта и гениалностьта. Една черта, на която всѣкога можешъ да разчиташъ. И много неуспѣхи въ насъ се дължатъ на това, че нѣма на какво да разчитаме въ себе си. Напримѣръ ти имашъ идеята за Бога. Дойдатъ ти изпитания и тогава казвашъ: “Почвамъ да се съмнявамъ въ Бога.” А щомъ имашъ истинската идея за Бога, идея, на която можешъ да разчиташъ, тогава нѣма да има тази идея за Бога[3] въ тебе при изпитания. Или да кажемъ, че си добъръ човѣкъ. И ако твоето добро не може да издържи до края, тогава остави това добро. Или вземи постоянството. Ако твоето постоянство не може да издържи до край, тогава остави това постоянство. Казвашъ, че можешъ да изгубишъ вѣрата си. Вѣрата не може да се губи. Или казвашъ: “Богъ ще ме изостави.” Ти тогава не познавашъ Бога, щомъ разсъждавашъ така. Напримѣръ, момата казва: “Моятъ възлюбленъ може да умре.” Че отъ где знае, че той може да умре? Ти казвашъ: “Всички хора умиратъ.” Има изключение. Всички вѫжета, които влизатъ въ кладенеца, все се кѫсатъ отъ дълго употрѣбление. Но вѫжета, които не сѫ влизали въ кладенеца, не се кѫсатъ. Тогава какво ще кажете? Първото нѣщо е: ученицитѣ трѣбва да се освободятъ отъ онѣзи наследствени заблуждения. Сега е редъ за освобождаване отъ заблуждението и да се види какво ще остане, като се освободишъ отъ тѣзи заблуждения. Това е най-малкиятъ капиталъ, съ който можешъ да разполагашъ, при каквито и да е условия. Разбира се, при сегашнитѣ условия на живота, ще кажете, че е трудно това за приложение. Единъ американецъ отишълъ въ Германия и попиталъ единъ философъ така: “Нѣма ли кѫсъ срокъ за изучаване философията?” Философътъ му казалъ: “Има и кѫсъ срокъ. Може и за 6 месѣци.” И му казалъ още: “Когато Господъ иска да направи тиква, туря срокъ 6 месеца, а когато иска да направи дѫбъ, туря срокъ 100 години.” Има добродетели, които приличатъ на тиква, а други, които приличатъ на дѫбове. Има вѣрвания, които приличатъ на тиква, а други - на дѫбове. Има наука, която прилича на тиква, а друга, която прилича на дѫбъ. За всичко, за всичко може да приложите това правило. Нѣкой казва: “Какъ кратковремененъ е животътъ!” Тогава азъ му казвамъ: “Този е отъ тревитѣ.” Нѣкой бърза, тогава азъ му казвамъ: “Този е от тиквитѣ.” Нѣкой има широко сърдце. Рекохъ, този е дѫбъ. Нека тиквитѣ да бързатъ. Тиквата много бърза. Дѫбътъ израства първата година малко и казва: “Стига толкозъ.” А тиквата я видишъ за 10 дена пуснала цѣло стъбло и мисли, цѣлия свѣтъ е завладяла. Но дойде есеньта и тя увѣхне. А дѫбътъ израстне малко първата година. Рекохъ, ако вашето вѣрую е вѣруюто на тиквата, тогава вие сте за тенджерата. Ако бързашъ, Господь ще ти каже: “Тукъ ще останешъ.” Господь казва: “Щомъ бърза този човѣкъ, направете го тиква.” Богъ вижда твоя вѫтрешенъ стремежъ. Богъ, като обърне внимание върху тебе: или ти тиква ще станешъ или дѫбъ. Въ първия случай постиженията сѫ малки. Ако иска човѣкъ голѣми постижения, той трѣбва да има устой, при всички мѫчнотии да издържа. И ще имашъ разнообразие. За старата храна говорѝ, но новата яжъ. Кажи: “Дайте на менъ отъ пресната пита!” Велико освобождение трѣбва да дойде отъ всички стари вѣрвания. Умни трѣбва да бѫдете! Не да имаме лакомия. Почнете да прилагате. И най-малкото приложение, всѣкога носи Божието благословение. Евреитѣ работиха 500 години въ Египетъ и въ пустинята събираха манна, но тѣ, понеже я събираха не само за сѫщия день, но я тургаха въ запасъ, тази манна се разваляше. Тѣ всѣки день трѣбваше да ходятъ да я събиратъ. Евреитѣ казваха: “Кой знай дали ще има утре?” Богъ нито се измѣня, нито се промѣня. Щомъ се промѣни, Той не е билъ Господь. У Него нѣма обратни решения. Като имаме тази творческа вѣра, трѣбва да се освободимъ отъ всички наши криви възгледи за Бога. Всички трѣбва да станете безвѣрници и безбожници, за да влѣзете въ вѣрата, т.е. да се освободите отъ всички стари вѣрвания и заблуждения. Единъ ученикъ казалъ на св. Никола: “Азъ се молихъ толкова на тебе и 10 свѣщи запалихъ за тебе и пакъ пропаднахъ.” Че св. Никола интересува ли се отъ свѣщитѣ му? Какви понятия е ималъ този ученикъ за св. Никола? Св. Никола му казалъ тогава така: “Една малка свѣщь, но почни да учишъ!” А другъ казва: “Азъ нито свѣщи палихъ, нито на св. Никола се молихъ, но издържахъ!” Господь казва: “Ще учишъ! Инакъ и 10 свѣщи да палишъ, нѣма резултатъ.” Ти казвашъ за нѣкой ангелъ: “Да дойде и да ми помогне.” Че единъ ангелъ управлява цѣла слънчева система и да дойде за твоята малка работа ли? Че може да стане нѣкоя катастрофа. Младитѣ ученици да възприематъ новото, а старитѣ да се освободятъ отъ старото. Щомъ си обезсърченъ, ти си старъ; щомъ вѣрвашъ, ти си младъ. Щомъ учишъ, ти си младъ; щомъ престанешъ да учишъ, ти си старъ. Щомъ имашъ пари въ джоба си, ти си младъ; щомъ нѣмашъ пари в джоба си, ти си старъ. Щомъ си хубаво облѣченъ, ти си младъ; щомъ не си хубаво облѣченъ, ти си старъ. Само Свѣтлиятъ Пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! 4 лекция на Младежки Окултенъ класъ 14.IХ.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ --------------------------------------- [1] Съ курсивъ безъ крѫгли скоби обозначаваме рѫкописенъ текстъ отъ оригинала, който е допълненъ по смисълъ, на мѣста, кѫдето стенограмата не е разчетена и е оставено празно мѣсто. [2] антрефиле (отъ фр.) - кѫса статия или малко съобщение, между други въ вестникъ, обикновено отъ частно-лично естество. [3] тази идея на съмнение въ Бога

"Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание Мъртвата точка 5 часа сутриньта - Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животътъ! Размишление. Какво се нарича мъртва точка? Въ всѣко бойно поле има мъртви точки. Мъртва точка на бойното поле е тази, дето никой човѣкъ не може да се убие. Следователно, рекохъ, въ всѣко поле има безопасни точки. Въ мъртвата точка не се позволява никакво убийство. Тогава, азъ наричамъ мъртвата точка Божия точка, дето човѣкъ не може да се убие. Божия точка или безопасна точка, значи мѣсто, дето животътъ не може да се вземе. Мъртви точки има и въ търговията. После, въ всѣки градъ има мъртва точка. Но, ако вие направите едно сравнение между мъртвата точка на бойното поле и тази на търговеца, ще забѣлежите една голѣма разлика. Мъртвата точка на бойното поле произвежда на войника приятно впечатление, когато[1] мъртвата точка на търговеца произвежда неприятно впечатление. Защото при тази точка никой не влиза въ дюгена му, отъ никѫде не иде никакъвъ капиталъ - не става никакъвъ оборотъ. За такъвъ търговецъ казватъ: “Той се е спрѣлъ на една мъртва точка, не му върви.” Такава мъртва точка има и въ религията, и въ науката. Та рекохъ, когато вие изпаднете въ една такава безопасна точка или Божествена точка, знанието седи въ това, да можете да опредѣлите кѫде се намира тази мъртва точка, ако е на бойното поле или ако е въ науката, или въ религията, или въ търговията. И второ, да знаете какви резултати иматъ тия точки и какво предназначение иматъ тѣ къмъ васъ. Когато ти си попадналъ въ мъртвата точка на бойното поле, Богъ ти казва: “Войната не е за тебе! Ти нѣма да убивашъ!” Затова си запазенъ тукъ въ тази точка и тебе нѣма да убиятъ. Когато си въ мъртвата точка на търговията, Богъ ти казва: “Напусни тази точка, тази работа не е за тебе!” Когато си въ мъртвата точка на религията, Богъ ти казва сѫщото. И когато си попадналъ въ мъртвата точка на науката, Богъ ти казва: “Напусни тази наука, тя не е за тебе!” Да опредѣля сега: има хора се занимаватъ съ нѣкоя специалность, да кажемъ, нѣкой иска да стане инженеръ, но той нѣма способность за това. Той учи, учи, но нищо не може да научи. Нѣма дарба за това учение. И като стане той архитектъ или инженеръ, той се намира въ една мъртва точка, не върви тази работа. Никой не го вика, не му върви тази специалность. Сега какво искатъ да му кажатъ? - Напусни тази работа, тя не е за тебе! Опасностьта седи въ това, че като попадне нѣкой въ тази мъртва точка на науката, у човѣка се заражда песимизъмъ. Попаднешъ ли въ тази мъртва точка на бойното поле, ти ще се зарадвашъ, че си въ безопасность. Въ мъртвата точка на бойното поле ти ще се зарадвашъ и ще благодаришъ на Бога, че при тази мъртва точка ти си останалъ живъ. Но когато попаднешъ въ мъртвата точка на търговията, сърдцето ти ще се свие. Виждашъ по другитѣ дюгени клиенти влизатъ - излизатъ, тукъ-тамъ, а при тебе, които влизатъ, умиратъ. При тази мъртва точка въ този дюгенъ или при този търговецъ никой не влиза. Тогава неговото сърдце се свива отъ болка, той не се радва. Значи, ти си попадналъ въ мъртвата точка на търговията. И още показва, че ти не си разбралъ, какво иска да ти каже тази мъртва точка, въ която си попадналъ. Следователно, тукъ има двама души, попаднали въ една точка, но не мислятъ еднакво. Единиятъ се радва, а на другия работитѣ не вървятъ, той скърби. Ти трѣбва да разберешъ, че тази мъртва точка, въ която си попадналъ, ти казва: “Ти си слабъ човѣкъ за тази работа, търговията, ще се изкусишъ, ще почнешъ да лъжешъ хората, ще се огрѣшишъ. Тази работа не е за тебе, ти трѣбва да излѣзнешъ отъ това мѣсто. Търговията не е за тебе! Напусни я!” Какво трѣбва да правишъ? Ще напуснешъ търговията. Нищо повече! Имашъ нѣкое вѣрую, ще го напуснешъ. Имашъ нѣкоя теория, ще я напуснешъ. Каквото и да е, нѣма да се спрешъ тамъ. Това показва мъртвата точка въ този случай. И въ растителното царство има мъртва точка, дето нищо не расте, нищо не става. Сега тия мъртви точки иматъ свое предназначение. Върху тѣхъ вие ще мислите. Тѣ сѫ за човѣка едно благословение. Тѣ му показватъ правия пѫть. Азъ ги наричамъ още “правитѣ точки”. Това сѫ постове и ако знаете да четете, ще знаете по каква посока трѣбва да вървите. Но тамъ никога не трѣбва да се спирате. И при една мъртва точка на бойното поле, при едно сражение, дето хиляди хора умиратъ, а само единъ човѣкъ, който седи тамъ, на тази точка, не го убиватъ. И докато трае сражението, тази точка остава извънъ огъня на сражението. Та рекохъ, мъртвата точка, това е Божиятъ показатель, който показва пѫтя на разумнитѣ души. И у всинца ви както тукъ, тъй и по цѣлия свѣтъ, у всички хора има желание да се подигнатъ, да иматъ знание, да могатъ да пишатъ, да учатъ. Всѣки човѣкъ има желание да се прояви. Но животътъ на всѣки единъ човѣкъ е опредѣленъ. И тъй, въ една мъртва точка човѣкъ не може да се прояви. Сега азъ ви давамъ тия напѫтвания, понеже въ живота си вие ще срещнете такива мъртви точки. Запримѣръ, вие не може да учите, нѣмате вдъхновение да учите, не четете, не работите. Другъ пъкъ казва: “Азъ завършихъ еволюцията си.” Или казва: “Азъ нѣма да работя, не мога да работя.” Такъвъ човѣкъ се намира въ една мъртва точка на своя животъ. Ти ще излезнешъ изъ тази мъртва точка. Въ мъртвата точка нѣма и наука, тамъ не се учи. Оттамъ ще излезнешъ. Въ мъртвата точка на религията, нѣма и да се молишъ. И да се молишъ, отъ Невидимия свѣтъ нѣма да те слушатъ. Тогава ще знаете, щомъ дойдешъ до тази мъртва точка, ти имашъ една велика истина въ себе си, че ти си на единъ кривъ пѫть. Божиитѣ точки пъкъ показватъ, че ти си на правия пѫть. Тѣ показватъ правия пѫть. А щомъ се намирашъ на мъртвата точка на живота, показва, че ти не се намирашъ на правия пѫть. И Невидимиятъ свѣтъ или Богъ, Който те е училъ, те е турилъ въ тази точка, да те спаси, за да можешъ да свършишъ добре живота си. Показва ти, че не си на правъ пѫть. Другояче, ако бѣше попадналъ на друга точка, щѣше да останешъ съ нѣкоя повреда на организъма си - щѣше да се осакатишъ най-малко. Запримѣръ вземете науката зоология, какво приложение може да ѝ се даде като се изучаватъ формитѣ на животнитѣ? Или ако се вземе бактериологията, отъ какво е произлѣзла, отъ коя наука е часть? - Отъ зоологията, взето специфична часть или отдѣлъ отъ вреднитѣ животни, бактерии и микроби. Какъ може да се изучава вѫтрешния животъ или вѫтрешния характеръ на микробитѣ? Изучаватъ се отровнитѣ извержения, които оставатъ въ организма на човѣка. Бактериолозитѣ иматъ думата за тази болесть у човѣка и съ тази си наука принасятъ голѣма полза на хората. Ако вземете ботаниката, има специфични растения, отъ които, ако вземете отъ сока имъ, въ старо време биха опредѣлили вашия животъ. Следователно, часть отъ ботаниката влиза и въ съвременната медицина. И тамъ се употрѣбяватъ соковетѣ на разни растения като лекарство. Сега ние вървимъ още по единъ пѫть на негативната наука. Тя е хубава, да се предпази човѣкъ отъ злинитѣ, които сѫществуватъ въ свѣта. Запримѣръ сега, ако дойде единъ лекарь, той ще ви даде единъ цѣръ, за да спре преди всичко размножаването на тия микроби у васъ. А ще дойде единъ день, когато този лекарь ще ви даде, за да ви помогне, да ви излѣкува, малко елексиръ на живота. За сега този елексиръ го нѣма и хората сега се задоволяватъ само съ това да отмахнатъ временно злото отъ организъма. После това зло пакъ ще се яви. Сега, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да си създаде едно ясно понятие за себе си. (Учительтъ при черната дъска.) 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12. Представете си сега, че това сѫ живи сѫщества и се опредѣля нѣкакъвъ редъ вѫтре. Тритѣ може ли да играе ролята на дветѣ, тъй както сѫ наредени въ дадения случай, въ тази система? - Не може. Съ колко тритѣ е по-голѣмо отъ дветѣ? Тритѣ, взето като число отдѣлно, е по-голѣмо отъ дветѣ. Но поставено въ тази система, както го написахъ на дъската, дветѣ е по-голѣмо отъ тритѣ, три е по-голѣмо отъ четири и т.н. и накрая 2-тѣ е най-малко отъ всичкитѣ други цифри. Въ началото това число две е най-голѣмо, а накрая то е най-малкото. Какъ тогава казвате: “Азъ, първиятъ, голѣмиятъ, който съмъ игралъ такава роль в свѣта, че да ме оставатъ на заденъ планъ сега. Не знаятъ ли, че азъ съмъ едно грамадно число?” При туй движение на числото, както е написано цѣлото число, ти си поставенъ накрая и си най-малката величина. Но ако на това число се поставятъ запетайки: 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, то цѣлото число се измѣня. И всѣко число си носи своята стойность. Но това е вече индивидуализиране на числата. Тъй всѣко число означава стойностьта, която е скрита въ него. Та рекохъ, ако едно число не може да се измѣни, то се намира въ една мъртва точка. Ако ти не можешъ да вземешъ всичките положения на едно число, да можешъ да взимашъ навсѣкѫде мѣсто, ти се намирашъ въ една мъртва точка. “Ама азъ нѣма да ставамъ мостъ на всички.” - Ще станешъ мостъ и по твоя гръбъ ще минаватъ и по тѣхния гръбъ ще минавашъ. Сега, нали често бащата носи детето си на гърба. Какво има отъ това? Нищо. Той нѣма презъ цѣлия си животъ да го носи. Растенията не ставатъ ли мостове на хората? Тогава по тази теория и вие, като сте били растения, и вие сте били мостове на хората. Обаче, въ сегашното състояние, казвате, мостъ не можете да станете. Казвашъ: “Азъ мостъ нѣма да стана.” Но въ вашитѣ идеи и въ умствено отношение, или въ морално отношение мостъ ще станешъ. Ако не си достигналъ до нѣкоя мъртва точка, мостъ нѣма да станешъ, но ако си достигналъ, ще станешъ мостъ. Добре, сега вие сте изучавали числата. Имате едно число 1, ако туй число не е живо, то има значение само като количество, но ако поставите туй число като единъ човѣкъ, мѫжъ или жена, тогава въ всѣка една единица се криятъ много качества. Ако туримъ единъ виденъ философъ, капацитетъ или нѣкой юнакъ, тогава въ тази единица сѫ скрити множество сили. Ако туримъ 2 и приемемъ, това сѫ двама души, хора, единъ мѫжъ и една жена, 1 и 1 колко правятъ? 1х1=1, 1+1=2. Единицата показва едно състояние, едно мъртво положение. Само единицата, като се развиватъ числата, се намира въ едно мъртво състояние. Ако поставите единицата въ успоредно състояние (11), ще се яви числото 2 (II). Туй показва, че единицата е излѣзла отъ своето мъртво положение, започнала е да строи, да работи. Разумностьта на единицата е надделѣла на препятствията, които се намиратъ у нея. Надделѣла е на трудноститѣ на мъртвата точка. Да кажемъ, това е единъ търговецъ, капиталътъ му е билъ въ застой, не намира изходенъ пѫть, но тъй се случава, той излиза изъ тази мъртва точка и става числото 2. Значи, първото нѣщо: той трѣбва да напусне мъртвата точка. Следъ туй и числото 2 се намира въ мъртво положение. Мѫжътъ и жената, като се оженатъ и нѣматъ деца, и тѣ се намиратъ въ мъртвата точка. Тогава имаме числото 4, 2х2=4 и 2+2=4. Ако обаче се събератъ 1+2+3+4=10. Въ 4-тѣ има едно действие, че съдържа в себе си числата до 10. Обаче дветѣ единици умножени, не съдържатъ числата до 10, а оставатъ само 4. Следователно 2х2=4 показва въ даденъ случай посоката, къмъ която човѣкъ трѣбва да се движи или посоката, къмъ която числото 2 трѣбва да се движи. Тогава ние опредѣляме: 2 е посоката на единицата; 3 е посоката на дветѣ, 4 - на тритѣ и т.н. Това сѫ все посоки, излѣзли отъ тази мъртва точка. И да изучавашъ живитѣ сили на тия точки, то значи, твоятъ животъ да бѫде прогресивенъ. И сега хората сѫ дошли до едно суевѣрие, тѣ изучаватъ числата като мъртви точки. Нѣкои казватъ: Четвъртъкъ е за мене мъртва точка, въ този день не ми върви нищо. За другиго петъкъ е мъртва точка. За българитѣ вторникъ и петъкъ сѫ мъртви точки. Българинътъ тогава не захваща работа или не отива на работа. У евреитѣ сѫбота е мъртва точка и като такава мъртва точка, тѣ казватъ: “Тя е само за Бога. Богъ е казалъ: Шесть дни ще работите, а седмия день ще почивате.” Тоестъ: единъ день ще оставите за Мене, азъ ще ви покажа въ коя посока да вървите. Въ всѣки 7 дена има една мъртва точка и почивката е мъртва точка или азъ я наричамъ Божия точка. Богъ ще ти покаже посоката, въ която да вървишъ. Азъ рекохъ, мъртвата точка показва посоката или какъ трѣбва ти да вървишъ. Въ всѣка мъртва точка има скрита една Божия Истина. И всѣки единъ отъ васъ, който е разуменъ, като разбира, може да помага на себе си и може да помага и на другитѣ. И всичкото падане на хората и въ старо и въ ново време е ставало винаги въ тази мъртва точка. И трѣбва да се обяснява много, за да се разбератъ мъртвитѣ точки. Щомъ опредѣлишъ на единъ човѣкъ, де се намира или въ коя мъртва точка се намира той, ти вече можешъ да му кажешъ какво ще му се случи въ живота и можешъ да му покажешъ правия пѫть. Всичко това е обосновано, единъ простъ примѣръ има: ако единъ френологъ те пипа съ рѫцетѣ си по главата и намѣри, че главата ти отгоре е широка, въображението е силно развито или чувството за красивото е добре разработено, ще ти каже: “Ти, като забогатѣешъ въ живота си, ще обичашъ добре да бѫдешъ облеченъ, да имашъ много кѫщи, да живѣешъ хубаво.” Кѫдето туй чувство го нѣма, той казва: “Ти ще бѫдешъ развлеченъ, окѫсанъ, ще имашъ много петна по дрехитѣ си, ще носишъ скѫсани обуща, философъ ще бѫдешъ.” Защото, който се облича хубаво, той не може да бѫде философъ. Това е единъ вѫтрешенъ стремежъ. Който ходи хубаво облеченъ, има стремежъ да се покаже. А който не обръща внимание на дрехитѣ си, той не иска да се покаже. После, у нѣкои е развито чувството на стяжанолюбие. Туй чувство има нѣколко степени. Нѣкой пѫть е развито въ материално отношение, стремежъ къмъ богатство; нѣкой пѫть е развито въ умствено отношение, иска да придобие всички познания, да прочете тази книга, онази. Има такива философи, събралъ той цѣла библиотека, знае всичко, кое кѫде се намира. И минава за единъ много ученъ човѣкъ. Но у него туй чувство така е развито, като една страсть. Сега туй учение, което сега ви изнасямъ за мъртвитѣ точки, другъ пѫть не сте го слушали. И дълго време трѣбва да се работи въ тази насока, за да се разбере приложението му. Въ приложението се изисква стабилность вѫтре, за да прогресира човѣкъ въ живота си. Изисква се голѣма устойчивость. Да допуснемъ вие поставите заека на постъ съ пушка да пази. Вие му кажете: “Поста нѣма да напускашъ, само като дойде другъ да те смѣни.” Той ви каже: “Слушамъ, ваше благородие!” Той се разхожда, караули. Но като чуе най-малкия шумъ, той офейка, казва: “Страшна е тази работа! Не е за мене.” Отъ гледището на заяка, не е заради него, но и отъ гледището на този, който го е поставилъ на този постъ и той не е билъ на мѣстото си, не е трѣбвало да постави заяка на това мѣсто. Та често вие поставяте нѣкои ваши способности да извършатъ нѣкоя работа, когато тѣ не сѫ въ сила да я извършатъ. Сега запримѣръ, вие не знаете, коя е силата въ васъ, съ която вие трѣбва да работите. Коя е мощната сила у васъ, не знаете. Нѣкои хора може да отличите много добре съ нѣкоя способность. Но у човѣка има известни сили, които трѣбва да бѫдатъ рѫководни пунктове за самия него. Такива рѫководни пунктове философитѣ сѫ ги дефинирали и класифицирали различно. Напримѣръ, тѣ казватъ: “Умътъ трѣбва да рѫководи чувствата, или моралнитѣ сили трѣбва да рѫководятъ чувствата, или неговата воля трѣбва да го рѫководи.” Но волята може да има само тогава сила, когато при всички изпити, при които може да бѫде поставенъ, остане на поста си. Та рекохъ, вие въ живота си всѣки день може да се намерите въ такава една мъртва точка. Индиферентенъ си, неразположенъ духомъ, но ти ще се благодаришъ, че си дошелъ до тази точка, тя е спасителна точка, която опредѣля твоята посока за този день, за живота ти. Ти може да не си разположенъ, казвашъ: “Не остава вече нищо зарадъ менъ.” На бойното поле не остава мѣсто за тебе, но на друго мѣсто остава. По този начинъ ще работите при мъртвитѣ точки. И вие ще знаете следующата посока, въ която трѣбва да идете. Има такъвъ единъ законъ: следъ всѣко едно тягостно състояние, следъ всѣко едно обезсърдчение, следъ всѣка една несполука, ще се случи нѣщо добро за тебе. Всички тия неуспехи, това е мъртвата точка въ живота ти. И ако ти слушашъ Провидѣнието или това, Разумното въ свѣта, то следъ тази несполука, ще ти се случи нѣщо добро. И туй добро ще съотвѣтствува на страданията, които си ималъ. Каквото е било страданието на човѣка, такава ще бѫде и радостьта. Въ свѣта има една равносмѣтка на силитѣ. Каквато е скръбьта, такова е и възнаграждението. Сега вие казвате: “Защо е така?” Вземете простия примѣръ, да допуснемъ майка, която има обичь къмъ детето си. Като се е родило това дете, тя е викала цѣлата махала на угощение, радвала се е. Но следъ 4-5 години това дете умира. Тогава скръбьта ще бѫде толкова голѣма, колкото е била радостьта въ началото. Колкото хора сѫ дошли на рождението му, толкова може да идатъ и на погребението му. Нѣкой пѫть може да вариратъ тия числа съ една малка разлика. Ако имате една статистика, ще видите, че колкото души сѫ ви посрещнали, толкова души и ще ви изпратятъ. Та рекохъ, ние ще вървимъ по този пѫть, докато дойдемъ до онази область, дето хората нѣма да умиратъ. Когато излѣзнемъ изъ областьта на мъртвитѣ точки. Сега тѣ сѫ спасителнитѣ точки, показватъ, че трѣбва да вземемъ друга посока на движението. Та, като излѣзнете изъ тази область, тогава цѣлиятъ ви животъ ще се измени. Пъкъ сега, ако питате защо сѫ поставени тия мъртви точки? - Рекохъ, тѣ сѫ спасителнитѣ положения за човѣка. Щомъ дойдете до едно голѣмо изпитание, вие сте на една мъртва точка. Внимавайте върху посоката, какво ново може да направите. Ако направите нѣщо ново, сѫществуванието ви ще се измѣни, въ туй състояние вие не можете да живѣете, вие трѣбва да го измѣните. Ако останете още въ сѫщото положение, въ васъ ще настане едно втръсвание. Запримѣръ, човѣкъ обича нѣкои храни, но когато нѣкоя храна му се е втръснала, вие не можете да го накарате вече да яде тази храна. Той казва: “Туй го не искамъ по никой начинъ!” Това сѫ мъртви точки на храната. И въ съвременното щастие на човѣка пакъ има такива мъртви точки. И въ религиозния животъ, и въ учения животъ или въ науката, навсѣкѫде има такива мъртви точки, азъ ги наричамъ, както ви казахъ, “спасителни точки”. И когато дойдатъ изпитанията на тия точки, човѣкъ трѣбва да се обръща къмъ Бога, да му покаже правия пѫть, да излѣзе изъ този пунктъ на живота си. Когато евреитѣ дойдоха до този моментъ, до тази мъртва точка, тѣ се обърнаха къмъ Бога и Богъ имъ изпрати Мойсей, да имъ помогне. Тѣ казваха: “Този животъ е непоносимъ вече за насъ.” И Мойсей имъ каза: “Ако не излѣзнете изъ тази точка, вие ще умрете.” И въ едно бойно поле тази точка ще се измѣсти. Щомъ се започне едно ново сражение, мъртвата точка и тя се измѣня, не остава сѫщата. И този човѣкъ трѣбва да напусне мѣстото си, ако той остане на сѫщото мѣсто, ще го убиятъ, защото мъртвата точка се е измѣнила. Следователно, при второто сражение да те нѣма на първото мѣсто. При третото сражение, ти пакъ ще се измѣстишъ, ще видишъ кѫде се намира сега мъртвата точка. Мене ми разправяше единъ войникъ, при едно сражение били 10 души на едно мѣсто, заповѣдано му било да държи войницитѣ на това мѣсто. Той казва: ”Цѣлия день ни обстрелваха, гранати падатъ, но нито единъ отъ насъ не умрѣ.” На втория день, той казва: На друго мѣсто трѣбва да идемъ. Но нѣкои отъ войницитѣ казаха: Не, тукъ е хубаво и останаха тамъ, на първото мѣсто. Не се минаха 10-15 минути, пада една граната и всички ги убива.” Затуй рекохъ, при мъртвата точка нѣма да седишъ дълго време. В дадения случай тя ти казва да излѣзнешъ отъ туй положение, да напуснешъ тази мъртва точка. И ако седи човѣкъ дълго време въ туй положение, това е лошо зарадъ него самия. Една лоша мисъль е една мъртва точка за тебе. Щомъ я измѣнишъ или напуснешъ, то е едно велико благо заради тебе. Показва, че ще дойде едно добро за тебе! - Свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината! - Въ Истината е скритъ животът! 6.05 часа сутриньта 3 школна лекция на I-ви Окултенъ Специаленъ класъ, 7.IX.1928 г., петъкъ, Изгрѣвъ, София ----------- [1] когато – докато

„Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.), Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г. Книгата за теглене на PDF (1942) Съдържание -------------------------------------------------------------------------------- "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание Закони на красотата Размишление. Тема за следния пѫть: „Условия за самовъзпитанието.“ Ще развиете темата отъ гледището на старитѣ и новитѣ философи, и то идейно. Всѣка мисъль трѣбва да бѫде добре обоснована. Като ученици на Великата школа на живота, вие се стремите, освенъ къмъ обикновенитѣ науки, още и къмъ окултнитѣ. Напримѣръ, вие искате да изучавате астрология, хиромантия, физиогномия и др. Този стремежъ е естественъ. Като астролози, вие се интересувате отъ бѫдещия си животъ. Всѣко новородено дете се намира предъ неизвестностьта на своя животъ. Когато мине цѣлия крѫгъ на своя животъ, тогава неизвестностьта става известна. Докато е въ утробата на майка си, детето е въ пълна неизвестность. То се намира подъ влиянието на майка си. Щомъ излѣзе на бѣлъ свѣтъ, то влиза въ нови условия и заплаква. Плачътъ означава две състояния: радость и скръбь. Когато новороденото дете заплаква, плачътъ му означава радость. То се радва, че се освобождава отъ ограничителнитѣ условия, въ които се е намирало. Въ утробата на майка си то се намирало между животъ и смърть. Човѣкъ трѣбва да изучава процеситѣ на развитието, презъ които сѫ минали всички форми на физическия свѣтъ, докато дойдатъ до последната. Човѣкъ е последната и завършена форма на физическия свѣтъ. Но и той още не е последната форма на природата. Въ бѫдеще ще има още много форми, по-съвършени отъ човѣка. Както физическитѣ форми претърпяватъ промѣни, така се измѣнятъ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Казваме, че човѣкъ е бремененъ съ нѣкаква идея, съ нѣкакво чувство или съ нѣкаква постѫпка. Ако е бремененъ въ мисъльта си, тежестьта пада на мозъка; ако е бремененъ въ чувствата си, тежестьта пада върху симпатичната нервна система. Мисъльта и чувствата на човѣка сѫ свързани съ дишането. Като мисли право, сѫщевременно човѣкъ диша правилно; като чувствува правилно, той пакъ диша правилно. Мисъльта има отношение къмъ бѣлия дробъ, а чувствата — къмъ черния дробъ. Затова, именно, казваме, че човѣкъ диша едновременно и съ бѣлия, и съ черния дробъ. Ако бѣлиятъ дробъ се подпуши, човѣкъ се задушава и престава да мисли; ако черниятъ дробъ се подпуши, въ човѣка се зараждатъ много отрицателни чувства, които тровятъ кръвьта. Каквото е отношението на човѣка къмъ бѣлия дробъ, такова е отношението на жлъчката къмъ черния дробъ. Сърдцето е поставено между дветѣ крила на бѣлия дробъ, като водораздѣлна линия за енергиитѣ, които текатъ въ човѣшкия организъмъ. Какво представя бѣлиятъ дробъ въ човѣка? Той е представитель на единъ висшъ свѣтъ и служи за трансформиране на енергиитѣ, които идатъ отъ центъра на земята. Правилното действие на бѣлия дробъ опредѣля мисъльта на човѣка. Бѣлиятъ дробъ пречиства кръвьта, а сърдцето я отправя по всички части на тѣлото. Службата на сърдцето не се заключава само въ изпращане на кръвьта по цѣлото тѣло, но то представя още и вѫзелъ на електрическата енергия, която се предава на всички клетки, като имъ дава възможность да участвуватъ въ цѣлокупния органически животъ. Бѣлиятъ и черниятъ дробъ представятъ два трансформатора на енергии: бѣлиятъ дробъ е трансформаторъ на умственитѣ енергии на човѣка, затова отправя енергиитѣ на мисъльта къмъ мозъка; черниятъ дробъ е трансформаторъ на чувственитѣ енергии, като ги отправя къмъ симпатичната нервна система. Чувствата не могатъ да се проявяватъ безъ черенъ дробъ. Колкото по-правилно функционира черниятъ дробъ, толкова по-възвишени и благородни чувства има човѣкъ. Безъ сърдце нѣма животъ, но и безъ жлъчка не може да се живѣе. Когато жлъчката се излива на време и на мѣсто, тя помага при храносмилането. Обаче, когато тя не действува правилно, човѣкъ заболява отъ опасни болести. Когато човѣкъ се гнѣви, дразни, възбужда, жлъчката не действува добре, и въ резултатъ на това се явяватъ различни разстройства въ организма. За да трансформира чувствата си и да асимилира правилно сока на жлъчката, човѣкъ трѣбва да яде такава храна, която му е приятна — главно плодове. Като знаете значението на сърдцето, на бѣлия и на черния дробъ за организма, пазете въ изправность тѣзи органи. Отправяйте къмъ мозъка си нови и чисти мисли, къмъ сърдцето си — благородни и възвишени чувства и отъ нищо не се страхувайте. Който мисли право, той всѣкога печели; който не мисли право, всѣкога губи. Мозъкътъ се храни съ чисти и нови мисли, а сърдцето — съ възвишени чувства. Не допущайте въ ума си изопачени и обезсърдчителни мисли и въ сърдцето си отрицателни чувства. Защо човѣкъ да не си представя красиви картини, които събуждатъ свѣтли мисли и благородни чувства? За предпочитане е той да храни ума си съ свѣтли мисли и желания, макаръ и да сѫ непостижими, отколкото да се трови отъ изопачени и обезсърдчителни мисли и желания. Дръжте въ ума си по една свещена идея и въ сърдцето си — по едно свещено чувство, които постоянно да ви повдигатъ. Ако падате, пакъ не се обезсърдчавайте. Какво прави падналиятъ плодъ? — Заравя се въ земята, и следната година отново израства. Знайте, че нищо въ природата не се губи, но само се видоизмѣня. Защо трѣбва да мисли човѣкъ? — За да подобри състоянието на своята мозъчна система. — Защо трѣбва да чувствува? — За да подобри състоянието на черния си дробъ. Безъ мозъчна система и безъ черенъ дробъ животътъ не може да се прояви. Като мисли човѣкъ, силитѣ на главния мозъкъ отиватъ въ симпатичната нервна система; като чувствува, силитѣ на симпатичната нервна система отиватъ въ мозъчната система. Когато тѣзи енергии се кръстосватъ правилно, човѣкъ е здравъ, мисли и чувствува правилно. У много хора бѣлиятъ и черниятъ дробъ не действуватъ правилно, поради което боледуватъ, страдатъ и не мислятъ право. Изучавайте живота отъ гледището на живитѣ форми, защото тѣ сѫществуватъ и въ васъ. Само така ще се обновите и ще придобиете правиленъ възгледъ за живота. Остане ли самъ въ живота, човѣкъ губи всички възможности и условия за щастие. Не може човѣкъ да се изолира, да се откаже отъ семейството си, отъ обществото и отъ Бога и да бѫде щастливъ. Мнозина казватъ, че могатъ да живѣятъ сами, безъ Бога, безъ всѣкакви общества. Това показва, до каква степень тѣзи хора сѫ се индивидуализирали. Обаче, крайниятъ индивидуализъмъ е създалъ положителнитѣ сили въ природата. Той е причина и за създаване на онѣзи сѫщества, които живѣятъ повече сами. Такива сѫ лъвоветѣ, тигритѣ — хищнитѣ животни. Тревопаснитѣ живѣятъ повече на стада и взаимно си помагатъ. Ако изпадне въ положението на хищнитѣ животни, човѣкъ започва да се уединява, не иска да говори съ никого. Той се обезвѣрява, изпитва недоволство, отвръщение къмъ всичко, което го заобикаля. Всички казватъ за него, че е станалъ голѣмъ философъ, че иска да живѣе самъ, за да размишлява повече. Споредъ мене, този човѣкъ се е уединилъ, защото има въ черния си дробъ киселини повече, отколкото трѣбва. Тѣ го правятъ неспокоенъ и го каратъ да се уединява и да избѣгва хората. За да не изпадате въ мрачни състояния, трѣбва да подобрите дихателната си система и черния дробъ. Щомъ подобрите дишането и чувствата си, подобрява се състоянието на нервната и симпатична системи. Това се постига чрезъ систематично изпотяване. Ето защо, презъ лѣтния сезонъ, направете 20 потни бани, въ продължение на 20 деня. Следъ всѣка баня пийте по две чаши гореща вода, облѣйте се съ топла вода и се преоблѣчете. Чрезъ изпотяването се отварятъ поритѣ на кожата, и организъмътъ започва да диша правилно. Повечето хора страдатъ отъ подпушване на чувствата, което се отразява на черния дробъ, а оттамъ и на мозъчната нервна система. Не задържайте кисели чувства въ сърдцето си, за да не разстройвате черния си дробъ. Ако мразите нѣкого, дайте си отчетъ, защо, именно, го мразите. Като анализирате искрено чувствата си къмъ този човѣкъ, виждате, че нѣма причина да го мразите. Щомъ се освободите отъ омразата, вие отпушвате чувствата си, и психическото ви състояние се подобрява. Човѣкъ има право да мисли лошо за нѣкого, само когато този човѣкъ има възможность да му помогне въ нещастието му, но го е отминалъ, безъ да изпълни дълга си къмъ него. При това, той има право да мисли лошо за него само за дадения моментъ. Въ следващия моментъ, той се е изправилъ. Много естествено. Докато състоянието на вашия черенъ дробъ не е нормално, вие сте лошъ човѣкъ; щомъ състоянието ви се подобри, вие ставате добъръ. И тъй, ако искате да подобрите състоянието си, трѣбва да дойдете до онзи психически вѫзелъ на живота, въ който се примиряватъ всички противоречия. Щомъ постигнете това, вие ставате любимъ и привлѣкателенъ за всички. Съ това се обяснява, защо нѣкой човѣкъ привлича хората къмъ себе си, а другъ ги отблъсква. За първия човѣкъ казваме, че е хармонизиралъ мислитѣ и чувствата си, а вториятъ още не е дошълъ до истинската хармония въ живота. Ако искашъ хората да те обичатъ, първо ти обичай. Ако искашъ хората да бѫдатъ доволни отъ тебе, първо ти трѣбва да бѫдешъ доволенъ отъ себе си. Затова, като се обличашъ, гледай да задоволишъ първо себе си. Бѫди всѣкога спретнатъ, чистъ, както за другитѣ, така и за себе си. Нѣкой е нехаенъ къмъ облѣклото си, къмъ обущата си, но, щомъ му дойде гостъ, той веднага бърза да се облѣче, да бѫде изправенъ въ всѣко отношение. Това не е правилно. Преди всичко, бѫди изправенъ къмъ себе си, за да бѫдешъ изправенъ и къмъ окрѫжаващитѣ. Стремете се къмъ подмладяване, за да запазите енергиитѣ на организма си. Само така можете да работите правилно и да имате добри резултати. Не може ли да се подмлади, човѣкъ лесно се уморява. Каквато работа и да започне, скоро се уморява. Коя е причината за това? — Невежеството му. Той работи, безъ да знае какъ; почива, безъ да знае какъ да си почива. За да работи и да си почива правилно, човѣкъ трѣбва да възприема само такива мисли, които го интересуватъ. Гладниятъ се интересува отъ хлѣба, жадниятъ — отъ водата, уморениятъ — отъ почивката, учениятъ — отъ книгата и т. н. Следователно, интересувайте се само отъ онѣзи мисли и чувства, които могатъ да внесатъ въ васъ сила и животъ, да ви помогнатъ. Силата на човѣшкитѣ мисли се опредѣля отъ чувствата, и обратно: силата на чувствата се опредѣля отъ мислитѣ. Постѫпкитѣ пъкъ се опредѣлятъ отъ силата на чувствата и мислитѣ. Ще дамъ единъ методъ, чрезъ който да си въздействувате при разстройство на черния дробъ. Турете дѣсната си рѫка отпредъ, на корема, съ длань къмъ корема, а лѣвата — на кръста, пакъ съ длань къмъ тѣлото, и мислено прекарайте енергиитѣ на слънцето къмъ центъра на земята. Следъ 10 — 15 м. състоянието ви ще се подобри и ще станете весели. Ако този методъ не помогне, обърнете се мислено къмъ Онзи, Който носи хармонията въ себе си. Щомъ се свържете съ Него, състоянието ви ще се подобри, дишането ви ще стане правилно. За да разберете, какво е състоянието на черния ви дробъ, гледайте, какъвъ е цвѣтътъ на лицето ви, свѣтлината на очитѣ и тѣхната жизненость. Тѣзи нѣща предаватъ красота на лицето. Ако очитѣ сѫ жизнени, и лицето е жизнено. Погледътъ на човѣка трѣбва да бѫде установенъ, да не блуждае въ разни посоки. Като гледашъ единъ предметъ, ще насочишъ погледа си само върху него, докато го изучишъ добре. Следъ това ще отправишъ погледа си въ друга посока, докато придобиешъ известно познание. Въ всѣко нѣщо трѣбва да намирате сѫщественото. Затова казвамъ, че всѣки трѣбва да има поне една основна, сѫществена идея, която да опредѣля посоката на неговото движение. Една отъ сѫщественитѣ идеи за човѣшкия животъ е идеята за Бога, като добро, като сила, като мисъль, като чувство и т. н. Говорите ли за доброто, за силата, за мисъльта и за чувството, чрезъ които Богъ се проявява, разбирайте правата, абсолютна и хармонична мисъль, правото чувство и непреодолимата сила. Богъ се проявява въ неизмѣнното, абсолютното и безграничното. Задачата на ученика е да бѫде красивъ. Като работи съзнателно върху себе си, той придобива вѫтрешна красота, съ която привлича вниманието на хората, както красивата мома привлича вниманието на младитѣ момци. Кое прави човѣка красивъ? — Моралниятъ животъ. Подъ думата „мораленъ животъ“ ние разбираме онзи истински, положителенъ животъ, въ който Божественото Начало взима връхъ надъ човѣшкото. Природата е щедра къмъ красивитѣ и морални хора. Тя ги приема въ своитѣ складове и щедро ги дарява. На грознитѣ и неморални хора тя затваря вратитѣ си, дава имъ малко отъ своитѣ блага, Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ Съ други думи казано: Ако не станете красиви, ако не станете чисти и свѣтли, нѣма да влѣзете въ Царството Божие. Който прилага Божиитѣ закони, той става красивъ, и всѣки го обича. За какво може да обичате човѣка? — За неговия свѣтълъ умъ и за неговото чисто сърдце. Желая ви да бѫдете красиви, да прилагате законитѣ на разумната природа, за да бѫдете полезни, както на себе си, така и на своитѣ ближни. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 35. Лекция отъ Учителя, държана на 29 юний, 1928 г. (VII г.) София. — Изгрѣвъ.

„Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.), Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г. Книгата за теглене на PDF (1942) Съдържание ----------------------------------------------------------------- "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание Основна идея Размишление. Съвременнитѣ хора се натъкватъ на мѫчносмилателни въпроси, за разрешаването на които сѫ нуждни здрави зѫби, здрава храносмилателна система. Допуснете, че имате една точка, която представя едно семе, или една идея. Ако разглеждате външно семето, вие имате известна представа за него, но това е механическо знание. Какво е въ сѫщность семето, не знаете. За да разберете естеството на семето и силитѣ, които крие въ себе си, трѣбва да го посадите въ земята. Споредъ силитѣ, които съдържа, семето ще използува благоприятнитѣ условия, които му се даватъ. Сѫщиятъ законъ се отнася и до човѣка. Ако не е поставенъ при условия да прояви своитѣ вѫтрешни възможности, човѣкъ не може да се познае. Нѣкой минава за безстрашенъ, а въ сѫщность носи голѣмъ страхъ въ себе си. Като се натъкне на най-малкото външно изпитание, той проявява страхъ и тогава вижда, че е страхливъ. Докато не се справи съ вѫтрешния си страхъ, човѣкъ не може да бѫде смѣлъ и безстрашенъ. Каква сила ще развие човѣкъ, ако се страхува да яде, за да не разстрои стомаха си? При този страхъ той всѣкога ще бѫде слабъ и немощенъ. Каквато храна да му даватъ, той ще я разглежда, ще мисли, да яде ли отъ нея, или не, какъ да яде и т. н. Обаче, каквато храна да дадете на здравия човѣкъ, той ще яде съ разположение. Той разчита на стомаха си и не се страхува. Достатъчно е храната да бѫде чиста, за да яде сладко и съ разположение. Здравиятъ и разуменъ човѣкъ е силенъ. Той минава за герой. Ние взимаме думата „герой“ въ широкъ смисълъ. Истински герой е онзи, който се справя лесно съ условията и разумно ги използува. Всѣко семе, поставено при благоприятни условия, може да расте и да се развива; ако условията не сѫ благоприятни, то не може да расте и започва да гние. За да расте, семето трѣбва да взима нѣщо отъ почвата и отъ въздуха. Въ този смисълъ, взимането има отношение къмъ растенето. Ако не взима, човѣкъ не може да расте. Обаче, следъ взимането иде процесътъ на даването. Между човѣшката душа и природата става правилна обмѣна само тогава, когато човѣкъ спазва процеситѣ на взимане и даване. Не ги ли спазва, настѫпва процесътъ гниене. Съ други думи казано: Когато човѣкъ нѣма една основна идея въ себе си, той се излага на разрушаване, на гниене. Както семето не може да се развива безъ зародишъ, така и човѣшката душа не може да се прояви безъ основна идея. Значи, зародишътъ представя основната идея, която организира нѣщата. Безъ основна идея човѣкъ не може да разбере живота, нито да го осмисли. Ако го запитате, защо е дошълъ на земята, той казва: Богъ знае. Че Богъ знае нѣщата, това е фактъ, но и човѣкъ трѣбва да се стреми, да знае това, което е въ неговитѣ възможности. Щомъ учительтъ знае повече отъ ученика си, последниятъ трѣбва да се стреми да придобие знанието на учителя си. Какво ще кажете за ученикъ, който не учи и мисли, че щомъ учительтъ има знания, той не трѣбва да учи? Този ученикъ е мързеливъ и не мисли право. Съ помощьта на метъра опредѣляме дължината, широчината и височината на предметитѣ, но той самъ не прави измѣрванията. Човѣкъ движи метъра и мѣри. Следователно, Богъ знае всичко, но и вие трѣбва да учите, да придобивате знания. Отъ васъ зависи, колко знания ще придобиете. Майката знае, че детето е гладно, но колко ще яде, каква е степеньта на неговия гладъ, това знае само детето. Нуждата отъ храна е обща за всички, но количеството ѝ се опредѣля отъ възрастьта на човѣка и условията, при които се намира. Малкото дете приема малко храна; младиятъ момъкъ и младата мома употрѣбяватъ повече храна, а стариятъ човѣкъ се нуждае отъ малко храна. Каквато е нуждата на човѣка отъ храна, такава е нуждата му и отъ основна идея. Страшно е положението на човѣкъ, който нѣма основна идея. Той се излага на пълно разкапване или гниене и въ умствено, и въ сърдечно, и въ физическо отношение. Той започва да се разлага и да мирише. За да не изпада въ това положение, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си поне една основна идея, въ сърдцето си — едно основно чувство и въ тѣлото си — една основна постѫпка. Нѣкой изпразва сърдцето си отъ всички чувства и, като се отчае отъ живота, казва: Никой не ме обича. Той не говори истината. Има Единъ, Който при всички условия въ живота ви е съ васъ и ви обича. Понеже цѣлиятъ свѣтъ е Неговъ, Той ви обича чрезъ растенията, чрезъ животнитѣ, чрезъ мушицитѣ даже, чрезъ хората и т. н. И най-малката любовь е въ състояние да повдигне духа на човѣка. Дръжте въ ума си идеята, че Богъ е Любовь, за да запазите презъ цѣлия си животъ по една основна идея въ ума си и по едно основно чувство въ сърдцето си. Всѣка основна идея е Божествена. Следователно, дали е малка, или голѣма, не е важно. Божественитѣ идеи сѫ творчески. Тѣ внасятъ въ човѣка животъ, радость, свѣтлина и свобода. Божественитѣ идеи сѫ вѣчни, а човѣшкитѣ — кратковременни. Божественитѣ идеи водятъ къмъ завършени процеси, а човѣшкитѣ — къмъ незавършени. Да има човѣкъ основна идея, това значи, да е непоколебимъ въ вѣрата и въ убежденията си. Тя е канара, на която той всѣкога разчита. Каквото и да му се говори, той остава вѣренъ на своето убеждение. Никой не е въ състояние да го разубеди въ сѫществуването па Първата Причина, въ сѫществуването на Великата Разумность въ свѣта. Който признава сѫществуването на Първата Причина, той вижда ясно нѣщата; той има очи и уши, вижда и чува всичко, което го окрѫжава и което става около него. Представете си, че се срѣщатъ двама души: единиятъ е слѣпъ и глухъ, а другиятъ — съ отворени очи и уши. Първиятъ твърди, че нѣма слънце, че любовь не сѫществува, че всичко е мракъ и тишина. Вториятъ го опровергава. Той казва, че слънцето изгрѣва и залѣзва, освѣтява цѣлата земя, и хората, животнитѣ, растенията се радватъ на свѣтлината му, обичатъ се помежду си. Да отричашъ мѫдростьта и свѣтлината, това значи, да страдашъ отъ умствена слѣпота; да отричашъ любовьта и живота, това значи, да страдашъ отъ сърдечна глухота. Правете опити, да усилвате свѣтлината на вашия умъ и топлината на сърдцето си, да виждате ясно нѣщата, за да не изпадате въ заблуждения, въ каквито се намиратъ слѣпиятъ и глухиятъ. Колкото повече семена сте посѣли въ градината на вашия умъ и на вашето сърдце, толкова по-добри резултати ще имате. Всѣко семе ще даде добри, сладки плодове. Какво представятъ семената, които посѣвате въ вашата градина? Това сѫ добритѣ постѫпки, които всѣки човѣкъ може да направи. Представете си, че нѣкой учитель или професоръ отива на работа и вижда на пѫтя, че единъ конь е падналъ на земята отъ голѣмата горещина. Какво трѣбва да направи този професоръ? — Да се спре предъ коня и да му даде малко вода да пие. И на умиране да е, коньтъ ще благодари за направената му услуга. Въ дадения моментъ той страда като човѣкъ. Ако професорътъ продължи пѫтя си, безъ да обърне внимание на коня, той е човѣкъ безъ идея. За свое оправдание, той ще каже, че бърза, че не е негова работа да се занимава съ падналия конь. Никакви оправдания не го извиняватъ. Щомъ нѣма кой да помогне на коня, професорътъ е длъженъ да се спре и да му даде поне малко вода. Който влиза въ положението на всички живи сѫщества и имъ се притича на помощь, той е човѣкъ съ идея, на него може да се разчита. Както искате хората да ви помагатъ, така помагайте и вие. Не казвайте, че това е конь, крава, волъ, магаре, че тѣ не страдатъ като човѣка. Има животни, на които съзнанието е по-високо отъ това на нѣкои хора, поради което минаватъ презъ голѣми, интенсивни страдания. Нѣкой мисли, че страданията му сѫ голѣми и постоянно се оплаква. Питамъ този човѣкъ: Излизала ли е кървава поть отъ поритѣ ти, както на Христа? Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да е миналъ презъ по-голѣми страдания отъ Христовитѣ. Мнозина сѫ бити, текло е кръвь отъ носа, отъ главата, отъ устата имъ, но, въпрѣки това, тѣ не сѫ познали още страданието. Когато човѣкъ се изкачва на високи планински върхове, отъ носа му тече кръвь, но той не страда. Колкото по-нагоре се качва човѣкъ въ духовния свѣтъ, толкова по-интенсивни сѫ страданията му. Най-после той дохожда до една область, дето страданията изчезватъ. Тамъ страданията се превръщатъ въ радость. Това показва, че неорганизиранитѣ сили се организиратъ. Каква е цельта на страданието? — Освобождаване на човѣка отъ нечистотиитѣ, отъ неорганизиранитѣ енергии. Казвате, че нѣкой ви мѫчи. Защо ви мѫчи? — За да ви освободи отъ нечистата материя, която се е събрала въ нѣкоя часть на организма ви. За да извлѣче нечистата материя отъ тѣлото ви, той си служи съ рогъ. Казвате, че този човѣкъ е лошъ, че ви мѫчи. Обаче, щомъ излѣзе нечистата материя вънъ, състоянието ви се облекчава, и мѫчението ви напуща. Радвайте се, че сте се освободили отъ нечистотиитѣ си. Капка по капка излиза нечистата материя, но, вмѣсто нея, отвънъ иде нова, жизнена сила, която обновява и повдига. И новата енергия иде по малко, както и любовьта. Колкото и да обичате нѣкого, не отваряйте сърдцето си изведнъжъ, да не изтече всичката ви любовь навънъ. Помнете: който отваря сърдцето си за нѣкого и проявява всичката си любовь къмъ него, той прави престѫпление. Искате ли да дадете на възлюбения си отъ своята любовь, давайте му капка по капка. Сѫщиятъ законъ се отнася и къмъ идеитѣ. Искате ли да проявите идейния животъ, изнасяйте навънъ една по една идеитѣ си. Само по този начинъ тѣ растатъ и се развиватъ правилно. Изнесете ли ги изведнъжъ навънъ, въ скоро време ще почувствувате известна празднота въ себе си. При това, започвайте отъ най-малкитѣ си идеи и постепенно вървете къмъ голѣмитѣ. Като работите по този начинъ, ще видите, че имате условия за проява на всѣка ваша идея. Нѣкой се страхува, че, като изнесе идеитѣ си навънъ, нѣма какво повече да работи. Не е така. Работа има за всички и за цѣлата вѣчность. Вижте, какво прави диригентътъ. За да състави оркестъръ, той събира различни музиканти и на всички дава съответна работа. Даже и тѫпанджията е необходимъ. Тъй щото, ако нѣма съ какво да се занимавате, вземете тѫпана и бийте върху него — все ще излѣзе нѣщо. — Може ли всѣки да удря на тѫпанъ? — За вѣрващия всичко е възможно. Да се говори за възможноститѣ на живота, това значи, да имаме предъ видъ великата разумность. Само разумниятъ може да постигне, каквото желае. За неразумния нѣщата сѫ отчасти постижими. Благодарение на различието, което сѫществува между разумния и неразумния, между тѣхъ се явява споръ. Разумниятъ приема сѫществуването на разумностьта въ свѣта; неразумниятъ не я признава. Той казва, че разумностьта е резултатъ само на човѣка, а не на нѣкакво Велико начало. Разумниятъ приема сѫществуването на Бога, а неразумниятъ Го отрича. Неразумниятъ е гордъ, той възприема само онѣзи идеи, които отговарятъ на личнитѣ му интереси. Неразумниятъ отрича и любовьта. Като се говори за нея, той казва, че не може да обича всички хора. Въ сѫщность, човѣкъ по-лесно може да обича Цѣлото, отколкото неговитѣ части. Въ Цѣлото влизатъ всички хора. Следователно, като обичате Бога, ще обичате всичко, което Той е създалъ. Когато обичате човѣка, вие обичате цѣлия човѣкъ, а не само една или две негови части. Задачата на всѣки човѣкъ е да се проникне отъ любовьта и да знае, че въ него се крие възможностьта да обича всички. Ако житното зърно храни цѣлото човѣчество, защо човѣкъ да не е въ състояние да обича всички? Не стои ли човѣкъ по-високо отъ житното зърно? Достатъчно е да се пробуди съзнанието му, за да разбере, какви сили и възможности се криятъ въ него. Който има пробудено съзнание, той е ученикъ на новото учение; той е завършенъ типъ. Докато не е дошълъ до това положение, той пада, става, плаче, радва се. Съ една дума, той изучава себе си и своя ближенъ. Ето защо, когато говоримъ за човѣка, ние го изучаваме. Когато говоримъ за Бога, ние вѣрваме въ Него. Следователно, вѣрвайте въ Бога, а човѣка изучавайте. Ако вѣрвате въ човѣка, преждевременно ще се обезвѣрите. Като ученици, пазете правилото: за да не се обезсърдчавате и обезвѣрявате въ човѣка, първо го изучавайте, а после вѣрвайте въ него. Започнете първо съ знанието, а после ще дойдете до вѣрата. Това е едно отъ правилата на новото учение. Това е единъ отъ методитѣ на Божествения свѣтъ. — Само свѣтлиятъ пѫть на мѫдростьта води къмъ истината. — Въ истината е скритъ животътъ. * 34. Лекция отъ Учителя, държана на 22 юний, 1928 г. (VII г.) София. — Изгрѣвъ.

„Божественитѣ условия“, 1 - 28 лекции на Младежкия окултен клас, 8-ма година, т.I, (1928-29 г.), Първо издание, София, 1942 г. Второ издание, 1992 г. Книгата за теглене на PDF (1942) Съдържание ---------------------------------------------------------- "Божественитѣ условия". Специаленъ (младежки) окултенъ класъ. VIII година (1928–1929). Първо издание. София, ИК „Жануа-98“, 2006. Книгата за теглене - PDF Съдържание Божественитѣ условия Размишление. Както дървото, което расте, има единъ центъръ, къмъ който се отправятъ всички негови органи, така и ученикътъ трѣбва да има една централна точка въ живота си, къмъ която да се отправятъ всички негови стремежи. Безъ ядка нѣма растене, нѣма никакво развитие. Всѣка клетка съдържа по една ядка, въ която се криятъ условията на живота. Даже и минералитѣ, които се отнасятъ къмъ неорганическия свѣтъ, иматъ една централна точка, около която се отправятъ всички останали точки, и настѫпва процесътъ на кристализиране. Значи, въ минералитѣ, въ солитѣ има стремежъ къмъ кристализиране; и тѣ се стремятъ къмъ организиране. Растенията и животнитѣ пъкъ се стремятъ да запазятъ рода си. Дойдемъ ли до човѣка, виждаме, че и той има една основна мисъль — да научи нѣщо, да придобие известно знание. За човѣка не е нуждно, както въ кристалитѣ, да има единъ центъръ, около който да съсрѣдоточи всички свои мисли и чувства; за него не е достатъчно да има само едно чувство — да запази рода си, както растенията и животнитѣ. Той трѣбва, като ученикъ, да има една основна мисъль, около която да се съсрѣдоточаватъ всички останали мисли, чувства и желания. Нѣма ли поне една основна мисъль въ ума си, всичкитѣ му стремежи, всичкитѣ му идеали се обезценяватъ. Всички негови мисли и желания ще бѫдатъ разхвърляни. Той ще се заеме за една работа, ще се въодушеви отъ една мисъль и на втория день ще ги захвърли. После ще се въодушеви отъ друга мисъль, но скоро и нея ще захвърли. Така той ще се хвърля отъ една мисъль на друга, отъ едно желание на друго, докато единъ день се намѣри въ положението на гладния волъ или конь, който обикаля около празднитѣ ясли. За да не изпаднете въ това положение, съзнайте се като ученици, които иматъ една основна идея въ живота си — да учатъ и да придобиватъ истинско знание. Велико и красиво нѣщо е да придобива човѣкъ знания, които да го ползуватъ въ живота. Тѣзи знания идатъ отъ истината и мѫдростьта. Които е придобилъ знанията на истината и на мѫдростьта, той се е облѣкълъ въ красивата дреха на живота, която го прави силенъ, смѣлъ и разуменъ. Кой не се радва на своята дебела и топла дреха, която го предпазва зиме отъ лошитѣ и неблагоприятни външни условия? Облича ли се зимно време съ тънки дрехи, човѣкъ лесно се простудява и губи силата си. Затова казваме, че слабиятъ е облѣченъ съ тънки, окѫсани дрехи, презъ които вѣтърътъ прониква и го смразява. Силниятъ, здравиятъ е облѣченъ съ топли, здрави дрехи и може да се бори съ външнитѣ неблагоприятни условия. Сѫщото се отнася и до знанието. Който има знание и разполага съ него, той е силенъ и здравъ човѣкъ; който нѣма знание, той е слабъ, боленъ, изнемощѣлъ. Като говоримъ за знанието, ние имаме предъ видъ това знание, отъ което се нуждае човѣшката душа. То е специфично за всѣки човѣкъ. Както храната е различна за всѣки човѣкъ, така и знанието е различно. Отъ каквито елементи се нуждае организмътъ на човѣка, такава храна си избира той. Сѫщото се отнася и до знанието. Човѣкъ се стреми къмъ такова знание, което е необходимо за развитието на неговия умъ. При това, не е достатъчно само да придобива знания, но той трѣбва да ги асимилира. Остане ли на повръхностьта на неговия мозъкъ, знанието ще тече отгоре, безъ да се всмуква и ще образува порой. Обаче, като се всмуква отъ мозъка, то прониква навѫтре и дава условия за растене. За да расте и да се развива правилно, ученикътъ трѣбва да учи, да придобива знание, като задържа отъ него сѫщественото. За всѣки човѣкъ сѫщественото е различно. За земедѣлеца сѫществено знание е да разбира почвитѣ, да знае, какво може да даде всѣка почва. Само при такива знания той ще ги използува разумно, и животътъ му ще бѫде добъръ; ако не разбира почвитѣ, животътъ му ще бѫде пъленъ съ несгоди и мѫчнотии. Като знаете това, стремете се къмъ придобиване на такива знания, които усилватъ почвата на вашия умъ. Дойдете ли до знания, които отслабватъ почвата на ума ви, бѣгайте отъ тѣхъ. Какъ постѫпватъ земедѣлцитѣ въ такива случаи? Като видятъ, че почвата на нивата имъ е отслабнала, тѣ я посѣватъ съ такива растения, които ѝ предаватъ нужднитѣ елементи и я засилватъ. Дали по естественъ, или по изкуственъ начинъ става наторяването, въ края на краищата, обеднѣлата почва се наторява. Въ процеса на наторяването голѣмо участие взиматъ природното електричество, слънчевата свѣтлина, топлината и влагата. За да натори почвата на своя умъ и на своето сърдце, ученикътъ се нуждае отъ свѣтлината на мѫдростьта и на истината, както и отъ топлината на любовьта. Както безъ свѣтлина и топлина човѣкъ се изтощава, така сѫщо се изтощава и безъ мѫдрость, истина и любовь. Влѣзе ли въ свѣта на безлюбието, той се изчерпва, както растенията изчерпватъ соковетѣ отъ почвата и я изтощаватъ. За да не се изразходва докрай, човѣкъ трѣбва да се стреми съзнателно къмъ любовьта, къмъ мѫдростьта и истината, като условия за наторяване, т. е. набавяне на изразходваната енергия на тѣхната почва. Любовьта носи живота. Ето защо, когато попаднете въ закона на приливитѣ и на отливитѣ, пазете връзката си съ любовьта, да не се изтощите. Безъ любовь нѣма животъ, нѣма условия за наторяване. Когато почвата е слаба, и плодородието е слабо. Ако изгуби любовьта си, човѣкъ не може да ражда. Каквито усилия да прави, какъвто торъ и да туря, той не може да очаква добри резултати. Дето е любовьта, тамъ има знание, разбиране и животъ. Прочетете една книга съ любовь, прочетете я и безъ любовь, да видите, какви резултати ще имате. Прочетете ли я съ любовь, разбиранията ви ще бѫдатъ едни; прочетете ли я безъ любовь, разбиранията ви ще бѫдатъ други. Любовьта внася разширение, а безлюбието — ограничение. Каква е задачата на ученика? Ако говоримъ за ученика на свѣтскитѣ училища, неговата задача е да свърши училището, да придобие знания, да заеме висока служба, да стане виденъ човѣкъ. Ако говоримъ за ученика на Божественото училище, задачата му е да стане силенъ човѣкъ, да се справя лесно съ мѫчнотиитѣ и изпитанията си. Казано е, че силата на човѣка се познава въ време на мѫчнотии и изпитания. Апостолъ Павелъ казва: „Когато съмъ слабъ, тогава съмъ силенъ.“ Какво означаватъ тѣзи думи? — Когато човѣкъ е слабъ за човѣшкото, тогава е силенъ за Божественото. Значи, силата на човѣка се крие въ Божественото начало. Кога водата проявява силата си? — Когато слиза надолу, въ долинитѣ. Водопадътъ е силенъ, защото водата има наклонъ. Колкото по-надолу и по-буйно слиза, толкова по-голѣма е силата му. Следователно, ако ученикътъ проявява силата си въ долината, това показва, че е ученикъ на Божествената школа, а не на нѣкое свѣтско, обикновено училище. Като проявява силата си въ долината, той постепенно придобива смирение. Какво представятъ мѫчнотиитѣ въ живота? Тѣ сѫ кальта на блатата, отъ която ученикътъ самъ трѣбва да излѣзе. Ако излѣзе благополучно, той е силенъ. Не може ли самъ да излѣзе отъ тази каль, той минава за слабъ човѣкъ. Какво ще кажете за онзи, който проповѣдва за Господа, за Неговата сила и любовь, а самъ не може да мине отъ единия брѣгъ на рѣката до другия? Докато проповѣдва на хората, той представя човѣкъ съ убеждения, добре облѣченъ и нагизденъ. Щомъ срещне рѣка на пѫтя си, той веднага се замисля, започва да търси мостъ, какъ да мине на отвѫдния брѣгъ. Той се страхува да не се удави. За свое оправдание казва: Защо трѣбва да прегазвамъ рѣката, щомъ има възможность да мина презъ мостъ? Ако не мина презъ моста, ще се удавя. Това не е никакво убеждение. Ако сѫщиятъ човѣкъ е гоненъ отъ разбойници, той нѣма да разсѫждава, нѣма да търси мостъ, но направо ще се хвърли въ рѣката и ще я преплава. Следъ това ще се чуди, какъ е прегазилъ рѣката безъ мостъ и безъ ничия помощь. Защо има убеждения човѣкъ, ако въ моментъ на мѫчнотии не може да си помогне съ тѣхъ? Ако гоненъ отъ разбойницитѣ, човѣкъ бѣга и прескача рѣката, а при спокойно състояние не може да мине рѣката безъ мостъ, това показва, че той нѣма убеждения. Той е страхливъ, не прави усилия. Не следвайте примѣра на онѣзи хора, които философствуватъ, говорятъ за убеждения, но щомъ се натъкнатъ на мѫчнотии, търсятъ мостъ, лесно да излѣзатъ на другия брѣгъ на мѫчнотията. Не следвайте примѣра и на онѣзи, които, като видятъ неволята и опасностьта, тогава ставатъ смѣли и решителни. Следвайте примѣра на истинския ученикъ, който прилага силитѣ си при всички външни и вѫтрешни мѫчнотии. Не прилага ли силата си, дето трѣбва, той самъ се спъва. Казано е въ Писанието, че истината освобождава човѣка. И тогава той става силенъ. Всички говорятъ за истината, но малцина я познаватъ и прилагатъ. Да кажешъ истината на човѣка, това е едно отъ великитѣ изкуства. Истината е свързана съ духовния животъ на човѣка. Докато не живѣе духовно, човѣкъ не познава нито истината, нито любовьта. Казано е, че Богъ е Любовь, но хората не познаватъ любовьта. Като се говори за любовь къмъ Бога, считатъ я за непостижимо, далечно нѣщо. Казватъ, че първо човѣкъ трѣбва да потърси любовьта на своитѣ ближни, а после любовьта на Бога, Питамъ: Кого търси детето — майка си, или слугитѣ? На кого се радва то най-много? Кого най-много пригръща и цѣлува? — Майка си. — Защо? — Тя му е дала животъ, тя го храни, кѫпе, облича. Коя е майката на всички хора? — Любовьта. Право ли е тогава твърдението на хората, че Богъ, Който имъ е далъ животъ, Който се грижи за тѣхното растене и развитие, да бѫде последенъ въ свѣта? Да мислите, че Богъ е недостѫпенъ и далечъ отъ хората, това е изопачаване на истината. Трѣбва ли майката да мисли, че детето ѝ ще познае първо слугинята, после близкитѣ, които го окрѫжаватъ, и най-после нея. Детето познава първо майка си, а после окрѫжаващитѣ. Ако волътъ познава господаря си, не трѣбва ли господарьтъ му да познае Онзи, Който му е далъ животъ и го е пратилъ на земята да се учи? Да се говори, че Богъ е отвлѣчено понятие, че идеята за Бога е недостѫпна за човѣшкия умъ, това означава съзнателно поставяне на препятствия въ човѣшкия животъ, съ цель да се спъватъ хората и да спиратъ развитието си. За да се освободятъ отъ робството и ограниченията, въ които се намиратъ, хората се нуждаятъ отъ истинско, положително знание. Тѣ трѣбва да познаятъ Бога, като свой Баща, за да придобиятъ Неговото знание, Неговата мисъль и любовь. Защо трѣбва човѣкъ да се стреми къмъ Божиитѣ мисли? — За да се освободи отъ нисшитѣ мисли, които обременяватъ ума му. Всѣка мисъль има тежесть. Колкото по-низка е, толкова е по-тежка. Значи, мислитѣ произвеждатъ известно налѣгане върху човѣшкия мозъкъ. Като знае това, човѣкъ трѣбва да освободи мозъка си отъ непотрѣбнитѣ мисли и да остави само ценнитѣ. Разумниятъ човѣкъ изнася само ценното отъ себе си, като капиталъ, който пуща въ обръщение. Всичко останало, което нѣма цена, трѣбва да се изхвърли навънъ. Много картини има въ природата, но ценни сѫ само живитѣ, а не и мъртвитѣ картини. Едно дърво се огрѣва цѣлъ день отъ слънцето, но всички моменти не сѫ важни. Важни сѫ онѣзи моменти, при които слънцето огрѣва дървото така, че изявява неговия вѫтрешенъ животъ. Че дървото хвърля различни сѣнки, това не трѣбва да ви интересува. Какъвъ смисълъ представятъ мислитѣ, които обременяватъ човѣшкия мозъкъ? Да се занимавате съ мисли, които иматъ динамическа сила и произвеждатъ удари и налѣгане върху мозъка, това значи, съзнателно да се излагате на мѫчнотии и страдания. Както мислитѣ, така и думитѣ, съдържатъ въ себе си динамическа сила, съ която човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя. Не само това, но човѣкъ трѣбва да разбира значението на думитѣ, да разбира всичко, което слуша, за да се ползува отъ него. Не разбира ли нѣщата, той изпада въ смѣшно положение и спира вниманието си върху нѣща, които нѣматъ никаква връзка съ онова, върху което се говори. Единъ селски свещеникъ проповѣдвалъ на своитѣ слушатели върху нѣкои стихове отъ Евангелието. Единъ отъ присѫтствуващитѣ, овчарь, слушалъ проповѣдьта на свещеника, и на края на проповѣдьта започналъ да плаче. Свещеникътъ забелязалъ това и, като свършилъ проповѣдьта си, извикалъ овчаря при себе си и го запиталъ: Коя мисъль отъ проповѣдьта ти направи впечатление и те накара да заплачешъ? Овчарьтъ отговорилъ: Като гледахъ брадата ти, спомнихъ си за моя прѫчъ, който умрѣ миналата година и ми домѫчнѣ за него, затова се разплакахъ. Значи, овчарьтъ слушалъ проповѣдьта на свещеника, но нищо не разбралъ отъ нея. Той само гледалъ и намѣрилъ, че между брадата на свещеника и брадата на неговия прѫчъ има известна прилика. Като не разбиратъ нѣщата, хората се разговарятъ, проповѣдватъ едни на други, но, въ края на краищата, тѣ се оприличаватъ на нѣщо и се раздѣлятъ, безъ да се ползуватъ отъ думитѣ и опитноститѣ, които сѫ си размѣнили. Всѣки оприличава своя ближенъ на нѣщо, което нѣкога е чулъ, видѣлъ или знаялъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде досѣтливъ, да разбира живота. Нѣма ли нуждната досѣтливость, природата го прекарва презъ страдания, които обработватъ сърдцето му и развиватъ неговия умъ. Страданията подготвятъ хората да разбиратъ новия животъ, който носи новитѣ идеи въ свѣта. Само така човѣкъ вижда, че между физическия, духовния и Божествения свѣтъ сѫществува тѣсна, непреривна връзка. Тѣ представятъ части на едно Велико Цѣло — Великиятъ, цѣлокупенъ животъ. * 33. Лекция отъ Учителя, държана на 9 октомврий, 1927 г. (VII г.) Русе.

"Положителни и отрицателни чърти на човѣка" МОК - 8-ма година "Положителни и отрицателни чърти на човѣка", лекции на специалния окултен клас от Учителя, 1928- 1929 г., VIII година, две беседи от 1928 г., август, Издание - София 1928 г. Книгата за теглене на PDF 1. Лѣность и прилежание, 24 август 1928 г. 2. Гордость и ревность, 31 август 1928 г.

От книгата, „Положителни и отрицателни чърти на човѣка“. 1-ва и 2-ра лекции на Специалия (младежки) окултенъ класъ, VIII година (1928–1929). Издание 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Лѣность и прилежание Ще се спра само върху двѣ думи: лѣность и прилежание. Лѣностьта и прилежанието сѫ братъ и сестра. Лѣностьта и удоволствието всѣкога вървятъ заедно, както прилежанието и дѣятелностьта. Каквато е връзката между първитѣ двѣ, между лѣность и удоволствие, такава е връзката и между послѣднитѣ двѣ – прилежание и дѣятелность. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се удоволствува, а прилежниятъ – да работи, той е работливъ човѣкъ. Дѣятелностьта и работоспособностьта, това сѫ двѣ аналогични състояния на душата. Лѣностьта изключва истинската култура отъ себе си. Лѣнивиятъ не е културенъ човѣкъ. Той може да се нарече цивилизованъ, но не и културенъ човѣкъ. Лѣностьта е присѫща на еволюцията. Както казахъ, еволюция сѫществува само за слабия човѣкъ. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удобства, той не обича да промѣня мѣстото си, не обича да се движи. Той обича да има 10 – 20 слуги на разположение, да е обиколенъ съ звънци, и щомъ бутне нѣкой отъ звънцитѣ съ пръста си, желанието му да се изпълни веднага, по магически начинъ. И затова ще видите лѣнивиятъ човѣкъ потъналъ въ мечти отъ приказкитѣ на 1001 нощь. Казвамъ: лѣностьта е състояние, което сѫществува и въ физическия, и въ умствения, и въ духовния свѣтъ на хората. Всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта, се дължатъ на лѣнивитѣ състояния на човѣка, които понѣкога обхващатъ душата му изцѣло и я възпиратъ въ нейнитѣ благородни стремежи. Всѣки човѣкъ, който пита, защо работитѣ ставатъ по единъ, а не по другъ начинъ, това показва, че той е лѣнивъ човѣкъ, който търси лесния пѫть. Една българска пословица казва: „Накарайте лѣнивия на работа, и той ще ви научи на умъ“. Всички лѣниви хора сѫ умни. Лѣностьта се отличава съ едно негативно качество – отлагане. Ако е въпросъ да се плаща за нѣщо, лѣнивиятъ човѣкъ отлага; ако е за извършване на нѣкоя работа – отлага; ако е за молитва – отлага; ако е за учене – отлага; ако е за умиране – пакъ отлага. На каквато работа и да накарате лѣнивия човѣкъ, той постоянно отлага, като казва: не може ли да се отложи за малко тази работа? Или: дайте ми малко врѣме да помисля. Лѣнивиятъ човѣкъ не бърза, той нѣма никакъвъ идеалъ. Въ него нѣма нѣщо опрѣдѣлено. Той се стреми къмъ вѫтрѣшно спокойствие и избѣгва тревогитѣ. Лѣнивиятъ човѣкъ обича да се оглежда въ огледалото, бои се да не би лицето му да се е набръчкало. Или, ако види, че кожата на рѫцѣтѣ му е малко огрубѣла, веднага казва: дайте ми малко масло да си намажа рѫцѣтѣ! Лѣнивиятъ човѣкъ обича да има меки рѫцѣ. Азъ не говоря за тази лѣность, или за този мързелъ, който произтича отъ обстановката на нѣщата, но за обикновения мързелъ, който е свойственъ на всѣки човѣкъ. При първия случай, напримѣръ, ако човѣкъ е богатъ, може да бѫде мързеливъ. Богатскиятъ синъ често не учи, мързеливъ е, защото знае, че баща му е богатъ. Лѣностьта въ нѣкои случаи става причина да се роди лъжата. Ето защо, когато човѣкъ тръгне въ истинския пѫть на живота, той трѣбва да се пази отъ това състояние. Лѣностьта е едно тихо течение въ природата, но попадне ли човѣкъ въ него, натъква се на редъ противорѣчия и започва да търси щастието, което никога не може да постигне. Лѣностьта не води къмъ щастието. Казвамъ: само прилежанието е въ състояние да запази добродѣтелитѣ на човѣка. За да се развива човѣкъ, той трѣбва да бѫде прилеженъ! Може да се каже, че прилежанието е спасително срѣдство противъ вѫтрѣшната лѣность у човѣка. Ще кажете: може ли всѣки човѣкъ да бѫде прилеженъ? – Прилежанието е качество на всѣка душа, което тя е наслѣдила отъ духа. Казва се за духа, че е неуморенъ въ своята дѣятелность. Духътъ постоянно работи. Прилежанието е качество, което подбутва човѣка къмъ работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежниятъ ученикъ всѣкога ще си научи уроцитѣ; прилежниятъ работникъ всѣкога ще си свърши работата за деня; прилежниятъ богомолецъ ще си направи молитвата наврѣме. Изобщо, прилежниятъ човѣкъ винаги завършва работата, която е започналъ. Друго отличително качество на прилежния човѣкъ е това, че той започва съ малки, а не съ голѣми работи. Обаче, започне ли една работа, той я свършва до край. При великитѣ, при грандиознитѣ работи, винаги се намѣсватъ редъ побудителни причини, но не и прилежанието. Богатството е родило лѣностьта, а сиромашията – прилежанието. Прилежниятъ човѣкъ разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи! Лѣнивиятъ човѣкъ пъкъ седи въ бездѣйствие и не знае защо не му се работи. Какво бихте писали, ако ви се дадеше темата: „Кога се ражда лѣностьта и кога – прилежанието?“ Изобщо, когато хората изгубятъ своитѣ първични идеали, лѣностьта се явява на сцената на живота. Изгуби ли човѣкъ посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ, въ него се заражда лѣностьта. Въ този случай, ние опрѣдѣляме лѣностьта като послѣдствие, като резултатъ отъ загубването на нѣщо велико. Кога се ражда прилежанието? – Когато човѣкъ намѣри своя пѫть, т.е. когато намѣри посоката на своя вѫтрѣшенъ животъ. Прилежанието е показатель на истинския пѫть въ живота. Докато човѣкъ е прилеженъ въ каква и да е работа, това показва, че той е на истинския пѫть на живота. Докато човѣкъ е лѣнивъ, това показва, че той е извънъ истинския пѫть на живота: той нѣма цѣль, нѣма смисълъ въ живота, живѣе неправилно, затова идеитѣ и желанията му сѫщо така сѫ неправилни. Прѣдставете си слѣднитѣ прости случаи въ живота. Нѣкой човѣкъ казва: азъ не искамъ да уча. Или: азъ не искамъ да стана философъ, не искамъ да бѫда ученъ, поетъ, музикантъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. И този човѣкъ, за да убѣди и себе си, и другитѣ, че е правъ, ще започне да ви цитира стихове отъ Писанието, дѣто се казва, че знанието, придобивкитѣ на човѣка сѫ тягость на духа. Човѣкъ трѣбва да живѣе спокойно, тихо, да знае защо е живѣлъ. Кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ този човѣкъ да мисли и да постѫпва така въ живота си? – Лѣностьта. Само лѣнивиятъ човѣкъ възстава противъ страданията. Всички хора, които се възмущаватъ отъ страданията, сѫ лѣниви хора. Като имъ се заговори за страдания, сърдцето имъ трепва. Лѣнивитѣ хора иматъ неправилно философско спокойствие. За да избегнатъ страданията, тѣ запазватъ вѫтрѣшно спокойствие. Сега азъ нѣма да се впущамъ надълбоко, да ви обяснявамъ произхода на лѣностьта, но казвамъ: лѣностьта всѣкога произвежда извѣстна разслабеность, отпуснатость на организма. Нѣкои смѣсватъ лѣностьта съ почивката. Не, почивката е едно нѣщо, а лѣностьта – друго. Почивката е едно естествено състояние, при което човѣкъ промѣня положението си, придобива загубенитѣ енергии, обновява организма си и слѣдъ това се усѣща бодъръ и готовъ за работа. При лѣностьта, състоянието на човѣка е почти едно и сѫщо прѣзъ цѣлия день. Казвамъ: най-опасната болесть за младия човѣкъ е лѣностьта. Нѣма по-опасна болесть за младитѣ отъ лѣностьта. Азъ говоря за онзи младъ човѣкъ, който е пригърналъ извѣстна идея въ живота си. Лѣнивъ ли е човѣкъ, той нищо не може да реализира отъ своята идея. Дойде ли лѣностьта у човѣка, тя ще го спре въ неговото развитие. Тя не потиква човѣка напрѣдъ. Каквото благородно начинание да се зароди у човѣка, дойде ли лѣностьта, ще го чуете да казва: нѣма защо да бързамъ сега, ще дойде врѣме и за това. Лѣнивиятъ човѣкъ все отлага. За да изтъкнатъ резултатитѣ отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ качества на човѣка, хората на миналото сѫ написали редъ басни и пословици съ нравоучителни заключения. Напримѣръ, въ баснята „Щурецъ и мравки“, тѣ прѣдставляватъ щуреца като символъ на лѣностьта, а мравката – символъ на прилежание и трудолюбие. Не, това нравоучително заключение не е правилно. Щурецътъ не е лѣнивъ, и мравката не може да символизира истинското прилежание и трудолюбие. Въ тия нравоучения днесъ трѣбва да се направи една малка корекция. Мравката е, наистина, активна, дѣятелна, но чувството, което я заставлява да се прояви такава, не е прилежанието, но стяженолюбието. Въ моитѣ очи, щурецътъ, съ своитѣ пѣсни, е прѣдвѣстникъ на една нова култура. Той е културенъ. Между щуреца и заека има известно сходство: заднитѣ крака на щуреца сѫ дълги, и той обича да скача. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у заека. Казвамъ: отъ чисто психологическо гледище, за да може една работа да се свърши добрѣ, човѣкъ трѣбва да има разположението на щуреца. Щурецътъ винаги има разположение. Въ това отношение щурецътъ мяза на виденъ, ученъ човѣкъ, който добрѣ разбира живота. Това не значи, че той разбира живота като човѣкъ, но като щурецъ. Въ ограничения крѫгъ на своя животъ той го разбира и използува добрѣ. Мравитѣ пъкъ символизиратъ култура, която е изгубила вече своето направление въ живота. Тѣ показватъ за отклонението на културата отъ правия й пѫть. Като се прослѣди живота на мравитѣ, може да се намѣрятъ причинитѣ въ органическия свѣтъ за спиране развоя на една култура. И ако търсите, отрицателнитѣ, лошитѣ чърти на дадена култура, ще ги намѣрите въ живота на мравитѣ. Между тѣхъ има редъ и дисциплина, но дисциплина на насилие, дисциплина на жестокость. Тѣ сѫ сѫщества на краенъ материализъмъ, но не и на идеализъмъ. Когато младиятъ човѣкъ казва, че трѣбва да се работи на младини, за да се почива на старини, това подразбира култура на мравитѣ. Съврѣменнитѣ хора, като се рѫководятъ отъ принципа да работятъ на младини, за да почиватъ на старини, сѫ създали лѣностьта. Подъ почивка тѣ разбиратъ това успокоително състояние, въ което човѣкъ само си почива и удоволствува. Върху този принципъ сѫ съградени и нѣкои религиозни системи. Турцитѣ, запримѣръ, си прѣдставляватъ рая, като блаженство: прѣдъ тѣхъ седи: цѣла планина отъ пилафъ, полѣтъ съ масло. Тѣ държатъ нергиле въ устата си и лъжица въ рѫка, и отъ врѣме на врѣме си пушатъ и взиматъ отъ пилафа. Това състояние се продължава цѣла вѣчность. То е вѣчниятъ животъ на щастие и блаженство. И много отъ съврѣменнитѣ хора си прѣдставляватъ живота по този начинъ и казватъ: да има прѣдъ мене планина отъ пилафъ и азъ да седя съ лъжица въ рѫка прѣдъ нея, безъ никаква мѫчнотия да бъркамъ въ пилафа, да си хапвамъ и за нищо въ свѣта да не мисля – въ това седи смисъла на живота. Тия хора търсятъ лесния животъ, безъ мѫчнотии и страдания. Питамъ: каква култура, каква цивилизация или каква идея може да се роди при такова разбиране на живота? Днесъ младитѣ се възпитаватъ по единъ начинъ, старитѣ – по другъ начинъ, но въ края на краищата, и еднитѣ, и другитѣ, като се натъкватъ на мѫчнотии и противорѣчия въ живота си, казватъ: защо е създаденъ така свѣтътъ? Казвамъ: мислите ли, че Богъ, Който е създалъ свѣта и мислилъ съ вѣкове, какъ и по какъвъ най-добъръ начинъ да го създаде, ще внесе всички тѣзи противорѣчия, мѫчнотии и страдания, отъ които вие да се спъвате? Мислите ли, че Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена, не е прѣгледалъ, не е взелъ въ внимание всички най-правилни начини и методи за развитието на всички сѫщества? Мислите ли, че Той не е прѣдвидилъ всички условия за и противъ общото развитие на живота? – Всичко това е прѣдвидено още прѣди създаването и проявяването на живота, и ако днесъ изпѫкватъ повидимому редъ противорѣчия въ живота, тѣ не сѫ Божие дѣло, но тѣ сѫ сѣнки, които сѫществуватъ въ съзнанието на недоразвититѣ още сѫщества. Тия сѣнки се дължатъ на други сѫщества, които сѫ влѣзли въ съзнанието на хората и сѫ затъмнили тѣхната първоначална свѣтлина. Животътъ, самъ по себе си, тъй както е билъ първоначално въ съзнанието на Бога, е идеаленъ, възвишенъ и съвършенъ. И ако човѣкъ вложи въ живота си онази абсолютна вѣра, че всичко, което Богъ е направилъ, е добро и съвършено, той ще се домогне до истинския, до дълбокия смисълъ, който Богъ е вложилъ въ цѣлокупния животъ. Тогава, човѣкъ ще разбере, какво е предназначението на тия привидни противорѣчия; той ще разбере още защо идватъ страданията и мѫчнотиитѣ въ живота. За да се достигнатъ практически тия резултати, и да се спаси човѣкъ, той трѣбва да схване всички ония най-фини приоми, чрѣзъ които лѣностьта го обхваща, за да спре неговото развитие. Лѣностьта е сила, която съзнателно се домогва до човѣка, за да му противрдѣйствува въ живота. Когато силитѣ въ човѣка се уравнятъ, въ него се явява лѣность, бездѣйствие. Прѣдставете си, напримѣръ, че двама юнаци, съ равни сили, излизатъ да се борятъ единъ срѣщу другъ. Тѣ ще се борятъ извѣстно врѣме, но никой отъ тѣхъ нѣма да спечели борбата, вслѣдствие на което тя ще се прѣкрати. При това положение не може да има вѣчна борба. Смисълътъ на живота не е въ вѣчната борба, но въ вѣчното движение. Въ този случай, на помощь иде прилежанието. То е онзи импулсъ на човѣшкия духъ, който постоянно потиква ту една, ту друга сила или способность у човѣка къмъ дѣйность и го държи въ постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа“. Ето защо, прилежанието трѣбва да влиза като основенъ елементъ въ всѣки акть, въ всѣка мисъль, въ всѣко чувство. И тъй, прилежанието се отличава съ това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии въ живота, а лѣностьтьта отстѫпва и при най-малката спънка. Слѣдователно, за да не може лѣностьта да се загнѣзди въ ума, въ сърцето или въ волята на човѣка, като болезнено вѫтрѣшно състояние на душата, той не трѣбва да се спира прѣдъ никакви мѫчнотии въ живота си, защото всѣка мѫчнотия, колкото малка и да е тя, прѣдставлява единъ етапъ, прѣзъ който човѣкъ трѣбва да мине. Тя прѣдставлява прѣграда, на която има поне едно отверстие, прѣзъ което може да се влѣзе. Мѫчнотиитѣ въ живота сѫ нѣщо подобно на формулитѣ въ математиката. Ако знаеш формулитѣ ще можешъ да рѣшавашъ и задачитѣ. По сѫщия начинъ, ако се справите съ една ваша мѫчнотия, вие ще можете да рѣшите и задачата на вашия животъ. Мѫчнотиитѣ сѫ елементи на дадени задачи. Сега азъ искамъ добрѣ да ме разбирате, добрѣ да ме слушате. Понѣкога лѣнивиятъ човѣкъ си мисли, че е божество, за което всички трѣбва да работятъ. Той се счита като центъръ на вселената и казва: азъ не трѣбва да се движа отъ мѣстото си, защото помръдна ли се, всичкиятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се наруши. Въ това отношение този човѣкъ е философъ, счита, че само той има право да учи хората, какъ да работятъ и да живѣятъ, а щомъ дойде въпросъ до него, той казва: азъ свършихъ своята работа въ свѣта, свършихъ и съ въпроса за учене и за молитва, свършихъ и съ въпроса за Любовьта. Сега не ми остава нищо друго, освѣнъ да седя неподвижно, като точка въ вселената, около която всички други да се движатъ и да работятъ. Който иска да му кажа, какво трѣбва да прави, да дойде при мене. Такъвъ човѣкъ може да ви учи, какво нѣщо е прилежанието, безъ да го прилага самъ той. Той търси охолния животъ и удоволствията. Говори меко, тихо и спокойно, като философъ. Съ никого не се кара; повидимому е благъ и спокоенъ, усмихва се налѣво – надѣсно, и ако нѣкой му противорѣчи, ако не иска да свърши работата, която му възлага, той ще бръкне въ джоба си, ще извади оттамъ една или нѣколко звонкови монети и ще му каже: ако искашъ да станешъ прилеженъ човѣкъ, направи тази работа и не ме заставяй да изгубя спокойствието си. Изгубя ли своето спокойствие, ти ще изгубишъ живота си, защото ще се наруши реда и порядъка въ цѣлата вселена. Щомъ се изпълни желанието му, той казва: ето единъ будала човѣкъ, който не разбира смисъла на живота! Лѣнивиятъ човѣкъ постоянно дава съвѣти на другитѣ. На едного казва: иди да копаешъ на лозето! На другиго казва: ти чети, учи! На трети казва: иди да орешъ на нивата! А той само седи и се подсмива на слабоститѣ на хората. Нѣкои наричатъ лѣностьта „вѫтрѣшна аристокрация“ на човѣка. Лѣнивияъ човѣкъ се движи съ голѣмо достойнство и величие, дава си видъ, че всичко разбира. Отъ кога води началото си лѣностьта? – Още отъ първия човѣкъ, който, като останалъ безъ работа, искалъ да надхитри природата, да й се наложи. Но разумната природа не обича лъжитѣ, не обича бездѣйствието, не обича да се прѣстѫпватъ нейнитѣ закони. Дълго врѣме тя е мълчала и наблюдавала само, до кога ще се продължи тази работа. И като видѣла, че тази работа нѣма да се изправи сама по себе си, като минавала покрай човѣка, тя започнала всѣки день да туря на гърба му по една малка прашинка. Лѣнивиятъ човѣкъ, като не обичалъ да се чисти, оставялъ праха на гърба си. Така той очаквалъ другъ нѣкой да го очисти, докато най-послѣ на гърба му се събралъ толкова много прахъ, че той забѣлѣзалъ, какво животътъ му се измѣня и губи смисъла си. Той не може да разбере, че причината за натрупването на прашинкитѣ по гърба му, това е той самъ. Туй натрупване на прашинкитѣ се изразява въ общо затлъстяване на организма. Този човѣкъ затлъстява толкова много, че всичко красиво въ него се обезобразява. Той започва да се чуди на всичко това и казва: какъ тъй, азъ, спокойниятъ човѣкъ да дойда до това положение? Има нѣщо безсмислено въ живота! Започва да се оглежда оттукъ–оттамъ и казва: какво е станало съ мене, че се измѣнихъ толкова много? Слѣдователно, много отъ сегашнитѣ безпокойствия и страдания въ свѣта се дължатъ единствено на бездѣйствието. За всѣки даденъ моментъ човѣкъ може да бѫде лѣнивъ въ добродѣтельта, лѣнивъ въ знанието, лѣнивъ въ истината, лѣнивъ въ мѫдростьта. Лѣностьта сѫществуваше и въ Соломона, като качество на човѣшкото. Слѣдъ като Соломонъ доби всичкото знание на свѣта, лѣностьта първа тури своето краче въ него, и той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета! Многото знание е тежесть за духа.“ Слѣдъ това Соломонъ се прѣдалъ на ядене и пиене. Той търсилъ причинитѣ на лѣностьта въ себе си, но не могълъ да ги намѣри. Най-послѣ напусналъ всичко и свършилъ съ падение. И тъй, правилниятъ, естествениятъ пѫть въ живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко въ човѣка, той върви въ правия пѫть на живота, въ който всички сили и способности се развиватъ правилно. Прилежниятъ човѣкъ е радостенъ и веселъ. Като се връща вечерь отъ работа, той е тихъ и спокоенъ, доволенъ, че е свършилъ работата, която му прѣдстояла прѣзъ деня. Той има свой активъ и пасивъ. Красиво е, когато човѣкъ успѣе да постигне такова състояние въ себе си! Каже ли нѣкой човѣкъ, че скърби за своитѣ непостигнати желания, това показва, че той е билъ лѣнивъ. Само лѣнивиятъ човѣкъ мисли, че желанията му не могатъ да се постигнатъ. Недоволството е състояние, присѫщо на лѣностьта. Недоволството и лѣностьта вървятъ заедно. Или, казано съ други думи: лѣностьта е майка на недоволството. Който е лѣнивъ, непрѣменно ще има вѫтрѣшно недоволство въ себе си. Та казвамъ: ако искате психологически да разберете качествата на лѣностьта и прилежанието, ще се доберете до външната страна на новия животъ, който искате да придобиете. Прилежанието ще ви покаже методитѣ и законитѣ, които сѫществуватъ въ живота; то ще ви покаже още и съ кои хора ще можете да работите. Лѣностьта пъкъ ще ви отклонява отъ правия пѫть. Много дѣца до извѣстна възрасть сѫ активни, прилежни, но послѣ тръгватъ по пѫтя на лѣностьта, и така изгубватъ смисъла на живота. Ще знаете слѣдното правило: злото се явява като резултатъ на лѣностьта. Или, лѣностьта е майка на злото. Доброто е резултатъ на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто. Това е вѫтрѣшно, психологическо разграничение между злото и доброто. Нѣкои питатъ: отъ какво е родено злото? – Отъ лѣностьта. Лѣностьта е цивилизация, която е родила злото. Силата на злото не е постоянна, но то има ефектъ, понеже въ него ставатъ чести избухвания. Въ злото дѣйствува българскиятъ остенъ. Волътъ оре на нивата, движи се, защото остенътъ го побутва. Коньтъ тича, служи на господаря си, защото камшикътъ се упражнява върху него. Нито волътъ, нито коньтъ работятъ по своя добра воля. Остенътъ и камшикътъ сѫ причина за тѣхната дѣятелность. Слѣдователно, ако човѣкъ има въ себе си стимулъ, подобенъ на остенъ или камшикъ, който го заставя да работи и върви напрѣдъ, това не е правилна дѣятелность. По този начинъ и лѣнивиятъ може да работи. Когато иска да извърши нѣкоя работа, лѣнивиятъ ще накара нѣкого да го застави насила да работи. Силитѣ въ лѣнивия човѣкъ сѫ пасивни. Той казва: „Кой ще си чупи главата да учи това или онова? Господъ не е създалъ живота за мѫчение. Нѣма защо да се мѫча.“ Излѣзе вънъ, понапече се малко на слънце, пакъ влѣзе вѫтрѣ, легне да си почива. Лѣнивиятъ човѣкъ търси удоволствията въ живота. Нѣкой казва: азъ не искамъ да уча. – Азъ зная, кои сѫ причинитѣ за това нѣщо. – Азъ не искамъ да се моля. – И затова зная причинитѣ. Кой тѣ заставя на сила да се молишъ? Ако те заставятъ на сила да се молишъ, това не е молитва. Ако те заставятъ на сила да правишъ добро, това не е добро. Добро е това, което се върши по закона на прилежанието, което е естествено, здравословно състояние на човѣка. Човѣкъ винаги трѣбва да държи прилежанието въ себе си. Дойде ли до нѣкоя спънка въ живота си, той трѣбва абсолютно да отхвърли лѣностьта отъ себе си. Не върви ли нѣщо въ живота ви, откажете се напълно отъ лѣностьта и започнете съ прилежанието. Само чрѣзъ него ще разрѣшите въпроситѣ: защо сѫществува злото въ свѣта, защо сѫществуватъ и противорѣчията. Дойде ли лѣностьта при васъ, откажете се отъ нея. Тя е майка на злото. Не се сърдете на лѣностьта, но изслушайте я, тя има цѣла история. Ако бѫдете внимателни съ нея, тя ще ви каже истината, отдѣ води произхода си, какъ се е загнѣздила въ човѣка и т.н. Не мислете, че е лесно да се освободите отъ лѣностьта. Тя е жива сила, която разполага съ такиза тънки похвати, че ако не знаете, какъ да постѫпите съ нея, тя ще се метне на гърба ви и цѣлъ животъ ще я носите. Тя ще се промъкне и въ най-добрия ви приятель, когото обичате, за да ви заблуди и изкара отъ правия пѫть на живота. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, съ какви тънки похвати работи лѣностьта. Прѣдставете си, че при васъ дохожда най-добрия ви приятель, когото не сте виждали цѣли 20 години. Въ това врѣме вие трѣбва да направите своята молитва, и приятельтъ ви, като види това, казва: „Остави сега молитвата си, първо да се видимъ, че тогава. Отъ толкова врѣме не сме се виждали!“ Подадете ли се на неговитѣ думи и съвѣти, вие изпадате въ закона на лѣностьта. Ако вашиятъ приятель върви по закона на прилежанието, той трѣбва да се моли заедно съ васъ. Молитвата е свещенъ актъ, който всѣки човѣкъ трѣбва да извърши. Какъ ще направи той своята молитва, това зависи отъ неговото развитие. Какво прави човѣкъ първо, когато се събуди? Докато е спалъ, очитѣ му сѫ били затворени, но щомъ се събуди, най-напрѣдъ той отваря очитѣ си, послѣ вдига рѫцѣтѣ си и става. И тогава азъ казвамъ: пробуждането на човѣшката душа се съпровожда съ отваряне на очитѣ. Отварянето на очитѣ пъкъ въ този случай не е нищо друго, освѣнъ молитва. Значи, молитвата е отваряне на очитѣ. Кой отваря очитѣ си рано сутринь? – Прилежниятъ човѣкъ. Той е буденъ, има будность на съзнанието. Да се молишъ, значи да отворишъ очитѣ си, да погледнешъ на всичко красиво въ свѣта, което Богъ е направилъ и да тръгнешъ напрѣдъ, да свършишъ малката работа, опрѣдѣлена за деня. Онѣзи хора, които само седятъ на едно мѣсто и молитви четатъ, тѣхната молитва е молитвата на лѣнивия, на мързеливия човѣкъ. Тия хора въ края на краищата ще свършатъ лошо. Тѣ четатъ молитви една слѣдъ друга и, като не получатъ отговоръ, казватъ: защо Господъ не отговори на моята молитва? Азъ имахъ нужда отъ 10–15,000 лева, отъ 10–15 слуги. Защо Господъ не задоволи моитѣ нужди? Този човѣкъ си прѣдставя най-хубави нѣща и се чуди, какъ тъй, Господъ се осмѣлява да не отговори на молитвтата на такова величие, на такова божество, като него! Той мисли, че и Господъ трѣбва да му слугува. Този човѣкъ има голѣмо мнѣние за себе си. Та казвамъ: всички отрицателни чърти въ нашия животъ се раждатъ все отъ лѣностьта. Щомъ се явятъ тия отрицателни чърти, животътъ става несносенъ, изгубва смисъла си, а съ това и съзнанието на хората потъмнява, и тѣ вече не могатъ да разбиратъ нѣщата. Това е състояние на затваряне очитѣ на човѣка. Обаче, кога трѣбва човѣкъ да затвори очитѣ си? – Само когато спи. Сега, като говоря за лѣностьта и прилежанието, азъ ги разглеждамъ въ тѣхната вѫтрѣшна сѫщина, а не тъй, както се разбиратъ въ живота. Запримѣръ, азъ не взимамъ почивката, като състояние на лѣность, но като състояние, въ което мисъльта взима участие. Когато човѣкъ почива, трѣбва да знае причинитѣ, защо трѣбва да почива; когато човѣкъ иска да се моли, трѣбва да знае причинитѣ, защо да се моли; когато човѣкъ иска да мисли, да работи, или да учи, трѣбва да знае причинитѣ, защо иска тия нѣща. Нѣкой казва: животътъ нѣма смисълъ. Питамъ: какъ е възможно, Богъ, Който е създалъ свѣта и го е осмислилъ, да нѣма никакъвъ смисълъ? Ти какъ дойде до това заключение? Това е философията на лѣнивия човѣкъ отъ която трѣбва да се пазите. Ако искате да придобиете новия животъ, трѣбва да се пазите, трѣбва да се откажете отъ философията на лѣностьта. Който иска да живѣе съ новитѣ разбирания, трѣбва да бѫде благоугоденъ на Бога. Какъ може човѣкъ да бѫде благоугоденъ на Бога? Ще ви попитамъ: кои ученици сѫ любими на учителя си? – Способнитѣ ученици. Прилежниятъ ученикъ е способенъ. Способниятъ ученикъ е даровитъ. Даровитиятъ ученикъ е любимецъ на учителя си и на Бога. Съ прилежния ученикъ Богъ всѣкога се занимава, а на лѣнивия ученикъ – прахъ остава. Какво разбирате подъ думитѣ „на лѣнивия ученикъ Богъ прахъ оставя“? Вървите ли по закона на лѣностьта, Богъ ще остави върху васъ прахъ. Това значи: колкото пѫти природата мине покрай лѣнивия човѣкъ, който седи въ бездѣйствие, все ще тури по една прашинка на гърба му. Богъ поглежда къмъ този човѣкъ и казва: „Това мое дѣте единъ день ще пожъне послѣдствията на своята лѣность, но ще научи урока си“. Често, като се говори на хората за духовни работи, тѣ не се интересуватъ за тѣхъ. Вие трѣбва да знаете причинитѣ, защо не ви интересуватъ тия въпроси. Двѣ причини може да има за това: или вие не сте готови да възприемете тия въпроси, или този, който ви говори, не засѣга въпроситѣ по сѫщество. Прѣди всичко, и материалниятъ, и духовниятъ свѣтъ иматъ своитѣ добри страни. И въ двата свѣта има нѣщо реално, което не се измѣня. Тази реалность, именно, прѣдставлява вѫтрѣшната връзка между всички прояви на живота. Въ това отношение вие ще видите, че прилежниятъ човѣкъ се солидаризира съ дѣятелностьта на сѫществата отъ всички свѣтове и работи заедно съ тѣхъ. Лѣнивиятъ човѣкъ, обаче, е краенъ индивидуалистъ. Той се отдѣля отъ сѫществата на другитѣ свѣтове, живѣе само на физическия свѣтъ, като се рѫководи главно отъ своята личность. Животътъ на личностьта, обаче, не прѣдставлява идейния животъ. Чрѣзъ лѣностьта у човѣка може да се развие вѫтрѣшното криво разбиране на нѣщата, което да го отклони отъ правия пѫть на онази естествена дѣятелность, потрѣбна за душата. И тъй, ще държите въ ума си идеята за прилежанието и лѣностьта. Младитѣ трѣбва да се пазятъ отъ лѣностьта. Старитѣ, които иматъ опитность отъ нея, все сѫ научили нѣщо, и сега трѣбва да се подмладяватъ. Дойде ли въ съзнанието имъ идеята, че сѫ се подмладили, трѣбва вече съзнателно да се пазятъ отъ лѣностьта. Тя води къмъ старость, къмъ осакатяване на човѣка. Младостьта е външенъ изразъ на прилежанието; старостьта е външенъ изразъ на лѣностьта. Всички велики добродѣтели живѣятъ въ закона на прилежанието; всички слабости и пороци живѣятъ въ закона на лѣностьта. Младиятъ трѣбва да върви въ закона на прилежанието и да използува и най-малкитѣ блага, които Богъ му е далъ за разрѣшение на задачитѣ, опрѣдѣлени въ живота му. Влѣзе ли лѣностьта въ сърцето на младия, тя ще каже: ти трѣбва да пазишъ сърцето си отъ Любовьта, да не изгори; не трѣбва да обичашъ всички хора, не си ги родилъ ти. Обичай себе си. Достатъчна ти е тази любовь. Дойде ли такова чувство въ сърцето ви, то ще ви осакати. Когато лѣнивиятъ човѣкъ казва, че не може да обича всички хора, азъ го уподобявамъ на човѣкъ, който туря прѣдъ очитѣ си прѣграда съ тѣсно отверстие и отъ врѣме на врѣме поглежда прѣзъ него, като казва: не мога да обичамъ цѣлия свѣтъ! – Разбира се, че не можешъ. Прѣзъ това тѣсно отверстие ти виждашъ само единъ човѣкъ и него можешъ да обичашъ. Той казва: тогава покажи ми начинъ, какъ да обичамъ всички хора! Веднага хвърлямъ прѣградата отъ очитѣ му, и той вижда всичко наоколо си. Лѣностьта туря такива прѣгради прѣдъ очитѣ на хората и ги води въ задънени улици. Тѣ гледатъ, гледатъ наоколо си и казватъ: какъ може да мине кола оттукъ? – Този пѫть не е за кола. Пѫтьтъ за коли е на друго мѣсто. – Тогава нека дойдатъ хора да прокаратъ новъ пѫть. Казвамъ: ти върви по пѫтя, който Богъ отдавна е начърталъ и не чакай хората да прокарватъ новъ пѫть. Днесъ млади и стари, учени и прости критикуватъ Бога, философствуватъ, намиратъ, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва; по другъ начинъ трѣбвало да се създаде. Казвамъ: хора, които философствуватъ по този начинъ, вървятъ по закона на лѣностьта. Това е анормално състояние на съврѣменната култура. При това състояние хората слизатъ отъ стѫпалото на културата и отиватъ въ цивилизацията – една стѫпка по-надолу. Човѣшкиятъ идеализъмъ роди културата; културата роди цивилизацията; цивилизацията роди диващината – едно регресиране на човѣчеството. И какво дойде слѣдъ всичко това? – Хората започнаха да се избиватъ. Какво спечелиха отъ това нѣщо? – Навредъ разрушения. Такива сѫ послѣдствията на лѣностьта. Това не е еволюциция, но – израждане на човѣчеството. Еволюцията е законъ за изправяне погрѣшки. Да еволюирашъ, значи да вървишъ къмъ прилежанието. Еволюцията включва усилията на човѣчеството да влѣзе въ закона на прилежанието, т.е. въ правилнитѣ прояви на човѣшката дѣятелность. Нѣкои питатъ: каква е задачата на съврѣменното човѣчество? Казвамъ: задачата на човѣчеството е да се върне къмъ първичния Божественъ животъ. Това е новиятъ животъ. Всичката философия може да се изрази съ думитѣ: да живѣемъ, както Богъ живѣе; да се проявяваме, както Богъ се проявява; да работимъ, както Богъ работи! Да бѫдемъ като Бога и едно съ Бога! Този е смисълътъ на новия животъ. Постигнешъ ли това, всички сѫщества ти ставатъ близки, както на Бога сѫ близки; всички спорове се разрѣшаватъ моментално. По този начинъ вие ще чуете тихия гласъ на Бога, който ви казва: „Прилежание!“ То води къмъ правилното развитие на живота. Разберете ли така прилежанието и: лѣностьта, тѣ добиватъ смисълъ за васъ, защото въ смисъла имъ се крие истината. Всѣка дума е вѣрна, когато изразява истината. Ако описвамъ вълка, ще го опиша такъвъ, какъвто е – съ неговитѣ истински чърти. Като описвамъ лѣностьта и прилежанието, ще ги опиша съ сѫщинскитѣ имъ качества, безъ никакво прѣувеличение и намаление. Тогава само, думитѣ придобиватъ още съдържание и смисълъ. Ще ви дамъ правило, какъ да се пазите отъ лѣностьта. Като минете покрай нея, турете на гърба й една прашинка и си заминете. Като й турите тази прашинка, тя ще се зарадва. Иначе, ще тръгне подиръ васъ. Тази прашинка е благословение за нея, което тя слѣдъ врѣме ще разбере. Казвате: какъ да разберемъ и приложимъ това правило? Буквално ли трѣбва да се разбира? – Онѣзи хора, на които съзнанието е будно, тѣ ще ме разбератъ. Който не разбира сѫщностьта на живота, не трѣбва да се самоосѫжда. Който се самоосѫжда, той не разбира Истината. Онзи човѣкъ, който не се самоосѫжда, но търси причината на своитѣ грѣшки и иска да ги изправи, той разбира смисъла на живота. Всички погрѣшки, всички неуспѣхи въ живота се дължатъ на лѣностьта. Тежкитѣ условия на вашия животъ се дължатъ на лѣностьта. Нѣкой казва: тежка е моята сѫдба! Кой ме доведе до този край? Кой ме върза съ това дебело вѫже? – Лѣностьта. Казвате: вѫжето вече е оплетено, вързанъ съмъ съ него, но какво да правя сега? – За да се избавите отъ вашата тежка сѫдба, влѣзте въ закона на прилежанието, и веднага ще разрѣшите мѫчнотиитѣ на вашия животъ. Въ момента, когато започнете да работите съ закона на прилежанието, вие ще се освободите отъ ограничителнитѣ условия на вашия животъ. Свържете ли се съ закона на прилежанието, не се страхувайте повече. Да не постѫпите като онзи неврастеникъ, комуто лѣкарьтъ прѣпорѫчалъ по-бързо ходене. Той послушалъ съвѣтитѣ на лѣкаря и веднага започналъ да върви бързо. Обаче, като изминалъ нѣколко крачки, спрѣлъ се и си казалъ: „Да не бързамъ толкова много. Като вървя така бързо, мога да изгубя силитѣ си, мога да се задуша, и сърцето ми ще спре.“ Щомъ помислилъ така, той взелъ друга посока въ живота си. Та казвамъ: тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете отъ бързото движение. Въ прилежния човѣкъ съмнѣние, невѣрие не сѫществуватъ. Той е човѣкъ на положителната вѣра. Започне ли една работа, свършва я до край. Че врѣмето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че ималъ нѣкакви спънки, наслѣдени отъ майка си и баща си – за всичко това той не търси причини за извинения, върви напрѣдъ и работи. Лѣностьта очаква на наслѣдство и се оправдава съ лоши наслѣдени чърти, а прилежанието носи дарбитѣ и ги разработва. Нѣкой пита прилежанието: какво носишъ? – Дарби и трудолюбие. Послѣ пита лѣностьта: ти какво носишъ? – Слабости и охоленъ животъ. И тъй, доста ви говорихъ за лѣностъта и прилежанието. Тия въпроси сѫ материя, приятна за разискване, но дотукъ ще спра, за да не забравите другитѣ нѣща. Дойдохъ вече до едната трета отъ въпроса, но ако продължа по-нататъкъ, ще прѣядете. За да имате импулсъ къмъ работа, трѣбва да останете малко гладни. Това изисква закона на прилежанието. Започнете новия, Божествения день на прилежанието! Днешниятъ день да бѫде послѣденъ день на лѣностьта и пръвъ день на прилежанието. Нека свѣтлината на този день бѫде свидѣтель на прилежанието! 24 августъ, 1928 г. Изгрѣвъ.

От книгата, „Положителни и отрицателни чърти на човѣка“. 1-ва и 2-ра лекции на Специалия (младежки) окултенъ класъ, VIII година (1928–1929). Издание 1928 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Гордость и ревность „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. Въ Истината е скритъ живота“. Въ Писанието има едно изречение, което гласи: „Знанието възгордява, а Любовьта назидава“. Онзи, който изказалъ това изречение, скрилъ въ него една дълбока истина. Кои сѫ причинитѣ, че знанието възгордява? Да се мисли, че знанието възгордява, това говори за изопачаване на правата мисъль. Само гордиятъ човѣкъ мисли, че всичко знае, че никой не знае работитѣ, както него. Обаче, да знаешъ всичко, да знаешъ нѣщата тъй, както никой другъ, това е качество само на Бога, на онова висше съзнание у човѣка, което схваща всички нѣща едновременно. Когато нѣкой човѣкъ каже, че той знае всичко, че като него нѣма подобенъ въ свѣта, това показва, че този човѣкъ е на първото стѫпало на възрастващия животъ и едва сега започва да мисли. Мисли ли, че всичко знае, той е на пѫтя на гордостьта, т.е. на кривия пѫть въ живота. „Знанието възгордява, а Любовьта назидава“. Друго едно положение, въ което горделивиятъ човѣкъ изпада е, че той заема особено положение къмъ всички сѫщества; мисли, че за него трѣбва особено положение, особена обстановка въ живота. Горделивиятъ човѣкъ изгубва своята вѫтрѣшна мекота, чрѣзъ която може правилно да се развива. Не е знанието, което възгордява и спира човѣка отъ правия пѫть на живота, но гордостьта, именно, е спънка за истинското знание и за добрия животъ на човѣка. Човѣкъ, у когото живѣе гордостьта, прѣстава да се учи. Той казва: азъ зная всичко. Прѣстане ли да се учи, той прѣстава и да живѣе и казва: азъ съмъ живѣлъ достатъчно, всичко съмъ опиталъ, нѣма какво повече да уча. Горделивиятъ човѣкъ намира, че всички хора трѣбва да вървятъ по неговия пѫть, понеже той всичко знае, всичко разбира – той е мѣрка за живота на другитѣ. Споредъ менъ, гордостьта е най-голѣмата суша, която може да се яви въ живота на човѣка. Гордостьта може да се нарече още запичане на съзнанието. Когато хлѣбътъ се тури въ фурната да се пече, още докато не се е напълно опекълъ, казватъ, че хлѣбътъ се запича. Това запичане на хлѣба не е естественъ процесъ, т.е. не е завършенъ процесъ. Слѣдъ като опечете хлѣба, какво постигате? Вие може да ядете житото тъй, както природата ви го дава, а може и да го опечете, като хлѣбъ. Като вземете една круша, вие може да я опечете, и така да я ядете, а може да я ядете и въ естествения й видъ. И житото, и крушата, както и всички плодове сѫ печени веднъжъ отъ слънцето. Въ природата сѫшествува единъ вѫтрѣшенъ процесъ, въ който се проявява животътъ. Когато житното зърно расте и зрѣе, то придобива животъ въ себе си. Обаче, когато житното зърно се пече, то не придобива животъ. Въ печенето, като процесъ, животъ не се придобива. Слѣдователно, когато се запече или напълно опече хлѣбъ, или какъвъ и да е плодъ, или друго нѣщо, този процесъ е резултатъ на човѣшката наука, наречена на съврѣмененъ езикъ „готварство“. Ако разгледате научно, какво е донесло готварството въ днешната му форма, въ която Сѫществува, ще видите, че то води слѣдъ себе си редица изопачавания. Въ такъвъ случай ще се яви въпросътъ: ако не се готви, какъ трѣбва да живѣе човѣкъ? Ако човѣкъ не пече хлѣба, какво трѣбва да прави? Този въпросъ е на мѣстото си, но не е зададенъ правилно. Трѣбва да се зададе въпросътъ: необходимъ процесъ ли е запичането? Казвамъ: нѣщата не трѣбва да се запичатъ. Особено този процесъ на запичането не трѣбва да сѫществува въ човѣшкото съзнание! Щомъ човѣшкото съзнание се запече, и животътъ прѣстава. Слѣдъ запичането се явява процесъ на загниване, мухлясване. Вземете единъ хлѣбъ едва запеченъ или напълно опеченъ и го оставете да поседи 5 – 6 деня. Какво ще стане съ този хлѣбъ прѣзъ това врѣме? – Ще мухляса. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и при гордостьта. Дойде ли гордостьта у човѣка, ще видите, че слѣдъ 5 – 6 – 10 деня най-много той започва да мухлясва. Горделивиятъ човѣкъ мухлясва. Първиятъ процесъ, който трѣбва да се яви въ мисъльта на хората, които искатъ да живѣятъ правилно, е да се откажатъ отъ желанието да пекатъ нѣщата. Нѣкой казва: пекатъ ме на ръженъ. Какво се разбира отъ тия думи? Ако печете живъ човѣкъ на ръженъ, какво ще придобиете? Ако печенето е процесъ на спасяване, разбирамъ, но ако слѣдъ като печешъ човѣка, той само се оплаква, въ това печене нѣма никакъвъ смисълъ. Слѣдователно, всички неестествени отношения, всички неестествени мисли и желания, това сѫ неестествени процеси на човѣшкото съзнание. Въ това отношение гордостьта е първото болезнено състояние на човѣшкото съзнание. Горделивиятъ човѣкъ мисли за себе си, че той притежава нѣкакви особени качества, каквито другитѣ хора не притежаватъ. И външно, и вѫтрѣшно той счита себе си за особенъ човѣкъ. Сега ще ви обясня, какъ разбираме ние външното и вѫтрѣшното състояние на човѣка. Животътъ на земята, т. е. физическиятъ животъ на човѣка е външниятъ животъ. Въ този животъ сѫществува разнообразие отвънъ, а еднообразие отвѫтрѣ. Значи, сѫщината на земния животъ е еднообразна. Обаче, сѫщината на живота седи въ духовния животъ. И затова, ще видите, че когато нѣкой човѣкъ започва да живѣе духовенъ животъ, той се отекчава отъ външнитѣ форми на нещата и, ако рече да се моли по стария, начинъ, казва: дотегна ми вече да се моля! Молитвата, обаче, е непрѣривенъ процесъ въ живота на всѣки човѣкъ. Тъй щото, като казва, че молитвата му дотегва, той възстава въ себе си противъ формата на молитвата, но не и противъ съдържанието и смисъла на молитвата. Този човѣкъ търси вече вѫтрѣшенъ изразъ на нѣщата. Молитвата на духовния човѣкъ трѣбва да бѫде тъй естествена, каквато е молитвата на дѣтето къмъ майката. Дѣтето се моли на майката: „Мамо, дай ми хлѣбъ, дай ми круши, дай ми това – онова!“ Дѣтето иска, а майката дава. Но, ако това дѣте и слѣдъ като порасне, слѣдъ като стане възрастенъ човѣкъ, все още продължава, да иска отъ майка си, и тя все дава, какво ще придобие човѣкъ съ това постоянно искане? Значи, и за духовния човѣкъ молитвата трѣбва да получи новъ изразъ. Той трѣбва да се моли вече тъй, както се моли Божествениятъ човѣкъ. При сегашното, състояние на човѣчеството хората сѫ дошли до положението само да искатъ. Тѣ се обръщатъ къмъ Бога и казвзтъ: „Господи, кѫща нѣмаме, дай ни двѣ стаи и кухня!“ Други искатъ дрехи, обуща; трети се оплакватъ, че страдатъ отъ главоболие, оть коремъ, отъ стомахъ – здраве искатъ оть Бога. Всички искатъ удобства, добри условия, въ живота: и т.н. Казвамъ: като отидете при Бога, нищо нѣма да искате. Постоянното искане довежда човѣка до ожесточение. Горделивиятъ човѣкъ, понеже има особено мнѣние за себе си, като не получи това, което иска, казва: „Какъ смѣятъ да не задоволятъ моитѣ искания? Не знаятъ ли, че азъ съмъ особенъ, необикновенъ човѣкъ!“ – Не, особенъ може да бѫде само съвършениятъ човѣкъ! Ако обикновениятъ човѣкъ мисли, че е особенъ, това е противоречие, на което той самъ се натъква. И тъй, когато човѣкъ дойде до положение да не се задоволява отъ физическия, отъ земния животъ, той трѣбва да навлѣзе въ духовния животъ. Въ този животъ има еднообразие отвънъ, а разнообразие отвѫтрѣ. Духовниятъ човѣкъ не може да грѣши на земята, понеже той живѣе вѫтрѣшенъ, а не външенъ животъ. Сега ще ви прѣдставя въ една външна, видима форма единъ процесъ, който става въ съзнанието на горделивия човѣкъ. Прѣдставете си, че единъ младъ, красивъ момъкъ хваналъ подъ рѫка, или, както казватъ още „алабраце“, нѣкоя хубава, прѣдставителна мома и гордо, самодоволно върви съ нея. Въ съзнанието му, скрито, седи мисъльта: „Като тази мома нѣма друга въ свѣта. Само азъ мога да се разхождамъ съ нея „алабраце“. Това показва, че гордостьта се прокрадва скрито въ неговото съзнание. И момата, отъ своя страна, върви съ момъка и си мисли: „Като този момъкъ нѣма втори въ свѣта.“ Гордостьта се промъква и въ нейното съзнание. И двамата вървятъ, оглеждатъ се надѣсно-налѣво, да разбератъ, дали и хората наоколо имъ признаватъ този фактъ. Но ето, случва се едно малко нещастие на този момъкъ. Като върви изъ пѫтя, срѣща друга мома, десеть пѫти по-хубава отъ неговата. Той веднага хвърля погледъ къмъ нея, прѣцѣнява я, че е хубава мома, и въ съзнанието му се прокрадва мисъльта: „Защо сега не мога да хвана тази мома алабраце?“ Като не може да постигне това свое желание, въздъхва си само. Щомъ отмине хубавата мома, той се замисля малко и се уплашва отъ себе си, че такава мисьль, такова желание е могло да мине прѣзъ него. Хубавата мома, като забѣлѣзва, че този момъкъ става малко гузенъ, тя се възгордѣва, но си казва: „Докато ти ходишъ алабраце съ тази мома, не заслужавашъ моето внимание.“ Момата, която той води алабраце, въ този случай започва да става ревнива. Тази срѣща съ хубавата мома и желанието на момъка да се разхожда съ нея, е причина за първия грѣхъ, който се явява въ неговото съзнание. На първата мома той е казвалъ, че никога нѣма да се откаже отъ нея, а едва вижда втората мома и е готовъ вече да замѣни първата съ нея. Азъ ви привеждамъ този примѣръ, за да се схване положението, въ което много отъ съврѣменнитѣ хора често изпадатъ. Тази мома, съ която се разхождате алабраце, може да бѫде нѣкаква ваша идея, за която казвате: това е идеалътъ на моя животъ, отъ който никога нѣма да се откажа. Обаче, виждате друга по-хубава идея и веднага казвате: какъ бихъ желалъ да имамъ тази идея и да се разхождамъ съ нея алабраце! Питамъ: ако човѣкъ мѣни своитѣ идеали, на какво ще мяза той? Какво ще придобие този човѣкъ? Ако вие можете да смѣняте единъ идеалъ съ другъ, това не е никакъвъ идеалъ, това е една обикновена мисъль. Подъ думата „идеалъ“ азъ разбирамъ това, което не може да се замѣни съ нищо друго въ живота ви; това, което може да издържи на всички бури и вѣтрове, на всички страдания и изпитания. Успѣе ли човѣкъ да замѣни своя възвишенъ идеалъ съ другъ нѣкой, той прѣстава да живѣе. Това е точно така, както, ако човѣкъ замѣни своя животъ съ живота на другъ нѣкой човѣкъ. Както животътъ на човѣка не може да се замѣня, така и идеалътъ му не може да се замѣня. Всѣка подобна смѣна води къмъ смърть. Нѣкой казва: едно врѣме идеята за дѣтинството бѣше моятъ идеалъ. Тогава азъ се възхищавахъ отъ идеята, която Христосъ е вложилъ въ стиха: „Станете като дѣцата!“ Питамъ: мислите ли, че вие можете да замѣните този идеалъ съ другъ нѣкой? – Въ физическия свѣтъ може да го замѣните, но въ духовния – не можете. Вие не може да замѣните Любовьта съ нищо друго въ свѣта. Външнитѣ нѣща не могатъ да бѫдатъ побудителна причина въ свѣта. Слѣдователно, красотата не ражда Любовьта. Въ този случай външната красота на нѣкоя мома или на нѣкой момъкъ не ражда Любовьта. Ако вашата любовь се дължи на нѣкоя външна форма, това не е любовь; ако вашиятъ идеалъ се дължи на нѣкоя външна форма, това не е идеалъ; ако вашиятъ животъ се подържа отъ нѣщо външно, това не е животъ. Казвамъ: въ духовния свѣтъ има външно еднообразие и вѫтрѣшно разнообразие. Затова, ако погледнете външно хората въ духовния свѣтъ, ще забѣлѣжите, че всички сѫ еднакво красиви. Въ това отношение между тѣхъ нѣма разлика. И тогава, ако единъ младъ момъкъ влѣзе въ духовния свѣтъ и види нѣкоя красива мома, той никога не би казалъ: защо не мога да хвана тази мома алабраце? Тамъ всички моми сѫ еднакво красиви. Слѣдователно, въ духовния свѣтъ прѣстѫпление не може да се направи. Обаче, прѣстѫпление отвѫтрѣ може да се направи: мислено или сърдечно. Въ физическия свѣтъ нѣщата сѫ обратни. Тамъ прѣстѫпленията се вършатъ главно външно. Когато нѣкой човѣкъ сгрѣши въ духовния свѣтъ, пращатъ го на земята да изправи погрѣшката си. Ако той има извѣстна идея въ духовния свѣтъ и настоява, че идеята му е права, пращатъ го на земята да разбере истината по въпроса, и за тази цѣль възвишенитѣ сѫщества му казватъ; „Когато идеята ти стане обективна, ти самъ ще се произнесешъ за нея“. И наистина, този човѣкъ дохожда тукъ на земята, учи, работи, пада, става; днесъ хване една алабраце, утрѣ друга; днесъ него хванатъ алабраце, утрѣ му даватъ пѫтя, докато най-послѣ казва: „Побѣлѣ ми главата!“ Възвишенитѣ сѫщества го слѣдятъ отгорѣ и му казватъ: „Сега те поздравляваме! Разбра вече, въ какво седи твоята идея и какъ тя ще може да се реализира“. Този човѣкъ въ първо врѣме е билъ горделивъ, мислилъ е, че всичко може да направи, но слѣдъ като видѣлъ своя неуспѣхъ, започва да става ревнивъ. Значи, гордостьта ражда ревностьта. Ние наричаме ревностьта сиромашия на живота. Защо? Гордостьта произвежда запичане на съзнанието, а запичането създава суша въ живота на човѣка. Питамъ тогава: какви плодове могатъ да се родятъ на суха почва? Ето защо, слѣдъ запичането се ражда сиромашията, т. е. ревностьта. Когато се каже за нѣкой човѣкъ, че е много ревнивъ, това подразбира, че той е осиромашелъ и умствено, и духовно – всестранно е осиромашелъ. Сега азъ развивамъ тѣзи въпроси, защото и вие може да ги провѣрите, а мнозина вече иматъ опитность по тѣхъ. Гордиятъ и ревнивиятъ човѣкъ изгубватъ всичко хубаво въ живота си: своитѣ велики мисли, своитѣ велики чувства. Той изгубва всичко онова, което го е радвало въ живота му. Като говоря за гордостьта, азъ не разбирамъ проявената гордость, но – състоянието, което е резултатъ на гордостьта – запичането на съзнанието, когато човѣкъ прѣстава да мисли и да чувствува. Каквото и да се каже на такъвъ човѣкъ, той все казва: „Азъ зная всичко това.“ – Погледни небето, вижъ какви сѫ свѣтли звѣздитѣ! – Нѣма какво да гледамъ небето и звѣздитѣ. Азъ зная отъ какво сѫ направени звѣздитѣ, зная каква свѣтлина иматъ, зная, че сѫ населени отъ разумни сѫщества – нѣма какво повече да уча. Сега нека учатъ тия нѣща малкитѣ дѣца, които нищо не знаятъ. Сега, отъ това, което се знае за гордостьта и за ревностьта, може да се извлѣче слѣдниятъ законъ: докато има запичане на човѣшкото съзнание, ще има сиромашия, ще има и безплодие. При тия състояния човѣкъ всѣкога ще бѫде лишенъ отъ нѣщо. Такъвъ човѣкъ, като вижда, че съсѣдътъ му има нѣщо повече отъ него, въ сърцето му се явява ревность и веднага почва да критикува Господа: несправедливъ е Богъ къмъ мене! Какъ може Той да се отнася тъй къмъ мене, да ми отнема правата, да не ме оцѣнява, както трѣбва? Не знае ли, че азъ всичко разбирамъ, че не съмъ обикновенъ човѣкъ, като другитѣ? Този човѣкъ, докато се разхождалъ алабраце съ красивата мома, гордѣелъ се, поглеждалъ самодоволно къмъ всички хора, като си казвалъ: по-красива мома отъ тази нѣма! Като постѫпва така съ тази мома, все едно, че дава обявление прѣдъ свѣта за нейната красота. Въ сѫщность, това блазни неговата гордость. Обаче, не минава много врѣме, той срѣща по-красива мома отъ неговата и спира погледа си върху нея. И момата отъ своя страна, като срещне другъ момъкъ, по-красивъ отъ нейния, поглежда го и казва на своя момъкъ: „Ако обичашъ, пусни ме да вървя свободно. Горещо ми е малко.“ Тя отдръпва рѫката си, подъ прѣдлогъ и двамата да бѫдатъ свободни. Това показва, че тя е намислила да бѣга. И той, отъ своя страна, й казва: „Искамъ малко да се уединя, защото се обезличихме.“ Въ това обезличаване се крие друга идея. Неговото божество вече се е смѣнило съ друго, и начинътъ на поклонението вече е другъ. Това сѫ външни страни на извѣстни вѫтрѣшни състояния у човѣка. Казвамъ: ако вие искате разнообразие въ живота си отвънъ, трѣбва да знаете, че сте въ физическия свѣтъ. Обаче, между всички форми на живота сѫществува извѣстна връзка. Тия форми съставляватъ части на единъ общъ организъмъ. Ако вие не можете да схванете тази велика идея и давате прѣдпочитане на една часть прѣдъ друга, ще внесете смутъ въ душата си. Въ това отношение духовниятъ човѣкъ трѣбва да събере всичкитѣ тия части на едно и да образува отъ тѣхъ цѣлото. Писанието казва: „Ще бѫдемъ едно стадо и единъ пастиръ“. Въ физическия животъ се срѣщатъ редъ противоречия, които ще се разяснятъ само тогава, когато всичкото разнообразие на този животъ се съедини въ едно цѣло, въ което ще изпѫкне великиятъ, красивиятъ образъ на Бога. Задачата на човѣка е: въ своето висше съзнание да намѣри себе си, да намѣри Бога, да намѣри истинския смисълъ на живота. По този начинъ той ще може да съедини всички части въ едно цѣло, въ единъ образъ – въ образа на Бога. Това значи да намѣришъ Вѣчното Начало. Който не Го е намѣрилъ, далъ е мѣсто на гордостьта въ себе си. Влѣзе ли гордостьта въ човѣка, като естествена послѣдица на нея се ражда запичане на съзнанието. Послѣдното създава сиромашията у човѣка. Този човѣкъ вече е ревнивъ. Да бѫде човѣкъ сиромахъ въ този смисъль на думата, това е голѣмъ недѫгъ. Ревнивиитъ човѣкъ, като минава прѣзъ нивитѣ и лозята на своитѣ съсѣди, вижда, че нивитѣ имъ сѫ добрѣ изорани и лозитѣ добрѣ вързали и си казва: да е мое сега това нѣщо! Той пожелава всичко туй да е негово, но самъ не се залавя за работа. Горделивиятъ човѣкъ не може да работи въ твърдата почва, въ твърдата земя. Защо? – Има запичане, твърдость въ съзнанието. Слѣдователно, горделивиятъ човѣкъ, за да се освободи отъ това състояние на съзнанието си, трѣбва да влѣзе въ закона на смирението. Учителитѣ на миналото сѫ разбирали това състояние на горделивия човѣкъ и затова сѫ говорили върху закона на смирението. Смирението е вѫтрѣшенъ процесъ на съзнанието, който се изразява въ смѣняване условията на живота. Непремѣнно трѣбва да се смѣнятъ вѫтрѣшнитѣ условия на човѣка, за да се почне, работата въ живота. Условията, при които мнозина хора живѣятъ, сѫ неблагоприятни – въ съзнанието имъ има сухота, запеченость. Въ тия хора нищо не може да расте. Казватъ: какво трѣбва да се прави? – Вземете стомнитѣ си и почнете да поливате. Веднага трѣвата наоколо ще стане свѣжа, зелена, и всичко ще започне да расте. За да се разбере смисълътъ на разнообразието, което сѫществува въ физическия свѣтъ, трѣбва да се влѣзе въ духовния свѣтъ, дѣто се намира идеалътъ на живота. Ето защо, трѣбва да се съедини външниятъ физически животъ съ вѫтрѣшния духовенъ животъ, т.е. външното разнообразие на физическия животъ съ вѫтрѣшното разнообразие на духовния животъ. Само така животътъ може да се осмисли. Като говоримъ за Вѣчното Начало, ние вече разбираме всичкото разнообразие, което съществува въ свѣта. Всѣки може да опита тази идея. Който обича Бога, всичко, което сѫществува въ свѣта – небето, звѣздитѣ – всичко е заради него. Обаче, събератъ ли се двама души и всѣки отъ тѣхъ казва, че всичко въ свѣта сѫществува само заради него, и двамата ще се намѣрятъ на физическия свѣтъ и ще видятъ само частитѣ, но не и цѣлото. Всички хора трѣбва да влѣзатъ въ духовния свѣтъ, да образуватъ едно цѣло, единъ общъ организъмъ. Ние говоримъ за сливането. Всѣки човѣкъ, който може да съедини всички форми на физическия и на духовния свѣтъ въ едно цѣло, той е завършилъ своето развитие, т.е. прѣстаналъ е да еволюира, да се развива, а само ще се проявява. Този човѣкъ ще минава отъ свѣтъ въ свѣтъ: ще влѣзе въ физическия свѣтъ и ще гледа външното разнообразие; послѣ ще влѣзе въ духовния свѣтъ и ще гледа вѫтрѣшното разнообразие. Ако човѣкъ не разбира живота по този начинъ, въ него ще се зароди едно безсмислие, и той ще каже: защо трѣбва да живѣя повече? Азъ опитахъ всичко въ живота, и намирамъ, че животътъ нѣма смисълъ. И тъй, слѣдъ като човѣкъ разбере външната страна на физическия животъ и послѣ разбере вѫтрѣшната страна на духовния животъ, той влиза вече въ Божествения животъ, въ закона на единството. Онѣзи отъ васъ, които не сѫ примирили нѣщата, казватъ: Далечни сѫ тѣзи нѣща! Колко ли милиона години се изискватъ, докато се достигнатъ? – Никакви милиони години не се изискватъ. Милионитѣ години сѫ нужни за глупавитѣ хора. Каже ли нѣкой човѣкъ, че милиони години му сѫ нужни, за да се развие и напълно усъвършенствува, той е глупавъ човѣкъ. Ако вземете отдѣлнитѣ части на цѣлото и ги съединявате една по една, наистина сѫ потрѣбни милиони години докато се създаде цѣлото, но ако насочите любовьта си къмъ всички тия части, веднага ще образувате общия, красивъ образъ на Бога. Тъй че, по закона на Любовьта всички части могатъ моментално да се съединятъ и да образуватъ цѣлото. Нѣкой казва: азъ съмъ работилъ милиони години, за да създамъ своя идеалъ. Другъ нѣкой казва: азъ пъкъ само помислихъ и създадохъ своя идеалъ. Глупавиятъ се мѫчи и казва: дайте ми врѣме! Умниятъ не се мѫчи и не иска врѣме. Врѣмето е потрѣбно и за умния, но той живѣе и въ пространството. Понятията врѣме и пространство се употрѣбяватъ за разяснение на двѣ състояния. Въ духовния свѣтъ нѣма врѣме, има пространство; въ физическия свѣтъ нѣма пространство, има врѣме. Слѣдователно, който живѣе само въ физическия свѣтъ, живѣе въ врѣмето; който живѣе въ духовния свѣтъ, живѣе въ пространството. Питамъ нѣкого: „Ти можешъ ли да отидешъ на звѣздитѣ?“ – Не мога. – Значи не живѣешъ въ пространството. Въ физическия свѣтъ се изучаватъ процеси и състояния, които се отнасятъ до врѣмето – разнообразието на всички прѣдмети и явления, както и състоянията, които се раждатъ отъ тѣхъ: недоволство, скръбь, радость и т.н. Отивашъ на училище, учишъ се, правишъ съчинения, декламирашъ – радвашъ се на всичко това. Хванешъ нѣкоя алабраце, радвашъ се, казвашъ: ето, дѣ е смисълътъ на живота! Не се минава много врѣме, взиматъ ти алабрацето, тя умира, и ти започвашъ да плачешъ. И майката има такова алабраце – дѣтето си. Носи го на рѫцѣ, радва му се и казва: като моето дѣте подобно нѣма. Единъ день, обаче, вижда друго по-хубаво отъ нейното дѣте и започва да скърби. Това е окарикатурване на идеитѣ. Питамъ: хубавиятъ момъкъ има ли право да хване нѣкоя красива, здрава мома алабраце? Щомъ хване здравата мома алабраце, той вече е направилъ първото прѣстѫпление, първия грѣхъ. Този грѣхъ се отнася до съзнанието. Ще кажете: какъвъ грѣхъ има въ това? Казвамъ: красивиятъ, здравиятъ човѣкъ е една хубава ваза, догорѣ пълна съ вода. Въ такъвъ случай, разумно ли е отъ ваша страна да наливате още вода въ тази ваза? Когато искате да хванете красивата, здравата мома алабраце, това показва, че вие искате да налѣете въ нея, като въ ваза, още вода. Значи, вие искате да й придадете нѣщо, а хората като ви видятъ, че правите това, да ви отдадатъ почить и уважение. Павелъ е казалъ: „Нито жена безъ мѫжъ, нито мѫжъ безъ жена могатъ въ Христа.“ Обаче, идеята, която Павелъ е изказалъ въ този стихъ, е съвсѣмъ друга отъ тази, която хората разбиратъ. Нѣкой момъкъ срѣща своя приятель съ една мома алабраце, той въздъхва и си казва: „Ехъ, и азъ да имамъ едно алабраце, другъ смисълъ ще има моятъ животъ!“ Какво разбираме ние днесъ подъ женитбата? – Женитбата подразбира свързване на душата съ своя великъ идеалъ. Мисъльта, която Павелъ е внесълъ въ цитирания стихъ, е слѣдната: нито животътъ може да се прояви безъ умъ, нито умътъ може да се прояви безъ животъ. Животътъ и умътъ не сѫ двѣ различни сѫщини, независими една отъ друга. Тѣ сѫ тѣсно свързани помежду си и не могатъ една безъ друга. Истинската женитба, въ този случай, седи въ създаване тѣсна връзка между ума и живота, като велика цѣлокупность. Това обяснение е за тѣзи хора, у които съзнанието е пробудено; тѣзи пъкъ, на които съзнанието не е пробудено, ще правятъ разлика между ума и живота, между мѫжа и жената и ще ги разглеждатъ като отдѣлни части, безъ никаква връзка. Събератъ се мѫжъ и жена да живѣятъ заедно и веднага се скарватъ, явява се споръ и разногласие между тѣхъ. Ние не осѫждаме женитбата, защото, тя е такава радость за тия хора, каквато сѫ радоститѣ на дѣцата. Ние сѫдимъ само неестественитѣ положения въ живота, каквито сѫ гордостьта и запичането на съзнанието, защото тѣ лишаватъ човѣка отъ всѣка възможностъ за растене и правилно развитие. Гордостьта и ревностьта внасятъ сиромашия въ живота на човѣка, а човѣкътъ днесъ иска да бѫде богатъ. Та казвамъ: който е научилъ закона на прилежанието и на лѣностьта, да направи паралелъ между гордостьта и ревностьта отъ една страна, и запичането и сиромашията отъ друга. Оставете настрана запичането и сиромашията, не се интересувайте отъ тѣхъ. Какъ се изразява сиромашията въ живота? – Въ липса на пари, въ нѣмане кѫщи и т.н. Паритѣ, кѫщитѣ, говедата сѫ разнообразието въ живота. Дойде ли сиромашията, и ревностьта иде слѣдъ нея. Тя е нейна спѫтница. Павелъ казва за себе си, че билъ ревнивъ въ Любовьта. Това е другъ видъ ревность. Да бѫде човѣкъ ревнивъ въ Любовьта, това подразбира стремежа на душата да постигне нѣщо велико въ живота. Обаче, ревностьта на обикновения човѣкъ го води къмъ падение. Такъвъ човѣкъ не живѣе, а се мѫчи. Той и като стане духовенъ, пакъ се мѫчи. Стане богатъ, пакъ се мѫчи; стане ученъ, пакъ се мѫчи. Покажете ми единъ философъ въ свѣта, който да не се е мѫчилъ! Защо се мѫчи? – Да създаде една велика идея въ себе си. Какъ ще може да създаде човѣкъ тази велика идея въ себе си? – Като съедини всички части въ едно цѣло. За мене това ще бѫде най-хубавата поезия. Въ духовния свѣтъ всички нѣща сѫ поставени малко по-другояче отъ тѣзи въ физическия свѣтъ. Каквото създаде единъ човѣкъ въ духовния свѣтъ, то е общо за всички. Тамъ идеалътъ на едного е идеалъ за всички. Ако въ духовния свѣтъ нѣкой момъкъ хване една мома алабраце, тамъ никой нѣма да го пита, защо прави това. Утрѣ хване друга мома алабраце, първата нѣма да му се сърди. Ако въ физическия свѣтъ нѣкой момъкъ хване днесъ една мома алабраце, а утрѣ – друга, веднага между двѣтѣ моми ще се яви споръ, ревность, несъгласие. Първата мома мисли, че само тя може да бѫде идеалъ за този момъкъ. Той й казва: „Слушай, и по-красиви моми има отъ тебе, нѣма защо да си въобразявашъ, че само ти си най-хубавата мома въ свѣта и да се сърдишъ.“ Сега азъ не ви говоря нѣщо ново, но съ тия примѣри изяснявамъ нѣщата, както сѫществуватъ въ физическия и въ духовния свѣтъ. И младиятъ, и възрастниятъ човѣкъ разбиратъ тия нѣща. Това сѫ болезнени състояния, които ние наричаме „патология на духовния свѣтъ“. За да бѫде човѣкъ духовенъ, трѣбва да знае, какъ да се освобождава отъ болезненитѣ състояния на своята душа. Упражнението, което правите съ водата, има за цѣль да очисти тѣлото ви отъ утайкитѣ въ него, за да се отворятъ всички седемь милиона пори. Тогава у васъ ще се яви външно разнообразие и вѫтрѣшно еднообразие. Еднообразието се заключава въ това, че всички ще се чувствувате здрави и ще намѣрите, че животътъ има смисълъ. Разнообразието се заключава въ това, че всички ще започнѣте да мислите свободно. Докато мислите, вие сте здрави; прѣстанете ли да мислите, вие сте болни. Докато чувствувате, вие сте здрави; прѣстанете ли да чувствувате, вие сте болни. И тъй, ще се пазите отъ запичане на съзнанието, което се ражда отъ гордостьта; ще се пазите и отъ онази ужасна сиромашия, която е послѣдствие на ревностьта. Горделивиятъ човѣкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне гордостьта въ самоуважение. Ревнивиятъ пъкъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние, трѣбва да прѣвърне ревностьта вѣ прилежание. Влѣзе ли човѣкъ въ закона на прилежанието, той стѫпва въ правия пѫть на живота. Турите ли ревностьта на своето мѣсто, да помага на прилежанието, това е знание. Да може човѣкъ да се освобождава отъ своитѣ болезнени състояния, въ това седи красотата на новия животъ, въ това седи силата на културния човѣкъ. Подъ нова култура ние подразбираме ново схващане, нова философия на нѣщата, съ която може да се реализира онзи високъ идеалъ, къмъ който се стреми всѣка душа. Всѣки човѣкъ въ съзнанието си се стреми да съедини всички части на своя свѣтъ въ едно цѣло и да създаде първичния образъ на Бога въ себе си, за да има на какво да се моли. Сега, ако ви кажа, че човѣкъ трѣбва да се самоусъвършенствува, то не е ново за васъ, но казвамъ: всѣки човѣкъ, който има любовь въ себе си, той е на правия пѫть. Въ Любовьта има два важни момента, два важни полюса: въ единия е животътъ на еднообразието, а въ другия е животътъ на разнообразието. Щомъ ви дотегне еднообразието, ще минете въ разнообразието, и обратно: дотегне ли ви разнообразието, ще минете въ еднообразието. Ще се учите да минавате отъ едно състояние въ друго. Попаднете ли въ еднообразието на духовния свѣтъ, веднага ще слѣзете въ физическия свѣтъ. Дойдете ли до еднообразието въ физическия свѣтъ, ще се качите въ духовния свѣтъ. Въ това слизане и качване на съзнанието седи спасението на човѣка. Всѣки човѣкъ, който се учи и въ физическия и въ духовния свѣтъ, той се намира въ естествения пѫть на живота. Да се учи човѣкъ, да се стреми къмъ съвършенство, това е естествениятъ пѫть на неговото развитие. Съвършенъ може да стане само онзи човѣкъ, който се учи; не се ли учи, съвършенъ не може да стане. Нѣкои хора казватъ, че на онзи свѣтъ не могло да се учи. – Не, и тукъ ще се учите, и въ духовния свѣтъ ще се учите. Когато се казва, че вѣчно ще учимъ, това подразбира закона на съвършенството. Той е законъ на вѣчностьта. Съвършенството показва, че прѣди тебе има други сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, и ти ще се учишъ отъ тѣхъ. Слѣдъ тебе пъкъ има много сѫщества, за които ти си съвършенъ. Запримѣръ, ти може да си милосърденъ човѣкъ. Въ това отношение ти ще учишъ другитѣ на милосърдие. Прѣди тебе има други сѫщества, крито сѫ развили добродѣтели, които за тебе сѫ идеалъ, затова отъ тѣхъ ще се учишъ. Азъ мога да бѫда идеалъ за едни; други ще бѫдатъ идеалъ за мене; тѣ пъкъ ще иматъ за идеалъ трети и т.н. Най-послѣ идваме до Бога, Който е идеалъ за всички. Нѣкой казва: „Не ми се учи. Свършихъ съ науката“. – Не, ще признаешъ въ себе си, че си лѣнивъ, и ще се обърнешъ къмъ прилежния човѣкъ. Докато научишъ закона на прилежанието, той ще бѫде идеалъ за тебе. Другъ казва: „Азъ не обичамъ да се моля, завършилъ съмъ своето развитие.“ Казвамъ: Щомъ си завършилъ развитието си, сега, именно, ще се молишъ. Който не се моли, той е мъртавъ човѣкъ. Молитвата е отваряне на очитѣ. Човѣкъ, като отвори очитѣ си, вижда всичката красота и хубость на свѣта. Само така може да се разбере дълбокиятъ смисълъ на молитвата. Нѣма по-приятно чувство за човѣка отъ това, да се моли, по свобода на духа, а не насила. Който е заставенъ да се моли, той затваря очитѣ си, мижи. Това показва, че хубоститѣ на духовния свѣтъ сѫ затворени за този човѣкъ. Да затвори човѣкъ очитѣ си, като се моли, разбирамъ, но веднага прѣдъ него да се разкриятъ хубоститѣ на онова велико разнообразие, което сѫществува въ духовния свѣтъ. Нѣкой момъкъ, като хване алабраце нѣкоя красива мома, той може да я държи отдѣсно, иди отлѣво на себе си – това сѫ методи. Грѣхътъ не седи въ това, но въ прѣдпочитането на една мома прѣдъ друга, т.е. въ различието, което се прави на една форма прѣдъ друга. Вие не знаете още, дали първата мома, съ която вървите алабраце, не е по-способна, по-умна, по-добра отъ втората, която послѣ срѣщате. Въ втората мома вие сте харесали само външностьта и нищо друго не знаете за нея. И тъй, вие трѣбва да подложите живота си на съзнателна критика, на единъ щателенъ анализъ, а не да гледате повърхностно на нѣщата, както дѣцата нареждатъ своитѣ кубчета. Вие трѣбва да знаете, на кое мѣсто да турите всѣко кубче. Тъй трѣбва да ги нареждате, че нийдѣ да не остане празнина въ живота ви. Всѣка часть отъ вашия животъ ще туряте на мѣстото. Като изучите нѣщата въ положението, въ което се намирате, ще създадете своя свѣтъ, отново ще разглобите частитѣ му, ще образувате отъ тѣхъ другъ, подходящъ за васъ свѣтъ и т.н. Така непрѣкѫснато ще разглобявате и ще сглобявате частитѣ на своя животъ, като възлизате стѫпка по стѫпка нагорѣ въ Божествения свѣтъ. Това сѫ вѫтрѣшни процеси на съзнанието, изучаването на които прѣдставлява цѣла наука. Това е красивата страна на живота, фигуративно прѣдставена. Имате ли този идеалъ – да влѣзете въ Божествения свѣтъ, да наслѣдите Царството Божие – вие ще надделѣете всички болезнени състояния у васъ, както и всичитѣ недѫзи, които се явяватъ у васъ, било по наслѣдство, било по невѣжество. Грѣхътъ е мѫчително болезнено състояние на душата, отъ което великитѣ, разумнитѣ сѫщества се стремятъ да избавятъ човѣчеството. Отъ това гледище, страданието е методъ за лѣкуване на хората отъ грѣха. Сега, ще ви прѣдставя отъ друга страна идеята за момъка или момата съ тѣхното „алабраце“. Прѣдставете си, че нѣкой красивъ момъкъ се разхожда алабраце съ една грозна мома. По едно врѣме той срѣща друга мома, по-грозна отъ неговата и си казва: „Ще напусна моето алабраце и ще хвана тази, по-грозната мома, и съ нея ще вървя изъ улицитѣ.“ Какво ще каже въ този случай първата мома? – Тя ще се върне дома си обидена, унизена, че той прѣдпочита по-грозната прѣдъ нея, но веднага ще се окопити; въ нея ще се събуди сила и мощь и ще каже: „Азъ ще му дамъ да разбере! Този човѣкъ не е достоенъ за моята любовь, не заслужава да го погледна повече. Не искамъ да го зная!“ Ако втората мома бѣше по-красива, първата щѣше да плаче, да се отчае, и въ нея щѣше да се събуди ревность. Но щомъ втората мома е по-грозна, въ първата се събужда гордость. Питамъ красивата мома: „Защо плачешъ?“ – По красива отъ мене дойде и ме замѣсти. Питамъ грозната мома: „Защо стана така горда, надмѣнна?“ – По-грозна отъ мене дойде и ме замѣсти. Какво се постига въ единия или въ другия случай? Сега азъ ви говоря за процеси, които ставатъ въ съзнанието. Всички процеси, които ставатъ вънъ, въ физическия свѣтъ, ставатъ и вѫтрѣ, въ духовния свѣтъ. Щомъ се разбератъ вѫтрѣшнитѣ състояния у човѣка, ще се разбератъ и външнитѣ промѣни, които ставатъ съ него. Нѣкой пѫть човѣкъ пада духомъ. Защо? – По-красиво „алабраце“ дошла. Нѣкога се възгордѣе. Защо? – По-грозна мома дошла. Това сѫ двѣ различни: състояния, двѣ различни опитности, прѣзъ които човѣкъ минава. Ако човѣкъ разбира дълбокия смисълъ на тия отношения, ще каже на по-красивата мома: „Ела, сестра, при насъ! Ти ще бѫдешъ общъ идеалъ и за двама ни.“ Ако дойде по-грозната мома, ще й каже: „Ела, сестра, ще те поставимъ на твоето мѣсто.“ Като часть отъ цѣлото, тѣ я поставятъ на нейното мѣсто. Въ цѣлото тя не е грозна. Нѣма грозни нѣща въ свѣта. Грозота сѫществува само тамъ, дѣто частитѣ не сѫ поставени точно на своитѣ мѣста. Поставите ли ги на мѣстата имъ, ще видите, че въ Божествения свѣтъ нѣма противорѣчия, нѣма грозни нѣща. Нѣкоя идея изглежда грозна само затова, защото не е поставена въ ума ви на това мѣсто, което Богъ й опрѣдѣлилъ. Вие я виждате противорѣчива, защото е въ сѣнка. Поставите ли я, обаче, на нейното мѣсто, тя става красива. И тъй, бѫдете носители на новата култура! Много работа прѣдстои за хората на новитѣ врѣмена. Всички хора, на които съзнанието е пробудено, разбиратъ, защо живѣятъ. Тѣ търсятъ дълбокия смисълъ на нѣщата, размишляватъ, учатъ и прилагатъ, и по такъвъ начинъ ставатъ творци на своитѣ идеи. Живѣятъ ли така, противорѣчията прѣдъ тѣхъ изчезватъ. Дойде ли нѣкоя противоречива идея въ ума имъ, тѣ й казватъ: ела на мѣстото си! Дойде сиромахътъ при тѣхъ. Ще го хванатъ и ще го турятъ на мѣстото му. Дойде богатиятъ при тѣхъ. И него турятъ на мѣстото му. Хванатъ учениятъ – ще го турятъ на неговото мѣсто. Хванатъ простиятъ – ще го турятъ на неговото мѣсто. Хванатъ светията, майката, бащата – и тѣхъ ще турятъ на мѣстата имъ. Само така може да се придобие вѫтрѣшното щастие. Само така може да дойде Любовьта въ душитѣ на хората. Любовьта, това е Великото Начало, което се проявява въ насъ. Любовьта е завършенъ процесъ, който е поставилъ всѣко нѣщо, всѣка часть на своето мѣсто. Да любишъ, значи да поставишъ всички части на своето мѣсто и да образувашъ отъ тѣхъ цѣлото. Това е вѫтрѣшенъ процесъ на съзнанието. Всѣки може да намѣри частитѣ на цѣлото въ себе си още сега, а не слѣдъ хиляди и милиони голини. Успѣе ли човѣкъ да постигне това нѣщо, той е въ закона на съвършенството и става възрастенъ, на 33 години. Въ заключение на всичко това, питамъ: какво трѣбва да направи горделивиятъ, за да се освободи отъ своето болезнено състояние? – Да внесе въ себе си самоуважението. Какво трѣбва да направи ревнивиятъ, за да се избави отъ своето болезнено състояние? – Да стане прилеженъ. Казвамъ: като живѣете въ физическия свѣтъ, като живѣете и въ духовния свѣтъ, на всички прѣдстои великата задача, да бѫдете носители на новитѣ идеи. Новитѣ вѣрвания изискватъ герои! За героя нито свѣтътъ съ своитѣ изкушения, нито страданията, нито смъртьта сѫ въ състояние да го смъкнатъ отъ неговото мѣсто. Новиятъ човѣкъ е човѣкътъ на безсмъртието, на Вѣчния Животъ. 31 августъ, 1928 г.