1937_03_07 Обмѣна въ Божественото!

[Ани]

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ОБМѢНА НА БОЖЕСТВЕНОТО!

 

14-то Недѣлно Утринно Слово

7 мартъ 1937 г. 5 ч. с.,

влажно слабо вали дъждецъ. Цѣлата нощь вали.

ИЗГРѢВЪ.

 

Нарядътъ: Добрата молитва. Хвалата. Молитва на Царството. Ще прочета 13 гл. отъ Ев. на Йоана отъ 1 - 19 ст.стр.494

Въ начало бѣ Словото!

 

Има работи, които сѫ станали преди хиляди години, за които ние съжеляваме. Исторически работи. Изучаваме ги, като че тия работи сега ставатъ, и съжеляваме за тѣхъ. Онова, което е станало преди хиляди години, е единъ исторически външенъ фактъ. А този исторически фактъ става сега вѫтре въ насъ, за да знаемъ какъ да го разрешимъ. Имате една свѣтла идея, едно светло чувство, и не знаете какъ да постѫпите. И не може да опредѣлите цѣната или онази полза, която ще пожънете отъ тази мисълъ. Считате, че безъ нея може, и безъ туй чувство може. Това бѣше положението тогава; дошълъ нѣкой самозваникъ между насъ. И безъ него, казвате, може. Той ще ни създаде една голѣма пакость. Да си върви дето иска, за да може ние да си живѣемъ както искаме. Като дойде една свещена идея, ние казваме: Тя ще ти създаде една голѣма бѣла. Ще си загубимъ живота. И всичко да си върви, отъ кѫдето е дошло! И сега става това! И когато става това у човѣка, тогава има потъмняване. Азъ наричамъ туй схващане еднообразие въ живота. Нѣма нищо по - лошо въ живота отъ това, да мислишъ, че си боленъ. Станешъ сутринъ - боленъ си , лягашъ - боленъ си. Кѫдето ходишъ, само една мисълъ имашъ: Боленъ съмъ, има нѣщо въ менъ. - Ама боли ме рамото. Та кракъ, та реброто, главата, рамото; та пръста долу; та единъ лѣкарь, втори, трети. Рамото ме боли, казвашъ. Не можешъ да отворишъ книгата да четешъ. Все това рамо влиза вѫтре като клинъ. Нито съ приятели можешъ да говоришъ. Като те боли рамото, то е едно ударение. Болката на рамото е ударение. Нали на френски какъ се казва? - “Аccent aigu”нали така се казва? Защото ако не го туришъ, тогава тази букванѣма смисълъ. А на нѣмски има две точки турени на нѣкоя буква, гласна, ако не ги туришъ, думитѣ нѣматъ смисълъ. Та като дойде болката отгоре “accet aigu” е турено. Но всичко на френски не е “accet aigu”. Само нѣкъде ще падне ударението. А има много работи безъ ударение. Та и хората сѫ изгубили онова, което Богъ е създалъ. Ние казваме, Богъ е създалъ нещастията. Богъ създаде физическия свѣтъ, създаде и духовния, и създаде и умствения свѣтъ. И тия свѣтове си иматъ свои закони, начини, методи за постъпване. Запримеръ вие изучавате физическия свѣтъ. Той си има своитѣ закони, но си има и свой езикъ. Изучавате духовния свѣтъ, и той си има свой езикъ, закони. Изучавате умствения свѣтъ . И той си има своитѣ закони. И тогава се изискватъ три нѣща: Въ умствения свѣтъ трѣбва да пазите свѣтлината на ума си, да ти не изгасва свѣщьта. Въ духовния свѣтъ трѣбва да пазишъ огъня, да не изгасва огъня, топлината ти да не се изгуби. А въ физическия свѣтъ да се не обленявашъ, трѣбва постоянно да работишъ, да се мърдашъ натукъ натамъ. Не като кираджийски конь се да вървишъ по царското шосе, това не е работа. А да си по горитѣ. Ще бѫдешъ единъ конь, да ходишъ кѫдето искашъ по ливадитѣ, по долинитѣ, тукъ - тамъ да скачашъ. Това е ходене. А кираджийския конь ходи кѫдето не иска. Този кираджийски конь господарьтъ може много да е придобилъ, но той горкиятъ ще изгуби кожата си. Та сега на васъ ви препоръчвамъ нито хомотъ да имате, гледайте по възможность да се освободите отъ хомота отъ колата и да нѣмате никаква каруца, която да теглите по царския пѫтъ. Защото ако има човѣкъ нѣкакъвъ си товаръ, той не е свободенъ . И нѣкой пѫть вие казвате: Трѣбва да го направя това. Туй “трѣбва” дяволътъ го създаде. Защото човѣкъ казва на коня: Трѣбва да теглишъ каруцата! После трѣбва ти този товаръ да го носишъ, безъ него не може. После трѣбватъ ти юзди, защото безъ юзди не може да ходишъ, както ти трѣбва и хомота.Но туй човѣкъ го е създалъ. И много наши идеи ние ги наричаме “трѣбватъ”! Не, това е едно изобретение на миналото поколѣние. Ние ходимъ по тази хипноза и казваме: Така е вѣрвалъ дѣдо ми. Че дѣдо ти билъ единъ кираджийски конь, теглѣше една голѣма каруца. - Ама, казвашъ, дѣдо ми ... хайде, щѣхъ да кажа една дума, ама нѣма да я кажа. - Ама баба ми. Пакъ сѫщото.

 

Та казвамъ: Първото нѣщо трѣбва да се освободимъ отъ всички ония нѣща, които не сѫ естествени. Запримѣръ вие знаетесега, че на нѣкои очитѣ почватъ да отслабватъ. Казвате, остарѣхъ, не виждамъ и отблизо не виждамъ. Не виждамъ буквитѣ, не мога да чета. Не зная какво ми е станало, трѣбва да си купя очила. Е, и краката ми почнаха да не държатъ. После кръста ме боли. Нѣкой пѫть вечерно време не мога да спа. - Всичкитѣ тия нѣща сѫ твоя миналъ животъ. Защо очитѣ сѫ ти отслабнали? - Защото ти си единъ кираджийски конь. Ти най - първо не си правилъ всичкитѣ упражнения, които очитѣ ти изискватъ. Азъ гледамъ хората не знаятъ какъ да си мърдатъ очитѣ. Иматъ само еднообразно гледане, блещи се той насамъ - натамъ. Нѣма по - лошо нѣщо отъ блещенето. Хората отъ блещенето ослѣпяватъ. То е еднообразие за очитѣ. Блещи се той. И като иска да види нѣщо, отваря си очитѣ. То съ отваряне нищо не се добива. И после ти на мѣсто да упражнявашъ очитѣ си, искашъ да гледашъ нѣкѫде, ти си въртишъ главата навсѣкѫде. Но нѣма нужда ти да си обръщашъ главата. И безъ да си обърнешъ главата, ще обърнешъ окото си. Като влѣзе нѣкой презъ вратата, гледай безъ да си обърнешъ главата да го видишъ. А ти правишъ обратното, окото ти става лѣниво, а вратътъ ти се върти въ една или друга посока. Щомъ си въртишъ главата, да знаешъ - скоро очитѣ ти ще ослабнатъ. И после ти казвашъ: Азъ не искамъ да гледамъ небето, ще гледамъ земята. И ти си навеждашъ главата надолу къмъ земята. И нѣма да се минатъ четири петь години и ти ще почнешъ да казвашъ, че не виждашъ. Ти гледай нагоре, надолу, налѣво, надѣсно. Той ще счита,че хората, които гледатъ нагоре сѫ глупци. Понеже турцитѣ иматъ една поговорка, че единъ гръцки философъ той се нагоре гледалъ/ Талесъ/ и той все нагоре като гледалъ, падналъ въ единъ трапъ и оттамъ е дошла поговорката, че нагоре не трѣбва да се гледа - да не паднешъ въ трапа. Че ако минавашъ покрай нѣкоя кѫща, не е ли хубаво да гледашъ нагоре, да видишъ да не падне нѣкоя керемида да не падне и да ти пукне главата? Не е ли хубаво да видишъ откѫде ще се стовари товаря, да не ти пукне главата? И като вървишъ по планината, пакъ трѣбва да гледашъ нагоре. И нѣкой пѫть ще погледнешъ къмъ небето, ще го наблюдавашъ, да видишъ дали ще вали дъждъ или нѣма. Като станешъ сутринъ, поразгледай небето, гледай на северъ, на югъ.Гледай на западъ и на изтокъ. После нагоре и надолу погледай, поразмърдай очитѣ си. А ти станешъ сутринь и кажешъ: Какво има за ядене? - Туй е вашето четиво.

 

Сега тия работи ви ги давамъ само за изяснение. Нѣща,които не се обясняватъ. Азъ преди години, като дадохъ упражнение да се ползувате отъ слънцето, нѣкои злоупотрѣбиха отъ това. Тѣ като отидоха, се вторачиха въ слънцето да го гледатъ. Тѣ найпърво не чакаха наставления, какъ да гледатъ слънцето. Той се облещилъ на слънцето, казва: Да дойде енергията въ насъ. По този начинъ енергията не идва. То си има начини. Слънчевата енергия не може да дойде така. По отношение на слънцето трѣбватъ нѣколко була да имашъ, за да прекарашъ слънцето презъ тѣхъ и да може да се ползувашъ отъ него. Тѣ не дочакаха това. Казвамъ на тия хора: Ако почнешъ да обяснявашъ, всѣко обяснение нѣма да бѫде напълно разбрано. Казвамъ нѣкому: Разтрий си гърба. Той казва: Защо да си разтрия гърба? Това упражнение трѣбва да го знаешъ. Разтрий си гърба. Разтривкитѣ подобряватъ кръвообращението, поправятъ капилярнитѣ съдове. Той трѣбваше да знае малко отъ физиологията. И Христосъ дава сега на тия ученици. Тѣ сѫ донѣкъде напреднали въ духовния свѣтъ. Ние изучаваме свойствата на топлината. Запримеръ, ако твоитѣ рѫце сѫ по - топли, отколкото трѣбва; ако твоитѣ крака сѫ по - топли, отколкото трѣбва; ако главата ти е по - топла, отколкото трѣбва и каквато да е друга часть, то е анормално състояние. И ако рѫката ти е по - студена, отколкото трѣбва, и това е едно анормално състояние. Никога не трѣбва да оставишъ да се съсредоточава топлината, да се фокусира нѣкѫде. Дето има известна болка, тамъ има по - голѣма топлина, по -голѣмо триене има. Този законъ е вѣренъ. Така и по - отношение на чувствата. Когато човѣкъ не е свободенъ, когато е стесненъ въ чувствата, не е свободенъ въ чувствата си, пакъ става триене. И тази топлина се увеличава тогава. И тогава идатъ всичкитѣ дразнения. Та казвамъ сега: На съвременния свѣтъ и на васъ ви трѣбва нѣщо специално. Вие се спирате по нѣкой пѫть, не питате себе си кое е правилото, на което вие обосновавате вашия животъ. Да кажемъ едно правило, което може да ви помогне. Ако се намирате въ гората, сами да си помогнете. Но туй правило, на което може да разчитате, то е да имате въ дадения случай нѣщо, което може да ви помогне. Ако ти хвърлишъ една риба въ водата, тя знае какъ да си помогне. Тя нѣма да се удави както човѣка. Тя има едно правило. Ако една птица я хвърлите въ въздуха, тя отвисоко нѣма да падне като човѣка, тя ще разпери крилата си въ въздуха и ще хвърчи. Туй е, което трѣбвана всички ви, да имате едно правило.

 

Та казвамъ: Ако човѣкъ се намира въ едно противоречие въ живота, на какво може той да разчита? Сега вие се намирате въ едно общество и казвате: Мене въ това общество не ме обичатъ. Да те обичатъ, това е половината животъ. Да допуснемъ, че те обичатъ, но ти още не си разрешилъ въпроса. Да допуснемъ, ти кажешъ “Азъ обичамъ” и пакъ не си разрешилъ въпроса. Когато и обичашъ, и те обичатъ, става една обмѣна вѫтре въ тебе, тогава ти ще дойдешъ до едно трето състояние и ще разбирашъ какъ функционира любовьта. Тя е единъ методъ. Ако ти не може да обичашъ и ако тебе не те обичатъ, законътъ въ духовния свѣтъ не работи. Защото обичьта е единъ законъ. Любовьта е единъ законъ въ духовния свѣтъ, върху който животътъ се гради. И тукъ на земята както ние живѣемъ, понеже не разбираме любовьта въ нейното органическо приложение, а разбираме любовьта като единъ апетитъ.Ти казвашъ: Азъ имамъ апетитъ! И у човѣка има достатъчно апетити. Но апетитътъ е едно ненормално желание на човѣка. Може да ядешъ и десетъ пѫти на день. Една майка десеть пѫти ще кърми детето си да не умре. Тя развива въ него апетитъ. Колко пѫти трѣбва майката да кърми детето? Ако дойдете до дишането на физическия свѣтъ, колко пѫти човѣкъ трѣбва да диша въ една минута, когато е здравъ? Когато неговитѣ мисли сѫ нормални и чувствата и постѫпкитѣ, дишането става естествено. Тогава нѣма никаква опасность. То щомъ човѣкъ не е здравъ, тогава яденето не е нормално и дишането не е нормално, и мислитѣ сѫ ненормални, - тѣ не ставатъ правилно. Тогава въ човѣшкия организъмъ остава излишна енергия. Вземете единъ боленъ човѣкъ. Когато стомахътъ е много слабъ, много малко храна изисква, много деликатенъ е . Ако му дадатъ повече храна да се съвземе, а тази храна не може да се смѣли и часть отъ нея остава като единъ излишъкъ. Оставатъ полуорганически вещества, които минаватъ презъ червата и се наслояватъ около ставитѣ и около прешленитѣ на гръбначния стълбъ и навсѣкѫде. Това ние наричаме ревматични състояния. Аз ги наричамъ тия сѫ духовнитѣ трънища. Като минавашъ нѣкъде, наболъ се нѣкой трънъ и ти после го чоплишъ съ иглата да го вадишъ. Но трѣбва да се намѣри мѣстото, за да се извади.

 

Та казвамъ сега: На васъ ви трѣбва едно. Мнозина казвате: Кажи ни същественото. Същественото седи въ много малки работи.Туй същественото азъ го виждамъ по нѣкой пѫть въ малкитѣ работи. Азъ вървя и нѣкой човѣкъ ме спира. Въ мене има желание да излѣзна и самъ да вървя, никой да не ме безспокои. Искамъ да размишлѣвамъ. Пъкъ нѣкой день ще се случи, тамънъ излѣза, и дойде нѣкой и ме спре. Въ мене има желание да се освободя за една - две минути. Следъ стотина крачки иде и другъ, казва ми : Азъ толкова време те търся. И него день десетина души ще се наредятъ да ме търсятъ. И азъ току кипна, неразположение имамъ. Какво право иматъ тѣ да ме спиратъ? Туй е неразбиране. На този ще му кажа: Заповѣдайте. Понеже азъ отивамъ на разходка, понеже не искамъ да се спирамъ, елате съ мене донѣкѫде. Та по пѫтя ще вървимъ и ще се разговаряме. Но нѣма да се спирамъ. Ще му кажа: Ще ме извините, азъ не обичамъ да се спирамъ, но заповѣдайте съ мене на разходка да идемъ. Откѫде да вървите - отлѣво или отдѣсно, както вие искате. Той казва: Боли ме главата. Никаква друга философия. Казвамъ: Ще идешъ да изпиешъ три чаши топла вода 39 - 40 градуса, тъй на глътки ще я изпиешъ. Следъ туй ще вземешъ майчинъ листь да се очистишъ. И вечерьта, когато се очистишъ, преди да си легнешъ ще направишъ една баня, хубаво да се очистишъ. Но много въ банята нѣма да седишъ. Ще си легнешъ и глава нѣма да те боли. Причината е въ главата, като те боли стомахътъ. Сегашнитѣ лѣкари казватъ, че главата боли, понеже много кръвь има въ главата. А то е точно обратното. Когато малко кръвь има въ главата, тогава страдате отъ глава.Съвременнитѣ хора страдатъ отъ малокръвие. Съвременнитѣ лѣкари казватъ: Много кръвь да не се пуща въ мозъка. Тѣ сѫ прави. Но пуща се не въ голѣмия, а въ малкия мозъкъ кръвьта и кръвьта се спира навсѣкѫде, но не тамъ, кѫдето трѣбва.

 

Та казвамъ: Ако имахъ едно училище, азъ трѣбваше да ви възпитамъ. Отъ сега нататъкъ искамъ ученици, които разбиратъ. Тия деца не разбиратъ толкова. Вие сега тепърва сте за ученици. Вие сега ще ме попитате: Кажи ми онази тайна: защо Юда предаде Исуса? Защото искаше малко пари. Казва: Учительтъ ни е доста скъпоцененъ камъкъ. Ако единъ вашъ синъ дойде въ кѫщи и е уменъ, кой пръстенъ ще вземе: Който струва сто лева или който струва10-20 хиляди лева? Той иска да вземе който струва повече, който е по-скѫпъ, че като иде въ странство, да може да го продаде. Той Юда бѣше доста ученъ човѣкъ, той бѣше касиеръ, пъкъ разбираше цената на паритѣ като евреинъ, казва: Доста пари ще струва! Но го излъгаха.Пъкъ той мислѣше, че много хиляди ще вземе. А колко му дадоха евреитѣ, какъ е писано тамъ? - Много евтино го продаде. И той отъ скърбъ, че евтино продаде учителя си, отиде и се обеси. Отъ скърбъ се обеси. Казва, веднъжъ въ живота ми дойде едно щастие и азъ не можахъ да го продамъ както трѣбва. И то е хубаво. Той не можеше ли да каже: Учителю, дето ще те продамъ, не може ли ти да се откупишъ самъ? Защо да не бѫдѣше тъй честенъ да каже: Дето ще продамъ, не може ли ти самъ да се откупишъ. Че Христосъ нѣмаше ли 33 или 30 сребърника? Вие ще ги намѣрите въ Библията. И после ги взема и тѣ купиха една нива. Сега въ вашия умъ ще остане една идея: Какъ за 33 сребърника го продаде Юда? Че азъ да ви приведа единъ фактъ, който сега стана.

 

Единъ младъ момъкъ, който свършилъ университета съ отличие, той се влюбилъ въ една мома и понеже тя не го обичала, - имала си нѣкой другъ, той единъ день взима, че я намушква съ ножъ. Следъ туй го осъждатъ за нѣколко години затворъ. Питатъ го: Защо направи това? Казва: Безъ нея не мога да живѣя. Той не могълъ да живѣе безъ нея! Може, то е едно заблуждение да мислишъ, че безъ една жена не може да живѣешъ. И другото, че една жена безъ мѫжъ не могла да живѣе. Могатъ да живѣятъ. Въ този смисълъ, както разбиратъ безъ жена, казва нѣкой - тя ще ми готви. Тогава ти самъ не може ли да си готвишъ? И жената казва: Менъ кой ще ме гледа?Че ако е за гледане, то е най - лесната работа. Казвате: Кой ще се грижи заради мене? Че има кой да се грижи. За едно дете кой ще се грижи? Външнитѣ ли хора ще се грижатъ или вѫтрешнитѣ? Значи Богъ Който създалъ свѣта, Той има грижата и Той ще се грижи. Ако ти въ своето съзнание не съзнавашъ, че имашъ задължение къмъ Бога, ти не разбирашъ живота. Че най - първо ти като кажешъ, че безъ жена не можешъ, какво разбирашъ? Тогава какъ ще оправдаешъ другото положение: Умирамъ за тебе. И после следъ като се оженишъ, казвашъ: Умирамъ отъ тебе. Умирамъ за тебе, - преди да се оженилъ; а следъ като се ожени - умирамъ отъ тебе. Че азъ имамъ предъ видъ, каквото и вие. Ние ни най - малко нѣмаме това предъ видъ. Азъ говоря за себе си. Азъ по нѣкой пѫть си правя маневра. Казвамъ: Ако се оженя, че не ме обича жена ми , тогава? Ами ако тя ме обикне и после обикне другиго, тогава? И после казвамъ, ако азъ се оженя и имамъ едно дете и туй дете не ме слуша, тогазъ? Ама после какво ще кажатъ хората? Е такива маневри си правя. И най - после катонаправя тия всичкитѣ маневри, казвамъ: Не искамъ да се женя. Ама въпросътъ не е разрешенъ. Казвамъ: Хубаво, но справедливъ съмъ. Сега да видя другото положение. Е, азъ като не се оженя и другитѣ като не се оженятъ, тогава духоветѣ нѣма да прогресиратъ и въ свѣта всичкитѣ хора ще измратъ. Тогава земята ще остане пуста. Ето противоречието сега. Та казвамъ: Трѣбва да намѣря една жена, която да мисли като мене. Но не както азъ мисля. Тя да мисли като мене, но да има нещо , съ което да се отличава. И тогава азъ постѫпвамъ така. Въ природата има единъ законъ. Такова отношение има между свѣтлината и топлината. Топлината е точно противоположното на свѣтлината, но тѣ сѫ въ съгласие. Топлината и свѣтлината вървятъ заедно, но се различаватъ въ своитѣ действия. Топлината си има едни функции, а свѣтлината - други функции. Ако дойде топлината въ кръвьта въ човѣшкото тѣло, тя ще подобри кръвообръщението на човѣка и ще му донесе здраве и животъ. Ако дойде светлината въ човѣка, тя ще донесе мисъль на свобода въ човѣка. Свѣтлината е, която внася свобода и мисъль. И следователно, има единъ придатъкъ въ живота. Тогава топлината извършва онова, което свѣтлината не е могла да извърши. И свѣтлината извършва онова, което топлината не може да извърши. Та казвамъ: Жената въ свѣта ще извърши онова, което мѫжътъ не може да извърши. И мѫжътъ ще извърши онова, което жената не може да извърши. Защото, ако азъ мога да извърша и дветѣ неща, менъ не ми трѣбва жена. И казватъ, че имало една студена свѣтлина. Но студена свѣтлина нѣма. Може до минимумъ да е намалѣна топлината, но има топлина въ свѣтлината. Сегашнитѣ учени хора считатъ, че има една студена свѣтлина. Но нея никѫде я нѣма. То е на теория така, но въ действителность не е така. Въ всѣка една свѣтлина има една минимална топлина. И въ всѣка топлина, колкото и да е невидима свѣтлината, има една минимална свѣтлина. И човѣкъ не може да направи раздѣление между топлината и свѣтлината. И въ какво седи адътъ? Въ ада има повече топлина и много малко свѣтлина. Това е адътъ.И всичкитѣ тия тъмни духове казватъ, че ние въ топлина работимъ. И тѣ се мѫчатъ да превърнатъ топлината въ свѣтлина, но не сѫ успѣли да го направятъ. Та казвамъ:Нещастието въ живота произтича отъ онзи моментъ, когато ние искаме да се удоволствуваме. Удоволствието се дължи на топлината: Да ядешъ, да пиешъ, да лѣгашъ, да ставашъ и да се обличашъ. Тѣ сѫ хубави работи, но тѣ сѫ резултатъ на топлината.Ти ще имашъ една отлична дреха. Хубаво е това. После втора дреха, трета, които сѫ добри проводници на известна енергия. Казвамъ: На васъ не ви трѣбватъ никакви други дрехи. Васъ ви трѣбва една дреха. И тази дреха трѣбва да бѫде добъръ проводникъ. Въ старо време сѫ изучавали този въпросъ и сѫ го оставили непроученъ. И въ днешното време този въпросъ не е проученъ. Ние не знаемъ кои дрехи сѫ добри проводници и кои не . Моисей даде на свещеницитѣ лененитѣ дрехи като добри проводници. Памученитѣ дрѣхи минаватъ като добри проводници. Днесъ ги намиратъ, че тѣ не сѫ хигиенични. Но това сѫ посторонни работи.

 

Та казвамъ: Ето въ какво седи сѫщественото. Въ очитѣ има известни мускули. Да кажемъ има деветь категории мускули, които трѣбва да се упражняватъ. И когато се упражняватъ тия мускули на окото, всичкитѣ си иматъ начини и закони за упражнение. И като се упражняватъ тѣ така, тогава лицето си остава винаги младо и очитѣ никога не губятъ своята способностъ да виждатъ. А когато тия мускули не се упражняватъ, тогава става обратното. Всѣки единъ мускулъ си има известни мисли. Ако ти гледашъ нагоре, надолу или въ страни - налѣво и надѣсно или диагонално отъ едно положение въ друго, всѣко едно движение на окото е свързано на известни мисли, които функционирать сега. Та казвамъ: Господъ, като направилъ окото, Той го направилъ, че да може окото всичко да вижда, накѫдето ходи човѣкъ, да гледа. Често вие сте излѣзли на екскурзия, азъ толкозъ години съмъ ви наблюдавалъ, като тръгнете на екскурзия, ходите като кираджийски коне. И бързо бързо вървите, не се спирате да погледнете нагоре, надолу, налѣво, надѣсно, ами тръгнали въ надпреварване. Погледнете като изгрѣе слънцето и пакъ вървите. Азъ не съмъ се спиралъ да ви направя нѣкоя забележка. Но ще дойде време, когато конетѣ ще станатъ халаше. А като ги разпрегнатъ господаритѣ имъ, тогазъ азъ ще ги намѣря на ливадитѣ и ще ги науча на новото учение. Защото сега вие всички минавате като много учени хора. Казвате : Дѣдо ми, еди кой си професоръ, какво е казалъ. Моитѣ уважения къмъ всичкитѣ тия професори. Но казвамъ: Много професори не знаятъ онова, което Богъ е създалъ. И единъ отъ много учени английски проповѣдници, една голѣма знаменитость въ Англия, въ едно голѣмо събрание отъ англичани казалъ, че овцитѣ пиятъ вода, само когато сѫ болни. Именно тогава овцитѣ не пиятъ вода. Единъ голѣмъ английски проповѣдникъ, който искалъ да кажеедна истина, че овцитѣ пиятъ вода, само когато сѫ болни. Ако идете въ Америка, вие често ще намѣрите нѣкой американецъ, който казва: България! Да не е въ нѣкой щатъ на Америка или въ южна Индия, кѫде се намира този градъ, тѣ нѣматъ понятие. А българитѣ мислятъ,че всички ги знаятъ. А има много, които още не ги знаятъ. После питатъ: Българи и унгарци едно и също ли е? Тѣ казватъ Булгариенъ и Унгериенъ е едно. Не е така, тѣ се различаватъ. Вие имате ли нѣщо турско въ себе си? Казвамъ: Не. Тѣ питатъ. Като дойдемъ до духовния животъ, ние разбираме, азъ сега не ви говоря за онзи животъ, който е криво разбранъ. Събиратъ се единъ религиозенъ човѣк, единъ фанатикъ, и единъ ученъ човѣкъ. Религиозниятъ пита учения: Ти въ Бога вѣрвашъ ли? Учениятъ казва: Ти въ природата вѣрвашъ ли?Понеже този изучава природата , а другиятъ изучава Господа. Азъ, казва учениятъ, въ природата вѣрвамъ. Пъкъ религиозниятъ казва: Азъ въ Бога вѣрвамъ. Религиозниятъ казва: Природата Богъ я създаде. А учениятъ казва: Бога човѣка го създаде. Богъ не създаде природата. Че Богъ създаде природата е толкова вѣрно, колкото,че човѣкъ създаде Бога. А тѣ сѫ идеи. Казватъ - Богъ създаде природата. За тази дума трѣбва обяснение. Тъй както мислятъ, тя е толкова вѣрна, както и другото. Питате: Въ Бога вѣрвашъ ли? Азъ въ природата вѣрвамъ, казва учениятъ. А природата Богъ я създаде, казва религиозниятъ. Учениятъ казва: Бога хората го създадоха. Та учениятъ човѣкъ въ никакъвъ Господъ не вѣрва. Е, кой е на правата страна сега?

 

Сега азъ вѣрвамъ, че повечето отъ васъ, ако гласувате и вие ще кажете, че мислите, че природата Богъ я създаде. Нѣмамъ нищо противъ туй. Но вѣрно ли е това? И ако гласуватъ нѣкои, ще кажатъ,че идеята за Бога хората я създадоха. Питамъ: Вѣрно ли е това? Не. Тѣ нѣматъ понятие за това. И ако кажемъ природа, разбираме, че природата, това е изявление на Бога. Богъ, неговото видимо изявление, това е природата. Тогазъ създадена ли е природата? Богъ себе си създава ли? Изявлението създава ли се? Може да създадешъ нѣщо, значи вънъ отъ мене да е. Грънцитѣ ще създамъ, една дреха може да създамъ. Но онова, което е сѫществено въ мене, азъ не мога да го създамъ. Какъ ще го създамъ азъ? То е проявление. То се проявява въ самия мене. То е часть отъ самия мене. Сега това не е най - голѣмиятъ грѣхъ на хората. Но то е едно заблуждение. - Като мислимъ, че Богъ създаде природата. Като че природата е нѣщо отдѣлно отъ Бога. Ипосле другото да вземемъ, че човѣкъ създаде Бога. Тогава мислимъ, чечовѣкъ е нѣщо отъ Бога, значи и пакъ сѫщото заключение е невѣрно. Нищо не се обяснява съ туй. Азъ правя само едно сравнение между нѣкои понятия, които имаме. Едно понятие е вѣрно, отношенията, които азъ мога да имамъ съ единъ човѣкъ сѫ нормални само тогава, когато има довѣрие, има пълна вѣра въ мене. И азъ имамъ пълна вѣра въ него. При никакви условия, каквото и да се случи, азъ не мога да се усъмна въ неговата постѫпка. Защото щомъ се усъмна, веднага ще взема известни мѣрки. Значи, щомъ има разбиране между него и мене, ще има правилни отношения. И тогава Господъ казва, когато отиде Авраамъ, отиде да го изпраща къмъ Содомъ и Гоморъ, казва му: Нѣма да скрия отъ тебе. Какво имаше Авраамъ на Бога? Той бѣше приятель на Бога.Казва му Господь: Нѣма да скрия отъ Авраама това, което съмъ намислилъ да направя. Приятелство имаше. И тогава му казва, че отива въ Содомъ и Гоморъ. Тия хора въ Содомъ и Гоморъ не живѣятъ както трѣбва. Богъ е решилъ да очисти тия духове. Нѣма да остане никой тамъ. И тогава Авраамъ се застѫпва, казва: Господи, тамъ може да има 50 души праведни! - Ако има 50 души праведни, нѣма да разруша. - Възможно да не сѫ 50 души, може да сѫ40. - И 40 ако сѫ, пакъ нѣма да направя това. Авраамъ иска да извини и казва: Господи, може да сѫ 30. Но дойде до 20, 10 и спре. А колко души бѫха праведни въ Содомъ и Гоморъ? - Лотъ и дветѣ му дъщери. Но и дветѣ му дъщери не минаваха отъ праведнитѣ. Четири души бѣха праведни - и жена му. Но единствениятъ праведенъ човѣкъ бѣше само Лотъ. Жена му имаше любопитство, тя искаше да се обърне и да види какво ще стане. Ангелътъ казва: Нѣма да се обръщате, нѣма да гледате назадъ.

 

По нѣкой пѫтъ вие искате да разглеждате вашето минало. Казвамъ: Не разглеждайте вашето минало, защото ще станете като лотовата жена. На соль ще станете! На какво е станала тя?На соль. И после тия дъщери, които излѣзоха съ баща си, казваха: Ние нѣмаме мѫжъ. Казватъ, какво ще стане съ насъ? Хайде да не разправямъ тази история. Тамъ е описано много хубаво. Другата слаба страна. Казвамъ: Тия дъщери извършили ли онова, което трѣбваше? Остава само Лотъ, който бѣше праведенъ. И понеже имаше само единъ праведенъ въ Содомъ и Гоморъ, неговата сѫдба бѣше решена. Този градъ не може да съществува съ единъ човѣкъ. И вие знаете какво стана съ тия градове.

 

Сега кое е същественото? Къмъ сѫщественото искамъ да ви наведа. Какво е станало въ миналото, това сѫ нѣща на миналото. И мене не ме интересува миналото. Което е станало, то е нѣщо отъ миналия животъ. Но казвамъ: Туй което тогазъ е станало, става и сега. И въ нашия животъ ние трѣбва да се пазимъ отъ Содомъ и Гоморъ. Содомъ и Гоморъ, това сѫ дебелитѣ черва на човѣка. Содомъ и Гоморъ е тамъ. Че ако Содомъ и Гоморъ въ тънкитѣ и дебелитѣ черва нѣма десеть души праведници, само единъ остава да живѣе. И да знаете, че всичко на огънь принадлежи. Ще дойдатъ всичкитѣ болести и страдания. Праведни хора трѣбва да има. Та казвамъ сега: Трѣбва да възстановимъ една норма. Да възстановимъ свѣтлината въ нашия умъ, въ мозъка вѫтре. Има си начини за това. И да възстановимъ топлината въ дробоветѣ и въ сърдцето си. И да възстановимъ онази правилна деятелность въ стомаха си. Това съставлява цѣла една отлична наука въ здравословното състояние. Запримѣръ, вчера азъ на една сестра й разправяхъ. Тя се упражнява върху пѣнието. Казвамъ: Тъй както сега се учите,вие не може да напреднете, понеже въ гласа сопранъ има специфични мускули въ ларинкса. Онзи, който иска алтъ да пѣе и той има специфични мускули въ ларинкса. И тенорътъ има специфични мускули, и басътъ сѫщо. И ако ти не знаешъ какъ да упражнявашъ сопрановитѣ мускули, ти нѣма да знаешъ и сопранъ да пѣешъ. Мускулчета има тамъ. И ти трѣбва да знаешъ какъ да ги свивашъ тия мускули и какъ да правишъ упражнения съ тѣхъ. Запримѣръ, ако вие правите упражнения на вашитѣ очи, какъ ще ги правите? Да кажемъ, какъ ще се упражнявате? Вие трѣбва да вземете едно хоризонтално положение на очитѣ и оттамъ съ очитѣ си правите всичкитѣ други отклонения налѣво, надѣсно, нагоре, надолу, - навсѣкѫде. Единъ пѣвецъ, ако пѣе, какво положение трѣбва да вземе? Единъ пѣвѣцъ за да бъде пѣвецъ, трѣбва да знае какъ да прекара кръвьта най - първо въ предната си часть надъ веждитѣ и да я препрати тази кръвь въ ларинкса долу. Но упражнение се изисква сега. Малко пѣвци има такива. И тогава, ако по този начинъ се упражнявате, ще има и малко по - други пѣвци. И сега пѣятъ по единъ неестественъ пѫть. И сега ние сме добри, но можемъ да бѫдемъ още по - добри. Но забелязвате ли, че донѣкѫде вие сте добри, а после въ живота ви става една реакция. Азъ следя нѣщата отблизо. По нѣкой пѫть азъ следя нѣщата, когато хората сѫ обвити въ една черна аура. Много гъсти влияния иматъ. Той енеразположенъ тогава и търси причината отвънъ. А причината е вѫтре въ него. Силниятъ изворъ се чисти, а слабиятъ изворъ отвънъ трѣбва да го чистятъ. Едно шише отвънъ трѣбва да го чистишъ. А изворътъ самъ се изчиства отвѫтре.

 

Та казвамъ: Когато мисъльта е силна, когато чувствата сѫ силни, когато човѣшката воля е силна, човѣкъ самъ се чисти тогава. Но му се помага отвътре. Пъкъ когато умътъ не е силенъ - нѣма светлина, когато сърдцето не е силно- нѣма топлина, когато волята е слаба - не се проявява, тогава ние отвънъ ще чакаме да ни помагатъ. И тогава друга идея : Религиознитѣ хора очакватъ да дойде Христосъ.Че то е много механическо схващане за Христа. Христосъ отвънъ нѣма да дойде. Той веднъжъ претърпѣ тази криза. Той видѣ веднъжъ какъ го приеха. Втори пѫть не стъпва крака му.Че какво ще дойде да го биятъ пакъ и да го разпнатъ и да се гавратъ подире му сега? - Не, не. Или ще дойдатъ отподире му тия еврейскитѣ учени и равини да се спорятъ съ него. Не, туй нѣма да стане. И тогава знаете ли какъ ще дойде Христосъ? Вие го очаквате да дойде отгоре отъ небето. Мислите, че отъ облацитѣ ще дойде.

 

Тогава ще ви приведа една приказка. Наскоро я четохъ въ една английска читанка, та ще я кажа и на васъ. Въ едно семейство на плъхове, г - нъ и г - жа плъхъ, имъ се родила една дъщеря, госпожица плъхица. Тя била по - старата дъщеря. По - малкиятъ братъ плъхо билъ той и най - малката дъщеря, плъхичката, била най - красивата. У бащата и майката се родила една велика идея, тѣ не искатъ да я оженятъ за плъхъ, понеже дъщерята била много красива, искали да я оженятъ за най силния въ свѣта. Тѣ искали да я оженятъ за слънцето, понеже мислили, че тѣхниятъ зетъ трѣбва да бѫде много силенъ. И бащата и майката отиватъ при слънцето да имъ стане зетъ. Като ги посрещнало слънцето, казало: Много ви благодаря за почетьта, която ми давате, но азъ не съмъ най - силниятъ. Азъ като изгрѣя и дойде едно малко облаче и то ме засѣнчва и не мога да дамъ светлина на хората. Идете при облака, той е по - силенъ отъ мене. Тръгнали тѣ и отишли при облака да го правятъ зетъ. Но облакътъ казалъ: Не съмъ и азъ най - силниятъ, защото като дойде вѣтърътъ и ме разпръсне, нищо не остава отъ мене. Идете при вѣтъра, той е по - силенъ отъ мене. Отиватъ тѣ при вѣтъра. И той имъ казалъ: Благодаря ви за почитьта, но и азъ не съмъ най- силниятъ, да мога да се оженя за дъщеря ви. Понеже отъ хиляди години има тукъ еднастена и азъ отъ хиляди години я духамъ, духамъ и тя седи. Нищо не съмъ и направилъ. При стената идете. Тя може да бѫде зеть на вашата дъщеря. И най - после отиватъ къмъ стената. И тя казала: Погрешно е и азъ не съмъ най - силната. Действително, вѣтърътъ азъ го спирамъ, но единъ плъхъ има, който иде при мене, той направилъ дупки въ мене. Той е по - силенъ отъ мене. - Та тѣ пакъ се връщатъ съ своята дъщеря при плъха. Сега вие ще ходите при слънцето, при облацитѣ, при вѣтъра, при стената, и най - после ще дойдете при плъха.

 

Въ дадения случай онази идея, която може да ми послужи, тя е правата идея въ дадения случай. Свѣтътъ не е оставенъ и отъ такива преустановени идеи хората страдатъ. Има нѣщо сѫществено, което Богъ е вложилъ въ насъ, и което Той постоянно поддържа. Ако ние внимаваме на този Божественъ езикъ, никога да не пресилваме нѣщата. Ако разправяшъ на нѣкого нѣщо, азъ съмъ слушалъ нѣкои оратори, като представятъ единъ примѣръ, той ще го представи така поетически, така пресилено, че всичкитѣ хора плачатъ. Но следъ като излѣзатъ навънъ, хората пакъ забравятъ това. Тѣ сѫ хубави работи, но има нѣщо естествено, което всѣкога остава едно дълбоко впечатление. Ти си билъ единъ пѫтникъ. Миналъ си покрай нѣкоя кѫща, и тамъ те приематъ. Може да си се нахранилъ тамъ съ много просто ядене, но оставатъ такива впечатления, които съ години не може да забравишъ. Или нѣкоя сутринь се събудишъ съ единъ много приятенъ сънь и може да се минатъ година,2,3,10,15 години, съньтъ така седи като една действителность за тебе. Та казвамъ: Онова, което ще остави въ насъ нѣщо, което не може да се заличи, на него ние разчитаме. Тогава онова, на което ти разчиташъ, на първо мѣсто трѣбва да е то. Това, на което трѣбва да разчитаме, то е любовьта въ нейното приложение въ човѣшкото тѣло. Най - първо какъ се прилага любовьта въ човѣшкото тѣло? И свѣтлината какъ се прилага въ човѣшкия мозъкъ, знанието, мѫдростьта? Тия нѣща трѣбва да се знаятъ какъ се прилагатъ. И не мислете, че тъй просто е. Казва нѣкой: Духътъ ще ме научи. - Не, не, за да те научи духътъ, трѣбва да имашъ предметно учение. Какъ ще го научишъ ти. Ако слънцето го нѣма, какъ ще го научишъ ти? Какъ ще учишъ за човѣка, ако човѣкътъ го нѣма. Какво понятие ще имашъ за едно магаре, ако то не съществува; за една змия, ако нея я нѣма. И цѣлиятъ свѣтъ седи се отъ предметно учение. Какво ще знаешъ за очитѣ, ако тѣхъги нѣма. За веждитѣ, за човѣшкия носъ, краката рѫцете, стомаха? И за тия движения? Но туй е видимото и най - после идемъ къмъ другъ единъ свѣтъ на човѣшкитѣ чувствувания, които ние не ги виждаме, ночувствувания има. И тѣ си иматъ свои форми. И мислитѣ си иматъ свои форми. Една мисъль маже да бъде теглена, тя си има една опредѣлена тежесть. И едно чувство може да бѫде теглено. Но ние понеже нѣмаме такива везни, не може да ги мѣримъ. Но ученитѣ хора въ свѣта знаятъ тежестьта на една мисъль. И знаятъ тежестьта на едно чувство. Вземете сегашнитѣ учени хора, които сѫ претеглили земята. На какви везни я турятъ тѣ? - Има си причина за това. И сегашнитѣ учени хора претеглиха и слънцето. Може да има една малка погрешка въ теглилката, но все таки е една смѣла идея това, да претеглишъ слънцето и земята, толкова и толкова тона тежи тя. Може да е по - малка, но близо сѫ до сѫщинската идея. Та и ние трѣбва да имаме нѣщо опредѣлено.

 

Сега азъ говоря на ония отъ васъ, които искате да бѫдете ученици. По нѣкой пѫть, като се говори за нѣкои работи, вие се обезсърчавате, менъ желанието ми не е да ви обезсърча. Ако има нѣкой да се обезсърчава, то съмъ азъ първиятъ, ако азъ нося вашия умъ. И ако единъ има,който да се обезсърчава, то съмъ азъ. Понеже азъ съмъ внесълъ много голѣмъ капиталъ, много голѣмъ, а досега нищо не е допринесълъ, или много малко е допринесълъ. До сега никакъвъ приходъ нѣма, а при това пакъ вѣрвамъ, че отнѣкъде ще стане нѣщо. А вие много малко сте вложили още и какво има да се обезсърчавате. И вие даже онова, което сте обещали, не сте вложили всичкия си капиталъ и се обезсърчавате. Едва ти си вложилъ една десета отъ капитала си, имате още деветь десети. Пъкъ азъ съмъ внесълъ всичко, а никаква печалба нѣмамъ! Сега вие ще кажете - Ние отъ тебе ще вземеме, понеже ти ако пропаднешъ, тогава съ насъ какво ще стане, та поне ние да не пропаднемъ. - Много хубаво. Ами ако азъ спечеля? Възможно е! Умни хора сте. Добре. Значи ако азъ изгубя, вие не трѣбва да влагате капитала си тамъ, дето азъ ще изгубя. Но ако азъ спечеля? Има единъ начинъ да провѣритѣ ще спечеля ли или нѣма да спечеля. Азъ всѣкога зная, че здравиятъ човѣкъ всѣкога ще спечели. Азъ зная, че умниятъ човѣкъ всѣкога ще спечели; азъ зная, че добриятъ, силниятъ човѣкъ всѣкога ще спечели. И зная обратното:Че глупавиятъ всѣкога ще изгуби. И слабиятъ и болниятъ всѣкога ще изгуби. Не можемъ ние да се съмняваме въ това. Онзи, койтосъградилъ своя животъ върху любовьта, който гради своя животъ върху Божественото знание и неговитѣ закони, и онзи, който гради своя животъ върху Божествената истина и Божествената свобода, той никога не може да губи. То е абсолютно така! Следователно, имайте вие тая идея и не я чоплете! Тя е идея, която има цена. Следователно стига да градите върху любовьта, влагайте капитала си тамъ и нѣма никаква опасность. Но ако не градите върху любовьта, мъдростьта и върху свободата, тогава е вече друго.

 

Сега остава въпроса: Не мислете, че това е ясно. Има методи и начини много, които тепърва трѣбва да учите. Има много нѣща, които трѣбва да учите. Вие мислите, че много сте изучили. Не, не, едва сега започвате нѣкои нѣща, които трѣбва да знаете какъ сѫ станали. Че вие вземате въ единъ съвремененъ езикъ, въ български езикъ има 30 букви, но ако вие не знаете какъ да съпоставите тия букви, вие може да създадете отъ тия 30 букви едно много голѣмо нещастие. Че какъ? - Че ако на единъ сѫдия, който ви сѫди, кажете само две - три лоши думи, знаете ли какво ще стане? Ами ако обидите само съ една дума единъ царь, знаете ли, че васъ може до животъ да ви затворятъ. И то само за четири петь букви, турени не на мѣсто. До животъ може да ви затворятъ, а могатъ и да ви обесятъ. Та съ нашето знание, което имаме ние или проправяме пѫтя на своето щастие, или ще проправимъ пѫтя на своето нещастие. У синца ви има единъ лошъ навикъ. Щомъ дойдатъ изпитания върху васъ, вие веднага се нахвърляте вурху Господа. Но знаете ли какво може да ви стане? Вие се пазете отъ това! Менъ ми разправяше единъ господинъ отъ видинско, нѣкой човѣкъ обичалъ да казва нецензурни думи за Христа. Една сутринъ той станалъ и почналъ да плаче предъ майка си. Тя го пита - защо плачешъ, синко? - Сънувахъ, че съмъ въ църква. Отъ олтаря излѣзе Христосъ и ми зашлеви две плесници, та ми се завъртя главата. И подиръ две седмици умира този човѣкъ.

 

Та менъ ми казва една много млада , много учена сестра, казва: Азъ ти се сърдя, за да те накарамъ да ме обичашъ. Сърди ми се, да я обичамъ. - Но много старъ методъ е той. Той е методъ на дявола, понеже и той се разсърдилъ на Господа, за да го обича. Но толкова хиляди години сѫ минали, той още не е направилъ Господъ да го обича. Пазете се, любовьта съ сръдня не става. Сръднята е нѣщо посторонно. Любовьта не борави съ сърдене. Щомъ дойдете до сръднята, вие сте далечъ отъ любовьта, че никога нѣма да янамѣрите. Съ сърдене любовьта не се намира. И съ подозрение любовьта не се намира. Маловѣрието, каквото и да е, тѣ сѫ единъ свѣтъ съвсемъ другъ. Тѣ ще дойдатъ. Нѣма нищо, че единъ човѣкъ се сърди. Сръднята не е нещо лошо, но ако вие ми се сърдитѣ, че съ сръднята може да добиете любовьта, вие се лъжете. Ти, ако искашъ да те набиятъ, разсърди се. Но ако искашъ да добиешъ любовьта, не се сърди. Азъ съмъ виждалъ и малкитѣ деца, като се разсърдятъ въ кѫщи, ядатъ тоягата. Майката тогава имъ казва: Баща ви ще дойде; ти нѣма да се сърдишъ. Бащата казва на малкото дете, “Като станешъ голѣмъ възрастенъ, сърди се колкото искашъ, а сега не може да се сърдишъ”- той го набива.

 

Та вие като ученици нѣма да се сърдите въ училището. Като излѣзете вънъ отъ училището, сърдете се колкото искате. Но въ училището ако се сърдите, тояга има! Трѣбва да го знаете това. Тази вѫтрѣшна тояга тя е страшна. И всички болести, които ние претърпяваме, - каквито и да сѫ тѣ, - това сѫ все наказания за ония нарушения. Каквото и да стане, то е все упътване. Отъ невидимия свѣтъ ни казватъ това да не правите, онова да не правите. Паметь ни трѣбва. А вие го правите и тогазъ! Сега у васъ остава една идея. Може нѣкой отъ васъ да мисли, - та кого ли имамъ азъ пред видъ. Себе си имамъ предъ видъ. Азъ по нѣкой пѫть никого не осъждамъ. Азъ казвамъ на себе си тъй: Не трѣбва да карашъ тия хора да ги събирашъ, защо не ги оставишъ свободни да си вървятъ по своя пѫть. Какво си ги насъбралъ да ги учишъ. Тази мисъль ми е идвала. Е, кое / е/ по - хубаво сега, кажете ми. Азъ не сѫдя никого. И по нѣкой пѫть казвамъ тъй, знаете ли азъ какво казвамъ: Тури ги на твоето мѣсто, пъкъ и ти влѣзъ на тѣхното мѣсто, да видишъ тогазъ тази работа каква е. Защо ходишъ да гледашъ така? Защо ходишъ тия хора да ги разглеждашъ отвънъ. Тури ги на своето мѣсто, разглеждате, ще бѫдете на правата страна. Защо ще критикувашъ този и онзи? И да го критикувашъ, не разбира. Влѣзъ въ неговото мѣсто и тури онзичовѣкъ на твоето мѣсто. Ето кое ще ви спаси. Всѣки човѣкъ трѣбва да тури другитѣ хора на своето мѣсто. Той трѣбва да остави една змия да пази неговото богатство, че като дойде този, когото ще оставишъ наследникъ на себе си, той ще мисли, че е господарь, но като стане господарь, змията ще се увие на шията му и ще почне да го притиска; и той ще ме повика, понеже азъ разбирамъ този законъ и той ще каже: Вземи си богатството, моя животъ отива! Тогазъазъ ще взема моето мѣсто и той своето. Та при моето мѣсто ще има змия. А какво има при вашето мѣсто? При вашето мѣсто е съблазъньта. Доволството е тамъ - то играе на кючекъ. Сега казвамъ: Защо котката си отваря очитѣ при птицитѣ, а при мишката като дойде, хичъ не ги отваря. Тя тамъ си затваря очитѣ.

 

Но сега нека остане това. Сега азъ ви направихъ една екскурзия, нѣма да ми се сърдите. Азъ ви взехъ на своя автомобилъ и ви разведохъ и въ рая, и въ ада. Тъй щото нѣма да ми се сърдите. Като ви заведа въ ада, мѫчатъ се хората тамъ. И ще ви разправя този защо страда и онзи. И когато Данте описалъ ада, после се качилъ горе въ небето. Та казвамъ, щомъ минавате презъ нѣкоя область, всѣка область ще я опишемъ тъй, както е. И отъ всѣка область ще извадимъ урокъ. Запримеръ за сега ние вървимъ по единъ старъ пѫть, който е прашенъ. И ние не искаме прахъ да има, но три месеца не е валѣло дъждъ, прахъ има, едва дишашъ и гълташъ този прахъ. Ако си силенъ и ученъ, ще се помолишъ на Бога и ще завали дъждъ, и ще накваси пѫтя и ти ще минешъ. Ако не си уменъ, ще вървишъ по прашния пѫть. Ако разбирашъ Божиитѣ пѫтища и закони, ще се помолишъ на Бога и тагава Господъ ще направи, че пѫтьтъ ти ще бѫде полетъ и по същия пѫть ти ще минешъ. Пъкъ ако не разбирашъ законитѣ, ще минешъ по прашния пѫть. Ти ще минешъ, но ще кажешъ: Още веднъжъ по този пѫть не минавамъ. Какви бѣха последнитѣ думи на последния стихъ /19:14/“Етосега ви казвамъ това, което не е било. Та когато се сбѫдне, да повѣрватече съмъ азъ. “ И какво ще повѣрвате? Може да повѣрвате въ онзичовѣкъ, който никога не е лъгалъ. Може да повѣрвате / въ/ Човѣка тъй, както Христа. Може да повѣрвате въ Онзи, който всѣкога ви казвалъ истината и оставилъ нѣщо за васъ.

 

Та казвамъ: Не само ние да обичаме да не ни лъжатъ, но и ние никога по никой начинъ въ себе си, като сѫдимъ нѣкого, да не позволѣваме никаква лъжа. Азъ говоря за вѫтрешната лъжа.Човѣкъ въ съзнанието си трѣбва да бѫде тъй буденъ, че по никой начинъ да не допусне нито една бѣла лъжа. Всичко да бѫде чисто вѫтре. Отвънъ лъжата може. Отъ външната каль ти може да се освободишъ, но кальта да не проникне вѫтре въ тебе. На златото може да полепне каль отвънъ, но златото се измива. Но ако тази каль успѣе да проникне въ златото вѫтре, то изгубва своята цена. Та лъжливитѣ, чуждитѣ идеи, това е една външна каль, която не трѣбвада проникне въ вѫтрешния животъ, който Богъ ни далъ. И ние никога не трѣбва да изгубваме онази вѣра, която Богъ е вложилъ въ насъ. Въ всичко може да се съмняваме, но дойдемъ ли до Бога, човѣкъ трѣбва да има една свещена идея и да е готовъ на всички жертви. Дойде личовѣкъ до идеята за Бога, той трѣбва да е готовъ на всички жертви. Азъ не говоря, че всички трѣбва да се жертвувате, но дойдешъ ли до Великото, до Бога въ живота си, ти трѣбва да бѫдешъ готовъ да жертвувашъ всичко. Идеята е една и сѫща и за васъ и за всички, които и да сѫ. Именно, който е дошълъ до тази идея, който се подигналъ до тази идея, той трѣбва да е готовъ на всички жертви. И да сѫ на мѣсто. А отвънъ въпросътъ е другъ.

 

Та казвамъ: Като ученици отсега нататъкъ имате да учите! И има много да учите. И не мислете, че така ще бѫде. Много има да учите. И не материални работи. И има методи и начини за познаване характеритѣ. Тепърва има да се запознавате съ великитѣ хора въ свѣта, съ великитѣ души въ свѣта. Тепърва има да се запознавате съ тѣхъ. Сега още много малко / сте/ запознати съ това. И туй, което сте запознати, мене ме радва. Но казвамъ: Има още много да се учите. И тогава ще дойдемъ, мнозина отъ васъ, които имате много слаби очи, ще започнемъ да ги учимъ да се възстановятъ очитѣ имъ,че безъ очила да ходятъ. Сега не искамъ да ги хвърлите. Но следъ като правите тия упражнения, та като се възстанови зрението ви, вие сами ще хвърлите вашитѣ очила. И като направите известни упражнения, ще ви напусне и ревматизъма, и болкитѣ ще ви напуснатъи вие сами ще хвърлите всичкитѣ лѣкарства. Но като станете силни и почнете сами да се движите, вие нѣма да имате нужда отъ автомобили, нито отъ аероплани, а може и презъ въздуха да се пренесете съ по голѣма бързина. Ще кажете сега: Направи го! Азъ ако го направя, ще го направя за себе си. Ще ида нѣкѫде и ще кажа: Я да видя мога ли да го направя. На себе си ще кажа така. Щомъ азъ мога да се движа отъ едно мѣсто на друго съ голѣма бързина, ще кажа на себе си: Тебе не ти трѣбватъ вече автомобилитѣ. Сега ни най-малко не казвамъ да оставите автомобилитѣ. Пари пакъ ще си имате за автомобили. И по нѣкой пѫть ще си имате пари и за файтони, пъкъ нѣкой пѫть ще имате пари за наемъ на кѫщи. Тази работа, казвате, безъ пари не може. Така е. При този порядъкъ на нѣщата паритѣ трѣбватъ. И то звонкови, въ злато.

 

Златото ще дойде. Онзи баща, който обича сина си, нанего оставя най - много злато. А когото по - малко обича, по - малко злато оставя. Тъй щото може да кажете на кой отъ васъ Господъ не е оставилъ голѣмо богатство! Понеже вие се намирате въ единъ неорганизиранъ свѣтъ, да ви не обератъ, богатството седи въ банката. Че като влѣзете въ безопастность, Той ще ви го даде. И ако сега вие сте сиромаси, бѫдете увѣрени, че ще ви обератъ, ако бѣхте богати. Нѣма да се минатъ и десеть деня, и ще ви обератъ. Американскитѣ милионери иматъ по десетина дедективи да ги пазятъ и тѣхъ и жената имъ, и децата имъ. Като ги хванатъ тия гангстери, ще изискватъ десетъ милиона долари и повече нѣкога искатъ.Та сега американцитѣ бѣгатъ отъ Америка. Така избѣгалъ отъ Америка единъ тѣхенъ авиаторъ въ Европа. Но да оставимъ сега това настрана. Туй сѫ външни работи.

 

Искамъ да бѫдете добри ученици. Тепърва да си купите тетрадки и единъ моливъ хубавъ. Всички да имате по една хубава тетрадка отъ сто листа и тогава каквото ви се каже, упражненията, и сега каквото казвамъ - записвайте го. Нѣкой пѫть ти казвашъ: Много добре служа. Но азъ ще ви сготвя едно ядене, ще ви дамъ една паница и следъ като се нахраните, ще платите сто лева. Колкото кажете, че яденето е по - хубаво, толкова по скъпо ще платите. Казвамъ: Доволенъ ли си отъ храната? И ще гледамъ кои обичате моята гостилница. Като дойдете веднъжъ, ще взема 50 лева, после 70,90,100 и ще видя на кое число вие нѣма да стѫпите въ гостилницата ми. Като започна да ви гледамъ, че минавате покрай гостилницата и поглеждате, въ джоба нѣмате нищо - щомъ ви видя, че нѣмате нито петь пари ,ще ви кажа: Елате. Като не остане нищо въ джоба ви, даромъ ще ви дамъ. Но докато има нѣщо въ вашия джобъ, азъ ще вземамъ пари. Като останете безъ пари, азъ съмъ готовъ даромъ да ви давамъ. Но докато има пари въ джоба, ще вземамъ пари. Та трѣбва да има едно общение, една обмѣна между мене и васъ. Трѣбва да има една обмѣна взаимна между Божественото, между Любовьта, която се дава и Любовьта, която се взима. Трѣбва да образуваме единъ крѫгъ на Любовь между онзи, който дава и онзи , който взема, да има една правилна обмѣна. Само така ще дойде истинското знание въ свѣта и ще се образуватъ ония братски отношения, които сега търсимъ. Безъ туй не може.

 

Отче нашъ.

 

ВЪ БОЖИЯТА ЛЮБОВЬ Е БЛАГОТО НА ЧОВѢКА!

 

На поляната гимнастическитѣ упражнения.