Jump to content

1936_09_20 За слава Божия


Ани
 Share

Recommended Posts

От книгата „Да им дам живот“, Съборни беседи (1936),

Първо издание по оригинал. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2005.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ЗА СЛАВА БОЖИЯ

 

 

5 часа сутриньта

Небето ясно, звѣздно, отворено.

Времето меко, ведро, приятно.

 

 

Добрата молитва

91 псаломъ

Молитвата на Царството

 

11 гл. отъ Ев. на Иоана

 

„Въ начало бѣ Словото“

 

Има една връзка между всѣко начало и всѣки край. Думата „край“ разно се разбира. Но въ живота краятъ показва какво е било началото. Краятъ изявява какво е било началото.

 

Има много нѣща, които сѫ важни въ тази глава. Азъ ще се спра върху единъ стихъ: (11 ст.) „Това рече и подиръ това казва имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа, но да ида да го събудя.“ Да иде да го събуди. Е, защо заспива човѣкъ? Уморилъ се е, заспива. Да си почине. И следъ всѣко заспиване и събуждане има една почивка. Сега нѣкои мислятъ, че нѣкога си, преди две хиляди години заспалъ единъ евреинъ. Казватъ: „Какво общо може да има този евреинъ съ насъ? Какво ни интересува, че Исусъ казалъ: „Заспа, но да ида да го събудя.“ Но всѣки има по единъ заспалъ Лазаръ въ себе си. Този Лазаръ живѣе у всинца. Този Лазаръ е заспалъ и следователно нуждае се да дойде, въ тази смисъль, Исусъ да го събуди. И всѣки има по две сестри - Марта и Мария. И едната отъ тѣхъ, казва Писанието: „А, Исусъ обичаше Марта.“ И въ сѫщата глава казва, на друго мѣсто е казано, понеже Исусъ я обичаше, тя казва веднъжъ на Исуса: „Кажи на сестра ми да вземе и тя малко да работи, тя съвсемъ се е отдала на единъ другъ животъ, че не ми помага. Не ми помага въ живота.“ Христосъ казва, че Мария избрала добрата часть. Макаръ и да я обичаше Христосъ, тя се суетеше за външната страна на живота.

 

Та сега това е и вие понѣкой пѫть като Марта, значи, обича ви Исусъ, има една Марта въ васъ, която обича Исусъ. Сега не е за васъ туй, да кажемъ външно или туй наричатъ посвещение, това да се събуди човѣкъ. Има едно съзнание, дето човѣкъ не го интересува нищо. Той е заспалъ и трѣбва отъ туй състояние да се събуди човѣкъ. Заспиване значи, казва Писанието: Не ме интересува тази работа. Всичко онова, което интересува човѣка, е важно. Но временно децата се интересуватъ, понѣкой пѫть, колко ще израстнатъ. Гледатъ дали растатъ. Има деца, които постоянно си мѣрятъ ръста. Иде детето при стената, тури една малка линийка на стената и отбележи. На другия день пакъ иде, пакъ мѣри. Е, отъ кѫде въ туй дете именно това? Какво отношение има неговата височина съ неговия вѫтрешенъ стремежъ? Разбира се, да останешъ на единъ сантиметъръ въ живота, да имашъ една височина на единъ сантиметъръ, какво ще те ползува това? Не струва. Височината има извѣстно отношение. На единъ сантиметъръ, ама трѣбва да имашъ 150, 160, 170 см въ височина.

 

Сега азъ нѣма да се спирамъ. Има една вѫтрешна страна. Единъ день вие ще трѣбва да я учите. Има много работи да учите. Сега сте се спрѣли на много нѣща, които не сѫ толкова важни. Отчасти сѫ важни. И тия, маловажнитѣ нѣща ви спиратъ отъ онова, което има да, което може да научите. Нѣкой пѫть вие се спирате върху положението, което знаете. Запримѣръ има видни математици, които изчисляватъ съ каква бързина се движатъ атомитѣ; има математици, които изчисляватъ колко атоми има, колко йони има и т.н. Питамъ, ако ти знаешъ бързината на единъ атомъ, какво отношение има тази бързина спрѣмо тебе? Защото всичкитѣ нѣща сѫ важни дотолкова доколкото тѣ иматъ отношение. Ти нѣкой пѫть се интересувашъ за нѣкой добъръ човѣкъ. Можешъ да се интересувашъ отъ неговата добрина дотолкова, доколкото той има отношение, или нѣкой пѫть се интересуватъ за нѣкои лоши хора. Ходите и разпространявате, че този е лошъ, туй направи. Какво отношение има? Значи, въ дадения случай и доброто, и злото иматъ отношение. Значи, щомъ говорите за доброто на нѣкой човѣкъ, имате едно отношение и щомъ говорите за неговото лошо, за неговитѣ погрѣшки, пакъ се интересувате, пакъ го обичате. Има нѣщо, което пакъ ви интересува, значи има нѣщо въ васъ, което е съ лошевината на този човѣкъ, че като говорите лошо за този човѣкъ, вие храните туй сѫщество, приятно му е. Има нѣщо, което ви интересува. Ако нѣмаше туй, вие нѣмаше да говорите.

 

И следователно, когато говорите лошо за хората, вие подхранвате злото у васъ и като говорите добро за хората, вие подхранвате доброто. Нѣкой казва: „Не искамъ да говоря.“ Не подхранва злото. Онѣзи, които сѫ въ него, казватъ: „Нѣмашъ право.“ Онѣзи, които сѫ въ васъ, казватъ: „Кажи нѣщо.“ Щомъ говори[те] зло, вие подхранвате въ себе си злото. „Ама, казва, не е хубаво да говоришъ.“ То е другъ въпросъ, дали е хубаво или не е хубаво. Какво разбирамъ подъ думата: не е хубаво? - Не подхранвай злото въ себе си. И тогава казватъ: „Хубаво е човѣкъ да прави добро.“ - Подхранвай доброто въ себе си. Тъй седи. Туй е външната страна.

 

Има единъ свѣтъ, който е много уменъ. Не мислете, че въ свѣта вие сте независими. Вие мислите, че сте независими. Не, има единъ свѣтъ, въ който живѣете и сѫществата тамъ сѫ и добри и зли. Тѣ сѫ толкова умни, че познаватъ всичкитѣ ваши страни. Тѣ ще познаятъ вашата добра страна на естеството ви и лошото го познаватъ. Тѣ познаватъ по-тънко всичкитѣ ваши слабости. И сега вие седите и мислите нѣкой пѫть, че сте съвършени, достигнали сте до края. Не е така. Колко слабости има единъ човѣкъ, само го поставете на единъ изпитъ и светията, като го поставишъ... Та защо Господь постави светиитѣ на голѣмъ изпитъ? Защото има голѣми слабости. И като дойде Исусъ на Земята, и Него Го поставиха на изпитъ.

 

Та рекохъ сега: „да идемъ да го събудимъ“. Хубаво е, понѣкой пѫть, да събудишъ човѣка. И хубаво е да го оставишъ да спи. Сега може на другата страна да питате: „Защо се бави, колко дена се бави Исусъ?“ - Тази смърть, казва Той, не е на смърть. Тази болѣсть не е нѣщо лошо, тя е за Слава Божия. Нѣкой пѫть нѣкой казва: „Разболѣхъ се.“ Той се уплаши. На менъ ми разправя нѣкой и азъ казвамъ: „Това е за Слава Божия!“ Той се разболѣлъ за Слава Божия. Боли те окото. - За Слава Божия! Боли те ухото. - За слава Божия! Боли те крака. - За Слава Божия. Боли те корема. - За Слава Божия. Боли те главата. - За Слава Божия. „Ама, какъ може това?“ - Е, за Слава Божия. За Слава Божия въ туй отношение, че следъ всѣко болѣдуване на окото или ухото, ти ще научишъ една нова опитность. И въ живота си ти ще се подигнешъ. Следъ всѣка болѣсть човѣкъ е по-силенъ. И следъ всѣко изпитание, което може да преминете, вие ставате по-силенъ. Който има малки изпитания, той нищо не придобива. Туй виждаме въ природата, ония дървета, които сѫ изтърпѣли голѣми изпитания, станали сѫ голѣми дървета. Дѫбътъ запримѣръ голѣми изпитания издържа, а е голѣмъ. А малкитѣ тревички, които не сѫ били подложени и сега ги подлагатъ и тѣхъ на изпитъ. Хиляди животни минаватъ отгоре имъ и ги тъпчатъ. Защо? За да станатъ яки. За да уякнатъ. За тѣхното добро е това.

 

Вие тамъ додето сте достигнали, всички искате да бѫдете щастливи. Ама не можемъ да бѫдемъ щастливи дотогава, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието да бѫде общо достояние на всички хора еднакво. Т.е. всѣки единъ отъ васъ, който върви по правия пѫть, той трѣбва да желае въ себе си доброто на всички хора. Той ще подхранва туй добро. Той тогава подхранва тази идея. Ако вие не мислите така и като ви казвамъ азъ нѣкой пѫтъ, че трѣбва да обичате ближнитѣ, азъ подразбирамъ съвсемъ друга мисъль, да подхранвашъ доброто, което ще те направи силенъ. Защото ти не можешъ да бѫдешъ добъръ, ако не обичашъ всичкитѣ хора. Защото като обичашъ всичкитѣ хора, ти ще подхранишъ това, което ще те направи щастливъ. Вие имате сега само единъ, когото обичате, двама, трима и вашитѣ деца. И щастието ви се равнява на много малко - на двама и трима. А като обичате всички, тогава щастието ви ще бѫде голѣмо. И после, като мразите всички хора, и нещастието ви ще бѫде голѣмо. Пакъ е сѫщиятъ законъ. И обратното е вѣрно. „Азъ, казва, ги мразя всичкитѣ до единъ.“ -Ти ще подхранишъ злото въ себе си. И туй зло си има съвсемъ други закони. Следователно ти ще опиташъ горчевинитѣ вѫтре. Други ще ядатъ и пиятъ, а ти ще плащашъ, на земенъ езикъ казано.

 

И тия работи, които обясняватъ съ карма. То е кармата много нерезбрана работа. Мислятъ тѣ, че като е карма, трѣбва да стане. Е, хубаво. Допуснете сега, че вие минавате нѣкѫде и има турена нѣкоя бомба въ земята. Ако тази бомба вие не я бутате, тя ще седи тамъ. Опасна е бомбата, ако вие искате научно да я изследвате, тя може да се пукне и вие, и бомбата, и двама ще идете. Сега мнозина обичатъ да ходятъ, да бутатъ тия бомби. Тази бомба не си я направилъ ти. Нѣкой другъ я е турилъ тамъ, ти минавашъ и буташъ. И вие сега въ васъ имате много бомби. И ако не ги бутате, работата ще е добра, ако ги бутате, тѣ ще експлодиратъ. Сега даже единъ праведенъ и той си има бомби. Дяволътъ не спи. Вечерьта, когато ти си заспалъ нѣкѫде, той ще тури нѣкоя бомба и ще направи така, че да бутнешъ тази бомба.

 

Сега туй е научната страна на живота. Трѣбва да имате предъ видъ живота на всички хора, трѣбва да желаете тѣхното добро. Съ туй вие подигате себе си, подигате човѣчеството. И тогава вършите Волята Божия. Нѣкой пѫть дойде нѣкой при мене, казва: „Ти си много добъръ човѣкъ, да направишъ добро, ти правишъ добро.“ - Рекохъ, слушай, за тебе никакво добро не правя. Азъ съмъ добъръ въ тази смисъль: искамъ да изпълня Волята Божия и като я изпълня, това ме радва. Какво ти мислишъ, дали ти си щастливъ или си нещастенъ, това не ме интересува. Това е твое разбиране. Азъ изпълнявамъ Волята Божия. И гледамъ дали съмъ я изпълнилъ. Щомъ извърша Волята Божия, азъ съмъ радостенъ. Като не извърша Волята Божия, казвамъ: тази работа не върви добре. И всички трѣбва да изпълните Волята Божия. Това е истинскиятъ моралъ, като изпълнявашъ Волята Божия. И онзи, който те слуша и той трѣбва да изпълни Волята Божия. Азъ, като говоря, искамъ да изпълня Волята Божия и онзи, който ме слуша, и той трѣбва да изпълни Волята Божия - добре да ме слуша. „Защо трѣбва да го слушамъ?“ - Да изпълня Волята Божия. Говори ти нѣкой зле. Слушай го, за да изпълнишъ Волята Божия. И тогава попитай Господа: „Господи, туй, което ми каза той, право ли е? Ако е тъй, тогава покажи ми единъ начинъ, и ако не е право…“, понеже изпълнявашъ Волята Божия. А, Господь казва: „Азъ искамъ да живѣя въ него.“ И то е Волята Божия.

 

(Лампитѣ изгаснаха. Вънъ е здрачъ.) Оставете сега. Рекохъ, понѣкой пѫть става такова каквото е сега. Понѣкой пѫть изгасва нашата свѣтлина, която ние сме направили по изкуственъ начинъ, за да дойде другата свѣтлина. (6,20 часа) Но малка е въ даденъ случай свѣтлината. Тогава ще дойде единъ братъ, ще бутне тамъ и ще се насърдчите.

 

И сега въ всѣка една беседа, въ времето, когато се говори, нѣкои хора мислятъ, че беседитѣ сѫ лични. Не сѫ лични, тѣ сѫ безлични. Дотогава, докато ти мислишъ само за себе си, човѣкъ, който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Защото въ Любовьта по себе си, нѣма никакъв прогресъ. И прогресътъ на човѣка седи, когато той започне да обича другитѣ хора. И ти, когато обичашъ ближния си, тогава ще разберешъ каква е Волята Божия. Но ако се спрешъ при ближнитѣ, да кажемъ имашъ само единъ ближен, ближенъ подразбира онзи вѫтре въ тебе, когото ти подхранвашъ. Да обичашъ ближния си, въ мистиченъ смисълъ е това. Любовьта къмъ себе си, това е най-малката любовь. Значи то е мѣрката. Най-малката мѣрка за любовьта, то си ти, а най-голѣмата мѣрка за любовьта, то е Богъ. А въ дадения случай любовьта къмъ ближния е онази мѣрка, която ние може да прилагаме. Мѣрка, която въ окултната страна се взема.

 

Тогава любовьта къмъ ближния е разширение на любовьта. А любовьта къмъ Бога, това е онова, което дава смисълъ и осмисля живота. Ти, като обичашъ Бога, ще намеришъ великия смисълъ на живота. Тамъ е щастието. Щастието не седи въ любовьта, то е само едно условие. Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ. Можешъ да бѫдешъ щастливъ, като обичашъ Бога. Искашъ да бѫдешъ силенъ. Ти можешъ да бѫдешъ силенъ, само като обичашъ ближния си. Да. А, искашъ да се избавишъ отъ всичкитѣ нещастия на живота. Трѣбва да обичашъ себе си. Ама какво ще разберете? Ти трѣбва да бѫдешъ крайно уменъ. Защото и въ любовьта вие трѣбва да знаете.

 

Сега нѣкои отъ васъ казватъ тъй: „Азъ за ближнитѣ си петь пари не давамъ. За Бога не се интересувамъ, мисля само за себе си.“ Питамъ тогава, какво може да дадете вие при такова разбиране на живота? Вие живѣли ли сте нѣкой пѫть сами? Нѣкои отъ васъ искатъ да живѣятъ сами, да ви не смущава свѣтътъ. Живѣли ли сте сами, да знаете какво нѣщо е самотия. Вие не сте опитали още самотията. Самотията то е единъ затворъ, единъ замъкъ, като те турятъ вѫтре, че никой нѣма да те смущава. Никаква свѣтлина нѣма да има въ тази самотия. Ти искашъ да бѫдешъ самъ. Тази самотия азъ разбирамъ. Азъ зная вие какво искате, но то не е самотия. То е живѣене съ Бога, то е живѣене съ всички хора. Азъ разбирамъ самотата, да живѣешъ съ всички хора, а тъй както вие разбирате, то е най-голѣмото нещастие, на което може да се подложите. Съ никого да не живѣешъ, то е най-голѣмото нещасите. Дето всички да се оттеглятъ и ти да останешъ самъ. Ама като останешъ самъ, ти ще почувствувашъ всичката твоя слабость, нѣма да имашъ никаква форма, само едно голо съзнание. Най-голѣмата сиромашия е това. Не смѣсвайте вие уединение и самъ да останешъ. Човѣкъ самъ не може да бѫде. Въ тази смисъль, както вие разбирате, нѣма разтежъ. И самъ съ Бога да останешъ, да вършишъ Неговата Воля. И ще избѣгвате хората, които живѣятъ сами.

 

Трѣбва да ви докажа, въ живота туй сѫществува. Има единъ примеръ. Какво ще те интересува тебе една стара баба или единъ старъ дѣдо, които живѣятъ сами? Интересуватъ ли ви тѣ? Не. Но, ако старата баба има една дъщеря, хубава, красива или има единъ синъ красивъ, левентъ, вече ви интересува. Туй, което дава цѣнность на старитѣ баби, то сѫ тѣхнитѣ дѫщери и тѣхнитѣ синове. Защо искатъ нѣкои да се женятъ стари баби? Старитѣ да се женятъ. Сега младитѣ се женятъ. Нѣкой казва: „Ще се оженя.“ - За да имашъ дъщеря или синъ, да те уважаватъ хората. Защото, ако останешъ такъвъ, нѣма да те уважаватъ хората. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да се оженя.“ Рекохъ, всичкитѣ стари да се женятъ. А младитѣ защо трѣбва да дойдатъ? Да помагатъ на старитѣ. То е правото, да помагатъ. И младиятъ не трѣбва да се жени. А като остарѣе, да се ожени. Докато е младъ, да се не жени. А щомъ остарѣе, да се ожени. Или казано на другъ езикъ: докато си ситъ, ти си младъ. Щомъ огладнѣешъ, ти си остарѣлъ вече. Трѣбва да се наядешъ. Разбирайте сега, то е онзи езикъ. Като огладнѣешъ, то е старость вече. Ще се наядешъ и нѣма да преядешъ. И храната, която вземешъ ти, трѣбва да бѫдешъ доволенъ отъ тази храна. Колкото и малко да е тя, бѫди доволенъ отъ тази храна.

 

Та рекохъ сега, трѣбва да се събуди въ васъ. Вие, спящите седите и казвате: „Какво ще се прави сега? Свѣтътъ лошъ е станалъ.“ Не е станалъ лошъ свѣтътъ. Свѣтътъ трѣбва да умре и да заспи, този свѣтъ, за да дойде пакъ Господь, да го събуди. И ако го събуди, Той ще каже: „Пуснете го отвънка, да си отиде въ кѫщи.“ Ти имашъ едно желание за нѣщо. Благодари на Бога. Искашъ да се оженишъ. Благодари на Бога, че ти е дошло туй желание. Не искашъ да се женишъ. Благодари пакъ на Бога. Осиромашѣешъ, обогатѣешъ, за всичко, каквото стане, благодарете на Бога. То е истинското възпитание. Истинското възпитание въ това седи. За всѣко нѣщо, което стане въ свѣта, ти благодари на Бога. Добро или зло. Защото ако е зло, Богъ ще го превърне на добро. Пъкъ ако е добро, то само по себе си е добро. Пакъ благодари на Бога, за да можешъ да вкусишъ отъ хубостьта на туй добро.

 

А сега ние ограничаваме. Ние избѣгваме злото. То е слабостьта. Ти щомъ избѣгвашъ злото, тогава ония, отъ този свѣтъ казватъ: „Ти си много нещастенъ. Не е този пѫть, по който трѣбва да ходишъ.“ Тѣ искатъ сега да ти дадатъ единъ цѣръ, другъ цѣръ, та ще викашъ. И работата не се оправя. Значи, всѣко едно смущение, което човѣкъ претърпява, едно просто правило, казва: „Какво трѣбва да правимъ?“ При менъ като дойдете, една дума ще ви кажа. „Какво да правимъ? Голѣмо нещастие имамъ.“ - Благодари на Бога! Благодари за твоитѣ нещастия. Благодарете на Бога за всичко туй, което си ни далъ. И превърни го на добро. Тъй ще кажете. Туй е единъ лѣкъ сега. За всичко благодари на Бога! Това за себе си ще го знаете, не отвънка. Въ себе си благодари за онова, което имашъ. И тогава ти си събуденъ.

 

Или другояче казано. Ти, като викашъ къмъ Господа, ти ще привлечешъ Неговото внимание, защото Господь е занятъ. Много работа има Той. И ти трѣбва да привлечешъ вниманието Му. Той е много внимателенъ. Но ти трѣбва да привлечешъ вниманието Му. Нѣкѫде си направилъ нѣкоя погрѣшка, ти привличашъ Неговото внимание. Защото, ако не привлечешъ вниманието Му, ще се увеличи злото, ако привлечешъ вниманието, Господь ще го превърне на добро. Ти, щомъ се обърнешъ къмъ Господа, Той всѣкога те е слушалъ. Всички хора слуша. За нѣкой, като се обърне къмъ него, заспива той, казва: „Защо заспа?“ - Рекохъ, за Слава Божия! Родилъ се нѣкой - за Слава Божия. Не, да бѫде по буквата. За Слава Божия да бѫде всичкото. И като умиратъ хората, за Слава Божия е. Умираме, тамъ е казано: „Да минемъ отъ смърть въ животъ.“ Едни хора минаватъ отъ смърть въ животъ, а други минаватъ отъ животъ въ смърть. За Слава Божия е това. Защото и онѣзи, които живѣятъ, и онѣзи, които умиратъ, и еднитѣ за Бога умиратъ, и другитѣ за Бога оживяватъ. Всичко е за Бога.

 

Така трѣбва да мислитѣ въ себе си и всичките противоречия, които имате, ще се разрешатъ. Тъй се разрешава всичко. Свѣтътъ ще върви, нѣма да се премахнатъ мѫчнотиитѣ, които сега имате. Не мислете, че тѣ ще се премахнатъ. Всѣка една мѫчнотия трѣбва да се превърне за добро. Всѣко едно страдание трѣбва да принесе полза. То не е тъй да го изпѫдишъ. Ама много учтиви трѣбва да бѫдете. Моятъ фигуративенъ езикъ е, като дойде една болка, ти ще бѫдешъ учтивъ къмъ нея, ще кажешъ: „Много ми е приятно, че си ме посѣтила, че си благоволила да ме посѣтишъ. Не ти е приятно, но ще кажешъ, че ти е приятно. Защото тази болка е много докачлива. И ако ти се недоволенъ, тя ще се усили. Пъкъ, ако кажешъ, че си благодаренъ, болката ще си върви, ще те напусне. Защото болката, това е едно живо, разумно сѫщество. Нѣма болка, въ която да не присѫтствува едно живо сѫщество. Тази болка си показва степеньта на неговата разумность и степеньта на неговата сила. То е сѫщество, което те мѫчи тебе. И понеже само Богъ заповѣдва на всичко въ свѣта, ти, като се обърнешъ къмъ Бога, Той ще му каже. Богъ е Сѫщество, Което казва. Защото онѣзи хора, които сѫ твърдоглави и упорити, Богъ изпраща, оставя тия, умнитѣ да дойдатъ. Тѣ ще те упѫтятъ тебе. Че какъ нѣма.

 

Една млада мома, която иска да се жени преждевременно, не е остарѣла още, какво става? Нейниятъ възлюбленъ ще я напусне. Ще се роди тогава ревность въ него, той ще я хване за косата, казва: „Защо ходишъ по другитѣ?“ Защо я бие той? - Преждевременно се е женила тя. Преждевременна женидба е, която Господь не удобрява. И когато Господь не удобрява едно нѣщо, Той ще остави тия духове да те измѫчватъ. И като те измѫчватъ, ще кажешъ: „Преждевременно направихъ това.“ А като направишъ нѣщо навреме, тогава нищо. То е на време. Казвашъ: „Направихъ азъ една погрѣшка.“ Не е въпросъ за грѣхъ. Не сме направили онази връзка, която Богъ изисква отъ насъ. Той не го изисква насила. Дойде нѣкой лошъ човѣкъ при менъ. Азъ не питамъ какво трѣбва той да направи. Че е лошъ, той е лошъ, това не ме интересува, но искамъ да зная каква е Волята Божия. Всичко ще се уреди добре.

 

Та рекохъ сега, стремете се въ себе си, като дойде Исусъ, да събуди. Защото умрѣлия Лазаръ трѣбва да се събуди. Мария му казва: „Недей, Господи, той вече смърди.“ Азъ го тълкувамъ. Азъ искамъ да посѣтя нѣкой, да го събудя, а вие казвате: „Много лошъ е той, цѣла експлозия, смрадъ, нека седи тамъ.“ Макаръ и да е четири дена, макаръ и да смърди, отварямъ камъка, ще му каже Господь високо: „Лазаре, стани!“ И после ще му каже: „Оставете го, да си иде вкѫщи.“

 

Та рекохъ, живота, който имате, трѣбва да го използувате, всичкия животъ да го използувате за себе си, за ближнитѣ и за Бога. Но първото нѣщо: животътъ трѣбва да се използува. Да изпълнятъ всички Волята Божия. И да я изпълнимъ тъй, както ние я разбираме. Азъ казвамъ: Да изпълните Волята Божия, както вие я разбирате въ себе си. И когато нѣкой човѣкъ прави погрѣшка въ себе си, направилъ нѣщо той, казалъ нѣщо, кажи: „За Слава Божия!“ Вие ще идете да се оплачете. Най-лошото да е, за Слава Божия е. Това е правилното възпитание. Всѣки трѣбва да каже: За Слава Божия! Ако не кажете така, работата ще се усложнява. За Слава Божия, (въ себе си) ще кажете. То е, значи, да събуждашъ онова хубавото, красивото въ себе си, да растешъ.

 

При менъ идатъ нѣкои, казватъ: „Еди коя сестра закѫсала.“ И сега наскоро дойде една млада жена, не я зная отъ кѫде, за пръвъ пѫть я виждамъ, нѣкой отъ Русе я препорѫча, нѣкоя си друга Мария и не я зная, пратила я и казва: „Ти като идешъ при Учителя, Той ще уреди работитѣ.“ Дойде тя и се оплаква, нещастна. Нѣмала подслонъ, кѫде да се подслони. Раздала си паритѣ, всичко туй. Търси подслонъ и нѣкой да я храни. Азъ, като я гледамъ, доста е здрава и доста красива. Рекохъ, за Слава Божия е. Казва тя, че се е оженила и се развѣла съ мѫжа си. - За Слава Божия. Съ единъ мѫжъ е живѣла оженена и най-после, взема я другъ, който я излъгва. – За Слава Божия. Рекохъ: „Сестра, ти искашъ да бѫдешъ щастлива.“ Говоря ѝ за Бога, тя не иска да знае. За Бога, не. И то е за Слава Божия, сега. Тя за Господа ни най-малко не се интересува. Ама, иска тъй да ѝ уредя външно работата. Рекохъ: „Слушай сега, за Слава Божия, азъ да съмъ на твое мѣсто, ще ида да работя, слуга ставамъ.“ Тя била чиновничка, знае печатарство, но вече живѣла, не иска тя да става слугиня. Пъкъ и мѫчно се намира работа. „За Слава Божия, рекохъ, ти ще се опретнешъ да работишъ. Ако бѣше ти болна, като единъ инвалидъ, азъ щѣхъ да те взема, да те храня, да ти помагамъ, за Слава Божия, ако нѣма кой другъ.“ Трѣбва да гледамъ за Слава Божия, събуждамъ въ нея. Тя ме гледа. И рекохъ: „Иди и ако не можешъ да си намѣришъ работа, ела пакъ при менъ. Трѣбва сега да имашъ вѣра въ себе си, ще се оправятъ работитѣ, за Слава Божия.“ Въ себе си казвамъ: за Слава Божия. И тя ме послуша и си тръгна по пѫтя. Все ще намѣришъ пакъ нѣкой да те обича, за Слава Божия. Ще дойдатъ да ми кажатъ: „По лошия пѫть тръгнала.“ Не, за Слава Божия. Всичко въ свѣта е за Слава Божия. Казватъ: „Ама, ти не го съжалявашъ.“ Азъ обичамъ хората. Като срѣщна нѣкого, ама много нещастенъ, казвамъ: за Слава Божия. То е истинскиятъ пѫть.

 

Тогава и на васъ ви казвамъ туй, което не съмъ ви казалъ. Вие страдате - за Слава Божия е. Недоволенъ сте – за Слава Божия. Не се разбирате - за Слава Божия! Че нѣма братство - за Слава Божия. Е, добро правите - за Слава Божия. Всичко е за Слава Божия. Този е пѫтьтъ, за да се поправи. Друго възпитание нѣма. Азъ съмъ опиталъ методитѣ. Може да възпитавате човѣка, другото е само калайдисване, позлатяване отгоре. За Слава Божия, то е сѫщината. Като кажешъ: за Слава Божия, събужда се у тебе онова, Божественото, което има сила и може да създаде всичко. Една дума - за Слава Божия, но да я туришъ.

 

„Но да идемъ, да събудимъ Лазара“ И азъ ви рекохъ, оставете сега Господь да събуди въ васъ, по който и да е начинъ, да събуди заспалия Лазаръ. По който начинъ, не Му давайте съвѣтъ. И Той (Христосъ) каза: „Благодаримъ Ти Отче, че всѣкога си ме послушалъ.“ И хубаво е, всѣкога да слушате тази молитва: Благодаримъ Ти Отче, че всѣкога си ме послушалъ. За Слава Божия. Ти, като страдашъ, кажете: „Отче, благодаря Ти, че всѣкога Си ме слушалъ. Тази малка болѣсть, която имашъ, зная, Ти ще ме послушашъ.“ Значи всѣко нѣщо, което става въ васъ добро или зло, то е да вѣрвате и да кажете: „Благодаримъ Ти Господи, че всѣкога си ме послушалъ.“

 

Отче нашъ

 

6.05 часа сутриньта

 

Сега, за 10 минути ще имаме едно малко размишление. И после ще имаме упраженията. Размишлението, това е една почивка. Ще си починемъ. Въ размишленията, всичко онова, което трѣбва да направите презъ днешния день, ще поразмислите. И тогава ще станемъ.

 

 

6.15 часа сутриньта

 

На поляната - упражненията съ музика. Хубаво слънце грѣе, топло е.

 

Послѣдно Утринно Слово

20 септември 1936г.

Изгрѣвъ

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

От книгата „Да им дам животъ“, Съборни беседи, Изгревъ, 1936 г.
Първо издание: Печатница "Задруга", София, 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

ЗА СЛАВА БОЖИЯ.

„Това рече и подиръ туй казва
имъ: Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа;
но, да ида да го събудя“*).

*) Иоана 11:11.

„Да ида да го събудя“. Съвременнитѣ хора ще кажатъ, че Лазаръ умрѣлъ, т. е. дошълъ до края на живота си, а не е заспалъ. Думата „край“ се разбира различно. Краятъ показва, какво е било началото. По края се сѫди за началото на нѣщата, което показва, че между началото и края сѫществува известна връзка.

Христосъ казва: „Да ида да го събудя“. Защо и кога заспива човѣкъ? — Когато се умори. Значи, следъ всѣка умора, човѣкъ търси начинъ да си почине. Въ това отношение съньтъ представя почивка.

Като слушатъ да се говори за възкресението на Лазара, мнозина се запитватъ, какво общо има между тѣхъ и заспалия преди две хиляди години Лазаръ? Общото се заключава въ това, че у всѣки човѣкъ има по единъ заспалъ Лазаръ, който очаква да дойде Христосъ при него да го събуди. Всѣки човѣкъ има и по две сестри въ себе си — Марта и Мария. Казва се въ Евангелието, че Исусъ обичалъ Марта, и сестра ѝ Мария, и Лазара. Марта се мълвѣше и суетѣше за външни работи и бѣше недоволна отъ сестра си, че не ѝ помага. Но Христосъ ѝ каза, че се суети за непотрѣбни нѣща, а Мария избра добрата часть. Значи, Марта представя физическата, материалната страна на човѣка, а Мария — духовната страна.

И тъй, въ човѣка има три съзнания, т. е. три страни на съзнанието: първата е заинтересувана отъ физическата, отъ материалната страна  на живота. Втората е заинтересувана отъ духовната страна на живота, а третата представя заспалия човѣкъ, който отъ нищо не се интересува. Той очаква да дойде при него Исусъ, да го събуди, и следъ това да се прояви истинскиятъ му животъ. За възрастния е важно онова, въ което той живѣе. За детето е важно, колко ще израсте. Нѣкои деца се мѣрятъ всѣки день. Като станатъ сутринь, дойдатъ до стената, изправятъ се добре и турятъ чъртичка на стената, доде достигатъ на височина. На другия день пакъ се мѣрятъ, пакъ поставятъ чъртичка на стената. Така се мѣрятъ день следъ день и се радватъ, когато забележатъ, че сѫ израсли малко. Каква връзка сѫществува между височината на човѣка и неговия вѫтрешенъ стремежъ? Между височината на човѣка и неговия вѫтрешенъ стремежъ има известна връзка. Не е все едно, дали човѣкъ ще расте или ще остане малко дете. Човѣкъ трѣбва да има известна височина, отъ която да расте нагоре.

Животътъ има своя вѫтрешна страна, която трѣбва да се изучава. Съвременнитѣ хора се спиратъ върху маловажни нѣща въ живота, а важнитѣ пренебрегватъ. Маловажнитѣ нѣща спъватъ хората, но въпрѣки това тѣ се занимаватъ съ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкои учени изучаватъ бързината, съ която се движатъ атомитѣ йонитѣ, безъ да намиратъ нѣкакво приложение на това знание въ практическия животъ на човѣка. Всѣко нѣщо е важно за човѣка дотолкова, доколкото има отношение къмъ неговия животъ. Запримѣръ, вие се интересувате отъ единъ добъръ и отъ единъ лошъ човѣкъ дотолкова, доколкото тѣ иматъ отношение къмъ васъ.

Следователно, когато говорите добре или зле за нѣкой човѣкъ, вие подхранвате злото и доброто, както въ самия човѣкъ, така и въ себе си. Сѫщевременно, това показва, че вие обичате и добрия, и лошия човѣкъ. Иначе, не бихте говорили за тѣхъ. Тъй щото, като знаете това, не трѣбва да говорите за злото, за да не го подхранвате. Когато пъкъ правите добро, или говорите добре за хората, вие подхранвате доброто въ себе си. Вие трѣбва да знаете, де живѣете въ свѣтъ, дето има и добри, и лоши сѫщества, които, ви влияятъ. Тѣ познаватъ и добритѣ, и лошитѣ страни на човѣка. Тѣ познаватъ неговитѣ добродетели, но познаватъ и неговитѣ недостатъци, неговитѣ слаби страни. За да познае човѣкъ своитѣ добри и лоши страни, невидимиятъ свѣтъ го поставя на изпитъ. Като дойдатъ на земята, хората се виждатъ предъ изпитания, сами да се познаятъ, да разбератъ, какви добродетели и какви слабости иматъ. Никой не, може да избегне изпитанията въ живота. И светията е поставенъ предъ изпитания. Когато Христосъ слѣзе на земята, и Той не избегна изпитанията.

„Да ида да го събудя“. Добре е нѣкога да събудишъ човѣка; добре е нѣкога да го оставишъ да спи. Като чу Исусъ за Лазара, рече: „Тази болесть не е на смърть, но за слава Божия, да се прослави Синъ Божий чрезъ нея“. Следователно, когато нѣкой се оплаква, че има страдания, че боледува, казвамъ: Всичко, което става, е за слава Божия. Боли те око — за слава Божия. Боли те ухо — за слава Божия. Боли те кракъ — за слава Божия. Боли те коремъ — за слава Божия. Боли те глава — за слава Божия. Какво, се разбира подъ думитѣ, че всичко, което става, е все за слава Божия? — Какъ е възможно човѣкъ да боледува, и болестьта му да бѫде за слава Божия? — Следъ всѣка болесть, следъ всѣко страдание и изпитание, човѣкъ придобива известна опитность, която го повдига. Колкото по-тежка е била болестьта, презъ която човѣкъ е миналъ, толкова по-силенъ е станалъ той. Колкото по-голѣми сѫ били изпитанията и страданията му, толкова по-голѣма сила е придобилъ. Голѣмитѣ изпитания носятъ голѣми придобивки; малкитѣ изпитания — малки придобивки. Следователно, всички болести, всички мѫчнотии, изпитания и страдания, които човѣкъ преживява, безъ да изгуби живота си, сѫ за слава Божия, защото носятъ съ себе си велики опитности, велики блага и придобивки.

Този законъ се провѣрява навсѣкѫде въ природата. Дѫбътъ, запримѣръ, е станалъ голѣмо, силно дърво, защото е миналъ презъ голѣми бури и вѣтрове, презъ голѣми стихии. Малкитѣ растения и тревички сѫ слаби, защото не сѫ минали презъ голѣми изпитания. Природата постепенно ги излага на голѣми изпитания, за да уякнатъ, да се калятъ, да станатъ голѣми, силни. Като знаете този законъ, вие разбирате, че не можете да бѫдете силни, щастливи, докато не минете презъ голѣми изпитания. При това, човѣкъ не може да бѫде щастливъ, докато всички хора не станатъ щастливи. Щастието е достояние на всички хора, на всички живи сѫщества. Какъ ще бѫдете щастливи, когато виждате на пѫтя си смачканъ стръкъ, или премазано животно? Когато се стреми къмъ щастие, едновременно съ това човѣкъ трѣбва да се моли за щастието и на своитѣ ближни. Това значи да обичате ближнитѣ си. Като желаете, както своето щастие, така и щастието и доброто на хората, вие изявявате любовьта си къмъ тѣхъ. Докато не обичате хората, вие не можете да бѫдете добри, не можете да бѫдете щастливи.

Сегашнитѣ хора обичатъ главно ближнитѣ си: мѫжътъ, жената и децата си. Отъ това зависи тѣхното частично щастие. Колкото по-малко хора обичате, толкова по-малко щастие ще имате. Щастието, на хората е въ зависимость отъ любовьта имъ. Ако обичате много хора, голѣмо щастие ще имате. Сѫщиятъ законъ се отнася и до умразата. Малко мразите, малко нещастия ще ви сполетяватъ. Много мразите, много нещастия ще ви сполетяватъ. Любовьта подхранва доброто у човека, а умразата — злото. Обичайте, за да се ползувате отъ плодоветѣ на доброто. Пазете се отъ умразата, за да не изпитвате горчивитѣ плодове на злото. При умразата вие плащате, а другитѣ ядатъ и пиятъ. Когато се натъкватъ на злото въ свѣта, хората казватъ, че това е кармата имъ, това е лошата имъ сѫдба, която не могатъ да избегнатъ. Какво представя кармата на човѣка? — Кармата е бомба, заровена въ земята, която тѣ разравятъ и започватъ да изследватъ. Бутнатъ ли я не на мѣсто, или изпуснатъ ли я на земята, тя веднага експлодира. Дойдете ли до нѣкоя бомба, вие трѣбва да бѫдете внимателни, да я заобиколите, да не я пипате. Много бомби има човѣкъ въ себе си, които не трѣбва да пипа. Докато не ги пипа, той е добре. Пипне ли ги, кармата се проявява. И грѣшниятъ, и праведниятъ иматъ бомби въ себе си. Разликата между тѣхъ се заключава въ това, че грѣшниятъ постоянно пипа своитѣ бомби, а праведният ги заобикаля.

Сега, за да се справите съ кармата си, вие трѣбва да желаете доброто, щастието на всички хора, По този начинъ вие повдигате себе си, а сѫщевременно помагате на ближнитѣ си, както и на цѣлото човѣчество. Това значи да изпълни човѣкъ волята Божия. Следователно, когато нѣкой прави добро на своя ближенъ, той има предъ видъ да изпълни волята Божия. Щомъ изпълни волята Божия, и той се радва и ближниятъ му се радва. Когато изпълнява волята Божия, човѣкъ е радостенъ и доволенъ отъ себе си. Престане ли да изпълнява волята Божия, и радостьта му изчезва. Тъй щото, когато говоришъ, нѣщо на човѣка, говори му това, което е въ връзка съ волята Божия. Дали му говоришъ добре или зле, щомъ е въ съгласие съ волята Божия, то е на мѣсто. Волята Божия се заключава въ всѣко нѣщо, което дава потикъ на човѣка, което повдига и осмисля неговия животъ.

Ако искате да прогресирате, изпълнявайте волята Божия, а не своята воля. Който мисли само за себе си, той не може да прогресира. Истинскиятъ прогресъ на човѣка се обусловя отъ любовьта му къмъ всички хора, къмъ всички живи сѫщества. Любовьта на човѣка къмъ себе си е най-малката любовь. Любовьта на човѣка къмъ Бога е най-голѣмата любовь, която осмисля живота. Човѣкъ се движи между тѣзи два полюса на любовьта. Той започва отъ себе си, върви къмъ ближния си, докато единъ день достигне до Бога. Който иска да бѫде силенъ, щастливъ, той трѣбва да обича Бога. Който иска да се освободи отъ нещастията, той трѣбва да обича себе си. Само онзи може да обича себе си, който се отличава съ голѣма разумность. Като не разбиратъ смисъла на живота, нѣкои казватъ, че обичатъ само себе си — никой другъ не ги интересува и за никого не искатъ да знаятъ. Да се говори така, това значи да не разбира човѣкъ, какво представя самотията. Страшно нѣщо е самотията! Тя представя затворъ, въ който не прониква никакъвъ свѣтлиненъ лѫчъ. Нѣма по-голѣмо нещастие за човѣка отъ самотията: да живѣе самъ, безъ хора около себе си, да не чуе две думи отъ своя ближенъ, да нѣма съ кого две думи да сподѣли. Уединенъ, усамотенъ, отдалеченъ отъ хората, това е криво разбрана самотия. Да се усамоти, да се отдалечи човѣкъ отъ хората, това значи да се откаже отъ злото въ тѣхъ и да заживѣе съ доброто, съ тѣхната любовь. Това значи да се свърже човѣкъ съ Бога. А тъй, да се отдалечи отъ хората, изобщо, това подразбира да остане той съ едно голо съзнание. Каква по-голѣма сиромашия отъ тази? Въ самотията нѣма никакво повдигане. Въ свързването съ Бога е смисълътъ на живота. Въ изпълнение на Божията воля е силата на човѣка.

И тъй, избѣгвайте самотията за себе си, избѣгвайте и самотни хора. Самотенъ човѣкъ е онзи, който е осѫденъ на смърть. Въ него нѣма никакво растене, никакъвъ прогресъ. Въ преносенъ смисълъ, самотенъ човѣкъ е старата баба или стариятъ дѣдо, които мислятъ само за себе си. Обаче, ако тѣ иматъ красива дъщеря, или младъ, левентъ синъ, тѣ не сѫ самотни. Всѣки ги посещава, всѣки търси тѣхното приятелство. Тѣ ставатъ ценни, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Защо хората, се женятъ? — За да иматъ красиви дъщери и синове, да ги уважаватъ и почитатъ. Значи, старитѣ трѣбва да се женятъ, а младитѣ — да имъ помагатъ. Докато е младъ, човѣкъ не трѣбва да се жени, но да работи и да помага на старитѣ. Щомъ остарѣе, тогава да се жени. Съ други, думи казано: Докато е ситъ, човѣкъ не трѣбва да яде, да не преяжда. Тогава той е младъ и може да работи. Като огладнѣе, той става старъ и отново трѣбва да яде, за да се насити, да се, подмлади. Младиятъ е ситъ; той трѣбва да работи. Стариятъ е гладенъ; той трѣбва да яде, но да не преяжда, и да е доволенъ отъ храната си.

„Да ида да го събудя“. Христосъ трѣбва да дойде на земята да събуди заспалия Лазаръ у хората. Тѣ спятъ сега и казватъ, че свѣтътъ е лошъ. Свѣтътъ не е лошъ, но той трѣбва да заспи и да чака Господъ да го събуди. Щомъ Господъ го събуди, ще му каже: Хайде, иди сега у дома си. Новото събуждане на свѣта подразбира новото възпитание. Имате едно желание, което не можете да постигнете. Благодарете на Бога, че не сте го постигнали. Оженили сте се — благодарете за това. Не можете да се ожените — пакъ благодарете, Осиромашали сте — благодарете на Бога. Разбогатѣли сте — пакъ благодарете. Благодарете за всичко, което става около васъ и съ васъ. Въ това се заключава новото възпитание. Благодарете и за злото, и за доброто. Като благодарите за злото, Богъ ще го превърне на добро. Като благодарите за доброто, ще вкусите отъ неговитѣ плодове. Докато избѣгвате злото, вие сте на кривъ пѫть и сами създавате нещастията си. Ако искате да се справите съ злото, не бѣгайте отъ него, но благодарете на Бога, че ви е посетило. Щомъ благодарите за злото, Богъ веднага ще го превърне на добро. За всичко благодарете, но не външно а вѫтрешно. Когато човѣкъ дойде до положение да благодари за всичко, което преживява, това показва, че той е събуденъ. Всѣка благодарность, отправена къмъ Бога, е свързване съ Него. Щомъ се свържете съ Бога, Той веднага ви се притича на помощь. Ако ви е сполетѣло нѣкакво зло, Той го превръща на добро. Безъ благодарность къмъ Бога вие не можете да Му обърнете внимание, нищо не можете да придобиете.

„Да ида да го събудя“. — Защо е заспалъ Лазаръ? — За слава Божия. Родилъ се е нѣкой човѣкъ — за слава Божия. Умрѣлъ е нѣкой — пакъ за слава Божия. Всичко е ставало и става за слава Божия, но не по буква, а. по смисълъ. Хората се раждатъ и умиратъ все за слава Божия. Смъртьта е минаване отъ едно състояние въ друго, отъ единъ свѣтъ въ другъ. Едни хора минаватъ отъ смърть въ животъ, а други — отъ животъ въ смърть. И които умиратъ, и които оживяватъ, всичко става за слава Божия. Като мислите така, вие лесно ще разрешите противоречията си, лесно ще се справите съ мѫчнотиитѣ и страданията си. Не мислите ли така, вие никога нѣма да се освободите отъ мѫчнотиитѣ и страданията. Мѫчнотиитѣ могатъ да се премахнатъ, само когато се превърнатъ въ добро. Страданията могатъ да се намалятъ и изчезнатъ, само когато принесатъ своитѣ добри плодове. Вие трѣбва да бѫдете учтиви, внимателни къмъ страданията си. Ако заболѣете, започнете любезно да се разговаряте съ болестьта си, да благодарите, че ви е посетила. Като се отнесете съ нея учтиво, тя ще ви напусне. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освенъ живи сѫщества, които мѫчатъ човѣка. Чрезъ болеститѣ хората се възпитаватъ. Когато човѣкъ се обърне къмъ Бога, съ молба да го освободи отъ тия сѫщества, той получава отговоръ на молитвата си. Отговорътъ на молитвата е неговото оздравяване. Само Богъ е въ сила да заповѣдва и на добритѣ, и на злитѣ сѫщества. Чрезъ тѣхъ хората се изпитватъ и възпитаватъ.

Срѣщате една млада мома, обичана отъ майка си, отъ баща си, но виждате, че тя е недоволна отъ положението си, иска да се ожени. Не се минава много време, тя намира единъ възлюбенъ, за когото се оженва. Тази мома се жени преждевременно. Какво става после? Указва се, че възлюбениятъ ѝ е ревнивъ и започва да я бие, че гледала други мѫже. Тя е недоволна оплаква се отъ него. Защо я бие той? — Защото се е оженила преждевременно. Богъ не удобрява преждевременнитѣ женитби. Щомъ не ги удобрява, Той оставя лошитѣ духове да мѫчатъ хората. Когато съзнаятъ погрѣшкитѣ си, когато съзнаятъ всичко, което преждевременно сѫ направили, тѣ се обръщатъ къмъ Бога, възстановяватъ връзката си съ Него. Това значи разрешаване, ликвидиране съ кармата. Да ликвидира човѣкъ съ кармата си, това подразбира да върши волята Божия.

„Да ида да го събудя“. Пожелайте и вие да дойде Исусъ при васъ, да събуди вашия заспалъ Лазаръ. Когато правите добро на нѣкого, вие събуждате този човѣкъ. Тогава ще дойде нѣкой при васъ и ще каже, както Мария каза на Исуса: „Господи, смърди вече, защото е четиридневенъ“. И четиридневенъ да е, дигнете камъка на гроба му и съ високъ гласъ извикайте: Лазаре, излѣзъ вънъ! Щомъ Лазаръ излѣзе отъ гроба, кажете му да отиде у дома си. Правете добро на ближнитѣ си, събуждайте ги и не се колебайте.

И тъй, разумно използувайте живота, който ви е даденъ. — За кого? — Използувайте го за себе си, за ближнитѣ си и за Бога. Вършете волята Божия, както я разбирате съ ума, съ сърдцето, съ силата и съ душата си. При това положение, каквото и да ви се случи, кажете въ себе си: Всичко е за слава Божия. Докато съзнавате, че всичко, което става, е за слава Божия, работитѣ ви ще вървятъ добре. Това е истинското възпитание. Това значи да събуждате великото, красивото въ себе си и да вървите напредъ. Ще дойде нѣкоя жена да се оплаква отъ мѫжа си. — Това е за слава Божия. Мѫжъ се оплаква отъ жена си. И това е за слава Божия. Нѣкой боледува — за слава Божия. Нѣкого уволнили отъ служба — за слава Божия. Всичко, което става въ свѣта, е все за слава Божия. Този е правиятъ пѫть на разсѫждение.

Сега пакъ повтарямъ: Ако страдате, ще знаете, че страдате за слава Божия. Недоволни сте — за слава Божия. Не се разбирате помежду си — за слава Божия. Правите добро на нѣкого — за слава Божия. Всичко става за слава Божия. Мислете така, за да оправите работитѣ си. Този е правилниятъ методъ за възпитание на човѣка. Вънъ отъ този методъ всичко друго е посребряване или позлатяване. Посребрениятъ или позлатениятъ предметъ лесно се изтрива. Човѣкъ трѣбва да съзнава, че всичко е за слава Божия. Щомъ съзнае това, въ него се събужда Божественото начало. Той излиза отъ гроба и се връща въ своя домъ. Будни бѫдете и знайте, че всичко е за слава Божия.

„Да ида да събудя Лазара“. На васъ казвамъ: Оставете се въ рѫцетѣ на Бога, да дойде Той при васъ и, по какъвто и да е начинъ, да събуди вашия заспалъ Лазаръ. По какъвъ начинъ ще стане събуждането, това е Негова робота. Не давайте съветъ на Бога, какъ да ви  събужда. Както и да ви събуди, благодарете Му и кажете като Христа: „Благодаря Ти, Отче, че си ме послушалъ“. Каквото и да ви сполети, добро или зло, знайте, че е за слава Божия и благодарете, че Господъ ви е послушалъ.

За слава Божия! Всичко, което става въ свѣта, е за слава Божия.

Размишление

*

9. Съборна беседа, държана
на 20 септемврий, 1936 г. 5 ч. с.
София. — Изгрѣвъ.

 

 

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...