Jump to content

1923_12_09 Каквото чухъ


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

 

Каквото чухъ

 

„Всичко, каквото чухъ отъ Отца

си, явихъ ви го.“

 

     Ще взема думитѣ Христови: „Всичко, каквото чухъ отъ Отца си, явихъ ви го!“ Вие ще намѣрите допълнението на това: „Всичко, каквото чухъ!“ Често употрѣбявате думитѣ: на васъ всичко ви казахъ. Може ли всичко да се каже? — Може. Всичко може да се каже на онзи, който всичко разбира. Нима онова житно зърно, което вие посаждате въ земята, не съдържа всичко въ себе си? — Съдържа. Всичкитѣ онѣзи соли сѫ внесени въ това сѣме. Нима първиятъ лѫчъ, който иде отъ слънцето, не носи всичко въ себе си? — Носи. Всѣки день вие се събуждате и казвате: Господи, Ти си ме забравилъ азъ нѣмамъ приятели. Нѣма кой да ме обича. Всички сѫ ме изоставили. Мислите ли, че онзи първи лѫчъ, който е проникналъ сутриньта при изгрѣва на вашето слънце, не достига до вашето око и не носи всичко въ себе си? — Носи. Той е първиятъ поздравъ, казва: азъ съмъ свѣтлина. И който ходи въ видѣлина, нѣма да се спъва. А видѣлината е като единъ резултатъ, едно изявление на Божествената Любовъ. Любовьта е едно изявление на Бога, и само чрѣзъ Любовьта ние можемъ да Го познаемъ. Всички други философски разисквания и твърдения, това сѫ само залъгалки. Ако това бѣше една велика истина, ако всички онѣзи трактати, онѣзи велики томове съдържаха истината, ние всички трѣбваше да бѫдемъ добри хора. Ако нѣкой мой приятель ме заведе въ една сладкарница, дѣто се продаватъ пасти, както ги наричатъ съ чужди имена, азъ наричамъ тия сладкарници „приятнитѣ стаички“, и ме покани да си хапна, какво ще произведатъ тѣ въ моя стомахъ? Тия пастички направени отъ бѣлтъка на яйцата, само кремъ сѫ, но като ги изядешъ и се върнешъ дома си, нѣщо те стѣга на корема. Днесъ тъй, утрѣ тъй, и най-послѣ, виждашъ, че нѣщо ти липсва, и краката ти почватъ да се спъватъ. Този приятель ти даде една сладка, онзи приятель ти даде друга сладка, но тѣ не сѫ нѣщо съдържателно. Другъ приятель те покани на едно винце, днесъ пиешъ, утрѣ пиешъ, но краката ти се прѣпъватъ. Казвашъ: не знамъ какво става, измѣня се моятъ животъ. Казвамъ: тия пасти, които, не съдържатъ нищо въ себе си, измѣниха твоя животъ. Послѣ, какви сѫ онѣзи бонбончета, съ които залъгвате малкитѣ дѣца? Дойде малкото дѣте, ти му дадешъ едно червеничко бонбонче, или едно отъ шареничкитѣ, но слѣдъ това бонбонче ти става по-лошо. Утрѣ му дадешъ зеленичко — то стане по-користолюбиво. Казвате: какво става съ моето дѣте, че не може да му се угоди? Добрѣ, ако вие храните вашитѣ дѣца съ бонбончета — червенички, зеленички и тѣмъ подобни, вашитѣ дѣца ще ви бѫдатъ учители и възпитатели. Единъ пророкъ още на врѣмето си се оплакваше: „Моятъ народъ дѣца го управляватъ.“ И всички съврѣменни хора дѣца ги управляватъ. Азъ взимамъ думата „дѣца“ въ много широкъ смисълъ. Вие имате едно желание, минавате покрай една витрина, виждате една рокля съ шареничко тамъ и си казвате: да си я купя! Да, но като я облѣчете, ще се измѣни вашиятъ животъ. Да допуснемъ, че нѣкоя ваша сестра е женена, и до виждането на тази рокля тя живѣе отличенъ животъ съ своя мѫжъ. Този човѣкъ едва изкарва прѣхраната си, нѣма излишни срѣдства, често нѣматъ и какво да ядатъ. Но, като види тази рокля, жената казва: чакай, ще го накарамъ да ми я купи. За да успѣе, тя ще наготви малко по-добрѣ, ще се повърти около мѫжа си, натукъ-натамъ, ще го погали малко, но въ това триене, въ това умилкване има скрито нѣщо користолюбиво. Най-послѣ му казва: знаешъ ли, днесъ видѣхъ нѣщо. — Какво? А, много хубаво! Тамъ на витрината видѣхъ една синичка рокля. А на мѫжа сърцето мръдне. Е, нѣма какво най-послѣ, обича я, ще ѝ купи. Но той е чиновникъ. Какво ще направи? Тази рокля скѫпо струва. Ще се постави на друго изкушение. Касиеръ е, може да бръкне въ касата. Казва си: „Е, отъ тукъ ще взема, че послѣ ще ги върна отъ заплатата си“. Вземе 2 — 3000 лева, послѣ отиде на единъ театъръ, като снощния, дѣто Марто свирѣше съ цигулката си. Но, по нещастие, дойде единъ ревизоръ, ревизира касата, вижда 3000 лева липсватъ. Уволняватъ го. Отива тѣхното щастие! Питамъ: това желание не е ли дѣтето, родено вѫтрѣ въ тѣхъ? Да, имайте прѣдъ видъ: дѣцата могатъ да бѫдатъ родени съ любовь и безъ любовь. Евреитѣ казватъ: „Ние не сме родени въ блудь“. А Христовото учение гласи: „Всѣко дѣте, което не е родено отъ любовь, то е незаконородено“— безъ изключение! Всѣко желание, всѣка мисъль, всѣко дѣйствие, което не е извършено отъ онази Божествена Любовь, то нѣма санкция въ Божестения животъ. Така седи закона. Ние съ хиляди години можемъ да четемъ Словото Божие, съ хиляди години можемъ да разискваме върху нѣщата, но Любовьта е извънъ врѣмето и пространството. И моралниятъ животъ не е вѫтрѣ въ физическия, той е извънъ него. Въ физическия свѣтъ нѣма никакъвъ моралъ. Моралъ може да сѫществува само между разумнитѣ сѫщества, той е само отношение на нѣщата. Туй е моралъ въ този широкъ смисъль. И животътъ има двояко значение вѫтрѣ въ себе си. Той се намира и въ материята, и извънъ материята. Животътъ вѫтрѣ въ материята ние наричаме материаленъ, а животътъ извънъ материята ние наричаме духовенъ. Слѣдователно, ако вие сте въ материята вѫтрѣ, вие не можете да имате моралъ. Мислите ли, че ако нѣкой ми строши рѫката, а вие дойдете при мене, ще мога да се разговарямъ приятелски съ васъ? Не, постоянно ще мисля за рѫката си. Мислите ли, че вие ще можете да ми говорите за любовъ, за разни благодѣяния, за това-онова, и азъ ще мога да ви слушамъ? Не, не, всичкото ми внимание ще бѫде проникнато отъ рѫката и ще ви кажа: „Послѣ, като оздравѣя, тогава ще обичамъ, тогава ще правя милостиня, това-онова“! Е, казвамъ: рѫката на съврѣменния свѣтъ е счупена. Днесъ тѣ уповаватъ само на паритѣ. Тѣ сѫ дѣсната имъ рѫка. Щомъ се счупи тази рѫка, тѣ нѣматъ упование, нѣматъ разположение. И когото срѣщнешъ днесъ, ще ти каже: „Безъ пари може ли да се живѣе?“ Чудни сѫ тѣзи хора, като мислятъ, че безъ пари не може да се живѣе! Това не е философия. Свѣтътъ може така да разисква, но онѣзи, които отиватъ къмъ Божествения свѣтъ, трѣбва да иматъ по-правилни отношения, по-правилни разбирания, какво нѣщо сѫ паритѣ. Паритѣ прѣдставляватъ цѣнностьта на онзи свѣщенъ трудъ на всички тѣзи заминали сѫщества, които сѫ пожертвували своя животъ. Ами че всички тѣзи здания днесъ построени, всички тѣзи греди турени, всички тѣзи желѣза, живи хора сѫ ги изваждали отъ земята. Хиляди дървета сѫ пожертвували живота си! Знаете ли колко растения сѫ пожертвували живота си заради васъ? И всички тѣзи хора, за които растенията сѫ пожертвували своето благо, казватъ: това е наша собственость. Не, щомъ се спремъ прѣдъ едно здание, трѣбва да прѣживѣемъ всички онѣзи жертви, които сѫ дадени. Това е единъ храмъ на жертвоприношение. Хиляди сѫщества сѫ станали жертва! Вие се спирате прѣдъ една фурня, погледнете на онзи хлѣбъ, поусмихнете се, но вашето сърце не тупа, и вие не можете да изпитате нѣкакво особено чувство. А, казвате, природата, Господъ е създалъ този хлѣбъ заради насъ. Въ природата поне тѣзи самуни ги нѣма. Слънце има, но самуни нѣма. Трѣбва ли да се засмѣешъ? Не, сега ние седимъ и сме недоволни. Всички, които ме слушате, все сте отъ недоволнитѣ. По лицето ви това поне чета. Всѣки има по единъ червей вѫтрѣ въ себе си. Всѣки е недоволенъ. Защо? Нѣкой има една малка кѫща отъ двѣ стаи и кухня, казва: не, не ми е достатъчна. Нѣкой има хубави чепичета, отъ хубава кожа — цвѣтътъ имъ не билъ хубавъ. Е, хубаво, искате повече шапки, повече рокли. Азъ нѣмамъ нищо противъ роклитѣ и шапкитѣ. Ако тѣзи рокли могатъ да внесатъ въ васъ любовь, азъ съмъ готовъ всѣка седмица да ви шиятъ, но ако всѣка рокля внася размирици въ вашия домъ, то една рокля е достатъчна. Въ туй отношение у птицитѣ, не правя сравнение съ тѣхъ, понеже и тѣхнитѣ перца се смѣняватъ, но поне тѣхната мода е установена. Една рокля на гърба си иматъ, нѣматъ двѣ. Гардеробъ нѣматъ, една рокля иматъ само, но я измѣнятъ. А, ние? — Обръщаме голѣмо внимание на своя гардеробъ. По нѣкой пѫть, азъ гледамъ, вие често обръщате внимание на моя гардеробъ. Е, питамъ сега: тѣзи дрехи направили ли сѫ днешния свѣтъ по-добъръ? Казвамъ: не, тѣ го направиха по-лошъ. Лошото въ свѣта е, че нашитѣ чувства се изхабиха отъ нашитѣ дрехи. Туй рѣзане на платоветѣ, тѣзи кройки, тѣзи геометрически клинове вѫтрѣ, не носятъ нѣщо хубаво за човѣчеството. Споредъ мене, онѣзи сестри, които нѣматъ работа, нека въведатъ една мода. Да си изплетатъ съ кука една рокля отъ бѣла вълна, но изплетена отгорѣ до долу, безъ никакъвъ шевъ. Всичкитѣ рѫкави, всичко да е изплетена тъй, свободно, безъ никакъвъ шевъ. Изплитането ще ви отнеме 2 — 3 мѣсеца, но ще имате една идеална, отлична рокля и като я турите, нѣма да имате такива клинове, въ всичко ще има единство. Сега нашитѣ дрехи, тѣзи съврѣменни европейски дрехи, сѫ много смѣшни. Казватъ: идеални сѫ. А, идеални! Азъ, по нѣкой пѫть, гледамъ какъ сѫ турени краката ни въ тѣзи бурии, тъй като въ трѫби облѣчени, че на карикатура мяза човѣкъ. Послѣ, отподирѣ му, на редингота единъ разрѣзъ, а на роклитѣ висятъ панделки натукъ-натамъ, вѣтрѣятъ се. Ами че това сѫ скѫсани дрехи! Туй състояние, споредъ мене, показва морала на тѣзи хора и въ умствено, и въ сърдечно отношение. Въ морално отношение всичко е разпокѫсано. Сега, ние трѣбва да се помръднемъ напрѣдъ.

 

     „Всичко, каквото чухъ отъ Отца си, казва Христосъ, явихъ ви го.“

 

    Нѣкои говорятъ за Истината. Не, ние трѣбва да разберемъ нашитѣ отношения, смисъла на живота. Кое е качеството на човѣка? Какъвъ трѣбва да бѫде човѣкъ? Първото нѣщо за съзнателния човѣкъ: той трѣбва да бѫде благодаренъ. За какво? — За всичко, което му е далъ Богъ. А за да дойде тази благодарность, непрѣменно любовьта трѣбва да бѫде едно отъ качествата. Азъ говоря за любовьта въ ограниченъ смисълъ, като качество на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ, на човѣшката воля.

 

     „Всичко, каквото чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“.

 

     Сега, да допуснемъ слѣдното разяснение. Нѣкой пѫть нѣкои ме запитватъ, какво има на онзи свѣтъ. Онзи свѣтъ ние го изслѣдваме, имаме една прѣдстава. Ако вие живѣете 50 — 60 години на земята, и ако съ хиляди естественици, геолози, географи ходятъ, обикалятъ, изучватъ лицето ѝ, и още не сѫ я изучили, то какъ ще изучатъ онзи свѣтъ? Съ хиляди години изучаватъ земята. А нѣкои христиани мислятъ, че като назърнатъ въ онзи свѣтъ, и всичко ще знаятъ. Васъ ви трѣбватъ най-малко 1000 години, за да прочетете прѣдговора на духовния свѣтъ. Трѣбватъ ви 1000 години интесивна работа, безъ да спите. Тъй както спи човѣкъ тукъ на земята, губи си съзнанието. Въ духовния свѣтъ почивка има, но спане нѣма. Слѣдователно, между този и духовния свѣтъ има една разлика. Тъй, както сте облѣчени въ материята, за духовния свѣтъ можете да имате само една смѫтна прѣдстава. Не мислете, че туй е единъ упрѣкъ. Даже много напрѣднали индивиди иматъ смѫтна прѣдстава за духовния, за Божествения свѣтъ. Азъ ви казвамъ: Божествениятъ свѣтъ е една красота, която не може да се опише съ съврѣменния езикъ, и не може да се прѣдаде на нашето съзнание, понеже у насъ нѣма тѣзи органи, тия усѣти, за да се възприеме тази красота. Човѣкъ трѣбва само да види, за да си го прѣдстави. Разгледайте сега живота на едно дърво! То има двоякъ животъ: единъ горѣ, въ клонищата, и другъ долу, въ коренитѣ. Коренитѣ питатъ клонищата: „Какво правите горѣ?“ Тѣ казватъ: „У насъ има голѣмо клатушкане“. А коренитѣ казватъ: „У насъ нѣма никакво клатушкане“. Защо? Клонищата горѣ се огъватъ на една или друга страна, но коренитѣ долу слабо, чрѣзъ отражение чувствуватъ, че горѣ става едно малко клатушкане. Долнитѣ части на дървото, като не знаятъ методъ да урегулиратъ своето кръвообръщение, то невидимиятъ свѣтъ, природата имъ идва на помощь. Чрѣзъ това клатушкане прави едно упражнение, за да урегулира и да изкачи нагорѣ нужнитѣ сокове на растението. Горнитѣ части на растението не знаятъ какво правятъ долнитѣ, т. е. въ невидимия свѣтъ има сѫщества, които не знаятъ какво правятъ долу. Когато дойде една подпочвена вода да осакати коренитѣ, клонищата питатъ: „Какво става долу?“—Много е тежко, страдаме. Горнитѣ нищо не знаятъ, тѣ сѫ тихи и спокойни. Какъ ще се разбератъ? Слѣдователно, сѫществата, които живѣятъ въ горния свѣтъ, често слизатъ на земята, за да ни изучаватъ на опитъ, а не чрѣзъ съзерцание. Даже и най-великитѣ сѫщества чувствуватъ необходимостьта поне единъ пѫть да слѣзатъ при даденитѣ условия, за да добиятъ истинското знание. За да добиемъ истинското знание въ този свѣтъ, който виждаме, трѣбва да слѣземъ тамъ долу, въ сѫщностьта на Бога. Въ туй, което не виждаме, тамъ е Богъ, а не въ външното. Външното е сѣнка на нѣщата. Не се лъжете по промѣнитѣ, които ставатъ съ материята. Има една сѫществена часть отъ материята, която не се промѣня и не се разваля. Туй е сега важното.

 

     „Каквото чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“.

 

     Кога можемъ да кажемъ нѣкому каквото чуемъ? — Когато го обичаме. Само който те обича, той може да ти каже туй, което е чулъ. Не ти ли го казва, той не те обича. Сега, като казвамъ „не обича“, не ме разбирайте въ крива смисъль. Подъ „обичь“ подразбирамъ, всички да бѫдемъ на еднакъвъ уровенъ, еднакво да схващаме нѣщата. Нѣкои казватъ: като ни обичашъ, кажи ни. Но не трѣбва само азъ да ви обичамъ. Подъ думата „обичь“ разбирамъ, въ дадения моментъ Богъ еднакво да дѣйствува и въ васъ, и въ мене. Схващанията ни за Бога трѣбва да бѫдатъ еднакви и за мене, и за васъ. Да кажемъ, азъ съмъ единъ царь и разбирамъ гласа на Бога. Вървя съ една каляска изъ пѫтя и срѣщна една бѣдна жена. Азъ мога да дамъ заповѣдь: вземете тази жена, отстранете я отъ пѫтя ми! Да, но това не е любовь, това не е разбиране гласа на Бога. Ако тѣзи хора взематъ тази жена и я отстранятъ, това не е за моя похвала, това е едно прѣстѫпление. Азъ трѣбва да слѣза отъ своята каляска, да взема тази жена на рѫцѣтѣ си, да я заведе дома си и да ѝ прислужа. Това е Любовьта! Сега, другъ е въпросътъ, ако питате: ама това може ли да се направи или не може? Туй, може или не може, това сѫ философски разбирания. — Може, всичко може. И ние, съврѣменнитѣ христиани, имаме една погрѣшка, тя се състои въ това: ние постоянно отлагаме. Дойде една благородна мисъль, казваме: утрѣ. Дойде една свѣтла мисъль, казваме: азъ съмъ при особено разбиране, утрѣ. Не, това сѫ човѣшки схващания. Какво е твоето разбиране? — Едно разбиране има въ свѣта, то е Божественото! И когато ние всичкитѣ сѫщества въ свѣта схванемъ Божественото разбиране, ще внесемъ единъ новъ импулсъ. Сега, нѣкои задаватъ въпроса: „Може ли!“ — Може.

 

     „Каквото чухъ“, казва Христосъ, „отъ Отца си, явихъ ви го“.

 

     Азъ зная, че прѣзъ вѣковетѣ, прѣзъ които сте живѣли, много нѣща ви сѫ казани, но вие не сте ги казали. Не всѣкога вие сте се подчинявали на онзи Божественъ импулсъ, на онова велико Божествено чувство, което ви казва: „Направи това!“ Отхвърляте го, казвате: не мога сега. Азъ не говоря за това, което приятелитѣ ви сѫ казали. Дойде нѣкой приятель, каже ви: направи ми тази услуга. Това сѫ човѣшки работи. Азъ говоря за великитѣ Божествени импулси. Въ Божественото нѣма изключение, тамъ всичко е съвършено. Казвате: Богъ е всесиленъ. Мислите ли, че ако Богъ носѣше нашия умъ, и мислѣше като насъ, не би унищожилъ до сега свѣта? Взели ли сте нѣкой пѫть прѣдъ видъ всички тѣзи неправди, които сега сѫществуватъ въ свѣта? Мислите ли, че Богъ не ги вижда? Всичко това Той вижда, всички тѣзи страдания, въздишки, Той чува. Ако проникнете въ цѣлия свѣтъ, въ цѣлата природа, има едно велико страдание, каквото вие не можете да си прѣдставите. Страдания, страдания има тукъ на земята. И благодарение, че е така. Всичко това Богъ вижда и тихо и спокойно поглежда. Не само че поглежда, но всѣки день Господъ си намира работа. Този прѣвързва, онзи прѣвързва, този подига, онзи подига. Нѣкой ослѣпѣлъ. Какво има? — Еди-кой си ми извади окото. Богъ му направи окото и казва: „Да се пазишъ“. Намѣри другъ нѣкой съ счупена рѫка — поправя му рѫката. Намѣри нѣкой съ счупено сърце — поправя му сърцето. Съ хиляди години Господъ върши тѣзи работи, а сега Му приписватъ, че Той седи на единъ грамаденъ столъ и отъ тамъ командува съ пръста си. Не е така. По нѣкой пѫть азъ гледамъ, нѣкои братя и сестри, четатъ нѣкоя философска книга, въ която се излагатъ схващанията за Бога. Азъ зная, много философи иматъ особени, красиви схващания за Бога, тѣ искатъ да Му прѣдадатъ външно величие. Казватъ: „Христосъ билъ Синъ Божий, това билъ, онова билъ“. Но дойде Христосъ и казва: „Я направи това нѣщо за мене!“ — Не мога, нѣмамъ условия. Синъ Божий билъ Христосъ, а не могатъ да направятъ най-малкото нѣщо за Него! Нѣкой казва: „Господи, много Те обичамъ! Но, като дойде да направи нѣщо за Него, нѣма го. Често, нѣкои дойдатъ, казватъ ми: азъ върша волята Божия. Човѣкъ, който гласно казва, че върши волята Божия, той, въ моитѣ очи, само 25% върши волята Божия. Срѣщамъ единъ работникъ, бѣденъ човѣкъ, гледамъ го, дига една бѣдна жена, паднала на улицата, кракътъ си навѣхнала. Казвамъ му: отлична е тази твоя постѫпка! — Не, не, колко други добри постѫпки съмъ пропусналъ, но тукъ, тъй дойде. Не съмъ отъ тѣзи отличнитѣ. Ти си ме видѣлъ отъ най-добрата страна на живота ми. Не мисли, че съмъ добъръ човѣкъ. Азъ съзнавамъ, че има хиляди други нѣща, които не съмъ извършилъ. Дойде нѣкой, казва: „Учителю благи, ти си много добъръ. — Добрѣ, само за едно дѣло съмъ добъръ, ами за другитѣ? Затуй, казвамъ, ние трѣбва да сме добри извънъ врѣмето и пространството. Единственото нѣщо, което се изисква отъ насъ, е слѣдното: туй, което Богъ върши, и ние да го вършимъ.

 

     Сега, азъ нѣма да ви прѣпорѫчвамъ моралъ, нѣма да ви казвамъ да раздадете имането си. Не, животътъ не седи въ раздаването на кѫщитѣ, на имането; животътъ не седи и въ храненето на хората. Ти може да нахранишъ единъ човѣкъ, и пакъ да имашъ нѣкаква задна цѣль по отношение къмъ него.

 

    Сега, азъ нѣма да ви разяснявамъ въ какво седи истинскиятъ животъ. Азъ зная въ какво седи той. Нека направимъ едно сравнение между тия, които обичатъ Бога и вършатъ Неговата воля и тия, които не обичатъ Бога и не вършатъ волята Му. Какво е направилъ Богъ за тия, които Го обичатъ? Направилъ ли ги е богати въ този свѣтъ? — Не. Далъ ли имъ е много знания? — Не. Далъ ли имъ е много сила? — Не. Първото нѣщо: като станешъ духовенъ човѣкъ, Господъ ще те направи слабъ. Знанието, богатството, което имашъ, ще почнешъ постепенно да го изгубвашъ. Нѣкой казва: азъ изгубихъ знанието си. Ами въ какво седи твоето знание? Ако направишъ една пушка или единъ автомобилъ, и ако съ тѣхъ, вмѣсто да улеснявашъ хората, ти ги прѣмазвашъ или убивашъ, колко струва твоето изобрѣтение? Въ Америка, съ тѣзи желѣзници, въ продължение само на 5 години сѫ избити около 150,000 души. Питамъ сега: онѣзи хора, които въ тия 5 години сѫ прѣнесени съ желѣзницитѣ, могатъ ли да платятъ живота на тѣзи 150,000 души? Ако този дългъ се наложи на съврѣменния свѣтъ, ще може ли той да го изплаща? Да кажемъ, че желѣзницитѣ убиватъ въ 10 години единъ човѣкъ, това разбирамъ, но за 5 години да се избиятъ 150,000 души, каква култура е тази! Култура на желѣзницитѣ! И въ една Америка е това! И сега, ние желаемъ желѣзници, автомобили, кѫщи. Знаете ли толко хора сѫ затиснати подъ тия кѫщи? Сега не е да отивате въ другата крайность, да мислите, че и безъ кѫщи може, но да имате правилни схващания. Нѣмаме нужда ние отъ тѣзи грамаднитѣ здания. Тѣзи грамадни здания, които сега творимъ, сѫ изразъ на единъ грамаденъ моралъ, съ велики идеи. Не е достатъчно само да строимъ тѣзи велики здания, кѫщи, автомобили, желѣзници, но тѣзи велики идеи трѣбваше да подобрятъ нашето положение, та като устроимъ свѣта, тогава да туримъ тѣзи желѣзници, автомобили, и всѣки да се ползува. Това е култура! А сега, всички казватъ: ние сме културни. Въ Америка пѫтуваме съ тренове, които взиматъ по 150 клм. въ часъ. Сега, навсѣкѫдѣ има едно надпрѣварване. И повтаряме, какво е казалъ Христосъ. Да, но всѣки народъ иска своето благо. Не е този пѫтьтъ, по който ние трѣбва да вървимъ. Сега, ще ви приведа единъ примѣръ изъ древностьта, той е станалъ въ Египетъ. Единъ великъ художникъ, нареченъ Самсунъ-Ели, отишълъ при единъ отъ най-знаменититѣ фараони и му казалъ, че иска да изобрази на картина страданията на съврѣменното човѣчество и да покаже на тогавашния египетски фараонъ начинъ, чрѣзъ който да може да поправи своята държава. Той нарисувалъ една велика картина, въ която прѣдставилъ единъ затворникъ, на когото рѫцѣтѣ и краката били вързани съ огромни желѣзни вериги, и прикованъ на земята. На другата страна той нарисувалъ другъ единъ затворникъ, набитъ перпендикулярно на корема си на единъ колъ. Направилъ изложение на своята картина. Събрали се всички европейски маги и учени, да видятъ картината, и почнали да даватъ своитѣ критически бѣлѣжки. Едни казвали, че колътъ не билъ добрѣ направенъ; други, че страждущиятъ не билъ добрѣ набоденъ на кола; трети, че веригитѣ не били хубаво направени, много тънки били. Като направили всичкитѣ тия бѣлѣжки, обърнали се да критикуватъ художника, че не могълъ да прѣдаде хубаво страданията на затворника. Тия критически бѣлѣжки дошли най-послѣ до фараона и той казалъ, че не е дошло още врѣме да се освободи човѣчеството отъ страданията си, и отложилъ своитѣ реформи. Слѣдъ туй дошълъ единъ великъ музикантъ, Беданъ Бели, отличенъ свирецъ на флейта, да види картината на Самсунъ-Ели, и му дошла една идея. Казалъ си: „Страданията на човѣчеството могатъ да се прѣмахнатъ само чрѣзъ музиката“. За тази цѣль той почналъ да изучава най-тънкитѣ вибрации на музиката, чрѣзъ които да затрогне издълбоко човѣшката душа. Когато се научилъ да свири хубаво, почналъ да прилага своето изкуство. Срѣщналъ двѣ животни, които се давили, и той почналъ да имъ свири. Забѣлѣзалъ, че като чули музиката прѣстанали да се давятъ, спрѣли да се биятъ. Казалъ си: „Работи изкуството“. Видѣлъ единъ вълкъ, който ядѣлъ една овца, и почналъ да свири. Вълкътъ, като чулъ музиката, пусналъ овцата да си отиде въ стадото. Отива при нѣкое паразитно растение, което се увило около нѣкое друго, започва да свири, и то полека-лека се отвило. Най-послѣ, Беданъ-Бели отива въ Египетъ, и по пѫтя, дѣто минавалъ, отъ неговата музика се отваряли затвори, падали окови, и затворницитѣ излизали. Отива при Фараона и му казва: „Дѣто мина, затворитѣ се отварятъ, и затворницитѣ излизатъ“. Какъ? — „Съ свирене“. — Нека си вървятъ да работятъ и да не грѣшатъ повече. Но, онѣзи, които се освободиха отъ затворитѣ почнаха отново да грѣшатъ и да злоупотрѣбяватъ съ своя животъ. Тогавашниятъ царъ на египтянитѣ казалъ: „Не е дошълъ Онзи, който да научи хората какъ трѣбва да живѣятъ. Разумното Слово не е дошло“. Не само изкуство трѣбва, не само музика трѣбва, но трѣбва сега и разумното Слово. Тѣзи велики сили трѣбва да се съединятъ. Азъ уподобявамъ музиката и художеството на едно здраво тѣло. Човѣкъ не трѣбва да има хилаво тѣло. Музиката азъ уподобявамъ на едно отлично сърце въ човѣшкия организъмъ.

 

      Още единъ етапъ има сега въ развитието на човѣшката душа. Ние очакваме възкръсението, т. е. идването на Великия Божи Духъ, Той да донесе великото въ свѣта, да съедини художеството съ музиката, значи да съедини сърцето съ ума и да ни покаже какъ трѣбва да се живѣе. Сега, ще ви приведа другъ единъ примѣръ изъ съврѣменния нашъ животъ, да ви покажа, че схващанията на хората за живота сѫ криви. Примѣрътъ се отнася за единъ виденъ лѣкарь, англичанинътъ Белмонъ Морисъ, отличенъ човѣкъ по умъ, по душа, по характеръ. Оженилъ се той за една красива англичанка, ако можемъ да кажемъ, че англичанкитѣ сѫ красиви. Жена му никога не го разбирала. Тя имала за него такова мнѣние, каквото жената на Гьоте за самия Гьоте. Тя мислила, че той е човѣкъ безсърдеченъ, човѣкъ егоистъ, който мисли само за себе си. И всѣки день имала разправии съ него, като му правила извѣстни забѣлѣжки. Той, обаче, си правилъ своитѣ добрини, и когато искалъ да направи нѣкое добро, турялъ си маска. Направи доброто, и като се отдалечи, хвърли маската си. Това било неговъ навикъ. Искалъ никой да го не знае кога прави добро. Единъ день, гледа на улицата, жена му езди на конь, пада отъ коня и си счупва крака. Туря си маската набързо, дава първа помощь на жена си, завежда я въ клиниката да ѝ прѣвържатъ крака и се отдалечава. Занасятъ я въ кѫщи. Връща се вечерьта мѫжа ѝ, тя го посрѣща съ думитѣ: „Видѣхъ днесъ единъ благороденъ човѣкъ, не е като тебе поплювко“. Думата „поплювко“ не е толкова красива; бихъ ви казалъ английската дума, но ще я замѣстя съ тази. „Е“, казва ѝ той, „какво има?“ — Кракътъ си счупихъ, но намѣри се единъ лѣкарь, благороденъ човѣкъ, отлична душа, той ми помогна, но не можахъ да запомня лицето му. „Тъй ли, радвамъ се, че има такива хора“. „Радвашъ се, радвашъ, но и ти като него трѣбва да бѫдешъ. Отъ тебе азъ толкова години страдамъ. Ти направи моятъ животъ нещастенъ“. Това сѫ нашитѣ съврѣменни разбирания. Онзи, който ти е направилъ доброто, той е Белмонъ Морисъ, само че той като прави добро, носи маска, а всичкитѣ съврѣменни христиани въ Америка, въ Англия и тукъ въ България, като правятъ добро, сѫ безъ маски. Като дойде при мене нѣкой такъвъ, азъ трѣбва да си наложа голѣмо търпѣние, и той започва: баба му, майка му, баща му, сестра му, това направили, онова направили — ще угости свѣта само съ добро. Всички христиани казватъ: „А ние, христианитѣ отъ тази култура, мислимъ като христианитѣ въ Америка, като хугенотитѣ, ние сме учени, културни хора — изучаваме математика, астрономия, знаемъ какво става по небето“. Богъ казва: „Добрѣ, поставете тия благочестиви хора на новата култура на единъ изпитъ!“ И сега бѣше първиятъ изпитъ. Видѣхме културата на съврѣменнитѣ христиани въ врѣме на войната. Ще кажете: е, това бѣше за онѣзи, които сѫ на бойното поле. Не, не, всички бѣхме на бойното поле. Всинца сме отговорни. Мислите ли, че при сегашното състояние, въ което се намираме, невидимиятъ свѣтъ, онѣзи напрѣднали наши братя, могатъ да ни откриятъ нѣкои по-велики тайни? — Могатъ да ни откриятъ, но въ свѣта ще има по-голѣми нещастия.

 

       Азъ бихъ желалъ да се срѣщна съ хората на новата култура. Тъй сѫ наречени тѣ въ обикновенъ смисълъ на думата, но азъ ги наричамъ „братя на човѣчеството или Синове Божии“. Не, понеже обвиниха Христа, че се наричалъ Синъ Божий, то по-право, хората на новата култура азъ бихъ ги нарекълъ „синове на Любовьта“. Азъ обичамъ тази дума, обичамъ да се срѣщамъ съ синоветѣ на Любовьта, не разбирамъ любовь въ обикновената смисъль. А сега, седне нѣкой братъ или сестра да ми прави забѣлѣжки за моитѣ отношения къмъ него. Мислите ли, че азъ не зная какви трѣбва да бѫдатъ моитѣ отношения? Нѣкой казва: ама вие не се обърнахте къмъ мене, както трѣбва. Е, мислите ли, че това азъ не го зная? Азъ по-добрѣ го зная. Нѣма актъ въ моя животъ, който азъ да не съзнавамъ. Нѣкой казва: ама ти не видѣ. Не, не, азъ зная, но мълча, и ако мълча, има защо. Друга философия има вѫтрѣ въ живота, и нѣма защо да ставамъ азъ добъръ за васъ. И до тогава, докато вие мислите малко злѣ за мене, азъ съмъ добрѣ, но почнете ли да мислите, че азъ съмъ добъръ, казвамъ ви: азъ съмъ на фалирване. Азъ признавамъ въ свѣта само Единъ добъръ, благъ, Той е Богъ на Любовьта. Онѣзи, които сѫ извънъ материята всички сѫ съвършени, но онѣзи, които сѫ въ материята вѫтрѣ облѣчени, неизбѣжно е за тѣхъ да носятъ единъ товаръ. Но защо? — Приятно е за тѣхъ.

 

     „Всичко, каквото чухъ отъ Отца си“, казва Христосъ, явихъ ви го“.

 

     Сега, азъ искамъ да ви обърна внимание на слѣдующато: вие искате вашиятъ животъ да се измѣни. Трѣбва да се измѣни, и ще се измѣни! Не само това, но ще се измѣни животътъ ви и въ вашитѣ желания и мисли. Питамъ сега: каква искате да бѫде слѣдната фаза на туй измѣнение, нагорѣ или надолѣ? Изпитвали ли сте онази дълбока мисъль въ себе си, да чувствувате въ душата си, че имате подкрѣпата на Бога? Чувствували сте въ дѣйствителность подкрѣпата на Любовьта? То е едно мистическо прѣживѣване вѫтрѣ, като че ти си въ съгласие съ цѣлия свѣтъ и съ всичкитѣ велики мисли, нагорѣ и надолу, ти едноврѣменно присѫтствуватъ и на небето, и на земята. Чувствували сте такова състояние? Виждали ли сте какъвъ е смисълътъ тогава?

 

     Сега, щомъ дойде Любовьта на земята, ние ще може да имаме извѣстни опрѣдѣлени движения. Разказва ми единъ мой приятель: „Прѣди нѣколко дни видѣхъ единъ много приятенъ, много красивъ жестъ, какво означава той?“ Какъвъ е тоя жестъ? Разправя ми той: „Вървя си изъ пѫтя, и гледамъ една млада мома върви прѣдъ мене, много спрѣтната, и току изведнъжъ си тури пръста на устата, и хопъ — обърна се на другата страна и си тръгна. Първо отиваше къмъ една посока, а послѣ се обърна къмъ друга. Какво искаше да каже съ този жестъ?“ Тя говореше на него: „Когато ще кажешъ нѣщо, тури ключа на Любовьта на устата си. Искашъ да кажешъ нѣщо лошо, тури първия пръстъ на устата си, тури ключа на Любовьта. Заканвашъ се нѣкому: „Азъ ще му кажа, ще му докажа, че не съмъ простъ човѣкъ, свършилъ съмъ 2 — 3 факултета, заможенъ търговецъ съмъ, и у мене има достоинство, а той да ме обижда!“ И ще започнешъ да му доказвашъ. Не, тури на устата си ключа на Любовьта! Ако нѣкой има право да говори, това е Господъ. Говорилъ ли е Той до сега? — Много пѫти е говорилъ, хиляди пѫти е говорилъ. Знаете ли какъвъ е характерътъ на Бога? Едно врѣме Господъ слѣзълъ на земята и като вървѣлъ по камънитѣ, настѫпилъ една мравка. Тя се обърнала и Го ухапала. Той се спрѣлъ, помилвалъ я и ѝ казалъ: „Понеже те настѫпихъ, сега ще те направя една хубава мома, и ще бѫдешъ свободна отъ всички страдания“. Минавалъ послѣ покрай едно цвѣтенце, и като искалъ да помогне на едного, стѫпилъ върху цвѣтенцето и го счупилъ. Чулъ една въздишка. Ти защо не внимавашъ, отиде моятъ животъ! Навелъ се Господъ, помилвалъ го: „Хубаво, ще те направя единъ много хубавъ момъкъ, и ще те оженя за онази хубава мома“. Така е, когато Той слиза. Ще кажете: това е изъ 1001 нощь. Не, това сѫ факти вѫтрѣ изъ козмоса, но трѣбва да се отворятъ нашитѣ очи, да видимъ тази велика Истина, която прониква навсѣкѫдѣ. Трѣбва да имаме доблестенъ характеръ. Земята и небето ще прѣминатъ, казва се, но думитѣ на Любовьта нѣма да прѣминатъ. Всичко ще прѣмине, но Божествената Любовь, и всичко онова, което е внесено въ нашитѣ тѣла, въ нашитѣ сърца, въ нашитѣ умове, въ нашитѣ души и духове, ще остане за хиляди вѣкове. Туй е единственото нѣщо, което ще остане за онази вѣчность! То ще остане и ще ни придружава. И тогава, когато влѣземъ въ небето, съ какво ще се похвалимъ? Ще кажете: азъ съмъ чистъ, азъ съмъ праведенъ. Ще ти каже Господъ: „Онѣзи животни, които ти стѫпка, които разруши, спрѣ ли се да ги подигнешъ, поправишъ и полѣешъ съ малко водица? Онѣзи животни, които нарани, спрѣ ли се да прѣвържешъ тѣхнитѣ рани? Всички онѣзи сърца, които нарани, спрѣ ли се да поправишъ прѣдъ тѣхъ своитѣ грѣшки?“ А ние се спрѣмъ и казваме: да имаме моралъ! Какъвъ моралъ? Като си легна вечерно врѣме, трѣбва да се изправя прѣдъ Бога и да прѣкарамъ прѣдъ ума си всички хора, съ които съмъ се срѣщалъ прѣзъ деня, да видя сторилъ ли съмъ това, което трѣбваше да направя. Това е моралъ! Ние казваме: Слава Богу, днесъ азъ живѣхъ добрѣ. Това не е моралъ. Това не може да внесе онази красота вѫтрѣ, нито въ моя, нито въ вашия духъ. Така днесъ проповѣдватъ на всѣкѫдѣ: и въ Индия, и въ Америка — единъ обикновенъ моралъ. Не, душа се изисква, душа! Нека богатиятъ да си е богатъ, но богатъ по сърце. Нека учениятъ да си е ученъ, но съ единъ просвѣтенъ умъ. Нека силниятъ да си е силенъ, но неговата сила да е подквасена съ любовь, тази сила да бѫде въ защита на слабитѣ. И всички ние трѣбва да подкрѣпваме слабитѣ и немощнитѣ. Всѣка една морална мисълъ, всѣко едно морално чувство у васъ е слабо. Защо? — Защото не е подкрѣпено отъ вашия вѫтрѣшенъ животъ, не говоря за външния. Всѣко едно Божествено чувство, всѣка една благородна Божествена мисъль, която клони да погине, ще я подкрѣпишъ и ще ѝ дадешъ животъ. Тази мисъль, това чувство, въ тѣхъ има животъ. Въ тази мисъль единъ день ще влѣзе да живѣе единъ ангелъ. Въ това, днесъ слабо чувство, утрѣ ще влѣзе единъ херувимъ да живѣе. Това е една малка стаица, въ която трѣбва да живѣемъ. Слѣдователно, ние съ нашитѣ мисли, съ нашитѣ чувства, съ нашитѣ дѣйствия създаваме материалъ, отъ който бѫдещиятъ свѣтъ може да живѣе. Отъ тѣхъ той ще се създаде. Питамъ тогава: какво създаваме ние? Какви работи приготовляватъ българитѣ за градежъ на своето здание въ другия свѣтъ? Тия тухли, които евреитѣ правиха въ Египетъ, бѣха направени отъ пръсть и слама.

 

     „Всичко, каквото чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“.

 

       Какво? Казва единъ отъ евангелиститѣ: „Богъ толкозъ възлюби свѣта, че изпрати своята жива Любовь да внесе животъ въ мъртвитѣ дѣца на земята“. Турете една линия, и започнете новия животъ въ васъ! Нека десетъ души отъ васъ, азъ не искамъ всички, нека се намѣрятъ десетъ души днесъ, да започнатъ новия животъ. Хайде, ако нѣма десеть, трима души нека да сѫ, по-долу не снемамъ. Трима или десеть души отъ цѣлото събрание, внесете тази велика мисъль въ вашия животъ, и вие ще бѫдете въ състояние да обърнете колелото на цѣлата земя въ друга посока. Сега, нѣкои може да ми възразятъ: това е щестлавие. Не е. Този Божественъ ключъ отъ 8000 години чака да го завърти нѣкой. Тукъ, електричеството въ София, има общи ключове, съ които се пуща, но въ всѣка една ваша стая има само единъ специаленъ ключъ. Слѣдователно, тѣзи, които отварятъ общитѣ ключове, ще дойдатъ ли въ вашата стая да отворятъ ключа ви? Не, вие сами ще си го отворите, и ще видите дали има свѣтлина или не. Казвамъ ви: завъртете ключа на тази Божествена Любовь! Колкото животътъ е по-простъ, толкова е по-лекъ за изпълнение.

 

     Казва Христосъ: „Каквото чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“.

 

     Единственото нѣщо, което дѣйствува вѫтрѣ въ душитѣ ни и можемъ да го приложимъ, всичко скрито, то е онази разумна Любовь. Маска трѣбва да имаме на лицето си! Нека само онзи, който върши добро, и само нашиятъ Учитель въ тайно, знаятъ онѣзи велики постѫпки! Само така човѣкъ е силенъ. Свалишъ ли твоята маска, ти си прѣстѫпилъ единъ законъ, и въ природата ще настане сухота. Маска е потрѣбна, както облацитѣ отгорѣ, за да може тази влага да дѣйствува у насъ. Тъй трѣбва да направимъ. А за туй, което говори свѣтътъ отвънъ, да си запушимъ ушитѣ.

 

    „Всичко, каквото чухъ отъ Отца си, явихъ ви го“.

 

      Е, питамъ сега: прѣдставете си, че Христосъ отвори вратата тамъ, какво ще направите? Вие веднага запитвате: „Съ какви дрехи ще влѣзе Христосъ?“ Всички ще станете да Го посрѣщате и ще има едно надпрѣварване, кой да Му цѣлуне рѫката. Туй е външната страна. А колко пѫти Господъ е хлопалъ на вашитѣ сърца! Казвате: Господи, не ме смущавай, сега не съмъ разположенъ, за другъ пѫть. И послѣ питате: „Дали е Христосъ или не?“ Той казва: „Иди, еди-коя си вдовица има нужда“. Вие казвате: дали Христосъ ми говори? Не ме ли поставятъ на изпитание? Но, ако влѣзе сега Христосъ, вие всички ще се изпровървите да Му цѣлувате по десеть пѫти рѫка. И при това ще има скачане, радость! Не, не, това не е животъ. Азъ мога да накарамъ всинца ви да скачате. Ако ви дамъ едно голѣмо угощение, ще скачате. Отишли десеть ханъмки при единъ българинъ чорбаджия на гости. Той ималъ вино хардалия, но не могълъ хубаво да го прѣсѣче, та станало много силно. Хазяйката направила една хубава млѣчна баница, каквато турцитѣ обичатъ, налѣла хардалия вино, гостила ги добрѣ. Обаче, всички се напили. Като се изпонапили, почнали да играятъ, фереджетата имъ взели да се мѣтатъ на една, на друга страна, всички скачатъ. Какво става? Хардалия вино е това! Кой не е веселъ като му паднатъ 100 — 200,000 лева? Е, скача, побѣдилъ. Но щомъ ги побѣдятъ, свалятъ орѫжието. Не е така. Въ вѫтрѣшното разбиране на живота има нѣщо дълбоко, което трѣбва да разберемъ.

 

     Сега, азъ съмъ увѣренъ въ едно нѣщо, нѣмамъ никакво съмнѣние въ него: всички вие разбирате Истината; всички вие разбирате Любовьта; всички вие разбирате Мѫдростьта. Разбирате ги, но криете, маска носите. И азъ не мога да ви похваля, не мога да кажа, че вие сте добри. Докато сте въ материята, дръжте си маски на лицето. Щомъ влѣзете въ Божествения свѣтъ, свалете маскитѣ.

 

       „Всичко, каквото чухъ отъ Отца си“, казва Христосъ „явихъ ви го“.

 

     Излѣзте една нощь вънъ и обърнете очитѣ си къмъ онова далечно пространство, къмъ онѣзи свѣтли звѣзди! То е великото бѫдеще, което ви очаква. Тамъ сѫ всички онѣзи велики библиотеки, тамъ е скрито великото знание. Това сѫ култури, култури, култури; това сѫ сѫщества, иерархии. Всичко туй ще го прѣбродите, и като живѣете по 100 милиона години въ всѣка една слънчева система, а тѣ сѫ сто милиона слънчеви системи въ нашата вселена, въ края на врѣмето, единъ день като се срѣщнемъ, вие ще ми разправите за всички онѣзи ваши екскурзии, които сте имали, и азъ ще слушамъ всичко онова велико, което ще ми кажете, съ най-голѣмо внимание. Само тогава ще се разберемъ.

 

     Богъ е Любовь, и Любовьта носи живота въ свѣта.

 

     Бесѣда, държана на 9/ХІІ 1923 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...