Jump to content

1923_09_16 Бѫдете разумни!


Ани

Recommended Posts

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот.

Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Бѫдете разумни!



„Ето, азъ ви проваждамъ, като овци между вълци;

бѫдете, прочее, разумни, като змиитѣ

и незлобиви като гълѫбитѣ“.

Матея 10:16.

 

     Двѣ важни думи има въ този стихъ. Тѣ сѫ: „разумни и незлобиви“. Ако вие бихте се прѣнесли въ далечното минало на човѣшкото появяване, ако бихте имали онази привилегия, която ангелитѣ сѫ имали, да видятъ създаването на сегашния свѣтъ, появяването на човѣка, неговото развитие, всички онѣзи култури, които сѫ прѣдшествували, и които има още да прѣдшествуватъ, които сѫ били, и които има още да бѫдатъ, щѣхте да имате ясна прѣдстава за думитѣ „разумъ и незлобие“. Сегашната култура се отличава съ отрицателни качества, нѣма нищо положително въ нея, т. е. има положителни качества, въ сила на разрушение. Да разрушаватъ — въ това сѫ силни съврѣменнитѣ културни хора, а по добродѣтели, тѣ се отличаватъ съ отрицателни качества. Нѣкои историци правятъ разлика между сегашната култура и миналата и намиратъ, че съврѣменнитѣ хора сѫ станали културни. Дѣйствително, по видимому така е, по форма сѫ станали културни, но по съдържание не сѫ, общо говоря. Азъ ще туря моя мащабъ или онази мѣрка, споредъ която азъ наричамъ онзи народъ културенъ, който е абсолютно честенъ, абсолютно добъръ, абсолютно интелигентенъ и разуменъ и абсолютно благороденъ. Този е мащабътъ, съ който може да сѫдимъ за всѣки народъ. Има ли тѣзи качества единъ народъ, той е народъ; нѣма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада къмъ закона на вѣроятноститѣ, споредъ който, само до извѣстна степенъ той е културенъ. Запитайте, който и да е прочутъ съврѣмененъ моралистъ, какъвъ е смисълътъ на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадатъ. Запитайте онѣзи видни държавни мѫже, какъвъ е смисълътъ на живота, и тѣ ще ви дадатъ чудни отговори. То е, не че тѣ нѣматъ желанието да ви кажатъ истината, но така го разбиратъ. Това азъ обяснявамъ по слѣдния начинъ. Ако вие сте въ нѣкаква нужда, и се обърнете къмъ нѣкого, когото вие считате за богатъ, т. е. въ сѫщность минава за богатъ, но касата му е празна, и му поискате 10-ина хиляди лева, а той едва ви даде 500 лв., виноватъ ли е той? Казва: толкова имамъ. Толкова има човѣка, толкова дава. Можете да му се сърдите, колкото искате. Вие може да казвате, че той е богатъ. Да, свѣтътъ е пъленъ съ богати хора, но има фиктивно богати и дѣйствително богати. Въ духовния свѣтъ богати хора сѫ само разумнитѣ хора, незлобивитѣ и скромнитѣ хора. Това сѫ богатитѣ хора въ свѣта. И дѣйствително, разумътъ е единъ даръ на човѣка отъ ангелитѣ, тѣ сѫ го подарили на хората. Когато Богъ направилъ човѣка, повикалъ всички разумни сѫщества да му дадатъ по нѣщо, понеже той билъ послѣдния, най-малкия имъ братъ. Ангелитѣ, като го погледнали, видѣли го въ много незавидно положение, живѣлъ въ една колибка, не му стигало ума какъ да си направи кѫща, и си казали: „Да му дадемъ отъ нашия разумъ“, и така човѣкътъ се нарекълъ „човѣкъ на мѫдростьта“. И дѣйствително, единственото нѣщо, което отличава човѣка въ сегашната природа, то е неговиятъ разумъ.

 

     Сега, азъ взимамъ думата „умъ“ въ най-широкъ смисълъ, а „разумътъ“ взимамъ, като една сила вѫтрѣ въ ума, въ по-ограниченъ смисълъ, т. е. умътъ взимамъ като нѣщо, което включва всичко, а разумътъ включва само способноститѣ на човѣка, съ които той работи въ даденъ случай. „Разуменъ човѣкъ“, казватъ. И дѣйствително, когато умътъ има едно прѣодоляваще влияние, върху лицето на човѣка се забѣлѣзва една особена свѣтлина. Умътъ е, който хвърля една особена свѣтлина върху лицето, то просиява. Божествена свѣтлина се издава изъ очитѣ на единъ интелигентенъ човѣкъ. Разумниятъ човѣкъ, или умниятъ човѣкъ, или мѫдриятъ човѣкъ, да вземемъ тия три думи, три термина, се отличава по това, че той може да направи всичко. Като казвамъ, че може да направи всичко, подразбирамъ, че може да направи всичко туй, отъ което хората иматъ нужда. Умниятъ човѣкъ, като дойде при единъ боленъ, ще знае какъ да го лѣкува. Ако дойде въ една кѫща, дѣто домакинитѣ страдатъ отъ несгодитѣ на живота, той ще знае какъ да ги поправи. Ако срѣщне по пѫтя нѣкоя счупена кола, ще знае какъ да я поправи. Ако влѣзе въ църквата и въ държавата, веднага ще знае какъ да напѫти хората въ този правиленъ пѫть.

 

     Сега, мнозина отъ васъ говорите за моралъ, казвате, че трѣбва да бѫдемъ морални хора, но, моралностьта е едно качество само на умния, на разумния човѣкъ. Моралътъ въ духовния свѣтъ, това е стабилность, това е опорната точка, отъ която разумътъ започва своитѣ изслѣдвания. Моралътъ, това е първата опорна точка, отъ която разумътъ се проектира. Тъй опредѣлямъ азъ що е моралъ. И тъй, моралътъ, това е мащабъ за ума, отъ дѣто той започва своитѣ проекции. Безъ моралъ умътъ не може да започне своята дѣятелность. Сега, разбира се, азъ бихъ употрѣбилъ друга една дума за моралъ. Тъй както днесъ се употрѣбява думата „моралъ“, тя се употрѣбява въ много ограниченъ смисълъ, но моралътъ има по-високо произхождение, чисто Божествено произхождение. Слѣдователно, опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бѫдете разуменъ човѣкъ, ако нѣмате абсолютна моралность въ себе си. Нѣкои казватъ: трѣбва да бѫдемъ добри. Не, абсолютно добъръ трѣбва да бѫдешь! Абсолютно добъръ, безъ никакво изключение. Да нѣма абсолютно никакво зло въ сърцето ти, абсолютно никакво съмнѣние, абсолютно никакво невѣрие. Що е съмнѣнието? Съмнѣнието е качество само на глупавитѣ хора. Кой се съмнѣва? Само невѣжиятъ се съмнѣва. Ако азъ имамъ силата да творя всичко въ свѣта, ще се съмнѣвамъ ли? Като се разболѣя, ще се съмнѣвамъ, разбира се. Въ момента, когато дигамъ чувала, нѣма да се съмнѣвамъ, но щомъ се разболѣя, не ще мога да го дигамъ. Нѣкой казва: азъ се съмнѣвамъ. Въ какво се съмнѣвашъ? Нѣкой пѫть, който слуша, се съмнѣва, и който говори, и той се съмнѣва. Човѣкъ, който се съмнѣва, това значи, че има нѣщо, което му липсва въ ума. И онзи, който говори и се съмнѣва, и нему липсва нѣщо отъ ума. Ще ви разправя единъ анекдотъ. Събрали се въ древностьта двама знаменити адепти. Срѣщнали се тѣ на крѫстопѫть и почнали да разправятъ за силитѣ, които сѫ придобили отъ природата. Единиятъ казва: „Силата ми е толкова голѣма, че азъ мога да отбия земята отъ нейния пѫть.“ Другиятъ казва; „Моята сила е още по-голѣма, азъ мога да отбия слънцето отъ неговия пѫть“. Този послѣдниятъ казва на първия, който могълъ да отбие земята отъ нейния пѫть: „Е, сега пристѫпи вече, отбий земята, понеже, ако азъ отбия слънцето отъ пѫтя му, ще настане тъмнина, и ти нѣма да си свършишъ работата, а азъ послѣ ще отбия слънцето“. Той казалъ: „Имамъ малко работа сега, ще ме почакашъ малко“. Отишълъ да си свърши работата, но не се върналъ. Защо не се върналъ веднага? Защото не може да отбие земята отъ пѫтя ѝ. Връща се този адептъ отъ школата слѣдъ нѣколко дни и казва: „Учителитѣ, които сѫ ми повѣрили тази тайна, ми казаха, че ако азъ отбия земята отъ пѫтя ѝ, ще ме подложатъ на смъртно наказание, затова, заради своя животъ, нѣма да отбия земята отъ пѫтя ѝ. Сега е твой редъ, отбий слънцето отъ неговия пѫть“. Вториятъ адептъ казва: „Чакай, и азъ имамъ малко работа, да я свърша“, Слѣдъ нѣколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиешъ слънцето отъ пѫтя му, ще се свьрши свѣта, ще се разруши цѣлата слънчева система, затова ще се откажешъ“. Така и ние ще се откажемъ отъ да проявимъ своитѣ сили. Мислите ли, че тѣзи два адепта сѫ герои? Първото, че единиятъ може да отбие земята отъ нейния пѫть, а другиятъ — слънцето отъ неговия пѫть, и второто, че ще ги подложатъ на смъртно наказание, това сѫ тѣхни измислици. И съврѣменнитѣ философи иматъ такива крайни философски системи, като на тия двама адепта. Смѣшни сѫ, като ги погледнешъ, какъ лансиратъ теорията за произхода на човѣка. Е, казвамъ, какви сѫ даннитѣ ви за това? Намѣрили нѣкѫдѣ една кость отъ черепа на човѣка, и отъ тѣзи черепи правятъ своитѣ заключения. Знаете ли на какво мяза това? Прѣдставете си единъ човѣкъ, на когото очитѣ сѫ извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се произнесе върху нея. Той откѫсва едно парченце отъ тази картина и почва да си дава мнѣнието, какъ е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тукъ се изисква единъ умъ просвѣтенъ, да се върне назадъ, да види онзи първоначаленъ произходъ и да разбере, каква роль играе човѣшкиятъ разумъ. Ако вземете сега млѣкопитающитѣ, всички нисши сѫщества, ще видите, че тѣхното чело е обрасло съ косми и въ тѣхъ нѣма никакъвъ разумъ, никаква интелигентность, въ този вѫтрѣшенъ, субективенъ смисълъ. У тѣхъ е развитъ донѣкѫдѣ само обективниятъ умъ. Само сегашниятъ човѣкъ, който е получилъ тази способность — разума — има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголѣло. Само туй мѣсто на лицето, което е голо, само то е, дѣто се проектира неговата интелигентность. Може да правите наблюдения. Тѣ сѫ слѣдующитѣ: колкото повече се увеличава човѣшката интелигентность, толкова повече челото се оформява правилно и приема извѣстни гънки, като се подига; при това, тия косми почватъ да се намаляватъ, и нѣкой пѫть така изчезватъ, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна. Ако отворите вѫтрѣшната часть отпрѣдъ на лоба, ще видите, че въ тази часть на мозъка има много гънки, и при това нишкитѣ на бѣлото вещество се продължаватъ, а сивото вещество отгорѣ се увеличава. Но това не е разумътъ, това сѫ органитѣ или материята, чрѣзъ която се проявява тази разумна сила.

 

            Казва сега Христосъ: „Бѫдете разумни, като змиитѣ, и незлобиви, като гълѫбитѣ.“

 

 Христосъ тукъ подразбира двѣ велики култури, които сѫ прѣдшествували явяването на човѣка. Подъ „змиитѣ“ ние разбираме културата, прѣзъ която сѫ минали ангелитѣ. Културата на гълѫбитѣ, и това е единъ символъ, култура, прѣзъ която херувимитѣ сѫ минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура — скромностьта, качество, което произтича отъ любовьта, отъ незлобието.

 

    По какво се отличава разумниятъ човѣкъ? Разумниятъ човѣкъ не се занимава съ миналото, нито се занимава съ бѫдещето, нѣма тѣхъ за цѣль, а той се занимава съ настоящето. Подъ думата „настояще“, не значи, че той е материалистъ. Не, настоящето е Божественото. Въ настоящето той работи за себе си. Разумниятъ човѣкъ, ако има да взима отъ нѣкого, той нѣма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика въ кѫщата си и ще му каже: приятелю, можешъ ли да ми платишъ съ лихвитѣ? — Не мога. Оставамъ лихвитѣ. Безъ лихвитѣ можешъ ли? — Не мога. Тогава тритѣ четвърти можешъ ли?— Не мога. Половината можешъ ли? — Не мога. Едната четвъртъ можешъ ли? — Мога. Е, плати тогава! скѫсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва съ него по сѫщия начинъ. Казва му: ти съ лихвитѣ можешъ ли да ми платишъ? — Не мога. Тритѣ четвърти? — Не мога. Половината? — Не мога. Едната четвъртъ? — Не мога. Скѫсва полицата, хвърля я. Ликвидирамъ съ тебе смѣтката, иди работи, и втори пѫть дългъ не прави! Ще кажете: каква философия има въ това? Та, разумниятъ човѣкъ скѫсва полицата, и казва: азъ искамъ да бѫда на чисто, да се занимавамъ само съ Божествената Мѫдрость. И най-голѣмото зло, което сега сѫществува въ свѣта, т. е. азъ не говоря за свѣта, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държатъ погрѣшкитѣ на другитѣ въ своитѣ умове. Вслѣдствие на това нашиятъ умъ не е въ състояние, не е свободенъ да се занимава съ онова, което Богъ може да ни даде. Ние не сме свободни да видимъ въ Божествения свѣтъ онова, което трѣбва да видимъ. Е, прѣдставете си, онзи търговецъ, който е погълнатъ въ своитѣ тевтери, седи въ кантората си, и по цѣли дни постоянно се занимава съ числа, какво може да види? Това сѫ милиони, милиони числа. Че слънцето изгрѣва, че звѣзди, мѣсечина изгрѣватъ, това сѫ второстепенни въпроси за него. Той седи съ своитѣ тевтери. Върне се дома си, пакъ тевтери, пакъ полици, съ смѣтки се занимава той. Смѣтки, смѣтки, съ години е това! И най-послѣ, казватъ за него: той е най-видниятъ търговецъ, най-видниятъ финансистъ, той ще оправи свѣта. Имаме ли поне единъ финансистъ въ човѣшката история, който да е оправилъ свѣта? Финансиститѣ можаха ли да оправятъ разбърканитѣ записи и смѣткитѣ на асирийската култура, на Вавилонъ? Финансиститѣ можаха ли да оправятъ забърканитѣ смѣтки на евреитѣ въ Палестина прѣди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправятъ забърканитѣ записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днесъ ще оправятъ смѣткитѣ на Европа? — Не.

 

     Казва Христосъ: „Бѫдете разумни, като змиитѣ, и незлобиви, като гълѫбитѣ!“

 

         Е, какъвъ ще бѫде изходниятъ пѫть, ако не се оправятъ смѣткитѣ? — Бой. Защо се биятъ хората? Българитѣ въ турско врѣме имаха единъ особенъ навикъ. Българинътъ, когато работи, е много трѣзвъ, но щомъ си пийне ½ килце, той става много смѣлъ и отваря смѣткитѣ. Седне на дюкяна, пийне малко и казва: „Слушай, онзи Иванъ Стояновъ има да дава 15 лева на общината, защо не си е платилъ данъка? Я го повикайте скоро да си плати!“ „Драганъ Наумовъ, тамъ, не си е направилъ плета на нивитѣ. Я го повикайте да си плати!“ И като го повикатъ, ако нѣма да си плати, търтятъ му единъ такъвъ бой, че му пукнатъ главата. Затварятъ го, да си плати глобата. Но, като изтрѣзнѣятъ, казватъ: „Защо трѣбваше да го биемъ? Не направихме добрѣ“. И сега, съврѣменнитѣ европейски народи се смѣятъ, но постѫпватъ точно като българитѣ. Като иматъ да взиматъ, готови сѫ все съ сила да дѣйствуватъ. Питамъ сега: тази всеобща война какво благо донесе на Англия, какво благо донесе на Америка, какво благо донесе на Франция, на Русия? Никакво благо! Тия държави се разсипаха. Тѣ виждатъ своитѣ погрѣшки, но не могатъ да ги поправятъ. Тѣ не бѣха достатъчно разумни. Сега ние ще оставимъ всичко това. Ние ще приложимъ туй Божествено учение индивидуално. За насъ животътъ има другъ единъ смисълъ. Ние се готвимъ за единъ свѣтъ, който нѣма нищо общо съ този съврѣмененъ свѣтъ. Ние се готвимъ за една култура, на която коренитѣ не сѫ тукъ на земята. Единъ день цѣлото човѣчество съвършено ще излѣзе, ще напусне тази земя. Ученитѣ казватъ, че тази земя ще се прѣнесе въ друга една планета, която сега се създава въ пространството, и тамъ ще започне онази разумна, нова култура. И Христосъ загатва на своитѣ ученици: „Отивамъ да ви приготвя друго мѣсто и, когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та кѫдѣто съмъ азъ, тамъ ще бѫдете и вие.“ Ако това мѣсто бѣше тукъ на земята, Христосъ нѣмаше да каже: отивамъ да ви приготвя мѣсто. Сега всички религиозни хора проповѣдватъ едно учение, да се оправи земята. Египтянитѣ я оправяха, не можаха да я оправятъ; вавилонянитѣ я оправяха, не можаха да я оправятъ; асирийцитѣ я оправяха, не можаха да я оправятъ. Никой не можа да я оправи. Тъй ще си върви.

 

     „Бѫдете“, казва Христосъ, „разумни като змиитѣ“.

 

     Въ какво отношение? Въ какво седи този разуменъ животъ? Разумниятъ животъ се изразява въ служене на Бога. Въ всѣки човѣкъ, вънка отъ човѣшкото, има една Божествена чърта. Човѣшкото у човѣка, това е опаковката, а Божественото — това е сѫщностьта на човѣшкото естество. Всѣки единъ, колкото и да е морално падналъ, когато направи една погрѣшка, той я съзнава въ себе си, само че не знае какъ да изправи тази погрѣшка.

 

            Сега, въ религиозния животъ е необходимо развиване на разума. То е вѫтрѣшната страна. Защото, вѫтрѣшното разбиране на тѣзи идеи ще зависи отъ вашия разумъ. Въ разумния животъ се изисква обмѣна на идеитѣ. Запримѣръ, ако единъ художникъ чрѣзъ своитѣ картини хвърля въ видима форма своитѣ идеи, то разумниятъ човѣкъ веднага ще ги схване и ще покаже, каква е била идеята на този художникъ, Ще каже: „Идеята му била такава и такава“. Ако дойде нѣкой, у когото разумътъ не е развитъ, нѣма да схване тия потънкости на картинитѣ. Ако нѣкой засвири нѣщо, разумниятъ човѣкъ веднага ще схване мелодията, а онзи, у когото разумътъ не е развитъ, ще каже: това е една пѣсень. Сега, нѣкои казватъ: да имаме вѣра. Но, при сегашния животъ на хората трѣбва толкова вѣра, колкото разумность. Павелъ казва: „Безъ вѣра не може да се угоди на Бога, а безъ разумъ не може да се служи на Бога“. Вѣрата угажда, а разумътъ упѫтва човѣка, какъ да служи. Не може да се развие у васъ разумъ, ако вие нѣмате единъ чистъ животъ. Чистотата, това е едно условие за развиване на разума. Разумътъ може да се развива само при много благоприятни условия. Съврѣменната наука, като говори върху наслѣдственостьта, показва какво влияние упражняватъ майкитѣ върху своитѣ дѣца. Запримѣръ, майката се намира въ едно тревожно състояние, и така заченала своето дѣте. Съ това тя спъва развиването на неговия разумъ. Ако у нея сѫ минавали най-мрачнитѣ мисли да се самоубие, или това да направи, онова да направи, туй дѣте ще се роди, като единъ идиотъ, или като единъ прѣстѫпникъ. Поне така показватъ научнитѣ данни. Но, ако майката се намирала въ едно свѣтло настроение на духа, ако сърцето ѝ било изпълнено съ любовь, и се е занимавала съ най-възвишенитѣ идеи, то, като се роди туй дѣте, ще носи тази интелигентность, този потикъ, който майката е влѣла въ душата му. Сега, нѣкои ще запитатъ, защо трѣбва да живѣемъ единъ чистъ и святъ животъ? Ще ви кажа. У васъ има заченатъ единъ новъ животъ, едно дѣте. Всѣки носи по едно дѣте. Азъ казвамъ, че всички съврѣменни хора, мѫже и жени, сѫ брѣменни. И всички трѣбва да бѫдемъ доволни, че сме брѣменни, че сме заченали едно ново дѣте. И ние трѣбва, както майката, всичко да пожертвуваме, за да може туй духовното въ насъ да възрастне. И когато туй Божественото у насъ възрастне и придобиемъ своя разумъ, само туй Божественото е въ състояние да ни освободи отъ робството, въ което се намираме. Запримѣръ, въ какво седи робството? Да кажемъ, нѣкой пѫть може да ви проповѣдвамъ една отлична бесѣда, и казвате: отлична е тази бесѣда, като се върнемъ въ кѫщи, ще приложимъ туй учение. Но, като се върнете въ кѫщи, учението не се прилага. Защо? Защото разумътъ ви е слабъ. Вие, да кажемъ, сте двѣ братчета. Едното братче е толкова сухо, а другото братче дращи кибритъ, безъ да му идва на умъ, че може да запали своето братче. Азъ зная, много дѣца сѫ запалвали своитѣ братчета. Въ Варна имаше единъ такъвъ случай. Едно братче казва на сестричето си: „Чакай да ти покажа, какъ мама пали огъня“. Драсва кибрита, туря го подъ роклята, запалва я. Когато сестричето му изгаря, то трепва съ рѫцѣ и избѣгва. Ще кажете: колко сѫ неразумни тѣзи дѣца! Не е така. Че азъ виждамъ много религиозни хора, които казватъ: „Чакай, братко, да видя, дали ще се запали роклята ти.“ Драсва съ кибрита, а послѣ трепва съ рѫцѣ и избѣгва. А... а. Когато говоря за чистотата, подразбирамъ, че разумътъ може да се развие само подъ влиянието на тази чистота. Който иска тази чистота, той ще развие своя разумъ, а който не я иска, той може да глупи и грѣши, колкото иска. Почни да грѣшишъ, и рога и опашка ще ти израстнатъ, и рѫцѣтѣ ти въ копита ще се прѣвърнатъ. Питамъ: ако ти израстнатъ рога и опашка, и рѫцѣтѣ ти въ копита се прѣвърнатъ, какво ще стане съ тебе? Селянинътъ ще те хване, ще те впрѣгне, и ще каже: „Дий, мене ми трѣбва такъвъ философъ.“

 

    „Бѫдете“, казва Христосъ, „разумни, като змиитѣ и незлобиви, като гълѫбитѣ!“

 

            Христосъ, който е говорилъ по цѣли часове въ своитѣ бесѣди, е казвалъ много хубави работи, които не сѫ хроникирани въ туй Евангелие, а е прѣдадена само тази притча.

 

      „Бѫдете разумни, като змиитѣ!“ Защо? Само по този начинъ вие ще се удостоите, казва Христосъ, да се свържете съ ангелитѣ, и тѣ ще бѫдатъ ваши Учители. И прѣдставете си, ако вие имате единъ свѣтълъ разумъ, съ който да привличате ангелитѣ, всѣки день, при всѣка мѫчна задача, ще ви посѣщава по единъ свѣтълъ житель. А сега, при кого отъ васъ е слѣзълъ единъ ангелъ? Ако нѣкой отъ васъ каже, че е слѣзълъ единъ ангелъ при него, ще кажатъ, че той е смахнатъ. Да, ако дойде при васъ единъ ангелъ отъ тия небесни жители, ще видите каква интелигентность, какво благородство ще се яви у васъ! Ако единъ день дойде единъ ангелъ въ дома ви, знаете ли какво ще стане? Ще стане такъвъ единъ прѣвратъ, какъвто свѣтътъ не е виждалъ. И ако ви видятъ, свѣтътъ нѣма да ви познае. Азъ бихъ прѣдставилъ посѣщението отъ този ангелъ по слѣдующия начинъ. Прѣдставете си едно сѣмейство въ послѣдна бѣднотия, окѫсано, дѣцата разчорлени и голи. Дойде единъ човѣкъ, облѣче цѣлото сѣмейство, обуятъ хубави обуща, дрехи, и слѣдъ единъ месецъ дѣцата се развеселятъ, станатъ весели, засмѣни. Когато единъ ангелъ дойде въ дома ви вѫтрѣ, ни поменъ нѣма да остане отъ злобата, отъ глупостьта въ свѣта. И единственото нѣщо, което сега очакваме, то е посѣщението на нѣкой отъ тия ангели. Той нѣма да бѫде простъ, той ще ви говори за смисъла на живота, той ще ви говори за ангелската култура, какъ живѣете вие, и какъ трѣбва да живѣете, и при това, ако вие сте готови, той ще ви вземе на свои разноски, ще ви заведе въ тѣхното царство и послѣ ще ви върне и ще каже: „Живѣйте, както знаете да живѣете!“ И всички сегашни спънки, които имаме ние, всички спънки, които има въ всѣко общество, въ всѣки единъ народъ може да ги рѣшимъ само чрѣзъ този разуменъ животъ. Разумниятъ човѣкъ не се енервира, разумниятъ човѣкъ не се сърди. Нѣкой ще каже: азъ се въздържамъ. Не, разумниятъ човѣкъ има едно особено разположение въ душата си. Азъ не говоря за външното проявление на човѣка, азъ говоря за вѫтрѣшното проявление на човѣка. Въ какво е проявлението на човѣка? Той не мисли зло никому. Той мисли добро на всичкитѣ хора, и не си отмъщава. Той е дълготърпеливъ, той е благоутробенъ, както Бога, прощава всичко. Послѣ, той изглажда всичкитѣ мѫчнотии, които сѫществуватъ. Разумниятъ човѣкъ не уповава никому, освѣнъ себе си и на Бога, или може да кажемъ, той уповава само на своя разумъ. Ще ми кажатъ: е, рарумътъ. Да, разумътъ, това е единственото Божествено, което ни е дадено за подкрѣпа. Ако ние не вѣрваме въ този разумъ, въ Бога нѣма да вѣрваме. Ние познаваме Бога само чрѣзъ този разумъ. И казва Христосъ: „Това е животъ вѣченъ, да познаятъ Тебе Единнаго, Истиннаго Бога.“ А Истината се познава само чрѣзъ разума. И сега, въ всѣко едно дѣйствие въ свѣта, ще забѣлѣжите едно движение. Запримѣръ, когато искатъ да подигнатъ едно гонение върху нѣкои хора, казватъ, че животътъ имъ не се харесва, не е мораленъ, ще кажатъ, че тѣзи хора не сѫ разумни, че тѣ разрушаватъ свѣта. Тъй е. Ако единъ човѣкъ дойде въ свѣта, иска да разрушава едно общество, което Богъ е създалъ, дѣйствително, всички хора иматъ право да го отстранятъ, но ако единъ човѣкъ дойде въ свѣта, иска да внесе подобрѣние, а тѣ го гонятъ, тѣ внасятъ злото въ себе си. Евреитѣ имаха тази опитность. Като народъ, Богъ имъ изпрати толкова велики хора, пророци, тъй необходими, за да имъ прѣдскажатъ какви сѫ Божиитѣ пѫтища. Всѣки единъ отъ тѣхъ биваше убитъ. Въ сегашната епоха пророци нѣмаме, като тогава. Сега имаме, тъй нареченитѣ, видни учени, капацитети, държавни хора, на които думата минава за авторитетъ. Каквото кажатъ, думата имъ ще се изпълни. Казватъ: „Еди-кой си държавникъ въ Англия, въ Франция, тъй казва.“ Или „еди-кой си виденъ философъ тъй казва.“ Само че сегашнитѣ пророци, т. е. онѣзи виднитѣ философи, нѣматъ смѣлостьта да кажатъ Истината. До сега още не се е намѣрилъ нито единъ държавникъ, който да има смѣлостьта да каже, че всички народи, подъ единъ знаменатель, могатъ да живѣятъ заедно и да работятъ заедно. Всѣки единъ държавникъ излиза отъ своето схващате, че за доброто на своя народъ трѣбва да се живѣе, както до сега сѫ живѣли, а за онуй, за бѫдещето, тамъ, други ще дойдатъ. Затова тѣ казватъ: ние не сме компетентни да разрѣшимъ този разумния животъ. И въ църквата казватъ: „И ние не сме компетентни да въведемъ този разумниятъ животъ. Като дойде Христосъ, Той ще го разрѣши“. А Христосъ казва въ единъ стихъ тъй: „Когато Синъ человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно разумъ и вѣра въ хората, да възприематъ новото учение?“ Сега, вие ще кажете тъй: защо свѣтътъ не възприеме туй Божествено учение? Ти задай този въпросъ на себе си: защо азъ не мога да възприема туй Божествено учение и да Го приложа въ себе си? Разбира се, всички хора на земята не сѫ еднакво напрѣднали. Като погледнешъ хората, споредъ сегашното имъ развитие, нѣкои сѫ готови да възприематъ този разумъ и този разуменъ животъ, а нѣкои може да иматъ още хиляди години да се развиватъ. И когато ние говоримъ за разумнитѣ, ние подразбираме онѣзи отъ васъ, които сѫ готови. Нѣма какво да отлагате. Този разумъ вие може да го добиете по най-лесенъ начинъ. Не мислете, че е много трудно да добиете този разумъ. Азъ ще ви кажа: Божественитѣ работи въ свѣта се добиватъ много лесно, а човѣшкитѣ работи въ свѣта се добиватъ много мѫчно. Достатъчно е да живѣете 5—6—10 години между много умни хора, между математици, и ако внимавате въ това що ви казватъ, вашиятъ животъ много лесно ще се промѣни. Ако внимавате на вибрациитѣ на тѣхния умъ, тѣхниятъ животъ ще ви се прѣдаде. Като дойдешъ при тѣхъ нѣма да кажешъ: чакай, ще опитамъ тѣхния умъ. Не се поставяйте критически. Не, ти ще възприемешъ тази свѣтлина и ще отворишъ твоя умъ, за да дойде свѣтлината въ тебе. Разумътъ, това сѫ извѣстни вибрации. Нѣма какво да говоришъ. Като дойде при тебе разумниятъ човѣкъ, ето какъ ще се прояви неговия разумъ. Да кажемъ, че ти си синъ, напусналъ те баща ти, лишилъ те отъ наслѣдство, отчаялъ си се, ти си отвънъ, бѣдствувашъ, искашъ да се самоубиешъ. Като намѣришъ този разумниятъ човѣкъ, ще го питашъ, какво да правишъ. Той ще ти даде единъ методъ, ще те вземе, ще те заведе при баща ти и като каже двѣ думи на баща ти, той ще каже: „Синко, ела, на думитѣ на този разуменъ човѣкъ азъ ще те взема, ще направя опитъ“. Ако си дъщеря, напуснала си дома си, прѣдала си се на разпуснатъ животъ, този разуменъ човѣкъ ще те заведе при баща ти и баща ти ще каже: „Ела, на думитѣ на този човѣкъ азъ ще те взема, ще направя опитъ съ тебе“. Ако нѣкоя жена напусне мѫжа си, оплете се въ живота, срѣщне разумния човѣкъ и го пита: „Какво да правя?“ Той казва: „Ела, азъ ще те заведа при мѫжа ти“. Разумниятъ човѣкъ върши чудеса въ свѣта. И васъ азъ искамъ да ви заведа, защото да не мислите, че както ме слушате тукъ, при тия условия, вие можете да бѫдете разумни. Не, отъ тукъ трѣбва да ви извадя и да ви заведа на друго мѣсто, гдѣто е разумътъ. Гдѣ е разумътъ? — При ангелитѣ. Азъ ще ви заведа при тѣхъ и ще имъ кажа двѣ думи. Тѣ ще кажатъ: „На тѣзи твои думи ще ги приемемъ, нека седятъ при насъ да се учатъ“. Като ви посѣтя слѣдъ 4—5 години, вие нѣма да бѫдете такива, каквито сега ви гледамъ. Тогава Павелъ казва: „Всички нѣма да умремъ, но всички ще се измѣнимъ.“ И вие ще се измѣните тъй, че никой нѣма да ви познае, даже и вие сами себе си нѣма да познаете. И нѣкой пѫтъ азъ мисля, че човѣкъ трѣбва да забрави и себе си. Ще кажете: какъ, да се забравишъ? Да, ами че, ако ти си убилъ 100 души, и всѣки день, като станешъ, мислишъ, че този си убилъ, онзи си убилъ, прѣзъ цѣлия день прѣкарвашъ всички прѣзъ ума си, питамъ те: не е ли врѣме да забравишъ, че си убилъ тѣзи умрѣли, да ги извадишъ отъ ума си? Казвамъ: въ такъвъ случай ние трѣбва да забравимъ сегашния нашъ животъ, да ни олекне на душата. Вие ще ми се обѣщаете едно нѣщо: да съдѣйствувате за това, а азъ ще ви заведа. Но казахъ ви, че онзи синъ ще ме срѣщне, ще каже: какво да правя? — Ела съ мене. Е, тъй, като гледамъ нѣкои отъ васъ, казвате: е, ако искашъ, заведи ни. Не, не ако искашъ, но трѣбва да искате. А вие, поставяте се тъй, честолюбиви, благородни, да не се унижи вашето достоинство. Онзи синъ какво казва? — Изгубенъ съмъ, помогни ми! Дъщерята какво казва?—Изгубена съмъ, помогни ми! Жената какво казва? — Изгубена съмъ, помогни ми, а не, ако искашъ да ми помогнешъ. Въ това „ако искашъ да ни помогнешъ“, не е философията. Ти, като дойдешъ при единъ ангелъ, съ всичкото си смирение ще дойдешъ. Въ него има култура, поезия има! Поезия ще се учишъ. Грамадна разлика има между единъ поетъ на земята и единъ поетъ на небето. Тамъ, при него ще седнешъ съ всичкото си благоговение, и ще видишъ какъ се лѣе неговото перо. И като четешъ тази поезия, отъ нея животъ, животъ ще блика. Азъ съмъ се мѫчилъ по нѣкой пѫть да прѣведа ангелския езикъ на земния езикъ, и отъ толкова врѣме не съмъ успѣлъ да го прѣведа тъй, щото да се съвпаднатъ ударенията и римитѣ — не се отдава. Когато четешъ едно стихотворение на единъ ангелъ, то може да прѣмахне всички мѫчнотии отъ душата ти. То влива въ тебе такава грамадна сила, че можешъ да дигнешъ земята на рѫката си. Такава сила развива! А като четешъ едно човѣшко стихотворение, приятно ти е, докато го четешъ, а послѣ този мѣхуръ се пуква и ти казвашъ: животътъ не е поезия. Не, животътъ не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живѣемъ. Всички ангели сѫ поети. Най-долниятъ поетъ измежду ангелитѣ върши чудеса. Поети сѫ тѣ.

 

     И тъй, казва Христосъ: „Бѫдете разумни!“ Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете разумни. Колко по-лесно би текла тази бесѣда, ако вие бѣхте разумни, но въ васъ има всѣкакви съмнѣния, и затова не излиза. Казвате си: дали туй, което говори този човѣкъ е вѣрно? Ами, ако изгубимъ живота си тукъ на земята? Прѣтегляте го, това-онова, та като се върнете дома си, казвате: празна работа! Е, питамъ ви азъ: какъ дойдохте тукъ на земята, отгдѣ дойдохте, помните ли онази малка врата, прѣзъ която минахте? Нѣма да се минатъ? 5 — 10 — 15 години, и ще почнете да се връщате пакъ прѣзъ тѣсната врата назадъ. Вчера посѣтихъ единъ болникъ, единъ младъ момъкъ, прѣди 10 години той имаше кръвоизлияние. Викна ме тогава майка му, казва ми: „Спаси го, моля ти се, нѣма да забравя това“. Казвахъ на майката: ако азъ спася твоя синъ, ще го научишъ ли да служи на Бога, да живѣе единъ чистъ и святъ животъ? Обѣща. Добрѣ, азъ направихъ този опитъ, спасихъ този човѣкъ. Оздравѣ, но послѣ, какви ли лудории не направи? Жени се, разведе се, води единъ пороченъ животъ, пиянствува, и вчера го видѣхъ на легло, казва: „Заминавамъ си“. Казвамъ: ще си вървишъ сега. Съжалявамъ, че ти дадохъ животъ, за да натрупашъ такива грѣхове още върху си. Но сега, ако ме слушашъ, пакъ ще ти помогна да си заминешъ. „А, сега съзнавамъ, прости, прости, тъй ще живѣя“. Не, ще се молишъ, сега ще улесня пѫтя за заминаването ти. Майката, която толкова го обича, пита: „Ще живѣе ли още?“ Сестрата казва: „Не му казвай, че ще замине“. Не, ще му кажа, че ще замине, тъй съмъ рѣшилъ. Нѣма да те повърна вече, туй нѣма да бѫде. Туй е Божиятъ законъ.

 

      Питамъ сега васъ, на които е даденъ този разумъ и туй благоволение: какъ ще го иждивите вие? Утрѣ, всѣки единъ отъ васъ ще се намѣри на гърба си, като този младъ човѣкъ. Иска да яде — не може да яде, иска да пие — не може да пие, гърлото го боли. Какъ ще яде? Пита ме: „Какво да правя?“ — Ще се молишъ. „Ще живѣя, или ще си замина?“ — Ще си заминешъ. „Е“, казва, „да бѫде волята Божия“. Да, да бѫде волята Божия. Като отидешъ на онзи свѣтъ, едно добро ще обѣщаешъ: да не забравяшъ този свѣтъ, да дойдешъ да работишъ. Ще работишъ тъй, както трѣбва. Сега ще понесешъ тия страдания, за да не страдашъ на другия свѣтъ.

 

     „Бѫдете“, казва Христосъ, „разумни, за да не дойде страданието отгорѣ ви“. Защо ни сѫ тѣзи страдания, защо ни сѫ тѣзи мѫки? Защо да бѫдемъ свободни? Слѣдъ като изживѣемъ този животъ тукъ на земята, да дойдемъ до тази врата, да я  отворимъ и да кажемъ спокойно: Господи, напущаме своето тѣло и си заминаваме спокойно. А сега, този младежъ диша бързо, бързо и не иска да си замине. Седятъ всички наоколо му и не могатъ да му помогнатъ.

 

     „Бѫдете разумни“, казва Христосъ. Ако този момъкъ бѣше разуменъ, той нѣмаше да се намѣри въ туй положение. И грѣхътъ, и грѣхопадането въ свѣта, това е едно отсѫтствие на човѣшкия разумъ. Хора, които нѣматъ разумъ, само тѣ грѣшатъ. А когато дойде разумътъ, казва: „Ще изпратя духа си“. Този Божественъ Духъ, той носи разумъ. Като влѣзе този Духъ въ насъ, той ще внесе разумностьта. А щомъ влѣзе разумниятъ животъ въ насъ, ние ще знаемъ да приложимъ първата заповѣдь на любовьта. Само единъ разуменъ човѣкъ може да приложи тази заповѣдь: „Да възлюбимъ Господа Бога нашего съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. И тогава нѣма да се питаме, трѣбва ли да обичаме или не? Единъ математикъ има извѣстна задача. Веднага взима извѣстна формула, знае я и по нея започва да рѣшава. Само разумниятъ човѣкъ знае тази формула, по която може да приложи Божията Любовь. И той казва: „Първиятъ и великиятъ законъ, върху който се гради този разуменъ животъ, това е Божията Любовь“.

 

                       Бесѣда, държана на 16 IX 1923 г.
 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...