1926_07_04 ЗАПАЛЕНАТА СВѢЩЪ

[Ани]

От книгата "Заведоха Исуса",
Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926),

Издание Русе 1926-1927 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

ЗАПАЛЕНАТА СВѢЩЪ

 

„И никой не запалва свѣщь да я тури на скришно мѣсто, нито подъ шиникъ, но на свѣтилникъ, за да виждатъ светеното, които влизатъ“.

 

Лука 11:33

 

Обикновенитѣ понятия въ живота сѫ изгубили своя смисълъ по причина на онова растяще разширение на желания и мисли. Казано е въ Евангелието, както и съврѣменната наука доказва, че животътъ не седи въ многото, което човѣкъ има. Животътъ не седи нито въ многото, нито въ малкото. Животътъ не седи и въ многото знание. Животътъ не седи и въ многото любовь тъй, както съврѣменитѣ хора я разбиратъ. Когато се говори за Любовьта, ние всѣкога включваме врѣме и пространство.

 

Първото положение, което трѣбва да имате прѣдъ видъ, е че човѣкъ не добива самъ своето знание на земята. Дали вие сте съгласни съ това твърдение или не, то е другъ въпросъ. Азъ ще ви обясня, какво значи думата „придобиване“. Човѣкъ носи знанието съ себе си, въ тъй нареченото на наученъ езикъ потенциално или зародишно състояние, а на земята се даватъ само условия да се провѣри това знание. Земята е мѣсто, дѣто се прилага или провѣрява нашето знание, за да можемъ да го усвоимъ. Това е единъ отъ вѫтрѣшнитѣ закони на битието.

 

Сега мнозина се спиратъ и питатъ: защо да е така? Не ровете коренитѣ, да видите защо се спущатъ надолу; не сваляйте надолу и клонищата, да видите защо се качватъ нагорѣ, но изучавайте свойствата на коренитѣ и на клонищата. Не се занимавайте съ философията защо коренитѣ се спущатъ надолу. Тази философия е за великитѣ умове. Вие трѣбва да се занимавате повече съ плода, който дървото дава. Най-послѣ посѣйте сѣмката, отгледайте дървото и се ползувайте отъ неговия плодъ, като оставите на философитѣ да се занимаватъ съ коренитѣ, съ клонищата и съ тайнитѣ на битието. Нѣкои отъ васъ не знаятъ нищо за плода, а питатъ защо коренитѣ отиватъ надолу? Азъ питамъ: защо нѣкои хора лѣгатъ на гърба си когато спятъ? Не могатъ ли да спятъ съ главата надолу? Или не можа ли природата да ги постави да спятъ въ друго нѣкое положение? — Не може. Защо? Защото ако главата на човѣка се тури въ положение къмъ центъра на земята, всичката кръвь ще отиде къмъ мозъка, а това ще безпокои човѣка. Въ по-слабитѣ натури кръвьта ще нахлуе въ мозъка, ще прѣдизвика тамъ едно наводнение и всичко ще помете. Понеже човѣшкиятъ духъ е разуменъ, за да се избави отъ голѣмитѣ наводнения, които ставатъ въ козмоса, той е поставилъ опрѣдѣленъ редъ. Има ли нѣкѫдѣ излишна вода, той е прѣдвидѣлъ извѣстни помпи, съ които тя да се извлича. Нѣкои ще кажатъ: ние разбираме тази работа. Не я разбирате. Това сѫ символи. За разбиране на символитѣ човѣкъ трѣбва да има отличенъ умъ. Ние си служимъ повече съ математически формули, съ символи — едно говоримъ, друго разбираме. Символистическиятъ езикъ въ природата е свойственъ на човѣка, затова всѣки го разбира. Когато започнемъ да изясняваме единъ символъ физически, ние помрачаваме неговото вѫтрѣшно значение. Запримѣръ въ писанието се казва, че пришествието на Господа щѣло да стане въ единъ мигъ. Какъвъ е този мигъ? Нѣкои мислятъ, че този мигъ е много малко врѣме. Не, въ такъвъ единъ мигъ могатъ да станатъ много работи. Хората иаматъ обичай да мигатъ. Ако вземете бухала запримѣръ, той постоянно държи очитѣ си отворени; човѣкътъ пъкъ постоянно мига. Защо природата е турила мигачитѣ, тази деликатна кърпица на очитѣ ни? — Да бѫдатъ чисти. Ако очитѣ ни нѣмаха мигачи, прашната София би ги затворила. А тъй мигачитѣ постояно чистятъ очитѣ. Мигането е чистене на очитѣ. Мигашъ ли, това подразбира: очисти очитѣ си и тогава гледай! Съ чисти очи трѣбва да гледашъ нѣщата. На сѫщото основание и въ ума на човѣка има такива мигачи, които чистятъ мислитѣ. Доброто е горниятъ мигачъ, злото е долниятъ мигачъ. Тѣ ту се сѫбиратъ, докосватъ се, пакъ се отворятъ, отдалечатъ се — не се обичатъ. Но въ даденъ случай и злото има интересъ отъ окото, и му казва: „Ти и за менъ ще работишъ, защото азъ те чистя“. И доброто му казва: „И на менъ ще служишъ, защото и азъ те чистя“. Това сѫ символи. Окото казва: „Не зная какво да правя, и двамата ми служатъ“. Вие ще кажете: вѣрно ли е, че горниятъ мигачъ е доброто, а долниятъ мигачъ е злото? Това сѫ наши понятия. За насъ лоши нѣща сѫ тия, които ни причиняватъ болка. А за всѣко нѣщо, което ни причинява удоволствие, мислимъ, че е добро. Обаче, въ природата сѫществуватъ редъ условия, които показватъ, че видимото добро въ нѣкои отношения не принася добри плодове. Въ свѣта сѫществува едно абсолютно добро, което е разумно. То не е настроение.

 

Да се повърнемъ къмъ стиха: „Никой не запалва свѣщь и не я туря въ скришно мѣсто“. Свѣщьта е емблемъ на мислещия човѣкъ. Слѣдователно, когато твоятъ умъ се запали, ти нѣма да го туришъ въ услуга на материалния свѣтъ, нѣма да го обгърнешъ съ низки желания, съ низки мисли, нѣма и да го изопачишъ. Ще кажете: тогава каква полза ще ни принесе този умъ? — Ти ще го поставишъ на най-високото мѣсто, да освѣтлява положението, въ което живѣешъ, защото животътъ на земята е движение. Никой отъ васъ не седи на едно мѣсто. Вие постоянно се движите. Условията, при които сте живѣли вчера, не сѫ сѫщитѣ днесъ, а нѣма да бѫдатъ сѫщитѣ и утрѣ. Днесъ дѣйствуватъ други условия. Слѣдъ като прѣкратя тази бесѣда, ние ще бѫдемъ въ пространството съ милиони километра далечъ отъ прѣдишното мѣсто. Нашата земя постоянно се движи. Като се измѣня мѣстото ѝ въ пространството, измѣня се и нашето състояние. Защо е така? Земята като пѫтува изъ пространството, условията на това пространство се различаватъ, вслѣдствие на което и влиянията на тия условия върху насъ се различаватъ. Онѣзи, които не сѫ запознати съ козмическото влияние, мислятъ, че пространството е празно. Не е така. Ония философи, които изучаватъ пространството, третиратъ въпроса дали сѫществува пространство или не, дали сѫществува врѣме или не сѫществува. Въпросътъ не седи въ това, дали сѫществува врѣме и пространство или не сѫществува. Както и да обясняватъ пространството, това понятие сѫществува въ човѣшкия умъ. Понятието за врѣме сѫщо тъй сѫществува въ човѣшкия умъ. Вие не можете да разгадаете тѣхната сѫщина, но можете да ги разглеждате като понятия. Въ понятието пространство се включва материята. Въ понятието врѣме се проектира нашиятъ животъ. Да оставимъ на страна въпроса за сѫщината на врѣмето и на пространството. Нѣма нито единъ философъ, който да е опрѣдѣлилъ какво нѣщо е пространството и врѣмето. Има нѣщо, близо до Истината въ тѣхнитѣ обяснения, но въ сѫщность, какво нѣщо е пространството, какво нѣщо е врѣмето, само Богъ знае. Само най-напрѣдналитѣ, само най-великитѣ духове, които сѫ завършили своето развитие, своята еволюция въ козмоса, знаятъ, какво нѣщо е врѣме и пространство. Всички останали сѫщества, които още не сѫ завършили своето развитие, иматъ дѣтински възгледи по тѣзи въпроси. Тѣ казватъ за нѣкого: еди-кой си е свършилъ университетъ въ Берлинъ, или въ Лондонъ, или въ Парижъ. Питамъ: какво знае този човѣкъ? Този човѣкъ, който е свършилъ четири факултета, утрѣ заболѣе отъ най-простата енфлуенция и веднага вика лѣкарь. Толкова знае този човѣкъ! Както виждате, самъ не може да се лѣкува. Ти можешъ да повикашъ лѣкарь само при такава болесть, която не можешъ самъ да лѣкувашъ. И той ще бѫде истински лѣкарь.

 

,,И никой не запалва свѣщь да я тури на скритото мѣсто“.

 

Азъ разбирамъ, какво ви интересува. Всички вие сте отъ тѣзи, които искатъ съ единъ замахъ да научатъ всичко. Вие искате, като излѣзете вънъ да махнете само съ рѫка и веднага да дойде въ стаята ви касата на нѣкой банкеръ и да разполагате съ паритѣ му. Кой не желае това? Туй желание е вложено и въ най малкитѣ животинки. Запримѣръ, съврѣменнитѣ хора изучаватъ хипнотизма, искатъ да си служатъ съ него. Съврѣменнитѣ учени хора сѫ намѣрили, какво нѣщо е хипнотизма и сѫ наблюдавали, че много растения, животни си служатъ съ него. Змиитѣ, запримѣръ, и досега си служатъ съ хипнотизъмъ. Тѣ могатъ да привлекътъ своята жертва направо въ устата имъ. И коткитѣ си служатъ съ хипнотизъмъ по отношение мишкитѣ. Коткитѣ отдавна знаятъ какво нещо е хипнотизмътъ. Знаете ли какво нѣщо е хипнотизъмътъ? Той навсѣкѫдѣ се прилага.

 

Кой не си служи съ хипнотизъмъ? Цвѣтята не хипнотизирватъ ли пчелитѣ? Всѣко привличане не е ли хипнотизъмъ? Казватъ, чѣ нѣкой ученъ въ Франция владеялъ изкуството да хипнотизирва. Казвамъ: този ученъ не владѣе това изкуство и толкова, колкото животнитѣ го знаятъ. Изобщо, сегашнитѣ хипнотизатори малко знаятъ отъ това изкуство. Силитѣ въ природата, съ които ние си служимъ днесъ, сѫ така нагласени, че иматъ и обратно дѣйствие. Има законъ на равновесие. Ние не можемъ да злоупотрѣбяваме съ извѣстни природни сили, защото всѣкога ще изпитваме и тѣхнитѣ послѣдствия. По сѫщия начинъ има законъ на мисъльта, по който върви човѣшкиятъ умъ. Отклоните ли се отъ правата посока на човѣшката мисъль, т. е. скриетѣ ли запалената свѣщь, вие ще имате лоши послѣдствия. Кога една свѣщь се крие подъ шиникъ? — Когато искашъ да загладишъ нѣщата, да си ги прѣдставишъ въ такава форма, въ каквато не сѫ. Ти знаешъ, че това, което казватъ, не е право, но въпрѣки това постѫпвашъ другояче. Това ни навежда на единъ случай отъ живота, станалъ нѣкѫдѣ въ България, но въ турско врѣме още.

 

Двама турци се сѫдятъ. Единиятъ отъ тѣхъ отива при сѫдията и му казва: „Господинъ сѫдия, вземи тази лира отъ менъ и като ти кажа, че на лицето гледашъ, да си спомнишъ, че съмъ ти далъ нѣщо. Слѣдъ това отива вториятъ при него и му казва: „Господинъ сѫдия, давамъ ти двѣ лири, да гледашъ и на двѣтѣ ми лица.“ Кадията задържалъ паритѣ и отъ единия и отъ другия. Той турилъ запалената свѣщь подъ шиникъ. Като се разглеждало дѣлото, първиятъ отъ подсѫдимитѣ му казва: „Господинъ сѫдия, гледай на лицето ми!“ Сѫдията му казва: „Много добрѣ, но какво да правя съ този съ двѣтѣ лица? Той разбралъ, че вториятъ далъ на сѫдията повече. Слѣдователно, дѣлото се разрешило въ полза на онзи, който ималъ двѣ лица. Сегашнитѣ хора сѫ изгубили вѣра въ сѫдиитѣ и казватъ: нѣма право въ свѣта. Казвамъ: въ свѣта има едно Божествено абсолютно право, въ което нѣма никакво изключение. Това право се прилага еднакво спрѣмо всички. Това, което сега виждаме, е че хората се съдятъ постоянно. Цѣлиятъ животъ не е нищо друго, освѣнъ изправяне на погрѣшки. Вие страдате отъ болести. Дѣцата ви се раждатъ болни. Вие изгубвате богатството си, имането си. Нѣкой народъ го постига катастрофа. Другъ нѣкой народъ пъкъ се заличава отъ лицето на земята. Мислитѣ ли, че всичко това е безъ причина? Всички ония народи, които сѫ изчезнали отъ лицето на земята, сѫ изгасили своя свѣтилникъ. Тѣзи пъкъ, които се подлагатъ на изпитания, като българитѣ, сѫ турили свѣтилника си подъ шиникъ. Има, обаче, друга опасность: свѣщьта да не изгасне. Природата праща всички тия изпитания.

 

Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ мисъльта, че ако вървятъ въ правия пѫть, ще умратъ гладни. Не е вѣрно това. Въ историята нѣма нито единъ фактъ, дѣто нѣкой човѣкъ, който е мислилъ право, да е умрѣлъ гладенъ. Обаче всички хора, които не сѫ мислили право, гладни сѫ умрѣли. Най-ученитѣ хора сѫ умрѣли гладни. Царе сѫ умирали гладни. Князе, генерали сѫ умирали гладни. Кой не е умрѣлъ гладенъ? Казвате: всички хора сѫ умрѣли отъ гладъ. Това е фактъ. И млади, и стари умиратъ отъ гладъ, но човѣкъ умира отъ гладъ само тогава, когато неговиятъ свѣтилникъ угасне. Щомъ неговиятъ свѣтилникъ гори, той не може да умре. Има редъ причини, по които хората умиратъ. Свѣтътъ, животътъ трѣбва да се изучи въ всички негови прояви. Запримѣръ, задавали ли сте си въпроса, защо Господъ създаде главата? Какво е прѣдназначението на главата? Какво е прѣдназначението на дробоветѣ, какво е прѣдназначението на стомаха, какво е прѣдназначението на мозъка? За кого работи стомаха? На руски езикъ корема наричатъ „животъ“. Нѣкои наричатъ стомаха още и търбухъ. Въ сѫщность службата на стомаха е съвсѣмъ друга отъ тази, която му опрѣдѣлятъ. Сега службата му е изопачена и вслѣдствие на това изопачаване се дължатъ всички лоши резултати въ съврѣменното човѣчество. Каква е въ сѫщность службата на стомаха? Каква е тази на дробоветѣ, на мозъка и т.н.? Слѣдъ всичко това ние говоримъ и за човѣшкото сърце. Ние имаме сърце, което движи кръвьта, имаме и сърце, което чувствува. Най-послѣ имаме и единъ умъ, съ който мислимъ. Засега е важно функцията на мозъка. Тамъ се проявява човѣшкиятъ умъ. Прѣзъ деветнадесетото столѣтие се състави цѣла наука за изучаване човѣшкия мозъкъ. По-отдавна се изучавало човѣшкото лице. Прѣзъ още по-далечното минало се изучавало и човѣшкото тѣло: какъ е създадено то, какви сѫ неговитѣ функции и т. н. Тамъ влиза астрологията, която показва, какво е отношението на тѣлото къмъ външния свѣтъ. Ако човѣкъ не изучава тази наука ще мисли, че връзкитѣ между него и външния свѣтъ сѫ далечни, като че не сѫществуватъ. Не е така, обаче. Венера, напримѣръ, има влияние върху чувствата на човѣка. Марсъ има влияние върху войнственото настроение на човѣка. Сатурнъ има влияние върху силитѣ на мисъльта у човѣка. Юпитеръ има влияние върху благородството, върху интелектуалнитѣ чувства на човѣка. Меркурий има влияние върху ума на човѣка. Луната пъкъ има влияние върху въображението, върху фантазията му. Земята върху какво указва влияние на човѣка? Най-голѣмо влияние върху човѣка указватъ, обаче, слънцето и земята. Самиятъ животъ е така разпрѣдѣленъ, че между химическитѣ процеси, които ставатъ въ земята и животътъ, който иде отъ слънцето, става постоянно прѣплитане. И обратно: между живота на земята и химическитѣ процеси, които ставатъ на слънцето, сѫщо тъй има извѣстно прѣплитане. Та казвамъ: Христосъ е разбиралъ дълбоко природата и нейнитѣ закони.

 

Нѣкои мислятъ, че Христосъ не е билъ ученъ. Не, Той е билъ много ученъ човѣкъ. Ако Христосъ бѣше професоръ днесъ, Той щѣше да бѫде най — видниятъ професоръ въ цѣлата съврѣменна култура. Не мислете, че онези велики Учители, онѣзи велики адепти не разбиратъ науката. Тѣ я разбиратъ много добрѣ; тѣ иматъ свои лаборатории, въ които правятъ редъ опити. Най-великитѣ Учители иматъ методи, чрѣзъ които могатъ да отидатъ до слънцето и да се върнатъ назадъ. Единъ адептъ има положителни знания, той знае всичко, но мълчи, не говори нищо. Сегашната култура, която азъ наричамъ „култура на малкитѣ дѣца“, сега се занимава съ въпроса, какво има на слънцето. Тѣ едва сега учатъ, колко елемента има тамъ и какви сѫ тия елементи. Тѣ сѫ направили малки опити и казватъ, че съврѣменната наука е много точна. Съврѣменнитѣ учени сѫ направили редъ изчисления, да опрѣдѣлятъ какво е разстоянието на земята отъ слънцето. Доколко сѫ точни тѣхнитѣ изчисления виждаме отъ това, че единъ математикъ изчислява съ всичката точность на математиката и намира, че разстоянието на земята отъ слънцето е 92 милиона мили, а другъ изчислява, че сѫщото разстояние е 93 милиона мили. Каква точность е тъзи, ако въ изчисленията на двамата матиматици има единъ милионъ мили разлика? Какво бихъ направилъ, ако бихъ се качилъ на единъ тренъ, който ще ме остави на разстояние единъ милионъ мили отъ слънцето? Като дойдемъ до всички теории на съврѣменната математика ние виждаме нейната несъстоятелность. Не искамъ да критикувамъ науката, но казвамъ, че истинскитѣ учени хора, върху плѣщитѣ на които се крепи науката, мълчатъ. Истинскитѣ адепти знаятъ точно разстоянието между земята и слънцето. Въ тѣхнитѣ изчисляния има само единъ сантиметъръ въ разлика, и като отидѣшъ на слънцето, ще намеришъ, че дѣйствително има само единъ сантиметъръ разлика. Това разстояние не ти позволява напълно да се допрешъ до слънцето. Докоснешъ ли се до него, ще произлѣзе нѣкакъвъ взривъ. Сѫщото това разстояние отъ единъ сантиметъръ сѫществува и между единъ и другъ човѣкъ. Нѣкои отъ васъ искатъ да разрушатъ това разстояние и казватъ: да се съединимъ, да развалимъ тази граница! Всички скарвания, всички недоразумения между хората започватъ именно когато дойдатъ наблизо единъ до други. Докоснатъ ли се, между тѣхъ се явява взривъ. Защо ставатъ тия работи? Красивиятъ момъкъ, който е лишенъ отъ умъ, търси нѣкоя красива мома, съ която да се свърже. Но красивитѣ моми сѫ най-лошитѣ домакини. Ако нѣкой момъкъ иска да му побѣлѣе главата, нѣка вземе красива жена. И обратното е вѣрно. Ако нѣкоя мома иска да ѝ побѣлѣе главата, нѣка вземе красивъ мѫжъ. Да бѫдешъ красивъ по умъ, по душа, по сѫрце, разбирамъ, но да бѫдешъ само външно красивъ, това е най-голѣмото нещастие. Душата на човѣка трѣбва да бѫде благородна, мощна! Умътъ на човѣкъ сѫщо тъй трѣбва да бѫде чистъ и свѣтълъ! Всѣки мѫжъ трѣбва да схваща нуждитѣ на своята другарка, да влиза напълно въ нейното положение. И въ всѣки даденъ моментъ, когато той вижда, че тя се намира въ затруднено положение, нека разглѣжда въпроса тъй, както би го разглеждалъ за себе си. Ако той е уменъ, нека се постави на нейното мѣсто. Сѫщото нѣщо може да се каже и за жената. Не спазваме ли това, ние поставяме свещьта подъ шиникъ. За да се постави свѣщьта подъ шиникъ, има редъ условия.

 

Сага ние искаме да живѣемъ. Право е това наше желание. Животътъ е потрѣбенъ. Всѣки младъ човѣкъ иска да живѣе. Пъкъ и старитѣ искатъ да живѣятъ. Има редъ условия, обаче, които като изпълнимъ, ние можемъ да живѣемъ колкото врѣме искаме. Затова се изисква знание. Първото нѣщо — отъ ученицитѣ на окултната наука се изисква абсолютно търпение. Търпѣнието е съзнателенъ процесъ на ума. Сега хората нѣматъ търпѣние. Биятъ нѣкого, казватъ му: търпи! Това не е търпение, това е неволя. Търпѣнието е качество само на свободния човѣкъ. Търпеливиятъ човѣкъ не трѣбва да бѫде външно безучастенъ къмъ нѣщата. Търпеливъ човѣкъ може да бѫде държавникътъ. Търпеливъ човѣкъ може да бѫде министерътъ. Търпеливъ човѣкъ може да бѫде философътъ. Майката сѫщо може да бѫде търпелива. Великитѣ хора трѣбва да бѫдатъ търпеливи. Да бѫдешъ търпеливъ човѣкъ, значи да бѫдешъ великъ човѣкъ, да прѣнасяшъ лесно всички мѫчнотии на живота: да загубишъ 200,000 лева и да вървишъ, като че бълха не те е ухапала. Ще ви приведа единъ символъ, да видимъ, какъ ще го изтълкувате. Прѣдставете си, че вашиятъ братъ е заминалъ занѣкѫдѣ и слѣдъ десетъ години ви пише, че ще се върне. Вие сте забогатели прѣзъ това врѣме и започвате да се приготовлявате да посрещнете брата си. Но прѣди да дойде братъ ви, вие изгубвате всичкото си имущество отъ 500,000 лева и оставате безъ нищо. Питамъ ви: ще можете ли въ този случай да посрещнете брата си тъй радушни, както щѣхте да го посрещнете, ако не бѣхте изгубили тия пари? Ще кажете: бѣда е това! Ще ви приведа сѫщия символъ въ друга форма. Представетѣ си, че вашиятъ братъ попадне въ една разбойническа банда. Вие обичате брата си, като себе си. Пращате хора да ви кажатъ, че ще пуснатъ брата ви само ако при условие дадетѣ за него 500,000 лева. Вие даватѣ тия пари. И като дойде братъ ви, радвате се. Защо? — Печалбата въ дадения случай е вашиятъ братъ. Отидоха наистина 500,000 лева, но спасихте живота на брата си. Че сте дали 500,000 лева за живота на брата си, нищо не е това. Нѣкои казватъ: България изгуби отъ такава една постѫпка. Какво губи тя? Ако тия пари отидоха за откупъ на нѣщо много цѣнно, тогава не сѫ ли на мѣстото си? Кого откупвате? Колко българи има затворени заробени въ невидимия свѣтъ. За тѣхъ професоритѣ нищо не знаятъ. Знаете ли, че за тия затворници въ другия свѣтъ българитѣ трѣбва да платятъ 30 милиона лева въ злато? Казвате: на България не вървятъ нѣщо работитѣ. Затова именно на българитѣ не имъ върви. Тия заробени българи трѣбва да се избавятъ. Какъ ще ги избавите, я ми кажете? Казва Христосъ: „Ще ги избавя“. И наистина, Христосъ ги избави. Питамъ, обаче: Любовьта Христова проявена ли е въ България тъй, както Христосъ я проявява? Азъ взимамъ Христа прѣди 2,000 години, както взимамъ и българския народъ, начело съ цѣлото духовенство, като послѣдователи на Христа, и ви питамъ като външно, незаинтересувано лице: българското духовенство, както и българскиятъ народъ, приложили ли сѫ Христовата Любовь? Идете въ странство да видитѣ, че когато искатъ да огорчатъ нѣкого, наричатъ го българинъ. Идетѣ въ Германия, въ Англия - навсѣкѫдѣ българинътъ има едно компрометиращо име; българитѣ навсѣкъде минаватъ за варварски народъ. Навсѣкѫде за българитѣ иматъ много лошо мнѣние. Азъ бихъ считалъ, че Христовата Любовъ е приложена въ България, ако изъ България нѣмаше никаква бѣсилка, ако не ставаше никакво убийство. Въ войната, която Англичанитѣ водиха четири години, имаше застрѣляни само около 3,500 души и екзекутирани около 250 души. Ами колко души имаше убити и колко екзекутирани въ войната, която България водеше? Разправяха ми за единъ българинъ на фронта, който поради припадъчна болесть, отъ която страдалъ, отстѫпилъ при едно стражение. Затова нѣщо, обаче, билъ осѫденъ на застрѣлване, като го обвинили, че не искалъ да служи на своето отечество. Казватъ: тия нѣща не трѣбва да се изнасятъ, понеже разклащатъ народния моралъ. Тия нѣща не ги изнасямъ азъ, тѣ навсѣкѫде се носятъ. Стабилностьта на единъ народъ зависи отъ Любовьта, която той има въ себе си. Единъ народъ не може да се изправи съ убийства. Стабилность трѣбва да има въ него! Въ тази Любовь всеки трѣбва да желае доброто на цѣлия български народъ; и цѣлиятъ български народъ трѣбва да желае доброто на своитѣ членове. Следователно когато отидешъ въ нѣкое село, селянитѣ трѣбва да тѣ посрѣщнатъ, да те угостятъ. И когато дойде нѣкой селянинъ въ града и вие трѣбва да го посрещнете по сѫщия начинъ, между васъ да има надпреварване. Като дойдатъ шопитѣ при васъ, какъ ги посрѣщатѣ? И вие като отидете при тѣхъ, какъ ви посрѣщатъ? И това сѫ все българи! Единиятъ е гражданинъ — българинъ, другиятъ е земледѣлецъ — българинъ. Като ги срѣщнете, виждадатѣ ги всички разпрѣдѣлени на партии. При това, всички сѫ правовѣрни, всѣ за народа си милѣятъ. За кой народъ, за гражданитѣ или за селянитѣ? Едни милѣятъ за гражданатѣ, други за селянитѣ. Разделението на партии не е лошо нѣщо, но нека този народъ се учи. Онѣзи, които сѫ за гражданитѣ, нека учатъ гражданитѣ на любовь. Онѣзи, които сѫ за селянитѣ, нека учатъ селянитѣ на любовъ. Онѣзи, които сѫ за земледѣлцитѣ, нека учатъ земледѣлцитѣ на любовъ. Онѣзи, които сѫ за военнитѣ, нѣка учатъ военнитѣ на любовь. Онѣзи, които сѫ за професоритѣ, нека учатъ професоритѣ на любовь. Онѣзи, които сѫ за майкитѣ, нека учатъ майкитѣ на любовь. Бащитѣ, братята, сестритѣ, нѣка всички проповѣдватъ Любовьта. Не говоря за сегашната любовь. Единъ младъ момъкъ, българинъ въорѫженъ съ два кобура въ врѣме на въстанието, казва на възлюбената си: „Генке, виждашъ ли тия турци, всички ще ги избия! Ела съ мене, не се бой.“ Върви той съ нея прѣзъ Стара планина, но по едно врѣме изскача на срѣща имъ една мечка. Той остава Генка, покатерва се на единъ букъ и казва: Не бой се, азъ оттукъ ще цъкамъ. Генка вижда своя герой горе на дървото и му казва: „Съ цъкане отгоре работа не става“. Азъ считамъ герой онзи момъкъ, който може да хване мечката за ушитѣ и да каже; „Знаешъ ли, че азъ обичамъ тази мома? Знаешъ ли, че азъ имамъ вѣра? Хайде да си вървишъ! “ Послѣ я поглади малко и казва: „Върви си по работата, да не се караме! Ти трѣбва да знаешъ, че азъ обичамъ“. Мечката ще го погледне и ще си каже: „Щомъ обичашъ, повече въпросъ не става“. Това наричамъ азъ геройство. Докато ти цъкнешъ съ чакмаклията пушка отгорѣ, твоята Генка десеть пѫти ще отиде. Ако си въ Индия, докато се обърнешъ тигърътъ ще задигне твоята Генка, и никой не ще може да я намѣри. Това сѫ прѣносни нѣща.

 

Нѣкой учитѣль скѫсаль своя ученикъ или своята ученичка. Тя казва: „Нѣма да живѣя повѣче, ще се самоубия“! И наистина, като я скѫсатъ, купува си отрова, да се отрови, или се обесва, или се самоубива. Колко ученици има, които сѫ се отровили по този начинъ! Какъвъ моралъ има въ това, да скѫсашъ единъ ученикъ? Ако той ще се самоубие, тури му три. Туришъ ли му три и Господъ ще ти тури три, ще те благослови. Нѣкой пѫть учительтъ не отстѫпва, казва: „Нека се самоубие, азъ не отстѫпвамъ отъ своитѣ убѣждения“. Като се самоубие, майката, бащата, братята, сестритѣ и всички негови роднини скърбятъ. Тури му три, нека отъ тебе да замине тази единица. Слѣдъ това кажи на този ученикъ: „Азъ вѣрвамъ, че ти за въ бѫдеще ще се учишъ по-добрѣ, имамъ вѣра въ тебе“. Дѣто ще се самоубие, тури му една тройка да живѣе. Казвате: такъвъ е моралътъ на учителитѣ. Моралъ било това да накарашъ единъ ученикъ да са самоубие! Има ученици, които като се намѣрятъ въ трудно положение, набиватъ своитѣ учители. Разправяха ми слѣдния анекдотъ за единъ студентъ въ университета, който заставилъ единъ отъ своитѣ професори да му постави добра бѣлѣжка. Този студентъ пропадналъ на изпита при своя професоръ, затова влиза единъ денъ въ кабинета при него и му казва: „Азъ учихъ, но пропаднахъ, затова искамъ отъ васъ да ми поправите бѣлѣжката“. — Не мога да я поправя. „Не може ли? Слушайте, или ще я поправитѣ, или ще изхвръкнете изъ прозореца навънъ! Ще поправите ли бѣлѣжката“? — Моля, моля почакайте! И професорътъ поправя бѣлѣжката, пише му петь. Студентътъ казва: „Още веднъжъ да не си играете съ мене“. По-нататъкъ нѣма да ви разправямъ цѣлата история. Убѣждения има този професоръ, не иска да поправи бѣлежката, но като дойде да изхвръкне отъ прозореца, туря му петь. Учителитѣ трѣбва да постѫпватъ съ любовь, а ученицитѣ да постѫпватъ съ почитание.

 

Тази свѣщь трѣбва да бѫде запалена. Ако нѣкои отъ моитѣ бесѣди проникнатъ въ една отъ гимназиитѣ, цѣлиятъ учителски съвѣтъ ще се събере, да търсятъ начинъ, какъ да прѣдпазятъ ученицитѣ да не се увличатъ въ новото учение. Родителитѣ имъ се оплаквали, че тѣзи бесѣди разклащали умоветѣ на тѣхнитѣ дѣца. Казватъ, че тия бесѣди не сѫ за младитѣ. Ами за кого сѫ? Азъ ще ви докажа, че слънчевата свѣтлина досега е причинила най-голѣмитѣ злини. Всички наводнения не ставатъ ли отъ топлината и свѣтлината? Всички болести на се ли дължатъ на топлината и на свѣтлината? Смъртьта не се ли дължи на топлината и на свѣтлината? Всички пожари на се ли дължатъ на слънцето? Всички скарвания между мѫже и жени не се ли дължатъ на слънцето? Ако мѫжътъ и жената живѣяха въ тъмнина, щѣха ли да се каратъ? — Нѣмаше. Слънцето виновно ли е за всичко това? — Не е виновно. Ние трѣбва да разбираме смисъла на тази свѣтлина. Ако не знаемъ какъ да използуваме светлината, тя ще донесе най-голѣмитѣ злини въ живота ни; ако знаемъ какъ да я използуваме, тя ще донесе най-голѣмитѣ благословения. Христосъ, като се обръща къмъ тѣзи, които сѫ живѣли прѣди 2,000 години, казва: „Човѣшкиятъ умъ, който Богъ е турилъ, не се поставя подъ шиникъ, но подъ широкъ просторъ, за да служи за благото на този народъ, въ който живѣе“. И всички истински учени хора, които се занимаватъ съ науката, сѫ пратени отъ невидимия свѣтъ за благото на другитѣ хора. Всѣки човѣкъ е роденъ съ извѣстна склонность къмъ нѣщо. Азъ похвалвамъ ученитѣ хора въ едно отношение, а именно: тѣ иждивяватъ цѣлия си животъ въ работа, безъ да имъ се плаща. Всѣки ученъ човѣкъ, който иждивѣва 20 или 30 години за науката безъ да му плащатъ, той е идеалистъ. Единъ музикантъ, който посвѣщава цѣлия си животъ за музиката, или единъ склупторъ или единъ художникъ, които посвѣщаватъ цѣлия си животъ за искуството, това сѫ хората, които подтикватъ съврѣменното човѣчество напрѣдъ. Слѣдоватѣлно, всички трѣбва да работимъ даромъ, да се подчинимъ на Божия законъ. И когато тази свѣщь се запали въ ума на когото и да е, този човѣкъ ще знае какъ да си служи съ силитѣ и съ законитѣ на природата. Единъ земледѣлецъ нѣмаше да обработва 100 декара земя, нему стигатъ 10 декара. Ако единъ китаецъ има четири декара земя, той се счита много богатъ. Единъ китаецъ може да изкара отъ четири декара земя толкова, колкото българинътъ отъ 50 декара. Ако имахме истинското знание, ние щѣхме да знаемъ какъ да съкращаваме своя трудъ. Съврѣменитѣ ученици иждивяватъ много врѣме за учене. Такава е нашата възпитателна система. Споредъ мене, четири часа сѫ достатъчни за учене: два часа прѣдъ обѣдъ и два часа слѣдъ обѣдъ. Повечето отъ врѣмето трѣбва да бѫде употрѣбено в изучаване природата, всрѣдъ самата нея, заедно съ учителитѣ. Напримѣръ, ботаниката да се изучава между цвѣтята. Ами дѣ трѣбва да се изучава религиозниятъ животъ? — Не въ църквата, но между бѣднитѣ. Когато нѣкои хора искатъ да се молятъ, не трѣбва да отиватъ въ нѣкоя църква, но да отидатъ при една бѣдна вдовица. — Това е най-добрата църква. Това е най-добрата молитва. Ако искате да се молитѣ, ще ви пратимъ при бѣднитѣ сирачета, останали безъ баща и майка. Това е най-добрата църква. Вие сами ще бѫдте свещеникътъ; ще се помолитѣ и ще ги заведете при Господа. По този начинъ ще отправите най-добрата молитва. И тъй, като ставате сутринь, ще се обличатѣ въ нови одежди и така ще влизате при тия сирачета да ви се радватъ. Какви одежди ще обличате? — Живи одежди; отъ хлѣбецъ, отъ водица, отъ дрѣшки, отъ топливо, отъ знание, отъ добри думи. Това разбирамъ религия! Сегашната религия, каквато имаме въ Америка, въ Англия е била хубава, но за миналото. За въ бѫдеще тази религия не може да ни повдигне, защото е казано: „Този народъ се приближава къмъ мене съ устата си, но сърдцата имъ сѫ далечъ отъ мене“. Вие тукъ сте се събрали да ви държа бесѣда, но трѣбва да знаете, че онова, което ще ви повдигне прѣдъ Бога, това сѫ добритѣ рѣшения, които ще приложитѣ още днесъ. Всички вие сте богати, трѣбва да запалите вашитѣ свѣтилници, да вземете вашитѣ ключове и да отворитѣ каситѣ си. Азъ не искамъ да раздадете всичкото си имане, но дайте толкова, колкото сърцето ви позволява, по любовь и си помислете, какъ бихтѣ желали да постѫпятъ другитѣ спрѣмо васъ, ако бѣхтѣ бѣденъ. Ако ние приложимъ всичко това по този начинъ, ще имаме най-великата наука. Когато въ човѣшката душа се зародятъ добри желания, само тогава природата ще открие своитѣ знания, своитѣ тайни и ще започне да ни учи. Човѣкъ, който дава, и нему се дава. Човѣкъ, който е щедъръ, за него сиромашия не сѫществува. Какво е сиромашия, той не знае. Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се възмѣри. Привличайтѣ умнитѣ хора, не дружетѣ съ глупавитѣ. Като се съберешъ съ глупави хора, имай желание да хвърляшъ повече свѣтлина, щото и тѣ да станатъ умни. Като се съберешъ съ лоши хора, глѣдай съ своя добъръ животъ да пробудишъ ревнование въ тѣхъ, и тѣ да бѫдатъ добри. Ние трѣбва да бѫдемъ чрѣзмѣрно ревностни, но какъ да работимъ? — По любовь, а не съ насилие. Какъ постѫпватъ въ съврѣменнитѣ държави? Като се издаде единъ новъ законъ въ народното събрание, всички вѣстници го оповѣстяватъ, искатъ неговото приложение. Всички стражари слѣдятъ за изпълнението му и тежко на онзи, който не го прилага. Това, обаче, е насилие. Ако това приложение трѣбваше да дойде чрѣзъ насилие, какви резултати ще даде? Вие знаете послѣдствията отъ насилието. Насилието ражда насилие.

 

Защо Христосъ не дойде съ своитѣ ангели да внесе страхъ и трепътъ и да се наложи? Защо Той дойде бѣденъ и трѣбваше евреитѣ да Го гонять, да Го хулятъ, а римскитѣ войници да Го разпѫнатъ? Въ идването на Христа по този начинъ, именно, се крие спасението на свѣта. Въ страданието е спасението на човѣчеството. Азъ говоря за страдания, въ които човѣкъ може да се радва. За съзнателнитѣ страдания Христосъ казва: „За този часъ съмъ дошълъ. Моитѣ страдания ще станатъ причина милиони хора да се повдигатъ и да се радватъ. „Само при страданията могатъ да се родятъ бѫдещитѣ велики души. Съ това ще се добие импулсъ за великото въ свѣта. Ако Христосъ бѣ дошълъ като царь, този вѫтрѣшенъ импулсъ не би се родилъ у хората. Всѣки отъ васъ, който иска да разбере страданията на Христа, непрѣменно трѣбва да добие вѫтрѣшно смирение. Писанието казва: „Богъ живѣе въ душитѣ на смиренитѣ“. Вие трѣбва да разбирате смирението въ неговата дълбочина и животворна сила. Да бѫдешъ смиренъ, значи да съзнавашъ, че всичко можешъ да направишъ, а сѫщеврѣменно да си толкова благъ, че да отваряшъ пѫть и на една мравя.

 

Христосъ казва: „Никой не запалва свѣщь и да я тури на скришно мѣсто“. И вие запалете вашитѣ свѣщи! И тогава, художникъ ли си, на тази свѣщь, на това слънце рисувай! Нѣмате ли тази свѣщь, отъ васъ нищо не може да излѣзе. Поетъ ли си, на тази свѣщь пиши! Проповѣдникъ ли си, на тази свѣщь проповѣдвай! Земледѣлецъ ли си, най-първо запали свѣщта и тогава иди да орешъ. Отивашъ ли, когато това слънце не е изгрѣло, нищо нѣма да излѣзе. Азъ говоря за вѫтрѣшната свѣщь, а не за външното слънце. Запалването на тази свѣщь прѣдставлява единъ вѫтрешенъ процесъ у насъ. Ние имаме лъжливи обективни схващания, мислимъ, че свѣтлината е извънъ насъ. Не, вѫтрешната свѣтлина е повече, отколкото външната свѣтлина. Казва Христосъ: „Вие сте свѣтлина“. Тази свѣтлина, която иде отъ слънцето, е животътъ на онези сѫщества, които светятъ. Тѣ сѫ светещи сѫщества. Отъ тия разумни сѫщества произтича свѣтлината въ свѣта. Тамъ, дѣто има свѣтлина, има и животъ и разумность. Тамъ, дѣто нѣма свѣтлина, нѣма животъ, нѣма и разумностъ. За послѣдното положение е казано въ думитѣ Христови: „Тази свѣтлина е турена подъ шиникъ“.

 

И тъй, работете само при тази свѣтлина, която Богъ е вложилъ въ васъ. Понѣкога говорите за слънцето. То е емблемъ. Това външно слънце е отражение на друго слънце, което е невидимо. И Писанието казва, че за въ бѫдеще Богъ ще ни бѫде слънце. Слѣдователно, това слънце изразява само силата Божия, която се проектира чрезъ него. И въ ума, който Богъ е вложилъ въ насъ, трѣбва да вложимъ вѣра. Въ този умъ, въ тази свѣщь ние трѣбва да вѣрваме, понеже е отъ Бога. Чрѣзъ него Богъ ни се изявява. В кого ще вѣрваме, ако ние не вѣрваме на своя умъ, ако ние не вѣрваме на своитѣ мисли, на своитѣ чувствувания? Човѣкъ вѣрва на другитѣ хора дотолкова, до колкото вѣрва и на себе си.Човѣкъ трѣбва да придобие пълна вѣра на себе си и на Божественото. Възстанови ли тази вѣра, той ще възстанови своитѣ отношения и къмъ другитѣ.

 

Първото нѣщо: ние трѣбва да придобиемъ пълна вѣра въ Божественото, което живѣе въ насъ.

 

Бесѣда, държана  отъ  Учителя  на  4 юли, 1926 г-
 въ  гр.  София.