1936_03_22 Което Богъ е съчеталъ

[Della]

От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936).
Първо издание от 1943 г., София
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

От "ОТЕЦЪ МЕ ЛЮБИ" - Две утринни беседи изнесени от Учителя на 22 март 1936г в София. Издание на печатница "Задруга", Врабча 1, София 1936г.

Книга за теглене на PDF - стар правопис
Съдържание на книжката - стар правопис

 

Което Богъ е съчеталъ

 

 

„Онова, което Богь е съчеталъ человѣкъ да не разлѫчва."*)

 

*) Марка 10:9.

 

 

„Което Богъ е съчеталъ". Христосъ е изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ". Какво е съ­четалъ Богъ?—Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ жи­вота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е просте­но на мѫжъ да напусне жена си?" Христосъ имъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва". Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ ду­шата, той никога не може да напусне жена си. Щомъ тази връзка се скѫса, мѫжътъ всѣкога може да напусне жена си.

 

Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориен­тиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора въ свѣта управляватъ, всички останали спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикнове­нитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, всички хора започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управля­ватъ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вътреш­ни състояния, които всѣки човѣкъ преживя­ва. Всѣки човѣкъ минава презъ тѣзи състоя­ния. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ талантливитѣ се проявяватъ въ човѣка, той се про­бужда. Прояви ли се гениалностьта въ човѣ­ка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато човѣкъ стане светъ, свѣтлината на деня го огрѣва, той започва да рабо­ти. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫтъ на светиитѣ въ него да управля­ватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го упра­вляватъ.

 

Мнозина се стремятъ да станатъ све­тии. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко раз­биране.Обаче, да желаете вие да работите, а гении и светии да ви управляватъ, това е Бо­жествено разбиране. Щомъ имате таково раз­биране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Но ако оста­ви обикновени хора да го управляватъ и се занимава съ обикновени мисли и чувства, той е обикновенъ; и като обикновенъ, той ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той ще се пробуди отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да  го упра­вляватъ, той ще стане отъ леглото си и ще се облѣче. Ако остави светиитѣ да го упра­вляватъ, той ще започне да работи, ще бѫде едно съ тѣхъ.

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва". — Защо? — Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Чо­вѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво самъ да направи. Колкото и да мисли, нищо ново нѣма да измисли, но да се заеме волята Божия да изпълни, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му е далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ не е създалъ и не може да създаде по-добъръ човѣшки моделъ отъ този, за който се каз­ва, че е създаденъ по образъ и подобие Бо­жие. Досега никой художникъ не е могълъ да нарисува онзи човѣшки образъ или моделъ, за който е казано въ Битието, че Богъ го е създалъ по образъ и подобие свое. Много чо­вѣшки образи сѫ рисувани досега, отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза.

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ". Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣшо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Които не разбиратъ този законъ, тѣ могатъ да изпаднатъ въ  заблуждение, да мислятъ, че всичко могатъ да направятъ. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия". Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Вслед­ствие на заблужденията хората нѣматъ ясна представа за живота. Защо? — Защото нѣматъ любовь. Безъ любовь човѣкъ не може да има ясна представа за живота. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е не­обходима за човѣка, за да познае живота. Че страдалъ човѣкъ, че се мѫчилъ, че ималъ не­приятности, това сѫ  илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. То­ва не сѫ никакви страдания. Твоитѣ страда­ния и мѫчнотии сѫ отъ книга направени.

 

Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но животътъ ми само пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника, и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправялъ на приятелитѣ си, че безъ малко животътъ  му  щѣлъ да отиде. Разбойникъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше книженъ? — Тъй ли? Да знаехъ, че е така, азъ самъ щѣхъ да се разправя съ него.

 

Сега и на васъ казвамъ: Ножътъ, съ кой­то апаши и разбойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо дру­го, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — защото нѣмалъ жена; трети — защото билъ боленъ; четвърти — за­щото никой не го обичалъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че  майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изостави­ли. Отде знае това? Влѣзълъ ли е той въ сърдцето на майка си или на баща си да знае това? Единственото нѣщо, което човѣкъ знае, е това, което мисли. За да познае човѣкъ, да­ли нѣкой го обича или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ или не. Освенъ любовьта другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всич­ки тайни. Какъ ще разберете живота на дру­гитѣ хора, ако не ги обичате?  Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ всѣкога ще остане неразбранъ. Който има любовь въ себе си, той разполага вече съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Въ това нѣма никакво изключе­ние. Казватъ нѣкои, че любовьта била празна работа. — Не, въ безлюбието е празнотата, а въ любовьта — пълнотата на живота. Докато имате въ себе си любовьта, като мѣрка на жи­вота, вие всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си.—Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и по­стави я на мѣсто!

 

Представете си, че влизате въ една тъм­на изба безъ свѣщь. Какво ще стане съ васъ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ запалена свѣщь въ избата, никакво спъване нѣма да има. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето. Мѫдростьта пъкъ е пѫть за ума. Човѣкъ не може да разбере, да оцени, да придобие знание и да го приложи, ако не е мѫдъръ. Нѣкои хора обичатъ да говорятъ много, да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което и тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ другитѣ хора да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно, не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ въ това отношение и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание, съ такава мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ.

 

Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разгон­ва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за това, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 40 кучета, поро­да булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристѫпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ око­ло себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно по едно кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче излѣзло, хвърлило се къмъ англичанина, но той веднага му изсвирилъ по особенъ начинъ. Кучето стигнало са­мо до мислено прекараната линия и тамъ се спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвиркване, всички се спирали предъ проектираната линия. Всички 40 кучета се събрали на едно мѣсто, лаели, но не могли да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсви­ри по специфиченъ начинъ, за да хукнатъ всички кучета назадъ. Това е истинско зна­ние—да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако кучетата не бѣгатъ отъ ваше­то изсвиркване, вие нѣмате никакво знание.

 

Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ изсвирите. Ако при изсвирването успѣете да ги разгони­те, вие разполагате съ истинско, положително знание. Колкото и да философствувате, какви­то теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате мѣрката на знанието — на мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. Това е външно знание само, което всѣки моментъ можете да изгубите. Положи­телно знание е това, съ което човѣкъ разпо­лага всѣки моментъ и може самъ да го при­ложи, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхното удобряване.

 

Сега, да дойдемъ до истината. Истината е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣр­ката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; по­сле, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде  силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свобо­дата си? Чрезъ съзнателна работа върху себе си. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не може да дойде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, човѣкъ лесно може да я добие. Господарьтъ може да на­прави слугата си външно независимъ, но съ то­ва той ще отнеме вътрешната му свобода.

 

Свободата се придобива при условия­та, при които човѣкъ се намира. Докато е на леглото си и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Ще дойде единъ лѣкарь, ще му даде нѣкакво лѣкарство, което временно само ще го успокои. Ще дой­де другъ лѣкарь, ще му даде второ лѣкарство, което ще влоши положението му. Бол­ниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫ­де лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкарь на себе си, вие не можете да бѫдете свободни. Докато човѣкъ не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и душата си той не може да бѫде свободенъ. Тази връзка наричаме връзка съ Бога, съ Първата Причи­на на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, чо­вѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно един­ство въ себе си. Отъ това единство зависи бѫдещето развитие на човѣка. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиване на ония блага, къмъ които той се стреми. Та­ка трѣбва да се разбира истината.

 

Които не разбиратъ истината, тѣ очакватъ първо свѣтътъ да стане добъръ, а по­сле хората. Нѣма защо свѣтътъ да става  добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всич­ки хора пъкъ живѣять и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки човѣкъ има условия въ себе си да стане до­бъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не мо­же да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината прави човѣка свободенъ". Всички съвременни хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца—всич­ки се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата, този въпросъ ще остане неразрешенъ. Свѣ­тътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣ­та. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разреша­ване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой човѣкъ не може да на­ложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ мо­же да си наложи нѣкаква идея. Само при то­ва положение човѣкъ може да бѫде свобо­денъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ, още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да гле­да, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно: Тогава той тръг­ва съ всички заедно, и кой каквото му посо­чи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — свѣтътъ обикаля. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да чува, той вече е съ отворени уши, всичко може да чува.

 

И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ви ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате сутринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да от­вори очитѣ ви? Ако човѣкъ самъ може да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спа­сението му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има из­вестни условия за спасението на човѣка от­вънъ, но пълно, истинско спасение иде отвѫтре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята и които иматъ условия да растатъ. Онѣзи, кои­то не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма  за  това. Обаче, като го посади­те на нивата и го поставите на неговото мѣсто, то ще започне да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да съз­даде друго, подобно на себе си. Ако житно­то зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече чо­вѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъкне на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това на човѣка не остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да вързва. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви стра­дания нѣмате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате стра­дания?—Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, стра­данията ви ще престанатъ. Следователно, чо­вѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ.

 

И тъй, страданията, които хората иматъ, сѫ временни. Разликата между хората на зе­мята не седи  въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страдания­та: нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страдания­та, толкова по-голѣмо е растенето. Запримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хам­бара, когато дѫбътъ следъ сто или двеста години едва може да се върне въ хам­бара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това? — На голѣмитѣ външни несгоди.

 

Сега ще говоря за онова, което е вло­жено у васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, това е лотарийна игра; за васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдро­стьта и на истината. Дръжте се за тѣзи из­вори и ползувайте се отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво от­ношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на другитѣ извори и ще образува голѣмо море.

 

Следователно, дръжте се за онѣзи из­вори, които сѫ у васъ, за да се свър­жете съ тѣзи души, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, човѣкъ всѣки день трѣбва да се свързва по­не съ една напреднала душа. Връзката на чо­вѣка съ напредналитѣ души е първото усло­вие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и ни­кой нѣма да ги смущава. Кой може да сму­щава човѣка? Само глупавиятъ може да сму­щава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че глупавитѣ, обикновенитѣ съще­ства въ него  управляватъ. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ упра­вляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Ко­гато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава.

 

Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ въ това? — Като из­учавате себе си, като изучавате ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ све­тиитѣ. Същевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога човѣкъ заспива? — Когато се унесе отъ нѣ­каква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣщо на ухото. Човѣкътъ спи. Какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за чо­вѣкъ, когото обикновенитѣ управляватъ! Ко­гато се събуди, тогава му говорете.

 

Сега  ние говоримъ за закона на лю­бовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава  никой никого нѣма да изнасилва, да измъчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта  изисква  взаимна помощь между хората. Когато хората се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ. Тогава никой нѣма да се спъ­ва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато хора­та се свържатъ съ закона на истината, тѣ ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растатъ, не могатъ пра­вилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката дуща.

 

 

И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което лю­бовьта, мѫдростьта  и истината сѫ написали въ него. Това е написано отъ рѫката на не­говия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря^“. Това се разбира отъ думитѣ, изказа­ни отъ Христа: „Всички ще бъдатъ научени отъ Бога“.  Да бъдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка съ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му съ затво­рени, той ще остане слѣпъ за това благо. Ко­гато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благо­словения. Това значи да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка ръка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще бъде проникната отъ желание да бъде Синъ Божий.

 

Ще дойде день, когато всички хора ще бъдатъ Синове Божии. Когато всички хора работятъ и се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината, тѣ ще станатъ Синове Божии. Да бъдете Синове Бо­жии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това? — Още днесъ може да стане. Не е нужно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесъ всички можете да бъдете Синове Божии, въ смисълъ да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се от­нася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, за това се изисква много време. За вътрешното знание, обаче, не се иска много време. Доста­тъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написа­но въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ това вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога ще разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мисле­те много върху него. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво съ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, дока­то най-после съвсемъ го изцапатъ. Не давай­те хлѣба си въ ръцетѣ на чуждитѣ хора. — Ами ако нѣкой нѣма хлѣбъ? — Богъ е далъ въ ръцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го е осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, той никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи.

 

Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ Следъ като човѣкъ изяде хлѣба си и го преработи, той го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки  пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хо­рата, но и птичкитѣ, и животнитѣ ще могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на коя­то всички могатъ да се ползуватъ. — Какъ, кра­ва да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене кравата е изворъ, който постоянно бли­ка и раздава своето благо. Мѫчно ли е на из­вора да тече? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което из­вира отъ недрата на Великия Духъ, Който храни човѣшкитѣ души. Това е вътрешно съ­стояние, което може да изпита всѣка душа.

 

„Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да нe разлѫчва". Какво е съчеталъ Богъ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа, отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свобо­денъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Кой­то има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Въз­кресението е нова фаза на живота, новъ жи­вотъ, който изключва всички страдания, всич­ки мъчнотии и недоразумения. Преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на въз­кресението, вие не можете да бъдете свобод­ни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания. Докато сте още въ стария животъ, страда­нията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ но­вия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страда­ния. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ".

 

Казано е още: „Нито oкo е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ". Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до тѣзи велики рабо­ти, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мъчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за него­во добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта? — Здравиятъ, а не болниятъ. Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ. Кой ще победи свѣта? — Свободниятъ, който носи въ знание, произлѣзло отъ мѫдростьта и свобода, произлѣзла отъ истината.

 

Сега, желая на всички да бѫдете носи­тели на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода.

 

Желая ви да изпълните волята Божия и да не разлѫчвате онова велико съчетание, кое­то Богъ е поставилъ между вашия духъ и ва­шата душа. Това значи да станете Синове Божии.

 

Желая ви да бѫдете Синове Божии!

 

„Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода"

 

 

Беседа отъ Учителя, държана на

22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с.

София. — Изгрѣвъ.