1926_07_08 Сѫщность и задача на новото училище и учитель - Ст. Русевъ

[Ани]

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София
Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

Ст. Русевъ.

СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧА НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ.

Съврѣменното училище мисли, че душата на дѣтето е табула раза (бѣла книга), на която училището може всичко да пише. Споредъ това то реди своитѣ програми и методи на прѣподаване и сериозно мисли, че учи и възпитава своитѣ ученици. Но работата не отива гладко, защото нито душата на дѣтето е табула-раза, нито пъкъ всѣко знание е за всички дѣца. И така има много конфликти. Често пѫти извѣстенъ брой ученици отъ класа или отдѣлението съвършено не се интересуватъ отъ прѣподадения урокъ (независимо отъ подлога). А и онѣзи ученици, които ужъ се интересуватъ, само паметно заучаватъ уроцитѣ — голѣма часть отъ прѣподаденото имъ остава чуждо. Затова по-често излетѣва и става нужда за повторение, прѣповторение и зубрене.

И, понеже съврѣменното у-ще учи, не каквото дѣцата интересува, не и онова, за което сѫ готови да възприематъ, но онова, което извѣстна програма прѣдписва, азъ бихъ нарекълъ това учение, донѣкѫдѣ, насилническо. Дѣцата не обичатъ съврѣменното учение. Тѣ съ радостъ започватъ 1-во отдѣление, но бързо се разочароватъ.

Новото училище трѣбва дъ се сложи върху базата, че дѣтето иде на земята като въ една специална лаборатория, за да провѣри знанията, които носи въ себе си потенциално. Тогава едно тукашно у-ще ще бѫде като едно справочно бюро, винаги готово съ разполагаемитѣ свѣдѣния, класифицирани и подредени по възходяща степень на всѣки клонъ отъ науката.

Методитѣ на новото училище, съобразно прѣнадзначението на у-щето, трѣбва да бѫдатъ обяснителни.

Ученицитѣ ще питатъ за онова, което не знаятъ, а учительтъ ще обяснява. Учительтъ нѣма да говори прѣдварително лекцията си, нито пъкъ ще има слаби ученици. Всѣки ученикъ ще знае всичко, каквото го интересува. (Да не се забравя, че азъ говоря за едно по-далечно бѫдеще.)

Обучението ще става всрѣдъ природата, а за прѣдметъ на урока ще се взима всичко видѣно и чуто, всѣко събитие, всѣко явление, всѣка случка, всѣки прѣдметъ.

Учительтъ на едно отдѣление, или класъ, трѣбва да има силна връзка съ духовния свѣтъ, за да може да добива бързо и точно всички свѣдѣния по въпроситѣ, които ще обяснява.

А директорътъ на училището непрѣменно трѣбва да е френологъ или ясновидецъ, за да разпрѣдѣля дѣцата въ паралелки по степеньта на индивидуалното имъ развитие.