1926_07_07 Будность - Хр. Койчев

[Ани]

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София
Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

10 ч. с.

Хр. Койчевъ.

Будность.

Нашиятъ съборъ е единъ тихъ заливъ, кѫдѣто могатъ за малко да спратъ и отдъхнатъ корабитѣ, зарѣяни по разни посоки въ океана на живота. Или по-право, той е гостоприеменъ домъ, всрѣдь обширенъ лѣсъ, кѫдѣто пѫтникътъ спира, за да отпочине, да смѣни мисъль и кѫдѣто неволно всички ставатъ близки единъ на другъ.

Прѣзъ цѣлата година ние сме живѣли съ красиви желания, съ благородни стремежи, съ искрени разбирания, и ние трѣбва да дадемъ пъленъ изразъ на всичко това. Още смѣлость, още увѣреность въ себе си ни липсва, за да изявимъ онова, коетд ни движи, сплотява, рѫководи.

Изразътъ, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаятъ само тия, които владѣятъ идеитѣ съ всичкитѣ имъ възможности на съчетание и познаватъ множеството на формитѣ. Той най-послѣ е резултатъ отъ дълго разучаване при едни — несъзнателно свързване съ сѫщноститѣ на нѣщата, при други — съзнателно. Твърдѣ съзерцателенъ, твърдѣ внедренъ въ себе си трѣбва да бѫде човѣкъ, за да разбира този чаръ. И тайната на всичко онова, което привлича човѣшкия умъ, човѣшкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вѫтрѣшната сѫщина на нѣщата.

Виртуозностьта на музиканта открива една тайна, една сѫщность на човѣшката душа! Сѫщо тъй лиричниятъ даръ на поета, или гениалностьта и мѫдростьта на човѣка, който изразява Истината.

Единъ отъ най-голѣмитѣ съврѣменни виртуози, слѣдъ като се проявилъ като твърдѣ способенъ и обѣщаващъ музикантъ, отива при единъ учитель, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство. И колко билъ той разочарованъ, когато трѣбвало отъ сутринь до вечерь непрѣкжснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинающи ученици! Въ края на първия мѣсецъ той се считалъ напълно за пропадналъ, а мислилъ се вече и за настоящй идиотъ. И що? — На първия концертъ слѣдъ своето обучение, той добилъ всичката извѣстность и слава, която вече никой не му отрекьлъ. Нѣщо съвсѣмъ малко е липсвало въ неговата музика, което той по такъвъ необикновенъ начинъ придобилъ — то било изразътъ .

Може би на насъ именно, прѣдстои тази опитность: идеитѣ, които ни вълнуватъ, сѫ ясни за насъ; ние имаме убѣждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживѣятъ и дадатъ изразъ.

Въ сегашния, тъй усложненъ животъ, нашитѣ разбирания, нашитѣ методи, нашитѣ сили отиватъ въ противовѣсъ на общото течение на мисъльта, на методитѣ на заобикалящето ни общество. Тъкмо за туй ние можемъ да различимъ, да съпоставимъ и да видимъ най-послѣ, че външното благополучие никакъ не отговаря на вѫтрѣшното такова, че външната начетеность не означава още духовность или дълбочина на ума, нито пъкъ общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродѣтели.

Затова, когато нѣщата и отношенията въ живота сѫ тъй разновидни и противорѣчиви, ученикѣтъ трѣбва да има една скала, о която да се разбиватъ несъобразноститѣ.

Потрѣбенъ е единъ методъ, провѣренъ и абсолютенъ. Тайната на едно ученичество е тайна на единъ такъвъ методъ.

Въ свѣта сѫ дадени различни методи, обаче опората, стимулътъ на всички безъ изключение е една — това е б у д н о с т ь т а. За всички ученици будностьта е начало, задача, цѣль, а впослѣдствие, тя става пѫть. Будностьта е дѣте на врѣмето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будностьта борави съ най-малкитѣ математични величини; въ една милиардна часть оть секундата се рѣшава сѫдбата на цѣлъ човѣшки животъ, на цѣлъ народъ, на цѣла раса, а и на цѣлото човѣчество.

Затова будни, всѣки при свѣтилника си! (Единъ девизъ, повтарянъ отъ хиляди години).

На Изтокъ, чували сме, че има школи, които, чрѣзъ магичностьта на думитѣ и силата на желанието прѣпорѫчватъ на своитѣ ученици постижението на задачитѣ и идеалитѣ си. Ако една цѣль, едно духовно томление се оживи, като една вѫтрѣшна нужда, то тя възпламенена би освѣтила пѫтьтъ къмъ себе си.

И тъй, ако въ скръбьта и въ радостьта,въ отчаяние, както и въ благополучие, желаемъ, търсимъ и изговаряме будностьта, тя ще ни покаже методъ къмъ себе си.

Така ще притежаваме тайната на ученичеството.

Тъй ще изразимъ живота въ Любовьта.

Тъй ще изразимъ пѫтя въ Мѫдростьта.

Тъй ще се внедримъ въ Истината, която е Красота.

Да изразимъ Будностьта!