1923_07_03_1 Окултизъм и наука (Б. Боев)

[Ани]

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

7 ч. с.                                3 юли.

Окултизъмъ и наука

(Б Боевъ).

Окултниятъ ученикъ трѣбва да изучава днешнитѣ официални науки. Тѣ сѫ науки прѣдимно за физичния свѣтъ, а послѣдниятъ не е ли Божественъ, като невидимия свѣтъ? За да разберемъ окултизма, най-добро и необходимо подготовление е изучаване наукитѣ, относящи се до физичния свѣтъ.

Днешната духовна криза е двойна: въ ума и въ сърцето. Тази криза въ ума е изразена, като борба между науката и религията, а въ сърцето — като откѫсване на човѣка, изгубване връзкитѣ му съ цѣлото. Само окултизмътъ днесъ е въ състояние да хвърли мостъ между науката и религията, и по този начинь да спомогне за възтържествуването на религиозното живото, разбиране.

Окултизмътъ е естествознание. Той прѣдставя продьлжение на естествознанието въ невидимата областъ. Окултизмътъ не е основанъ нито на слѣпа вѣра, нито на философски спекулации. Методитѣ му сѫ: опитъ и наблюдение.

Когато човѣшкиягъ умъ става по-самостоенъ въ епохата на хуманизма, възбуди се интересъ къмъ изучване на природата. Слѣдь откритието на Коперника, слѣдь създаването Кантъ — Лапласовата теория за произхода на слънчевата система, и особено слѣдъ еволюционната теория на Ламарка и Дарвина, още по-ясно се изтъкна, че тѣзи три учения противорѣчатъ на Библията. Съ развитието на психофизиологията се откри голѣмата зависимость между нервната система и душевния животъ. Слѣдователно, можеше да се прѣдположи, че душевнитѣ способности иматъ корена си въ мозъка. Намѣриха се и други противорѣчия, напр. чудесата въ Ветхия и Новия Завѣтъ, които днешната наука смѣта за нарушение на приоднитѣ закони. Но, всички тѣзи противорѣчия сѫ само привидни. Теорията на Коперника не прѣдставлява никакво противорѣчие. Кѫдѣ въ религиознитѣ книги е писано, че слънцето се върти около земята? Сѫщо и Кантъ - Лапласовата теория не противорѣчи на спиритуалистичния мирогледь. Даже въ индийскитѣ религиозни книги се говори за манвантаритѣ, които сѫ прѣраждания на слънчевата система. Окултиститѣ не само сѫ знаяли за произхода на слънчевата система отъ мъглявина, но сѫ знаяли какво е имало и прѣди тая мъглявина. Сѫщо е и съ еволюционната теория. И психофизиологията сѫщо не може да противорѣчи. Нервната система е инструментъ за проява на извѣстни сили на съзнанието въ физическия свѣтъ.

Разказъть за сътворението на Адама е абсурденъ само на пръвъ погледъ, но той става твърдѣ дълбокъ, когато се разгледа отъ окултно гледище. Сѫщото е и съ разказитѣ на Ноя и Йона.

Ако разгледаме отношението между окултизма и разнитѣ науки, ще видимъ, че нѣма никакво противорѣчие. Нѣщо повече: проблемитѣ въ разнитѣ науки могатъ да намѣрятъ своето истинско разрѣшение само въ окултизма. Напр. днешната биология не може да обясни наслѣдсгвеностьта. Има нѣколко теории за това, но всѣка отъ тѣхъ противорѣчи на фактитѣ. Само окултизмътъ може да обясни наслѣдването на придобититѣ признаци, но не е тукъ мѣстото да се спирамъ на този въпросъ. Днешната биология чрѣзъ много факти идва до приемане на етерното тѣло (опититѣ на Харрисънъ, Колиско и др.)

Сега, нѣщо за еволюционнитѣ фактори. Окултизмътъ дава извѣстно значение на подбора и на взаимопомощьта, като фактори на еволюцията, но главно мѣсто дава на вѫтрѣшния факторъ, което се доказва, между другото, напр. съ опититѣ на Волфа върху окото на тритона.

Споредъ най-послѣднитѣ данни на физиката, материята е кондензирана енергия, и това пакъ потвърждава една отдавна извѣстна окултна истина.

Отношението на окултизма къмъ психологията. Нито психоаналитичната теория на Фройда, нито други психологични теории могать да обяснятъ извѣстни психични явления. Нѣщо повече: извѣстни области на психологията направо водятъ къмъ окултизма. Напр. хипнотизмътъ, особено съ своитѣ дълбоки фази, доказва извѣстни окултни истини: сѫществуването на аурата, реалностьта на ясновидството и пр. Въ тази область най-много сѫ работили Де-Роша и Дюрвилъ, френски изслѣдователи.

Окултизмътъ хвърля свѣтлина още и върху слѣднитѣ науки: геологията, филологията, етиката, историята, социологията и другитѣ науки. Въ всички науки се влива една нова, духовна струя. Сѫщото става и съ изкуствата. Всичко тава доказва, че наближава епохата на една духовна култура, на едно велико духовно събуждане на човѣчеството.