1923_07_02_5 Анархизмът и новото учение (М. Константинов)

[Ани]

Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

 

3¹/₂ ч. сл. об.

Анархизмътъ и новото учение.

(М. Константиновъ)

Анархизмътъ е едно учение, което носи въ себе си много пламъкъ и свѣтлина. То е викъ на протестъ срѣщу всичко старо и гнило въ съврѣменния общественъ строй, срѣщу всичко, което спъва благородния поривъ на човѣшкия духъ въ неговитѣ стремежи къмъ свобода, творчество и идеализъмъ. И това, което го издига надъ другитѣ социални учения е, че го поставя за основенъ факторъ на еволюцията е не „взаимната борба“, а „взаимопомощьта“. Тѣхенъ главенъ идеологъ е Петъръ Кропоткинъ.

Анархизмътъ смѣта за най-идеална форма на общежитието - комуната, но, за да се реализира тя, нужно е да се прѣмахнатъ всички спъващи я условия: държава, църква, научень авторитетъ. А това може да се извърши по пѫтя на революцията. Кропоткинъ казва: „Ние апелираме къмъ инициативата на всѣкиго. Безъ да чакаме унищожението на днешното робство, ние отъ сега питаме всѣкиго, дали иска да работи съ насъ, да дѣйствува споредъ собственото си разбиране. Не се мислимъ всезнающи, и не искаме да направляваме никого. Придобийте инициатива! Навикнете да дѣйствувате сами.

Новото врѣме иска широта, иска свобода. Новото учение иска братсгво, любовь, защото благото на индивида, на цѣлъ единъ народъ и на цѣлото човѣчество, това е едно и сѫщо нѣщо. Затова, когато говоримъ за индивида, трѣбва да разбираме човѣка, като сѣмка; когато говоримъ за общество, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка е почнала да расте; когато говоримъ за единъ народъ, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка е почнала да се разраства, а когато говоримъ за човѣчеството въ неговата пълнота, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка се е разклонила, разцъвнала, и дала своитѣ плодове.

„Четири сѫ“ казва Учительтъ, „формитѣ на любовьта, прѣзъ които минава човѣшката душа въ процеса на своята еволюция. Любовьта като стремежъ, любовьта като чувство, любовьта като сила и любовьта като принципъ“. Досега човѣкъ е живѣлъ въ любовьта като стремежъ, за себе си, а сега трѣбва да се пробуди у него колективното съзнание - любовьта като чувство, да живѣе за брата си, и да е готовъ да се жертвува за него. Да излѣзе отъ старата култура на егоизма, на индивидуалната собственость и благо, и да влѣзе въ колективния животъ.

Новото учение има нужда отъ младенци, свободни човѣци, съ копнежъ въ душата да бѫдатъ съработници на Бога въ осѫществяване великия Промисълъ на живота. Младенци, съ абсолютна вѣра, вѣрата на дѣтето въ своята майка, вѣра въ разумностьта на природата, младенци, които иматъ любовь къмъ живота.

Днесъ нѣма човѣкъ, народъ или общество, които да не страдатъ. Затова нѣкои казватъ: „Трѣбва да направимъ външна революция — прѣвратъ въ обществения строй“. Други казватъ: „Вѫтрѣшна революция трѣбва, за да се създаде съвършенния човѣкъ — идеалътъ на бѫдещето общество“. А Учительтъ казва: „Посѣйте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трѣбва да правите“.

И ние, като житното зърно, трѣбва да растемъ и да се стремимъ къмъ Бога. И ние, като растението ще срѣщнемъ спънки и мѫчнотии, докато пробиемъ твърдата земя, и слѣдъ това, като изгрѣе слънцето, което е емблемъ на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържемъ плодъ, ще нахранимъ нашитѣ братя. То е добродѣтельта, то е жертвата.

Това житно зърно е емблемъ на новия животъ, на учението на Всемирното Бѣло Братство, което възвѣстява днесъ нашия Учитель.