Jump to content

1943_10_24 Плодоветѣ на Духа


Ани

Recommended Posts

„Новото начало“, Утринни слова, 13 година, (1943 г. – 1944 г.),

стар правопис, издание от 1944 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Плодоветѣ на Духа

I. Посл, къмъ Коритянитѣ, 13 гл.

Въ 13 глава отъ I. послание къмъ Коринтянитѣ се говори за плодоветѣ на Духа. Любовьта е плодъ на Духа. Всѣки плодъ има смисълъ, когато се яде. Следователно, и любовьта се осмисля, когато се яде. Ако любовьта не се яде, не принася никаква полза. Като изядешъ единъ плодъ, той трѣбва да се асимилира, да проникне въ кръвьта, да даде добъръ резултатъ. Дето животътъ се развива правилно, тамъ резултатитѣ сѫ добри.

Често се говори за бита на единъ народъ. Думата „битъ“ има две значения. Биятъ нѣкоко съ тояга и казватъ, че тоя човѣкъ е битъ. Говори се и за битъ на нѣкой народъ. Подъ „битъ“ на народа се разбира сборъ отъ неговитѣ нрави и обичаи. Битъ човѣкъ и битъ на народа сѫ две различни понятия. Боятъ плаши хората; въ сѫщность, отъ боя сѫ излѣзли много блага. Не е страшенъ боятъ, но трѣбва да знаешъ, какъ да биешъ. И свѣтлината бие, и въздухътъ бие, и водата бие, но боятъ на свѣтлината е милване, боятъ на въздуха е милване. Понѣкога въздухътъ се гнѣви, и тогава не милва, но удря. Тогава кѫса лиcтa, чупи клончета, изкоренява дървета. Ако свѣтлината на слънцето те бие, радвай се, защото човѣкъ ще станешъ. Едно се иска отъ човѣка: да разбира нѣщата правилно. Колкото и да се разбиратъ нѣщата правилно, все има нѣщо неразбрано за човѣка. Ако се вгледате въ религиозния животъ на човѣка, и тамъ ще намѣрите нѣщо неразбрано. Ако се вслушате въ езика на детето, и тамъ ще намѣрите нѣщо неразбрано. Малкото дете вижда запалената свѣщь, сочи съ рѫка къмъ нея, говори нѣщо, но никой не го разбира. Следъ това то туря пръста си въ свѣщьта и се опарва. Като се опари два-три пѫти, майката го предпазва да не тури пакъ пръста си въ свѣщьта, като му казва ,,гъшъ“. Чуе ли тая дума, то разбира вече значението ѝ и не пипа свѣщьта. И възрастнитѣ, като не разбиратъ значението на думата „гъшъ“ не се пазятъ отъ опарване. Не туряй пръста си тамъ, дето не трѣбва. Любовьта учи човѣка, де да пипа и де да не пипа.

Хората отсега нататъкъ трѣбва да се заематъ съ изучаването на любовьта. За коя любовь говоря? Не говоря за обикновената любовь, която започва съ много обещания, а съ малко дѣла. Младиятъ момъкъ обещава на момата цѣлъ свѣтъ, а накрая и дрипи не ѝ дава; той обещава на момата да се жертвува за нея, но, като умре тя, казва: Всичко се свършва вече. Следъ гроба нѣма животъ, нѣма никакви задължения. Той гледа часъ по-скоро да я погребе, да си отиде, отдето е 

дошла. Въ първо време тя е божество за него; щомъ умре, става обикновено сѫщество. Оня, когото заравятъ въ земята, и остава тамъ за дълго време, не е никакво божество. Той отива на оня свѣтъ да се пречисти. Както момъкътъ постѫпва съ момата, така и момата постѫпва съ момъка. Следъ това всички хора говорятъ за добъръ животъ.

Мнозина проповѣдватъ, че трѣбва да се живѣе добре, да бѫдемъ добри, да се обичаме. Това не е проповѣдь. Любовьта трѣбва да я слушате, както слушате видния цигуларь или пѣвецъ на сцената. За любовьта не се говори; колкото и да се говори за нея, все неразбрана остава. Какво ще разберешъ за музиката, ако само се говори за нея? Ако слушашъ музика, колкото и да не си музикаленъ, все ще разберешъ нѣщо. Остане ли само да слушашъ, какво говорятъ за музиката, трѣбва да бѫдешъ много музикаленъ, за да разберешъ нѣщо. Само оня може да говори за музиката, който я носи въ себе си. Той трѣбва да говори музикално, да взима тоноветѣ вѣрно, и всѣка дума да бѫде на мѣстото си. Никакво двусмислие не се позволява въ думитѣ на говорителя. Всѣка дума, изказана отъ него, трѣбва да има само едно значение. Ако нѣкой каже, че е гладенъ, жаденъ, или боленъ, ние разбираме само едно нѣщо. Каже ли нѣкой, че е здравъ, добъръ, или силенъ, пакъ разбираме едно нѣщо. Кой човѣкъ е силенъ? Силенъ е най-умниять, най-добриятъ човѣкъ. Силата е резултатъ на ума и на сърдцето, т. е. на свѣтлия умъ и на доброто сърдце.

Често се говори за истината и за мѫдростьта. Никой не може да придобие истината, ако не разбира любовьта; никой не може да придобие мѫдростьта, ако не разбира живота. Не можешъ да разберешъ свѣтлината, ако нѣмашъ свобода. Свободата е резултатъ на живота и на знанието. Животътъ не може да се прояви безъ свобода. И свободата не може да се прояви безъ живота. Значи, свободата е условие за проява на живота; и животътъ е условие за проява на свободата. Обаче, и като свободенъ, и като несвободенъ, ти ще живѣешъ. Когато турятъ нѣкого въ затворъ, свободенъ ли е? — Той не е свободенъ, но живѣе. И затворникътъ живѣе, и свободниятъ живѣе. Разликата между двамата е само въ това, че затворникътъ очаква времето, когато ще го пуснатъ на свобода. Смъртьта е затворъ, а животътъ — свобода. Най-лошиятъ затворъ въ Битието е смъртьта. — Кой може да избави човѣка отъ тоя затворъ? — Животътъ.

„Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, или кимвалъ, що дрънка.,, (— 1 ст.). Ако съмъ най-доброто дърво въ свѣта, а плодъ нѣмамъ, нищо не съмъ. Ако съмъ най-хубавиятъ хлѣбъ, а никой не ме яде, нищо не съмъ. Ако хората ме ядатъ, това показва, че съмъ хубавъ, доброкачественъ хлѣбъ. Добротата на хлѣба не е въ неговата външность, но въ съдържанието му.

„ Ако имамъ пророчество и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра, щото и гори да премѣствамъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.“ (— 2 ст.). Любовьта се отличава отъ всички добродетели като пръвъ плодъ на Духа. Безъ любовь никаква добродетель не може да се прояви.

„И ако раздамъ всичкия си имотъ за прехрана на сиромаситѣ, и ако предамъ тѣлото си на изгаряне, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.“ (— 3 ст.)

„Любовьта дълготърпи“ — търпението е първиятъ плодъ на любовьта. „Благосклонна е“ — вториятъ плодъ. „Любовьта не завижда“ — третиятъ плодъ. „Любовьта не се превъзнася, не се гордѣе“ — четвъртиятъ плодъ.

„А сега оставатъ тѣзи тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта.“ (— 13 ст.).

Много се говори за любовьта, но малко се прилага тя. Тая е причината, дето хората се отегчаватъ отъ говоренето. Ако не искашъ да се отегчавашъ и да отегчавашъ другитѣ, не слушай да ти говорятъ едно и сѫщо нѣщо; и ти не говори едно и сѫщо нѣщо. Приемай и слушай само онова, отъ което имашъ потрѣба. Яжъ, когато си гладенъ. За какъвъ гладъ се говори? Ние не разбираме само физическия гладъ. Може да си гладенъ за животъ, но животътъ е разбранъ и осмисленъ само при любовьта. Безъ любовь животътъ нѣма смисълъ, и безъ животъ любовьта нѣма смисълъ. Като се проявява, животътъ изявява любовьта. Нѣкои се възмущаватъ, че животътъ не протича, както тѣ искатъ. Това е невъзможно. — Защо? — Тѣ сѫ още деца въ разбирането си.

Събрали се керемидчия, градинарь и жетварь и отишли заедно при Господа да молятъ за хубаво време. Керемидчията пожелалъ сухо време, да се сушатъ керемидитѣ му; градинарьтъ пожелалъ дъждъ, да се напоятъ градинитѣ му; жътварьтъ поискалъ ясно и топло време, да узрѣе житото му, по-скоро да го ожъне. Господ ь имъ отговорилъ: Вие искате едновременно три различни нѣща. Съгласете се помежду си, кое желание да задоволя първо и тогава елате повторно при мене. Ако времето е сухо, градинарьтъ ще остане недоволенъ ; ако е дъждовно, керемидчията ще роптае. Правилно разбиране е нуждно на хората.

Казвате, че искате да живѣете въ миръ и съгласие. Не е лошо това, но условия сѫ нуждни за миренъ животъ. Не е лошо да вали дъждъ, не е лошо сухото време, не е лошо и чистото ясно небе, но времето трѣбва да се смѣня, а човѣкъ да е готовъ всѣки моментъ да се ползува отъ него. Устойчивость, издържливость се иска отъ хората. Ако човѣкъ боледува, да знае, защо боледува; ако гладува, да знае, защо гладува. Какъ ще разберешъ положението на болния, ако никога не си боледувалъ? Какъ ще разберешъ състоянието на гладния, ако никога не си гладувалъ? Трѣбва нѣкога да боледувашъ, да знаешъ, какво нѣщо е болесть; трѣбва да гладувашъ, за да познавашъ глада; трѣбва да жадувашъ, за да познавашъ жаждата. Трѣбва да опиташъ безпаричието, бедностьта, за да влизашъ въ положението на бедния и на страдащия. Докато е въ утробата на майка си, детето е обвито въ царска мантия, въ тънко було. Щомъ се роди, свалятъ мантията му и го пущатъ голо въ свѣта. Докато е въ утробата на майка си, детето е свързано съ нея, тя го храни; щомъ излѣзе отъ утробата, отрѣзватъ пѫпа му и скѫсватъ външната връзка съ майката. Тая връзка помага при дишането на детето. Като се скѫса връзката, детето започва да диша само и заплаква.

Ще кажете, че знаете, какъ се ражда детето, не е нуждно да ви се говори. Много нѣща знае човѣкъ, но и много нѣща не знае. Въ ранната си възрасть, когато се занимавахъ съ музика, слушахъ видни музиканти, имахъ мнение за тѣхъ. Технически не разбирахъ всичко, но вѫтрешно разбирахъ музиката, виждахъ, кѫде е силенъ музикантътъ и какво му липсва. Като започнахъ да свиря, разбрахъ, какво, именно, липсва на музиканта. Разбрахъ, кѫде се крие мѫчнотията въ свиренето. Достатъчно бѣше нѣкога да тегля само единъ лѫкъ, за да разбера, че нѣщо не ми се поддава. Другъ пѫть съ едно теглене на лѫка излиза нѣщо хубаво. Това показва, че и при свиренето има специално време, наречено музикално време. Изкуство е да знаешъ, кога времето е музикално и тогава да свиришъ. Ако за мене времето не е музикално, азъ ставамъ слушатель, а други свирятъ; ако за мене времето е музикално, азъ свиря, а другитѣ ме слушатъ. Слушате нѣкого да свиря и казвате, че той има добъръ тонъ.

Какво представя тонътъ? — Трептение. Трептението е форма, начинъ за изразяване на музиката, а не е тонъ. Подъ „тонъ“ разбираме разумното начало въ свѣта. Тонътъ трѣбва да има първо посока па движение. Тая посока води къмъ нѣкакъвъ разуменъ центъръ. — На кого ще свиришъ? — На нѣкое разумно същество — на канара нѣма да свиришъ. Ще свиришъ на сѫщество, което дава отзвукъ на твоето свирене. Тонътъ се нуждае отъ срѣда, презъ която да минава. Срѣдата трѣбва да бѫде чиста, спокойна, тиха. Добъръ проводникъ на тона е етерътъ. Тонътъ се нуждае още отъ чистота. Казвате, за нѣкой музикантъ, че има чистъ тонъ. Чистиятъ тонъ преодолява всички противоречия. Значи, основенъ, истински тонъ е тоя, който има посока на движение, срѣда и чистота. Въ духовно отношение, основниятъ тонъ на живота е любовьта. Безъ любовь тонъ не може да се произведе; безъ вѣра тонъ не може да се произведе; и безъ надежда не може да се произведе тонъ. Трептенията на основния тонъ на любовьта сѫ много ситни, и презъ етера се разнасятъ по цѣлия свѣтъ. Когато азъ пѣя на земята, и най-малката звезда въ вселената чува моята пѣсень.

Ще кажете, че това е теория. Не, това е фактъ. Подъ „звезда“ разбирамъ всѣко разумно, музикално сѫщество. Нѣма музикално сѫщество въ свѣта, което да не се вслушва въ всѣки тонъ, отдето и да иде той. Понѣкога ти си радостенъ, безъ да знаешъ причината. Радостьта ти се дължи на музиката, която възприемашъ отъ слънцето. Нѣкое сѫщество отъ слънцето пѣе, а ти слушашъ. Следователно, всѣка радость е резултатъ на възприемането на хармонични тонове отъ пространството. Всѣка скръбь е резултатъ на възприемане на дисхармонични тонове отъ пространството. Дисхармонията дразни ухото, а дразненето причинява мѫчение и скръбь. Когато опитниятъ капелмайсторъ махне съ прѫчицата си, дисонансътъ се превръща въ хармония. Ние казваме тогава, че скръбьта се е превърнала въ радость. Да любишъ единъ човѣкъ, това значи, да му пѣешъ. Не можешъ да обичашъ човѣка, ако не му пѣешъ. Това се забелязва навсѣкѫде въ живота. Проследете промѣната, която става съ нѣкои упорити деца, когато пораснатъ и се влюбятъ. Момчето е било своенравно, мрачно, неотзивчиво, но щомъ се влюби, става весело, по цѣлъ день пѣе. И момичето, като се влюби, става приветливо, услужливо, припѣва си, започва да се гизди, да мисли за своята външность.

Мнозина се запитватъ, дали въ тѣхното сърдце има условия за любовьта. Достатъчно е да драснете първата клечка кибритъ и да опитате, може ли да се запали огъньтъ на вашето сърдце. Щомъ се запали огъньтъ, никой не е въ състояние да го угаси. Колкото майки и бащи сѫ правили опитъ да изгасятъ огъня въ сърдцето на своитѣ синове и дъщери, не сѫ успѣвали. Не се опитвайте да гасите Божествения огънь! Видите ли, че гори, оставете го да върви въ своя пѫть. Не се стремете да изгасите слънцето! Не се стремете да изгасите звездитѣ! Това е огънь, който нито се пали, нито се гаси. Той е най-приятниятъ огънь въ свѣта. — Заслужава ли даденъ човѣкъ моята любовь? — Нѣма човѣкъ, нито живо сѫщество въ свѣта, което да не заслужава да бѫде обичано. — Грѣшенъ е тоя човѣкъ, не заслужава да бѫде обичанъ. — И грѣшникътъ заслужава да се грѣе на Божието слънце. Слънчевата любовь изпраща еднакво своята свѣтлина и топлина на всички живи сѫщества на земята. То грѣе и топли еднакво гълѫба и змията, тигъра и овцата. За него нѣма достойни и недостойни сѫщества.

Съвременнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ ограничени разбирания и моралъ. Лесно се казва, че тоя или оня човѣкъ е лошъ. Какво, въ сѫщность, е лошевината? Кой човѣкъ е лошъ? Лошевината не е външно качество. Лошъ ли е тоя, който обича да яде чесънъ? Устата му дълго време мирише на чесънъ. Въ приказкитѣ отъ „Хиляда и една нощь“ се разказва за една царска дъщеря, въ която се влюбилъ царскиятъ синъ, но по една малка причина не могли да се разбератъ и се раздѣлили. Той обичалъ да яде чесънъ. Единъ день, когато трѣбвало да се срещне съ нея, той хапналъ малко чесънъ, но миризмата на чесъна не могла да избѣгне отъ чувствителното обоняние на царската дъщеря, която органически не понасяла тая миризма. Възмутена отъ поведението на своя възлюбенъ, тя го изпѫдила отъ дома си. — Въ кого е вината? — И въ двамата. Царскиятъ синъ трѣбваше да знае, дали неговата възлюбена обича чесънъ, или не. Ако не обича, трѣбваше да се откаже отъ желанието си да яде чесънъ, особено когато се срѣща съ нея. Тя казала: Не искамъ мѫжъ, който не се съобразява съ моитѣ желания. И царската дъщеря трѣбваше да отстѫпи, да претърпи първия пѫть, докато дойде до едно разбирателство съ своя възлюбенъ.

Хората, изобщо, не обичатъ нечиститѣ работи. Добре е това, но тѣ трѣбва да се пазятъ еднакво и отъ външната, и отъ вѫтрешната нечистота. Любовьта не търпи никаква нечистота. Тази е причината, дето влюбенитѣ обичатъ да се миятъ и чистятъ; тѣ се обличатъ хубаво, съ чисти дрехи; пишатъ си писма на бѣла или розова хартия, съ красивъ почеркъ. Ще кажете, че това сѫ глупави, младежки работи. Не е така. Цѣла философия, цѣла наука има въ любовнитѣ писма на младитѣ. Момъкътъ пише на момата: Ти си божество за мене. Откакъ те видѣхъ, цѣлъ свѣтъ се отвори предъ очитѣ ми. Живѣя съ радость, съ надежда за свѣтло, велико бѫдеще. Докато я обича, той разкрива сърдцето си предъ нея, и тя се радва, чувствува се щастлива. Щомъ престанатъ да се обичатъ, свѣтътъ се разрушава предъ тѣхъ, и двамата ставатъ нещастни.

Питамъ: Какво ще стане съ насъ, ако Богъ се оттегли или ни напусне? Слънцето, звездитѣ, луната ще изгаснатъ; дърветата и цвѣтята ще изчезнатъ предъ очитѣ ни; красотата на вселената ще изчезне; животътъ ни напълно ще се помрачи. Тъй щото, ние живѣемъ, защото Богъ е въ насъ. Ако Той се оттегли отъ насъ, веднага ще дойдатъ нещастията и смъртьта. Всесиленъ е Богъ, въ единъ моментъ може да разруши цѣлата вселена, но никога нѣма да направи това. Той никога нѣма да ни постави на ненуждни страдания. Той има желание да ни учи, да разберемъ, защо живѣемъ и защо е създаденъ свѣтътъ. Всичко, което Богъ е създалъ, е ценно. Не се противете на Божествения порядъкъ. Другъ е въпросътъ, ако се натъквате на човѣшкия порядъкъ. Дойдете ли до Божествения свѣтъ, тамъ не се позволява да влѣзе човѣкъ съ обувки, съ немити рѫце и крака, съ нечисти дрехи. Ще измиете лицето, рѫцетѣ и краката си три пѫти; ще облѣчете нови, чисти дрехи, ще обуете нови обувки и така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Ще внесете въ ума си чисти, свѣтли мисли, въ сърдцето си — чисти, благородни чувства и така ще влѣзете въ Божествения свѣтъ. Когато хората изучатъ законитѣ на тоя свѣтъ и заживѣятъ по тия закони, свѣтътъ ще се превърне на рай — никаква война нѣма да сѫществува. И тогава, като се помолите на Бога, Той веднага ще прекрати войната.

Днесъ всички се питатъ, кой ще победи въ сегашната война. Казвамъ: Майкитѣ и бащитѣ ще победятъ. Ония милиони хора, които умрѣха на бойното поле, трѣбва да се преродятъ. Това ще направятъ майкитѣ и бащитѣ, а не воюващитѣ. Майкитѣ и бащитѣ, братята и сестритѣ ще оправятъ свѣта и ще освободятъ угнетенитѣ и нажаленитѣ. Трѣбва да се създаде ново поколѣние, нови синове и дъщери. Това ще направятъ всички майки и бащи : рускитѣ майки и бащи, английскитѣ майки и бащи, японскитѣ майки и бащи, германскитѣ майки и бащи — всички майки и бащи по лицето на земята. Тѣ ще победятъ. Съ други думи казано: Божественото ще победи, то ще оправи свѣта. Майката е символъ на любовьта, бащата— на мѫдростьта. Значи, любовьта и мѫдростьта отъ една страна и истината — отъ друга страна ще победятъ свѣта и ще го оправятъ. Това, което руши и разваля нѣщата, не е Божествено.

Сега се говори за правда въ свѣта. Какво струва правдата безъ любовьта? Тя има отношение къмъ живота дотолкова, доколкото любовьта се изявява. Праведенъ е оня, който изявява любовьта си въ живота, т. е. който служи на Бога. Казано е въ Писанието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ — Кой може да люби така? — Силниятъ, здравиятъ, умниятъ и добриятъ човѣкъ. Той има любовь въ себе си. Каквато работа започне, може да я свърши. — Може ли да проповѣдва Словото Божие? -— И това може, защото разполага съ различни методи. Вмѣсто да говори на хората, той може да свири. Да свиришъ съ любовь, разбирамъ проява на съзнателния животъ. За тоя животъ е потрѣбна свѣтлина, топлина, свобода и сила. Любовьта е майка на тоя животъ, мѫдростьта — неговъ баща, а истината — негова възпитателка.

Съзнателниятъ животъ подразбира жертва, която почива на закона на даването. Какво ще даде на хората невежиятъ? На какво ще ги научи? Какъ ще свири той, като не разбира това изкуство? Какъ ще оре, като не знае, какво нѣщо е орането? Следь всичко това, той се осмѣлява да каже, че изоралъ нивата си. Изоралъ я, благодарение на воловетѣ и на ралото си. Воловетѣ теглятъ, ралото прави браздитѣ, а той казва, че самъ изоралъ нивата си. Не се говори така. Другъ казва: Азъ мога да любя. Какво значи да любишъ? Да любишъ, това значи, да предавашъ на ближния си благата, които си приелъ, така Чисти, както сѫ били. Носишъ единъ пликъ отъ Господа до своя ближенъ, но искашъ да знаешъ, какво има въ него. Отваряшъ плика и започвашъ да четешъ. Това не се позволява. Само оня има право да чете писмото, който го праща. Следователно, ще го предадешъ, безъ да се подадешъ на изкушение, и ще се радвашъ, че си изпълнилъ задачата си правилно. Тогава и двамата ще се радватъ: оня, който носи писмото, както и оня, който го получава. Не можешъ да се радвашъ, ако слънцето не изгрѣва. Изгрѣващето слънце е писмото, което всѣки день се отваря и прочита отъ оня, който отива да го посрѣща. Като залѣзва, слънцето затваря писмото си и отива да се чете на друго мѣсто. Когато изгрѣва и залѣзва, слънцето разнася писмото по цѣлия свѣтъ, да го четатъ всички, да видять, какво Богъ е вложилъ въ него. Всички блага идатъ отъ слънцето.

Мнозина не разбиратъ Писанието и казватъ, че човѣкъ пе трѣбва да се покланя на нищо. Покланянето подразбира влюбване. Не трѣбва ли човѣкъ да се влюбва? Все ще се влюби въ нѣщо, все ще напише едно любовно писмо. Слънцето чете любовнитѣ писма на хората и ги носи по свѣта, като казва: Ето любовьта. Като грѣе, слънцето говори за любовьта. И човѣкъ, както слънцето, трѣбва да изявява любовьта, която е вложена въ него. Като изявява любовьта на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля, човѣкъ трѣбва да знае, че изявява любовьта на Оня, Който живѣе въ него. Изявявайте Бога въ себе си и не мислете, че нѣма подобни на васъ. Подобни на тебе има много, но подобни на Бога нѣма. Естествено е да има подобни на тебе. — Защо? — Защото ти се оглеждашъ, въ ближния си като въ огледало. Ако се гледашъ въ едно огледало, ще видишъ само единъ образъ — само лицето си. Ако искашъ да видишъ гърба си, ще вземешъ две огледала. Колкото повече огледала имашъ, толкова повече образи ще получишъ. Така ще се оглеждашъ отъ всички страни. Който не разбира закона на отражението, казва, че едно огледало е достатъчно. Не е достатъчно едно огледало, най-малко две огледала сѫ нуждни: въ едното ще видишъ лицето си, въ другото — гърба си. Когато стрижатъ косата на нѣкого, пакъ употрѣбяватъ две огледала. Остане ли само съ едно огледало, трѣбва да се задоволи съ това, което бръснарьтъ каже. Щомъ и той вземе едно огледало въ рѫката си, ще види, какъ е остриганъ отзадъ. Не разчитай само на думитѣ на бръснаря. Често неопитни момчета могатъ да те направятъ за смѣхъ. Разправяше ми единъ старь човѣкъ, какъ го остригало едно младо, неопитно момче. Взело ножицитѣ и стригало, дето му попадне. Като се погледналъ стариятъ въ огледалото, уплашилъ се: на мѣста косата му била по-дълга, на мѣста по-кѫса, а нѣкѫде, до кожата остригана.

Момчето кълцало съ ножицитѣ, както му попаднало.

Като наблюдавамъ проявитѣ на любовьта на сегашнитѣ хора, виждамъ, какъ се кълцатъ едни-други. Като не знаятъ да стрижатъ, тѣ взиматъ ножицитѣ и рѣжатъ, както имъ попадне. Така тѣ накълцватъ умоветѣ и сърдцата си — не знаятъ да стрижатъ. Като се научите да стрижете, тогава прилагайте изкуството си. Като се научите да говорите музикално, по любовь, тогава говорете. Докато не сте научили едно изкуство, както трѣбва, не бързайте да се проявите. Азъ разбирамъ добре музиката и, въпрѣки това, не пропущамъ случая да слушамъ видни музиканти и пѣвци. Всѣки музикантъ влага нѣщо особено въ музиката, което заслужава да се чуе. Всѣка пѣвица има нѣщо особено въ пѣенето : една се отличава по своя тембъръ, друга — по мекия си и чистъ тонъ. Има пѣвици, които влагатъ душата си въ пѣенето. Човѣкъ може да пѣе и да свири добре, ако се свърже съ разумния свѣтъ. Той може да мисли и чувствува правилно, ако се свърже съ разумния свѣтъ. Като се свържешъ съ разумния свѣтъ, благата на живота протичатъ по естественъ начинъ. Ако не можешъ да направишъ тая връзка, ще пренасяшъ благата на части, както носишъ вода съ кофи да поливашъ градината си. Водата трѣбва сама да дохожда при тебе, да тече непреривно. Остане ли ти да я пренасяшъ отъ едно мѣсто на друго, това значи, да се натъквашъ на мѫчнотии и страдания.

Плодоветѣ на Духа съ: Любовь, радость, миръ, дълготърпенис, благость, кротость, въздържание. Радостьта има отношение къмъ ангелския свѣтъ, мирътъ — къмъ човѣшкия свѣтъ, а дълготърпението — къмъ животинския свѣтъ. Дълготърпението е слизане дълбоко въ материята. Всички живи сѫщества се нуждаятъ отъ благость, милосърдие, кротость, въздържание. Веднъжъ видѣхъ една змия, хванала една жаба. Тъкмо се готвѣше да я глътне, азъ се приближихъ до нея и мислено ѝ казахъ: Въ мое присѫтствие не позволявамъ да ставатъ престѫпления. Ще пуснешъ жабата и ще продължишъ пѫтя си. Змията се опита да ми възрази, че дълго време дебнала жабата, не ѝ се иска да я пусне, но най-после се съгласи — пусна жабата и се скри нѣкѫде между камънитѣ. Ще кажете, че змията не може да говори. Азъ говоря съ духа, който е въ змията, а не съ нея. Змията е форма, въ която се крие нѣкакъвъ духъ. Той разбра, че въ мое присѫтствие не позволявамъ да се вършатъ престѫпления. Следъ мене той е свободенъ да прави, каквото иска.

Първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Хората сѫ дошли едва до опаковката на любовьта. Тѣ сѫ далечъ отъ съдържанието на любовьта — до Божията Любовь. Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, не можемъ да познаемъ любовьта, докато не опитаме любовьта на Бога къмъ насъ. Много блага е далъ Богъ на хората, много любовь е излѣлъ къмъ тѣхъ, но тѣ още не сѫ Го познали, поради което сѫ недоволни отъ живота. Богъ вижда това, търпи и чака времето, когато хората ще се пробудятъ. Богъ е дълготърпеливъ и милостивъ. Той знае, че недоволството, мѫчението, страданието сѫ временни нѣща. Само любовьта и радостьта сѫ вѣчни. Казано е въ Писанието; „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да помена грѣховетѣ имъ“.

Стариятъ свѣтъ заминава, новъ свѣтъ се създава. Каквото става въ свѣта, е за добро. Посаждашъ единъ орѣхъ, който следъ време се пропуква и отъ него израства ново, младо растение. Вѣгьрътъ огъва клонетѣ на младото дърво, снѣгътъ ги навежда къмъ земята, докато единъ день дървото заякне и устоява иа всички несгоди и вѣтрове. Който яде отъ плодоветѣ на тоя орѣхъ, трѣбва да благодари. Докато нашата любовь не даде плодъ, както орѣхътъ, не можемъ да разберемъ Божията Любовь. Христосъ казва : „Който ме яде, той има животъ въ себе си“. Никой не може да яде Христа, но ще яде плодоветѣ на Неговия животъ. Следователно, давайте на хората отъ плодоветѣ на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки, за да ви разбиратъ. Само така ще се радвате на плодоветѣ си, както и на плодоветѣ на своитѣ ближни.

Изучавайте музиката, както азъ съмъ я изучавалъ. Като изучвавахъ музиката, намѣрихъ погрѣшкитѣ на музикантитѣ, разбрахъ, де грѣшатъ. Питатъ ме, свиря ли Бахъ, Бетовенъ или Моцартъ. Намирамъ, че не съмъ дошълъ до тѣхъ. Свиря нѣкакъвъ Бетовенъ или Бахъ, но мой Бетовенъ, мой Бахъ. Въпрѣки това, азъ познавамъ класическата музика, зная, отде Бетовенъ е черпилъ своята музика. Азъ се интересувамъ отъ истинския оригиналъ, а не отъ преводитѣ, които музикантитѣ сѫ направили. Бетовенъ, Бахъ, Моцартъ сѫ направили сполучливи преводи. И азъ свиря мои, оригинални работи; понѣкога правя преводи, по-близки или по-далечни отъ оригинала. Като работихъ върху музиката, намѣрихъ доста музикални времена, отъ които разбрахъ, дали свиря правилно, или не. Когато попадахъ точно на музикалното време, достатъчно бѣше да посвиря 10—15 минути, за да се оправи времето: облацитѣ се разпръсваха, и небето ставаше чисто, ясно. Ако има голѣма суша, пакъ свиря. Тогава небето се заоблачава, дохожда дъждъ. Съ свиренето си мога да примирявамъ хората. Ако не мога да примиря двама души, които се каратъ и биятъ, не съмъ свирилъ хубаво. Доброто свирене е въ състояние да подобри нѣщата, да премахне мѫчнотиитѣ и противоречията въ пѫтя на всѣки човѣкъ.

Сѫщиятъ законъ действува и въ любовьта. Нѣкой казва: Азъ обичамъ. Щомъ обичашъ, всички противоречия въ живота ти, временно поне трѣбва да престанатъ. Ако не изчезнатъ, ти не обичашъ, както трѣбва. Обаче, има противоречия, които сѫ необходими за развитието на твоя умъ и на твоето сърдце. Тѣ сѫ на мѣстото си. Да бѫдешъ кротъкъ и да не вършишъ никаква работа, това не е желателно. Каква работа ще свърши единъ слабъ, хилавъ конь, на който ребрата се броятъ отдалечъ? Кротъкъ е тоя конь, не рита, но и работа не върши. За предпочитане е здравиятъ конь, който рита, но върши работа, отколкото хилавиятъ, който кротува и нищо не работи. Нѣкои хора, като остаряватъ, ставатъ кротки, добри, но нищо не работятъ. Това не е право. Стариятъ трѣбва да работи. Че е старъ, че не може вече да работи, това не го оправдава. Дѣдото казва: Когато бѣхъ младъ, работихъ; сега ще почивамъ. Като младъ си вършилъ доста пакости и глупости. Сега пъкъ ще работишъ, безъ да причинявашъ на кого и да е пакости. На млади години си грѣшилъ, на стари години ще работишъ и ще изправяшъ погрѣшкитѣ си. Това е правило, което забелязахъ и при свиренето. Когато взимахъ нѣкой тонъ неправилно, другитѣ музиканти свирѣха добре, чисто. Ако нѣкой отъ тѣхъ грѣшеше, азъ свирѣхъ правилно. Дълго време упражнявахъ ухото си въ слушане, докато схванахъ това съотношение между хората. Тѣ едни-други се корегиратъ. Като научихъ законитѣ на музиката, и азъ свирѣхъ добре, и другитѣ музиканти свирѣха добре. Така се създаде оркестърътъ — всички свирѣхме заедно. Когато капелмайсторътъ дирижираше, все се намираше нѣкой да грѣши. Щомъ отсѫтствуваше капелмайсторътъ, никой не грѣшеше. — Защо никой не грѣшеше? — Нѣмаше кой да поправи погрѣшката. И да грѣши нѣкой, погрѣшката минаваше незабелязано.

Много хора се отегчаватъ отъ живота на земята, искатъ да отидатъ въ другия свѣтъ. Тѣ не знаятъ, че и тамъ ще работятъ. Ще ги поставятъ въ оркестъръ и ще изискватъ отъ тѣхъ да свирятъ безъ погрѣшки — тамъ оркестрантитѣ свирятъ безъ капелмайсторъ. Тамъ никой не се занимава съ погрѣшкитѣ на другитѣ — не искатъ да се петнятъ. И азъ необичамъ да се занимавамъ съ погрѣшкитѣ на хората, да не петня ума и сърдцето си. Погрѣшкитѣ сѫ каль, която се чисти мѫчно. Докато има капелмайстори, всѣкога ще има противоречия и погрѣшки. Богъ е допусналъ противоречията, за да се изправятъ хората. Погрѣшкитѣ се изправятъ само на земята. Ето защо, когато нѣкой ангелъ иска да изправи нѣкоя своя погрѣшка, слиза на земята въ човѣшка форма. Щомъ изправи погрѣшката си, отново се връща на небето и заема мѣстото си между ангелитѣ. Много ангели има на земята, дошли да изправятъ погрѣшкитѣ си. И вие сте дошли на земята да изправите погрѣшкитѣ си и да се научите да мислите, да чувствувате и да постѫпвате правилно. Само така човѣкъ ще оцени благата, които Богъ му е далъ. Велико нѣщо е да срещнешъ човѣкъ, който цени благата, защото и той самъ е благо за другитѣ. Като любишъ човѣка, и той ще те люби. Тогава неговото благо е твое, и твоето благо е негово.

Какво представя любовьта? Тя е пробенъ камъкъ; тя е ключъ, който отваря всички затворени врати. Прилагайте любовьта като потикъ на своя умъ и на своето сърдце. Любовьта е първиятъ плодъ на духа. Когато соковетѣ на тоя плодъ, проникнатъ въ вашия умъ и вашето сърдце, вие ще се освободите отъ противоречията на живота. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата“. Казано е още, че истината освобождава човѣка. Истината е врата, презъ която Духътъ минава и носи свободата. Казано е: „Ще изпрати Богъ Духа си“. Когато Духътъ влѣзе въ васъ, ще роди първо любовьта. Щомъ приемемъ любовьта, като плодъ на Духа, и ние ще се хранимъ съ нея, и окрѫжаващитѣ ще се хранятъ.

Сега азъ прочетохъ 13 гл. отъ I. Послание къмъ Коринтянитѣ, а вие прочетете 5 гл. отъ посланието къмъ Галатянитѣ, за плодоветѣ на Духа. Работете съзнателно върху себе си, безъ да се самоосѫждате. Ако направите една погрѣшка, радвайте се. Като я изправите, радвайте се два пѫти повече. Самоосѫждането не е Божествено качество. Понѣкога причината за погрѣшкитѣ е вънъ отъ човѣка. Нѣкой иска да каже нѣщо на приятеля си, който е далечъ отъ него. За да се чуе гласътъ му, той трѣбва да вика, защото външната срѣда е шумна. Като вика много, гласътъ излиза нехармониченъ. А въ всѣка дисхармония има нѣкаква погрѣшка, нѣщо фалшиво. Кой е виновенъ за тая погрѣшка: оня, който говори, или шумътъ въ външната срѣда? Голѣмиятъ шумъ се дължи на грубата срѣда. Ти викашъ, крѣскашъ, за да те чуятъ и, ако никой не те чуе, ставашъ нервенъ, гнѣвишъ се. После се извинявашъ, че си нервенъ.

Какво нѣщо е нервностьта? Кога е нервенъ човѣкъ? — Когато има да плаща дългове, а нѣма съ какво да ги плати. Бръкне въ джоба си, нищо не намира. Богатиятъ бръкне въ джоба си и веднага вади, колкото му трѣбватъ. И бедниятъ, и богатиятъ не сѫ на правъ пѫть. Тѣ не трѣбва да чакатъ последния моментъ да си платятъ дълга, но два-три деня преди срока да отидатъ при своя кредиторъ и да се изплатятъ. Не чакайте кредитора да ви търси, но вие идете при него да оправите смѣткитѣ си. Ако си беденъ и не можешъ да платишъ дълга си, помоли се на кредитора да отложи плащането. Той ще чуе молбата ти, но ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не го карашъ да те търси въ дома ти и да се връща назадъ празенъ. Законътъ е сѫщъ и при изправяне на погрѣшкитѣ. Като направишъ една погрѣшка къмъ нѣкого, не чакай тоя човѣкъ да дойде при тебе, тогава да се извинишъ, но ти го намѣри, иди въ дома му и тамъ се извини. Като видѣ Богъ, че хората не искатъ да се изправятъ, не сѫ готови да обърнатъ погледа си къмъ Него и да искатъ извинение, изпрати своя Единороденъ Синъ на земята, да имъ покаже пѫтя за примиряване. Хората могатъ да се примирятъ само чрезъ любовьта; тѣ могатъ да се спасятъ само чрезъ любовьта — другъ пѫть нѣма. Безъ любовь нищо не се постига.

Казано е: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Всѣки трѣбва да се храни отъ плодоветѣ на любовьта. Само така ще се създаде нова вселена. Само така ще се придобие вѣченъ животъ.

„Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единннаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ“.

*

3. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 24 октомврий, 1943 г., 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани locked this тема
  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...