Jump to content

1930_10_19 Отецъ люби Сина


Ани

Recommended Posts

От томчето "Условия за растене"

13 серия, т.4 (1930),

Издание 1949 г., София (нов правопис)

Книгата е преработена в стар правопис с програма от Георги Касапов

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Отецъ люби Сина

 

„Отецъ люби Сина, и всичко е далъ въ Неговитѣ рѫце.” (Йоанъ 3:35)

 

Казва му Никодимъ: „Какъ може старъ человѣкъ да се роди? Може ли втори пѫть да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди?” (4 ст.) – Никодимъ можѣше самъ да си отговори, но той искаше да знае, какво ще му каже по този въпросъ новиятъ Учитель.

 

Отговори Исусъ: „Истина, истина ти казвамъ, ако се не роди нѣкой отъ вода и Духъ, не може да влѣзе въ Царството Божие.” (5 ст.) Тогавашнитѣ евреи знаеха, че човѣкъ може да се роди отново, но какъ, не разбираха.

 

„Роденото отъ плътьта, плъть е, а роденото отъ Духа, духъ е.” (6 ст.) – Като говорѣше на Никодима, Христосъ забеляза, че той се учудваше. – Защо? – Защото неговитѣ възгледи не се съвпадаха съ тѣзи на Христа.

 

Недѣй се чуди, че ти рѣкохъ: „Трѣбва да се родишъ изново.” (7 ст.). За обяснение на този стихъ, Христосъ казва: „Вѣтърътъ вѣе, дето ще; и гласътъ му чувашъ, но не знаешъ, отде иде и де отива.” (8 ст.) Подъ „вѣтъръ”, Христосъ разбира нѣщо разумно, а не обикновения вѣтъръ, който вѣе, дето си ще, отвява хората и вдига прахъ навсѣкѫде. И разумното иде отнѣкѫде, но не знаешъ, отде иде. Разумната мисъль, разумната дума все ще спре нѣкѫде, но де ще спре, не знаешъ.

 

Отговори Никодимъ и рече Му: „Какъ може да бѫде това?” (9 ст.)

 

Отговори Исусъ и рече му: „Ти си учитель израилѣвъ и не знаешъ ли това? (10 ст.) – Тѣзи стихове изискватъ дълбоко разбиране. Христосъ казва на Никодима: Ти си останалъ назадъ; отдавна трѣбваше да знаешъ тия нѣща. Значи, Никодимъ останалъ назадъ въ културата. Христосъ не е отговорилъ точно така на Никодима, но азъ превеждамъ думитѣ Му.

 

„Истина, истина ви казвамъ, че това, което знаемъ, казваме; и това, което сме видѣли, свидѣтелствуваме, и свидѣтелството ни не приемате.” (11 ст.) – Значи, Христосъ изнася едно обективно знание. Той повѣрилъ на ученицитѣ си това, което виждалъ и съзнавалъ.

 

„Ако земнитѣ работи ви рекохъ и не вѣрвате, какъ щете повѣрва, ако река небеснитѣ?” (12 ст.) – Наистина, което учитѣ на земята, е земно. Ангелитѣ, които сѫ дошли на земята, нѣма защо да се раждатъ и прераждатъ. Само хората се прераждатъ, защото иматъ нужда отъ това. Хората иматъ нужда отъ кѫщи, а не ангелитѣ. Хората създаватъ градове, села, прекарватъ улици, които поливатъ съ вода да не се събира много прахъ. Ангелитѣ нѣматъ нужда отъ тѣзи нѣща. Хората се нуждаятъ отъ стражари, да ги пазятъ. Въ ангелския свѣтъ нѣма нито единъ стражарь. Хората турятъ юзди на конетѣ, което показва, каква култура иматъ.

 

„Който вѣрва въ Него, не ще бѫде осѫденъ, а който не вѣрва, той е вече осѫденъ, защото не е повѣрвалъ въ името на Единороднаго Сина Божия.” (18 ст.) – Който не разбира езика на Писанието, вади много странни заключения. Той се пита, какъ може човѣкъ да бѫде осѫденъ. Колко лесно човѣкъ може да бѫде осѫденъ! Напримѣръ, ако не ядешъ хлѣбъ, ти си вече осѫденъ на смърть. Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ. Който не ме яде, нѣма животъ въ себе си.” Значи, ако не вѣрвашъ въ живия хлѣбъ, т. е. ако не ядешъ отъ него, ти нѣмашъ животъ въ себе си. – Що е хлѣбътъ? – Истинското знание. Ако го носишъ въ себе си, ще живѣешъ; ако не го носишъ, ще умрешъ и ще ти направятъ паметникъ съ слѣдния надписъ: Тукъ почива единъ голѣмъ философъ. Така мислѣлъ и той за себе си.

 

И дойдоха при Йоана и рекоха му: „Равви, Онзи, Който бѣше съ тебе отвѫдъ Йорданъ, за Когото ти свидетелствуваше, ето, Той крѫщава и всички отиватъ при Него.” (26 ст.) – Има два вида кръщение: Иоановото кръщение, което се отнася къмъ роденото по плъть, и Христовото кръщение – къмъ роденото по Духъ. Щомъ тѣ потопятъ въ вода, ти си роденъ по плъть. Мислишъ ли, че съ такова кръщение можешъ да влѣзешъ въ Царството Божие?

 

„Той трѣбва да расте, а азъ да се смалявамъ.” (30 ст.) – Много естествено. Духътъ трѣбва да расте, а плътьта – да се смалява. Чудни сѫ хората, когато искатъ да растатъ по плъть. Плодътъ никога не може да бѫде по голѣмъ отъ дървото. Плътьта е малъкъ плодъ отъ дървото на Духа и трѣбва да се смалява. Даже най-голѣмиятъ плодъ не може да стане по-голѣмъ отъ динята. Тя е смѣла и може да на прави плода си голѣмъ, но затова лежи на земята. Не е като другитѣ плодове, да виси на клонетѣ.

 

„Който иде отгоре, надъ всички е отгоре; който е отъ земята, отъ земята е и отъ земята говори. Който иде отъ небето, надъ всичко е отгоре.” (3 ст.) – Думата „отгоре” означава отъ Духа, а „отдолу” – отъ плътьта.” Който иска да бѫде богатъ, да живѣе въ охолство, той е роденъ по плъть, кръстенъ по плъть, живѣлъ по плъть и умира по плъть.

 

„Богъ люби Сина, и всичко е далъ въ „Неговитѣ рѫце.” „Отецъ люби Сина.” – Това е твърдение, а всеко твърдение, трѣбва да се докаже. И въ математиката се изнасятъ много закони, отношения, но тѣ трѣбва да се докажатъ. Това значи разрѣшение на неизвѣстнитѣ. За да се намѣри неизвѣстното, нужно е да има нѣщо дадено. „Отецъ люби”. – Защо, на какво основание люби? Ще кажете, че Отецъ люби, защото Христосъ е Неговъ Синъ. – Какво означава думата синъ? – Тя. трѣбва да се преведе. Ако човѣкътъ е синъ, и малкото пиле може да бѫде синъ на голѣмата птица. Въ такъвъ случай, какво наслѣдство получава пилето отъ баща си? И малкото дръвче, издънката може да бѫде синъ на голѣмото дърво. Какво може да й даде бащата? Ето защо, като се правятъ сравнения, трѣбва да се знае, въ каква категория, въ какво отношение се намиратъ величинитѣ, които се сравняватъ. Кое е това, за което Отецъ люби Сина? Ако ти обичашъ приятеля си, трѣбва да има подбудителна причина за това. То не е само нѣкакво чувство. Чувството е изразитель, проводникъ на разумна сила, която се проектира въ природата. Обаче, приятелството, само по себе си, е разумна връзка. Докато сѫществуватъ разумни отношения, има приятелство. Щомъ се прекратятъ разумнитѣ отношения, приятелството изчезва. Значи, синътъ е синъ дотогава, докато има разумно отношение къмъ баща си. Щомъ разумното отношение изчезне, и синовностьта изчезва. Това е законъ. И тогава, спорѣдъ думитѣ „Отецъ люби Сина”, разбираме разуменъ синъ, който върши волята на баща си въ всеко отношение. Всеки човѣкъ, който върши волята Божия, той може да бѫде Неговъ Синъ. – Тогава да бѫдемъ Синове на Бога. – Да, можете да бѫдете. – Кога? – Въ бѫдеще. Сега още не сте Синове Божии. Когато твърдите, че сте Синове Божии, това е идея на миналото, която сега се реализира. Ако нѣкой твърди, че е Синъ Божи, той трѣбва да притежава качествата на своя Баща. Не е достатъчно само да кажешъ, че еди-кой си ти е баща. Това е само външната страна.

 

Три качества се изискватъ отъ сина: той трѣбва да прилича по тѣло, по умъ и по сърдце на своя баща; той трѣбва да прилича по умъ, по душа и по духъ на своя баща. Приликата по душа и духъ оставямъ настрана, защото тѣ сѫ спорни въпроси. Тѣ ще останатъ за разглеждане въ бѫдещата култура, когато дойдатъ на земята гениитѣ и свѣтиитѣ. Тогава за учители на земята ще бѫдатъ само гении и свѣтии. Засега даже въ университетитѣ преподаватъ обикновени хора, най-много талантливи. Почти въ никой европейски университетъ нѣма нито единъ гений или светия за професоръ. Това твърдение е само за мене, за васъ може да не е валидно. Вие може да твърдите, че въ университетитѣ има гении и свѣтии. Това твърдение е само за васъ, а не и за мене. Споредъ моитѣ изслѣдвания, въ университетитѣ още нѣма нито гении, нито свѣтии. Подъ „гений и светия” ние разбираме друго нѣщо, а не както вие разбирате. Отъ физиологическо гледище, думитѣ „гений и светия” не сѫ строго опредѣлени, спорѣдъ тѣхната сѫщность.

 

Съвременната физиология подъ „гений” разбира човѣкъ, който е до границата на лудия. Нѣкои учени твърдятъ, че лудостьта се дължи на гениалностьта. Споредъ тѣхъ, гениалностьта граничи съ лудостьта, а обикновениятъ, талантливиятъ сѫ далечъ отъ лудостьта. И за Христа казваха: „Лудъ е Той, защо Го слушате?” И за апостолъ Павелъ казваха, че е полудѣлъ отъ много учене. Като говоря за гениитѣ и свѣтиитѣ, азъ искамъ да кажа, че тѣ разбиратъ законитѣ, методитѣ и силитѣ, съ които разумната природа оперира. Гениятъ прилага законитѣ и методитѣ на природата, както за себе си, така и за своитѣ ближни. Сѫщото се отнася и за свѣтиитѣ. Тѣ сѫ надъ гениитѣ и пазятъ равновѣсие между живота и законитѣ. Тѣ сѫ равнодѣйствуващата сила въ свѣта. Тѣ сѫ хора на мѫдростьта. Азъ не говоря за обикновенитѣ свѣтии въ църквитѣ. Тѣ сѫ църковни свѣтии. Тѣзи свѣтии, за които говоря азъ, не сѫ въ църквитѣ, но сѫ между хората. Нѣкога светията е облѣченъ добре, а нѣкога е босъ и гологлавъ, и съ рало въ рѫка оре на нивата. Нѣкога ще го видите съ чукъ въ рѫка; съ четка, като виденъ художникъ, или съ цигулка, като виденъ музикантъ. Ще кажете, че е невъзможно светията да бѫде и прост работникъ, и ученъ човѣкъ, и художникъ. – Светията заема всекакво положение. Ако Христосъ, Синъ Божи, можа да работи съ часове съ ренде въ рѫка въ работилницата на баща си, или да носи вода на майка си, нима светията стои по-високо отъ Христа? При това, Христосъ бѣше и Учитель. Тогава да не ви е чудно, че ще срѣщнете светията на работа въ всички области на живота. Христосъ носѣше сандали на краката си, а не модерни обувки, каквито съвременнитѣ хора носятъ. Обаче, това е външната страна на живота. Днесь познаватъ светията само по външната страна.

 

Светията трѣбва да има слѣднитѣ три нѣща: тѣло, което да не се разрушава при никакви условия; сърдце, което да не се подава на никакви изкушения; умъ, който да не се подава на никакви заблуждения. Светията е изразитель на великата истина. Значи, тѣлото на светията не трѣбва да умира, отъ нищо да не се разрушава; сърдцето му да устоява на всички съблазни, и умътъ му да се справя съ всички противорѣчия. Който може да даде друго опредѣление за светията, азъ съмъ готовъ да го приема. Който не вѣрва на думитѣ ми, нека даде свое опредѣление за светията. Моето опредѣление е за мене, на никого не го налагамъ. Азъ съмъ готовъ да заема мѣстото на светията, за когото давамъ опредѣление; въ никой случай не желая да бѫда на мѣстото на нѣкой светия отъ църквата. Сѫщо така съмъ готовъ да заема мѣстото на гений, който разбира и прилага правилно законитѣ на природата. Обаче, не желая да заема мѣстото на гений, какъвто описватъ физиолозитѣ. За такива гении и досега спорятъ, дали сѫ истински, или не. И самитѣ физиолози, като опредѣлятъ понятието „гений” има още много да учатъ. Тѣ сѫ далечъ отъ истината за органическия свѣтъ.

 

Сега, да дойдемъ до въпроса за храненето. Съ каквото се храни човѣкъ, такъвъ става. – Съ какво трѣбва да се храни човѣкъ? Споредъ физиолозитѣ, опредѣлено е, каква храна да употрѣбява човѣкъ. Напримѣръ, брѣменната жена трѣбва да се храни съ специфична храна. И мѫжътъ, преди да е станалъ баща, сѫщо трѣбва да употрѣбява специфична храна. Гениятъ трѣбва да употрѣбява храна за гении, светията – съотвѣтна храна. И царьтъ трѣбва да приема специфична храна. Това е наука. Какво знаятъ по това съвременнитѣ физиолози? Пчелитѣ, които преди хиляди години сѫ изучавали храненето като наука, и досега прилагатъ наученото по отношение на своята царица, работници и търтеи. И досега прилагатъ тѣ своята теория за храненето въ живота си, а хората още не знаятъ, какъ трѣбва да се хранятъ и каква храна да употрѣбяватъ. Който не разбира законитѣ за храненето, казва: Богъ е наредилъ човѣкъ да се храни съ една или друга храна, по единъ или другъ начинъ. Вѣрно е, че Богъ създаде свѣта и опредѣли на всеко сѫщество съотвѣтна храна, но хората изгубиха правилнитѣ методи и правила за хранене, както и първичната храна, опредѣлена за тѣхъ. Затова днесь болѣститѣ се ширятъ отъ единия до другия край на свѣта. Не е лошо, че има болѣсти, страдания и сиромашия. Азъ не съмъ противъ тѣхъ. Не е лошо да има богатство, знание, азъ не съмъ и противъ тѣхъ. Че сѫществува смърть, и това не е лошо. Че има грѣхове въ свѣта, и това не е лошо. Азъ не съмъ противъ това, което сѫществува въ свѣта, но всеко нѣщо трѣбва да бѫде на своето мѣсто. Грѣхътъ е отрова, която трѣбва да бѫде затворена въ шишета и, когато е нужно, тогава да се употрѣби. – За какво е нужна отровата? – За лѣкарство. Грѣхътъ, сиромашията, болѣстьта сѫщо трѣбва да сѫ затворени въ шишета и въ специфични случаи да се използуватъ за инжекция. Всички отрицателни нѣща се държатъ затворени въ шишета и при специфични случаи само се използуватъ.

 

Едно нѣщо ще знаете: любовнитѣ работи, т. е. всичко, което има отношение къмъ любовьта, трѣбва да бѫдатъ свободни. Азъ мога да бѫда краенъ филантропъ или човѣколюбецъ и да правя всичко съвършено безкористно. Това изисква отъ насъ целокупниятъ животъ. Вънъ отъ този животъ не мога да проявя доброто. При това, което е добро за мене, то е добро за всички. Дето е доброто, тамъ нѣма користолюбие. Въ външното добро, обаче, има користолюбие. Напримѣръ, плащашъ на нѣкого десеть хиляди лева, но искашъ да го използвашъ, да стане твой слуга. Ти величаешъ нѣкого, но съ извѣстна целъ. Ти нѣмашъ любовь къмъ него, но искашъ да го използувашъ. Питамъ: Може ли този слуга да тѣ обича? Може ли човѣкътъ, когото величаешъ, да тѣ обича? Дето нѣма любовь, тамъ користолюбието се шири; тамъ отношенията между хората се развалятъ. Това сѫ временни отношения между хората. И тѣ сѫ добри, но безкористнитѣ сѫ по-добри. Когато се казва, че е добре да бѫде човѣкъ богатъ, разбираме земята, която дава изобилно. Добре е човѣкъ да бѫде светия. Тукъ подъ „светия” разбираме небето. На земята светията е бѣденъ човѣкъ. Той може да съжителствува съ хората дотолкова, доколкото свѣтлината съжителствува съ тѣхъ. Свѣтлината, която излиза отъ разумния центъръ – Слънцето, се движи съ бързина 300,000 км. въ секунда. Като минаватъ презъ земята, слънчевитѣ лѫчи се движатъ съ голѣма бързина, за да не се опетнятъ. Ето защо, всеки свѣтлиненъ лѫчъ остава на земята само една триста-хилядна часть отъ секундата, следъ което отива въ пространството. Понеже всеки лѫчъ носи благословение, щомъ го остави на земята, той веднага си заминава. Въ това отношение, хората сѫ затворници, които очакватъ нѣщо отъ слънчевитѣ лѫчи. Тѣ слизатъ за моментъ на земята, оставятъ благото, което носятъ, като храна за човѣцитѣ, и се връщатъ назадъ. Нѣкой казва: Азъ се разговарямъ съ свѣтлината. – Да мислишъ, че се разговаряшъ съ свѣтлината, това е едно; всѫщност, да се разговаряшъ, това е друго. Казвашъ, че се разговаряшъ съ Господа. – Като казвашъ така, ти трѣбва да имашъ ясна представа, какво значи, да говоришъ съ Господа. Ако самъ нѣмашъ представа, първо ти ще изпаднешъ въ лъжливо положение, а послѣ и твоитѣ близки. Като слушашъ нѣкой да говори по радио, това подразбира ли, че се разговаряшъ съ него, когато той е на 8,000 км. разстояние отъ тебе? Да се разговаряшъ съ човѣка, това значи да си близо до него, да го виждашъ, и той да тѣ вижда. Като казвашъ, че се разговаряшъ съ Бога, трѣбва да обяснишъ какъ става това, да не мислятъ, че по форма си се разговарялъ. Съвременнитѣ хора си представятъ човѣка по форма, но това не е истинскиятъ човѣкъ. Тѣлото е жилище, въ което душата временно пребивава.

 

„Отецъ люби Сина.” За да има правилни отношения между бащата и сина, нужно е знание. Бащата всекога обича своя разуменъ синъ. Той най-много обича своя добъръ, уменъ и любещъ синъ, затова всичко оставя въ негови рѫце. Бащата знае, че разумниятъ синъ никога нѣма да онеправдае другитѣ. Законъ е: Всеко сѫщество, което се опитва да онеправдае другитѣ, изгубва своята интелигентность. Като направи най-малкия грѣхъ, той постепенно губи своитѣ дарби и способности. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ представя единица съ 14 нули. Ако направи най-малкия грѣхъ, единицата изчезва и оставатъ 14 нули. Какво представятъ нулитѣ безъ единицата? – Нищо не струватъ. Обаче, като направи добро, единицата дохожда на мѣстото си, взима мѣстото предъ нулитѣ, и тѣ се осмислятъ.

 

„Отецъ люби Сина.” – Защо бащата люби сина си? – Защото той има правилно отношение къмъ него. Правилнитѣ отношения сѫ отъ голѣмо значение за онѣзи, които разбиратъ живота. Обаче, повечето хора не разбиратъ живота, както трѣбва. Тѣ не сѫ достигнали до това развитие. Ето защо, най-голѣмо право да живѣе има онзи, който разбира живота. – Ама условията на живота сѫ лоши. Вие сте създали тѣзи условия. Стремежитѣ и вѫждѣленията на миналия човѣшки животъ се реализиратъ въ сегашния, а сегашнитѣ стремежи на човѣка ще се реализиратъ въ бѫдеще. Каквото мислите и чувствувате днесь, не може да се реализира въ този животъ. Сегашниятъ животъ е проявление на миналия. Като изживѣете миналото си, тогава ще живѣете настоящето.

 

„Отецъ люби Сина.” – Отецъ, това е Разумното Начало въ човѣка. Велико нѣщо е да имашъ баща. Докато ражда, бащата е богатъ. Щомъ престане да ражда, той обѣднява. Щомъ обѣднѣе, той не е баща. Сѫщото се отнася и до майката. Бѣдната майка не ражда. Бѣдниятъ не може да стане учитель. Щомъ е бѣденъ, той е още ученикъ. Подъ „богатство” азъ не разбирамъ само външно трупане на пари. Ако е така, какво ще кажете за светията? Той може външно да не е богатъ, а да е светия. Азъ говоря за вѫтрешното богатство на човѣка. Това значи истински богатъ. Само такъвъ човѣкъ разбира, какво нѣщо сѫ отношенията между хората. Днесь, въ която църква, въ което общество, въ която партия или държава влѣзете, всички искатъ да имъ се подчинявате, да се съобразявате съ тѣхнитѣ закони. Не е лошо това, но като се подчинявате, ако усѣтите, че ви ограничаватъ, отнематъ свободата ви, какво сте придобили? Църквата, обществото, партиитѣ даватъ голѣми обѣщания. Изпълниха ли обѣщанията си? И човѣкъ, като слизалъ отъ небето, далъ обѣщание, че ще се отнася съ животнитѣ като съ свои по-малки братя. Изпълни ли това обѣщание? Едва сега нѣкои хора почватъ да съзнаватъ какви отношения трѣбва да иматъ къмъ животнитѣ, и се стараятъ да ги облекчаватъ, да не ги товарятъ много. Въ бѫдеще хората ще оратъ съ трактори, а не съ рала, както сега оратъ. Животнитѣ ще се повдигнатъ и ще минатъ въ по-висока фаза на живота. Сегашнитѣ млѣкопитаещи сѫ кандидати за човѣци. – Може ли да стане това?

 

Въ една легенда се разказва, какъ единъ отъ вавилонскитѣ царе станалъ животно. Той направилъ едно голѣмо престѫпление, за което Богъ го наказалъ, превърналъ го въ животно. Много години прекаралъ като животно, докато най-послѣ се разкаялъ и отново приелъ човѣшка форма. Това е легенда, а въ индускитѣ книги се говори като фактъ за преминаването на човѣка въ животно, и на животното въ човѣшка форма. Това се изучава даже въ училищата. То не е мое вѣрване, но индуско. Въ миналото и въ Египетъ сѫ изучавали този въпросъ. Ще кажете, че това не е вѣрно. – Възможно е. Сѫществуватъ нѣколко закони: за наслѣдственостьта, за странствуването на душата и за прераждането. Значи, една и сѫща реалность се изразява по три различни начина. Странствуването на душата е велика реалность, спорѣдъ която душата излиза отъ Бога, слиза въ материята да се учи и отново се връща при Бога. Законътъ за прераждането подразбира слизане на душата въ материалния свѣтъ, докато се усъвършенствува. Законътъ за наслѣдственостьта подразбира предаване на извѣстни черти, стремежи и качества отъ бащата на сина. „Отецъ люби сина си.” – Защо? – Защото Синътъ носи качествата на Отца си. Когато дойде на земята, Христосъ искаше да намѣри готови хора, да имъ предаде учението, което носѣше отъ небето. Той искаше да се отвори пѫть къмъ небето, да отидатъ нѣкои души отъ земята, да слѣдвате небесния университетъ. Между кои вѣрваща можа Христосъ да намѣри такива души? Тѣ нѣмаше да умратъ, но щѣха да отидатъ на небето да изучаватъ по-висока наука отъ земната и като се върнатъ на земята, да разказватъ какво сѫ видѣли и научили. Има ли такива хора между васъ, които сѫ слѣдвали университета на небето, да разкажатъ какво има тамъ? Всеки, който е дошълъ съ дипломъ отъ небето, веднага сѫ го изпѫждали отъ земята. Кой би повѣрвалъ на такъвъ човѣкъ? Колкото и да ви убѣждава, че е свършилъ университета на небето, нѣма да му вѣрвате. По-скоро бихте повѣрвали въ приказкитѣ „1001 нощь” отколкото въ това, че нѣкой ходилъ на небето да се учи и се върналъ оттамъ на земята. Съвременнитѣ хора иматъ изопачено понятие за небето. Великъ е животътъ на небето. Представете си, че въ клеткитѣ на човѣшкия организъмъ живѣятъ микроби, които се хранятъ и развиватъ самостоятелно, безъ да подозиратъ, че сѫ въ човѣка. Ако между тѣзи микроби се яви единъ ученъ философъ, пакъ микробъ, и започне да имъ разправя за човѣка, за неговото царство, ще повѣрватъ ли тѣ на думитѣ му? Ще кажатъ, че той е заблуденъ. Сѫщо така, и хората, като микроби, живѣятъ въ клеткитѣ на разумнитѣ сѫщества, безъ да съзнаватъ това. Обаче, грамадна е разликата между микробитѣ и човѣка. По-скоро човѣкътъ ще проникне въ небето, между разумнитѣ сѫщества, отколкото микроба въ човѣшкия свѣтъ. Има сѫщества на земята, които виждатъ подъ пъленъ ѫгълъ, т. е. подъ ѫгълъ отъ 360°. Тѣ виждатъ навсекѫде. – Докажи това! – Лесно може да се докаже, но трѣбва да заемемъ положение отъ знанието къмъ незнанието. Какъ ще докажете, че едно вещество е сладко? Като го вкусите, сами ще се убѣдите, че е сладко. Колкото да е изопаченъ вкусътъ ви, все ще познаете, че е сладко. Моятъ и вашиятъ вкусъ не сѫ еднакви, но поне приблизително ще имате впечатлѣние, подобно на моето. Можете ли да отречете, че това вещество е сладко? Слѣдователно, когато казваме, че даденъ човѣкъ говори истината, ние подразбираме, че въ него сѫ вложени качества на истината. Този човѣкъ е изключилъ абсолютно лъжата отъ себе си. Дето и да го поставите, той всекога ще заеме едно и сѫщо положение къмъ истината. Сладчината си е всекога сладчина. Ако едно сладко вещество е примѣсѣно съ горчиво, езикътъ ще схване това. То не значи, да отречешъ сладкото за смѣтка на горчивото. Сѫщо така, и човѣшкото сърдце има способностьта да различава доброто отъ злото, да различава тѣхната сладчина и горчивина. Човѣкъ, на когото имашъ пълно довѣрие, носи истината въ себе си. Най-силнитѣ храни сѫ сладкитѣ, но трѣбва да знаетѣ, какъ да преработитѣ тази сладчина. Ако организмътъ не може да я обработи, тя ще причини въ него захарна болѣсть – диабетъ. Следъ сладкитѣ храни идатъ киселитѣ. Тѣ сѫ причина за буйния, сприхавъ характеръ на човѣка. Въ каквото общество попадне такъвъ човѣкъ, въ края на краищата, той ще избухне и ще разруши нѣщо. Той разяжда материята, както киселинитѣ. Който употрѣбява водни храни, лесно затлъстява. За да дойде въ нормалното си състояние, той трѣбва да яде повече кисели храни, послѣ сладки и следъ това да употрѣбява въ малко количество вода, главно водни храни. Казано е: „Блага дума отваря желѣзни врата”. Слѣдователно, кажи на човѣка една блага дума, да го повдигнешъ и успокоишъ. Острата, груба дума възбужда, дразни човѣка. Благата дума е естествена храна за човѣка. Дай му сладка храна, ако искашъ да ти благодари.

 

Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни.” Всеки се стреми да извоюва своята свобода. За да я извоюва, той трѣбва да изучава формитѣ, законитѣ на истината, както и отношенията между живитѣ сѫщества. После, той трѣбва да изучава съдържанието и вѫтрешния смисълъ на тѣзи форми. Безъ това знание, човѣкъ не може да познае своето собствено съдържание. Значи, той трѣбва да изучава законитѣ на своето тѣло, на своя умъ и на своето сърдце. Лесно се казва, какво трѣбва да се учи, но какъ ще се изучи? Вземете, напримѣръ, възпитанието на децата. Лесно ли се постига това? Ако азъ възпитавамъ деца, ще постѫпя по съвсемъ другъ начинъ отъ този, който сега се прилага. Посѣщавалъ съмъ училищата цели 11 години и видѣхъ, какъ постѫпватъ съвременнитѣ учители. Азъ познавамъ сегашнитѣ методи на възпитание не само въ България, но въ целия свѣтъ. Навсекѫде си служатъ съ примитивни методи. Повечето учители не знаятъ елементарнитѣ правила за възпитание на детето. За да въздѣйствувашъ върху нѣкое дете, трѣбва да го пипнешъ на специално мѣсто на брадата. Но нужно е да се знае точно мѣстото, и какъ да пипнешъ. Пипнешъ ли това мѣсто както трѣбва, ти произвеждашъ магическо дѣйствие върху неговата воля. Кое е това мѣсто, не казвамъ, защото не сте готови и бихте злоупотрѣбили. Ако бащата пипне детето си на това мѣсто, той може да направи отъ него, каквото си поиска. Това за мене е фактъ, опитанъ и провѣренъ, а вие можете да го приемете на довѣрие, а можете и да го отречете. Ще кажете, че това е само теория. Азъ никога не градя знанието си на теории. За да изнеса единъ фактъ, азъ съмъ го провѣрилъ най-малко десеть пѫти. Слѣдователно, за да подтикнешъ волята на човѣка къмъ дѣйность, намѣри специфичното мѣсто на брадата му и тамъ го пипни. Кѫде трѣбва да пипнешъ човѣка, ако той има мѫчнотия въ сърдечния свѣтъ? Ще кажете, че трѣбва да се засѣгне сърдцето му. Не, не бутайте сърдцето му. Има специфично мѣсто за трансформиране енергиитѣ на сърдцето. Това мѣсто е отбелязано на лицето, но нѣма да го кажа. Ако хората имаха правилно отношение къмъ Бога, можехъ да ви посоча това мѣсто, но засега се въздържамъ. Ако дадатъ обѣщание предъ Бога, че нѣма да злоупотрѣбяватъ съ истината, само тогава мога да имъ покажа тѣзи мѣста. Въ това отношение, законътъ е много строгъ. Ако не опази закона на истината, човѣкъ губи всичко, което му е дадено. Ако знаешъ истината и злоупотрѣбявашъ съ нея, законътъ веднага ще тѣ хване. Ако пипнешъ нѣкой човѣкъ на тѣзи мѣста, трѣбва да пристѫпишъ съ всичкото си почитание и всичката чистота и светость. Затова Богъ каза на Моисея: „Изуй обувкитѣ си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето.” Когато човѣкъ се намира въ умствено затруднение, може да му се помогне по сѫщия начинъ: да се намѣри специфичното мѣсто, което произвежда добъръ резултатъ. Кое е това мѣсто, не мога да ви кажа.

 

Казвате: Трѣбва да вѣрваме въ сѫществуването на Бога. Само така ще ви се даде това, което желаете. – Важно е какъ да вѣрваме. – Ще вѣрвашъ, че имашъ единъ баща, който всекога се грижи за тебе. Бащата казва: Синко, вѣрвай, че азъ съмъ при тебе. Обаче, вѣрата изисква правилни отношения между бащата и сина. Като синъ, когато съмъ при баща си и когато не съмъ при него, азъ пазя свещено неговия образъ. Азъ се чувствувамъ свободенъ предъ него. Азъ храня синовни отношения предъ баща си, а не господарски, нито робски. Нѣкога бащата иска да застане на мѣстото си, като господарь. Не, бащата може да се държи господарски, безъ да е баща; може да се държи приятелски и да е, всѫщност, баща. Бащата не може да бѫде едновременно и баща, и господарь. И синътъ не може да бѫде едновременно и синъ, и робъ. Азъ нѣмамъ нищо противъ това, че бащата е господарь, а синътъ – робъ. Казвамъ: Въ природата сѫществува законъ, спорѣдъ който едновременно не можешъ да вършишъ две нѣща. Ако баща ми се отнася къмъ мене господарски, азъ ще бѫда робъ, слуга. Но ако постѫпва къмъ мене приятелски, като баща, тогава азъ ще му бѫда синъ. Значи, не мога да бѫда въ едно и сѫщо време и робъ, и синъ.

 

Казвате: Ние считаме Бога за баща, а всѫщност, Той е господарь. – Ако мислите така, каква идея имате за Бога? Ако познавате Бога като вашъ баща, това е едно нѣщо; ако Го познавате като господарь, това е друго нѣщо. Ако познавате Бога като вашъ Учитель, това е едно; ако Го познавате като вашъ спаситѣль, това е друго нѣщо. Това сѫ опредѣлени идеи. Щомъ смѣсвате тѣзи идеи, вие създавате цела каша. Нужно е дълбоко, вѫтрѣшно разбиране. Който не разбира законитѣ на живота, ще се намѣри въ голѣмо противорѣчие. Казвашъ: Отъ толкова години слѣдвамъ пѫтя къмъ Бога, но нищо не съмъ направилъ. Ние трѣбва да поддържаме отношенията си къмъ Бога и своитѣ ближни въ изправность, понеже силитѣ, вложени въ насъ, трѣбва да се разработватъ. – Кога ще се постигне това? – Има време. Споредъ индуското учение, деньтъ на Брама е равенъ на число, състоящо се отъ единица съ 14 нули следъ нея. Опредѣлѣте, на колко билиона или трилиона е равно това число. Всеки, който е излѣзълъ отъ Бога, разполага съ голѣми дарби и способности за реализиране на единъ Божественъ день, равенъ на число, образувано отъ единица съ 14 нули. Като живо сѫщество, ти не трѣбва да се задоволишъ да останешъ въ формата на риба, птица или млѣкопитаещо, нито въ формата на нѣкое предпотопно животно, нито въ формата на човѣкъ, но да вървишъ нагоре, по възходящата стлба, докато стигнешъ до първичния човѣкъ, т. е. до космическия човѣкъ, или въ формата на библейския човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие на Бога. Затова е нуженъ единъ периодъ отъ 15 цифрено число, съставено отъ единица съ 14 нули. Толкова време е нужно, докато се качишъ на високия връхъ, отдето ще виждашъ всички разумни сѫщества и отношенията имъ къмъ тебе, както и твоитѣ отношения къмъ Бога. И тогава, за да се слѣешъ съ Бога, нужно е още толкова време равно на число, съставено отъ единица и 14 нули. Следъ като живѣешъ на всички слънца и планети и прекратишъ този животъ, ще отидешъ при Бога, ще влѣзешъ въ Него – тамъ ще опиташъ дълбочината на Божественото. Тогава ще влѣзешъ въ друга епоха, дето ще живѣешъ толкова години, колкото представя едно число отъ 39 цифри. Какво ще кажете на всичко това? Индуситѣ не пишеха тѣзи числа. Тѣ казватъ, че въ нощьта всичко заспива. Значи, докато спи човѣкъ, времето минава лесно. – Така е, за глупавия всичко спи, а за разумния всичко живѣе. За онзи, който разбира тѣзи нѣща, има животъ.

 

Питате: Какъвъ е смисълътъ на сегашния животъ? – Смисълътъ на този животъ е въ придобиване на знания. Следъ като се прераждашъ на земята 777 пѫти, ти минавашъ по пѫтя на слизането и възлизането – спорѣдъ законитѣ на еволюцията и инволюцията. Това е египетското учение. Като излизашъ отъ Бога, Той ще тѣ изпрати съ слѣднитѣ думи: Синко, знаешъ ли кога ще се върнешъ при Мене? Това ще бѫде, следъ като вселената се създаде още 14 пѫти и пакъ изчезне. Подъ „изчезване на вселената” ние не разбираме изчезването като процесъ, познатъ на насъ, но си представяме събличане и обличане на земята 14 пѫти. Когато вселената преживѣе такива 14 дни, Богъ е преживѣлъ само половинъ день. Азъ привеждамъ тѣзи факти само като забавление, като куриози. Съ това не искамъ да обезсмисля вашия животъ. Напротивъ, животътъ има велико бѫдеще. Всички страдания, които преживявате, ще се използуватъ. Отъ това гледище, и смъртьта е необходимость. Тя е наша сестра. Като дойде тя, ти ще се предадешъ въ нейнитѣ обятия и ще кажешъ: Прави съ мене, каквото искашъ. Тя ще тѣ обере по всички правила, следъ което ще дойде другата ти сестра – любовьта. Тя ще тѣ облѣче съ най-хубави дрехи. Ако не дойде смъртьта да тѣ обере и съблѣче, любовьта никога нѣма да тѣ облѣче. Смъртьта казва: Ще тѣ съблека. – Какво да правя? – Ще чакашъ да дойде любовьта, да тѣ облѣче въ най-хубави дрехи, каквито никога не си виждалъ. Като се облѣчешъ въ хубави дрехи, ще благодаришъ на смъртьта, че тѣ е съблѣкла. Тя не обича да й благодаришъ, нито да плачешъ предъ нея. И да искашъ да плачешъ, не можешъ, нѣмашъ сълзи; ти нѣмашъ и мускули, съ които да й се противопоставишъ. Ти само вѫтрѣшно ще почувствувашъ смъртьта. Тя тѣ лишава отъ всички външни сѣтива. Като видишъ страшния образъ на смъртьта, тя ще ти се усмихне и ще каже: Колко си глупавъ! Ти не разбирашъ онѣзи, които тѣ любятъ. Като тѣ заровятъ въ земята, иде любовьта и започва да ги прислужва. Казвате, че любовьта облича човѣка. – Да, смъртьта го съблича, а любовьта го облича. Кой досега е казалъ тази истина? – Нито църквата, нито богословитѣ. Като казвамъ, че смъртьта съблича човѣка, това показва, че тя е силна. Нѣма по-красивъ ангелъ отъ смъртьта. Въпреки това, като я видите, космитѣ ви настръхватъ. Следъ тази опитность, ако тѣ питатъ, защо се пазишъ отъ грѣха, казвашъ: Ти виждалъ ли си смъртьта? – Не съмъ я виждалъ. – Азъ я видѣхъ само веднъжъ, втори пѫть не искамъ да я видя.

 

„Отецъ люби Сина.” Синъ е онзи, който възприема съ открито, любещо сърдце всичко, което става въ вселената. Като влѣзе въ нея, предъ каквото и да се намѣри – богатство или бѣднотия, слава или безславие, грѣхъ или правда, да е готовъ да каже: Така е опредѣлено отъ Бога. Като натовариха Христа съ грѣховетѣ, не ги ли понесе Той? Въ това отношение, Той е най-голѣмиятъ работникъ въ свѣта. Христа натовариха съ вѣковнитѣ грѣхове, Той да ги изплати. Никой, освѣнъ Христосъ, не се нае да понесе грѣховетѣ на хората. Цели 33 години Той носѣше грѣховетѣ имъ, следъ което Го разпнаха. Има едно предание, въ което се казва, че когато Христосъ билъ на кръста, една жена се приближила до Него и Му казала: Господи, ти още не си поелъ моя товаръ, т. е. моя сметь. Той помолилъ да отковатъ рѫката Му, да изпълни последното си задължение. Следъ като поелъ и нейния товаръ, Той казалъ: Сега можете отново да заковѣте рѫката ми. Днесь Христосъ не може да бѫде прикованъ на кръста. Всеки, който веднъжъ е билъ закованъ на кръста, втори пѫть не могатъ да го заковатъ. Сега, всички вие сте заковани. Азъ виждамъ майки и бащи, братя и сестри, деца – всички сѫ заковани. Други носятъ кръста си къмъ Голгота – мѫже и жени, всички отиватъ тамъ. Следъ това казватъ, че иматъ култура. – Каква е тази култура? – Велика култура е тя. Въ нея е смисълътъ на живота. Ще кажете, че и азъ плача като васъ. – Азъ не плача, не съмъ отъ тѣзи, които плачатъ. Мина времето на моя плачъ. – Не тѫжишъ ли? – Мина времето и на тѫгата. – Не мислишъ ли за подобрението на човѣчеството? – Всички хора страдатъ отъ изобилие – резултатъ на което е болѣстьта диабетъ.

 

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ сладка храна. Тя е словото на живота. Словото трѣбва да се дава на хората. Нѣкои казватъ за мене, че искамъ да заповѣдвамъ. – Азъ съмъ преживѣлъ и това време. Сега на никого не заповѣдвамъ. Казвате, че минавамъ за владика. – И това съмъ преживѣлъ. И положението на царь преживѣхъ. Азъ не искамъ да бѫда нито владика, нито царь, нито майка, нито баща. Това оставихъ на хората. – Какъвъ искашъ да бѫдешъ сега? – Азъ искамъ да бѫда служитель на Бога. Останалитѣ хора ще бѫдатъ и царе, и владици, и майки, и бащи. Тази е моята философия.

 

Казвате за мене: Този човѣкъ иска да ни устрои нѣкаква засада, нѣкаква примка. – Нѣкога азъ съмъ правилъ тѣзи примки, но като видѣхъ тѣхнитѣ резултати, отказахъ се отъ всичко. Едно време бѣхъ господарь, видѣхъ резултата на господарството и се отказахъ отъ него. Едно време бѣхъ свещеникъ, но като го опитахъ, отказахъ се и отъ него. Азъ говоря за себе си, нѣмате право да ме обвинявате, че говоря за свещеницитѣ. Ако и другитѣ свещеници мислятъ като мене, и тѣ ще се откажатъ отъ своето положение. Едно време бѣхъ майка, но като опитахъ нейното положение, и отъ това се отказахъ. Бѣхъ баща, и отъ това положение се отказахъ. Всичко видѣхъ и опитахъ, и отъ всичко се отказахъ. Като опитахъ всичко въ живота, отказахъ се отъ него, защото разбрахъ, че има нѣщо по-хубаво отъ преживѣното и сега остава само едно: да служа на Бога. И като се върна при Него, отново да слѣза на земята. Тогава пакъ ще искамъ да стана и царь, и владика, и майка, и баща, но вече съ ново разбиране и съ нова свѣтлина да изпълня задължението си както трѣбва. И сега, всичко, каквото имамъ, оставямъ на васъ. И вие като мене, ще минете презъ сѫщитѣ положения, за да се откажете отъ всичко. Христосъ казва: „Който мине презъ всички изпитания и всички положения, той разбира великата истина. Всеки трѣбва да приеме доброволно нѣщата, безъ да убѣждава другитѣ. Азъ не искамъ да ви убѣждавамъ въ това, което говоря. То е въпросъ на времето. Казвашъ: Азъ искамъ да живѣя за Бога. – Да искашъ, и да живѣешъ за Бога, това сѫ две противоположни нѣща. – Азъ искамъ да помогна на хората. – Да искашъ, и да можешъ да помагашъ, това сѫ две различни нѣща. Трѣбва да знаешъ какъ да помагашъ, безъ да унижавашъ човѣка.

 

Дойде нѣкой при мене, иска да му дамъ пари на заемъ. – Ако азъ му дамъ пари, ще унижа неговото достойнство, затова трѣбва да избера такъвъ начинъ, та като му дамъ паритѣ, да не го унижа. Азъ зная само единъ начинъ за правене на добро. Напримѣръ, искашъ вода отъ мене. Казвамъ: Приятелю, радвамъ се, че си дошълъ при мене. И азъ съмъ жаденъ, и ти си жаденъ. Слушай, наблизо, нѣколко километра оттукъ, има единъ изворъ. Хайде да отидемъ заедно. Тръгваме и двамата. Казвамъ му: Тури си рѫката, отдето извира водата, и пий. Споредъ мене, това е най-голѣмото добро, което мога да направя. Вмѣсто да налѣя една чаша вода отъ стомната, азъ го завеждамъ на извора. Казва се въ Писанието, че който даде на жадния една чаша вода, той е направилъ голѣмо добро. Това не се разбира буквално. Добре е да дадешъ на човѣка чаша вода, но трѣбва да знаешъ, какъ да давашъ. Щомъ дойдемъ до извора, сѣдаме да си починемъ и пиемъ отъ водата му. – Какъ ти се вижда водата? – Отлична. Този примѣръ е за разсѫждение, да се научите какъ да правите добро, безъ да накърнявате достойнството на човѣка.

 

Единъ день, следъ беседа, излизамъ отъ салона. Иде при мене единъ отъ правовѣрнитѣ християни, голѣмъ критикъ и ми казва: Вие не проповѣдвате Христа. – Азъ се отказахъ да Го проповѣдвамъ като васъ. Видѣхъ резултата отъ вашитѣ проповѣди и се отказахъ отъ тѣхъ. – Какъ проповѣдвате днесь Христа? – На първо мѣсто е парата. Ако отидете въ Америка, ще видите, че най-краснорѣчивитѣ проповѣдници си иматъ вили, живѣятъ като царе, съ всички удобства. Следъ всичко това ще проповѣдватъ, че Христосъ умрѣлъ на кръста. И това не е лошо. По-добре е да проповѣдватъ Христа по този начинъ, отколкото да вършатъ грѣхове и престѫпления. Споредъ мене, сегашното проповѣдване на Христа, въ сравнение съ истинското проповѣдване, е особенъ родъ разбойничество. И азъ като проповѣдвамъ се запитвамъ: Какъ проповѣдвамъ истината – като честенъ човѣкъ, или като престѫпникъ и разбойникъ, който лъже и обира хората? Подъ „разбойникъ” разбирамъ, човѣкъ, който иска да вкара хората въ кривъ пѫть. И съвременнитѣ вѣрващи трѣбва да се запитатъ, какъ проповѣдватъ Христа.

 

Много пѫти азъ съмъ се занимавалъ съ тежката задача, какъ да науча хората да познаятъ Бога. Дошълъ съмъ до заключението: Богъ се проявява нѣкога такъвъ, какъвто е, а нѣкога, такъвъ, какъвто не е. Така се е проявявалъ Той къмъ мене. И азъ се проявявамъ къмъ Него такъвъ, какъвто съмъ и такъвъ, какъвто не съмъ. Питамъ: Де е кривото? – Нѣма нищо криво въ свѣта. Законъ е: Богъ може да ми се изяви такъвъ, какъвто е; може да се прояви и такъвъ, какъвто не е. – Тогава, де е истината? – Азъ разглеждамъ въпроса философски. Ако Богъ се прояви къмъ мене такъвъ, какъвто не е, азъ трѣбва да се проявя къмъ Него такъвъ, какъвто съмъ. Ако Богъ се прояви къмъ мене такъвъ, какъвто е, азъ имамъ възможность да се проявя къмъ Него такъвъ, какъвто не съмъ. Това е философска мисъль, върху която трѣбва да разсѫждавате. Щомъ дойде нещастието въ свѣта, Богъ се проявява такъвъ, какъвто не е. Вие ще се проявите къмъ Него такива, каквито сте. Какво даватъ две отрицателни величини? Това е единъ отъ Христовитѣ закони, който дава разрѣшение на единъ социаленъ въпросъ: „Не противи се на злото.” Това значи: Не, увеличавай злото, но не увеличавай и доброто. Ако увеличишъ доброто, ти ще направишъ престѫпление. Който се е опиталъ да умножи доброто, той е вече сгрѣшилъ. И всеки, който се опиталъ да увеличи злото, и той е сгрѣшилъ. Ще проявявашъ доброто въ свѣта, като мѣрка, безъ да го увеличавашъ. Щомъ го увеличишъ, ти си вънъ отъ законитѣ на разумната природа, извънъ Божиитѣ закони. Ако увеличавашъ доброто въ физическия свѣтъ, ти си на кривъ пѫть. Ти можешъ да увеличишъ доброто само въ себе си, но не и вънъ отъ себе си. Доброто е сѫщината на Бога. Той е, самъ по себе си, добро. Слѣдователно, съ твоето добро ти не можешъ да направишъ свѣта по-добъръ, отколкото е всѫщност. И съ твоето зло не можешъ да причинишъ на свѣта по-голѣмо зло.

 

И тъй, Богъ се проявява къмъ насъ такъвъ, какъвто е, и такъвъ, какъвто не е. Това не е нищо друго, освѣнъ проява на доброто и злото. Обаче, ние въ всички случаи трѣбва да се проявяваме къмъ Бога такива, каквито сме. Това е правилното отношение. То показва нашата готовность да служимъ на Бога. Ако се проявяваме къмъ Бога такива, каквито не сме, това показва нашето грѣховно състояние. Ако една жена дойде при мене да я лѣкувамъ и се прояви такава, каквато не е, азъ ще й препорѫчамъ единъ мѫжъ, който да се прояви къмъ нея такъвъ, какъвто е. Щомъ се ожени за него, тя ще се излѣкува. Това е поляризиране. Добритѣ хора изправятъ лошитѣ. Тѣ ги лѣкуватъ. Ако Богъ се проявява къмъ тебе такъвъ, какъвто е, ти ще се радвашъ и веселишъ и ще се проявишъ къмъ Него такъвъ, какъвто си. Щомъ Богъ се прояви такъвъ, какъвто не е, ти пакъ трѣбва да се проявишъ такъвъ, какъвто си, и ще се учишъ. Ако не се учишъ, никога нѣма да станешъ мѫдъръ, никога нѣма да придобиешъ знание. Като знаете това, използувайте моментитѣ въ живота. Радвайте се, обичайте всички хора, всички живи сѫщества, когато Богъ се проявява къмъ васъ такъвъ, какъвто е. Щомъ се покаже такъвъ, какъвто не е, ще учите – нищо повече. Ще вземете мотиката и ще работите, докато придобиете мѫдрость и знание. Това е философията на живота.

 

„Отецъ люби Сина.” – Защо Христосъ е Синъ Божи? – Защото показа синовни отношения къмъ Бога. Той понесе всички страдания, хули и подигравки съ любовь и се прояви къмъ Бога такъвъ, какъвто е. Така Христосъ показа на хората, какви трѣбва да бѫдатъ. Той каза: Азъ минахъ презъ страданията. Ако и вие искате да бѫдете Синове Божии, трѣбва да минете презъ сѫщитѣ страдания. Казвашъ: Искамъ да бѫда Синъ Божи. – И това може, но ще се готвишъ да минешъ презъ голѣми страдания. Не мислете, че вие ще избѣгнете ангела на смъртьта? Вие не можете да избѣгнете смъртьта, колкото и да се криете отъ нея. Една 80-годишна негърка, обременена отъ живота, постоянно се молѣла на архангелъ Михаилъ да й вземе душата. Нѣколко студенти, нейни съсѣди, чули молитвата й. Единъ день рѣшили да се пошегуватъ съ нея. За тази целъ, единъ отъ тѣхъ се преоблѣкълъ въ особени дрехи, като архангелъ Михаилъ, а другъ – като обикновенъ ангелъ и похлопали на вратата й. – Кой е тамъ? – запитала негърката. – Архангелъ Михаилъ съ свой другарь. – Защо идете? – Идемъ да вземемъ душата ти. – Кажѣте имъ, че тя не е тукъ.

 

Помнете: Има много начини за разрешаване на задачитѣ въ живота. Обаче, истинскиятъ начинъ е единъ. – Какъвъ е този начинъ? – Да проявите синовно отношение къмъ Бога и да Го познавате, независимо това, какъ се проявява Той къмъ васъ: дали ще се прояви такъвъ, какъвто е, или такъвъ, какъвто не е. И въ двата случая, вие ще познаете Бога като Любовь и като Мѫдрость. Който се домогне до философията на живота, никога нѣма да изпада въ противорѣчия. Стремете се винаги да проявявате синовни отношения къмъ Бога. Това значи, да дадете пѫть на Христа въ себе си. Запитайте се, далъ ли е Христосъ всичко на ваше разположение. Ако още не ви е далъ, не се отказвайте, но вървѣте напредъ. Днесь всички хора вървятъ къмъ осиновяване. Каквото и да правятъ хората, не могатъ да избѣгнатъ това. То е единъ отъ начинитѣ за разрешаване на въпроситѣ. И края на краищата, всеки ще стане Синъ Божи. Този е начинътъ за разрешаване на задачитѣ.

 

Казвамъ: Каквото става въ държавата, въ църквата, въ народа, то става за самитѣ тѣхъ. Обаче, каквото става въ твоята душа, то става за самия тебе. Отъ това зависи твоятъ бѫдещъ животъ, твоята свобода. Но ти не можешъ да отречешъ нито народа, нито държавата, нито църквата. Всичко, което става въ свѣта, е резултатъ на целокупната дѣйность на живота. Всички души работятъ за общото, за целокупната проява на живота. Развитието, до което е дошло човѣчеството, е резултатъ на целокупната дѣйность на всички души. Ние не можемъ да измѣнимъ този резултатъ, но можемъ да внесемъ нѣщо ново въ нашитѣ души. Азъ не проповѣдвамъ индивидуализъмъ, защото той е външно учение. Мнозина мислятъ, че силата на човѣка е въ външнитѣ удобства. Това е така за обикновенитѣ хора, но не за гениитѣ. Гениятъ носи силата въ себе си. Дето отидѣ, дето бутне, силитѣ на природата му се отзоваватъ. Въ това отношение, азъ мога да ви наведа редъ доказателства, които ще ви съблазнятъ. Напримѣръ, какво ще кажете, ако трѣбва да печелите съ знанието си, като виденъ гадатель, който чете по чертитѣ на лицето и рѫцетѣ? Ето една съблазънь. Изкуство е да не злоупотрѣбявашъ съ това знание. Срѣщашъ единъ богатъ човѣкъ и виждашъ, че дъщеря му ще заболѣе отъ тежка болѣсть и ще умре. Понеже владѣешъ изкуството да лѣкувашъ, можешъ да й помогнешъ, срѣщу което ще бѫдешъ добре възнаграденъ. Трѣбва ли да приложишъ изкуството си за печалба? Ако бащата доброволно тѣ възнагради, това е другъ въпросъ. Но ти не трѣбва да носишъ въ съзнанието си мисъльта за печалба. Слѣдователно, бѫди готовъ да помагашъ, безъ да очаквашъ възнаграждение. Ако Христосъ проповѣдвалъ спасение, важно е, въ какво се заключавало то. Да се спасишъ, това значи, да се освободишъ отъ грѣховетѣ си, както и отъ страданията, и отъ сиромашията. Ако не можешъ да се спасишъ въ името на Христа, де е твоята вѣра? Ако самъ не можешъ да си помогнешъ, съберѣте се десеть, сто души или целъ народъ, помолете се заедно, и въ скоро време ще имате резултатъ.

 

Казвамъ: Всички имате дарби и способности, които трѣбва да развивате. Нѣкои отъ васъ иматъ голѣми дарби, но работа се иска, да ги развиете. Вие сте готови, работили сте въ миналото, и сега не трѣбва да чакате на станцията. Влакътъ е готовъ, и вие трѣбва да тръгвате вече. Първиятъ влакъ, експресътъ ви чака, гледайте да не го пропуснете. Този влакъ не е за онзи свѣтъ. Той ви носи сполука и щастие. Азъ не говоря за сполуката на онзи търновски адвокатъ, който носилъ въ джоба си два револвера и 600 лева. По пѫтя го нападнали разбойници, съ целъ да го обератъ. Като претърсили джобоветѣ му и намѣрили само 600 лв., тѣ го набили добре и му казали: Като адвокатъ, ти трѣбва да носишъ повече пари съ себе си, а не само 600 лв. После го запитали: Защо носишъ два револвера? – За зоръ заманъ. – Какъвъ по-голѣмъ зоръ отъ този? Ако адвокатътъ бѣше предвидливъ, нѣмаше да мине презъ тази гора, дето има разбойници. Най-малко, той трѣбваше да знае, де има заровени пари въ земята, и да каже на разбойницитѣ. Така, той щѣше да се освободи отъ боя. Като намѣрятъ паритѣ, разбойницитѣ ще го пуснатъ на свобода. За това е нужно знание.

 

Днесь всички проповѣдватъ нѣща, които не прилагатъ. Въ това отношение, българинътъ е голѣмъ майсторъ. Като впрега воловетѣ си, той ги милва, говори имъ гальовно: Хайде, чоджумъ, хайде на нивата, да оремъ. Като се върнемъ, ще ви нахраня добре. Щомъ се върнатъ, той имъ дава малко сламица, и съ това свършва. Хората и досега още се хранятъ съ слама. Дето и да се обърнатъ, навсекѫде слама: въ религията, въ науката, въ поезията, въ философията. Това се отнася до всички хора, а не само до васъ. Споредъ мене, истинска поезия е онази, която произвежда превратъ въ човѣшката душа. Идея има въ тази поезия. Колко пѫти сѫ ми казвали, че беседата ми е отлична. Щомъ е отлична, питамъ: Какво мислишъ да правишъ? – Нищо не съмъ рѣшилъ. Въ такъвъ случай, беседата ми не е толкова отлична. Другъ дойде при мене и ми казва: Отлично е твоето учение. Ако свѣтътъ го приеме, знаешъ ли каква промѣна ще стане съ него? После ми казва: Можешъ ли да ми дадешъ 200 лв. на заемъ? Азъ го слушамъ и си мисля: Какъ ще му дамъ 200 лева, безъ да засѣгна достойнството му? Казвамъ му: Хайде да отидемъ на близкия изворъ, да пиемъ чиста изворна вода. Като отидемъ на извора, тамъ ще му дамъ, каквото иска.

 

Като ви говоря така, азъ не искамъ нито да ви морализирамъ, нито да ви налагамъ своитѣ убѣждения, но казвамъ, че не е лесно да станетѣ поети, учени и философи, каквито трѣбва да бѫдете. За мене, всека минута отъ времето е цела епоха. Слѣдователно, ако отъ сутриньта до вечерьта вие не ползувате времето, да станете каквито трѣбва, всичко е изгубено. Азъ говоря за минутата, като за вѣчность. Въ една минута човѣкъ може да стане, каквото иска: и музикантъ, и поетъ, и ученъ, и философъ. Въ една минута въ човѣка може да стане вѫтрѣшенъ превратъ, да се повдигне. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, да видишъ, какъ расте човѣкъ и се развива, какъ се повдига той въ умствено и сърдечно отношение. Радвай се на всека душа, която се развива. Въ това се крие смисълътъ на живота. Христосъ ималъ дълбоко разбиране за живота, затова дошълъ на земята, да учи хората, какъ да живѣятъ. Днесь трѣбва да дойде единъ гений или светия, чрезъ когото Христосъ да каже, доволенъ ли е отъ своитѣ последователи, отъ проповѣдницитѣ и пастиритѣ. Въ какво се заключава доволството на тази велика душа? Христосъ не плаче за свѣта, но казва: „Даде ми се всека власть на небето и на земята. Идете и проповѣдвайте въ мое име.” Казвате: Защо Този, Който има всичката власть на земята, не дойде да оправи свѣта? – Това е механично разбиране. Христосъ сега оправя свѣта. Онѣзи, които сѫ минали тази опитность, знаятъ това.

 

Съвременнитѣ хора сѫ поставени на единъ дармонъ, да се пресѣватъ. Това става, както сортиратъ плодоветѣ. За тази целъ си служатъ съ дъски, поставени наклонено, съ различни по голѣмина дупки. Като падатъ по дъскитѣ, плодоветѣ се сортиратъ. Презъ голѣмитѣ дупки падатъ голѣмитѣ плодове, а презъ малкитѣ дупки – малкитѣ плодове. Нѣкога и васъ ще прекарватъ презъ такива дупки, ще ви турятъ въ кошове, вече сортирани. Въ свѣта става голѣмо преобразование. Какво представя сегашното сътресение на хората? Има разтърсване на идеитѣ, на чувствата и желанията на хората – на всичко, сѫществуващо досега. Това разтърсване ще стане съ всички – царе, духовници, учени и прости, богати и бѣдни, всеки ще падне въ нѣкой кошъ. Кога и какъ ще стане това, азъ не говоря за него, оставямъ го настрана. Азъ искамъ да разбирате Бога такъвъ, какъвто е, и такъвъ, какъвто не е. Искамъ и вие да се познавате такива, каквито сте, и такива, каквито не сте. И въ двата случая трѣбва да имате правилно разбиране за отношенията ви къмъ Бога. Трѣбва да имате правилно разбиране за тази вѫтрѣшна идея – да познавате Бога такъвъ, какъвто е, и такъвъ, какъвто не е. Искате ли да ви дамъ единъ ключъ за живота? Ето, този е ключътъ, имате го вече. Но за да го разберете и да го използувате разумно, нужно ви е толкова време, колкото е числото, съставено отъ единица съ 14 нули.

 

8. Беседа отъ Учителя, държана на 19 октомври, 1930 г. София – Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...