Jump to content

1926_07_07 Вѫтрешни и външни връзки


Ани

Recommended Posts

Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София
Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

"Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,
I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание,
ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене
Съдържание

 

Вѫтрешни и външни връзки

Размишление.

На едно мѣсто въ Евангелието Христосъ казва: „Жетвата е голѣма, работници - малко. Молетѣ се на господаря на жетвата да изпрати повече работници!” Ще ви направя нѣколко пояснения върху дълбокия вѫтрѣшенъ смисълъ на нѣщата въ живота. Нѣщата ставатъ разбираеми или понятни, само когато се изяснятъ разумно.

Днесь ще говоря за вѫтрешни и външни връзки съ живота, и за вѫтрешни и външни връзки съ Бога. Какво наричаме връзка? Безъ връзка животътъ сѫществува, но не може да се прояви. Безъ връзка знанието сѫществува, но не може да се прояви. Безъ връзка Истината сѫществува, но не може да се прояви. Има нѣща проявени, има нѣща и непроявени. Проявено и непроявено, това сѫ двѣ различни понятия.

Сега ще поясня думата „проявление”. Какво нѣщо е проявлението? За да си обясните това, ще започна отъ онѣзи нѣща, които сѫ сѫществени. Вземѣте житното зърно, което е въ хамбара. То сѫществува, но не е проявено. Вземѣте ябълчната сѣмка, която сѣди въ нѣкоя кутия въ кѫщи непосадена. Тази сѣмка може да сѣди съ хиляди години въ това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявенитѣ нѣща не измѣнятъ своята форма, тѣ оставатъ винаги въ едно и сѫщо състояние. Обаче, въ момента, въ който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна сѣмка въ съприкосновение съ почвата или срѣдата, благоприятна за тѣхното развитие, т. е. съ битието или реалностьта, съ общия великъ, безграниченъ животъ, или съ други думи казано, съ Божествения животъ, тази сѣмка или това житно зърно измѣня своята форма и влиза въ нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щомъ имъ създадемъ условия, растенето, развитието започва. Сѫщото е и съ човѣшката душа. Човѣшката душа съ хиляди години сѣди непроявена. Въ сегашното състояние, въ което се намирате, често вие усѣщате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато нѣкой дойде да ви помогне. Ако нѣкой не ви извади отъ вашето заспало състояние въ хамбара или отъ кутията, вие не може да се проявите. Трѣбва да дойде нѣкой да ви извади. По отношение на реалния животъ, човѣкъ е такава сѣмка, очаква да му се помогне. Значи, връзката съ живота сѣди въ това, сѣмето да се посади въ почвата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единиятъ процесъ сѣди въ това, че коренитѣ на тази сѣмка се стремятъ къмъ центъра на земята, а при другия процесъ клонищата се стремятъ нагорѣ къмъ слънцето - къмъ Бога. Богъ е и горѣ, и долу. Подъ думата „надолу”, всекога подразбираме по-гѫста материя, по-нисше състояние на битието или на Божествената съкровищница, а подъ думата „нагорѣ”, разбираме онази по-ефирна, по-рѣдка материя, онѣзи по-възвишени сили, които работятъ въ по-широкъ, въ по-обемистъ свѣтъ.

И тъй, тази сѣмка трѣбва да расте, за да се развива. Туй развитие съотвѣтствува на вѫтрешното съзнание, защото растене има само у Бога. Външнитѣ процеси пъкъ, които виждаме въ природата, като цъфтене на цвѣтята, разрушение на скалитѣ, течение на водитѣ, изгрѣване на слънцето, появяване на планетитѣ и на звѣздитѣ, раждането на хората - всичко това въ духовния свѣтъ прѣдставлява проявление на Божествения Духъ. Отвънъ имате едно проявление, а отвѫтрѣ - друго проявление. Нѣкой пѫть казваме, че плодоветѣ се раждатъ горѣ по дърветата. Така е, но има случаи, когато нѣкои плодове се развиватъ по клонищата на дърветата, а нѣкои плодове се намиратъ въ коренитѣ на растенията. Отъ туй становище, когато нѣкой пѫть въ човѣка се зародятъ голѣми страдания, това показва, че неговитѣ плодове зрѣятъ въ коренитѣ. Затова, когато плодоветѣ зрѣятъ въ коренитѣ, хората ще иматъ страдания. Щомъ страдашъ, ти си картофъ, чукундуръ, гулия и т. н. Значи, щомъ хората страдатъ, плодоветѣ имъ зрѣятъ въ коренитѣ долу, въ гѫстата материя, поради което трѣбва да имъ се пращатъ сокове отгорѣ. При радостьта е обратното, плодътъ е въ цвѣта, въ клонищата. Слѣдователно, при страданията имаме единъ видъ плодове, а при радоститѣ - другъ видъ плодове.

Сега, нѣма да ви обяснявамъ, защо еднитѣ плодове сѫ въ коренитѣ, а другитѣ въ клонищата. Нѣкои казватъ: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Азъ не зная, какъ е възможно, отъ горчиви корени да излѣзатъ сладки плодове! Азъ не разбирамъ, каква мѫдрость е искалъ да вложи въ поговорката този, който я създалъ. Споредъ тази поговорка, „коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ сладки”, трѣбва да подразбираме, че майката може да бѫде мечка, бащата - вълкъ, а дѣтето - ангелъ. Това сѫ несъвмѣстими нѣща. Споредъ мене, този мѫдрецъ е искалъ да каже, че коренитѣ на знанието сѫ пълни съ  страдания, а плодоветѣ на знанието сѫ пълни съ радости. Тази поговорка изразява двѣ състояния. При голѣмитѣ страдания човѣкъ прави голѣми усилия, за да вземе надмощие надъ гѫстата материя, да излѣзе на повърхностьта. При изучаване законитѣ на тази гѫста материя, ние влизаме въ страданията, т. е. слизаме долу. Страданието всекога показва слизане. Ще ви прѣдставя една картина за това слизане. Човѣкъ слиза отъ нѣкой високъ планински връхъ нѣколко километра дълбоко въ земята, но трѣбва отново да се качи на този планински връхъ, високъ нѣколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пѫти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трѣбваше да слизамъ? Защо ми трѣбва да живя? Прѣдставете си, че този връхъ, на който трѣбва да се качите, е високъ колкото връхъ Еверестъ на Хималаитѣ, какво ще правитѣ? - У васъ ще се роди идеята: трѣбва да имаме крилѣ! Крилѣтѣ прѣдставляватъ човѣшкия умъ. Ако имате умъ, вие можете да се качите и на Хималаитѣ, и на небето, но ако нѣмате умъ, т. е. ако нѣмате крилѣ, трѣбва да се качите пѣшъ, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мѫчнотии въ живота.

Христосъ казва: „Жетвата е много, а работници малко”. Какви работници? - Разумни работници нѣма. Свѣтътъ е пъленъ съ работници. Въ България има съ хиляди работници, а другадѣ има съ милиони работници. Ако разгледаме положението на тѣзи работници, ще имаме сѫщата поговорка: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Но подъ думата „работници” Христосъ въ дадения случай разбира онѣзи разумни работници, които съ вѣкове сѫ учили онова истинско знание, какъ трѣбва да се работи за Бога. Да бѫде човѣкъ работникъ въ Царството Божие, това е най-голѣмата привилегия, която той може да има. Въ всеко сѫществувание да бѫдешъ работникъ на дѣлото Божие, по-велико нѣщо отъ това нѣма. Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите да разбирате живота. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можетѣ да разберетѣ дълбокия смисълъ на живота. Защо всеки избѣгва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радоститѣ? Ами че прѣдставете си, по-голѣмата часть отъ съврѣменното богатство не се ли дължи на кожитѣ на животнитѣ? Има търговци, които продаватъ само лисичи кожи; има търговци, които продаватъ само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питамъ: туй богатство, придобито отъ кожата на всеко животно, не прѣдставлява ли неговото страдание? Ами колко врѣме е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания сѫ причинени, докато вие се обуете съ тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите извѣстна дреха, направена отъ памукъ или отъ ленъ. Този памукъ или този ленъ е умрѣлъ, т. е. вие сте отнели живота му по сѫщия начинъ, както и на животното, затова и той е недоволенъ. Казвате: така трѣбва да бѫде, тъй е наредилъ Господъ. Не, не е наредено така отъ Бога. Има другъ начинъ, по който вие може да се ползувате отъ тия нѣща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали сѫ готови да се пожертватъ за васъ? - Не сте ги питали, затова и тѣ сѫ недоволни. Като облѣчете дрехи отъ тия материи, вие сте недоволни, и тѣ сѫ недоволни и тогава казвате: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Щомъ вашитѣ дрехи сѫ недоволни, вие можетѣ ли да бѫдете доволни? Вашиятъ животъ, или животътъ на когото и да е, не може да бѫде хармониченъ, докато нѣма връзка съ Бога. Всички, които страдатъ, нѣматъ връзка съ Бога. Всички страдания показватъ, че ние сме вършили работи, безъ да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, безъ да ни е позволено да ги направимъ.

Слѣдователно, казва Христосъ: „Всеко дърво, което не е насадилъ Отецъ ми, ще се изкорени.” И ако ние не разбираме законитѣ, туй дърво ще се изхаби. Ако започнешъ една работа не на опрѣдѣленото за нея врѣме, спорѣдъ законитѣ на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родишъ синъ или дъщеря, или свършишъ училището не на врѣме, ти ще пропаднешъ, нищо нѣма да свършишъ. Сега не е работа само да се родимъ, не е работа само да се посѣемъ, не е въпросътъ само да започнемъ едно дѣло, но ние трѣбва да знаемъ, какъ да свършимъ това дѣло и на врѣме да го свършимъ. Трѣбва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовьта. Коя е първата проява на Любовьта? - Животътъ. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Животъ, въ който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващашъ, че живѣешъ, че имашъ отношения къмъ нѣкого. Животътъ подразбира връзка къмъ нѣкого. Дѣтето съзнава, че има отношение къмъ майката; майката съзнава, че има отношение къмъ всички живи сѫщества. Ученикътъ съзнава, че има отношение къмъ Учителя си. Въ туй положение, въ което се намираме, ние се изправяме прѣдъ една научна идея, научна въ този смисълъ, че тя ни опрѣдѣля, какво трѣбва да имаме връзка съ Бога. Щомъ се свържешъ съ Бога, въ тебе ще се прояви новъ животъ, ти ще почувствувашъ разширение и свобода въ съзнанието. Послѣ, въ твоя животъ ще се прояви свѣтлина. Слѣдъ свѣтлината въ тебе ще се прояви знание, импулсъ да учишъ - да изучавашъ Истината. Онзи човѣкъ, който се е съединилъ съ Бога, е въ сила да извърши всичко започнато, прѣпятствия за него нѣма.

Вие искате да извършите нѣщо въ България. Какво можетѣ вие да извършите въ България? Ако иматѣ пари, какво можетѣ да направите съ паритѣ? Ако иматѣ сила, какво можетѣ да направите съ силата? Силата, това е човѣшкиятъ умъ. Безъ умъ сила въ свѣта не може да има, не може да се прояви. Нѣкои отъ васъ искатѣ да бѫдете богати. Но богатъ трѣбва да бѫде само разумниятъ, само силниятъ човѣкъ. Какво ще се ползува малкото дѣте, ако вземе въ рѫката си единъ чукъ, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете единъ чукъ, веднага ще започнете работа съ него. Или пъкъ, ако нѣкое дѣте вземе Крали-Марковата сабя, прѣпаше я прѣзъ пояса си и поиска да стане воинъ, какво ще го ползува това? Чукътъ въ рѫката на малкото дѣте е нещастие. Сабята въ рѫката на малкото дѣте е нещастие, смърть носи за него. Слѣдователно, за глупавитѣ, за слабитѣ хора паритѣ сѫ опасни. Заради тѣхъ ще ги убиятъ, ще ги удушатъ, ще станатъ нещастни. Прѣди да поиска човѣкъ отъ Бога богатство, сила, той трѣбва да поиска мѫдрость, трѣбва да поиска любовь. У човѣка първо трѣбва да дойде Любовьта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаемъ, защо идемъ въ свѣта и какво искаме. Всеки единъ отъ васъ трѣбва да знае защо иде на свѣта. Азъ не говоря за външния свѣтъ или за онзи свѣтъ, който сѣди още въ хамбара - има хора, които още дълги години ще сѣдятъ въ хамбара. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ сте турени вече въ чувалъ, носятъ ви на нивата да ви посѣятъ; нѣкои отъ васъ виждамъ, че сѫ хвърлени вече на нивата, заровени сте; нѣкои пъкъ едва сте покълнали; други сте поизраснали; нѣкои сте завързали, но плодътъ още не е узрѣлъ. Има дълго врѣме да чакате, докато дойде плодътъ. Ще кажете: ние се обърнахме къмъ Бога. Обръщането къмъ Бога е още само процесъ на растене. Има доста врѣме още да чакате, докато дойде плодътъ на съзнанието. Защото, само плодътъ е, който привлича Божественото. Писанието казва: „Плодътъ на Духа е Любовьта”. Въ този случай, подъ думата Духъ, се разбира разумното, а плодътъ на разумното, това е Любовьта. Всекога разумниятъ животъ има за плодъ Любовьта. Дѣто има разумность, Мѫдрость, Истина, тамъ Любовьта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Любовьта.

Сега трѣбва да направите външни и вѫтрешни връзки съ Бога. Вие за Бога трѣбва да иматѣ опрѣдѣлена прѣдстава. Първата връзка, това е съ вѣрата, отъ тамъ ще започнете. Не можете да имате връзка съ Бога, докато нѣмате вѣра. Съ обикновената вѣра ставатъ обикновени връзки. Не, абсолютна вѣра трѣбва да иматѣ! Нѣма да питате дѣ е Господъ. Питашъ ли дѣ е Господъ, никога нѣма да Го намѣришъ. Никога не питай, дѣ е Господъ! Не Го търси нито въ небето, нито въ себе си, въ ума или въ сърдцето си, нито между ангелитѣ. Търсишъ ли Бога нѣкѫдѣ, никога не може да Го намѣришъ. Писанието казва: „Въ Бога живѣемъ, сѫществуваме и се движимъ”. Накѫдѣ ще търси рибата водата? Накѫдѣ ще търсятъ очитѣ свѣтлината? Свѣтлината е навсекѫдѣ.

Сега ще сѣдне нѣкой да ми обяснява, какво нѣщо е свѣтлината. Казватъ, че свѣтлината била вибрации. Азъ правя такива вибрации, движа се отъ едно мѣсто на друго, мърдамъ се. Но туй, което се мърда, което се движи, азъ ли съмъ? Свѣтлината като се търкаля съ  своята колесница, хората я опрѣдѣлятъ като едно сѫщество и казватъ: свѣтлината е движение. Свѣтлината се движи, но не е движение. Тя свѣти, но не е свѣтлина. Когато показвамъ нѣкому пѫтя, азъ въ този пѫть ли съмъ? Това сѫ отношения, азъ не съмъ въ този пѫть. Значи, въ съзнанието има връзка. Подъ думата „свѣтлина”, ние разбираме вѫтрѣшна връзка. Щомъ между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се свѣтлина. Това показва, че ти си подписалъ договоръ. Щомъ се яви свѣтлина въ съзнанието ти, туй е признакъ, че онова, което си написалъ, е вѣрно; щомъ не е вѣрно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нѣщата, които си направилъ, не сѫ прави.

Сѫщиятъ законъ е и при говоренето. Кажешъ ли нѣщо нѣкому и почувствашъ радость и въ ума, и въ сърдцето си, това, което си казалъ, е вѣрно. Почувствувашъ ли скръбь, това, което си казалъ, не е вѣрно. Има нѣща вѣрни и невѣрни. Ако нѣщо е вѣрно въ ума, а невѣрно въ сърдцето, ти нѣма да почувствашъ пълна радость. Защо? - На това, което си казалъ, му липсва нѣщо. Нѣкой пѫть пъкъ въ ума ти е тѫжно, а въ сърдцето - радостно. На туй, което си казалъ, и въ този случай, липсва нѣщо. Щомъ онова, което си казалъ е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувствашъ радость и въ ума, и въ сърдцето. Слѣдователно, който нѣма радость и въ ума, и въ сърдцето, той нѣма пълна връзка съ Бога. Подъ връзка съ Бога подразбирамъ, че връзката трѣбва да се прави постоянно, всеки день, всека минута, всеки часъ, извънъ врѣмето и пространството. Цѣлиятъ ни животъ трѣбва да бѫде едно постоянно усилие да правимъ връзка съ Бога, да бѫдемъ въ постоянно съприкосновение съ Божествената Любовь, съ Божествената Мѫдрость, съ Божествената Истина, съ Божествения Духъ, съ Божественото съзнание. Това сѫ живи сили. Въ това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме.

Та въ този смисълъ, всички, които искатѣ да работитѣ въ сегашнитѣ врѣмена на живота, този е пѫтьтъ. Връзка трѣбва да иматѣ - и външна, и вѫтрѣшна. Не подразбирамъ да правитѣ връзки единъ съ другъ. Не, вие ще правитѣ връзки съ Бога, а Богъ ще прави връзки между васъ. Когато Богъ свърже двама отъ васъ, тогава само ще иматѣ връзка; не ви ли свърже Богъ, нищо не става отъ васъ. Ние имаме толкова много примѣри за това! Онѣзи англичани, които ходятъ по Алпитѣ, често се завързватъ по 20 души заедно съ вѫже, за да не паднатъ въ нѣкоя пропасть, но случва се, че като потегли първиятъ, вързани и навързани, отиватъ въ пропастьта заедно съ водача си. Единственото правило за всички ви е слѣдната велика Истина: да направите външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Богъ да направи връзка съ другитѣ. Защо? Защото като направимъ връзка съ Бога, само тогава можемъ да очакваме Богъ да се прояви. Богъ като се прояви, ще направи истински връзки и ще измѣни остържещата срѣда. Нужно е ние да посѣемъ сѣмето въ земята, да направимъ една връзка и тогава да чакаме Богъ да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгорѣ и ще му каже: „Изпрати на това зърно свѣтлина, въздухъ!” И слънцето ще изпрати своята свѣтлина. Слѣдъ това ще каже на дъжда: „Ще изпратишъ на това зърно малко влага!” И най-послѣ ще каже на човѣка: „Ще идешъ да усилишъ връзката, която азъ направихъ.” Какъ? - Ще отидешъ да разкопаешъ почвата около това сѣменце, за да може да расте. Нашиятъ неуспѣхъ на земята се заключава именно въ това, че ние сами правимъ всички връзки. Казвате: да се съединимъ, да направимъ връзка, да станемъ силни! Колко силни сме станали досега? За примѣръ, какъ правятъ връзка мѫжътъ и жената? Тѣ се венчаятъ, сами си правятъ връзка. Жената казва: обичамъ този човѣкъ, готова съмъ да умра за него! Колко отъ васъ сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртьта, вземе мѫжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мѫжътъ или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа въ свѣта! Азъ спечеля пари, дойде нѣкой, задигне ги. Казвамъ: спечелихъ пари. Какви пари съмъ спечелилъ? Каква връзка съмъ образувалъ? Значи, всичкитѣ връзки, които ние сме направили, въ края на краищата, ще се унищожатъ. И тогава, спорѣдъ езика на Писанието, въ насъ ще остане само онова, което Богъ е насадилъ. Ако разбираме живота по този начинъ, между насъ нѣма да има никакъвъ споръ. Може да спорите нѣкой пѫть, кой е правъ, и кой кривъ. Правъ е този човѣкъ, който има външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Правъ човѣкъ азъ наричамъ човѣкътъ, който обича всички хора, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Само човѣкътъ, който дава е правъ. Казватъ за нѣкого: любовьта на този човѣкъ е користолюбива. Питамъ: може ли да се размѫти, може ли да се опетни единъ изворъ, който постоянно извира и праща своята вода навѫнъ? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, въ който влиза вода, а не извира отвѫтре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Слѣдователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетнитѣ. Всички трѣбва да замязате на извори, отъ които Божественото да извира отвѫтре.

И тъй, Божествена връзка е когато човѣкъ има тази широка любовь именно, та като обича, да не очаква да му дадатъ нѣщо въ замѣна. Щомъ очаква, той не е никакъвъ изворъ, той е щерна. Отъ такъвъ човѣкъ, като извадишъ единъ котелъ вода, той очаква да му турятъ другъ котелъ вода. Човѣкъ трѣбва да има знание и мѫдрость. Какво знание? Азъ не разбирамъ такова знание, което си придобилъ само отъ четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвѫтре. Нѣкой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ тия нѣща подробно, но казвамъ: има една вѫтрѣшна връзка, има единъ вѫтрѣшенъ процесъ, има едно вѫтрѣшно знание у човѣка и то се дава само на разумнитѣ, само на онѣзи високо повдигнати души. Азъ наблюдавамъ, колкото съмъ говорилъ до сега, отъ никого нищо ново не съмъ чулъ. Постоянно слушамъ да се прѣповтаря това, което съмъ говорилъ. Нѣма по-голѣмо нещастие отъ това, човѣкъ да слуша своитѣ думи. Азъ говоря или пѣя и моята рѣчь или пѣсень се отпечатва като на фонографъ. Изпялъ съмъ значи, една пѣсень, като нѣкой великъ пѣвецъ. Отида слѣдъ това при нѣкой приятель, и той ми казва: имамъ една нова пѣсень. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувамъ, моята пѣсень се пѣе. Отида на друго мѣсто, казватъ ми: чакай да ти изсвиримъ една нова пѣсень! - Пакъ моята пѣсень. Отида на трето мѣсто - все моята пѣсень ми пѣятъ. Казвамъ: каква нова пѣсень? Доста тѣзи фонографи! Най-скучното нѣщо е човѣкъ да слуша себе си, да го прѣповтарятъ и да бѫде едно ехо. Онова, което е излѣзло отъ насъ, да върви въ  вечностьта, а ние да чуваме само Божественото. За насъ има смисълъ да възприемаме, когато Богъ ни говори, да чуваме Неговиятъ гласъ и да не бѫдемъ ехо. Когато азъ говоря, Богъ да ме слуша. Когато азъ ви говоря, не говоря на васъ, на Господа говоря. Казвамъ: Господи, хубавъ е Твоятъ свѣтъ! Като виждамъ тѣзи животни, тѣзи цвѣтя, тѣзи хора, които Си направилъ, азъ се радвамъ въ себе си. По този начинъ азъ се изказвамъ, какво мисля въ себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушамъ Неговото слово, Неговата Истина, Неговия гласъ, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трѣбва да има истинска обмѣна! Туй наричамъ истинска радость: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли азъ да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имамъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Не Му ли говоришъ, не ти ли говори, ти си като онѣзи ученици, които отиватъ на училище съ неприготвенъ урокъ и казватъ: учителю, не си зная урока. Или пъкъ отидешъ при учителя си и знаешъ да повтаряшъ урока, който той ти е прѣподалъ. Мислите ли, че учительтъ ще остане доволенъ да повтаряшъ това, което той веднъжъ е казалъ? Благодаренъ ли ще бѫде учительтъ, ако сто души ученици му повторятъ сѫщия урокъ по Законъ-Божи, напримѣръ, който той прѣподалъ вече. Азъ мисля, че за въ бѫдеще учителитѣ нѣма да употрѣбяватъ сегашната система, нѣма да изпитватъ ученицитѣ върху туй, което тѣ сѫ прѣподали. Учительтъ ще имъ каже: кажете ми онова новото, което научихте отъ прѣподадения урокъ! Искамъ да ми кажете нѣщо ново отъ себе си.

Сега, азъ внасямъ тази мисъль въ  васъ, не за да я повтаряте, но всеки единъ отъ васъ, както прѣзъ днешния день, така и за въ бѫдеще, да държи тази мисъль въ ума си, - да направи връзка съ Бога. Азъ не правя въпросъ, дали иматѣ, или нѣмате такава връзка, но искамъ да ви обѣсня, какво трѣбва да се подразбира подъ думитѣ „връзка съ Бога”. Вѫтрѣшната връзка съ Бога, това е говорътъ на Бога къмъ менъ; външна връзка, това е говорътъ на моята душа къмъ Бога. Когато кажемъ вѫтрѣшна връзка, подразбираме, че Богъ ни говори, а когато кажемъ външна връзка, подразбираме, че ние говоримъ на Бога. Когато страдамъ, азъ говоря на Бога; когато се радвамъ, Богъ ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна прѣдъ Него и да повтарямъ молитвата „Отче нашъ”. Това не е молитва. Не, ще седна прѣдъ Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, петь пари нѣмамъ, нито знание имамъ, нито сила имамъ, моята сила е толкова малка, почти дѣтинска, та ме е страхъ дори отъ една мечка. Ти ме научи, кажи ми, какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота! Искамъ да прѣмина прѣзъ гората, страхъ ме е отъ мечкитѣ, страхъ ме е сѫщо да ме не ухапе нѣкоя голѣма змия. Кажи ми, какъ да прѣгазя онази голѣма рѣка. Научи ме, Господи, страхъ ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господъ ще ти покаже, отъ какво има нужда тази мечка и ще тѣ научи, какво трѣбва да кажешъ на мечката. Какво трѣбва да кажешъ на змията, какво трѣбва да кажешъ на рѣката. Той казва: „Ти ще отидешъ при мечката и ще и кажешъ само една дума и тя ще ти отвори пѫть. Ще отидешъ при змията, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пѫть. Ще отидешъ при рѣката, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пѫть.” Ти като тръгнешъ, пакъ треперишъ, но кажешъ на мечката една дума, и тя се позасмѣе, отвори ти пѫть. Дойдешъ при змията, кажешъ и една дума, и тя ти отвори пѫть. Дойдешъ при рѣката, кажешъ и една дума, седнешъ надъ водата и хопъ, на другия брѣгъ си вече! Слѣдъ това казвашъ: каквото Господъ ми е казалъ, всичко това е Истина. Като се върнешъ вече съ туй съзнание, имашъ ли страхъ отъ мечки? Казвашъ: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която рѣката се подчинява. Казвамъ: по-добрѣ да знаешъ една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добрѣ да имашъ само единъ картофъ, който да посадишъ въ земята, отколкото да имашъ хиляди картофи, изгнили въ нѣкоя изба.

Та ще иматѣ външни  и вѫтрешни връзки! Нѣкой отъ васъ ще каже: едно врѣме имахъ много любовь, много вѣра. Оставѣте вашето „едно врѣме!” Важно е сега, въ този моментъ, какви връзки иматѣ къмъ Бога. Вие говорите ли на Господа? Господъ говори ли ви? Ще мълчите, нѣма да ми давате никакъвъ отговоръ. Ако Господъ ви говори, азъ се радвамъ. Питамъ ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пакъ се радвамъ, защото има истинска обмѣна въ отношенията между Бога и васъ. Трѣбва да ни говори Господъ, и ние трѣбва да Му говоримъ. Това има дълбокъ, истински смисълъ. Започнете ли по този начинъ, тогава ще дойде Богъ, ще ни покаже истинскитѣ отношения, външнитѣ връзки, и само така ще се опознаемъ. Вие още не се познаватѣ единъ другъ. Това да не ви обижда, защото да се познавате, значи да се обичате единъ другъ тъй, както себе си, не повече отъ себе си. Може да направите такъвъ опитъ. Ако дойде при васъ нѣкой, когото обичате, вие можетѣ да му отстѫпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радость. Това може да направите за вашата дъщеря, или за вашия синъ, или за вашия възлюбенъ приятель, но ако дойде при васъ нѣкой външенъ човѣкъ, когото вие не познаватѣ, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажетѣ: не съмъ разположенъ да ви приема. Това е опорочение на великия Божи законъ на Любовьта. Законитѣ въ Божествения свѣтъ сѣдятъ другояче. Щомъ въ моята душа се зароди желание да отстѫпя моята паница нѣкому, понеже тази паница е неотстѫпваема, веднага отъ невидимия свѣтъ, отъ невидима рѫка ще се сложи друга паница прѣдъ мене. Такъвъ е законътъ! Ако въ душата на твоя братъ се зароди сѫщото желание, ще дойде трета паница. Ако въ тебе се зароди желание да дадешъ на брата си твоето, и въ неговото сърдце ще се роди сѫщото желание, сѫщата мисъль. Ти ще дадешъ и ще кажешъ: заради тебе, Господи, азъ съмъ готовъ да направя всичко.

Сега ви говоря за вѫтрѣшнитѣ връзки. Нѣкой казва: заради тебе азъ съмъ готовъ да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде нѣкой при мене, казва ми: Учителю, азъ искамъ да ми направишъ една услуга, искамъ да ми поговоришъ малко. Азъ се спирамъ, обръщамъ се къмъ Бога и питамъ: Господи, разположенъ ли си да му говоришъ! Господъ ми казва, че е много занятъ. Казвамъ: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господъ не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвамъ, че нѣмамъ врѣме да му говоря, нѣмамъ нищо въ себе си. Значи, най-първо Господъ трѣбва да ти говори. И, слѣдъ като Господъ ти е говорилъ, и ти си говорилъ на Господа, тогава азъ ще ти говоря. Казва нѣкой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнешъ да говоришъ на Господа. Само по този начинъ ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тѣзи мисли въ ума си!

Нѣкои приятели казватъ: ние сме вече отъ десеть години въ новото учение, знаемъ много нѣщо. Да, азъ виждамъ стари приятели, които иматъ връзка съ Господа; пъкъ виждамъ и млади, които иматъ връзка съ Господа. Но виждамъ и стари, които нѣматъ връзка съ Господа; виждамъ и млади, които нѣматъ връзка съ Господа. На младитѣ и на старитѣ, които нѣматъ връзка съ Господа, казвамъ да направятъ тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощь, и безсмъртие, всичко зависи отъ тази връзка. Нѣмате ли тази връзка, може да обиколите цѣлия свѣтъ, може да сте най-видниятъ учитель, може да отидете въ небето и да се върнете сто пѫти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пѫтуване на кинематографъ. Ще отидетѣ на небето, ангелитѣ ще ви подържатъ тамъ 4 ÷ 5 деня и ще ви изпратятъ пакъ назадъ, както изпращатъ царе отъ една държава въ друга. Единъ царь не могатъ да го задържатъ като гостъ много врѣме въ нѣкоя държава, защото имъ коства много скѫпо. Когато германскиятъ императоръ ходи въ Цариградъ, турцитѣ си казаха: „Дано не дойде втори пѫть!” - Тъй много имъ коствалъ.

Имате ли сѫщинска връзка съ Бога, вие вече иматѣ отношения, можетѣ да влѣзете въ  връзка съ онзи великъ организъмъ на космоса. Тогава животътъ ви ще се осмисли, и вие ще станетѣ граждани на Царството Божие. Тогава вече ще иматѣ отношения на синове и дъщери къмъ Бога и ще можете да рѣшавате другояче въпроситѣ си, а не както сега.

Сега казвате: този съборъ е на младитѣ. Съборътъ на младитѣ и съборътъ на старитѣ е единъ и сѫщъ. Когато младитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Господа! Когато старитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Господа! Когато и младитѣ и старитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ сѫщитѣ връзки! Тогава отъ всички ще се образува единъ общъ организъмъ. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нѣщо е да срѣщнешъ една душа, която тѣ разбира, която тѣ обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрѣмо тебъ, угощава тѣ, безъ да и мине мисъльта, че трѣбва да си вървишъ. Онзи, който тѣ обича, угощава тѣ и си казва: дано поседи повече! А тия, които не тѣ обичатъ, казватъ: хайде да го угостимъ, че по-скоро да си отидѣ! Да дадешъ нѣкому нѣщо, да го угостишъ и при това да искашъ да сѣди още, това разбирамъ връзка. Като дойде при тебе онзи, който има истинска връзка, ще внесе въ съзнанието ти разширение и ти ще се зарадвашъ. Какво каза Лаванъ на Якова? - Откакъ дойде въ моя домъ, Богъ ме благослови. Значи Яковъ донесе благословение въ дома на Лавана. Когато Божественото дойде у насъ, то винаги донася благословение за душата и разширение на съзнанието.

Сега не се спирайте да питате, дали имате връзка, или не. Направѣте връзката! Азъ не казвамъ, че нѣмате, но направѣте връзката си съ Бога по-силна! Нѣкой казва: азъ имамъ връзка. Казвамъ: това е първиятъ конецъ. Отъ день на день я усилвайте! Вториятъ день казвамъ: направи връзка съ Бога! - Имамъ. Тури вториятъ конецъ. На третия день тури третиятъ конецъ. Послѣ тури четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, прѣзъ всичкитѣ вѣкове все ще туряшъ отъ тия конци. Ще кажешъ: много дебела ще стане тази връзка. Не се плаши! Нѣкой пѫть ще ви говоря за многото конци на съзнанието. Това е законътъ на еволюцията на човѣшката душа. Колкото повече отъ тѣзи конци имашъ, толкова по-добрѣ. Отъ тѣзи конци ще се изтъче великата дреха на съзнанието. Отъ тѣзи конци ще се изплете Божествената връзка за духа.

Тъй сѣди великиятъ въпросъ за вѫтрѣшнитѣ и външни  връзки съ Бога, или съ други думи, отъ тѣзи връзки ще се опрѣдѣлятъ отношенията на Бога къмъ насъ и нашитѣ отношения къмъ Бога. Ако направите връзка съ Бога, ще бѫдете силни и мощни. Щомъ иматѣ външни  и вѫтрешни връзки съ Бога, и Богъ ще направи външни  и вѫтрешни връзки помежду ни. Тогава и ние ще направимъ единъ вѫтрѣшенъ колективитетъ, ще образуваме единъ общъ вѫтрѣшенъ организъмъ и ще се разбираме, ще изпращаме своитѣ мисли телепатически. Само по този начинъ небето ще има къмъ насъ правилни отношения, отдѣто ще ни посѣщаватъ по-напредналитѣ наши братя. Азъ съмъ казвалъ: отъ небето ще ни посѣщаватъ ангелитѣ, тѣ сѫ напрѣдналитѣ наши братя. И тѣ се интересуватъ отъ тѣзи вѫтрешни връзки.

Васъ, младитѣ, ако ви нарека братя, знаетѣ ли какво означава думата „братъ”? Съ буквата Б е започнало създаването на свѣта. Б-то означава създаване. Казвате: братъ и сестра. Какъ се казва сестра въ другитѣ езици, напримѣръ въ  френски, въ латински езикъ? - На френски езикъ се казва „Soeur”, започва съ буквата S. Тази буква означава закона на вечностьта. Слѣдователно, когато говоримъ за братъ и за сестра, всякога подразбираме два Божествени процеса на новъ животъ. Братъ и сестра сѫ процеси на единъ новъ животъ, който трѣбва да започне. Братътъ и сестра, това е началото и краятъ на сегашния животъ. Братъ и сестра означаватъ границитѣ на новия животъ, въ който трѣбва да влѣземъ. Рѣката е рѣка, ако има брѣгове, ако има граници. Нѣма ли граници, не е никаква рѣка. Ако морето нѣма граници, не е море. Ако животътъ нѣма двѣ граници, не е животъ. Всяко нѣщо трѣбва да има разумни граници. Братъ и сестра, това сѫ разумни граници на единъ великъ, новъ животъ. Когато кажетѣ братъ и сестра, трѣбва да подразбирате границитѣ на разумния животъ. Душата ти трѣбва да трепне, когато кажешъ братъ или сестра. Като ви казвамъ братъ и сестра, какво подразбирате? Досега знаехте ли туй опрѣдѣление? Думата братъ има смисълъ. Вие казвате, че нѣкой ви е братъ, пъкъ се сбивате, скарвате се съ този братъ. Братътъ, който прѣдставлява граници на твоя животъ, съ него никога не можешъ да се скарашъ. Съ онази сестра, която прѣдставлява граници на твоя животъ, която опрѣдѣля направлението на твоето движение, никога не можешъ да се скарашъ. Слѣдователно, ако ти си братъ нѣкому, ти ще бѫдешъ граница, ще опрѣдѣляшъ направлението на неговия животъ. Схванете ли така въпроса, ще иматѣ Божието благословение. Тогава нѣма да бѫдете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизатъ навсѣкѫдѣ. Тѣ като влизатъ нѣкѫдѣ, разправятъ се за разни дреболии, внасятъ съмнѣние, подозрѣния между хората. Азъ никога не мога да се съмнѣвамъ въ единъ свой братъ или въ една своя сестра. Нѣкой братъ и сестра влизатъ въ една шатра, веднага тия духове на съмнѣние идватъ и казватъ: „Какво ли правятъ тия тамъ?” - Вижъ какво правятъ! Какво може да се прави въ свѣтлината? Въ свѣтлината може ли да се върши прѣстѫпление? Питамъ: онзи изворъ, който извира и дава, минава прѣзъ разни мѣстности и ги пои, върши ли прѣстѫпление? Ако този изворъ мине и разрови коренитѣ на нѣкое голѣмо дърво, направилъ ли е съ това некакво прѣстѫпление? Изворътъ казва на туй дърво: „Ти си голѣмо вече, ти си завършило своята еволюция, но умъ нѣмашъ, прѣвърни се на нѣкоя малка бубулечица и влѣзъ въ  водата! Турцитѣ казватъ: „Дълъгъ Ахмедъ, глупавъ Ахмедъ.” Водата казва на дървото: „Ти си умно, нѣма защо да се стремишъ да стигнешъ до небето, затова, докато голѣмата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, повърни се на едно малко животно и влѣзъ въ  водата! Смири се, за да имашъ Божието благословение!” Смирението подразбира смаляване, прѣминаване отъ едно състояние въ друго. Когато Христосъ казва да се отречемъ, Той подразбира да се отречемъ отъ обикновения животъ, отъ всички негови прѣходни форми, отъ всички негови илюзии и да влѣземъ въ новия животъ. Като даваме нѣщо, добиваме нѣщо.

Отъ всичко, което сега ви казвамъ, онова, което може да ви принесе най-голѣмата радость, е да направите връзка съ Бога. Вие ще слушате какво Господъ ви говори и слѣдъ като Той ви говори, вие ще Му говорите. И нѣма да повтаряте това, което Той ви е говорилъ, но ще Му кажете вашата опитность, ще му кажетѣ какво сте направили при условията, при които живѣете. Нѣма да Му навеждате, какво мислятъ ученитѣ по създаването на свѣта, че той е създаденъ по закона на еволюцията, че еди-кой си богословъ какво мисли по този въпросъ и т. н. Не занимавайте Господа съ тѣзи глупави работи, защо Господъ направилъ свѣта. Не учете Господа вие! Той знае защо е направилъ свѣта. Вие започвате да учите Господа, да Му разправяте, защо направилъ свѣта. Ти кажи на Господа така: Господи, мене ме е страхъ отъ мечка. Дошли сѫ гладни години, Господи, покажи ми начинъ, по който честно и почтено да си изкарамъ прѣхраната, да си направя обуща. Азъ съмъ готовъ на всичко онова, което ти благоволявашъ по отношение на мене. Искамъ да изпълня Твоята воля абсолютно, тъй, както Ти искашъ, за да почувствувамъ, че си доволенъ отъ моята работа! Господъ внимава, дали ние сме доволни отъ това, което ни говори. Пъкъ и ние, когато Му говоримъ, искаме да знаемъ, дали Той е доволенъ отъ насъ. Щомъ Богъ е недоволенъ отъ насъ, казва: „Има погрѣшки въ твоята работа, ще ги изправишъ!” Ние трѣбва да живѣемъ чистъ и свѣтъ животъ и да не огорчаваме Божествения Духъ. Единственото нѣщо, което внася въ насъ радость и веселие, това е Господъ. Затова, като създадемъ вѫтрѣшна и външна връзка съ Бога, ще придобиемъ тази радость и това веселие.

Сега вие младитѣ трѣбва да иматѣ вѫтрѣшна връзка съ Бога! Тогава ще бѫдете силни и радостни и ще опитате Божествената Истина, не за въ бѫдеще, не и слѣдъ хиляди години, но още днесь. Пропуснете ли днешния день, другитѣ години никога нѣма да дойдатъ. Днешниятъ день подразбира съвкупность на всички условия, които Бога ни е далъ. Всичкитѣ години сѫ събрани сега. Ако сега посадимъ това сѣме, идещата година ще го видимъ въ една нова фаза на покълване; слѣдната година ще го видимъ израсло, цъфнало и най-послѣ вързало плодъ. Ние се стрѣмимъ къмъ този вѫтрѣшенъ плодъ.

И тъй, мисля, че сега всичко ви е ясно. Искамъ да нѣма спорове между васъ. Ученикъ е онзи, който има връзка съ Бога, и съ когото Богъ има връзка. Туй е дълбоко убѣждение. Нѣкой ме пита: азъ ученикъ ли съмъ? - Ако имашъ вѫтрѣшна връзка съ Бога, и ако Богъ има връзка съ тебе, ти си ученикъ. Приближавашъ ли се само, ти си вѣрующъ. Вѣрующиятъ образува своята връзка. Ако тѣ носятъ отъ хамбаръ въ хамбаръ, ти си оглашенъ. Ако си натоваренъ въ колата и тѣ носятъ за посаждане, ти си вѣрующъ, а ако си посаденъ вече, ти си ученикъ. Това сѫ три важни положения. Това е великата Истина, която опрѣдѣля външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ връзки. Никаква друга философия не може да бѫде постигната, докато нѣма това вѫтрѣшно съзнание. Тогава ще дойде законътъ на вѫтрешното смирение. Подъ „смирение” азъ разбирамъ едно разположение на човѣшката душа, да разбира и схваща великитѣ истини, които сѫ вложени въ самия животъ.

Въ тази свѣтлина, бесѣдитѣ, които съмъ ви държалъ, ще станатъ по-ясни. Писанието, Евангелието сѫщо тъй ще ви станатъ по-ясни. Тогава животътъ на всички свѣти хора, които сѫ живѣли прѣди хиляди години, ще се осмисли. Трѣбва да знаетѣ, че всички тѣзи братя, които сѫ живѣли въ миналото, живѣятъ и сега, тѣ иматъ връзка съ Бога и работятъ отъ Негово име. Може да кажетѣ: дали е живъ еди-кой си светецъ? Всички светии живѣятъ и сега. Апостолъ Павелъ е живѣлъ нѣкога, но и сега живѣе. Та и всички ние сме живѣли въ миналото, но то не е важно, важното е, че сега живѣемъ. Между апостолъ Павла, между апостолъ Петра и между всички пророци и апостоли сѫществува вѫтрѣшна връзка, понеже казва Христосъ: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Отца си.” Това е сѫщата връзка. Ами че всека вечерь Христосъ иждивяваше по нѣколко часа да говори на Господа и Господъ да Му говори. Вие по колко часа сте въ разговоръ съ Господа? Вие не четете молитвитѣ, които ви сѫ дадени. Вие като прочетете Господнята молитва, казвате: „Нагласенъ съмъ вече.” Съ това не казвамъ да не четете молитвата „Отче нашъ”, не ви правя управникъ, но казвамъ: трѣбва да иматѣ истинска вѫтрѣшна връзка!

Сега, пожелавамъ ви тази срѣща да стане по единъ естественъ пѫть. Нѣкои отъ младитѣ ще говорятъ, послѣ ще има и музика. Бѫдете всички свободни, за да се образува тази вѫтрѣшна връзка. Ако образувате вѫтрѣшната връзка, може да отидемъ до Мусала. Безъ връзка ние не искаме да ходимъ. Хора, които нѣматъ връзка съ Бога, какво ще търсятъ на Мусала? Ако иматѣ връзка, врѣмето ще бѫде хубаво; ако нѣмате връзка, дъждъ ще ни кваси на общо основание, пъкъ и вѣтъръ ще ни духа. Щомъ иматѣ връзка, Господъ ще отвори небето, ще каже: „Приемете тия гости добрѣ!” Щомъ нѣмате връзка, ангелитѣ ще ни поливатъ отгорѣ и ще кажатъ: „Какво търсите на туй високо мѣсто?” Днесь ще опрѣдѣлимъ, ще се изкачимъ ли на Мусала, или не. Духовно ще ме разбирате. Ако можемъ духовно да се изкачимъ на Мусала, може да отидемъ. Но трѣбва да знаетѣ, че каквото е отвънъ, такова е състоянието и отвѫтре.

Ще ви попитамъ сега: искатѣ ли да отидемъ на Мусала? Съ връзка или безъ връзка? Хубаво, щомъ искатѣ съ връзка, тогава ще отидемъ. Туй е по свобода на духа. Турите ли тази връзка, всичко ще се оправи - другъ пѫть нѣма. Този е истинскиятъ пѫть, по който вървятъ всички души отъ цѣлото небе, всички ангели, всички добри хора, отдѣто и да сѫ, каквото и да е тѣхното положение. Казвамъ ви една проста, но велика Истина.

Питамъ Господа: да ви говоря ли още? Господъ се е приготвилъ да ви говори. Щомъ Господъ се е приготвилъ да ви говори, слушайте Го! Слѣдъ като ви говори Господъ, тогава и вие ще му говоритѣ, но прѣмо, сѫщественото, онова новото, което е въ душата ви. Кажѣте на Господа най-сѫщественото, онова, което разрѣшава въпроса за свѣта, за вѣчния животъ. Говорете Му да ви избави отъ смъртьта, да ви избави отъ онази мечка, която се е вмъкнала въ душата ви! Говорете на Господа да ви избави отъ съмнѣнието! Говорете на Господа да ви избави отъ невѣрието! Говорете на Господа да ви избави отъ гнѣва, отъ подозрѣнието, отъ тази стипчивость, която иматѣ. Всички не сте готови. Като се очистите отъ всички тѣзи бубулечици на вашето вѫтрѣшно естество, като ви избави Богъ отъ тѣхъ, тогава ще прогледате свободно наврѣдъ. Тѣ изпоядоха листата на вашето дърво - фигуративно ви говоря. Като се освободитѣ отъ всички тѣзи бубулечици, отъ тази филоксера въ коренитѣ ви, тогава ще цъфнете. Като ви избави Господъ, ще бѫдете съвършено чисти, безъ никакви бубулечици въ коренитѣ, въ листата и въ клонищата. Листата ви ще бѫдатъ зелени, цвѣтътъ - росенъ, свѣжъ, плодътъ ще бѫде безъ червеи, ще увисне и ще узрѣе подъ Божествената свѣтлина, та като дойдатъ вашитѣ приятели, вашитѣ напрѣднали братя, да има какво да вкусятъ отъ васъ.

И тъй, сега ще ви дамъ да си запишете едно мото. Това сѫ думи на Господа къмъ васъ: „Моята Любовь носи животъ и знание за васъ”. Днешната Любовь на Господа носи животъ и знание за васъ. Подъ „животъ”, разбирамъ вѣчния животъ - животътъ на безсмъртието. И подъ „знание”, разбирамъ това знание, което носи сила за васъ. Само Божественото знание носи сила. Въ обикновеното знание нѣма сила. Тогава, какво ще отговорите на Господа? Ще Му кажетѣ: „Господи, въ пѫтя на Твоята Любовь, въ пѫтя на Твоята Мѫдрость, въ пѫть на Твоята Истина ние ще Ти служимъ прѣзъ всичкитѣ дни на нашия животъ.”

*

Бесѣда, държана отъ Учительтъ,

на 7 юли, 1926 г., срѣда, 5 ч. с. въ гр. София.

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...