Jump to content

1936_09_06 Слѣпородениятъ


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Слѣпородениятъ

Размишление.

Йоана, 9 гл.

„И като заминаваше, видѣ едного человѣка слѣпъ отъ рождението си.“ (— 1 ст.). Ученицитѣ Христови запитаха Учителя си: „Коя е причината, че този човѣкъ се е родилъ слѣпъ? Дали той е сгрѣшиль, или родителитѣ му?“ Христосъ имъ отговори: „Нито той е сгрѣшилъ, нито родителитѣ му, но да се проявятъ Божиитѣ дѣла.“ По поводъ на слѣпородения се започна споръ: Кой е този, който отваря очитѣ на слѣпитѣ ? Евреитѣ признаватъ, че Господъ е говорилъ на Мойсея, но не познаватъ Христа и не знаятъ, отде е дошълъ Той. — Богъ е говорилъ и на Мойсея, и на Христа. Той е говорилъ и въ миналото, говори въ настоящето, ще говори и въ бѫдещето. Богъ говори на всѣки, който Го слуша и върши Неговата воля. Който върши Божията воля, лесно се справя съ мѫчнотиитѣ и противоречията. Той дава пѫть на Божественото въ себе си и проявява любовьта си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Той знае, че Богъ е Любовь и люби всички живи сѫщества. Каже ли нѣкой, че може да обича всички хора, той не разбира законитѣ. Колкото е възможно обикновениятъ човѣкъ да носи земята на гърба си, толкова е възможно да обича всички хора.

Мнозина се оплаквать, че не ги обичатъ хората, или че едни сѫ обичани повече, а тѣ — по-малко. Това е вѣрно. Любовьта не се раздава еднакво. Не можешъ да обичашъ всички хора по единъ и сѫщъ начинъ. Нѣкого обичашъ повече и повече му давашъ; другъ обичашъ по-малко и по-малко му давашъ. Даването е външенъ изразъ на лю-бовьта. Понѣкога се случва обратното: на онзи, когото обичашъ, давашъ по-малко. Съ това искашъ да скриешъ любовьта си. Това сѫ човѣшки прояви на любовьта, поради което често се натъкватъ на голѣми противоречия. И Христовитѣ ученици се натъкнаха на противоречие, когато разпнаха Христа на кръста. Тѣ не можаха да разбератъ, какъ е въз-можно, Христосъ, възлюбениятъ Синъ на Бога, да бѫде разпнатъ. Трѣбваше ли единъ пророкъ, като Христа, Който правѣше толкова чудеса, да бѫде разпнатъ ? Христосъ дойде между хората да ги научи да живѣятъ правилно, но тѣ не повѣрваха въ Него. — Кога човѣкъ не вѣрва въ великитѣ и учени хора? — Когато мисли, че много знае. Страшно е да си въобразишъ, че много знаешъ. Земята е велико училище. Който е слѣзълъ на земята, трѣбва да учи, всѣкога да е готовъ да придобива знания. Мѫдрецътъ се учи отъ всички, а глупавиятъ си въобразява, че всичко може да направи и нѣма нужда отъ знания. Можешъ ли да носишъ земята на гърба си ? Ако не можешъ да я носишъ, трѣбва много време да учишъ, за да придобиешъ и това знание. Има сѫщества, високо издигнати, които носятъ земята на гърба си. Тѣ знаятъ такива закони, до които обикновенитѣ учени още не сѫ дошли.

Отговориха евреитѣ на слѣпородения: „Ти си роденъ въ грѣхове, не можешъ да учишъ насъ.“ И го изпѫдиха навънъ. Голѣмо противоречие е за онзи, кой- то мисли, че много знае, да види, какъ единъ смиренъ човѣкъ отваря очитѣ на слѣпия. Христосъ вѣрваше въ Бога и работѣше въ Негово име, затова правѣше чудеса. Като чу Исусъ, че онзи, на когото отвори очитѣ, билъ изпѫденъ, рече му: „Ти вѣрвашъ ли въ Сина Божия?“ — Кой е той. Господи, да вѣрвамъ въ Него? Рече му Исусъ: „Който приказва съ тебе, Той е.“ А той рече: „Вѣрвамъ, Господи!“ — и поклони Му се. (— 35 — 38 ст.).

И тъй, за да се справите съ противоречията, трѣбва да разглеждате нѣщата вѫтрешно, а не външно. Докато човѣкъ гледа на свѣта само като на външна проява, всѣкога ще се натъква на противоречия. Той ще се намира въ положението на слѣпородения: ще чува, безъ да вижда. Всички около него ще разискватъ върху въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе, но нито тѣ ще разбератъ истината, нито той. Обаче, като се отворятъ очитѣ му, той ще разбере вѫтрешния смисълъ на живота и ще види, че свѣтътъ е разумно създаденъ. Молете се на Бога да се отворятъ очитѣ ви, да разберете, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не както вие искате. Свѣтътъ постоянно се измѣня, защото Богъ непрестанно работи. Казано е въ Писанието: „Ето, създавамъ нова земя и ново небе. Старото ще си отиде, новь свѣтъ ще се създаде.“ И човѣкъ е подложенъ на постоянни промѣни: стариятъ човѣкъ ще си замине, новъ ще се създаде. Идатъ нови вре-мена. Когато дойде Божественото време, стариятъ човѣкъ ще си отиде и, вмѣсто него, ще дойде новиятъ човѣкъ, освободенъ отъ противоречията и страданията. Докато хората мразятъ и завиждатъ, новото ще бѫде далечъ отъ тѣхъ. Идете въ една менажерия, да видите, какво правятъ животнитѣ въ една клетка, като гледатъ, че други ядатъ. Щомъ имъ замирише на месо, тѣ започватъ да виятъ, ставатъ неспокойни. Докато не донесатъ и на тѣхъ месо, тѣ не преставатъ да виятъ. Вижте, какво правятъ хората, като чуятъ, че нѣкой се ползува съ уважението на ближнитѣ си. Тѣ ставатъ неспокойни, недоволни, не могатъ да си намѣрятъ мѣсто. Това е животинското естество въ човѣка. То не може да търпи и се дразни, когато нѣщо не му достига. Който иска да бѫде уважаванъ и обичанъ, трѣбва да обикне Бога. Щомъ прояви любовьта си къмъ Бога, всички ще го обичать. Другъ пѫть не сѫществува. Съ други думи казано: Ако вървишъ въ правия пѫть, всички ще те обичатъ и уважаватъ.

„Първата и най-голѣма заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила; да възлюбишъ ближния си като себе си.“ Това се иска отъ всички хора, защото могатъ да го направятъ. Отъ всѣки се иска да направи това, което може. Голѣми възможности и условия сѫ дадени на човѣка. Защо тогава да не обичашъ Бога и своя ближенъ? Ще кажешъ, че не виждашъ ближния си, а още повече Бога. Ако си слѣпъ, имашъ право да се оправдавашъ, че не виждашъ. Обаче, и слѣпиятъ има отношение къмъ хората. Той хваща рѫката на ближния си, докосва се до него и го обиква. Защо и ти да не обикнешъ Бога, поне като слѣпия? Докосни се до рѫката Му и ще Го обикнешъ. Ще цитирате стиха отъ Евангелието : „Ако виждашъ брата си и не го обичашъ, какъ ще обичашъ Бога, Когото не виждашъ?“ Тази идея отчасти е вѣрна, но питамъ: Защо искашъ да видишъ Бога въ Неговото величие и сила ? Намѣри Бога въ най-малкитѣ Му прояви и тамъ Го обикни. Тръгни отъ малкото къмъ голѣмото, а не обратно. Ако не можешъ да вдигнешъ единъ малъкъ камъкъ, какъ ще вдигнешъ цѣлата земя ? Започнете отъ малката любовь и постепенно отивайте къмъ голѣмата. Едно малко страдание може да стане причина да проявишъ любовьта си. Като видятъ, че страдашъ, мнозина ще дойдатъ да те утешатъ, и ти ще проявишъ благодарность и любовь къмъ тѣхъ. Ако не забременѣе, жената не може да стане майка, т. е. не може да прояви любовьта къмъ детето си. Презъ го- лѣми страдания минава майката, докато най-после роди детето си, и скръбьта и се превръща въ радость.

Следователно, за да възприемешъ една идея и да я реализирашъ, трѣбва да станешъ бремененъ. Не можешъ да бѫдешъ въ положението на безгрижната мома и да възприемешъ една свѣтла идея. Майка трѣбва да станешъ ! Само така ще разберешъ нѣщата и ще ги реализирашъ. Щомъ си дошълъ на земята, ще напуснешъ моминството, ще изгубишъ външната си свобода и ще се обременишъ. Това е законъ. Важно е, следъ като напуснешъ моминството си, да не остарѣешъ, т. е. да останешъ вѫтрешно младъ и чистъ. Това е състоянието на девата. Който не се вкисва, не губи чистотата на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, той е девата на живота. Мнозина сѫ напуснали моминството си, но не сѫ станали деви. Нѣкой сѫ останали моми, но не сѫ дошли до девството. Изкуство е човѣкъ и като жененъ, като и нежененъ да запази онази чистота, чрезъ която животътъ се проявява. Това значи, слѣпиятъ да прогледа, да придобие онова духовно знание, което може да го свърже съ Бога.

И тъй, ако работитѣ ви на земята не вървятъ добре, ако имате противоречия, причината за това е, че не сте възлюбили Бога. Възлюбете Бога, Който е създалъ всичко. — Кѫде да Го намѣримъ? — Никѫде и на всѣкѫде. Отъ васъ зависи да намѣрите Бога. Ако прозорецътъ на кѫщата ви е малькъ, малко свѣтлина ще прониква презъ него; ако е голѣмъ, много свѣтлина ще имате въ кѫщата си; ако излѣзете вънъ, ще имате изобилно свѣтлина. Ако напуснете земята и отидете на слънцето, ще имате друго разбиране за него. Вѣрвайте въ свѣтлото бѫдеще и не се обезсърдчавайте. Не мислете, че хората не ви обичатъ и почитатъ. Отъ васъ зависи да бѫдете обичани и почитани. Обичьта подразбира запаленъ огънь, на който е турено ядене да се готви. Добре е да отидете въ нѣкой домъ, дето огъньтъ гори, и яденето се готви. Но какво ще правите, ако сте сами въ кѫщата? Ще се заемете да накладете огъня и да си сготвите. Нека други се ползуватъ отъ вашия трудъ и отъ вашето ядене. Отъ всѣки се иска любовь. Първо ти ще обичашъ, а после хората ще те обичатъ. Това подразбира поговорката: „Помогни си самъ, за да ти помогне и Господъ“. Започни да работишъ, и Господъ ще ти помогне. Пръвъ ти запали огъня, и яденето само по себе си ще дойде. Ако си боленъ и се свържешъ съ Бога, лѣкарьтъ самъ ще дойде при тебе. Слѣпиятъ не търсѣше лѣкарь, както правятъ днесъ болнитѣ. Христосъ самъ го намѣри и отвори очитѣ му.

Защо идатъ противоречията въ живота? — За да минете отъ едно по-низко въ по-високо положение. Безъ противоречия никой не може да се повдигне. Ще минешъ презъ противоречия, както мина слѣпородениятъ. Какво по-голѣмо противоречие може да съществува отъ слѣпотата ? Всички хора около слѣпия се радватъ на красивия свѣтъ, всички се развиватъ свободно, а той е ограниченъ, дава му се като на боленъ, съ лъжичка. Тукъ го бутнатъ, тамъ го бутнатъ, никой не иска да го знае. Обаче, когато Христосъ влѣзе въ него, очитѣ му се отвориха, и той видѣ външния свѣтъ. Отъ обикновенъ човѣкъ стана необикновенъ. Учени хора дойдоха при него и го запитваха, кой отвори очитѣ му, какъ прогледа, откога е слѣпъ и т. н. Радвайте се на противоречията, които от- варятъ очитѣ ви. Нѣмате ли такива противоречия, ще останете завинаги слѣпи.

Днесъ азъ говоря за онѣзи, които иматъ съзнателно отношение къмъ противоречията и мѫчнотиитѣ. Който не се отнася съзнателно къмъ живота, той мисли само за забогатяване. Не е лошо да бѫде човѣкь богатъ, но ако пороби душата си въ придобиване на богатство, той е изгубенъ. Ти трѣбва да се качишъ на богатството, както конникътъ на коня си, и шофьорътъ на автомобила, а не богатство-то върху тебе. Като стигнешъ до мѣстоназначението си, ще слѣзешъ отъ коня, ще го заведешъ въ дама, а ти самъ ще влѣзешъ въ кѫщата; ако си на автомобилъ, ще го внесешъ въ гаража и ще продължишъ пѫтя си пешъ, докато срещнешъ приятелитѣ си, които те търсятъ. И Христосъ отиваше въ Ерусалимъ, възседналъ на ослица, но като дойде до храма, слѣзе отъ ослицата и пешъ влѣзе вѫтре. Христосъ прати двама ученици да намѣрятъ една ослица и да му я доведатъ. Ако ги питатъ, защо имъ е ослицата, ще кажатъ, че трѣбва на Учителя.

Преди години пѫтувахме съ единъ приятель до Пазарджикъ. Като слѣзохме на гарата, потърсихме файтонъ, но не намѣрихме. Казахме на едно момче да ни изпрати файтонъ отъ града, но то забравило да изпълни порѫчката, и продължихме да чакаме. Най-после видѣхъ една обикновена кола и казахъ на приятеля : Да се качимъ на колата и да платимъ на коларя, колкото иска. Така стигнахме въ града. Важно е да разрешавате противоречията. Какъ ще ги разрешите, това е второстепененъ въпросъ. Можете да ги разрешите, като се качите на автомобилъ, на файтонъ, а можете да се качите и на проста, селска кола. Пазете се отъ привидното благоприличие. Ще кажете, че не искате да пѫтувате съ проста кола. Използувайте условията, преди да сте се вкиснали. Превръщайте неблагоприятнитѣ услoвия въ благоприятни. Само така ще разрешите правилно противоречията си. Само така  

Христосъ, т. е. любовьта ще спре предъ васъ и ще отвори очитѣ ви да прогледнете.

Христосъ мина край слѣпия, възлюби го и го запита: Искашъ ли да прогледнешъ ? — Искамъ, Господи. Когато Божественото мине край васъ и ви запита, искате ли да прогледате, веднага кажете: Искамъ, Господи! Такъвъ трѣбва да бѫде стремежътъ на всѣка душа. Докато не се отворятъ очитѣ ти и не прогледашъ, не отстѫпвай отъ своя стремежъ. Много препятствия ще срещнете на пѫтя си, но вървете напредъ. Въ васъ ще се яви ревность, съмнение, подозрение, но и това да не ви обезсърдчава. Вървете напредъ, докато придобиете любовьта. Препятствията сѫ необходими. Тѣ усилватъ стремежа ви къмъ любовьта, къмъ Бога. Ревностьта, съмнението събуждатъ човѣшкия умъ. Човѣкъ започва да мисли и дохожда до правилно разрешаване на въпроситѣ.

Каква е разликата между слѣпия и онзи, който е прогледалъ? Слѣпиятъ живѣе въ чувствата, въ областьта на сърдцето си; прогледалиятъ живѣе въ мислитѣ си, т. е. въ своя умъ. Който не ревнува, живѣе въ тихитѣ вълни на своето сърдце. Той е доволенъ отъ живота си, но е слѣпъ, нищо не вижда. Щомъ започне да ревнува, умътъ му се пробужда, очитѣ му се отварятъ, и той вижда Бога, Който го пита: Вѣрвашъ ли, че Христосъ е Синъ Божи? Какво ще отговори той? — Вѣрвамъ, Господи.

Сега ще кажете, че знаете това, върху което ви се говори. Споредъ мене, истинско знание е онова, което разрешава въпроситѣ. Ако знаешъ нѣщо, но не можешъ да разрешишъ най-проститѣ задачи, знанието ти не е истинско. Има два вида знание: теоретическо и практическо. Следователно, не е достатъчно да кажешъ, че ревнувашъ нѣкого и си започналъ да мислишъ. Важно е, мисъльта ти да е права. Прояви ли се ревностьта въ тебе, кажи: Нека и този човѣкъ да се ползува отъ любовьта на хората. И той заслужава да бѫде обичанъ. — Защо всички хора да не прогледатъ? — Това е другъ въпросъ. Ако си прогледалъ, а около тебе има много слѣпци, ще кажешъ ли, че не искашъ да прогледашъ, докато и на тѣхъ се отворятъ очитѣ ? Тогава ще разсѫждавашъ по другъ начинъ. Христосъ отвори очитѣ на слѣпородения, и той прогледа. Следъ това фарисеитѣ го разпитваха, кой е този, който отвори очитѣ му, какъ ги отвори. Откога е билъ слѣпъ? Отварянето очитѣ на слѣпия събуди ревность въ окрѫжаващитѣ, но съ това и умътъ имъ започна да работи. Въ тѣхъ се събуди мисъль, споръ, който преди това не сѫществуваше.

Съвременнитѣ хора правятъ голѣми усилия, но, въпрѣки това, малко успѣватъ. — Защо ? — Защото се спъватъ отъ ненуждни нѣща. Тѣ се запитватъ, напримѣръ, защо нѣкой е повече обичанъ отъ другъ, защо единъ е по-богатъ, по-силенъ отъ другитѣ. Ти си беденъ, малъкъ, слабъ, защото минавашъ презъ тѣсна, малка врата Ако минавашъ презъ голѣма врата, голѣмъ ще бѫдешъ. Малкото дете излиза отъ утробата на майка си презъ тѣсна врата и влиза презъ широката врата на живота. Така то започва да расте и да се увеличава. Отъ малкото излиза голѣмото. Като расте, детето започва постепенно да мисли, да чувствува и да се проявява. Така се събужда неговиятъ умъ, неговото сърдце и неговата душа, и то проглежда. Запитаха Христа: „Той ли е съгрѣшилъ, или родителитѣ му, че се родилъ слѣпъ? Христосъ отговори: ,Нито той, нито родителитѣ му, но да се явятъ Божиитѣ дѣла“. Следователно, като срещнете слѣпъ, ще знаете, че това е станало, за да се прояви Богъ. Има крайно страхливи хора, на които за- тварятъ очитѣ, когато минаватъ опасни мѣста. И като ги преминатъ, отварятъ очитѣ имъ, и тѣ проглеждатъ. Понеже и вие сте минали вече опаснитѣ мѣста, наближило е времето да се отворятъ очитѣ ви и да прогледате.

И тъй, въ стремежа си да придобие любовьта, човѣкъ минава презъ ревностьта. Не е лошо да бѫде човѣкъ ревнивъ, но за доброто. Майката Заведеева дойде при Христа и каза: „Учителю, нека единиятъ ми спнъ да седне отъ дѣсната ти страна, а другиятъ — отлѣво“. Това възбуди равностьта на останалитѣ ученици, и тѣ запитаха, кой е достоенъ да седне отъ лѣвата, или отъ дѣсната страна на Христа. Христосъ имъ отговори: „Богъ опредѣля мѣстото на човѣка. Земниятъ порядъкъ се различава отъ небесния. Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. За да иска майката Заведеева специално мѣсто за синоветѣ си, това показва, че тя живѣла съ стари идеи. И до днесъ още хората живѣятъ съ старитѣ идеи, поради което сами се спъватъ. Влѣзте въ новия пѫть на любовьта, дето всички препятствия и мѫчнотии изчезватъ. Да живѣешъ въ любовьта, това не значи, че ще измѣнишъ коренно характера си. Ако си нервенъ, и въ новия пѫть ще бѫдешъ нервенъ, но ще разрешавашъ задачитѣ си правилно. Ако си мекъ, разположенъ, и като човѣкъ на любовьта пакъ ще бѫдешъ разположенъ. Ако си нервенъ, радвай се, защото така ще приемешъ любовьта. Нервниятъ стои по-високо отъ разположения, безгриженъ характеръ. Чрезъ нервитѣ си той лесно ще приеме любовьта. Нервностьта не подразбира лошавина.

Едно се иска отъ човѣка: да разбере Божиитѣ пѫтища и да благодари за всичко, което му е дадено. „Който служи на Бога съ любовь, него ще почете Отецъ ми“ — казва Христосъ.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

32. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 6 септемврий, 1936 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...