Jump to content

1936_05_03 Четиритѣ качества


Ани

Recommended Posts

"Устойчиви величини", утринни слова, година V, т.2 (1935-1936).
Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи
на Учителят Беинса Дуно отъ 19 януари 1936 г. до 20 септември 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Четиритѣ качества

Размишление.

Послание къмъ Филимона.

Посланието на Павла къмъ Филимона представя едно отъ неговитѣ хубави писма. То е образецъ на писмо. Първитѣ десеть стиха сѫ встѫпление къмъ посланието. Онисимъ, за когото се говори въ Посланието, билъ слуга на Филимона, но го напусналъ и отишълъ при Павелъ въ Римъ. Споредъ римскитѣ закони, господарьтъ има право да постѫпва съ слугата си, както иска. Павелъ се застѫпва за Онисима предъ Филимона, като моли да го приеме отново при себе си. — Защо Павелъ се застѫпва за Онисима? — Защото го обикналъ.

Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? — Да бѫде едновременно обикновенъ човѣкъ, талантливъ, гениаленъ и светия. Срѣщате нѣкого, казвате, че е обикновенъ човѣкъ. За другъ нѣкой казвате, че е талантливъ. За трети, че е гениаленъ, а за четвърти, че е светия. Значи, въ четирма души влагате по едно особено качество и не знаете, кого отъ тѣхъ да предпочетете. Въ сѫщность, истинскиятъ човѣкъ трѣбва да притежава и четиритѣ качества. Той трѣбва да бѫде едновременно и обикновенъ, и талантливъ, и гениаленъ, и светия. Чувате нѣкой да казва, че иска де бѫде гений, а другъ — светия. Но това, което обикновениятъ човѣкъ може да направи, нито гeниятъ, нито светията могатъ да направятъ. И това, което гениятъ и светията могатъ да направятъ, обикновениятъ човѣкъ не може да направи.

Следователно, за да разберете живота въ неговата пълнота, трѣбва да притежавате качествата и на обикновения, и на талантливия, и на гениалния, и на светията. Иначе, ако сте само обикновенъ човѣкъ, ще разбирате обикновенитѣ нѣща. И на живота ще гледате като на обикновено нѣщо. За да познае себе си, обикновениятъ човѣкъ трѣбва да бѫде светия. И светията, за да разбере себе си, трѣбва да бѫде и обикновенъ човѣкъ. Който има високо съзнание за себе си, ще каже, че не иска да бѫде обикновенъ човѣкъ, не може да понесе това унижение. Какво представя обикновениятъ човѣкъ? — Нищо друго, освенъ новородено дете. Светията е стариятъ човѣкъ, който има тежесть, разчита на своята основа. Детето тежи само четири-петь килограма. То е слабо, безпомощно, плаче, сърди се, има нужда отъ грижитѣ на родителитѣ си. Кой не е миналъ презъ детинството? Кой е станалъ възрастенъ и старъ, шреди да е билъ дете ? Детето и старецътъ сѫ полюситѣ на живота, презъ които минава всѣки човѣкъ,

Въ детето сѫ вложени условията на бъдещия човѣкъ. Въ него се намиратъ условия и възможности за развиване на Божественото Начало въ човѣка. Това сѫ зрънца, които чакатъ благоприятни условия за своето развитие. Който не знае, какво се крие въ обикновения човѣкъ, гледа на него като на нѣщо долно. Другъ пъкъ казва за себе си, че е обикновенъ човѣкъ. Съ това иска да се оправдае, че прави погрѣшки. И единиятъ, и другиятъ не сѫ прави. Да бѫдешъ обикновенъ човѣкъ и да съзнавашъ това, значи, да си миналъ презъ светий- ството. Питамъ тогава обикновения човѣкъ: Билъ ли си светия ? — Не съмъ билъ. — Тогава не познавашъ себе си. Каже ли нѣкой, че е светия, питамъ го, билъ ли е обикно-венъ човѣкъ. Ако каже, че не е билъ, и той не познава себе си. Какъвъ светия можешъ да бѫдешъ, ако не познавашъ себе си ? Хората не се познаватъ още, но грворятъ за Христа, за великата любовь и т. н. За кого дойде Христосъ на земята: за обикновенитѣ хора, или за светиитѣ? За грѣшницитѣ, или за праведнитѣ?—Христосъ дойде за обикновенитѣ хора, за грѣшницитѣ, които правятъ погрѣшки. Погрѣшки правятъ децата и обикновенитѣ хора. Детето вижда орѣхи на дървото и безъ позволение ги бруля, да си хапне нѣколко орѣха. Следъ това ще го накажатъ. Обикновениятъ човѣкъ, който не разбира нѣщата, се кара, „спори“ върху различни въпроси. — Какви сѫ тѣзи въпроси? — Обикновени, но, въпрѣки това, обикновениятъ човѣкъ обича да спори.

Всички погрѣшки произтичатъ отъ обикновени работи. Всички хора спорятъ. — За какво ? — Кой билъ правъ и кой — кривъ. Това сѫ обикновени работи. Ще се разправяшъ, че шапката трѣбвало да бѫде модерна, а не старомодна. И това е обикновена работа. Светията не се занимава съ такива въпроси. Той носи шапка, дадена отъ природата. Косата му е естествена шапка, която го предпазва отъ студа. Ще кажете, че светията нѣма нужда и отъ такава шапка. Споредъ мене, светията трѣбва да има коса. — Косата на ученитѣ хора окапвала. — Това е другъ въпросъ. Главата на обикновения, на талантливия и на гениалния човѣкъ може да бѫде безъ косми, но не и главата на светията. Той трѣбва да има гѫста, хубава коса.

Задачата на човѣка е да мисли право, да не се спъва въ живота. Кривата мисъль спъва хората, поради което правятъ погрѣшки. Така и първитѣ човѣци сгрѣшиха. Богъ имъ каза да ядатъ отъ всички плодове на дърветата, само отъ едно дърво да не ядатъ. Въ който день ядатъ отъ плодоветѣ на това дърво, ще умратъ. Обаче, тѣ не повѣрваха въ думитѣ на Баща си. Тѣ искаха да провѣрятъ, вѣрно ли е, че, ако ядатъ отъ забранения плодъ, ще умратъ. Обикновенъ плодъ бѣше забранениятъ, но не трѣбваше да пристѫпватъ Божията заповѣдь. Погрѣшката имъ се заключава не толкова въ яденето на забранения плодъ, колкото въ непослушанието и въ незачитанне на Божията заповѣдь. Тѣ искаха да знаятъ, защо не трѣбва да ядатъ отъ този плодъ. Обаче, възрастьта имъ бѣше такава, че не можеше да имъ се обяснява. И доднесъ още хората правятъ сѫщата погрѣшка : ядатъ отъ плода на дървото за познаване на злото и на доброто и носятъ по-следствията на своята погрѣшка. Нѣкой критикува приятеля си — това е нарушаване на Божията заповѣдь. Другъ критикува себе си, недоволенъ е отъ своя умъ и отъ своето сърдце, иска да бѫде ученъ, гениаленъ човѣкъ. — И това е нарушаване на Божията заповѣдь. Защо критикувашъ хората и себе си ? Защо ядешъ отъ забранения плодъ ? Вдълбочи се въ себе си и вижъ, за каква работа си опредѣленъ. На всѣки човѣкъ е дадена по-велика мисия отъ тази, съ която той се занимава. Като се отклонилъ отъ пѫтя си, днесъ той се занимава съ обикновени работи, които го каратъ да прави погрѣшки. Остави обикновенитѣ работи настрана. Работи върху себе си, да развиешъ Божественото Начало, вложено въ душата ти.

Какво представятъ обикновенитѣ работи? — Тѣ сѫ пастърма, направена отъ месото на нѣкой старъ волъ. Хората си развалятъ зѫбитѣ, разстройватъ стомаситѣ си съ тази пастърма, но продължаватъ да ядатъ. Време е вече да се откажатъ отъ обикновенитѣ работи и да започнатъ съ закона на различаването. Тѣ гледатъ на обикновенитѣ нѣща, като на велики работи, а на великитѣ — като на обик-новени. Всичко, което Богъ е създалъ — растения, животни, минерали сѫ велики нѣща, но хората ги подценяватъ. Нѣкой минава покрай дървета, растения и животни и казва: Дърво е това, или животно е това и не се занимава съ тѣхъ. Ангелитѣ се занимаватъ съ растенията, а човѣкъ не имъ обръща внимание. Арахангелитѣ се занимаватъ съ животнитѣ, а човѣкъ само ги използува и казва, че сѫ сѫщества отъ низка култура. Ценете живота въ всички сѫщества, колкото слабо да е проявенъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. А животътъ произтича отъ Бога. Пазете живота на всички сѫщества, както пазите своя животъ. Само така ще разберете Божественото и ще се проявите като човѣкъ.

Въ посланието на Павла къмъ Филимона ясно се вижда неговиятъ характеръ и отношението му къмъ хората. Той се обръща къмъ Филимона съ думитѣ: „Моля ти се, за моето чадо Онисима, когото родихъ въ оковитѣ си. Който бѣше нѣкога си непотрѣбенъ на тебе, а сега и на тебе, и на мене потрѣбенъ. А ти него, сиречъ утробата ми, приеми. Може би за Евангелието да се отлѫчилъ за малко време отъ тебе, за да го приемешъ за всѣкога, не вече като робъ, но по-горе отъ робъ, брать възлюбенъ. Ако имашъ мене за съдружникъ, приеми и него, както мене. И ако те е въ нѣщо обидилъ, или ти е длъженъ, мини това на моя смѣтка. Тъй, брате, дано получа азъ това добро отъ тебе въ Господа“. (— 10 — 20 ст.). — Така се застъпва Павелъ за Онисима, като за свой възлюбенъ брать и ближенъ. Когато хората съ свързани тѣсно помежду си, тѣ съ близки и потрѣбни единъ на другъ. Щомъ се скъса тази връзка, тѣ се отдалечаватъ и ставатъ чужди и ненуждни единъ за другъ. — Кои нѣща сѫ непотрѣбни за човѣка? — Гниещитѣ. Всѣки плодъ, който гние, хвърля се на сметьта. Обаче, докато е на дървото, всѣки поглежда къмъ него съ радость. Здравиятъ плодъ има съдържание, а гнилиятъ губи съдържанието си. Като ядешъ здравъ плодъ, ще дъвчешъ хубаво, докато използувашъ всичкото му съдържание. Най-после ще вземешъ сѣмкитѣ и ще ги по-сѣешъ. Попадне ли ти гнилъ плодъ, не го яжъ, но извади сѣмкитѣ му и ги посѣй. Всѣка сѣмка носи животъ. Дайте възможность на скрития животъ въ нея да се прояви и развие.

Правилни отношения сѫ нуждни между хората. За да се създадатъ такива отношения, тѣ трѣбва да виждатъ въ всичко Божественото, т. е. проявитѣ на Бога. Като не разбирали това, въ далечното минало на човѣчеството се кланяли на слънцето, на луната, на звездитѣ, като на божества. Тѣ не сѫ божества, но чрезъ тѣхъ се проявява Божественото Начало въ свѣта. Всичко, което ни обикаля, е създадено отъ Бога, но, колкото и да е чудно и велико, това не сѫ божества. Слънцето, напримѣръ, нѣма такива отношения къмъ хората, каквито Богъ има къмъ тѣхъ. — Какво представя слънцето? — Грамадно количество материя, единъ милионъ и половина пѫти по-голѣмо отъ земята. Ние се радваме на слън-цето за онова, което ни дава — за неговата свѣтлина и топлина. Обаче, всичко това е вложено въ него отъ Бога. По сѫщия начинъ ще гледате и на човѣка. Ще го обичате и ще се радвате на онова, което Богъ е вложилъ въ него. Отъ това гледище, въ всѣки човѣкъ има нѣщо Божествено. И въ най-голѣмия грѣшникъ се крие нѣщо Божествено. Затова, именно, дойде Христосъ на земята, да повдигне грѣшницитѣ и падналитѣ.

Съвременнитѣ хора се дѣлятъ на обикновени и необикновени, на богати и бедни, на праведни и грѣшни. Благодарение на това различие, тѣ не могатъ да се търпятъ и изпадатъ въ крайности. Богатиятъ гледа на бедния съ отвращение и недоволство. Той мисли, че бедниятъ иска да го изнудва. Той не подозира, че неговото богатство е основано върху труда на бедния. Бедниятъ пъкъ иска да стане богатъ. — Защо? — За да не работи. И двамата сѫ на кривъ пѫть. Праведниятъ гледа на грѣшника съ отвращение, безъ да подозира, че неговата светость се дължи на грѣшника, т. е. на погрѣшкитѣ му. Гледайте на нѣщата правилно. Всички хора сѫ на мѣстото си. Всѣки върши своята работа, както разбира. Учете се едни отъ други и си помагайте взаимно.

Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ справедливи, да иматъ еднакви отношения и къмъ богатия, и къмъ бедния; такива трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ обикновения човѣкъ и къмъ светията. На съзнателния човѣкъ не се позволява никакво пристрастие. Ако сте слуга, вие се възмущавате отъ господаря си, който туря на смѣтката ви всѣки счупенъ предметъ. По невнимание слугата може да счупи една чаша или чиния, и господарьтъ му веднага го глобява. Ако детето му счупи чашата, той не казва нищо, даже не му прави забележка. Ще кажете, че слугата е голѣмъ, отъ него се изисква повече внимание. Въпрѣки това, и слугата прави погрѣшки. Господарьтъ е пристрастенъ къмъ детето си, защото го обича. Не е въпросъ да извинявате погрѣшкитѣ на хората, но трѣбва да бѫдете справедливи. Като види, че слугата е напра-вилъ нѣкаква погрѣшка, господарьтъ трѣбва да мълчи. При това положение, слугата самъ ще съзнае погрѣшката си и ще я изправи. Чистота е нуждна на човѣка: чистота въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ. Погрѣшкитѣ и престѫпленията на хората сѫ нечиста вода, съ която миятъ сѫдоветѣ си и ператъ. Трѣбва ли човѣкъ да яде отъ нечиститѣ чинии на хората ? Трѣбва ли да чете книги, написани съ нечиста рѫка?

Бѫдете будни и правете изборъ на книгитѣ, които четете. Има добри книги, но има и такива, които внасятъ смутъ въ човѣшката душа. Нѣкой авторъ изнася добри характерни чърти на своитѣ герои и съ това заставя четцитѣ да ги обикнатъ. Следъ това ги поставя въ условия да се самоубиятъ, или другъ нѣкой да ги убие. Споредъ мене, авторъ, който пише драми, трѣбва да бѫде жененъ, да има синъ и дъщеря, които обича и за които е готовъ да се жертвува. Какъ мислите, какъвъ край ще има романътъ или драмата, която този баща би написалъ? — Краятъ ще бѫде добъръ. Никога бащата не би написалъ драма, въ която героитѣ му умиратъ. Може ли бащата да осѫди сина или дъщеря си на смъртно наказание ? — Никога! Който сѫди хората и имъ налага смъртно наказание, той не е баща. Хората критикуватъ, осѫждатъ този или тази, защото не сѫ тѣхни деца. Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени!* Никой нѣма право да сѫди своя ближенъ. Ако искашъ да сѫдишъ, ожени се, роди дете и, като направи погрѣшка, тогава го сѫди. Ще видишъ, каква присѫда ще издадешъ.

И тъй, както сте бащи и майки къмъ своитѣ деца, бѫдете такива и къмъ чуждитѣ. Тѣ сѫ чужди за васъ, но всички сѫ деца на Бога. Малцина съзнаватъ това, поради което не познаватъ Бога, не разбиратъ отно- тенията Му къмъ хората и казватъ, че къмъ едни хора Той е по-разположенъ, а къмъ други — по-малко. — Къмъ кой слуга господарьтъ е по-разположенъ? — Къмъ онзи, който работи добре и взима въ внимание неговия интересъ. Такъвъ слуга е силенъ и работливъ. Виждате нѣкѫде десеть работника се мѫчатъ да вдигнатъ единъ голѣмъ камъкъ, но не могатъ. Дойде другъ работникъ, погледне камъка оттукъ отамъ, и самъ го вдига. Ще се карате ли на този човѣкъ? Не само че нѣма да му се карате, но ще го обикнете и ще му благодарите. Силенъ човѣкъ е той, знае какъ да започне една работа и какъ да я свърши. Какво ще кажете за онзи, който влиза въ дома ви съ торба, пълна съ провизии и раздаде всичко на децата ви? И този човѣкь е силенъ, знае какъ да постѫпва. Светъ човѣкъ е той. Дето отиде, все носи нѣщо хубаво. Светията не е бледенъ, сухъ, жълтъ, изнемощѣлъ. Ще кажете, че той прекарва въ постъ и молитва. Постътъ и молитвата не правятъ човѣка светия. Ако се говори за чистота и све- тость, това е другъ въпросъ. Така можешъ да станешъ светия. И болнитѣ прекарватъ въ постъ и молитва, но не ставатъ светии.

Нѣкой се изправи на молитва и заеме положение на добъръ, благочестивъ човѣкъ. Щомъ свърши молитвата си, започва да се кара съ жена си, съ децата си, съ слугитѣ си. Това не е правилно отношение. Ка- къвто си къмъ Бога, такъвъ ще бѫдешъ и къмь хората. Богъ не търпи лицемѣрие. Ще бѫдешъ мекъ, добъръ и снизходителенъ къмъ погрѣшкитѣ имъ. Тѣхнитѣ погрѣшки сѫ и твои погрѣшки, но ти не ги виждашъ. Какъ постѫпи Христосъ съ блудницата, която доведоха при Него? Запитаха Го: „Какво да сторимъ съ тази блудница ? Споредъ Мойсеевия законъ, такива убиваме съ камъни. Христосъ имъ отговори: „Който счита себе си за праведенъ, пръвъ да вземе камъкъ и да я убие*. Мойсей бѣше уменъ човѣкъ, познаваше Божиитѣ закони. Следъ него дойдоха други, които измѣниха законитѣ му и казваха, че сѫ отъ Мойсея.

Какво заключение може да се извади отъ това?—Че човѣшкитѣ закони сѫ изложени на постоянни промѣни. Обаче, природнитѣ закони, които сѫ Божествени, не се измѣнятъ. Споредъ човѣшкитѣ закони, който взима паритѣ на богатия, безъ негово позволение, е крадецъ и трѣбва да се накаже. Споредъ законитѣ на природата, крадецътъ не трѣбва да се наказва, защото паритѣ не сѫ загубени. Нищо въ природата не се губи, нищо не се сьздава. Значи, паритѣ нито сѫ загубени, нито сѫ създадени отъ нѣкого. Като вещество, тѣ и преди това сѫ сѫществували въ природата. Преди години, когато горѣ Чикаго, единъ богаташъ предложилъ на единъ беденъ човѣкъ, да му даде 250,000 долари, ако влѣзе въ кѫщата му и извади навънъ касата. Сиромахътъ погледналъ къмъ огъня и казалъ: Не мога да ти услужа. Огъньтъ иде! Никакви пари не ми трѣбватъ. Богатиятъ се намиралъ въ трудно положение, затова предлагалъ на бедния такава голѣма сума. Въ друго време, ако нѣкой би се осмѣлилъ да вземе хиляди долари отъ касата му, щѣше да бѫде предаденъ на полицията, като крадецъ. Трѣбваше да се намѣри нѣкой смѣлъ и честенъ човѣкъ, съ високъ моралъ, да извади касата на богаташа навънъ и да му каже: Не ми трѣбватъ паритѣ ти! Ако бедниятъ работникъ се хвърли въ огъня за 250,000 долари, той ще извърши престѫпление къмъ своя животъ. Но и богатиятъ, който е готовъ да жертвува часть отъ паритѣ си въ тежки моменти на живота си, сѫщо върши престѫпление.

И тъй, не чакайте да дойдатъ критични моменти въ живота ви, които да ви заставятъ да жертвувате часть отъ богатството си. Не мислете, че като се молите за нѣкого и постоянно му натяквате, молитвата ви ще се приеме. Казано е, че трѣбва да се молите единъ за другъ, но никой да не знае това. Молитвата е свободенъ, доброволенъ актъ. Ако из-исквате отъ нѣкого да се моли за васъ, нищо нѣма да постигнете. Молете се за ближнитѣ си, за да се молятъ и тѣ за васъ. Нѣкой минава за голѣмъ грѣшникъ и дохожда при васъ съ желание да се помолите на Господа, да се простятъ грѣховетѣ му. Не бързайте да го съжалявате. Кажете му, първо той да се помоли на Господа за себе си. Ако се приеме молитвата му, и вие ще се молите за него. Невъз-можно е да се молите за грѣшника, преди той да се помолилъ за себе си. Така постѫпва дяволътъ. Той иска другитѣ да се молятъ за неговитѣ грѣхове и престъпления. Смирение се иска отъ човѣка! Той трѣбва да бѫде готовъ да се покае и да признае погрѣшкитѣ си.

Какво се иска отъ съвременния човѣкъ ? — Да бѫде справедливъ, да върши волята Божия и да се радва на доброто. Щомь е справедливъ, той ще бѫде снизходителенъ къмъ погрѣшкитѣ на хората. Учете се отъ погрѣшкитѣ на другитѣ, безъ да ги осѫждате. Влизайте въ положението имъ, за да разбератъ и тѣ вашето положение. Каже ли нѣкой, че хората не го разбиратъ, той не мисли право. За да ви разбиратъ другитѣ, първо вие трѣбва да разбирате себе си. Щомъ разбирате себе си, и хората ще ви разбиратъ. Кажете ли, че никой не ви обича, вие сте на кривъ пѫть. Какъ познахте, че никой не ви обича ? Който люби, и него ще любятъ. Любовьта ражда любовь. Следователно, като любите, и васъ ще любятъ. Любещиятъ е свободенъ човѣкъ. Той не познава, нито болеститѣ, нито беднотията, нито мѫчението. За него е безразлично, дали има пари, или нѣма. Дето отиде, той е добре приетъ. Всички хора сѫ негови братя и сестри.

Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да разбиратъ, какво представя тя. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь“. Дето любовьта присѫтствува, тамъ е величието на Бога. Човѣкъ се разширява, смекчава и отваря ума и сърдцето си за всички живи същества. Любещиятъ става слуга на Господа. Той е готовъ да направи всичко, което Богъ иска отъ него. Ако очаква всичко на готово, Богъ и ближнитѣ му да работятъ за него, той ще изгуби любовьта, и животътъ му ще се обезсмисли. Страшно е да се обезсмисли животътъ на човѣка. Ти работи за своя умъ и за своето сърдце, безъ да очаквашъ на другитѣ. Ако ги карашъ да работятъ за тебе, въ скоро време ще ги изгубишъ. Какво пред-ставя човѣкъ безъ умъ и безъ сърдце ?

Мнозина търсятъ любовьта, но малцина я намиратъ. Къде се намира тя? Който иска да намѣри любовьта, да отиде при нѣкой малъкъ, чистъ изворъ; при нѣкоя малка мушичка, която има полетъ нагоре; при нѣкое цвѣте или дръвче, което прави голѣми уси-лия да израстне нагоре, да цъвне и даде сладъкъ плодъ, отъ който да се ползуватъ и други същества. Не търсете любовьта при голѣмитѣ извори, при голѣмитѣ дървета, при силнитѣ животни и хора. Дето любовьта при- сътствува, всичко е ценно. Затова казваме, че Божиитѣ нѣща и въ началото, и въ края съ еднакво ценни. Който не разбира Божественото, не го оценява. Съ една клечка кибритъ можете да запалите толкова огньове, колкото и съ цѣлата кибритена кутия. Важно е да запалите веднъжъ огъня. Щомъ го запалите, можете да го пренасяте дето искате.

Силата на любовьта е въ малката кибритена клечка, а не въ всичкитѣ клечки. Задръжъ една клечка за себе си, а останалвтѣ раздай на своитѣ ближни. Задръжъ само единъ лѫчъ отъ любовьта за себе си, а отъ останалитѣ нека се ползуватъ твоитѣ ближни. Радвай се, когато всички хора възприематъ любовьта и се ползуватъ отъ нея. Любовьта е достояние на всички хора, а не само на едного. Радвай се, че Богъ е навсѣкѫде.

Защо страдатъ съвременнитѣ хора ? — Защото сѫ изпратили Бога да работи вмѣсто тѣхъ. За да се освободите отъ страданията, идете вие на работа, а оставете Бога на вашето мѣсто. Станете слуги на Господа, а Него турете на вашето мѣсто. Богъ да бѫде вашъ господарь, а вие — Негови слуги! Само така ще осмислите живота си и ще оправите работитѣ си.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

31. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 3 май, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...