Jump to content

1935_12_22 Земята като училище


Ани
 Share

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Земята като училище

Размишление.

Мнозина се запитватъ, защо сѫ дошли на земята. Отговорътъ на този въпросъ е простъ и естественъ: Човѣкъ е дошълъ на земята да се учи, да придобива знания. Това не е достатъчно. Важно е да придобие систематични знания, за което е нуждно да започне отъ най-елементарнитѣ работи. Кои нѣща сѫ елементарни? Нѣкои иматъ едно понятие за елементарнитѣ работи, а други — различно отъ тѣхното. За едни хора иглата е елементарно нѣщо, а за други — не е. Тѣ я ценятъ споредъ службата, която върши. Въ даденъ моментъ тя може да зашие скъсаната дреха на нѣкого и да му даде възможность да си свърши работата. Въ този случай, иглата върши такава работа, каквато и скъпоценниятъ камъкъ не може да свърши. Просто, елементарно нѣщо е иглата, но върши добра работа.

И тъй, човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Като започва отъ елементарнитѣ работи, той развива ума си, придобива постоянство. За това се изисква трудъ и работа. Не е знание онова, което се постига безъ трудъ и работа. Не е богатство и онова, което се постига безъ трудъ и работа. Ще дойде день, когато съ малки усилия, съ малъкъ трудъ ще се постигатъ голѣми знания и богатство, но днесъ това е невъзможно. Това, което въ далечното минало било достояние само на гениитѣ и светиитѣ, днесъ е достѫпно и на обикновенитѣ хора. Едно време само гениитѣ и светиитѣ могли да говорятъ и да мислятъ право. Обикновенитѣ хора повече слушали и мълчали като риби. — Защо? — Не имъ било дадено да говорятъ. Постепенно тѣ сѫ развивали тази способность, докато днесъ по-вечето хора могатъ да говорятъ добре, минаватъ даже за оратори. Всѣки издава звукове, всѣки отваря и затваря устата си, но малцина говорятъ, както трѣбва. Говорътъ има отношение къмъ любовьта.

Сега, като се говори за велики и обикновени хора, виждаме, че великитѣ сѫ малко на брой. Въ областьта на музиката, напримѣръ, днесъ едва ли има 19 знаменити музиканти, като 19-тѣ забележителни звезди на небето. Ще дойде день, когато повечето хора ще бѫдатъ видни виртуози, всѣки въ своята область, както 19-тѣ звезди отъ първа величина. Това ще стане прстепенно. Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ развива своитѣ дарби и се проявява като знаменитъ виртуозъ. Много години сѫ нуждни, за да се постигне това. Нѣкой работи десетки години усилело вьрху себе си, но пакъ не става великъ човѣкъ. Има нѣщо, което му препятствува. Казано е въ Писанието: „Свети бѫдете ! Beлико нѣщо е да станете свети, но това не се постига лесно. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ светостьта, а кога ще я постигне, не е важно. Работете за придобиване на добродетелитѣ, безъ да се питате, кога ще ги постигнете.

Ще кажете, че светостьта не е за всички хора. Понеже не знаете, кое е за васъ и кое не е, работете върху светостьта, да си проправите пѫтя къмъ нея. Нѣкога ще се приближите къмъ нея и ще станете чисти и свети. Ако не се приближите до нея, пѫтьтъ ви за небето ще остане затворенъ. Ако искашъ да станешъ професоръ, трѣбва да си свършилъ университетъ. Освенъ това, трѣбва да си се специализиралъ по предмета, който ще препо- давашъ. Много знания се изискватъ отъ професора. Ако е филологъ, трѣбва да знае добре нѣколко езика. Ако е естественикъ, трѣбва да познава добре естественитѣ науки. Виждате, че нѣкой наблюдава небето и казвате, че е астрономъ. Не всѣки, който наблюдава небето, е астрономъ. Астрономътъ наблюдава небето презъ телескопа и вижда различни звезди, голѣми и малки. Той прави редъ наблюдения, изчислява разстоянието на звездитѣ една отъ друга, изчислява за колко време дохожда свѣтлината имъ до земята и т. н. Нѣкой отъ изчисленията му излизатъ вѣрни, нѣкой не сѫ вѣрни, но той не се отчайва, прави нови изчисления. Голѣмо постоянство има астрономътъ. Той посвещава цѣлия си животъ на звездитѣ. Какво прави обикновениятъ човѣкъ ? Помоли се на Бога два-три пѫти, погледне къмъ небето и очаква отговоръ на молитвата си. Ако не получи, обезсърдчава се, обезвѣрява се и се отказва отъ Господа. Това не е никакво вѣрую, това е човѣкъ безъ убеждение. Безъ трудъ, безъ усилия той очаква голѣми постижения. Това е невъзможно. Този човѣкъ не познава животнитѣ и растенията, които го обикалятъ, не познава своитѣ прояви, а изисква, като прочете една-две молитви, да получи отговоръ на молитвата си.

Смирение е нуждно на съвременнитѣ хора. Единъ боленъ ме повика въ дома си, да му дамъ нѣкакви наставления. Питамъ го, защо не се обърне къмъ нѣкой лѣкарь. Каза ми, че не искалъ да употрѣбява лѣкарства, да трови организма си. Казвамъ, че мога да му помогна безъ лѣкарства. Обаче, зная, че като оздравѣе, ще ме пита, какъ съмъ го излѣкувалъ. Азъ помагамъ, безъ да обяснявамъ, какъ правя това. Ще кажете, че нѣкакво чудо става съ болния. Мислете, както искате, но азъ не давамъ никакви обяснения. Ако е въпросъ за чудеса, понѣкога и животнитѣ правятъ чудеса. — Възможно ли е това ? — Възможно е.

Две снахи отишли съ свекърва си въ гората за дърва. По едно време тѣ се скарали. Свекървата се разтревожила и легнала на земята, не искала да се мръдне. Снахитѣ я увещавали да стане, да си вървятъ, но тя казала: Ако не ми доведете кола отъ селото, не мърдамъ отъ мѣстото си. Тѣ се чудѣли, какво да правятъ. Селото било далечъ, не могатъ да отидатъ за кола. Да я оставятъ сама въ гората, и това не може. Докато мислѣли, какво да правятъ съ нея, отъ вѫтрешностьта на гората се задала мечка. Като я видѣли, снахитѣ хукнали да бѣгатъ. И свекървата не се забавила. Веднага се вдигнала отъ земята и ги последвала. Като разбрали, че и свекървата тича следъ тѣхъ, снахитѣ се запитали: Какъ стана чудото ? Кой направи това ? — Мечката. Щомъ я зърнала, свекървата се изправила на краката си и безъ кола се върнала въ селото. Тъй щото, когато нѣкой ме пита, какво трѣбва да прави, за да се излѣкува, казвамъ: Мечка трѣбва да те срещне. Щомъ я видишъ, стра- хътъ ти ще изчезне, а съ него заедно и болестьта.

Две хиляди години се изминаха отъ идването на Христа на земята, но и доднесъ още хората разискватъ върху въпроса, защо е дошълъ. Онѣзи, които само разискватъ, безъ да прилагатъ, сѫ останали далечъ отъ Христовото учение. Тѣ се спиратъ само върху външната страна на учението. Обаче, има хора, които проникватъ въ сѫщината му и вървятъ напредъ. Тѣ сѫ граждани на царството Божие и синове Божии. Който не е влѣзълъ въ царството Божие, още спори върху въпроса, Синъ Божи ли е Христосъ, или обикновенъ човѣкъ. Съвременнитѣ християни спорятъ върху различни въпроси, както красивитѣ моми помежду си, коя отъ тѣхъ е най-красива и заслужава княжеския синъ. Все една отъ тѣхъ ще бѫде най-красива и ще се ожени за княжеския синъ, но явява се въпросъть: За красотата ли се жени човѣкъ? Той може да се ожени за красива мома, но после ще пита, има ли нѣкаква нива задъ красотата. Безъ нива, която да дава нѣщо, красотата е безпредметна. Нѣкой свърши съ отличие медицина, право, естественитѣ науки или музика. Всички разглеждатъ диплома, радватъ се, че предъ тѣхъ стои способенъ човѣкъ. Даватъ му следъ това да изсвири нѣщо, но той започва да се мѫчи, върти цигулката на една, на друга страна, нищо не излиза. Довеждатъ на медика единъ боленъ, той не може да опредѣли диагнозата. Даватъ му да разреши единъ споренъ въпросъ, и това не може. Какъвъ смисълъ има тогава неговиятъ отличенъ дипломъ? Докато хората използуватъ духовното за придобиване на материални блага, всѣкога ще бѫде така. Човѣкъ трѣбва да учи отъ любовь къмъ науката, а не отъ желание да му допринесе материални блага, да се издигне съ нея. Знанието се дава само на онзи, който го търси безкористно и съ любовь.

Днесъ се проповѣдва на хората, какъ трѣбва да живѣятъ, но тѣ се отегчаватъ и казватъ: Всичко, което ни се проповѣдва, го знаемъ вече. Знаемъ, че Христосъ дойде на земята да спаси човѣчеството, за което пострада, умрѣ и възкръсна. Знаемъ, че трѣбва да възприемемъ учението Му и да живѣемъ по любовь. Вѣрно е, че съвременнитѣ хора знаятъ много нѣща, но прилагатъ ли това, което знаятъ? Много хора сѫ слушали видни музиканти, възхищавали се отъ тѣхъ, но ако ги накаратъ да свирятъ, не могатъ. Не е все едно да слушашъ нѣщо, да разбирашъ и да прилагашъ. Прилагането подразбира работа, упражнения. Не е лошо да слуша и да разбира човѣкъ нѣщата, но трѣбва да има стремежъ, да постигне това, което е слушалъ и разбралъ.

Всички трѣбва да станатъ наследници на царството Божие, да придобиятъ нѣщо, което да имъ послужи като капиталъ, който да влагатъ въ обръщение. Придобие ли нѣщо ценно въ себе си, човѣкъ усилва вѣрата си. Той самъ вѣрва вече въ това, което говори. Иначе, колкото и да говори, не вѣрва на думитѣ си. Нѣкой минава за голѣмъ метеорологъ, но не може да предскаже времето. Днесъ не може да предскаже, утре не може, докато самъ изгуби вѣра въ знанието си. Има растения, животни, птици, риби, които предсказватъ времето, а той не може. Свинята, паякътъ предсказватъ времето, а нѣкой ученъ говори, обяснява законитѣ, но предсказанията му не се сбѫдватъ. Какъ предсказва паякътъ? Много просто. Наблюдавайте проявитѣ му при промѣната на времето, и вие сами ще извадите заключение за неговото знание. Трѣбва ли да се говори много, кога печката се отразява приятно на човѣка и кога неприятно? Достатъчно е да се приближишъ при силно нагорещена печка, за да ти стане неприятно. Отдалечишъ ли се на известно разстояние, изпитвашъ приятность

Задачата на човѣка е да усили вѣрата си, да си служи съ нея. Като заболѣешь, приложи вѣрата си. Боли те стомаха, кажи му да оздравѣе. Ще кажете, че стомахътъ не се лѣкува съ думи, но се нуждае отъ лѣкарства. Не е така. Думитѣ, които му казвашъ, трѣбва да сѫ проникнати отъ вѣра. Щомъ ти пръвъ вѣрвашъ въ думитѣ си, и стомахътъ ти ще повѣрва. Ако не можешъ самъ да си помогнешъ, извикай двама или трима свои приятели, да усилите действието. Христосъ казва: „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ.“ Христосъ е лѣкувалъ различни болести. Защо и вие да не се лѣкувате сами ? Той е уповавалъ на Бога и на себе си, а вие уповавате на майка си, на баща си, на роднини, на приятели, на лѣкари, и най-после уповавате на Бога и на себе си. Онѣзи, на които уповавате най-много, не могатъ да ви помогнатъ Всѣки, който върши Божията воля, може да ви помогне. На такива хора трѣбва да уповавате.

Христосъ казва: „Който върши Божията воля, той ми е братъ, и сестра, и майка.“ Който не изпълнява Божията воля, той се интересува само отъ своитѣ работи. Той мисли само за себе си и казва: Докато не наредя своитѣ работи, за никого не се интересувамъ. Ако ми остане време, тогава ще мисля за другитѣ. — Защо този човѣкъ не е добъръ като другитѣ ? Защо не е готовъ да помага на ближния си ? — Дотукъ е дошълъ човѣкътъ, нищо повече не може да направи. Каква задача може да реши детето отъ първо отдѣление ? — Само такава, която познава, която е учило. Ако му дадете задача отъ второ, трето или четвърто отдѣление, то казва: Не мога да реша тази задача, не съмъ свършилъ повече отъ първо отдѣление. Сегашнитѣ хора, свѣт- ски и религиозни, сѫ на различни степени на развитие, поради което всѣки може да свърши такава работа, за която е готовъ. Вънъ отъ нея, той се отказва да работи.

Сега азъ засѣгамъ този въпросъ не за упрѣкъ, но за ориентиране. Той има отношение къмъ бѫдещето. Днесъ всѣки е това, което е изработилъ и придобилъ въ себе си. Утре ще бѫде нѣщо повече. Човѣкъ се развива по специални закони. Никой не може да излѣзе вънъ отъ законитѣ на своето развитие и да върви напредъ. Всѣки човѣкъ е специ- фиченъ плодъ, който узрѣва на своето време. Никой плодъ не може да узрѣе въ 24 часа. Колкото и да желае това, той не може да излѣзе вънъ отъ законитѣ и реда на природата. Нѣкой плодове узрѣватъ въ продължение на два-три месеца, а други — въ продължение на четири-петь месеца. И човѣкъ е плодъ, за узрѣването на който е нуждно опредѣлено време. Той трѣбва първо да цъвне, да завърже и най-после да даде плодь. Нѣкой иска да даде плодъ преди да е цъвналъ и завързалъ. Това е невъзможно. Първо трѣбва да напѫпишъ, да цъвнешъ, да завържешъ и следъ време да дадешъ плодъ. Това се опредѣля отъ природнитѣ закони. Ще кажете, че сте постигнали нѣкой нѣща. Ако малкитѣ нѣща сте постигнали, трѣбва да работите много, за да постигнете голѣмитѣ.

И Петъръ рече: „Сребро и злато азъ нѣмамъ, но което имамъ, това ти давамъ: Въ името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи!“ И като го хвана за дѣсната рѫка, дигна го; и тозъ часъ утвърдиха се плеснитѣ и глезенитѣ му. И скочи, та се изправи и хо- дѣше; и влѣзе съ тѣхъ въ храма, та ходѣше, и скачаше, и славѣше Бога. (— 6, 7, 8 ст.). Петъръ излѣкува болния, защото имаше Христовия Духъ въ себе си. Следователно, само онзи може да лѣкува, който носи Духа въ себе си. Какво нѣщо е Духътъ, малцина знаятъ. Ще кажете, че всѣки може да има Христовия Духъ. Не е така. Не всѣка печка може да топли. Само онази печка дава топлина, въ която има вѫглища. И това не е достатъчно. Вѫглищата трѣбва да сѫ запалени и буйно да горятъ. Топлината излиза отъ печката и стопля окрѫжаващитѣ.

Следователно, ако здравето минава презъ душата на Човѣка, и тя трансформира енергиитѣ му, той може да прояви силата си. Сѫщото може да се каже и за вѣрата. Ако вѣрата проникне презъ всички клетки на човѣшкото тѣло и го освети и събуди Словото въ него, тя е изпълнила задачата си. Ако вѣрата може да запали Словото въ човѣка, изпълнила е своето предназначение. Казано е въ Писанието: „Не угасвайте Духа.“ — Може ли Духътъ да изгасва ? — Не може. Значи, тѣзи думи иматъ вѫтрешенъ, скритъ смисълъ. Да не угасвате Духа въ себе си, това значи, да не препятствувате на условията, при които Духътъ се проявява. Щомъ Му препятствувате, Той не може да се прояви. И въ васъ да е, пакъ не може да се прояви, ограниченъ е. Когато Духътъ не може да се прояви, човѣкъ се намира въ трудно положение.

Днесъ всѣки човѣкъ има нѣкакво вѣрую и счита, че то е най-право. Православниятъ мисли, че православието е най-право и вънъ отъ него нѣма спасение. Мохамеданинътъ мисли по сѫщия начинъ. Обаче, малко вѣрващи прилагатъ своето вѣрую, както трѣбва. Всички изискватъ отъ Бога да изпълни желанията имъ. Когато Богъ иска отъ тѣхъ да направятъ нѣщо, отказватъ се подъ предлогъ, че нѣматъ знание. Отчасти тѣ сѫ прави. Богъ, Който е всемѫдъръ, не може да изпрати невежия на работа. За да му възложи нѣкаква работа. Той трѣбва да го научи, какъ да работи и какво да говори. Затова е казано въ Писанието: „Когато дойдатъ дни на изпитание, не мислете, какво ще правите. Духътъ, Който е въ васъ, ще ви научи, какво да говорите.“ — Кого ще научи Духьтъ? — Онѣзи, които иматъ вѣра, които сѫ готови да Го приематъ. Духътъ посети мнозина евреи, но малцина Го приеха. И които Го приеха, даде имъ сила да проповѣдватъ Словото Божие и да лѣкуватъ болни. Слънцето огрѣва цѣлата вселена, но камънитѣ само се пагорещявать, а земята поглъща лжчитѣ и дава потикъ на растенията да растатъ. Единственъ човѣкътъ разбира най-добре слънцето, възприема свѣтлината и топлината му и започва да мисли.

Мнозина слушатъ Христовото учение, малцина Го приематъ и прилагатъ. Всѣки Го възприема по специфиченъ начинъ: едни Го възприематъ като камънитѣ — нагорещяватъ се; други — като земята, която го поглъща и дава потикъ на растенията да цъвтятъ, връзватъ и да даватъ плодъ. Малцина Го възприеха като хора, въ които внесе животъ. Които Го приеха така, приложиха Го. Да се приложи Христовото учение, това значи, да се свърже човѣшката душа съ Бога, да се почувствува човѣкъ като Синъ Божи. Който има правилни отношения къмъ Бога, никога не пита, кой какъвъ е, християнинъ, мохамеданинъ или будистъ. Той познава, кой е свързанъ съ Бога, и го разбира.

Като се говори за различнитѣ вѣрвания на хората, нѣкои запитватъ: Толкова години вече, какъ слушаме Словото, не сме ли още християни? Не сме ли още Синове Божии ? Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, детето да пита въ утробата на майка си: Не съмъ ли още човѣкъ? Ти ще станешъ човѣкъ, когато минешъ презъ 400,000 различни форми. И, като издържишъ изпита, ще се родишъ. Това става на деветия месецъ. Който издържи изпита, ражда се. Ако не го издържи, заминава за другия свѣтъ. Като се роди човѣкъ, се поставя на другъ изпитъ. Какъвъ е този изпитъ, после ще разберете. Помните ли, какъвъ бѣше първиятъ ви изпитъ ? Забравили сте го. Помните ли, кога се пробуди съзнанието ви и каква бѣше първата ви мисъль ? И това сте забравили.

И тъй, докато съзнанието на човѣка не се пробуди, докато не гледа на природата като на нѣщо живо, нищо не може да постигне. Съзнанието на съвременния човѣкъ е обикновено, съзнание на различаване на добро и на зло. Това съзнание трѣбва да се повдигне, да мине въ по-висока степень, да гледа на Бога като на свой Баща. Такова състояние наричаме синовно. Докато се нуждае отъ утеха, отъ помиряване, отъ възстановяване на вѫтрешния миръ, човѣкъ е въ обикновеното съзнание. Всичко това ще изчезне, когато той влѣзе въ Божественото съзнание, или тъй нареченото свръхсъзнание или козмично съзнание. Ще кажете, че трѣбва да се примирите съ Бога въ себе си. Нѣма защо да се примирявате всѣки день. Щомъ се примирите вед- нъжъ, вие сте примирени вече. Щомъ сте въ синовни отношения съ Бога, вие изпълнявате Неговата воля. Който изпълнява Божията воля, не се натъква на противоречия. Като върши Божията воля, той знае, че върши и своитѣ работи. Човѣкъ е дошълъ на земята да свърши първо работата на Баща си, а после своята. Който не изпълнява Божията воля, има криво разбиране за нѣщата. Той живѣе първо за себе си, а после за другитѣ. Тази е причината, дето неговиятъ животъ е подобенъ на живота на листа. Докато е пролѣть и лѣто, листътъ стои на дървото зеленъ и свежъ. Щомъ дойде есеньта, той постепенно пожълтява, окапва и изгнива. Трѣбва да се минатъ още шесть месеца, за да се яви отново. Това е животътъ на живитѣ-умрѣли. Човѣкъ трѣбва да мине въ по-висока фаза на животъ, че и като умре, да бѫде живъ. Това е животътъ на умрѣлитѣ-живи, минаване отъ смърть къмъ животъ, а не отъ животъ къмъ смърть. Значи, сѫществуватъ две положения: минаване отъ животъ къмъ смърть и отъ смърть къмъ животъ. Христосъ мина първо отъ живота къмъ смъртьта, а следъ това — отъ смъртьта къмъ живота, т. е. къмъ възкресението.

И тъй, за да минете отъ смъртьта къмъ живота, трѣбва да пазите следнитѣ правила: Не внасяй капитала си въ банки, които фалиратъ. Не уповавай на временни, преходни нѣща. Уповавай само на Божественото въ себе си. Който спазва тѣзи правила, лесно се справя съ изпитанията и страданията си. Той е подобенъ на авиаторъ, който знае законитѣ на летенето. При каквито мѫчнотии да се намѣри, лесно се справя. Който не знае законитѣ на въздухоплаването, лесно обърква пѫтя си и пада на земята. Истинскиятъ християнинъ лесно се справя съ силитѣ на своя организъмъ, съ силитѣ на ума и на сърдцето си. Той знае, колко свѣтлина и топлина му е нуждно, и така регулира силитѣ на ума и на сърдцето си, за да не произвеждатъ повече свѣтлина и топлина, отколкото имъ е нуждно. Понѣкога свѣтлината е толкова голѣма, че очитѣ на човѣка не могатъ да я понасятъ; топлината е толкова голѣма, че сърдцето не издържа на нея.

Също така и идеалътъ на човѣка не трѣбва да бѫде по-високъ отъ възможностьта му да издържа на него. Не е позволено да правите по-голѣми усилия отъ тѣзи, които организмътъ може да издържа. Като спазвате законитѣ на разумната природа, това не значи, че изведнъжъ ще станете светни. Светийство- то се постига съ течение на стотици години съзнателенъ животъ. Нѣма да усѣтите, какъ ще станете светни. Както придобивате по наследство известни дарби и способности, така ще станете светни. Като обработвате и развивате сърдцето си, вие се готвите за светии; като развивате ума си, готвите се за гении. Работете съ вѣра върху сърдцето и ума си, за да разчитате на капиталитѣ, които се криятъ въ тѣхъ, както банкерътъ разчита на своята чекова книжка. Достатъчно е да се подпише той на чека, за да получи, каквато сума му е нуждна.

Мнозина казватъ, че човѣкъ се нуждае отъ вѣра. Каква трѣбва да бѫде вѣрата му? — Да почива на връзка съ Бога, съ разумнитѣ сѫщества. Връзката подразбира чекь. Както безъ чекъ не можешъ да получишъ никаква сума, така и безъ връзки сь възвишенитѣ сѫщества не можешъ да имашъ никаква вѣра. Ти не обичашъ хората, критикувашъ Бога, а очаквашъ сѫщевременно голѣми придобивки. Не, широкъ трѣбва да бѫдешъ въ своитѣ възгледи и вѣрвания, никого да не сѫдишъ. Живѣешъ ли добре, Богъ самъ ще ти помогне, нѣма да очаква да викашъ къмъ Него за помощь. Най-напредъ Той ще ти покаже, какъ да живѣешъ, а следъ това ще те постави на изпитъ. Така постжпва учительтъ по музика съ ученика си. Първо той го запознава съ цигулката, показва му, какъ да я държи, какъ да управлява лѫка и следъ това му дава елементарни упражнения, като го напѫтва въ изпълнението имъ.

Често хората говорятъ за миналото си, съжаляватъ за изгубенитѣ условия. Чувате ги да казватъ: Какви бѣхме едно време! Да се говори за миналото, това значи, да не можешъ да използувашъ настоящето и бѫдещето. Говорете за настоящето, а не за това, че нѣкога сте били богати, здрави, учени, силни. Ако днесъ сте бедни, болни, невежи и слаби, защо не говорите за придобиване на богатство, здраве, знание и сила ? — Какво трѣбва да прави бедниятъ? — Да работи, за да придобие богатство. — Богатиятъ? — Да вложи богатството си въ обръщение. — Невежиятъ ? — Да започне да мисли. Правата мисъль отваря пѫтя на човѣка въ всички посоки.

Въ какво се заключава правата мисъль ? Какъ се прилага тя? Начинитѣ, по които се прилага правата мисъль къмъ различнитѣ хора, сѫ различни, — Защо? — Защото всички не могатъ да я възприематъ по единъ и сѫщъ начинъ. Умоветѣ на всички хора не сѫ еднакво устроени и развити, да възприематъ и чувствуватъ еднакво. Очитѣ и ушитѣ имъ сѫщо не сѫ еднакво развити. Тази е причината, дето единъ вижда предметитѣ отъ едно разстояние, а другъ — отъ друго разстояние. Ако предметътъ е много далечъ, не се вижда ясно; ако е много близо, пакъ не е ясенъ. На младини човѣкъ вижда ясно предметитѣ, на старини не ги вижда добре. За да ги види добре, трѣбва или да ги приближи до очитѣ си, или да ги отдалечи. За да вижда добре, той трѣбва да носи очила. Правилно е, обаче, и 120 годишниятъ дѣдо да вижда ясно предметитѣ, безъ очила. Нѣкой вижда добре, но, като влѣзе между хора, на които зрението е слабо, той се повлиява отъ тѣхъ и започва да не вижда ясно.

Единъ познатъ ми разправяше следната своя опитность. Станалъ рано сутриньта и започналъ да чете вестникъ. Прочелъ всички новини. По едно време искалъ да свали очилата си отъ очитѣ, да ги изчисти. Посегналъ да ги свали, но останалъ очуденъ: очилата не били на очитѣ му. Значи, той челъ свободно, безъ очила. Пожелалъ по-нататъкъ да чете вестника, но не могълъ, не виждаль вече безъ очила. — Защо не виждаль ? Защо се намиралъ подъ влиянието ни мисъльта, че не може да вижда безъ очила. Докато не мислилъ за очилата, виждаль ясно; щомъ помислилъ за тѣхъ, не виждалъ вече. Това е законътъ на внушението, подъ който се намиратъ всички хора. Нѣкой казва, че има вѣра. Щомъ се срещне съ безвѣрници, и неговата вѣра отслабва. Той се разколебава въ вѣрата си и казва: Не зная, какво става съ мене. Едно време имахъ вѣра, но сега вѣрата ми отслабна. Много естествено, препорѫчали сѫ ти очила, и ти си повѣрвалъ, че не виждашъ, че вѣрата ти отслабнала. Ако се убедишъ самъ, че виждашъ, вѣрата ти, сама по себе си, ще се усили.

Законътъ на внушението действува въ всички области на живота, въ всички науки и изкуства. Нѣкой цигулари свири добре, изпълнява правилно музикалнитѣ пиеси, но ако попадне между немузикални хора, или между голѣми критици, може да изгуби вѣрата въ себе си и да се провали. Ако е самъ, той свири добре, съ изпълнение и разбиране. Той знае, че животътъ не е само равнище, но има височини и, дълбочини, има радостни и тѫжни моменти, които предава точно. Ако изнася състоянието на влюбенъ и отчаянъ човѣкъ, въ тоноветѣ се предава едно настроение; ако предава любовьта на нѣкой оптимистъ, тоноветѣ иматъ другъ изразъ. Благородното и възвишено чувство се предава чрезъ лѫка по особенъ начинъ. Добриятъ майсторъ-виртуозъ свири, както мисли и чувствува. Така той завладява публиката и се ползува отъ любовьта и. Следователно, като се научите да свирите точно, чисто и вѣрно, вие сте виртуозъ, на когото липсва само изпълнение. Четете ли, свирите ли, живѣете ли, трѣбва да бѫдете истински виртуози, да имате добро изпълнение. Само така ще бѫдете доволни отъ себе си. Само така ще задоволявате и окрѫжаващитѣ. Не може да очаквате успѣхъ, ако вие не сте доволни отъ себе си.

Съвременнитѣ хора говорятъ за новото въ живота, въ музиката, въ изкуството. Въ какво се заключава новото? — Въ изпълнението.—Какъ се предава изпълнението? —Чрезъ вглеждане въ малкитѣ нѣща. Умѣешъ ли да предадешъ изразъ на дребнитѣ нѣща, ти си изпълнитель. Изпълнение е нуждно не само въ музиката, но навсѣкѫде, и въ знанието, и въ писането, и въ говоренето и т. н. Нѣкой пише, както му попадне. Той казва: Важна е идеята, а не какъ е написана и предадена. Не е така. Такова писане е обикновено. Така пишатъ всички писари. Истинскиятъ писатель обръща внимание на граматиката и поставя всѣка дума на нейното мѣсто. Като четете Библията, Евангелието, виждате, че има нѣщо увлѣкателно въ тѣхъ. Тѣ сѫ написани по особенъ начинъ, въ особени гами, и разполагатъ къмъ четене. Изпълнение е нуждно въ всички човѣшки прояви. И като се моли, човѣкъ трѣбва да знае начина, по който да нарежда думитѣ. Ако наредишь молитвата си правилно, ще бѫдешъ чутъ. Ти се молишъ по единъ, по другъ, по трети начинъ, но не получавашъ отговоръ на молитвата си. Чу- дишъ се, коя е причината за това. Причината е въ самия тебе, не знаешъ да се молишъ.

Въ старо време имало единъ светия, който постоянно се молѣлъ на Бога, но молитвата му не се приемала. Той искалъ да знае причината за това. Единъ день, както се молѣлъ, видѣлъ единъ ангелъ, който му казалъ: Дойдохъ да ти открия, защо твоята молитвата не се приема. Преди години, когато живѣеше като обикновенъ човѣкъ, ти отне котела на една бедна вдовица. Докато не върнешъ котела и, молитвата ти нѣма да се приеме. Това представя дисонансъ въ молитвата ти, поради което тя не се приема въ свѣта на хармонията.

Единъ религиозенъ човѣкъ често се молѣлъ на Бога да подобри материалното му положение. Случило се нѣщо въ живота му, което го накарало да мисли, че Богъ послушалъ молитвата му. Веднъжъ, като се връщалъ отъ черква, видѣлъ една торба на прозореца въ кѫщата на единъ банкеръ. Помислилъ си ще видя, какво има въ торбата. Повдигналъ я и останалъ крайно изненаданъ: торбата била пълна съ злато. Като броилъ паритѣ си, банкерътъ забравилъ торбата на прозореца. Религиозниятъ човѣкъ си обяснилъ работата, както му се искало. Той си казалъ: Молихъ се на Бога да подобри положението ми. Ето, виждамъ тази торба съ злато на прозореца и се радвамъ, че Богъ е промислилъ за менъ.

Той взелъ спокойно торбата и се върналъ у дома си. Като започналъ да се моли на Бога и да благодари за паритѣ, забелязалъ, че между Бога и него застава торбата и прѣчи на молитвата му. Това продължило две седмици. Колкото пѫти започвалъ молитвата си, предъ него се изпрѣчвала торбата и не му позволявала да се моли. Най-после той разбралъ погрѣшката си, вдигналъ торбата и я занесълъ на банкера, като му казалъ: Слушай, братко, твоята торба затвори пѫтя ми къмъ Бога. Колкото и да се моля, молитвата ми не се приема. Азъ мислѣхъ, че ще направя нѣщо съ тѣзи пари, но се убедихъ, че тѣ не сѫ мои, нито ми сѫ нуждни. Вземи паритѣ си назадъ, тѣ сѫ необходими за твоитѣ нужди. Следователно, ако си взелъ паритѣ на брата си, ще ги върнешъ. Не ги ли върнешъ, ще знаешъ, че молитвата ти нѣма да се приеме, и работата ти нѣма да върви добре. Ще върнешъ котела на бедната вдовица, ще върнешъ торбата съ паритѣ на богатия банкеръ — нищо повече. Ще знаешъ, че работитѣ не вървятъ добре, защото си взелъ чужда вещь. Ще върнешъ чуждото и ще разчиташъ само на онова, което самъ си изработилъ и придобилъ. Следователно, докато не изправишъ и най-малката си погрѣшка, все ще има нѣщо, което ще те спъва. Може да си постигналъ много, но въ момента, когато започнешъ да се повдигашъ, ще се натъкнешъ на нѣкакво малко препятствие, което ще те спъне.

Сега азъ говоря за малкитѣ нѣща, които оставатъ скрити отъ погледа на всички, но Богъ ги вижда. Нѣма скрито-покрито, което Богъ не вижда. Не е важно, дали хората виждатъ погрѣшкитѣ ти; важно е, дали Богъ ги вижда. Понеже Той вижда всичко, затова махни всички препятствия, които стоять на пѫтя между Бога и твоята душа. Изчистете ума и сърдцето си отъ всички погрѣшки, които стоятъ като препятствия на пѫтя ви. И тогава, каквото пожелаете, ще ви се даде. За' каквото и да се молите, молитвата ви ще се приеме. Много котли, много торби има на пѫтя ви, които ви спъватъ. Намѣрете притежателитѣ имъ и ги върнете. Върнете чуждитѣ нѣща, да не се спъвате въ тѣхъ. Ако сами не си помогнете, никой не може да ви помогне. Трѣбва да съзнаете, че на времето си сте имали нужда отъ котела и отъ торбата. Обаче, днесъ тѣ не ви сѫ нуждни. Не само че не ви сѫ нуждни, но сѫ препятствие въ вашия животъ. Тѣ сѫ временни нѣща, които днесъ не ви ползуватъ. Заблуждението и погрѣшката не е въ това, че си взелъ торбата съ паритѣ, но въ мисъльта и вѣрата въ паритѣ. Ти мислишъ, че безъ тѣзи пари не можешъ да живѣешъ. Ти си вложилъ вѣрата си въ временни и преходни нѣща. Вложи вѣрата си въ Бога. При всички случаи на живота си, вѣрвайте и разчитайте първо на Него. Всѣки трѣбва да върне котела на вдовицата, отъ която го е взелъ и торбата съ паритѣ на банкера. Само така ще се оправятъ неговитѣ работи. Освободете се отъ чуждитѣ котли и торби и така идете при Господа.

Ще кажете, че като се изнасятъ погрѣшкитѣ на хората, имаме предъ видъ нѣкого. Ние говоримъ за погрѣшкитѣ на всички хора, а не на едного. Погрѣшкитѣ на всички сѫ едни и сѫщи. Безразлично е, кой грѣши. Когато единъ грѣши, все едно, че всички грѣшатъ. Първо Ева сгрѣши, и грѣхътъ се предаде на всички хора. Тя повѣрва на лъжливитѣ думи на змията и яде отъ забранения плодъ. Тя повѣрва, че като яде отъ този плодъ, ще стане като Бога. И съвременнитѣ хора вѣрватъ, че като ядатъ много, ще станатъ здрави и силни. Силата и здравето не идатъ отъ външната храна. Богъ храни човѣка отвѫтре и му дава сила и животъ да работи, да решава задачитѣ си. Който много яде, много плаща. Пазете се тогава отъ кривитѣ мисли, които сте получили по наследство, и знайте, че силата и здравето се опредѣлятъ отъ правата мисъль, правитѣ чувства и действия.

Мнозина се оплакватъ, че нѣмать достатъчно свѣтлина въ ума си. Причината на това е, че тѣ сами сѫ поставили нѣкакво препятствие между душата си и Бога. Отъ тѣхъ зависи да потече отново свѣтлината. Достатъчно е да махнатъ препятствието отъ пѫтя си, и свѣтлината ще дойде. Препятствието, което стои на пѫтя имъ, е кривата мисъль, че не могатъ да изпълнятъ Божията воля по липса на възможности и условия, че нѣматъ срѣдства, нѣматъ дрехи, обуща, кѫща и т. н. Кѫде се криятъ възможноститѣ и условията за изпълнение на Божията воля ?—Въ главата на човѣка. Ще каже нѣкой, че главата му е малка, не може да ражда. Каквато да е главата му, тя носи въ себе си достатъчно възможности и условия. Отъ човѣка се изисква само добра воля да реализира това, което е вложено въ неговата глава. Ако главата му е голѣма, и плащането ще бѫде голѣмо. Който прави заеми, трѣбва да плаща: колкото по-голѣми сѫ заемитѣ, толкова повече лихва ще плаща. Изобщо, колкото повече е дадено на човѣка, толкова повече се иска отъ него.

Съвременнитѣ хора иматъ всичко на разположение. Дадено имъ е, каквото трѣбва, нищо друго не имъ остава, освенъ да работятъ. Тѣ иматъ инструменти и учители; свирене и работа се иска отъ тѣхъ. При това, като свирятъ, трѣбва да избѣгватъ погрѣшкитѣ. Ако направятъ една погрѣшка, диригентътъ ще я изправи. Той корегира музикантитѣ, но и тѣ го корегиратъ. Достатъчно е да направи малка погрѣшка, за да я видятъ веднага. Не е лошо, че грѣши човѣкъ; лошо е, когато не изправя погрѣшкитѣ си. Нѣкой грѣши и се извинява, че вината не била въ него. Това не е важно, ти си длъженъ да изправишъ погрѣшката си. Пишешъ нѣщо, не туряшъ препинателнитѣ знаци на мѣсто, изяждашъ букви и т. н. Кой е виновенъ за това? Ще кажешъ, че вината е въ учителитѣ, които не сѫ обърнали достатъчно внимание на работата ти. Щомъ съзнавашъ това, днесъ ти самъ ще се изправишъ; ще работишъ усилено, да придобиешъ това, което ти липсва. Счупилъ си крака си, не питай, защо си го счупилъ. Търси човѣкъ, който поправя счупени крака, да ти помогне.

И тъй, ако самъ не можешъ да изправишъ погрѣшката си, обърни се къмъ Бога, Той да ти помогне. Що се отнася до грѣхове и престѫпления, изправянето имъ е въ рѫцетѣ на Бога. Ще се обърнешъ къмъ Него, и Той ще изпрати нѣкое разумно сѫщество да ти помогне. Обаче, дойдешъ ли до погрѣшкитѣ си, това е твоя работа. Самъ правишъ погрѣшки, самъ ще ги изправяшъ. Ти свиришъ добре, лесно четешъ нотитѣ, но ти липсва изпълнение. Ще работишъ върху него, да дадешъ изразъ на свиренето. Много хора свирятъ, но малцина сѫ истински музиканти. Много хора рисуватъ днесъ, но малцина сѫ истински художници. Картината трѣбва да има въздухъ, дълбочина, изразъ. Отъ която страна да гледашь една картина, тя трѣбва да има изразъ.

И тъй, бѫдете добри музиканти, добри художници, безъ да се представяте предъ хората, че сте такива. Нека тѣ сами ви оценятъ. Иначе, ще приличате на голѣма лампа, около свѣтлината на която се събиратъ множество мушици, комари и пеперудки. Малко е съзнанието имъ, тѣ не могатъ да я разбиратъ, но, въпрѣки това, трупатъ се около нея. Ето защо, съветвамъ ви, ако сте светии, гении, велики учени, да минавате незабелязано между хората. Какво ще разбере пеперудката отъ работата на гения? Тя нищо не разбира. Нѣкой чете Евангелието или друга свещена книга. Какво ще и разправя за съдържанието? При това, тя е дошла вечерь. Който иска да учи, трѣбва да дойде сутринь, когато е свѣтло. Освенъ това, съзнанието и трѣбва да се повдигне до такъвъ уровенъ, да разбира нѣщата. Ще кажете, че миналото на нѣкого не е свѣтло, не може да му се помага. Оставете настрана миналото. Богъ не се занимава съ миналото на хората, но съ тѣхното настояще.

Красотата на живота се заключава въ сегашнитѣ разбирания на хората. Христосъ дойде на земята да заличи миналото на хората и да отвори пѫть къмъ новото, къмъ любовьта. Тя ще превърне злото въ добро, омразата въ любовь. И до днесъ още хората се мразятъ, убиватъ, изнасилватъ. — Кой е правъ, кой е правовѣренъ ? — Това сѫ въпроси на миналото. Влѣзте въ пѫтя на любовьта, въ пѫтя на сегашния и бѫдещъ животъ. Еди-кой си нѣмалъ вѣра, не прилагалъ доброто като васъ. Не се сравнявайте съ никого. Отде знаете, каква е вашата вѣра ? Опитали ли сте я? Направете опитъ, да видите, каква е вашата вѣра, колко издържа, и тогава говорете за себе си. Вѣрата и любовьта предаватъ особени качества на човѣка: лицето му е свѣтло, погледътъ ясенъ и отворенъ, отношенията му съ хората нѣжни, благородни, Отъ сутринь до вечерь той е заетъ съ изпълнение на Божията воля. Достатъчно е да дойде при него нѣкой беденъ или боленъ, за да му се притече на помощь. Бедниятъ се оплаква отъ положението си, но той го утешава и казва, че така, именно, му се дава възможность да познае Бога. И на болния казва сѫщото.

Наистина, тежко е положението на бедния и на болния, но онзи, който носи любовьта въ себе си, поема половината отъ загубата имъ и дава половината отъ печалбата си. Въ това се заключава Божественото. Това е новото учение. Ще кажете, че всѣки самъ трѣбва да носи кръста си. Това е законътъ, това е старото учение. Новото учение — учението на любовьта казва: Ще вземешъ участие въ страданието на ближния си, ще понесешъ половината отъ загубата му, и ще дадешъ половината отъ печалбата си.

„Сребро и злато азъ нѣмамъ, но което имамъ, това ти давамъ.“ (— 6 ст.). Азъ пъкъ ви казвамъ: Въ името на Бога на Любовьта, Който е изпратилъ своя Синъ на земята да спаси човѣчеството, нека се отворятъ умоветѣ и сърдцата ви, да следвате Божия пѫть, да възприемате вѣрата, надеждата и любовьта, които оживяватъ и възкресяватъ. Въ Негово име станете, вървете напредъ и работете!

„Пази свободата на душата си силата на духа си, свѣтлитѣ мисли на ума си, и добритѣ чувства на сърдцето си. Помни: Царскиятъ пѫть на душата е добрата мисъль на духа. Помни и не забравяй: Ти не си пратенъ на земята да глождишъ изсъхналитѣ кости на твоитѣ предци. Не си пратенъ да се занима- вашъ съ миналото. Всѣка разумна душа има опредѣлено мѣсто въ свѣта. Бѫди благодаренъ на това, което ти е дадено. Изплитай своето благоденствие, както паякътъ плете своята мрежа.“ (Отъ книгата „Царскиятъ пѫть на душата.“).

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

14. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

22 декемврий, 1935 г. 5 ч. с. София.— Изгрѣвъ.

Link to comment
Share on other sites

  • Ани unlocked this topic

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
 Share

×
×
  • Create New...