Jump to content

1935_12_15 Копринениятъ конецъ


Ани

Recommended Posts

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Копринениятъ конецъ

Размишление.

Като четете 17. глава отъ Евангелието на Йоана, виждате, че тя е едно отъ съдържателнитѣ Слова, които Христосъ говорилъ на времето си. Тази глава е кратка, но съдържателна; тя крие въ себе си нѣщо интимно, вътрешно и крайно смислено. Истинското знание не се изразява съ много думи. Малко ще кажешъ, но дълбоко и смислено. Само онзи разбира вътрешния смисълъ на казанитѣ отъ Христа думи, който има свѣтлина, т. е. на когото съзнанието е пробудено. Нѣма ли будно съзнание, колкото и да му се говори и обяснява, той повече се обърква. Пъкъ и онзи, който обяснява, също трѣбва да има будно съзнание. Нѣкой философи пишатъ цѣли томове върху известни въпроси, но, въпрѣки това, не задоволяватъ четцитѣ. Защо ? — Защото и на тѣхъ не е ясно това, върху което пишатъ. Тѣ разглеждатъ външната страна на въпроса. Външната страна на нѣщата е временна, преходна. Има и вътрешни нѣща временни, но човѣкъ трѣбва да различава външното преходно и вътрешното преходно. Не схваща ли сѫщественото въ външния и вѫтрешния животъ, той всѣкога ще се натъква на противоречия.

Какво се разбира подъ „външно“ и „вътрешно“? Външното означава нѣщо далечно, чуѫдо, а вѫтрешното близко, интимно. Външнитѣ нѣща нѣматъ тѣсна връзка помежду си, а вѫтрешнитѣ иматъ. Затова казватъ, че роднинитѣ сѫ вѫтрешни хора. Братята и се сестритѣ по кръвь сѫ най-близко до майката и бащата. Следъ тѣхъ идатъ първитѣ братовчеди, вторитѣ и т. н. Дойдете ли до пети братовчеди, вѫтрешната връзка изчезва. Тѣ ставатъ външни, чужди, непознати хора за дадено семейство. Сѫщото се отнася и до отвлѣченитѣ нѣща. И въ тѣхъ има близость на степени, по голѣма или по-малка. Еднообразието, напримѣръ, представя външна страна на живота, а разнообразието — вѫтрешна. Еднообразието убива човѣшкия духъ, а разнообразието го повдига и оживява. Убийствено е за човѣка да повтаря едно и сѫщо нѣщо много пѫти.

Единъ калугеръ се оплаквалъ отъ еднообразието на своя животъ. Той казвалъ, че му дотегнало, всѣки день да прави една и съща работа: да кади съ тамянъ, да чете едни и сѫщи молитви, да прави по десетки и стотици поклони. Пръститѣ на рѫцетѣ му и колѣнетѣ му хванали мазоли отъ поклони. Кръстътъ го заболѣлъ, виждалъ се въ чудо, какво да прави. Наистина, страшно е положението на човѣкъ, който живѣе въ еднообразието. Той самъ трѣбва да търси начинъ да влѣзе въ разнообразието на живота, т. е. да влѣзе въ контактъ съ красотата. Разумниятъ човѣкъ самъ разнообразява живота си. Той внася разнообразие и въ яденето, и въ обличането, и въ четенето, и въ отношенията си къмъ хората. Къмъ всѣки човѣкъ той има различни отношения. Външниятъ му животъ е разнообразенъ, а вѫтрешниятъ — еднообразенъ. Вѫтрешно той спазва закона на единството. Не постжпва ли така, човѣкъ дохожда до втръсване, което го отвращава отъ живота. Тази е причината, дето нѣкои хора се стремятъ къмъ духовния животъ; така тѣ искатъ да разнообразятъ физическия си животъ. Ако не сѫ готови за духовния животъ, тѣ изпадатъ въ по-голѣми мѫчнотии. — Защо? — Защото между физическия и духовния животъ има голѣма пропасть. Който не е готовъ за духовното, лесно може да пропадне.

Пропасть има не само между физическия и духовния животъ, но и между разбиранията на хората. Не е лесно да се разбератъ материалистътъ и идеалистътъ. Не се разбиратъ лесно простиятъ и учениятъ. Обикновениятъ човѣкъ чете книгитѣ на високо ученитѣ, но нищо не разбира. Ако чете съчиненията на Айнщайна, умътъ му ще се вземе — не разбира човѣкътъ. Между неговитѣ разбирания и тѣзи на Айнщайна се открива голѣма пропасть. Човѣкъ не изгубва ума си отъ неразбранитѣ нѣща, но преживява ужасъ обезсърдчаване.

Кой човѣкъ се обезсърдчава? — Стариятъ. Който се обезсърдчава, преждевременно остарява; като се насърдчава, човѣкъ се подмладява. Бъдете всѣкога млади, да се насърдчавате и да вървите напредъ. Следователно, ако искате да се подмладите, трѣбва да се насърдчавате. Обезсърдчите ли се, ста- ростьта иде. Обезсърдчаването е признакъ на старость, на невежество, ограничаване, слабость, малодушие и др. Обезсърдчаването води къмъ обезсмисляне на живота. Каже ли нѣкой, че не му се яде, това не значи още, че, изобщо, не иска да яде, но сухъ хлѣбъ не иска, дотегналъ му е вече. Той иска да си хапне и друго нѣщо, нѣкакво вкусно ядене. Сухиятъ хлѣбъ разранява гърлото, а като го намаже съ малко масло, по-лесно се гълта. Тъй щото, когато животътъ на нѣкого се обезсмисли, това не значи, че той не иска да живѣе. Напротивъ, живѣе му се, но иска но-добъръ, по съзнателенъ животъ.

Христосъ казва: „Не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но и съ всѣко слово, което излиза отъ устата на Бога.“ Значи, на физическия свѣтъ същественото е хлѣбътъ, а въ духовния — Словото. Да живѣешъ и да се хранишъ съ Словото, това подразбира, да изработишъ своето духовно тѣло. Като живѣе добре и се храни съ Словото, човѣкъ прави мостъ между физическия и духовния свѣтъ. Нѣма ли мостъ за минаване, той пада въ пропастьта. Добриятъ животъ има отношение къмъ отдѣлния човѣкъ. Всѣки трѣбва да живѣе добре, да не мисли, какъ живѣятъ другитѣ и да ги морализира. Морализирането прилича на биенето на камбаната. Какво допринася биенето на металическата камбана? Най-многото, което може да направи тя, е да събере богомолцитѣ и после да ги разпръсне, но съ това тѣ не ставатъ по-вѣрващи, отколкото сѫ били по-рано.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ дълбоко и право разбиране на живота, като бѣлия доброкачественъ хлѣбъ. Правилното разбиране освобождава човѣка, внася разположение въ него, както хубавиятъ хлѣбъ. Не е достатъчно само да се нахраните, но да станете щастливи. Не е достатъчно само да се наспите, но да се събудите отъ съня добри и радостни. И въ сънь, и въ будно състояние, всѣкога трѣбва да бѫдешъ щастливъ. Нѣкога човѣкъ е щастливъ въ будно състояние, а е нещастенъ на сънь. Той сънува, че го гонятъ разбойници или диви звѣрове, и сутриньта става неспокоенъ, уплашенъ, че ще му се случи нѣщо лошо презъ деня. Като мине известно време, и нищо не му се случва, той казва: Сънь е това, илюзия. Не е илюзия съньтъ, има нѣщо вѣрно въ него.

Има нѣща невѣрни, но има и вѣрни. Има нѣща илюзорни, но има и действителни. Има непостоянни, но има и постоянни нѣща. Невѣрни, илюзорни и непостоянни нѣща сѫ тѣзи, които иматъ малко съдържание, а голѣма форма. Напримѣръ, нѣкой постѫпва въ единъ прочутъ университетъ, съ известни професори. Всички очакватъ да излѣзе отъ него ученъ човѣкъ. Въ края на краищата, надеждитѣ имъ не се оправдават ? Той посещава университета, но не учи, както трѣбва, и излиза отъ него, както повечето студенти, посрѣдственъ човѣкъ. Значи, положението му по форма било голѣмо, а по съдържание — малко. Има хора, които сами учатъ, безъ да се записватъ въ университетъ, но ставатъ учени, знаменити. По форма тѣ сѫ малки, а по съдържание голѣми. Не всѣкога училището дава знания. Не е достатъчно само да посещавашъ училището, нито само да слушащъ—трѣбва да учишъ. Не всѣкога посещаването на черквитѣ прави човѣка набоженъ. Той трѣбва да се моли, да прилага Божието Слово, и тогава ще стане вѣрващъ, набоженъ човѣкъ. Мнозина казватъ, че имъ дотегнало да бѫдатъ набожни. Истински набожниятъ не дотяга нито на себе си, нито на окрѫжаващитѣ. За предпочитане е да бѫде човѣкъ набоженъ, отколкото да не е набоженъ.

Истински набожниятъ е здравъ, разуменъ, добъръ, справедливъ човѣкъ. Другъ е въпросътъ за привидно, външно набожниятъ. Той говори за Бога, за ангелитѣ, за онзи свѣтъ, безъ да разбира смисъла на тѣзи понятия. Ще кажете, че се интересувате отъ онзи свѣтъ, искате да ви го опишатъ. Нѣма думи, съ които да се опише онзи свѣтъ. Много опити сѫ правени въ това отношение, но нито единъ не отговаря напълно на действителностьта. Да опишете онзи свѣтъ и да дадете пълна представа за него, това значи, да нарисувате човѣка, или да го изваете отъ камъкъ. Колкото живо и вѣрно да предадете образа му, все ще си остане картина или статуя, която нито ще ви проговори, нито ще предаде мислитѣ и чувствата, които го вълнуватъ. По форма картината прилича на човѣка, но по съдържание и смисълъ не прилича — дълбочина нѣма въ образа на този човѣкъ. Досега никоя рѫка на художникъ или на скулпторъ не е могла да предаде истинския образъ на нѣкой човѣкъ. Тъй щото, когато казватъ, че даденъ човѣкъ приличалъ на другъ, и това е невъзможно. Въ известенъ моментъ единъ човѣкъ може да прилича на другъ, но въ всички случаи да бѫде като него, това е невъзможно. Радвайте се, че е така. Природата е съвършена, тя обича разнообразието, затова никога не повтаря формитѣ си. Когато казваме, че нѣкои хора ни сѫ приятни, това значи, че се оглеждаме въ тѣхъ. Въ известно отношение ние си приличаме, затова ни сѫ приятни. Хората се обичатъ, когато си приличатъ и даватъ нѣщо отъ себе си. Ако взиматъ само, тѣ не се обичатъ.

Следователно, има два вида хора: едни постоянно взематъ, а други — постоянно даватъ. Който постоянно дава, всѣкога е обичанъ; който постоянно взема, никой не го обича. Всички обичатъ Бога, защото постоянно дава. Животътъ и всички блага излизатъ отъ Бога. Чрезъ вѣрата човѣкъ се свързва съ Онзи, отъ Когото е произлѣзълъ. Тази връзка е необходима. Казано е, че Богъ създаде човѣка по образъ и подобие свое. Следователно, необходимо е човѣкъ да се свърже съ своя Създа- тель, да стане едно съ Него. Той иска да знае, доколко сме станали като Него, доколко е спазенъ първичния образъ и подобие. Единъ човѣкъ прилича на другъ дотолкова, доколкото постъпва като него. Приятно е на знаменития цигуларь да слуша нѣкого, който свири като него. Приятно е да слушате единъ говоритель, който говори красноречиво, логично и музикално. Той говори отвънъ, а вие го слушате вътрешно. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не чувствува красивото и възвишеното вътре въ себе си.

Хората живѣятъ на физическия свѣтъ, но мислятъ и за духовния. Тѣ отчасти познаватъ този свѣтъ, но искатъ да знаятъ нѣщо и за онзи свѣтъ, да разбератъ разликата, която съществува между двата свѣта. Ако нѣкой имъ опише онзи свѣтъ, тѣ ще се обезсърдчатъ отъ този свѣтъ. Отъ друга страна, ще се уплашатъ, ще имъ се види страшенъ. — Защо ще се уплашатъ? — Защото не сѫ подготвени за него. Въ това отношение, тѣ приличатъ на младата мома, която обича родителитѣ си, братята и сестритѣ си, доволна е отъ тѣхъ. Единъ день и дохожда мисъльта да излѣзе отъ този свѣтъ, да види други хора. Увлѣчена въ желанието си, тя срѣща младъ момъкъ, който започва да и говори за другъ свѣтъ, за други отношения, и тя се увлича. Започва да става недоволна отъ родителитѣ си, отъ братята и сестритѣ си и мечтае за новия свѣтъ, който момъкътъ и открива. Отъ една страна се стреми къмъ момъка, отъ друга, се плаши отъ него, чувствува се неподготвена за онзи свѣтъ. Докато не се е оженила, тя се облича добре, докарва се, маже лицето си, да бѫде бѣла и червена. Щомъ се ожени, напуща се. Въ първия случай, тя е гиздава и добре облѣчена, защото играе на хорото. Като се ожени, отива на нивата, дето я чака работа. Много естествено. Не може работната мома да бѫде облѣчена съ нова рокля. Нивата изисква работници, облѣчени въ всѣкидневнитѣ си дрехи. Тамъ ще се нацапашъ, ще скѫсашъ дрехитѣ си. Докато си на земята, ще се цапашъ и ще се миешъ, ще вършишъ работа.

Животътъ е непреривенъ процесъ отъ промѣни. Щомъ станешъ отъ сънь, ти се измивашъ. Като си лѣгашъ, пакъ измивашъ лицето си. Кога се мие човѣкъ? Когато е работилъ и се оцапалъ. Значи, човѣкъ се цапа и когато спи, и когато е буденъ. И презъ съня той работи, минава презъ сѫщитѣ състояния, каквито и презъ деня. Като се мие, човѣкъ влиза въ новия животъ, започва нова работа. Въ това отношение, водата е проводникъ на живота. Тя внася сила, енергия въ него и го прави годенъ за работа. Човѣкъ вижда, че има нѣщо мистично въ живота и се стреми да го използува разумно. Да схващашъ мистичното въ живота, това значи, да възприемашъ красивото и възвишеното въ него и да го използувашъ.

Сега се говори на хората за много нѣща, но не е достатъчно само да имъ се говори. При това, важно е, какъ имъ се говори. Понѣкога човѣкъ говори високо, натъртено, а нѣкога — тихо, едва се чува. Слабиятъ говори тихо, несигурно. Силниятъ, който има власть, говори високо, съ съзнание. Важно е така да се говори на човѣка, че да се ползува отъ ду- митѣ му. А така говори само онзи, който разбира живота, който го опиталъ. Той знае, че всичко, каквото става въ живота, е за добро. Че нѣкой падналъ и счупилъ крака си, и това е за добро. Ще кажете, че човѣкътъ страда, че има болки, трѣбва да се влѣзе въ положението му. Ще влѣзешъ въ положението му, ако можешъ да му помогнешъ. Не можешъ ли да изправишъ счупения му кракъ, колкото и да плачешъ, не можешъ да му помогнешъ. По рано този човѣкъ се е радвалъ, билъ гордъ, не обръщалъ внимание на никого. Сега се смирилъ, търси човѣкъ, който да му помогне. Като намѣри такъвъ, веднага слиза отъ висотата на положението си и се свързва съ него. Тъй щото, не съжалявайте, когато гордиятъ човѣкъ страда. Чрезъ страданието си той се свързва съ онѣзи, на които не е обръщалъ никакво внимание. Радвайте се за новитѣ, красиви връзки, които се създаватъ между хората. Тѣ се сприятеляватъ и така влизатъ въ разумния животъ. Да създадешъ истинско приятелство съ онѣзи, които ти помагатъ, това значи, да изпълнишъ Божията воля.

Радвайте се на новото, което иде въ свѣта. Радвайте се на новитѣ връзки. Нѣкой се страхуватъ отъ връзки. Страхувайте се отъ старитѣ връзки, които се основаватъ на користолюбие. Радвайте се на новитѣ връзки, основани на любовьта. Въ любовьта се крие опознаването на душитѣ. Докато се опознаятъ, хората ще се каратъ, ще се помиряватъ, и най-после ще си подадатъ рѫка на вѣчно приятелство и любовь. Не е страшно, когато хората се каратъ; страшно е, когато не могатъ да се помирятъ. Щомъ се скаратъ, тѣ започватъ дѣло. Единиятъ по-малко виновенъ отъ другия. Сѫдътъ решава дѣлото въ полза на по-малко виновния и ги заставя да се помирятъ. Това, което става вънъ отъ човѣка, става и въ самия него. Вѫтрешниятъ сѫдия разглежда дѣлото и се произнася за вината на спорещитѣ. Щомъ издаде присѫдата, ти непремѣнно трѣбва да се подчинишъ и помиришъ съ брата си. Добре е да се помирявате, но никога следъ това да не си кажете обидна дума. Нѣкой казва, че простилъ дълговетѣ на своя дължникъ, но, дето го срещне, нарича го изедникъ. Това не е прощаване. Прощава само онзи, който има любовь въ сърдцето си. Прощава се само на онзи, който се разкайва. Не можешъ да простишъ на човѣкъ, който не се разкайва.— Защо? — Защото пакъ ще повтори сѫщата погрѣшка. Прощаването е процесъ, при който човѣкъ минава отъ по-низко въ по-високо състояние.

Изкуство е човѣкъ да прощава. Да про- щавашъ на другитѣ и да ги сѫдишъ е по-лесно, отколкото да прощавашъ на себе си и самъ да се сѫдишъ. Ако нѣкой, вънъ отъ тебе, грѣши, ще го наругаешъ, ще го набиешъ, и въпросътъ ще се свърши. Обаче, какво ще правишъ съ себе си? Самъ да се ругаешъ, не можешъ; да се биешъ, сѫщо не можешъ. Ако се биешъ, ще те боли. Казалъ си обидна дума на нѣкого. Какво ще правишъ, какъ ще се накажешъ и какъ ще си простишъ? Да се биешъ, не можешъ; да си простишъ веднага, не искашъ. Тогава започвашъ да се разговаряшъ съ онзи въ тебе, който грѣши. Казвашъ му: Моля ти се, бѫди внимателенъ, не се произнасяй бързо за нѣщата. Нали знаешъ, че ти като грѣшишъ, и азъ страдамъ.

Сега, това е въпросъ, който не ви интересува. Дъщерята не се интересува отъ това, какъ се оженилъ баща и. Ако той и разказва, какъ станало това, въ края на краищата, тя ще се отегчи и ще престане да слуша баща си. Започне ли да и говори, че е време вече да се ожени, тя широко отваря очитѣ и ушитѣ си, иска да знае, кога ще се ожени и какъ ще стане това. Добро нѣщо е женитбата, но ако има въ нея нѣщо ново. Ако донесе новото въ свѣта, женитбата има смисълъ. Остане ли въ старото, тя е безпредметна. Старото създава драмата и трагедията въ живота. И човѣкъ почва да съжалява за жертвата, която е направилъ. Той жертвувалъ ценното за безценното.

Време е вече да излѣзете отъ старитѣ си разбирания. Това не става изведнъжъ, но постепенно. Да излѣзешъ отъ старото, това не значи да го изхвърлишъ навънъ. Старото ще послужи за торъ на новото. И следъ това ще се оставятъ на действието на слънчевата свѣтлина и топлина. Ако новото не се натори и не се изложи на слънчевата свѣтлина и топлина, нищо не може да излѣзе отъ него. Старото знание е изживѣло времето си. Знание, което не носи свобода, свѣтлина и топлина, не е истинско. Знание, което не подмладява човѣка, не е истинско. Животъ, който не носи знание, свобода и сила, не е истински. Сила, която не носи свобода, животъ и младость, не е истинска. Свѣтлината пъкъ разкрива красотата и простора въ живота. Страшно е да се изгубишъ вечерь въ тъмнината, да останешъ срѣдъ гората самъ, безъ никаква свѣтлинка. Само при това положение, човѣкъ оценява свѣтлината, разбира, какво означаватъ препятствията и противоречията въ живота. Дето е свѣтлината, тамъ нѣма противоречия, спънки и страдания.

Следователно, докато живѣе, човѣкъ се нуждае отъ вътрешна свѣтлина и топлина. Никой не може да живѣе безъ свѣтлина и топлина. Това не значи, че нѣма да страдате. Изпитанията, мъчнотиитѣ и страданията съ неизбѣжни. Нѣмате ли нуждната свѣтлина и топлина, страданията и мъчнотиитѣ ще бъдатъ по-голѣми. Тѣ сѫ поставени съзнателно на пѫтя на всѣки човѣкъ, за да прави усилия и да ги преодолява. Така се развива мисъльта на човѣка. Въ каквото училище да учите, все ще се натъкнете на известни мѫчнотии. Тѣ влизатъ въ програмата на училището. Безъ изпитания и страдания нѣма развитие. Безъ програма, въ училището нѣма успѣхъ. Не само това, даже мѣстата на ученицитѣ сѫ опредѣлени. Ученикътъ не може да седне, дето иска. Учителитѣ опредѣлятъ мѣстата на ученицитѣ си по ръстъ, по характеръ, по тем- пераментъ, или споредъ положението на свѣтлината. Разумниятъ учитель взема подъ внимание редъ съображения, докато постави ученика на неговото мѣсто. Попадне ли въ рѫцетѣ на добъръ, способенъ и разуменъ учитель, ученикътъ се развива правилно. Способниятъ учитель следва законитѣ и методитѣ на природата, а обикновениятъ се рѫководи отъ правилата и законитѣ на обикновенитѣ училища, дето всичко върви по изкуственъ пѫть. Искате ли да познаете добрия учитель, добрия художникъ или ученъ, дайте имъ да свършатъ една работа по своя предметъ. Учительтъ ще преподаде урока си естествено, свободно, както ставатъ нѣщата въ природата. Художникътъ ще нарисува една картина безъ никакви външни пособия. Той не си служи съ линия и пергелъ, по само съ окото, въ което се намиратъ всички помагала. Окото му е точно, мѣри и вижда нѣщата правилно. Той е развилъ своя вѫтрешенъ усѣтъ къмъ природата, поради което схваща вѣрно нѣщата. Учениятъ пъкъ описва нѣщата, както сѫ въ природата, безъ преувеличения. Достатъчно е да наблюдава известна проява въ човѣка, за да я опише точно и подробно.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ вътрешно разбиране на духовния свѣтъ. Само така може да се внесе новото въ живота. Безъ него животътъ на човѣка е обикновенъ, еднообразенъ и слабо продуктивенъ. Тази е причината, дето обикновениятъ човѣкъ лесно се обезсърдчава. Каквато работа му дадатъ, той я погледне отъ една, отъ друга страна и казва: Тази работа не е за мене, нищо нѣма да излѣзе отъ нея. Много естествено. Ако лентата на фотографическия апаратъ не се движи, ти нищо нѣма да постигнешъ. Може да фотографирашъ много предмети, но тѣ ще се отпечатватъ на едно и сѫщо мѣсто, и, въ края на краищата, нищо нѣма да излѣзе. Когато снемашъ образитѣ, лентата трѣбва да се движи постоянно. Изкуство е да може човѣкъ да схваща правилно нѣщата, да разбира условията и да знае, какъ да фотографира. И въ живота се фотографиратъ нѣщата. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде фотографъ, да знае, какъ да нагажда окото си по отношение на свѣтлината. При това, той не е длъженъ да фотографира всичко. Има нѣща, които не трѣбва да се клиширатъ. Апаратътъ, чрезъ който човѣкъ фотографира образитѣ, е неговото съзнание.

Пазете съзнанието си чисто, за да схващате образитѣ вѣрно и точно. Схващайте образитѣ по такъвъ начинъ, че да запазите известна последователность между тѣхъ. Така ще направите единъ филмъ, отъ който ще се ползуватъ всички хора. Филмувайте своитѣ мисли и чувства въ такъвъ редъ, че да изнесете нѣщо ново предъ свѣта. Филмувайте мислитѣ и чувствата на хората съ сѫщата цель, да се види новото и красивото въ живота. Нѣкой минава покрай кѫщата на свои познати и чува, че мѫжъ и жена се каратъ, и веднага ги филмира. Минава край друга кѫща, пакъ мѫжъ и жена се каратъ — и тѣхъ филмира. Следъ това се замисля за причинитѣ на карането. Защо се каратъ, не е важно. Причината е отъ материаленъ характеръ: или жената не е сготвила добре, или синътъ и дъщерята сѫ направили нѣкаква пакость. Колкото случаи на разправии и недоразумения изнесете предъ свѣта, нищо ново нѣма да дадете. Разправиитѣ и недоразуменията между хората датиратъ отъ най-стари времена. Тѣ не заслужаватъ да бѫдатъ представяни на филмъ. Нѣма защо да филмирате стари работи. Ще кажете, че синътъ счупилъ стомната. Щомъ старата стомна е счупена, ще се купи нова. Грънчарьтъ прави нови грънци; ще отидете при него и ще купите нова стомна. Ако дъщерята скѫсала или оцапала роклята си, ще отидете при търговеца и ще купите новъ платъ. Ако жената изгорила лука, ще вземе отново лукъ и масло и ще го запържи. Новото трѣбва да се филмира, а старото да се заличава и изправя.

Радвайте се на новото, което иде; не съжалявайте за старото, което си отива. Старитѣ българи били крайно гостоприемни и практични. Като имъ дохождалъ гостъ, тѣ го приемали съ радость: гощавали го добре, слагали му богата трапеза. Цѣлиятъ домъ билъ на негово разположение. Тѣ го считали гостъ само за 24 часа. На другия день всички ставали рано и отивали на нивата. Домакинътъ на кѫщата се обръщалъ къмъ госта съ думитѣ: Ние тръгваме на работа и те канимъ съ насъ. Ако дойдешъ, ще бѫдешъ добре дошълъ между насъ. Ако не дойдешъ, довиждане! Тѣ го посрѣщали по новъ начинъ, съ любовь и радость, а го изпращали по старъ начинъ. За да не става нужда да се прилага стариятъ начинъ, вие трѣбва да бѫдете будни, да разбирате хората и да не спъвате тѣхната работа. Новиятъ човѣкъ се приспособява къмъ живота на другитѣ хора, влиза въ положението имъ и е готовъ всѣкога да помага.

Задачата на човѣка е да вземе предъ видъ условията, при които живѣе, и да ги използува разумно. За тази цель, той трѣбва да мисли, да се научи да съпоставя фактитѣ, да прави връзка между тѣхъ. Ще дойде день, когато той ще се изправи предъ комисия отъ свѣтли, възвишени и благородни сѫщества и ще държи изпитъ предъ тѣхъ. Какво обществено положение заема, не е важно. И като царь, и като последенъ просекъ, той ще държи изпитъ предъ тази комисия. Човѣкъ е дошьлъ на земята — великото училище, да се учи. Следователно, изпитътъ му е неизбѣженъ. Комисията е въ разумния свѣтъ, между възвишенитѣ сѫщства. Като се яви предъ нея, ще му свалятъ всичко, което носи сега: шапка, дрехи, обуща. Тамъ ученикътъ се явява съвършено голъ. Какъ си се обличалъ на земята, каква шапка си носилъ, това нѣма значение за тѣхъ. Тамъ сѫдятъ за ученика по главата, която му е дадена. И на земята има общества отъ хора, които ходятъ голи. Тѣ искатъ да се върнатъ къмъ първоначалното положение, когато човѣкътъ е билъ въ рая. Обаче, климатътъ на земята не позволява на хората да ходятъ голи. Онѣзи, които се осмѣляватъ да правятъ това, живѣятъ въ специални острови. За обикновенитѣ хора тѣ минаватъ като прокажени, отдѣлени отъ свѣта. Въ духовния свѣтъ идеята за голотата има смисълъ, защото се разбира човѣкъ, външно голъ, а вътрешно облѣченъ съ добродетелитѣ на живота. Сега на васъ казвамъ: Макаръ че сте външно облѣчени, стремете се къмъ вътрешното облѣкло. Облѣчете се съ дрехата на добродетелитѣ, да бъдете готови за изпита, който ви очаква въ духовния свѣтъ.

Какво означаватъ думитѣ „голъ“ и „облѣченъ“? Човѣкъ оголява, когато изгуби нѣщо съществено. Тогава той изпитва срамъ. Значи, изгубването е вътрешно, а не външно. Да се облѣче човѣкъ, това значи придобиване на същественото, на свѣтлината, отъ която е изтъкана неговата дреха. Казано е въ Писанието: „Облѣчете се въ дрехата на свѣтлината!“ Когато се радва, човѣкъ свѣти. Следователно, радвайте се, и когато скърбите, и когато сте щастливи. — Може ли да се радва човѣкъ, когато скърби? — Може. Скръбьта е облакъ на човѣшкото небе. Както се радвате на слънцето, което грѣе, така се радвайте и на облацитѣ, които го засѣнчватъ. Скръбьта и радостьта съ временни състояния, които даватъ нѣщо на човѣка. Ето защо, той трѣбва да бъде буденъ, да използува благото, което тѣ криятъ въ себе си. Истинскиятъ християнинъ запазва разположението си и при добритѣ, и при лошитѣ условия на живота. Така се опитва силата му. Ако човѣкъ не издържа на мъчнотии и страдания, силата му е малка.

Христосъ казва: „Богъ живѣе въ мене, и азъ въ Него. Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Ако ти не съзнавашъ, че Богъ е въ тебе, и ти въ Него, нищо не можешъ да постигнешъ. Думитѣ „вътре и вънъ" означаватъ близость и далечина. Богъ е въ мене, значи, близо е; азъ съмъ въ Него, пакъ е близо. Когато се разбиратъ, хората съ близо. Щомъ не се разбиратъ, тѣ съ далечъ едни отъ други. Близостьта е мѣрка, чрезъ която се опредѣля степеньта на разбирането между хората. Казано е още въ Писанието: „Бѫдете благоугодни на Бога.“ Само онзи може да бъде благоугоденъ на Бога, който е близо до Него. Щомъ е близо, той Го разбира и познава. Близостьта е вътрешно състояние. Ако хората съ близки външно, а вътрешно далечни, тѣ сѫ лишени отъ всѣкакво разбирателство.

Какво е нуждно на съвременнитѣ хора, за да бѫдатъ близо до Бога? — Любовь. Тя е единствената сила, която опредѣля разстоянието между човѣшката душа и Бога. Мнозина страдатъ, когато остаряватъ, когато губятъ богатството си. Старостьта и младостьта, богатството и бедностьта сѫ временни състояния. Следователно, страдайте, когато се отдалечавате отъ Бога, а не когато губите младостьта и богатството си. За какво богатство ще страдате? За онова, което сте придобили неправилно? Плачете и страдайте, ако загубите вѫтрешното си богатство и добродетели. Тѣ сѫ сѫществени нѣща. Всичко, което сте придобили отъ Бога, трѣбва да се пази. Божественото трѣбва да остане у васъ, а човѣшкото и животинското трѣбва да си отидатъ тамъ, отдето сѫ дошли. Ако не си отидатъ, Божественото трѣбва да ги подчини, да имъ стане господарь, а тѣ — слуги. Човѣшкото и животинското иматъ отношение само къмъ земята. Обаче, иде моментъ, когато тѣ трѣбва да станатъ слуги на Божественото, да заематъ последно мѣсто. Човѣшкото лесно се изчерпва. То е малко шишенце, пълно съ вода, което на два-три пѫти се изпива. Следъ това трѣбва да се отиде на извора, отново да се напълни. Божественото представя изворъ, който тече презъ твоя дворъ и, когато пожелаешъ, ще се ползувашъ отъ водата му. Така става и съ водата на физическия свѣтъ. Който е прекаралъ вода въ дома си, достатъчно е да завърти крана, за да потече, колкото му е нуждно. Значи, за придобиване на човѣшкото сѫ нуждни усилия, а Божественото иде само по себе си. Човѣшкото е далечъ, Божественото — близо.

И тъй, стремете се къмъ Божията Любовь, като изворъ на живота. Не говорете и не плачете за човѣшката любовь, която всѣки може да ви отнеме и разлѣе. Тя е водата въ вашето шише, която лесно се изчерпва. Съвременнитѣ хора се каратъ постоянно, че водата имъ се разлѣла, или нѣкой я изпилъ. Идете на чешма, която едва тече, и вижте, какво става тамъ. Всички се каратъ, блъскатъ стомнитѣ си, ругаятъ се. Това сѫ вашитѣ слуги и слугини. Докато водата едва тече, това положение е естествено. Но време е вече, всѣки да си прекара вода въ стаята, да има въ изобилие, да не се кара съ хората. Това значи: дошло е време за човѣка да отвори сърдцето и душата си за Божествената Любовь, да живѣе въ изобилие, отъ което да дава и на своитѣ ближни. Това не значи, че трѣбва да бѣгате отъ човѣшкия животъ, но да го помирите съ Божествения. Само така човѣкъ ще свърши работата, която му е опредѣлена Какво е нуждно, за да стане нѣкой добъръ цигуларь? Първо трѣбва да се учи да свири на цигулка. Щомъ се научи да свири добре, той се нуждае отъ хубава цигулка и хубавъ лѫкъ. Цигуларьтъ не може да се прояви безъ цигулка; ораторътъ не може да се прояви безъ езикъ; мислещиятъ не може да се прояви безъ очи, чрезъ които да възприема истината и красотата; който иска да прояви чувствата си, трѣбва да има ухо; който иска да прояви разсждъка си, да опредѣля качествата на нѣщата, трѣбва да има вкусъ. Следователно, само онзи може да се прояви, който има здрави и добре развити очи, уши, езикъ, уста, стомахъ, дробове и мо- зъкъ. Той е богатъ човѣкъ има връзка съ 277 всички възвишени сѫщества, които сѫ центрове на блага, както виднитѣ банкери иматъ връзка съ всички богати банки въ голѣмитѣ европейски градове. За да бѫдешъ богатъ, ти се нуждаешъ отъ знание, да бѫдешъ въ връзка съ всички богати центрове, отдето идатъ благата на живота.

Често хората говорятъ за онзи свѣгъ, безъ да иматъ връзка съ него. Тѣ говорятъ за любовьта, безъ да иматъ връзка съ нея. Говорятъ за богатитѣ международни банки, безъ да сѫ вложили нѣщо въ тѣхъ. Говорятъ за добре уредени училища, безъ да е стѫпвалъ кракътъ имъ тамъ. Желая ви да познавате любовьта и да я прилагате; да говорите за онзи свѣтъ, следъ като сте го посетили; да се хвалите съ голѣмитѣ свѣтовни банки, но като членове, като акционери въ тѣхъ; да описвате новитѣ и модерни училища, следъ като сте минали презъ тѣхъ. При това положение, който дойде при васъ и ви помоли за нѣкаква услуга, веднага му се притичате на помощь. Богати сте, имате възможность да услужвате. Достатъчно е да се подпишете на единъ чекъ и да го предадете на просителя. Не разполагате ли съ това богатство, вие ще живѣете съ илюзорната вѣра, че, като дойде Христосъ, Той ще ви свърже съ богатитѣ банкери и ще забогатѣете. И това може да стане. Христосъ ще ви свърже съ голѣмитѣ банки и видни банкери, но какво ще бѫде положението ви, ако не знаете съответния езикъ, на който да се разбирате? Говорятъ ви английски, нѣмски, френски, италиански, руски, вие повдигате рамене, нищо не разбирате. Какво ще правите тогава ?

Христосъ казва: „Не се моля за свѣта, но за тѣзи, които ми даде, защото сѫ Твои.“ (— 9 ст.). Нека всѣки каже въ себе си: Господи, моля се за това, което Си ми далъ, защото е Твое. Като пази Божественото въ себе си и се моли за него, човѣкъ е готовъ да изпълни Божията воля и да освети името Божие. Мнозина се засилватъ да изпълнятъ това, но скоро се обезсърдчаватъ. Тѣ приличатъ на деца, които мислятъ, че могатъ да вдигнатъ тежъкъ чувалъ, но, като се засилятъ, виждатъ, че не могатъ. Въ въображението си тѣ си представятъ че могатъ да направятъ, каквото пожелаятъ, но въ действи- телность не излиза така. Това, което детето не може да направи днесъ, ще го направи следъ нѣколко години. Човѣкъ трѣбва да дойде до съзнание, да разбере, че има нѣща, които днесъ не може да направи, но има нѣща, които може и трѣбва да направи. Колкото и да е тежъкъ чувалътъ му, той трѣбва да го вдигне.

На едно дете дали да вдигне единъ тежъкъ чувалъ. То се напъвало, пъшкало, бутало го отъ едната, отъ другата страна, но не могло да го вдигне. Най-после му дошло на умъ да отиде при голѣмия си братъ и му казало: Бате, вдигни този чувалъ и го занеси на онова мѣсто. Братътъ вдига чувала на гърба си и тръгва, а детето върви следъ него. То схванало, че е важно да се пренесе чувалътъ отъ едно мѣсто на друго, затова използувало силата на голѣмия си братъ. Умно било това дете! Понѣкога и вие, като децата, всичко забравяте и изоставяте работата си. Въпрѣки това, казвате, че за Бога, за Христа сте готови да направите всичко, каквото ви се каже; въ същность не излиза така. Какво ще направите, ако Той ви каже да минете по коприненъ конецъ? Като видите конеца, веднага ще се откажете отъ възложената задача. — Защо? — Първо ще се уплашите, да не би да се скъса конецътъ, а после — да не изгубите равновесие и да паднете. Не е лесно да минешъ по тънкия конецъ. Нуждно е присътствие на духа. Обаче, казано е, че всѣки трѣбва да мине по конеца. Какъ ще минешъ? Тънкиятъ конецъ е мостътъ, по който минава душата отъ този въ онзи свѣтъ. Праведниятъ ще мине и замине, безъ никакви мъчнотии и препятствия, но грѣшникътъ не може да мине презъ този мостъ. Значи, любовьта е единствената сила, която помага на човѣка да се справи съ всички мъчнотии, препятствия и противоречия.

Едно трѣбва да се знае: никаква работа не може да се свърши безъ любовь. Всѣка работа, добре свършена, е станала съ участието на любовьта. — Защо пада човѣкъ? — Защото започналъ работата си безъ любовь, И като минавалъ презъ тънкия конецъ не могълъ да издържи и падналъ въ пропастьта. Дето отсѫтствува любовьта, тамъ всѣкога има падане; дето присѫтствува любовьта, тамъ работитѣ ставатъ съ въодушевение, тамъ има постижения. Следователно, успѣхитѣ и постиженията въ живота, добриятъ животъ, се дължатъ на закона на любовьта, който съдържа всички условия и възможности въ себе си. Който върви по закона на любовьта, има всичко на разположение; който не върви по този законъ, нищо нѣма. Това не е за насърдчение, но за разбиране на нѣщата.

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ ново разбиране на любовьта, на отношенията между тѣхъ. Днесъ, като се срѣщатъ, хората се рѫкуватъ. Това е новъ начинъ на поздравление, ново отношение. По-рано сѫ доближавали носоветѣ си, езицитѣ си. Такъвъ е билъ поздравътъ имъ. Рѫкуването, съ което днесъ се поздравяватъ, е материалистическо. То подразбира: Можешъ ли да ми дадешъ това, което искамъ? Можешъ ли да ми дадешъ пари на заемъ? — Мога. И двамата се хващатъ за рѫце. Кредиторътъ дава паритѣ, а длъжникътъ се подписва, че следъ известенъ срокъ ще му ги върне. Като изтече срокътъ, длъжникътъ взима паритѣ и отива при кредитора. Двамата пакъ се хващатъ за рѫце. Длъжникътъ казва: Ето, връщамъ на задъ паритѣ. Кредиторътъ благодари, рѫкува се съ длъжника и се раздѣлятъ. Въ бѫдеще ще има другъ начинъ за поздравяване между хората. Той ще изхожда отъ закона на любовьта. Засега, добро нѣщо е рѫкуването, но и то трѣбва да става съ любовь, съзнателно. И тогава, който дава пари, добре да дава; който връща паритѣ, на време да ги връща. Вземането и даването да ставатъ съ любовь. Който дава, да дава по закопа на любовьта, съ съзнание, че Богъ е въ него; който взема, да взема по закона на любовьта, съ съзнание, че Богъ е въ него. Това значи правилна об- мѣна между хората, между кредитора и длъжника. Каквито да сѫ мотивитѣ, които създаватъ отношения между хората, важно е да се изпълни Божията воля, да се служи на Бога. Ще служите на Бога съ вѣра и любовь. Само така ще минете по тънкия коприненъ конецъ. Нѣмате ли вѣра и любовь, ще минавате по широки мостове, по дебели вѫжета, но това не е задачата на човѣка. Ще дойде день, когато трѣбва да минете по тънкия конецъ. Какво ще правите тогава? Ако вѣрата ви е силна, лесно ще минете отъ този въ онзи свѣтъ. Ако вѣрата ви е слаба, ще паднете въ пропастьта и ще чакате да дойде нѣкой отвънъ, да ви извади и отново да ви изпрати на земята, да работите и усилите вѣрата и любовьта си. Това, което можете да направите на земята, на онзи свѣтъ не можете да го направите. Ето защо, докато сте на земята, бѫдете будни, да прилагате любовьта, за да свършите работата си добре.

И тъй, четете и препрочитайте 17. глава отъ Йоана, да придобиете ново разбиране на нѣщата. Всички сте чели тази глава, знаете я, но не сте я приложили. Всички се молите, но още не знаете, какъ трѣбва да се молите. Всички вѣрвате въ Бога, но вѣрата ви не може още да ви помогне. Дойде ли ви нѣкакво изпитание, веднага питате Господа, защо ви изпитва. Това е съмнение. Каже ли баща ти да занесешъ единъ хлѣбъ на разстояние единъ километъръ оттукъ, вземи хлѣба и го занеси. Не питай, защо трѣбва да го занесешъ тамъ. Каквото каже баща ти, изпълни го безъ колебание. Той е разуменъ, добъръ баща, знае, какво прави. — Искамъ да зная нѣщата предварително. — Щомъ запитвашъ, ти се съмнявашъ въ него. Първо изпълни волята му, знанието ще дойде накрая. Каже ли ти Богъ да направишъ нѣщо, направи го безъ никакво съмнение и колебание. Вложи вѣрата си въ Него и прави всичко, каквото ти заповѣдва. Ако помислишъ, че Богъ е заетъ съ нѣкаква работа, не ти обръща внимание и не се грижи за тебе, ти самъ се отдалечавашъ отъ Него, самъ поставяшъ препятствия на пѫтя си. Помни: Нѣма сѫщество въ свѣта, което да е готово при всички случаи да помага на хората, както Богъ. Нѣма сѫщество въ свѣта, на което съзнанието да е всѣкога будно, както на Бога.

Защо понѣкога Богъ не помага на хората? Представете си, че нѣкой е въ затворъ. Краката му сѫ вързани съ тежки вериги, които не му даватъ възможность да се мръдне. Той плаче, моли се, вика къмъ Господа, иска помощь: Господи, хвани ме за рѫка и ме извади отъ този затворъ. Богъ чува молитвата му, но не се притича на помощь. Ако го хване за рѫката и започне да тегли нагоре, ще я скѫса. Той погледне къмъ него, вижда, въ какво положение се намира, и му нашепва, какво трѣбва да направи, за да го освободи. Веригитѣ, съ които е вързанъ, представятъ неговитѣ желания, които го държатъ здраво за земята. Господъ му казва: Откажи се отъ земнитѣ си желания, и азъ ще те освободя отъ затвора. — Не мога, Господи. Ти си всемѫдъръ, всесиленъ, Ти ме освободи. Ако човѣкъ самъ не скѫса връзкитѣ на своитѣ желания, никой не може да му помогне. Въ такъвъ случай, по-добре да останешъ съ товара си, отколкото насилствено да ти го от- нематъ и да останешъ безъ рѫка. Мнозина искатъ да отидатъ при Бога съ всичкия си товаръ, съ всичко земно и преходно. Не може така. Който отива при Бога, ще остави товара си на земята, ще се откаже отъ човѣшкото и преходното и ще се яви при Него свободенъ, готовъ за новъ животъ и нова работа.

Следователно, ако искашъ да ти се помогне, развържи самъ връзкитѣ, които те държатъ за земята. Самъ си се вързалъ, самъ ще се развържешъ. Ще отидешъ при Бога съ душата си, която почти нѣма тегло. Ще кажете, че душата тежи 30 грама. И 30 грама не тежи. Тя е по-лека и отъ атома. Кой ученъ досега е могълъ да претегли атома на нѣкой елементъ? Днесъ нѣма везни, съ които да претеглятъ атома. Ако той не се подава на физическо претегляне, колко по-невъзможно е това за душата. Това е задача на висшата математика, т. е. на математиката отъ духовния свѣтъ.

И тъй, стремете се къмъ Божественото, къмъ Божественитѣ мисли и чувства. Не се стига лесно до Божественото. За да дойдешъ до него, трѣбва да минешь презъ най-голѣмитѣ противоречия и страдания. Божественото е на границата между физическия и духовния свѣтъ. Като дойдешъ тамъ, ще изпиташъ страхъ и ужасъ: подъ тебе е бездънна пропасть, надь тебе не виждашъ нищо, на никого не можешъ да уповавашъ. Нищо друго не ти остава, освенъ да минешъ презъ тънкия коприненъ конецъ. Минешъ ли по него, на отвѫдната страна те очаква спасението. Тамъ е Божественото. Докато дойдете до тамъ, трѣбва да изучавате изкуството да ходите по    вѫже. Това значи, да се въорѫжите съ любовьта.

„И явихъ имъ Твоето име и ще явя, да бѫде въ тѣхъ любовьта, съ която си ме възлюбилъ, и азъ въ тѣхъ.“ (— 26 ст.). Тукъ се говори за любовьта въ широкъ смисълъ, отъ която мнозина се страхуватъ. Тѣ мислятъ, че ако приематъ тази любовь, ще изгубятъ живота си. Не само че нѣма да го изгубятъ, но и сегашниятъ, и бѫдещиятъ имъ животъ ще се осмислятъ. Любовьта осмисля всичко. Съ любовьта и царьтъ, и последниятъ слуга сѫ доволни отъ живота си. Безъ любовь мѫчно се живѣе. Дето се обърнешъ, отникжде нѣмашъ помощь: пари нѣмашь, кѫща нѣмашъ, приятели нѣмашь. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ? Достатъчно е да отворишъ сърдцето си за любовьта, за да придобиешъ всичко: и пари, и кѫща, и приятели. Любовьта примирява противоречията. И беденъ да си, щомъ имашъ любовь, сърдцата на хората се отварятъ за тебе, всички те приематъ въ домоветѣ си като тѣхенъ близъкъ. Имашъ ли нужда тогава отъ своя кѫща? При любовьта благото на едного е благо за всички. Който носи любовьта въ сърдцето си, той е гражда- нинъ на царството Божие. Щомъ е гражданинъ на Божественото царство, той е приетъ въ всички земни царства. Любовьта освобождава човѣка отъ всички ограничения.

Желая ви да придобиете любовьта, още докато сте на земята, за да се отвори широко свѣтътъ предъ васъ, да осмислите живота си. Само така ще се приготвите за минаване по тънкия конецъ.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

13. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

15 декемврий  1935г.   5 ч. с. София - Изгревъ 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...