1935_11_24 Доволството

[Ани]

Отъ "Тритѣ родословия", утринни слова, година V, т.1 (1935-1936). Първо издание отъ 1943 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 22 септември 1935 г. до 12 януари 1936 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Доволството

Размишление.

Лука, гл. 20.

Има хора, които всѣкога сѫ недоволни. Недоволството се дължи на глада, въ широкъ смисълъ. И нетърпението произлиза отъ глада. Гладниятъ е крайно нетърпеливъ. Това не значи, че ситиятъ е търпеливъ. Той не е търпеливъ, но крайно взискателенъ. Опитайте се да задоволите преситения. Каквото и да направите, каквото и да сте сготвили, той все недоволенъ остава. Това не било добре сготвено, онова не било добре наредено — все ще бѫде недоволенъ отъ нѣщо. Значи, недоволството се проявява и въ гладния, и въ сития, но по различни начини. Гладниятъ изразява недоволството си чрезъ нетърпението, а ситиятъ — чрезъ голѣмата си взискателность. И религиознитѣ, и свѣтскитѣ хора сѫ недоволни. И тѣхното недоволство се изразява чрезъ нетърпение. Религиозниятъ поглежда натукъ-натамъ и казва, че не може да търпи този или онзи. — Защо не може да Го търпи ? — Защото не се проявявалъ, както трѣбва. Този не билъ истински набоженъ, онзи не билъ справедливъ и т. н. Свѣтскиятъ човѣкъ изразява недоволството си по отношение нематериални работи: за ядене, за облѣкло, за наредбата въ кѫщата и т. н.

Какви сѫ качествата на набожния човѣкъ? Едно отъ неговитѣ качества се изразява чрезъ даването. Ако влѣзе въ едно общество, той ще даде нѣщо отъ себе си. Ще каже нѣщо, съ което да обърне внимание на хората, и тѣ ще започнатъ да мислятъ. Той ще имъ помогне въ разбирането. Ако преди него не сѫ разбрали нѣщо, въ негово присѫтствие ще го разбератъ. Ще каже нѣкой, че, преди да разбере нѣщо, не може да го възприеме и приложи. Обаче, има нѣща, които първо ще направишъ, ще ги приемешъ въ себе си, а после ще ги разберешъ. Въ това отношение, свѣтлината дава примѣръ. Тя първо влиза въ очитѣ ви, въ кѫщата ви, и следъ това ви дава възможность да я разберете. Речете ли първо да я разберете, а после да я възприемете, всичко е изгубено. Тя се движи съ такава бързина, че не можете да я стигнете. Фотографътъ мисли, че хваналъ свѣтлината съ апарата си. Наистина, той е хваналъ нѣщо, но не свѣтлината, а нѣкой предметъ: човѣкъ, дърво, планина и др. Свѣтлината му е помогнала да отпечата нѣщо върху стъклото, но тя веднага си е заминала. Чувате нѣкой да казва, че иска да разбере истината, да я схване. Истината е неуловима. Ти можешъ да хванешъ само последствията и, както свѣтлината оставя последствия върху свѣточувствителното стъкло на апарата. Обаче, нито свѣтлината е уловена, нито истината. — Искамъ да зная истината, да разбера, здравъ ли си, или боленъ. — Това не се разбира. Ще наблюдавашъ човѣка и ще изучавашъ проявитѣ му. Ако се движи, яде, работи, мисли, чувствува и постѫпва право, той е здравъ. Ако лежи, не яде, не работи и не постѫпва право, той е боленъ.

Сегашнитѣ хора се дѣлятъ на свѣтски и на религиозни. Свѣтскиятъ мисли за себе си, че е свободенъ, нищо не го ограничава, за нищо не се държи. Религиозниятъ пъкъ мисли, че е свързанъ съ Бога и стои по-високо отъ другитѣ хора. Наистина, той е свързанъ съ нѣкого, но не съ Бога. И волътъ е вързанъ, но връзката, веригата, която го държи, не му дава свобода. Да бѫдешъ свързанъ съ Бога, това значи, да бѫдешъ свободенъ въ мислитѣ и въ чувствата си. Съ каква връзка може да се похвали религиозниятъ, щомъ не е свободенъ да ходи, дето иска ? Той не е свободенъ даже и въ мисъльта си. Дето и да отиде, чувствува, че нѣщо го държи, не е свободенъ да се прояви, както разбира. Истински религиозенъ или духовенъ човѣкъ е този, който нѣма юларъ на главата си, нищо странично не го увлича, нищо не го смущава. Ето защо, за да се опредѣли като духовенъ, човѣкъ трѣбва първо да си отговори на въпроса, свободенъ ли е, или не.

Хвърлете всички юлари, които сѫ ви ограничавали! Откажете се отъ всички стари религии, т. е. връзки, които сѫ ви държали предъ ясли, пълни съ слама, и сте разисквали върху качеството на сламата, върху оборитѣ. Това е старата философия на живота, философията на юларитѣ, яслитѣ и оборитѣ. Ние не се интересуваме отъ тѣхъ. Ще кажете, че имате говеда, трѣбва да се грижите и за тѣхъ. Който има говеда и ги е вързалъ, нека се грижи да имъ даде условия за животъ. Ние не се интересуваме вече отъ говеда. — Ела да ми помогнешъ, да очистимъ оборитѣ. Това не е моя работа. Ако азъ съмъ истински религиозенъ, никога нѣма да търся външна помощь, други да ме чистятъ. Ако нѣкой ти донесе храна, добре ще бѫде; ако никой не се погрижи за прехраната ти, самъ ще си я намѣришъ. Ти ще бѫдешъ свободенъ, самъ ще се връзвашъ и развръзвашъ, безъ да държишъ нѣкого отговоренъ за това. Докато държишъ хората отговорни за това и за онова, ти никога не можешъ да разрешишъ противоречията въ живота си.

Запитаха Христа: „Да даваме ли дань на Кесаря, или да не даваме ?“ Това е все едно да питате, да се грижимъ ли за оборитѣ си, или да не се грижимъ ? Ако имате обори, ще ги чистите; ако нѣмате, ще бѫдете свободни. Това подразбира, кесаревото да дадете на Кесаря, а Божието — Богу. Само така човѣкъ може да бѫде свободенъ. Христосъ посочва на хората пѫтя къмъ свѣтлината и имъ показва, какъ трѣбва да живѣятъ. Ще живѣете така, както Той е живѣлъ. — Какъ живѣемъ ние? — Нѣма защо да се говори, какъ живѣете. Достатъчно е да влѣзе човѣкъ въ обора ви, и да знае, кѫде сѫ погрѣшкитѣ ви. Ако воловетѣ ви сѫ чисти, и оборътъ е чистъ; ако воловетѣ не сѫ чисти, и оборътъ е не- чистъ. Ако воловетѣ сѫ мършави, това показва, че не сѫ добре хранени; ако сѫ угоени, храната имъ е била добра.

Често хората се обвиняватъ едни други въ престѫпления. Вързаниятъ волъ или конь може ли да прави престѫпления? — Може, но по-малко отъ свободния? Вързаниятъ конь може да рита, той само съ краката си върши престѫпления. Сѫщото се отнася и до човѣка. Вързаниятъ човѣкъ прави по- малко престѫпления отъ свободния. Подъ „сво- боденъ човѣкъ“ разбираме разумния, добрия, справедливия. Той не може да върши престѫпления. Обаче, който е свободенъ само физически, съ развързани рѫце и крака, той прави голѣми престѫпления. Въ такъвъ случай, и ограничениятъ прави престѫпления. Напримѣръ, заставятъ едного да се движи въ ограничено мѣсто, между много хора. Безъ да иска, той ще удари нѣкого, ще удари другиго, ще ритне трети и т. н. Ако се движи на просторъ, на широко, никого нѣма да засегне. Следователно, който прави много погрѣшки, движи се въ ограничено пространство, между много хора. Който прави малко погрѣшки, движи се нашироко, далечъ отъ хората. Той не засѣга никого, не може да бутне никого. — Коя е причината за погрѣшкитѣ ?—Чрезмѣрнитѣ желания въ човѣка. Срещнешъ една красива жена, искашъ да се запознаешъ съ нея и сгрѣшишъ. Видишъ една хубава кѫща — сгрѣшишъ. Отидешъ на пазара, видишъ тлъста кокошка, по- желаешъ я — сгрѣшишъ. Ако се движишъ по полето, далечъ отъ хората, не можешъ да сгрѣшишъ.

Ще кажете, че човѣкъ не трѣбва да се съблазнява, да не пожелава нищо. Добре е това, но какво ще прави гладниятъ, като види добре опеченъ хлѣбъ или добре опечена кокошка ? Колкото и да се въздържа, все ще сс съблазни. Ако гледашъ добре опеченъ хлѣбъ, отъ чисто брашно, ти се съ- блазнявашъ. Да гледашъ мухлясалъ хлѣбъ и да желаешъ да си хапнешъ отъ него, това е престѫпление. — Защо ? — Защото мухлясалиятъ хлѣбъ ще разстрои организма ти. И при яденето на хубавия хлѣбъ има опасность. Ако ядешъ бързо, можешъ да се задавишъ, затова когато ядешъ хубавъ хлѣбъ, не яжъ бързо. Дъвчи хлѣба добре, бавно, да се ползувашъ отъ него. Дадатъ ли ти мухлясалъ хлѣбъ, спри се да го разгледашъ. Като видишъ мухъла, откажи се отъ този хлѣбъ. Хубавия хлѣбъ ще ядете спокойно, ще го дъвчете съ любовь, а мухлясалия ще разглеждате отъ всички страни и ще се откажете отъ него.

Какво означава любовьта ? Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето. Който ме яде, има животъ въ себе си.“ Зчачи, любовьта е свързана съ яденето. Щомъ обичашъ нѣкого, ще го приемешъ въ себе си, както детето туря ябълката въ устата си и я изяжда. Христосъ казва още : „Който яде плътьта ми и пие кръвьта ми, има животъ въ себе си.“ Христосъ казва, че яденето е благо. Религиозниятъ казва, че яденето е изкушение, и човѣкъ трѣбва да се въздържа отъ него. Разумното ядене, т. е. яденето съ любовь, е благо, а безъ любовь води къмъ нещастие Ако ядешъ съ любовь, дълго време ще живѣешъ; ако не ядешъ съ любовь, преждевременно ще умрешъ. Кое е по-добре: да ядешъ съ любовь, или безъ любовь ? Да бѫдешъ нахраненъ, или да ходишъ гладенъ? За предпочитане е човѣкъ да яде съ любовь, отколкото безъ любовь. За предпочитане е да яде, отколкото гдаденъ да ходи. Гладътъ ограничава човѣка, води го къмъ смърть.

Като се говори за смъртьта, мнозина я свързватъ съ онзи свѣтъ и се запитватъ, какво има тамъ. На онзи свѣтъ има нѣкакви сѫщества, има животъ, но не е като този на земята. Докато сте на земята, сърдите се, огорчавате се и мислите, че сѫщитѣ отношения сѫществуватъ и на онзи свѣтъ. Майка и дъщеря, синъ и баща се каратъ, не се разбиратъ, но като умре нѣкой отъ тѣхъ, мислятъ, че ще се намѣрятъ на онзи свѣтъ. Тамъ идеята за братъ и сестра, за майка и баща е съвсемъ различна отъ тази, която хората разбиратъ. Следователно, който отиде на онзи свѣтъ съ сегашнитѣ си разбирания, никого нѣма да намѣри: нито баща си, нито майка си, нито брата си, нито сестра си. Отношенията между съществата на онзи свѣтъ се опредѣлятъ отъ любовьта.

Когато се говори за любовьта, мнозина мислятъ, че тя нѣма отношение къмъ тѣхъ, т. е. не могатъ да я прилагатъ. Значи, да бѫдатъ обичани, това е въ реда на нѣщата; тѣ да обичатъ, това е мѫчна работа. Както искашъ да те обичатъ, така и ти трѣбва да обичашъ. Докато детето е малко, майката го храни, кѫпе, облича, носи го на рѫце, проявява любовьта си къмъ него. Щомъ порасне, тя го пуща на земята, само да ходи, само да се храни и облича. Трѣбва ли младиятъ момъкъ и младата мома да изискватъ отъ майка си сѫщитѣ прояви на любовь? Сега е редъ на сина и дъщерята, тѣ да проявятъ любовьта си къмъ родителитѣ. Майката носи детето си, докато е леко и малко. Щомъ порасне и стане тежко, тя го оставя свободно, само да ходи. Щастието на земята е временно. Ползувайте се отъ силитѣ, които носи то, за да понасяте страданията, мѫчнотиитѣ и несгодитѣ въ живота. Само така ще имате трезво отнасяне къмъ всичко, което ви се случва. Не е въпросъ само да фантазирате и да си въобразявате, че можете да постигнете високи служби и да се прославите. И това е възможно, но работа се изисква отъ всички: съзнателна работа върху себе си, както и върху ближнитѣ.

Какво е нуждно на човѣка, за да подържа живота си? — Отъ една страна, той се нуждае отъ въздухъ, вода, свѣтлина и храна, а отъ друга — отъ мисъль, чувства и действия. — Трѣбва ли да ядемъ ? — Ако искате да живѣете, ще ядете; ако не ядете, ще умрете. За да живѣете, все трѣбва нѣкой да се пожертвува за васъ. Всѣка жертва, направена съзнателно и съ любовь, се благославя. Днесъ и дърветата, и растенията, и животнитѣ се жертвуватъ за насъ. Какво трѣбва да правимъ тогава ? — Да приемемъ жертвата имъ и да благодаримъ. Щомъ приемаме жертвата имъ съ любовь и благодарность, тѣ се повдигатъ. Жертвата имъ не остава напраздно.

Запитаха Христа: „Трѣбва ли да се жени човѣкъ“? Христосъ отговори: „Синоветѣ на този вѣкъ, които се раждатъ и умиратъ, ще се женятъ. Обаче, които придобиятъ вѣчния животъ, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Значи, въ бѫдещия вѣкъ, хората нѣма да се женятъ по този начинъ, както става сега. Днесъ момата умира за момъка, момъ- кътъ — за момата. Тѣ се жертвуватъ единъ за другъ. — Защо ? — Мислятъ, че така ще влѣзатъ въ Царството Божие. Въ сѫщность, за да влѣзе въ Царството Божие, човѣкъ трѣбва да стане като дете. Така е казалъ Христосъ. Не е казано, че възрастниятъ или стариятъ може да влѣзе въ Царството Божие, но казано е: „Ако не станете като децата, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Влизането въ Царството Божие подразбира освобождаване отъ смъртьта. Само онзи влиза въ Царството Божие, който носи любовьта въ себе си, който не очаква на любовьта на другитѣ. Бѫдещиятъ свѣтъ е на любовьта. — На коя любовь? — На любовьта, която дава, безъ да взема. Казано е, че Богъ е Любовь. Ние живѣемъ и се движимъ въ тази любовь. Като ни люби, Богъ ни учи, какъ да живѣемъ и да любимъ. — Възможно ли е човѣкъ да обича като Бога? — Ти не можешъ да обичашъ цѣлия свѣтъ; не можешъ да обичашъ голѣмото, цѣлото, но можешъ да обичашъ малкото, т. е. частитѣ. Ти не можешъ да носишъ цѣлъ океанъ вода на гърба си, но можешъ да носишъ една капка.

И тъй, непостижимитѣ нѣща иматъ отношение къмъ този свѣтъ, а постижимитѣ — къмъ онзи. На онзи свѣтъ лесно можешъ да носишъ океана: на този свѣтъ не можешъ. Обаче, тукъ можешъ да носишъ само една капка. Свѣтътъ, въ който нѣщата ставатъ постижими, е реаленъ; свѣтътъ, въ който нѣщата сѫ непостижими, е нереаленъ. Отъ гледище на земния животъ е обратно: непостижимото е реално, а постижимото — нереално. Човѣкъ вижда, че задъ непостижимото има нѣщо разумно, което, при други условия, постига нѣщата. Напримѣръ, на земята човѣкъ не може да носи океана, но той съзнава, че при други условия океанътъ може да се превърне на капка, която и детето може да носи. Другитѣ условия сѫ на небето. — Кжде е небето? Кѫде е онзи свѣтъ? — Дето е този свѣтъ, тамъ е и онзи. И двата свѣта сѫ на земята. Отъ съзнанието на човѣка зависи, въ кой свѣтъ живѣе. Има хора, които се съблазняватъ отъ паритѣ, но има и такива, които не се съблазняватъ. Първитѣ живѣятъ въ този свѣтъ, а вторитѣ — на онзи свѣтъ. Еднитѣ иматъ отношение само къмъ материалния свѣтъ, а другитѣ — и къмъ духовния.

Какъ се разрешаватъ спорнитѣ въпроси на земята? — Чрезъ свѣтлината. Гвоздеятъ се оплаквалъ отъ чука и наковалнята, че го биятъ. Питали наковалнята, защо постѫпва така съ гвоздея. Тя казала, че вината е въ чука. Питали чука: Защо биешъ гвоздея? —- Вината е въ гвоздея, който е застаналъ между мене и наковалнята. Може ли чукътъ да не бие гвоздея, а наковалнята да не го подържа? — Може, само когато гвоздеятъ се превърне въ свѣтлина. Докато е отъ желѣзо, ще страда. Докато чукътъ и наковалнята сѫ желѣзни, ще биятъ. Стане ли човѣкъ на свѣтлина всички въпроси се разрешаватъ. Никой не може да хване свѣтлината и да я тури между чука и наковалнята. При сегашнитѣ разбирания на човѣка, както и условията, при които живѣе, страданията сѫ неизбѣжни. Превърне ли се на свѣтлина, страданията преставатъ. Хората се страхуватъ да станатъ на свѣтлина, да не изгубятъ живота си. Нѣма да изгубятъ живота си, но ще се освободятъ отъ страданията и противоречията. — Кѫде ще бѫдемъ тогава ? — Навсѣкѫде. Въ една секунда ще се намѣришъ на 300,000 клм. разстояние отъ своя възлюбенъ. Видишъ ли, че възлюбениятъ ти иска да те изяде, бѣгай далечъ отъ него. Тури крилата на свѣтлината и бързо се понеси въ пространството. Ако си слабъ, ще те изяде. Затова казваме, че слабиятъ е кандидатъ за онзи свѣтъ, а силниятъ- -— за този свѣтъ.

Изкусительтъ дойде при Христа и му каза: „Направи тѣзи камъни на хлѣбъ“. Христосъ му отговори: „Не само съ хлѣбъ може да живѣе човѣкъ, но и съ всѣко слово, което излиза отъ устата на Бога“. Докато хората мислятъ, че само съ хлѣбъ може да се живѣе, всѣкога ще се ядатъ едни други. Лесно е, когато ти ядешъ хората; мѫчно е, когато тебе изяждатъ. Чувате нѣкой да се оплаква,, че го подяли; другъ се оплаква, че го ощетили. Приятельтъ подяжда, а неприятельтъ ощетява. Какъ става това ? Представете си, че носите на гърба си сто килограма хлѣбъ и пъшкате подъ тежестьта на този товаръ. Срѣща ви вашиятъ приятель и тръгва съ васъ. Понеже не носи хлѣбъ, той взема отъ васъ. Днесъ. взема единъ-два хлѣба, на другия день пакъ единъ-два хлѣба, докато товарътъ ви олекне. Той ви е подялъ, но сѫщевременно ви освободилъ отъ голѣмата тежесть. Срещне ли ви неприятель, той нѣма да ви подяде, по ще ви ощети, т. е. нѣма да ви освободи отъ товара, а ще ви натовари още повече. Ако се сдружите съ него, той ще ви хвърли въ нѣкакво престъпление. Вмѣсто него ще обвинятъ васъ. Вие ще носите неговия грѣхъ. Въ този смисълъ, грѣхътъ не е нищо друго, освенъ ощетяване. Дяволътъ ощетява човѣка. Той влиза въ него и започва да гледа чрезъ неговитѣ очи. Направишъ едно престъпление и веднага те хванатъ. Причината е дяволътъ, но ти си хотелъ, въ който се настанилъ той. Тебе виждатъ, а не дявола. Когото хванатъ, него държатъ отговоренъ за престъплението. Дяволътъ те накара да откраднешъ пари, и ти го слушашъ. Защо ти съ чуждитѣ пари ? Искашъ да си поживѣешъ, да се удоволствувашъ. Тази мисъль води къмъ смъртьта. Ще кажете, че безъ пари не може да се живѣе. Освенъ парата, има и друга размѣнна монета — приятелството, добродетельта, красотата.

Отива единъ дѣдо да си купи захарь. Ба- калинътъ претегля едно кило и казва: Дай паритѣ! Той взема паритѣ и дава захарь. Следъ малко доходжда млада, красива мома да си купи захарь. Бакалинътъ поглежда къмъ нея, претегля едно кило захарь и казва: Днесъ ще ти дамъ захарь безъ пари. Защо той дава на момата захарь безъ пари, а на дѣдото съ пари ? Момата носи любовьта, която разрешава всички въпроси. Тя отваря сърдцата на всички хора. Безъ нея нѣма животъ. Ще кажете, че и безъ любовь въпроситѣ се разрешаватъ. И това може, но при отсѫтствие на любовьта въпроситѣ се разрешаватъ временно. Любовьта е непреривенъ процесъ.

Сегашнитѣ хора мислятъ, че безъ любовь може да се живѣе, а безъ пари не може. Точно обратно: безъ пари може да се живѣе, а безъ любовь не може. Какво представятъ паритѣ ? — резултатъ на нѣщо. Ако подъ „пари“ разбирате златото, ще знаете, че тѣ иматъ отношение къмъ слънцето. Следователно, човѣкъ не може да живѣе безъ слънце, но и безъ пари не може да живѣе. Доскоро ученитѣ казваха, че електричеството се пренася само по жици. Новитѣ учени доказватъ, че и безъ жици може. Днесъ виждаме, че електричеството се пренася по въздуха безъ жици. Както жицитѣ така и въздухътъ сж проводници на електричеството. Значи, и златото е потрѣбно на човѣка, само като проводникъ на онзи животъ, който иде отъ слънцето. За да възприеме този животъ, човѣкъ се нуждае отъ злато. — Въ какво количество ? — Колкото да мине презъ него козмичниятъ животъ. Повече злато не ти е нуждно. Имашъ ли повече отколкото трѣбва, ще носишъ неговия товаръ. Тъй щото, когато се говори за златото, гледайте на него като проводникъ на живота, като на елементъ, който не се окислява, не гние, не се разваля, на никого не причинява пакости. Красивъ е цвѣтътъ на златото. Между златото въ материалния животъ и истината — въ духовния има известна аналогия. Каквото е златото за материалиста, такова е истината за духовния човѣкъ.

Какво, въ сѫщность, е истината ? Тя дава животъ и свобода на всички същества. Никого не заробва, на никого не причинява пакости. Истината дава знание на човѣка. Тя внася свѣтлина въ неговото съзнание. Истината всѣкога дава нѣщо на човѣка. Тя го освобождава и отъ най-малкитѣ му ограничения. Не сѫ страшни голѣмитѣ ограничения, а малкитѣ. Не сѫ страшни голѣмитѣ желания, а малкитѣ. Не е страшно голѣмото зло, а малкото. Една българска поговорка казва: „Малкото камъче спъва колата.“

Време е вече хората да оправятъ живота си. Какъ ще стане това ? Нѣкой разчитатъ на Христа, други — на себе си, трети — на обществото, на държавата и т. н. Какво искатъ сегашнитѣ хора отъ Христа? Въ миналото едни искаха изцѣление, други — спасение на душитѣ, трети — слава и т. н. Майката Заведеева дойде при Христа и Го молѣше да нареди, единиятъ и синъ да седне отъ лѣвата Му страна, а другиятъ — отдѣсно. Тя не знаеше, какво иска. Христосъ не искаше слава за себе си, още по-малко може да даде слава и почести на хората. Да искашъ това, което не те ползува, това значи, самъ да си напакостишъ. Да давашъ съветъ на хората, безъ да разбирашъ законитѣ на живота, това значи, да копаешъ яма самъ на себе си.

Волъ и магаре живѣли приятелски и често се разговаряли. Волътъ оралъ по цѣли дни на нивата и се връщалъ вечерь уморенъ. Магарето ходѣло презъ деня на пазаръ съ господаря си и следъ това се прибирало въ обора, заедно съ вола. Волътъ се оплаквалъ отъ тежката работа и се чудѣлъ, какъ да се освободи отъ господаря си. Магарето го слушало, влизало въ положението му и най- после казало: Да съмъ на твое мѣсто, ще се присторя на боленъ. Нѣма да ямъ два-три деня, и господарьтъ ни ще се принуди да ти даде почивка. Волътъ харесалъ този съветъ и го приложилъ. Обаче, господарьтъ разбиралъ езика на животнитѣ и чулъ разговора между вола и магарето. Слугата занесълъ храна на животнитѣ въ дама, но забелязалъ, че волътъ не яде. Той веднага отишълъ при господаря и казалъ: Господарю, волътъ е боленъ, не яде. Господарьтъ се усмихналъ и казалъ: Нека остане днесъ въ дама, да си почине; не го накарвай на нивата. Вмѣсто вола, вземи магарето съ себе си, то да свърши неговата работа. Магарето отишло на нивата, цѣлъ день работило и се върнало крайно уморено. Като разбрало, какво го очаква, то казало на вола: Чухъ господарьтъ да казва на слугата, че ако си все още боленъ, да те заведе на кланицата да те заколятъ. Волътъ се уплашилъ и, като му донесьлъ слугата храна, ялъ. Тогава магарето му казало: Дадохъ ти единъ съветъ, отъ който ти си почина, но не бихъ далъ сѫщия съветъ на хората. То научило, че ако единъ човѣкъ е свободенъ, другъ ще бѫде ограниченъ. Ако волътъ е свободенъ, магарето ще оре; ако волътъ оре, магарето ще бѫде свободно.

Всички сѫщества не могатъ да бѫдатъ свободни въ едно и сѫщо време. Искате ли всички да бѫдете свободни въ единъ и сѫщъ моментъ, ще се натъкнете на противоречия, които не могатъ да се разрешатъ. Волътъ ще си оре на нивата, а магарето ще носи господаря си въ града. Който иска да разреши правилно въпроситѣ на живота, не трѣбва да бѫде нито волъ, нито магаре. За да бѫдатъ волътъ и магарето това, което сѫ сега, за това има редъ причини. Ти трѣбва да се освободишъ отъ голѣмитѣ противоречия на живота и да влѣзешъ въ свѣта на любовьта. Не се занимавай съ морализиране. Не питай, защо чукътъ и наковалнята удрять гвоздея. И това си има причина.

Мѫжъ и жена спорѣли върху единъ въпросъ. Спорътъ дошълъ до бой. Въ това време край тѣхъ миналъ единъ свещеникъ и чулъ, какъ се разправятъ. Той решилъ да ги помири и се обърналъ къмъ мѫжа съ строги думи. Жената веднага се нахвърлила заканително върху свещеника и му казала: Веднага да си отивашъ! Върви си по пѫтя! Нѣмашъ право да се мѣсишъ въ чужди работи. Че се караме и биемъ, това е наша работа. Както се биемъ, така ще се помиримъ. Кой ти даде право да говоришъ така на мѫжа ми? Свещеникътъ разбралъ погрѣшката си  и продължил пѫтя си.

Казвамъ: Въпросътъ между мѫжа и жената ще се разреши тогава, когато се разреши въпросътъ между чука, наковалнята и гвоздея. Не е лесно да се помирятъ чукътъ и наковалнята. Чукътъ удря върху наковалнята, безъ да мисли, че я измѫчва. Наковалнята му противодействува, търси начинъ да отбие неговия ударъ. Обаче, въ удрянето на чука и въ противодействието на наковалнята гвоздеятъ се оформява. Въ действието и противодействието се твори великото и красивото въ свѣта.

Като се говори на хората, явява се въпросътъ, какво се постига съ това. Все се постига нѣщо. Говоренето не е нищо друго, освенъ превозно срѣдство, пренасяне на човѣшката мисъль отъ едно мѣсто на друго, Както човѣкъ се пренася съ различни превозни срѣдства, така и мисъльта се пренася съ биволска кола, съ файтонъ, съ автомобилъ, съ параходъ, съ влакъ, съ аеропланъ и най-после съ бързината на свѣтлината. Кое отъ превознитѣ срѣдства е най-безопасно? — Биволската кола. Обаче, да се возишъ съ биволска кола, трѣбва да имашъ търпение. Ето защо, свѣтлината, като превозно срѣдство, е за предпочитане. Тамъ нѣма никакви мѫчнотии и противодействия. Мощна е мисъльта, която се движи съ бързината на свѣтлината. Велико е чувството, което се движи съ бързината на свѣтлината. Мисли, чувства и постѫпки, които се движатъ съ бързината на свѣтлината, произтичатъ отъ Божията Любовь. При това положение, човѣкъ се радва на свободата и на живота си. Той е доволенъ и отъ най-малкитѣ си придобивки. Изгуби ли светлината на мисъльта си, той губи доволството си. Страшно е да изгубишъ свѣтлината си. Още по-страшно е да изгубишъ любовьта, която разрешава всички мѫчнотии, противоречия и несгоди.

И тъй, докато сте на земята, не се мѫчете да разрешавате противоречията. Каквито усилия да правите, тѣ оставатъ неразрешени. Чукътъ си остава чукъ, наковалнята — наковалня и гвоздеятъ — гвоздей. Каквито наставления да давашъ на чука, той всѣкога ще прави това, което си знае. Колкото и да смекчавашъ положението на гвоздея, той трѣбва да търпи. —- Какъ търпишъ ? —Какво ще прави? По неволя ще търпи. Какво прави онзи, на когото кракътъ е счупенъ ? Плаче, вика, говори за счупения си кракъ, но търпи. Като дойде неволята, ще те научи да търпишъ. Ако си гладенъ и нѣма какво да ядешъ, ще търпишъ. Яденето носи едновременно нещастия и блага за човѣка. За да се нахрани, човѣкъ ще заколи единъ день кокошка, на другия день — агънце и т. н. Много кокошки и агнета сѫ станали жертва за човѣка; ако сѫ изядени съ любовь, и тѣ се ползуватъ. Когато нисшето съзнателно се жертвува за висшето, тогава и двата живота се развиватъ правилно. Зако- нътъ е нисшето да се жертвува за висшето. Понѣкога законътъ действува обратно: висшето става жертва за нисшето. Христосъ казва: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ въ себе си“. Подъ плъть и кръвь на Христа се разбира Словото Божие. Който иска да бѫде ученикъ на Христа, трѣбва да се храни съ Божието Слово. Значи, Словото става жертва на човѣшката душа. Като влѣзе въ човѣка, Словото оживява, започва да го учи, какъ да се жертвува за другитѣ. Когато висшето се жертвува, човѣкъ се освобождава. Жертвата има отношение къмъ любовьта. Само любещиятъ може да се жертвува. Любовьта предизвиква любовь. Ако любовьта не ражда любовь, тя не е истинска. Влѣзе ли любовьта въ човѣка, той трѣбва да се изяви така, както Богъ се проявява. Както Богъ е милостивъ, дълготърпеливъ и щедъръ, такъвъ трѣбва да бждешъ и ти.

Много е говорено за любовьта, но, въпрѣки това, хората се оплаквать отъ живота си. Нѣкой казва: Лесно се говори, но никой не влиза въ положението ми. Огънь гори въ къщата ми! — Има ли нѣщо лошо въ огъня ? Ако е зима, и ти нѣмашъ огънь въ печката, ще треперишъ отъ студъ. Огъньтъ е на мѣсто, но димътъ е страшенъ. Той просълзява очитъ, препятствува на дишането.

Едно се иска отъ човѣка: права мисъль и прилагане на мисъльта. Не е достатъчно само да мислишъ право, но трѣбва и да прилагашъ мисъльта. Казватъ, че всѣко сѫщество употрѣбява храна, съответна на устройството му. Мисьльта е права, но, ако накарате нѣкого да покаже, кѫде, именно, се вижда, че тази мисъль е права, нищо не може да ви каже. Достатъчно е да погледнете зѫбитѣ на едно сѫщество, за да опредѣлите храната, която употрѣбява. Напримѣръ, у тревопаснитѣ сѫ развити кѫтницитѣ, съ които стривать тревата, у месояднитѣ — преднитѣ зѫби и кучешкитѣ. Същевременно, храната опредѣля характера. Вълкътъ се храни съ месо, следователно, има единъ характеръ; овцата се храни съ трева — има другъ характеръ. Хора, които се хранятъ съ обикновеното слово, иматъ единъ характеръ; които се хранятъ съ Божественото Слово, иматъ другъ характеръ. Ако се хранишъ съ обикновеното слово, това значи, че ядешъ хлѣба по обикновенъ начинъ. Хранишъ ли се съ Божественото Слово, ти ядешъ хлѣба по Божественъ начинъ: съ благодарность и любовь. Въ първия случай ще имашъ единъ резултатъ, въ втория случай — другъ. Въ първия случай и най-хубавата баница, и най-хубавиятъ хлѣбъ ще дадатъ по-малъкъ резултатъ отъ трошицата или парче хлѣбъ, приети съ любовь и благодарность.

Бъди доволенъ и благодаренъ отъ малкото, което Богъ ти дава. Ако страдашъ малко, бъди доволенъ; ако страдашъ много, пакъ бъди доволенъ. Ако изгубишъ богатството си, бъди доволенъ и на това. Бѫдете доволни и като губите, и като печелите. Въ каквото положение да се намирате, бждете доволни. Ако искате да имате приятели, давайте отъ благата си на онѣзи, които сѫ лишени отъ тѣхъ. Богатиятъ да дава отъ богатството си, уче- ниятъ — отъ знанието си, добриятъ — отъ своето добро и т. н. Каквото благо имашъ, сподѣли го съ своя ближенъ. Не задържай свѣтлината само за себе си. Христосъ казва: „Запалена свѣщь подъ шиникъ не стои.“

Задачата на човѣка е да разреши правилно противоречията си. Това се постига съ доволството. Ако си беденъ, бѫди доволенъ отъ беднотията; богатъ си, бѫди доволенъ отъ богатството си. Не се обезсърдчавай! Всѣкога превръщай недоволството въ доволство. Въ всичко търси добрата страна. Че дрехитѣ ти били скѫсани, това да не те смущава. Намѣри добрата страна въ скѫсанитѣ дрехи. Така ще става по-лесно провѣтряване, всѣкога ще имашъ чистъ въздухъ.

Нека остане въ ума ви мисъльта: Бждете доволни отъ малкото, което деньтъ ви носи. Не мислете за утрешния день. Той самъ ще помисли за себе си. Благодарностьта и доволството внасятъ радость и веселие въ човѣшката душа. Само така човѣкъ ще стане като дете и ще влѣзе въ новия животъ, въ Царството Божие. Само така той ще придобие свѣтлина и мощь, ще влѣзе вь Божествения животъ, който носи условия за освобождаване на човѣка отъ робство.

— Божиятъ Духъ носи всичкитѣ блага на живота.

*

10. Утринно Слово, държано отъ Учителя

на 24 ноемврий, 1935 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.