Jump to content

1935_07_28 Положителни качества


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Положителни качества

Размишление.

6. глава отъ Иеремия.

Въ тази глава пророкътъ се оплаква отъ бедствията, които сполетяватъ хората по това време, въ което живѣлъ. Между миналото и се-гашното има известно съвпадение. И тогава хората се оплаквали отъ страданията, и сега се оплакватъ. Между причинитѣ за тогавашнитѣ страдания и сегашнитѣ пакъ има нѣщо общо. Разликата между миналото и настоящето се заключава само въ това, че днесъ злото е по-ограничено, отколкото въ времето на пророка. Днесъ повечето хора сѫ вѣрващи, минаватъ за християни, за добри хора. Всѣки мисли, че по-добъръ отъ него нѣма. Обаче, ако се опитате да предизвикате съвременния човѣкъ съ нѣщо, ще видите, че неговата доброта е външна, не е обхванала напълно сърдцето му.

Голѣми сѫ страданията на хората, но, въпрѣки това, всички очакватъ свѣтли дни. Ре- лигиознитѣ се надѣватъ, че религията ще оправи свѣта; ученитѣ пъкъ вѣрватъ и очакватъ на науката да оправи свѣта. Христосъ дойде на земята, но свѣтътъ не се оправи. Кѫде е днесъ римската империя? Кѫде е еврейскиятъ народъ ? Христосъ дойде между евреитѣ, които Го очакваха, но не Го познаха и казаха, че не признаватъ никакво учение, освенъ Мойсеевото. Тѣ признаваха учението на Мойсея, но и него не приложиха. Хората иматъ много учения, много научни теории, но приложение нѣматъ. Като видятъ, че не могатъ да оправятъ живота си, най-после казватъ, че Богъ ще оправи свѣта. — Кой свѣтъ трѣбва да се оправи ? — Човѣшкиятъ. Обаче, изправянето на човѣшкия свѣтъ е предоставено на хората. Божествениятъ свѣтъ, създаденъ отъ Бога, е изправенъ, нѣма какво да се изправя. Щомъ е така, хората трѣбва сами да изправятъ своя свѣтъ, да не очакватъ на други. Свѣтътъ нѣма да се оправи, докато хората не съзнаятъ своитѣ задължения и отговорности, както къмъ себе си, така и къмъ Цѣлото.

Единъ човѣкъ употрѣбявалъ десетки години наредъ спиртни питиета, поради което станалъ голѣмъ неврастеникъ. Въ последнитѣ години на живота си рѫцетѣ му започнали да треперятъ толкова много, че не могълъ да държи чашата, безъ да се разлива виното. Той не се стресналъ отъ това, че рѫцетѣ му треперѣли, но се безпокоелъ, че не може повече да пие. Какво да направи, за да не се разлива виното? Той мислѣлъ известно време върху това, и най-после дошълъ до следната идея: съ едно синджирче вързалъ чашата за рѫката си и, като вдигалъ чашата до устата си, синджирчето се опъвало и така подържало чашата, че капка вино не се изливала.

Мнозина сѫ дошли до положението на стария пияница и мислятъ, че животътъ имъ е оправенъ. Тѣ казватъ: Слава Богу, че не сме като другитѣ хора. Вѣрно е, че всички хора не сѫ въ едно и сѫщо положение; всички хора не сѫ вързали рѫцетѣ си съ синджиръ, да не разливатъ чашата, отъ която пиятъ, но повечето хора живѣятъ въ човѣшкия порядъкъ и сѫ съдружници. Каквито загуби и печалби иматъ, тѣ ги разхвърлятъ помежду си, поради което нѣматъ никакви дивиденти. Печалби нѣматъ, но недоимъкъ — въ изобилие. Недоимъкътъ се изразява въ различни болести, страдания, мѫчнотии. Тѣ не се питатъ, какъ да си помогнатъ, но роптаятъ, защо сѫ ги сполетели нещастията.

Както въ миналото, така и днесъ, свѣтътъ се намира въ безизходно положение. Христосъ дошълъ на земята да извади човѣчеството отъ безизходното положение, въ което се намира и като единственъ методъ за изправянето му, Той препорѫчва себеотричането. Който иска да оправи своя свѣтъ, първо трѣбва да се отрече отъ себе си, после отъ богатството си, следъ това да вземе кръста си и да последва Онзи, Който се пожертвува за него. Много кръстове има днесъ, но тѣ не сѫ вдигнати, както трѣбва. Тѣ висятъ по вратоветѣ на хората, а нѣкой сѫ окачени на гърдитѣ имъ, но, въпрѣки това, малцина познаватъ самоотричането. Който носи кръстъ на гърдитѣ си, минава за герой, но това не е още истинско геройство. Много отъ сегашнитѣ герои приличатъ на онѣзи работници, които носятъ мотики на раменетѣ си, но не работятъ. Тѣ казватъ, че мотиката ще подобри положението на свѣта. Вѣрно е, че мотиката ще оправи свѣта, но ако се вдига и слага. Ако само се говори, безъ да се вдига и слага на земята, нищо не може да се постигне. Други пъкъ казватъ, че кръстътъ ще победи свѣта. И това е вѣрно, но само онзи кръстъ побеждава, който се носи съ достойнство. Иначе, да говорите за кръста, а да се страхувате отъ страданията, съ това нищо не се постига. Колко хора днесъ носятъ страданието съ радость? Като се намѣрятъ предъ нѣкакво страдание, тѣ пъшкатъ, недоволни сѫ отъ него. — Защо? — Сами сѫ го създали. Повечето отъ страданията на хората сѫ резултатъ на тѣхния изопаченъ животъ, затова сѫ недоволни отъ тѣхъ. Тѣ се намиратъ въ положението на вола, който самъ си е създалъ рога, за да се брани. Въпрѣки рогата му, хората сѫ го впрегнали на нивата да оре. Сега той мисли, какъ да махне рогата си, да се освободи отъ страданията. Ще дойде день, когато хората ще се освободятъ отъ страданията, но, докато дойде този часъ, тѣ трѣбва да минатъ опредѣления пѫть. Като вървятъ по пѫтя, все ще вдигатъ прахъ, не могатъ да го избѣгнатъ, но за предпочитане е мирно да вървятъ, отколкото да воюватъ помежду си. Ако воюватъ, прахътъ ще бѫде по голѣмъ, а при това, ще има счупени рѫце, крака и глави. Когато хората се освободятъ отъ страданията, следъ тѣхъ ще се освободятъ и животнитѣ.

Като ученици, вие не трѣбва да се ин-тересувате отъ въпроса, кога ще се оправи свѣтътъ. За всѣки човѣкъ е важно да живѣе добре, а кога ще се оправи свѣтътъ, това не е негова работа. — Страшни времена идатъ, война ще има. — Вѣрно е, че война ще има, че ще убиятъ хиляди и милиони хора, но поне ще бѫдатъ изпитани. Нѣма да остане човѣкъ или народъ, които да не бѫдатъ изпитани. Така ще се познае, какво е християнството на съвременнитѣ хора, защото все християни ще се биятъ. Страшна ще бѫде предстоящата война, защото нѣма да има мѣсто, дето хората могатъ да се криятъ. Чрезъ тази война ще се опита мисъльта на човѣка, самъ да види, доколко мисли право. Правата мисъль абсолютно изключва лъжата. Не е позволено човѣкъ да лъже, но още по-страшно е, ако лъже себе си. По отношение на себе си, никаква лъжа не се позволява. Ученикътъ прочета урока си само единъ пѫть и казва, че го е научилъ. Учительтъ го вдига на урокъ, и се оказва, че нищо не знае. — Четохъ урока си. — Челъ си го, но само веднъжъ, не си го запомнилъ. Не лъжи себе си. Ако паметьта на ученика е силна, само съ едно прочитане, той може да научи урока си наизустъ. Ако паметьта му не е силна, нѣколко пѫти трѣбва да го прочете. Какво ще бѫде положението на сегашнитѣ духовни и религиозни, ако имъ се каже, че само онзи може да влѣзе въ Царството Божие, който знае цѣлата Библия или само Новия Заветъ наизустъ ? Колко души ще влѣзатъ въ Царството Божие? Има нѣкой, които знаятъ наизустъ всички стихове отъ Стария и Новия Заветъ, но тѣ сѫ малко. Не е лесно да знае човѣкъ толкова стихове наизустъ.

Да се казва на човѣка да не лъже себе си, това значи, да забраните на младата, красива мома да се облича хубаво. Днесъ това е невъзможно. Момата иска да се жени, търси си момъкъ, а вие ще и говорите да не се облича хубаво. Като се облича съ хубави дрехи, като си туря различни украшения, тя иска да излъже нѣкой момъкъ, да я хареса. Преди да излъже момъка, тя лъже себе си. Не може да ха- ресашъ човѣкъ само за красивитѣ му дрехи и да му останешъ вѣренъ. Докато не възлюбишъ душата на човѣка, не можешъ да говоришъ за вѣрность въ любовьта. Момата иска да се ожени, да намѣри нѣкой слуга. И момъкътъ иска да намѣри слугиня, да му работи. И двамата сѫ на кривъ пѫть. Тѣ сами себе си лъжатъ. Никой не може да ти слугува, ос- венъ ти самъ. Никой не може да ти бѫде го- сподарь, освенъ ти самъ. Най-добриятъ слуга на човѣка е самиятъ той; и най-добриятъ му господарь е пакъ той. Докато човѣкъ не бѫде най-добъръ слуга и най-добъръ господарь на себе си, никога не може да оправи живота си.

Какви сѫ качествата на добрия слуга и на добрия господарь? Добриятъ слуга е уменъ и досѣтливъ. Той не чака господаря му да дава разпорежданията си и тогава да работи. Преди още господарьтъ му да каже, какво трѣбва да се направи, слугата е свършилъ работата си. И добриятъ господарь не очаква на слугата си. Когато трѣбва да свърши нѣкаква работа, той самъ се заема за нея. Ако трѣбва да разправя на слугата си, какъ да я свърши, той ще изгуби повече време, отколкото самъ да си я направи. Той цени времето си. Наистина, понѣкога една минута има голѣмо значение въ живота на човѣка. Представете си, че вие трѣбва да се явите въ опредѣленъ часъ при отваряне на завещанието, оставено отъ дѣдо ви, а закъснѣете една минута. Не е голѣмо закъснението, но не сте присѫствували при отваряне на завещанието и разпредѣляне на наследството. Една минута закъснение ви лишава отъ една хубава мисъль или отъ едно хубаво чувство. Мисъльта е хвръкнала вече въ пространството, не можешъ да я стигнешъ. Има нѣща, които, веднъжъ пропуснати, втори пѫть не се връщатъ. Това не е за обезсърдчаване, но трѣбва да бѫдете будни, да не пропущате нѣщата. Това, което сте пропуснали, пропуснато е вече; гледайте да не пропуснете новото, което иде сега.

Добритѣ условия, които хората сѫ пропуснали да използуватъ, представятъ тѣхната карма. Искатъ или не искатъ, тѣ ще плащатъ за всичко, което сѫ пропуснали въ миналото си. Никой не може да плати дълговетѣ имъ, освенъ тѣ сами. Христосъ дойде на земята, да помогне на човѣчеството, да вдигне кармата си. Тя бѣше толкова тежка, че хората се прострѣха на земята. Ще кажете, че Христосъ пое кармата на хората. Той не я пое, но имъ помогна да станатъ, да стѫпятъ на краката си и да продължатъ своя пѫть. Като вдигна чувалитѣ на гърба имъ, Той каза: Не се претоваряйте, не пълнете чувалитѣ си, за да можете свободно да се движите. По-добре по-малко, отколкото всичко изведнъжъ и да изнемогнете. Следователно, изнемогването се дължи на лакомството въ човѣка. На това чувство се дължи многоженството, както и чрезмѣрното размножаване на хората. — Колко деца трѣбва да има човѣкъ? — Едно дете — единъ синъ. И Богъ имаше само единъ Синъ, Когото нарече свой единороденъ Синъ.

Сегашнитѣ хора сѫ осиновени отъ Бога, по наследство само тѣ минаватъ за Негови синове. Тѣ не могатъ още да се нарекатъ истински синове Божии, защото нѣматъ любовь къмъ Него, не сѫ готови на всички жертви. Богъ изпрати своя единороденъ Синъ на земята, да изпита любовьта Му. За тази цель Той му даде задача, да помогне на страдащитѣ и да имъ покаже пѫтя къмъ спасението. Христосъ изпълни Божията воля, пожертвува се и доказа любовьта си къмъ своя Баща. Можете ли и вие да направите сѫщото? Вие искате да бѫдете Синове Божии, съ единствената цель да имате по-голѣмъ кредитъ, да ядете и да пиете повече. Това не сѫ Синове Божии. Който иска да бѫде Синъ Божи, трѣбва да признава закона за единството: една воля, една мисъль, едно чувство. Той трѣбва да изпълнява само Божията воля, а не своята; трѣбва да признава една мисъль — Божията. Има ли особено мнение за нѣщата, той не може да бѫде Синъ Божи. Особеното мнение не разрешава въпроситѣ. То не може да оправи свѣта. Човѣкъ трѣбва да мисли като Бога, ако иска да оправи своя свѣтъ. Още днесъ може да го оправи. Ще кажете, че това е работа на Христа. Въ това отношение всѣки може да бѫде Христосъ на своя свѣтъ. Всѣки може да бѫде разпнатъ като Христа и следъ три деня да възкръсне. Ако не сте готови за това, не можете да оправите свѣта, въ който живѣете, не можете да оправите и своя малъкъ свѣтъ. Който иска да бѫде Синъ Божи, трѣбва да следва Христа. — Азъ съмъ християнинъ. — Ако си наистина такъвъ, всички въпроси щѣха да бѫдатъ разрешени за тебе. Както виждамъ, вие още не сте разрешили въпроситѣ си, следователно, не сте още истински християни. По име можете да се наречете християни, но по дѣла, още сте далечъ отъ Христа.

И досега още хората се съмняватъ, подозиратъ се, гнѣвятъ се, а при това искатъ да минатъ за християни. Докато служи на отрицателнитѣ мисли и чувства, човѣкъ не може да бѫде християнинъ. Докато преувеличава и намалява нѣщата, това показва, че нѣма ясна представа за тѣхъ. Истинскиятъ християнинъ нито преувеличава, нито намалява нѣщата. Въ преувеличаването и въ намаляването се крие известна лъжа. Когато искате да усилите нѣщата, казвате, че даденъ човѣкъ е много добъръ. Доброто е само добро, нито е по-добро, нито най-добро. Турите ли доброто въ сравнителна или въ превъзходна степень, вие вли-зате въ човѣшкия порядъкъ на нѣщата. Само тамъ има добри, по-добри и най-добри нѣща. Влѣзете ли въ Божествения порядъкь, тамъ нѣщата сѫ абсолютни, завършени процеси. Само по себе си доброто е сила. Който притежава тази сила, той е силенъ човѣкъ. Поставите ли доброто като основа на живота си, никой не може да ви поклати оттамъ. Доброто е сила Божия. Затова е казано: „Побежда-вайте злото чрезъ доброто“. Който е победилъ злото въ себе си, той е щастливъ човѣкъ. Страданията се дължатъ на това, именно, че злото още царува въ свѣта. Въ който день доброто победи злото, страданията ще изчезнатъ. Когато доброто и злото воюватъ, човѣкъ трѣбва да стои настрана, и оттамъ да наблюдава, безъ да взима участие. Намѣси ли се въ борбата имъ, ще опита ударитѣ на злото. Не е лесно човѣкъ самъ да се справя съ злото. Ето защо, той не трѣбва нито самъ да се бори съ злото, нито да помага на доброто въ борбата му съ злото.

Основната мисъль на днешната лекция е да се освободите отъ лъжата: да не лъжете себе си, да не лъжете и другитѣ. Нѣкой иска да бѫде свободенъ, да мисли и да постѫпва както намира за добре, а при това да бѫде щастливъ. Това е невъзможно. — Вѣрващъ съмъ. — И това не може да те спаси. Преди всичко, ти самъ себе си лъжешъ. Ти живѣешъ въ човѣшкия порядъкъ, а искашъ да бѫдешъ щастливъ. Живѣешъ въ човѣшкия порядъкъ, а се самоизлъгвашъ, че живѣешъ въ Божествения. Не туряйте фалшива основа на живота си. Турете настрана човѣшкия порядъкъ, замѣстете го съ Божествения порядъкъ и градете нагоре. Значи, основата на вашия животъ трѣбва да бѫде Божествениятъ порядъкъ, а за градиво нагоре— човѣшкиятъ порядъкъ. Само при това положение кѫщата ви може да устои на бури и вѣтрове. Никакви бури, никакви водни течения не могатъ да я подронятъ. Турите ли човѣшкия порядъкъ за основа, а Божествения за градиво, кѫщата ви е поставена на пѣсъкъ. Следователно, докато поставяте Божественитѣ разбирания за основа, а човѣшкитѣ — за градивенъ материалъ, вие ще имате добри резултати.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

39. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 28. юлий, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...