1935_05_05 Четиритѣ елемента

[Ани]

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

Четиритѣ елемента

Размишление

Ще прочета 60. глава отъ Исаия.

Богъ създаде четири важни елемента: земята, водата, въздуха и свѣтлината. Земята създаде, за да бѫдатъ хората добри; водата — за да бѫдатъ чисти; въздухътъ — да мислятъ право и свѣтлината — да вървятъ въ правия пѫть.

„Стани, свѣти, защото свѣтлината ти дойде, и славата Господня изгрѣ на тебе“. (— 1 ст.) — Така започва пророкътъ, отдето се вижда, че той е напреднала душа. Оттукъ вадимъ заключението: напреднала душа е тази, която е добра и чиста, която мисли и ходи въ правия пѫть.

Въ живота на човѣка има много нѣщаг отъ които той трѣбва постепенно да се освобождава. Следъ време непотрѣбнитѣ нѣща ще окапятъ така, както окапватъ листата на дърветата и зелената черупка на орѣха. Следъ зелената черупка трѣбва да се махне твърдата, за да се дойде до ядката. Ценното за орѣха е ядката, а за човѣка — животътъ, съ своитѣ области—физически, духовенъ и Божественъ. Човѣкъ не може да се домогне до живота, ако не проявява доброто въ себе си, т. е. ако не ходи въ пѫтя на доброто. Той не може да се добере до цѣлокупния животъ, ако не е миналъ и презъ водата — да стане чистъ, презъ въздуха — да мисли право и презъ свѣтлината — да следва правия пѫть. Като минава презъ свѣтлината, човѣкъ се учи да чете, да разбира елементитѣ на свѣтлината. Свѣтлината пише всичко, което Богъ е създалъ. Който не може да чете писаното отъ свѣтлината, остава невежа. Може ли да чете, той става ученъ и разбира, защо Богъ е създалъ земята, водата, въздуха и свѣтлината. Днесъ много хора ходятъ по земята, но не сѫ добри; пиятъ вода, но не сѫ чисти; дишатъ въздухъ, но не мислятъ право; възприематъ свѣтлината, но не ходятъ въ правия пѫть. Следъ всичко това тѣ се запитватъ: Защо Богъ създаде свѣта? Който се осмѣли да зададе този въпросъ, заминава за онзи свѣтъ. Тамъ го посрѣщатъ по два начина: или като бедния Лазаръ, когото въведоха въ лоното на Аврама, да се весели и да се учи, защо е създаденъ свѣтътъ, или като богатия, когото въведоха въ ада, да разбере, защо е създаденъ свѣтътъ и да изправи живота си. — Защо трѣбва да слѣзе човѣкъ въ ада ? — Да опита мѫчението. Чрезъ мѫчението и страданието човѣкъ намира пѫтя къмъ доброто.

Следователно, човѣкъ страда, за да влѣзе въ пѫтя на доброто, да стане чистъ, да мисли право и да следва правия пѫть — пѫтьтъ на любовьта. Щомъ мине презъ страданието, човѣкъ се освобождава отъ юлара си, отъ копитата и рогата и заспива спокойно, отъ нищо несмущаванъ. Като спи, човѣкъ не се нуждае отъ външни покривки, както добре узрѣлиятъ орѣхъ не се нуждае отъ зелената си обвивка. Когато трѣбва да направи нѣкакво посещение, орѣхътъ хвърля и втората си черупка и се явява само съ това, отъ което може да расте и да влѣзе въ новия животъ. — Защо става така? — Защото повоитѣ и пеленитѣ сѫ временни пособия. Като излѣзе отъ тѣхъ, човѣкъ започва самостоятеленъ животъ: самъ се движи, самъ се храни, самъ задоволява нуждитѣ си.

Време е вече да дойде човѣкъ до онова вѫтрешно освобождаване. За да познае, доколко се е освободилъ, човѣкъ трѣбва да знае положително, дали е добъръ, чистъ, съ права мисъль и съ опредѣленъ пѫть къмъ любовьта. Ако си добъръ, разполагашъ съ земята; ако си чистъ, разполагашъ съ водата; ако мислишъ право, разполагашъ съ въздуха; ако възприемашъ свѣтлината, тръгналъ си вече въ правия пѫть. Може ли тогава да се нарече сиромахъ онзи, който разполага съ земята? Земята, съ всички ниви, лозя, пасбища, говеда, е предназначена за добритѣ хора, които единъ день ще я наследятъ. Болниятъ и лошиятъ човѣкъ не могатъ да работятъ. Може да работи само добриятъ, чистиятъ, мислещиятъ и онзи, който ходи въ правия пѫть.

Казано е въ Писанието: „Блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наследятъ земята“. Иде вече времето, когато кроткитѣ ще наследятъ земята и ще управляватъ. Кроткиятъ е силенъ човѣкъ. Той носи запалена главня въ рѫката си, отъ която всички животни бѣгатъ. Нѣма животно, което да не се страхува отъ запалена главня. Достатъчно е да я доближишъ до козината му, за да се запали и да из-гори. Добриятъ човѣкъ е силенъ; чистиятъ човѣкъ е силенъ; който мисли право, е силенъ; който ходи въ правия пѫть, сѫщо е силенъ. Изгуби ли едно отъ тѣзи качества, човѣкъ започва да отслабва. Докато е свързанъ съ Бога, той не може да бѫде слабъ. — На кого ще прилича малкото слонче ? — На баща си. Като порасне, то ще стане голѣмъ слонъ и ще бѫде силенъ като баща си. — На кого ще прилича малката мравка ? — На майка си и на баща си. На слабото животно малкитѣ сѫ слаби, а на силното — силни. — Какъвъ ще бѫде родениятъ отъ Бога ? — Силенъ. Човѣкъ трѣбва да се роди отъ Бога, а не само да вѣрва въ Него. Вѣрата е само пѫть къмъ любовьта, а любовьта — връзка съ Онзи, Който те е родилъ. Служенето пъкъ е необходимо за придобиване на сила. Силенъ е онзи, който служи на Бога. — Кѫде е Той ? — И вънъ отъ човѣка, и вѫтре въ него. Обаче, ако човѣкъ Го търси само вънъ отъ себе си, ще намѣри земята, водата, въздуха и свѣтлината, безъ да разбере тѣхния дълбокъ смисълъ и тѣхното предназначение. — Сѫществува ли Богъ? — Щомъ ядешъ хлѣбъ, пиешъ вода, дишашъ въздухъ и възприемашъ свѣтлината, Богъ съществува. Той е въ тѣзи четири елемента, които постоянно приемате. Ако не вѣрвашъ въ тѣзи елементи, какъ ще вѣрвашъ въ невидимото ? — И безъ тѣхъ може. — Не може безъ тѣхъ. Ако не ядешъ хлѣбъ, гладенъ ще умрешъ; ако не пиешъ вода, ще изсъхнешъ; ако не дишашъ, ще се задушишъ; ако не възприемашъ свѣтлината, ще ослѣпѣешъ, ще станешъ нещастенъ.

Едно се иска отъ човѣка: да възлюби Бога и да Му служи съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. — Къде ще Го намѣримъ? — Навсѣкъде. Дето и да отидете, въ която държава и да влѣзете, навсѣкъде ще Го намѣрите. Всички хора ще ви познаватъ и ще ви приематъ като свой братъ. Достатъчно е да отворите устата си и да имъ проговорите, за да ви разбератъ. Приятенъ и сладъкъ е говорътъ на любещия човѣкъ. Той говори на езикъ, познатъ на всички хора. Много естествено. Който люби Бога, той е добъръ, чистъ, право мисли и ходи въ пѫтя на любовьта. Вѣрващиятъ не знае, какво нѣщо е безвѣрието; добриятъ не знае, какво нѣщо е злото; който мисли право, не познава заблуждението; който ходи въ правия пѫть, не познава кривитѣ пѫтища.

Мнозина се съмняватъ въ доброто, въ чистотата, въ правата мисъль и въ свѣтлината, затова не вѣрватъ, че могатъ да бѫдатъ приети навсѣкъде. Не се съмнявайте въ доброто.

Много синове и дъщери има Богъ на земята. Ако единъ не ви приеме, другъ ще ви приеме. Не мислете за това, но мислете, какво вие носите въ себе си. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не обича доброто, чистотата, правата мисъль и свѣтлината и да не ги търси. Ако нѣкѫде не ви приематъ, това показва, че не сте развили онова, което е нуждно, за да носите въ себе си доброто, чистотата, свѣтлината и правата мисъль. Щомъ придобиете тѣзи елементи, всѣки ще отвори вратата си за васъ. — Можешъ ли да отидешъ при Бога, ако не Го обичашъ? — Не може. — Можешъ ли да отидешъ при ближния си безъ любовь къмъ него ? — Не може. Значи, Синъ Божи може да бѫде само онзи, който носи любовьта въ себе си. Дето отиде той, всички го познаватъ. Кой не познава доброкачествения хлѣбъ? Доста-тъчно е да мине презъ стомаха му, за да се произнесе за него, добъръ ли е, или лошъ.

Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ единъ вѫтрешенъ изпитъ, да познаятъ Божиитѣ дѣла. Не е важно, дали хората сѫ добри, чисти, дали мислятъ право и следватъ правия пѫть. Това е въпросъ, който всѣки ще разреши за себе си. За мене е важно да разбера, дали това, което Богъ е създалъ, е добро, чисто, свѣтло. Богъ създаде земята, следователно, тя е добра. Той създаде водата, следователно, тя е чиста. Той създаде въздуха, следователно, направи го носитель на своитѣ прави мисли. Той създаде и свѣтлината, като пѫтеводитель на човѣка въ правия пѫть. Изучавайте великитѣ Божии дѣла и знайте, че всѣки моментъ сте подъ наблюдаване, подъ зоркото око на вашия Създатель. Той мълчи, гледа и, като види, че постѫпвате добре, тогава проговаря. Мълчанието Му показва, че вие имате страдания. Щомъ проговори, страданието ви се смѣня съ радость. Не става ли сѫщото и въ домоветѣ ? Когато добритѣ и разумни родители мълчатъ, децата се скриватъ, знаятъ, че сѫ виновни. Тогава идатъ страданията. Бащата заповѣдва на единъ отъ слугитѣ си да ги накаже. Щомъ децата получатъ наказанието и изправятъ погрѣшката си, майката и бащата ставатъ весели и започватъ да имъ говорятъ. Тогава настава радость въ цѣлия домъ. — Кой е пѫтьтъ за освобождаване? — Най-лесниятъ пѫть е да се обърне човѣкъ къмъ своя Баща и да изпълни волята Му. Тогава тоягата се слага на земята. Бащата започва да говори, и радостьта дохожда. Докато човѣкъ служи на непослушанието, тоягата се вдига и слага върху гърба му, т. е. страданията го посещаватъ.

Религиознитѣ проповѣдватъ, че Богъ е навсѣкѫде, а, въпрѣки това, сами се страхуватъ. Излѣзатъ ли вечерь вънъ, плашатъ се отъ тъмнината. Праведниятъ, обаче, не се страхува отъ тъмнината, защото самъ носи свѣтлина въ себе си. Добриятъ не се страхува отъ злото, защото носи доброто въ себе си. Тъй щото, ходете въ доброто и мислете, че цѣлата земя е на ваше разположение. Въ такъвъ случай, трѣбва ли да плачете, че нѣ- мате кѫщи, ниви и лозя ? Ако една кѫща изгубите, втора ще дойде. Ако втора изгубите^ трета ще дойде и т. н. Никой не може да вземе кѫщата или нивата ви — всички кѫщи и ниви сѫ ваши.

Единъ светия се заселилъ накрая на единъ градъ, дето си направилъ чифликъ. Въ свободното си време работѣлъ въ чифлика и въ скоро време го превърналъ въ рай. Единъ богаташъ пожелалъ да притежава този чифликъ и съ насилие го взелъ отъ светията, който се отдръпналъ настрана и наблю- давалъ, какво ще стане. Десеть години госпо- дарувалъ богатиятъ, но видѣлъ и патилъ. Наскоро жена му, децата му се разболѣли сериозно. Той викалъ лѣкари, изразходвалъ стотици хиляди лева около тѣхъ, но тѣ не ставали отъ леглата си. Най после той потърсилъ светията и го запиталъ: Какво стана, че работитѣ ми не вървятъ? Останахъ самъ, всички боледуватъ въ семейството ми. Не видѣхъ никаква полза отъ този чифликъ. Светията, който десеть години търпѣлъ неправдата на богатия човѣкъ, сега проговорилъ: Братко, помнишъ ли по какъвъ начинъ взе чифлика? Ти го получи чрезъ неправда и насилие. Презъ всичкото време азъ мълчахъ, а ти страдаше. Сега вече говоря, защото е дошло време да изправишъ погрѣшката си. Азъ мога да излѣкувамъ и жена ти, и децата ти, съ условие, че ти ще ми отстѫпишъ чифлика, защото го взе насила, и ще останешъ при мене да работимъ заедно. Богатиятъ, който билъ вече последенъ сиромахъ, приелъ предложението на светията, и работитѣ му се оправили.

Странно е положението на съвременнитѣ хора, които се считатъ за Синове Божии, а очакватъ на помощьта на другитѣ. Тѣ ходятъ да се молятъ тукъ и тамъ, да дойде нѣкой да имъ помогне. Ако се нуждаятъ, защо не тръгнатъ тѣ да помагатъ на другитѣ? Ако чуятъ, че нѣкой е боленъ, нека отидатъ да му попѣятъ и посвирятъ; ако нѣкой си гради кѫща и не знае, какъ да я направи, нека му покажатъ; ако нѣкой има нива и лозе, а не знае, какъ да оре и да копае, нека отидатъ при него и го научатъ. Който се мисли за Синъ Божи, трѣбва да познава всички занаяти. Нѣкой седи на едно мѣсто съ часове и се моли, дано отнѣкѫде му дойде хлѣбъ. Казва, че има много приятели, и се надѣва, да му помогне нѣкой. Той се моли на църквата, на приятелитѣ си, но никакъвъ отговоръ нѣма на молитвата си. — Защо ? — Сърдцата имъ сѫ затворени за него. Той е сбъркалъ адреса, моли се тамъ, дето не трѣбва. По-добре да се обърне къмъ Господа, на Него да се моли. Богъ ще отвори сърдцата на приятелитѣ му, и тѣ ще донесатъ, каквото му е нуждно. Покланяй се само на Господа. Той е въ сила да отвори сърдцата на всички, които могатъ да ти дадатъ нѣщо.

Една българска поговорка казва: „Пре- клонената главичка остра сабя не сѣче“. Нѣ- кои разбиратъ криво тази поговорка и мислятъ, че, като се кланя човѣкъ на силния на деня, главата му не пада отъ тѣлото. Вѣрно е това, но кой е силниятъ, който има право да сѣче глава или да не я сѣче ? Това право принадлежи само на Бога. Следователно, който се покланя на Господа, главата му не пада отъ раменетѣ; който се покланя на Господа, рѫката му никой не може да отсѣче; който се покланя на Господа, той нито ослѣпява, нито оглушава, никога не се оплаква отъ болки въ този или онзи удъ. Докато те боли глава, сърдце, дробове или стомахъ, ще знаешъ, че този удъ не служи на Господа, Следъ това, колкото лѣкари и да викашъ, никой не може да ти помогне. Въ края на краищата, ще те изпратятъ на онзи свѣтъ, Господъ да те лѣкува. — Защо умиратъ хората ? — За да отидатъ при Бога, Той да ги лѣкува. Като оздравѣятъ, тѣ отново слизатъ на земята, за да проявятъ добротата и чистотата си, да мислятъ право и да вървятъ въ правия пѫть. Само при това положение тѣ могатъ да изпълняватъ волята Божия.

И тъй, ако искате да знаете, дали сте на правия пѫть, вижте, имате ли страдания и мѫ- чнотии, съ които не можете да се справите. Ако имате такива страдания, не сте още въ правия пѫть. Ако се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ и страданията си, вие сте въ правия пѫть и изпълнявате волята Божия. — Можемъ ли да видимъ Бога? — Щомъ имате хлѣбъ и вода на трапезата, вие Го виждате вече. Щомъ дишате свободно и възприемате свѣтлината правилно, вие Го виждате. Който изпълнява волята Божия съзнателно и съ любовь, той заслужава да яде хлѣбъ, да пие вода, да диша чистия въздухъ и да възприема свѣтлината. Като приема всички блага съ благодарность, той вижда красотата на свѣта, и душата му се изпълва съ радость. Това подразбира връзка съ Първата Причина на нѣщата.

Стремете се къмъ вѫтрешно разбиране на живота, къмъ вѫтрешна връзка съ душитѣ. Имате ли тази връзка, вие ще гледате на всички хора като на ваши братя. Дето отидете, въ който домъ влѣзете, всички ще ви приематъ като свой братъ. — Защо ? — Защото сте добъръ, чистъ, мислите право и ходите въ пѫтя на любовьта. Кой нѣма да приеме богатия човѣкъ въ дома си ? Той иде съ пълна торба, да дава, а не да взима. Дойде ли просякъ въ дома ви, ще го приемете само до вратата, ще му дадете парче хлѣбъ и ще го изпратите. Той нѣма право да влѣзе въ кѫщата ви. — Казано е, че човѣкъ трѣбва да проси. — Отъ кого? — Да проси отъ Господа, а не отъ хората. Вѣрващиятъ трѣбва да вѣрва, да работи и да проси само отъ Онзи, Който го е създалъ. Той ще благослови хлѣба и водата му. Той ще изправи мисъльта му, ще изчисти неговия пѫть. Яжте отъ хлѣба, който земята дава. Пийте отъ живата вода, която чисти.

Приложете правата мисъль, която освобождава отъ ограниченията. Влѣзте въ правия пѫть, за да приемете любовьта.

Защо сте дошли на земята? Да разберете, че сте чада Божии, да приемете Неговото знание, да разберете, че Той е добъръ, чистъ, всѣкога мисли право и посочва правия пѫть на всички, които желаятъ да бѫдатъ като Него. — Можемъ ли да станемъ добри, чисти, съ свободна и права мисъль? — Отъ човѣка зависи да постигне всичко, което желае. Той може да бѫде дотолкова добъръ и чистъ, доколкото съзнава своята доброта и чистота. Той може да мисли право и да върви въ правия пѫть дотолкова, доколкото съзнава това. Какво мислятъ хората за него, това да не го смущава. Ако си здравъ и добъръ, болниятъ ще каже мнението си за тебе. Щомъ го посетишъ, и той стане отъ леглото си, ти наистина си добъръ човѣкъ. Ако си чистъ и по-сетишъ нечистия, последниятъ взима отъ водата, която му давашъ, окѫпва се, става чистъ. Ако мисъльта ти е права, ще помогнешъ на онзи, който се е заблудилъ, да излѣзе отъ трудното си положение. Не се самоосѫждайте, не казвайте, че не сте чисти и добри, но се стремете къмъ възвишени и свѣтли мисли, къмъ чисти чувства и прави постѫпки. Ако съзнанието ви се помрачава, ще знаете, че имате известни пукнатини, презъ които влизатъ понѣ- кога прахъ, нечистотии. Запълни тѣзи празднини. Ако стомната ти е счупена, и водата изтича навънъ, трѣбва ли да си служишъ съ нея ? Хвърли счупената стомна и си купи нова. Всички стари вѣрвания, всички стари възгледи, които иматъ свойствата на счупената стомна, трѣбва да се изхвърлятъ и да се замѣстятъ съ нови, здрави, които държатъ мирото чисто и свежо. Новитѣ възгледи представятъ мирото на мировареца, което никога не се разваля.

Пророкътъ казва: „И твоитѣ люде ще бѫдатъ праведни, ще наследятъ земята вѣчно, вѣйка на насаждането ми, дѣло на рѫцетѣ ми, за да се прославямъ“. (— 21 ст.).

„Малкиятъ ще стане тисяща, а малочи- слениятъ — силенъ народъ. Азъ, Господъ, ще ускоря това споредъ времето му“. (— 22 ст.). — Това е говорилъ пророкътъ преди повече отъ 2 500 години. Трѣбва ли да чакате още 2,500 години, за да се приготвите за деня Господенъ? Тѣзи, които разбиратъ законитѣ, не трѣбва да чакатъ; онѣзи, които не ги разбиратъ, могатъ да чакатъ още 2,500 години. Времето е дошло вече, не трѣбва да чакате. Който е готовъ, ще наследи земята. Който не е готовъ, още много ще чака, ще страда и ще се оплаква. Престанете да плачете. Живѣйте и се ве-селете съ Бога, за да наследите земята, водата, въздуха и свѣтлината и да се ползувате разумно отъ тѣхъ. Благодарете, че сте дошли на земята, да изпълните волята Божия и да видите, колко великъ и благъ е Господъ.

Сегашнитѣ хора живѣятъ въ страхъ. Тѣ се страхуватъ отъ болести, отъ гладъ, отъ сиромашия, отъ земетресения, отъ смърть. Само грѣшнитѣ, непослушнитѣ, глухитѣ се страхуватъ. Праведнитѣ, обаче, отъ нищо не се страхуватъ. Земетресенията, буритѣ, гладътъ, сиромашията, смъртьта нѣматъ отношение къмъ тѣхъ. За праведнитѣ, които чуватъ и виждатъ, е лекиятъ и тихъ зефиръ, който едва полъхва; за тѣхъ е меката, приятна слънчева топлина и свѣтлина.

Сега казвамъ на всички: Бѫдете добри, бѫдете чисти; мислете право и вървете въ правия пѫть — пѫтьтъ на любовьта, за да изучавате Божиитѣ пѫтища и да имате Божието бла-гословение.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

28. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 5. май, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.