Ани Posted March 14, 2017 Report Share Posted March 14, 2017 Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София. Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Естествени прояви на любовьта Размишление. Ще прочета 10. глава отъ Еклисиастъ. Всѣки човѣкъ е пѫтникъ въ живота. Като тръгва на пжть, нѣкой започва още въ началото съ голѣма бързина, а къмъ края постепенно забавя хода си — уморилъ се е вече. Другъ пъкъ започва бавно, спокойно и постепенно ускорява хода си. Соломонъ постѫпва по първия начинъ: отначало започва бързо и къмъ края забавя хода си — изпитва вѫтрешна умора. Прочетената глава е единъ костеливъ орѣхъ, отъ който трѣбва да вадите ядкитѣ съ игла. Всѣка глава отъ Писанието е единъ вкусенъ обѣдъ, съ който можете да се нахраните. Ако готвачътъ е билъ заетъ съ много работи, яденето става набързо. Десетата глава е готвена набързо. Соломонъ е билъ заетъ съ много работи, затова яденето е набързо сготвено, но все пакъ може да се яде. Поуката, която можете да извадите отъ тази глава, е че, каквото и да се случи въ живота на човѣка, преди всичко, той самъ е виновенъ за това. — Кѫде се крие вината ? — Въ неразбирането на живота. — Ама нѣмамъ разположение. — Неразположението зависи отъ тебе. — Ама сиромахъ съмъ. — Защо си сиромахъ? Защото не можешъ да използувашъ условията. — Джобътъ ми е празенъ. — Скѫсанъ е джобътъ ти, закърпи го, да не падатъ паритѣ навънъ. Другъ пъкъ се оплаква, че ималъ пари, но пакъ е сиромахъ. Той е сиромахъ, защото не знае, какъ да използува условията. Значи, има два вида сиромаси: еднитѣ сѫ външно сиро-маси, на които джобоветѣ сѫ скѫсани, и паритѣ имъ не могатъ да се задържатъ. Другитѣ сѫ вѫтрешно сиромаси. Тѣ иматъ пари, но не знаятъ, какъ да ги използуватъ. Запримѣръ, мнозина вѣрватъ въ Бога, казватъ, че Той е навсѣкѫде, а при това грѣшатъ. Щомъ грѣ- шатъ, тѣ сѫ сиромаси. Значи, тѣ носятъ пари въ джобоветѣ си, а минаватъ за сиромаси. Какво по-голѣмо богатство отъ вѣрата на човѣка въ Бога? Нѣкой вѣрва въ Бога, казва, че Той е навсѣкѫде, при това, не се страхува отъ Него, а отъ хората. Ако иска да вземе нѣщо безъ позволение, той не мисли, че Богъ го вижда, но се оглежда надѣсно-налѣво, да не го види човѣкъ. Че Богъ го вижда, не иска да знае за това, важно е човѣкъ да не го види. „Мухи умрѣли правятъ мирото на миро- вареца да вони, да кипне; и малко безумие обезчестя оногозъ, който е въ уважение за мѫ- дрость и честь.“ ( — 1 ст.). — Като чоплите този стихъ съ игла, ще видите, че и въ него се крие нѣщо за ядене. „Сърдцето на мѫдрия е въ дѣсницата му, а сърдцето на безумния — въ лѣвицата му“. ( — 2 ст.). — Значи, мѫдриятъ трѣбва да бѫде добъръ. Затова, именно, всички казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ. Следъ това казватъ: Човѣкъ не трѣбва да бѫде добъръ, защото ще се качатъ на главата му. Както виждате, хората препорѫчватъ известни максими въ живота, които следъ време сами отричатъ. Какво можете да очаквате отъ такъвъ животъ ? Чувате нѣкой да казва: Човѣкъ трѣбва да е уменъ, да мълчи. После пъкъ казва : Тази работа съ мълчание не става, трѣбва да се говори на хората, да имъ се покаже, че не сѫ прави. Другъ нѣкой казва, че човѣкъ трѣбва да се моли, постоянно да бѫде въ молитва. Той препорѫчва молитвата, а самъ не се моли, или се моли, когато се намира въ трудно положение. Ако е боленъ, по три-четири пѫти на день се моли. Като оздравѣе, забравя даже да благодари, че е оздравѣлъ и мисли само за сънь, да си отспи. Да се моли човѣкъ, само когато има нужда, това не е молитва. Молитвата е свободенъ актъ, който произтича отъ душата. Тя не е насилственъ, принудителенъ актъ, който произтича отъ страхъ, отъ мѫчнотии и страдания, въ които човѣкъ изпада. Малко хора могатъ да се молятъ, както трѣбва. Днесъ всички проповѣдватъ разбирателство между хората, въпрѣки това, и тѣ не се разбиратъ. Преди всичко, вие не знаете, кой човѣкъ ви говори по човѣшки, и кой — по Божественъ начинъ. — Защо? — Защото самъ по себе си човѣкъ е още раздвоенъ: външно говори едно, а вѫтрешнитѣ му побуждения сѫ други, Нѣкой казва, че хората трѣбва да бѫдатъ добри, а вѫтрешно си мисли друго. Той си казва: Съ добро работитѣ не вървятъ напредъ. Питамъ: ако работитѣ не се нареждатъ съ добро, съ зло ли могатъ да се наредятъ? Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ единство въ живота си: като говори за доброто отвънъ, да го прилага и вѫтрешно. Защо трѣбва да се говори едно, а да се върши друго? Двама души се разговарятъ, но ако не попаднатъ на въпроси, отъ които и двамата се интересуватъ, тѣ се раздѣлятъ недоволни единъ отъ другъ. Единиятъ говори за моралъ, за честность, а другиятъ си мисли за винцето, или за хубави дрехи. На края на разговора той ще му каже: Знаешъ ли, кѫде има хубаво, старо вино ? Знаешъ ли, кѫде продаватъ хубави, модерни дрехи ? Мѫчно можете да срещнете човѣкъ, който въ дадения моментъ да се интересува отъ сѫщия въпросъ, отъ който се интересувате и вие. Вслушайте се въ разговора на два момъка, да видите, кой какво търси. Единиятъ търси висока, тънка, руса, синьоока мома, а другиятъ — низка, пълничка, черноока. Въпрѣки това, никой момъкъ не може да намѣри това, което търси. Ако външно момата отговаря на вкуса му, вѫтрешно, по сърдце не му отговаря. Религиознитѣ говорятъ много за любовьта, но, въ края на краищата, казватъ: И съ любовь работитѣ не се нареждатъ. Тѣ искатъ да знаятъ, какво ги очаква въ другия свѣтъ, какви ще бъдатъ тамъ. Всѣки търси нѣщо практично. Казвамъ: Ако на земята си билъ ечемикъ, и на небето ще бѫдешъ такъвъ; ако на земята си билъ пшеница, и на небето ще бѫдешъ пшеница, Подъ думитѣ ечемикъ, пшеница, азъ разбирамъ онзи същественъ елементъ на ечемика и пшеницата, който остава неизмѣненъ и на този, и на онзи свѣтъ. Значи, има съществени и несъществени нѣща въ живота. Стремете се къмъ същественитѣ, които никога не се губятъ, и които всѣкога можете да носите съ себе си, било на този или на онзи свѣтъ. Религиозниятъ казва, че и безъ пари може да се живѣе, но постоянно мисли за паритѣ, по какъвъ начинъ да спечели повече пари, да осигури живота си. Съществено нѣщо ли съ не може безъ пари. Това зависи отъ разбирането на хората. Било е време, когато паритѣ не съ съществували. Значи, тѣ не съ съществено нѣщо. Моралиститѣ казватъ, че не трѣбва да се лъже, а при това хората прилагатъ и черната, и бѣлата лъжа: децата лъжатъ родителитѣ си, ученицитѣ — учителитѣ си, войницитѣ — началницитѣ си и т. н. Хората се лъжатъ едни-други, изнасилватъ се, одумватъсе, и следъ това се измъчватъ, искатъ да се освободятъ отъ тѣзи нѣща, да бъдатъ свободни. Значи, отрицателнитѣ прояви на човѣка съ натрапени отвънъ, поради което всѣки иска да се освободи отъ тѣхъ — тѣ не съ присъщи на неговото вътрешно естество. Като ученици, вие трѣбва да се освобождавате отъ всичко, което ви е натрапено отвънъ. Защо трѣбва да се одумвате едни-други, а после да се страхувате, да не ви издадатъ? — Може ли човѣкъ да се страхува отъ хората и да изпълнява волята Божия? — Може, разбира се, но за предпочитане е да се страхува отъ Бога, а не отъ хората. И чрезъ страха се постигатъ много нѣща, но въ разумния животъ задъ страха се крие друго, по-високо чувство, а именно — разумностьта. Страхътъ е извършилъ много добри работи, но същевременно той е извършилъ и много престъпления и погрѣшки. Много хора съ влѣзли въ Царството Божие отъ страхъ, но много хора съ излѣзли отъ Царството Божие пакъ отъ страхъ. Интересно е, наистина, научно да се проучи въпроса, какъ е могълъ човѣкъ отъ страхъ да влѣзе въ Царството Божие и отъ страхъ да излѣзе. Колкото и да се говори по този въпросъ, не може лесно да се разбере. Същото се отнася и до любовьта, Колкото и да се говори на човѣка за любовьта, мъчно може да я разбере. Все така човѣкъ трѣбва да има поне малко познание, малко вътрешно прозрение за любовьта, да знае, какво представя тя. Всѣки говори за любовьта, но не може да я приложи, както трѣбва. — Защо? — Съзнанието му не е будно. Ако може да задържи съзнанието си будно поне 24 часа, той ще се домогне до естественитѣ прояви на любовьта, като мѣрка на живота, и ще може да ги приложи. Какво представятъ естественитѣ прояви на любовьта и какъ се изразяватъ ? Съ думи тѣ не се предаватъ, но се предаватъ само чрезъ дѣла. Ако срещнете гладния, вие ще проявите любовьта си къмъ него, като го нахраните. Това сѫ естествени прояви на любовьта. Като срещнете невежия, ще му предадете часть отъ своето знание. Като срещнете слѣпия, ще отворите очитѣ му. Като срещнете глухия, ще отворите ушитѣ му. Това сѫ все естествени прояви на любовьта. Обаче, какъ ще проявите любовьта си къмъ сития, къмъ учения, къмъ онѣзи хора, които виждатъ и чуватъ? Какъ ще проявите любовьта си къмъ светията ? Ако и съ него говорите, както съ обикновенитѣ хора, грубо, наставнически, той ще ви повали на земята. Само съ единъ погледъ той е въ състояние да се освободи отъ васъ. Ще кажете, че светията е кротъкъ, тихъ човѣкъ. По-голѣмъ светия отъ Христа познавате ли ? Въпрѣки това, като влѣзе въ храма и видѣ търговцитѣ, Христосъ вдигна камшикъ и събори всичко на земята: и стока, и пари. Ще кажете, че Христосъ не е постѫпилъ добре. Какъ трѣбваше да постѫпи? Той вдигна камшика си, да пробуди съзнанието на тѣзи хора. Тѣ бѣха дълбоко заспали и трѣбваше да дойде голѣма сила отвънъ, за да ги събуди. Тази сила се излѣ чрезъ Христа. Като влѣзе въ единъ домъ, Христосъ ще разтърси всички: майка, баща, деца — всички ще легнатъ болни. — Защо боледуватъ ? — За да се пробуди съзнанието имъ. Съвременнитѣ хора приличатъ на малкитѣ деца, когато майкитѣ имъ още ги кърмятъ. Като суче, отъ време навреме детето хапе майка си. Колкото и да го обича, майката не позволява на детето си да я хапе. Тя хваща ухото му между двата си пръста и леко го стиска. Като усѣти болка, детето веднага престава да хапе и поглежда майка си, съ което иска да каже, че я обича. И майката го обича, но му дава урокъ, не позволява да я хапе. Ще кажете, че тѣзи работи ви сѫ познати, нищо ново не представятъ за васъ. Знаете ги, но има нѣща, които още не знаете. Вие виждате външната страна на нѣщата, но защо детето хапе майка си, не знаете. И защо майката стиска ухото му, сѫщо не знаете. Това е говоръ, чрезъ който майката и детето вѫтрешно се разбиратъ. Много хора минаватъ за духовни, но едно писмо не могатъ да напишатъ, както трѣбва: или нѣкой букви ще изпуснатъ, или нѣкой думи нѣма да поставятъ на мѣсто, или мисъльта нѣма да предадатъ правилно. За да има сила мисъльта, всѣка дума трѣбва да бѫде поставена на мѣстото си. Думитѣ придобиватъ динамическа сила, само когато минаватъ презъ човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Само при това положение думитѣ носятъ животъ въ себе си. Иначе, тѣ оставатъ обикновени, безжизнени. Умътъ и сърдцето трѣбва да се намиратъ въ естественото си положение, за да предаватъ на думитѣ своята мощь и сила. Следователно, човѣкъ е младъ, докато думитѣ, съ които си служи, минаватъ презъ ума и сърдцето му. Спре ли се този процесъ, той започва да остарява, зѫбитѣ му постепенно опадатъ, и храносмилането не става правилно. Докато има зѫби, човѣкъ се храни добре и мисли право. Щомъ опадатъ зѫбитѣ му, въ духовния свѣтъ, той изгубва своята права мисъль, и храносмилането, въ общия стомахъ на живота, не става правилно. Следъ това и работитѣ на човѣка оставатъ назадъ. — Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да не остарява, и работитѣ му да се нареждатъ добре ? — Той трѣбва да следва Божиитѣ закони. Ще кажете, че сте сиромаси, невежи, слаби хора, не можете да мислите за Божествени работи. Човѣкъ не е сиромахъ, но не знае, какъ да намѣри богатството, което е скрито въ него. Той не е невежа, но не знае, какъ да се ползува отъ знанието, което е придобилъ. Той не е слабъ, но не иска да приложи силата си. Като знаете това, прилагайте знанието, силата и богатството си, за да има течение, да става обмѣна между вашитѣ ближни. Безъ да влага своитѣ капитали въ обръщение, човѣкъ иска да придобие опит ностьта на стария. Понеже нищо не прилага, вмѣсто да придобива да придобие опитностьта на стария, той казва, че е остарѣлъ, че краката го болятъ за нищо не го бива. Това е неразбиране на живота. Стариятъ се отличава по това, че се е натоварилъ повече, отколкото трѣбва. Като не може да носи товара си, той се оплаква, че е нещастенъ. Много естествено, че ще бѫде нещастенъ. Коя жена, или кон, мѫжъ сѫ щастливи ? Докато жената е мома, радостна е свободна, нѣма товаръ на гърба си. Като се ожени и роди нѣколко деца, товарътъ и става тежъкъ, и тя губи щастието и свободата си. Тя постоянно следи децата си, иска да ги възпита. Коя майка досега е възпитала децата си по външенъ пѫть? Възпита-нието става въ единъ моментъ. Когато детето се ражда, въ единъ моментъ само майката прави едно движение, съ което му дава направление — нагоре или надолу. Отъ това направление, отъ този потикъ се опредѣля бѫдещето на детето. Щомъ направи това движение, тя трѣбва да го остави свободно, да не го пипа повече, да не се мѫчи да му влияе. Вложи доброто въ детето си, дай му права насока на мисъльта и го остави свободно. То ще върви вече по пѫтя на доброто и на правата мисъль. Каквито отклонявания и да прави въ живота си, то всѣкога ще следва пѫтя на доброто и на правата мисъль. Много отъ идеитѣ на човѣка или следватъ пѫтя на доброто, или постоянно се отдѣлятъ отъ него. Казва нѣкой, че води духовенъ животъ, а при това всѣки день пада и става по десеть пѫти. Какви идеи, какъвъ духовенъ животъ е този, въ който човѣкъ по десетина пѫти на день пада и става? Следъ всичко това чувате, че хората дѣлятъ живота на духовенъ и на свѣтски. Каква е разликата между единия и другия животъ? Ще кажете, че свѣтскитѣ хора се пристрастяватъ къмъ външни нѣща. Така е, пияницата се пристрастява къмъ виното, пушачътъ — къмъ тютюна; банкерътъ — къмъ парата; учениятъ — къмъ книгата. Но и духовниятъ, и религиозниятъ се пристрастяватъ къмъ нѣщо — Къмъ какво ? — Къмъ кожата си, т. е. къмъ тѣлото си, които ставатъ тѣхни икони, тѣхна религия. Иконата на младата мома е момъкътъ, а на момъка — момата. Момъкътъ и момата сѫ религиозни хора, които не позволяватъ на други, отвънъ, да имъ служатъ. Старитѣ пъкъ иматъ своя религия, свои служители и свои икони. Днесъ всички хора казватъ, че религията трѣбва да сѫществува. Коя религия трѣбва да сѫществува ? Въ сѫщность, днесъ има много религиозни форми, и то, почти толкова, колкото хора има въ свѣта. Всѣки човѣкъ има известна религиозна форма, която изпълнява. Обаче, трѣбва да дойде една религия, която да обедини всички религиозни както общиятъ знаменатель обединява всички знаменатели въ едно цѣло. Хората се страхуватъ, като се обединятъ, да не изгубятъ себе си, своята личность, т. е. да не се претопятъ. Не само че нѣма да се претопятъ, но по-лесно ще се види, кой е по голѣмъ и кой по-малъкъ. Важно е, че числителитѣ на дробитѣ, които иматъ общъ знаменатель, сѫ различни. Значи, когато числителитѣ на хората сѫ различни, тѣ лесно се познаватъ. Привеждането на дробитѣ къмъ еднакъвъ знаменатель се отнася и къмъ мислитѣ и чувствата на човѣка. И тѣ трѣбва да се приведатъ къмъ еднакъвъ знаменатель, за да се обобщатъ и да се разбере отношението, което съществува между тѣхъ. Като прочетете десета глава отъ Екли- сиастъ, виждате, че и Соломонъ разполагалъ съ много форми на мисъльта си. Запримѣръ, въ втория стихъ на главата е казано: „Сърдцето на мъдрия е въ дѣсницата му, а сърдцето на безумния — въ лѣвицата му.“ — Какво можете да очаквате отъ сърдце, което човѣкъ носи въ ръката си? Може ли това сърдце да действува само ? Сърдце, което е излѣзло отъ мѣстото си, нищо не може само да направи. Който иска да стане господарь на сърдцето си, нищо не може да постигне. Оставете сърдцето си, само да изпълнява функциитѣ си, не му ставайте господари. Никой не може да стане господарь на сърдцето си. Да бѫдешъ господарь на чувствата си е едно нѣщо, а да бѫдешъ господарь на сърдцето си е друго нѣщо. Какъ ще станете господарь на единъ изворъ? Какъ ще го мѣстите отъ едно мѣсто на друго? Да отправите водата на извора въ една или въ друга посока, това е възможно; обаче, никой не може и нѣма право да мѣсти самия изворъ. Да изучавате законитѣ, чрезъ които се проявява умътъ, това е на мѣсто, но да мѣстите ума си, да му заповѣдвате, да му станете господари, това е невъзможно. Който се е опиталъ да стане господарь на ума и на сърдцето си, той е влѣзълъ въ противоречие съ себе си. Нѣкой казватъ. че умътъ е лудъ конь. Това не е вѣрно. Умътъ върви по опредѣления си пѫть. Обаче, ако човѣкъ не се съобразява съ законитѣ на своя умъ и не ги изпълнява, той е лудъ конь, а не умътъ му. За да разберете ума и сърдцето си, работете съ много способности и чувства, а не само съ една способность и съ едно чувство. „Има зло, което видѣхъ подъ слънцето, погрѣшка, думамъ, която произхожда отъ вла-детеля: безумниятъ се туря въ голѣми достойнства, а богатитѣ седатъ въ долни мѣста“. (— 5 и 6 ст.). — Днесъ всѣки иска да бѫде господарь, т. е. владетель. Обаче, човѣкъ може да бѫде господарь само на мислитѣ и на чувствата си, а не и на ума, и на сърдцето си. Опита ли се да бѫде господарь на ума и на сърдцето си, той ще направи голѣми погрѣшки. Ако това, което ви е дадено, не може да ви направи човѣкъ, нищо друго не може да ви помогне. — Ама трѣбва да пазя достойнството си. — Кое достойнство? Което ти самъ си създалъ? Често човѣкъ губи достойнството на душата си заради достойнството на своята личность. Едно куче носѣло въ устата си голѣмъ кокалъ, и трѣбвало да мине презъ единъ мостъ, за да излѣзе на другия край на рѣката. Като минавало презъ моста, то погледнало въ рѣката и видѣло, че едно куче носи кость въ устата си. Кучето помислило, че друго нѣкое куче носи кость и се хвърлило въ водата да вземе костьта за себе си. Обаче, останало из-лъгано — никакво куче нѣмало въ водата. Вмѣсто да спечели още една кость, то изпуснало и своята. Българската поговорка казва: „Който гони дивото, губи питомното“. Често хората губятъ реалното за нереалното. Нѣкой иска да бѫде по-добъръ, отколкото е въ действителность. Това е невъзможно. Човѣкъ не може да бѫде по-добъръ, отколкото трѣбва и колкото му е дадено. Доброто подразбира, да знае човѣкъ, какъ да постѫпва при всѣки даденъ случай. Доброто има отношение къмъ разумностьта. Ето защо, когато човѣкъ прояви доброто въ микроскопическа степень, даже къмъ една мравка, той получава одобрението на разумния свѣтъ. Каква по-голѣма заплата отъ тази можете да очаквате? Ако за малкото добро получавате одобрението на разумнитѣ сѫщества, колко повече ще получите за голѣмото добро, което сте въ съ стояние да направите. Човѣкъ може да помогне не само на една мравка, но даже на хиляди. Ако съзнанието ви е будно и можете да почувствувате одобрението на разумнитѣ сѫщества, вие сами познавате, че сте постѫпили добре и разумно. И тъй, не се стремете да бѫдете добри, но постѫпвайте разумно. Да се стремишъ да бѫдешъ добъръ и благъ, това значи, да си приписвашъ качества, които само Богъ притежава. Когато Христовитѣ ученици се обърнаха къмъ Христа съ думитѣ „Учителю благи“, Той имъ отговори: „Не ме наричайте благъ“. Само Богъ е благъ, защото въ всѣки моментъ дава на всички живи сѫщества, каквото имъ е нуждно. Може ли човѣкъ да задоволи нуждитѣ на всички сѫщества, или поне на всички хора? — Не може. Следователно, човѣкъ не може да бѫде по-добъръ, отколкото му е дадено. Ако въ даденъ случай може да прояви микроско- пическо добро, това му е достатъчно. Искашъ да бѫдешъ добъръ, а при това грѣшишъ. За да не грѣшишъ, стреми се да бѫдешъ разуменъ, да постѫпвашъ разумно. Ако постигнешъ това, благодари на Бога, че си могълъ да проявишъ нѣщо, което е вложено въ тебе. Внимавай да не изгубишъ малкото заради голѣмото. Спри вниманието си върху малкитѣ работи въ живота и постъпвай разумно. Ако не спазва това правило, човѣкъ се натъква на голѣми недоразумения, мѫчнотии. Помнете: Отъ васъ се изисква, първо да проявите разумностьта си, а после добротата. Доброто е завършенъ процесъ, резултатъ на нѣщо, а разумностьта е процесъ въ развитието си. Следователно, човѣкъ е пѫтникъ: минава край едно мѣсто, дето вижда събрани дръвчета за огънь, които чакатъ само една искра, за да се подпалятъ. Твоя длъжность е да драснешъ единъ кибритъ, да запалишъ огъня и да продължишъ пѫтя си. По- нататъкъ, кой ще подържа огъня, кой ще събира дръвчета, кой ще ги складира, това не е твоя работа. Ти нѣма защо да се стремишъ да бѫдешъ добъръ, за да те хвалятъ хората. Ако бѫдешъ добъръ за тѣхъ и подържашъ огъня имъ, ще бѫдешъ лошъ за гората и за дръвчетата въ нея. Разумниятъ човѣкъ никога не сѣче горитѣ, да си прави огньове и да се грѣе. Лѣтно време той събира слънчева топлина и свѣтлина, туря я въ специални сѫдове, за да има резерва презъ зимата. Щомъ дойде нѣкой истиналъ или замръзналъ човѣкъ при него, той отваря единъ отъ тѣзи сѫдове и му казва: Грѣй се, колкото искашъ! Така постѫпватъ и светиитѣ. Тѣ не само ти даватъ възможность да се грѣешъ на събраната отъ тѣхъ слънчева енергия, но сѫ готови даже да пълнятъ вашитѣ праздни сѫдове. Който не носи празенъ сѫдъ, светията го бие. Когато страдате, ще знаете, че светията ви бие, защото нѣмате празенъ сѫдъ, въ който да ви даде часть отъ своята свѣтлина и топлина. Значи, който не е готовъ да получи Божието благословение, той страда. Единъ турски бей ималъ специална стая за пѫтници. Който го посещавалъ, непремѣнно трѣбвало да нощува въ стаята и на сутриньта да продължи пѫтя си. Презъ това време беятъ заповѣдвалъ да го нагостятъ добре. Едно нѣщо само не харесвало на гоститѣ, а именно: като си отивали, единъ отъ слугитѣ, по заповѣдъ на бея, ги набивалъ добре. Защо трѣбвало да ги биятъ, и тѣ не знаяли, но се помирили съ положението си. Всѣки гостъ си казвалъ: Биха ме, но поне се нахранихъ и наспахъ добре. Единъ день въ дома на бея се спрѣлъ единъ странникъ, да нощува и да се нахрани. Той билъ предупреденъ, че на излизане отъ дома на бея ще бѫде битъ, но и на това билъ съгласенъ. Като влѣзълъ въ стаята на бея, опредѣлена за странници, веднага му донесли вода да измие краката си, следъ това му сложили богата трапеза, всичко въ изобилие. Той хапналъ отъ едно ядене и благодарилъ, като казвалъ: Богъ да благослови! Хапналъ отъ второ, отъ трето ядене и постоянно благодарилъ и казвалъ: Богъ да благослови! Богъ да наспори! Следъ това легналъ да спи. На сутриньта пакъ го изпратили съ изобилно ядене, и той все благодарилъ, благославялъ бея, благославялъ из-обилието, съ което го изпратили. На пътната врата той се спрѣлъ и чакалъ да дойдатъ слугитѣ, да му дадатъ и последното — боя. Беятъ го запиталъ: Какво още искашъ? Не си ли до- воленъ ? — Богъ да благослови и да наспори всичко, доволенъ съмъ, но тукъ имало обичай, на излизане отъ дома, да биятъ госта. Чакамъ да получа и азъ своя дѣлъ. — Иди си съ миръ и съ радость! — отговорилъ беятъ. Хора, като тебе, които не спиратъ Божието благословение, никой не ги бие. Ти постоянно благодаришъ и благославяшъ изобилието, което Богъ дава. Отъ 20 години насамъ, колкото потници минаха презъ моя домъ, всички бѣха бити, защото, като виждаха изобилието, не го благославяха, но казваха: Стига, стига! Всѣки, който казва на Божието благословение „стига“, тояга го чака; който благославя и благодари на изобилието, добро го чака. Сега и на васъ казвамъ: Дойдете ли до Божието благословение, пожелайте да се увеличи, да даде Господъ още повече. Не казвайте, че стига, че е достатъчно. Кажете ли „стига“, чака ви бой, нещастие, страдание. — Ама сиромахъ съмъ. — И сиромашията е Божие благословение. Щомъ дойде сиромашията, не я пѫди, но благодари на Бога и кажи: Да бѫде благословена. Дай, Боже, повече. Сиромашията и богатството вървятъ заедно. Въ 24 часа ти ще бѫдешъ и богатъ, и сиромахъ: 12 ч. ще бѫдешъ богатъ и 12 ч. сиромахъ. Щомъ благо- даришъ за сиромашията, и богатството ще се излѣе изобилно. Ако сиромашията е изобилна, и богатството ще бѫде изобилно; ако сиромашията е малка, и богатството ще бѫде малко. Мнозина искатъ да се представятъ за крайно бедни, но тѣ лъжатъ и себе си, и окрѫжаващитѣ. Споредъ мене, нѣма сиромаси въ свѣта, но има хора, които не знаятъ, какъ да придобиятъ Божиитѣ блага и какъ да се ползуватъ отъ тѣхъ. Двама млади хора, методисти, тръгватъ, съ Библия въ рѫка, да събиратъ помощи. Дойдоха при насъ и ни казватъ: Изпаднахме много. Молимъ ви се да останемъ между васъ.—Можете да останете, но трѣбва да знаемъ, за колко време искате да останете, за да се приготвимъ. Тѣ не смѣятъ да отговорятъ, не вѣрватъ, че ги приемаме, и навѣрно си мислятъ, че можемъ да ги приемемъ само за единъ день. Казвамъ имъ: Кажете, колко деня искате да останете тукъ ? Два-три деня, или повече ? — Хайде, петь деня. — Добре, можете да останете петь деня, но ще бѫдете благодарни за това, което ви дадемъ. При това, като ядете, ще благодарите и благославяте, нѣма да казвате „стига или достатъчно.“ Ако кажете „стига“, ще бѫдете бити. Тѣ се съгласиха на всичко и останаха петь деня при насъ. И тъй, ще знаете, че всички недоразумения, нещастия и мъчнотии произтичатъ отъ неразбиране на живота. Съвременнитѣ хора се стре- мятъ къмъ щастие, а, въпрѣки това, водятъ единъ неестественъ животъ, който не е съгласенъ съ великитѣ закони на Битието. Богъ е създалъ свѣта, за да се учатъ хората, а не да бѫдатъ щастливи. Задачата на човѣка е да се учи, да разрешава противоречията на живота правилно и да бѫде доволенъ и благодаренъ за всичко, което му е дадено. Който разбира живота, той еднакво благодари и за сиромашията, и за богатството; той еднакво благодари и когато е здравъ, и когато е боленъ. Същевременно, човѣкъ трѣбва да работи при всички положения на живота: и като богатъ, и като сиромахъ; и като ученъ, и като невежа. Да работишъ, това е естественото положение на живота. Ученостьта, богатството, силата, това сѫ резултати на работата. Ученъ си, понеже си работилъ; богатъ си, понеже си работилъ; силенъ си, понеже си работилъ. Сега, стремете се да приложите нѣщо за себе си отъ това, което днесъ чухте. Ако го приложите за себе си, ще разберете вѫтрешния смисълъ на естествения животъ и неговитѣ естествени прояви. Ако искате да го приложите за хората, ще се натъкнете на голѣми противоречия. — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява. * 25. Утринно Слово отъ Учителя, държано на 14. априлъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now