Jump to content

1935_04_07 Два метода


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Два метода

Размишление.

Ще прочета 9. глава отъ Еклисиастъ.

„Защото турихъ всичко това въ сърдцето си, за да издиря всичко това, че праведнитѣ, и мѫдритѣ, и дѣлата имъ сѫ въ рѫката Божия. Нѣма человѣкъ, който да знае, дали любовь, или омраза ще бѫде: всичко е предъ тѣхъ“. (— 1 ст.).

„И не ще иматъ вече никога дѣлъ въ всичко, що става подъ слънцето“. ( — 6 ст.). — Нѣкои мислятъ, че, докато сѫ на земята, могатъ да грѣшатъ, защото нѣма да иматъ дѣлъ въ това, което става подъ слънцето. Това е криво разбиране на живота. И на земята ще живѣешъ като праведенъ, съ съзнание, че ще се ползувашъ отъ всичко, което става подъ слънцето.

„Иди, яжъ хлѣба си съ веселба, и пий виното съ весело сърдце; защото Богъ вече благоволи въ дѣлата ти“. (— 7 ст.). — Това е правото разбиране на живота. Споредъ това разбиране препорѫчва се на човѣка да яде и да пие съ радость и веселие, защото Богъ благоволи въ дѣлата му. Щомъ Богъ взима участие въ дѣлата на човѣка, животътъ му ще се изправи.

„Въ всѣко време нека бѫдатъ бѣли дрехитѣ ти, и миро да не оскудѣе на главата ти“. (— 8 ст.). Това значи, стреми се на всѣко време да бѫдешъ чистъ.

„Радвай се на живота съ жената, която си възлюбилъ, въ всичкитѣ дни на суетния си животъ, които ти се дадоха подъ слънцето, въ всичкитѣ дни на твоята суета, защото това е дѣлътъ ти въ живота“. (— 9 ст.) — Въ този стихъ се вижда високото разбиране на Соломона. Той казва: Радвай се на живота си съ жената, която си възлюбилъ, а не съ тази, която не си възлюбилъ.

„Всичко, що намѣри рѫката ти да направи съ силата си, защото нѣма ни деяние, ни помишление, ни знание, нито мѫдрость въ гроба, дето отивашъ“. (— 10 ст.). — Соломонъ е дошълъ до заключението, че ако човѣкъ грѣши и мисли, че, като отиде на другия свѣтъ, грѣховетѣ му ще се простятъ, той се самозаблуждава и върви въ кривъ пѫть. Гробътъ или смъртьта не изправятъ живота. Човѣкъ трѣбва да изправи живота си, докато е още на земята.

„Защото време и случай се случва на всичкитѣ“. (— 11 ст.). —Въ времето на Соломона имаше едни случаи на нѣщата, а въ наше време — други. Значи, за всѣко време има различни случаи. Въ разнообразието на случаитѣ, именно, се заключава красотата на живота. Едни нѣща ставатъ при благоприятни условия, а други — при неблагоприятни. Соломонъ дохожда до заключението, че човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ онова, което е вложено въ него, и да не търси нѣща вънъ отъ себе си. Въ противенъ случай, човѣкъ се товари съ непотрѣбни, излишни работи, които обременяватъ живота му. Той се чуди, защо животътъ му е толкова тежъкъ, а не вижда, че самъ е виновенъ за това. Като влѣзете въ нѣкой домъ, виждате, че стаитѣ сѫ пълни съ старини, съ символи, които носятъ щастие, а въпрѣки това, никой отъ членоветѣ на семейството не е щастливъ. На стенитѣ висятъ конски петала, старинни спомени отъ дѣди и прадѣди, но всичко това обременява живота имъ, безъ да ги направи щастливи.

Всички хора се запитватъ, отде иде злото въ свѣта. — Злото иде отъ доброто. — Защо? — Като не знае, какъ да приложи доброто, вмѣсто да предизвика силитѣ на доброто, човѣкъ предизвиква силитѣ на злото и става нещастенъ. Представете си, че въ единъ момъкъ се яви желание да си намѣри другарка, съ която да сподѣля радости и скърби, да прекара единъ добъръ животъ съ нея. Желанието на момъка е естествено. Той знае, че има нѣкѫде душа, сродна на неговата, съ която е излѣзълъ заедно отъ невидимия свѣтъ. Тя взела една посока, той — друга, и днесъ взаимно се търсятъ. Понеже времето, което ги дѣли отъ момента на слизането имъ на земята, е дълго, и двамата сѫ забравили образитѣ си и не могатъ да се познаятъ. Като търси сродната си душа, момъкътъ погледне една мома, втора, трета и постоянно се лъже: ту я намира, ту се разочарова въ нея. Хване една, мисли, че е сродната му душа. Следъ време се указва, че не е тя; хване втора, и тя не е. Най-после хване една мома и казва: Тази е сродната ми душа. Той мисли, че ще живѣе добре съ нея. — Какво излиза? — Не била сродната му душа. Въ сърдцето на момата живѣе същото желание — да намѣри своята сродна душа. Като разбере, че е излъгана, тя започва да поглежда къмъ този или онзи мѫжъ, дано излѣзе той сродната и душа. Мѫжътъ вижда това и започва да се сърди, да я ограничава и ревнува. Приятелитѣ му дохождатъ въ къщи, поглеждатъ къмъ жена му — търсятъ своята сродна душа. Въ края на краищата той се скарва съ приятелитѣ си, и животътъ му се превръща въ адъ. Вмѣсто търсеното щастие, той намира нещастието си.

И тъй, ще знаете, че който е намѣрилъ сродната си душа, той се е примирилъ съ цѣлия свѣтъ. За него зло не съществува. Обаче, който не е намѣрилъ сродната си душа, той постоянно се лута, гнѣви се, роптае противъ злото, противъ неправдитѣ въ свѣта. — Кога може човѣкъ да намѣри сродната си душа?— Когато съзнанието му се пробуди и се научи да слуша и никога да не отлага нѣщата. Който се е научилъ да слуша гласа на Божественото, никога не се натъква на злото. — Ама защо свѣтътъ е създаденъ така ? Защо съществува злото? — Защото не слушашъ гласа на Божественото. Вънъ има голѣма буря, вѣтьрътъ вѣе силно. Ако излѣзешъ по това време срѣдъ природата, вѣтърътъ ще си поиграе съ тебе: шапката ти ще хвърли настрана, очитѣ ти ще напълни съ прахъ и т. н. Той си пѣе своята пѣсень и не иска да знае за онзи, който се изпрѣчва на пѫтя му. За да не те вѣе, скрий се въ стаята си. Или стани толкова малъкъ, че да не може да те хване. Боже-ственото разполага съ два метода срещу злото : или да не се изпрѣчвашъ на пѫтя му, или да се смалишъ, или увеличишъ толкова много, че да не може да си играе съ тебе. Значи, за да се бори съ стихиитѣ на природата, човѣкъ трѣбва да бѫде по-силенъ отъ тѣхъ. Силенъ човѣкъ е онзи, който може да се сма-лява, да става невидимъ, и да се увеличава, да става голѣмъ, да изпълва цѣлата вселена. Който иска да стане виденъ човѣкъ, всички да му се кланятъ, трѣбва да познава изкуството да се увеличава, да изпълва вселената. Който иска да бѫде неуязвимъ за злото, трѣбва да става малъкъ и съ микроскопъ да не се вижда.

Следователно, не питайте, защо сѫществува злото, но потърсете причината въ себе си. Преди да търсите причинитѣ на злото вънъ отъ себе си, търсете ги въ себе си. Защо се дразни човѣкъ? Ще кажете, че отвънъ нѣкой го е предизвикалъ. Не е така. Ако едно тѣло е поставено въ равновесие, никой не може да го изкара отъ положението му. Ако едно ве- 

щество е чисто, и поставено при външни и вѫтрешни условия да не ферментира, никаква сила отвънъ не може да го застави да ферментира. Какъ ще обезвѣрите човѣка съ силната вѣра ? Какъ ще заблудите човѣка съ правата мисъль ? Какъ ще вкарате въ кривъ пѫть човѣка съ високъ моралъ? Ето защо, въорѫжете се съ силна вѣра, съ права мисъль и съ високъ моралъ, за да устоявате на злото. При това положение, злото не може да сѫществува. Силната и права мисъль е огънь, който всичко разтопява. Нѣма крепость въ свѣта, която може да устои на този огънь.

Като говоря за вѣрата, за правата мисъль и за морала, това не значи, че тѣ не сѫществуватъ въ свѣта. Азъ правя сравнение между вѣрата, която се колебае, и онази, която устоява на всички мѫчнотии и изпитания. Азъ говоря за правата мисъль, която твори и съгражда нѣщата. Азъ говоря за онзи моралъ, който извира отъ душата на човѣка, а не се налага отвънъ, чрезъ законъ. Външниятъ моралъ е подложенъ на промѣни, а вѫтрешниятъ е вѣченъ, неизмѣненъ. Той се отнася до всички живи сѫщества. Това е моралътъ, който се диктува отъ любовьта. Не може да бѫде човѣкъ мораленъ, ако нѣма любовь въ себе си. Той не може да бѫде добъръ, ако нѣма вѫтрешни условия, да прояви доброто, което е вложено въ него. — Ама сиромахъ съмъ, не мога да бѫда добъръ. — Ти се лъжешъ. Нѣма сиромаси въ свѣта. Азъ не вѣрвамъ въ съществуването на сиромашията. Тя е човѣшко изобретение. Който казва, че е сиромахъ, лъже себе си, лъже и хората. Който настоява, че е сиромахъ, нека дойде при мене, да продаде сиромашията си. Обаче, досега никой не се явилъ да продаде сиромашията си, което показва, че тя не съществува. Какъ ще продадешъ това, което не съществува?

Като ученици, вие трѣбва да разбирате нѣщата добре. Това може да стане само тогава, когато човѣкъ се откаже отъ старитѣ си разбирания, навици и отношения. — Ама така сме живѣли досега. — Това не е важно. — Ама грѣшни хора сме. — Това не е вѣрно. Дали сте грѣшници, или праведни хора, това не е човѣкътъ. Че сте учени, или прости, и това не е човѣкътъ. Това съ външни прояви, върху които не се спирамъ. Това е все едно, да облѣчете новитѣ или старитѣ си работни дрехи, а дрехата не опредѣля човѣка. Азъ дѣля хората на две категории: хора, които мислятъ, и хора, които не мислятъ. Лошавината на хората се дължи на това, че тѣ не мислятъ. Когато мислятъ, хората съ добри. Когато отваря очитѣ си, за да вижда нѣщата ясно, човѣкъ е добъръ. Когато ги затваря и ходи съ затво-рени очи между хората, той е лошъ. Безъ да иска, той се блъсне въ единъ, въ другъ; натисне едного, настъпи другиго и т. н. Не е лесно да се движи човѣкъ съ затворени очи на публични мѣста. За да не се спъвате въ движенията си, за да не блъскате хората, и тѣ да не ви блъскатъ, отворете очитѣ си, хвърлете превръзкитѣ си, вие не сте родени слѣпи или безъ очи.

Единъ варненски чорбаджия женилъ дъщеря си. Този день, именно, въ дома му дошълъ единъ гадуларь, който придружавалъ единъ просякъ-слѣпецъ. Гадуларьтъ свирѣлъ и следъ това събиралъ милостиня за слѣпия. Като ги видѣлъ, чорбаджията сърдито имъ казалъ: Махайте се оттукъ! Днесъ ли намѣрихте случай да дойдете при мене ? Сега ще взема една тояга и ще ви прогоня! Като чулъ сърдития гласъ на чорбаджията, пръвъ избѣгалъ слѣпиятъ, а следъ него гадуларьтъ. Чорбаджията гледалъ следъ просяка и се чудѣлъ, какъ може слѣпецъ да бѣга толкова бързо. Следъ това той влѣзълъ въ кѫщата си, при гоститѣ, и казалъ: Братя селяни, днесъ направихъ едно чудо. Азъ не знаехъ, че мога да отварямъ очи на слѣпи, а сега, подгонихъ съ тоягата си единъ слѣпецъ, и той веднага прогледа и хукна да бѣга по-напредъ отъ гадуларя, който го водѣше и свирѣше. Значи, гадуларьтъ е добриятъ човѣкъ, а слѣпиятъ— лошиятъ, когото водятъ. Всѣки има по единъ добъръ и единъ лошъ човѣкъ въ себе си. Добриятъ води лошия, а не лошиятъ — добрия. Това, именно, показва, че доброто е по-силно отъ злото.

Какво е нуждно на човѣка, за да приложи доброто ? Какво е необходимо, за да се оправи свѣтътъ? — Трѣбва да дойде чорбаджията съ тоягата си и да прогони слѣпия просякъ. Когато чорбаджийската дъщеря се жени, никакви просяци не трѣбва да обикалятъ дома и. Който търси истинския пѫть въ живота, той не се нуждае отъ просяци. Новиятъ моралъ е еднакво важенъ и за гадуларя, и за слѣпия. Като го приложатъ, ще видятъ, че и двамата сѫ на кривъ пѫть. Защо трѣбва гадуларьтъ да придружава слѣпия, който играе роля на слѣпъ ? Защо човѣкъ трѣбва съзнателно да туря превръзка на очитѣ си и да минава за слѣпъ? При това, когато ядатъ и пиятъ, тѣ не играятъ никакви роли. Щомъ тръгнатъ на печалба, и двамата играятъ чужди роли. Не е позволено на човѣка да печели съ чужди роли.

Казвате: Човѣкъ трѣбва да се стреми да придобие нѣщо повече отъ това, което има. Когато напълнишъ шишето си съ вода, има ли смисълъ повече да се пълни? Колкото и да го държите подъ чешмата, то не може да събере повече отъ единъ килограмъ вода. — Защо? — Толкова е неговата вмѣстимость. Като знаете това, не се пресилвайте. Не туряйте въ ума си повече мисли, отколкото можете да носите. Значи, ще вземешъ толкова, колкото можешъ да носишъ. Следъ това ще давашъ толкова, колкото си взелъ. Това е законъ на рав-новесие, който трѣбва да спазвате. Този законъ се прилага и при дишането: колкото въздухъ приемешъ, толкова ще изпуснешъ навънъ. При това, като дишашъ, ще възприемашъ по една добра мисъль. Като издишашъ, ще изпращашъ въ пространството по една добра мисъль. Не можешъ да се ползувашъ отъ нѣщо, безъ да благодаришъ за това, което си получилъ. Това е все едно, да станешъ съдружникъ на нѣкого, безъ да дадешъ нѣщо отъ себе си.

Единъ турчинъ кафеджия излѣзълъ предъ кафенето си да чука кафе въ специално издълбанъ камъкъ, споредъ турския обичай. Като вдигалъ и слагалъ чука, той пъшкалъ отъ тежестьта му и издавалъ звука „ха“. Единъ младъ турчинъ се спрѣлъ да гледа, какъ се чука кафето, и казалъ на кафеджията: Слушай, азъ съмъ безъ работа. Хайде да станемъ съдружници: ти чукай кафето, а, вмѣсто тебе, азъ ще казвамъ „ха“. — Съгласенъ съмъ, ка-залъ кафеджията. Като счукалъ кафето, започнали да го посещаватъ повече клиенти, отколкото по-рано. Той взималъ паритѣ отъ тѣхъ и ги прибиралъ въ касата си. Младиятъ съдружннкъ стоялъ около кафеджията и очаквалъ да получи нѣкакво възнаграждение. Обаче, кафеджията даже не мислилъ да дѣли съ него печалбитѣ си. Младиятъ турчинъ потърсилъ разрешение на въпроса чрезъ сѫда. Като обяснили работата на сѫдията, последниятъ казалъ на кафеджията: Ще вземешъ една тенекиена кутия, въ която ще поставяшъ пари-тѣ. Като падатъ паритѣ и чуешъ звука „тинъ,“ това „тинъ“ ще дадешъ на съдружника си.

Приложете това разрешение и къмъ своя личенъ животъ. Изпаднете ли нѣкога въ бездѣлие, не очаквайте на хората, да ви възнаградятъ. Можете да имате желание за работа, но желанието безъ прилагане нищо не струва. Много желания иматъ хората, но не са ги приложили и следъ това обвиняватъ Бога, ближнитѣ си, сѫдбата си. Това се дължи на изопаченитѣ човѣшки разбирания. Всѣки трѣбва да работи. Даромъ нищо не се дава. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да работи. Всѣки има задължения въ живота. Не можешъ да се ползувашъ отъ благата на живота, ако не давашъ нѣщо отъ себе си. — Колко да давамъ? — Това не е опредѣлено, Нѣма законъ въ свѣта, писанъ или неписанъ, който да опредѣля степеньта на даването. На едного ще дадешъ повече, на другиго — по-малко. Важно е да изпълнявашъ задълженията си, и то отъ любовь и съзнание. Само при това положение животътъ ти ще бѫде хармониченъ.

Следователно, хармонията е необходима, както въ музиката, така и въ живота на човѣка. Колкото повече дарби и способности е развилъ човѣкъ въ себе си, толкова по-хармониченъ е животътъ му. Ако изучавате човѣшката глава отъ гледището на френологията и на физиогномията, ще видите, че въ нея има много центрове, които отговарятъ на различни способности и чувства. Колкото повече способности е развилъ човѣкъ, толкова по добре е оформенъ неговиятъ черепъ. Въ човѣшката глава има специални мѣста за музика, за математика, за пазене на равновесие, за справе- дливость, за сравнения, за изобретения, за надежда, за вѣра, за приятелство, за семейни чувства и т. н. Колкото по-добре е развитъ мозъкътъ на човѣка, толкова по-голѣми сѫ възможноститѣ му за връзка съ разумнитѣ сѫщества. При това, казваме, че човѣкъ трѣбва да има права мисъль. Само онзи може да има права мисъль, който е развилъ голѣма часть отъ своитѣ способности и чувства и може да ги приложи въ живота си. Правата мисъль под-разбира добритѣ условия въ живота. Който има права мисъль, предвижда нѣщата, никой не може да го лъже. Той е въ състояние да измѣни кривата посока на движение на всѣки, който влѣзе въ съприкосновение съ него. Много естествено. Той е подобенъ на силенъ огънь. Кой нѣма да се стопли и разшири, като се приближи до него?

Сега, отъ всички хора се иска съзнателна работа, за да влѣзатъ въ новия животъ. Детето, което започва да учи музика, трѣбва усилено да работи, за да стане виденъ музикантъ и виртуозъ. Въ този смисълъ, първитѣ години на работа и усилия, които ученикътъ прилага, за да постигне нѣщо, наричаме старъ животъ. Щомъ започне да свири добре и всички го признаятъ за музикантъ, той влиза вече въ новия животъ. Докато е въ стария животъ още, човѣкъ прави погрѣшки, мѫчи се да изкара нѣщо хубаво. Влѣзе ли въ новия животъ, той престава да грѣши. Новиятъ животъ изключва погрѣшкитѣ и престѫпленията.

Соломонъ казва: „Да се весели въ живота си съ жената, която е възлюбилъ.“ — Коя е тази жена? — Сърдцето. Значи, жената е сърдцето въ човѣка, а мѫжътъ — умътъ. Затова, именно, е казано: „Нито жена безъ мѫжъ, нито мѫжъ безъ жена.“ Съ други думи казано: нито сърдце безъ умъ, нито умъ безъ сърдце. Като говоримъ за жени и за мѫже въ грубата, т. е. физическата имъ страна, ние ги разглеждаме като животни, които не сѫ дошли още до онази висока степень на развитие, да мислятъ право. Дойде ли до това положение, човѣкъ се съзнава като душа и започва да търси своята сродна душа. Той търси и Христа, като колективенъ духъ, т. е. като сборъ отъ разумни души, излѣзли отъ Бога.

Мнозина се питатъ, по кой начинъ могатъ да се домогнатъ до правата мисъль. По два начина: или чрезъ голѣмъ страхъ, или чрезъ силна любовь. Значи, човѣкъ трѣбва да преживѣе голѣмъ страхъ или силна любовь, за да заработи умътъ му, да се прояви правата мисъль въ него. Казано е въ Писанието, че начало на мѫдростьта е страхъ отъ Господа. Значи, когато човѣкъ се уплаши силно, съ-знанието му се пробужда, и той започва да мисли право, т. е. става мѫдъръ. Христосъ, обаче, препорѫчва другъ методъ: любовь къмъ Бога. Като обикнешъ Бога, ти започвашъ да мислишъ право. Страхъ отъ Бога или къмъ Бога, това сѫ двата метода, чрезъ които човѣкъ намира своята сродна душа. Щомъ намѣри сродната си душа, той намира и Христа и става гражданинъ на Царството Божие. Този е естествениятъ пѫть, по който човѣкъ може да се развива. Този е пѫтьтъ, по който трѣбва да върви той, за да постигне желанията си. Това не става изведнъжъ, но постепенно.

Нѣкои искатъ да бѫдатъ гениални и ми- слятъ, че гениятъ може да се прояви изведнъжъ. За онзи, който не може да проникне въ миналото, гениятъ се ражда въ единъ моментъ; обаче, онзи който вижда въ далечното минало, знае, че за да се роди гениаленъ, човѣкъ е работилъ усилено въ миналото. Не само той, но и неговитѣ дѣди и прадѣди сѫ работили усилено и, въ края на краищата, съ общи усилия, сѫ създали единъ гениаленъ човѣкъ. Не е лесно да стане човѣкъ гений или светия. Първо, той минава по пѫтя на обикновения човѣкъ и следъ хиляди години, чрезъ съзнателна работа, става гений или светия. Много упражнения трѣбва да прави ученикътъ, докато стане виденъ човѣкъ въ областьта на науката или изкуствата. Значи, първо ще работи човѣкътъ, а после — Богъ. Когато е време за работа, не изпускай добритѣ условия. Когато дойде времето да работи Богъ въ човѣка, тогава човѣкъ ще гледа и ще се учи.

И тъй, като ученици, стремете се къмъ добрия животъ, да развиете своитѣ дарби и способности, да станете виртуози. Стремете се и къмъ красивия животъ, къмъ красотата. Изразъ на красотата е човѣшкиятъ духъ, човѣшката душа, човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце. Красота, която не произлиза отъ дълбочината на духа, на душата, на ума и на сърдцето, не е истинска. Такава красота всѣки моментъ може да изчезне. Както човѣкъ сваля маската си и показва истинския си образъ, така се губи онази красота, която не произхожда отъ дълбочината на човѣшкото естество. Който служи на душата си, той е красивъ, той вѣчно се подмладява.

Какъ може да се подмлади човѣкъ? — Много начини има за подмладяване, но всѣки трѣбва да си избере такъвъ, който му подхожда. Запримѣръ, ако можете да прочетете Стария и Новия Заветъ 99 пѫти и да го приложите, вие ще се подмладите. И 90 годишнитѣ баба и дѣдо ще станатъ млади, весели, жизнерадостни. Младия всички го обичатъ. Опасно е днесъ много хора да ви обичатъ. Радвайте се, ако само единъ човѣкъ ви обича. Обичатъ ли ви много, вие ще станете нещастни. Всички ще искатъ нѣщо отъ васъ. Не е лесно въ единъ и сѫщъ моментъ човѣкъ да задоволи много хора. Не е важно, да обичате много хора, и много хора да ви обичатъ. Важно е, като обичате, да бѫдете проводникъ на Божията Любовь. Казано е въ Писанието: . Пред-ставете вашето тѣло въ жертва жива, света и благоугодна.“

Сега и на васъ казвамъ: Предложете ума, сърдцето и тѣлото си въ служене на Великото. Станете проводници на Великата Божия Любовь, за да се радвате вие, да се радватъ и окрѫжаващитѣ.

— Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

24. Утринно Слово отъ Учителя, държано на

7. априлъ, 1935 г. София. — Йзгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...