Jump to content

1935_03_24 Дветѣ добродетели


Ани

Recommended Posts

Отъ "Ценната дума", утринни слова, година IV, т.2 (1934-1935). Издание отъ 1941 г., София.
Книгата съдържа беседи на Учителят Беинса Дуно отъ 3 февруари 1935 г. до 15 септември 1935 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Дветѣ добродетели

Размишление.

Ще прочета 7. глава отъ Еклисиастъ.

„Сърдцето на мѫдритѣ е въ домъ на сѣтование; но сърдцето на безумнитѣ — въ домъ на веселба“. (— 4 ст.). — Тукъ Соломонъ е правъ. Днесъ повечето хора искатъ да бѫдатъ въ дома на веселбата.

Да не речешъ: „Коя е причината, че пре- дишнитѣ дни бѣха по-добри отъ тѣзи?“ (—10 ст.). — Като остарѣе, човѣкъ казва: Какво бѣше едно време, когато бѣхме млади? Когато напусне гората и влѣзе въ дома на господаря си, волътъ казва: Какво бѣше едно време, когато бѣхме свободни? Разхождахме се по горитѣ, но днесъ сме подъ законъ. „Защото не питашъ благоразумно за това“.

„Мѫдростьта е добра като наследието, и полезна на онѣзи, които гледатъ слънцето“. (—11 ст.).

„Защото мѫдростьта е защита, както е защита среброто; но преимуществото на знанието е, че мѫдростьта оживява онѣзи, които я иматъ“. (— 12 ст.).

„Гледай дѣлото Божие, защото кой може да направи право онова, което е Той направилъ криво ?“ (— 13 ст.).

„Въ благополученъ день весели се, а въ злополученъ день бѫди смотреливъ, защото Богъ направи едното противоположно на другото, за да не намѣрва человѣкъ нищо задъ себе си“. (— 14 ст.). — Това е афоризъмъ. Афоризъмъ разбираме отдѣляне на нѣщо отъ общото. Афоресали нѣкого, значи, отдѣлили го отъ всички хора.

„Всичкото видѣхъ въ днитѣ на суетата си.“ — Тукъ Соломонъ говори за себе си. ( — 15 ст.).

„Има праведенъ, който загива въ правдата си; и има нечестивъ, който дългоденствува съ злобата си.“ ( — 15 ст.).

„И намѣрихъ, че е по-горчива отъ смърть онази жена, на която сърдцето е примки и мрежи, и рѫцетѣ и узи. Угодниятъ предъ Бога ще се отърве отъ нея, а грѣшникътъ ще бѫде хванатъ отъ нея.“ (— 26 ст.). — Като говори за жената, Соломонъ има предъ видъ външната и форма. Значи, жената е опасна като форма, а не като принципъ. Въ дадения случай подъ думата „узи“ се разбиратъ чрезмѣрнитѣ желания, които заробватъ човѣка. Чрезмѣрнитѣ желания на човѣка приличатъ на трапезата на китайскитѣ мандарини, когато канятъ нѣкой високъ гостъ.

Единъ виденъ американецъ билъ поканенъ на гости въ дома на единъ китайски мандаринъ, който сложилъ на масата 40 различни ястия. Отъ учтивость американецътъ трѣбвало да опита всичкитѣ ястия. Следъ това посещение той се зарекълъ да не ходи на гости на китайкси мандарини. — Защо?—Стомахътъ му се разстроилъ толкова, че трѣбвало да пази диета цѣли две седмици.

Често съвременнитѣ хора се оплитатъ въ многото си желания, вследствие на което раз- стройватъ стомаха си. Ние казваме за тѣхъ, че сѫ били на гости въ дома на нѣкой китайски мандаринъ.

„Едного мѫжа между тисяща намѣрихъ; но ни една жена между всички тѣзи не намѣрихъ.“ ( — 28 ст.). — Соломонъ искалъ да каже, че между тисящи мѫже е намѣрилъ поне единъ, умътъ на когото е билъ въ главата му. Обаче, между тисящи жени не е намѣрилъ нито една, на която умътъ да е билъ въ главата. Наистина, това е било въ времето на Соломона, преди повече отъ две хиляди години, но все пакъ не е утешително за женитѣ. Тази е причината, дето много жени искатъ да станатъ мѫже. Тѣ казватъ: Не струва човѣкъ да бѫде жена.

„Ето, това само намѣрихъ, че Богъ направи човѣка правъ, но тѣ потърсиха много измишления.“ ( — 29 ст.). — Като се отклонилъ отъ правия пѫть, човѣкъ изгубилъ изкуството да говори, да мисли и постѫпва право. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ какъ, кога и какво да говори. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ какъ, кога и какво да мисли. Благодарение на отклоняването си отъ правия пѫть, човѣкъ изгубилъ изкуството да говори, да мисли и чувствува право, вследствие на което ви цъкне съ апарата си, онзи ви цъкне, всички най-малкитѣ причини го изваждатъ отъ релситѣ на живота. Достатъчно е като върви изъ града, да го  срещнатъ десетина души и да го спратъ, да го питатъ, съгласни ли сте да имате портрета си? Той ще остане недоволенъ отъ тѣзи спирки и ще избѣгва познатитѣ си. Какво ще правите, ако сте красивъ, виденъ човѣкъ и всѣки фотографъ, като ви срещне на пѫтя, пожелае да ви фотографира ? Този искатъ да ви фотографиратъ. Ако сте въ Англия, това положение се търпи, защото фотографътъ отдалечъ още цъка, безъ да иска разрешение. Но какво ще правите, ако сте въ България? Преди да ви фотографиратъ, спиратъ ви и или не. Представете си, че не срѣщате фотографи, но — ваши приятели, които започватъ да ви говорятъ или за добродетелитѣ или за погрѣшкитѣ и недостатъцитѣ ви ? И въ единия, и въ другия случай можете ли да се отегчите и обезсърдчите, или да се стимулирате? Запримѣръ, както учительтъ може да стимулира или понижи духа на ученика, така всѣки човѣкъ може да се стимулира или обезсърдчи. Достатъчно е да кажете на човѣка, че е работливъ и отъ него може да излѣзе нѣщо, за да се насърдчи. Достатъчно е, обаче, да му кажете, че е ленивъ, че за нищо не го бива, за да се обезсърдчи и отчае.

Въ какво се заключава прилежанието и въ какво леностьта ? Има външно и вѫтрешно прилежание и леность. Както човѣкъ може да бѫде външно и вѫтрешно прилеженъ, така може да бѫде външно и вѫтрешно ленивъ. Външната леность се изразява въ нежеланието на човѣка да работи, да учи, да се моли. Колкото да е лоша външната леность, все пакъ тя може да се преодолѣе. Страшна е, обаче, вѫтрешната леность, т. е. пасивность; съ нея, именно, човѣкъ трѣбва да се справя.

Въ прочетената глава Соломонъ засѣга още външната страна на физическия животъ, съ който се намира въ съприкосновение. Той не може да се освободи отъ мислитѣ на хората, които го обикалятъ. Законъ е: когато влѣзе въ едно общество, добро или лошо, човѣкъ едновременно се влияе отъ добритѣ и отъ лошитѣ мисли на хората, които съставятъ обществото. Запримѣръ, ако влѣзешъ въ общество, съставено отъ земедѣлци, ще говоришъ за бобъ, леща, лукъ, чесънъ и т. н. Ако влѣзешъ въ музикално общество, ще говоришъ за музика. Ако влѣзешъ между учени хора, ще говоришъ за наука. Ако влѣзешъ между религиозни хора, ще говоришъ за Бога, за ангели, за светии и т. н. Съ една дума, въ каквото общество влѣзешъ, такъвъ ставашъ, ако не завинаги, поне временно. Ако не станешъ чисто злато, ще бѫдешъ поне позлатенъ. Значи, има истински учени хора, но има и позлатени; има истински музиканти, но има и позлатени; има истински религиозни, но има и позлатени. Истинскитѣ учени, музиканти и религиозни сѫ отъ чисто злато, вследствие на което издържатъ на всички изпитания. Обаче, позлатенитѣ не издържатъ на мѫчнотии и изпитания.

Сега, като сравняваме хората съ предмети отъ чисто злато и съ позлатени предмети, имаме предъ видъ силитѣ, които работятъ въ тѣхъ. Невъзможно е мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка да не се отразятъ на организма му. Кол- кото по-низши сѫ тѣ, толкова по-тъменъ, по- черенъ е цвѣтътъ на лицето. Черниятъ цвѣтъ показва, че човѣкъ е навлѣзълъ въ гѫстата материя. Колкото по-дълбоко е влѣзълъ човѣкъ въ гѫстата материя, толкова по-голѣмо е отклоняването му отъ правия пѫть. Въ това отношение черната раса е остатъкъ отъ онѣзи времена, когато човѣчеството се отклонило отъ правия пѫть. Чрезъ непослушание, чрезъ изпъл-няване изключително на своята воля, хората се отдалечиха отъ Бога. Като се натъкнаха на голѣми страдания, тѣ започнаха да се вслушватъ въ доброто начало въ себе си и подобриха малко живота си. Така се създаде червената раса. Колкото повече се подобряваше живота на хората, толкова и цвѣтътъ на лицето ставаше по свѣтълъ, докато се създаде бѣлата раса. Следъ нея ще дойде шестата раса, която ще има свѣтли лица. Днесъ бѣлата раса ра-боти усилено за създаване на типове отъ шестата раса. Всички хора нѣма да влѣзатъ изведнъжъ въ шестата раса, но ще има много представители отъ нея.

Сегашнитѣ хора се натъкватъ на голѣми изпитания, понеже се сближаватъ много. Докато не се познаватъ още, хората пристъпватъ единъ къмъ другъ съ свещенъ трепетъ, съ голѣмо уважение. Обаче, като се опознаятъ отблизо, тѣ започватъ едни-други да се морализиратъ, да играятъ роля на телляци. Като ви срещне нѣкой познатъ, започва да ви прави бележки, че не сте постъпвали правилно. Следъ това ще дойде другъ, и той да ви прави бе-лежки. Значи, единъ следъ другъ вашитѣ познати дохождатъ при васъ, като телляци да търкатъ кожата ви. Има смисълъ да дойде единъ теллякъ, но какво ще направятъ десетки телляци ? Тѣ ще охлузатъ кожата ви до протичане на кръвь. Това вече не е приятелство. Като знаете това, не постъпвайте и вие като онѣзи телляци, които охлузватъ кожата на хората. Преди да играете такава роля къмъ близкитѣ си, обърнете се къмъ себе си, да видите, дали вие имате нуждната чистота. Ако себе си не сте очистили, а бързате да чистите другитѣ, вие ще приличате на стария кривъ ракъ, който училъ сина си да ходи право.

Единъ день стариятъ ракъ казалъ на сина си: Синко, не се ходи така. Не виждашъ ли, че ходишъ криво? — Татко, тръгни предъ мене, да ми покажешъ, какъ да ходя. Стариятъ ракъ тръгналъ напредъ, но вървѣлъ по своему, криво. — Татко, казалъ синътъ, така и азъ ходя. Ти не ми показа нѣщо ново.

Казвамъ: Не може човѣкъ да възпитава другитѣ само съ думи. Примѣрътъ, животътъ възпитаватъ, а не думитѣ. Да говоришъ само, безъ да живѣешъ това, което говоришъ, то е все едно, да поканишъ гости въ студенъ, зименъ день около студена печка и да имъ казвашъ, че е топло въ стаята. Хората седатъ около печката, но треперятъ отъ студъ. Който се наема да морализира хората, трѣбва да бѫде запалена печка, да даде нѣщо отъ себе си. Безъ да имъ говори, безъ да ги морализира, тѣ ще приематъ часть отъ неговата топлина и свѣтлина и ще се възпитатъ.

Съвременнитѣ педагози говорятъ за новъ начинъ на възпитание. Споредъ мене, новото възпитание е свързано съ правилното слушане. Само онзи слуша правилно, който е въ състояние да прилага това, което е чулъ. Може ли човѣкъ да прилага, може и да се възпитава. Ако не може да прилага, не може и да се възпитава, следователно, методътъ не е далъ добри резултати. Щомъ методътъ на възпитанието не дава добри резултати, той не е новъ. Изобщо, новото подразбира прилагане на нѣщата. Тъй щото, когато нѣкой казва, че слуша Словото Божие и го харесва, за мене е важно, дали го прилага. Ако слуша добре и правилно, той може да прилага; ако слуша и не прилага, това показва, че не разбира. Правилното слушане е свързано съ разбиране.

Ще кажете, че религията не е за младитѣ. Съгласенъ съмъ и азъ съ това твърдение, но прибавямъ: всѣка религия, която ограничава човѣка, не е за младитѣ. Това не значи, че на младитѣ трѣбва да се даде безгранична свобода. Какво лошо има въ това, ако пуснешъ вола си въ гората, да пасе свободно, отъ никого неограничаванъ ? По-добре ли е, ако го туришъ въ дама и отъ време на време да го водишъ на нивата да оре ? Стремете се къмъ такава религия, която освобождава човѣка отъ хомота. Млади и стари, стремете се къмъ тази религия, която не ограничава, която не казва на човѣка, това или онова да не прави, но му казва, какво да прави. Днесъ старитѣ възпитаватъ младата мома и младия момъкъ, като имъ забраняватъ да гледатъ тукъ или тамъ, да не се съблазнятъ. И, въ края на краищата толкова ги наплашватъ, че тѣ не смѣятъ да по- гледнатъ свободно. Съ това възпитание хората приличатъ на Настрадинъ Ходжа, който днесъ забранявалъ на магарето си да яде, на другия день пакъ му забранявалъ, докато съвсемъ го отвикналъ да яде. Единъ день Настрадинъ Ходжа казалъ: Чудно нѣщо, тъкмо отвикнахъ магарето си да яде, и то умрѣ.

И тъй, истинското, новото възпитание си служи съ положителни методи, а не съ отрицателни. Защо да не гледа човѣкъ красиви моми? Турцитѣ казватъ: За човѣка е благословение да гледа красивото въ свѣта. Не само, че е благословение, но даже е здравословно. Богъ създаде красотата за човѣка, не да я пожелава и обсебва, но да се учи и да разбере, какво представя разумниятъ свѣтъ и какъ работи той. Следователно, гледайте красивитѣ нѣща, безъ да ги пожелавате. Тѣ допринасятъ нѣщо къмъ възпитанието на човѣка. Не раздѣляйте хората на млади и на стари, не поставяйте прегради между тѣхъ. Младъ и старъ, това сѫ две състояния, презъ които човѣкъ минава всѣки день. Добъръ и лошъ, това сѫ сѫщо две състояния. Като младъ, човѣкъ е веселъ и безгриженъ, за нищо не мисли. Като старъ, той е замисленъ, грижи се за утрешния день. Като добъръ и лошъ, човѣкъ е единъ и сѫщъ, но нѣкога проявява едното си естество, а другъ пѫть — другото. Въпрѣки различнитѣ състояния, презъ които минава, човѣкъ казва за себе си, че е създа- денъ по образъ и подобие Божие. Лошавината въ човѣка показва, че трѣбва да се чисти. Водата е създадена, именно, за това, да се чистимъ. Щомъ се окаля, човѣкъ трѣбва да знае, че носи доброто въ себе си, което е въ състояние да го измие. Щомъ отстрани злото отъ себе си, той проявява доброто си естество, т. е. своето здравословно състояние. Като знаете това, не мислете, че ще станете по-добри, отколкото сте въ сѫщность. Доброто не се увеличава, но се проявява. Проявете доброто и ще видите, че сте добъръ човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие.

Като ученици, съветвамъ ви да прилагате за физическия свѣтъ две главни добродетели. Първата добродетель гласи: човѣкъ трѣбва да говори така, че никого да не боде.

Втората добродетель е следната: като го боднатъ, никога да не се обижда. Ще кажете, че не е лесно да се живѣе споредъ даденитѣ добродетели. Наистина, не е лесно да страда човѣкъ, безъ да се отпечати страданието на лицето му. Щомъ страда и се мѫчи, лицето му се изкривява въ конвулсии. Малко хора има, които страдатъ, безъ да даватъ изразъ, че иматъ страдания. Колкото и да се владѣе, лицето му все ще се сгърчи повече или по- малко. Щомъ си допусналъ да се счупи кракътъ или рѫката ти, това показва, че не си много уменъ, или съзнанието ти не е било будно. Ето защо, като тръгвашъ нѣкѫде, постоянно се моли, да не се спънешъ и счупишъ крака си. Както си излѣзълъ здравъ отъ дома си, така трѣбва да се върнешъ.

Като ученици на Великия животъ, вие трѣбва да бѫдете здрави, да водите чистъ и нормаленъ животъ, свободенъ отъ всѣкакви противоречия. Многото желания внасятъ голѣми противоречия въ живота. Това виждаме въ живота на Соломона. Той имаше много желания, които прояви външно въ събиране на много жени около себе си. Соломонъ имаше 300 жени и 900 наложници, чрезъ които се натъкна на голѣми противоречия. — Отде дойдоха тия противоречия? — Отъ ограничаването на женитѣ. Той нѣмаше право да ги ограничава. Да имашъ 1200 жени и да не можешъ да се справишъ съ тѣхъ, това е все едно, да имашъ 1200 английски лири и да не знаешъ, какъ и за какво да ги употрѣбишъ. Еднобрачие се изисква днесъ. Една жена или единъ мѫжъ трѣбва да имашъ, да можешъ да се справяшъ съ положението, въ което се намирашъ. Мѫжътъ трѣбва да разбира жената, а жената — мѫжа. Жената е изворъ, отъ който тече Божието благословение. Чрезъ това благословение се проявяватъ всички жени. По-добре е да имате една чешма, която постоянно блика, отколкото да имате хиляди чаши, пълни до горе съ вода. Да имашъ една жена, това подразбира, да имашъ една идея за Бога, като носитель на животъ, на знание и на свѣтлина, на свобода и просторъ, отколкото да имашъ хиляди жени, т. е. хиляди идеи за Бога, които носятъ всичкото нещастие и зло.

Следователно, ако имашъ една идея за Бога, ти си въ еднобрачния животъ; ако имашъ две идеи, ти си въ двубрачието; три идеи подразбиратъ трибраченъ животъ и т. н. Стремете се къмъ еднобрачието, което осмисля живота и поставя човѣка въ правия пѫть.

Първото нѣщо, което ви предстои, е да се освободите отъ безпокойството. Не се безпокойте, че имате малко пари; не се безпокойте, че не сте много здрави. Отъ васъ зависи да имате много пари, или да бѫдете напълно здрави. Здравето се обуславя отъ хигиената, която човѣкъ пази въ физическия, въ сърдечния и въ умствения си животъ. Хигиената на физическия свѣтъ изисква отъ човѣка да знае, какъ да яде, да пие вода и да диша, и най-после да знае, какъ да спи. Не е въ многото ядене, но въ умѣенето да се приема храната съ любовь и разположение. Ако вземе първата хапка съ любовь, човѣкъ ще се благослови. Пиешъ вода, а не знаешъ, какъ да я употрѣбишъ. Пий водата на глътки и съ любовь. Често, като легнешъ да спишъ, съ часове се въртишъ на едната, на другата страна и не можешъ да заспишъ. — Защо ? — Не си доволенъ отъ това, което имашъ. Ако имашъ десеть лева, ще искашъ 20, 30 или повече; колкото повече имашъ, толкова повече ще бѫдешъ недоволенъ. Имашъ жена, деца, кѫща, ниви, лозя, пакъ си недоволенъ. Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква, че е нещастенъ.

Какво е нуждно на човѣка, за да бѫде щастливъ ? За да бѫде щастливъ, човѣкъ трѣбва да признае дълбоко въ себе си, че е добъръ. Само на себе си кажете, че сте добри, не и на хората. Обаче, ако нѣкой вънъ отъ васъ каже, че не сте добри, не се мѫчете да му доказвате обратното, но кажете: Възможно е да не съмъ добъръ. Навѣрно съмъ затворилъ крана на чешмата си. Сега ще отворя крана си, да потече изобилно отъ водата ми, да за-доволя всички. Значи, когато крановетѣ ви сѫ отворени, и водата ви изобилно тече, вие сте дебри. Щомъ затегнете крановетѣ си, ставате лоши. Днесъ повечето хора завъртватъ крановетѣ си, да не плащатъ много. Човѣшкитѣ работи сѫ съ кранове, а Божиитѣ — безъ кранове. Идете на планината и вижте, какво е положението на водитѣ. Тамъ всички извори сѫ безъ кранове, и водитѣ текатъ свободно. Когато намѣрятъ нѣкой изворъ, хората веднага го ограничаватъ: турятъ му кранъ и го от- правятъ да тече въ посока, каквато тѣ намиратъ за добре.

Мнозина казватъ, че човѣкъ трѣбва да върви по правия пѫть. Други казватъ, че човѣкъ трѣбва да върви надѣсно, трети държатъ за лѣвата посока. Въ сѫщность, коя посока трѣбва да държите? Какъ тъкатъ женитѣ? Тѣ взиматъ сувалката и я пъхатъ ту отдѣсно, ту отлѣво, и платното се тъче. Значи, не е важно, въ каква посока се движи човѣкъ; важно е, платното да се тъче. Ето защо, като срещна единъ човѣкъ, азъ не гледамъ накѫде върви, въ коя посока се движи, но гледамъ, тъче ли нѣщо и какво тъче. При това, колкото по-бързо се движи сувалката, толкова по-добре е за самия човѣкъ, както и за окрѫжаващитѣ.

Сега и на васъ казвамъ: Вървете и надѣсно, и налѣво, но тъчете платното, което ви е дадено. И, като го изтъчете, ще си направите една хубава дреха. Ако можете сами да шиете, добре; ако не можете, ще потърсите нѣкоя добра шивачка, тя да я ушие. Като облѣчете дрехата си, ще бѫдете доволни, че сте я изтъкали и ушили сами. Това значи, да мисли човѣкъ право. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, да мисли право. — Защо? — Защото правата мисъль освобождава човѣка отъ всички непотрѣбни мисли и желания. Тя очиства пѫтя му, поставя го въ пъленъ редъ и порядъкъ. Това е правиятъ пѫть. Значи, пѫть, който е свободенъ отъ безпокойства и отрицателни мисли, въ който всичко е поставено въ пъленъ редъ и порядъкъ, наричаме правъ. Следователно, ако днесъ сте болни, утре ще бѫдете здрави. Не мислете върху отрицателнитѣ си прояви, но мислете върху благата, които ви сѫ дадени. Какво по-велико благо можете да очаквате отъ живота, който ви е даденъ? При това, Богъ ви е подържалъ толкова хиляди години насамъ до днесъ. Следъ всичко това, като дойдете до смъртьта, започвате да се страхувате. Като умрете, вие мислите, че отивате при Бога, като при свой Баща. Защо трѣбва да се страхувате ? Ще кажете, че този човѣкъ е младъ, не трѣбва да умира. — Той не е умрѣлъ, на екскурзия е отишълъ. — Следъ колко години се преражда човѣкъ? — Който върви по закона на любовьта, преражда се следъ 1500-2000 години; който върви по свой законъ, преражда се следъ 45 години; и най-после, глупавиятъ се преражда веднага.

Какво представя прераждането? — Пре-раждането е законъ за освобождаване на човѣка отъ неговитѣ погрѣшки и заблуждения. Праведниятъ, обаче, никога не умира. Той излиза отъ една кѫща и влиза въ друга. Той никога не отива и на небето. — Защо? — Защото за него небе е мѣстото, дето Богъ живѣе. Дето Богъ не присѫтствува, тамъ е адътъ. Земята пъкъ е мѣсто на лошитѣ условия, т. е, на гѫстата материя. Който търси Бога, ще Го търси и вънъ, и вѫтре въ себе си.

Мнозина се безпокоятъ въ живота си, защото търсятъ Бога тамъ, кѫдето не е, вследствие на което живѣятъ безъ вѣра. Дето отидатъ, каквато работа предприематъ, постоянно се безпокоятъ: какво ще стане съ децата имъ, какво ще стане съ жена имъ, съ търговията имъ и т. н. Тѣ лѣгатъ безъ вѣра и ставатъ безъ вѣра. Лѣгайте съ вѣра въ доброто и ставайте съ вѣра. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да стане индиферентенъ. Той трѣбва да вѣрва въ доброто и въ красивото и да не се безпокои за нищо. Нѣщата ставатъ така, както сѫ опредѣлени.

Казвате: Нищо ли не сме направили досега? Азъ не отричамъ вашитѣ успѣхи, нито вашитѣ опитности, нито мѫчнотиитѣ, презъ които сте минали. Азъ не отричамъ и пѫтя, по който сте вървѣли, но ви говоря за новия пѫть, къмъ който душитѣ ви се стремятъ. Ще кажете, че познавате този пѫть. Не го познавате. Този пѫть предвижда нови мѫчнотии, обаче, той носи и нови постижения. Новиятъ пѫть е пѫть на любовьта. Дето влѣзе любовьта, произвежда превратъ: ако прозорцитѣ на кѫщата ви сѫ тѣсни, тя ще ги разшири; ако до това време сте живѣли въ сиромашия, тя ще ви направи богати. Любовьта носи изобилие. Тя произвежда и физически, и духовенъ превратъ въ хората. Любовьта освобождава ограниченитѣ, угнетенитѣ и поробенитѣ. Който не приема любовьта, той търси ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора вънъ отъ себе си. Между светии живѣе, светиитѣ търси ; между добритѣ хора живѣе, а тѣхъ търси.

Днесъ ви прочетохъ седма глава отъ Ек- лисиастъ, за да ви освободя отъ юларитѣ, които сами сте турили на главата си. Ако не завинаги, поне за единъ день бѫдете безъ юлари, да опитате свободата, къмъ която се стремите. Щомъ хвърлите юларитѣ си, идете въ гората, да си починете. Ще кажете, че нивитѣ ви ще останатъ неорани и несѣти. — Нищо отъ това, поне земята ще си почине. Считай, че всичкитѣ ти работи сѫ наредени. — Ама искамъ да забогатѣя. — Колко злато можешъ да носишъ на гърба си? Ти не можешъ да носишъ на гърба си повече злато отъ това, което се съдържа въ твоята кръвь. Знанието ти пъкъ се опредѣля отъ фосфора, който се съдържа въ твоя мозъкъ. Отъ вѣрата, която носишъ въ себе си, зависи да влѣзешъ по-навѫтре въ рая. Като мислишъ добре за Бога, хората ще те приематъ въ себе си. Като мислишъ добре за хората, Богъ ще те приеме въ себе си. Ти вѣрвашъ, че Богъ е на небето, а не вѣрвашъ, че живѣе въ хората. Значи, въ по-далечното вѣрвашъ, а въ по-близкото не вѣрвашъ. Вѣрвайте въ своя ближенъ, въ когото Богъ живѣе. Каже ли ви една сладка дума, Богъ е въ него. Каже ли ви една гор-чива дума, Богъ не е въ Него. Тази е причината, дето вие ту се качвате, ту слизате.

Дръжте въ ума си положителна, неизмѣнна идея за Бога. Дойдете ли до тази идея, не постъпвайте, както правятъ нѣкой скъперници съ своитѣ коне. Вмѣсто да ги водятъ на паша, да губятъ време, тѣ ги впрѣгатъ да оратъ по цѣли дни. Вечерь, като се връщатъ отъ орань, турятъ на очитѣ имъ зелени очила, за да изглежда сѣното зелено, и да си представятъ, че ядатъ зелена трева.

Сега и на васъ казвамъ: Турете настрана сѣното и зеленитѣ очила, които имате като идеи за Господа. Тѣ сѫ вѣрни, но само привидно. Идеи, които умиратъ, които ограничаватъ човѣка, не сѫ истински. Приемете новитѣ идеи за Господа. Мислете за Него така, че всѣкога да ви е леко и приятно на душата. Мислете за Господа така, че да чувствувате красотата въ свѣта, да имате импулсъ за работа. При това, каквато работа започнете, ще я свършите съ успѣхъ. Който има идея за Бога, свѣти. Като го погледнете, приятно ви е да го гледате: лицето му е свѣтло, очитѣ — ясни и засмѣни. Всѣки мускулъ на лицето му е свободенъ, по него можете да четете всичко, каквото той преживява.

Мойсей казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила“. Това е първата заповѣдь, която е дадена на човѣка. Изпълнението на тази заповѣдь опредѣля пѫтя на истинското щастие. Другъ пѫть за щастие нѣма. Каквито теории и философии да ви препорѫчватъ, тази заповѣдь, тѣ не са нищо друго, освенъ 300-та жени и 900 наложници на Соломона, които го поставиха въ голѣми противоречия. Много жени и наложници може да има човѣкъ, много пари може да има, съ голѣма слава и почести може да се ползува, но всичко това е суета предъ мисъльта, която човѣкъ трѣбва да има за Бога въ душата, въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Единствена тази мисъль осигурява щастието му.

Днесъ ви пожелавамъ да бѫдете свободни отъ всички грижи, смущения и безпокойства. Мислете за всички хора добре. Прекарайте поне единъ день въ радость и свѣтлина, да гледате само красивата страна на живота.

 — Проявениятъ Духъ въ Любовьта, проявениятъ Духъ въ Мѫдростьта, проявениятъ Духъ въ Истината носи всичкитѣ блага на живота, на Единния, Вѣчния Богъ, изворъ на всички блага, въ Когото всичко се обединява.

*

22. Утринно Слово отъ Учителя, държано

на 24. мартъ, 1935 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...