1941_09_22 Отъ северъ къмъ югъ

[Ани]

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене
Съдържание

Отъ северъ къмъ югъ

Р а з м и ш л е н и е .

Животътъ е красивъ, когато всички нѣща ставатъ на време. Не ставатъ ли на време, човѣкъ се разочарова. Той мисли, че не може да постигне желанията си.

Днесъ е 22. септемврий, деньтъ, когато слънцето заминава за чужбина, въ другото полукълбо. Досега ни бѣше на гости. Презъ това време то весели хората, весели цвѣтята, дърветата и тревитѣ, направи много услуги и, като свърши работата си, приготви се за заминаване. Кѫде, именно, отива слънцето, какво ще прави, за мнозина това представя неизвестна величина — хиксъ. Хиксътъ не е нищо друго, освенъ два полукрѫга, допрѣни въ една точка при най-изпъкналата си часть. Важно е да се намѣри, какво могатъ да направятъ два гърба, допрѣни въ една обща точка. Ако двама войника допратъ гърбоветѣ си и стрелятъ, тѣ си помагатъ взаимно. Понѣкога човѣкъ мисли, че може самъ да направи много нѣща. И самъ може да направи нѣщо, но двама могатъ да свършатъ повече работа. Какво ще направишъ самъ, ако двама неприятели те обстрелватъ, единъ въ гърдитѣ, другъ въ гърба? Но ако дойде нѣкой твой приятель и опре гърба си на твоя, положението е добро: ти ще стреляшъ напредъ, приятельтъ ти — назадъ, и ще прогоните неприятеля си.

Какво представятъ дветѣ полукълба на земята? Северното полукълбо представя личния животъ на човѣка, а южното — животъ за ближния. Досега слънцето бѣше при насъ, въ северното полукълбо. Презъ това време ние се ползувахме отъ топлината и свѣтлината му, отъ всички негови блага. То ни остави доста плодове: ябълки, круши, сливи, грозде. Хамбаритѣ ни сѫ пълни съ жито. Слънцето ни осигури за зимата; отъ насъ зависи да разпредѣлимъ правилно благата и да живѣемъ разумно. Слънцето казва: Изпълнихъ дълга си къмъ васъ. Сега отивамъ въ южното полукълбо, тамъ да занеса своитѣ блага. Вие имате, какво да ядете, осигурени сте. Хапнете си, попѣйте си и на пролѣть ще дойда да ви чуя.

Всѣки день носи нѣщо въ себе си. И днешниятъ день има свое съдържание, своя програма. Ако очитѣ ви сѫ отворени, ще видите около себе си онѣзи, които вършатъ Божията воля, и ще се зарадвате. Въ живота и въ природата има много нѣща, които човѣкъ не вижда. — Защо? — Въ затворъ е още. Когато излѣзе отъ затвора, ще види слънцето, небето, цвѣтята, птичкитѣ, изворитѣ, и душата му ще се зарадва. Това е духовниятъ свѣтъ.

Следователно, когато очитѣ ви се отворятъ за духовния свѣтъ, благодарете на Бога за милостьта, която има къмъ васъ. Ще кажете, че виждате много нѣща отъ духовния свѣтъ. Важно е, какво виждате - сѣнкитѣ на нѣщата, или тѣхната реалносгь. Ако виждате сѣнкитѣ, вие още не сте влѣзли въ реалностьта. Виждашъ портрета на баща си и на майка си — това е тѣхната сѣнка, а не реалностьта. Когато тѣ проговорятъ и ти донесатъ нѣкакви блага, тогава ставатъ реални. Значи, реално е това, което човѣкъ едновременно вижда, чува, чувствува, пипа, помирисва. Опитвайте нѣщата съ външнитѣ и вѫтрешнитѣ си сѣтива, да различавате, сѣнки ли сѫ, или действителность.

На съвременния човѣкъ сѫ дадени добри условия за развитие, но, въпрѣки това, малко успѣва. — Защо? — Той е влюбенъ въ себе си: мисли само за себе си, работи само за себе си. Дето ходи, все се оглежда, иска да знае, добре ли е облѣченъ, вчесанъ, измитъ. Не е лошо да се грижи човѣкъ за себе си, но, едновременно съ това, трѣбва да има предъ видъ и своя ближенъ. За предпочитане е да бѫде добре облѣченъ, вчесанъ и омитъ, отколкото да е окѫсанъ, рошавъ и неомитъ. Но животътъ не се върти само около него. Добре е човѣкъ да бѫде здравъ, разположенъ, да може добре да работи, но трѣбва да има предъ видъ, за кого работи. Той не е дошълъ на земята да живѣе само за себе си.

Тази сутринь вие сте дошли да чуете нѣщо отъ мене и да го приемете като закуска. Ако постѫпите така, азъ нѣма да бѫда доволенъ. Искамъ да хапнете нѣщо, но семената да посадите въ земята, идната година да имате плодни дървета. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце сѫ плодни градини, въ които трѣбва да се посаждатъ доброкачествени цвѣтя и плодни дървета. Добритѣ мисли и чувства сѫ семената на плоднитѣ дървета. Не е достатъчно само да ги посаждате и да знаете, че имате плодни дървета, но да ги отглеждате грижливо и първи вие да опитвате плодоветѣ имъ, да знаете съ какви плодове разполагате. Следъ това можете да предлагате и на своитѣ приятели. Голѣма е радостьта на онзи, който намира въ градинитѣ си узрѣли, сладки плодове. Той ходи между дърветата, разхожда се и се чувствува доволенъ и щастливъ, че трудътъ му е възнаграденъ. Какво ще бѫде положението му, ако нѣма нито единъ плодъ въ градината си, а у съседитѣ му има много плодни дървета, увиснали отъ зрѣли, сочни плодове? Той ще страда, ще роптае и ще се чуди, защо Богъ е създалъ така свѣта. Кой е виновенъ за това? Той самъ. Щомъ имате градини и ниви, насаждайте ги първо съ жито, а после съ плодове и цвѣтя. Нѣкои обичатъ цвѣтята, и само съ цвѣтя се занимаватъ. И това е добре, но не пренебрегвайте житото и плоднитѣ дървета. Цвѣтята, съ своето благоухание, привличатъ вашитѣ ближни; съ тѣхъ можете само да се лѣкувате, но не и да се нахраните. Запримѣръ, който е неразположенъ, нека мирише роза. Ако мирисането не помага, да вземе нѣколко листа отъ цвѣта на розата и да натърка носа, устата, ушитѣ и рѫцетѣ си. Розата лѣкува човѣка и физически, и психически. Ползувайте се отъ всичко, което природата ви е дала за укрепване на здравето, за увеличаване на красотата и силата. Богъ иска да види човѣка здравъ, силенъ, красивъ.

Използувайте, безъ никакво отлагане, благата и условията, които природата ви е дала. Не отлагайте днешната работа за утре. Мнозина отлагатъ работитѣ си, като казватъ: Да имаме работа и за другия животъ. Другиятъ животъ има своя програма. Ти трѣбва да свършишъ това, което е предвидено за този животъ, за да продължишъ въ другия. Ако днесъ купишъ вълна и я опредешъ, ще си направишъ дреха, съ която ще се облѣчешъ. Ако не си направишъ още днесъ дреха, въ идущия животъ ще бѫдешъ голъ. Ако въ този животъ напълнишъ хамбаритѣ си съ жито, и въ другия животъ ще има, какво да ядешъ; ако въ този животъ не си оралъ и сѣлъ, въ бѫдещия животъ ще търсишъ трохички тукъ-тамъ, да си хапнешъ. Следъ всичко това ще казвате, че условията на живота сѫ лоши.

Какво представятъ лошитѣ условия? — Миналия животъ на човѣка. Ако въ миналото нѣкой е билъ князъ, разполагалъ съ кѫщи, ниви, лозя, градини, но се отнасялъ зле съ своитѣ слуги и съседи, той си приготвя лошо бѫдеще. Слугитѣ, съседитѣ му възставатъ противъ него и се явяватъ като преграда, като противодействие между неговата душа и Бога. Той се чуди, защо условията му сѫ толкова лоши и не подозира, че въ миналото, като князъ, не е използувалъ добритѣ условия и, вмѣсто приятели, си създалъ неприятели. Сега иде на земята не като князъ, но като слуга, като обикновенъ човѣкъ да съзнае положението си и да изправи погрѣшкитѣ си. Вашитѣ лоши мисли и чувства сѫ първитѣ ви неприятели, които заставатъ на пѫтя ви и не позволяватъ да вървите напредъ. Тѣ сѫ вашитѣ слуги и съседи, съ които сте се отнасяли зле. Затова, именно, се препорѫчва на човѣка да живѣе добре, да храни добри мисли и чувства, за да оправи пѫтя си къмъ Бога.

Мойсей е единъ отъ великитѣ посветени на времето си, но за една своя погрѣшка напусналъ Египетъ и отишълъ въ пустинята, дето прекаралъ 40 години като овчарь. Единъ день той видѣлъ, че една кѫпина гори. Приближилъ се къмъ кѫпината да разбере, защо гори, но отъ кѫпината се чулъ гласъ: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което стоишъ, е свето.“ Единъ день Слънцето ще изгрѣе и за васъ, и всички ще чуете гласъ: „Събуйте обущата си, защото мѣстото, дето живѣете, е свето.“ Като чу гласа на Бога отъ кѫпината, Мойсей трѣбваше да се приготви за нова мисия. Богъ му казалъ: „Чухъ воплитѣ и страданията на своя народъ, ще те изпратя да го освободишъ. Въ първия моментъ Мойсей се отказалъ подъ предлогъ, че е гъгнивъ, че не може да говори. Въ сѫщность, той билъ страхливъ, боялъ се да не го хванатъ за убийството на египтянина. До това време Мойсей билъ смѣль, решителенъ, но следъ убийството на египтянина изгубилъ смѣлостьта си. Но Богъ му казал ь, че ще изпрати съ него братъ му Аронъ, който билъ красноречивъ човѣкъ. Като остарѣятъ, нѣкои религиозни и духовни хора се отказватъ вече да работятъ, подъ предлогъ, че сѫ стари. И Мойсей бѣше старъ, когато отиде въ Египетъ да освобождава своитѣ сънародници. Старостьта не прѣчи на човѣка да изпълни Божията воля. Сѫщо и гъгнивостьта не е прѣчка. Кога става човѣкъ гъгнивъ? Когато много говори, а малко работи. За да свърши възложената отъ Бога работа, той трѣбва да постѫпва обратно: малко да говори, много да роботи.

И съвременнитѣ хора, като Мойсея, се отказватъ отъ възложената имъ работа, подъ предлогъ, че не могатъ да говорятъ добре. Отъ васъ не се иска да говорите много, само да вдигате магическата прѫчица. Малко ще говорите, много ще работите. Вие искате да получите Божието благословение и тогава да работите. Нѣма защо да чакате да ви се даде всичко изведнъжъ. Всѣки день носи своето благословение. Какво ще правите, ако получите всичкото благословение изведнъжъ? Представете си, че ще живѣете 120 години и получите всичката храна за това време въ единъ день. Вие не можете да изядете всичката храна въ единъ день, а като стои известно време, тя се разваля. Значи, цѣли 120 години трѣбва да употрѣбявате развалена храна. Това е най-голѣмото нещастие, което може да ви сполети. Другъ е въпросътъ, ако всѣки день вие получавате опредѣлената за деня дажба, прѣсна, чиста. Значи, животътъ е красивъ, когато се изявява съ всички блага и придобивки, съ всички радости и скърби по малко, капка по капка. При това положение, даже и страданията, отъ които се страхувате, нѣма да бѫдатъ страшни. Тъй както Провидението дава страданията на човѣка, тѣ сѫ благословение. Плаши се човѣкъ отъ тѣхъ, защото не ги разбира. Съ неразбирането си той прибавя известни примѣси къмъ тѣхъ, и самъ си създава излишни страдания. Представете си, че на златното перо, съ което пишете красиви работи, турите единъ голѣмъ диамантъ, да го украсите. Мислите ли, че ще пишете по-добре съ това перо? По-добре нѣма да пишете и ще започнете да страдате. Има смисълъ да турите диаманта на врата си, като огърлица, но на перото е безпредметенъ. Всѣко нѣщо трѣбва да бѫде поставено на своето мѣсто.

Следователно, поставяйте всѣко нѣщо на мѣстото му. Ако не можете да направите това, не размѣсвайте предметитѣ въ природата. Разумната природа е поставила всѣко нѣщо на своето мѣсто. Нѣкой върви по улицитѣ, удари крака си въ камъкъ и започва да роптае: Защо Господъ не е турилъ очи на краката, да виждатъ, кѫде стѫпватъ? Наистина, какво би представялъ човѣкъ, ако имаше очи на краката или на рѫцетѣ, а на главата нѣмаше? Богъ е турилъ очитѣ, ушитѣ, носа, устата на най- важното мѣсто — на главата; въ сърдцето е вложилъ чувствата — да страда и да се радва. Радвайте се и когато страдате. Пръвъ Богъ е страдалъ и още страда. Мислите ли, че, когато Той ви казва, какво да правите, какъ да постѫпвате, а вие не Го слушате, не Му причинявате страдания? Вие искате отъ Него всичко, каквото ви е нуждно, а когато дойде до изпълнение на Неговата воля, отстѫпвате. Богъ е създалъ слънцето, луната, звездитѣ, всички добри условия за васъ да учите, да се развивате, да се радвате, и следъ всичко това се питате: Сѫществува ли Богъ, или не? Това е все едно, като виждашъ любовьта, грижитѣ на родителитѣ си къмъ тебе, да питашъ, имамъ ли майка и баща, или нѣмамъ. Да живѣешъ съ мисли на отрицание, това значи, да се обезобразишъ. Не питай, тогава, защо си грозенъ, защо лицето ти потъмнява. Всѣко съмнение, подозрение, безвѣрие внася тъмнина въ съзнанието, а оттамъ и лицето на човѣка потъмнява и погрознява. Щомъ си роденъ и сѫществувашъ, живѣешъ, ползувашъ се отъ благата на живота, ти трѣбва да познавашъ и да обичашъ Бога, да вѣрвашъ въ Него, безъ да си Го видѣлъ. Какво ще стане, ако Богъ се яви между хората, да Го видятъ, както ученикътъ вижда учителя си? Ако учительтъ предава уроцитѣ отъ дома си, като по радио, и ученицитѣ слушатъ гласа му и решаватъ задачитѣ си, тѣ нѣма да се страхуватъ отъ него. Ще правятъ погрѣшки, сами ще ги изправятъ и ще решаватъ задачитѣ си. Обаче, ако учительтъ е сприхавъ и влѣзе въ класъ съ прѫчка въ рѫка и, на всѣка погрѣшка, този удари съ прѫчката, онзи удари, тѣ ще изпитватъ страхъ и ужасъ отъ него, мисъльта имъ ще се обърка. Не е ли по-добре, тогава, учительтъ да бѫде невидимъ за ученицитѣ си? Богъ не се гнѣви, но е справедливъ и любящъ. Той остава хората свободни, сами да решаватъ задачитѣ си. Когато Го потърсятъ съ чисто сърдце, Той веднага имъ се притича на помощь.

Съвременното възпитание не е достигнало още до онази степень, при която да се радва на резултатитѣ си. Има общи методи на възпитание, но има и индивидуални. Котката ще възпитавашъ по единъ начинъ, кучето — по другъ, вълкътъ — по трети, а човѣкътъ — по особенъ начинъ. При това, за всички хора не може да се приложи единъ и сѫщъ методъ. Когато искашъ да накарашъ котката да те слуша, ще я хванешъ на специално мѣсто за опашката. Не я ли хванешъ на това мѣсто, както и да постѫпвашъ съ нея, тя не разбира. Ще влѣзе въ дома ти и, каквото намѣри, ще го вземе. Човѣкъ, обаче, стои много по-високо отъ котката. Ето защо, като влизате въ Божествения домъ, нищо не взимайте безъ позволение. Докато не дойде Богъ и ви позволи да вземете нѣщо, ще стоите настрана. Всѣко нѣщо, дадено съ любовь и разположение, се благославя.

И тъй, когато влизате въ светилището си, бѫдете изправни. Направете опитъ още днесъ да бѫдете изправни къмъ своя умъ и къмъ своето сърдце. Една мисъль вложете въ ума си, но да бѫде свещена; едно чувство въ сърдцето си, но да бѫде свещено. Радвайте се на Божиитѣ блага, на Божието благоволение къмъ васъ. Радвайте се, че има Единъ въ свѣта, Който е благосклоненъ къмъ всички души. Нѣма сѫщество, малко или голѣмо, което Той да не е задоволилъ по начинъ най-добъръ за него. Нѣма сѫщество, което да не е изпитало Божията благосклонность и любовь къмъ себе си. Съ какво трѣбва да Му отговоримъ и да благодаримъ? Само съ едно: съ изпълнение на Неговата воля. Богъ върши заради насъ всичко онова, което ние не можемъ да направимъ. Не трѣбва ли и ние да вършимъ волята Му на земята, да не Го заставяме самъ да слиза при насъ? Когато си помагаме взаимно, ние изпълняваме волята на Бога. Той се проявява чрезъ насъ и се радва, когато разпредѣляме правилно благата, които ни е далъ.

Повечето хора се страхуватъ отъ Бога, отколкото да Го любятъ. Тѣ се страхуватъ да не сгрѣшатъ, да не опитатъ прѫчката Му на гърба си. Богъ не си служи съ прѫчка. Това е механическо отношение къмъ Бога. Като види, че нѣкой човѣкъ грѣши, Богъ се усмихва. Вижда, едно дете краде ябълки отъ нѣкоя градина, Той пакъ се усмихва и следи, какъ ще постѫпи градинарьтъ. Последниятъ взима прѫчка и отива къмъ детето да го накаже. Той си мисли, че дърветата сѫ негови, че ги е заградилъ за тѣхно благо. И градинарьтъ, и детето живѣятъ въ заблуждения. Детето мисли, че дърветата сѫ на Бога и нѣма защо да иска позволение да си откѫсне две-три ябълки. Вѣрно е, че всичко е на Бога, но, преди да се качи на дървото, детето трѣбваше да иска позволение отъ Господаря на дървото. Понеже не направи това, то опитва на гърба си прѫчката на втория господарь — на градинаря.

Голѣмо е користолюбието на съвременнитѣ хора, поради което не се разбиратъ. Тѣ се нагрубяватъ едни-други, било съ прѫчка въ рѫка, или съ обидни думи, съ груби чувства. Въ Божествения свѣтъ грубостьта е изключена. Да се гнѣви човѣкъ на мѣсто и на време е едно нѣщо, а да бѫде грубъ е друго нѣщо. Щомъ не се гнѣвишъ на мѣсто, ти ставашъ грубъ. Ако видя едно дете, че посѣга съ запалена клечка кибритъ къмъ сѣното въ една плѣвня, веднага ще ударя рѫката му, за да хвърли кибрита далечъ отъ плѣвнята. Това не е грубость, но справедливо проявенъ гнѣвъ. Азъ нѣмамъ време да му говоря — то е насочило вече кибрита къмъ сѣното. Следъ това ще се приближа къмъ детето и ще му кажа: Ти искашъ да направишъ нѣщо хубаво, но не си избралъ мѣстото. Ако запалишъ сѣното, животнитѣ ще гладуватъ, нѣма какво да ядатъ. Щомъ искашъ да запалишъ нѣщо, иди въ църквата и запали всичкитѣ свѣщи. Сега и на васъ казвамъ: Когато искате да запалите нѣщо, идете въ дома на нѣкой беденъ и страдащъ, който живѣе въ тъмнина и въ студъ, и запалете свѣщьта му, да се радва на свѣтлина; запалете огъня на огнището му, да се стопли, да се раздвижатъ замръзналитѣ му стави. Това значи разумно живѣене. Ходете въ домоветѣ на хората, да палите тѣхнитѣ умове и огъня на тѣхнитѣ сърдца. Тази е задачата на всѣки човѣкъ.

Следователно, ще знаете, че човѣкъ е роденъ да живѣе не за себе си, но за Бога. Живѣйте за Бога и умирайте за Бога. Който умира за Великото въ свѣта, той минава отъ по-низъкъ въ по-високъ свѣтъ. Ако сиромахътъ умира за сиромашията и се ражда за богатството, тази смърть е на мѣсто; ако затворникътъ умира за затвора и влиза въ широкъ, просторенъ свѣтъ, и тази смърть е на мѣсто. Страшно е, когато човѣкъ умира и не може да скѫса връзкитѣ си съ земята. Нѣкой лежи на леглото си, минава за умрѣлъ, а той е вързанъ съ хиляди нишки за земята, не може да се освободи: той самъ не иска да кѫса връзкитѣ си, окрѫжаващитѣ не могатъ да ги разкѫсатъ и го разпъватъ. Дойде ли часътъ за заминаване, добре е сами да сте скѫсали всички връзки съ земята, да сте се облѣкли съ нови дрехи, съ нови обуща, добре вчесани и измити. Още докато сте на земята, трѣбва да сте съблѣкли старитѣ си дрехи и да сте облѣкли нови. Който иска да се яви предъ лицето на Бога, трѣбва да бѫде облѣченъ въ нови, чисти премѣни. Когато блудниятъ синъ се върна при баща си, бащата заповѣда на слугитѣ си да му съблѣкатъ старитѣ, окѫсани дрехи, да го окѫпятъ, да го облѣкатъ съ нова премѣна и тогава да се яви при него. Следъ това баща му го пригърна, цѣлуна и го запита: Синко, видѣ ли, какво нѣщо е земята? Всички хора сѫ минали презъ опитностьта на блудния синъ, всички сѫ яли и пили, всичко разпиляли, но малцина сѫ готови да се върнатъ при баща си съ разкаяние и смирение, да пожелаятъ да бѫдатъ негови слуги.

И тъй, правете всичко, каквото желаете, но разумно и съ любовь. Съмнявайте се, но разумно и съ любовь. Искате да кажете на нѣкого една строга дума — кажете я съ любовь. Прилагайте любовьта навсѣкѫде. Като знаете закона на кооперирането, прилагайте го съ любовь. Нѣкой има една нива, но нѣма срѣдства за работници. Ако 40 — 50 души впрегнатъ труда си взаимно, за единъ день ще я изоратъ. Следъ това той ще помогне на другитѣ. Като работите съ любовь, ще се ползувате отъ благоволението на разумнитѣ сѫщества. Щомъ ги обичате, тѣ ще ви помагатъ при разрешаване на всѣка умствена, сърдечна и физическа работа.

„Въ начало бѣ Словото, и Словото бѣ Богъ“. Словото е разумното въ свѣта, чрезъ което Великиятъ ни призовава къмъ свещена работа. Дали си баща, майка, братъ, сестра, учитель, свещеникъ, слуга, изпълни длъжностьта си, както Богъ я изпълнява. Има модели въ свѣта, които трѣбва да следвате. Казано е въ Писанието, че за Израиля Богъ билъ като натоварена камила. Пазете се и вие да не изпаднете въ сѫщото положение, да товарите Бога съ вашитѣ погрѣшки. Всѣка крива мисъль, всѣко лошо чувство сѫ товаръ, съ който претоварите своята и Божествената кола. Казано е въ Писанието: „Потърсете ме въ день скръбенъ“. Това значи: потърсете Господа съ всичкото си сърдце, съ всичката си любовь. Само при това положение ще бѫдете свободни отъ мѫчнотии и страдания, отъ изкушения и болести. Изкушенията представятъ слабоститѣ въ човѣшкия животъ.

Работете съзнателно върху себе си, да просвѣтите ума си, да възприемате великото и красивото въ живота. Нѣкой се отказва да работи на земята и желае да отиде на онзи свѣтъ, тамъ да почива. Какво ще правите на онзи свѣтъ неподготвени? И тамъ не искатъ неспособни хора. Другъ е въпросътъ, ако сте виденъ музикантъ, художникъ, философъ, ученъ — все ще свършите нѣкаква работа. А обикновениятъ ученъ какво ще направи? Той едва е започналъ съ азбуката. Какво ще каже, като отиде па онзи свѣтъ, и кой ще го разбере? Ако си българинъ, ще кажешъ „добъръ день“, но никой нѣма да те разбере. И въ този, и въ онзи свѣтъ, само онѣзи думи сѫ разбрани, които носятъ свѣтлина. Кажешъ ли на нѣкого думата „слушай“, преди всичко твоятъ умъ, твоето сърдце и твоята воля трѣбва да започнатъ да работятъ. Като се намѣрите въ мѫчнотия, казвате: Послушай ни, Господи. Богъ се отзовава на молитвата ви, и Неговиятъ умъ и Неговата воля започватъ да работятъ за васъ. Преди да сте поискали нѣщо отъ Него, Той задоволява нуждитѣ ви. Когато каже нѣкой, че слуша, това значи, че умътъ, сърдцето и волята му започватъ да работятъ.

Време е вече да излѣзете оть стария животъ и да влѣзете въ новия. Докато детето е още на рѫцетѣ на майка си, то живѣе по старъ начинъ — наготово. Щомъ стѫпи на краката си, то влиза въ новия животъ. Съвременнитѣ хора отдавна сѫ стѫпили на краката си, но не живѣятъ по новъ начинъ. Гледайте да не закъснѣете. Следъ васъ идатъ други поколѣния, които ще ви изпреварятъ. Ще кажете, че не вѣрвате въ Бога. Това не е истина. Вие сте вѣрващи, но не искате да признаете. Качили сте се на високъ тронъ, не сте готови за работата, която се изисква отъ васъ, а не искате да слѣзете долу. Вземи мотиката и започни да работишъ; нека седне на трона онзи, който е готовъ. Работете съ любовь, за да осмислите живота си. И като дишате, пакъ можете да изпращате своитѣ добри мисли и чувства къмъ онѣзи, които се нуждаятъ отъ тѣхъ. Каквито лоши мисли и чувства сте хранили въ себе си, превърнете ги въ добри. Искате да биете нѣкого. Спрете се за моментъ, вземете четката въ рѫка и нарисувайте една картина; вземете чукъ и камъкъ, да изваете една статуя; вземете перото въ рѫка и напишете нѣщо хубаво.

И тъй, работете съ любовь. Каквото и да работите, колкото малко да е, то се благославя. Вънъ отъ любовьта, и голѣмитѣ работи оставатъ безрезултатни. Ако дадете на нѣкого единъ милионъ безъ любовь, всичко ще се разтопи и изчезне. Любовьта внася сила, животъ и здраве въ човѣка. Работете всѣки по отдѣлно съ любовь; работете всички заедно съ любовь. Кооперирайте се и работете въ единство, съгласие и любовь. Само така ще имате Божието благословение, Божията радость и Божието веселие.

— Богъ е Любовь и които Гопознаватъ, да Му служатъ съ Духъ и Истина.

*

21. Беседа отъ Учителя, държана

на 22. септемврий, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.