Ани Posted March 13, 2017 Report Share Posted March 13, 2017 "Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София Книгата на PDF за теглене Съдържание Предназначението на човѣка Размишление. Какво е предназначението на човѣка? Защо е дошълъ човѣкъ на земята? Това сѫ въпроси, които всички хора си задаватъ, но и до днесъ още оставатъ неразрешени. Повечето хора се занимаватъ съ това, за което не сѫ дошли — съзнанието имъ е такова. Колкото по-високо е съзнанието на човѣка, толкова по-близо е той до своето предназначение. Ще кажете, че човѣкъ е разумно сѫщество. Това твърдение е отчасти вѣрно. Не всѣки човѣкъ е разуменъ. Разуменъ ли е онзи, когото ранили нѣколко пѫти на бойното поле и, въпрѣки това, пакъ се хвърля въ боя? Разуменъ ли е онзи, който постоянно отива въ кръчмата и всѣкога се връща съ пукната глава? Разуменъ ли е онзи, когото проказата е хванала отъ главата до краката? Каква разумность е тази, която довела хората до положение да боледуватъ и да умиратъ? Идете въ гробищата, ще видите цѣлъ градъ отъ кръстове и паметници. Чувате нѣкои да говорятъ, че погребли еди-кого си. Съ това тѣ считатъ, че изпълнили нѣкакъвъ дългъ. Това не е предназначението на човѣка. Дългъ на човѣка е да ражда. Ние уважаваме майкитѣ, които раждатъ. Ние уважаваме всички хора, които градятъ, творятъ, безъ да разрушаватъ и събарятъ. Ще кажете, че нѣкой си направилъ кѫща, която следъ нѣколко години се съборила. Каква кѫща е тази, която лесно се събаря? Какво платно е това, което лесно се нищи? Като не разбиратъ своето предназначение, хората се запитватъ едни други, вѣрватъ ли въ Бога. Какво разбирате подъ думата „вѣра“? Ако си гладенъ и те нахраня, вѣрвашъ ли въ мене? Това вече не е вѣра, но фактъ. Вѣрата подразбира нѣщо, което не е станало. Значи, да вѣрвашъ, че нѣкога ще те нахраня. И като вѣрвашъ въ това, да се сбѫдне. Безъ вѣра нѣщата не могатъ да станатъ реални. Значи, вѣрата е предшественица на реалностьта. Тя е врата, презъ която човѣкъ влиза въ реалностьта. Нѣкой казва, че вѣрва въ окултизма. Какво нѣщо е окултизъмътъ? Тайна наука. Той разкрива тайнитѣ на природата. Тогава всички химици, всички адвокати, всички сѫдии сѫ окултисти. Тѣ изучаватъ законитѣ на природата и на живота, комбиниратъ ги по единъ или по другъ начинъ и правятъ различни съединения. Обаче, опититѣ имъ повечето пѫти свършватъ съ експлозии. — Защо? — Получили сѫ експлозивни вещества. За да не получаватъ такива вещества, тѣ трѣбва да бѫдатъ чисти. Като прави опити, като изследва тайнитѣ на природата, химикътъ трѣбва да бѫде чистъ. Адвокатътъ, сѫдията, които сѫдятъ, трѣбва да бѫдатъ чисти, да не сѫ направили нито едно престѫпление. Всѣки човѣкъ, който прави престѫпления, не може да бѫде нито майка, нито баща, нито учитель, нито сѫдия, нито търговецъ. Абсолютна чистота се изисква отъ всѣки човѣкъ. Въ какво трѣбва да вѣрва човѣкъ? Въ доброто. Който носи доброто въ себе си и го проявява, той може да бѫде и баща, и майка, и учитель, и проповѣдникъ, и сѫдия, и адвокатъ — всичко може да бѫде. Този човѣкъ е всѣкога съ Бога. И като се спъне и падне на пѫтя, Богъ е пакъ съ него. Той му казва, че Пѫтьтъ, по който върви, не е правъ. Разбере ли това, падналиятъ стѫпва на краката си и намира правия пѫть. Радвайте се, когато свѣтлината е предъ васъ. Радвайте се, и когато свѣтлината е задъ васъ. Тогава сте на изпитъ, умътъ ви се изпитва. Псалмопѣвецътъ казва: „Гледахъ Господа предъ лицето си“. Блаженъ е този, на когото Пѫтьтъ е огрѣнъ отъ Божията свѣтлина. Съвременнитѣ хора сѫ раздѣлени помежду си, всѣки има свой възгледъ въ умствено и въ религиозно отношение, благодарение на което не се разбиратъ. Много християни има днесъ, но и тѣ сѫ раздѣлени. Единъ е православенъ, другъ — евангелистъ, трети — католикъ, четвърти — методистъ, баптистъ и т. н. Колкото повече вѣрвания се явяватъ между хората, толкова по-мѫчно се разбиратъ. Казватъ: Свѣтътъ ще пропадне отъ сектанти. Злото не е въ сектанството, но въ отсѫтствието на любовьта. Ако хората се обичаха, ако имаха любовь помежду си, всичко щѣше да върви добре. Природата е пълна съ сектанти. Всичко, което човѣкъ е направилъ, почива върху сектанството, т. е. върху подраздѣлението. Вижте, какво представя колелото. То има нѣколко оси, които излизатъ отъ общъ центъръ Благодарение на оситѣ колелото се върти. Оситѣ сѫ сектанти, но вършатъ работа. — Кога? — Когато сѫ събрани на едно мѣсто. Липсва ли една отъ оситѣ, колелото спира. Започнатъ ли оситѣ да излизатъ навънъ, всѣка свободно да се проявява, колата спира. Тъй щото, опасностьта не е въ сѫществуването на сектитѣ, но въ тѣхното отдѣляне отъ общия центъръ на живота, отъ колелото на живота — отъ любовьта. Кое вѣрую е право? Споредъ насъ, право вѣрую е това, което е въ състояние да подобри времето — отъ лошо да го превърне въ добро; право вѣрую е това, което може да подобри състоянието на изворитѣ; право вѣрую е това, което подобрява живота на майкитѣ, на бащитѣ, на учителитѣ; право вѣрую е това, което внася реформи въ обществения животъ, както и въ живота на цѣлото човѣчество. Правото вѣрую на земята е право и въ онзи свѣтъ. И оттамъ вестницитѣ пишатъ: Проповѣдвайте на християнскитѣ народи. Напълнете главитѣ имъ съ чисти и прави мисли, да разбератъ, че не вършатъ Божията воля. Ако християнитѣ не се вслушатъ въ гласа на Бога и не изпълнятъ Неговата воля, земята ще се разтърси така, че коренно ще се измѣни. Ако съвременнитѣ хора не се помирятъ и не си подадатъ взаимно рѫка, очаква ги такава участь, каквато никой не може да си представи. Ако се помирятъ, Божието благословение ще дойде върху всички народи — Царството Божие ще се въдвори на земята. Това трѣбва да знаятъ всички хора, всички водители. Това ще бѫде деньтъ на Господа. Деньтъ Господень е день за възмездие на престѫпленията, които хората сѫ вършили и вършатъ на земята. Време е вече християнитѣ да се обединятъ, да станатъ проводници на Божията Любовь. Само по този начинъ Богъ ще изпрати благословението си на всички хора и народи. — Кой ще победи? — Онѣзи хора, които носятъ любовьта. Докато господствува безлюбието, отъ сегашния порядъкъ нѣма да остане прашинка, за споменъ на бѫдещето. Помнете: въ продължение на 45 години сегашниятъ редъ и порядъкъ въ свѣта ще се измѣни, нѣма да остане поменъ отъ него. Следъ това ще дойде новото, което всички очакватъ. Такава е Божията воля. Ще кажете, като умрете, каквото ще да става следъ васъ. И смъртьта не разрешава въпроситѣ. Кѫде ще отидете следъ смъртьта си? Ако следъ смъртьта си човѣкъ не отиде при Бога, при Христа, или при своитѣ братя и сестри, той е изгубенъ. Ако не намѣри Учителя си, той е изгубенъ. Смисълътъ на човѣшкия животъ е въ любовьта, да намѣри тѣзи, които го любятъ, и които той люби. Любовьта е мощниятъ двигатель на цѣлокупния животъ. Тъй щото, дали сте на земята или на небето, безъ любовь не можете да живѣете. Да вѣрвашъ въ любовьта, това е правото вѣрую. — Ти въ какво вѣрвашъ? — Вѣрвамъ въ Бога, Който живѣе въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба. Вѣрвамъ въ Бога, Който живѣе въ моя умъ, въ моето сърдце, въ моята воля, въ моята душа и въ моя духъ. Вѣрвамъ въ Бога, Който живѣе въ всички хора, въ цѣлата вселена. Навсѣкѫде виждамъ Бога мощенъ и любещъ. Когато тъпче, всичко превръща на прахъ. Когато учи и възпитава човѣка, туря го въ пещь съ 50 милиона градуса топлина, да го стопи, пречисти като слънце да свѣтне. Кой може да устои на този огънь, безъ да се стопи? И най-голѣмиятъ дяволъ ще стане правовѣренъ. Въ огъня на любовьта всички противоречия изчезватъ. Любовьта примирява и най-голѣмитѣ врагове. Ще дойде любовьта въ свѣта, ще дойде деньтъ на примиряването. Едно трѣбва да пази човѣкъ — да не се озлобява и ожесточава. Презъ каквито изпитания и да мине, трѣбва да остане тихъ и спокоенъ. Желайте, любовьта да победи, и да се възцари правдата и истината. Не се настройвайте нито противъ германцитѣ, нито противъ англичанитѣ, нито противъ руснацитѣ. Всѣки е на мѣстото си. Споредъ насъ, англичанитѣ сѫ търговцитѣ на свѣта — господари на морето, германцитѣ — индустриалци — господари на въздуха, руснацитѣ — земедѣлци — господари на земята. Въ всѣки човѣкъ има и търговци, и индустриалци, и земедѣлци. Сѫщото се отнася и до народитѣ. Значи, всѣки българинъ носи въ себе си и търговеца, и индустриалеца, и земедѣлеца. При това, всѣки народъ се счита за избранъ отъ Бога. Всѣки мисли, че на него е дадена ролята да оправи свѣта. Прави сѫ народитѣ да мислятъ, че сѫ избрани отъ Бога, но не само единъ народъ, а всички заедно. Всички народи трѣбва да се обединятъ въ единъ, и всички заедно да изпълнятъ Божията воля. Тогава ще се сбѫдне това, което Богъ е казалъ: „Ще се вселя между хората, азъ ще имъ бѫда Богъ, а тѣ ще ми бѫдатъ народъ“. Благословенъ да е деньтъ, когато всички народи бѫдатъ избрани отъ Бога. Благословенъ да е деньтъ, когато всички майки и бащи бѫдатъ избрани отъ Бога. Когато майката ражда, нѣма да бѫде обременена съ мисъльта, че нови грижи ѝ се налагатъ, но ще се радва, че е избрана отъ Бога да роди дете, създадено по образъ и подобие Божие. И бащата ще се радва, че е избранъ за служитель на Бога. Учительтъ нѣма да работи само за пари, но ще се радва, че рѫководи деца, посочва имъ правия пѫть къмъ Бога. Дошло е времето, всички хора и народи да посрещнатъ Бога и да се радватъ, че сѫ Негови избранници. Когато нѣкой пророкъ или Учитель дойде между хората, мнозина се съмняватъ въ него и считатъ, че той внася заблуждения въ човѣшкитѣ умове. Който проповѣдва на хората, че трѣбва да се осигурятъ, че старость ще дойде, че смърть ги чака, той внася заблуждения. Обаче, който проповѣдва Божественото учение, той посочва на хората правия пѫть, той ги води въ пѫтя на свѣтлината и на свободата. Божественото учение отрича старостьта, отрича и смъртьта. Споредъ насъ смъртьта не е нищо друго, освенъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Ако старата ви дреха е нечиста, скѫсана и окаляна, нѣма ли да я съблѣчете? Ще я съблѣчете, разбира се. Ако има възможность да се закърпи, ще я закърпите, а следъ това ще я оперете. Ако не може да се кърпи и пере, ще я изгорите и ще облѣчете нова, чиста дреха. Има ли нѣщо лошо въ събличането на старата дреха и въ обличането на нова? — Кѫде е онзи свѣтъ? — Предъ тебе, но ти не го виждашъ. Този и онзи свѣтъ сѫ на едно и сѫщо мѣсто, но хората сѫ слѣпи, не виждатъ нѣщата ясно. — Далечъ ли е онзи свѣтъ? — Близо е. Колкото е разстоянието отъ човѣшкия до мравешкия свѣтъ, толкова е и отъ този до онзи свѣтъ. Знаятъ ли това мравкитѣ? Тѣ се качватъ по главата, по носа, по тѣлото на човѣка, безъ да подозиратъ, че това е разумно сѫщество, което може въ единъ моментъ да ги облагодетелствува и въ единъ моментъ да ги унищожи. Човѣкъ може да имъ достави много храна, да ги осигури за цѣлъ животъ, но и въ единъ моментъ може да мине съ ралото си върху тѣхъ, да разруши цѣлия мравунякъ. Сегашнитѣ хора се нуждаятъ отъ права мисъль, отъ право разбиране на живота. Днесъ и младиятъ, и стариятъ мислятъ криво. Младиятъ казва, че докато е младъ, трѣбва да си поживѣе; като остарѣе, тогава ще мисли за другъ животъ, тогава ще прилага доброто. Това е крива философия. И като младъ, и като старъ човѣкъ трѣбва да живѣе добре, да бѫде здравъ и работоспособенъ. Младиятъ трѣбва да има здрава глава, здрави дробове, здравъ стомахъ, да яде сладко, да работи добре. Значи, като младъ, ти ще ядешъ сладко и ще работишъ прилежно. Стариятъ не трѣбва ли да бѫде здравъ? И стариятъ трѣбва да бѫде здравъ, да работи и да се радва на живота. Право ли е стариятъ да се оплаква отъ разстройство на стомаха, отъ слаби очи, отъ слабъ слухъ? Трѣбва ли стариятъ да са оплаква, че краката му не го държатъ вече, че рѫцетѣ му треперятъ? Следъ всичко това хората минаватъ за учени и разумни. Каква наука е тази, отъ която човѣкъ не може да се ползува въ старинитѣ си? Каква религия е тази, която не може да крепи човѣка и въ младини, и въ старини? Единъ турчинъ прекаралъ живота си въ ядене и пиене; всичко, каквото ималъ, продалъ, и паритѣ изялъ. Като се видѣлъ въ положението на последенъ сиромахъ, той отишълъ при султана да се оплаче отъ сиромашията си. Султанъ ефенди, казалъ той, цѣлъ животъ ядохъ и пихъ, петь пари не задържахъ въ джоба си. Помогни ми по нѣкакъвъ начинъ, да излѣза отъ сиромашията. Султанътъ му казалъ: Като си ялъ и пилъ само и си дошълъ до крайна сиромашия, кажи ми, коя часть отъ кокошката е най-сладка. — Трътката, султанъ ефенди. Султанътъ като видѣлъ, че турчинътъ ялъ и пилъ, но поне научилъ нѣщо, заповѣдалъ на слугитѣ си да му дадатъ 250 лири и да го пуснатъ да си отиде. Другъ турчинъ, сѫщо краенъ сиромахъ, чулъ, че султанътъ далъ на приятеля му 250 лири, решилъ и той да постѫпи по сѫщия начинъ. Отишълъ при султана и му разказалъ, какъ осиромашалъ отъ ядене и пиене. — Кажи тогава, коя е най-сладката часть на бивола. — Задната. — Ударете му 25 тояги и го изпѫдете вънъ. Който е осиромашалъ отъ ядене, трѣбва да знае, коя часть на кокошката и на бивола е най-сладка. Най-сладката часть на бивола е рибицата. Като живѣе, човѣкъ трѣбва да изучава реалностьта на нѣщата, да познава себе си, не само като характеръ и темпераментъ, но да познава и своето вѫтрешно „азъ“. Дойдете ли до темпераментитѣ, казвате, че сѫществуватъ нѣколко темперамента: сангвиниченъ или въздухообразенъ, умственъ или нервенъ, холериченъ и флегматиченъ. Сангвиницитѣ сѫ подвижни, съ хубавъ цвѣтъ на лицето, съ добре развити дробове. Тѣ се радватъ на добро здраве. Нервниятъ темпераментъ включва хора съ добре развитъ умъ. Холерицитѣ сѫ динамични хора, лесно избухватъ. Зидаритѣ, каменаритѣ иматъ такъвъ темпераментъ. Холерикътъ обича да чука камъни, да удря, да сѣче дърва и т. н. Флегматицитѣ пъкъ сѫ повече лениви хора. Затова, именно, нѣкой наричатъ флегматичния темпераментъ „боленъ темпераментъ“. Въ миналото, въ Цариградъ се наплодили много „хайлязи“ — мързеливи хора, дембели, които по цѣлъ день мислѣли само за ядене и пиене и, като се нахранвали, прекарвали повече въ лежене и въ сънь. Понеже нищо не работѣли, тѣ обременявали бюджета на държавата: отъ день на день броятъ имъ се увеличавалъ и взелъ заплашителни размѣри. Единъ день султанътъ извикалъ единъ отъ министритѣ си и му казалъ: Какво ще правимъ съ тѣзи дембели? Докога ще ги хранимъ? Министърътъ отговорилъ: Преди всичко, трѣбва да ги изпитаме, кои сѫ истински дембели, и само тѣхъ да оставимъ. — Какъ ще ги опиташъ? — Ще заповѣдамъ да запалятъ дембелхането. Наистина, единъ день слугитѣ запалили дембелхането, и всички дембели, съ изключение на двама, избѣгали. Когато пожарътъ се засилилъ, и пламъцитѣ нахълтали въ дембелхането, единъ отъ двамата проговорилъ: Приятелю, ще изгоримъ. Вториятъ се обадилъ: Какъ не те мързи да говоришъ! Така министърътъ разбралъ, кои сѫ истинскитѣ дембели, и заповѣдалъ само тѣ да останатъ въ дембелхането, като модели. Съвременнитѣ хора трѣбва да изучаватъ мислитѣ и чувствата, които минаватъ презъ умоветѣ и сърдцата имъ, да знаятъ, кои да приематъ и кои да отблъскватъ. Ако не различавате мислитѣ и чувствата, вие можете да попаднете подъ влиянието на такива, които да се отразятъ зле върху организма ви. Добритѣ мисли и чувства се отразяватъ благоприятно върху човѣшкия организъмъ. Отрицателнитѣ мисли и чувства, като страхъ, съмнение, недовѣрие, омраза внасятъ нѣщо болезнено въ организма, и човѣкъ започва да отслабва, пожълтява. Запримѣръ, докато момата не се съмнява въ чувствата на своя възлюбенъ, тя е весела, жизнерадостна. Ако ѝ внушите мисъльта, че възлюбениятъ ѝ не я обича вече, тя започва да блѣднѣе — плаши се да не го загуби. Щомъ се убеди, че я обича, пакъ се развеселява. Докато вѣрва, че възлюбениятъ ѝ я обича, тя прилича на цвѣте, добре гледано и поливано. Щомъ се усъмни въ любовьта му, тя клюмва глава, като изсъхналъ и попаренъ цвѣтъ. Едно се иска отъ човѣка: да бѫде носитель на любовьта. Дойде ли нѣкой при васъ, приемете го, както трѣбва. Ако му дадете нѣщо, дайте му го, както трѣбва. Какво означаватъ думитѣ „както трѣбва“? Ще ви дамъ единъ примѣръ за обяснение смисъла на тѣзи думи. Единъ господинъ, който минавалъ за окултистъ, дойде при мене да се оплаче отъ жена си и да иска съветъ, какво да прави. Питамъ го, какво е намислилъ той. — Искамъ да се разведа. — Ако се разведешъ съ жена си, ще се оженишъ ли за друга? — Разбира се, че ще се оженя. — Въ такъвъ случай, съветвамъ те да не се развеждашъ. — Защо? — По-добра жена отъ твоята не можешъ да намѣришъ. Всички жени сѫ подъ еднакъвъ знаменатель. Това значи: всички жени сѫ плодове на едно и сѫщо дърво и се грѣятъ на Божественото слънце. Различието, което сѫществува между тѣхъ, се дължи на това, че всички не се огрѣватъ еднакво отъ слънцето: едни сѫ още твърди, кисели, стипчави, а други — меки, сладки, узрѣли. Единъ день, когато всички узрѣятъ, ще станатъ благородни, добри жени. Сѫщото се отнася и до мѫжа. Като знаете това, трѣбва да имате търпение, да дочакате времето, когато Божественото слънце грѣе най-силно, и подъ неговитѣ лѫчи узрѣватъ всички плодове. Когато Божествениятъ Духъ се всели въ човѣшкитѣ души, всички хора ще узрѣятъ. Да узрѣе човѣкъ, това значи, да влѣзе въ щастливия животъ. Да узрѣе човѣкъ, това значи, да придобие щастието и да разполага съ всичко, каквото желае. Понеже човѣчеството минава презъ голѣми изпитания, презъ страшни войни, всички искатъ да знаятъ, кой ще победи. Споредъ мене, въпросъ за победа не може да става. Двама братя се биятъ. Може ли да става въпросъ, кой отъ двамата ще победи? Щомъ сѫ братя, тѣ трѣбва да се помирятъ. — Кой поставилъ народитѣ на мѣстата, на които ги виждаме днесъ? Кой имъ дава права? Това е въпросъ, на който не може да се отговори. Това е все едно, да питате, кой дава право на запалената свѣщь да стои на свѣтилника, или кой дава право на добрия, на справедливия, на разумния и на учения човѣкъ да се проявяватъ. Кой е пратилъ тѣзи хора на земята? Всѣки човѣкъ, който прави добро, или който прилага правдата, е изпратенъ отъ Бога. Всѣки познава, кой е добъръ и кой — лошъ човѣкъ. Това познаватъ и растенията, и животнитѣ. Дървото дава доброволно плодоветѣ си на добрия човѣкъ; кравата свободно дава млѣкото си. Ако лошъ човѣкъ я дои, тя вдига млѣкото си. Следователно, когато нѣкой се оплаква, че хората не го обичатъ, казвамъ: Хората не ви мразятъ, но вдигатъ млѣкото си, доброволно не го даватъ. — Какво трѣбва да направи, за да му даватъ млѣкото си? — Той трѣбва да смекчи характера си и да имъ покаже, че ги обича. Мнозина казватъ, че сѫ излѣзли отъ Бога. — Какъ ще докажатъ това? Какъвъ документъ носятъ? — Първиятъ документъ, съ който хората могатъ да докажатъ, че сѫ излѣзли отъ Бога, е любовьта, която носятъ. Който люби, той е излѣзълъ отъ Бога. Единственото право, съ което човѣкъ се е родилъ, е да люби, както Богъ люби. Това е неговото Божествено право. Всички други права, на които човѣкъ разчита, сѫ човѣшки. Запримѣръ, човѣшко право е да искамъ отъ длъжника си сумата, която съмъ му далъ. Ти си му далъ известна сума, но паритѣ не сѫ твои. Остави го свободенъ, той самъ да плати дълга си. Човѣкъ има право само на Божествени нѣща, съ които се е родилъ. Човѣшкитѣ права сѫ преходни, временни. Дръжте се за любовьта, като за единствено право, съ което можете да наредите живота си. И тъй, искате ли да помогнете на себе си и на близкитѣ си, приложете любовьта въ живота си. Приложете любовьта въ своитѣ мисли, чувства и постѫпки, за да бѫдете силни, да успѣвате въ добритѣ си желания. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, когато възлюби Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Който е възлюбилъ Бога така, само той може да каже: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Христосъ каза за себе си: „Азъ и Отецъ ми едно сме“. Той каза още: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. — За какво употрѣби Христосъ тази власть? — За да тури редъ и порядъкъ въ свѣта, да донесе миръ на земята. Мирътъ иде вече въ свѣта. Сегашнитѣ войни не сѫ нищо друго, освенъ предвестници на мира. Преди да дойде красивото и доброто въ свѣта, първо ще дойде лошото. За да имате хубавъ хлѣбъ, житото трѣбва да мине презъ воденица, да се смели, да се замѣси брашното, да се направи отъ него хлѣбъ и най-после да се опече. Значи, преди да дойдете до красивия и добъръ животъ, първо ще минете презъ страдания. Съвременнитѣ хора се намиратъ още подъ влиянието на дявола, който имъ внушилъ да не се занимаватъ съ Господа, да не Го търсятъ. Докато сѫ живи, да си хапнатъ и пийнатъ. Единъ день, като заминатъ за другия свѣтъ, тогава да мислятъ за Бога. Ние пъкъ казваме: Приемете Божията свѣтлина съ любовь, да станете умни. Дишайте съ любовь, да бѫдете здрави. Яжте съ любовь, да станете силни. Всичко правете съ любовь, не на думи, но по съзнание. Като прилагате любовьта, вие ще бѫдете благодарни за всичко, което ви се случва. Благодарниятъ човѣкъ е щастливъ. При каквото положение и да се намира, каквато служба и да върши, той е доволенъ. — Защо? — Той знае, че нѣма високи и долни служби, както нѣма важни и маловажни органи въ човѣшкия организъмъ. Понѣкога малкитѣ органи изпълняватъ по-важна служба отъ голѣмитѣ. За човѣка е важно да бѫде на мѣстото си и да изпълнява службата си съ любовь. Всички хора искатъ да бѫдатъ красиви. Това желание е естествено. Обаче, тѣ не знаятъ, какъ да станатъ красиви, затова се стремятъ по външенъ пѫть да постигнатъ желанието си: правятъ си коситѣ, горятъ ги съ електрически машини, бѣлосватъ лицето си, червисватъ устнитѣ си, обличатъ се съ скѫпи, модерни дрехи и т. н. И това не е лошо, но е временно. Космитѣ представятъ антени, чрезъ които човѣкъ се съобщава съ възвишения свѣтъ. Ето защо, като ставате отъ сънь, първо измийте лицето, врата, ушитѣ си съ топла вода и следъ това се изтрийте съ чиста, мека кърпа. Намокрете косата си съ вода и се срешете добре, да не стърчатъ космитѣ ви. Ако горите коситѣ си съ желѣза, като антени, тѣ губятъ своята възприемателна способность. Облѣчете се съ чисти дрехи. Вечерь, преди да си лѣгате, измийте краката, рѫцетѣ и лицето си съ топла вода. Като миете краката и рѫцетѣ си, благодарете имъ за работата, която сте свършили съ тѣхъ презъ деня. Като се миете, сутринь и вечерь, носете въ ума си чисти мисли, а въ сърдцето си — благородни чувства. Сѫщевременно носете въ себе си образитѣ на красиви моми и момци, и, когото срещнете, представяйте си го като красива мома или красивъ момъкъ. Каквото правите, свързвайте се съ Бога и радвайте се на изгрѣващото слънце, на цъвналитѣ цвѣтя, на узрѣлитѣ плодове. Радвайте се на проявитѣ на Бога чрезъ всички хора: поети, музиканти, художници, скулптори. Христосъ казва: „Станете като децата.“ — Като кои деца? — Като любещитѣ деца. Най-малъкъ е онзи, който люби, но сѫщевременно той е и най-силенъ. На земята по-силенъ отъ царя нѣма. Той заповѣдва на всички; сѫщевременно той се подчинява на любовьта. Значи, любовьта е велика, мощна сила, защото управлява всички, на всички заповѣдва, и всички ѝ се подчиняватъ. Бѫдете готови да приемете любовьта, да се жертвувате за нея, т. е. въ нейно име да направите всичко, което е нуждно за вашето щастие, както и за щастието на ближнитѣ ви. Безъ любовь свѣтътъ не може да се обнови. Вѣчна и неизмѣнна е любовьта, както на земята, така и на небето. Всички хора могатъ да ви забравятъ, но Богъ — никога. Той казва: „Написалъ съмъ ви на дланьта си.“ Значи, Той всѣкога ще си спомня за васъ. Записвайте и вие на дланьта си всичко, което трѣбва да направите въ името на любовьта. Каквото правите, съ любовь го правете. Това значи: каквото правите, правете го съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Най-лесната работа е прилагането на любовьта. Какво се иска, за да приложишъ любовьта си? Да откѫснешъ единъ листъ отъ кочана, въ който има 365 листа. Единъ богатъ американецъ срещналъ единъ беденъ човѣкъ, на когото подалъ единъ кочанъ съ напечатани листа и му казалъ: Иди въ една отъ най-богатитѣ гостилници, нахрани се добре, откѫсни отъ кочана единъ листъ и го дай на гостилничаря. Съ този кочанъ можешъ да си послужишъ 365 деня. Да откѫснешъ единъ листъ отъ кочана, това значи, да проявишъ любовьта. — Мѫчна работа ли е тази? — Нѣма по-лесна работа отъ откѫсването на единъ листъ отъ кочана. Т. м. * 8. Беседа отъ Учителя, държана на 31. августъ, 1941 г. 10 ч. пр. об. София, — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now