Jump to content

1941_08_25 Тя иде


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Тя иде

    Представете си, че единъ човѣкъ седи край едно езеро, наблюдава, какъ тече водата, и се запитва, кѫде ще отиде тази вода и кой ще я пие. Какво ще кажете за този човѣкъ, който се безпокои за водата на езерото? Ще кажете, че не е съ всичкия си умъ, че му липсва нѣщо. Ще кажете, че това не е негова работа, не трѣбва да се занимава съ такива въпроси. Какво ще кажете, обаче, за себе си, както и за всички останали хора, които се смущаватъ отъ сѫщия въпросъ? Всички хора се намиратъ на брѣга на голѣмото езеро на живота и се смущаватъ, какво ще стане съ езерото, какво ще стане и съ самитѣ тѣхъ. Кое ви дава поводъ да се смущавате? Отде произлиза смущението? Трѣбва ли плодътъ да се смущава, че е падналъ отъ дървото? Изгубилъ ли е нѣщо? — Кѫде ще отиде като падне? — На земята, т. е. при своята майка. — Какво прави майната съ своето дете? — Тя го вземе на рѫце, помилва го нѣколко пѫти, погали го и го сваля на земята. И земята постѫпва по сѫщия начинъ съ плода. Следователно, не е лошо, че плодътъ отива при майка си, но лошо е, когато не знае, какъ да слѣзе. Като немирно, палаво дете, плодътъ се спуща изведнъжъ отъ дървото и пада при майка си съ шумъ; удря главата си и въ скоро време удареното мѣсто започва да гние. Отъ удара и земята се стрѣска, и плодътъ се наранява.

    Съвременнитѣ хора, въ известно отношение, приличатъ на малки, палави и немирни деца. Седи нѣкой, размишлява върху известни въпроси, и изведнъжъ даде пѫть на мисъльта, защо се е родилъ човѣкъ. — Да страда. — Защо Богъ е създалъ свѣта така, а не иначе? Той започва да се безпокои, да блъска главата си въ неразрешени въпроси. Какъвъ трѣбваше да се родишъ? За дърво не си, за бръмбаръ не си, за риба, за птица — сѫщо. Сега трѣбваше човѣкъ да се родишъ и да благодаришъ за положението, което ти е дадено. Ще кажете, че човѣкъ е вѣнецъ на създанието. Не е вѣрно. Надъ човѣка има други сѫщества, по-високи, по-напреднали отъ него. Ангелитѣ, арахангелитѣ, херувимитѣ, серафимитѣ стоятъ по-високо отъ човѣка. Растенията, къмъ които хората се отнасятъ съ пренебрежение, сѫ създадени отъ ангелитѣ. Тѣ сѫ тѣхни деца. Минавате край нѣкое дърво, поглеждате го отвисоко и казвате: Дърво е това, проста работа! — Просто нѣщо е дървото, но въ своитѣ малки лаборатории то изработва такива вещества, каквито и най-голѣмитѣ човѣшки лаборатории не могатъ да изработятъ. Като даватъ плодоветѣ си изобилно, тѣ учатъ хората на безкористие. Тѣ казватъ: Яжте плодоветѣ ни, но посаждайте семената и не ни правете пакости.

    Какво правятъ хората днесъ? Като минаватъ покрай нѣкое дърво или растение, което прѣчи на движението имъ, тѣ не повдигатъ клонетѣ му внимателно, но ги чупятъ, кѫсатъ листа, цвѣтове и ги хвърлятъ на земята съ негодуване. Чувате нѣкой да казва: Какъ смѣе това дърво да прѣчи на движението ми? Кой го е поставилъ на пѫтя ми? Глупаво нѣщо е дървото! — Не е глупаво дървото. Растенията, дърветата сѫ най-чиститѣ и невинни сѫщества въ свѣта. Тѣ не знаятъ, какво нѣщо е грѣхъ, обида, зависть. Като срещнатъ клоне отъ отрицателнитѣ човѣшки прояви, тѣ започватъ да ги опитватъ. Днесъ опитватъ една отрицателна проява, утре — втора, трета, докато най-после внесатъ известни горчевини въ себе си. Като вкусите отъ плода на тия дървета, казвате: Горчиви сѫ тѣзи плодове, не ги харесваме.

    Като знаете това, не се спирайте върху отрицателнитѣ мисли и чувства на човѣка, да не попаднете подъ тѣхното влияние. Запримѣръ, ако всѣки день произнасяте думата „безлюбие“ по нѣколко пѫти, вие ще внесете въ сърдцето си известна горчевина, отъ която мѫчно ще се освободите. Не само вие страдате отъ отрицателнитѣ мисли и чувства, но и самитѣ думи. Не е лекъ товарътъ, който носи думата „безлюбие“. И тя не е доволна отъ службата, която ѝ е дадена, но учи търпение. Учете се и вие на търпение, да бѫдете доволни отъ всичко, което ви се дава. Радвайте се и благодарете за свѣтлината, която слънцето ви дава. Радвайте се и на свѣтлината на месечината. Малка е свѣтлината на месечината, плодове не зрѣятъ на нея, но е приятна. Своенравна е месечината, лесно се сърди. Докато я виждате пълна, свѣтла, не се минава много време, обърне гърба си къмъ васъ, сърди се. — Защо се сърди? — Нѣкога тя искала да се ожени за слънцето, но земята, нейната по-голѣма сестра, я изиграла, и тя и до днесъ още не може да ѝ прости. Казватъ, че животътъ, който нѣкога сѫществувалъ на месечината, се премѣстилъ на земята, а на месечината останали само най-ученитѣ сѫщества. Тѣ живѣятъ подъ кората на месечината, поради което повръхностьта ѝ е съвършено пуста — нищо живо не се срѣща тамъ. Месечината представя пустиня, затова е недоволна. Ако искате да си представите безлюбието, идете на месечината. Тя е покрита съ снѣгъ и ледъ, никакъвъ животъ не се забелязва на нея.

    Сега, да дойдемъ до сѫщностьта на живота. Всѣки иска да живѣе, но, въпрѣки това е недоволенъ отъ живота си. — Защо? —Защото не е разбралъ сѫщностьта и смисъла на живота. Това, което хората наричатъ животъ и сѫ недоволни отъ него, е обикновениятъ животъ. Какво сѫ постигнали въ този животъ? Нищо особено. Като станатъ на 45 — 50 години, започватъ да се оплакватъ, че нищо не сѫ придобили. Ако нѣкой е свършилъ университетъ, намира, че не е придобилъ нѣщо особено. Ако не е следвалъ въ университета, намира, че е късно вече. Той казва: Какво мога да постигна отъ 50 години нататъкъ? Ако е до учене, не мога да уча; ако е до любовь, никой не ми обръща внимание, не мога да завъртя главата на нѣкой момъкъ. Коя мома или кой момъкъ сѫ могли да завъртятъ главитѣ си единъ на другъ? Главата на човѣка е поставена на мѣсто, и никой не е въ състояние да я помѣсти, или да я завърти на една или на друга страна. Който се е опиталъ да завърти главата на нѣкого, въ края на краищата самъ е завъртѣлъ своята. Да живѣе човѣкъ още съ мисъльта, че може да завърти главата на нѣкого, това е атавизъмъ, остатъкъ отъ миналото, отъ който всѣки трѣбва да се освободи. Не е въпросъ да се самоосѫжда човѣкъ, или другитѣ да осѫжда, но трѣбва да изправи погрѣшкитѣ на своето минало.

    Казано е въ Писанието: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени. Отецъ никого не сѫди“. Богъ се движи между хората, наблюдава ги, вижда заблужденията имъ, но само се усмихне, поздрави ги и продължава пѫтя си. Той знае, че тѣ сѫ дошли на земята да се учатъ. Единъ день ще научатъ уроцитѣ си и ще се освободятъ отъ всички заблуждения. Богъ срѣща една млада мома и вижда, че тя мечтае за нѣкакъвъ красивъ момъкъ, отъ високо произхождение, съ когото мисли да бѫде щастлива. Богъ знае, доколко ще се сбѫднатъ мечтитѣ ѝ, но се усмихва и на нея и си казва: Когато тази мома види заблуждението си и разбере, че момъкътъ не я направилъ щастлива, тогава азъ ще я посетя, ще се разговоря съ нея и ще я науча, какъ трѣбва да живѣе. Значи, Богъ посещава нещастнитѣ, разочарованитѣ, страдащитѣ, беднитѣ. Като срещне нѣкоя грозна мома, на която никой не обръща внимание, Богъ се спира предъ нея. Веднага грозотата ѝ изчезва. Следъ това хората започватъ да се интересуватъ отъ момата.

    Дето Богъ присѫтствува, всичко се превръща на добро: страданието се превръща въ радость, нещастието — въ щастие, сиромашията — въ богатство, грозотата — въ красота. Дойде ли до вратитѣ на богатитѣ, на ученитѣ, на щастливитѣ, Богъ ги заминава. Отъ време на време само Той изпраща нѣкой човѣкъ да ги похвали, да поговори за тѣхната ученость, за тѣхното богатство. Тѣ сѫ доволни, че срѣщатъ хора, които ги ценятъ. Тъй щото, и еднитѣ, и другитѣ сѫ доволни: сиромаситѣ и страдащитѣ — отъ посещението на Бога, а богатитѣ и щастливитѣ — отъ близкитѣ имъ, които ги ценятъ и уважаватъ. Казано е въ Писанието, че Богъ се противи на горделивитѣ, а на смиренитѣ дава благодать. За да се ползува отъ благодатьта на Господа, човѣкъ трѣбва да има готовностьта на Закхея, да раздаде всичкото си имане, да изправи погрѣшкитѣ си и, когото е огорчилъ, съ когото е ималъ нѣкакво недоразумение, да го изправи.

    Защо слиза Богъ на земята? За да освободи хората отъ ненужднитѣ страдания и мѫчнотии. Хората сами сѫ се натоварили, искатъ да минаватъ за богати и учени. Външното богатство не е богатство. И външното знание не е истинско знание. Богатъ и ученъ човѣкъ е този, предъ когото всички каси и библиотеки сами се отварятъ. Като се отвори нѣкоя каса, той чува да му се говори: Заповѣдайте, вземете си, колкото искате. Като мине край нѣкоя библиотека и пожелае да провѣри нѣщо, библиотеката се отваря и отъ нея излиза точно тази книга, която го интересува. За истински богатия всички каси съ злато и скѫпоценни камъни се отварятъ. Обаче, предъ фиктивно богатия тѣ се затварятъ. Какво ще кажатъ богатитѣ на това? Тѣ не вѣрватъ въ думитѣ ми и казватъ: Ние не очакваме на чуждитѣ каси, но и своитѣ не отваряме, да не ни обератъ. Който се страхува отъ обиране, не е истински богатъ. Той разчита на такова богатство, което, като ледена планина, още утре може да се стопи, водата да се изпари и да остане на сухо. Сѫщото става и съ младостьта, на която днесъ се радвате. Нѣкои минаватъ за учени, но не знаятъ, какъ да запазятъ младостьта си. Въпрѣки това, Христосъ казва: „Ако не станете като малкитѣ деца, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Значи, Христосъ вѣрва въ възможностьта на човѣка, отъ старъ да стане младъ и отъ младъ да се превърне въ малко дете.

    И тъй, да стане човѣкъ малко дете, това значи, да се радва на малкитѣ нѣща, като малкитѣ деца. Радвайте се на всичко, което Богъ ви е далъ. Вие се вглеждате въ хората, харесвате очитѣ, ушитѣ, веждитѣ имъ, а на своитѣ не обръщате внимание. Защо не се радвате на очитѣ, на ушитѣ, на носа си? Защо не се радвате и на най-малкитѣ блага? Нѣкой се погледне въ огледалото и казва: Малки ми сѫ очитѣ. — Малки сѫ, но милиарди струватъ. Който познава науката за очитѣ, ще види, че много нѣщо е написано въ тѣхъ. Нѣкои хора иматъ сини очи, като небето. Тѣ сѫ студени, много обещаватъ, но малко изпълняватъ. Други пъкъ иматъ черни очи. Чернитѣ очи сѫ като чернозема, всичко расте на тѣхъ — и жито, и бодили. Които иматъ черни очи, сѫ крайно енергични и сприхави. Достатъчно е да ги предизвикате съ нѣщо, за да избухнатъ. Често очитѣ мѣнятъ цвѣта си: сутринь сѫ сини, на обѣдъ — черни, а вечерь — кестеняви. Това става споредъ желанията на човѣка. Както се мѣнятъ желанията му, така се мѣни и цвѣтътъ на очитѣ му. Докато желанието на човѣка е да се повдигне, да се свърже съ разумния свѣтъ, очитѣ му сѫ сини. Той поглежда повече къмъ небето. Щомъ каже, че иска да поживѣе като хората, да яде и да пие, той слиза на земята, свързва се съ нея, и очитѣ му ставатъ черни. Той мисли повече за удобства, да си хапне и пийне, а следъ това да си полегне на сѣнка подъ нѣкоя круша и отъ време на време въ устата му да пада по единъ зрѣлъ плодъ. Въ това отношение хората приличатъ на турския философъ Настрадинъ Ходжа.

    Единъ день Настрадинъ Ходжа отишълъ въ гората да насѣче дърва. Понеже за пръвъ пѫть трѣбвало да сѣче дърва, той се качилъ на едно дърво, стѫпилъ на единъ клонъ и започналъ да го рѣже. Въ това време единъ пѫтникъ минавалъ покрай Настрадинъ Ходжа и като видѣлъ, че рѣже клона, на който стѫпилъ, извикалъ: Настрадинъ Ходжа, не рѣжи този клонъ, защото ще паднешъ на земята съ него заедно. — Не е твоя работа, отговорилъ Ходжата, азъ зная, какво правя. Той продължилъ да рѣже клона, но скоро се намѣрилъ на земята — станало, както пѫтникътъ му предсказалъ. Това изненадало Ходжата и, като се вдигналъ отъ земята, хукналъ следъ пѫтника, да го пита, кога ще умре. Той му казалъ: Слушай, приятелю, виждамъ, че много знаешъ. Както каза, така стана — паднахъ отъ дървото. Я ми кажи сега, следъ колко време ще умра. — Следъ три деня.

    Връща се Настрадинъ Ходжа у дома си, носи клона въ едната си рѫка и си мисли: Това значи, да слушашъ женски умъ. Послушахъ жена си да отида въ гората да насѣка дърва, но ето, отрѣзахъ единъ клонъ, паднахъ отъ дървото, а отгоре на това трѣбва да се готвя за смърть. Отдалечъ още той извикалъ: Жена, извикай децата, искамъ да се простя съ васъ, защото следъ три деня ще замина за онзи свѣтъ. Повече нѣма да ви нося дърва, трѣбва да се готвя за заминаване. Жената веднага дошла при него, цѣлунала го, пригърнала го и заплакала. Децата сѫщо го цѣлунали. Настрадинъ Ходжа взелъ торбичката си и тръгналъ. На края на селото той видѣлъ една хубава круша, пълна съ плодове, и решилъ да остане тукъ. Изкопалъ гроба си подъ крушата и легналъ да чака смъртьта си. Отъ време на време отъ крушата падали по една-две круши право въ устата му, и той си хапвалъ. На третия день той чулъ наоколо нѣкакъвъ шумъ, голѣмо движение. Повдигналъ главата си да види, какво става отвънъ, и видѣлъ, че близо до крушата минава камиларь съ камили, които карали коли, пълни съ грънци. Като го видѣли, камилитѣ се уплашили и започнали да бѣгатъ. Отъ голѣмото тресене на колитѣ, повечето грънци се счупили. Силно разгнѣвенъ, камиларьтъ се върналъ назадъ, сграбчилъ Настрадинъ Ходжа и добре го набилъ. Като видѣлъ, че работата излѣзла съвсемъ друга, а не както очаквалъ, той взелъ торбичката си и се върналъ у дома си. Жена му веднага го запитала: Ходжа, какво има на онзи свѣтъ? — Тамъ е много добре, круши падатъ право въ устата ти, но трѣбва да бѫдешъ внимателенъ, да не уплашишъ камилитѣ, защото ще те биятъ — работата взима лошъ край.

    И тъй, като ви попитатъ, какъ живѣете на земята, казвате: Всичко върви добре, докато не си изплашилъ камилитѣ. Щомъ ги уплашишъ, ще срещнешъ камиларя, който ще ти даде добъръ урокъ съ тоягата си. Днесъ всички хора се плашатъ отъ тоягата на камиларя. Изпаднатъ ли въ сиромашия, плашатъ се; заболѣятъ ли, плашатъ се; направятъ ли нѣкаква погрѣшка, пакъ се плашатъ, да не кажатъ хората нѣщо лошо за тѣхъ. Какво ще кажатъ хората? Ако си богатъ, ще кажатъ, че си богатъ; ако си ученъ, ще кажатъ, че си ученъ; ако си силенъ и красивъ, ще кажатъ, че си силенъ, че си красивъ човѣкъ. Хората констатиратъ нѣщата, както сѫ. Не мислете, че тѣ сѫ несправедливи. Като говорятъ за красотата, запримѣръ, тѣ разбиратъ, какво нѣщо е красота. Като видятъ, че нѣкоя мома се е напудрила и червисала, тѣ нѣма да кажатъ, че е красива, но ще кажатъ, че тази мома е набѣлена и червисана. Какви сѫ чъртитѣ ѝ, това е другъ въпросъ. Ние имаме предъ видъ онази красота, която не се измѣня. Бѣлилото и червилото всѣки день трѣбва да се турятъ, а естествената красота е постоянна. Всѣки човѣкъ е естествено красивъ. Всѣки човѣкъ разполага съ знание, съ богатство, съ сила, които постепенно може да увеличава — отъ него зависи. Всѣки човѣкъ е добъръ и може да запази и прояви добротата си, ако знае законитѣ на живота.

    Съвременнитѣ хора сѫ и добри, и учени, и силни, и богати, но страдатъ, мѫчатъ се, защото не знаятъ, какъ и кѫде да прилагатъ силитѣ и знанието си. Нѣкой ученъ открие нѣщо, минава за изобретатель, получава голѣма сума отъ държавата, но пакъ не е доволенъ. — Защо? — Изобретението му не допринася нѣкакво благо за човѣчеството, но внася разрушение. Запримѣръ, пушката, бомбитѣ, гранатитѣ се употрѣбяватъ днесъ за унищожаване на човѣчеството, а не за неговото благо. Нѣкой пъкъ измислилъ нѣкаква мась за мазане на лицата, да станатъ бѣли, да придобиятъ известна мекота. Вмѣсто това, лицата се развалятъ: поритѣ се запушватъ, кожата постепенно се отравя, и човѣкъ губи своята естествена красота. Каквито пушки, гранати, бомби сѫществуватъ на физическия свѣтъ, такива сѫществуватъ и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка. Следователно, не давайте ходъ на лошитѣ мисли и чувства, за да не се разрушавате. Дойдете ли до нѣкоя лоша мисъль или нѣкое лошо чувство, превърнете ги въ добри. Презъ ума ви могатъ да минаватъ лоши или ненавременни мисли, но не трѣбва да ги задържате. Запримѣръ, дойде въ ума ви идеята да станете царь. И това е възможно, но не днесъ. Вие не сте готови още за царь.

    Не е лесно да стане човѣкъ царь. Не е лесно да стане човѣкъ и красивъ. Ако сте красивъ, всѣки ще иска да вземе нѣщо отъ васъ. Можете ли да дадете на всички хора по нѣщо? Най-малкото, което всѣки ще иска отъ васъ, е по единъ косъмъ. Можете ли на всички да дадете по единъ косъмъ? Какво ще остане на главата ви? Съ всѣко нѣщо, което хората взиматъ отъ васъ, доброволно или чрезъ насилие, вие се свързвате. Можете ли да се справите съ всички връзки? Ето защо, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ, да знае, какво прави, и какво дава и взима отъ хората. Това не трѣбва да ви плаши, но разумность се иска отъ васъ. Разумностьта ще ви помогне да се справите съ мѫчнотиитѣ си.

    Единъ българинъ се оженилъ за една лоша и своенравна жена. Въ скоро време главата му побѣлѣла. Той се чудилъ, какво да прави, какъ да ѝ повлияе. Единъ день отишли двамата на кладенеца за вода. Жената се надвесила надъ кладенеца, да види, колко е дълбокъ. — Жена, пази се да не паднешъ. Деца имаме, трѣбва да се гледатъ. — Не е твоя работа, дали ще падна, или не. Азъ разполагамъ съ живота си. За да му отмъсти за направената отъ него забележка, тя се надвесила много надъ кладенеца и паднала. Мѫжътъ ѝ започналъ да плаче, да търси начинъ да я извади отъ кладенеца. Въ това време видѣлъ, че отъ кладенеца излиза единъ дяволъ, съвсемъ побѣлѣлъ. — Защо си побѣлѣлъ? — запиталъ го загрижениятъ мѫжъ. — Остави се, преди малко падна една жена въ водата, но толкова своенравна и упорита, че не можахъ да се справя съ нея и избѣгахъ. Като го изслушалъ, мѫжътъ веднага съобразилъ да използува името на жена си за добро, да печели съ него и да помага на страдащитѣ. Жена му се казвала Лилита, необикновено име. Мѫжътъ ѝ тръгналъ по свѣта да печели съ името на жена си. Дето чувалъ, че има болни, той влизалъ въ кѫщата и казвалъ: Лилита иде! Като чувала името ѝ, болестьта веднага излизала навънъ. Така той изгонвалъ сиромашията, недоразуменията, спороветѣ между хората. Въ скоро време той се прочулъ между хората и навсѣкѫде го викали. Така той отгледалъ децата си.

    Коя е причината, че съ името Лилита той могълъ да прогонва сиромашията и болеститѣ отъ домоветѣ и да изглажда всички спорове и недоразумения между хората? Много просто. Мѫжътъ на Лилита си казалъ: Ако дяволътъ, най-упоритото сѫщество, можа да побѣлѣе и да избѣга отъ жена ми, защо въ нейно име да не се справя съ болеститѣ, мѫчнотиитѣ спороветѣ и недоразуменията между хората? Той разбралъ, че както дяволътъ бѣга отъ бѣлия цвѣтъ, така и лошитѣ духове, сиромашията и болеститѣ ще бѣгатъ отъ името Лилита, дадено на лошата жена.

    Сега и на васъ казвамъ: Като се намѣрите предъ известни мѫчнотии и страдания, кажете: Любовьта иде! Ако сте сиромахъ, кажете: Любовьта иде! Ако сте боленъ, кажете: Любовьта иде! Ако сте неразположенъ, кажете: Любовьта иде! Ако нѣкой ви обиди, кажете си: Любовьта иде! Ако ви нападне нѣкой лошъ духъ, кажете: Любовьта иде! Любовьта е велика сила, отъ която бѣгатъ и лошитѣ духове, и мѫчнотиитѣ, и страданията, и болеститѣ, и недоразуменията между хората. Освенъ любовьта нѣма друга по-велика сила, която може да освободи човѣка отъ всички противоречия и заблуждения, отъ отрицателното въ живота. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да съзнае, че любовьта иде вече въ свѣта. Любовьта подразбира присѫтствието на Бога. Какво по-велико благо може да очаква човѣкъ отъ присѫтствието на Бога въ живота? Кой не желае великитѣ и красиви нѣща въ живота си? Достатъчно е само да мине Богъ покрай нѣкой човѣкъ и да го погледне, за да се заинтересуватъ отъ него всички живи сѫщества на земята и на небето.

    Сега, като говоримъ за проява на любовьта, разбираме онзи моментъ, когато Богъ изпраща погледа си къмъ нѣкое сѫщество. Нѣма по-великъ моментъ отъ този. Тогава цѣлата земя и цѣлото небе се отправятъ къмъ това сѫщество, съ готовность да му услужатъ, да му дадатъ нѣщо отъ себе. Това значи, да попадне човѣкъ подъ добритѣ условия на сѫдбата. Това значи, да бѫде човѣкъ покровителствуванъ отъ възвишенитѣ и разумни сѫщества. Тъй щото, когато ви питатъ, какво представя любовьта, ще кажете: Любовьта е пѫть, по който Богъ изпраща благословението си по цѣлата земя. Напредналитѣ и възвишени сѫщества се интересуватъ отъ земята като обектъ, къмъ който Богъ отправя любовьта си. И ангелитѣ, и боговетѣ искатъ да бѫдатъ обичани, защото Богъ се изявява чрезъ любовьта. Който не разбира любовьта, казва, че тя причинява страдания. Това, което хората наричатъ страдания, причинени отъ любовьта, не е нищо друго, освенъ противодействието на любовьта. Когато любовьта види, че нѣкой човѣкъ се лакоми, иска да я обсеби, да я погълне напълно, тя му се противопоставя. Любовьта не търпи лакомството и алчностьта. Тя казва на човѣка да бѫде благодаренъ и на най-малката любовь. Отъ васъ се иска да цените любовьта, а не да я обсебвате.

    Единъ проповѣдникъ често говорѣлъ на слушателитѣ си за любовьта и вѫтрешно я пожелавалъ да го посети тя въ всичката си цѣлость, да разбере сѫщностьта ѝ. Единъ день любовьта го посетила и го обхванала напълно. Въ първо време той изпиталъ приятность отъ голѣмото разширяване. Колкото повече време минавало, усѣщалъ, че разширяването ставало толкова голѣмо, до пръсване. Като видѣлъ, че не може да издържи на силата и на голѣмото напрежение на любовьта, той легналъ по коремъ на земята, започналъ да рита съ крака и да се моли на Бога да го освободи отъ напрежението. Разбрахъ, Господи, казалъ той, че не съмъ готовъ за великата любовь. Доволенъ съмъ на малкото, което ми давашъ. Другъ пѫть нѣма да искамъ нѣща, за които не съмъ готовъ. Велико благо е любовьта, но малцина могатъ да понасятъ нейнитѣ трептения.

    Срѣщате единъ човѣкъ, който ви поглежда мило и съ любовь. Кой е този човѣкъ и защо ви поглежда така, не питайте. Чрезъ него се проявява Божията Любовь къмъ васъ. Докато се намирате подъ влиянието на тази любовь, работитѣ ви се нареждатъ добре. Излѣзете ли отъ нейното влияние, работитѣ ни се объркватъ. Нѣкой вижда, че работитѣ му се объркватъ и казва, че Господъ не го обича, забравилъ го е вече. Това не е ваша мисъль. Докато живѣете, дишате, радвате се на свѣтлината и на хилядитѣ блага въ живота, вие не можете да мислите така. Въ всички можете да се усъмните, но въ Бога никога. Неговата Любовь е вѣчна и неизмѣнна. Ако се отдалечите отъ Него, вината е въ васъ.

    Помнете: Човѣкъ е дошълъ на земята да придобие това, което му липсва. Всѣки съзнава, че му липсва нѣщо, но не знае, какво. За да го придобие, той се блъска на една и на друга страна въ желанията си. Единъ иска да придобие богатство, другъ — да стане учен, трети силенъ и т. н. Обаче, малцина разбиратъ, че имъ е нуждно знание да прилагатъ законитѣ за придобиване на свѣтли мисли, благородни чувства и възвишени постѫпки. Каква полза ще имате, ако спечелите на лотария единъ милионъ? Ще имате книжни пари за единъ милионъ, но книгата не е злато. Днесъ има цена, на другия день се обезценява. Следъ европейската война германската марка спадна толкова, че единъ обѣдъ струваше милиони марки.

    Мнозина се стремятъ къмъ светийство, искатъ да станатъ светии, ангели. Много ангели има на земята. Тѣ вършатъ работата си добре. Важно е човѣкъ, като слуга, като Божи служитель, да свърши добре своята работа. Изкуство е да знае човѣкъ, какъ да служи и какъ да обича. Нѣма по-велика наука въ свѣта отъ любовьта. Който не знае, какъ да обича, той си е причинилъ най-голѣмитѣ страдания. Затова е казано, че само съвършениятъ човѣкъ може да люби. За да приложи любовьта си, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ детинството си, да стане дете. Любовьта на детето е чиста. То обича всѣки човѣкъ. За него нѣма условности. Неговата любовь се излива непосрѣдствено, то дава любовьта си на всичко, каквото срещне на пѫтя си. Дойдемъ ли до любовьта на възрастния, тамъ има повече актьорство. Въ всѣки човѣкъ, въ всѣко живо сѫщество има нѣщо, което заслужава нашата любовь. Нѣма по-голѣмо богатство за човѣка отъ това, да възприема, прилага и оценява любовьта.

    Ще кажете, че не искате да станете деца, да се връщате назадъ въ живота си. Подъ думата „дете“ ние разбираме това състояние, въ което човѣкъ може да възприема новото, а не да бѫде нервно, своенравно дете, което да измѫчва родителитѣ си съ своитѣ желания и изисквания. Подъ думата „младъ“ разбираме онзи, който изпълнява и прилага новото, което е възприелъ. Старъ човѣкъ е онзи, който оценява нѣщата, а не онзи, който постоянно се оплаква, че краката му не държатъ, че не вижда, не чува, не може да се разбира съ хората и т. н. Сега азъ пожелавамъ да бѫдете разумни деца, а не глупави; да бѫдете млади и работоспособни, а не насилници; да бѫдете стари и да оценявате нѣщата, да не ги обезсмисляте.

    Стремете се да възприемате любовьта, да я прилагате и да я оценявате. Само по този начинъ хората могатъ да се познаватъ. Безъ любовь нѣма познанство. Дето е любовьта, тамъ всички хора се познаватъ. Дали ще бѫдете на земята или на небето, любовьта свързва хората и открива доброто въ тѣхъ. — По какво познавате, че любовьта присѫтствува между хората? — Когато слънцето грѣе, любовьта иде. Когато цвѣтята цъвтятъ, любовьта иде. Когато птичкитѣ пѣятъ, любовьта иде. Щомъ дойде нѣкакво благо, съ него заедно иде и любовьта. Влѣзе ли въ ума ви една свѣтла мисъль, въ сърдцето — едно възвишено чувство и въ волята — силенъ потикъ, ще знаете, че любовьта е дошла.

    Всички хора говорятъ за любовьта, но това не е достатъчно. Любовьта се проявява въ дѣла. Какво трѣбва да направите за онзи, когото обичате? Ако е боленъ, въ името на любовьта трѣбва да пожелаете да оздравѣе; ако е грозенъ, въ името на любовьта трѣбва да пожелаете да стане красивъ; ако е слабъ, въ името на любовьта трѣбва да пожелаете да стане силенъ. Любовьта предава на човѣка нѣщо сѫществено. Като дойде при васъ, тя веднага разбира, отъ какво имате нужда, и ви го доставя. Който ви обича, като види, че сте гладенъ, ще ви донесе хлѣбъ; ако сте жаденъ, ще ви донесе вода; ако сте босъ, ще ви купи обуща. Който ви обича, непрѣменно ще даде подслонъ на вашитѣ добри мисли, чувства и постѫпки. Като знаете това, благодарете на Бога за любовьта, чрезъ която Той се проявява. Любовьта се проявява чрезъ различнитѣ хора, и всѣки ще ви предаде часть отъ това, което носи въ себе си: музикантътъ ще ви предаде нѣщо отъ своята музика, художникътъ — отъ своето художество, здравиятъ — отъ своето здраве, болниятъ — отъ своята болесть, недоволниятъ — отъ своето недоволство и т. н. Любовьта е проводникъ и на положителнитѣ, и на отрицателнитѣ сили въ природата.

    Казано е въ Писанието: „Духътъ ще ви научи, какво да правите.“ Значи, когато любовьта дойде, тя ще ви научи, какво да правите. Тя ще ви научи да превеждате символитѣ, чрезъ които природата ви говори. Всѣко растение, всѣко животно е символъ, който трѣбва да се разбира. Запримѣръ, виждате единъ бѣлъ волъ и единъ черенъ биволъ. Волътъ казва, че той отвънъ е станалъ бѣлъ, но иска и отвѫтре да стане такъвъ. Биволътъ пъкъ казва, че отвънъ е черенъ, но иска поне отвънъ да стане бѣлъ. Той намира, че познава вече законитѣ на черния цвѣтъ, затова се стреми къмъ бѣлия. Значи, волътъ иска да стане отвѫтре бѣлъ, а биволътъ отвънъ. Нѣкои хора сѫ отвѫтре черни, а отвънъ — бѣли. Други — обратно: отвънъ сѫ черни, а отвѫтре — бѣли. И еднитѣ, и другитѣ се стремятъ къмъ бѣлия цвѣтъ. Който е бѣлъ отвънъ, иска и вѫтре да стане бѣлъ; който е отвънъ черенъ, иска първо отвънъ да побѣлѣе, а после отвѫтре.

    Радвайте се на слънцето, което изгрѣва и залѣзва. Радвайте се на цвѣтята, които цъвтятъ и разнасятъ благоуханието си надалечъ. Радвайте се на изворитѣ, които текатъ. Радвайте се на птицитѣ, които пѣятъ. Радвайте се на всѣки човѣкъ, който ви срещне и ви се усмихне. Богъ говори чрезъ всичко живо и ви поздравява.

    Като ученици на Великия животъ, съветвамъ ви да пожелаете такова нѣщо, отъ което да научите, какъ да придобивате Божиитѣ блага и какъ да ги раздавате. Това нѣщо е любовьта. Пожелайте да ви посети любовьта, да ви донесе своитѣ благословения. Радвайте се, ако любовьта ви посети, и благодарете, че е превърнала погрѣшкитѣ ви въ скѫпоценни камъни, съ които да се украсявате. Въ бѫдеще огърлицитѣ и пръстенитѣ ви ще бѫдатъ украсени съ вашитѣ минали погрѣшки, недоволства и недоразумения. Това подразбира стихътъ: „Ще залича грѣховетѣ ви и нѣма да ги спомена.“ За това време, именно, говори Христосъ: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ За да се ползувате отъ Божията Любовь, обичайте всичко, чрезъ което Той се проявява. Той присѫтствува между всички, които се обичатъ, и ги свръзва. Затова е казано, че дето сѫ двама или трима, събрани въ Негово име, тамъ е Богъ. Безъ Неговото присѫтствие хората не могатъ да проявятъ любовьта си. Тѣ сѫ полюси, а Богъ — съединителната връзка между тѣхъ.

    Желая ви отъ днесъ нататъкъ да започнете да се подмладявате, да се върнете назадъ, най-много отъ 1—14 годишна възрасть. По-горе отъ 14 години никой да не отива. Какво означаватъ числата отъ едно до десеть? Числото едно означава творческия принципъ, дветѣ — число на раздори, тритѣ — число на примиряване, четиритѣ — изкуство за дѣление на нѣщата, петь — изкуство за добро свършване на работитѣ, шесть — да ядешъ сладко, седемь — почивка, осемь — изплащане на дълговетѣ, деветь — примиряване съ противоречията, т. е. резултатъ на всички работи, десеть — отиване при Бога, да дадешъ отчетъ за всичко, което си направилъ на земята.

    Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ много нѣща, но на първо мѣсто искатъ да знаятъ, какво ще стане съ тѣхъ. Какво ще стане съ васъ? Ще имате и свѣтли, и облачни дни въ живота си, както днешниятъ день. Днесъ е облачно. Това показва, че месечината ще ни създаде известни неприятности. Съ други думи казано: лакомството ще създаде голѣми неприятности на хората. Не е лесно да се държи човѣшката глава въ изправность. Тя се нуждае отъ съответна храна. Сѫщото можемъ да кажемъ и за човѣшкото сърдце и за човѣшката воля. Не е нуждно много храна на човѣка, но той се нуждае отъ чиста, доброкачествена храна. Запримѣръ, пчелитѣ не ядатъ много, но се хранятъ съ специална храна: царицата съ единъ родъ храна, работницитѣ — съ друга и търтеитѣ — съ трети видъ храна. Изобщо, мислитѣ се нуждаятъ отъ единъ родъ храна, чувствата — отъ другъ родъ и постѫпкитѣ — отъ трети.

    Днесъ всички хора очакватъ нѣкакво благословение, безъ да иматъ предъ видъ, че това зависи отъ тѣхъ. Посѣйте въ градината си добритѣ семена на вашия умъ, на вашето сърдце и на вашата воля, за да получите изобилно Божието благословение. Всѣко семе трѣбва да бѫде поставено на своето мѣсто, при специална за него почва. Не е ли на мѣстото си, то не може да даде очакванитѣ резултати. Сѫщото е и въ музиката. Ако всѣка нота не е на мѣстото си, нищо не може да излѣзе.

    Желая на всички да се подмладите, да се върнете къмъ своето детство, да се върнете къмъ първоначалната си сила. Казано е въ Писанието: „Които очакватъ Господа, ще се обновятъ“.

*

3. Съборна беседа отъ Учителя, държана на
25. августъ, 5 ч. с. 1941 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...