Jump to content

1941_08_24 Сѫщината на човѣка


Ани

Recommended Posts

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене

Съдържание

Сѫщината на човѣка

    Днесъ всички хора се запитватъ, какво въ сѫщность е човѣкътъ. Всѣки иска да знае нѣщо опредѣлено за сѫщината на човѣка, но малцина иматъ ясна представа за себе си. Много опредѣления сѫ дадени за човѣка, за неговото предназначение, но всички сѫ временни, преходни. Тѣ не изнасятъ нѣщо сѫществено. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е сѫщество, което мисли. Нима другитѣ сѫщества не мислятъ? Не е само човѣкътъ, който мисли. Споредъ мене, нѣма сѫщество, което да е свързано толкова тѣсно съ материята, както човѣка. Въ този смисълъ, човѣкъ свързва материалния свѣтъ съ духовния. Човѣкъ е мостъ, по който трѣбва да минатъ сѫществата отъ висшитѣ свѣтове, за да слѣзатъ въ низшия свѣтъ. По този мостъ се качватъ сѫществата, за да отидатъ въ висшитѣ свѣтове. Човѣкъ е най-красивиятъ мостъ на земята. По-красивъ мостъ отъ него нѣма.

    Като уподобяваме човѣка на мостъ, нѣкои сѫ недоволни и казватъ: Дотамъ ли дойдохме, да ни считатъ за мостове? Да мислишъ, че мостътъ е лошо нѣщо, това значи, да не разбирашъ живота. Нима бащата не става мостъ на детето си? То се качва на гърба на баща си, който се радва, че детето му си играе съ него. — Защо бащата не се качва на гърба на детето си, а детето се качва на гърба на баща си? — Защото бащата е силенъ, а детето — слабо. Значи, силниятъ се впрѣга на работа, а не слабиятъ. Всѣки човѣкъ не може де стане мостъ. Само силниятъ изпълнява тази тежка работа, да минаватъ по него хора, коли, автомобили и т. н.

    Да се върнемъ пакъ къмъ щастието, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. За да придобие щастието, човѣкъ се нуждае отъ отличенъ умъ, отлично сърдце и отлична воля. Естествено е всички да се стремятъ къмъ щастието, понеже то съдържа благата на тритѣ свѣта: на физическия, на духовния и на умствения или Божествения. Значи, ние придобиваме благата на живота чрезъ ума, сърдцето и волята. Чрезъ тѣзи елементи, именно, човѣкъ взима участие въ всѣка Божествена дейность. Чрезъ тѣхъ Богъ се проявява по Божественъ начинъ. Значи, човѣкъ е сѫщество, чрезъ което Богъ се проявява по особенъ начинъ. Преди човѣка никой не е знаялъ, какво нѣщо е любовьта. Тя е била непонятна за сѫществата, които стоятъ по-долу отъ човѣка.

    И тъй, новата епоха въ свѣта започва съ появяването на човѣка, заедно съ когото иде любовьта, като факторъ въ Битието. Казано е въ Писанието, че Богъ направи земята и небето, но земята бѣше неустроена и пуста. Богъ започна да я устройва съ любовь. Всички сѫщества започнаха да надникватъ къмъ земята, да разбератъ, какво представя любовьта. Въ бѫдеще и най-възвишенитѣ сѫщества ще слизатъ на земята, да видятъ, какво нѣщо е любовьта. Тѣ ще изучаватъ любовьта отъ проявитѣ на хората. Това не значи, че любовьта не се проявява и въ другитѣ свѣтове. Богъ е навсѣкѫде, значи, и любовьта е навсѣкѫде, но на земята се проявява по особенъ начинъ, поради което може само тукъ да се изучава. Може ли детето, което е въ утробата на майка си, да познае нейната любовь? Въ утробата на майка си детето е ограничено, като затворникъ. Рѫцетѣ и краката му сѫ свити, главата му е обърната надолу. То стои тамъ деветь месеца, само мълчи и се чуди, каква е тази майка, която може така да го ограничава, да не му дава възможность да каже една дума. Майката казва: Ще мълчишъ и нѣма да си давашъ мнението, нѣма да ме критикувашъ. Азъ зная, какво правя. Когато трѣбва да проговоришъ, азъ ще те освободя. Щомъ се роди детето, майката казва: Сега имашъ право да кажешъ една дума — ва. Първиятъ звукъ, който издава детето, показва, че то излиза отъ затвора, свободно е вече и започва да диша. Съ първия звукъ „ва“, съ първото заплакване, детето приема въздухъ и започва да мисли. Майката го кърми вече и постоянно корегира неговитѣ криви мисли. Тя му доказва, че не е груба, както първоначално то мислѣло за нея, докато било въ утробата ѝ. Тя го кърми, кѫпе, повива и му доказва, че храни най-добри чувства и желания къмъ него.

    Днесъ всички хора на земята сѫ притиснати, ограничени, като нероденото още дете, и мислятъ, че Богъ се е опълчилъ противъ тѣхъ, безъ причина ги поставя въ мѫчнотии и препятствия. Каквото и да правятъ, колкото и да роптаятъ, друго положение не могатъ да заематъ. — Защо? — Защото не е дошълъ още деветиятъ месецъ. Може би, следъ нѣколко години хората ще се родятъ, но сега още не сѫ родени. Азъ давамъ срокъ десеть години, докато бѣлата раса роди. Детето, което се роди, ще бѫде дете на шестата раса — човѣкътъ на любовьта. Детето на бѣлата раса бѣше човѣкътъ на мисъльта, а следъ десетина години ще се роди новиятъ човѣкъ — човѣкътъ на любовьта. Много баби се приготвятъ да бабуватъ на това дете, да не се осакати.

    Какво е предназначението на сегашния човѣкъ? — Да бѫде мостъ, връзка за минаване на любовьта. Радвайте се, че сте мостъ за Божията Любовь, защото вашиятъ животъ ще се осмисли. Какво по-голѣмо благо можете да очаквате отъ това? Да се изяви Божията любовь чрезъ васъ! Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ“. Следователно, Христосъ дойде на земята да изяви Божията Любовь. И ние дойдохме на земята да изявимъ Божията Любовь. Това е нашето предназначение. Ако и вие не изявите Божията Любовь, нищо не можете да научите. Любовьта ще остане за васъ така неразбрана, както е било преди слизането ви на земята. Да разберете любовьта, това значи, да принесете най-разумната жертва. Думата „жертва“ не подразбира страдание. Да се пожертвувашъ, това значи, да придобиешъ най-голѣмото знание въ свѣта. Христосъ се пожертвува и нищо не изгуби. Не само че нищо не изгуби, но придоби най-голѣмитѣ блага въ свѣта. Той придоби любовьта на човѣшкитѣ души. Когато всички хора дойдатъ до положението на Христа и приематъ Неговата жертва, тѣ ще бѫдатъ истински Христови последователи. Днесъ нѣма още истински християни, понеже всички хора не се жертвуватъ, както Христа. Днесъ огъньтъ е запаленъ частично, но единъ день, когато се разгори въ пълнотата си и обхване цѣлия свѣтъ съ свѣтлината и топлината си, както днешниятъ день е ясенъ, свѣтълъ и топълъ, тогава ще имате ясна представа за любовьта.

       Съвременнитѣ хора живѣятъ подъ голѣмъ страхъ: лѣгатъ, ставатъ, раждатъ се, умиратъ — отъ всичко се страхуватъ. Влюбватъ се, разлюбватъ се, пакъ се страхуватъ. Следъ всичко това минаватъ за герои. Въ бѫдеще истинскитѣ герои ще бѫдатъ хората на любовьта, понеже нѣма да умиратъ. Сегашнитѣ хора умиратъ по единствената причина, че умътъ имъ е въ стълкновение съ сърдцето, а сърдцето — съ Божията воля. Следователно, тѣ сами се разрушаватъ. Въ материално отношение човѣкъ изразходва повече енергия, а придобива по-малко; въ сърдечно отношение изразходва повече, придобива по-малко; и въ умствено отношение изразходва повече, придобива по-малко. Като дойдатъ старини, човѣкъ губи интелигентностьта си и казватъ за него, че е извѣтрѣлъ. Като престане да чувствува, както въ младинитѣ си, казватъ, че е отслабналъ, изгубилъ силата си. Силенъ човѣкъ е онзи, който е пестилъ енергиитѣ на тѣлото си, който придобивалъ повече, а изразходвалъ по-малко. Ето защо, отъ всички се изисква да прилагаме икономията въ живота, да пестимъ благата, които ни сѫ дадени, да не изразходваме повече, отколкото трѣбва. Въ това се заключава безсмъртието и продължителния животъ. Който уравновесява смѣткитѣ си, който не изразходва повече енергии, отколкото придобива, въ физическо, духовно и умствено отношение, той може да се радва на дълъгъ животъ.

    Мнозина мислятъ, че лесно се постига безсмъртие и дълъгъ животъ. За да придобие дълъгъ животъ, човѣкъ трѣбва да е миналъ презъ специална школа, да се научи, какъ да живѣе. Много теории сѫществуватъ за живота, много е говорено, какъ трѣбва да се живѣе, но човѣкъ не е дошълъ още до истинското понятие, какво въ сѫщность представя животътъ. Докато нѣмате ясна представа за живота, каквито теории и да си създавате, нищо не можете да постигнете. Каква теория ще създадете за свѣтлината, ако нѣмате органи, съ които да я възприемате? Каква теория ще създадете за храненето и за дишането, ако нѣмате органи, чрезъ които да възприемате храната и въздуха? Щомъ имате очи, уши, дробове, стомахъ, вие можете да си създадете, каквито теории искате за свѣтлината, за звука, за въздуха и за храната.

    И тъй, животътъ е основа на нѣщата, отдето човѣкъ събира фактитѣ, изучава ги поотдѣлно, съпоставя ги и така създава науката. Като обобщава фактитѣ, науката вади заключения, които оформява като закони и принципи. Възъ основа на законитѣ се създава философията, защото тя се занимава съ принципитѣ на нѣщата. Много хора философствуватъ, но това не е философия. Има смисълъ да философствувашъ, но когато за основа имашъ неопровержими факти, които нито можешъ да отречешъ, нито можешъ да доказвашъ. Що се отнася до истината, може да се спори върху нея, но фактитѣ изключватъ всѣкакъвъ споръ. Какъ ще спори човѣкъ върху факта, дали е роденъ въ форма на човѣкъ или въ друга нѣкаква форма? Човѣкътъ е човѣкъ, друга форма не може да има. Какъ ще спори волътъ, дали е роденъ волъ или въ друга нѣкаква форма? Достатъчно е да го погледнете, за да кажете, че е волъ. Че е волъ, това е фактъ, който не може нито да се отрича, нито да се потвърждава. Фактитѣ не се измѣнятъ.

    Истината пъкъ е методъ, който освобождава човѣка отъ всички преходни и временни схващания и тълкувания за създаването на Битието, както и за създаването на мѫжа и на жената. Много теории сѫществуватъ за създаването на първитѣ човѣци, но нито една отъ тѣхъ не е абсолютно вѣрна. Запримѣръ, мнозина подържатъ теорията за създаването на Адама отъ пръсть, а Ева — отъ реброто му. На Ева, специално на жената, приписватъ вината за първия грѣхъ, поради което нея държатъ отговорна за нещастията на човѣчеството. Задъ жената стои мѫжа, който пожела да има другарка. Жената нѣмаше желание да дойде на земята, но мѫжътъ я извика преждевременно. Когато всички животни минаваха предъ Адама, за да имъ даде имена, той видѣ, че тѣ бѣха две по две — другарь и другарка. Тогава Адамъ се обърна къмъ Бога съ думитѣ: Господи, на всички животни си далъ другарка; азъ останахъ самъ, нѣма съ кого да сподѣля нѣщо, нѣма кой да влѣзе въ положението ми и да ми помогне. Тогава Богъ видѣ, че не е добре човѣкътъ да бѫде самъ и му даде другарка. Обаче, следъ грѣхопадането, Адамъ изми рѫцетѣ си съ жената и каза: Господи, жената, която ми даде, стана причина да сгрѣша.

    Съвременнитѣ мѫже и жени се обвиняватъ взаимно за погрѣшкитѣ си. Когато мѫжътъ грѣши, обвинява жената. Когато жената грѣши, обвинява мѫжа. Тя казва: Ти си виновенъ за моето слизане на земята. Азъ сама нѣмахъ желание да дойда, ти ме изиска отъ Бога. Какво ще каже мѫжътъ за себе си? По чие желание дойде той на земята? Наистина, ако разглеждате пѫтя на жената, той представя живота на човѣка въ миналото му. Както е живѣлъ той, така е създадена тя. Жената е резултатъ на човѣшкия животъ, специално на мѫжа, понеже отъ него е излѣзла. Въпрѣки това, мѫжътъ е недоволенъ отъ жената, но и жената е недоволна отъ мѫжа. Женениятъ мѫжъ се оплаква, че не е попадналъ на добра жена; неженениятъ пъкъ съжалява, че Господъ не му далъ жена. И единиятъ, и другиятъ съжаляватъ за нѣщо.

    Като разглеждамъ човѣка биологически, виждамъ, че той едновременно е и мѫжъ, и жена. Дѣсната половина на човѣка е мѫжка, а лѣвата — женска. Дѣсната му страна има повече прави линии, а лѣвата — повече криви. Има жени, които нѣматъ нищо женствено въ себе си. Изобщо, жената трѣбва да се създава отсега нататъкъ. За да облагороди човѣка, природата е подложила жената на такива изпитания, на каквито никое друго сѫщество не е поставено. Знаете ли, какво представя бременностьта на жената? Цѣли деветь месеца да носишъ единъ плодъ въ утробата си! Знаете ли, презъ каква дисциплина, презъ какви терзания минава жената презъ това време? Мѫчнотиитѣ, презъ които жената е минала, сѫ развили въ нея и добри, и лоши чърти. Запримѣръ, тя има способность да събира материални блага. Ако работитѣ на нѣкого не вървятъ добре, нека се ожени. Въ нѣколко години кѫщата му ще се напълни. Жената събира оттукъ-оттамъ и въ скоро време ще натрупа голѣма покѫщнина. Но същевременно тя може и да изнася. Дайте ѝ пълна кѫща съ стока, въ скоро време тя може да я изпраздни. Жената е любопитна, тя обича да изследва нѣщата до дъното имъ. Не е лоша чърта любопитството, но има опасни страни въ него. Ако не разбира нѣкои нѣща, тя се поставя на хлъзгавъ пѫть. И мѫжътъ може да бѫде любопитенъ, както жената.

    Единъ ученъ човѣкъ отишълъ въ единъ градъ въ България да държи сказка по спиритизма. Много хора отишли да го слушатъ. Между тѣхъ се намѣрилъ единъ господинъ, който не разбиралъ въпроса научно, но отишълъ отъ любопитство да слуша. Като чулъ сказката, той се приближилъ до сказчика и тихо му пошепналъ: Голѣмъ вагабонтъ си — лъжешъ хората, говоришъ невѣрни работи. Сказчикътъ помислилъ, че ще чуе похвали отъ този господинъ, но останалъ изненаданъ отъ това, което му пошепналъ на ухото. Споредъ мене, и двамата сѫ на кривъ пѫть: който подържа мисъльта, че сѫществува другъ свѣтъ, безъ да е ходилъ тамъ, не говори истината. Безъ да иска, той си служи съ невѣрни факти. Но и онзи, който отрича сѫществуването на другъ свѣтъ, безъ да е ходилъ тамъ, не говори истината. Другъ е случаятъ, ако човѣкъ е провѣрилъ фактитѣ, които изнася предъ хората. Тогава той е сигуренъ въ думитѣ си и може да каже: Има нѣща, които сѫ вѣрни и доказани за мене, независимо отъ това, дали сѫ вѣрни за другитѣ. Запримѣръ, ако азъ съмъ разположенъ или неразположенъ, това не показва, че цѣлото човѣчество се намира въ сѫщото състояние; ако азъ съмъ свободенъ или ограниченъ, това не показва, че и другитѣ хора сѫ въ сѫщото положение. Това сѫ частични нѣща, които не се отнасятъ до общото положение на работитѣ.

    Тъй щото, стане ли въпросъ за онзи свѣтъ, за Бога, човѣкъ трѣбва да има ясна представа за това, което подържа, или отрича. Ако ти не виждашъ Бога въ свѣтлината, която възприемашъ чрезъ очитѣ си, никѫде не можешъ да Го намѣришъ. Когато възприемашъ свѣтлината и чрезъ нея виждашъ красотата на външния свѣтъ, ти изпитвашъ радость и приятность. Когато видишъ красива мома или красивъ момъкъ, приятно ти става. Ти се радвашъ, че Богъ е създалъ такива красиви форми. Има ли нѣщо лошо, ако момъкъ обикне една мома? Ще каже нѣкой, че момъкътъ е направилъ нѣкакво престѫпление. Въ любовьта нѣма престѫпления. Престѫплението е въ неоценяване на любовьта. Като не могатъ да я оценяватъ, хората казватъ, че е престѫпление мѫжътъ да обича две жени, или жената да обича двама мѫже. Странно е да се говори по този начинъ въ 20 вѣкъ!

    Сега азъ не говоря за морала на съвременния човѣкъ, който може да заколи една, две, три и повече кокошки и да ги изяде. Азъ имамъ предъ видъ новия моралъ, споредъ който човѣкъ трѣбва да нахрани кокошкитѣ си и да ги пусне да си живѣятъ свободно въ гората. Престѫпление ли е това? Престѫпление ли е да обичашъ и мѫжетѣ, и женитѣ, безъ да задържашъ любовьта имъ за себе си? Престѫпление е, когато обичате човѣка и задържате любовьта му само за себе си. Въ този смисълъ, казвамъ: Мѫжъ, който не може да обича всички жени чисто, безкористно, не е мѫжъ. И жена, която не може да обича всички мѫже чисто, безкористно, не е жена. Такъвъ е Божиятъ законъ. Дали на васъ е приятно или на мене е неприятно, това нищо не значи. Такава е истината. Богъ обича всичко, което е създалъ, а човѣкъ ще дойде да прави изборъ, какво може да обича и какво да не обича, кое било направено добре, и кое зле. Богъ одобрява своитѣ дѣла, а човѣкъ ще критикува, че това или онова не било направено добре. Като не го одобрявашъ, направи ти нѣщо по добро. Ако не можешъ, по-добре мълчи. Тази теория не била права, онази не била права. Нова теория трѣбвало да се създаде, да измѣсти старитѣ. Ще чакашъ, докато всѣка теория свърши работата си. Като си впрегналъ воловетѣ си, ще чакашъ да свършатъ работата вмѣсто тебе. Тѣ ще оратъ, а ти ще почивашъ. Като свършатъ работата, тогава ще говоришъ.

    Широта се иска отъ човѣка — широта въ ума, въ чувствата, въ постѫпкитѣ. Като говоришъ, чистъ ще бѫдешъ. Като мислишъ и чувствувашъ, чистъ ще бѫдешъ. Единственото нѣщо, което животътъ изключва отъ себе си, това сѫ бѣлитѣ и чернитѣ лъжи. Сѣнка не се допуща отъ тѣхъ. Човѣкъ може да направи нѣкаква, но да се пази, да не внесе лъжата въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ си. Съвременното човѣчество трѣбва да отхвърли лъжата отъ себе си въ всичкитѣ ѝ форми, не по законъ, но по съзнание и любовь. И мѫже, и жени, всички трѣбва да се освободятъ отъ лъжата. Абсолютно никаква лъжа не се позволява, бѣла или черна. Ако мѫжътъ на нѣкоя жена обикне друга, жена му трѣбва да покани съседкитѣ си на угощение и да каже: Радвамъ се, че мѫжътъ ми обикна друга жена. Ако обикне трета нѣкоя, да даде второ угощение. Нека се радва, че сърдцето на мѫжа ѝ се разширява, приема и другитѣ жени като свои дъщери, съ всичката чистота и безкористие.

    Ще кажете, че, ако се постѫпва по този начинъ, свѣтътъ ще се развали. — Какво е станало съ свѣта досега? Въ чистота ли живѣятъ сегашнитѣ мѫже и жени? Външно, предъ хората се пази нѣкакъвъ моралъ, нѣкакво външно благоприличие, но вѫтрешно не се пази никакъвъ моралъ. Дойдемъ ли до любовьта, мѫжътъ трѣбва да вижда въ жената своята възлюбена сестра. Жената пъкъ трѣбва да вижда въ мѫжа своя възлюбенъ братъ. Подъ думитѣ „братъ и сестра“ въ ограниченъ смисълъ, разбирамъ хора отъ една кръвь, родени отъ една майка и отъ единъ баща. Подъ думитѣ „възлюбенъ братъ и възлюбена сестра“ разбирамъ души, излѣзли отъ Бога, които иматъ еднакви права. И жената иска да обича, както и мѫжътъ. Тогава и мѫжътъ трѣбва да се радва, когато жена му обикнала другъ мѫжъ, освенъ него.

    Следователно, всички хора трѣбва да дадатъ пѫть на любовьта въ всички нейни възвишени и красиви прояви. Само по този начинъ човѣкъ може да се подмлади и да придобие безсмъртието. Ако направите една погрѣшка, не се осѫждайте, но изправете погрѣшката си. Най-малката погрѣшка, която направишъ, подразбира най-малкото добро. Изправянето на погрѣшката пъкъ подразбира двойно добро. Значи, направената погрѣшка е едно добро, а изправянето на погрѣшката е двойно добро. Погрѣшкитѣ се допущатъ въ живота, за да се удвои доброто въ човѣка.

    Казано е въ Писанието: „Когато Духътъ Свети дойде, ще те научи да уважавашъ, почиташъ и ценишъ съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичкия си духъ това, което Богъ е направилъ. Това и Христосъ знаялъ, затова е казалъ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Всички хора искатъ да ги обичатъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не иска да бѫде обичанъ. Който иска да бѫде обичанъ, трѣбва да носи Божествения образъ въ душата си. Който носи Божествения образъ въ себе си, не може да не бѫде обичанъ. Това е Божественъ законъ. Всички искатъ да бѫдатъ обичани чрезъ доброто. Никой не може да ви обича заради доброто. Доброто не е нѣщо материално, то е изводъ на любовьта. Доброто е приложение на любовьта въ материалния животъ. Който може да приложи любовьта на физическия свѣтъ, той е влѣзълъ въ областьта на доброто. Въ този смисълъ, доброто не се дѣли отъ любовьта, тѣ сѫ недѣлими. Човѣкъ не може да каже, че е направилъ добро, но може да каже, че е приложилъ любовьта въ доброто.

    Първото нѣщо, което се изисква отъ женитѣ, е да даватъ свобода на мѫжетѣ, да не ги поставятъ на изкушения. Когато жената види, че мѫжътъ ѝ говори съ друга жена, веднага започва да се съмнява въ него и изпада въ изкушение. Щомъ изпаднатъ въ изкушения, и мѫжътъ, и жената вадятъ криви заключения и се поставятъ на хлъзгава почва. Когато жената види, че мѫжътъ ѝ говори съ друга жена, защо не допусне, че тя е неговата сестра? И когато мѫжътъ види, че жена му говори съ другъ мѫжъ, защо не допусне, че той е нейниятъ братъ? Ако приемате, че всички хора сѫ направени по образъ и подобие Божие, защо допущате престѫплението помежду си? Престѫпно ли е мѫжътъ да говори съ чужда жена, и жената — съ чуждъ мѫжъ? Престѫпление ли е мѫжътъ да говори съ жена, която е направена по образъ и подобие на Бога? Престѫпление ли е жената да говори съ мѫжъ, който е направенъ по образъ и подобие Божие?

    Въ Битието е казано, че Богъ направи човѣка по образъ и подобие свое, мѫжки и женски полъ ги създаде. Ние не говоримъ за Ева, която бѣше направена отъ реброто на Адама, но говоримъ за първия Адамъ и първата Ева, и двамата Божествени човѣци, които сега слизатъ на земята, като представители на шестата раса. Вие трѣбва да бѫдете готови, да приемете предцитѣ на човѣчеството, които идатъ вече въ свѣта. Това е Христосъ, Когото всички очакватъ. Нѣкои Го очакватъ да слѣзе отъ небето, придруженъ съ ангели, но, въпрѣки това, тѣ се страхуватъ отъ идването на Христа. Тѣ казватъ: Страшенъ плачъ и викъ ще бѫде при слизането на Христа на земята. — Никакъвъ плачъ и викъ нѣма да се чува.

    Всички говорятъ за второто пришествие. Страшно нѣщо е второто пришествие, наистина, но не трѣбва да се говори за него. Ако искате да говорите за нѣщо, говорете за вселяването на Бога между хората. Казано е въ Писанието: „Ще се вселя между хората. Тѣ ще ми бѫдатъ народъ, азъ ще имъ бѫда Богъ. Ще ги напиша на рѫката си, и всички, отъ малко до голѣмо, ще ме познаватъ“. И тогава, Богъ, Който е Любовь, ще се разкрие въ насъ и ще ни даде онази свобода, която търсимъ. Богъ е създалъ вече новата епоха, но ние трѣбва съзнателно да влѣземъ въ нея и да я възприемемъ. Давидъ казва: „Господи, не отнемай светия си Духъ отъ мене“. Какво ще спечели човѣкъ, ако изгуби Божествения Духъ? Какво ще спечели човѣкъ, ако изгуби Божественото благословение? Сега ние сме призвани да участвуваме въ една епоха, когато всичко старо се руши, и новото се създава; когато навсѣкѫде срѣщате недоразумения, страдания, обезсърдчавания, обезвѣрявания, никѫде никаква свѣтлинка. Какво по-велико благо за човѣка отъ това, въ този мракъ и безнадеждие, да види отворена цѣлата вселена предъ себе си, да види благословението, което Богъ изпраща къмъ човѣцитѣ?

    Днесъ всички хора сѫ призвани да се родятъ отново. Казано е: „Ако не се родите отново отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Никой не може да влѣзе въ Царството Божие, ако не мине презъ вратата на любовьта. Който мине презъ тази врата, той е придобилъ вѣчния животъ, за който е казано: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ“. Като влѣзе презъ вратата на любовьта, човѣкъ осмисля вече и земния си животъ.

    Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ страдания, отъ мѫчнотии, отъ болести, безъ да подозиратъ, че благата и придобивкитѣ сѫ въ самитѣ тѣхъ. Като погледнете човѣка, вие можете да опишете всичко, което го очаква, добро или лошо. Сѫщевременно той разполага съ методи, какъ да се справя съ злото. Запримѣръ, нѣкой иска да бѫде справедливъ, но не знае, какъ да постѫпва. Нека хване срѣдния пръстъ на рѫката си и го поглади нѣколко пѫти. Следъ това да хване сѫщия пръстъ на дѣсната си рѫка, да го поглади пакъ и да каже: Искамъ да бѫда справедливъ. Ако иска да постѫпва благородно, нека хване единъ следъ другъ двата показалеца на рѫцетѣ си. Като изреди петтѣ пръста на дветѣ си рѫце, той придобива малка свѣтлина въ себе си, която му показва, какъ трѣбва да живѣе, какви отношения трѣбва да има съ хората. Всѣки пръстъ представя една книга, отъ която човѣкъ може да чете и да се поучава. Най-голѣмото благо, което е дадено на човѣка на физическия свѣтъ, това сѫ неговитѣ рѫце, а въ духовния свѣтъ — неговитѣ крака.

    За да постѫпва справедливо, да работи добре и безкористно, човѣкъ трѣбва всѣка вечерь да измива краката си съ топла вода, а рѫцетѣ си по нѣколко пѫти на день, да бѫдатъ всѣкога чисти. Повечето хора блъскатъ краката си тукъ-тамъ, нараняватъ ги и после искатъ да напредватъ. Следъ това ще търсятъ различни мехлеми за ранитѣ на краката си. Колкото за лицето и рѫцетѣ си, хората иматъ по-голѣми грижи, отколкото за краката. Тѣ ги миятъ съ различни парфюми и одеколони.

    Време е вече хората да оценятъ благата, които Богъ имъ е далъ. Какво по-голѣмо благо могатъ да иматъ отъ тѣлото си? Красиво нѣщо е човѣшкото тѣло, макаръ че не е достигнало още до своето съвършенство. И най-напредналитѣ сѫщества се интересуватъ отъ това, което Богъ е предвидѣлъ за човѣка. Велико бѫдеще го очаква. Великъ е човѣшкиятъ образъ, човѣшкото тѣло, което Богъ сътворилъ. Човѣкъ е предназначенъ за велика работа въ природата. Той е дошълъ на земята като въ велико училище да се учи. Нѣма защо да бързате, по-скоро да свършите. Важно е да научите законитѣ на любовьта, на мѫдростьта и на истината, както и законитѣ на живота, на знанието и на свободата. Ако човѣкъ не научи тѣзи закони, животътъ му остава безсмисленъ.

    Какво представя животътъ? Той е най-голѣмото благо, което е дадено на човѣка, но той носи и най-голѣмитѣ страдания. Ако биха ми дали най-голѣмитѣ богатства въ свѣта, не бихъ ги смѣнилъ съ живота, даже и съ най-голѣмитѣ мѫчнотии и страдания въ него. Съ какво може да замѣсти човѣкъ живота на своята душа? Съ нищо. Христосъ казва: „Ако спечеля цѣлия свѣтъ, а душата си изгубя, нищо не съмъ спечелилъ“. Значи, най-ценното нѣщо е животътъ на душата. За този животъ е казано: „Това е животъ вѣченъ да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ“. Сѫщевременно, Христосъ дава две голѣми заповѣди за живота: „Да възлюбишъ Господа Бога твоето съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Да възлюбишъ Бога, това значи, да възлюбишъ Духа, Който е въ тебе, Който те рѫководи и оправя пѫтищата ти. Богъ ще те направи свой наследникъ, да разберешъ дълбокия смисълъ на живота и да станешъ свободенъ.

    Като се говори на хората за любовьта, тѣ се страхуватъ, ако я приематъ, да не изгубятъ благата си. Нѣма защо да се страхуватъ, любовьта едва сега е започнала да се проявява, и то въ слаба степень. Колкото и да сѫ слаби проявитѣ ѝ, днесъ тя е за предпочитане предъ великата любовь, за която хората още не сѫ готови. За предпочитане е да имашъ едно житно зърно, отколкото житото на цѣлия свѣтъ. — Защо? — Защото въ житното зърно се криятъ възможноститѣ на всичкото жито. Достатъчни сѫ петь шесть години, за да се размножи житното зрънце и да напълни много хамбари. Най-малката добродетель, разумно използувана, може да те направи виденъ човѣкъ. Най-малкото благо, разумно приложено, въ петь-шесть години може да ти донесе голѣми придобивки. За да се ползува отъ малкото, което му е дадено, човѣкъ трѣбва да има вѣра въ любовьта, въ Бога. Днесъ хората сѫ се обезвѣрили въ любовьта и се оплакватъ отъ неуспѣхи, отъ мѫчнотии въ живота си.

    Срѣщате млади хора — ученици, студенти, които се оплакватъ, че паметьта имъ отслабнала, не могатъ да помнятъ. Тѣ отричатъ Бога, не вѣрватъ въ любовьта. За човѣка пъкъ иматъ долно мнение и следъ всичко това очакватъ добри резултати. Това е невъзможно. Тѣ трѣбва да измѣнятъ мисъльта си, да повѣрватъ въ любовьта, да приематъ Бога въ себе си и да повдигнатъ мнението си за човѣка. Щастие е да срещнете човѣкъ, който излиза отъ Бога. Щастие е да видите единъ лѫчъ, който излиза отъ слънцето, а не отъ свѣщьта. Слънчевитѣ лѫчи се познаватъ по това, че плодоветѣ зрѣятъ на тѣхъ, а на другитѣ лѫчи не узрѣватъ. Следователно, Божественитѣ мисли, чувства и постѫпки всѣкога произвеждатъ плодъ, а човѣшкитѣ сѫ безплодни. Човѣкъ страда отъ собственитѣ си мисли, чувства и постѫпки. Той страда отъ неразбраната любовь. Ако християнитѣ по цѣлия свѣтъ бѣха обединени въ една идея, достатъчно е единъ пѫть да се помолятъ на Бога, и войната ще се прекрати. Днесъ тѣ се молятъ, но не сѫ обединени въ една идея, всѣки се моли за победа на своето орѫжие. Това е все едно, всѣки членъ въ семейството да се моли за свои лични интереси. Всѣки иска отъ баща си нѣкакво благо само за себе си, а това не може да бѫде — бащата е единъ. Следователно, той има еднакви отношения къмъ всички. Бащата не желае разединението между синоветѣ и дъщеритѣ. И Богъ на желае войната, но тя става въпрѣки Неговото желание, което показва, че човѣкъ е свободенъ да прави, каквото иска.

    Богъ е далъ неограничена свобода на хората, и тѣ се биятъ, но ще носятъ последствията на своята несправедливость и на неоценяване на Божиитѣ блага. Двама души се биятъ; свободни сѫ да се биятъ, но сѫ несправедливи. Богатъ и сиромахъ се каратъ. Кой отъ двамата е на правата страна? Сиромахътъ казва, че е на правата страна, защото богатиятъ не му платилъ, колкото е уговорено. Богатиятъ намира, че е правъ въ постѫпката си, защото сиромахътъ обещалъ да свърши работата много добре, като за себе си, но не изпълнилъ обещанието си. Значи, и двамата не сѫ изпълнили обещанието си. Ако сиромахътъ бѣше работилъ съ любовь и добросъвѣстно, богатиятъ щѣше да му плати двойно и тройно.

    Помнете: Всички хора сме служители на Бога. Кой човѣкъ е извършилъ работата си, както трѣбва, както Богъ изисква? Той ни е далъ предварително всички блага: свѣтлина, въздухъ, вода, храна, жилища, заплати и, въпрѣки това, мнозина не изпълняватъ работата си, както трѣбва, и започватъ да разискватъ, сѫществува ли Богъ, или не. Достатъчно е човѣкъ да се запита, кой създаде слънцето, звездитѣ, водитѣ, всичкитѣ блага, за да си отговори, сѫществува ли Богъ, или не. Може ли човѣкъ да създаде всичкитѣ блага, съ които е обиколенъ? Може ли човѣкъ да създаде подобния си? Значи, Този, Който те е създалъ, Който те е осигурилъ съ хиляди блага, Той сѫществува. Чии сѫ онѣзи свѣтли, възвишени и благородни мисли, чувства и постѫпки, които те повдигатъ, насърдчаватъ и вдъхновяватъ? Не сѫ ли на Бога? Кой е Онзи, Който, при всички обезсърдчения, мѫчнотии и страдания, те обнадежва, насърдчава и крепи? Не е ли Богъ? Кой ти нашепва постоянно на ухото: Не се безпокой, не се смущавай, всичко ще се нареди, всичко ще се оправи. Не е ли пакъ Богъ? Кого Богъ не е повдигналъ и очистилъ отъ кальта и праха? Нѣкой падне, окаля се и вика къмъ Господа да му помогне да излѣзе отъ трудното положение. Следъ това чува тихия гласъ да му говори: Стани, не се страхувай. Изтърси кальта и праха отъ дрехитѣ си, върви напредъ и върши Божията воля. Единъ день ще разберешъ смисъла на живота.

    Сега и на васъ казвамъ: Смисълътъ на живота е въ придобиването и изявяването на любовьта. Това не значи, че трѣбва да станете калугери; не казвамъ и да се жените или да не се жените. Не казвамъ да станете учени хора, нито пъкъ да останете невежи. Въпроситѣ не се разрешаватъ нито съ калугерство, нито съ женитби, нито съ знание или невежество. Разрешаването на въпроситѣ е въ любовьта. Затова казвамъ: „Възлюби Бога съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила.“ Щомъ възлюбишъ Бога, всичко, каквото ти дойде на ума, е позволено. Обаче, преди да си Го възлюбилъ, мисли, какво правишъ.

    И тъй, първото учение въ свѣта е любовь къмъ Бога. Живѣете ли по това учение, всички нѣща сѫ законни.

    Желая ви да възлюбите Бога съ всичкото си сърдце, и Богъ да ви възлюби за всичко, което правите въ Негово име. Носете навсѣкѫде Божието благословение.

*

2. Съборна беседа отъ Учителя, държана на
24. августъ, 1941 г. 10 ч. с. Изгрѣвъ. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...