1941_08_24 Възможности за щастие

[Ани]

"Възможности за щастие". Съборни беседи отъ Учителя, 
 държани презъ лѣтото на 1941 г., Издание 1941, София
Книгата на PDF за теглене
Съдържание

Възможности за щастие

    Размишление върху стиха: „Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводилъ“.

    Днесъ всички хора търсятъ щастието. Каквото и да правятъ — ядатъ, пиятъ, дишатъ, гледатъ, слушатъ, работятъ — въ всичко търсятъ щастието. Нѣкои хора сѫ намѣрили щастието, а други продължаватъ още да го търсятъ. Които сѫ го намѣрили, напуснали сѫ земята; които не сѫ го намѣрили, оставатъ на земята да живѣятъ, докато го намѣрятъ. — Защо оставатъ на земята? — Много естествено. Тѣ нѣматъ пари да си купятъ билетъ, да заминатъ за отечеството си. Значи, който е намѣрилъ щастието, има възможность да пѫтува; който не го е намѣрилъ, трѣбва дълго време да работи, за да спечели пари за билетъ. Ще кажете, че има безплатни билети. Възможно е, но това е противоречие. Обаче, задъ противоречията се крие реалностьта. Това, което човѣкъ твърди и отрича, е реално. Казвашъ, че си здравъ, но можешъ да бѫдешъ и боленъ. Колкото е вѣрно едното положение, толкова е вѣрно и другото. Човѣкътъ е, който страда и като здравъ, и като боленъ. Следователно, човѣкъ е проява на реалностьта. Като здравъ, той задържа въ себе си всичко, каквото има. Като боленъ, той става щедъръ и раздава отъ богатството си. Въ такъвъ случай, добре е, отъ време на време човѣкъ да боледува, да даде нѣщо отъ себе си. Най-малкото, което може да даде, това е часть отъ теглото си. Сѫщевременно, той сподѣля часть отъ благата си съ другитѣ сѫщества. Съзнанието му се пробужда, той става щедъръ и започва да дава по нѣщо на окрѫжаващитѣ.

    Ще каже нѣкой, че не знае тѣзи нѣща, че не му сѫ известни. Другъ пъкъ ще каже, че всичко това му е известно, че всичко знае. Не е важно, кой колко знае. Важно е човѣкъ да прилага знанието си за всѣка възрасть на мѣсто. Докато сте дете, знанието има отношение къмъ вашето детство; когато станете възрастенъ, знанието има отношение къмъ васъ като къмъ възрастенъ човѣкъ; ако сте старъ, знанието ви има отношение къмъ вашата старость. Обаче, нито знанието на вашето детство, нито знанието на вашата зрѣла възрасть, нито знанието на старостьта ви представятъ истинско знание. Който отъ младъ става възрастенъ и отъ възрастенъ — старъ, той се намира още въ предисловието на живота, въ предговора на истинското знание. Младиятъ възприема нѣщата, възрастниятъ ги изпълнява, а стариятъ оценява. Който не възприема, не е младъ; който не изпълнява, не е възрастенъ; който не оценява, не е старъ.

    Това сѫ научни истини, които трѣбва да се докажатъ. Въ геометрията има много научни истини, наречени теореми, които се доказватъ по логически пѫть. Запримѣръ, една отъ тѣзи теореми е следната: срещу равни страни лежатъ равни ѫгли. Обратната теорема: срещу равни ѫгли лежатъ равни страни. Както геометрикътъ изпитва удоволствие, когато докаже известна теорема, така всѣки човѣкъ е доволенъ, когато се домогне до щастието.

    Днесъ повечето хора сѫ недоволни, защото не сѫ придобили щастието. Придобиването на щастието не е външенъ процесъ, който може да се постигне по механически начинъ. Щастието се опредѣля отъ правилното схващане на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Щастието се опредѣля отъ правилното схващане на живота, на знанието и на свободата. На физическия свѣтъ щастието зависи отъ хлѣба, отъ водата, отъ въздуха и отъ свѣтлината. Безъ тѣзи елементи нѣма щастие. Който се смущава, той е лишенъ отъ свѣтлина. Който не се смущава, той има свѣтлина, вижда ясно, кѫде върви, и не се спъва въ пѫтя си. И да направи нѣкаква погрѣшка, лесно я изправя. Ето защо, за да не прави погрѣшки, човѣкъ трѣбва да ходи постоянно въ свѣтлина. Затова, именно, той се нуждае отъ знание.

    Въ една отъ виднитѣ американски църкви назначили единъ проповѣдникъ, който, още при първата си проповѣдъ, се прочулъ, и множество народъ се стичалъ да го слуша. Като чували проповѣдьта му, възхищавали се отъ начина на предаване на Словото Божие и се убедили въ Неговата сила и мощъ. На втората му проповѣдъ се стекли още повече хора, но каква била изненадата на старитѣ слушатели, когато чули да се повтаря първата проповѣдъ. За новитѣ слушатели проповѣдьта била крайно интересна, но старитѣ не чули нищо ново. На третата проповѣдъ се явили, освенъ старитѣ слушатели, и нѣкои нови, които съ удоволствие слушали, какъ проповѣдникътъ развивалъ Словото Божие. Но какво ще кажатъ онѣзи, които за трети пѫть вече чуватъ сѫщата проповѣдъ? Тѣ започнали да се отегчаватъ, защото слушали все една и сѫща проповѣдъ. Най-после единъ отъ тѣхъ се приближилъ до проповѣдника и го запиталъ: Защо държите все една и сѫща проповѣдъ? Докога ще се продължава това? — Докато научите добре всичко, което казахъ въ първата проповѣдъ — отговорилъ спокойно проповѣдникътъ. Това значи: музикантътъ трѣбва да научи много добре зададената му работа, и тогава да пристѫпи къмъ нова. Не е лесно да свири човѣкъ. Елементарнитѣ работи се изпълняватъ лесно, но колкото по-навѫтре се влиза, толкова, по-голѣми мѫчнотии се срѣщатъ.

    Следователно, когато разбере добре елементарнитѣ нѣща, човѣкъ не трѣбва да се спира на тѣхъ, но да ги замѣсти съ нови. За да върви напредъ, да замѣства старото съ ново, човѣкъ се нуждае отъ вѫтрешно самообладание на своя умъ, на своето сърдце и на силитѣ, които действуватъ въ него. Това значи, да бѫде човѣкъ господарь на положението, въ което се намира. Това значи, да бѫде господарь на себе си, да не се изнасилва. Истински възпитанъ човѣкъ, съ самообладание въ себе си, е онзи, който не изнасилва очитѣ, ушитѣ, носа, устата, рѫцетѣ, краката си, нито тѣлото си. Ще кажете, че условията на живота сѫ неблагоприятни, че голѣми мѫчнотии се изпрѣчватъ на пѫтя ви. Това е оправдание за неразумния човѣкъ. Разумниятъ се справя съ всички мѫчнотии и условия. Той е господарь на себе си, понеже е придобилъ щастието. Разумниятъ е сѫщевременно смѣлъ. Безъ смѣлость нищо не се постига.

    Въ едно американско село, нѣкѫде въ Западна Америка, всѣка година изпращали новъ проповѣдникъ, но никой не могълъ да остане повече отъ една година въ селото. — Защо? — Единъ отъ селянитѣ, голѣмъ юнакъ, съ здрави, мускулести рѫце, ставалъ причина проповѣдницитѣ да напущатъ селото. Той не обичалъ проповѣдитѣ и, за да не се чува Словото Божие въ селото му, набивалъ добре новодошлия проповѣдникъ. Всѣки новъ проповѣдникъ бивалъ битъ по три-четири пѫти презъ годината, поради което едва се задържалъ за една година въ селото. Така изминали десеттѣ години, но нито единъ проповѣдникъ не останалъ за по-дълго време между селянитѣ. Като чували това, всички проповѣдници се отказвали да отиватъ въ това село. Обаче, единъ младъ, силенъ и смѣлъ проповѣдникъ казалъ: Азъ съмъ готовъ да отида въ това село да служа на Господа и, въ Негово име, ще се справя съ своенравния селянинъ. Като получилъ назначението си, той се качилъ на конь и смѣло тръгналъ на пѫть. Още на гарата го посрещналъ своенравниятъ селянинъ и, докато се готвѣлъ да се хвърли върху проповѣдника, последниятъ излѣзълъ по-бързъ: скочилъ отъ коня си, сграбчилъ го съ якитѣ си рѫце, повалилъ го на земята и го набилъ добре. Ще помнишъ, кой съмъ и за какво те бия. Ще ти платя за всички досегашни проповѣдници. Следъ това го завързалъ съ вѫже и го внесълъ въ църквата да слуша проповѣдьта му. Като свършилъ проповѣдьта си, той го развързалъ, пусналъ го на свобода и казалъ: Ти опита вече силата на Словото Божие. Ако си готовъ да получишъ сѫщия урокъ още веднъжъ, можешъ да приложишъ стария си занаятъ — да биешъ. — Не искамъ повече да бия проповѣдници. Имамъ желание всѣки день да дохождамъ въ църквата, да слушамъ Божието Слово и да Го прилагамъ. Благодаря, че ме би, да ми дойде ума въ главата.

    И тъй, ако не можете да се справите съ голѣмитѣ и малки мѫчнотии, които ви спъватъ, вие всѣкога ще страдате. Ще кажете, че човѣкъ не може самъ да се справи съ мѫчнотиитѣ си. Това не е вѣрно. Който има умъ, може да се справи съ мѫчнотиитѣ; който има сърдце, може да се справи съ страданията; който има воля, може да се справи съ противоречията. За ученика, който иска да учи и да върви въ правия пѫть, думата „не мога“ не сѫществува. Радвайте се, когато се намѣрите предъ невъзможность да решите известни противодействия и мѫчнотии. Това значи, да опитвате силата на ума, на сърдцето и на волята си и постепенно да се калявате. Нѣкой се оплаква, че, въпрѣки желанието му, го заставятъ да върши нѣкои нѣща. И това не е вѣрно. Никоя сила въ свѣта не може да застави човѣка да направи това, което не желае. Въ това, именно, се заключава неговата сили. По това се отличава човѣкъ отъ Бога, Който може да прави всичко, каквото пожелае. Ето защо, не се извинявайте, когато направите нѣкаква погрѣшка, нито обвинявайте другитѣ хора. Човѣкъ прави погрѣшки поради известни слабости въ себе си. Който търси вината за своитѣ погрѣшки въ окрѫжаващитѣ, въ външнитѣ условия, той си служи съ бѣлата лъжа.

    Нѣкой грѣши и казва, че му е невъзможно да постѫпи по другъ начинъ. И това не е вѣрно. За онзи, който служи на Бога, всичко е възможно. Който служи на себе си, за него само има възможни и невъзможни нѣща. Чувате ли нѣкой да казва, че е невъзможно да живѣе добре, ще знаете, че той служи на себе си. Каже ли, че може да живѣе добре, той служи на Бога. Който служи на Бога, той се ползува отъ чистия въздухъ, отъ свѣтлината, отъ водата, отъ храната, както и отъ всички блага на живота. За него нѣма лоши дни, лоши условия, лошо време. За всѣки даденъ моментъ той се ползува отъ благата на живота. Благо за човѣка е това, което той използува въ даденъ моментъ. Следователно, за човѣка е важна бучката захарь, която има на разположение, а не сандъцитѣ съ захарь, които се намиратъ въ магазинитѣ. За човѣка е реално това, което може да опита въ даденъ моментъ, а не милионитѣ блага, които стоятъ далечъ отъ него. Нѣкой се оплаква, че му е дадена малко любовь. Любовьта не се дава въ количества, малки и голѣми. Тя се опредѣля отъ способностьта на човѣка да я възприема. Способностьта му пъкъ да възприема или невъзприема любовьта зависи отъ неговата разумность.

    Въ древностьта живѣлъ единъ разуменъ и добъръ царь, но поданицитѣ му били неразумни и скѫперници. Тѣ нѣмали любовь помежду си. Като разуменъ, царьтъ не ги морализиралъ, но имъ говорѣлъ съ символи. На главния площадъ въ столицата той направилъ една голѣма чешма, съ малъкъ кранъ; водата била изобилна, но текла по малко, понеже кранътъ билъ тѣсенъ. Като се събирали на чешмата да наливатъ вода, гражданитѣ постоянно критикували царя си. Тѣ казвали: Не е уменъ нашиятъ царь. При такава силна и буйна вода, турилъ толкова малъкъ кранъ на чешмата, едва наливаме сѫдоветѣ си. Защо направилъ такава погрѣшка? Царьтъ чувалъ протеста на поданицитѣ си, но мълчалъ. Следъ смъртьта му дошълъ неговиятъ синъ. Първата му работа била да тури по-голѣмъ и широкъ кранъ на чешмата, да тече повече вода. Гражданитѣ били доволни отъ тази промѣна и запитали новия си царь, защо баща му ги измѫчвалъ толкова години съ тѣсния и малъкъ кранъ на чешмата. Царьтъ имъ отговорилъ: Баща ми взе моделъ за крана отъ вашитѣ сърдца. Колкото сърдцата ви пущали, толкова и кранътъ пущалъ. Днесъ, когато сърдцата ви станаха по-широки, и кранътъ се разшири. Третиятъ царь, който ще дойде следъ мене, ще направи още по-голѣмъ и широкъ кранъ — въ зависимость отъ вашитѣ сърдца.

    Сега и на васъ казвамъ: Не чакайте да се подобрятъ външнитѣ условия. Откакъ свѣтътъ сѫществува, условията всѣкога сѫ били добри, но човѣкъ не е готовъ да се ползува отъ тѣхъ — кранътъ на сърдцето му е тѣсенъ, малко дава и малко възприема. Казано е въ Писанието, че Богъ направилъ свѣта въ шест̀̀̀̀ѣ дни, и за всѣки день казалъ, че е добъръ. За втория день, обаче, не е далъ мнението си. Защо? — Вториятъ день характеризира човѣка — неговия ограниченъ умъ, неговото тѣсно и затворено сърдце и неговата слаба воля. При тѣзи качества той иска да бѫде богатъ, силенъ, да стане господарь на свѣта. И това е възможно, но не може да се постигне по механически начинъ. Отвори широко ума си, за да възприемашъ изобилно свѣтлина. Отвори широко сърдцето си, за да възприемашъ изобилно благата на живота и на природата. Прояви разумната си воля, за да успѣвашъ въ всички добри предприятия. Ако очаквашъ само на външни блага — на богатство, на голѣми библиотеки, на автомобили и файтони, не само че нѣма да бѫдешъ силенъ и ученъ човѣкъ, но ще умрешъ съ непостигнати желания.

    Едно циганче се разболѣло и постоянно искало отъ майка си да му купи малко млѣко, едно геврече или нѣкакъвъ плодъ. Каквото пожелавало, майка му все отговаряла: Ще купимъ, мама, всичко ще купимъ. И млѣчице ще купимъ, и геврече, и ябълка, и круша, каквото пожелаешъ, ще имашъ. Днитѣ минавали, детето все пожелавало нѣщо, но желанията му оставали незадоволени. Най-после детето умрѣло. Като го оплаквала, майката казвала: Горкото ми детенце, отиде си на онзи свѣтъ, но поне си хапна отъ всичко, каквото пожела.

    Съвременнитѣ хора трѣбва да бѫдатъ разумни, да не си създаватъ ненуждни страдания. Запримѣръ, трѣбва ли човѣкъ да страда и да се тревожи отъ това, че нѣма шапка? Щомъ нѣма шапка, ще ходи гологлавъ. Лошо ли е да ходи гологлавъ? Не само, че не е лошо, но даже е хигиенично. Мозъкътъ не търпи никакви тежести. Следователно, шапкитѣ, които носите, трѣбва да бѫдатъ много леки, почти безъ тегло. Едно време считаха за смахнатъ, за побърканъ всѣки, който ходѣше безъ шапка. Обаче, днесъ повечето хора сѫ гологлави и намиратъ, че това е въ реда на нѣщата. Гологлавъ ли трѣбва да ходи човѣкъ, или да носи шапка на главата си? За предпочитане е да не носи шапка. Никой не се е родилъ съ шапка. Да носи човѣкъ шапка, това е мода. Като разглеждамъ облѣклата на хората и външнитѣ имъ състояния, виждамъ, че тѣ не сѫ родени такива. Това е резултатъ на изопачения животъ. Да бѫде човѣкъ здравъ, разуменъ, ученъ, добъръ, това е естествено, така е роденъ той. Да бѫде боленъ, неразуменъ, нечестенъ, лошъ, и това се случва, но то се дължи на изопаченото човѣшко естество, което се е проявило впоследствие. На земята, човѣкъ все ще прояви една опака чърта, както дрехата има две страни: лице и опако.

    Какво представя опакото и какво — лицето? Опакото е вѫтрешната страна на нѣщата, а лицето — външната. Опакото не е красиво, а лицето е красиво. Има платове съ две лица. Отдето и да ги разглеждате, все сѫ красиви. Ако дрехата ви има две лица, като извехтѣе отвънъ, можете да я обърнете и да я носите като нова. Дрехитѣ, съ които хората ще се обличатъ въ бѫдеще, ще се отличаватъ коренно отъ сегашнитѣ. Тѣ ще бѫдатъ изтъкани отъ нишкитѣ на Божията Любовь. Който се облича съ такива дрехи, ще бѫде свободенъ, ще носи свѣтлина въ ума си. Значи, свободенъ човѣкъ е онзи, който е облѣченъ съ дрехата на Любовьта. — Кога е свободна птицата? — Когато хвърчи. — Рибата? — Когато плава. — Човѣкъ? — Когато мисли право. Нѣма по-красиво нѣщо отъ правата мисъль. Това значи, да бѫде човѣкъ свободенъ.

    Много хора, свѣтски и религиозни, се запитватъ, кѫде е Господъ. Тѣ искатъ да Го видятъ външно, въ форма на човѣкъ или въ друга нѣкаква форма. Богъ е навсѣкѫде, въ всички форми, въ всички видове материи. Ако възприемете съзнателно свѣтлината, тя ще ви открие пѫтя, по който да вървите, за да намѣрите Бога. Ако дишате правилно и съ любовь, ще изпитвате необикновена свобода и лекота въ дробоветѣ си. Ако пиете вода съ любовь, тя ще уталожи жаждата ви и нѣма да се мѫчите. И най-после, ако се храните съ любовь, всѣкога ще бѫдете сити. Значи, Богъ е въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ храната, чрезъ които ви носи благата на живота. Следователно, ако сте болни и се оплаквате отъ тъмнина предъ очитѣ си, отъ задуха, отъ температура, ще знаете, че сте лишени отъ свѣтлина и отъ въздухъ. За да се лѣкувате, отваряйте очитѣ си, да приемате повече свѣтлина; дишайте дълбоко, за да приемате повече въздухъ; пийте вода, за да се отнеме температурата ви; яжте хлѣбъ, за да се засилите. Онзи, Който присѫтствува въ свѣтлината, въ въздуха, въ водата и въ хлѣба, ще ви излѣкува. Ползувайте се отъ елементитѣ на живота, но умѣрено. И като болни, и като здрави, не яжте много, за да не изразходвате повече енергия, отколкото трѣбва.

    Като знаете, че Богъ присѫтствува навсѣкѫде, правете всичко съ любовь. Храните ли се, яжте съ любовь. Каквото приготвите за ядене, за себе си или за своя ближенъ, да бѫде най-хубаво. Само така ще познаете, имате ли любовь въ себе си. Поканите ли гостъ въ дома си, първо ще очистите кѫщата си, да свѣтне. Следъ това ще приготвите най-хубавото ядене, ще донесете отъ нѣкой изворъ чиста вода, ще провѣтрите стаитѣ си, да влѣзе повече въздухъ. Така ще правите и за себе си, и за своитѣ гости. Кѫщата на всѣки човѣкъ, външно и вѫтрешно, трѣбва да бѫде добре освѣтена, провѣтрена, измита и наредена. Следъ това ще сложите на трапезата вкусно и чисто ядене.

    Сега всички хора се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. Много естествено. Тѣ не успѣватъ, защото подържатъ два морала: къмъ себе си постѫпватъ по единъ начинъ — съ снизхождение и любовь, а къмъ другитѣ — по другъ начинъ — съ строгость и жестокость. Така не се живѣе. Два момъка се каратъ за една красива мома. — Защо? — И двамата искатъ да я задържатъ за себе си. Това е криво разбиране на любовьта. Човѣшката душа не се обсебва. Любовьта не се обсебва. Защо тѣзи момци не се радватъ на красивата мома, безъ да я обсебватъ? И красотата не се обсебва. Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се каратъ, по-силниятъ удря нѣколко плесници на по-слабия, който отстѫпва по необходимость, отъ страхъ, а не отъ съзнание. Всичко, което се върши отъ страхъ, не носи щастие. Има смисълъ човѣкъ да отстѫпва, но по принципъ, отъ любовь и съзнание.

    Ще кажете, че никой не ви обича. Това не е вѣрно. Преди всичко, любовьта принадлежи на Бога, а не на човѣка. Ако нѣкой ви обича, Богъ ви обича чрезъ него. Той обича еднакво всички души. Ако никой не ви обича, причината за това е въ самитѣ васъ — затворили сте прозорцитѣ си за свѣтлината и за въздуха, затворили сте крановетѣ за благата на живота, чрезъ които Богъ се проявява. Всѣки трѣбва да признае въ себе си, че Богъ го обича. Вижте, колко е красивъ днешниятъ день! Слънцето грѣе, небето е ясно и чисто, въздухътъ — свежъ. Всичко това е дадено за васъ, да се радвате и да благодарите на Онзи, Който ви дава всички блага и казва: Ако ме слушате и изпълнявате закона ми съ любовь, никакво зло нѣма да ви засегне. Ако не ме слушате, ще имате опитностите на ония, които воюватъ днесъ, и ще ме познаете такъвъ, какъвто не трѣбва. Страшно е да познаете Бога по отрицателенъ пѫть.

    Сега, като разглеждамъ събитията, които ставатъ въ свѣта, намирамъ, че никоя държава нѣма право да воюва: нито Германия, нито Англия, нито Русия. Кой имъ е далъ това право? Трима родни братя се биятъ въ дома си. Кой имъ дава право да се биятъ? Тѣ се биятъ безъ позволението на бащата. — За какво се биятъ? — За повече земя. Земята е създадена и за германцитѣ, и за руситѣ, и за англичанитѣ — за всички хора. Всички народи иматъ еднакво право на земята. Следъ свършване на войната, всички ще разискватъ върху въпроса, кой има най-голѣмо право въ свѣта, да владѣе повече земя. Най-голѣмо право има онзи народъ или онзи човѣкъ, който постѫпва съобразно съ Божията Любовь, съ Божията Мѫдрость и съ Божията Истина. Съ други думи казано: който цени живота; който цени знанието и свѣтлината; който цени свободата, той има най-голѣмо право.

    Днесъ всички хора сме свидетели на голѣми събития, и всѣки се запитва, кой ще победи. Азъ отговарямъ на зададения въпросъ: Ще победятъ онѣзи, които носятъ въ сърдцето си Божията Любовь, въ ума си — Божията Мѫдрость, а въ тѣлото си — Божията Сила. Ще победятъ онѣзи, които изпълняватъ волята Божия; които търсятъ Царството Божие и Неговата Правда; които славятъ името Божие. Вѣрващитѣ сѫ доволни, че поне вѣрватъ въ Бога. Това не е достатъчно. Вѣра безъ дѣла е мъртва. Истинската вѣра подразбира изпълнение волята на Бога. Нѣма ли изпълнение на Божията воля, това е все едно, да вѣрвашъ въ една държава, безъ да изпълнявашъ законитѣ ѝ. Истинскиятъ вѣрващъ вѣрва и изпълнява Божиитѣ закони. Той търси Царството Божие и осветява името Божие.

    Ще кажете, че условията на живота сѫ тежки, че мѫчно се изпълняватъ нѣщата, че старини идатъ и т. н. Кой е виновенъ за това? Всѣки е билъ младъ и не е използувалъ добритѣ условия. Станалъ е възрастенъ, не е изпълнявалъ законитѣ. Остарѣлъ е, не оценявалъ живота. Следъ всичко това търси вината вънъ отъ себе си. Какво е правилъ цѣлъ животъ? Ако бѣше приложилъ любовьта, щѣше да се подмлади. Ако бѣше приложилъ мѫдростьта, щѣше да стане разуменъ. Ако бѣше приложилъ истината, щѣше да се освободи отъ ограниченията на живота. Той живѣлъ, безъ да се подмладява, безъ да придобива разумностьта и безъ да се освобождава и казва, че е на правъ пѫть. Не лъжете себе си, не лъжете и другитѣ. Стремете се къмъ вѣчно подмладяване, къмъ вѣчно възрастване и освобождаване, за да влѣзете въ правия пѫть. Стремете се къмъ придобиване на вѣчната любовь, на истинското знание, на великата свобода, за да станете нови хора — хора на Божествения порядъкъ. Внесете този порядъкъ въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Болни ли сте, страдате ли отъ разстройство на стомаха, отъ главоболие, отъ болки въ гърдитѣ, ще знаете, че не сте свободни. Свободата започва отъ тѣлото, прониква въ сърдцето и оттамъ — въ ума, въ мозъка. Като обхване физическия човѣкъ, свободата влиза въ, духа и въ душата му. Обладанъ напълно отъ свободата, човѣкъ разбира вече Божиитѣ закони, прилага ги и се радва и весели заедно съ Бога — своя небесенъ Баща.

    Помнете: любовьта разрешава всички противоречия. Дойдете ли до нея, знайте, че тя е свещено нѣщо. Богъ е Любовь. Следователно, гледайте на Бога като на най-великото и съвършено сѫщество въ свѣта. Ако мислите, че и Той е като васъ, вие приличате на комаритѣ, които мислѣли, че слонътъ е подобенъ на тѣхния царь. Събрали се комаритѣ на конгресъ да разискватъ върху въпроса, какво представя слонътъ. Следъ дълги доказателства, най-после тѣ дошли до убеждението, че слонътъ е малко по-голѣмъ и по-силенъ отъ царя имъ. Така и хората понѣкога мислятъ за Бога. Тѣ казватъ, че Богъ прилича на човѣка, но е малко по-силенъ и по-голѣмъ отъ него. Човѣкъ нѣма ясна представа за своя великъ Баща, Който обхваща всичко въ вселената, Който постоянно бди за него. Щомъ го види скърбенъ, Той го пита, коя е причината за скръбьта му. Нѣкой ще се оплаче, че скърби, защото нѣма пари. Чудно нѣщо, човѣкъ, който мисли, че е подобенъ на Бога, не може да намѣри пари отнѣкѫде и страда. Защо не отиде при нѣкой банкеръ да иска пари? Свѣтътъ е пъленъ съ банкери и касиери. Ще кажете, че банкеритѣ не обичатъ беднитѣ хора. Не ги обичатъ, защото много сиромаси сѫ мързеливи и не знаятъ, какъ да искатъ. Тѣ отиватъ при банкеритѣ съ мисъльта, че сѫ длъжни да имъ помагатъ. Който иска пари или нѣкаква помощь, трѣбва да е готовъ на всѣкакви услуги, да се отнесе братски къмъ онзи, отъ когото иска нѣщо. Защо да не се отнесе съ него като съ свой братъ? Защо да не се вгледа и въ неговитѣ нужди и да му се притече въ помощь? Когато иска нѣщо, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ да дава. Ако нѣмашъ пари, имашъ сърдце, имашъ и рѫце да работишъ.

    Религиознитѣ и вѣрващитѣ очакватъ Христа да дойде втори пѫтъ на земята, да имъ помогне. Тѣ ще останатъ излъгани въ очакванията си. Христосъ втори пѫтъ нѣма да дойде на земята. — Защо? — Защото пакъ що Го разпнатъ. Казано е, че Христосъ ще дойде отъ облацитѣ, придруженъ съ ангели. Това значи, че Христосъ ще дойде въ умоветѣ и въ сърдцата на хората като свѣтлина. Ангелитѣ, които ще Го придружаватъ, представятъ мѫдростьта и любовьта, съ които ще бѫде изпълненъ. Христосъ ще дойде само за онѣзи, които иматъ знание и свѣтлина, да разбиратъ законитѣ на разумната природа.

    Мнозина се запитватъ, какво трѣбва да правятъ, докато дойде Христосъ на земята. Ще работятъ, да се приготвятъ. Какво прави онзи юнакъ, на когото предстои борба съ противника му? Упражнява се той да развие мускулитѣ си, да излѣзе победитель. Мѫчнотиитѣ, противоречията представятъ неприятелитѣ на човѣка. За да се справи съ тѣхъ, той трѣбва да се упражнява, да развива силата си. Трѣбва ли да се обезсърдчавате и обезвѣрявате отъ мѫчнотиитѣ си? Тѣ могатъ да ви повалятъ на земята, но вие пакъ ще станете и ще работите, докато се справите съ тѣхъ.

    Двама американски борци се борили. Единъ студентъ гледалъ, какъ се борятъ, и казалъ една обидна дума по адресъ на единъ отъ борцитѣ, който се приближилъ до него, ударилъ му една плесница и го повалилъ на земята. Студентътъ разбралъ, че има работа съ силенъ човѣкъ, затова станалъ отъ земята, безъ да роптае. Обаче, въ него се зародило желание да разбере, какъ този борецъ е развилъ такава голѣма сила, и тръгналъ следъ него. Въ скоро време той влѣзълъ въ следитѣ му и разбралъ, по какъвъ начинъ е работилъ, колко време се е упражнявалъ, за да се прослави като голѣмъ борецъ. Десеть години работилъ студентътъ и, когато дошълъ до положение да вдига съ едната си рѫка единъ конь съ кончето му, явилъ се предъ бореца и го запиталъ: Познавашъ ли ме кой съмъ? — Не те познавамъ. Студентътъ вдигналъ бореца въ въздуха, обърналъ го съ главата надолу и пакъ го поставилъ на земята. Следъ това му казалъ: Азъ съмъ онзи, на когото преди десеть години ти удари една плесница и ме повали на земята. — Признавамъ те сега за мой учитель — отговорилъ борецътъ.

    Трѣбва ли съвременнитѣ хора да се оплакватъ отъ мѫчнотиитѣ си? Какъвъ човѣкъ е този, който отъ мѫчнотиитѣ и несгодитѣ не може да развие такава сила, че да ги хвърли въ въздуха, да ги обърне съ главата надолу и да имъ покаже, кой е? Обърнете мѫчнотията си съ главата надолу, кажете ѝ, че вие сте онзи студентъ, съ когото преди години тя си е играла като съ дете, поваляла го е на земята, но днесъ вече той е силенъ, тя не може да си играе съ него. При това положение, мѫчнотията ще отстѫпи и ще ви признае за свой господарь. Ще кажете, че не знаете, какъ да развивате силата си, за да се борите съ мѫчнотиитѣ. Това е тайна, но, ако ме слушате, азъ мога да вдигна малко завесата на тази тайна. Тя се заключава въ следното: да любите и да ви любятъ. Ако не можете да любите, и ако никой не ви люби, мѫчнотиитѣ всѣкога ще ви повалятъ на земята. Обаче, докато любите и докато ви любятъ, никаква мѫчнотия не може да ви победи.

    Хората се поддаватъ на мѫчнотиитѣ си, защото не вѣрватъ въ любовьта и казватъ, че Богъ ги е забравилъ. Наистина, Богъ ли ги е забравилъ, или тѣ сѫ Го забравили? Какво ще кажете за онази жена, на която мѫжътъ прекарва по цѣли нощи въ кръчмата и пие за наздравица на този и на онзи? Тя ли е забравила мѫжа си, или той нея? Тя седи у дома си и го чака, а той забравя, че има жена и се удоволствува въ кръчмата съ приятели. Това удоволствие нищо не допринася. Не само, че не донася никаква полза на човѣка, но отнема отъ него всичко. Отъ това удоволствие човѣкъ губи възможноститѣ на своя умъ и на своето сърдце. Той губи силата и красотата на тѣлото си. Да се удоволствува човѣкъ, това значи, да злоупотрѣбява съ благата на природата. Само едно удоволствие се позволява на човѣка: да дава на беднитѣ часть отъ своитѣ блага. Срещнете ли нѣкой беденъ, гладенъ, нещастенъ човѣкъ, повикайте го у дома си и му сложете ядене, да се нахрани добре. Като яде съ апетитъ, вие имате право да седнете срещу него и да изпитвате удоволствие, че той яде, задоволява глада си и чувствува благодарность къмъ Онзи, Който се е проявилъ чрезъ васъ.

    Съвременнитѣ хора сѫ крайно неблагодарни. Богъ имъ е далъ хиляди блага, всѣки моментъ задоволява нуждитѣ имъ, и пакъ сѫ недоволни. — Защо? — Липсва имъ нѣщо сѫществено. Нѣкой се оплаква, че нѣма дрехи, но и следъ като получи дрехи, пакъ е недоволенъ. Другъ се оплаква, че възлюбената му не го обича. Той ѝ дава подаръци, купува ѝ всичко, отъ което има нужда, но тя пакъ е недоволна. Защо? Защото вѫтрешно не е задоволена. Едно ще знаете: външно човѣкъ не може да се задоволи. Каквото и да правите, каквото и да му давате, все ще бѫде недоволенъ. За да бѫде доволенъ, човѣкъ трѣбва да даде пѫть на Божественото въ себе си, да намѣри истинската любовь. Това значи, да освети името Божие въ ума, въ сърдцето и въ волята си. Да освети името Божие чрезъ цѣлото си тѣло.

    И тъй, като осветява името Божие, човѣкъ се домогва до щастието, което търси. Това се постига съ абсолютна вѫтрешна чистота, съ свѣтлина на ума и съ топлина на сърдцето. Само по този начинъ човѣкъ придобива истинското знание. Може ли да благодари за всичко, което му се дава, човѣкъ е осветилъ името Божие въ себе си и съзнава, че Богъ живѣе въ него и той — въ Бога. Щастие е да срещнете такъвъ човѣкъ. Той разбира и хората, и животнитѣ, и знае, какъ да постѫпва съ тѣхъ.

    Преди години срѣщамъ единъ човѣкъ, който кара товаръ съ конь, но толкова много натоварилъ коня си, че последниятъ едва върви. При това, пѫтьтъ не е равенъ, но се издига нагоре. Поглеждамъ господаря на коня, гледамъ коня, виждамъ, че работата не върви. Коньтъ се обръща къмъ мене, иска да ми каже, че напраздно го бие господарьтъ му. Пѫтьтъ е стръменъ, товарътъ голѣмъ, мѫчно се възлиза нагоре. Коньтъ има желание да услужи на господаря си, но условията сѫ трудни. Спирамъ се при господаря и не го морализирамъ, но казвамъ: Знаешъ ли, че твоятъ конь е много хубавъ? Той е особена порода. При това, той носи щастието ти. Отъ него зависи да бѫдешъ щастливъ или нещастенъ. Докато той е при тебе, щастието ще влиза въ дома ти. Въ който день го изгубишъ, щастието ще те напусне. Както виждамъ, ти си го натоварилъ много. Извади половината товаръ, да му бѫде по-леко. Като пренесе една часть, върни се за останалата. Така и коньтъ ти ще бѫде здравъ, и ти ще бѫдешъ щастливъ. Като му поговорихъ, той се позамисли и отговори: Правъ си, господине, азъ съмъ малко грубъ, непросвѣтенъ човѣкъ. Виждамъ, че злоупотрѣбявамъ съ добичето си. Следъ тѣзи думи той се приближи до коня, поглади го по главата и започна да го разтоваря.

    Следователно, ако искате да помогнете на нѣкого, обикнете го. Човѣкъ страда, биятъ го, защото нѣма кой да го обича. Щомъ нѣкой го обикне, веднага страданието му изчезва. Ако влѣзете въ единъ домъ и видите, че мѫжътъ бие жена си, не взимайте нейната страна, нито морализирайте мѫжа, но обикнете жената. Щомъ я обикнете, мѫжътъ ще измѣни отношенията си къмъ нея. Ако пъкъ жената се отнася зле съ мѫжа си, обикнете мѫжа. Дето е любовьта, тамъ нѣма условия за изтезаване. Никой не може да изтезава човѣка, когото Богъ обича. Кой може да бие разумния човѣкъ? Той стои далечъ отъ злото и оттамъ се разговаря съ него.

    Една хрътка гони заякъ. Заякътъ бѣга предъ нея и успѣва да се качи на една голѣма канара. Хрътката го гледа отдолу и му качва: Слѣзъ отъ канарата да си поговоримъ.

    Каквото искашъ да ми кажешъ, кажи ми го отдолу, азъ ще те чуя. — Искамъ да ти кажа, че бѣгашъ силно, добъръ бѣгачъ си. — Въ бѣгането е моето спасение. — Слѣзъ при мене, да се надбѣгваме. — Не искамъ, тукъ ми е добре. Отъ тази канара крачка надолу не слизамъ. Както виждате, заякътъ постѫпва добре. Ако се поддаде на ума на хрътката, кожата му ще одератъ.

    Сега и на васъ казвамъ: За да не одератъ кожата ви, работете върху ума си, да придобиете повече свѣтлина. Работете върху сърдцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си, за да помагате на всички, които срѣщате на пѫтя си. Виждате, че нѣкоя мравка се дави, хвърлете ѝ едно листче, да се качи на него. Едно цвѣте изсъхнало — полѣйте го. Нѣколко клоне се преплели — разплетете ги. Една рѣка се подпушила — извадете камънитѣ, изчистете тинята, да си пробие пѫть рѣката и отново да потече. Гледайте на свѣта като на бащинъ домъ. Знайте, че всичко, каквото срѣщате на пѫтя си, има отношение къмъ васъ. Бѫдете изправни въ отношенията си къмъ всички сѫщества, за да бѫдете щастливи.

    Какъ се постига щастието? Какви сѫ възможноститѣ за човѣка да бѫде щастливъ? Не се иска много отъ него, за да придобие щастието. Хубавиятъ, свѣтълъ день, който имаме днесъ, показва, какво трѣбва да прави човѣкъ. Отвори сърдцето си, за да потече презъ него Божията Любовь, не капка по капка, но изобилно. Тури на сърдцето си голѣмъ, златенъ кранъ, презъ който да тече любовьта изобилно, да се ползуватъ всички. Обърни нова страница на книгата си и започни да пишешъ съ свѣтлината на ума и съ топлината на сърдцето си. Обичай, както Богъ обича. Люби, както Богъ люби. Когато имашъ нужда отъ Него, моли се отъ сърдце. Всѣка молитва и всѣка благодарность, които излизатъ отъ дълбочината на сърдцето, сѫ всѣкога приети. Богъ чува и най-малкия зовъ и му отговаря.

    Христосъ казва: „Ако имате любовь къмъ мене, упазете моитѣ заповѣди.“ Желая ви да проявите любовьта си къмъ Бога, за да раз ширите сърдцата си, да просвѣтите умоветѣ си, да станете свободни. Любовьта е единствената сила, която може да освободи човѣка отъ несгодитѣ и мѫчнотиитѣ му. Любовьта е единствената сила, която примирява хората и народитѣ помежду имъ. Иде любовьта, която ще внесе миръ въ свѣта. Днесъ народитѣ се биятъ, но мирътъ иде вече въ свѣта. Нѣма да се мине много време, и мирътъ ще дойде. Ново съзнание ще придобиятъ хората и ще разбератъ, че Богъ е далъ на всички хора еднакви права. Изпълнявайте Божията воля съ любовь и съзнание.

    Желая на всички да придобиете характера на златото, да не се окислявате. Желая ви да придобиете свойствата на диаманта, да пречупвате добре Божествената свѣтлина.

*

1. Съборна беседа отъ Учителя, държана на
24. августъ, 1941 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.