1940_09_04 Закони на дишането

[Ани]

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Закони на дишането

Съвременнитѣ хора знаятъ много нѣща, но обикновенитѣ нѣща не знаятъ. Запримѣръ, понѣкога тѣ сѫ весели, разположени, но не знаятъ защо; нѣкога сѫ скръбни, неразположени, пакъ не знаятъ защо. Мнозина се интересуватъ отъ богатството, искатъ да станатъ богати. Защо искатъ да станатъ богати, не знаятъ. Тѣ мислятъ, че съ богатство, съ пари всичко се постига. Много работи се купуватъ съ пари, наистина, но животътъ съ пари не се купува. Съ богатството човѣкъ може да си създаде нѣкаква болесть, но богатството всѣкога не лѣкува болеститѣ. Като забогатѣе, човѣкъ започва да се страхува да не го обератъ, да не изгуби богатството си, вследствие на което нито яде, нито спи спокойно. Отъ страхъ той се разболява. Обаче, сѫщото богатство не е въ състояние да го излѣкува.

Човѣкъ разполтга съ своето тѣло, като съ машина за работа, но не знае, какво е нужно за това тѣло. Той казва: Трѣбва да имамъ повечко мазнини, да издържамъ на външнитѣ условия. — Трѣбва да имашъ мазнини, но трѣбва да имашъ и мускули, и кости, и нерви. Най-устойчивото вещество въ човѣка е мозъкътъ. Когато боледува отъ нѣкоя сериозна болесть, човѣкъ първо губи мазнинитѣ си. Тѣ се стопяватъ, и той става като свѣщь. Ако болестьта още продължава, мускулитѣ се губятъ, но нервитѣ и мозъкътъ оставатъ докрай. Тѣ сѫ най-устойчиви. И обратно: когато организъмътъ започва да се поправя, първо се възстановява здравословното състояние на мозъка, на нервитѣ, на мускулитѣ и най-после идатъ мазнинитѣ. Които иматъ повече мазнини, сѫ спокойни, разположени натури. Които иматъ малко мазнини, сѫ повече сприхави, нервни. Сприхавиятъ и нервенъ човѣкъ казва: Така ме е създала природата. Спокойниятъ казва: И мене така ме е създала природата. Ние пъкъ казваме:Характерътъ на човѣка се опредѣля отъ главата му. Каквато е главата на човѣка, такъвъ е и характерътъ му. Умътъ на човѣка зависи главно отъ мозъка, а после и отъ отношението му къмъ дробоветѣ и сърдцето.

Едно трѣбва да се знае: здравето на човѣка зависи отъ законитѣ, които управляватъ неговото тѣло. На първо мѣсто здравето зависи отъ мисъльта на човѣка. Като знае законитѣ на мисъльта и правилно ги прилага, човѣкъ е здравъ. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка мисъль, придружена съ тревоги и безпокойства. Ние имаме предъ видъ свѣтлата и възвишена мисъль. Човѣкъ, на когото мисъльта е възвишена, права, той има особена топлина, особенъ пулсъ, особено отношение къмъ нѣщата. Който нѣма правилно отношение къмъ въздуха, той не може да бѫде здравъ.

Мнозина не могатъ да бѫдатъ здрави, поради вѫтрешния страхъ, на който се подаватъ. Като се страхува за здравето си, човѣкъ се намира подъ влиянието на умствени микроби и заболява. Пазете се отъ микробитѣ, били тѣ умствени, сърдечни или органически. Вие трѣбва да имъ станете господарь, а не тѣ на васъ. Съмнението, подозрението сѫ умствени микроби. Трѣбва ли да се подавате на такива микроби? Казвате, че нѣкой вашъ близъкъ, майка ви или баща ви, не ви обичатъ. Отде знаете това? Ако вие ги обичате, и тѣ ви обичатъ. Премѣрихте ли врата си, да знаете, дали вие ги обичате? Като станете сутринь, премѣрете врата си на широчина. Следъ това започнете да мислите за майка си и за баща си и пакъ премѣрете врата си. Ако е станало поне микроскопическо разширяване на врата ви, това показва, че обичате родителитѣ си. Щомъ вие ги обичате, и тѣ ви обичатъ. Тъй щото, не допущайте съмнението въ себе си, да хване дълбоки корени. Щомъ въ ума ви дойде съмнението, че нѣкой отъ близкитѣ ви не ви обича, веднага премѣрете врата си. Турете съмнението далечъ отъ васъ, ако искате да не боледувате.

Това сѫ факти, които трѣбва да се изучаватъ. Фактитѣ, обаче, не представятъ науката. Има закони, които трѣбва да се спазватъ, но и законитѣ още не представятъ науката Трѣбва да дойдете до принципитѣ. За да имате ясна представа върху даденъ въпросъ, преди всичко човѣкъ трѣбва да знае фактитѣ, законитѣ и принципитѣ, които го опредѣлятъ. Запримѣръ, фактъ е, че майката обича детето си. На какъвъ законъ се основава нейната любовь? Какъвъ принципъ я управлява? Всичко това трѣбва да се знае. Ще кажете, че любовьта се опредѣля отъ закона на даването. Значи, майката е дала нѣщо отъ себе си на своето дете, затова го обича. Човѣкъ дава по два начина: първо дава, а после иска да вземе; или първо взима, а после иска да даде нѣщо. Следователно, когато човѣкъ иска да го обичатъ, той има намѣрение първо да взима, а после да дава. Когато иска да обича, човѣкъ има желание първо да дава, а после да взима.

Нѣкой се оплаква, че иска да обича, а не е намѣрилъ подходящъ човѣкъ. Чудно нѣщо! Свѣтътъ е пъленъ съ хора, които очакватъ да бѫдатъ обичани, а той не може да намѣри човѣкъ, когото да обича. — Защо не може да намѣри такъвъ човѣкъ? — Той търси човѣкъ, който да му подхожда, да отговаря на неговитѣ разбирания. На сухия подхожда пълничкия. На пълния човѣкъ подхожда сухъ, слабъ. Хората трѣбва да се сближаватъ така, че силитѣ имъ да се уравновесяватъ. Мускулната и нервната система въ пълния човѣкъ сѫ повече намазани съ мазнини, вследствие на което той е разположенъ, и колата му не скърца. Мазнинитѣ сѫ акумулатори на топлинна енергия въ човѣка. Който нѣма вѫтрешни мазнини, лесна губи топлината си. Тази е причината, поради която слабитѣ хора, както и тия, които живѣятъ на северъ, се нуждаятъ отъ мазни храни.

Да се върнемъ къмъ въпроса за здравето. — Отъ какво зависи зравето на човѣка? —  Отъ неговитѣ мисли, чувства и постѫпки. Мозъкътъ е свързанъ съ мислитѣ на човѣка; дробоветѣ и сърдцето — съ неговитѣ чувства, а мускулитѣ, мазнинитѣ и коститѣ — съ постѫпкитѣ му. Ако мускулната, костната и стомашната системи не сѫ свързани помежду си, човѣкъ не би могълъ да се движи. Щомъ не може да се движи, той не може и да работи, нѣма сила въ себе си. Като знаете зависимостьта между различнитѣ системи въ човѣка и проявата на неговитѣ мисли, чувства и постѫпки, вие трѣбва да ги пазите, да бѫдатъ въ пълна изправность. Само при това положение човѣкъ може да мисли, да чувствува, да действува, да говори, да се движи и т. н.

Каква е службата на устата? Ще кажете, че задачата на устата е да приема храна отвънъ и да говори, да предава човѣшката мисъль. Ние казваме: Службата на устата е да приема и да дава. Като се отваря и затваря, тя приема храна отвънъ, сдъвква я и я изпраща въ пищепровода. Въ това отношение тя е голѣма скѫперница. Каквото приеме отвънъ, тя го счита свой капиталъ и на никого не дава отъ него. По отношение на своето тя е скѫперница. Къмъ чуждото, обаче, е щедра. Тамъ тя постѫпва демократически, лесно го раздава. — Кой е чуждиятъ капиталъ за устата? — Въздухътъ, който излиза вънъ отъ дробоветѣ. Като се ползува отъ въздуха, който излиза отъ нея, тя образува такива красиви думи, съ които се прочува по цѣлъ свѣтъ. Като слушате нѣкой добъръ ораторъ, казвате: Този човѣкъ има медена уста. — Медена е устата му, но съ чуждъ капиталъ. Да вземешъ часть отъ въздуха, който трѣбва да излѣзе отъ носа, и да образувашъ отъ него стройна, красива речь, и това не е малко изкуство.

Казано е въ Битието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на животъ, и стана человѣкъ жива душа“. (— 2 гл., ст. 7) — Значи, презъ носа Богъ вдъхна въ човѣка въздухъ, и той прие Божествения животъ. Ето защо, когато се намѣри въ затруднение, човѣкъ трѣбва да диша. Като диша и поема въздухъ презъ носа си, той ще намѣри Господа. Като диша, човѣкъ започва да мисли. Следъ мисъльта идатъ чувствата. Който диша съзнателно, само той може да намѣри Бога. Господъ казва на човѣка: Като дишашъ презъ носа си, ще ме намѣришъ и ще слушашъ, какво ще ти говоря. Въздухътъ е носитель на електричество и на магнетизъмъ. Тази енергия минава презъ носа на човѣка и обновява нервната му система. Много методи има за дишане, но нѣкои отъ тѣхъ сѫ доста скѫпи. За да изкаратъ единъ килограмъ розово масло, трѣбва да иматъ три хиляди килограма розови листа. Можете да си представите, колко работници трѣбва да работятъ, докато събератъ розитѣ, докато ги сварятъ и дестилиратъ, за да получатъ едва единъ килограмъ масло. При това положение, естествено е маслото да струва скѫпо.

Ценно е розовото масло, но още по-ценно е доброто разположение. Човѣкъ може да изкара доброто си разположение отъ въздуха, чрезъ носа. Чрезъ дишането вие можете да заставите мозъка си да мисли право, сърдцето — да чувствува право и стомаха — да работи нормално. Мнозина се гнѣвятъ, нервиратъ се, мислятъ криво. — Защо? — Не дишатъ правилно. Неправилното дишане е причина на много болести: главоболие, стомахъ, сърдце, гърди и т. н. Кракътъ те боли, защото не дишашъ правилно. Гръбначниятъ стълбъ те боли, защото не дишашъ правилно. Изобщо, всички болести се дължатъ на неправилно дишане. Бързото и повърхностно дишане е опасно за организма. То води къмъ различни болести. Дишайте спокойно, плавно, съ опредѣленъ ритъмъ. Бѫдете внимателни къмъ въздуха, който влиза презъ носа ви. Съ него заедно влизатъ Божественитѣ мисли, които подготвятъ пѫтя на човѣка къмъ Божественото. Божието благословение пъкъ минава въ човѣка презъ горната часть на мозъка, слиза перпендикулярно къмъ физическия му мозъкъ, после презъ носа, отдето излиза навънъ.

Правете опити, сами да се лѣкувате чрезъ дишане. Ако ви боли глава, стомахъ или имате общо неразположение, правете сутринь, преди обѣдъ и преди вечеря по 12—19 упражнения за дишане. Ако не сте упражнени въ дишането, правете по шесть упражнения. Всѣко вдишване, задържане и изпущане на въздуха представя едно упражнение. Значи, шесть вдишки, шесть задържания и шесть издищвания, правятъ шесттѣ упражнения. Като правите тия упражнения, умътъ ви трѣбва да бѫде концентриранъ. Когато дишате, диафрагмата трѣбва да се вдига и спуща, да се свива и разширява. Диафрагмата представя ( граница между духовния и физическия свѣтъ._( Една отъ причинитѣ на сърдцебиенето, задухата и нѣкои грѫдни болести се дължи на измѣстване на диафрагмата отъ естественото й положение. Ако диафрагмата се повдигне по-високо, отколкото трѣбва, дробоветѣ и сърдцето се притискатъ и не действуватъ правилно. Като поема човѣкъ дълбоко въздухъ, дробоветѣ се напълватъ съ въздухъ, натискатъ върху диафрагмата, и тя се връща на мѣстото си, заема опредѣленото си мѣсто, като граница между два свѣта — физически и духовенъ.

Правили ли сте опитъ, като дишате дълбоко, да четете мислено нѣкоя молитва? Ако не сте правили такъвъ опитъ, започнете да дишате и да четете мислено „Отче нашъ“ или „Добрата молитва“. Дишайте, задържайте и изпущайте въздуха спокойно, бавно, за да можете въ едно упражнение да прочетете цѣлата молитва. Като правите упражненията съ мислено четене на молитвата, ще усѣтите приятна топлина въ областята на слънчевия вѫзелъ. За да се убедите въ силата на мисъльта, трѣбва да правите опити.

Съвременнитѣ учени вѣрватъ само въ онова, което могатъ да подложатъ на опитъ. Затова, именно, се явява споръ, има ли животъ на слънцето, на луната и на другитѣ планети. Нѣкои подържатъ, че има животъ на другитѣ планети. Други отричатъ това. Сега се правятъ опити за съобщаване на земнитѣ жители съ тия на луната. За да могатъ земнитѣ жители да влѣзатъ въ връзка съ сѫществата отъ другитѣ планети, преди всичко тѣ трѣбва да иматъ духовно разбиране за нѣщата. Днесъ научнитѣ факти сѫ разпокѫсани, безъ връзка помежду си, защото хората минаватъ презъ различни болезнени състояния. Когато стабилизиратъ своята нервна система и организиратъ силитѣ на своето тѣло, хората ще разбератъ, че между всички факти, явления и закони на различнитѣ науки има тѣсна, неразривна връзка.

Днесъ хората не могатъ да се домогнатъ до духовната наука и да влѣзатъ въ връзка съ духовния свѣтъ, защото се занимаватъ съ обикновени работи. Всѣки се безпокои отъ мисъльта за утрешния день. Всѣки иска да знае, какъ ще прекара физическия си животъ. Съ една дума всѣки мисли за стомаха си. Трѣбва ли синътъ да се безпокои, какво ще стане съ него? Баща му и майка му го обичатъ. Тѣ се грижатъ за него. Неговата работа е само да учи. Родителитѣ иматъ грижа за материалнитѣ нужди на децата си, а децата трѣбва да учатъ. Всѣки човѣкъ е дете на нѣкой възвишенъ духъ. Щомъ е така, задачата на хората е да учатъ. Ако работитѣ имъ не вървятъ добре, ще се молятъ, да имъ дойде отнѣкѫде помощь. Нѣкой се помоли набързо и казва, че молитвата му била приета. Не, молитва, която не е придружена съ бавно, спокойно и ритмичио дишане и мислене, не се приема. Като се молишъ, ще концентрирашъ мисъльта си само къмъ даденъ предметъ и ще поемашъ въздухъ дълбоко и бавно. При всѣко вдишване, задържане и издишване на въздуха ще мислишъ само за онова, което те интересува. Ако те боли стомахъ, ще мислишъ за стомаха, си; ако те боли глава — за главата си.

Който не е упражненъ въ дълбокото дишане, нека задържа въздуха до две-три секунди, и всѣки день да увеличава задържането съ още една секунда. Като увеличава задържането на въздуха съ по една секунда, въ продължение на единъ месецъ, човѣкъ ще задържа въздуха до 30 секунди. Ако може да задържа въздуха до 30 секунди, той ще се справи съ много отъ своитѣ неразположения и болести. Главоболие, грѫдна болесть, стомахъ, парализия — всичко това изчезва. Следователно, чуете ли, че нѣкой е боленъ, посъветвайте го да диша дълбоко. Ако не знае, какъ да диша, той се отпуща, лѣга на гърба си и казва: Да бѫде волята Божия! — Да бѫде волята Божия, това значи, да движи човѣкъ рѫцетѣ и краката си свободно; да мисли, да чувствува и да постѫпва, както Богъ мисли, чувствува и постѫпва.

Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ заблужденията, да разбира проявитѣ си, както и тия на своитѣ ближни. Нѣкой се рѫкува съ приятеля си и стиска силно рѫката му. —  Защо? — Иска да му покаже, че го обича. Другъ пъкъ се рѫкува, но едва се докосва до рѫката на приятеля си. Той иска да покаже, че не се интересува отъ тия обикновени работи. Трети се рѫкува само съ два пръста. Изобщо, чрезъ рѫкуването човѣкъ предава и взима енергия. Ако не диша дълбоко, човѣкъ не може да се рѫкува правилно. Преди да се рѫкувашъ съ нѣкого, поеми дълбоко въздухъ. Преди да влѣзешъ въ стаята си, или въ нѣкой салонъ, пакъ поеми дълбоко въздухъ. Преди да говоришъ, пакъ поеми въздухъ. Добритѣ оратори дишатъ дълбоко. Които не дишатъ дълбоко, не говорятъ добре. Като диша дълбоко чрезъ носа си, човѣкъ възприема Божието благословение въ себе си. Като диша правилно, човѣкъ сѫщо така се храни правилно. Като диша и се храни правилно, всички процеси въ организма на човѣка ставатъ правилно.

И тъй, искате ли да бѫдете здрави, дишайте дълбоко. Заслужава човѣкъ да плати на лѣкарь да го научи да диша правилно, преди да се е разболѣлъ. Въ бѫдеще лѣкаритѣ ще се занимаватъ повече съ здравитѣ, да ги научатѣ да пазятъ здравето си. Лѣкувайте се преди да сте се разболѣли. Лѣкарствата помагатъ на онзи, който диша дълбоко. Ако човѣкъ не диша дълбоко, никакви лѣкарства не помагатъ. Нѣкой се гнѣви, сърди се на този — на онзи и после диша дълбоко. Не, преди да се разгнѣвишъ, преди да се карашь, преди да говоришъ, дишай дълбоко. Напълни дробоветѣ си съ чистъ въздухъ и тогава говори. Не спазвашъ ли това правило, думитѣ ти нѣматъ резултатъ: нито ти се ползувашъ отъ тѣхъ, нито другитѣ хора. Бѫдете снизходителни къмъ погрѣшкитѣ на хората, да не внасяте смущение въ сърдцето си. Щомъ мислите за погрѣшкитѣ на хората, дишайте дълбоко, да се проясни мисъльта ви.

Като ученици, вие трѣбва да се лѣкувате съ дълбокото дишане. Ако стомахътъ или коремътъ ви боли, направете шесть упражнения по четири пѫти на день. Като правите упражнението, турете лѣвата рѫка на корема си, или на стомаха, съ дланьта надолу; върху лѣвата турете дѣсната рѫка, пакъ съ дланьта надолу. Като дишате дълбоко, трѣбва да усѣщате свиване и разпущане на диафрагмата. Който не диша дълбоко, не може да бѫде ученикъ на новото учение.

Като изучавате мѣстата на човѣшкитѣ чувства и способности въ мозъка, ще видите, че въ задната часть на мозъка се намиратъ нѣколко чувства: чувството на приятелство, на общителность, на любовь къмъ семейството, къмъ децата и любовь къмъ жената и къмъ мѫжа, така наречената „любовь на младитѣ“. Любовьта на младитѣ е особена, тя се намира въ малкия мозъкъ на човѣка. Опасностьта отъ тази любовь се заключава въ това, че като нахлува повече кръвь къмъ този центъръ, тя прѣчи на кръвообръщението да става правилно. Като не дишатъ правилно, тѣ постоянно се каратъ. За да избѣгнатъ спороветѣ и недоразуменията помежду си, младитѣ трѣбва да дишатъ дълбоко. Ако човѣкъ не диша правилно, и любовьта въ него не се проявява правилно. На такъвъ човѣкъ дъхътъ мирише лошо, потьта му — сѫщо. Който диша правилно, и кръвообръщението му е правилно. Той е здравъ. Отъ каквато болесть и да страдате, търсете помощь въ дълбокото дишане. То лѣкува ревматизъмъ, грѫдни и стомашни болести, главоболие, коремоболие и т. н. Нѣма болесть, която не може да се лѣкува чрезъ дишане.

Дишайте дълбоко и вѣрвайте, че ще постигнете това, което желаете. Вѣрата е Божествено чувство, което събужда мисъльта въ човѣка и го заставя да работи. Като диша, човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ, да си припѣва мислено и да търси причината на болката си. Дишайте и пѣйте на болкитѣ си! Запримѣръ, коя е причината за главоболието? Когато въ главата на човѣка се събере повече елекричество, образува се вѫтрешно напрежение, което се отразява върху нервната система. Мине ли напрежението, и главоболието минава. Като заболѣете отъ нѣкаква болесть, дишайте и пѣйте на болестьта. На всѣка болесть пѣйте специална пѣсень. Като дишате добре, вие ще можете свободно да излизате отъ тѣлото си, когато пожелаете. И тогава, нѣма да умирате отъ задушаване, както днесъ умиратъ хората, но ще излѣзете свободно отъ тѣлото си. Ще поканите близкитѣ и приятелитѣ си на угощение, ще пѣете, ще се разговаряте и, като наближи часа на заминаването ви, ще се сбогувате съ всички и ще имъ кажете: Сбогомъ, отивамъ въ отечеството си, между своитѣ близки. Който диша правилно, той е добъръ наематель и го задържатъ повече на земята. Ако дишате добре, можете да останете и 120 години на земята. Ако не дишате добре, едва ще изкарате 30 — 40 години. Дългиятъ животъ зависи отъ дълбокото и правилно дишане. Дишането пъкъ зависи отъ правилното мислене и чувствуване. Дишайте дълбоко и мислете, че Божието благословение иде върху човѣка чрезъ въздуха.

Хората на земята дишатъ въздухъ. Като отидатъ въ онзи свѣтъ, ще дишатъ етеръ, по-рѣдка материя отъ въздуха. Рибитѣ живѣятъ въ по-гѫста срѣда отъ човѣка — въ водата, и оттамъ изкарватъ въздуха.

Засега, единственото сѫщество на земята, което диша съзнателно, е човѣкътъ. Затова е казано за него, че стана жива душа. И животнитѣ дишатъ, но несъзнателно. Като дишате, вие трѣбва да съзнавате, че приемате Божието благословение. Ако диша и не мисли, човѣкъ се намира въ положението на животно. Най-дълъгъ животъ на земята иматъ растенията, защото дишатъ правилно.

И тъй, помнете, че всички болести и неразположения се лѣкуватъ съ дълбоко и съзнателно дишане. За всѣки човѣкъ има специални методи за дишане. Той ще се домогне до тия методи чрезъ своя вѫтрешенъ учитель и лѣкарь. Слушайте своя вѫтрешенъ лѣкарь, т. е. Божественото въ себе си. Той ще ви отправи въ добъръ пѫть. Ако не слушате вѫтрешния лѣкарь, вие нѣма да слушате и външния. Като слушате своя вѫтрешенъ лѣкарь, вие ще изправите всичкитѣ си недостатъци. Каквото ви липсва, ще го набавите; каквото не сте развили. ще го развиете.

И тъй, ще дишате и ще пѣете. Ако не пѣете, не можете да дишате правилно. Който пѣе, има възможность да подобри дишането си. Ако не диша правилно, човѣкъ заминава преждевременно за онзи свѣтъ. И на онзи свѣтъ не го приематъ за ученикъ, ако не диша правилно. Като отиде на онзи свѣтъ, веднага ще го спратъ предъ райската врата и ще го накаратъ да прочете „Добрата молитва“ съ вдишване, задържане и издишване на въздуха. Ако не може да я прочете плавно, съ дълбоко дишане, нѣма да го пуснатъ въ рая. Онзи свѣтъ е добре организиранъ. Тамъ всички хора сѫ красиви, съ отлични линии на лицето и на тѣлото. Тамъ нѣма болести, нѣма страдания, нѣма и противоречия.

Като знаете това, дишайте правилно. Дишайте съзнателно и съ любовь. Като станете отъ сънь, преди да започнете, каквато и да е работа, направете нѣколко дълбоки вдишки. Дишането помага за оформяване на човѣшкия характеръ. Правилното дишане усилва свѣтлината на ума и топлината на сърдцето. Правилното дишане прави лицето красиво. Ако човѣкъ не диша правилно, кожата на лицето и на рѫцетѣ му преждевременно се набръчква. Набръчкването се дължи на разстройство на черния дробъ и на неправилно дишане. Щомъ започне да диша правилно, бръчкитѣ отъ лицето и отъ рѫцетѣ на човѣка постепенно изчезватъ.

Нѣкои избѣгватъ дълбокото дишане, защото се измѫчвали. Какво отъ това? Въ човѣка има нѣщо инертно, което не обича да се измѫчва. Нека се мѫчи, нѣма защо да го жалите. Като се мѫчи инертното, човѣкъ се възпитава. Сѫщото се отнася и до малкитѣ деца. Ако не дишатъ правилно, тѣ не могатъ да мислятъ и да чувствуватъ правилно.

Съвременнитѣ хора дишатъ бързо и повърхностно, въ една минута правятъ 20 вдишки и издишки. Значи, въ една минута тѣ взиматъ 20 въздушни обѣди. Това е извънредно много. Като се учи да диша правилно, човѣкъ трѣбва постепенно да намалява вдишкитѣ, да дойде до два въздушни обѣда въ минута. Това се постига постепенно, въ продължение на нѣколко години, а не изведнъжъ.

Приложете дълбокото дишане и при гимнастическитѣ упражнения. Като правите гимнастика, вие клѣкате на земята и се изправяте. При всѣко изправяне на тѣлото вие поемате дълбоко въздухъ и го задържате въ дробоветѣ си, докато дойде време за клѣкане. Щомъ клѣкате къмъ земята, издишвате въздуха. При повторно изправяне на тѣлото пакъ поемате въздухъ. Като правите упражненията съ дишане, вие се концентрирате, а съ това и упражненията се осмислятъ. Тогава и резултатътъ имъ е по-добъръ.

*

24. Беседа отъ Учителя, държана на

4. септемврий, 5 ч. с. 1940 г. София.— Изгрѣвъ.