Ани Posted March 13, 2017 Report Share Posted March 13, 2017 "Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя, държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г. Първо издание, София, 1940 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Добрата покана „Нѣкой си человѣкъ направи вечеря голѣма и покани мнозина“ Лука 14: 15-24. „Нива купихъ и нужда имамъ, да излѣза и да я видя; моля ти се, имай ме отреченъ“. (— 18 ст.) — Наистина, когато сѣе нивата си, човѣкъ не може да отиде на угощение. „Купихъ петь чифта волове, отивамъ да ги опитамъ; моля ти се, имай ме отреченъ“. (— 19 ст.). — Когато впрегне воловетѣ си за работа, човѣкъ пакъ не може да отиде на угощение. „Оженихъ се, затова не мога да дойда“. (— 20 ст.) — Оженилъ се човѣкътъ, не може да отиде на угощение. Като четатъ тази Притча, нѣкои се спиратъ върху нея, да коментиратъ думитѣ на Христа, да разбератъ, какво искалъ да каже Той. Когато посетите концерта на нѣкой виртуозъ, мислите ли, че ще станете като него? Никога нѣма да станете като него, но все ще лридобиете нѣщо. Следователно, когато нѣкой виденъ човѣкъ ви покани у дома си, все ще придобиете нѣщо. Обаче, не постѫпвайте като онзи американецъ, който искалъ да покаже предъ единъ виртуозъ, че знае да свири. Виртуозътъ далъ концертъ въ единъ американски градъ и, като свършилъ концерта си, върналъ се въ хотела да си почине. Американецътъ милионеръ не могълъ да чуе, какъ свири виртуозътъ, затова отишълъ въ хотела при него съ молба, да му изсвири нѣщо. Американецътъ му предложилъ 200 долара, но виртуозътъ отказалъ. Като виждалъ, че нѣма да успѣе, американецътъ увеличавалъ сумата, докато стигналъ до хиляда долара. Най-после виртуозътъ се съгласилъ да му изсвири нѣщо. Той взелъ цигулката си и изсвирилъ едно парче. Американецътъ слущалъ внимателно. Следъ това той се обърналъ къмъ виртуоза съ думитѣ: Мога ли и азъ да ви изсвиря нѣщо? Виртуозътъ му далъ цигулката си и слушалъ, какъ свири. Питамъ: какво може да изсвири американецътъ предъ този голѣмъ майсторъ? Ще приведа още единъ анекдотъ изъ американския животъ. Единъ американецъ поканилъ единъ виденъ виртуозъ у дома си да му свири. Музикантътъ помислилъ, че американецътъ ще покани нѣкои свои приятели да го слушатъ. Тои отишълъ въ дома на американеца и видѣлъ, че нѣмало никой другъ, освенъ домакинътъ и неговото куче. Той започналъ да свири. Следъ известно време кучето залаяло. Американецътъ се обърналъ къмъ виртуоза и му казалъ: Достатъчно! По лаенето на кучето, разбрахъ, че свирите добре. Какво придобилъ американецътъ отъ свиренето на виртуоза? Казвамъ: Американецътъ вѣрвалъ въ лаенето на своето куче. Българинътъ пъкъ казва, че когато куче лае, това означава, че или вълкъ е влѣзълъ въ кошарата, или крадецъ въ кѫщата. Българинътъ вѣрва и въ кукуригането на пѣтела. Когато пѣтелътъ кукурига, той казва, че нѣкакво щастие иде. Значи, нѣкои преценяватъ нѣщата отъ гледището на нисшето, а други — отъ гледището на висшето. Въ човѣка има две ценности: Божествено, или висше начало и човѣшко, или нисше. Човѣшкото може да преценява човѣшкитѣ работи, а Божественото — Божественитѣ. Понѣкога хората смѣсватъ тия нѣща и преценяватъ Божественото съ човѣшкото. Каква ще бѫде преценката на нѣщата, ако нисшето трѣбва да си даде думата за висшето? То е все едно, да разчитаме на ума си, да даде преценка за отношенията на силитѣ въ природата. Противоречията въ живота се дължатъ, именно, на намѣсата на нисшето въ работата на висшето. Има нѣкои вѣрвания, които се дължатъ на нисшия човѣшки умъ. Тѣ сѫ вѣрни за даденъ случай и за дадено време и мѣсто, но не всѣкога. Запримѣръ, едно представление се дава една вечерь; то може да се даде и втора вечерь, но непрекѫснато нѣма да се дава. — Защо? — Защото всичко, което природата е създала, представя пѫтища за минаване и изучаване. Като мине човѣкъ презъ единъ пѫть и го проучи, втори пѫть не е нужно да мине по сѫщото мѣсто. Като се връщаме назадъ, ние виждаме пѫтя, по който животътъ се е развивалъ. Природата е правила редъ опити, докато дойде до човѣка. Човѣкъ мисли, че е последното творение на Бога, т. е. вѣнецътъ на творението. Не, и надъ него има други форми, къмъ които той се стреми. Човѣкътъ не е завършена форма, още има да расте и да се развива. Че това е така, виждате отъ своя животъ. Докато сте били малки, вие сте обикаляли постоянно около майка си и баща си, пригръщали сте ги, радвали сте се, че ви обичатъ. Колкото повече сте расли, ставали сте по-въздържани, докато единъ день си кажете: Свърши се нашето детинство. Ние отиваме къмъ зрѣла възрасть, къмъ възмѫжаване. Въ нѣкои отношения детето стои по-високо отъ възрастния. Запримѣръ, детето се отличава съ голѣма вѣра. То вѣрва на всичко, каквото майка му и баща му кажатъ. Като порасне, то казва: Не мога да вѣрвамъ на всичко, трѣбва да опитамъ нѣщата. Много деца не знаятъ, какво нѣщо е лъжата. Като станатъ голѣми, започватъ да лъжатъ. Често на лъжитѣ казватъ „арменски долапи“. — Кога хората употрѣбяватъ долапи? — Когато искатъ да запазятъ нѣщо отъ прахъ. Дрехитѣ, хранитѣ се турятъ въ долапи. Лошо е човѣкъ да бѫде затворенъ въ долапъ, защото е тъмно. Следователно, всичко, което се разваля на свѣтлина, трѣбва да седи на тъмно. Всичко, което се разваля на тъмно, трѣбва да се изнесе на свѣтлина. Запримѣръ, нисшиятъ умъ се разваля на свѣтлина, вследсгвие на което трѣбва да остане на тъмно. За него тъмнината е естественото мѣсто. Като дойдете до нисшия умъ на човѣка, той казва: За свѣтлина не ми проповѣдвай! Забелязано е, че много процеси въ природата ставатъ на тъмно. Храносмилането, дишането, мисленето ставатъ на тъмно. Това става съ цель да не се отвлича вниманието на човѣка отъ външнитѣ явления. За да се извърши нѣкакъвъ важенъ процесъ, човѣкъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ. Често хората съжаляватъ за детинството си. Тѣ съжаляватъ, че сѫ изгубили вече щастливия животъ на детскитѣ си години. Тѣ се заблуждаватъ. Детето не е толкова щастливо, колкото си въобразяватъ възрастнитѣ. — Защо? — Защото го не съзнава нѣщата. Щастливъ е онзи човѣкъ, който съзнава, че е придобиль щастиего и го цени. Детето е несъобразително; въ всичкитѣ си работи бърза. Като намисли да направи нѣщо, то веднага ще пристѫпи къмъ действие, безъ да има предъ видъ последствията. Много нѣща липсватъ на детето. Много нѣща трѣбва да развива. Бързането е присѫщо и на възрастнитѣ. Всички хора бързатъ, часъ по-скоро искатъ да видятъ свѣта такъвъ, какъвто предстои да стане въ бѫдеще. Днесъ всички запитватъ, кога ще дойде Царството Божие на земята. — Царството Божие е дошло вече на земята, но само външно, привидно. Царството Божие трѣбва да дойде и отвѫтре, въ сърдцата на хората. Ако единъ слѣпороденъ дойде въ Царството Божие, какво ще разбере? Той ще пипа тукъ-тамъ, но нѣма да има реална представа за него. Съ пипане само Царството Божие не се познава. Глухиятъ пъкъ ще види всичко, но нѣма да чуе говора на хората. И съ виждане само Царството Божие не се познава. Зрението на сегашнитѣ хора е слабо, тѣ не виждатъ много нѣща, но и слухътъ имъ не е силенъ. Сегашнитѣ хора сѫ и нетърпеливи. Като говори нѣкой, тѣ едва го изслушватъ. Има говорители, които обичатъ да говорятъ много и да повтарятъ едно нѣщо по нѣколко пѫти. Какво трѣбва да правите въ такъвъ случай? Или ще му кажете да мълчи, или ще излѣзете навънъ, нѣма да го слушате. За предпочитане е мислено да му кажете да престане да говори. Ако говорительтъ е уменъ човѣкъ, ще възприеме мисъльта ви и ще спре. Ако не е уменъ, ще продължава да говори. Така трѣбва да постѫпватъ всички ученици съ учителитѣ си. Тѣ трѣбва да знаятъ, че учителитѣ имъ сѫ умни хора, и нѣма защо да плачатъ предъ тѣхъ, да имъ говорятъ съ часове за своитѣ мѫчнотии. И учительтъ не трѣбва да говори много на ученицитѣ си, да ги морализира. Достатъчно е мислено да имъ каже, че трѣбва да бѫдатъ мирни, внимателни, и тѣ ще го разбератъ. Умнитѣ веднага ще го разбератъ, а за неразумнитѣ, колкото и да имъ говори, пакъ неразбранъ ще остане. Нѣкой казва: Трѣбва да се говори на хората, да разбератъ. — Какво ще имъ се говори? Хиляди статии съ морално съдържание сѫ писани, хиляди проповѣди за мораленъ животъ сѫ държани на хората, че не трѣбва да крадятъ, да убиватъ, да лъжатъ, но въпрѣки тона тѣ правятъ, каквото знаятъ. На какво се дължатъ кражбитѣ? — На стари, атавистични навици. И въ миналото, и сега птицата е свободна да каца отъ дърво на дърво и да яде, колкото иска плодове — череши, грозде и др. Колкото по-културни ставатъ хората, толкова по-голѣми ограничения се вмъкватъ въ живота. Днесъ и за птицитѣ се създаватъ различни примки и капани. Като помни, съ каква свобода се е ползувала въ миналото, тя се чуди, защо попада въ капанъ. Въ сѫщото положение се намира и човѣкъ. Днесъ той краде по атавизъмъ. Като си спомня свободата, съ която разполагалъ въ миналото, той си позволява да взима нѣкои нѣща безъ позволение и се чуди, защо го затварятъ, защо трѣбва да го сѫдятъ за нищо и за никакво. Съвременнитѣ хора се борятъ съ нѣкои стари, наследени чърти отъ миналото, които не сѫ присѫщи на естеството имъ. Много отъ тия атавистически навици сѫ присадени на човѣка, и той трѣбва да се освободи отъ тѣхъ. Запримѣръ, нѣкой иска повече да мълчи, да слуша, когато другитѣ говорятъ. но като попадне въ общество на хора, които обичатъ да говорятъ, нѣщо въ него му нашепва: Кажи и ти две думи. Другъ нѣкой, безъ да разбира музика, бърза ла си даде мнението за нѣкой виденъ музикантъ, че не изпълнилъ нѣкое парче, както трѣбва. Нѣкои религиозни нъкъ се изпреварватъ да даватъ мнението си, защо Богъ създалъ свѣта. Не само на земята, но и на небето още не знаятъ, защо Богъ е създалъ свѣта. По-скоро можемъ да си обяснимь, защо сме създадени ние, отколкото да си отговоримъ на въпроса, защо е създаденъ свѣтътъ. Ние сме създадени да учимъ и да мислимъ. Може би следъ хиляди години да се отговори на този въпросъ, но засега тои е неразрешимъ. Сложенъ въпросъ е той. Единственото нѣщо, което днесъ знаемъ, това е, че свѣтътъ е създаденъ. Това е теория. Защо е създаденъ, не знаемъ. Каква е разликата между теорията и опита, или практиката въ живота? Въ теорията всички нѣща започватъ добре, свършватъ зле; въ опита нѣщата започватъ зле, свършватъ добре. Когато детето се ражда, то е въ теорията. Всички го приемать добре, даватъ му угощение, радватъ му се. Майката мисли, че нѣкакъвъ гений е родила. Като мине известно време, детето влиза въ опита и проявява всичко, което носи въ себе си. Майката го гледа, чуди се и си казва: Какво мислѣхъ, какво излѣзе! Защо хората се изненадватъ въ живота — Защото не разбиратъ нѣщата. Като не разбиратъ законитѣ на живота, тѣ правятъ погрѣшки. Много хора представятъ питомно клонче, присадено на дивачка. Докато присадката расте, плодоветѣ сѫ добри. Обаче, ако по невнимание присадката се счупи. дивачката започва да ражда, вследствие на което плодоветѣ сѫ кисели и стипчави. Понеже сега не могатъ да растатъ питомни растения, всички нѣща въ свѣта сѫ присадки. Въ свѣта има два вида присадки: когато присадкитѣ сѫ питомни, хората сѫ праведни; когато присадкитѣ сѫ дивачки, хората сѫ грѣшни. Ако се счупи питомната присадка, на дървото остава дивачката, която дава кисели плодове. Вие се чудите, какво е станало, че праведниятъ, светиятъ човѣкъ е станалъ грѣшникъ. И обратно: ако се счупи дивачката присадка, на дървото остава питомната, която дава сладки плодове. Вие се чудите, какво е станало, че грѣшникътъ се е превърналъ на светия. Сега азъ изнасямъ закона за наследственостьта по два начина. При единия случай наследственостьта е присадена на дивачка, а при втория — на питомно дърво. Човѣшкого е дивачката, а Божественото — питомното. Нѣкой пѫть Божественото е присадено на човѣшкото, а нѣкога човѣшкото — на Божественото. Когато изпаднете въ противоречие, Божествената присадка се е счупила и останала човѣшката, която ражда киселици. Когато имате добро, свѣтло разположение, вие се ползувате отъ плодоветѣ на Божествената присадка. Внимавайте да не пречупите тази присадка. Ако я счупите, ще имате киселици и ще изгубите доброто си разположение. Има случаи въ живота, когато не трѣбва да пипате питомната присадка. Ако мислите, че като счупите питомната присадка. ще израсте нѣщо по-хубаво, лъжете се — киселица ще израсте. Щомъ израстатъ киселицитѣ, страданията ще дойдатъ. Щомъ дойдатъ страдания, несгоди, изкушения, ще счупите дивачката, да остане отдолу питомната. На съвременнитѣ хора се говори за търпение. Препорѫчва имъ се да бѫдатъ търпеливи. Обаче, човѣкъ не може да бѫде търпеливъ, докато не е разбралъ любовьта. Безъ любовь никакво търпение не може да се постигне. Търпението изключва всички болести, сиромашията, страданията. Следователно, ако искате да сте здрави, бѫдете търпеливи. Ако не сте здрави, това показва, че носите неволята. Търпението се ражда отъ любовьта. Дето е любовьта, тамъ всички болести си заминаватъ, и хората оздравяватъ. Днесъ всички очакватъ да дойде Христосъ на земята, да оправи свѣта. — Какъ ще го оправи, когато единъ иска едно, а другъ — друго? Всички хора, всички народи трѣбва да се подчинятъ на Божественото. Тогава ще се тури навсѣкѫде редъ и порядъкъ. Сега хората се биятъ, за да възстановятъ правдата. Ще кажете, че много хора умиратъ. Тѣ умиратъ, но вѣрватъ въ безсмъртието. Тѣ пакъ ще дойдатъ на земята. Лошото не е въ това. Лошо е, ако хората чупятъ Божествената присадка въ себе си. Лошо е, ако народитѣ чупятъ Божествената присадка въ себе си. Лошо нѣщо е войната, ако тя счупва Божествената присадка. Обаче, ако въ време на война се чупи дивачката и отдолу остава питомното, да даде своя плодъ, войната е на мѣсто. Защо воюватъ хората? — Да подобрятъ положението си. Войната е неизбѣжно зло. Като четете Милтона, ще видите, че и ангелитѣ се биятъ. Ако ангелитѣ се биятъ, колко повече хората ще се биятъ. Важно е войната да бѫде за нѣщо полезно, отъ което да се ползуватъ всички народи, а не само единъ народъ. Като не разбиратъ нѣщата, хората питатъ, защо трѣбва да воюватъ, защо трѣбва да вѣрватъ въ онзи свѣтъ, защо трѣбва да се молятъ и т. н. Като живѣешъ на земята, ще воювашъ, но за нѣщо разумно; като живѣешъ, ще вѣрвашъ, но въ нѣщо разумно, безразлично въ кой свѣтъ е то; като живѣешъ, ще се молишъ. Човѣшката глава живѣе въ разумния свѣтъ. Тя мисли, разсѫждава. Ти виждалъ ли си своята мисъль? Не си я виждалъ, но вѣрвашъ въ нея. Човѣкъ прави своитѣ планове въ ума си, т. е. въ умствения свѣтъ. После човѣкъ слиза въ духовния свѣтъ, въ свѣта на чувствата и, ако плановетѣ му могатъ да се реализиратъ, той изпитва известна приятность въ областьта на слънчевия вѫзелъ. Ако не се реализиратъ, той изпигва неприятни чувство въ сѫщата область. Реализирането на плана става на физическия свѣтъ. Ще кажете, че се съмнявате въ реализиране на своитѣ планове. За да не се съмнявате, вслушвайте се дълбоко въ Божествения гласъ, който ви говори. Като се вслушвате въ този гласъ, виждате, че каквото сте почувствували, това става: чувствувашъ, че ще стане война, и тя става; чувствувашъ, че времето ще се развали, и се разваля. Чувствувашъ че ще станешъ художникъ, или ученъ, и ставашъ. Каквото чувствувашъ, че ще стане, това става, но не знаешъ причината, защо става. Като не знаете причинитѣ на нѣщата, вие сте готови да ги отречете, да кажете, че това сѫ халюцинации, суевѣрия и т. н. Ученитѣ се смѣятъ на суевѣрието на хората, но по-суевѣрни отъ тѣхъ нѣма. Тѣ вѣрватъ въ гова, което не може да стане. Запримѣръ, нѣкои отъ тѣхъ вѣрватъ, че малката микроба, която едва се вижда подъ микроскопъ, ще стане нѣкога човѣкъ. И всичко това доказватъ по наученъ начинъ. Нѣкои учени разрешаватъ въпроса: кокошката ли е сѫществувала по-рано, или яйцето. Чуденъ въпросъ! Отъ гледището на физическия свѣтъ, яйцето е сѫществувало преди кокошката; отъ гледището на духовния свѣтъ, кокошката е сѫществувала преди яйцето, а отъ гледището на Божествения свѣтъ, нито кокошката е сѫществувала, нито яйцето. Това е въпросъ само за физическия и за духовния свѣтъ. Въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ въпроси за кокошки и яйца. Тамъ нѣщата сѫществуватъ вѣчно. Нѣма раждане и прераждане, за да става въпросъ, кой пръвъ се е родилъ и кой — последенъ. Божествениятъ свѣтъ е вѣченъ. Тамъ цари безсмъртието. Физическиятъ и духовниять свѣтъ сѫ отражение на Божествения. Физическиятъ свѣтъ е създадень за развлѣчение на Божествения. Когато сѫществата отъ Божествения свѣтъ искатъ да се развлѣкатъ, да смѣнятъ работата си, тѣ слизатъ на земята между хората, да видятъ, какъ работятъ. Като видятъ, че нѣкой плаче, тѣ се приближаватъ къмъ него и му казватъ: Какви хубави извори излизатъ отъ очитѣ ти. Защо плачешъ? Нѣкой ангелъ вижда, че една мома плаче. Той веднага отива при нея и я разпитва, защо плаче. Тя му разказва, че обича нѣкого, а той й изневѣрилъ. Като разказва историята на своята любовь, той слуша внимателно и се чуди, каква е тази любовь, отъ която човѣкъ плаче. Ангелътъ я утешава, казва й, че направила добре, дето полѣла градинката си и се чуди, защо и той не може да научи изкуството да пролива сълзи. Когато момата се успокои и престане да плаче. ангелътъ си отива. Каквото научи на земята, ангелътъ го записва, На другия день той вижда, че сѫщата мома пакъ плаче. — Защо плачешъ? — Баща ми умрѣ. — Че какъ може баща да умира? — Не плачи, азъ ще го върна отново на земята. Той ще дойде като малко детенце, което ти ще носишъ на рѫце и ще му се радвашъ. Ще пазишъ добре детенцето, ще гледашъ да не умре. Хората се страхуватъ отъ смъртьта. Вечерь, когато заспива, човѣкъ се отдѣля отъ тѣлото си. И това е смърть, но човѣкъ не се страхува отъ нея. — Защо? — Защото не е изгубилъ тѣлото си. Хората се страхуватъ отъ смърть, отъ която тѣлото изчезва. Когато една форма не може да прокарва Божественитѣ идеи, тя се разглобява, стопява се, докато изчезне съвършено. Веществото й, обаче, се запазва и следъ време отъ нея се образува нова, по-здрава и устойчива форма. Всички хора сѫ изложени на постоянни промѣни. Формитѣ се измѣнятъ споредъ идеитѣ, които минаватъ презъ тѣхъ. И отъ промѣнитѣ, които ставатъ, можемъ да сѫдимъ, какви идеи минаватъ презъ човѣка и какъ се разработватъ. Ако въ нѣкой човѣкъ е развитъ творческиятъ умъ, това показва, че той е оралъ, копалъ, градилъ, мислилъ и прилагалъ всичко, което го интересувало. Ако главата на нѣкой човѣкъ е висока горе, това показва, че той е билъ религиозенъ, молилъ се е, правилъ е добрини, помагалъ е на бедни и страдащи. Той развилъ милосърдието си, религиозното си чувство и любовь къмъ Бога. Човѣкъ развива повече ония центрове, върху които работи. Тамъ той складира повече енергия и ги прави активни. Хората правятъ погрѣшки, когато не различаватъ нѣщата. Запримѣръ, слушате нѣкой религиозенъ или духовенъ човѣкъ да казва, че Господъ му проговорилъ. Възможно е, но той трѣбва да знае, отде иде този гласъ. Гласътъ може да иде отъ три мѣста: отдолу, отстрана — отъ посоката на ушитѣ, и отгоре, отъ центъра на мозъка. Най-мощниятъ гласъ иде отгоре. Както седите, нѣкаква свѣтлина блесне предъ васъ, и вие чувате тихъ гласъ — гласътъ на Божественото. Чуете ли този гласъ, умътъ ви се просвѣтява, и всички противоречия изчезватъ. Когато чуе този гласъ въ себе си, човѣкъ е готовъ на всички жертви. Когато Богъ проговори на пророкъ Иона, каза му да отиде въ Ниневия, да проповѣдва на хората, да се разкаятъ. Ионъ чу гласа, но се уплаши. Той помисли, че не може да изпълни волята Божия и каза: Тази работа не е за мене. Ще отида на Западъ. Той взе торбичката си и замина за Испания. Понеже въ Божиитѣ решения нѣма обратни действия, Богъ каза на Иона: Ти не пожела да отидешъ въ Ниневия, но ще те сполети нѣщо по-страшно. И наистина, китъ погълна Иона, и той прекара три дни и три нощи въ утробата му. Тукъ Ионъ се моли усърдно и обеща, че ако Богъ го освободи отъ това нещастие, ще отиде въ Ниневия да проповѣдва. Ниневия е раятъ, а утробата на кита — адътъ. Кое отъ дветѣ мѣста е за предпочитане? За предпочитане е да отидешъ въ Ниневия, да кажешъ, че Богъ те е пратилъ да имъ проповѣдвашъ, да се разкаятъ. — Защо Ионъ не послуша Господа? — Той бѣше крайно честолюбивъ човѣкъ и си казваше: Богъ ме праща въ Ниневия. но като кажа на хората, какво ги очаква, тѣ ще започнатъ да се молятъ. да плачатъ, да се разкайватъ. и Богъ, понеже е милостивъ и благъ, ще ги помилва. Тогава азъ ще излѣза лъжецъ предъ хората. Като не искаше да се изложи по този начинъ, Ионъ реши да избѣга въ Испания. Той избѣга отъ Бога, но се натъкна на по-голѣмо зло. Следователно, когато Богъ ви изпраща въ Ниневия, да проповѣдвате, изпълнете волята Му. Днесъ вие ще проповѣдвате по другъ начинъ, а не както Иона. Той имъ каза, че ако въ продължение на 40 дни не се покаятъ, ще погинатъ. И вие ли ще кажете сѫщото? По другъ начинъ се проповѣдва на сегашнитѣ хора. Преди години, когато стана земетресението въ Търново, отидохъ и азъ, да видя областьта, въ която е станало размѣстване на земнитѣ пластове. Всички хора бѣха излѣзли на палатки, страхуваха се да влѣзатъ въ кѫщитѣ си. Азъ отидохъ въ дома на единъ нашъ приятель. Тѣ веднага ме запитаха: На палатка ли ще останешь? — Не, въ кѫщата ще остана. — Опасно е, земята още се тресе. — Нищо отъ това, земетресение нѣма да стане. — Отде знаешъ? — Има авторитети, които доказватъ това. — Кои сѫ тѣзи авторитети? — Кучетата, пѣтлитѣ и птичкитѣ. Ето, кучетата, които преди земетресението още избѣгаха, връщатъ се вече. Значи, докато кучетата лаятъ, пѣтлитѣ кукуригатъ, и птичкитѣ пѣятъ, земетресение нѣма да има. Щомъ кучетата бѣгатъ и не лаятъ, пѣтлитѣ не кукуригатъ, и птичкитѣ не пѣятъ, земетресение непремѣнно ще има. Видите ли, че жабитѣ и рацитѣ излизатъ отъ водата и бѣгатъ, земетресение ще има. Както виждате, въ нѣкои случаи животнитѣ сѫ по-голѣми авторитети отъ хората, които мислятъ, че знаятъ много. Сега, ние не се спираме върху въпроса, кой стои по-високо: пѣтелътъ или човѣкътъ? Тукъ не може да става споръ. Човѣкъ съдържа въ себе си не само единъ пѣтелъ, но много пѣтли. Ако пѣтелътъ може да познае, ще има ли земетресение, или нѣма да има, колко повече човѣкъ може да предскаже това. Въ човѣка има и пѣтли, и кокошки, и змии, и гущери, и вълци, и тигри, и говеда — цѣлото животинско царство е въ човѣка. Не само това, но и растителното царство е въ човѣка. Всичко. което Богъ е създалъ, сѫществува въ миниатюръ и въ човѣка. Здравето на човѣка зависи отъ растителностьта въ него. Като не знаятъ този законъ, хората изсичатъ горитѣ въ себе си. Това се отразява вредно върху живота имъ. Чрезъ мисъльта си хората покварятъ растителностьта въ себе си. Тази е причината, поради която дробоветѣ на хората заболяватъ. Заболяването на дробоветѣ се отразява зле и върху стомаха. Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ самообладание, да гледате еднакво и на злото, и на доброто. Това сѫ две мощни сили, които играятъ важна роля въ свѣта. Човѣкъ не се нуждае отъ вѫглената киселина. За него тя е зло, но вижте, какво голѣмо значение има тя за живота на растенията. Безъ вѫглена киселина тѣ не могатъ да живѣятъ. Растенията приематъ вѫглеродния двуокисъ като храна за организма си. Подъ влиянието на слънчевата свѣтлина и зеленитѣ части на растенията, той се разлага на кислородъ, който се връща въ въздуха, и вѫглеродъ, който заедно съ други елементи и съединения въ растенията, се използува като храна. Задушливъ газъ е вѫглеродниятъ двуокисъ, но растенията се хранятъ съ него. Освенъ това, той дава кислородъ на въздуха, който подържа живота. Като знаете това, не можете ли и вие да направите, както растенията правятъ? Не можете ли да обработвате отровнитѣ и задушливи мисли и чувства и да ги превърнете въ нѣщо полезно, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ? Казвате: Да ме пази Богъ отъ злото! Не искамъ да имамъ никакво отношение съ него. Вие не разбирате законитѣ на природата. Каквото и да правите, нѣма да избѣгнете злото, но трѣбва да бѫдете разумни, да използувате неговитѣ сили. Знаете ли, какво ще стане съ живота на земята, ако се махнатъ вѫглеродниятъ двуокисъ, водородътъ, кислородътъ, азотътъ и вѫглеродътъ? Това сѫ основнитѣ елементи на живота. Какъвъ ще бѫде човѣкъ, ако нѣма азотъ въ себе си? Азотътъ е единъ отъ благороднитѣ газове, мѫчно влиза въ съединения. Всѣки човѣкъ, който има азотъ въ себе си, е спокоенъ, търпеливъ. Той може да придобие любовьта. Безъ търпение нѣма любовь. Задъ всѣки елементъ се крие нѣкаква разумна сила. Ако може да влѣзе въ връзка съ тази разумна сила, човѣкъ ще владѣе елементитѣ, т. е. тѣ всѣкога ще му бѫдатъ въ услуга. Добре е човѣкъ да разбира законитѣ, на които се подчиняватъ елементитѣ, да се ползува отъ тѣхъ разумно. Ако разбира законитѣ на кислорода, горението въ човѣшкия организъмъ ще става правилно. Човѣкъ ще носи въ себе си Божествения пламъкъ, крепитель на здравето. Ако разбира законитѣ на водорода, човѣкъ ще има мекота и пластичность, ценно качество за него. Ако разбира законитѣ на вѫглерода, човѣкъ ще знае, какъ е създаденъ ораническиятъ свѣтъ. Вѫглеродътъ съдържа условия за организиране на живота. Безъ вѫглеродъ органическиятъ свѣтъ не може да се организира. Като не разбиратъ законитѣ на природата, хората се запитватъ, защо сѫществуватъ злого и грѣхътъ. Не може ли безъ тѣхъ? Както растенията на физическия свѣтъ се нуждаятъ отъ торъ, така и растенияга въ духовния свѣтъ се нуждаятъ отъ торъ. Какъвъ е торътъ за растенията въ духовния свѣтъ? Човѣшкитѣ грѣхове и погрѣшки служатъ за наторяване на нивитѣ въ духовния свѣтъ. Тамъ боравятъ съ по-фина материя. Въ това отиошение, материята на човѣшкитѣ по-грѣшки е по-фина отъ тази, съ която торятъ нивитѣ и градинитѣ на земята. Материята на земята е изгубила своята първоначална чистота и ефирность, каквато нѣкога е имала. Споредъ нѣкои учени, първоначалната материя е била хиляди пѫти по-лека отъ водорода, който днесъ се счита за единъ отъ най-лекитѣ газове. По отношение на първичната материя, водородътъ е много гѫстъ, като каша. Ние говоримъ за елементитѣ като за разумни сѫщества, понеже естеството на човѣшкия духъ е такова, че той борави съ разумни сили. Ако се придържате въ интуицията и следвате пѫтя, по който тя ви води, вие бихте имали повече знания, отколкото сега. Вие се страхувате да проникнете по-дълбоко въ научнитѣ истини, да не изпаднете въ заблуждения. Когато търси истината, човѣкъ не се страхува отъ заблуждения. Вие казвате, че трѣбва да имате водородъ, кислородъ, азотъ и вѫглеродъ въ организма си, но зашо ви сѫ нужни тия елементи, не знаете. То е все едно, както казватъ нѣкои, че трѣбва да иматъ пари. — Защо имъ трѣбватъ пари? — Да живѣятъ добре. Предназначението на паритѣ, специално на златото, не е само външно. Не е достатъчно човѣкъ да знае свойствата на елементитѣ, но той трѣбва да знае, каква роля има всѣки елементъ въ неговия организъмъ. Не е достатъчно да знае човѣкъ, какви храни подхождатъ на неговия организъмъ, но той трѣбва да знае още и условията, при които известна храна може да се асимилира отъ организма. При добре асимилирана храна само непотрѣбнитѣ вещества се изхвърлятъ навънъ. Обаче, ако храната не е добре асимилирана, заедно съ непотрѣбнитѣ вещества се изхвърлятъ и потрѣбни. Следователно, ако човѣкъ може правилно да се храни, да мисли, да чувствува, да постѫпва и да говори, той се е натъкналъ вече на условията за подмладяване. Нѣкои искатъ да помислятъ само, и веднага да се подмладятъ. Това е невъзможно. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ още да си служи съ магическата прѫчица, съ която нѣщата ставатъ моментално. Ако говорите на нѣкой човѣкъ само съ ума си, вие можете да го убедите да повѣрва въ това, което говорите, но не можете да го заставите да направи нѣщо за васъ. Той ще ви каже: Разбрахъ идеята ви, отлична е. но не е приложима. Обаче, ако проектирате ума си къмъ слънчевия вѫзелъ на човѣка, да събудите въ него приятно, топло чувство къмъ себе си, той може да направи нѣщо за васъ. Това наричаме вѫтрешно говорене. Следователно, вѫтрешно говорене е това, споредъ което нѣщата ставатъ моментално. При това говорене не е нужно да убеждавате човѣка много, за да го накарате да направи нѣщо за васъ. И тогава, ако отидете при нѣкой банкеръ и му поискате една сума, той веднага ще ви даде. Колко лева ще искате отъ банкера? Ако сте разуменъ, ще искате само единъ левъ. — Защо? — Защото разумниятъ знае да посажда паритѣ. Като посади единъ левъ, следната година ще има хиляда лева. Ако глупавиятъ иска пари отъ банкера, ще поиска най-малко сто лева, съ които, обаче, не знае, какво да прави. Съвременнитѣ хора сѫ дошли до едно мѣсто, дето влизатъ въ стълкновение съ своитѣ стари разбирания. Който разбира законитѣ на новия животъ, не говори много. Той разбира, какъ трѣбва да постѫпва. При всѣко неправилно отношение къмъ хората, той изпитва болка въ слънчевия вжзелъ и, вмѣсто да се извинява, бърза да изправи погрѣшката си. Всѣка болка, всѣко свиване или притѣсняване въ слънчевия вжзелъ, е предупреждение отъ Божествения свѣтъ, съ което му обръшатъ вниманието, че не е постѫпилъ, както трѣбва. Отъ Божествения свѣтъ го запитватъ: Ти прецени ли своята постѫпка? Защото, всѣка постѫпка се връща къмъ онзи, който я направилъ. Ако е добра, ще се ползувашъ. Ако не е добра, ще носишъ последствията й. Преди да направишъ нѣщо, три пѫти мисли. Ако правишъ нѣщо добро, прави го; ако не е добро, мисли за лошитѣ последствия. Помнете, че Богъ живѣе въ всички души, и Той се застѫпва за тѣхъ. Що се отнася до дрехата на човѣка, можешъ да кажешъ, каквото искашъ, но дойдешъ ли до душата, до сѫщностьта на човѣка, ти трѣбва да бѫдешъ много внимателенъ. Всички души трѣбва да се отнасятъ внимателно помежду си. Ако ти се отнасяшъ внимателно къмъ душитѣ, и тѣ ще се отнасятъ внимателно къмъ тебе. Ако не се отнасяшъ внимателно къмъ душитѣ, и тѣ нѣма да се отнасятъ внимателно къмъ тебе. Съ други думи казано: ако работишъ за душитѣ, и тѣ ще работятъ за тебе; ако не работишъ за тѣхъ, и тѣ нѣма да работятъ за тебе. Сега, като говоря по този начинъ, това не значи, че вие нѣмате желание да изпълнявате волята Божия. Вие правите голѣми усилия въ това направление, но има механически усилия, които сѫ безрезултатни. Ти не можешъ да повлияешъ на човѣкъ, когото не обичашъ. Ако го обичашъ, той ще те слуша. Следователно, ако искашъ да влѣзешъ въ връзка съ една душа, първото условие е да я обичашъ. Щомъ я обичашъ, и тя ще те обича. Така ще се свържатъ всички души. Когато любовьта свързва душитѣ, всички работи вървятъ добре. Днесъ се явява въпросътъ, какъ може да се оправи свѣтътъ. Много методи има за изправяне на свѣта. И окултнитѣ науки даватъ методи, но всички не сѫ резултатни, защото не се отнасятъ до тритѣ свѣта. Единъ методъ е сигуренъ. когато има приложение въ тритѣ свѣта. За да бѫде една идея вѣрна, тя трѣбва да се разглежда въ Божествения свѣтъ като принципъ, въ духовния свѣтъ — като законъ и въ физическия свѣтъ като явление или фактъ. Ако направите нѣщо и не съжалявате, че сте го направили, това действие има Божественъ произходъ. Всѣко действие, за което съжалявате, че сте го направили, нѣма Божественъ произходъ. Всѣки, който изобличава хората, самъ не е изправенъ въ постѫпкитѣ си. Често сѫдията, който сѫди хората, не е изправенъ въ живота си. Споредъ мене, когато сѫдятъ, сѫдиитѣ трѣбва да иматъ маски на лицата си, да не знаятъ хората, кой ги е осѫдилъ. Ако знаятъ, кой ги е осѫдилъ, ще му се сърдятъ. Нека се сърдятъ на маската. Често хората се обръщатъ къмъ Бога, Той да ги сѫди. Сѫдбата на Бога е сѫдба на любовьта. Когато сѫди нѣкого, Богъ го обиква първо и следъ това вика за свидетели любовьта, мѫдростьта, истината, правдата, знанието си. Сѫдбата на Бога служи за повдигане на човѣка, а не за изобличаване и унищожаване. Христосъ казва: „Синъ Человѣчески дойде не да сѫди свѣта, но да го повдигне“. Ето защо, и сѫдиитѣ не трѣбва да сѫдятъ свѣта, но да го спасятъ. Ние говоримъ сега за вѫтрешната сѫдба на човѣка, а не за външното, механическо сѫдене. Ти имашъ приятель, който направилъ една погрѣшка. Какъ ще го сѫдишъ? Като обикновенъ сѫдия ли? Имашъ единъ синъ, който направилъ една погрѣшка. Какъ ще го сѫдишъ? Знаете ли, колко мѫчно се възпитава човѣкъ? Хората сѫ много прозорливи. Ти говоришъ на единъ човѣкъ, а той те гледа, какъ му говоришъ — отъ любовь къмъ него, или отъ нѣкакъвъ интересъ. Кое е по-добре: да вземете една чужда картина и, безъ да знаете да рисувате, да преподавате на нѣкого, какъ трѣбва да рисува, или да сге знаменитъ художникъ и да учите хората да рисуватъ? На теория ли трѣбва да преподавате, или на практика? Сегашнитѣ хора сѫ дошли вече до опита и трѣбва да имъ се преподава на практика. И теорията е на мѣсто, но безъ практика нищо не се постига. Когато учительтъ преподава на ученицитѣ си, не трѣбва да мисли, че тѣ нищо не знаятъ. Тѣ слушатъ учителя си и претеглятъ всѣка негова дума. Тѣ разбиратъ много нѣща. Тѣ всичко провѣряватъ. Ако учительтъ говори невѣрни работи, въ скоро време ще изгуби довѣрието и уважението на ученицитѣ си. Учительтъ трѣбва да говори истината, и то онази истина, която е въ полза на ученицитѣ. Сега нека остане въ ума ви мисъльта, че ние не се занимаваме съ погрѣшкитѣ на хората. Погрѣшкитѣ. това сѫ старитѣ теории и разбирания на хората. Човѣкъ може да вѣрва, въ каквото иска, но не трѣбва да лъже. Човѣкъ може да прави, каквото иска, но това, което прави, не трѣбва да вреди нито на него, нито на другитѣ. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ постѫпкитѣ си, да знае, защо постѫпва така, или иначе. Щомъ направи нѣщо, което е погрѣшно, било къмъ него, било къмъ другитѣ, той трѣбва да го изправи. И азъ като говоря, нѣкои се насърдчаватъ отъ думитѣ ми. а нѣкои се обезсърдчаватъ. — Защо се обезсърдчаватъ? — Защото думитѣ ми влизатъ въ стълкновение съ тѣхнитѣ вѣрвания и разбирания. Азъ нѣмамъ право да руша това, въ което хората вѣрватъ, но казвамъ: Не туряйте Божествени табели на вашитѣ стари разбирания и вѣрвания. Божествено е само това. което носи въ себе си любовьта, като мощна сила. Божествено е това, което носи въ себе си знанието. Божественото носи въ себе си истината. която защищава и освобождава човѣка. Ще каже нѣкой, че говори истината. Той говори истината. а при това умира. Който говори истината, никога не умира. Щомъ умира, човѣкъ говори факти, но не говори истината. Че нѣкой изнесълъ погрѣшката на нѣкого, това е фактъ, явление, но не е още истината. Нѣкой нарисувалъ една карикатура. Не е лоша тази карикатура, но тя е отклонение отъ хармонията. Следователно, време е вече хората да се освободятъ отъ онѣзи идеи, които иматъ карикатуренъ характеръ. Ти се влюбишъ въ единъ човѣкъ и гледашъ на него като на божество. Ти го считашъ талантливъ, гениаленъ. Не се минава много време, ти казвашъ, че този човѣкъ не е гениаленъ, даже и талантливъ не е, намирашъ, че си се излъгалъ въ него. Кѫде е погрѣшката? Може да не си се излъгалъ въ неговата гениалность, но си се излъгалъ въ времето и въ разстоянието. Днесъ той не е гениаленъ, но следъ сто прераждания ще бѫде гениаленъ. Съвременнитѣ астрономи изучаватъ небето и звездитѣ по него, отъ най-голѣмата до най-малка величина. Когато говори за свѣтлината на звездитѣ, астрономътъ трѣбва точно да знае разстоянието, на което тѣ се намиратъ отъ земята. Ако не знае разстоянието имъ, той може да извади криви заключения. Кривитѣ заключения сѫ резултатъ на неговото незнание, на неточнитѣ изчисления, а не на самитѣ звезди. Хората се намиратъ подъ влиянието на различнитѣ планети, вследствие на което се проявяватъ различно. Учениятъ трѣбва да знае това, да не прави погрѣшки, да не вади криви заключения. Понеже хората се намиратъ подъ влиянието на различни планети, тѣ се различаватъ едни отъ други. Който се намира подъ влиянието на Сатурна, е подозрителенъ. Който се намира подъ влиянието на Юпитера, има достоинство. По фигура той е широкоплещестъ. Земниятъ типъ пъкъ е малко пригърбенъ, съ погледъ, устременъ къмъ земята. Съ една дума, всички планети сѫ трансформатори на Божествената енергия въ различнитѣ организми. Всички планети сѫ насе-лени съ разумни сѫщества. — Кой управлява тия сѫщества? — Има кой да ги управлява. Не мислете, че животътъ се изявява механически. Красивъ е свѣтътъ съ своето голѣмо разнообразие! Ако отидете на Юпитеръ, ще видите сѫщества съ достоинство, съ съзнание за себе си. Тѣ мислятъ, че много знаятъ. Тѣ не сѫ още съвършени. Горделиви сѫ юпитерианцитѣ. Тѣ сѫ огняри на слънцето. Тамъ тѣ минаватъ за електротехници. Сатурновитѣ типове пъкъ минаватъ за философи, понеже разглеждатъ нѣщата философски. Тѣ сѫ едни отъ най-старитѣ жители на слънчевата система. Обаче, Уранъ и Нептунъ сѫ излѣзли преди Сатурна. Тѣхнитѣ жители сѫ по-стари отъ тия на Сатурна. Сегашнитѣ хора и днесъ още се питатъ, има ли живи сѫщества на другитѣ планети. Че има и на другитѣ планети животъ. това е фактъ за мене, а за васъ — теория. Свѣтътъ е населенъ. Дето е Богъ, тамъ има животъ, който се изявява. Дето е животътъ, тамъ е и разумностьта. Даже и мухитѣ, които минаватъ за несъзнателни, иматъ известна разумность. Тѣ предсказватъ, макаръ и несъзнателно, какво ще бѫде времето. Когато времето ще се развали, мухитѣ хапятъ силно; когато ще се оправи, тѣ кацатъ върху човѣка, безъ да хапятъ. — Коя е причината, че мухата може да предскаже времето? — Причината е електричеството въ въздуха. Когато времето се разваля, въ въздуха се събира много електричество. Понеже електричеството се събира по остритѣ части на предметитѣ, то се натрупва на хобота на мухага и я безпокои. За да се освободи отъ него, мухата започва да хапе, Електричеството отъ мухата минава въ човѣка, съединява се съ неговото електричество и отива въ земята. По този начинъ мухата се освобождава отъ излишното електричество на хобота си. Когато времето се оправя, тя не усѣща никакво напрежение и не хапе. Тогава тя каца върху носа, лицето или рѫцетѣ на човѣка, да си вземе нѣщо за ядене. Като сте дошли на земята, знайте, че има много да учите. Като срещнете единъ човѣкъ, не мислете, че той нищо не представя, но гледайте на него като на Божествена книга, отъ която можете да научите нѣщо. Като погледнете носа на нѣкой човѣкъ, вие казвате: Тѫпъ е този носъ. Вие мислите, че много сте разбрали. Това е повърхностно гледане. Всички носове сѫ красиви. Отъ вкуса на човѣка зависи. какъвъ носъ харесва. Нѣкои хора харесватъ дългитѣ носове, а други — кѫситѣ. Срещнешъ ли човѣкъ съ дълъгъ носъ, знай, че не можешъ да го излъжешъ. Обаче, хора, които иматъ кѫси носове, лесно се лъжатъ. Каквото имъ се каже, тѣ вѣрватъ. Ако искате да ви се свърши нѣкаква работа, търсете човѣкъ съ кѫсъ и широкъ носъ. Той ще обещае и ще свърши работата. Ако се обърнете за сѫщото къмъ човѣкъ съ дълъгъ носъ, той нѣма да ви се отзове. Хора съ кѫси и широки носове сѫ чувствителни и експансивни, а тия съ дълги и сплеснати носове сѫ нервни, сприхави. Тѣ лесно избухватъ. Ако искате да знаете, дали въздухътъ въ нѣкой салонъ е чистъ, вкарайте човѣкъ съ дълъгъ носъ. Въ това отношение той е авторитетъ, веднага ще се произнесе. Обаче, ако искате мнението на човѣкъ съ кѫсъ носъ, той ще каже: Чистъ е въздухътъ. Той не може да го усѣти. Въ прочетената Притча се казва, че онзи, който посѣлъ нивата си, се отказалъ на поканата, да присѫтствува на вечеря. Който си купилъ волове, сѫщо се отказалъ. Най-после, и онзи, който се оженилъ. отказалъ да присѫтствува на угощението. Нивата, воловетѣ и женитбата, съ които човѣкъ се ангажиралъ, сѫ символи. Нивата е човѣшкото тѣло, което човѣкъ разорава и посѣва. Воловетѣ представятъ живота, даденъ на човѣка. Женитбата пъкъ, това е службата, която човѣкъ се е наелъ да свърши. Понеже тази работа отнема времето и силитѣ на човѣка, както въ времето на Христа. така и днесъ, хората не сѫ готови още за Христовото учение. Когато Христосъ покани на угощение ученитѣ и достойнитѣ на времето, всички се отказаха. Тогава Той изпрати слугата си на улицата, да покани, които намѣри свободни. Ако днесъ дойде Христосъ, ще намѣри ли готови хора, коиго да се отзоватъ на поканата Му, т. е. да приематъ Неговото учение? Ония, които не приеха Христовото учение, бѣха сатурнови типове. Тѣ казваха: Не е време още за това учение. Тѣзи, които имаха кѫси носове, казаха: Време е за това учение. Тѣ приеха поканата и присѫтствуваха на вечерята. Следователно, ако питате, кои хора ще оправятъ свѣта, ще знаете, че хората съ кѫситѣ носове сѫ призвани да оправятъ свѣта. Въ миналото, хората съ кѫситѣ носове слугуваха на тия съ дългитѣ носове. Днесъ ще бѫде обратно: хората съ дългитѣ носове ще слугуватъ на тия съ кѫситѣ носове. Не е лошо да слугува човѣкъ. Когато хората съ дългитѣ носове слугуватъ на тия съ кѫситѣ носове, между тѣхъ ще стане правилна обмѣна. Хората съ дългитѣ носове ще помогнатъ за израстване на кѫситѣ носове. Само по този начинъ свѣтътъ ще се оправи. Свѣтътъ ще се оправи, когато хората се намиратъ подъ добритѣ влияния на планетитѣ. Меркурий учи човѣка да не се товари повече, отколкото трѣбва. Венера пъкъ го учи да не товари сърдцето си съ любовни работи повече, отколкото трѣбва. Луната влияе върху въображението на човѣка. Безъ въображение, т. е. безъ луната никакво изкуство не може да сѫществува. Марсъ предава на човѣка воинственость, смѣлость, да защищава своето право. Безъ смѣлость човѣкъ нищо не може да направи. Той трѣбва да има ножъ, съ който да се защищава. Ножътъ представя човѣшкия умъ. Влѣзе ли въ умствения свѣтъ, човѣкъ трѣбва да има ножъ, или сабя, която да го рѫководи. Безъ умъ човѣкъ не може да се развива правилно. Юпитеръ влияе върху достоинството на човѣка. Сатурнъ е философътъ, т. е. стариятъ човѣкъ, който е падналъ отъ личието, на което се намиралъ. На мѣстото на Сатурнъ днесъ седи Юпитеръ — новиятъ човѣкъ, който ще господарува. Сатурнъ представя свѣта на законитѣ и на насилието, а Юпитеръ е представитель на новия свѣтъ — свѣтътъ на човѣшкото достоинство. Юпитерианцитѣ сѫ хора, които ще служатъ на Бога, на новото въ свѣта. За да служи на новото, човѣкъ трѣбва да се новороди. Затова, именно, Христосъ казва: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Ако човѣкъ не се роди отъ умна майка и отъ уменъ баща, не може да влѣзе въ Царството Божие. Ако бащата не е гениаленъ. а майката — талантлива, детето не може да влѣзе въ Царството Божие. И тъй, да се родишъ изново, това значи, да вѣрвашъ въ единъ Богъ. Ти не можешъ да вѣрвашъ въ Бога, ако не се родишъ отъ Него. За да вѣрвашъ въ Бога, ти трѣбва да Му слугувашъ. Едно време. когато Сатурнъ царуваше, хората вѣрваха въ Бога, но различно отъ сегашнитѣ хора, които живѣятъ въ епохата на Юпитеръ. Казано е въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое“. По образъ и подобие, разбираме човѣкъ да обича това, което Богъ обича. И да мисли, както Богъ мисли. Погрѣшката на първитѣ човѣци се заключава въ това, че тѣ пожелаха, да направятъ нѣщо повече отъ това което Богъ може да направи. Тѣ искаха да станатъ по-голѣми отъ Бога. Това е невъзможно. Въ епохата, въ която Адамъ живѣеше, невъзможно е било човѣкъ да бѫде даже като Бога, а още по-невъзможно е да бѫде по-голѣмъ отъ Бога. Обаче, въображението на Ева проработи въ криво направление, и тя помисли, че може да бѫде по-голѣма отъ Бога. Вѫтрешно човѣкъ може да бѫде като Бога, но външно — по никой начинъ. Да бѫдемъ вѫтрешно като Бога, това значи, да обичаме като Него, да бѫдемъ милостиви и снизходителни като Него. Човѣкъ трѣбва да се стреми да бѫде поне търпеливъ, ако не може да бѫде дълготърпеливъ като Бога. Богъ гледа на всичко което става въ свѣта, безъ възмущение и оправя работитѣ. Като дойде нѣкой при Него да се оплаква, че отнели живота му, Той казва: Дайте му другъ животъ! — Изгубихъ паритѣ си. — Дайте му повече отъ тия, които изгубилъ. И тъй, подкрепвайте вашия умъ, вашето сърдце и вашето тѣло, които Богъ ви е далъ. Бѫдете вѣрни на вашитѣ мисли, на вашитѣ чувства и на вашитѣ постѫпки. Бѫдете вѣрнн на Онзи, Който ви е далъ всичко. Това е новото, което иде въ свѣта. Изправете миналото си! Изявете настоящето! Стремете се къмъ бѫдещето! Вѣрвайте въ всичко онова. което Богъ е вложилъ въ природата, въ човѣчеството и въ васъ! * 23. Беседа отъ Учителя, държана на 1. септемврий, 10 ч. пр. об. 1940 г. София. — Изгрѣвъ. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now