Jump to content

1940_08_29 Вслушване


Ани

Recommended Posts

"Божествениятъ и човешкиятъ свѣтъ", Рилски беседи отъ Учителя,
държани на Мусала, Седемтѣ езера и София, 1940 г.
Първо издание, София, 1940 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

Вслушване

Размишление върху любовьта.

Днесъ ще говоря върху съдържанието и смисъла на думата „вслушване“. Тази дума не е толкова съдържателна, но който разбира смисъла й, може да се ползува отъ нея. Вслушването е качество на човѣшкото съзнание. Вслушва се само онзи, който има вѫтрешно разбиране на нѣщата. Който се вслушва, той взима предъ видъ всичко онова, което предстои да стане. Който не се вслушва, самъ си причинява нещастия и пакости. Да се вслушва човѣкъ, значи, да даде ухо на това, което Божественото му говори. Първи не дадоха ухо Адамъ и Ева, когато бѣха въ рая. Богъ имъ каза да ядатъ отъ плодоветѣ на всички дървета, съ изключение на плодоветѣ отъ забраненото дърво. Той имъ каза, че въ който день ядатъ отъ това дърво, ще умратъ. Въпрѣки това, тѣ ядоха, следъ което излѣзоха отъ рая и отидоха въ широкия свѣтъ, дето и до днесъ още страдатъ. И до днесъ хората правятъ сѫщата погрѣшка, каквато Адамъ и Ева направиха. — Защо? — Защото не се вслушватъ. Бащата казва на сина си: Нѣма да пиешъ вино! Синътъ не се вслушва въ думитѣ на баща си и започва да разсѫждава: Какво лошо има въ виното? Защо да не го опитамъ? Не е отрова, грозденъ срокъ е. Ще сръбна само нѣколко глътки, да видя, какво нѣщо е виното. Колко хора сѫ изгубили дарбитѣ и способноститѣ си, благодарение на пиенето на вино. И то само затова, защото не се вслушвали въ думитѣ на баща си.

И тъй, който не се вслушва, пие. Азъ взимамъ думата „пиене“ въ широкъ смисълъ. Пиенето е свързано съ желанието въ човѣка да опита нѣщата. Човѣкъ реализира желанията си чрезъ ядене и пиене въ всички свѣтове, но той трѣбва да бѫде разуменъ, да знае, кои желания сѫ полезни и кои — не сѫ Изпитвайте само ония нѣща, които допринасятъ нѣкаква полза въ вашия животъ. Запримѣръ, добро е желанието на човѣка да бѫде ученъ, но това не се постига изведнъжъ. Човѣкъ носи въ себе си способности, които трѣбва да развива. Развиването на тия способности подразбира работа и учене. Сѫщото се отняся и до чувствата въ човѣка. Запримѣръ, човѣкъ развива доброто въ себе си, когато дружи съ добри хора, или когато дава възможность на доброто въ себе си да се прояви навънъ.

Следователно, ако не мисли за доброто и не го прилага, човѣкъ не може да бѫде добъръ; ако не мисли за милосърдието и не го проявява, човѣкъ не може да бѫде милосърденъ; за да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да мисли за богатството и съзнателно да го търси. Ще цитирате стиха отъ Евангелието, дето се казва, че богатиятъ нѣма да влѣзе въ Царството Божие. — За кой богатъ се говори? — Ние имаме предъ видъ онзи богатъ, на когото хамбаритѣ сѫ пълни съ жито и не дава на никого, а мисли само за себе си. Ние имаме предъ видъ онзи богатъ човѣкъ, който складира въ хамбаритѣ си жито, но не го яде. Щомъ не яде житото, а го пести, животътъ нѣма да влѣзе въ него, но и той нѣма да влѣзе въ живота. — Какво ще стане съ този човѣкъ? — Той ще излѣзе извънъ рая, т. е. ще напусне живота. Човѣкъ трѣбва да яде, колкото е потрѣбно —  ни повече, ни по-малко. Обаче, има богати, които могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие. Такъвъ примѣръ имаме съ Закхея. Когато Христосъ влѣзе въ дома му, той веднага раздаде половината отъ богатството си на сиромаситѣ. Като дойде новото учение въ дома ви, вие трѣбва да сте готови да раздадете половината отъ богатството си на сиромаситѣ. Не само вие трѣбва да ядете, но и вашитѣ ближни. Ще кажете, че паритѣ не се ядатъ. Паритѣ се превръщатъ въ храна. Съ петь лева можете да купите единъ килограмъ хлѣбъ.

И тъй, човѣкъ трѣбва да се вслушва вѫтре въ себе си и вънъ отъ себе си. — Защо? — Защото разумниятъ свѣтъ говори на човѣка по два начина: по външенъ и по вѫтрешенъ. Когато пие вино, човѣкъ се вслушва въ външния гласъ, който му казва да пие. Като отрезнѣе, той се вслушва въ вѫтрешиия гласъ, който му казва, че не прави добре, като пие. Тогава човѣкъ става философъ, започва да мисли повече, а по-малко да говори. Докато е подъ влиянието на виното, човѣкъ говори много. Каквото знае и каквото е мислилъ въ трезво състояние, всичко ще изкаже.

Всички хора познаватъ физическото пиянство, но има и духовно, т. е. психическо пиянство. Като изпадне въ това състояние, човѣкъ не знае, какво говори и какво прави. Като пийне една-две чашки отъ астралното винце, човѣкъ излиза отъ релситѣ на обикновеното си състояние и става или веселъ, или скръбенъ. Ако е веселъ, той може за нищо и никакво да се разтревожи. Нѣкой се тревожи, че въ вестницитѣ писали нѣкаква статия противъ него. —  Ако той е майка или баща, ще се тревожи нѣщо за сина си или за дъщеря си. Човѣкъ се вслушва въ всичко, което се казва за него или за ближнитѣ му. Какво придобива човѣкъ, като се тревожи? Не само, че нищо не придобива, но губи. Тревогата всѣкога отнема нѣщо отъ човѣка, а не дава. Нѣкои християни се безпокоятъ предварително, дали ще влѣзатъ въ Царството Божие, дали ще се спасятъ, или не.

Мнозина сѫ дохождали при мене, да ме питатъ, колко време ще живѣятъ. На този въпросъ всѣки самъ може да си отговори. Ако диша дълбоко, човѣкъ ще живѣе повече време на земята; ако диша повръхностно, плитко, годинитѣ му сѫ преброени. Дългиятъ животъ зависи и отъ правилното хранене. Ако знае, какъ да се храни, човѣкъ може да живѣе повече време. Малко хора се вслушватъ въ това и казватъ: Нѣма какво да ни се проповѣдва, какъ да се хранимъ. Дайте ни пари, ние знаемъ, какво да ядемъ и какъ да се хранимъ. Така не се разсѫждава. Често богатитѣ хора, които разполагатъ съ грамадни суми, страдатъ отъ разстройство на стомаха. — Защо? — Защото не знаятъ, какъ да се хранятъ. Че защо трѣбна да искате пари отъ хората? Като знаете, какъ да се храните, вие трѣбва да знаете, какъ да си доставяте пари. Ето, всѣки човѣкъ има известно количество злато въ кръвьта си. При това. ще знаете че колкото злато имате въ кръвьта си, толкова можете да имате и вънъ отъ себе си. Количеството на външното злато е пропорционално на количеството на златото, което е въ кръвьта.

Какво представя златото въ живота? Златото носи животъ. здраве за човѣшкия организъмъ. Колкото повече злато има човѣкъ въ кръвьта си, толкова поздравъ е организъмътъ му. Мисъльта му е свежа, трезва, а чувствата — добри и благородни. Ако организъмътъ на човѣка е слабъ, мисъльта не е свежа и чувствата — непостоянни, колебливи, казваме, че той име малко злато въ кръвьта си. Сѫщевременно той не може да го използува. Нѣма смисълъ да има човѣкъ богатство и да не може да го използува. Стремете се къмъ придобиване на злато, за да освежите мисъльта си, да облагородите чувствата си и да подкрепите своето здраве. Въ този смисълъ, богатството е вѫтрешна, органическа необходимость за човѣка. Когато нѣкои възставатъ противъ богатството, тѣ иматъ предъ видъ само външното богатство. Външното богатство е условие за човѣка, а вѫтрешното — възможность. Следователно, ако златото не влѣзе въ кръвьта на човѣка, той не може да се ползува отъ него.

Златото, къмъ което всички хора се стремятъ, не е нищо друго, освенъ складирана слънчева енергия, която индуситѣ наричатъ „прана“. Праната е необходима за човѣшкия организъмъ. Отъ нея зависи здравето на човѣка. Праната се съдържа въ слънцето. Затова, именно, се препорѫчва на хората, да излизатъ сутринъ рано, да възприематъ поголѣмо количество прана. Нѣкои се взиратъ въ слънцето, искатъ да видятъ праната и тогава да я приематъ. Нѣма защо да се взиратъ. Достатъчно е да постоятъ десетина минути предъ слънцето, за да възприематъ онова, което е нужно за организма имъ. Следъ това тѣ трѣбва да обработятъ енергията, която сѫ възприели.

Като ученици, вие трѣбва да обработвате енергията, която възприемате отвънъ, да я използувате разумно. Не я ли използувате, тя ще ви причини пакости. И тогава все ще се намѣри нѣкой човѣкъ да ви морализира. Ако сте сприхавъ, ще ви каже, че трѣбва да бѫдете добъръ, да работите. Какво допринася морализирането? Вмѣсто да морализирашъ човѣка, кажи му, че е добъръ. Ако не вѣрва въ думитѣ ти, поне ще му стане приятно и ще се развесели. Защо трѣбва да казвашъ на пияницата да не пие? Кажи му да пие, но вода, а не вино. Всѣки човѣкъ трѣбва да пие вода, която иде отъ чешми, отъ извори, отъ рѣки, а не вода, която излиза отъ бъчви. Чистата вода носи животъ, а виното отнема живота. Ако виното бѣше необходимость за човѣка, първа природата щѣше да го достави. Водата чисти организма, а виното внася въ него утайки, отъ които човѣкъ трѣбва да се чисти.

Задачата на всѣки човѣкъ е да очисти тѣлото си, за да влѣзе Божествената енергия въ него. — Отде ще влѣзе тази енергия? — Отъ три мѣста. Презъ мозъка влиза енергията на Божествената мисъль; презъ сърдцето — енергията на Божията Любовь, а презъ тѣлото — Божествената сила. Влѣзе ли тази енергия въ човѣка, тя започва да работи, да преустройва неговия организъмъ. За да се приготви за Божествената енергия, човѣкъ трѣбва да се вслушва въ тихия гласъ на Бога, да разбере, какво му се говори. Следователно, ако иска да се развива правилно, да разрешава мѫчнотиитѣ си добре, човѣкъ трѣбва да приготви мозъка, сърдцето и тѣлото си за Божествената енергия. Така, именно, той ще види, че всичко, каквото душата му желае, е постижимо. Човѣкъ разполага съ условия и съ възможности, за да постигне своитѣ желания.

Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхъ въ живота си. — Защо не успѣватъ? — Защото правятъ само планове и скици, безъ да работять. Ако скулпторътъ прави планъ на статуята си, а не дѣла камъка, нищо не може да постигне. На всѣки човѣкъ е дадена задача, да извае лицето си, да извае своитѣ рѫце и крака, да извае тѣлото си. — Какъ ще ги извае? — Съ работа. Той трѣбва да вдига и слага чука си, докато изработи своята статуя и да я изнесе на изложение. Ако въ продължение на единъ животъ отъ 40 — 50 години човѣкъ не може да извае статуята си, той не е изпълнилъ своето предназначение. Следъ всичко това той говори за красота. Докато е младъ, човѣкь може да се нарече красивъ, но щомъ мине 30 — 40 години, той губи красотата си. Ако е жена. ще каже, че мѫжътъ й е виновенъ за това. Мѫжътъ пъкъ ще каже, че жена му е виновна. Така се оправда и Адамъ. Той каза, че сгрѣши, понеже другарката му, Ева, го изкуси съ плода на забраненото дърво. Докато не бѣха сгрѣшили. и двамата се радваха на своитѣ красиви мантии. Щомъ сгрѣшиха, тѣ се видѣха голи. — Защо оголява човѣкъ? — Защото не се вслушва въ гласа на Бога.

Вслушвайте се въ Божествения законъ, за да не оголявате. Всичко отрицателно въ живота причинява оголяване. Недоволството, безвѣрието, безнадеждието, безлюбието, умразата, жестокостьта умъртвяватъ човѣка. А всичко, което умъртвява човѣка, става причина да оголѣе той. Всички положителни нѣща, всички добродетели сѫ облѣкло за човѣшката душа. Казватъ, че светиитѣ имали ореолъ около главата си. Тѣ иматъ ореолъ, но иматъ и цѣла дреха, изтъкана отъ лѫчитѣ на свѣтлината. Дрехата на светията, както и ореолътъ му, сѫ образувани отъ цвѣтоветѣ на спектъра. Жълтиятъ цвѣтъ на ореола на светията показва неговата мѫдрость, зелениятъ — неговото растене, червениятъ — възвишения животъ, който се влива въ него, синиятъ — неговата вѣра и т. н. Докато ореолътъ на човѣшката глава свѣти, човѣкъ е здравъ и вѣрва въ живота и въ любовьта. Щомъ изгуби ореола си, човѣкъ заболява. Болниятъ не вѣрва нито въ живота, нито въ любовьта. Той знае, че е изгубилъ нѣщо, което мѫчно може да възстанови.

Казано е въ Писанието: „Гледайте да не изгубите онова, което Богъ е вложилъ въ васъ“. Всѣки човѣкъ носи въ себе си голѣмо богатство, което трѣбва да пази, да не го изгуби. Изгуби ли го, мѫчно ще го придобие. Всѣки съзнава, че е изгубилъ богатството си и търси начинъ да го спечели. Той купува лотарийни билети, влиза въ предприятия, дано разбогатѣе. Въ човѣка сѫ вложени милиарди, но той не съзнава това. Съ една дума само човѣкъ може да спечели хиляди. — Каква е тази дума? — Тя не се казва. Ако ви се каже тази дума, вие повече ще изгубите, отколкото ще спечелите. Не сте готови още за нея. Ако ви се каже думата, и вие отидете да пиете отъ водата на чиститѣ планински извори, на мѣсто е казано. Обаче, ако отидете да пиете отъ червената вода на бъчвитѣ, по-добре да не я знаете.

Синътъ на единъ турски бей обичалъ много да пие. Беятъ се чудѣлъ, какъ да въздействува на сина си, да го отвикне отъ този порокъ. Единъ день той му казалъ: Синко, знаешъ ли, че като отидешъ на онзи свѣтъ като пияница, ще закачатъ на врата ти бъчви, съ които вѣчно ще ходишъ? — Татко, празни ли ще бѫдатъ бъчвитѣ, или пълни? — Пълни, разбира се. — Тъкмо това и азъ желая. Бащата мислѣлъ, че ще наплаши сина си, а той се зарадвалъ, че и на онзи свѣтъ ще може да пие. Не, онзи свѣтъ не е мѣсто за пиене. Тамъ всѣки трѣбва да работи. Тамъ не се приематъ мързелиѣи хора.

Разумниятъ свѣтъ иска хора съ отворени очи, а не слѣпи. Нѣма да ви кажа да не ядете отъ плодоветѣ на забраненото дърво, но ще ви кажа: Не оставяйте сърдцето си само да излиза на разходка. Нека умътъ и волята ви го придружаватъ. Ако пуснете сърдцето си само, то ще направи сѫщата погрѣшка, каквато направи Ева. Всички погрѣшки излизатъ отъ сърдцето.

Като се намѣрятъ въ мѫчнотии и страдания, хората отричатъ смисъла на живота. Тѣ казватъ: Защо сме дошли на земята, не знаемъ. По-добре да заминемъ на онзи свѣтъ. Като отидатъ на онзи свѣтъ и не знаятъ, какво да правятъ, тѣ казватъ: Да слѣземъ на земята. — Това сѫ хора, които спятъ още. Тѣ сѫ непробудени души.

Въ единъ анекдотъ, въ видъ на алегория, се разказва, какъ става слизането на душитѣ. Въ невидимия свѣтъ имало магазини, по витринитѣ на които били наредени разноцвѣтни и красиви дрехи. Като видятъ тѣзи дрехи, колкото и да не искатъ да слѣзатъ на земята, тѣзи души се увличатъ отъ красотата на дрехитѣ и отиватъ въ магазинитѣ да облѣкатъ една отъ тия дрехи. Щомъ се облѣкатъ, дрехата прилепва къмъ тѣхъ така здраво, че не може вече да се съблѣче. Тѣ започватъ да се въртятъ на една, на друга страна, докато най-после се видятъ въплътени на земята. Тѣ живѣятъ 60—70 години на земята и постоянно се питатъ: Защо живѣемъ тукъ? Какъвъ е смисълътъ на този животъ.

Човѣкъ трѣбва да слиза на земята доброволно и да знае, защо е дошълъ. Той трѣбва и доброволно да замине за другия свѣтъ. Щомъ и едното, и другото става съ насилие, човѣкъ още не се е пробудилъ. Човѣкъ трѣбва да прави всичко съ любовь и съ разположение. Ако мисли, работи, яде, или учи, всичко трѣбва да му е приятно. Това значи, да се вслушва човѣкъ въ Божествения гласъ. Когато искате да кажете нѣщо, вслушвайте се въ себе си, трѣбва ли да говорите, или да мълчите. Говорете на време. Слушайте на време. Мълчете на време.

Днесъ решихъ да говоря по-малко. Защо понѣкога говоря много? Защото не мога да уловя нищо. Много пѫти трѣбва да хвърлямъ мрежата си, докато хвана нѣщо. Щомъ хвана повечко, спирамъ да говоря. Каквото хвана, занасямъ го у дома си, дето му давамъ угощение. На трапезата слагамъ хубавъ, Божественъ хлѣбъ и Божествено вино. Като се нахрани, изсвиря му една пѣсень и давамъ въ рѫцетѣ му една мрежа, да отиде на морето, да улови нѣщо.

Сега и на васъ казвамъ: Стремете се всѣки день да хващате въ мрежата си по една красива мисъль, по едно красиво чувство и по една красива постѫпка. Следъ това ще имъ дадете по едно угощение. Ако не можете да направите това, деньтъ ви е отишълъ напразно.

Днесъ говорихъ за вслушване, а не за послушание. Вслушване и послушание сѫ две различни думи, както по съдържание, така и по смисълъ.

Вслушвайте се въ Божията Любовь. Вслушвайте се въ всичко добро и красиво, което е вложено въ вашия умъ и въ вашето сърдце. Обичайте се едни други, за да имате Божието благословение.

Т. м.

*

20. Беседа отъ Учителя, държана на

29. августъ, 5 ч. с. 1940 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...